Търсене в текстове за 'Мома'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 154 резултата в 87 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>

2. ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята.
ГОСПОД минава всред цветята, Препяват пеперуди весело, пчели учудено бръмчат - какъв е този аромат, какви са тия сокове, какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава край цветята, усмихнато минава край цветята. Несетно Той настъпва мравка. Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят. Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята?
към текста >>

Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят.
Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят. Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава всред цветята, Усмихнато минава всред цветята. Г.
към текста >>

3. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории.
Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелско: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори.
към текста >>

4. МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си.
Смисълът на страданията е пак един от неопределените, незнайните въпроси за хората, затова се плашат от тях. Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува.
към текста >>

Втората била най-богатата мома в света.
Обаче, забелязано е, че страдащият прогресира, а който не страда, той остава на същото място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата прогресира; грешникът всякога ще остане грешник, а праведникът ще прогресира, той ще върви от слава в слава. Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам.
към текста >>

При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт.
Какво може да донесе знайното в света? На един царски син предложили три моми за женене, да си избере, която от тях хареса. Едната била овчарка, но най-красивата мома, която той срещал през живота си. Втората била най-богатата мома в света. Третата била царска дъщеря, но най-грозна от всички моми, които до това време той срещал. При това, за първата мома било писано, че който се ожени за нея, ще бъде осъден на смърт. Поглежда я той и си казва: много си красива, обичам те, но смърт ме чака. За втората било писано: който се ожени за нея, ще ù робува. Поглежда към нея и казва: много си богата, но робство има при тебе, не искам да робувам. За третата било писано: който се ожени за нея, той щастлив ще бъде. Поглежда към нея, казва си: грозна си, но затова пък живот ще имам с тебе, щастие ще ми донесеш; ще се оженя за тебе, няма какво да правя.
към текста >>

5. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза.
По тези ù думи той познал, че тя трябва да е албигойка и я арестувал като подозрителна в ерес. Почнали да я разпитват и в своето добродушие тя казала да повикат жената, от която взела първите уроци по учението и която била способна да обори всички аргументи. Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата ù. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито една сълза. Тълпата била трогната от радостта , с която умирала в пламъците и вместо да я кълне, тя я сравнявала с християнските мъченици. Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, така и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията. За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане и за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тях, те имали детски училища.
към текста >>

7. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си.
- Когато майки и бащи, учители и управници, моми и момци изпълнят своето предназначение. Какво е предназначението на момите? - Да пазят вечната чистота на Битието. Какво е предназначението на момците? - Да пазят вечната разумност на Битието. Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си. Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност. Качете се всеки на своето място! Майките на своето място и бащите на своето място! Момите на своето място и момците на своето място!
към текста >>

Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност.
Какво е предназначението на момите? - Да пазят вечната чистота на Битието. Какво е предназначението на момците? - Да пазят вечната разумност на Битието. Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си. Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност. Качете се всеки на своето място! Майките на своето място и бащите на своето място! Момите на своето място и момците на своето място!
към текста >>

8. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение.
„Гонят ме неприятели, оплакал се той. Изпонараниха ми се краката от бяг, аз съм бос. Нямаш ли нещо за обуване? " Погледнал го пустинникът, па взел сандалите, въздъхнал си едва чуто и ги дал на беглеца. И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна.
към текста >>

Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче.
И докато гледал как той радостен се отдалечава със сандали на крака, помислил си: „Те и сандалите отидоха, ами добре поне че яденето остана." Па бавно се върнал в постницата. Но още не седнал и ето ти, че идва една мома, дрипава, гладна - едва се държи на краката си от изтощение. „Гладна съм", простенала тя, „дай ми нещо да си хапна." Дал ù той яденето. Когато тя се нахранила и тръгнала да си ходи, от всичкото ядене останало само едно парченце хляб на един от изпразнените златни подноси. Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома. „И те отидоха", си казал с въздишка той.
към текста >>

" „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома.
Усмихнал се тъжно в себе си и си помислил: „Поне съдините ще ми останат - за спомен." Но недорекъл още тия думи, чува пред постницата си плач. Излиза и що да види - една млада мома, римлянка, върви и плаче. „Нещастна съм, отче, къде да се дяна. Моят годеник не ще да ме вземе - иска прикя, иска злато и сребро да му дам. А откъде да ги взема? " „Недей плака, ще се уреди" утешил я Сафиус, па влязъл вътре, взел златните и сребърни съдини и ги дал на възрадваната мома. „И те отидоха", си казал с въздишка той. Па взел в ръка парченцето хляб, да си хапне. Но ето, зачуруликали птички, закацали на раменете му, на ръцете му, една дори кацнала направо на хляба и си клъвнала. Надробил той трошици, но оставил и за себе си едно парченце. Ала преди още да го поднесе към устата си, отде се взела една мишка, подскочила към него и сякаш му думала: „За мене няма ли нещичко?
към текста >>

9. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност.
към текста >>

10. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба.
Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо! Мечти на циганката да се ожени за царски син. Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие.
към текста >>

11. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Казват за някоя мома: да оженим тази мома. Защо?
И държавниците не го разрешават. Още два фактора има, които трябва да го разрешат. Това са майките и бащите от една страна, и учителите от друга. Но и те не го разрешават. Онези момци и моми, които се женят, които искат да разрешат този въпрос, трябва да се запитат, защо се женят. Казват за някоя мома: да оженим тази мома. Защо? Не, женитбата която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и 4-5 години, виждаме ги да бягат един от друг. Това не е разрешение на въпроса. Труден е този въпрос за разрешаване. Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и Любовта ?
към текста >>

12. ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

* * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди.
А ти? Какво губиш от преструвката на злото? * * * Постави го в комично положение - злото. Когато намисли да направи пакост, повикай доброто. И го остави да се състезава с него. * * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди. Да не го сърди. Но да повика още един. Повиканият ще респектира първия. В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата.
към текста >>

Ще се преструва, че пази момата.
* * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди. Да не го сърди. Но да повика още един. Повиканият ще респектира първия. В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата. И тя ще бъде свободна. Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди. Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир.
към текста >>

13. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>

14. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЧУДНАТА СЕМКА Някога, в едно далечно царство, всички поданици живеели щастливо. Живеели братски и били честити от това. Техният цар не бил женен. Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал.
към текста >>

Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар.
Живеели братски и били честити от това. Техният цар не бил женен. Зародила се мисълта да го оженят. „Как тъй нашият цар да стои сам. Да му намерим някоя красива мома да го оженим, да имаме наследник. Другояче нашата държава ще пропадне." Избрали най-красивата мома и оженили младия цар. Скоро на царя се родили две дъщери. Едната толкова красива, щото привличала всички с хубостта си, а другата толкова грозна, щото всички я отбягвали. Но нещастието било другаде. Красивата царска дъщеря, когото от поданиците погледнала, заболявали го очите когото пипнела - осакатявал, когото срещнала из пътя при разходка, здрав не се връщал. А грозната - когото погледнала оздравявал, на когото положела ръка, излекувал се.
към текста >>

15. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец.
към текста >>

Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел.
към текста >>

16. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля.
При това няма никаква бъчва, ами едра проста колиба - нещо като дървена барака, която била много по-хигиенична, според този краен вегетарианец и въздържател, отколкото кой да е апартамент в някоя съвременна кооперация. Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва. Оказва се, дори при по-точно осведомяване, че той е суровоядец и едва ли не нудист – т.е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба!
към текста >>

17. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет".
Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата! Лозенските възвишения са вече зад нас. Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното! Още при влизането в самоковското поле сцената изведнъж се изменя: мощно се издига пред нас Рилската верига! Върховете й още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите й на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат!
към текста >>

18. DU MAITRE-AU SEULL DE LA NOUVELLE EPOQUE Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц.
на „Лотос" - Краков. 6. България като духовно огнище в миналото и днес, в който е даден очерк на богомилството и учението на Всемирното Братство, както и практическите методи - излети, паневритмия, музика и пр. в школата на Учителя. Това възбуди голям интерес у всички. Случай на прераждане в Полша Италианският вестник „Куриере дела сера" от 9 декември пише: Една случка стана причина да обърне внимание на полския печат върху проблема на прераждането. Това се случи напоследък в Гдиня (Полша), дето отишла на гости у свои роднини една млада мома на име Елиза Вирниц. Заедно с тях усетила едни стари гробища, близо до града.Пред един надгробен камък тя се спряла внезапно и почнала да вика: „Ето моят гроб! " И паднала в несвяст на земята. Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя.
към текста >>

Младата мома си казала името от миналото прераждане.
Като дошла на себе си разказала, че преди много години тя е живяла в село близо до гробищата като жена на един рибар, от който имала три деца. Мъж ù починал веднъж през време на една буря в морето. След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А. ОСБОРН ЙИВС срещу 20 лева.
към текста >>

Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища.
След известно време починала и тя. Тя казала още, че църквата на това село била изгорена при едно нашествие на чужди войници. При проверката това действително било станало през време на 30-годишната война. Младата мома си казала името от миналото прераждане. Надписът върху надгробния камък бил малко поизтрит и макар мъчно да се прочитал, доколкото можел да се чете, наподобявал на посоченото от нея име. Важно е обстоятелството, че до тогаз момата никога не е била в тая местност и на тия гробища. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ - с физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу ЗО лева. „ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" От А. ОСБОРН ЙИВС срещу 20 лева. Продължава подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТАТА годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО", която почна през Януари 1937 г.
към текста >>

19. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм?
към текста >>

Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1. Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
към текста >>

Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост?
На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>

Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека.
към текста >>

Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани.
Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
към текста >>

Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
към текста >>

Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка.
Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
към текста >>

Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството.
То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж.
към текста >>

Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост.
Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
към текста >>

20. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия.
към текста >>

21. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината.
Всичко е превръщане на енергията от потенциална в кинетична и обратното, както и от един вид в друг:от механична в електрична, от електрична в светлинна, в химична и в топлинна. Един калейдоскоп на тия енергетични промени представлява света, в който живеем. В планината някъде бумти обилен планински поток. Той се спуска надолу по склонове, урви, камънаци, шуми, блъска се и бяга към морето. В склона на планината, човек е хванал тоя поток, направил е огромен язовир, а оттам е пуснал мощните му струи да падат с грамадна сила по специални тръби. Там долу те движат перките на водната турбина, а на тая турбина е окачена грамадната ос на динамомашината. Святкат искри, в кантона нещо бучи, огромното колело се върти със светкавична бързина, а по дългата жица до града бягат електричните демони и осветяват булевардите, ресторантите, аудиториите, работилниците и тихата стая на учения. Ето това е един от многобройните примери за превръщането на механичната енергия в електрична, светлина, топлина и пр. от всички видове енергии, които на длъж и шир по света образуват тая калейдоскопична "игра" на живота, особено място заема топлинната енергия. Тая особеност се състои в това, че тя е последната инстанция в процеса на деградирането на енергията и е врата към едно незнайно, неизследвано царство, в което ние настаняваме като най-мощен властелин смъртта. До топлината, по пътя на енергетичните трансформации, се стига лесно и безпрепятствено.
към текста >>

22. МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Един царски син се влюбва в мома от прост род.
Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"!
към текста >>

23. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един княз се влюбил в една мома.
Ако им желаете зло, това зло ще дойде върху вас. Като дойде една идея в човека, той трябва да я подхранва, за да може да възрастне. За да подхранваш една идея, трябва да бъдеш добър. – Какво е нужно днес в света? – Сега светът се нуждае от добри работници! Един княз се влюбил в една мома. И двамата си турили по един кош с хляб на гърба и тръгнали да раздават хляб на гладните. Тя и той носили коша с хляб на гърба си. Те се обичали един друг, но имали за идеал да помагат на другите. И двамата се извинявали пред бедните и им казвали: "Извинявайте, че не дойдохме по-рано. Малко закъсняхме*.
към текста >>

24. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Казват, например, че някой момък обичал някоя мома.
Всякога, когато се заговори за любовта, хората подразбират онова, което не е любов. А те трябва да имат едно правилно схващане за любовта. Те трябва да започнат да я изучават като велика наука. През цялата вечност те ще изучават любовта, понеже тя крие в себе си всички сили, който действат в космоса, всичко, което съществува в битието. Днес хората познават само някои от силите на любовта и затова я схващат в такава ограничена форма. Казват, например, че някой момък обичал някоя мома. Но в случая нямаме никаква любов. Тук действа само една астрално-полова сила. Казват още: еди кой си е баща. Но и тук няма никаква любов. Има само едно астрално-полово чувство за собственост.
към текста >>

25. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

* * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома.
Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията. * * * СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание. – Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата.
към текста >>

Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.
– Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият. Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът. Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания. Но чрез тези страдания той изкупил завинаги греха си.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника.
Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
към текста >>

