Търсене в текстове за 'Мравка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда.
Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните. Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха. Нататък мравинки забързаха и носеха задружно клечица в своя мравуняк... Аз слушах този шум, стараех се да се вживея в него и да разбера живота. И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш. Аз разбрах, че всичко това е нескончаем химн за Тебе –победителят на небитието, аз разбрах, че Ти си навсякъде. Кой би разточил крилцата на тоя бръмбар, кой би научил на труд тая мравка, кой би изтъркал бархетен мъх и би издигнал дърветата високо да блестят със своята одежда. Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе... Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така. Погледнах на слънцето и мислех, че е вечно. По-сетне разбрах, че всичко тече, гори като тънка вощена свещица, а Ти един си неизменен. Къде е този, който иска да снеме покривалото на тайната от Твоето лице? Ще сразят леca – дивата красота, ще убият птиците му и неговите зверове, но ще зазеленее нов лес, нови птици ще запяват, нови зверове ще го заселят.
към текста >>

2. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка!
И това стана чрез напредъка на разните науки. Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот. У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно?
към текста >>

И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата!
Преди всичко сравнителната анатомия, която достигна до голям разцвет в 19 век, изтъкна голямата зависимост между мозъка и душевния живот. У нисшите живот ни нервната система или съвсем отсъства или е в зачатък. Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно? Ето – казваха, – как естествознанието става крепост, най-силната позиция на материализма!
към текста >>

3. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка.
В тия писмени документи, макар и малко, има доста ценни данни за тоя материк. Епиан казва, че Теополт е споменувал, че Силен се срещал с фригийския цар, при което първият е говорил за някакъв голям материк зад Атлантическия океан, материк много по-голям от Азия, Европа и Либия *) взети заедно. Прокъл цитира един древен автор, който казва, че зад Херкулесовите стълбове (Гибралтар) има предание за някакъв голям остров наречен Атлантис, който дълго време господствувал над всичките острови в Атлантически океан. Маруел също говори за 7 острова в Атлантически океан у които бил запазен спомена за Атлантида. Диодор Сицилийски казва, че финикийците открили един голям остров в Атлантическия океан отвъд Херкулесовите стълбове, до който те стигнали след няколко дневно пътешествие от африканския бряг. В съчиненията на Плиний се говори за една мравка, която днес се среща само в Америка. Аристотел казва, че в блатата, разположени „около големите водни повърхности” се раздават понякога звукове, подобни на рева на бикове. Това сродство било толкоз голямо, че кравите, като чуят тия звукове, стават тъй безпокойни, като в случай, когато ревът е от истински бик. Аристотел казва, че подобни звукове били приписвани на бикове, почитани от местното население за божества. Дълго време тия думи на Аристотел оставали загадка, докато неотдавна се откри, че в блатата живее една особена жаба: Рана Катестиана, наречена жаба-бик, издаваща звукове подобни на рев на бик. Тая жаба е намерена само в източната част на северна Америка, от Канада до Мексико включително.
към текста >>

4. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек.
Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава.
към текста >>

6. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената.
Georg Nordmnn ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея! Тя е лозе назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
към текста >>

7. ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Несетно Той настъпва мравка.
ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди весело, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава край цветята, усмихнато минава край цветята. Несетно Той настъпва мравка. Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота".
към текста >>

8. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото.
Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа. Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата. Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие?
към текста >>

9. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете.
Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка.
към текста >>

Дойде една голяма мравка.
То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото.
към текста >>

Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината.
Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме. Например, аз наблюдавах веднъж следното: Една мравка се хвана в паяжина и се оплете. Тя прати по сигнал, по радиото, чрез пипалата, съобщение на другите мравки, че еди на коя си широчина и дължина е хваната и да дойдат. Дойде една голяма мравка. Хванатата ù съобщи, че нишките са лепкави. Новата мравка като дойде, с челюстите си откъсна една по една нишките отдалеч и не влезе в центъра на паяжината. След това отиде при скривалището и изгони от там паяка. После и двете мравки си отидоха. Хората едвам сега откриват предаването по радиото. Те са изпреварени от мравките. Също така и пчелите и други предават по радиото.
към текста >>

10. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие.
към текста >>

11. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото величие, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка.
Нима може да бъде случайно това появяване, както на земята, така и на човека? Това са малки отсечки и точици от огромната лента на всемирния живот. Единият, целокупният, вечният живот се проявява в тия отделности, които ние не проумяваме, защото ги мерим с оскъдните мащаби на относителното и предметното, а техният корен е в абсолютното и в царството на идеите. Безконечна е вселената. Ние можем да разпрострем нашата екскурзия из тоя населен безкрай. Проблясъците в разума ще ни покажат, че и там цари същото величие, което се крие и тук в най-незначителния живот на един отделен човек или на една мравка. Ще дойде ден и ще се покрие може би и нашата земя с ледено мъртвило, обвита с безнадеждната студенина на вселенската пустота. Ще се вкочени и последното цвете, и последното човешко сърце ще замре, заедно с притварянето на сетната зеница, която с тъга ще изпрати последните зари на залязващото слънце, но животът не ще престане. Никога не ще секне неговият победен ход надлъж и шир в неизбродната безкрайност, защото никога не ще секне изворът, който блика и го създава всеки миг. Това чудесно съзвучие ни идва сега непосредствено от всички страни в душата. Ние сме убедени по някакъв неизказваем начин в тази истина за живота и сещаме как светът е подпрян на някакви солидни стълбове, които имат предвечна трайност.
към текста >>

12. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РИБИ.-СТРЕЛЕЦ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака.
След седем години ще бъдете въведени във владение на богатството си и ще разполагате с него. Сегашните страдания са все страдания на деца. – Колко земни години трябва да се разбират под този цикъл от седем години? – За най-учените хора той е 10 години. И колкото хората са по-неучени, по-непробудени, толкова този период се продължава. Ако някой е с ума на мравка, той има още много години да чака. Въпросът не е за години. Някой от вас и днес може да се излюпи. Яйцето, ако го оставите само, и за три месеца не може да се излюпи, но ако го оставите под квачката, – за 21 ден ще се излюпи. Та нещата да ги турим под квачката, за да се излюпят! – Що е квачката?
към текста >>

Видите една потисната мравка.
Като дойде пролетта, всичко ще се оправи. Ледовете и снеговете ще си отидат. В мозъците на хората ще стане такава промяна, че злото не ще може да пребивава там. Всеки ден работете в духа на великото, което иде на земята. Видите едно наведено цвете, изправете го. Видите една потисната мравка. Избавете я, освободете я. Турете един камък на място. Изчистете един извор. И като направите тия неща, приятно ви е. Има нещо в света толкова велико и хубаво, но хората не го знаят!
към текста >>

13. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни.
Върху нея, обаче, ясно личеха думите, написани от ръка, не познаваща колебание: — Ти нямаш вече нужда от мене, защото аз пребъдвам в светлината на твоя ум, в топлината на твоето сърце и в силата на твоята воля. Помни, че копнежът по Него е, който те роди. И из царството на мрака Любовта Му те изтръгна и направи зеницата ти чиста и светла. По горската пътека той срещна жени, старци и деца. Всички му кимаха почтително. Светът се усмихваше на Саддодао, и той благославяше вечната светлина, чиято грижа еднакво се простира и върху мравката и върху ангелите небесни. Изумрухо обичаха всички. Една дълбока кротост и смирение излъчваха тъгуващите ù очи, обаче от всички най-вече тя беше свидна на девойките. — Копнежът по него, им казваше тя, ме направи да разбирам мъката на другите, а светлината на неговото слово ме направи да позная, що е милост и снизхождение.
към текста >>

14. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин.
Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да спечелим любовта в такава мърка, с каквато ние обичаме всяка форма на Безкрайното — било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Ние ще разберем, че когато обикнем дърветата, цветята, тревите, насекомите, птиците и пр., част от безкрайното, която образува тяхната същина, ще премине в нас". Именно този дух, това ново отношение към природата трябва да има детето при своята работа всред природата. То ще счита всички треви, цветя, дървета, с които работи, като живи същества, съзнавайки че те са души, които са отзивчиви на неговата любов. Така постепенно то ще почувствува, че през всички форми минава един велик живот; че тази разумност, този живот, който минава през червея, пеперудата, мравката, цветето и пр., минава и през него, само че по друг начин. За новия дух, който трябва да прониква детския труд, Учителят дава следното изяснение: „Когато посадим няколко царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши малки братчета. Ще отидем при една слива или ябълка като при същества, в които работи едно разумно начало." При механичното отношение към природата, когато детето счита растенията като мъртви форми, то огрубява. Тогава се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда една ябълка като мъртва форма, силите у него заглъхват. Онова, което ще внесе радост, светлина и подтик у детето при неговата работа всред природата, това е любовта.
към текста >>

15. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува.
Но, както е известно, може да се спекулира и с всяка друга наука, с всеки занаят. Упрекът за злоупотреба засяга, следователно, не знанието или способността, а техните носители. С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя. Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги. Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема. Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат. Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция.
към текста >>

16. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата.
Творчеството е възможно само по тоя път, защото всяко друго нещо, дошло по други пътища, е механическо и бездушно преповторение и съчинение на елементи, неосмислени духовно. Духът е родител на идеята и затова всяка нова творческа идея е надникване в царството на духа. И така, калта на земята или материята е рожба на съграждащите сили в природата. Тя е изцяло във властта на тия сили, началото на които е в извора на живота. С тая кал творческият дух, който е сам живот, гради формите и изявява себе си във всичките йерархии на космичния живот. Всяко дърво, всеки лист, камък, мравка и всичко във видимия свят, ведно с човека, е една осъществена идея на творческия дух в природата. Тоя дух е „вдъхнат" в калта и направлява формата във всичките нейни промени, които произлизат от вътре. във всяка жива форма на природата има някакво, макар и елементарно, съзнание, което възхожда по пътя на развитието, а опитът от изминатия път се събира в склада на това съзнание като „чист опит", като придобивка на тая странствуваща „душа" в пътя на съвършенството. Във вечната нестихваща смяна на инертната материя и проблясъците на духа, в противопоставянето същината на материята спрямо възхождащите импулси на диханието, се крие тайната на живота. Като че едно огромно, препълнено с любов сърце, чака възвръщането на скитащите души, за да ги приеме като достойни, получили своя собствен опит съставки на своята огнена кръв, която протича по жилите на „космичния човек". Творецът вдъхна от диханието на Своята уста в мъртвата кал на земята, за да започне животът, който се проявява във вечното сдружаване на тая „кал" и това дихание.
към текста >>

17. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек.
Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее, който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган. Всяка сламка представя косъм от вълната й.
към текста >>

Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота.
Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган. Всяка сламка представя косъм от вълната й. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: красива е моята дреха. Най-после той ще облече дрехата и ще мисли, че е ангел.
към текста >>

18. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако мравката не вижда човека, причината не е в човека.
Тя не се вози в каляски. Празния шум на пиршествата е чужд на Нея, но Тя охотно посещава учениците и скромните Божии работници. Истината издирва кротките, смирените, чистите по сърце, на тях се открива. Истината е неизразимо красива! Тя взема най-скромната форма, но пред Нея се прекланят и боговете. Ако мравката не вижда човека, причината не е в човека. Братството на Любовта е неуязвимо. То е братство в този и в онзи свят. Ние не се примиряваме с насилието, неправдата, робството, ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Ние принадлежим на великото Семейство на любящите благодарение на Учителя.
към текста >>

19. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките.
Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. ... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов, Мъдрост и Истина ваше вестниче? В тия времена на обща „безпътица“ и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богатства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато — у нас — повече от всеки друг път „човек за човека е вълк“: в тия времена когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато алчността, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход — в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
към текста >>

20. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен.
И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката.
Но когато зашепне некому тоя висш глас. тогава слънце грейва в неговата душа и пролет настъпва в неговия живот... Това е гласът на Бога в човека. Има сила по-висша от страха пред законите, която спира човека, когато дигне ръка да убие, когато досега да прави зло. Човекът е загрубял, човекът е завладян от мъртвешко безразличие към живота, към скърбите и страданията на другите, човекът е увлечен от страшния водовъртеж на егоизма и е парализиран от желанията на плътта. Затова той рядко усеща в себе си тая висша сила. Но когато бъде под диктовката, под влиянието на тая сила, тогава той пази да не настъпи и мравката. Тогава той прогледва за Истината и се устремява по пътя на Любовта. Тогава той обича всички и всичко, тогава той благославя и прави добро дори и на своите врагове. Тая висша сила е Бог в човека Дълбоко в човека се таи едно влечение към близост и дружба, към мир и братство, към любов и взаимопомощ с всички хора и същества. Рядко обзема това влечение човека и рядко той му се отдава. Защото то е почти изместено от друго, по-буйно влечение — влечението на пола, влечението на плътта — което владее и почти винаги диктува над човека.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея.
И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
към текста >>

