Търсене в текстове за 'Мравка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга.
Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай. Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга. Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата? – Получила е съобщение по радиото. Мравките си пращат мисли една на друга чрез пипалата – чрез тях изпращат и приемат радиовълни. Дето има мравки, змии няма, понеже мравките ги хапят и изливат върху тях мравчена киселина. При река Камчия видях голям смок, около два метра.
към текста >>

Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата?
Някоя буболечка, като я бутнеш, престори се на умряла и после, като я оставиш, пак тръгне. Гледам два бръмбара търкалят една топка – единият със задните си крака притегля, а другият с предните бута и успяват, топката се търкаля. Кучето винаги гледа да се хвърли отподире върху човека, защото човешките очи са много силни и кучето се плаши от тях. До една пейка един паяк направи паяжина и хвана една мравчица. Друга мравка дойде, скъса паяжината от всички страни, отиде в дупката, изгори паяка с мравчена киселина, нападна го и той избяга. Отде знаеше втората мравка, че паякът е хванал в паяжината другата? – Получила е съобщение по радиото. Мравките си пращат мисли една на друга чрез пипалата – чрез тях изпращат и приемат радиовълни. Дето има мравки, змии няма, понеже мравките ги хапят и изливат върху тях мравчена киселина. При река Камчия видях голям смок, около два метра. Той се спря и аз се спрях.
към текста >>

2. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи.
Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “ Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Големият ще уважава правата на слабия. Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи. Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа. Сега точилото и ножът оправят света и като го оправят, те се изхабяват, а и тези неща, които оправят, и те се изхабяват. Един българин вързал кучето за канелката на бурето с вино и го биел.
към текста >>

3. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали и мравката не знае за човека, пълзи по дланта му, без да може да го види.
След лекцията на Младежкия окултен клас излязохме за гимнастическите упражнения, после се върнахме в салона, където се заговорихме за един от големите празници на Братството – 22 март, който наближаваше. Учителя каза: От времето на равноденствието, 22 март, зависят много работи; важен е този ден. После един брат запита какво е нашето отношение и нашата връзка с Напредналите същества. Хората мислят, че само ние сме в света, а когато им се отворят очите, ще видят, че около тях има Напреднали същества. Нали и мравката не знае за човека, пълзи по дланта му, без да може да го види. В растенията и в животните се проявяват висши духове – Ангели, Архангели, които ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват Херувими и Серафими. Изобщо, в Целокупната природа всички Йерархии са взели участие, за да се създадат нещата и за да се проявяват чрез тях. Молекулите, атомите, йоните са все творчество на Висшите същества. Всички са взели участие в Творението и най-после е създаден човекът, който е печат на цялото Творение.
към текста >>

4. 65) Приготви си път за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си.
Когато идва новото, то съдържа и една тъжна част – тогава, когато събаря старото. Тъгата е в това дали то ще бъде по-хубаво. И после, когато се съгради новото, там е Радостта. Тъмният дух като мравешкия лъв прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и тя пада на дъното, където е скрит мравешкият лъв, за да чака жертвите си. Какъв майстор е той! Как му стига умът?! Цяла техника има там. Една сестра попита: „Какво става с човека, когато спи? “.
към текста >>

5. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой е с ума на мравката, има доста да чака.
Всички светии са слънчеви типове, а вие сте кандидати за слънчеви типове – имате богатство, но не сте все още негови наследници. Удари ли часът, ще ви кажат: „Елате, това богатство е ваше! “ Скоро ще изтекат годините: сега виждам, че сте едва 14-годишни, но след 7 вие ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще можете да разполагате разумно с него. Един брат попита: На колка земни години трябва да се равняват тези седем години? За най-учените хора да се разбират на десет години, обаче колкото хората са по-неуки, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравката, има доста да чака. Ключовете на касата ви са загубени. Намерете ги, не бива да разчупвате касата. Някои хора са се домогнали до известни тайни, но тъй като те са чисти и абсолютно честни, мълчат и употребяват всичко за добро. Най-напред се образуват вътрешните блага, а после външните. Първо ще садиш и после ще ядеш плода.
към текста >>

6. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина.
При него отчаяните ще се утешат и ще се изпълнят с надежда и вяра, болният ще оздравее, лошият ще се преобрази – у него ще се появи желание да прояви добротата си, а звярът ще седне кротко при нозете му. Такъв човек влиза във връзка със Свещения олтар, който се намира в душата на всекиго, и той е уверен, че огънят, който е разпален там, е неугасим. Защо детето е привързано към майка си и тича към нея с радост? – Защото то чувства, че майка му е едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича да се сближава с този, който живее в закона на Цялото. За такъв човек да стори път на една мравка или да я спаси от капката, която ще я удави, е толкова важно, колкото и да направи някое велико дело за човечеството, защото той има ясното мировъзрение да преценява другите същества от гледището на Първичната Причина. Такъв човек изпитва радост, когато някой се издигне или прояви хармоничните си способности, или направи откритие. Когато някой види картина в нечий дом и си каже: „Ох, де да беше моя! “, тогава той живее в живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че някой е нарисувал с голям талант такава ценна картина и че друг някой я притежава. 3. Схващане за Единството
към текста >>

7. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Една мравка гледа, но не знае за Витоша.
Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви!
към текста >>

8. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато мравката попадне в тоя конус, при всяко нейно движение песъчинките се изронват и тя пада на дъното на дупката.
* Когато идва новото, този процес има една тъжна страна - тя е свързана с разрушаването на старото. Тъгата идва от това, че има един момент, когато човек не знае дали новото ще бъде по-хубаво. Другата страна на процеса е съграждането на новото - там е радостта. Тъмният дух е като мравешкия лъв, който прави една конусообразна дупка, чиито стени са гладки и покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. Когато мравката попадне в тоя конус, при всяко нейно движение песъчинките се изронват и тя пада на дъното на дупката. Там стои скрит мравешкият лъв и чака жертвите си. Какъв майстор е той, как му стига умът! Каква техника има там! Една сестра попита: - Какво става с човека, когато спи?
към текста >>

9. 31. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете.
Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка.
към текста >>

Дойде една голяма мравка.
То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото.
към текста >>

Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината.
Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото. Те са изпреварени от мравките. Също така и пчелите и други предават по радиото.
към текста >>

10. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака.
След седем години ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще разполагате с него. Сегашните страдания са все страдания на деца. – Колко земни години трябва да се разбират под този цикъл от седем години? – За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката?
към текста >>

Видите една потисната мравка.
Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там. Всеки ден работете в духа на великото, което иде на земята. Видите едно наведено цвете, изправете го. Видите една потисната мравка. Избавете я, освободете я. Турете един камък на място. Изчистете един извор. И като направите тия неща, приятно ви е. Има нещо в света толкова велико и хубаво, но хората не го знаят!
към текста >>

11. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка.
Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота.
към текста >>

12. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество.
Под думата „ангели” разбираме такива Същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката като пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими Същества, които виждат нас, а ние не ги виждаме. Те работят за изправяне на света. Ние мислим, че човек е най-горното стъпало на еволюционната стълба, обаче еволюцията е безкрайна. Както има същества по-долу от човека, така има Същества и над човека. Те са се развили в миналите вселени.
към текста >>

13. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо?
Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо? Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.
към текста >>

14. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Мравката не знае човека.
От времето на равноденствието на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Един брат запита:“Учителю, какво е нашето отношение и нашата връзка с по-напредналите същества? “ Учителя каза: Мислят, че само ние сме в света, а като им се отворят очите, ще видят, че има по-напреднали от нас. Мравката не знае човека. Тя ходи по човека и не може да го види. Тези по-напреднали същества са около нас. В растенията и животните се проявяват висши духове: ангели, архангели и пр. Тези висши духове ръководят тяхната еволюция. В минералите, в скъпоценните камъни се проявяват херувимите и серафимите.
към текста >>

15. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и мравката пада долу на дъното на конуса, дето е скрит мравковият лъв, който чака жертвата си.
И после се гради новото. Там е радостта. Тъмният дух е като мравковият лъв. Той прави конусообразна дупка. Стените на конуса са гладки и са покрити със ситни песъчинки, които са много ронливи. И когато мравката навлезе в конуса, при всяко движение се изронват песъчинките и мравката пада долу на дъното на конуса, дето е скрит мравковият лъв, който чака жертвата си. Какъв майстор е той! Как му стига умът? Цяла техника има там. Една сестра попита какво става с човека, когато спи? Той излиза от тялото си.
към текста >>

16. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Услужи на една мравка.
Две кучета се борят за едно нещо. Изваждам и им давам геврек и ще престанат да се карат. Виждам, че един камък е паднал и е притиснал едно растение, ще отместя камъка. Две мравки се карат. Хвърляш трохи и ги примиряваш. Услужи на една мравка. Бог вижда и се радва. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като правиш тези неща, приятно ти е. Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как?
към текста >>

17. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Този, който има реалистично чувство, той не иска да настъпи нито една мравка.
Това, което Бог отвътре ти говори, то е най-съвършеното. Когато Бог ти каже нещо отвътре, направи го непременно. Ти ще почувствуваш, че Бог ти говори. Защото ще чувствуваш такава увереност, че няма да има в тебе раздвояване. Ще чувствуваш радост, разширение, никакво утеснение. Този, който има реалистично чувство, той не иска да настъпи нито една мравка. Ако това чувство не е развито в тебе, ти никога не можеш да бъдеш толкова деликатен. Там, където е Бог, ти всякога ще придобиеш нещо. Там, дето го няма Бог, ти винаги ще изгубиш нещо. В главата религиозното чувство има за център хилядолистника. То е най-финото, най-благородното чувство.
към текста >>

18. 16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка.
"Елате, елате да видите нещо интересно - събра ни той. - Виждате ли, тези конусообразни трапчинки, подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра? Това са капаните на Мравешкия лъв." Самата конусовидна дупка, направена в сухата почва под скалния навес с идеално оформена конусна повърхнина, беше цялата покрита със ситни идеално сферични зрънца, направени от глина, но твърди, с размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. На дъното забелязахме едно черно кръгче, голямо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-седем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки.
към текста >>

Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя.
- Виждате ли, тези конусообразни трапчинки, подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра? Това са капаните на Мравешкия лъв." Самата конусовидна дупка, направена в сухата почва под скалния навес с идеално оформена конусна повърхнина, беше цялата покрита със ситни идеално сферични зрънца, направени от глина, но твърди, с размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. На дъното забелязахме едно черно кръгче, голямо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-седем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин.
към текста >>

Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно.
На дъното забелязахме едно черно кръгче, голямо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-седем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца почнаха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчеше да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля колко на прав път са много учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати. Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в София.
към текста >>

19. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
към текста >>

На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране.
Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
към текста >>

Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
към текста >>

20. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче.
Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения.
към текста >>

Онзи свят за мравката, е този свят за човека.
За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
към текста >>

21. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нима човек съществува за мравката?
Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо?
към текста >>

22. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това.
Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот. 75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа.
към текста >>

23. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път.
За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът. Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да бъдеш. 58. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато изискват това - онова, аз ще се вслушам в Божествения Живот, който работи в мене, какво Господ ми казва и ме учи.
към текста >>

24. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога.
* Отношението ви към Бога - това е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. * Всички форми, които Бог е създал, са свети. Във всяка форма живее Божият дух. * Бог е същината на нещата. Реалност е само Бог. * Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога. Един комар вижда микроскопична част от човека. Човек вижда микроскопично проявление на Бога. Камъкът е камък, но онзи, който разбира, знае, че той е част от Бога. В него е затворен някой спящ дух. * Светлината на Слънцето идва не от самото Слънце, а от Божествения дух.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка.
Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят.
към текста >>

26. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога.
Имаш ли любов, не бой се от външните сътресения. Не ще се поклатят твоите устои. В безлюбието си вече в опасност. * Не питайте как да служите на Бога. Дори когато помогнеш на една мравка, паднала във водата, да излезе навън, ти вече почваш да служиш на Бога. Не считай, че ще понижиш своето достойнство, ако направиш това. * Когато ме запитате защо човек греши, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Когато ме запитат, защо човек прави добро, аз отговарям: Защото Бог обича човека и го е оставил свободен. Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг.
към текста >>

27. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Да помогнеш на мравката като се дави.
Над него и около него се движат напреднали, светли гении. Те пеят през певеца. Той е инструмент, чрез когото те се проявяват. — Учителю, какво да правим за да не изгубим тези ангели, които живеят в човешкото гърло? — Да любиш Бога, да не се привързваш към никое смъртно същество, да любиш всичките части на Бога: хората, малките бубулечки, мушичките, тревичките, камъчетата, водните капчици, прашинките, малките цветенца. Да помогнеш на мравката като се дави. Уловия я, извади я от водата. Както тялото ти, тъй и устата ти, да бъдат светилища, от които да излизат красиви и хармонични слова. Ще внимаваш какво влиза и какво излиза от устата ти! — Учителю, като се изсвирят два тона едновременно, защо звучат тъй неприятно? Например До и Ре.
към текста >>

28. МРАВКИТЕ - Борис Николов

Първата мравка стигна със семката до дупката.
Полегнал бях, за да ми грее гърба. Като се вглеждах по земята, видях мравки, които мъкнеха динени семки. Семките бяха дребни и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята. Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките. Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха.
към текста >>

Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма.
Семките бяха дребни и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята. Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките. Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно, в мравуняка имаше различни специалисти и всеки си знаеше работата. Разумността неизменно върви с живота – където и да го срещнем, в каквато и първична форма да е той.
към текста >>

Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха.
Мравунякът беше близо и в земята. Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките. Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно, в мравуняка имаше различни специалисти и всеки си знаеше работата. Разумността неизменно върви с живота – където и да го срещнем, в каквато и първична форма да е той.
към текста >>

После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти.
Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките. Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно, в мравуняка имаше различни специалисти и всеки си знаеше работата. Разумността неизменно върви с живота – където и да го срещнем, в каквато и първична форма да е той.
към текста >>

29. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър!
Каквото и да желае или да притежава, е най-хубаво. Като си избира приятел, ще избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Няма ли това правило, хиляди страдания ще се породят. Идеалът за вас да бъде: най-хубавото в света! По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора.“ Онзи, който винаги избира най-хубавото, знае цената на компромиса. Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър! По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена. Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от отношението му към изпитанията по земния му път. Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си. Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици.
към текста >>

30. Растенията и животните като методи за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.
Като не успее, той не се отчайва, но с часове чака да мине някоя муха покрай него. Тъкмо построи мрежата си някъде, духне вятър и я разкъсва. Без никакво роптание, с голямо търпение той отново започва да тъче мрежата си. Като наблюдавате как паякът работи, кажете си: “Ако паякът – такова малко същество – проявява търпение, защо аз, човекът, да не бъда търпелив? ” Това е най-малкият подтик в живота на човека. Следователно от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред. Ако искате да разберете какво нещо е ред и чистота, идете при някой кошер и наблюдавайте какво правят пчелите, без да ги закачате. Когато човек не мисли право, това показва, че на пътя му се е изпречила някоя крива мисъл, която трябва да бодне с жилото, за да се отстрани.
към текста >>

31. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами.
Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа… И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!“ А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: „Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!… Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея… Защото — който види своя Бог, умира! …Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. …И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! …Прощавайте — настъпва моят час!… Прощавайте — настъпва моята дълга — дълга Вечер!“ И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци.
към текста >>

32. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствуват живота на всички същества, да влезете даже в съзнанието на една мравка.
Докато човек живее в божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Като говоря за Бога, имам предвид Свещенното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако го търсите, ще го опитате и в човека, в животното, в растението, във въздуха и водата. Не всеки на когото говорите може да разбере, че Бог, за когото му говорят, не сте го наследили от дядо си или баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи ватата вътрешна светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствуват живота на всички същества, да влезете даже в съзнанието на една мравка. На земята вие не разбирате, нямате отношение към нея но във висшия свят, в света на съзнанието, вие я разбирате. Да видите Бога, това значи, да се домогнете до онзи Велик Вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина на човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговарят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота.
към текста >>

33. 2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно - Георги Христов

Всяка една мравка си знае предназначението.
И ако се заемем за това, за което Господ ни е турил, ще направим нещо, но ние казваме: „Аз ще коригирам плана на Бога.“ И цял живот коригираме Господа. Най- после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „Нищо не можах да сполуча!“ Ние ще се върнем към основната мисъл: в сегашното ви състояние Бог е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се организират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един органически начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие.
към текста >>

34. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Мухата, мравката, попадналата сламка или връвта от чувала биват веднага отстранявани с хирургическа сръчност.
После тези филийки нарязва на квадратчета и, преди да ги изяде, забожда ги една по една върху връхчето на ножа и ги преглежда срещу светлината. От рентгеновите му очи нищо не може да избегне. И тъкмо защото много се взира, винаги намира по нещо в тия правилни хлебни порцийки. Щом безпогрешното му око зърне нещо, по лицето му преминава вълна на смут. Той се зачервява и ме поглежда, като мигновено се засмива с една усмивка, която за мене всякога е имала фатална заразяваща сила. Мухата, мравката, попадналата сламка или връвта от чувала биват веднага отстранявани с хирургическа сръчност. Пестилът е най-евтиното, което Жечо може да предложи на този постник. Жечо го купува от Карнобат, където отива понякога, и му го поднася с особено слово, в което Кръстю трябва да открие специалното към него внимание. Синкавата течност на айрана, вероятно има по-висока стойност от пестила, затова домоначалникът няма нищо против да му го доставя като основна изпитана храна. Все пак най-икономично си остава вечерянето на дървото - направо от сливите, но Жечо се стеснява да ни го предложи за постоянно, защото самият той трудно би го изпълнил. Кръстю, който е решил да възпитава тялото си, от известно време спи не в сайванта, а вън на една пейка не по-широка от 30 сантиметра.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3447630405426