„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
„Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят.
към текста >>

„Отиде и момата", си рекли верующите.
Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени.
към текста >>

27. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома.
Това е абсолютно невъзможно. Когато си в присъствието на един човек, който те обича или когото обичаш, ти усещаш, че имаш цена. Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
към текста >>

А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба.
Като дойде любовта, усещаш, че имаш цена, усещаш се силен. Като изгубиш любовта, усещаш, че всичко си изгубил. Тя има магическа сила. Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш!
към текста >>

— Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени.
Като дойде любовта у една баба, тя става млада 19 годишна мома. Тя усеща вътре, че е млада. А пък младата 19 годишна мома като изгуби любовта, става стара баба. Един брат казва: — Един американски писател разправя за една 75 годишна жена, която изглеждала 25 годишна. Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна.
към текста >>

28. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи.
ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Един от най-неразбраните въпроси е въпросът за любовта. Ние често говорим за любовта, но не знаем да постъпваме по любов. Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството.
към текста >>

Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише.
Ние често говорим за любовта, но не знаем да постъпваме по любов. Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов.
към текста >>

Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие.
Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея.
към текста >>

Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството.
Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов.
към текста >>

Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже.
Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов. Когато обират човека, то не е от любов. Любовта не се обира, нито се дели. Любовта е неделима, единна.
към текста >>

29. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Един граф се влюбил в една мома.
При Любовта всичко е красиво. При нея няма никакви противоречия. Щом има някое противоречие, това е извън Любовта. Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през ръката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците.
към текста >>

На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам".
Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през ръката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам". Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. — Има някои естествено лениви.
към текста >>

30. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална.
Свежестта на мускулите се намалява до там, че те не могат да координират напрежението си. Контролът върху разхода на енергията у нас извършва волята. Безволеви и несамостоятелни натури, изправени пред житейски пречки, се самоизчерпват, без да могат да постигнат някакъв резултат. Следващият случай ще ни демонстрира едно болезнено състояние на организма, причинено от подпушване на чувствам: Един 36-годишен работник страда от язва в стомаха. Той е крайно чувствена натура, вследствие на което неговият живот е потопен напълно в потока на неконтролирани и нетрансформирани сърдечни чувства. Като младеж той се влюбил в една мома, която под давление на близките си той сам считал за неморална. Имал е, обаче, амбицията, чрез любовта си да я издигне до нивото на моралните хора. Оженил се за нея и заживял с надеждата той да бъде единственият любим човек в живота й. Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система.
към текста >>

31. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако е болен, ще оздравее; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете.
Простата философия на живота се заключава в следното: да се научите да мислите. Като видя, че някой върши една неестествена постъпка, казвам, че той не мисли. - Каква трябва да бъде мисълта? - Чиста. Който мисли, той ще се освободи от всички ограничения и страдания. Ако е болен, ще оздравее; ако е сиромах, работите му ще се уредят; ако е уволнен чиновник, отново ще го назначат на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човек право да мисли, за да започнат работите му постепенно да се уреждат. Правата мисъл е магическа тояжка, с която всички работи се уреждат. - Може ли това да стане в един ден? - И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъл. Колкото повече закъсняват благата, които искате, толкова повече мисълта ви не е права.
към текста >>

Мома иска да се ожени, да бъде щастлива.
Щом обидните думи престанат да се сипят върху лицето ви, извадете памука от ушите си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човек. Когато дяволът ви говори, туряйте памук в ушите си и мислете. Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и слушайте внимателно. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна.
към текста >>

32. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Не е глупава тази мома, тя има висок идеал.
Тя отговорила: Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се оженя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана. Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тази мома, тя има висок идеал. В какво се заключава приложението на високия идеал в живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение,ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си,всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал. Духът ти да бъде мощен, да бъде син на Истината. Кой е синът на Истината?
към текста >>

33. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни.
За да творим великото, и за да може това творчество да бъде вечно, трябва да развиваме своята индивидуална самобитност, своето собствено съвършенство, озарено от разбирането на Истината, — а не да подражаваме на съвършенството на другите.“ Кришнамурти Из Беседите Може ли човек да живее без религия? — Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дявола. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни, хора са фалирали буржоа, а ония. които служат на Бога от любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излизат от нея преждевременно. * Ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
към текста >>

34. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете.
Каква е същината му, целта му? — Загадка! В безжизнената пръст попада малко семе: нищожно, скромно, сякаш част от самата пръст. Но става чудото: Творческият Дух на Живота го погалва, както майката гали обичан син. И то оживява: две ръце се навдигат към небето, отворени за Неговото благословение. И ето: цветя в ливадите, по нивите, край пътя, в планината, сгушени между скалите, във малката градинка на селската мома, от гдето тя се кичи, цветя дори в гробищата — над гробовете. Духът на Живота се шегува със своята собствена сянка — смъртта. Виновен ли е той, когато бедните човеци вземат сянката за него самия. Твори Духът с широки длани и в човека: живот и бури, стремеж за щастие, готовност за страдание, за подвиг и жертва. О р и о н о ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за ШЕСТАТА ГОДИШНИНА на списание Житно Зърно Bеpнo на своя дух, списанието ще третира и за напред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът — освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. — То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича?
Човек е пратен на земята, за да приготви материалите за създаването на тези нишки в мозъка си, за да може чрез тях да влезе във връзка с енергиите на природата и да възприеме нейните мисли и идеи, които ще му разкрият пътя на знанието и светлината за осмислянето на живота му. Човек е пратен на земята да учи. А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома.
Човек трябва доброволно и съзнателно да мине през училището на богатството и през училището на сиромашията, за да влезе в училището на съвършенството. Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите.
към текста >>

Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат.
Съвършенството е състояние, при което се примиряват богатство и сиромашия. От обикновения човек не може да се иска това примирение. За обикновения човек сиромашията е нещастие и голям тормоз. Той непрестанно се стреми да стане богат. Богатството и сиромашията можем да ги сравним седна красива и една грозна мома. Богатството е красивата мома, по която всички тичат, а сиромашията е грозната мома, от която всички бягат. Но човек трябва да разбере, че грозотата и красотата са две различни условия в природата. При грозотата се създават вътрешни качества и добродетели у човека. Когато природата иска у един човек, мъж или жена, да създаде благородни качества, ще го облече в грозна форма, та той да обърне погледа си навътре и да придобие известни добродетели, на които да разчита. А когато човек забогатее с много добродетели, тогаз природата му дава една красива форма на тялото, та всеки да види добродетелите. Грозотата е един метод, създаден от природата за възпитанието на човека, а красотата е едно естествено състояние в природата.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома.
Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота.
към текста >>