На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране.
Мравките не виждат и това, което ние виждаме. И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа.
към текста >>

Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него.
И една мравка като дойде до човека, той е божество за нея. Грамадно същество е човекът за мравките. Сега хората често си задават въпроса, кое е онова, което свързва мравките в една колективна организация. Причината на тази организация е, че душата на мравките е колективна. На земята всички мравки се чувстват като една мравка - няма индивидуализиране. Всяка мравка се чувства като част от колектива и живее в него и за него. И сега някои хора искат да се върнат към колективния живот. Но ако те искат да се върнат да живеят колективно като мравките и пчелите, то с това човечеството би направило една от най-големите грешки в своя живот. Когато ние говорим за колективно съзнание и колективен живот, не разбираме един живот, подобен на мравките и на пчелите, където да се изгубва човешката индивидуалност. Мравките живеят, тъй да се каже, в колективното подсъзнание, където отделните форми от даден вид нямат индивидуална душа, а една обща душа ръководи и оживява целия вид, докато при човека всеки човек си има индивидуална душа. И в колективното съзнание на бъдещето тази индивидуалност ще бъде запазена, но плюс индивидуалното съзнание ще имаме и съзнанието, че сме части на един по-голям организъм, и ще схванем вътрешната връзка, която съществува между всички съзнания-души.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде.
Знаели и можели, горките, всичко, а пък все им работите не вървели. Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза. Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее. Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават. И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се.
към текста >>

Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали.
Що да хванат, що да предприемат — краят все оплетен и без полза. Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее. Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават. И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат.
към текста >>

Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение.
Истината пък е сам си Господ, който грее като слънце, пари като огън и се носи като въздух, а милее всъде всичко, както никой не милее. Гледал Господ хубавите мравки от небето, па му домилели, заболяло го сърцето. И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават. И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело.
към текста >>

И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство.
И поискал Той да ги научи на туй малко, що им било нужно: да изхвърлят от сърцата си лъжата, за да им се подобрят делата. Искал, но при тях не можал да отиде като слънце, че ще ослепеят, нито като огън, че ще изгорят, а да идел като въздух, нямало да го видят И решил Премъдрий като мравка да отиде. Само като мравка би им казал всичко и те биха го разбрали. Мравка и то не пристигнала от някъде си, да го мислят чужденец неверен, или съгледател с лошо намерение. А да се роди в известен род, от родители почтени мравки, за да го не познават, те да няма що да му придават. И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче.
Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения.
към текста >>

Онзи свят за мравката, е този свят за човека.
За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
към текста >>

че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде.
Това е също вярно, но ясно е, че ако първом не беше гневната мисъл, ударът не щеше да бъде направен. По същия начин ако не беше материализма, сеизмични пертурбации не щеше да има. Постоянство (Из беседите) Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример?
към текста >>

И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20.
Постоянство (Из беседите) Някога Мохамед се отчаял от цялото си, поради което избягал и се скрил в една пещера. След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка?
към текста >>

70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал.
След дълбоки размишления най-после той намислил да напусне идеята си. В това време обаче забелязал. че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен?
към текста >>

Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример?
че една мравка се спряла със своя голям товар пред една малка височина: дойде до някъде. изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили!
към текста >>

Една мравка спасява неговото положение.
изпусне товара си, върне се пак да го вземе, пак го изпусне и т. н. И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение!
към текста >>

Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка?
И почнал той да брои колко пъти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1, 2, 3, 4 5, 10, 20. 70, пъти тази мравка взимала товара си но той все падал. Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва.
към текста >>

Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар.
Цели 99 пъти се повтаряло това, докато на стотния път тя пренесла товара си. Тогава той си казал: Ако в тая мравка има такова постоянство на волята, да пренесе товара си през тази височинка, защо аз да не последвам нейния пример? Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност.
към текста >>

Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение!
Една мравка спасява неговото положение. Питам ви: ще бъдете ли вие по слаб от тази мравка? Ако някой от вас се е обезсърчил, мисли ли той, че е много интелигентен? Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си.
към текста >>

В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност.
Я вижте онази мравка, която 99 пъти вдига своя товар. а вие още на десетия път сте се обезсърчили! Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса.
към текста >>

Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си.
Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му.
към текста >>

След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата.
Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка.
към текста >>

Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му.
Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот.
към текста >>

