Търсене в текстове за 'Младост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 94 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 62) Подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш.
Също и за да не остарява, не бива да мисли отрицателно. Казах на една стара жена: „Представете си, че мога да Ви направя мома на 19 години“. Мога да я приспя и като се събуди, ще има лице на 19-годишна мома; щом в театъра става така, може да стане и в действителност. За да се подмладите, дръжте в себе си положителното, а отвън – недоволството; това е мъчно. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на ума, после – на сърцето, и накрая – на волята. Има един закон за подмладяване: дружи с младите, радвай се на младостта и ще се подмладиш. Старият иска да се подмлади и като не знае как, умира, за да се подмлади. Смъртта не е нищо друго, освен същото – алхимичен процес на подмладяване. Повтаряш: „Остаряхме, остаряхме...“ и така си остаряваш. Днес се остарява от грижи и от неестествени тревоги, които изваждат всекиго от нормалния път. Една сестра каза: „Как да не се тревожим?
към текста >>

2. 39) Който е дал повече, се счита за победител - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада.
Няколко братя бяха приети от Учителя и стана въпрос за новото, което иде. По какво се отличава новото от старото? При новото светлината постоянно се увеличава и става все по-ясно и приятно, докато при старото светлината постоянно намалява, смрачава се и става все по-тъмно. Новото е това, при което топлината постоянно се увеличава, докато при старото тя постоянно намалява. Новото се отличава с това, че при него всичко се подновява, а при старото всичко изсъхва, остарява и се изхабява. Новото е това, което носи младост и живот, а при старото всичко се обезсилва и отпада. Новото дойде в Палестина между евреите и не го приеха, и изгубиха условията, докато онези народи, които го приеха, се повдигнаха. Един ден хората ще влизат във война по следния начин: няма да бомбардират с бомби, но ще пускат от аероплани дрехи, хубави книги и разни други подаръци и тогава този, който е дал повече, ще се счита за победител. После ще си подадат ръка и ще кажат: „Втори път пак ще воюваме.“ Бог, който е в нас, ни учи. Понеже Бог живее във всички хора, то трябва да се дадат блага на всекиго преизобилно, а не скържаво. Всеки да има достатъчно, за да се ползва от Божиите блага – това значи приложение на справедливостта.
към текста >>

3. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т.
към текста >>

4. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.
Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест. В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина. Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта. Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота.
към текста >>

5. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост.
При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве. Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота.
към текста >>

6. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота!
Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите. Ако ние, съвременните хора, бихме приложили любовта, ще имаме Царството Божие. Любовта е метод за учене. Тя е мощната сила, която ти дава стимул да учиш.
към текста >>

7. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост.
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

8. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот.
Срязах я беше великолепно узряла. Резен по резен я изядох цялата. Когато станах, почувствах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето, рекох си, ето философския камък, еликсира, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това съвършено ново състояние изживявах за първи път. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден пак съм при същия продавач. Взех диня, която същото така беше хубаво узряла - като я режеш пращи, а вътре като че ли беше пълна с кристали от рубини.
към текста >>

9. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден.
Акид , очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом Галатея се показвала на морския бряг, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина, циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Плашела се Галатея от страшния му вид и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем все по-силно се разгаряла. Всеки ден той изкарвал многобройните си стада от овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири на свирката, която сам си бил направил от сто дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли нейните звуците и разклащали дърветата. Достигали и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място до пещерата, далече от погледа на ужасния Полифем.
към текста >>

10. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

„Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете."
По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас. След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи: „Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете." Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус. След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете.
към текста >>

11. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо.
Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят. Науката се обяснява само когато се преживее. Прочуто е неговото изречение „Панта рей" - „Всичко тече", което ще рече, че всички неща са в движение, в постоянен прилив. Плутарх, коментирайки това изречение, казва: „Не може да се потопите два пъти в една и съща вода на реката и не може да хванем два пъти едно и също смъртно същество. Със своята сила и бързина то се разпръсва и съединява, то отива и се връща по хиляди начини." По-нататък той казва: „Животът и смъртта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става отново в първото." И продължава: „Има живот и смърт в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането." „Как бихме могли да кажем на всекидневния си живот „ние сме", когато от гледна точка на Вечното ние знаем, че „ние сме и не сме." „Хадес и Дионисий са един и същ бог. Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях.
към текста >>

12. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си."
съответстващ на Божественото Име Зими, което значи Бог бърз помощник. Управлява от 141-ви до 145-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми." Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства на Божественото Име Тура, което значи Бог търпелив. Управлява от 146-ти до 150-ти градус на зодиака. Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си." Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответства на Божественото Име Телци, което значи Бог вдъхновяващ. Управлява от 151-ви до 155-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на сведения, като се произнасят Божествените Имена и псалом 70, 16 стих: „Не познавам аз наука, но ще вляза в могъщество, помнейки, Господи, само Твоята справедливост." Тридесет и вторият гений е наречен Васариах, което съ- ответствува на Божественото Име Анод, което значи Бог справедлив. Управлява от 156-ти до 160-ти градус на зодиака.
към текста >>

13. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия.
Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, Към 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия.
към текста >>

14. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога.
Когато персите превзели Вавилон във времето на Кир, Данаил пак продължавал да изпълнява високи служби до самата си смърт. Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали. През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа.
към текста >>

15. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек.
към текста >>

16. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

„И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.
В началото на 10-та глава се казва: „И малкото безумие обезчестява онзи, който е в положение за Мъдрост и чест. Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му." „Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или зло."
към текста >>

17. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност.
Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>

18. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта.
Това значи да дадем повече, отколкото приемаме. Любовта, превърната в дело, това е учението, което ни предава Евангелието на Лука. За да се опише тази страна на християнството, където състраданието и Любовта се превръщат в дело, затова е било необходимо, именно, едно сърце като това на автора на Евангелието. Лука е имал най-голямата възможност да разбере Христа като лекар на тялото и душата, защото сам той е бил лекар. Затова той намира подходящи думи и образи, които да засегнат душата, защото, както казах, той сам е работил като лекар и е можел да отбележи и подчертае онова за Христа, като лекар на тялото и душата. Друго, което прави впечатление от Евангелието на Лука е това, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено от един извор на младостта. Будизмът се изявява като плод на дървото на човечеството. Но когато отново срещаме това учение за състраданието и Любовта в Евангелието на Лука, то ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на това, което е било по-рано. Така че, Евангелието на Лука съдържа учението за състраданието и Любовта в една нова форма и за най- простите души, възродено от извора на Мъдростта. Според Окултната Наука това стана възможно, защото преобразено и одухотворено астралното тяло на Буда, което озари детето Исус при неговото раждане, се съединило с освободената астрална майчина обвивка на детето Исус към 12-та година (когато се ражда астралното тяло и обвивката, която го обвива, се освобождава), когато той беше в храма. И затова той говореше като мъдрец, който разбира Писанието.
към текста >>

19. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест.
Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света. Трябва да се преобрази съзнанието на хората, да се изменят техните разбирания, за да могат да приемат новото, за да могат да приемат новия импулс, който влиза в света. Новото вино е новата космична енергия, която Христос носи и излива върху човечеството, за да може с течение на времето да го преобрази и подмлади. Защото човечеството, вследствие на първичния грях, е остаряло, изгубило е своята младост, своята жизненост и свежест. И сега Христос, с новата енергия, която внася в живота, с новия импулс, който дава, иска да подмлади човечеството, като внася нова жизнена струя в остарелия организъм на човечеството. След това се говори, че като вървял Исус с учениците Си през полето, където имало ниви с жито, учениците късали класове и изяждали зрънцата, а било събота. Фарисеите като видели това, започнали да роптаят и Христос им казал: " Съботата е направена за човека, а не човек за съботата. Така щото Човешкият Син е господар и на съботата". Като се казва, че Човешкият Син е господар и на съботата, Христос е подразбрал, че Той, като Дух на Слънцето, е господар на енергиите на съботата, които са енергии на Сатурн, и които противодействат на слънчевите енергии на Живота, идващ от Слънцето.
към текста >>

20. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него.
Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и душата, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя. Това е смисълът на този Христов разговор. Той има и свое външно значение по отношение на мъжа и жената. След това по повод на това, че му довеждат деца, Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е Царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме Божието Царство като дете, той никак няма да влезе в него". Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него. А това са качества на пробуждащото се Божествено Начало, него Христос оприличава на дете. Защото всичко преходно е символ на една духовна реалност. С това бла-гословение, което Христос отправя към децата, Той благославя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос, това е новият Божествен импулс, който влиза в света. Той е, който води към Божието Царство.
към текста >>

21. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Многобройни флиртове и любовни истории в младостта.
В хороскопа този Аркан предсказва брак със старец или вдовец, странна тайнствена любовна страст, отдалечаване от брак, ергенство. Препоръчва се предпазливост и благоразумие в желанието и в избора на приятелите. 50-ти Аркан: Десет купи, от които девет са разположени в кръг и последната - в центъра. Число 200, буква Р. В хороскопа този Аркан предсказва щастлив живот, изпълнен от приятелство. Многобройни флиртове и любовни истории в младостта. Много приятели. 51-ви Аркан: Господарят па Меча, носещ Царската звезда на Водолея. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан представя богатство в кариера с оръжие или в съдийство. Много страшни и опасни врагове.
към текста >>

22. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Казваш, че си изгубил младостта си.
Този импулс е от Бога. Той ти казва: „Не се смущавай от нищо.“ Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква и после отново ги прави. Нека прави с тях каквото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях. Нищо от това: По-хубава вода ще си налееш. Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота. Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далече от това, да разбереш същността на нещата.
към текста >>

Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече.
Той ти казва: „Не се смущавай от нищо.“ Когато грънчарят прави своите гърнета, той ги смачква и после отново ги прави. Нека прави с тях каквото си иска. Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях. Нищо от това: По-хубава вода ще си налееш. Казваш, че си изгубил младостта си. Нищо, по-хубава младост ще дойде, нищо повече. Така трябва да гледа възвишеният човек на живота. Като виждаш мъж или жена, да виждаш в лицето на този човек Бога. Докато търсиш една жена или един мъж, ти не носиш в себе си образа на Бога. Това не е грях, не е престъпление, но ти си още далече от това, да разбереш същността на нещата. Вие търсите една жена, за да ви слугува, или един мъж, за да ви слугува.
към текста >>

23. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.
В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност. Защо остарява човек и какво представлява старостта? - Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите.
към текста >>

А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си.
Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност. Защо остарява човек и какво представлява старостта? - Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек. Здравият човек не е червендалестият. Той има друга краска на лицето.
към текста >>

24. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
към текста >>

25. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят.
Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие. Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях.
към текста >>

26. Съдържание на Беседите от в. „Братство“, т.4 - Влад Пашов (1902- 1974)

13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата)
към текста >>

27. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

МЛАДОСТТА КАТО ИДЕЯ
МЛАДОСТТА КАТО ИДЕЯ Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
към текста >>

Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек.
МЛАДОСТТА КАТО ИДЕЯ Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал.
към текста >>

Младостта е от Бога, старостта е от хората.
Преди всичко ще определя значението на думата „млад“. Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните.
към текста >>

Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека.
Според мен младият е богат, здрав, силен, умен. Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство?
към текста >>

В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят.
Това са качествата на младия. Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно.
към текста >>

Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае.
Когато човек изгуби богатството, здравето, силата и ума си, той остарява и животът му става тежък и пълен с противоречия. Младостта е една привилегия, която Бог дава на всеки човек. Младостта е от Бога, старостта е от хората. Младостта, това е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. В младостта човек може да опита всичките блага на великия Божи свят. Щом изгуби младостта си, човек осиромашава, изгубва всичките си възможности, става недоволен от живота и започва да роптае. Щом човек започне да роптае, той е остарял, осиромашал. Не е важно човек само да бъде богат, но е важно какво може да изкара от това богатство за себе си и за ближните. Ако той само носи златото на гърба си, като едно натоварено животно и нищо не се ползва от него, за какво му е това богатство? Богатство, което няма отношение към нашия живот е безпредметно. Външното богатство е резултат на човешкото сърце.
към текста >>

А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта.
Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра?
към текста >>

Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце.
Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага.
към текста >>

А с любовта човек ще придобие вечната младост.
И всички хора се обичат заради онова, Божественото, което живее в тях. То е основата. И дотолкова, доколкото проявяваме него, дотолкова проявяваме любовта. Без Божественото никаква любов няма, а без любовта, никакъв прогрес не може да има. И без любовта човек винаги ще бъде стар и недоволен. А с любовта човек ще придобие вечната младост. Млад е онзи човек, който е запознат със светлината на любовта. Има един лъч на любовта в света. Първият лъч на слънцето го наричам лъч на любовта. Този лъч, 10 пъти през годината, ако можете да го схванете, е достатъчно. Затова трябва да търсите най-хубавите дни от годината, за да схванете този лъч.
към текста >>

28. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е.
Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят.
към текста >>

Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога.
Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание.
към текста >>

29. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ми нещо от неговата младост, какво е Вашето мнение за него?
е? " Да - казах аз. Той ми рече: „Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: „Моля Ви, господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е Вашето мнение за него? " „Моето мнение - рече той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах:,, Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " „Нищо подобно, госпожо.
към текста >>

30. Метод за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребявайте всеки ден по няколко минути да мислите за младостта.
• 235 • Метод за размишление. Като ученици вие трябва да работите съзнателно за своето подмладяване. Употребявайте всеки ден по няколко минути да мислите за младостта. Представете си, че сте в положението на малко дете, което всеки ден може да придобие нещо. Като работи по този начин, човек постепенно се подмладява и е готов за по-велики работи.
към текста >>

31. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ученици на Специалния клас вие излязохте от едно и също пристанище – на девствеността, на младостта.
верситета, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците на Специалния клас – докато не свършите курса на Специалния клас, вие не може да се жените. Ако умът, сърцето и волята на човека не са свободни, все едно, че е женен. Жененият човек не може да учи като неженения. Той е вързан, не може да върши специални работи. Като ученици на Специалния клас вие излязохте от едно и също пристанище – на девствеността, на младостта. Сега всички отивате към едно и също пристанище – на възмъжаването и на старостта. Много време ще мине докато стигнете на това пристанище. Каква е целта на Специалният клас ? – Да ви върне към първоначалната Чистота и Девственост. Всички имате елементарни
към текста >>

32. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старостта например носи условия за младостта.
Всяка сутрин ще вземате по една бучка захар и ще си казвате: “Тази бучка е в състояние да подслади моя живот”. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото – Мъдростта, а в безсмисли- ето – смисълът на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. Старостта например носи условия за младостта. Като решавате задачата си, няма да изяждате бучката захар, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: “Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив”. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има
към текста >>

