Търсене в текстове за 'Мома'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 166 резултата в 97 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
към текста >>

2. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата.
“ Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро. Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи. Ако някой дойде при мен и ми направи една услуга, без да я искам (например жаден съм и ми донесе вода), той е вече в Новото учение. Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата. И ние сега отиваме при Господа хубаво облечени, седим на стол и чакаме. А пък влезем ли там, трябва да направим това, което се изисква от нас. Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка.
към текста >>

3. 2_10 ) Степени на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката.
Някой иска взаимност, но той иска с това да пороби онзи. Много млади погрозняха в неправилни чувства и противоречия, в постоянни вътрешни борби. Когато любовта не е Божествена, човек погрознява. Всички търсят щастливия живот, а щастието е в разбирането и в прилагането на Божия закон. Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява. Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката. При човешката любов има удари. Ударите са прекаленото увличане, което идва и зашеметява. То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи. При Божествената Любов няма спор. Има ли спор между двама, то и двамата не са богати.
към текста >>

4. 2_26 ) Мома, огън и вода - Боян Боев (1883 – 1963)

МОМА, ОГЪН И ВОДА
МОМА, ОГЪН И ВОДА В частен разговор с една сестра Учителя каза: Когато нямате достатъчно вяра, с много мъчнотии във вашия живот не можете да се справите. С вяра, мъчнотиите се премахват лесно. Когато работи Божественото, да не вмесвате човешкото, за да вървят работите ви. Стана въпрос за Чистота.
към текста >>

Една мома е обичана от двама души.
Ти си огън. Обаче гледай да не изгасят огъня и затова пази известно разстояние между тях и себе си. Ако се приближат много, ще изгасят огъня. Повдигна се въпрос за Любовта. Учителя разказа на сестрата следния пример: Една мома е обичана от двама души. Двамата се ревнуват един друг и са скарани заради нея. Какво отношение трябва да държи към тях? Учителя зададе този въпрос на сестрата, но тя мълчеше и сам отговори така: Тя трябва да стане и Огън, и Вода; по този начин ще разреши задачата си, ще ги примири. Това значи, че ще прояви Божественото, вечното в себе си, ще прояви душата си, така че всеки, който се приближи до нея, ще се преобрази, Божественото ще се събуди и ще заговори в него.
към текста >>

5. 2_30 ) Ще ти израснат крила - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома.
За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. Има неразбиране на Любовта. Плашим се да не ни кажат, че обичаме или че ни обичат. Най-първо, ако обичаш някого по новия начин, той ще се реформира, ще стане като Ангел, ще е готов на всички жертви за теб. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Ако си 85-годишна баба, ще станеш 19-годишна мома. И никога няма да остаряваш – дойдеш ли до 33 години, там ще се спреш. Хората ги е страх да не изгорят от Любов. Да, това е преходен период, защото човек не е още приспособен към нейните трептения. Дълго време трябва да живее човек в закона на Любовта, за да възприеме нейните трептения и да се приспособи към нея. За Любовта е изградено едно велико училище, най-хубавото и опитно училище – Живота.
към текста >>

6. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени.
Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява. Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра.
към текста >>

7. 3_05 Закони на мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Например един момък иска да се ожени за богата мома и наистина се реализира това желание – тя е богата, но лоша.
Например, искаш да срещнеш някого, да се видиш с него и, ако е чувствителен, може да долови твоята мисъл и да му дойде на ум да мине оттам, където може да се срещнете. Когато няколко души работят известна работа, то да няма хора наоколо, които не взимат участие в изпълнението ѝ, защото те ще препятстват със своята мисъл. Един брат каза на Учителя: „Има една американска и западноевропейска школа, която казва, че човек, като работи с мисълта си, че е щастлив и като си мисли, че е богат, красив, ще стане такъв.“ Това е криво схващане. Ако човек прилага метода да добива някои неща, като си представя, че ги има, ще мине през големи разочарования. Например един момък иска да се ожени за богата мома и наистина се реализира това желание – тя е богата, но лоша. Така че той изпада от едни лоши условия в други, по-лоши. Та когато човек се стреми по този начин да добие щастие, богатство, красота, той ще има разочарования. Естественото е следното: да служи на Бога, да обича Него и всичко и тогава благата ще дойдат при него по естествен начин.
към текста >>

8. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил.
По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли: Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат. И ако те помагат, всичко става. Невидимият свят е толкова внимателен към всичките ни мисли и чувства, че когато някой път сме скръбни, ще пратят нещо, което да привлече вниманието ни и да ни бъде приятно. Земният живот е съграден от големи противоречия. Студено ти е, но топлината на въглищата е предвидена още преди хиляди години; затова ги е направила Природата.
към текста >>

9. 3_30 ) „Ом“ съдържа всичко - Боян Боев (1883 – 1963)

В думата мома, ом е силата.
Значи думата разум е това, което носи качествата на Светлината. Има някои думи, които са си променили значението след време. Ра е изгряващото Слънце. А думата Рай по своя произход е мястото на Светлината. Тъма има санскритски произход – произлиза от санскритската дума тамас. В думата мома, ом е силата. Това е свещен слог. Всичко най-хубаво в Природата е турено в ом. Думите момък и дом имат този слог. В религиозния стар свещен език ом се произнася като ом и като аум. И двете произношения са верни.
към текста >>

10. 4_02 ) Свободата - Боян Боев (1883 – 1963)

Никой няма право да притежава момата.
Хората не спазват законите на Любовта. Всеки иска да вземе патент, че това и това е негово, а Природата не дава патент. Всеки човек в света е свободен и ако хората са станали роби, те сами са станали такива. Ако са станали нещастни, то е защото са загубили своята Любов. Щом някой те обича по човешки, ще те ограничи. Никой няма право да притежава момата. Тя е пратена от Бога да се учи. Тя да не притежава и да не я притежават. Да те обичат другите, това е тяхна работа и работа на Бога, защото Бог е, който ще ги подбуди да те обичат. Да ме обичат, това е без закон; не мога да налагам на другите да ме обичат. Ние сега искаме да се наложим да ни обичат; това не е правилно.
към текста >>

11. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи.
Старите евреи, като не знаеха закона, избиваха езичниците и последните се прераждаха у тях и положението на евреите се влоши. Щом вървиш по пътя на греха, ще убиваш, а щом вървиш по новия Божествен порядък, там не става и дума за убиване. Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. В Германия не трябваше да се убиват противниците. Като се убиват противниците е по-зле, опетнява се работата. Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи. Злото се побеждава с Доброто. Всяка война носи болести, защото тези отрицателни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася дисонанс в човешкия организъм. През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата.
към текста >>

12. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през стената влезе една мома.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някои случки от своя живот. Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през стената влезе една мома. Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя ми отговори, че преди петнадесет минути в дома ѝ я убил приятелят ѝ, който мислел, че му изневерява. – „Сега какво ще правя? Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои.
към текста >>

13. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома.
Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си.
към текста >>

14. 5_19 ) Кога ставаме благоуханни - Боян Боев (1883 – 1963)

