НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
104
резултата в
56
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.11.1907 г.
Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна
мома
, която разсипва своите приятности на всички.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид.
Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна
мома
, която разсипва своите приятности на всички.
Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е.
към текста >>
Детето, това е сопранът в музиката,
момата
, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор.
Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички. Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот.
Детето, това е сопранът в музиката,
момата
, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор.
Вий с Е. и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучите парчетата, че да не излиза дисакорд в хора на живота. Но ще кажете, трудим се да пеем добре, колкото гласът ни позволява. Стига, че се трудите. Всеки, който се труди, винаги успява.
към текста >>
2.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
В едно село една
мома
се намерила в слабост и зачнала.
В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие.
В едно село една
мома
се намерила в слабост и зачнала.
Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият. Свещеникът на селото излязъл да я защити, като казвал: „Стойте, какво искате да правите, всички сме със слабости и грешки" и така в този дух говорил, а кметът казал, че ако има такава дъщеря, веднага ще я убие. Подир 10 години дъщерята на кмета направила същата погрешка. Сега ще излизаме един по един горе пред престола, после ще излизаме по трима, а третия път ще излезем всички заедно. Когато излизаме един по един, ще се молим по 5 минути, също толкова ще стоим и когато сме по трима.
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна
мома
, срамува се да носи своите кукли.
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна
мома
, срамува се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите надежди са разрушени.Надежда! За какво човек може да има надежда! Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви.Тази надежда може да се породи само в оногова, който търпи всичко.А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна.
към текста >>
Преди години имаше в Америка една
мома
, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше.
Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа63.
Преди години имаше в Америка една
мома
, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше.
Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време. Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава.
към текста >>
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна
мома
, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна
мома
, срамува се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>
4.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
— Освен тази молитва, ще ви се даде и друга утре, 17-того, вторник, и да знаете, че тези молитви се дават много рядко и те са за изгонване лошите духове из себе си и да се
самомагнетизираме
.
При отиването ще се съблюдават правила, които понеже не бива да се знаят, не се и протоколират. — Ще се молите — добави г-н Дънов — за себе си, за домашните си, за приятелите си, за българския народ и цялото човечество. Размишлението и молбата няма да трае повече от 4 минути. С всичко това ще се изкупи вчерашната грешка на някои приятели.Като свършихме всички горната заповед, позволи се да препишем сханатата молитва, с която се молихме в олтара и за която не се позволява да се възпроизвежда тук. Г-н Дънов каза:
— Освен тази молитва, ще ви се даде и друга утре, 17-того, вторник, и да знаете, че тези молитви се дават много рядко и те са за изгонване лошите духове из себе си и да се
самомагнетизираме
.
А тези молитви винаги се придружават с поклони. С тези две молитви, заедно с дадената днес предобед, ще си служите само в краен случай, когато например се чувствувате изолирани отвсякъде, безнадеждни и безпомощни. Само тогава ще си служим с тези молитви. Тези молитви, дадени сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, Който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й да се запазят вибрациите й. И в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Една
мома
се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Няма случай в човешката история, в който праведният човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем стори“, защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога. така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело.
Една
мома
се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към текста >>
И питам аз тази
мома
: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш?
така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш.
И питам аз тази
мома
: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш?
Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближаваме един към други, без да имаме желание да се използуваме един другиго.На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори: Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства, почти всички хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват.На въпрос от Петко Гумнеров г-н Дънов отговори:
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Пример, един млад американец се влюбил в една
мома
, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
Пример, един млад американец се влюбил в една
мома
, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз.
към текста >>
Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно
мома
, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата.
Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла.
Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно
мома
, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата.
Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат.
към текста >>
7.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Една
мома
никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ.
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави.
Една
мома
никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ.
Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам! “ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Като се ожени един момък за една
мома
, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една
мома
, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
Момата
, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него.
Момата
, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена?
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
но като всякой мъж - момък, щом му се мерне една
мома
, той започва да мисли другояче.
Тези кандилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамяни и кандилници в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашият ум, сърце и воля са кандилницата, която е задържана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от тях. Умът е един мъжки принцип, който, и да коли, сече и бие.
но като всякой мъж - момък, щом му се мерне една
мома
, той започва да мисли другояче.
