Търсене в текстове за 'Монада'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 54 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата.
Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот!
към текста >>

2. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата.
Народите все повече и повече си подават ръце през граници, морета и океани. Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно.
към текста >>

Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото.
Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама?
към текста >>

3. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред.
Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.
към текста >>

4. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция.
Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина. Понеже цялото работи във всяка своя част, то можем да кажем, че всяка част е проекция на Цялото. През всички същества протича един живот, животът на Бога. Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция. Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си. Когато човек живее в закона на Цялото, се развива правилно и това води към разрешението на всички въпроси. Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно. При някои отрицателни състояния, напр. завист, гордост и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото.
към текста >>

5. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата.
От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе. И понеже неговото съзнание идва в хармония с тях , той вече може да влезе в съзнателна връзка, във вътрешно общение с тях.
към текста >>

6. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
Така се внася единство във вътрешния и външния живот на човека. Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога. Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии.
Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми.
към текста >>

И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето.
* * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея.
към текста >>

8. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата.
Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
към текста >>

9. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност.
Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит. Неконкретно мислене има и в изкуствата, макар че всяко изкуство, дори и музиката е обличане в материя или допир с нея.
към текста >>

10. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада".
Дава верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр. отделни думи от стихотворението на един поет.
към текста >>

11. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата.
Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата. Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния.
към текста >>

Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата.
Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата. Както минералното, растителното и животинското царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека. Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира.
към текста >>

12. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници. Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща. Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас.
към текста >>

13. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Над тази двойка стои Божествената монада.
Този живот е изтъкан от контрасти Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
към текста >>

Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух.
Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Азът пък е баща на личността. Значи, съзнанието - низшето себе и азът - висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада - Божествената душа, а над Божествената душа - Божественият Дух. Окултната наука в своето развитие е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка.
Е, добре, оздравете органа и душата ще бъде здрава! Мнозина лекари, увлечени в своята практика, даже не помислят за абсурдността към която водят „седемте загадки“ на „науката“, легализирани под знака на материализма. И когато някой се опита да надзърне през загадките, бива счетен за ненаучен еретик. Но времето бързо върти колелото на живота. И ето, все по мощно се чува гласа на окултизма. Преди да бъде човек тяло, той е съзнателна монада, психична величина, която разумно — чрез своите дълбоко подсъзнателни, вегетативни, центрове — изгражда своите клетки и органи — като започва от една първична — максимално пластична, получила максимално потенциална материя и енергия зародишева клетка. Всеки орган, всяка клетка са интимно свързани с душата, обединяващата нишка на всички бясно танцуващи в своите биохимически процеси молекулни комплекси. Една радост, една скръб, едно волево напрежение се проектира до най-малкото ъгълче не тялото и го гради или руши, според своето отношение към жизнените процеси. Не молекулите и органите създават душата, а напротив душата е изходната точка на събраните и организирани в строен порядък от нея молекули и органи. Тя е алфата и всичко следва само по себе си, по силата на природните закони, на които и тя, разбира се, безусловно се подчинява. Събуди дремещите сили на душата, събуди в нея волята за живот, посочи й пътищата на природните закони, на които се подчинява животът, дай й условия и материали да пресъздаде тялото, тя ще смогне да го направи.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса.
но малцина имат ясна представа, както за новото в света, така и за новия човек. Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието. Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността.
към текста >>

Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства.
Новият човек се отличава със специфични качества, които за пръв път се явяват в процеса на развитието. Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
към текста >>

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>

Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието.
към текста >>

В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби.
Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата.
към текста >>

Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
към текста >>

И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека.
Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост. И аз видях и узнах всичката творяща същност, както в доброто така и в злото и произхода и съществуването на доброто и злото. И видях и узнах как ражда вечността. И аз не само крайно се изумих на всичко това, но и извънредно много се зарадвах.“ (следва) ___________________________ *) Тази фаза в същност е четвърта в развитието на монадата, понеже развитието почва от минерала, минава през растенията, животните, човека. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Ще наследят земята (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Те ще наследят земята“, 15 март 1936 г.) Съвременното човечество трябва да благодари, че се намира в сегашната епоха и култура и има много по-големи възможности и по-добри условия, от миналите епохи. Никога в света не е имало толкова училища и университети, музикални академии и библиотеки, толкова места за забави, и толкова църкви и религии, както сега. Всичко е в изобилие — и злото и доброто сега са на показ. Сега злото не е тъй опасно, както е било в миналото; сега то е затворено като в менажерия, както правят сега с дивите зверове.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно.
Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е. съществото живее, без да има съзнание за това. А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли.
На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му. (Матея 10 гл. 34—36 стих)., С този импулс човек трябваше да излезе от фазата на стадното съзнание; защото до тогаз човек не се чувстваше като ясно обоснована индивидуалност, а се чувстваше като част от племето, от рода, и тогаз вече като отделеност.
към текста >>

18. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата.
А има ли по-приятно нещо от ягодите, които Слънчо изпраща в кошнички и съндъчета на децата! Те са много хранителни и полезни за здравето. Погледнете сега, какво е натрупал Слънчо из зеленчуковите градини: едри краставици. домати, тиквички, зелен фасул, сини патладжани и много други ранни зеленчуци. Суровите домати са много полезни и никое дете не бива да се отказва от тях и да не прави истории с майка си, когато тя направи за обед сурова салата от тях и от други зеленчукови плодове и листа. Също така сок от домати е много полезно и приятно питие, което не бива да липсва от никоя трапеза и което трябва да замени виното, бирата и лимонадата. Не по-малко приятно и полезно питие е и мътеницата, направена от нашето чудесно кисело мляко, което е прочуто по целия свят. На употребата на много кисело мляко и на чесън много учени отдават здравината на българина и дълголетието на много столетници в България. За да бъдат здрави децата, трябва от малки да свикват да ядат сурови зеленчуци и плодове, за да заякчат стомах и черва и да засилят зъби, кости и мускули. Най доброто средство за засилване на сърцето това е захарта на плодовете. Сварените плодове губят своята слънчева сила, като се изпарява техният приятен дъх Яжте плодове, много плодове!
към текста >>

19. -

Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата.
Колкото повече човечеството проявява слънчев живот, колкото повече слънчева любов то проявява, толкова повече се приближава до оная мечта на пророци и учители, а именно, до златния век, до царството Божие на земята. * Слънчевата светлина влияе благотворно върху човешкото тяло. А светлината на Христа влияе освобождаващо върху духовния живот не човека и смъква от неговата душа тежките окови ма робството. Иска ли човек да е физически здрав, той трябва да спазва хигиената, да прекарва повече на открито, да се излага на слънце, да пие чиста изворна вода, да се храни с природосъобразна храна. А иска ли да бъде душевно здрав и без заблуда в душата си, той трябва да ходи по стъпките на Христа, по пътеката на светиите, на гениите и талантливите хора. Светлината гради, тя създава, и всичко органическо на земята е светлина, значи душата, онази организираща монада е лъч светлинен от великото слънце, което седи зад всяка форма в природата. Живота е проява но светлината. Там дето тя има достъп, има живот. Няма ли тя достъп, няма живот. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на великата природа. „Две неща определят човека като истински човек; умствените способности и моралните му чувство.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои.
Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
към текста >>

Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите.
към текста >>

Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
към текста >>

сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми.
Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот.
Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото. Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие. Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
към текста >>

Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие.
Его: съзнанието или душата. 7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашият поглед е за винаги роб на тази монада толкова гигантска и .
Хипотезата на автора, астрономът Нордман; всичките видими звезди се съдържат в етерни топки. Нашата вселена е в средната етерна топка. Другите етерни топки (вселени) са ни непознати. Между тях има безетерни пространства. Нищо, което да почувстваме или да познаем, не ни иде оттам; нищо не може да премине през мрачните и неми бездни, които окръжават нашият звезден остров. Нашият поглед е за винаги роб на тази монада толкова гигантска и . . . толкова малка. „Има, значи, неща, които никога не ще узнаем, но които все пак съществуват, нали? “ ще се провикнат наивните учудено. Смешна претенция да искаш де вместиш всичко в няколко кубически сантиметри от сиво вещество!
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление.
Трябва да се различава единицата от произведението: първата принадлежи към числата, а второто към многочислеността. Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено. Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия.
към текста >>

Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота.
Той е първичната причина на движението в всичко, което само се движи. Той е автоматизмът на всичко. Бог, по отношение на телесното му битие, се сравнява само със светлината, а по отношение на нематериалното му битие — той е истината. Бог е начало на всичко, той е безстрастен, невидими, неразрушими, и само разумът (съзнанието) го долавя. Под Бога има подчинени божествени същности, гении и герои. Тия разумни, подчинени субстанции са добри и лоши, те произлизат (излъчват се) от първичното същество, от всемирната монада, и от там държат своята неизменност и простота. Въздухът е населени с гении и герои. Те са, които ни донасят сънищата, знаците, здравето, болестите, благата и злините. Те може да се укротят. Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага.
Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи? —Пак е нужно обширно обяснение, но аз ще се опитам да го предам в сбита форма, Егоизмът е стихията на животното, както и на животното в човека. Алтруизмът, сиреч умишленото убиване на егоизма у нас, за да услужим на ближния си, ощетявайки сами себе си или, с други думи, Любовта, е стихията на издигнатия. Особено това е настроението, всекидневното настроение на ученика на окултната школа. Това е неговата всекидневна практика, Той работи денем своята работа в живота, а нощно време, когато тялото му спи, той, монадата, духът, азът излиза, отдалечава се с километри, дори със стотици километри, и търси случаи да помага. Това помагане е неговия „стаж“, след който той бива приет за ученик и свършва с това да получи „посвещение“. В какво се състои тази дейност на невидимия помагач? — Той закриля децата от падане, от смърт, закриля невинния, за да не загине поради каприза на някой вятърничав престъпник, предотвратява пожари, катастрофи, спасява от пожари и от катастрофи и пр. Всичко това той върши или като се явява в астралното си тяло на душата (астралното тяло на спящия човек), явява се на будния, или пък му дава разни знакове със звук, със светлина и пр. Най- често, обаче, невидимият помагач си служи с изпращането на своята мисъл в ума на заплашвания от опасност или в този на детектива.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
към текста >>

Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>

Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
към текста >>

Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск.
Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма.
към текста >>

Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности.
към текста >>

Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява.
Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им.
към текста >>

Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо.
и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности. Монадата, както видяхме, е една искра от божественото съзнание, чувствителна към условията на нейното поле на проява. Щом като тя събере около себе си един материален проводник от по-долното си поле, тя затъмнява съзнанието на собственото си поле, но простира съзнанието си към своя проводник. Тъй тя продължава да действа надолу по полетата, додето се развие физическото тяло. Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
към текста >>

По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз.
Там родената Монада има пряко съзнание само на едно поле; мрачно първо в първичната организация на най-ранния цикъл на еволюцията, и като расте в изясняване с развитие на сетивните органи, докато ние добием тия чудни способности на човешкото око и ухо. След това ние започваме да виждаме развитието на други все по-чудни чувства, спорадично, но в постоянно растящо число на индивида. Ние намираме хора, които са чувствителни към такива тънкости, които се изплъзват от петте физически сетива; те са чувствителни към емоционалните състояния на подобните им. Те могат да бъдат даже в състояние да четат техните мисли. Това показва, че еволюцията формира организацията на следното тяло, което ще се развива, и че неговите сетивни органи започват да схващат условията на полето, на което отговарят. По този начин еволюцията ще продължава да туря в действие тяло след тяло, докато всичките седем тела се организират и се съгласуват, и Монадата добие пълния си израз. Седемте полета на съществуване Полетата на проява обикновено се означават числено, но те не са изчислени отгоре надолу в реда, в който те идат да се проявят и в който ред, за ясност, са били представени на четеца, но отдолу нагоре в реда, в който те стават забелязвани за езотерика, който развива ясновидството си; и това наименование, бидейки установено по обичай, ще бъде, следов., употребено и от нас, така че запознатите с предмета няма да се объркат. Седмото поле, познато също като висше духовно поле, полето на Чистия Дух или поле на Абстрактния Дух, е първата фаза на проява; то извлича своята субстанция и енергия направо от Великия Непроявен, който (като употребим картинния метод, единственият, с който езотерическата наука може да се преподава) може да се схване като лежащ веднага над седмото поле и бидейки един резервоар на безкрайната потенциална сила, за която, когато почне да действа, се говори като такава на седмото поле на проява. Върху това поле няма никакво разграничение и то е полето, на което „всичкото е Едно и Едното е всичко“. То има само две характеристики: първата е абсолютна хармония, а втората е стремеж към комбинация на своите части. Върху това поле, в началото на една еволюция, излиза в проява монадната есенция, в която може да се схване, че плуват тия безбройни жизнени зародиши, монадите, които евентуално се развиват в индивидуализирани човешки животи.
към текста >>

Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление.
Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Монадата, която, за един период на еволюцията, е минала в някой от тези видове, развива други потенциалности, различни от ония на любовта към душата-другар, от която, следователно тя се е временно отлъчила.
Минавайки през пътеките на Любовта, Мъдростта, Мисълта и Желанието, те достигат до физическата вселена и се появяват върху земята. В въображението си ние ги виждаме, тия души-близнаци като два кристала, които прекарват век от вековете един до другиго в глъбината на скалата; като два цвята, които цъфтят заедно за късо време под слънчевите лъчи; като две величествени горски дървета с преплетени клони; като две птици, които летят, пред залез-слънце, с неуморни крила; като два тигъра, търсещи своята плячка. Винаги като двойка, душите-близнаци минават в кръг физическата си еволюция заедно. По тая точка, обаче, се среща едно възражение. Какво трябва да се каже за животните, които не живеят по чифтове, за многобрачните птици и зверове, овцете, сърните и говедата, паунът със своите стотици женски, вълците с женските си, или обикновеният градински паяк, който разкъсва своя съпруг? Монадата, която, за един период на еволюцията, е минала в някой от тези видове, развива други потенциалности, различни от ония на любовта към душата-другар, от която, следователно тя се е временно отлъчила. Между животните, които живеят в стада, се добиват зародишите на социалните инстинкти, а между многобрачните зародишите на по-широка, всеобемна любов. На човешкото поле също се случва разделяне на сродните души. Не всеки индивид при всяко свое въплътяване изпитва радостта от истинската любов; някои от рождението си до смъртта си не са били надарени с любов, когато много други любовта и женитбата ги водят само към нещастие, откривайки неподозирани несъобразности между двойките. Бедността от опитност и съпружеската мизерия са често кармични, и са резултат от минала неверност на най-висшия идеал на любовта. Всяко обмислено, съзнателно и волно отбиване от сродната душа, когато възлюбената душа е въплътена, причинява едно принудително и нежелано отделяне в по-подирния период.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Които монадата е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член.
Летопис“, год, I. кн. 4 — 5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. Тайната на любовта и брака Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII) Тази сила той схваща като изходяща от Великата Първа Причина и, следов., като божествена по естеството си, изразявайки се чрез проводниците. Които монадата е изградила на различните по лета, и така обусловена от естеството на полето, на което работи, и впоследствие ограничена от типа и несъвършенствата на всеки индивидуален проводник; така че, макар тая живот-сила да е възможно да мине през много превръщания и даже да бъде използвана за цели твърде различни от първичния си импулс, при всичко това тя е божествена по произход и по естество и трябва да бъде зачитана като свещена и задържана от индивида, чрез който действа, като свещен дар, който той ще трябва да управлява под насоката на Божествения Живот, от всички видове на който той е облагодетелстван член. Тази живот-сила поддържа да съществува всичко, което е, и предпазва живите форми от разрушителните сили, които постоянно се стремят да сведат всека специализирана субстанция към общия й вид. Тази е първата функция на живота-сила — да поддържа в проявление това, което е добило форма, и да го държи на равнището, до което то се е развило. Когато функционира по тоя начин, тя е пазителка на живота и се схваща като единство. Обаче, има и втора работа при създаването на новите форми и за това тя трябва да действа в полярност като двойственост с положителна и отрицателна страни и именно с тая фаза на живота-дейност е свързано езотеричното схващане за пола. За поддържането на живота е достатъчна единичната сила, но за каквато и да е форма на творението са необходими две сили, едната от които ще бъде активна, а другата инертно потенциална; а това значи, че първата сила ще бъде бързината, а втората ще бъде затворена във форма, която ще се освободи чрез стимула на бързината.
към текста >>

Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция.
Върху седмото поле, и само върху него, няма различие между положителната и отрицателната сили. Това поле е било някога наричано поле на чистото налягане. Върху шестото поле става първата раздяла или началото на раздялата. Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях. Тия потоци се наричат в езотеричната терминология Лъчи, и всеки лъч се схваща като специална страна (аспект) на Божественото Естество. Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция. Добре се знае, че за да стане електричеството дейно, трябва да тече в кръг; оня човек, който е напълно изолиран от всички земни съприкосновения, може да се допре до една действаща електрическа жица безнаказано, защото той не представлява канал за нейната сила. Същото това е и с живота-сила. Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство. След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма.
към текста >>

Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство.
Всемирното налягане на седмото поле причинява да потече една сила по всички посоки, и потоците излизат по тях. Тия потоци се наричат в езотеричната терминология Лъчи, и всеки лъч се схваща като специална страна (аспект) на Божественото Естество. Всяка монада, която се явява като същество върху шестото поле, се е намерила като „проявена“ през един или друг лъч, и тая първа среда определя типът на монадата за винаги след това; тя ще работи със силите на другите лъчи, но цветът-тон на собствения й лъч ще образува ключната нота на нейното естество, и през същата врата, през която е минала, трябва пак да се завърне, когато се завърши цикълът на нейната еволюция. Добре се знае, че за да стане електричеството дейно, трябва да тече в кръг; оня човек, който е напълно изолиран от всички земни съприкосновения, може да се допре до една действаща електрическа жица безнаказано, защото той не представлява канал за нейната сила. Същото това е и с живота-сила. Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство. След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма. В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една монада и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване. Знанието на методите за направа на тоя път за връщане е една от тайните на практическия окултизъм. Методите за постигане на това течение и връщане, по принцип, са едни и същи върху всичките полета, но точното средство, с което си служат, се различава съобразно с областта, в която се действа.
към текста >>

В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една монада и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване.
Добре се знае, че за да стане електричеството дейно, трябва да тече в кръг; оня човек, който е напълно изолиран от всички земни съприкосновения, може да се допре до една действаща електрическа жица безнаказано, защото той не представлява канал за нейната сила. Същото това е и с живота-сила. Той или тя тече във всяка монада от божествения източник и като е минал през монадата, придавайки й енергия, тече напред в околното пространство. След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма. В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една монада и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване. Знанието на методите за направа на тоя път за връщане е една от тайните на практическия окултизъм. Методите за постигане на това течение и връщане, по принцип, са едни и същи върху всичките полета, но точното средство, с което си служат, се различава съобразно с областта, в която се действа. По същината си то е следното; монадата от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една монада от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност. Ако тия двете могат да се срещнат заедно и да образуват продължение на субстанцията, то животът-сила, която изтича от Божественото през положителното или мъжкия индивид, вместо да се излъчи в празното пространство, след като неговата работа в машината на неговия организъм е била завършена, ще потече обратно към Божественото през отрицателния или женския индивид. При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката.
към текста >>

По същината си то е следното; монадата от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една монада от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност.
След това, като направи един кръг, който се ограничава само от преградите на проявената вселена и в хода на тоя кръг бъде намален до най-низката си форма на проява, най-после той наново се поглъща от Божественото като неорганизирана космична сила. Ако, обаче, се пожелае да се извърши някаква работа с тая сила, не бива да й се позволи да се излъчва в пространството и да стане така негодна, а трябва да се концентрира в определен канал и, като се ограничи и определи, да се превърне в налягане и по тоя начин да стане източник на енергия, Това се постига като се направи да потече и се върне в канала на индивидуализираната форма. В пътя на своето изтичане тя прави свой собствен канал във всяка една монада и във всички индивидуализирани такива, съществуващи тогава, но един път за завръщането й трябва да се направи за нея, ако се иска да се предотврати нейното разпръскване. Знанието на методите за направа на тоя път за връщане е една от тайните на практическия окултизъм. Методите за постигане на това течение и връщане, по принцип, са едни и същи върху всичките полета, но точното средство, с което си служат, се различава съобразно с областта, в която се действа. По същината си то е следното; монадата от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една монада от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност. Ако тия двете могат да се срещнат заедно и да образуват продължение на субстанцията, то животът-сила, която изтича от Божественото през положителното или мъжкия индивид, вместо да се излъчи в празното пространство, след като неговата работа в машината на неговия организъм е била завършена, ще потече обратно към Божественото през отрицателния или женския индивид. При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката. Това е същността на езотеричното учение относително половото действие. Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35735297203064