Да допуснем, че направя лицето си красиво като на млада мома; тогава всички ще се влюбят в мен и ще тичат подир мен.
Някои се пръскат с одеколон, но няма по-хубав одеколон от Любовта. От човека на Любовта излиза благоухание на смирна, на миск . Щом дойдат Светли същества при нас, те познават нашите възвишени мисли и чувства по благоуханието, което излиза от нас. Когато мислим за Бога и Бог мисли за нас, ставаме благоуханни. Ученикът доброволно трябва да се ограничава, за да запази своите сили, да не ги изхарчва. Да допуснем, че направя лицето си красиво като на млада мома; тогава всички ще се влюбят в мен и ще тичат подир мен. И какво от това? Няма да съм свободен. А аз ще си направя една грозна форма, че да бъда свободен. Някой, където и да отиде, все ще търси да му услужват, но ти сам свърши работата си, доколкото е възможно, и не търси винаги да ти услужват. Много пъти най-богатите не са нито най-умни, нито най-силни.
към текста >>

15. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя.
Усърдно се молете и чакайте, докато получите упътвания отвътре. Вътрешното просветление ще дойде по три начина: физически, астрален и умствен. Четете от Евангелието от Йоана – от 10-та глава до 19-та глава и размишлявайте върху тези глави, за да влезете в контакт с Духа, за да разберете нещата. Когато се запознаете с Христа, ще имате връзка и с Напредналите същества. Това е правият път за свързване с тези Същества. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома, а после, като се ожени, забравя. А има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Човек трябва да бъде носител на Божествени мисли. Трябва да е убеден, че всяка мисъл, която праща в света, е Божествена и да не мисли за последствията. Човек трябва да изучава Словото, а едновременно да практикува молитва и съзерцание.
към текста >>

16. 7_14 ) При страданието остава божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя.
ПРИ СТРАДАНИЕТО ОСТАВА БОЖЕСТВЕНОТО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един брат попита: „Какъв е вътрешният смисъл на страданието? “ Един руснак ме попита докога ще страдаме и му казах, че докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граница, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към Духа. Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие.
към текста >>

Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ѝ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници.
Те не трябва да ви плашат. Като страдате, трябва да знаете, че вече сте близо до Царството Божие. Погледнете сливите край полянката, покарали всред боровете – нали са на сянка, израсли са тънки и високи, чак до върха на боровете; понеже са в утеснено състояние, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се разклонят, ще се освободят. Така е и с хората: в света хората, които са при добри условия, в охолен живот, растат физически, нашироко, а тези, които са в утеснение, растат нагоре, към Бога, растат духовно. Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ѝ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници. Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето ѝ. Той останал така удивен от дивната красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена! “, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога. Като преодолееш страданията, ти вече ще постигнеш това, което искаш.
към текста >>

Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога.
Така е и с хората: в света хората, които са при добри условия, в охолен живот, растат физически, нашироко, а тези, които са в утеснение, растат нагоре, към Бога, растат духовно. Ще ви разкажа следната случка: един момък вървял дълго време подир забулена мома и искал да види лицето ѝ; най-сетне тя се обърнала, ала му зашлевила две звучни плесници. Но като направила движението с ръката си, булото се отдръпнало и момъкът видял лицето ѝ. Той останал така удивен от дивната красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал: „Каква голяма обида ти е нанесена! “, той му отвърнал, че е много доволен. Това се тълкува така: момата символизира Божественото, нейните две плесници са страданията, чрез които човек ще дигне булото и ще види лицето на Бога. Като преодолееш страданията, ти вече ще постигнеш това, което искаш. Зад страданията и зад радостите стоят Същества, които ни обичат. А някой път зад страданията и зад радостите стоят същества, които не ни обичат, и тогава радостите са като примамки. Онези, които ни обичат, започват при нас със страдания и свършват с радости, а тези същества, които не ни обичат, започват с радости и свършват със страдания.
към текста >>

17. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше.
ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ Веднъж в разговор Учителя сподели някой случки от своя живот. Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията.
към текста >>

18. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив?
към текста >>

Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?
Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
към текста >>

19. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

В Америка имаше една мома, която като си туряше ръката върху някое дърво, то се развиваше.
Ръката в областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физическа част. Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързат. Не, тези няколко минути за упражнения ще ги посветиш на Бога. Дигаш ръката си и казваш: „Господи, колко хубави ръце ми даде! “ Упражненията правете с Любов, да има в тях смисъл. В Америка имаше една мома, която като си туряше ръката върху някое дърво, то се развиваше. Тя простираше ръка и от нея излизаха сили, с които можеше да действа. Това има приложение и в Паневритмията. Когато я играете, пращайте в света една хубава вълна и хората ще живеят по-добре. С тези упражнения вие пращате в света новите идеи. Водата, когато се разиграе, върши работа, а когато се застои, не би могла да върши работа.
към текста >>

20. 62) Подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“.
Учителя каза: Ето една задача: на сто години си; нека съзнателно да се подмладиш. Да се новороди човек, за това се изисква вече наука, знание. И за да се подмлади, той трябва да се освободи от всички отрицателни мисли. Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“. Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност. За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади.
към текста >>

Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност.
Ето една задача: на сто години си; нека съзнателно да се подмладиш. Да се новороди човек, за това се изисква вече наука, знание. И за да се подмлади, той трябва да се освободи от всички отрицателни мисли. Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“. Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност. За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади. Смъртта не е нищо друго, освен същото – алхимичен процес на подмладяване.
към текста >>

21. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

Грозната мома трябва да се препоръча с много дрехи и скъпоценности, а красивата мома със скромни дрехи и без скъпоценности се препоръчва.
Примесени са. Сега се ликвидира кармата. Това, което днес става, никога досега не е било. Наближава изпълнението на 12-а глава от Даниил, там се казва на Даниил: „Ще дойдеш в реда си.“ Всички пророци говорят за сегашните времена. Въплътяването е бавен процес и се изисква по-дълго време, а чрез вселяване се ускорява процесът и като дойдат напредналите светли духове, всички онези хора, които вдигат шум, ще млъкнат. Грозната мома трябва да се препоръча с много дрехи и скъпоценности, а красивата мома със скромни дрехи и без скъпоценности се препоръчва. България ще играе роля за разпространението на новите идеи. Разумната Природа прави неща, които изглеждат невъзможни за човека. Например тя може да излее дъжд на разстояние 50-60 км, а човек за колко време може да полее такова пространство. Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение.
към текста >>

22. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА.
Някой казва: „Аз знам любовта.” Хората не знаят какво нещо е Любовта, защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш с нея. Тази Любов е вътре в тебе. КАТО ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, ЩЕ ТИ ИЗРАСНАТ КРИЛА. КАТО Е ТЯ В ТЕБЕ, АКО СИ НА 85-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ БАБА, ЩЕ СТАНЕШ НА 19-ГОДИШНА МОМА. И НИКОГА НЯМА ДА ОСТАРЯВАШ. КАТО ДОЙДЕШ ДО 33 ГОДИНИ, ТАМ ЩЕ СЕ СПРЕШ. ЧОВЕК ДЪЛГО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ЗОНАТА НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА ВЪЗПРИЕМЕ НЕЙНИТЕ ТРЕПТЕНИЯ, ДА СЕ ПРИСПОСОБИ КЪМ НЕЯ. За Любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека.
към текста >>

23. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се.
Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза: - Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се.
към текста >>

24. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Един паток, като Видял царевицата, погълнал я и децата го държат чрез конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха с радост. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов праВи всичко това. - Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата... Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна?
към текста >>

- Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата...
Те се съгласиха с радост. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов праВи всичко това. - Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата... Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам.
към текста >>

- Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея?
Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов праВи всичко това. - Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата... Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък.
към текста >>

25. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат!
към текста >>

26. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Един царски син се влюбва в мома от прост род.
Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай!
към текста >>

27. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един княз се влюбил в една мома.
Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрасне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме.“
към текста >>

28. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов.
към текста >>

А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива.
към текста >>

Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна.
към текста >>

29. 56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един граф се влюбил в една мома.
При Любовта всичко е красиво. При нея няма никакви противоречия. Щом има някое противоречие, това е извън Любовта. Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през реката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците.
към текста >>

На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам".
Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през реката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам". Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. — Има някои естествено лениви.
към текста >>

30. 084 НОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората.
Любовта не вижда погрешките. Когато хората виждат погрешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на Правдата. От хиляди години насам хората живеят по закона на човешката правда. Светът не само че не се поправя, но земята се е покрила с кости. И да не обичате някого, търсете в него добрите черти и за тях ще го обикнете. Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата й работа била, да намери в човека най-добрата страна (черта). Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея. Срещате някой ваш приятел и казвате: "Познавам приятеля си." Колкото и да го познавате, все има нещо ново и то, някоя добра черта в характера му, която днес ще откриете.
към текста >>

31. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека.
После, за оперите ще се вземат сюжети от живота ни на езерата, от живота на Изгрева и пр. В тях ще се преплитат нашите песни. Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък. В нашите песни не се говори за минало, а за настояще. Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно.
към текста >>

Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък.
В тях ще се преплитат нашите песни. Всички наши песни са образни, носят постижения. Всички думи имат едно значение. Ние обличаме песента в образи. Младата красива мома, за която се говори в една наша песен, това е красивата мисъл, красивата идея, Божественото в човека. Ние ще представим на човека новата мисъл в образа на младата мома и младия момък. В нашите песни не се говори за минало, а за настояще. Нашите песни са минорни и мажорни, смесени. Някои започват минорно и завършват мажорно, а други обратно. Песента „Изгрява слънцето” е мажорна, а „Махар Бену” започва минорно и свършва мажорно. Минорното е отиване да печелиш, а мажорното е връщане със спечеленото, връщане от бойното поле.
към текста >>

32. Мисли на Учителя от последната беседа и разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Един княз се влюбил в една мома.
Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов. Един княз се влюбил в една мома. Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр. Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас.
към текста >>

33. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома.
И отпосле ще те обича. Ние познаваме хората в тялото. Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека. Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна. Любовта има магическа сила. Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко.
към текста >>

34. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома.
И после си готов да разбереш и другиго. Това е както в математиката. Нали като научиш и разбереш едно математическо правило, ти си готов за следващите математически истини. Колко пъти ще се молиш, зависи от интензивността на молитвата. Например, ако вървиш един час бавно, можеш да извървиш по-малко, отколкото, ако вървиш 15 минути с по-голяма бързина. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома. И после, като се ожени, забравя. Но има някои, които идат тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Като ставаш сутрин, известно време ще се съсредоточиш, ще мислиш за Бога, ще мислиш, че си между ангелите. След молитва да се прави такъв опит: да се види в мълчание какви вълни ще дойдат.
към текста >>

35. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Една красива мома защо иска красотата?
Там е нашата погрешка. Вие не правете грешката на онази учителка от Свищов: Един учител в Свищов се влюбил в една учителка и пратил свой ученик да й говори за него. Ученикът й говорил, но тя му казала:“Защо не ми говориш за себе си, а говориш все за онзи? “ И в края на краищата учителката се оженила за този ученик. Превод: Човек се привързва към някои преходни форми, като забравя Онзи, Който го е обичал през цялата вечност. Една красива мома защо иска красотата? Защо тя иска да бъде красива? За да влияе, за да поправи своите работи. Ако тя би употребила своята красота за общо добро, то е хубаво. Ние сега искаме да бъдем силни, учени, богати, но искаме това за себе си, за своя изгода, а не за другите. Там е всичката погрешка.
към текста >>

36. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Момата, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза: Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае. Момата, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода. Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот.
към текста >>

37. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя.
Вие не сте изпитвали големите страдания. Аз съм минал през тях и зная как се решават тези въпроси. Всички ще бъдат бити, догдето остане само Божественото. Един брат ме попита:“Докога ще страдаме? “ Казах му: Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“ Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.
към текста >>

Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й.
Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят. Така е и с хората. Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен. Това се тълкува така: Момата символизира Божественото. Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога.
към текста >>

Това се тълкува така: Момата символизира Божественото.
Така е и с хората. Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен. Това се тълкува така: Момата символизира Божественото. Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога. Страданията правят човека пo-чувствителен, а чувствителността е необходима за възпитание и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта клоните на любовта. Като дойде любовта, тя чисти човека от нечистотиите. Това го наричаме страдание.
към текста >>

Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога.
Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен. Това се тълкува така: Момата символизира Божественото. Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога. Страданията правят човека пo-чувствителен, а чувствителността е необходима за възпитание и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта клоните на любовта. Като дойде любовта, тя чисти човека от нечистотиите. Това го наричаме страдание. Това е обективната страна на любовта, за да се изяви отвътре.
към текста >>

38. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Един паток, като видял царевицата, погълнал я и децата го държат с конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха и се зарадваха. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец. Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си.
към текста >>

39. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Една мома спуща от горния етаж въже.
Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже. По въжето младежът влиза горе в къщата и се спасява. Трябва да имаш тил. Това са разумни същества горе, които ти помагат. И ако те ти помагат, всичко става. Иначе нищо не става.
към текста >>

40. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Нееман, сирийски войвода, бил болен от проказа и една мома самарянка, която прислужвала на жена му му казва, че в Израил има един пророк, който може да го изцери.
И той казал на слугата си да даде на хората да ядат от тези хлябове. А той с учудване казал, че този хляб не може да стигне за сто души. Но Елисей му казал: Дай на людете да ядат, защото така говори Господ, ще ядат и остатък ще остане. Тогава той турил пред людете хляба и яли и се нахранили и останало остатък според Словото Господне. Тук пак имаме процес на умножаване на благата, което показва, че пророкът е познавал закона на изобилието и е умножавал благата. Нееман, сирийски войвода, бил болен от проказа и една мома самарянка, която прислужвала на жена му му казва, че в Израил има един пророк, който може да го изцери. И той отива с писмо от сирийския цар до израилския цар. Но царят се уплашил, като помислил, че това е повод за война, защото той не можел да изцери прокажения. Тогава Елисей проводил човек да каже на Нееман да отиде при него и той ще го изцери. Той отива при него и Елисей му казва да отиде да се потопи седем пъти в реката Йордан и ще му мине проказата. Той отначало отказал, но по настояване на слугите си се съгласил Да се окъпе в Йордан и действително проказата му изчезнала.
към текста >>

41. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение.
Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат.
към текста >>

Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди.
Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал.
към текста >>

42. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели.
И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше, та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях." /16;8-10/. Оттук и по-нататък в изложението авторът на книгата Деянията на апостолите пише, като говори на ние, т.е. и той участва в групата на Павел, без да споменава за това. Така в 11-ти стих на 16-та глава се казва: "И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се направо към Самотрак." И по-нататьк, като говори за групата на Павел, винаги казва ние. 17. В Македония отиват в град Филипи и там, между другото, се срещат с една мома, която имала известно ясно- видство, с което нейните господари печелели. Но тя вървяла непрестанно след Павел и неговата група и викала: "Тези человеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя нравеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в Името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час."/16;17-18/. Тук ни е показано, че Павел имал власт над духовете и като им каже, те го слушат и напускат човека.
към текста >>

43. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
Съзнанието и самосъзнанието - това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни и за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят където формите са установени - това е светът на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свръхсъзнание - това е райският живот на човека, защото раят е вътре в човека и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото светът на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби противоречия, защото силите в него са по-неорганизирани и формите - по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човекът е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието. В този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват, че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега.
към текста >>

44. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича?
Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее.
към текста >>

45. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома.
Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите.
към текста >>

Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат.
Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата.
към текста >>

46. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома.
Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат.
към текста >>

47. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота.
към текста >>

И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син.
Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани.
към текста >>

Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е.
Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба.
към текста >>

48. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син.
Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум.
към текста >>

49. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари.
Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен.
към текста >>

А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие.
Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен. Този ако е лош, другият ще бъде още по-лош. Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в живота. И ако тя иска да се ожени, да й даде пари да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува. Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас.
към текста >>

50. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава.
Щом искаш от любовта, тя си заминава. Щом почнете да мислите, дали някой ви обича или не, вие вече изгубвате половината от любовта. А като почнете много да философствате в любовта, цялата ще я изгубите. Вие от ваше гледище се интересувате дали ви обичат или не. За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек.
към текста >>

Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна.
За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос.
към текста >>

Всичките моми представляват една мома.
Откъде ще знае той коя го обича? Идва една при него и той казва - тази е. Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор.
към текста >>

Стоте моми ще станат един ден като една мома.
Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас.
към текста >>

51. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Млад момък се влюбил в бедна и красива мома.
Тя казала, че от глад не е могла да спи добре. Учителят я попитал защо не си е взела нещо от храната в стаята. Тя отговорила: „Мина ми такава мисъл, но не исках да взема без позволение." По изражението на Учителя тя разбрала, че бил доволен от постъпката ù. Млад момък се влюбил в бедна и красива мома. Той много я обичал и тя го обичала. Дошло до женитба, но по-големият му брат казал, че не му позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато
към текста >>

Трябвало да намери мома от богато
Млад момък се влюбил в бедна и красива мома. Той много я обичал и тя го обичала. Дошло до женитба, но по-големият му брат казал, че не му позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато семейство. В младежа настъпило раздвоение. Той обичал момичето, но се съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко. В това противоречие не знаел как да разреши въпроса. Момъкът познавал една
към текста >>

съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко.
Дошло до женитба, но по-големият му брат казал, че не му позволява, защото и двамата са бедни. Трябвало да намери мома от богато семейство. В младежа настъпило раздвоение. Той обичал момичето, но се съблазнявал от възможността да се ожени за богата мома, за да живее по-леко. В това противоречие не знаел как да разреши въпроса. Момъкът познавал една наша сестра, с която споделил притеснението си. Тя му казала: „Ела с мене, ще те заведа на беседата на Учителя и докато той говори, мислено ще му зададем
към текста >>

нея, защото му предлагат по-богата мома.
въпроса - как да постъпиш? " Така и направили. Както Учителят говорел, в един момент погледнал към младежа и сестрата и казал: „Един млад момък обича една бедна девойка, но под чуждо влияние той се разколебава да се ожени за нея, защото му предлагат по-богата мома. Но той обича първата и се намира в противоречие. Който си играе с онзи, когото обича, той сам ще пострада." След това Учителят продължил беседата. Младежът чул тези думи, но не си взел бележка от тях.
към текста >>

Оставил бедната девойка и се оженил за богатата мома. През
Но той обича първата и се намира в противоречие. Който си играе с онзи, когото обича, той сам ще пострада." След това Учителят продължил беседата. Младежът чул тези думи, но не си взел бележка от тях. Оставил бедната девойка и се оженил за богатата мома. През целия му живот тя била все болна, непрекъснато се разправяли с лекари, а и децата им постоянно били болнави. Така и не видял бял ден. На 27.ХІІ.1960 г. брат Боев сред другите неща ми разправи и следното:
към текста >>

52. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с дядо поп и с момата. По
внася светлина, е вярно. УЧИТЕЛЯТ Родната сестра на Учителя била десетина години по-голяма от него. Когато станала на 18 години баща и я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем ù домъчняло и отишла в другата стая, където си учел уроците малкият ù брат - Учителят. Тя се хвърлила на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговорила, понеже
към текста >>

53. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в
причина. Когато веднъж бях при Учителя, без да съм му казвала за своето състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш? " Аз му отговорих, че чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо. Тогава Учителят ми разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е живяла нейната зълва от първия ù мъж, младо момиче, което умряло на моето легло."
към текста >>

54. Любовта и Новото Учение - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази мома като се влюби, ще се намери в небрано лозе.
• 842 • Любовта и Новото Учение. Някой път Ангелите слизат от Небето с цел да разрешат известна задача на Любовта. Например на някой Ангел се дава задача да прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трябва да влезе в нейното сърце и да изяви Любовта навън. Тази мома като се влюби, ще се намери в небрано лозе. Какво ще прави? – Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото Ангелът разрешава своята задача. Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красивото разрешение на Любовта. Обаче ако не послуша този свещен глас, ще падне в изкушение.
към текста >>

Тази мома ще се влюби, защото Ангелът разрешава своята задача.
Например на някой Ангел се дава задача да прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трябва да влезе в нейното сърце и да изяви Любовта навън. Тази мома като се влюби, ще се намери в небрано лозе. Какво ще прави? – Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото Ангелът разрешава своята задача. Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красивото разрешение на Любовта. Обаче ако не послуша този свещен глас, ще падне в изкушение. И тъй, когато казвам, че Бог е Любов, подразбирам, че някой Ангел разрешава във вас задачата на Любовта. Когато Бог дойде във вас да се прояви, по никой начин няма да Го подпушвате. Подпушите ли Го, вие ще си създадете най-голямото нещастие.
към текста >>

55. ЧЕТИРИ РЕАЛНОСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се
В тъмнината човек може да научи това, което по никой начин не може да научи в Светлината. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви.
към текста >>

56. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

- Никога не се позволява на една мома от Окултната Школа да се жени за момък, който има дългове.
Два начина има, за да се освободите от миналото. Единият начин е като дължиш, да кажеш, че няма да даваш. Вторият начин е да платиш. Вторият начин е правилният. И тогава знаете ли правилото? - Никога не се позволява на една мома от Окултната Школа да се жени за момък, който има дългове. И в Окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако Ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: Никакъв дълг нямам. Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.
към текста >>

И в Окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи.
Единият начин е като дължиш, да кажеш, че няма да даваш. Вторият начин е да платиш. Вторият начин е правилният. И тогава знаете ли правилото? - Никога не се позволява на една мома от Окултната Школа да се жени за момък, който има дългове. И в Окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако Ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: Никакъв дълг нямам. Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя. Не, не, то е все едно да каже: Аз сега не те обичам, но после като се омъжа, може да те обикна.
към текста >>