Така че за тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашето сърце и ум, и като видят Сина Человеческаго в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го залюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го научили, няма и да го узнаете.Някой ме пита: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде.
към текста >>
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна
мома
, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли.
Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват.Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска. И вие можете да имате всевъзможни разбирания. Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная.
И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна
мома
, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли.
Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне.Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Като се ожени един момък за една
мома
, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък за една
мома
, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
Момата
, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него.
Момата
, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена?
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една
мома
и през една дупка ходил да я гледа.
А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето.
Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една
мома
и през една дупка ходил да я гледа.
Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото.
към текста >>
Но
момата
искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа.
Но
момата
искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас.
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
И един ден, например, една красива
мома
я превръщат на едно куче или котка.
Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави.От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите.
И един ден, например, една красива
мома
я превръщат на едно куче или котка.
Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите.
към текста >>
Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя
мома
за тия форми, които са в него.
Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват.
Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя
мома
за тия форми, които са в него.
И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание.Разположени сте, дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със секретни ключове. Направете си и вие един скрит джоб, за да не бъркат хората, да не ви взимат богатствата. То е богатство във вас, тия форми не се дават така лесно, не мислете, че е лесна работа да си създадете една форма.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Омъжват
момата
за някой стар мех, тя става нещастна.
Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците. Дъщерята е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи. Тъй го разбират.
Омъжват
момата
за някой стар мех, тя става нещастна.
Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина.
към текста >>
Оставете
момата
да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех.
Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците. Дъщерята е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи. Тъй го разбират. Омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна.
Оставете
момата
да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех.
Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива.
към текста >>
На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че
момата
е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй.
Като излезете из своя затвор, ще научите закона на любовта. И в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ни оставят, докато се разпукат вашите стари мехове.След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос.Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието? - Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти.Г.: - Аз да кажа.
На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че
момата
е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй.
Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества.Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи. Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи.
към текста >>
Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на
момата
- тогава ще го приемат вкъщи.
На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества.Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи.
Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на
момата
- тогава ще го приемат вкъщи.
Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
към текста >>
После, ако
момата
има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея.Н.: - Няма ли начин за познаване?
Когато дойде царският син, ще го посрещнете.И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач. (Смях.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение.
После, ако
момата
има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея.Н.: - Няма ли начин за познаване?
Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски.Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата. (Общ смях.)Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това.Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели. Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим.
към текста >>
Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една
мома
като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени.
Също и в сърцата да има хармония. И колкото по-дълго живеете, ще имате разбиране един за друг.Н.: - Това е хубав начин.Учителят: - Да, няма нещо да ви стиска, щом умът и сърцето са свободни.В.: - Това е отлично.Го.: -Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тука женитбата, става горе в астрала.Учителят: - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен."Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе.Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат.
Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една
мома
като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени.
Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България. Има ли нещо вярно в това? В. : - Една моя другарка направила същия опит, когато била в Русия. Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>
14.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази
мома
, виждаме, че те си заминават.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази
мома
, виждаме, че те си заминават.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
към текста >>
15.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Млад момък се сгодил за красива, млада
мома
, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си.
Всяка наука има правила, които трябва да се знаят и да се спазват. От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Ще преведа един пример за външно самообладание.
Млад момък се сгодил за красива, млада
мома
, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си.
Той често се хвалил с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях на гости в дома на годеницата си и му я представил. Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо!
към текста >>
Това значи идеална
мома
“.
Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо! “ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая. Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в характера!
Това значи идеална
мома
“.
Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти? “ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше! “ Казвам: Това не е самообладание.
към текста >>
16.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази
мома
, виждаме, че те си заминават.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази
мома
, виждаме, че те си заминават.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Мъже и жени влизат и някой женен е внимателен към някоя
мома
, каже нещо за нея пред жена си и тя му казва: "Ти на еда-коя си тъй...аз не позволявам." Тогава – вън от класа!
В Специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В Общия клас влизат и женени, и неженени. Защото, ако в един Специален клас влязат женени, женитбата им ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали?
Мъже и жени влизат и някой женен е внимателен към някоя
мома
, каже нещо за нея пред жена си и тя му казва: "Ти на еда-коя си тъй...аз не позволявам." Тогава – вън от класа!
Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някой мъж и жена, женени, са свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме, дали са свободни. Щом се ревнуват – вън от класа! Тъй ами, в нас няма церемонии.
към текста >>
Мома
, която иска да флиртува –навънка!
Ако и там се ревнуват, в света да вървят. (204-205 стр.) И после, никой ученик от един Специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка!
Мома
, която иска да флиртува –навънка!
Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята.
към текста >>
Мома
, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе.
(206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни.
Мома
, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе.
(212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате.
към текста >>
18.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една
мома
.
Сядам на припечно и чакам тия с „кулинарното” изкуство. Ето ги, задават се с весели глъчки. Дочаках ги с истинско облекчение. Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама.
- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една
мома
.
- Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
към текста >>
19.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Една млада
мома
може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват.Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.Трябва да си замине старото, за да дойде новото.Малка от сърце молитва е приета от Бога, пред голяма, не от сърце.
Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 225,000,000 хора искат пак да дойдат. Но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат. Въпросите пред младите да се изнасят принципално, а не частично.
Една млада
мома
може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си и й подействуват.Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение целия Невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат учестие за неговото разрешение.Трябва да си замине старото, за да дойде новото.Малка от сърце молитва е приета от Бога, пред голяма, не от сърце.
7 часа и 50 минути сутринтаДобрата молитва. Отче наш. Б. Ц. Н. Н.; Б. Ц. Н. З. (Бог царува на Небето; Бог царува на земята) Да бъде името му благословено!
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми дядо
момата
,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене. Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.Днес е Чист понеделник, затова селянките са изнесли по дворищата блажните съдове и търкат ли, търкат. Млада невеста, подбрадена с бяла кърпа зад ушите, свела се над купчини грънци и тигани, жули ли, жули с голям пепелив парцал. Върху пътя посипана недогоряла слама от снощните оратници. Отстрани захвърлени и самите пръчки, с прещипната към края изгоряла слама.
Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми дядо
момата
,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата на „гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
Сядам към края да си почина. Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам.
към текста >>
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо
момата
, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо
момата
, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Познавах една
мома
, която имаше четирима братя.
Те измъкнаха много братя и сестри от Школата и направо ги откраднаха. Това беше кражба посред бял ден, това беше отвличане на живи хора посред бял ден, защото попаднаха под влиянието на други сили. Някои бяха заблудени, а други доброволно си тръгнаха с новоизпечените си ръководители. Така се създадоха групички в Школата. Спомням си на времето как отличаха момите и ги женеха.
Познавах една
мома
, която имаше четирима братя.
Дошъл един ергенин и с него няколко човека, за да я крадат. Тя им казала: „Я че викам: „Олеле, откраднаха ме". Но вие няма да слушате какво я викам, а че ме водите". Така открадват момата и за да покажат, че работата е свършена на отсрещният баир гръмват с пушка. Тогава излизат четиримата братя, качват се на четири коня и в ръцете им четири пушки, да претрепят ония, които са откраднали сестра им, защото тя вика, та се дере и се чува по баирите, че са я откраднали.
към текста >>
Така открадват
момата
и за да покажат, че работата е свършена на отсрещният баир гръмват с пушка.
Спомням си на времето как отличаха момите и ги женеха. Познавах една мома, която имаше четирима братя. Дошъл един ергенин и с него няколко човека, за да я крадат. Тя им казала: „Я че викам: „Олеле, откраднаха ме". Но вие няма да слушате какво я викам, а че ме водите".
Така открадват
момата
и за да покажат, че работата е свършена на отсрещният баир гръмват с пушка.
Тогава излизат четиримата братя, качват се на четири коня и в ръцете им четири пушки, да претрепят ония, които са откраднали сестра им, защото тя вика, та се дере и се чува по баирите, че са я откраднали. Така застават двете групи една срещу друга пред рида. Едните се провикват: „Пено, сама ли си тръгна или те откраднаха? " След малко се чува гласа на Пена: „Сама-а-а. Сама-а-а." Чуват братята, вдигат пушките и гърмят във въздуха, че накрая са се отървали от Пена и че накрая се е намерил някой да я вземе за жена.