И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син.
Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани.
към текста >>

Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е.
Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син.
Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари.
Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин. Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен.
към текста >>

А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие.
Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен. Този ако е лош, другият ще бъде още по-лош. Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в живота. И ако тя иска да се ожени, да й даде пари да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува. Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича? Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава.
Щом искаш от любовта, тя си заминава. Щом почнете да мислите, дали някой ви обича или не, вие вече изгубвате половината от любовта. А като почнете много да философствате в любовта, цялата ще я изгубите. Вие от ваше гледище се интересувате дали ви обичат или не. За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек.
към текста >>

Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна.
За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичките моми представляват една мома.
Откъде ще знае той коя го обича? Идва една при него и той казва - тази е. Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор.
към текста >>

Стоте моми ще станат един ден като една мома.
Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас.
към текста >>

44. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили.
И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил.
Човек е това, което съзнава в дадения случай, кое е зло и кое с добро. Чрез ума или чрез сърцето си той има всякога възможност да направи добро или зло. Значи човек е онова, което разбира възможностите и знае в даден случай как да ги употреби. От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства. И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината. И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр.
към текста >>

Когато влезнете в причинния свят, дето всички неща се разбират, като видите красивата мома, всяко нещо, което видите, ще му се радвате, но няма да го пожелавате, ще си вземете само това, което е за вас.
Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата. За да не се пада в изкушение, трябва всяко чувство в човека, едновременно де засяга: физическия, духовния, умствения и причинния сватове. Когато влезнете в причинния свят, дето всички неща се разбират, като видите красивата мома, всяко нещо, което видите, ще му се радвате, но няма да го пожелавате, ще си вземете само това, което е за вас. И престъплението е в това: да вземаш туй, което не е твое. Някой може да ви отстъпи своето, но то е друго. Понеже човек се намира в един свят на изпитания, роптае. Но той не трябва само да се изпитва, необходимо е да преценява и да види в какво могат да му служат нещата. Днес всичката идеална любов на хората, от божествено гледище, е едва първата фаза на любовта.
към текста >>

Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея?
Но той не трябва само да се изпитва, необходимо е да преценява и да види в какво могат да му служат нещата. Днес всичката идеална любов на хората, от божествено гледище, е едва първата фаза на любовта. Трябва да минете във втората, третата, и като дойдете в четвъртата фаза, чак тогава ще се разкрие един просторен свят за вас. Значи, в любовта на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния ще усетите скърби и радости; в умствения — омраза и в причинния свят вече ще се примирите и ще узнаете дълбоките причини, които са създали нещата така. Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път. Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея? Изкушението седи там дето не е Бог. Бог даде заповедта си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде. Ева се изкуси, но и вие се изкушавате, само че в друга форма. В какво седи сега любовта към Бога? — Щастието на другите хора, да бъде и наше; когато някой се жени, да ни е приятно.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират!
Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особено пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук случайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта.
В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос.
към текста >>

Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта.
Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата.
А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота.
към текста >>

Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи.
Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото.
към текста >>

И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика.
. . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата? — Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен.
към текста >>

Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И.
Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил. След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата? — Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен. Още тая заран обявявам чрез печата, че възлюбленате моя е Лъжата. Твое е от нине всичко мое мило, а след три дни ний сме под венчило! И от онзи ден жена на вестникаря е Лъжата.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това време той обичал една мома.
Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ И той се насърчил.
към текста >>

Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му.
И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ И той се насърчил. Не е въпрос само да се говори, че хората са братя и трябва да се обичат, но тази Любов трябва да се изяви в дело — да се покаже, че действително са братя. От всички се искат дела, а не само думи.
към текста >>

И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си.
Та истинският живот не е живот на скърби н радости, на удоволствие и неудоволствие. Истинският живот е некъде над промените. До като ти имаш скърби и радости — друг е, който направлява твоят живот, като ти създава удоволствие или скърби. Я животът, който се е вдигнал над тях, има в основата си една възприета идея, в името на която трябва да се остави всичко. В обикновения живот това наричат жертва. И Христос каза: „Ако не пожертваш баща си и майка си и собствения си живот и не вземеш кръста си и не тръгнеш подире ми, не можеш да бъдеш мой ученик.“ Това е пълно противоречие на това, което каза Мойсей: „Почитай баща си и майка си.“ И днес за ученика вече жертвата не е жертва, а радост от възможността да отиде след любимата си идея, също тъй, както се радва копнеещата мома, когато остави дом и родители и отиде подир любимия си. Противоречията са в състоянията, а не в същината. Състоянията се сменят поради хетерогенната среда, в която се проявява живота на индивида. Но в общия живот, в колективния живот плюсовете и минусите се почти уравновесяват, та винаги знаещия може да има едно равновесие постигнато волево. Нощта и денят са две състояния, свързани с въртенето на земята. За тия, които са вън от нея, няма нито залез, нито изгрев — слънцето вечно грее.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш.
Страх ги е да отидат при Него, защото са изгубили любовта си към Него. Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа; наша:а майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш. Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“.
към текста >>

Мечтае младата мома за своя възлюблен.
Христос казва: Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Господа моего взели. Всички търсим Господа; наша:а майка, Духът Божий, разумното у човека, то отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде майката у човека, тя ще го научи. Седиш ти и въртиш ръце, като някоя млада мома и мечтаеш. Мечтае младата мома за своя възлюблен. Но майка й казва: „Остави ти твоя възлюблен. Я стани, облечи се, та иди на края на квартала. Там има една бедна вдовица с няколко малки деца, която от няколко дена не е яла нищо. Иди им занеси да се нахранят, и ги позарадвай малко, кажи им няколко сладки думи“. А така, да мислиш само за своя възлюблен, нищо няма да спечелиш.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене.
Всуе са усилията гида му проповядваш. А да виждаш, значи да можеш. Да можеш, значи да се освободиш. Велислав Ж. Марков Малки истински приказки За разочарования При един Мъдрец отишъл някей младеж и започнал да му говори таке: — Разочарован съм. Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя? — Нещата в човешкият свят стават по две причини: или от знание или от незнание. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието. Помни, че природата е разумна.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
Човек не може да бъде смел, не може да бъде безстрашен, докато не мисли. Щом хората изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си. той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива. Изобщо, когато хората изгубят същественото, върху което е поставен живота им, те стават страхливи. Следователно, страхът е отричане на онзи разумен план, на онези разумни същества, които ни водят към постигане на нашето щастие Когато Христос говори за своя Отец, Той е искал да каже, че Отец му е по умен от Него, и, следователно, Христос е дошъл на земята да стори Неговата воля. а не своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин.
Сега аз като проповядвам, не искам да проповядвам това, което другите учат. Не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Всеки е свободен да има каквито иска вярвания и разбирания, но той трябва да остави свободни и другите. Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си.
към текста >>

