Търсене в текстове за 'Монада'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу.
Те имат знание, имат разумност. Тази енергия, която човек не може да извлече, растенията я извличат. Тревите и изобщо – всички растения, както и животните, слизат надолу, а ние отиваме нагоре. Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание.
към текста >>

2. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин.
В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар.
към текста >>

От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.
Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар. психични фактори на еволюцията. Външните условия влияят, но начинът, по който организмът реагира на външните условия, е психичен. Подсъзнанието работи в тъканите. От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.
към текста >>

3. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу.
Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
към текста >>

При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен.
към текста >>

При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
към текста >>

У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>

При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>

нови заложби, скрити в Монадата.
Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

4. 3_27 ) Физиономика и френология - Боян Боев (1883 – 1963)

Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието на човека като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси.
ФИЗИОНОМИКА И ФРЕНОЛОГИЯ Братята и сестрите се интересуваха от цяла палитра науки, касаещи развитието на човека като една жива Монада, и влизаха в разговор по тези въпроси. В течение на един такъв разговор Учителя засегна следните мисли от областта на физиономията и френологията: Във всеки един живот човек трябва да внесе нещо в Невидимия свят, за да му направят с този материал едно по-добро тяло. Със своите мисли, чувства и постъпки той внася горе капитал и от това ще зависи бъдещето му тяло. Каквото изплете и изтъче, това ще носи. Лицето може да се раздели на три части, които трябва да бъдат равни на една трета: челото представлява Разумния свят, носът – Чувствения свят, а частта под него – до края на брадата – физическия свят.
към текста >>

5. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас.
към текста >>

6. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата.
Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот.
към текста >>

Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата.
Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Например всяка клетка на корена е в зависима връзка и с най-отдалечените клетки в клончетата, листата, пъпките. Тази клетка, намираща се в корена, съдейства за живота на цялото растение, но от друга страна, и нейният живот е зависим от живота на цялото. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от монадата. Такава вътрешна и външна връзка съществува между всички същества. Съществата заемат съответно място в общата корелация според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват. Също така се наблюдават едни и същи явления, проектирани на различни полета, обаче в основата си те са под давлението на едни и същи закони. Например седемте основни тона в музиката са аналогични на седемте основни цвята от слънчевия спектър. Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия.
към текста >>

През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина.
Както в музиката се отбелязват октави, също така с периодичност се характеризира и слънчевият спектър – там има октави по-долу от червения цвят и по-горе от виолетовия. Още примери: цялата Менделеева таблица е изградена от обоснованата периодичност при химичните елементи; а ако се наредят обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния, това отговаря на междупланетните разстояния на Слънчевата система; също така разстоянията на планетите от Слънцето са изразени и чрез формите на растителното и животинското царство. Човешкият организъм е проекция на Цялото и Всемира – Макрокосмосът и Микрокосмосът са изразени в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо този, който мисли, че живее изолирано и само за себе си, е в противоречие с тази велика Истина. През всички същества протича един и същ живот – Животът на Бога – и всяка монада е една особена проекция на Първичната Причина. Клонът се развива правилно, докато дървесните сокове протичат през него, инак той изсъхва. Когато човек живее в закона на Цялото, той се развива пълноценно и правилно разрешава въпросите, пред които го изправя животът. При някои отрицателни състояния – завист, гордост, омраза, човек противопоставя себе си на другите същества и прилича на клонче, откъснало се от Цялото. Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото.
към текста >>

7. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим
Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи
към текста >>

8. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата.
Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата.
към текста >>

9. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.
Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
към текста >>

Тази монада прилича на една семка.
Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха.
към текста >>

Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>

След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>

В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин?
към текста >>

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>

10. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.
Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
към текста >>

Тази монада прилича на една семка.
Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха.
към текста >>

Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>

След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>

В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин?
към текста >>

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>

11. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология.
От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
към текста >>

12. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива.
Да приемем, че с нашите сетивни възможности сме способни да обхванем всички прояви на тази необятност и неизчерпаемост и да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации, е повече от наивно. Трябва да отбележим, че само тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова разнообразни изяви на живота, че ние за много дълго време ще трябва да ги изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля, е изпълнена с живот и живеейки, изгражда в двойника съответни качества и воля за проява. Учителя казва: "И в минералния свят има живот, но там той протича много медлено." В растителния свят протича по-интензивно, при животните - бавно, но със сигурност животът вече оформя една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя специфичен израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена, тя е една съвкупност от качества и способности за тяхната изява. Един път вече оформена тази монада, разумното и могъщо течение, животът, непрекъснато подтиква, като за това създава съответните условия да обогатява, организира и облагородява както придобитото, така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат, и то съвсем правилно, Двойника на човека, който всъщност е и истинският човек. Този двойник, за да се усъвършенства, периодически се включва в една груба материална форма, наречена физическо тяло. Този плътен физически свят е свят на най-голямото съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение. Това напрежение е най-важният стимул за придобиване, организиране и облагородяване на ценни качества и способности.
към текста >>

13. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много.
Следователно всичко е троично, тъй като всяко от тези различни неща е троично в самото себе си. А тези три троичности се определят по-точно като Абсолютно битие, живот и Дух. Така те трябва да се схващат духовно и в мисълта. Само идеалният свят е истинното, а самият той съдържа три реда (степени), а тези идеи от триади съставя истинския, идеалния свят. Всяка от тези три триади съдържа в себе си другите, защото във всяка от тях е субстанцията, животът и Логосът. „Такава е природата на всичко биващо - монада с много възможности, цялостно същество, Едно, което е много. То има в себе си триединството на красотата, на Истината и на симетрията. Красотата съществува заради реда, Истината - заради чистотата, симетрията - заради единството на свързаните. Симетрията е причина, поради която биващото е единство. Истината е причина, поради която то е битие (има същността). Красотата е причина, поради която то е нещо мислено."
към текста >>

14. ДВЕТЕ НАЧАЛА - ОТЕЦ И СИН ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух.
Абсолютният Дух, Който е Любов, е Отец, а Синът — Проявеният Бог — е Божествената Мъдрост, която твори в света. Той е Душата на света, за която говори и Платон, че е разпъната на кръста на света. Това е Божественият Дух, който е създал целия Космос и на Когото Космосът представя тяло — всички системи, всички галактики в безпределното космично пространство, са органи на това велико космично тяло. Това е Космическият Човек, за който се говори в окултната наука. Но както всяко едно същество, както и всичко в Космоса, така и Космичният Човек, Божественият Дух, е колективно същество. Той е сбор от всички синове Божии, от всички възвишени съвършени същества, които са обединени от една централна монада — центъра на Божествения Дух. Всички тези възвишени същества образуват това, което Учителя нарича Живата Разумна Природа.
към текста >>

15. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух. За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е. устрем към съграждане на личността. Духът, т.е. Отческото Начало ще му се даде, когато мине седемте Бездни, т.е. изпитанията, когато мине през Посвещението.
към текста >>

16. Метод за подмладяване - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм.
Това може да постигне човек като предизвиква Доброто в себе си. Да предизвика Доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки да му дойдат на помощ. За да дойде до това единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието и концентрацията. Не е лесно човек да се владее. Само-обладанието служи за ограда от лошите влияния на обидните думи. Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и останалите клетки съществува известна връзка. Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Когато известен организъм е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си една към друга, вследствие на което между тях не става никакво взаимодействие. За да не изпадне в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли.
към текста >>

17. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Първична монада.
Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си.
към текста >>

18. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви.
Истината в света е истина само тогава, когато се разбере и приложи. 300. Правилният Път на развитие. Ако искате да се развивате правилно, в ума си всякога трябва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръв план вие трябва да се стремите да изразите Божественото съвършенство. А на втори план - вашето. Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви. Когато ние говорим, че не трябва да мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас. За него не трябва да говорим лошо, а не за човешкото. За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо. В Божествения свят се интересуват как даден човек е изразходвал своята енергия, която е Божествена. 301. Стремежът на Ученика.
към текста >>

19. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът е един колектив от много душички, групирани около една централна монада.
Такъв човек ще преброди целия свят, ще обърне земята, и казва: Ще намеря Господа. Господ може да го зарови в центъра да земята, но той ще Го намери. Толкова силно е желанието на душата да намери Господа. Няма сила в света, която може да спъне човека. 502. Ученикът трябва да покаже образец. Човекът е един колектив от много душички, групирани около една централна монада. И когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тези душички в нас, как трябва да работят. Централната монада е като център. Тя трябва да даде образец, идеал на тези душички в нас. И когато един човек греши, тези душички знаят това и вземат всичко под внимание, докато един ден започнат да напускат човека една по една и той остава сам. Тогава вие ще дойдете на мястото на една от тези малки душичк, и ще влезете в състава на един друг организъм и хиляди години ще ви трябват докато излезете от този организъм и добиете свободата си.
към текста >>

Централната монада е като център.
Толкова силно е желанието на душата да намери Господа. Няма сила в света, която може да спъне човека. 502. Ученикът трябва да покаже образец. Човекът е един колектив от много душички, групирани около една централна монада. И когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тези душички в нас, как трябва да работят. Централната монада е като център. Тя трябва да даде образец, идеал на тези душички в нас. И когато един човек греши, тези душички знаят това и вземат всичко под внимание, докато един ден започнат да напускат човека една по една и той остава сам. Тогава вие ще дойдете на мястото на една от тези малки душичк, и ще влезете в състава на един друг организъм и хиляди години ще ви трябват докато излезете от този организъм и добиете свободата си. Ако не можете да дадете образец, други ще дойдат на вашето място, а вас ще лишат от тази свобода. Човек се лишава от тази свобода, когато наруши великите Божи закони.
към текста >>

Тези малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада.
Всеки човек е една съставна част от този велик Божествен организъм. И ако ние не можем да дадем образец на тези малки душички в нас, образуват се ред извратени мисли, желания и действия в нас и ние идваме в стълкновение с общия закон, идваме в едно противоречие. Така се създава кармата, която трябва да изкупим с ред страдания, мъчения, докато дойде часът на изкуплението. Всички тези неизвестни душички във вас трябва да ви станат известни. Те са свързани с цялото Битие, с Целия Космос. Тези малки души са специално назначени на известна длъжност: възприемат някоя мисъл и я предават на централната монада. Те са чиновници в човека и без тяхната помощ човек не би могъл да мръдне. И оттам като казваме, че човек е една малка вселена, право е. Действително, той е един малък свят. 503. Закон. Първото нещо, което се иска от вас като Ученици, е да си създадете един определен характер.
към текста >>

20. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони.
Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът (дъгата) заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването й. Възприела вече петте добродетели, Божественият Дух ще й изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." /3 пъти/
към текста >>

21. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее.
Всичко това се давало в тайни школи, където учениците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път - път на саможертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасното, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не могат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата - гордостта и жестокосърдечието. Ако другите учители, които имат човешко родословие, представляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих". Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз" - монадата не се получава като незаслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим. Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музикант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на себеусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкуство и имат нужда от учител. Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западните окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесетото столетие. България - страна в Балканския полуостров, споменавана в страниците на историята като място на страдания, на героизъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Кирил философ и Методий и която през Средновековието е била съгласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение - един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпоценни камъни, още няма висока цена.
към текста >>

22. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Човешката монада върви към усъвършенствуване.
И геологът, за когото споменахме в началото, чрез връзките, които дава неговата наука, почва да разбира процесите и да си съставя правдива картина за онова, което е ставало със земните пластове преди хиляди години. Всяко неразбрано нещо след време става разбрано чрез връзките между известните и неизвестните величини. Човек живее и се развива. Началото на своя живот той пресмята от рожденната си дата, но никой не знае истинското начало. То се губи във вечността. Човешката монада върви към усъвършенствуване. Възкачва се, но върхът всякога остава недостигнат. Това е и най-хубавото в живота. Там е красотата и величието му. При това положение не остава нищо друго, освен да звучим добре.
към текста >>

23. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът трябва да бъде разумен, а разумният се познава по това, че еднакво използува и доброто, и злото все за добро и за развитието на човешката монада.
Според едно тълкуване истинското добро, което наричаме положително добро, е извършено от едно любящо сърце, а несъмненото зло е също замислено от сърце, в което отсъствува любовта. Силите в природата трябва да се уравновесят. Не се ли постигне такова уравновесяване, получават се взривове. Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото. Злото в света, срещу което ние роптаеме, е оставено да съществува, тъй като то възпитава човека да расте, като в края на краищата винаги доброто побеждава. Ученикът трябва да бъде разумен, а разумният се познава по това, че еднакво използува и доброто, и злото все за добро и за развитието на човешката монада. Доброто и злото са резултат на неизвестни сили, които чертаят пътищата и съдбините на развиващите се души. Бедността е зло, но е скрито богатство за този, който знае как да го използува. Мнозина ще помислят, че това е за успокоение на бедняка. Да се мисли така е невежество. Кой беден, като се е борил със съдбата си, с станал богат?
към текста >>

24. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа.
Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае. За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия.
към текста >>

25. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят.
Разговор пети И този разговор се състоя на поляната. Времето бе приятно хладничко, но личеше, че може да дойде и малък дъжд. Ученикът, който повеждаше разговорите, зададе въпрос. Ученикът: Дали еволюцията на човека, тръгнал съзнателно в духовния път, е произволен процес за всекиго или има етапи, които е задължително да се постигнат и преминат? Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят. Тези етапи или степени на развитието отговарят на известни символни образи както в отделните религии, така и в библейските и евангелските разкази. Най-напред всеки ще стигне до своя „Арарат“. То значи едно пристанище за възхождащата душа, тъй като ние сме още в „потопа“ и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води. Следващият етап е планината „Мориа“, където ще пренесем жертвата на Бога. На трето място идва „Синай“, а там е даден Божият закон, който всеки трябва да научи.
към текста >>

26. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос.
Дънов едновременно и като възвишен монотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян. 17:28), съдържа единството на всички души, Той е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Той е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или "съзнанието на Цялото". П. Дънов споделя с йогите, с теософията (от гр. theos Бог, и sophia мъдрост, знание; буквално Божествена мъдрост, богопознание; в собствения смисъл теософия се нарича учението на Е. П.
към текста >>

27. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!)
Човек трябва да обича, за да се прояви." В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!) Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот.
към текста >>

28. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция.
Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от тази Абсолютна Реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната Реалност ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява - ще я познаваме по проявите й." Така както Бог е постоянна, най-велика Цел в духовното усъвършенстване на всяка монада, на всяко живо същество, на всичко съществуващо, така и съдържащата се в Божията природа Истина също е цел на мировата еволюция. Всички космически обекти са насочени в своето проявление към Истината. Степента на близост до нея е съответно критерий за равнището на духовната зрелост на отделните обективни реалности - пилигримите по Пътя, чийто край се губи в линията на духовния хоризонт. За всички тях, обаче, като неугасващ фар - указател за вярната посока - свети с меко сияние огненото сърце на Истината. "Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето.
към текста >>

29. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада.
Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, съществуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завършили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посредници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдаваме живота във физическия свят, в природата, ние можем да открием доказателството за съществуването на Бога именно в разумността на природата. По същността си животът представлява диференцирането на първичната Монада. Основният принцип на живота също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е непрестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на целокупния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъпателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива.
към текста >>

Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада.
Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива според предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си. 2. Учение за Бога Според учението на ББ в интерпретацията на П. Дънов по отношение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото. Очевидно в учението на П.
към текста >>

30. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада.
Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта
към текста >>

31. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада.
Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика. А именно - по своята същност душата, безсмъртната човешка природа не притежава пол. В така дългата поредица от своите изяви в материалния свят тя се превъп- лъщава ту в мъжка, ту в женска форма, изхождайки от личния избор на живото същество, от неговите кармични задачи и обуслове- ности, както и от програмата за всеки отделен живот в плът. Учителят на ББ в България дефинира душата като лъч, притежаващ свой собствен, неповторим тон, чието специфично звучене го разграничава от всички себеподобни в периода на преражданията, докато съществува звездната система, в чиито рамки е родена съответната монада. Този основен тон на душата не подлежи на изменение и не е подвластен на никакви външни въздействия. Еволюцията на душата представлява по същността си процес на пробуждане и усъвършенстване на човешката личност. Всяка една обособена индивидуалност в Проявеното Битие - независимо към кое космическо царство (област, сфера, свят) принадлежи - се намира на различно стъпало в своето развитие. Няма две души, монади или живи същества, които да се намират на абсолютно същото равнище на личностно развитие! Това се отнася както към индивидуалностите, принадлежащи към едно и също царство (област, сфера, свят) във Вселената, така и за онези, които принадлежат към различни царства.
към текста >>

32. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Учителят на ББ продължава своя разказ: „Човек съществува като отделна монада и като колективна монада.
Всички са затаили дъх. Словото на Учителя ги отвежда далеч назад в миналото – по дирите на най-древните причини за настоящите погрешки на хората. Целителната сила на тези думи е гаранция, че историко-езотерическите факти ще бъдат осмислени и старите грешки няма да бъдат повторени. Осъзналият естеството на товара, идещ от бездната на хилядолетията, с лекота ще го отхвърли от раменете си и ще продължи лек, ефирен и целеустремен по пътя си напред. А в сърцето си ще таи приказно дълбок и сладостен мир и покой. Учителят на ББ продължава своя разказ: „Човек съществува като отделна монада и като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволни и обезсърчени. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който слиза в мочурлак. Напуснете този път! Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.“
към текста >>

33. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя.
Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение. Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36] Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие.
към текста >>

Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек.
Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36] Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята. Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек. Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя. Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и й помага да расте и да се развива. Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37]
към текста >>

34. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всяка планета в радикалната тема трябва да се схваща като монада, т.е.
Главният атрибут на астрологичната екзистенция е нейната принципиалност, т.е. свойството й да се движи свободно, фиксирайки чисти абстракции и енергетични сфери (нива), достатъчно безразлични към богатството на собствената феноменология. Всички явления са проникнати от принципа. Астрологичният принцип се представя като абсолютна мощ и абсолютна проницателност спрямо цялото свое феноменално съдържание. Астрологичната екзистенция обитава всяка от тези сфери принципиално, нейният живот там и нейната воля са също така принципиални и е погрешно да се очакват от нея конкретни пространствено-временни пророчества. Всяка планета в радикалната тема трябва да се схваща като монада, т.е. като субстанциална структурна единица в живота на астрологичната екзистенция. Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика. Собственото й битие за нея представлява низ от знаци, които трябва да бъдат върнати на своите монади. Тълкуването на радикалната тема се превръща в структуралистичен анализ на една принципиална система, в която астрологичната екзистенция преживява всеки знак, за да познае кой го изпраща и какви са неговите висши цели. Астрологичната семантика е дори и малко мистична, защото чрез този познавателен опит тя постоянно се убеждава в присъствието на един знаков медиум, посредник между принципа и знака.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25970005989075