към текста >>
22.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Момъкът,
момата
, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
Момъкът,
момата
, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
към текста >>
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна
мома
, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо.
В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна
мома
, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо.
То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот.
към текста >>
23.
(известна е само годината) Учителя дава песента 'Българска рапсодия'
, 1934 г.
срещнах
мома
засмяна,
Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов. Текст на песента: Българска рапсодия Там горе, край извора,
срещнах
мома
засмяна,
там горе срещнах Лиляна. Изворът струи, извира и чисти води разлива, планинска песен разнизва. Момата менци налива,
към текста >>
Момата
менци налива,
срещнах мома засмяна, там горе срещнах Лиляна. Изворът струи, извира и чисти води разлива, планинска песен разнизва.
Момата
менци налива,
в песента тихо се заслушва. Ще отида тамо горе, ще отида в планината, чисти води да погледам, тиха песен да послушам,
към текста >>
срещнах
мома
засмяна,
сред треви зелени, сред цветя засмени. Горе в планината, Слънце дей огряло. Там горе, край извора,
срещнах
мома
засмяна,
там горе срещнах Лиляна. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
24.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Двамата ще работите и каквото спечелите, с него ще живеете.“
Момата
се оженва.
Сега ще изясня мисълта си с друг един пример. Представете си, че същият баща има една хубава, красива дъщеря, която обича. Един ден дъщерята се увлича в един млад момък и казва на баща си, че иска да се ожени. – „Нямам нищо против това, но според мене ти не можеш да живееш с този момък.“ – „Ама аз искам да се оженя за него.“ – „Можеш да се ожениш.“ – „Ще ни даваш ли пари да живеем? “ – „Не, аз ще ти дам прикя, ще ти дам каквото ти е нужно, но като се ожените, нищо няма да ви дам.
Двамата ще работите и каквото спечелите, с него ще живеете.“
Момата
се оженва.
Но след 3–4 месеца мъжът ѝ казва: „Да отидеш при баща ти, да ти даде една сума да живеем.“ Бащата казва: „Повече нищо не давам! “ Възлюбленият ѝ казва: „Ако не вземеш пари от баща си, ти с мене не можеш да живееш.“ Такъв възлюблен, който може само с пари да живее с възлюблената си, но без пари не може. Бащата казва: „При мене можеш да живееш и без пари. Но ако се върнеш при него, и пет пари не давам.“ При кого трябва да живее? Хората, които са дошли на Земята, имат си и възлюблени.
към текста >>
“ Момъкът дойде при
момата
и иска сърцето ѝ.
Лихвите ще бъдат целувките на карамфилчето. И тогава мъжът ти ще те помилва, ще ти каже, че си много хубава, ще ти говори сладко, но докато карамфилчето е в банката. Докато вашият цвят, лихвите, излизат навънка, ще има целувки. Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си!
“ Момъкът дойде при
момата
и иска сърцето ѝ.
По-после пък момата иска сърцето от момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно.
към текста >>
По-после пък
момата
иска сърцето от момъка.
И тогава мъжът ти ще те помилва, ще ти каже, че си много хубава, ще ти говори сладко, но докато карамфилчето е в банката. Докато вашият цвят, лихвите, излизат навънка, ще има целувки. Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ.
По-после пък
момата
иска сърцето от момъка.
Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво.
към текста >>
Няма по-глупава
мома
от тази, която дава сърцето си на момъка.
Докато вашият цвят, лихвите, излизат навънка, ще има целувки. Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ. По-после пък момата иска сърцето от момъка.
Няма по-глупава
мома
от тази, която дава сърцето си на момъка.
И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение в света съществува.
към текста >>
И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на
момата
.
Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ. По-после пък момата иска сърцето от момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка.
И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на
момата
.
Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение в света съществува. Той е Бог.
към текста >>
Да обичаш
момата
е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво.
И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ. По-после пък момата иска сърцето от момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата.
Да обичаш
момата
е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво.
Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение в света съществува. Той е Бог. Дръжте сърцето си за себе си.
към текста >>
Мома
и момък, господар и слуга, учител и ученик, който и да е, дръжте сърцето си за себе си, никому не го давайте.
Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение в света съществува. Той е Бог. Дръжте сърцето си за себе си.