А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Всички не могат да имат еднакви разбирания за живота и еднакъв начин не живеене. Старата баба ще живее по един начин, а младата мома по друг начин. Ето как трябва да живее старата баба: тя трябва да свири много хубаво, да рисува много хубаво, да бъде красноречиво и после всичко каквото преви без пари да го прави. Освен това на нея бих препоръчал да носи вода на болни, на страдащи. Където се изискват добри работници все старите баби бих препоръчал. А на младата мома бих казал: ти не трябва да ходиш много, не трябва да се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума. Ще седиш повече у дома си и ще помагаш на майка си. Та на онези от вас, които сте млади, казвам: вие трябва да се обличате хубаво, да се носите чисто, да привличате момците в най-чист и красив смисъл на думата. А на ставите казвам да не правят нищо от това, което казвам на младите. На етерите препоръчвам да вземат стомни в ръце, четки и инструменти и да свирят. Сега е станало точно обратно.
към текста >>

55. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако една мома може да напусне бащиния си дом и да тръгне подир един нехранимайко, защо вие не можете да направите това заради Бога?
Никаква друга философия! А това, дали ще можете или не, оставете този въпрос настрана. Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога. Казвате: дали мога да направя това нещо или не мога. Чудни сте вие! Ако една мома може да напусне бащиния си дом и да тръгне подир един нехранимайко, защо вие не можете да направите това заради Бога? Гледам някой религиозен човек говори за Бога, а като го турят на изпит, цял се разтреперва. Отде е влязъл страхът у хората? — Страхът е турен само като препятствие, да се опита вашия характер, да видите доколко сте силни. Без страх в света не може. Бог е вложил в страха една сила, и ти трябва да хванеш страха и да извадиш от него тази сила за своето усъвършенстване.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: Измъчи ме този човек.
— Добре, ако аз ти избера една добра, красива другарка, какво ще кажеш тогава? — Тогава ще повярвам в Бога и ще му служа. Готов съм да направя за Него всичко. Но ако ми даде някоя другарка, която цял живот да ме мъчи не вярвам в такъв Господ. Тъкмо това се случва в живота. Някоя мома се оженва за мъж, който не я обича и тя казва: Измъчи ме този човек. Нейната длъжност е тя да го обича, да го напълни с вода, че като се върне при Баща си да каже, че го е напълнила. А тя какво прави? Хукнала при баща си, не иска да живее при този мъж. Не, тя трябва да го разглежда като празна стомна и да постъпи с него като със стомна. Да го измие, да го занесе на извора, да го напълни с чиста, извор на вода и така да му даде нещо ценно в живота.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми млада мома, иска непременно да се срещне с мен.
Това не става с насилие. Любовта с насилие не иде, и с пари не се купува, и с наука не се купува. Любовта с нищо не се купува. Тя е съществувала преди знанието, преди силата, преди живота — тя е съществувала преди всичко. Любовта е първичното начало, от което всичко излиза. Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми млада мома, иска непременно да се срещне с мен. Аз казах, че съм зает, имам много работи и днес няма да приемам никого. Но тя се моли, казва, че въпросът й бил за живот или за смърт. Тогава аз реших да отменя реда си и да я приема. Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива? Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война.
към текста >>

Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива?
Любовта е първичното начало, от което всичко излиза. Преди години, още във войната, през 1914 година дохожда в дома ми млада мома, иска непременно да се срещне с мен. Аз казах, че съм зает, имам много работи и днес няма да приемам никого. Но тя се моли, казва, че въпросът й бил за живот или за смърт. Тогава аз реших да отменя реда си и да я приема. Влиза тя, гледам, една угледна мома, усмихва се малко и ми казва: Ще ви моля да ми кажете, ще бъда ли щастлива? Казвам: Щом поставяте въпроса така, ще ви кажа, че сега е война. И ако имате някой възлюбен, той може да бъде убит. — Кажете ми тогава ще се върне ли жив или ще бъде убит? Като видях, че тя настоява, тогава аз реших да направя едно изключение. Обикновено никога не казвам на човека това, което има да му се случи, но на нея казах.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срещаш една млада мома.
Срещате един обезсърчен брат, който си е счупил крака. Макар и да не го познаваш, спри се при него и му кажи: Няма нищо, лесно ще се поправи крака ти. Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит. Спри се и му кажи: Не се отчайвай, ти си способен ученик, лесно ще издържиш изпита си. Ти ще свършиш с отличие. Срещаш една млада мома. която е отчаяна, оставил я възлюбеният й. Кажи й: Не се бой, друг по-добър ще дойде. Този не е бил на мястото си. Другият, който ще дойде, ще бъде десет пъти по-добър. Тъй щото, дето ходите, насърчавайте хората.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При него дошла една мома и му казала само една дума.
Художник е всеки човек, който облагородява лицата. Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората.
към текста >>

Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам!
Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората. Една дума може да се каже, но да е Божествена.
към текста >>

Каква е тази дума, която момата му казала?
Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете. Не се изисква много говорене на хората. Една дума може да се каже, но да е Божествена. И като се каже, да стане. Бог каза: „Да бъде светлина!
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич.
Негов е Животът с вечния кръговрат на Смърт и Възраждане. И стои на челото Му знакът на Седмия Ключ — личба на Разпятие заради света и на Възкресение заради Тайнството на Живота. Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече. * Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище! “ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци.
към текста >>

