Търсене в текстове за 'Монада'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време.
И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент.
към текста >>

2. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада.
Той заяви, че с това разполагат и нямат какво друго да ни сервират. При това положение рискувахме да останем ненахранени. Тогава наши другари на масата като видяха това положение казаха на диригента. Той дойде при нашата маса дето беше управителят и му каза: „Аз съм говорил по този въпрос с Комитета и те ми казаха, че макар вегетарианците да са малцинство между нас и на тях трябва да се даде право да се хранят както желаят. Длъжни сме да ги нахраним, защото и за тяхната храна е платено". По настояване на диригента, управителя разпореди да приготвят вегетарианска храна - донесоха ни ядене с картофи, салата, а за пиене имахме като другите - лимонада. В разговора си с управителя, диригента му каза, че сме длъжни да уважаваме начина, по който живеят малцинствата, защото иначе се излагаме пред външния свят. Дойде време вегетарианците да ги определят за малцинство. А ще дойде ли друго време, когато месоядите да ги обявят също за малцинство? Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

3. 17. ВЪВ ВСЯКО СЕМЕНЦЕ

Монадата. Да.
Минаваха дни, месеци, аз винаги минавайки през гората, потърсвах малките приятели с обич, и очаквах отговор. Отвътре! , ми блесна един ден мисълта в ума. И се вглъби и започна да търси тази мисъл мястото и начина на строежа. - В Центъра. В Централната Клетка. Монадата. Да. Там е плана. Там са инженерите, техниците, строителите; там са химиците, физиците, скулпторите; там са художниците. Затова на въпроса на какви начала почива животът, Учителят отговаря: "Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце".
към текста >>

4. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада.
Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя? " Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора.
към текста >>

5. 08 - 25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората.
Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил. През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал.
към текста >>

В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата.
През 1932 година един от началниците на Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано. Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война на Учителя. След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл.
към текста >>

Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл.
След два дена се поминал и на третия го погребали. Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър. Попът знаел, че той симпатизира на братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората. В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш на кмета да каже на вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата. Обаче оня неспокоен. Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш на вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл. Отива право при Учителя и му казва. Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал. Братът си отишъл. Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник. Обаче на другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло.
към текста >>

6. Наряди за 1930 г.

В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа и Божествен Дух.
1930 год. - резюме.Съобщение За братска среща на младежите, 14 юни 1930 год.Наряд Правият път,30. III. 1930 год. 1) БЕСЕДА, ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА БРАТСКА ВЕЧЕРЯ СРЕЩУ НОВА ГОДИНА 1 януари 1930 г. 8 ч.вечерта Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа и Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и прочее - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза, или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее.
към текста >>

7. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях.
После иде друга, и тя получила писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрие писмото в джоба и ти нищо нямаш. Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива.
към текста >>

Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат.
Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива. Един красив свят е духовният свят, той е велик! - Как да не бъдем сами?
към текста >>

8. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам").
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ Казанлък, 5.07.1910 г. Драгий г-н Тошев, Едва сега намерих малко свободно време за да Ви отговоря. 1.За Спасението чрез вяра в Исус. Тоя въпрос ний трябва да го разбираме не съвсем тъй, както протестантите го разбират, но пак там се свежда работата, само че протестантското учение за спасението чрез вяра в Христа трябва да се допълни с учението за преражданието. Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам"). Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам". Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество. Сега нека прибавим, че вяра без дела е мъртва, за да не се объркваме в някои протестантски учения, които твърдят, че човек можел да се спаси само чрез вяра. Последното трябва да се разбира така, че само който съзнава, че трябва да върви по кръстния път, посочен от Спасителя, може да се спаси, а не само с едно вярване (не всеки, който вика „Господи, Господи", ще бъде спасен, а който изпълнява волята на Отца ми и пр.). Има загатнато и в окулт.
към текста >>

Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам".
10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ Казанлък, 5.07.1910 г. Драгий г-н Тошев, Едва сега намерих малко свободно време за да Ви отговоря. 1.За Спасението чрез вяра в Исус. Тоя въпрос ний трябва да го разбираме не съвсем тъй, както протестантите го разбират, но пак там се свежда работата, само че протестантското учение за спасението чрез вяра в Христа трябва да се допълни с учението за преражданието. Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам"). Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам". Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество. Сега нека прибавим, че вяра без дела е мъртва, за да не се объркваме в някои протестантски учения, които твърдят, че човек можел да се спаси само чрез вяра. Последното трябва да се разбира така, че само който съзнава, че трябва да върви по кръстния път, посочен от Спасителя, може да се спаси, а не само с едно вярване (не всеки, който вика „Господи, Господи", ще бъде спасен, а който изпълнява волята на Отца ми и пр.). Има загатнато и в окулт. съновник, че до дохожданието на Христа пътя за спасението е бил затворен.
към текста >>

Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество.
Драгий г-н Тошев, Едва сега намерих малко свободно време за да Ви отговоря. 1.За Спасението чрез вяра в Исус. Тоя въпрос ний трябва да го разбираме не съвсем тъй, както протестантите го разбират, но пак там се свежда работата, само че протестантското учение за спасението чрез вяра в Христа трябва да се допълни с учението за преражданието. Така според нас, както и миналия път Ви писах, господар на цялата еволюция, наречена „человечество" е Исус Христос (господствуваща монада на великата душа „Адам"). Всеки, който иска да бъда спасен и да се откъсне веднъж завинаги от цикъла на преражданията, трябва да върви и да гледа да се съедини към господствуващата монада, за да се възстанови първоначалното положение на „великата душа Адам". Следователно учението за спасение чрез вяра в Христа има своя смисъл и човек колкото пъти и да се е прераждал на тоя свят; колкото и да е напреднал духовно, не е ли съзнал крайната цел (съединението към господствующата монада), такъв не може да бъде спасен дотогава, докогато не съзнае закона, по който трябва да се синтетизира наново разсипаното на части человечество. Сега нека прибавим, че вяра без дела е мъртва, за да не се объркваме в някои протестантски учения, които твърдят, че човек можел да се спаси само чрез вяра. Последното трябва да се разбира така, че само който съзнава, че трябва да върви по кръстния път, посочен от Спасителя, може да се спаси, а не само с едно вярване (не всеки, който вика „Господи, Господи", ще бъде спасен, а който изпълнява волята на Отца ми и пр.). Има загатнато и в окулт. съновник, че до дохожданието на Христа пътя за спасението е бил затворен. Гъсти флуиди са опасвали земната планета на едно далечно разстояние и никой земен дух (човек) не е можал да премине през тоя пояс.
към текста >>

си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице.
О.) не можем да се съгласим с индийската теософия, която твърди, че Исус е учител, какъвто е бил и Буда, и Мохамед. Напротив, главата на человечеството е Исус. 2. За троичността на Божеството. Аз Ви писах и по-рано как мислим ний за тая догма. Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада. Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице. И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте богове", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3. За чистотата на тялото.
към текста >>

Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице.
Аз Ви писах и по-рано как мислим ний за тая догма. Исус до 30 год. си възраст е бил человек, но глава или господствующа монада на человечеството; когато е приел кръщението от Йоана, той се е съединил с 2-то лице на Божеството (Логоса - Словото) и е станал вече 2 лице на троицата, същинско второ лице. Затова и Евангелието на Йоан казва: И Словото стана плът и всели се между нас. Така че теософското учение за Исуса Христа според нас е погрешно и пада. Всички ний, които се пречистваме и се присъединяваме към господствующата монада, която е вече скопчана (станала идентична) с второто Лице, ставаме също част от това второ лице. И с това се оправдават думите на Исуса: „Всички сте богове", а също и теософското учение, че крайната цел на человека е сливанието му с Божеството. 3. За чистотата на тялото. Според нас и двамата с брата Гелинов сте прави. Телесната чистота трябва да служи за образ на духовната. Това е едно първоначално разбиране.
към текста >>

9. Беседа, държана от Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух.
Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр.
към текста >>

10. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V

Савка Керемидчиева

За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр.
Правило V: Божественото изниква и работи при най-силните противоречия. Обяснения там не се дават. Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл, не се усмихвай - провери я първо. Първото езеро, 24.VІІ.1922 г., Рила, 1 часа по обяд. Правило VI: По сърце бъди дете, а по ум - мъж. За пиене само вода, никакви соди, лимонада и пр. Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. За дъжд и то по необходим случай може, и то само черен чадър, а не зелен и т.н. Правило VII: Никога не уреждай работите, остави всичко само да се уреди. Както е дошло, без да мислиш, тъй и ще си отиде, без да се тревожиш. Чам Курия, 31 .VII.1922 г.
към текста >>

11. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои.
Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион", която значи ядка и „кинезис", която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява таково деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
към текста >>

Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
към текста >>

сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро.
към текста >>

12. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Призив на Висшето Аз - духовната Монада.
Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек.
към текста >>

13. 13. Новата основа на медицината

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде зрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността, към която водят „седемте загадки" на „науката", легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по-мощно се чува гласът на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно - чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни центрове - изгражда своите клетки и органи, като започва от една първична, максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия, зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетки са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче на тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив, душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>

14. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си.
Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят.
към текста >>

Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода.
Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен.
към текста >>

Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото.
На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен.
към текста >>

И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло.
При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух.
към текста >>

15. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм.
Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека.
към текста >>

16. Как да разбираме това?