Мома
и момък, господар и слуга, учител и ученик, който и да е, дръжте сърцето си за себе си, никому не го давайте.
В който момент заложите сърцето си, всичките нещастия ще тръгнат подир вас. Защо страдате? Защото сте дали сърцето си някъде. Сега това не говоря на вас. Ще ме извините, може вие да не страдате, може вие да сте от щастливите.
към текста >>
25.
Учителя дава песента 'А бре, синко!'
, 27.11.1934 г.
Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна
мома
"
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота.
Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна
мома
"
Текст на песента: А бре, синко А бре, синко, знаеш ли, що съседи за теб говорят? Че си стадото в планината оставял
към текста >>
Мома
се, синко, вечер не избира. (2)
Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал моми по седенки да срещаш. Моми, що седенки палят, палят, палят, но и развалят.
Мома
се, синко, вечер не избира. (2)
към текста >>
26.
Учителя дава песента 'Бащина песен – Угледна мома'
, 21.01.1935 г.
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна
мома
"
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна
мома
"
Песента е дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост.
към текста >>
Бащина песен – Угледна
мома
Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента:
Бащина песен – Угледна
мома
От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога Слънце сутрин изгрява, кога Слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става (2)
към текста >>
хубава
мома
на светъл ден се познава,
) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента: Бащина песен – Угледна мома От старо време, синко, е знайно,
хубава
мома
на светъл ден се познава,
кога Слънце сутрин изгрява, кога Слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става (2) и с кърчази на извора отива и вода си налива.
към текста >>
Хубава
мома
се, синко, познава,
и с кърчази на извора отива и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща.
Хубава
мома
се, синко, познава,
кога на лозе копае и то изобилно грозде дава. Лозе момински ръце добре познава. Хубава мома се, синко,
към текста >>
Хубава
мома
се, синко,
Хубава мома се, синко, познава, кога на лозе копае и то изобилно грозде дава. Лозе момински ръце добре познава.
Хубава
мома
се, синко,
на нива познава, кога ръкои дига и слага и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Тя е, синко, гласовита,
към текста >>
Хубава
мома
се, синко,
нея жито добре познава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава.
Хубава
мома
се, синко,
добре познава, кога на гумно жито отвява и в решето го пресява, в житници го туря и на бедни хляб дава.
към текста >>
Умна
мома
, синко, се познава,
и в решето го пресява, в житници го туря и на бедни хляб дава. Нея всички, малки и големи, добре я познават.
Умна
мома
, синко, се познава,
кога книга във ръце си взема и скрито бъдеще разгадава. Тя всичко във живота на място поставя. Хубава мома, синко, е роса,
към текста >>
Хубава
мома
, синко, е роса,
Умна мома, синко, се познава, кога книга във ръце си взема и скрито бъдеще разгадава. Тя всичко във живота на място поставя.
Хубава
мома
, синко, е роса,
що земя оросява. Тя е ангел, що отгоре иде, при хора слиза и в дома им мир и радост внася. Тя е светла кат зората,
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1935 г.
Той наподобяваше на красива
мома
с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири.
Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив.
Той наподобяваше на красива
мома
с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири.
Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи.
към текста >>
Душата ми се изпълваше с радост, както на младата
мома
, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен.
Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него.
Душата ми се изпълваше с радост, както на младата
мома
, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен.
Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде. Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида. Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата.
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1935 г.
Момъкът търси
момата
, за да го направи щастлив.
Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал. Кой не се влюбва? И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия. Има желания, които трябва да ги организираш, а не да ги изпъдиIII.
Момъкът търси
момата
, за да го направи щастлив.
Ни най-малко няма да го направи. Трябва да се работи разумно. Вляза в една гостилница, имам само за един обяд - той може да ме кредитира само за един обяд, да не си мисля, че той е добър. В Божествения свят нещата са строго определени. В духовния свят не завиждат, че някой ял и имал повече.
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1935 г.
Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава
мома
.
Те вечно бдят като разумни бащи и любящи майки над своите дечица. Те първи посрещат изгрева на слънцето. Те са силни и устойчиви на бурите и стихиите и винаги са устремени с челата си към небето, откъдето черпят своята сила и мощ. Галеше ме хладен ветрец. Върхът беше обсипан с камъни и зелена растителност- клекове.
