Търсене в текстове за 'Мравка'

Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци.
Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха. А това се отнасяше за цялата група от пет сестри, които влизаха в онзи първи опит на Учителя да се образува духовна група от млади сестри, за да работят с Пентаграмата, за която ще споменем по-късно, а това бяха Паша, Савка, Миката (аз Мария Тодорова), Сотирка, Мария (рождената сестра на Георги Радев), а по-късно понеже тя напусна на нейно място дойде Елена хаджи Григорова. Та цялото съперничество между нас изчезна с появата на този котарак и той беше непрекъснато до Учителя, придружаваше го навсякъде и не позволяваше никой да се доближава до Учителя без работа. Приближи ли се някой без работа котаракът ставаше, почваше да се разхожда между Учителя и този приятел и започваше да мяучи по един такъв начин, с една такава тоналност, че като го чуеш един-два пъти, изведнъж ти се прииска или да го смажеш този котарак, но това не може да стане, защото си при Учителя и това е неговият котарак, а освен това Учителя не позволяваше мравка и муха да се убива на Изгрева понеже това е Школа и тя не се занимаваше с убийството на мравки, мухи и котараци. Беше недопустимо. защото беше Школа на Любовта. И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак.
към текста >>

4. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Можете ли да си представите една мравка да определя на един човек какво да мисли, с кого да се срещне и какво да прави.
Явно че те не го познаваха. Да, те не го познаваха кой е той. Друг начин за обяснение нямаше. Явно беше, че Савка беше решила без да го пита са определи среща на Учителя с някого си като тя решава кога и с кого трябва да се среща. Та обикновения човек да решава кога, с кого трябва да се среща Всемировия Учител на земята. Можете ли да си представите една мравка да определя на един човек какво да мисли, с кого да се срещне и какво да прави. Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен. А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава. И най-вече защо я защитава. И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо.
към текста >>

Мравка ли?
Това продължи за миг. Тръснах глава и се огледах. Савка и Милка продължаваха да коментират. Наведох глава и се засрамих от невежеството ни - не само моето, не само тяхното, но и на всички. Засрамих се и от търпението на Учителя към нас. Мравка ли? Никакви мравки не бяхме ние, не бяхме и прашинки, а в сравнение на онова, което видях в очите му аз видях, че сме толкова малки, че дори нямахме никаква проекция в тази вечност, която бе в него дори като някакви микроскопични точки. Ние бяхме нищо в този океан безкраен и вечен, който видях в очите му и в погледа му. Това беше неговият отговор, който търсех в този момент. Какво можеше да каже вечността, безпределността, която бе в него и пред нас когато ние бяхме за него не само товар, но и бреме, защото Бог ни бе поставил до него и той трябваше да ни търпи. Сега разбрахте ли какво означават думите му, които веднъж каза пред мен, че и Великият Учител има изпитание и това са неговите ученици.
към текста >>

5. 134. ХИЩНИЦИ

Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката.
" Казах му, че съм била много далече. Учителят си отдъхна и се успокои. Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона. По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули. Освобождавах ги.
към текста >>

Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна.
Учителят си отдъхна и се успокои. Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона. По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули. Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала.
към текста >>

Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята.
Аз исках да се освободя да не би това бе-зучастие от моя страна да ми довлече някоя беля и ново изпитание затова споделих с Учителя. А той си отдъхна като видя, че не съм пристъпила закона. По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули. Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда.
към текста >>

6. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Под единица може да се разбере една мравка, един човек, един ангел, едното.
Един човек, който дава за един час сто обещания не може да ги изпълни. Но добре е, че си й говорила". „Учителю, аз й предложих да учи с мене музика." Учителят се зарадва на моето решение да й предавам уроци. Хареса му това, че тя ще започне да учи някаква наука. После каза: „Те не разбират единицата. Под единица може да се разбере една мравка, един човек, един ангел, едното. Всички тези неща човек трябва да ги има предвид когато му се говори, за да разбере. Има един Бог, има един Учител и има един ученик". Веднъж Граблашева бе взела едно одеало, донесе го и искаше да го подари на Учителя. Той не го прие, тя се разсърди и излезна и на сред Изгрева взе, че го запали и то започна да гори. По едно време Учителят дойде, вдигна бастуна и отново я наложи няколко пъти.
към текста >>

7. 230. ЯНАКИЕВА

Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка.
Няма какво да прави, започва да лази, полека-полека се подпира на тояжка, върви, пада, става и отново върви. Накрая паднала и не може да се движи. Отиват и съобщават отново на Учителя. Казва: „Да върви". Отиват при лежащата Янакиева и съобщават нареждането на Учителя. Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка. Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката. Янакиева имаше много гости на Изгрева. Имаше една голяма тенджера и винаги вареше картофи, защото така се случваше, че при нея прихождаха много гости. Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана.
към текста >>

8. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Една мравка в един мравуняк.
Ето виждате ли как са вече истинските неща около Учителя? Колко е страшно само да бъдеш и да заемаш най-близкото място до него. Друг път Савка го беше ядосала пак, но по друг повод и каза: „Тя е едно такова детище". Този път промени израза от „детенце" на „детище", а това е израз за възрастен човек, който върши детински работи и ядосва възрастните около него. Та какво означава човек пред Божественото съзнание на Учителя? Една мравка в един мравуняк. Погледнато от човешки очи, но погледнато през очите на Учителя измеренията са други. Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея. Годините се нижеха и тя започна да ревнува Учителя от всяка среща на брат или сестра с него. Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен характер.
към текста >>

9. 258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Представяте ли си една мравка да се налага на един човек какво да прави?
Ето организира се поредната екскурзия до Рила. Същият ден когато Учителят определя хората, то Савка беше направила скандал и искаше да не бъде включена Марийка, т.е. моята персона. Сега представяте ли си какво означава това? Тя е една ученичка, а се налага на Всемировият Учител и на Бога, кого той да кани на екскурзията и кого не и да му се налага какво да прави и какво не. Представяте ли си една мравка да се налага на един човек какво да прави? А тук разликата между нас и Учителят не беше разлика и сравнение между мравката и човека, а разликата бе от порядъка на мравката и цялата Вселена. Ще кажете, че това е амбиция на Савка срещу мен. И така да е. Но тя заема този пост до Учителя и няма право да го ограничава и да му казва какво да прави и какво да не прави. Ето, това нещо най-много ме е възмущавало и съм се противопоставяла.
към текста >>