33. 4–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вървите напред, очаква ви младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие и всички добродетели.
Напред ако вървите - живот ви очаква. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: Аз ще се откажа. Ще се откажеш, но смърт те очаква! Напред е живот, назад е смърт, най-малкото поколебание носи смърт. Ако вървите напред, очаква ви младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие и всички добродетели. Върнете ли се назад, очаква ви позор, грехопадане, нещастие, израждане, смърт.
към текста >>

34. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност.
Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна. Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега. 46. За младежкия клас. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност. Аз бих желал вие да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой израз - душите ви да бъдат нежни. Вие, които се въодушевявате като ученици на Великата Окултна Школа, няма да мечтаете по-скоро да остареете, но ще се учите да прилагате любовта, ще възприемете светлината и ще придобиете знанието и ще използувате Божествената свобода. Аз желая между вас да се установи една вътрешна хармония, при която класът ви да расте нормално. Другояче ще имате хилави резултати. Този е истинският път, по който като вървите ще придобиете разумния живот, от който ще бъдете доволни вие и вашите ближни и приятели.
към текста >>

35. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Младостта и старостта, това са вътрешни психически състояния на човека.
И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога и още в този живот вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие. Вие сте под върховното ръководство на Великия Божествен Дух. 17. Влиянието на изостаналите души. Често вие казвате: Ще остареем. Младостта и старостта, това са вътрешни психически състояния на човека. Човек не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколения са живели нередовен живот, в който са изгубили всичко свещено в себе си, и днес тези души, изостанали в своето развитие, пъшкат, страдат, чувствуват се остарели. Казвате: Какво общо имат тези души с даден човек? Те са свързани кармически с него и докато той не оправи отношенията си към Бога, винаги ще се намира под тяхното влияние. Днес по обратен начин ще си внушавате, че и 500 години да живеете, пак можете да бъдете млади и свежи.
към текста >>

Младостта на човека не седи в неговите промени, но в полета на неговата душа и в мощността на неговия дух.
Човек не остарява само по своя собствена вина. Хиляди поколения са живели нередовен живот, в който са изгубили всичко свещено в себе си, и днес тези души, изостанали в своето развитие, пъшкат, страдат, чувствуват се остарели. Казвате: Какво общо имат тези души с даден човек? Те са свързани кармически с него и докато той не оправи отношенията си към Бога, винаги ще се намира под тяхното влияние. Днес по обратен начин ще си внушавате, че и 500 години да живеете, пак можете да бъдете млади и свежи. Младостта на човека не седи в неговите промени, но в полета на неговата душа и в мощността на неговия дух. 18. Едно е важно да знае ученикът: Всяка негова постъпка се хроникира. Подир всеки ученик вървят детективи от Бялата и от Черната Ложи, които всичко записват. Първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки на ученика, а вторите - лошите. И едните, и другите ще използуват на място вашите постъпки. Като хроникират лошите ви постъпки, детективите на Черната Ложа изучават характера ви, за да могат по най-лесен и незабележим за вас път да ви привлекат на своя страна.
към текста >>

36. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта.
Дните си минават, но пак ще се върнат. Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава, подир женитбата се пишат други писма, със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв.
към текста >>

37. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята.
Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха. Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения. В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и легенди, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание.
към текста >>

38. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си.
Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше повода за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели. Тя и сега е жива. Казваше се Василева. Нейният брат бе професор.
към текста >>

39. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта?
Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши." Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката па младините. Те някой път вървят вляво, някой път кървят вдясно. „Младини", те не са нито вляво, нито и дясно. Младини, това е равнодействуваща линия.
към текста >>

40. 22 март - Теофана Савова

В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека.
Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.
към текста >>

41. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!
Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце! " Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! " Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят.
към текста >>

42. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта.
Животът сам по себе си е красив. Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта. Мисли за младостта. Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в себе си кажи, като станеш сутрин. Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър."
към текста >>

Мисли за младостта.
Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта. Мисли за младостта. Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в себе си кажи, като станеш сутрин. Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър." На себе си ще го кажеш, вътре.
към текста >>

43. 7.39 Георги Сотиров - Светозар Няголов ( -2013)

По-късно се премества в квартал „Младост- 1", където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира.
Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с китара си. Остава верен на традицията на младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост- 1", където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 г. Както скромно и смирено живя, така си замина, като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести. В незнайния гроб на гробищата в „Малашевци" го изпращат само трима души: Елена Симеонова, Павел Светозаров и аз.
към текста >>

44. 7.58 Гради Минчев - Светозар Няголов ( -2013)

След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост-Г, заедно с брат си Атанас и майка си Мария.
След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на братството. След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите и работи като домакин. След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост-Г, заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г. Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат — носят храна, обгръщат го с голяма любов. Заминава си на 12 август 1992 г., като не се оженва.
към текста >>

45. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244)
И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („Любов към Бога", стр. 22) „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сам, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." („Езикът на любовта", стр. 331) „Следователно всички хора, които слизат от планинския въздух, представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." („По Бога направени", стр. 109) „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244) „Екскурзиите, които правите из планините, представят външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и стар.х както опасните стръмни места в планината? " („Любов към Бога", стр. 110) „И бие лесно се обезсърчавате.
към текста >>

46. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света.
Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се пошегуват с него и във време на къпането няколко от тях се нахвърлили върху него и натиснали главата му под водата.
към текста >>

47. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

- Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той.
Заинтересувана за подробности от живота на учителя в Америка, сестра Р. К. помоли своя познат да разкаже нещо повече за младите му години, като се надяваше да чуе неща, които биха били много по-различни от това, което тя сега знаеше за него. - Какъв беше той като младеж? - запита сестрата. Имаше ли той буен темперамент и от какво се интересуваше? - Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той. Беше много скромен, тих и задълбочен в учението. Аз обаче не бях доволен от неговото държане, защото като много красноречив и умен той не искаше да направи чрез ораторското си дарование голяма кариера. Знаете ли, госпожо, какво значеха тия дарби преди шестдесет години в Америка? Милионер можеше да стане. При това той свиреше много увлекателно на цигулка.
към текста >>

48. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно.
След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво. Очаквах, когато стигнем у дома, да вдигне температура, но за моя голяма радост, такова нещо не се случи. Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса. Христо оздравя. Макар, че тогава беше малък, той през всички времена на своето юношество, младост и като възрастен вече мъж не забрави Учителя Беинса Дуно. Не го забрави на фронта и винаги в молитвите си не забравяше да се помоли и на Учителя, който след като излекува фиданката, излекува и него. В един от най-тревожните дни на войната при жестоките боеве на Страцин, в който участваше и Христо, бой, в който разгневените германци дадоха тежко за нашата армия сражение, аз отидох при Учителя, разказах му за моите тревоги и за тежкото положение на нашите младежи, той се замисли и след една минутка ми каза, че момчето ми ще се завърне. „Задачата на ученика е да се запознае със своя Учител“ Христо, който искаше да следва инженерство и който по съветите на Учителя свърши медицина, стана един от добрите лекари в София. Пролетта разцъфтяваше още повече, а заедно с нея и хубостта на Ани.
към текста >>

49. Разговори с Учителя. Разговор десети - Георги Томалевски (1897-1988)

Те бяха заели доста материали от неговите беседи, макар че си бяха позволили и доста критични бележки и дори малки остроти, свойствени на всяка младост.
Разговор десети На следващата среща учениците очакваха, че Учителят ще каже нещо повече върху прочетеното резюме, но той не подхвана такъв разговор. Той знаеше, че това са опитите на тези, които правят първите си стъпки в света на мъдростта. Те бяха заели доста материали от неговите беседи, макар че си бяха позволили и доста критични бележки и дори малки остроти, свойствени на всяка младост. Неведнъж Учителят бе казвал, че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество. След няколко минути Учителят наруши мълчанието. Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит.
към текста >>

50. 1. УВОД - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата.
Величието на живота, което понякога чувстваме, е величието на Бога, Който живее." Триизмерен трябва да стане нашият вътрешен, духовен свят! Като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваеш в себе си. Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. "Един път ще опиташ Любовта заради Любовта." Тя дава изобилен живот, младост, здраве, доволство, щедрост, взаимопомощ, красиви отношения; всичката красота от багри и звуци в природата. Ще обикнеш всичко, защото Любовта е Бог — ще дадеш на Бога в тебе свобода да се прояви. "Един път ще опиташ Любовта заради знанието, което тя ти дава." Когато любиш някого, ти го разбираш — само чрез Любовта познаваме нещата, хората, съществата. Знание е да виждаме Мъдростта на Бога във всяко творение и всяка красива, благородна проява в живота. Ще проучваме хората и природата чрез откровението и просветлението, което получаваме от Любовта.
към текста >>

51. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Какъв подем на младост и веселие!
Животът става все по-динамичен. Всички жадуват за красота, всички дирят свежестта на природата. Всички искат да танцуват. Всички искат вдъхновена, изпълнена с живот музика. Всички деца искат да пеят и да свирят. Какъв подем на младост и веселие! Насилието повече не се търпи. Всички искат свобода. Няма ги задължителните закони. Няма я строгата идея за наказанието — човек иска свобода и независимост. Какво предвкусване за живота в Рая!
към текста >>

52. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко.
Във въздуха се носи ситничка роса, която освежава. А какви билки! Какви ли не аромати има в този въздух! Той е лечебен, не допуска болест да се приближи до човека. В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее. Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко. Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор. Тук огънят не загасва. На стената, във вулия от агнешка кожичка, виси гъдулката. Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност.
към текста >>

53. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост.
Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хорàта – гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори! И над всички се чуваше гласът на Индж³то – прочут гъдулар. Пък и какви хорà бяха те!
към текста >>