Казвам интелигентност има в тази мравка.
След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее.
към текста >>

Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе.
Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето?
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима човек съществува за мравката?
Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо?
към текста >>

Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
* * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани.
към текста >>

Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
към текста >>

26. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила.
К.) Ти трябва да надмогнеше! Не се обръщай веч! (стихове от Олга Славчева) Какво чакаш? (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседата от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Основите на новото учение - Трите пътя (Из беседата от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.) Свобода (N.) Плодовете като храна и лекарство (Д-р Хр. Драганов) Муха и мравка (басня – Дядо Благо) Петел и лисица (басня - из беседите) Страдание ПРЕВРЪЩАНЕ В народните приказки и легенди, в които е скрита мъдростта на вековете, често се говори за някаква магическа пръчка, имаща чудодейна сила. с помощта на която героят на приказката върши всякакви чудеса и превръща всички неща, до които се допре с тая пръчица — в чисто злато. Вътре в човека, в човешката душа, има също една такава магическа пръчка, с която човек може да прави чудеса. Измежду силите, с които човешкият дух разполага, има и една такава, която се характеризира с това, че тя превръща всичко, до което се допре, всичко, върху което почне да въздейства — в чисто духовно злато. Това е магическата пръчка във вътрешния живот на човека. Тя превръща злото в добро.
към текста >>

„Добро Здраве“ Муха и мравка (б а с н я) В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една муха, голяма почти колкото две обикновени.
Всеки лев, даден за плодове, е даден за здравето. Най-добре са вложени пари, които са дадени за плодове и зеленчуци. Давайте на децата повече плодове през лятото, ако искате да са здрави през зимата. Пък и старите ще имат по-голяма полза от тях, отколкото от вредните спиртни питиета. Из в. „Добро Здраве“ Муха и мравка (б а с н я) В гостната ни стая неизвестно откъде се появи една муха, голяма почти колкото две обикновени. От гледането, стоенето и движенията й се познаваше, че тя има и голямо мнение за себе си. Лазеше бавно, подхвръкваше за кратко и кацваше по хубавите предмети, или на тавана, откъдето погледаше важно и понякога се усмихваше самодоволна. По едно време силно избръмча и направи голям кръг в стаята. — Аз, — каза, — съм родена за велики подвизи, за царица на моя народ. Ще го науча на ред и законност, ще го поведа към слава и величие!
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили.
Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове.
— И ще бъдете, казвам й, защото по друг път ще тръгне живота ви и ще се затвори един кръг, почнал от преди хиляди години. — Това не разбирам. — Ще дойде ден и него ще разберете! Любомир ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предсказване на времето от животните Като наблюдава внимателно животните, човек може да съди по техните движения за промените, които ще настъпят в атмосферата. Така, воловете, обикновено тихи и спокойни, при наближаването на дъжд тичат и скачат; подобно нещо се случва и със свинята, защото, с увеличението на влагата във въздуха, кожата й се разпуска. Преди дъжда, мравката става безпокойна, кръстосва около мравуняка, като запушва някои входове. Насекомите се изкачват по дърветата. През лятото, когато наближава буря, раците напущат своите скривалище. Листната жаба се катери по дърветата и изпуска силни крясъци, които предсказват дъжд. Паяците, ако времето застрашава да се развали, заздравяват и прикрепят по-здраво краищата на паяжината. Ибисът, тази свещена за египтяните птица, е била почитана най-вече от тях, защото всяка година им предсказвала разливането на Нил — единственото богатство на страната.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Права ли ще бъде мравката, ако каже че няма друг живот.
Отишъл някой си в една къщи с много стаи, влезнал да живее в една от тях и пита има ли други стаи? Има разбира се. Не само това, но има и други къщи, много по големи и с много повече стаи. Ние сме се затворили в сегашната си човешка форма и питаме, като излезем от нея има ли друг живот? Че вън от къщата има много по-просторен, много по-широк живот от този на нашата малка колибка — каквато представлява тялото ни. Права ли ще бъде мравката, ако каже че няма друг живот. освен мравешкия? И след всичко това, все пак хората казват, че нямало нищо друго след смъртта. До, вярно е, след като човек умре всичко се свършва, но като се роди отново, всичко наново започва, По какво се отличава смъртта? Когато човек умре, всички около него говорят и само той мълчи. Роди ли се и той започва да говори заедно с околните.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат.
Борис Юр. Биров Светулка и северняк (басня) Паднала мъгла в гората и превърнала денят на нощ. Загубило се слънцето, не видела се месечината. Полазил страх животните, настанал смут в долчината. Разнесъл се ужасен слух, че слънцето внезапно изгоряло и голяма хала пепелта му далеч отвела, а пък сребърната месечинка като въглен потъмнея в. Завайкала се мравка Чернориза как ще се живее при такава страшна криза: заридала Баба жаба — как да легне пак във тинята студена, като е такава слаба; писнал комарът, заплакал неутешно, че безкрайна нощ ще бъде и пред Бога грешно; гущеричето във сълзи се заляло, че без слънце непременно би умряло; а Калинка и Смрадлушка и безбройните мушици по дърветата се налепили, под корите им се скрили — с очи да не гледат, с уши да не слушат, в скръб и жалост как ще се издушат. В тая скръбна доба, всяка жива твар когато мислела, че слиза в гроба, прилетяла от невиделицата светулка (а на коремчето й бяла светлинка се хулка). И кръстосала гората в дълго и широко, като викала със цяло гърло буйно и високо: — Дързост, дързост, малодушни твари! — братя, сестри и другари! Слънцето безславно догоряло, загаснало, ала жива е сестра ви светлопроизводната светулка, на която светлината денонощно хулка. Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете!
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете справедливи. Има една справедливост, една велика правда в света. Всеки трябва да желае да се отдаде правото на всеки едного. И ако искате да опитате имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити. Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям. Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание. Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставям свободно да си върви.
към текста >>

Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка.
Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя, и виждам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям. Правя й път. Аз съзнателно й отдавам нужното почитание. Искам да проверя мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставям свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го заобикалям, но го тъпча. Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не то закачам. Хубавите неща трябва всякога да се оценяват. Ако искате да се подигнете в божествения свят, вие трябва да имате една оценка на хубавите неща.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата.
Тя е точно копие на неговия нотюрел. Тя изтича от неговата далечна наследственост, от неговите детски впечатления, от неговата семейна среда от незабравимите спомени на ранното детство, от цялата система на възпитателни и образователни институти. Нс исках да му възразявам, че неговата философия на печал е негово собствено произведение облак, който завива само него, че извън него има много простори, много слънце и много светлина. Не исках да му възразявам, колко много хора познавам, които навярно биха се считали най-щастливи, ако да имаха само един от неговите чифлици, каквито той имаше четири, от по няколко стотин декара — или ако имаха само един от десетимата му дюкяни на хубаво място в пазарището. — Много пъти съм се замислял: защо собствено, всичко, което живее, с такова остръвление се държи за живота? Като че има някакъв особен смисъл работата и съществуването на тая мравка, която така усърдно тича между тревата. Вие знаете тяхната голяма глава, замислена сякаш, над някаква страшно тежка проблема, техните големи очи, неподвижно вторачени към некакъв друг тайнствен свят. Гледал съм ги с лупа. Какво толкова здраво ги държи за живота? Ами мухите, които пълнят земята през лятото — идат напролет и чакат да дойде есента за да ги покрие със зелена плесен и превърне в трупове? И има ли някаква разлика между всички тях и нас хората?
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сънувах, каза първата, че сън затворена в някаква кутийка, по-малка и от най-малката мравка.
Постлан със сухи листа и покрит с преспа сняг. Понякога в него влизаше и някое насекомо, изпълзявайки някъде от земята. когато се постопляше за малко. Понякога долетяваше някой врабец или врана се спускаше на близкото клонче. Една сутрин тревиците се пробудиха рано и почнаха да разказват една на друга какво са сънували. Сънувах, каза първата, че сън затворена в някаква кутийка, по-малка и от най-малката мравка. Там ми беше страшно тежко. Просто не можех да дишам. Изведнъж, някаква чудно красива птица със златни криле отвори кутията и постави на врата ми розова огърлица! О! Това е нищо, в сравнение с моя сън, каза другата тревица.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание.
Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. Истината е вътре в нас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопично да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята и небето ще работят за вас. Минавам покрай една вадичка и гледам някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да й помогна. Трябва да се спираме и при най-малките и да им помогнем. Като им помогнем, да не искаме цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно провидение. Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот.
към текста >>

Тя е особена мравка.
Имаме ли желание да помогнем на малките, това ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? “ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка.
към текста >>

Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год.
Не помогнем ли на тази мравчица, за в бъдеще това ще създаде условия за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? “ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките.
към текста >>

Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек.
която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много.
към текста >>

Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка.
Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници.“ Покажете ми едно общество, което е работило с пари, че да е успяло много. Не искам да кажа че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на дейността си.
към текста >>

35. -

Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка.
Три неща се изискват от сегашния човек: Той трябва да мисли със светлина, да има светли мисли и по възможност със своя ум да не прави вреда на никого. Със светлина трябва да служи човек на Бога. Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях. Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармоничен във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл.
към текста >>

Защото мравката е много дребна, може човек да не я види.
Второто положение: Човек трябва да служи на Бога с любов. Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях. Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармоничен във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали временния живот. Като четете Исайя, Иеремия, Иезекиила, Даниила, във всички ще видите, че, като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ.
към текста >>

Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях.
Той трябва така да обича всички същества, че съзнателно да не причинява никаква вреда и на най-малкото същество. Без да иска, понякога човек може да причини вреда на някое същество. Запример, без да иска, той може да настъпи една мравка. Това се прощава. Защо? Защото мравката е много дребна, може човек да не я види. Като разбере, че е стъпил върху една мравка, той трябва да й се извини, да й каже: ще ме извиниш, настъпих те, защото си много дребна, не те видях. Третото нещо, което се изисква от човека, е да настрои своята воля, да бъде хармоничен във всички свои действия. Всички велики хора, които са идвали на света, са се спирали пред тази мисъл. Те са се увличали и са разглеждали временния живот. Като четете Исайя, Иеремия, Иезекиила, Даниила, във всички ще видите, че, като сегашните хора, и те са имали повече любов към своя народ. Те са обръщали голямо внимание на народа, в който живеят, но въпреки това са говорили за Божественото.
към текста >>

36. -

Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията?
И ние трябва да излезем на тази светлина, на която зреят нашите плодове. Когато дойде Божествената светлина, бъдете уверени, че тя ще внесе истински мир, истинска радост. Сега у вас се заражда мисълта и казвате: значи, толкова сме низки, нямаме Божествена светлина! Вие имате Божествена светлина, но не се задоволявате от нея. Тя, в сравнение с Безграничната Божествена светлина, е много малка. Еднакво ли приемат светлината мравката, рибата, човекът и растенията? Възприемането на Божествената светлина зависи от човешкото съзнание. Една стъпка по горе, още по-горе, още по-горе. Казват: Край няма ли? Ти не мисли за края на нещата. Ти мисли за горе, и надолу не гледай.
към текста >>

37. -

Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак.
С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък. Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата.
Вечната радост става любов, когато първи път потъне във формата, и образи на божествена красота играят пред нея и примамват от далеч. Това е първият проявен свят, Тиранодж или светът на безсмъртната младост. Любовта е променена в желание, когато се вдълбочава в природата, и това желание изгражда средния свят или Светът на водите. И, най-после, като се долавя до земния символ на своето желание, тя става на земята оная страст, която е духовна смърт. В друг смисъл Агнецът може да бъде описан като минаващ в активността на една латентна сила на Лир, който работи през божественото въображение, отпечатвайки своите идеи за природата в своето духовно състояние, и така извършва своите мириади трансформации. Това е изворът, в който всяка енергия се поражда от силата, която полага основитя на свята, през любовта и всяка форма на желание до химическото сцепление, така както Мананан е коренът на всеки съзнателен живот, от господстващото същество на боговете до съзнанието в мравката или амебата. Тъй също Дана е основата на всяка материална форма от незагиващото тяло на безсмъртните до преходното тяло на мушицата. Понеже това божество изплува из неговото първично състояние на екстазна нежност или радост в Лир, неговите разделени лъчи, въплътени във форма, влизат в тристранния живот на духовната любов, на желанието, и тъмната сянка на любовта. И тия три състояния имат за себе си три свята, в които те са трансформирали първичното естество на Дана: един свят на безсмъртна младост; един среден свят, където всичко се променя в желание; и който е наречен, поради своите колебания, свят на водите, и най-после земният свят, дето материята е възприела оная твърда форма, когато изглежда безжизнена или мъртва. Силата на източника, която е изхвърлила Синан, е била изразходвана и Синан е умрял. За Дана, Хибернийската майка на боговете, аз съм вече казал, че тя е първата духовна форма на материята и, следов., е Красота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42081189155579