Има любов на лимонадата - изпиеш лимонадата и хвърлиш стъклото.
Как да разбираме това? - питаше някой. - Нали и сега се обичат хората, женят се... Учителят се усмихна. - Обичат се, да, но как? И малкото дете обича, и възрастният обича, но различно. Има любов на лимонадата - изпиеш лимонадата и хвърлиш стъклото. Има любов на ябълката - изядеш ябълката и не посееш семената, а ги хвърлиш. И най-после, има любовта на разумната книга на живота, от която постоянно четеш и учиш. Любов, която не носи живот, мир и радост, не е любов. Любов, която не носи или не дава условия на живота, който е в тебе, да се разширява, да расте и се развива - не е любов. Любовта прави и далечните близки.
към текста >>

17. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Когато монадата душа на човека е дошла във вселената, тя най-първо е дошла във физическия свят на слънцето, който му е формирал главата; после -в духовния (ангелския), който е формирал гърдите и най-после - на земята, която му е дала стомаха.
Хората заболяват стомашно, когато нервирани ядат някаква храна. Значи, ние взимаме от света това, за което сме приспособени, а в самата реалност има безкрайни възможности. Ако имаме сетива за звук, слух - звукът ни е достъпен; ако имаме очи - светлината. Но може би има още хиляди среди и възможности, които ние още даже не познаваме. И когато изработим свои нови органи, ще проникнем и в съответните среди. Когато монадата душа на човека е дошла във вселената, тя най-първо е дошла във физическия свят на слънцето, който му е формирал главата; после -в духовния (ангелския), който е формирал гърдите и най-после - на земята, която му е дала стомаха. Който лови риба, хваща каквото му падне. Който купува - купува каквото иска! Не туряй никого между себе си и Бога! Ако искаш да успееш в една работа, намери тая работа или аналогичното й в природата и влез във връзка с нея. И тогава силите, които крепят и действуват в онзи процес, те ще оправят и свършат и твоята работа.
към текста >>

18. 74.Петър Костадинов Христов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др.
След това отиват на Студентски фестивал във Франция, град Поатие и вземат всичките първи награди. Водил ги редактора на в. „Работническо дело". Било много горещо, а нямало чешма от която да пият вода. а в кръчмата я плащали като бира. Един българин, който бил собственик на няколко големи аптеки научил за тях и докарал камион с разхладителни напитки и им ги раздал безплатно: оранжада, лимонада, кола и др. След свършването на фестивала той поканил българската група, заедно със своите над 70 работника в най-хубавия ресторант и ги нагостил богато. Ръководителят им ги завежда в Париж да свирят на концерт по случай 100 годишнината от техният комунистически вестник „Юманите". Не им дали пари и няколко дена гладували и като се върнал в София оставил кларнета си върху гардероба, отказва се от самодейният колектив и започва да работи във „Фармахим", като шофьор. В свободното си време той свири по пазара в София. Чува го негов колега, който ръководел танцовият състав „София" и го извикал да свири при него.
към текста >>

19. V. Как се работи с Пентаграма

Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони.
Ученикът, тръгнал по пътя, винаги ще чувства подкрепата на невидимия свят, който го измъква от всички безизходни положения. Кръгът - дъгата, заедно с тази важна, написана около Пентаграма формула е любящата ръка Божия, която превръща всяко зло на добро. Това е мантра, с помощта на която човек лесно извървява външния кръг на Пентаграма и влиза в Школата на Учителя. Пентаграмът е пътят на човека към Божественото, пътят на неговата душа за развитието и усъвършенстването и. Възприела вече петте добродетели, тогава Божественият Дух ще и изпраща хармонично енергии, които ще се изливат през петте върха и ще повдигат и укрепват падналите грешни души, като ги насочват в пътя на ученика. Когато петте принципа живеят в човека, той се слива с Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание на Божествените закони. Която добродетел иска да изрази най-силно, ученикът поставя Пентаграмът хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава привеждаме и формулата в съответния за случая вид: „В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. " /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. " /3 пъти/ „В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа.
към текста >>

20. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

А едната основна мисъл е на централната монада.
Има две качества съществени: 1) здрава мисъл; 2) широчина на чувствата - за удължение на човешкия живот. (фиг. 12.1) Линията от триъгълника АВ, ако я представим за разумна, как ще представите в съзнанието си триъгълника? Да допуснем, че тия линии са разумни; тогава АВ може ли да познае какво е състоянието на ВС и СА? Представете си, че АВ е една жива захарена пръчка, близнете едина й край - може ли да познаете дали цялата е сладка? Всичката философия седи в една мисъл, едно желание, а другите мисли, желания са на клетките. А едната основна мисъл е на централната монада. Човек не може да воюва със себе си. Ако и да победи - ще бъде за вреда за него. Не се борете със злото, не може да го отстраните. Поставете доброто! Негативната философия е донесла най-голямото нещастие на човечеството.
към текста >>

21. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Вътрешната монада се намира във всичките точки и пак е в центъра.
Гневът е едно отклонение и да изучаваме причината на това отклонение. Да допуснем, че вътре имаме други отклонения - какво ще стане, ако действуват едновременно всички сили? Причината на гнева е набирание на излишна енергия. Вечното движение го регулира един закон. Центърът се движи с най-голяма бързина. Вътрешната монада се намира във всичките точки и пак е в центъра. Кога кажете, че «Господ ме е оставил», то от центъра сте отишли към периферията. Един религиозен момък се влюбил в една светска дама и той вече се отказва да се моли; защото и тя не се моли; и обратно. Ще определите коя е причината да сте набожен и да не сте набожен. Догде не се влияете, ще сте щастливи. В Божия план е центърът да не загуби своето място.
към текста >>

0.92183589935303