В тези песни се чуваше ритъмът на водите, звънът на стадата, вятърът в горите, гласът на потоците, веселият смях на младостта.
“ – пожелание; другият отговори: „Дал ти Бог Добро! “ Това са формули, мъдреците по този начин са запазили правилата за живота и те хиляди години не са се загубили. Пък и какви певци и певици имаше! И какви песни! Народ, който има такива песни, не може да се изгуби. В тези песни се чуваше ритъмът на водите, звънът на стадата, вятърът в горите, гласът на потоците, веселият смях на младостта. Никой не липсваше от празника: тук беше и Дудата с шарените шекери, и баба Каля с мекиците (пържеше ги с орехово масло), пък и какви гевреци и банички се разнасяха! Тук беше и Кольо Сака с печените семки и пандишпана… Бележити хора бяха те! След хорàта почваха борбите. Те бяха важни, очакваха се с интерес – силата беше на голяма почит в ония времена. Нямаше професионалисти, борците излизаха от самия народ.
към текста >>

54. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога.
Бащата на П. Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на славата. Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах. Пътят му минавал през Солун. Там, в старинната църква "Св. Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго.
към текста >>

55. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост.
Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем." Любовта е освен всичко останало извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека.
към текста >>

56. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение).
В същност величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълват Битието“ (Учителят П. Дънов). Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово.
към текста >>

57. Психотерапия на уязвимата психика - Павел Желязков

Разнообразието е закон на младостта, на бликащия живот, докато еднообразието е закон на старостта, на пресъхналия извор.
Такова вдъхновение идва при произнасяне на кратката молитва: „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот." Изобилието, разнообразието, цялото богатство и пълнота на живота изтичат от Божествения извор в безброй потоци, които носят живот навсякъде в природата. Учителя дава един много ефикасен метод за излизане от болезнените тревожни състояния. Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено, животът тепърва ще ни предложи нови и дори по-добри възможности." Така ние извършваме един морален акт на вътрешно преобразуване и превъзмогване на депресия, след като сме претърпяли нездраво чуждо влияние или вследствие на неуспех в някакво начинание. Разнообразието е закон на младостта, на бликащия живот, докато еднообразието е закон на старостта, на пресъхналия извор. Чрез приложението в живота на законите, принципите и методите на духовните науки, окултният ученик може да поддържа богат вътрешен живот и устойчивост спрямо драмите и конфликтите в света. Това е обширна наука, неизчерпаема съкровищница на знания, с които днес хората разполагат. От тях се иска само да ги възприемат и приложат. Жадният не трябва да очаква приливът на изобилните води да се покачи до нивото на устата му и едва тогава да пие. Той трябва да се наведе, да вземе от извора вода в ръката си и да утоли жаждата си.
към текста >>

58. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Отличителните черти на старостта и младостта, 29.04.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
Първата съзнателна мисъл, която се е явила в човешкия живот, 08.03.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Произход на мисълта, 19.03.1923 г., 7:30 ч. вечерта . Произход на религиите, 15.04.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отношението на светлината и тъмнината, 29.04.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отличителните черти на старостта и младостта, 29.04.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Задачата на ученика във Всемирната Бяла Школа, 17.04.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Ползата от предметното обучение, 20.05.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Разликата между Добро и Правда, 17.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Предназначение на братята и сестрите, 28.06.1923 г., 7:30 ч. вечерта. Отношенията между Доброто и Правдата, 08.07.1923 г., 7:30 ч. вечерта.
към текста >>

59. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето му, в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой ; не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден.
Но и Акид, очарован от божествената й красота, забравил закъде е тръгнал и се насочил кьм нея. Обикнали се двамата и от този ден станали неразделни. Всеки ден, щом на морския бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера, недалеч от един висок скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият, грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето му, в сърцето на ужасния циклоп, до когото никой ; не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден. Уплашила се Галатея от страшния му види винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце до високия планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, който сам си направил от сто дебели тръстикови стебла. Далече се разнасяли звуците на свирката му които разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седели на любимото си място край пещерата, далеч от погледа на ужасния циклоп Полифем.
към текста >>

60. Кожата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още е израз и на голяма чувствителност и на дълга младост както на тялото така и на темперамента.
Ако кожата само от вътрешната страна на дланта е сравнително твърда, това показва човек активен, динамичен, който не може да остане минута без работа. При такива хора всяка работа е достойна за уважение. При такива случаи, колкото кожата на вътрешната страна на ръката е по-тънка и еластична, толкова този човек е по-интелигентен и активен не само във физическата област, но и в интелектуалната. Колкото кожата на ръцете е по-нежна, толкова този човек е по-възприемчив по душа. Изобщо определението на кожата като нежна, тънка или гладка отговаря на също такива качества у човека. Още е израз и на голяма чувствителност и на дълга младост както на тялото така и на темперамента.
към текста >>