Ако Ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: Никакъв дълг нямам.
Вторият начин е да платиш. Вторият начин е правилният. И тогава знаете ли правилото? - Никога не се позволява на една мома от Окултната Школа да се жени за момък, който има дългове. И в Окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако Ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: Никакъв дълг нямам. Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя. Не, не, то е все едно да каже: Аз сега не те обичам, но после като се омъжа, може да те обикна. Не, сега ще обичаш!
към текста >>

А сега момата казва: Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.
- Никога не се позволява на една мома от Окултната Школа да се жени за момък, който има дългове. И в Окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако Ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: Никакъв дълг нямам. Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя. Не, не, то е все едно да каже: Аз сега не те обичам, но после като се омъжа, може да те обикна. Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега дадения момент, този случай е истинският.
към текста >>

57. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто!
Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава? Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите. С объркани нишки не се тъче, с гнили дървета здрав мост не става, къща без основа не се гради. Коя е основата? Коя е основата на един дом? Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто! Това ще е търговия, а не женитба! И дом без обич се винаги разсипва. И село или държава без обич на хората помежду им - не оцелява. Всеки, който живее, трябва да яде. Ако не яде - ще умре.
към текста >>

58. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора.
Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе.
към текста >>

59. 24. Спомените на Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки?
СПОМЕНИТЕ НА ЙОРДАНКА Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Нашите духовни сбирки стигнали до знанието на властта и понеже те не знаели за какво се събираме, един ден дойдоха, арестуваха ме и ме задържаха в участъка. Като ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Кажи ми, що за мома си и с какво се занимавате ти и твоите приятелки? ". Аз му обясних, че нищо лошо не правим, а само добро вършим за хората: като разберем, че някъде има болен човек, отиваме да му помогнем - насечем му дърва, почистим, приготвим му храна и му услужваме с каквото можем. Това сме правили аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли, пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не попаднете пак при мене! " Като си отидох, намерих моите приятелки в голяма тревога.
към текста >>

60. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка.
Приготовлявал е условията както за своето раждане, така и за своето развитие и бъдеща дейност. Неговите родители са избрани. Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи. Още от малък Петър е проявявал особености, които учудвали и не са бивали разбирани. Въпреки това както близките, така и познатите, са имали добри чувства към него - като малко дете, и като юноша, и като млад момък. *
към текста >>

61. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Например когато една мома или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става?
„Всички - започна Учителя - трябва да намерите една норма, да имате едно правило за мерене на нещата. В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание. Раждате го. Питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например когато една мома или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате, а трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от това раждане. Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така".
към текста >>

Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговият син, синът му да не се жени, той да бъде последен; а момата, която се жени, нейната дъщеря да не се жени, да бъде последна.
Или в какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни за пример закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговият син, синът му да не се жени, той да бъде последен; а момата, която се жени, нейната дъщеря да не се жени, да бъде последна. Нищо повече! Ама кой човек няма да се жени? - Онзи, който е съвършен. Това е само за съвършените. „Които се способяват с възкресението, нито се женят, нито за мъж отиват." Женят се само несъвършените хора.
към текста >>

62. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Човек трябва да има разположението на младата мома.
По-добре верую, което расте и се развива. Животът, знанието могат да се градят само с положителни мисли и чувства. Трябва жертва. За да те послуша Господ, трябва да Му служиш. Безкрайно трябва да жертвуваш живота. Човек трябва да има разположението на младата мома. Живот да блика от него. Временните неща трябва да минат във вечни. Знанието има за цел да избави човека от страдание. Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб. Да слезе Духът в материята е тъй необходимо, както когато се свърши хлябът, трябва да се купи.
към текста >>

63. ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА - Теофана Савова

Младата мома с мотика на рамо
Звънци се слушаха по поляната. А орача със своята кола, с вдигнат остен, с наметнатата си торба - той на нивата отиваше. Младата мома с мотика на рамо на лозе вече отиваше. Майка й беше прясна пита опекла - тя в кошница я носеше. Тежък и дълъг ще бъде днешният ден, но трябва лозето да се прекопае.
към текста >>

64. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Булчинските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с Любов.
Мислиш ли, че ако туриш корона на главата, си владика? Патриарх? И мислиш ли, че която и да е жена, ако се облече в булчинска дреха, е булка? Ни най-малко. Дрехите са само един външен израз на онова, което е човекът вътре. Булчинските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с Любов. Тя иска да носи булчински дрехи. Другояче, тя е затворница вътре, в затвора. И булчинските дрехи са за нея халат. И ако дойде Мъдростта у вас и вие нямате светлина, тая Мъдрост ще ви причини най-голямото нещастие. Вие ще си зададете въпросите: "Какво нещо е Бог?
към текста >>

65. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Под мома разбирам човешката душа.
Проявената Божия Любов, Проявената Божия Мъдрост носят пълния живот. 28 май Ние сме проявената Любов на нашия небесен Баща. Така да бъде! 2 май Под мома разбирам човешката душа. Под момък разбирам човешкия дух. 15 август: Неделя - възкресение, ден за освобождение; Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата;
към текста >>

66. ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Мома се, синко, вечер не избира."
Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал моми по седенки да срещаш. Моми, що седенки палят, но и развалят. Мома се, синко, вечер не избира." - Много хубава песен, Учителю - не сдържат възхищението си слушателите. Докато сестрата повтаряше песента, нови слушатели дойдоха и станахме около петдесет души. - Тази песен е българска и е с решение - каза Учителя. - Защо е с решение? - запита някой.
към текста >>

67. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Така ще има повече време да чете онова, което Божественият Дух е писал по върховете... Наричат ги Калинини, защото някога живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна.
Той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Като стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божественият Дух е писал по върховете... Наричат ги Калинини, защото някога живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от които впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера пък, наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели; до синкави." (53, с. 122)
към текста >>

68. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Братско семейство има хубава дъщеря — мома за женене, и хилав, грозен и недъгав син.
Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителя го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището? " Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителя допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря — мома за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви."
към текста >>

Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му.
Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот." Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея.
към текста >>

Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията.
Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му.
към текста >>

Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома.
Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил с Учителя. Жената целува ръката му. Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се среща с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в бедността." Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе.
към текста >>

Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе.
Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари.
към текста >>

Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания.
Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева.
към текста >>

69. 7.19 Стойна Кондарева - Светозар Няголов ( -2013)

Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня.
Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителя казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци.
към текста >>

70. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Донка Димитрова е млада, красива и богата мома.
Донка Димитрова Донка Димитрова е млада, красива и богата мома. Влюбва се в един мъж и пожелава непременно да се ожени. Майка й и баща й не й позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът й е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи — пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар.
към текста >>

71. 7.80 Гъдев - Светозар Няголов ( -2013)

Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му.
Гъдев Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея.
към текста >>

Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията.
Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се среща с добра мома, която внася импулс в живота му. Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев й го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си среща с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и среща Гъдев и жена му.
към текста >>

72. 7.81 Стефан Шопов - Светозар Няголов ( -2013)

Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома.
Стефан Шопов Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе.
към текста >>

Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе.
Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот.
към текста >>

Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания.
Той също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителя спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един Момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга — богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот.
към текста >>

73. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Земята като млада мома ще заиграе пред Него." (26, с. 200)
Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа. Вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюта и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома ще заиграе пред Него." (26, с. 200) „Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа. В дъното на Земята да е, пак ще Го види. Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога.
към текста >>

74. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

„Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка.
„Като дойде новото време, всички разумни хора ще бъдат готови да подемат живота отново. Тогава всички ще бъдат млади. Стари хора между вас няма да има. Хората на новата култура няма да остаряват. Щом някой стане на 120 години, той ще извика приятелите си, ще им даде угощение и ще каже: „Аз заминавам." В новата култура няма да има никакви гробища." (14, с. 198) „Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура." (15, с. 22 — б. 6) „Наистина съвременната наука разрешава един велик въпрос — социалния, но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора — хората на шестата раса.
към текста >>

75. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна.
Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божият Дух е писал по върховете. Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122)
към текста >>

76. 'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича...
Учителят каза: – Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Само преводите ѝ са различни. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите ѝ са негативни. Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича... Брат Христо попита Учителя за един болен, как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христо записа всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи, различни мелодии в български стил, Учителят изсвири на цигулката си една нова песен.
към текста >>

77. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тя ми казваше: "Бях млада мома.
Другите столове в стаята бяха обикновени. Той каза: – Всеки трябва да си знае мястото, тук на Земята. Хората не знаят местата си. Преди години познавах една жена, която дойде накрая при мен. Тя ми казваше: "Бях млада мома. Баща ми ми подари една хубава Библия и аз я сложих в дъното на сандъка, и не я отворих вече. Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се.
към текста >>

Изпях най-напред песента: "Угледна мома".
Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза: – Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете! " Изпях най-напред песента: "Угледна мома". Учителят каза: – Братята в бъдеще ще пеят "Угледна мома", а сестрите ще пеят "Добрият момък". Брат Неделчо пожела да изпея "Зората на Новия живот". Извадих нотния лист, на който бях написала "Първи ден на Битието", и подавайки го на Учителя, казах: – Учителю, ето, подарявам Ви го!
към текста >>

– Братята в бъдеще ще пеят "Угледна мома", а сестрите ще пеят "Добрият момък".
– Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете! " Изпях най-напред песента: "Угледна мома". Учителят каза: – Братята в бъдеще ще пеят "Угледна мома", а сестрите ще пеят "Добрият момък". Брат Неделчо пожела да изпея "Зората на Новия живот". Извадих нотния лист, на който бях написала "Първи ден на Битието", и подавайки го на Учителя, казах: – Учителю, ето, подарявам Ви го! Гледах го в очите с трепет, дали ще ме упрекне, че наруших, като го нотирах. Той не ме упрекна, но каза:
към текста >>

78. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Нови думи на "Угледна мома" — "Добрия момък"
Нови думи на "Угледна мома" — "Добрия момък" 14.08.1944 година – село Светляево (Мърчаево). Отидохме с брат Христо при Учителя. Първите му думи, като влязохме, бяха: "Ти всичко ще намериш тука, но не и удобства! " Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо. През деня беше дошла сестра Димитрина Захариева, да ме покани, да отида тази вечер да спя у тях.
към текста >>

Всъщност, вината не е нито в момъка, нито в момата, но в това, че те са се срещнали на обяд, вместо да се срещнат сутрин.
Аз я съветвам да не ревнува брат Методи и да пази нервите му. Учителят се засмя и каза: – Ти си застъпила най-трудния проблем. От ревността и боговете се затрудняват. От ревността бягай далеч, или пък ѝ се покорявай и ѝ слугувай. Всъщност, вината не е нито в момъка, нито в момата, но в това, че те са се срещнали на обяд, вместо да се срещнат сутрин. Когато те се срещнат сутрин, те тръгват с любовта и никога не се насищат. На обяд всеки бърза, взема си и бяга, отива си! А когато пък се срещнат вечер, те влизат в ада. Заговорихме за музикалните тонове. Учителя каза:
към текста >>

– Песента „Угледна мома" ще се пее и на момата, и на момъка!
Никой педагог не може да измени тембъра на гласа. Той може да се измени само от чистите мисли, чувства и добрите постъпки. Певецът трябва да живее чист, ангелски живот. По гласа се познава, какъв е духовният живот на певеца. Учителят каза, като помълча малко: – Песента „Угледна мома" ще се пее и на момата, и на момъка! Брат Христо попита: – Учителю, ако се пее от момата, на момъка с какви думи ще се пее? Учителят отвори песнопойката и запя тихо: "От старо време, дъще, е знайно", вместо: "синко, е знайно". Той продиктува нов текст на тази песен и ние го записахме. Аз запях песента с новите думи:
към текста >>

– Учителю, ако се пее от момата, на момъка с какви думи ще се пее?
Певецът трябва да живее чист, ангелски живот. По гласа се познава, какъв е духовният живот на певеца. Учителят каза, като помълча малко: – Песента „Угледна мома" ще се пее и на момата, и на момъка! Брат Христо попита: – Учителю, ако се пее от момата, на момъка с какви думи ще се пее? Учителят отвори песнопойката и запя тихо: "От старо време, дъще, е знайно", вместо: "синко, е знайно". Той продиктува нов текст на тази песен и ние го записахме. Аз запях песента с новите думи: "От старо време, дъще, е знайно, добрият момък на светъл ден се познава. Кога сутрин Слънце изгрява, кога сутрин изгрява.
към текста >>

79. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце.
Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов? — Да, Учителю. — Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов. — Аз се успокоих, Учителю! След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини.
към текста >>

80. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника.
Момите работеха един-два месеца, после се връщаха – тъкмо техните малки нивички горе в Балкана зрееха. Сега всички дойдоха при Скитника, някои от тях го познаваха. Той ги заведе при Дяволската воденица и им показа водата, обясни им защо се чува това хрп – хрп – хрп. Да, и иманярите направиха едно добро дело. После той разпали огъня, все пак сутрин беше хладно. Всяка мома вадеше каквото имаше за ядене, отчупваше от питката коматче и го слагаше пред Скитника. Питките си правеха те сами, смилаха им брашно от новото жито – това беше обичай. Не знам дали другаде може да се ядат такива питки! На шарената кърпичка пред Скитника се натрупа голяма купчинка, появи се и някое яйце, бучка сиренце или шарена солчица в похлупци. Момите бяха щедри, пък и си отиваха в къщи. Скитника благодареше и прибираше.
към текста >>

81. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път.
За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, погледнете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот.
към текста >>

82. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

- Влюбва се момата в момъка и се разболява.
Рано или късно, Божията воля винаги бива изпълнена. Неговият план за всекиго от нас и за света като цяло отчита всички възможни фактори и условия, винаги е за доброто на всички същества и затова няма алтернатива. Всеки път когато се опитваме да го заместваме със собствените си желания и прищевки, се отдалечаваме от Истината и неизбежно заплащаме със страдание. Учителят на ББ в България би искал да предпази аудиторията си от тези така често срещани спънки по житейската пътека. Той им казва с прости думи нещо вярно и изпитано в хилядолетния човешки опит: - Влюбва се момата в момъка и се разболява. С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи? “ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов. С това те спасява. Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно.
към текста >>

83. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове.
Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили.
към текста >>

Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили.
Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили. Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но камбаните не забили. Отчаяли се вече хората.
към текста >>

След момата дошъл един художник.
По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили. След момата дошъл един художник. Той носел най-хубавата си картина, която бил работил цяла година. Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили. Изреждали се и други хора с хубави подаръци, но камбаните не забили. Отчаяли се вече хората. Полунощ наближавало, когато изведнъж пристигнали царят и царицата.
към текста >>

84. Съдържание - Николай Райнов

Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук? Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери Сгради си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>