Но не смогна да Си намери мома Слънцето.
Велик е Небесният Властник — Той се върти над земята, като исполински златен крагуй, който ожида плячка: от Него е изтекъл светът —и в Него ще се втече. * Царят, Неговият баща, Му каза: „Време на пълновръстие стигна, Сине Мой: потърси съпруга, за да прелееш в душата й пламъка на душата Си — и да оставиш синове, които да пазят, като стражи, алмазите на Твоето златно огнище! “ Тъй Му каза Царят, Неговият Баща. ... И тръгна Слънцето да търси мома за Себе Си — и сърце за да затвори в него пламъците на Своята обич. А усмивката Му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата Му. Но не смогна да Си намери мома Слънцето. Защото всичко живо обичаше То с рзчителна обич — и милувките на пламналите Му ръце докосваха цялата вселена. Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и прегръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие. И от неземна обич тупка сърцето Му — и се пръска на залеза, та посипва цял свят с кървави лъчи: а през нощта цъфтят огнени цветя навред, където са текли светлите кървави потоци. Тъй Слънцето целува Земята — Своята Годеница. * От едно Слънце е бил вредом посеян животът, — както се сее златно семе по разпукана орница.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Велик е Този, от когото тя е възприела тази идея Сега и на вас желая да се влюбите като тази мома.
Погледът, който иска от своя възлюблен, това е Божественото. Получи ли Божественото, тя цял ден е радостна и весела, нищо друго не иска. Ако не я погледнел, животът й се обезсмислял. Като я погледне така мило, тя е готова на всички жертви, на всички подвизи в света. Аз не я питах от кой университет е научила това нещо, но предполагам, че го е научила от най-великия университет. Велик е Този, от когото тя е възприела тази идея Сега и на вас желая да се влюбите като тази мома. Да се запалите, но да горите без да изгаряте. Достатъчно е да получи те един мил поглед от своя възлюблен, за да се осмисли живота ви. Това е новото разбиране на живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да при добиете. И майката има такова разбиране като тази млада мома.
към текста >>

И майката има такова разбиране като тази млада мома.
Велик е Този, от когото тя е възприела тази идея Сега и на вас желая да се влюбите като тази мома. Да се запалите, но да горите без да изгаряте. Достатъчно е да получи те един мил поглед от своя възлюблен, за да се осмисли живота ви. Това е новото разбиране на живота. Живеете ли по стар начин, със старите си разбирания, нищо няма да при добиете. И майката има такова разбиране като тази млада мома. Когато детето й е здраво, тя е радостна и весела цял ден. Най-малката болест на детето я прави тъжна, неразположена. Оздравее ли детето, тя отново става радостна и весела. И на съвременните хора Отгоре им се усмихват, но те не виждат тази усмивка. Отгоре им говорят, но те не всякога чуват това говорене.
към текста >>

Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен?
Няма по-лошо нещо от това, да губи човек равновесието на своя ум. Няма по-лошо нещо за човека от това. да пълни ума и сърцето си с празни мисли, чувства и желания, които го сдушават. Трябва ли човек за нищо и за никакво да смущава духа си? Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар да Го не познавате. Младата мома знае ли, кой е нейният възлюбен? Тя не го знае, но в нейния ум се върти мисълта за някой, който я обича и тя го търси тук или там. Обаче един ден тя го среща. И тия двамата. които до преди малко бяха непознати, сега стават близки подават си ръка и образуват помежду си една хубава връзка. Любовта не се създава в този живот.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него.
Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него. тя е готова да напусне баща и майка, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното нещо в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо?
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън?
— Че кое сърце не гори? Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата.
към текста >>

Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата.
Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае. Можете да вземете думите ми и буквално. Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят.
Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя.
към текста >>

Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето.
Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън.
към текста >>

Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя.
Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човек. Човек не може да извади никога храна от магарешкия трън. За да извади нещо от. магарешкия трън, човек трябва да има ума на пчелата.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива.
К-ва СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Познаване на великото (из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане .Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: толкова посях, толкова ще получа.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се.
И това може, но ако човешките закони със спомагателни сраства на божествените. Но ако вие поставите целия авторитет върху тях, вие сте на крив път. Тъй щото знайте, че вие се основавате върху опитностите на милиони същества, които с живели преди вас. Ако се спрете там вие спирате и развитието си. Някои, като се домогнат до любовта, мислят че са постигнали всичко и повече нищо не им трябва. Докато момата не е намерила своя възлюблен, тя се кичи, краси се. Като го намери, китките изчезват, тя престава да се кичи и краси. Не, тъкмо тогава тя трябва да се облича по-добре. Тя не се облича, защото той й казва: по-рано ти се кичеше и обличаше, защото търсеше мене. Сега като ме намери, няма какво повече да се кичиш и обличат. И тя, за да се покаже скромна, морална, престава да се облича добре и да се краси.
към текста >>

Иван имаше красива сестра — млада мома.
Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му. Иван отишъл посред нощ в къщата му, почакал на вратата и когато той излязъл да види кой чука, Иван му теглил един бой и си заминал. От любов, обаче, към Стефана, Иван даде сестра си на него за жена и така те се сродиха, т. е.
към текста >>

67. -

И той започва да я описва: млада мома.
Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе. Тя сега ми говори да ти кажа какво иска. Тя иска да направиш нещо за нея. И той започва да я описва: млада мома. стройна, със сини очи, с тънки вежди. Описва каква е роклята й и т. н. Търговец т се обърнал към проповедника с думите: на кого от двамата да вярвам? Тук ли е, наистина, дъщеря ми, или на онзи свят, при Бога? Твоето твърдение ли е вярно, или това на господина?
към текста >>

68. -

Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави?
Любовта произвежда едно вътрешно напрежение върху чувствата, върху нервната система. Нормалната любов калява нервната система, усилва я, като я приспособява към напрежението. Обаче, има една енергия от любовта, която разслабва нервната система. Хора, които дълго време са любили, стават неврастенични. Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави? След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави? Като влезе този бръмбар и в неговия и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг, загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека. Тези течения вече рушат онова благородното и възвишеното, което е създадено в човека. Вие трябва да имате в се бе си мисълта: Любовта никога не руши.
към текста >>

69. -

— Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й.
Баща му беше иманяр — ходеше да търси заровените съкровища на Вълчан войвода и на поп Мартин, като понякога водеше със себе си и Цена. Веднъж, като копали край една воденица, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала. Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си. Пенка, напротив, беше дъщеря на най-големия селски чорбаджи и не напразно я наричаха милионерска дъщеря. Като порасна и стана за женене, идваха много видни момци да искат ръката й, но тя все отказваше. — Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й. Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш. — Аз съм си отдавна пече избрала, татко, и, ако ще се женя, Цена ще взема. — Цено ли, този голтак, който няма гологан в джеба си! — Сто дъщери да имам — една на Цена не давам. каза бащата.
към текста >>

70. -

Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Обещанието на Отца (из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.) Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата.
към текста >>