Той приличаше на красив накит от скъпи бисери, поставени на гърдите на хубава
мома
.
Малко по-надолу от мен съзрях три фигури, сгушени и спотаени един до друг. Те бяха дълбоко потопени в своята мисъл. Приближих ги и седнах и аз на един камък, студенината на който пролази по цялото ми тяло. Трите фигури не се обърнаха. Това е мисъл, това е воля - си казах на себе си.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове
, 19.08.1935 г.
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната
мома
Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна.
Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове.
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната
мома
Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна.
Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският път на душата", с. 122/
към текста >>
31.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Сега вече
мома
.
Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Сега вече
мома
.
Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал.
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Сега вече
мома
.
Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Сега вече
мома
.
Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал.
към текста >>
33.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Сега вече
мома
.
Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Сега вече
мома
.
Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал.
към текста >>
34.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче -
мома
пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се срамува да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Сега вече
мома
.
Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.От време на време току избликнат мисли в мен на яд и на едно самоосъждане, задето стоя в Равна, да се измъчвам с четири слети отделения. От друга страна си казвам, че съм на посвещение тук, понеже външната ми обстановка иначе е много добра и хармонична, а другаде такава обстановка, такова уединение, с квартира далеч от училищата, за да мога да пея и свиря по всяко време и без наем, с изобилни дърва, та си казвам, че все пак съм добре и много добре.24.ХI.1936 год., вторникДнес на обед дойде Евгения Симова. Остана при мен около 1 1/2 часа. Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията.
Сега вече
мома
.
Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения. Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах характер на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал.
към текста >>
35.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 21 март
, 21.03.1937 г.
Да служи и момъкът, и
момата
, да слугуват, за да се освободим.
Уповавай на себе си - пази, което Бог е вложил в тебе. Говоренето: „Аз вярвам", не важи. Когато живият иска да му простиш, прости му! Когато умрелият мълчи, забрави го! Десет години той на мене е слугувал и аз 10 години ще му слугувам.
Да служи и момъкът, и
момата
, да слугуват, за да се освободим.
Изгревът - Том 17 113. Материалното и духовното богатство
към текста >>
36.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова
, 1.05.1937 г.
Момата
нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
- попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли? " Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно. Вие нанизани ги гълтате.
Момата
нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните.
към текста >>
37.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май
, 17.05.1937 г.
Момата
нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец.
Момата
нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите.
Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив?
към текста >>
Един момък ме попита за една
мома
: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?
Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“.
Един момък ме попита за една
мома
: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?
“ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
към текста >>
38.
Дихателно упражнение, дадено от Учителя на 7 януари 1938 г. Записал Боян Боев
, 7.01.1938 г.
Един княз се влюбил в една
мома
.
Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов.
Един княз се влюбил в една
мома
.
Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр.Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите на хората, които живеят във вас.
към текста >>
39.
Упражнение (задача) и мисли, дадени от Учителя на 9 януари. Записал Боян Боев
, 9.01.1938 г.
Един княз се влюбил в една
мома
.
Нали най-първо вдишваш въздуха и после издишваш? Ще бъде голяма изненада за вас, когато един ден видите, че всяка душа има много по-голяма цена, отколкото вие сте предполагали. Някой казва: „Прекалена любов“. А пък то любовта не е станала още прекалена. Аз не съм виждал още прекалена любов.
Един княз се влюбил в една
мома
.
Двамата взели по един кош с хляб на гърба и тръгнали да дават хляб на бедните и да им говорят. Един друг се обичат и имат за идеал да помагат на бедните. Сега светът се нуждае от работници, а пък ние схващаме любовта да имаме хубави апартаменти и пр.Защо да не можете да видите красотата, господа, която се крие в хората? Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите на хората, които живеят във вас.
към текста >>
40.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Един момък мяза на планински извор, статуя, цвете, а
момата
- на музикално произведение.
Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки. Истинската майка може би 2-3 пъти през целия живот да дойде да те посети. Тя си има друга работа, няма да се занимава с играчки. Напредналите ученици имат радиовъзприемател, та животът им е приятен. Други нямат, та животът им е по-неприятен.