А тук разликата между нас и Учителят не беше разлика и сравнение между мравката и човека, а разликата бе от порядъка на мравката и цялата Вселена.
Същият ден когато Учителят определя хората, то Савка беше направила скандал и искаше да не бъде включена Марийка, т.е. моята персона. Сега представяте ли си какво означава това? Тя е една ученичка, а се налага на Всемировият Учител и на Бога, кого той да кани на екскурзията и кого не и да му се налага какво да прави и какво не. Представяте ли си една мравка да се налага на един човек какво да прави? А тук разликата между нас и Учителят не беше разлика и сравнение между мравката и човека, а разликата бе от порядъка на мравката и цялата Вселена. Ще кажете, че това е амбиция на Савка срещу мен. И така да е. Но тя заема този пост до Учителя и няма право да го ограничава и да му казва какво да прави и какво да не прави. Ето, това нещо най-много ме е възмущавало и съм се противопоставяла. А Савка в своето познание за хората и за обществото, в което живееше беше повече от наивно дори и детински.
към текста >>

10. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство?
Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех.
към текста >>

То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае.
Най-много три часа. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето на много от неговите мравчици Той им помогна да Го почувствуват и познаят, че е нещо велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човек не е готов още да Го обгърне в Неговата пълнота. И Той успя да ни покаже, че не е само този физически свят, в който ние живеем, но че над него има още други светове: духовен, 60 умствен, причинен, Божествен, и че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога. В малката книжка „Учителите" Седир - голям французки окултист е описал много добре какво представлява един Учител.
към текста >>

11. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия?
Ходеше да лекува, да помага, да избавя ония, които викат за помощ. В една беседа казва: „Когато вие спите, аз ходя и лекувам болните". Как стават тези неща могат да разбират онези, които са чели и са се занимавали с окултна наука. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той боравеше с тях, както ние боравим с триизмерния свят. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае. Трудна работа.
към текста >>

То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае.
Той боравеше с тях, както ние боравим с триизмерния свят. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство, поезия? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае. Трудна работа. Но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето много „мравчици" Той направи да Го почувствуват и познаят, че е нещо Велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човешкото съзнание не е готово още да Го обгърне в Неговата пълнота. А Той успя също да ни покаже, че не е само този физическият свят, в който живеем, но че над него има още други светове: духовен, умствен, причинен, Божествен, че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога.
към текста >>

12. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Каквото една мравка може да разбере от образа на един човек или на един гений!
Лик на Христа. Светещ лик. Лик на възкръсналия вече Христос, за Когото не може да се намери повече дърво за кръст! Какво разбраха от този образ събеседниците Му? - Нищо. Каквото една мравка може да разбере от образа на един човек или на един гений!
към текста >>

13. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

Цанка Екимова

Маргарита Рангелова Стратева

Изведнъж пред мен застанаха три същества, толкова грамадни, че аз в сравнение с тях заемах големината на мравка.
Аз бях седнала до Учителя, заметнат с пелерина. Чух гласа Му: „Утре ще отидем на връх Мусала". Пяхме около огъня, дойде време от умората да задремем всички около огъня. Беше късна нощ. Аз още не бях'заспала. Изведнъж пред мен застанаха три същества, толкова грамадни, че аз в сравнение с тях заемах големината на мравка. Съществата бяха с пелерини до земята с цвета на мъглите и с шапки с големи периферии като на средновековните маги. Изгледаха ме с дълбок поглед и казаха: „Утре няма да отидете на върха, ще има мъгли". След като казаха това и се убедиха, че съм запомнила всичко, те със своите разперени пелерини изчезнаха в пространството. Това не беше сън, а беше наяве. Това не беше и видение, а беше на яве.
към текста >>

14. 2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА Кина: Аз бях в 4 гимназиален клас, а Гита в 3 клас 1929 или 1930 г.
2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА Кина: Аз бях в 4 гимназиален клас, а Гита в 3 клас 1929 или 1930 г. като ученички отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на пл. „Ал. Невски". Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов".
към текста >>

Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава".
„Ал. Невски". Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място.
към текста >>

Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава".
Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 дев. гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора.
към текста >>

Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката".
гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре.
към текста >>

Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим!
Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре. Но някои от присъствуващите ни поканиха да седнем, защото имаше малко празни места.
към текста >>

" Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева.
Та тая жена с тоя надпис събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това подействува на нас в положителен смисъл да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно от един разговор научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа „жертва на Дънов": „Колко ти платиха да носиш тоя надпис? " А тя отговорила: „Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 ле." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: „За много малко си се продала! " Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева.
към текста >>

15. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни.
Един познат починал. Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там? “ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи. Нещата за в бъдеще имат съвсем друго нещо. Кой ще го направи? Учителят всички ще промени.
към текста >>

Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи.
Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там? “ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи. Нещата за в бъдеще имат съвсем друго нещо. Кой ще го направи? Учителят всички ще промени. Учителят казва: „Аз поповете ще ги държа 500 години във въздуха да висят.
към текста >>

16. 24. ТОГАВА АЗ

ТОМ 8

А мравката се радва, радва".
Наново го понася и наново го изпуща. Това се повтаря много и много пъти. Тя не се отчайва. Но тя е изморена. Тогава Аз, на стотния път", Учителят наново се усмихва едва забележимо, "хващам зрънцето внимателно", Учителят прави съответно движение, "и го изкачвам. А мравката се радва, радва".
към текста >>

17. 80. ЧУХ ПУЛСА

ТОМ 8

Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш.
80. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия Океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка -скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш върху живота на твоя брат -завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс?
към текста >>

18. 07 - 41. ДРУГ СЛУЧАЙ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО

ТОМ 10

Мравката лази по човека, но няма представа за него.
Покажете ми Бога! " - „Гледай Слънцето! " - „Не мога, ще ослепея", казал гражданинът. -„Вие не можете да гледате Слънцето, което е Божие творение, а как ще можете да видите Бога, който е милиони пъти по-светъл? " Гражданинът си отишъл, разколебан в своя атеизъм. Мравката лази по човека, но няма представа за него. Той за нея е цяла планина. Комарът има ли представа за Хималаите? Червеното кръвно телце плава в кръвта на човека, но то няма никаква представа за него. Същото е и с човека по отношение на Твореца, от който ние сме само една малка, нищожна частица. Човек се отличава от другите малки същества по това, че е надарен от Твореца с ум, чрез който може да проникне в тайните на Вселената.
към текста >>

19. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Там той видял как една мравка 99 пъти изтървала товара си и на 100-тния път го изнесла из стръмнината.
1907 г. Прочит глава 10, стих 10 от Евангелие на Матея. Първото нещо, за да може да работи човек, трябва той да бъде здрав. През тази година вий ще направите един малък опит, но не се обезсърдчавайте. Примерът за Мохамед, който се отчаял и се скрил в една пещера, гдето веднага паяк премрежил с паяжината си входа на пещерата и по този начин бил прикрит от преследващите го. Там той видял как една мравка 99 пъти изтървала товара си и на 100-тния път го изнесла из стръмнината. При изследване на духовния свят изисква се: Първо: Спокойствие. Второ: Не се занимавайте с грешките на чуждите хора, а по-добре вгледайте се в собствените си грешки, защото човек, който има важна работа, не му остава време да се занимава с чуждата работа, което нещо значително може да го спре и отклони от пътя на прогреса му. Трето: Винаги се старайте да съглеждате в другите само добрите страни. Четвърто: Когато некой се намери в каквото а да било затртднително положение, нека се отнесе до г-н Петър Дънов. Той ще му помогне.
към текста >>

20. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

ТОМ 12

Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък!
Процесът на узряването зависи от енергията на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се развива топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този камък! " Пък то е кракът на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е от топлината на някое (*по-висше) същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-високо съзнание има това тяло. Ако в мен съзнанието ми е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама ми не ми дава хляб!
към текста >>

21. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека.
Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние. Не бях чела никакви книги по вегетарианство, не бях се срещала с вегетарианци, които да ме убеждават в идеята, нито сама бях мислила по този въпрос. Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос. Първо, когато Божественото говори на човека, той първо действува, а после мисли; при човешките процеси е обратно - човек първо мисли, а после действува. Второ: Като вегетарианка вече свободно мога да мисля по въпроса за истинското отношение към живота. Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека. Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание. Как станах вегетарианка? - По вътрешен път.
към текста >>

Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден.
Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос. Първо, когато Божественото говори на човека, той първо действува, а после мисли; при човешките процеси е обратно - човек първо мисли, а после действува. Второ: Като вегетарианка вече свободно мога да мисля по въпроса за истинското отношение към живота. Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека. Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание. Как станах вегетарианка? - По вътрешен път. И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране. Дали са от близко или от далечно минало, те зреят в подсъзнанието, докато дойде часът да се проявят.
към текста >>

22. 15. ЧУХ ПУЛСА

Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка - скъпо ще платиш.
15. ЧУХ ПУЛСА Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса, спокоен, равномерен като стрелката на Битието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка - скъпо ще платиш. Чух пулса - мелодичен и хармоничен като зората - химн на новия живот. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш въху живота на твоя брат - завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него се чува пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс?
към текста >>

23. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец.
Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат.
към текста >>

Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш.
Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса спокоен, равномерен, като стрелката на Божието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш на живота на твоя брат, завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него чух пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на Всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия брат на човечеството, пулсът на Космическия човек, пулсът на Великия Учител.
към текста >>

24. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри.
А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря?
към текста >>

25. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала.
Идва светлина, явява се Михаил, би се той със сатаната, освободи детето на раждащата жена, освободи той моето сърце, душа от робството на плътта. Познавам вече аз този Михаила, Нему дължа своето освобождение! Вам, Учителю, моята вечна преданост и благодарност за всичко сторено! Колкото и слаба за своята духовна възраст, стихийно ще се стремя към служене на Вашия Жив Господ, който е и мой. Готова съм на всички изпитания, няма да роптая. Ако мравката би разбрала колко любов, грижи и труд се полагат за нея от Безграничното, в един ден великан би станала. Но всичко това е толкова широко и необятно, та малкият наш ум и сърце не може го обхвана. Затова ние не разбираме Бога, не разбираме Вас, не разбираме и Белите братя. Изказаното от Вас желание да ми услужите при затрудненото материално положение, ми даде много. Аз приех от него всичката благодат, не се боя от нищо. Не мога да издържам да Ви виждам, че се замисляте за материални въпроси, особено отнасящи се до мен.
към текста >>

26. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

На едно място Учителят казва буквално: „Гледате един брат не смее на мравката път да мине, ще кажете че той е един светия, а той е такъв горд, той няма равен на себе си." Аз бях чел много книги и правех сравнение с говора на Учителя, с Неговата философия и виждам, че Той седи по- високо от всичките.
Тя нямаше философски поглед на нещата. В целия Изгрев се чуваше когато се караха те. Доста съм бил търпелив спрямо Ана. Може би затова са казвали, че съм Диоген -търпелив. Борис Николов бе дървесинен заместител на Учителя, самоназначил се и тайфата около него. На едно място Учителят казва буквално: „Гледате един брат не смее на мравката път да мине, ще кажете че той е един светия, а той е такъв горд, той няма равен на себе си." Аз бях чел много книги и правех сравнение с говора на Учителя, с Неговата философия и виждам, че Той седи по- високо от всичките. А пък аз през време на беседите Му книга си четях. Вяра Христова (В.Хр.): Защо? Т.К.: Не ми достигаше акълът. В.Хр.: А Той каза ли нещо по тоя повод някога? Т.К.: Не, много ме упрекваха сестри и братя, а Той не.
към текста >>

27. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1841-1860

ТОМ 14

Една мравка, като се качи на крака на човека, ще си каже: „Колко е топъл този камък!
6 - 8.) 1846 „Аз насадих, Аполос напои, но Бог възрасти. Тъй щото, нито който сади е нещо, нито които пои, но Бог е, който възрастява. А който сади и който пои - едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата." Животът. 1847 Топлината излиза от живота. Дето има живот, развива се топлина. Една мравка, като се качи на крака на човека, ще си каже: „Колко е топъл този камък! " А то е кракът на едно разумно същество. И вие, когато почувствувате топлинка, това е топлината на някое възвишено същество. Четири свята. 1848 Душа, Дух, Сърце и Ум - това са положения, които определят човека. Все трябва да имаш нещо свое, за да си човек.
към текста >>

28. 25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

Николай Дойнов

ТОМ 15

„Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка".
" - каза той. „Ето виждате ли, тези конусни трапчинки подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра. Това са капаните на мравешкият лъв". Самата конусна дупка, направена в сухата почва под скалният навес идеално оформена, беше цялата покрита със ситни идеално кръгли зрънца направени от глина, но твърди, в размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. В дъното на дупката се забелязваше едно черно кръгче, от около два-три милиметра, това долу черното кръгче е главата на мравешкият лъв, който се е заровил долу и не е по голям от шест-седем милиметра. „Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка". Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно. Долу завършва нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка на това чудно насекомо, срещу тези иначе хитри мравки. Какво нещо е природата, какъв подтик, каква мъдрост, за използуването и на най- малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин.
към текста >>

Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне.
„Ето виждате ли, тези конусни трапчинки подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра. Това са капаните на мравешкият лъв". Самата конусна дупка, направена в сухата почва под скалният навес идеално оформена, беше цялата покрита със ситни идеално кръгли зрънца направени от глина, но твърди, в размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. В дъното на дупката се забелязваше едно черно кръгче, от около два-три милиметра, това долу черното кръгче е главата на мравешкият лъв, който се е заровил долу и не е по голям от шест-седем милиметра. „Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка". Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно. Долу завършва нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка на това чудно насекомо, срещу тези иначе хитри мравки. Какво нещо е природата, какъв подтик, каква мъдрост, за използуването и на най- малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля, колко на прав път са много учени, които като използуват устройството на живите форми в природата, техните органи за усет, за защита и за всички други техни приспособления и изяви, изхождат оттам за да направят най-различни апарати.
към текста >>

Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно.
Това са капаните на мравешкият лъв". Самата конусна дупка, направена в сухата почва под скалният навес идеално оформена, беше цялата покрита със ситни идеално кръгли зрънца направени от глина, но твърди, в размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. В дъното на дупката се забелязваше едно черно кръгче, от около два-три милиметра, това долу черното кръгче е главата на мравешкият лъв, който се е заровил долу и не е по голям от шест-седем милиметра. „Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка". Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно. Долу завършва нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка на това чудно насекомо, срещу тези иначе хитри мравки. Какво нещо е природата, какъв подтик, каква мъдрост, за използуването и на най- малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля, колко на прав път са много учени, които като използуват устройството на живите форми в природата, техните органи за усет, за защита и за всички други техни приспособления и изяви, изхождат оттам за да направят най-различни апарати. Приятната екскурзия завърши и ние се прибрахме в София.
към текста >>

29. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка.
Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си. Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе. Ти като човек още не си се проявил. Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка. За тях това може да е добро, но за нас не е добро. Войникът има ли нужда от специфичен склад? Той ще си вземе от общия склад, а на себе си ще има една малка раница. Този живот е несъвместим с Царството Божие на земята. Да подобриш този ред на нещата е немислимо!
към текста >>

30. 16. Писма от Рила

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Това значи мравката да иска да има ясна представа за цялата земя, за слънцето или за вселената.
И пак не може да се опише. В Бога е безкрайното, което никой не може да изрази или обхване. И добре, че е така. Хората търсят Бога. Искат да Го видят. Това значи мравката да иска да има ясна представа за цялата земя, за слънцето или за вселената. Каква наивност! Тя не може да види и познае човека дори какъвто е днес той. А Бог е вътре в човека. Бог е в природата. Бог е навсякъде.
към текста >>

31. 59. Разговор след обеда

IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова - Вергилий Кръстев

Мравката си има радио.
Лошият заповяда и ти ще слугуваш. Сега светлите Духове са по-умни и тъмните ще им слугуват. Светлите ще кажат: „Сега ние ще сме ви господари." Как ще познаеш лошия, че не ти служи? Той, като иска да те залъже, потъмнее и се познава - както електричеството отслабва, когато гладят с ютия. Чудят се как знаем, че иска да лъже. Мравката си има радио. Като е в опасност, тя предава и другите идат да й помагат. Виждането, слушането, обонянието стават чрез мозъка. Любовта е най-твърдото нещо. Всичките спорове стават за нея. Тя всичко примирява.
към текста >>

32. Бележки към спомените на Ана Шишкова

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка.
IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова Вергилий Кръстев 1. За Ана Шишкова знаех от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов. Когато заговореха за нея, те се променяха и говореха най-възторжено за нейното пребиваване на Изгрева. А защо? Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка. И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата. Работила е за големия мравуняк, наречен Изгревът. 2. Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото.
към текста >>

И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата.
IV. Бележки към спомените на Ана Шишкова Вергилий Кръстев 1. За Ана Шишкова знаех от разказите на Мария Тодорова и Борис Николов. Когато заговореха за нея, те се променяха и говореха най-възторжено за нейното пребиваване на Изгрева. А защо? Била е скромна, смирена сестра, движела се безшумно, като нянаква мравка. И като мравка се е подвизавала на Изгрева и като мравка си е свършила работата. Работила е за големия мравуняк, наречен Изгревът. 2. Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор.
към текста >>

Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка.
Непроменено е! 4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот. Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учителя, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка. А иначе биха я стъпкали с крак, както това са правели с мнозина. Мравката си е останала мравчица. Предадоха ми само няколко нейни стихотворения от ревност и от завист. А сега, 2002 г., всичко е изгубено и затрито. 5.
към текста >>

И са я оставяли да си върви като мравка.
4. Често Мария Тодорова ми разказваше, че или на Изгрева, или на екскурзии в планината, както са се били събрали около Учителя, в кръг около Него, по едно време излиза от групата Ана Шишкова и така скромно и така смирено започва да декламира някое ново свое стихотворение. Поезията й е била с обикновени думи, но в нея е имало живот. Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учителя, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка. А иначе биха я стъпкали с крак, както това са правели с мнозина. Мравката си е останала мравчица. Предадоха ми само няколко нейни стихотворения от ревност и от завист. А сега, 2002 г., всичко е изгубено и затрито. 5. Издирих нейната дъщеря Донка Славкова.
към текста >>

Мравката си е останала мравчица.
Харесвали са нейната поезия и което е най-важното - в присъствието на много поетеси и поети около Учителя, никой не е казвал лоша дума за нея и за нейната поезия. А защо? Виждали са една смирена сестра, която се е движела като мравка и са приемали, че това е поезията на сестрата-мравка. И са я оставяли да си върви като мравка. А иначе биха я стъпкали с крак, както това са правели с мнозина. Мравката си е останала мравчица. Предадоха ми само няколко нейни стихотворения от ревност и от завист. А сега, 2002 г., всичко е изгубено и затрито. 5. Издирих нейната дъщеря Донка Славкова. Що писма бяха изпратени, що разговори проведох с нея на Рила, но най-накрая написа спомени за майка си и ми ги изпрати. После, на следващата година, отново я разпитвах и тя даде допълнителни сведения.
към текста >>

Жив бях аз на Небето и жив съм на Земята днес, във формата на мравка движа се в мравуняка от хора и човеци, но сега съм взел три сламки и ги нося на гърба си.
Нейният материал се предава дословно и той се набира от оригинала от Марина Иванова. Аз съм сложил само заглавията и съм ги номерирал. Това не пречи на никого. А това отговаря на концепцията на програмата на „Изгревът". 9. Сестра Ана Шишкова, жива беше долу на Земята и жива ще бъдеш и горе на Небето с твойте разговори. Жив бях аз на Небето и жив съм на Земята днес, във формата на мравка движа се в мравуняка от хора и човеци, но сега съм взел три сламки и ги нося на гърба си. Това са твоите три тетрадки. Нося ги и пъшкам, падам и ставам, но жив да съм, ще ги занеса до „Изгревът" том XVII. И оттам излизане няма да има до веки веков. Амин. Жива си, сестра Ана Шишкова, на Небето. Жив съм и аз, Вергилий, на Земята.
към текста >>

33. 5. Шепот

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките.
Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо
към текста >>

34. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

Дух на воин и душа на девойка

Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път.
Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. Сега, за нашето учение, някои казват: „Вие сте сектанти." Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят." 2. с. 35-36: „Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли.
към текста >>

35. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това.
Спонтанно той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество, в неговия живот. Спонтанните изблици са контакт на душата с духа, контакт на самосъзнанието със свръхсъзнанието, но всички тези прояви Учителят осъзнаваше и им даваше подходящ словесен израз. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа.
към текста >>

36. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога.
И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.” Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка.
към текста >>

37. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка.
- Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото, Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна. Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички сьщества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. - Не се знае кой кого е забравил; дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син.
към текста >>

38. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става около нея.
Всеки трябва да се запита, къде е бил преди да се е отделила Земята от Слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие в човешкия ум. Според мене, противоречието се ражда, когато умьт на човека е зает едновременно с две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне в противоречие. Който е зает само със своя личен живот, не се интересува от обществения живот. Той е в положението на мравката, която не се интересува от онова, което става около нея. Тя не подозира, че в Европа има война. Друг е въпросът, ако човек държи в ума си идеята за Божествения живот. Тая идея е широка. Тя обхваща целокупния живот - личния, семейния, обществения и общочовешкия.” 243. Несторова, Весела.
към текста >>

39. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

* Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка.
Няма да ви кажа коя е тя. МАЛКИЯТ ЗАКОН: Беседа, държана на 22.VI.1919 г. - В:Сила и живот: [Неделни] беседи, серия ІІІ. Солта. София, 1920, с. 174 ÷ 177 Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? * Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка. Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда съзнателно или несъзнателно, с пари или без пари. Аз ви говоря върху тези два велики закони, защото, ако се приложат те, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите като отварят разни училища, не мислят за мравките, за подобрението на техния живот, а мислят за печалби и казват: „Ние да имаме пари, ще намерим добри учители, добри работници.” Покажете ми едно общество, което да е работило с пари и да е много успяло. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на живота.
към текста >>

Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години са вложени вьв вас, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете от ляво към дясно, иначе ще започнете от дясно към ляво.
България е задължена да плаща тежки репарации чрез злато за 37 години с 5 % лихва, предава на своите съседи хиляди глави добитък като репарации, загубва територии и настъпва глад и разруха. † Бележка на съставителя: Двата Велики Закона са: Люби Бога и обичай ближния си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години са вложени вьв вас, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете от ляво към дясно, иначе ще започнете от дясно към ляво. т. е. надолу към конуса. Тогава, ако си християнин и слизаш през тези 7 милиона полета по 7 милиона и те питам, де си сега, ще отговориш, че си в низшите полета на астралния свят. Ако си окултист, ще кажеш: „Стигнах най- после до дъното на този конус.” Ами сега какво мислиш да правиш? - „В моята философия се казва, че като стигна до дьното, ще направя едан подем нагоре.” Криво си разбрал тази философия.
към текста >>

40. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Добре, но ако тоя извор е Ниагара, а ти - малка мравка?
Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига. Каквото изтъчеш, това ще облечеш! Искам да пия направо от извора! Да черпя от Учителя. Добре, но ако тоя извор е Ниагара, а ти - малка мравка? Ще се спре ли или смали Ниагара заради тебе? Или ти трябва да черпиш от всяка вода, която ти се дава с любов и която иде от същия голям извор? Ние се намираме в условен свят. Кой ще различи тия два случая? В перспектива и единият, и другият се виждат еднакво, а по същина съдържат две противоположни идеи.
към текста >>

41. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

- Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви?
Ами всичките картини, всички милиарди книги, не съществуват ли и през векове тъкмо не защото са само един сбор от листове или нацапано с бои платно, а защото в тях има мисъл и идеи на хора, на които самите телеса отдавна са се обърнали на прах, а нетленното, вечното тъкмо се подчертава -идеята, мисълта, вложена в тях! Но сътворил и творящ всичко това, човекът, влагал във всичко това своята мисъл - престанал ли е самият той да е човек или е изгубил себе си? Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога. Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят. - И все пак те са винаги повече от това, което можем да мислим за тях!... С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана.
към текста >>

42. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка -около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили.
Започна със силно щракане в лявото коляно, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се е плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка в живота и е измъчила душата й. Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше - красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси, бе въплотен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка -около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесен, както мислеше той самият - за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи долитнаха и до моя слух.
към текста >>

43. X. ЕДНА ДУХОВНА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ

ИЗ ДНЕВНИКА НА ГЕНКО

(В. «Братство», бр. 302 (7), 20.II.1943 г., стр. 3)

И все пак една такава мравка с два пъхтящи от усилия вола смъкваше едно стройно борово дърво надолу по стръмния път, по който ний се възкачвахме.
Ние плъзнахме по нейните недра като малки мравки. Тя ни се усмихваше благосклонно. Понякога катерички се прехвъргаха над главите ни по високите мълчаливи борове, между които минавахме. Те като че ли бяха важни мъдреци - замислени в нещо велико, което иска хиляди години... Колко са красиви! И колко мънички сме ний, человеците, пред тях! И все пак една такава мравка с два пъхтящи от усилия вола смъкваше едно стройно борово дърво надолу по стръмния път, по който ний се възкачвахме. Тук селяните са с изпечени, брадясали лица, почти медно червени. Очите им гледат понякога приветливо, но често и подозрително. И винаги са готови да ти заприказват интимно, като да сте били и пребили заедно. - Пийш ли ракийца? - пита ме един от срещнатите, гледайки, че нося дамажанка в ръка.
към текста >>

44. 31. Писма до познати и непознати

ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София

Виждате, че някоя мравка се дави хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него.
Такъв живот, разбира се, не може да има никакъв смисъл. Вие искате от мен един необикновен съвет, от моята, както я наричате, Божествена наука, за която сте чули, че съществува. Ако бяхте искали някой практически съвет, щях друго да Ви пиша, но понеже искате нещо Божествено, ще Ви цитирам някои думи от съветите, които Учителят е дал нам: «... Работете върху ума си, за да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвете засъхнало полейте го! Няколко клони се преплели разплетете ги. Една ръка се подпушила извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом! Знайте, че всичко, каквото срещнете на пътя си, има отношение към вас.
към текста >>

45. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан.
Завоя след третия влек на Макурджиците - зоната на лавините - е излъскан и покрит със замръзнал сняг. Преминах го доста трудно. В 10 часа бях при дървената хижа. Макар че времето беше хладно, ветровито, ризата ми беше станала за пране. Преоблякох се и веднага продължих по улея. Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан. Пред мен вървяха германец и приятелката му, добре екипирани. Вятърът, чистият и рядък въздух ми създадоха трудности при изкачването, а може би и възрастта си казваше думата. Исках да стигна германците. Казаха ми да спра и почина малко: „Ще стигнеш навреме! ” Аз не можех да преценя състоянието си, имаше други, които се грижеха за мене.
към текста >>

46. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи.
В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството. А геройството е друга наука. Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик? (Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си? Те му са дадени да се учи, а не да ги продава.
към текста >>