85. Каломаин - Николай Райнов

И порастна, та стана мома.
И Каломаин видя Христа, пристъпващ по вълните, — че иде към нея. И приближи се Той. И взе я на ръце, както се взема малко дете, та я отнесе. *********************** ... А в онова време Властелинът на Предала занесе детето Тимисаг до най-горната Бездна, тъй като не можеше да го издигне по-горе. И заживя там Тимисаг. И порастна, та стана мома. Но лошо бе местото — и страшно. А Тимисаг живееше в мъчения и голяма скръб. И сухи станаха ланитите й, кожата й — бяла, а очите й посърнаха и впаднаха от горест. ... Топеше се дъщерята на Каломаин и сърцето й бе жадно, като напукана земя. И съжали я Христос.
към текста >>

86. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

„Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне.
„И заснова замислен момъкът нагоре-надолу, отрови се сърцето му и не можеше да намери покой. И така — чак докле умря. Цял живот. „А когато втори път се роди (защото, царице на Сава, людет се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата. „Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне. „И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожертвува всичко за оногова, когото люби. „Послуша го момата. „И отиде на планината, па се помоли там. „И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон.
към текста >>

„Послуша го момата.
„А когато втори път се роди (защото, царице на Сава, людет се раждат много пъти!) — той пак закопня по нея, та й разкри тайната на своите пътища. И каза й, че от любов към нея си е продал душата. „Уплаши се момата много, но го съжали и търсеше да му помогне. „И отиде при светец — мъж, славен по дела и чист по мисъл, та му разказа. Научи я тогава праведникът да отиде вечер в храма на планината и да пожертвува всичко за оногова, когото люби. „Послуша го момата. „И отиде на планината, па се помоли там. „И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й. И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря.
към текста >>

„Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата.
„И яви й се в храма Мъж със светло лице и с одежди от бял висон. Взе Той нож, та разпра гръдта й. И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря. „И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност. „И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза.
към текста >>

„И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък.
И, като извади сърцето й, запали го с огън от небето. „А тя умря. „И, по свещено заклинание на светлоликия Мъж, сърцето пламна с пурпурен пламък на саможертвена любов — и тръгна след момъка. „Разбра тогава момъкът, колко силна е била любовта на момата. А сърцето изгори дяволската сянка, пратена от черния магьосник, — и душата на момъка видя волност. „И, когато изново се родиха на земята момъкът и момата, запалиха се от свърхземна обич — и обичта га изгори с небесен пламък. „И сляха се в едно — и се издигнаха над облаците, а звезди украсиха главите им — и под нозете им се въртяха пламтящи вселени. „ ... От ранни младини съм чувал тази притча, царице. Но колко малко спомня тя словата на сегашния живот!“ *** И, когато млъкна Соломон, Балкиза каза. „Притчи за богове — на боговете трябват. „Наистина, малко спомня притчата на цар Соломона словата на човешкия живот: от небето е твоята притча негли — па и не е за земята... Защо ни са небесни притчи?
към текста >>

87. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич.
В лявата Му ръка лежи властен жезъл, а в доената — кръст с клуп. Негов е Животът с вечния кръговрат от Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
към текста >>

Но не смогна да Си намери мома Слънцето.
И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът — и в Него ще се втече. *** Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище!“ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце, за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рачителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залез, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. *** От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се cее златно семе по разпукана орница.
към текста >>

88. Песен за Девата - Николай Райнов

Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома.
Светлина Я обвива. И мъжете, като съзерцават Нейния блясък, остават със смутени сърца, с треперливи ръце — и в душата им се ражда любов. Тя е носила Вечния Човек в своето лоно — и от Нейното сърце блика обич към вселената. Всеки, който почита богинята на Обичта, почита — Нея. И детето, което се гали с топли ръце о майка си, и момъкът, който посреща с тупкащо сърце своята обична, и съпругът, който целува своята съпруга, и старецът, който милва проходилото внуче: всички тачат Нея, Зорницата. Чисто е Нейното сърце от петно — и като девствен сняг е бяла душата на Небесната Мома. Тя е съкровен трепет на всичко създадено — и диша. Тя е в цветето на пролетта, стене в жълтия лист на есента, бори се с небето в снежните зимни бури, топи се в синевината на ведро лятно небе. Ветрецът разнася Нейния шепот, а мълнията разсипва бурно блясъка на Нейните златни коси. Тя е светла мрежа, преплела света: в трепета на всеки лавров лист се дочува отглас от Нейната песен. В Нейните коси се смее пламъкът на падащи звезди — и чезне грохотът на разбити светове.
към текста >>

89. Книга на загадките - Николай Райнов

Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен.
— Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска. Ръката на един влюбен се докосна до стъблото, защото момъкът скърбеше по своята обична. Тази ръка разклати листата на тамариска. Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее.
към текста >>

— Сълзите на една мома накараха морето да прелее.
Чия ли въздишка угаси звездите по небето ? — Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена.
към текста >>

Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея.
— Въздишката на един баща угаси звездите по небето. Въздишката на един баща стигна до небесните светилници, защото момата бе избягала привечер по своя обичен. Тази въздишка угаси звездите. Чии ли сълзи накараха морето да прелее ? — Сълзите на една мома накараха морето да прелее. Сълзите на една мома се изляха в подземните щерни, защото нейният обичен престана да скърби по нея. Тези сълзи накараха морето да прелее. *** Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът на мъжа за вечна гиздост. Бог Те е родил една, но палавата жад на мъжа вижда в Тебе много лица. И Ти дава много имена. А Ти си една.
към текста >>

Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени.
В душата на жрицата се гъне зелен мрак. Пред нея се сплита тъмна мрежа от сенки, шепот и песни. Нозете й стъпват плавно и размерно по бялата стълба и наближават студения водоскок. Снагата й се гмурка в кипналите вълни. Жрицата от храма на Халуле се къпе и людете замръзват, като съзерцават снагата й в талазните води, но на ръката й виси още гривната, под която дреме отрова. Момата излиза от водата под стопените погледи на вси мъже и под завистливите очи на вси жени. Тя тръгва мудно по белите плочи и влиза под ахатовите стълпове на своя храм. Жрицата от храма на Халуле облича своите свилени одежди, но под тежкия слитък на гривната й няма вече отрова. Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта. Оттам пие и Ревнивостта.
към текста >>

Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й.
Мъжете, омагьосани от любов, пият водата, в която се е къпала; жените, молепсани от ревнивост, пият водата, в която е топила снагата си. От водоскока пие Любовта. Оттам пие и Ревнивостта. Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си. Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци. А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“.
към текста >>

*** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво.
Цял свят пие отровната вода. Жрицата от храма на Халуле пада пред железното божество на Чара и отново снема одеждите си. Към студените членове на тежкото изваяние се прилепват ръцете на момата, притиска се гръдта й, трият се бедрата й. Мъртвият кумир оживява и по мрачното желязо заиграват страстни блясъци. А отвън, пред храма на Халуле, мрат един по един людете, чиито отлитащ живот дава душа на железния изтукан. *** Една мома от Мегидо пееше: „Ръцете ми са гъвкави, като вейки на портокалово дърво. Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ?
към текста >>