Един момък мяза на планински извор, статуя, цвете, а
момата
- на музикално произведение.
Възлюбленият ще те заведе в пустиня, ще стане извор, да пиеш. Само замръзналата вода става неприятна; която блика, е приятна. Които моми и момци виждате, те са замръзнали. Всички да сте весели, че и в най-лошите работи има нещо хубаво. Човек не е туй, което го направят: свещеник, цар.
към текста >>
41.
Разговор на Учителя с Лулчев. 27 декември
, 27.12.1938 г.
Ти сега си като една красива
мома
- навън знае да носи китките, знае да приказва с момците, а вкъщи не знае да готви, да пере...Царят е на трудно положение - има от десетина души да избира, а пък не е решил кого да избере.За да се поправи един народ, потребни са най-малко пет години да са школували тия, които ще станат министри, да са били ученици, и тогава да станат министри.39-ата година (1939) е по-добра («по-хубава», каза Учителят).
Разправих му в общи черти случилото се снощи между мен и царя. Казах му, че политиката ми е отвратителна, че не бягам от работа, но тая работа ми е гнусна и пр. Той беше сериозен, слушаше, а после ми каза:«Ако ти беше цар, а той - слуга, как щеше да постъпиш? Или ако той е слуга, а ти - цар, как щеше да постъпиш? Божественото е слугата добре да свърши работата, а господарят добре да плати.
Ти сега си като една красива
мома
- навън знае да носи китките, знае да приказва с момците, а вкъщи не знае да готви, да пере...Царят е на трудно положение - има от десетина души да избира, а пък не е решил кого да избере.За да се поправи един народ, потребни са най-малко пет години да са школували тия, които ще станат министри, да са били ученици, и тогава да станат министри.39-ата година (1939) е по-добра («по-хубава», каза Учителят).
Изпълнителна (?) година ще е. Война няма да има. Но ти още не им казвай.85Сега Германия седи като тил, а Италия иска да вземе. А Италия е изложена - тя е един ботуш и може да я прегазят, тя не е защитена.86 Сега се образува един фронт - Америка е обединена срещу Германия. Ще си премерят силите.
към текста >>
42.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
Като дойде някой момък, как иска да обърне една
мома
?
И всички сега ще се изпитат и които минат в Новата Култура, те са устояли. Те са устояли в изпита. И това ще бъде семето, което ще бъде посято. И всички вие, ако искате да минете от християнската култура в Новата, през девет сита ще минете! Аз не искам да ви проповядвам учението, което младите проповядват.
Като дойде някой момък, как иска да обърне една
мома
?
Той иска да я извади из бащиния дом. Той ѝ казва: Какво седиш тук да се мъчиш? Не те оценяват. На какво си замязала? Като дойдеш при мене, ще имаш автомобил, апартамент, две слугини, а пък ти като царица ще живееш!
към текста >>
И
момата
се връща вкъщи и казва: Аз не искам да живея тук, ще отида при моя възлюблен.
Той ѝ казва: Какво седиш тук да се мъчиш? Не те оценяват. На какво си замязала? Като дойдеш при мене, ще имаш автомобил, апартамент, две слугини, а пък ти като царица ще живееш! – И тя ще бъде облечена с копринени дрехи, с шапка с воал, с хубави обуща ще ходи.
И
момата
се връща вкъщи и казва: Аз не искам да живея тук, ще отида при моя възлюблен.
– Светът е вашият възлюблен. Вас са ви измамили и вие сте слезли в този свят. Останали сте недоволни от онзи свят. Как сте слезли? Измамиха ви, излъгаха ви.
към текста >>
43.
Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април
, 9.04.1940 г.
Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна
мома
.
И отпосле ще те обича. Ние познаваме хората в тялото. Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека. Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна. Любовта има магическа сила.
Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна
мома
.
Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“Има едно ново съзнание. Когато някои обичат някого, ти мисли, че тебе обичат. Когато изгряват звездите или слънцето, ти мисли, че за тебе изгряват. И така е всъщност, защото единството лежи в основата на всичко. Много сте близо, но не вярвате, че сте близо.
към текста >>
44.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот.
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот.