Колкото мравката може да излезе от фунийката на мравколева, толкова и вий ще излезете сами... Всеки човек си има по един мравколев.
Не се занимавайте с индивидуалното, общественото съзнание – а с човешкото. Не се занимавайте с личните погрешки на света - оставете Бог да ги оправи! Мойсей не можа да научи еврейския народ, а беше адепт... Никаква култура, никакво усъвършенствание не е възможно. Само за Любовта всичко е възможно. Само за Любовта всичко е възможно! Колкото мравката може да излезе от фунийката на мравколева, толкова и вий ще излезете сами... Всеки човек си има по един мравколев. Има лоши учители, (Пак ви казвам да повикате Господ да разреши... Някои казват: Господ ще разреши всички въпроси.)* Да повикат Господ да разреши всички въпроси на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание, и тогава ще имате едно вдъхновение, което никой няма да наруши. * Това изречение е зачертано в ръкописа, (бел. М.И.) „Бог е Любов” (пение; после продължи). Не зная дали хубаво сте ме разбрали - индивидуалното, общественото и човешкото съзнание функционират заедно, както стомахът (индивидуалното), дробовете (общественото) и умът (човешкото). Тъй че има същите отношения - и да гледаме не да се освободим от едното или другото, а да се разбере.
към текста >>

47. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

ТОМ 22

И мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора.
Това иска братството. Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ. А ако питате: „Де е Господ? " ще ви кажа: Той не е в това небе, което виждате. Някои казват: „Докажи ни де е този Господ." Господ няма нужда от доказване. И мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора. Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва: „На каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина, и като се върне при другарките си, казва им: „Днес посетих една голяма планина". Така и нас Господ ни хваща с двата си пръста, а ние питаме: „Има ли Господ? " - Да, Той е тези два пръста и ни казва: „На моята глава не можеш да се качваш." Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ , не разбирате това учение . Ако аз във вашето лице не виждам Бога , моето учение е лъжливо . Ако не ви обичам и не съм готов да се жертвувам за вас, проповядвам едно лъжливо учение.
към текста >>

Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва: „На каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина, и като се върне при другарките си, казва им: „Днес посетих една голяма планина".
Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ. А ако питате: „Де е Господ? " ще ви кажа: Той не е в това небе, което виждате. Някои казват: „Докажи ни де е този Господ." Господ няма нужда от доказване. И мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора. Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва: „На каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина, и като се върне при другарките си, казва им: „Днес посетих една голяма планина". Така и нас Господ ни хваща с двата си пръста, а ние питаме: „Има ли Господ? " - Да, Той е тези два пръста и ни казва: „На моята глава не можеш да се качваш." Ако вие не виждате в лицето на вашите братя живия Господ , не разбирате това учение . Ако аз във вашето лице не виждам Бога , моето учение е лъжливо . Ако не ви обичам и не съм готов да се жертвувам за вас, проповядвам едно лъжливо учение. И вие трябва да се жертвувате.
към текста >>

48. 6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ

ТОМ 22

Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да и направи път.
36-37 „Сега, за нашето учение, някои казват: Вие сте сектанти. Не, ние не сме сектанти и ще кажа, защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия . Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да и направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек. Да, „честни", „почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене.
към текста >>

49. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

* * * Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави.
Ако вие не може да проявите любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право, че те обича. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мушичките, които режат главите на агънцата, не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат добра воля. ...Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това царство, трябва да му служи. * * * Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави. Но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да й помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. След като им дадем помощта си, да не искаме от тях на цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще се създадат условия да помагаме и на по-големите.
към текста >>

50. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Например мравка иска да се качи на мен да се разходи по дрехите ми.
«D» - които благодарят. Това положение го изразявам и с равностранния триъгълник. (фиг. 14.1) Този човек е с прекрасен ум, добро сърце, воля, благороден е. Препоръчвам ви го. Това означава триъгълник. Например мравка иска да се качи на мен да се разходи по дрехите ми. Аз й позволявам, но й казвам да не ме щипе само. Щом ме ощипе, веднага я снемам на земята. Така е и в живота - великите духове, ний им се качваме на гърбовете. Те ни позволяват, но почнем ли да ги човъркаме, критикуваме, философствуваме, те ви челкат на земята. Ако си сложиш на масата ръцете една върху друга, образува се триъгълник,.
към текста >>

Една мравка какво би дала, за да има една най-малка дарба от тези, които има човек!
Този свят е една малка проекция, един сектор. Трябва да съзнаем нашите отношения. Към Бога ще се помолиш. Любов - главата ти отгоре, над ушите, до горната част, да се повдигне. Умът - челото ти отпред да се издуе. Една мравка какво би дала, за да има една най-малка дарба от тези, които има човек! Какви дарби има в човека! Ние правим погрешка със своето незнание. Трябва да проектирате мислите си към Бога. Преди години в гр. Б. един от учениците се разболява.
към текста >>

51. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка.
Той съзерцаваше всяко най-малко творение с безкрайна любов. "Вижте, паякът е научил един чуден занаят. Никой не може да тъче по-фина мрежа от него. Майстор-тъкач е той. Всяко същество е изучило и развило поне едно качество. Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка. Користолюбива е тя. Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила. Как кокетно се върти тя като спре на някое цветче или лист. Животните са изработили търпението. Те носят тежките си товари безропотно.
към текста >>

52. 174. Като зачиташ свободата на природата, ще ти даде и тя свобода

Весела Несторова

ТОМ 24

Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица.
Да си в принципите, то е да си извън учрежденията, да си чиновник, е да си в законите - не си свободен. За пример, имаш снимка, то е факт. Закон е, че в апарата само за миг трябва да влезе светлина, а принцип е - авиаторът да не прави снимки по задължение, а да отиде в страната като техен приятел - то е принципът. Ние влизаме в малките и големите закони. Да излезеш в 8 часа е факт, да се грееш е закон, а да се разговаряш със слънцето е принцип. Мравката природата я е направила малка, понеже ходи по земята, та да се крие в най-малката дупчица. Човек да се смалява, че и муха да не може да кацне на него. Ако ти по закон се отнасяш към природата - разумните същества, и те по закон ще действат към теб - ти не действаш по свобода, те виждат, че ти не си свободен. Творчество е, когато нещата стават щом ги кажеш и напишеш. Влезеш в една стая, ще завъртиш един ключ, ще дойде светлината. Влезеш ли във втората, ще завъртиш два ключа.
към текста >>

53. 1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

ТОМ 25

Една мравка ме полази.
1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ ПО ПРЕДАНИЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 100-103. "Един ден отидох в Борисовата градина и седнах на една пейка. Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази. Хванах я с двата си пръста, та се обърна, започна да ме хапе. - Защо ме хапеш? - Знаеш ли, че мога да те стисна между двата си пръста и да те изпратя, дето не си мислила. Тя отговаря: Боря се с два страшни великана. - Това са двата ми пръста.
към текста >>

Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления.
- Това са двата ми пръста. Ти нямаш представа за човека, затова си позволяваш да хапеш. - Да, но ние имаме свои пътища и съобщения, и който си позволи да минава по тях, ще го хапем. - Никакви пътища и съобщения не ме плашат. Ако пъхна бастуна си във вашия мравуняк, ще ви пръсна на различни страни. Пуснах мравката на свобода и продължих своите размишления. Казвам: И хората се намират в положението на мравките. Докато са силни и здрави, те мислят, че могат да правят, каквото желаят. Обаче, щом ги хванат двата пръста на Провидението, те започват да се гърчат, да хапят и казват: Два великана ни нападнаха. - Това са двата пръста на Провидението, които неизбежно ще дойдат. Казвате: Ако не са тези два великана, по-добри хора от нас няма да се срещнат.
към текста >>

54. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Наблизо мравуняк - сякаш черна глава необичайно се мърда -мравка до мравка, ако не и мравка върху мравка.
Ха, намерих го. Сега има да се справям с тревни бустори, натрупали го с жабуняк. Вън, всичко вън! Обграждам го с едри камъни, изгрибам набралата се вода, нареждам дъното му с нови, чисти скални уломъци и - готово! Лопатката ми помага да изкопая нова вадичка. Наблизо мравуняк - сякаш черна глава необичайно се мърда -мравка до мравка, ако не и мравка върху мравка. Ей сега ще дойдат и ще се напият. Ще си кажат: Я, какво е станало с този извор! Кой наслага тия бели камъчета по края, та и ние по тях да си близнем водица. Към третия извор - таралеж. Много важен и безстрашен.
към текста >>

55. 9. Гладът

Глава 3. Принципите на Учението.

Тя сторва път на малката мравка, тя изпълва сърцето на човека с аромата и топлината на своите неувяхващи цветя; тя пои жадния, тя утешава скръбния, тя задоволява глада му.
Любовта стои зад мисълта, зад интелигентността, зад голямото изкуство, зад голямата красота и музика, зад голямата наука, зад живота, тя го вае непрестанно, тя го ражда - твори, подържа. Без любовта всичко моментално пресеква. Всичко що е велико в света носи отпечатъка на любовта. Като светлината тя се спира пред прага на богатия и на бедния, на учения и простия, на силния и слабия. Еднакво ценни за нея са и малката мида в дълбочините на океана и големия човек. Тя сторва път на малката мравка, тя изпълва сърцето на човека с аромата и топлината на своите неувяхващи цветя; тя пои жадния, тя утешава скръбния, тя задоволява глада му. Без нея човек прилича на сития човек, който нищо не разбира от хляба и е лишен от сетива, за да разбере глада на хората. Без любовта човек прилича на ония, които не са престанали да задават Пилатовския въпрос: Що е истина? Казано другояче: Що е любовта? А тя чака човека, чака го да огладнее за нея. Гладът при всичките условия е благословение за човека.
към текста >>

56. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

За Него еднакво благороден жест е да дадеш път на човека и на мравката.
За Него Живата природа е познат свят, където всичко Му говори на разбран и познат език. За всичките форми и събития, за всичките периоди, за всичките епохи Той може да говори, както ние за съдържанието на прочетена книга. Всичко се разкрива пред Неговите очи, когато е нужно. Всеки момент Той може да сверява, да проверява, да изследва и да направи изводи от събитията, от промените, които стават. Не прави разлика между трите царства, еднакво ценни са всичките форми като величествена азбука, която Му разкрива тайните на Битието. За Него еднакво благороден жест е да дадеш път на човека и на мравката. Всичко е израз на Безконечността. Всичките тези изводи не са нови, не ги казваме ние. За вътрешното съдържание, за вътрешните възможности на Учител не за първи път е говорено, далеч не сме ние първи, нито последни, които ще се спрат на Тази необикновена личност. Той беше Мощен център, чиято привлекателна сила не един я е почувствувал. Нашето желание е да прехвърлим мост и чрез непосредствения допир с живата практика да приближим образа до нас и разкрием в тази практика отлятата идея за отношенията към Живата природа.
към текста >>

Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин.
Напълват веднага паничките и пчелите се съживяват и успокояват. Нека се върнем на нашето ежедневие, понесли образа на необикновеното в нашите души, да погледнем себе си с очите на обикновеното. Възможностите за които стана дума тук, са далечни перспективи за нас, но ето, че хоризонта и над нас се откроява чист и светъл - човек може да си изработи отношение и с помощта на сетивата си, да погледне на всичко, което става с други очи и отзвучи с друга чувствителност. Ако успеем да направим това, ние ще можем да си изработим правилно отношение към природните сили, които винаги са готови да ни се притекат на помощ. Ще научим изкуството не само внимателно да наблюдаваме, но и да отзвучаваме, там, където са нужни разумността, любовта и доброто желание на човека. Да спасиш едно дърво, да помогнеш на едно водно конче, да пренесеш една жаба, да напоиш един жаден кон, да сториш път на една мравка са неща, които всеки може да направи, стига само да живее с идеята за вътрешния ред и стил на този свят и стига да има доброто желание да живее по нов начин. Красотата се разкрива пред нас, природата непрестанно ни подарява все по-живи и по-живи табла, да умеем да гледаме на целия живот с очите на мъдреца и да преживеем голямата мъдрост: "Всичко, каквото става е за добро” - е указание за нас, че сме успели да вникнем поне отчасти в живота на Учителя и от Неговото светло и богато ежедневие сме успели да си изработим трайни принципи.
към текста >>

57. Послесловие

Глава 2. Образи и идеи

Глава 1. Откриване на Школата

На мястото на мравката.
“Слънцето ще потъмнее, луната щеше да падне, звездите щяха да загубят блясъка си”. Иносказателни бяха езиковите форми на Писанието, но събитията връхлитаха и Писанията се сбъдваха. Нямаше време за питане и за търсене на доказателства, нямаше време за съмнения. Истината бе казана, думите звучаха богати и пълни и изразът на идеите блестяха с картинността си: ’’Мравките не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човекът, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува, защото е човек.” На кое място можеше да се постави човекът, който не вярваше, че Бог съществува? На мястото на мравката. Само човекът - мравка имаше право да отрича Бога. А човекът мравка ли беше? Изкуството мравешко ли беше? Светът мравешки ли беше? Съзнанието мравешко ли беше?
към текста >>

Само човекът - мравка имаше право да отрича Бога.
Иносказателни бяха езиковите форми на Писанието, но събитията връхлитаха и Писанията се сбъдваха. Нямаше време за питане и за търсене на доказателства, нямаше време за съмнения. Истината бе казана, думите звучаха богати и пълни и изразът на идеите блестяха с картинността си: ’’Мравките не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човекът, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува, защото е човек.” На кое място можеше да се постави човекът, който не вярваше, че Бог съществува? На мястото на мравката. Само човекът - мравка имаше право да отрича Бога. А човекът мравка ли беше? Изкуството мравешко ли беше? Светът мравешки ли беше? Съзнанието мравешко ли беше? Философията мравешка ли беше?
към текста >>