“ Момата от Мегидо не чу.
Гръдта ми е над бистри водоеми огън. Мъжете се боят от хубостта ми“. Вятърът я запита: „Моме от Мегидо, сеят ли ръцете ти смърт ? Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“. Вятърът се изви над нея, загледа я с хиляди зелени очи, в почуда отпусна крила, а после прихна от смях и полетя надалек, като отнесе края на песента и хласна момата с шепа златни листа. *** Смъртта ме погледна в очите и каза: — Ти остаря.
към текста >>

Вятърът се изви над нея, загледа я с хиляди зелени очи, в почуда отпусна крила, а после прихна от смях и полетя надалек, като отнесе края на песента и хласна момата с шепа златни листа.
Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“. Вятърът се изви над нея, загледа я с хиляди зелени очи, в почуда отпусна крила, а после прихна от смях и полетя надалек, като отнесе края на песента и хласна момата с шепа златни листа. *** Смъртта ме погледна в очите и каза: — Ти остаря. Време е. Аз дойдох. — Аз съм по-стар от своите песни — рекох,—аз съм по-стар от своите притчи. Но никога не съм копнял по никакво Отвъд.
към текста >>

Тя беше чиста — песента на момата, която още не знае, що е любов.
И моите стъпки се нямо повлякоха след черния плащ — като стъпки на човек, който дири нова земя. *** Снагата й беше стройна, като бамбукова цевница, и тръпките на ставите й разливаха звуци на млада песен. Хубава беше тя — като всички, на които е съдено да живеят късо. Тялото й пееше. И глухите чуваха тая песен. Тя беше чиста — песента на момата, която още не знае, що е любов. Когато умря, скръбта разля през бамбуковата цевница черната си песен, а топлите тръпки замряxa, като вълни по вир, смразени от леден вихър. Над нея разляха благовонни масла и тънка мрежа зави тялото на мъртвата. Бялата песен секна и замря, сякаш прекъсната от крило на ангел. *** Тези, при които отиваш, не ще ти кажат думите, що чу от мене. Те не знаят моя език: те не знаят езика на обичта.
към текста >>

Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува.
Но синовете на Земята нямаха слух за небесната песен. Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон. Людете не чуха песента на Бога и никой я не прибра в душата си. Алмазните звукове се пръснаха, като едри златни капки, и Земята ги погълна. Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала. Косите Му бяха бели, като светкавица, очите му — тъмни, като отчаяние, а ръцете Му играеха по сребърните струни на лютнята, като стъпала на мома, която танцува. Над Бога грееха едри зелени звезди. Сега той криеше своето лице от света — криеше го в светли облаци, но не пращаше и тоя път звуците по безлюдни места. А людете ги пак не приеха: те затвориха сърцето си за небесната песен. И тогава звуците, отхвърлени от света, нирнаха в чистото сърце на малките изящни раковини и в белия сън на игривите риби, а скръбните корали ги прегърнаха с кървави ръце. Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна.
към текста >>

90. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда.
Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация. Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изнася този типъ? Какво лошо има въ неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживѣла своя вѣкъ. Това е философията на човѣкъ, който живѣе само съ миналото, а пренебрѣгва настоящето и бъдещето, човѣкъ който се е влюбилъ като мома или момъкъ въ своя портретъ, и където ходи, само него вижда. Смѣшно е когато човѣкъ се влюби въ своя образъ! Фарисеятъ се обръща къмъ Бога, не да му помогне да изглади нѣкои грапавини отъ своя характеръ — ни най-малко — той само благодари, че не билъ като другитѣ хора: хулителъ, обирникъ, убийца, прелюбодеецъ. Именно, като книжникъ и философъ, той трѣбва да се спре върху причинитѣ, които пораждатъ хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнемъ нѣкои хора, които стоятъ, да кажемъ по-долу отъ насъ, споредъ Христовото учение, не бива да ги осъждаме въ своята душа, а да извлѣчемъ урокъ, да намѣримъ причинитѣ, които съ ги довели до това положение, и ако има нѣщо отъ тѣхъ въ насъ, да го изкоренимъ. Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо.
към текста >>

91. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
към текста >>

92. Човешките суеверия - Георги Радев (1900–1940)

Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба.
Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни.
към текста >>

93. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>

94. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Два образа Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм?
към текста >>

Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Два образа Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
към текста >>

Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост?
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>

Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души".
към текста >>

Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>

Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
към текста >>

Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка.
Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
към текста >>

Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството.
То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж.
към текста >>

Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
към текста >>

95. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му).
Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в душата си. От село е дошъл в град, голям град, хубав. Учител става. Покровител му е най-богатият човек в Хадърча, чак във Варна го признават. Около него сега се въртят турски чиновници, гръцки владици, варненски кмет, военни - поляци и арапи, доктори, развръщат се военни болници. И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му). Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си.
към текста >>

“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“.
И пак ще го загризе. И пак ще поеме нанякъде - вече женен, вече с деца - този път при корените си в Устово. Телескопичен блик Не е ли това същият повей, който кара сър Уолтър Скот да Възкликне: „Вижте го как уж диша мъртвецът, който не се разплаква, когато стъпките му се отправят към родната пръст...? “ Не е ли това невъзможността на шаманското съзнание да се примири и да си съществува само в ефимерното и ежедневното, без да усеща в тъмнината на нощта, в смъртта, в безсетивността, в отвъдното това трансцендентално единство и с природата си, и с обкръжението си, и с Всемирното съзнание едновременно? Разтриса те това чувство на индианеца Чийф Сеатъл, че в смъртта духовете, родени от мястото, ще присъстват независимо от това дали там сега е улица или гора, или непрогледна нощ (защото „смърт ли казах? “ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“. Къде си ти, мое коренче, посадено в чернозема на Вселената? Къде си, устовска пръст моя? И там нищо! Няма връщане назад, напуснатото, като си го изоставил, то вече го няма за тебе, там е мястото, но напуснатото го няма, зачеркнал си го от съществувание с преместването си. И пак във Варна. Ей го е и синът му.
към текста >>

96. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек.
Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка. Тя цялата сияеше. Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек. - По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя. Мъжът, който беше продал лимона на Гаврило, започна да разправя нещо на приятелите си със звучния си баритон, и последва нова вълна от веселие. - Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той.
към текста >>

97. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

Ако някоя мома влезе между десет момци, тя ще развали хармонията.
Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот. • Бих желал през цялата година да не разваляте хармонията. А вие може да я развалите, и то знаете ли как? Можете несъзнателно да я развалите. Ако някоя мома влезе между десет момци, тя ще развали хармонията. И обратно - ако един момък влезе между десет моми, той ще развали хармонията. Аз зная такива случаи. Съберат се пет моми и обещаят да живеят чист, девствен живот. Обаче след време при тях идва един момък, подвизава се и той, но се влюбва в една от момите и с това разваля братството. Той трябва да бъде кавалер и да каже: „Аз идвам тук да взема една от вас.“ Тъй е - нищо повече! • Между учениците на една окултна школа или едно братство има опасност техните умове и сърца да се развият анормално и умовете им да атрофират.
към текста >>

Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума и, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване.
При един виден млад германски проповедник се явила една красива графиня, тя се покаяла и той я кръстил. В продължение на десет години тя станала най-ревностна последователка на този проповедник. Всички се чудели как станало това. Най- после проповедникът казал: „Тази е моята другарка, която ще може да ми помага да работя с успех.“ И той се оженил за нея. Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива - не се чуват вече проповеди. Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума и, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Затова крайната ви цел трябва да бъде чисто духов- на, а методите, средствата, нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. • Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53952693939209