към текста >>
46.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Последствията са лоши, но подбудите са добри. Дойде една туристическа група от Дупница и после продължи към Мальовица. Учителя каза:Природата е справедлива. Тя дава това, което заслужаваш. Никога няма да те онеправдае.
Момата
, която пътува с тази група, е болна, понеже пи студена вода.
Голямата й майка, природата, я би и сега я разтрива. Тя е сбъркала с някои неща в храненето: смесила е домати, маслини, мед и пр. Когато искате да убедите някого, че го обичате, заведете го при брега на реката и го пренесете оттатък. Хубав, хубав е животът. Написан е най-хубавият живот.
към текста >>
47.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември
, 26.09.1940 г.
Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава
мома
, казал: „Ще дам на този говедар тази
мома
за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира.
Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят.
Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава
мома
, казал: „Ще дам на този говедар тази
мома
за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира.
Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си благодарен, ще дойде едно голямо добро.
към текста >>
Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата
мома
и стършелът.
Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира.
Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата
мома
и стършелът.
Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си благодарен, ще дойде едно голямо добро. Когато не си благодарен от голямото добро, ще ти дойде малко зло.
към текста >>
48.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
117. Бащина песен – Угледна
мома
.
Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота.
117. Бащина песен – Угледна
мома
.
Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост.
към текста >>
49.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Затова хората сега не се разбират, а постоянно се карат. Ти трябва, заради Бога, Който живее в хората, да ги обичаш. В сегашния живот има влюбване и разлюбване. Когато залюбиш някого, влез с Господа в сърцето му. Онзи човек, който влиза в домът ти без любов, носи нещастие.
към текста >>
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
50.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Затова хората сега не се разбират, а постоянно се карат. Ти трябва, заради Бога, Който живее в хората, да ги обичаш. В сегашния живот има влюбване и разлюбване. Когато залюбиш някого, влез с Господа в сърцето му. Онзи човек, който влиза в домът ти без любов, носи нещастие.
към текста >>
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
51.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Сега ще ви разкрия една малка тайна. Защо хората постоянно се карат? Човек, когато каже на някой, че го обича, той себе си обича в него, себе си хвали в него. И ти когато кажеш, че го обичаш, ти си влязъл в него и хвалиш себе си в него, а не Бога, Който живее в него. Ти, когато излезеш от него, виждаш погрешките си; и той, когато излезе оттебе, вижда погрешките си.
Ако някоя
мома
залюби някой момък, тя люби себе си в него и обратно.
Затова хората сега не се разбират, а постоянно се карат. Ти трябва, заради Бога, Който живее в хората, да ги обичаш. В сегашния живот има влюбване и разлюбване. Когато залюбиш някого, влез с Господа в сърцето му. Онзи човек, който влиза в домът ти без любов, носи нещастие.
към текста >>
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски проповедник, казал на една
мома
: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
52.
Учителя дава песента 'Не ли думах' - София, Изгрева.
, 27.10.1943 г.
мома
умна, даровита,
да не седи наша Донка край огнище, вкъщи само да се гуши, а да иде, мамо, вече на школото, да започне да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена
мома
умна, даровита,
та е време от школото за живота нещо добро да научи. Да не ходи вечер, мамо, на чешмата на момците пълни стомни да поднася, росни китки да им обещава,
към текста >>
53.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Младата
мома
как ще привлече своя възлюбен?
При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави. „И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта.“ Мислете как ще дойде тази Любов във вас.
Младата
мома
как ще привлече своя възлюбен?
Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър.
към текста >>
54.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
" А Учителя казва на майката: „Каква
мома
ще стане тя!
Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му. Савка поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек?
" А Учителя казва на майката: „Каква
мома
ще стане тя!
" От този момент връзката на Учителя Петър Дънов и семейство Керемедчиеви е непрекъсната. След това те се преместват да живеят в София, където се установява и Учителя през 1914 г. Савка е била много ученолюбива. Учителя казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на Земята да гребе духовно знание.
към текста >>
55.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла
мома
“, не заслужава да бъде подценявано.
Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла
мома
“, не заслужава да бъде подценявано.
Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст.
към текста >>
56.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла
мома
“, не заслужава да бъде подценявано.
Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла
мома
“, не заслужава да бъде подценявано.
Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст.
към текста >>
НАГОРЕ