61. Годишните времена и славеите. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича! Славеите Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна! Игра от Н. Балабанов
Буйни ниви се жълтеят и жетварки песни пеят ... Щъркели, орли се вият, в снопите се птички крият. Тъжна есен, ледна зимо, лятото е най-любимо! Пролетта Ледна зимо, тъжна есен — само пролетта е песен! Лятото е знойно, жежко, зимата минава тежко. Кал и влага, черни клони, тъжна есен листи рони; леден вятър, ледни хали. гонят зимните парцали. Задух, суша е в полето — страдат всички цяло лето. Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича! Славеите Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна! Игра от Н. Балабанов
към текста >>

62. Каин и Евел - Николай Райнов

И каза й Евел: „Плод на вечна младост е тоя плод.
Майката на Живите бе първият човек на земята, който позна Смъртта. Защото бе познала милувките на Сатанаиля и бе хапнала от плода на Забраненото Дърво. А Евел и Каломаин не знаеха това, защото не бяха там. Че насаме изяде майка им плода. И Каломаин, като не знаеше какъв е този плод, запита Евеля. И каза й Евел: „Плод на вечна младост е тоя плод. Който яде от него, не ще се сбръчка вовеки лицето му и очите му не ще посърнат, нито косата му ще побелее. Ела — да го изедем!“ И Каломаин изеде плода, но на Евеля не даде. Защото се боеше. И мъка се роди в душата на Каломаин. И копнеж по волност я завладя.
към текста >>

63. Книга на загадките - Николай Райнов

Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят.
И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи? Хлип! Хлип! Хлип! Денят е къс, а Нощта — безкрайна : грейте замръзнали ръце на слънцето на младостта ! Пийте росата, додето чашките на цветята не са повехнали! Пейте песните на кръвта, докле кипи в жилите немирна треска! Хлип! Хлип! Хлип! Лебедите мрат, лотусите капят, светилниците гаснат, облаците се стапят. Вечерта става студена, в лодката се процежда вода, пътеката тревясва. Две капки безсмъртие ни дава Бог: две капки през цял живот. Намерете ги в нечии очи! Хлип! Хлип! Хлип! Нямаме време, защото двете капки не ще станат море. Бързаме, защото пепелта не става слънце. Пътеката е тясна за трима.
към текста >>

64. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него.
Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна. Тази кожа диша слънце и въздух.
към текста >>

65. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице. Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие.
към текста >>

Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост?
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни.
към текста >>

Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание.
към текста >>

Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип.
към текста >>

66. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности.
към текста >>

67. Действие първо. - Велко Петрушев

Аз съм готов да изпълня всичките желания на един такъв син на девствеността и красотата, който иде от царството на лазура, от света на вечната младост.
Син на девствеността, син на чистотата. 3 е м о н . Какво хубаво, росно цвете! — Да, такива цветя ми трябват, за да направя забавленията си по-омайни. Ето, аз чух твоя зов и почувствувах силните струи на твоето огнено желание. Дойдох да ти бъда в услуга. Аз съм готов да изпълня всичките желания на един такъв син на девствеността и красотата, който иде от царството на лазура, от света на вечната младост. Дай сега рижката си за вечна забрава. И тогава аз ще ти разкрия тайните сили на тази земя, които ще задоволят твоето огнено желание и наситят душата ти с вълшебството на разнообразието. Д е в о р . Кой си ти, как се казваш? 3 е м о н .
към текста >>

68. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие... Той ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме слънцето.“ На поляната вече имаше много мъже и жени... които помежду си се наричаха братя и сестри.“ Пращящ от младост и пълен с енергия Методи Константинов решава да си опъне тук палатка и да остане да живее в нея.
Той гостува на Учителя ... (и оттук нататък цитирам) „в пределно скромната му квартира на улица Опълченска 66. След приятните и полезни разговори, които имахме, стана късно и той ме покани да нощувам там. В ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора... където за пръв път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше чист и ароматен от горски и полски цветя и ухание на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие... Той ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме слънцето.“ На поляната вече имаше много мъже и жени... които помежду си се наричаха братя и сестри.“ Пращящ от младост и пълен с енергия Методи Константинов решава да си опъне тук палатка и да остане да живее в нея. Както сам разправя, след три дни, в първия ден на пролетта на 22 март, тя кацва на „Изгрева.“ Палатката е подарък от италианецът, член на братството Бертоли, за когото вече стана дума. Методи живее в нея до месец ноември, когато една силна буря през нощта я разкъсва. На сутринта го приютяват на „Опълченска“ 66. Както казах, братството в София непрекъснато трябва да сменя салоните, в които Учителят изнася беседите си. При това се появяват и нови групи, които имат нужда от свой терен.
към текста >>

69. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели.
Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци. Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството? Мегаломания се нарича това чувство и след независимостта на Гърция то става истинска болест в останалите православни земи на империята, където, разбира се, тук-там има и гръцки търговци. Няма вече кой да попречи на гръцките шовинисти да превземат Патриаршията в столицата и оттам да почне да се насажда идеята, че всеки православен трябва да ходи на гръцко училище, защото те са най-добрите; да чете Светото писание на гръцки, защото гръцкият текст е най-святият, защото е езикът на Омир, а останалите езици са за селяндурско кудкудякане - не стават за Божието слово.
към текста >>

70. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност.
- Може ли да видим? - Индивидуални снимки има две-три, за които нямам представа кои са и какви са. Отваряме чекмеджето и се оказва, че това са седем-осем снимки на чужденци студенти, подарени на учителите им. Всичките са правени няколко години наред при фотографа Морисън в съседното градче на запад (не в Медисън, който е на изток), така че симпатягите от Дрю с цилиндри, бомбета и нови вратовръзки са пердашили по двама по трима по трамбоването шосе, дето минава пред желязната входна врата и са се смели, и са се връщали весели и доволни, защото отде да знаеш! - може да е имало хубави хамбургери с бира в градчето. И ръцете ми се разтреперват, защото какви личности те гледат от тези снимки само! Прострелват те, разсъбличат те с тези техни очи. Какъв ренесансов дух, каква младост, каква сила и самоувереност. Това са българи от Българското възраждане - лека му пръст! - скъпи мои! Двадесет и две-три годишни момчета! Трима. Най-старият - Икономов - на гърба на снимката си е написал топло, искрено посвещение на учителите си: „Теологичната семинария Дрю, Декември 29/1874. Ваш с братски чувства, Й. И. Икономов” Томов, който изглежда по-нерешителен и сдържан, е лаконичен, но обичта му се усеща, колкото и контролирана. Трудно се разчита името на третия българин: силен, изправен, с очила и бакенбарди - самоуверен.
към текста >>

Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е.
Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

71. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война.
И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим. Сега за сега градският турски часовник отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани. Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война. Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков. Заедно с други младежи като мен и аз успях да убедя родителите си, че трябва да се запиша доброволец, макар че едва що бях навършил 18 години. Оттатък Шипоченското ханче, на 1-2 километра, видяхме километричния камък, който отбелязваше границата между Княжество България и Източна Ружлия.
към текста >>

72. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен.
Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък. Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник. Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен. Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам.
към текста >>

През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“.
Какво са виждали в този прозорец тогава, аз наистина нямам представа. Той не е част от моето време. Музеите не ме възбуждат. Тогава? Когато този род неща едва са си пробивали път... Порових се в архивите на тогавашната семинария и останах доволен. Това, което са виждали тогава в „Леса на Дрю“ и ученици, и учители, наистина можем да видим и ние през техните очи... Оказа се, че цяла година след откриването на библиотеката поразителният й кръгъл цветен прозорец продължава да се дискутира. През септември следващата 1889 година чак лондонското архитектурно списание „Билдър“ му се възхищава: „Прозорецът, изписан от господин Хенри Холидей, е замислен така, че да представи „Теологията“ възвеличено в центъра на композицията с моралните добродетели и интелектуалните сили, струпани наоколо й, докато „Скромността“ заема централното място отдолу и е изобразена как води „Младостта“ нагоре към „Знанието'за Бога“. Ако вземем думата „теология“ в най-широкия й и дълбок смисъл, идеята е чудесна и вярна;...оцветяването също е изискано и хармонично. Централната част е с най-ярки цветове, драпериите на страничните фигури са в сдържани тонове дори там, където са в топлите гами, за да поставят главния акцент в центъра.“ Първата обиколка на Петър из „гората“ в началото на учебната година е направена набързо. Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители. И както Томов и Икономов, Петър също е имал своята декемврийска разходка. Разбира се, рамо до рамо с любимия си чичо Сам.
към текста >>

73. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш.
Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща. Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април. Работен ден Ние имаме младежки, вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост. Има едно смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе.
към текста >>

74. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга заради нейната рано угаснала младост147.
В нея са влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните и ириси има светлинки, които не можеш да разгадаеш. Понякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не и малко иронично. Отиде си Дафинка от този свят рано, рано! Стопи се нейното изящно, изтънчено тяло. Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга заради нейната рано угаснала младост147. Пенка е от Казанлък. Тя има повече земен потенциал и сила да се справя. Пенка е педагожка, но има изглед на солидна, запозната с всички потребности на живота домакиня. Накрая и Виктория. Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува.
към текста >>

75. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A.
за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар. случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява. Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62. Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A. (Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Той не само открито говори за т.нар. бяла сексуална магия, но и в средата на 50-те години на XX век, приблизително около неговата 30-а годишнина, открито заявява в т.нар. Водолейското съобщение (The Aquarian Message): „Майтрея Буда Самаел е Калки Аватар на Новата Епоха." Той недвусмислено казва, че е върховният учител, известен като Майтрея Буда или Калки Аватар, а дори е и описаният в Апокалипсиса Бял Ездач, и нещо повече - той се самообявява за предсказания Велик Учител, за който говорят духовни лидери в лицето на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска. По-късно основава Гностична асоцияция за антропологични, културни и научни изследвания и се свързва със Свами Шивананда от Индия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43913006782532