Търсене в текстове за 'Мъртъв'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен.
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
към текста >>

3. Писмо на П.Гумнеров до Мария Казакова, София

Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртъв и сега съм жив.
Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от Мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот тъй, както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртъв и сега съм жив. За вази Аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е Моето благословение за вази. Зная, вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене. Мен вие ще познаете по Моите дела.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв.
В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите. Ако проумееш и схванеш това, което ти пиша, блажена си, няма да ходиш в тъмнота, но във вечна виделина. Тогава пътят, Истината и животът ще бъдат твое наследие. Моят поздрав на всички. Ваш верен: П.
към текста >>

5. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го.
То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка. Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го. Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката? " А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел на път, който да ме оставя всред опасността". Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа - пакостят на себе си. 1 Вкусът е агент на стомаха
към текста >>

6. Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец

Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелста запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело. Изгревът - Том 10 09 - 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ
към текста >>

7. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

8. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

9. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

10. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

11. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял.
Мусала в 10 ч. и 20 мин. и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч. без 15 мин. Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор. Нали е казано: „Мъртъв в греховете си.“ Значи грешникът е умрял. Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял. Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа. Тогава не остава никаква работа за читателя. А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията. Ако му е трудна за разбиране, то поне примерите ще му подействат и така ще му станат ясни изложените принципи.
към текста >>

12. Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

- Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона.
Три дни по-късно, докато чакахме на Драгоман, вестниците донесоха вестта, че „основателят на Бялото братство Петър Дънов починал на 27 декември". По-късно научих, че наистина бил викан консулт, ако се не лъжа, д-р Фъртунов; те наистина правили инжекция с ултрасептил, като са мислили именно за бронхопневмония. Повече подходящо би било да се правят инжекции със строфантин, заради болното сърце, отколкото ултрасептил, тъй като констатираните хрипове са били застойно явление поради слабото сърце, но не и първично откъм белите дробове. В деня на смъртта Му наистина дошли двама души с кола да Го тьрсят във връзка с провежданото по това време дело на Народния съд. Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза: - Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона. Казваха, че ги посрещнал бати Ради и им казал: - Елате Го вижте! Бил вече мъртъв в салона. Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат!
към текста >>

Бил вече мъртъв в салона.
В деня на смъртта Му наистина дошли двама души с кола да Го тьрсят във връзка с провежданото по това време дело на Народния съд. Единият от двамата бил адвокатът Бояджиев от Сливен, който каза: - Искахме там да го разпитаме нещо във връзка с делото около двореца, но той беше вече прострян мъртъв в салона. Казваха, че ги посрещнал бати Ради и им казал: - Елате Го вижте! Бил вече мъртъв в салона. Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат! " Това разказват и до днес. Ето защо аз направих декларации с още трима лекари и ги заверихме в Нотариата, че Учителят Дънов е умрял на 80 години от естествена смърт. Това е истината.
към текста >>

13. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци.
Трябва да отбележим, че точно Антов твърдеше, че е чул как Учителят възкръснал. Но това е произволно твърдение, някакво „чудо", което би противоречало на Неговите изказвания. Според мене истината около тоя странен шум при погребението е малко по-друга. След като сложиха ковчега в земята, поставиха отгоре допълнителни дъски, като ги закрепиха върху ръба на гроба. Целта на тия дъски беше да не дават на пръстта да спадне направо върху ковчега, но да се образува пазещ пласт от въздух - някакво облекчено удряне на земята върху Учителя. Не зная кой го беше измислил, всеки считаше, че трябва да се направи нещо особено, не както при другите хора, при обикновените мъртъвци. Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма.
към текста >>

14. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К.
към текста >>

15. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К.
към текста >>

16. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв.
Той бягал от Марков, не искал да му позира. Учителя му казал: „Недей бяга, иди при него - Марков е бил твой ученик и то от най-любимите ти." Тогава брат Ради се съгласил да му позира. Като направил рисунката, Марков си отишъл. Учителя попитал: „Какво стана, Ради, свърши ли се работата със скулптора? ". А Ради отговорил: „Свърши се, но тоя път му държах кръста с лявата ръка." Учителя се засмял, понеже му знаел характера... Срещата ни с брат Димков не стана, защото от Пловдив го докараха мъртъв. Същите сестри отидохме на гробищата да се простим с него. Е, бяхме на гробищата, но до ковчега беше невъзможно да стигнем, даже до мястото не можахме да се приближим. Толкова народ на погребение не съм виждала! Но той ни е видял, че сме били там... На другия ден отивам към 10 часа в една наша сестра, която беше голяма приятелка на Димков и ясновидка. Предния ден я търсих няколко пъти да й кажа за Димков, но телефонът не отговаря, а и тя живее самичка.
към текста >>

17. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав.
И най-после успява да го прехвърли в България - по един войник, който го предава на полка. Запознал се е с любимия ни Учител през 1904-1905 г., и оттогава до последния момент на Неговото пребиваване тук на Земята е бил верен последовател и изпълнител на живото Му Слово. Преселен в духовните светли селения на 10 декемврий 1954 г. в с. Тополица, Айтоско на 79 годишна възраст и 2 месеца - петък сутринта, по предположение към 6-7 часа, съвсем сам. Намерен същия ден вечерта между 6-7 часа (18-19 ч.) мъртъв от наши 2 сестри, застанал на колене пред Пентограма и Антиминса в молитвено състояние, засмян с вдигната дясна ръка за поздрав. Погребан бе неделя - 12 декемврий, с.л. в с. Тополица, Айтоско. Поканен от Учителя, г-н Петър Дънов, е постъпил в Братството в Бургас, където е служил офицер през 1905 г. И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване.
към текста >>

18. Упражнение за осъзнаване връзката с разумните същества, работещи за повдигането на душата ни

Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв.
Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви.
към текста >>

Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв.
Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
към текста >>

0.1224250793457