Търсене в текстове за 'Младост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Младост, старост, това са за човека.
Гледайте да сте в съгласие с това Велико сърце, Което всички обгръща и стопля със своята вечна Любов и Истина. Поздравете нашия приятел П. Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро. Младост, старост, това са за човека. Сила и немощ са за него, да опита две главни състояния на съзнанието. Като млад хвърка, като стар пълзи, като силен заканя се, като слаб моли се. Человек е една загадка за самия себе си. Той не познава още своята душа, своя Дух. Но ще познае.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето.
към текста >>

Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света.
Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди.Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли.Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета.Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие.
към текста >>

4. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота.
В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие. Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите на Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас на вечната младост, на Божествената нежност и чистота. Той казва:Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни. Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал.
към текста >>

5. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.Как ласкаво ни гледа!
Едвам долавям някои нейни отделни думи:„Елате при мене, елате -Забравете всички грижи, елате,Пийте небесния нектар, пийте,Дишайте, пейте, радвайте се ! ”Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му? Где са белите му власи? Не, не няма ги! Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.Как ласкаво ни гледа! Нарича ни „ГЕРОИ”; пита, дали някой не е изостанал някъде, дали всички сме тук.Стари и млади край него изглеждаме на еднаква възраст. Еднакво нагоре неуклонно ни зове снежния Връх. Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта на планината, на вселената, на Учителя - една е тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите.
към текста >>

6. Учителя дава песента 'Венир Бенир' - гр.София

Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота.
зун мезун. Бином ту мето. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде!
към текста >>

7. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Белите му коси, подобно слънчев ореол ограждат лицето Му дишащо вечна младост, красота и смелост.
Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”. Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима свежест и приятност.Движим се леко, почти безшумно. Учителят ту предвожда колоната, ту отстрани следи общия й вървеж. Белите му коси, подобно слънчев ореол ограждат лицето Му дишащо вечна младост, красота и смелост. Лек ветрец играе с кичур от косите му, като да го показва колко е бял, блестящ и чист. Как стъпва леко и грациозно. Като че ли времето не му е отброило 70 години. Никой не може да го надвари в бързане, вървеж. Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята.
към текста >>

8. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
към текста >>

10. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите.
към текста >>

12. Учителя дава песента 'Сила, живот, здраве'

Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе.
Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното. Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте да станете първокласни певци. Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в яденето.
към текста >>

крепители на младостта,
Сила, живот, здраве Сила, живот, здраве – те са едно, те са едно. Служители на Духа, носители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта – те са едно, те са едно. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

крепители на младостта –
Сила, живот, здраве – те са едно, те са едно. Служители на Духа, носители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта – те са едно, те са едно. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Заедно с природата и човешката чувства своята вечна младост.Живият триъгълник бавно пълзи, минава билото и слиза в долчинката на буйното планинско поточе.
Така че, всеки, който беше основа на триъгълника, ставаше връх, след малко се сменяваше в основа и т.н. Така бивахме крайно съсредоточени в себе си и тихо се движехме из пътя.Теменугите се смеят из тревицата и шепнат: „Пролет, пролет е сега, радвайте се! ” Здравец, закичил ухото над мъхнат камък, и той се провиква: „Радвайте се! ” Птички се разчуруликали, ластовички ниско се разлетели и с радостен цвьркот гонят мухичките из въздуха. Всичко вече се е раззеленило. Заедно с природата и човешката чувства своята вечна младост.Живият триъгълник бавно пълзи, минава билото и слиза в долчинката на буйното планинско поточе. Ето ни ... горска гостна. Тия, които ни изпревариха, сега наредени в шпалир ни посрещнаха с песни. Запяваме и ние. Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.Пищялките ни викат за чай. Огньовете ни зоват към приятна грейка.
към текста >>

14. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/ „Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината? " /"Любов към Бога", с 110/„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите.
към текста >>

15. Учителя дава песента 'Цветята цъфтяха'

те ни донасят младостта.
Цветята цъфтяха Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи и вече вързаха. И тъй, облечени в красота, и тъй, облечени в чистота, те ни донасят младостта. Във нея зреят сладки плодове. И тъй, като ги приемаме, познаваме, че са Божи дарове; и тъй, като ги приемаме, познаваме, че са дар на Любовта.
към текста >>

16. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота.
Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, IІ година, 6-а лекция. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред. Зун Мезун – Целият наш Живот. Бином Ту Мето – Сега така да бъде!
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Подмладяване' - София

Такава старост и младост не са Божествени.
Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли в този път непременно ще остареете. Има смисъл да остарееш, но да станеш мъдър и разумен. Обаче, страшно е да остарееш и да обезумееш. Страшно е и да бъдеш млад, но пълен със слабости и недъзи. Такава старост и младост не са Божествени. Текст на песента: Подмладяване Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади.
към текста >>

18. Формула

Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.
Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред.
към текста >>

19. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76

Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения.
към текста >>

20. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост.
излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя.
към текста >>

Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост.
На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев
към текста >>

21. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека.
Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно.
към текста >>