71. -

Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл.
Всичките мисли трябва да са чисти и благородни, за да бъде тяхното влияние добро. Ако допуснем отрицателни мисли, които не носят нищо, тогава животът се изопачава и в него идат болезнени състояния. Да кажем, вземете една мисъл: — мисълта на страха. Когато се плашиш от нещо, образува се един вид вътрешен студ — става свиване на капилярните съдове, кръвообращението не става правилно. Човек, който постоянно се плаши, той започва да бледнее. Една млада мома, като й кажат: твоят възлюблен не те обича, — погледнеш, по-жълтяла, побледняла само от действието на тази мисъл. Щом повярва, че я обича, тя се зачервява и става весела. Като и кажат, че не я обича, пак клюмне. Тя е като цвят. Полееш цветето с вода, изправи се. Щом не го поливаш два — три дена, пак клюмне.
към текста >>

72. -

Срещам една мома, която казва: Бедна съм, нямам баща, нямам пари, не мога да се оженя.
Ако ни лишат, ще кажем: Зле е. Обаче аз ви казвам : на всеки един народ е определено какво да му се даде. Също така и на всеки един от вас е определено какво да му се даде. Вие сте наследници на много големи работи. Не сте сиромаси хора. Срещам една мома, която казва: Бедна съм, нямам баща, нямам пари, не мога да се оженя. Тя е царска дъщеря, а казва, че не може да се ожени. Смешна работа. Казвам й: Ти си царска дъщеря, как така една царска дъщеря да не може да се ожени. — Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана, — отговаря тя. — Има циганки облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи.
към текста >>

73. -

Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома.
Някой казва: „Аз искам да обичам“. От колко категории е любовта? Любовта има 35 милиона форми. Например, да обичаш този, който е пълен с любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма любов в себе си, който е в пустиня, това са две различни положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома. за най-богатата — всички биха си дали кандидатурата за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа. Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен“.
към текста >>

И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи?
Има някои, които мислят, че са самостоятелни, но не са самостоятелни. Ти трябва да бъдеш така свободен, че при каквито условия и да живееш, да можеш да се справяш с мъчнотиите на този живот. Това е велика наука. А сега жената очаква мъж ангел. Ами този идеален мъж за глупавата ли жена ще се ожени. И идеалната мома за глупав ли мъж ще се омъжи? Трябва кукувица да й е изпила ума. Глупав за глупав се жени, и умен за умен се жени. Тъй е. А сега казват: „Каквото Господ е определил“. Господ е определил умен с умен, глупав с глупав, праведен с праведен и грешник с грешник. „Стани!
към текста >>

74. -

Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения.
Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома.
към текста >>

Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома.
Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят — погледнеш, и той увехнал от безлюбие. Децата повехнали. Казвам: на.ч ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, на 120 години чертите й да бъдат хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли за някъде и да замине за дома. Това е идеала за оня свят. Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов.
към текста >>

75. -

Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка.
Значи, трябва да го снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
към текста >>

Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече.
Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано. Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който мислил да реформира света и затова започнал да проповядва.
към текста >>

76. -

Оженила се младата мома и бяга от мъжа си.
Тогава, една десета от това, което е в човека е развито. Какви големи възможности има! Девет десети има неразвито. Някои пита, какво трябва да прави. Ще учиш. Оженила се младата мома и бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове.
Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост. () ВИРГО — Дева Владетел . Знак на земята ТИП: ШВЕЙЦАРЕЦ Като асцендент: Цар Николай II, Меланхтон, Ги дьо Мопасан. (Вирго — Церера (Деметра) е богинята на земеделието и законодателна на обществения ред. Тя блуждае по земята, за да търси своята дъщеря Персефона, която била отведена от Плутон в подземния свят). Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове. Това е символа на неопетнената душа. На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас.
към текста >>

в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас.
Този знак представлява една мома, която държи в дясната си ръка няколко зрели житни класове. Това е символа на неопетнената душа. На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас. Същото предание, с други имена, се среща в повечето религии. Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел).
към текста >>

Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди.
Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас! И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях ! Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди. Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време. През една нощ студентът, който си симпатизирал с момата, се събудил разтревожен и извикал на другаря си с думите: „Стани! Не видели? . . Тя беше тук“.
към текста >>

Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време.
И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите пориви, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях ! Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди. Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време. През една нощ студентът, който си симпатизирал с момата, се събудил разтревожен и извикал на другаря си с думите: „Стани! Не видели? . . Тя беше тук“. Вълнението и безпокойствието било толкова голямо у влюбения студент, щото той накарал другаря си да се облече и двамата заедно да излязат.
към текста >>

През една нощ студентът, който си симпатизирал с момата, се събудил разтревожен и извикал на другаря си с думите: „Стани!
Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди. Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време. През една нощ студентът, който си симпатизирал с момата, се събудил разтревожен и извикал на другаря си с думите: „Стани! Не видели? . . Тя беше тук“. Вълнението и безпокойствието било толкова голямо у влюбения студент, щото той накарал другаря си да се облече и двамата заедно да излязат. Отишли на телеграфната станция и телеграфирали до свой приятел да съобщи за положението на госпожицата.
към текста >>

Преди, обаче, да получат отговор от приятеля, 2 — 4 деня след случката получили писмо от самата мома, която подробно разправяла, че се разболяла много сериозно и в най-голямата криза, когато била в безсъзнание, се явила в София, влязла в стаята им, в която горяла петролната лампа малко свита.
Не видели? . . Тя беше тук“. Вълнението и безпокойствието било толкова голямо у влюбения студент, щото той накарал другаря си да се облече и двамата заедно да излязат. Отишли на телеграфната станция и телеграфирали до свой приятел да съобщи за положението на госпожицата. Преди, обаче, да получат отговор от приятеля, 2 — 4 деня след случката получили писмо от самата мома, която подробно разправяла, че се разболяла много сериозно и в най-голямата криза, когато била в безсъзнание, се явила в София, влязла в стаята им, в която горяла петролната лампа малко свита. В писмото си тя описвала кой от двамата къде спял и на коя страна бил обърнат, описвала и други подробности и времето, което точно съвпадало със събуждането и видението на студента. Съобщава: Т. Д. * Побеляване на косата от душевни вълнения. Прочетох в кн. VI на списанието за внезапното побеляване на косата на един доктор, който бил нападнат от някой разбойник, вързан и хвърлен под трена, за да бъде смазан, но се спасил.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома.
* Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба? * Във светла, тиха лунна нощ славеят пее сладко йощ. той викаше я със страстен зов: „ела, премиличко дете, я вслушай се във туй сърце, за теб горещо от любов“. * Във миг дойде посланик свет, спомни й Божият завет повика я във небеса, във светло-синия ефир, но тя отблъсна най-подир умилно-кротката молба.
към текста >>