А човекът мравка ли беше?
Нямаше време за питане и за търсене на доказателства, нямаше време за съмнения. Истината бе казана, думите звучаха богати и пълни и изразът на идеите блестяха с картинността си: ’’Мравките не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човекът, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува, защото е човек.” На кое място можеше да се постави човекът, който не вярваше, че Бог съществува? На мястото на мравката. Само човекът - мравка имаше право да отрича Бога. А човекът мравка ли беше? Изкуството мравешко ли беше? Светът мравешки ли беше? Съзнанието мравешко ли беше? Философията мравешка ли беше? Щом накъдето и да се обърнеше с декрет се проповядваше тази философия, не следва ли, че тя беше крайно остаряла и оръфана проникната от мравешко разбиране.
към текста >>

58. 2. Окултизмът и човека

Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света.
2. ОКУЛТИЗМЪТ И ЧОВЕКА Известна научна дисциплина или теория, или някоя висока идея не може да бъде достъпна за всички умове и за всички съзнания. За да може да възприеме новото или високото за даден свят, човек трябва да бъде готов, да притежава ония сетива, чрез които да може да възприеме новото. Както висшата математика не е достъпна за ученици от първоначалното училище, така също и известни науки и идеи не са достъпни за всички умове. Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>

59. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Държавата с това тромаво животно, което напомня движението на мравка по пътя на духовния прогрес и морал, но нека не спираме погледа си на това.
Велико нещо е човек да може да прости. Другата посока е тази, която ни отвежда до темата за насилите. В света съществуваха много школи на насилието. Ние няма да се спрем и на тая тема. Като метод, чийто наченки виждаме в семейството, където често насилието безчинства върху децата от страна на невежи и жестоки родители; насилието, което се прилага без изключение във всичките християнски и не християнски държави - старият закон око за око е в пълната си власт, процъфтява и всред най-културните държави. Държавата с това тромаво животно, което напомня движението на мравка по пътя на духовния прогрес и морал, но нека не спираме погледа си на това. За Учителя насилието като метод напълно е изключен, не само всред човешките общества, но и между животните. Той не е за това безчовечно отношение, което човечеството е узаконило - насилственото взимане на живота на млекопитаещите за употреба на храна. Той изключва всичките форми на насилие, в каквато и да е форма и сила. “Не позволявам насилие в стаята ми, пред очите ми.” Сякаш е успял да се запазят в тоя свят и на тая земя зони, лишени от насилие и престъпления, нека ги вършат далеч в тая непроходима джунгла, обитавани тоя път не от хищници, а от хора. Но нека и на това не се спрем, нашата цел е друга, пътешествието ни е в една област, лишена от великите идеи и ценности още е в плен и плаща данък.
към текста >>

60. 53. Гласът на природата / С. К. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 314, 15.11.1943, с. 1.

Толкова ний можем да станем господари на природата, колкото една мравка, която пълзи по човешкото тяло, може да му заповяда, да управлява и ръководи всичките телесни и душевни функции на този човек.
Тя знае какво прави, дори и тогава, когато ние смятаме нещо за неразумно, дори и жестоко. При всички операции, които природата извършва, за нея е важен резултатът. А резултатът на всички нейни действия е само един и не може да бъде друг - все по-пълното и все по-високо разгръщане и издигане на живота, все по-голямото и по-голямо усъвършенствуване на всички същества. При това положение ний трябва да знаем нашето място и строго да спазваме нашите задължения по отношение на природата. И, преди всичко, ний трябва да се откажем от безумната и глупава мисъл да я завладяваме, да ставаме нейни господари. Толкова ний можем да станем господари на природата, колкото една мравка, която пълзи по човешкото тяло, може да му заповяда, да управлява и ръководи всичките телесни и душевни функции на този човек. Мисълта за овладяване на природата е родена от човешкото безумие и от глупавата и несъстоятелна човешка гордост. Това, което природата ни дава, тя ни го дава доколкото ние сме послушни към нейните закони и се вслушваме в нейния глас, а ако ние пожелаем да й се налагаме, да се противопоставяме на нейните закони, тя може да ни унищожи с един замах или поне да ни даде такъв урок, който никога да не забравяме. Всяко злоупотребление със силите на природата ние скъпо и прескъпо заплащаме. И всичките днешни страдания на отделните люде и народи и на цялото човечество вкупом, не са нищо друго, освен уроците, които природата ни дава за нашето непослушание към нейния глас, към нейните закони. Това е ясно и просто до толкова, че и децата могат да го разберат: Ние страдаме само затова, защото нарушаваме законите на природата.
към текста >>

61. 1.6. Учителят. Денят на Учителя и мястото на Учителя.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Не може мравката да види слона.
Защото с чудеса тълпите не привлече. Защото обграден от сонм ангели пред нас не застана. Защото скромно и тихо, без излишен шум, Великото Дело понесе, и на плещите си до края славен го изнесе! Затуй, Учителю велик, и най-достойните твои ученици, и най-добрите ти помощници, и най-доверените твои близки, във твоя земен живот, тук, при хората, при нас, само една нищожна част от твоето величие видяха само една безкрайно малка част от твоята светлина възприеха; само безкрайно малка капчица от твоята сила, от твоята любов и твоята мъдрост в душите си и сърцата си приеха. И тези малки капчици от твоето величие и слава, от твоята любов и мъдрост, за нас, за тези, които чуха твоя глас, за тез, които се откликнаха на твоя зов, за тез, които тръгнаха след Тебе, са Океан от Светлина, са Океан от Сила и Живот, са Океан от Мъдрост и Любов, сравнени с жалката човешка мъдрост, сравнени с умуванията на света, сравнени с лутаниците на величията земни. Не може мравката да види слона. Не може нищожното да обгърне Безграничното. Не може човешкото да разбере Божественото. Ний виждаме само слаби отблясъци, ний виждаме само отражения на отраженията: като през тясна пролука, ний виждаме само нищожни частици от величието на славата на Бога. Така, в смирената човешка форма, която Великият Учител прие, с която слезе Той тук, при нас, на земята, ние не можахме, ние не успяхме, ние не знаехме да проникнем: да видим туй, което зад нея стои. Мощното Слънце не ни ослепи, защото се приспособи за нашия живот, за нашите очи.
към текста >>

62. 2.4. Бъди творец.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Бог всеки ден ти дава специална задача: Утре може би ти ще трябва да спасиш една давяща се мравка.
Това именно днес е твоята първа и най-важна задача. Това именно днес Бог иска от тебе. С това именно ти ще внесеш днес своя малък плюс в световната Съкровищница на доброто. Това, а не нещо друго, се очаква днес от тебе! Но не превръщай примера в шаблон. Бог всеки ден ти дава специална задача: Утре може би ти ще трябва да спасиш една давяща се мравка. Или да спреш крака си да не стъпче цъфналото на полето цвете. Или - да запазиш живота на пълзящото пред тебе живо същество. Да направиш най-малката услуга на ближния си. Доброто има милиони форми. И когато ти направиш днес, сега, твоето малко.
към текста >>

63. 4.4. Учителят.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