* О, тя е негова сега, той волни й дари крила, човеку, тоз неверник млад, безсмъртна, тя се повери, ала кой знае той дали е оценил тоз дар богат I * Да, вино, песни и жени и разни весели игри заведоха в далечен край другаря мил на таз мома — тя страдаше сега сама, скърби душа, сърце ридай.
аз нему длъжна съм довек, да служа вярно със любов, да слушам кроткия му зов, в грях да не падна на човек“. * — „О, нежно, хубаво дете, защо се плашиш от сърце, тоз Бог царува в сини свод, но тук, на красната земя, той няма дел. Ела, ела, ела да вкусим сладки плод, * Аз любя те, дете мое, ти цяла в мене се преле, дойди в самотния ми дом, красавице моя, ела, отдай ми свойта красота: не ще ни стигне Божи гром“. * И пламна грешната снага на таз божествена душа, прескочи тя греховни праг, забрави рая тя почти, съмненья люти заглуши, обгърна я смертелни мрак. * А той, в замяна, й дари милувки нежни и сълзи, които там в небесни шир, далеч от земна суета и от товара на плътта, не са смутили нейни мир. * О, тя е негова сега, той волни й дари крила, човеку, тоз неверник млад, безсмъртна, тя се повери, ала кой знае той дали е оценил тоз дар богат I * Да, вино, песни и жени и разни весели игри заведоха в далечен край другаря мил на таз мома — тя страдаше сега сама, скърби душа, сърце ридай. * Безжалостният земен цар не спомняше си веч със жар мечтателни небесен лик на нежното онуй дете, при нея веч той не дойде, не чу жалобния й вик. * — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми покой! * О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай. * Но смея ли да моля аз? Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец?
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога.
Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите. Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка. В Америка не се мете вече къщата, щом мръкне.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5.
живопис (светлина, две измервания, Възраждането): 5. музика (звук, време, съвременната епоха); 5. поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография. С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта. (Био-физиологически изследвания).
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша.
Мозъкът е, без никакво съмнение, орган на мисълта и никой не би отрекъл това. Но, противно на онова, което някога са приемали, целността на мозъка не е необходима нито за мисълта, нито за живота. Към примерите, извлечени от болестите за паметта, които току-що споменахме, ние бихме могли да прибавим и други, които ще ни доведат до същите заключения. Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка. И други на примери могат да се цитират3). По някога остават и много скромни частици от него: духът си служи изкусно с каквото може.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След яденето, той напусто се е стараел да проникне в тайната и запитал момата, дали не е пътувала някъде в странство.
Следователно, нощното му предупреждение напълно се оправдало. Изминали са след това месеци и години, и Ланхам забравил за станалото. Той отпътувал за Индия и, на връщане, влязъл в афганистанския град Кабул. Там бил поканен на гости в едно семейство, дето останал учуден, като видял в лицето на най-голямата дъщеря позната жена. Но не можал да си спомни, къде я е видял. След яденето, той напусто се е стараел да проникне в тайната и запитал момата, дали не е пътувала някъде в странство. „Не, отговорила тя, само на сън съм пътувала. Когато спя, посещавам много страни. Имаше даже един случай, в който пътуването ми бе толкоз уморително, че, като се събудих, почувствах се много изтощена и боледувах повече от една седмица“. — Можете ли да ми кажете, какъв бе тоя случай? запитал я Ланхам.
към текста >>

Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск.
Когато спя, посещавам много страни. Имаше даже един случай, в който пътуването ми бе толкоз уморително, че, като се събудих, почувствах се много изтощена и боледувах повече от една седмица“. — Можете ли да ми кажете, какъв бе тоя случай? запитал я Ланхам. — От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше. Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск. Срещата му с момата обяснила всичко. Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. Понятия, необходими от становището на модерното естествознание. Преведе от немски Cт.
към текста >>

Срещата му с момата обяснила всичко.
Имаше даже един случай, в който пътуването ми бе толкоз уморително, че, като се събудих, почувствах се много изтощена и боледувах повече от една седмица“. — Можете ли да ми кажете, какъв бе тоя случай? запитал я Ланхам. — От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше. Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск. Срещата му с момата обяснила всичко. Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. Понятия, необходими от становището на модерното естествознание. Преведе от немски Cт. Ил. Гудев.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дъщеря й, която дойде с нея да ми разкаже тази необикновена халюцинация, е сега, когато пиша тия редове (юни 1918 год.), красива мома на 17 години.
Обзета от най-болезнена скръб пострадалата дълго време е размишлявала, без да може да реши. Обезумяла от болка, тя не се съгласявала да отговори. Неизразимо страдание притискало душата й! Но открито й било всичко. Мъжът й бил там, напълно здрав, на 46 години, спящ до нея. Дъщеря й, която дойде с нея да ми разкаже тази необикновена халюцинация, е сега, когато пиша тия редове (юни 1918 год.), красива мома на 17 години. Обяснява се онова вълнение на г-жа Маришал. Тя имала еднаква привързаност към двамата, Най-после, победена от една воля, по-силна от нейната и която настоявала да получи отговор, тя свършила, като казала на себе си, че майчината любов трябва да надвие и че тя би пожертвала по скоро мъжа си, отколкото детето си. Пет дни след това, г-н Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувал никога през живота си, се почувствал уморен и като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло. Повиканият на другата заран лекар не е констатирал признаци на никаква болест, а определил, че това е лека настинка. На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия.
Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер. Монадата или единицата е последния край, последното състояние, покоя му в неговото намаление. Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия. Не трябва да ограничаваме идеята си само с звуковете, Предметът на хармонията е по-общ. Тя има свои неизменни правила. Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна.
На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях. Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите. Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия свят, написано върху всичките плочи. Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите. На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана. И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска дарба, даже по-силна от тая на съпруга си. Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство. Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета3).
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието.
Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти.
. . Сияйно хубавото й лице зарадва ме... С ръце на гърди смирен поклон ми направи и изчезна... О, колко желаех пак да я видя! Живях с нея 3 г., до 1891 г. Предупреждение. Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“! . . . Тогава имах дела с роднините на покойната. Съобщава P. М. Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.88985586166382