22. Упражнение с пръстите

Като изправя погрешките си, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, където съществува само здраве, веселие и младост.
Който разбира тази наука, той съзнателно може да си въздейства. Като направи някаква погрешка, той ще знае чрез кой от петте пръста може да я изправи. Ако погрешката се отнася до сърцето, човек ще си послужи с едно от петте правила за изправянето. Ако погрешката се отнася до ума, пак са дадени пет правила за нейното изправяне. Тъй щото, като опита едно, второ, трето, четвърто, пето правило – човек все ще намери начин, по който да изправи погрешката си. Като изправя погрешките си, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, където съществува само здраве, веселие и младост. Вън от този свят човек живее в свят на безпорядък, на противоречие, на болести и страдания (стр. 156-157). Няма по-красив уд от човешката ръка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоценими богатства. Ръката представя разумността в човека. Когато се обезсърчите, погледнете ръката си, погледнете всеки пръст отделно и веднага ще се насърчите, защото ще разберете, че можете да бъдете благороден, справедлив, учен, практичен човек.
към текста >>

23. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост.
Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина. Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
към текста >>

24. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост.
Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина. Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
към текста >>

25. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост.
излежава затворническа присъда, а на 8 юли 1953 г. открива в Бонфен първия събор на Бялото Братство във Франция. През 1959 г. посещава Индия, на 17 юни се среща там с Бабаджи и приема името Омраам Микаел Ай-ванхов. Един единствен път Михаил Иванов се завръща в България - на 18 юни 1981 г. Посещава София, Рила и, разбира се, града на своята младост. Тъкмо годините, прекарани във Варна, са предмет на следващите редове. И то без предубеденост, родена от слухове и емоционални характеристики. Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993).Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя.
към текста >>

Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост.
На някои може да се стори просто низ от любопитни събития около една поч-ти скандална личност. Други, склонни към исторически обобщения, могат да видят символа на второто поколение българи, които приеха Словото на Учителя Беинса Дуно в духовните крайморски пространства на Варна. Трети, предпочитащи езотеричната интерпретация, сигурно ще нарекат душата му арена на сражение между светлите и тъмни сили на битието. Така или иначе, още от начало се условихме, че дължим на Михаил Иванов документална безпристрастност, затова най-разумно е да спрем дотук. Софийският и френският периоди от биографията му остават за други изследователи. Постъпките на младостта винаги са най-непосредствени и най-разбираеми за околните, докато в годините на зрелостта и старостта винаги има непонятна мъдрост. И слава Богу, че историографията не си служи с метафизични парадигми. Инак би заприличала на обикновеното човешко съзнание и би изхранвала научното си любопитство с личности и събития, откъснати от контекста на живата разумност и умъртвени от предразсъдъчни дефиниции. Със сигурност историографията би предпочела израза на Учителя: „Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място..." Източник: ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВДимитър Н. Калев
към текста >>

26. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си.
Източник: 7.74 Влад ПашовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Влад Пашов – творческото дело на един окултен ученик (Статия на Деян Пенчев, публикувана във Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е един от най-приближените ученици на Учителя, за когото сякаш не знаем толкова много, колкото за останалите. Той е живял винаги скромно, прилично, без да изпъква животът му с някакви особени външни драми, освен в младостта му, и без да има нужда да привлича любопитните погледи на хроникьорите към себе си. Влад Пашов никога не е искал да изтъква личността си, защото той е от вътрешните, вглъбени в най-дълбокото, ученици на Учителя. За него не съществуват много истории, които да се разказват, той не присъства в коментарите на мнозинството, за него не се говори, че е някое изключително прераждане, и не намираме името му сред тези, които сами говорят за себе си. Но вместо с това, брат Пашов остава в историята на Братството с делото, с творчеството си. За живота му могат да се намерят някои сведения, но за нас сега е по-важно да си спомним какво ни е оставил той като писмени свидетелства, от които можем да съдим за висотата на духа му. Влад Пашов ни е оставил няколко много важни съчинения.
към текста >>

27. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“.
По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом:
към текста >>

И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива.
Но така и на яве – на тоя свет. Да седа и да разговарям – исках да те утеша; препрочетох последното ти писмо ... целунах го, взех книга, извадих старото пето, целунах го [... ] Детинщини, но какво да правя, когато съм и дете и старец едновременно. Ако бях при тебе, бих ти целунал ръцете една след друга и бих ти говорил, говорил..[20]. Що се отнася до М. Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван обект. И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива. Много силно обаче си казва думата възрожденското възпитание, здравата традиция на представите за почтеност. Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж.
към текста >>

28. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“.
По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом:
към текста >>

И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива.
Но така и на яве – на тоя свет. Да седа и да разговарям – исках да те утеша; препрочетох последното ти писмо ... целунах го, взех книга, извадих старото пето, целунах го [... ] Детинщини, но какво да правя, когато съм и дете и старец едновременно. Ако бях при тебе, бих ти целунал ръцете една след друга и бих ти говорил, говорил..[20]. Що се отнася до М. Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван обект. И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива. Много силно обаче си казва думата възрожденското възпитание, здравата традиция на представите за почтеност. Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж.
към текста >>

29. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта.
Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек.
към текста >>

Девизът на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето.
Дава ценни напътствия и конкретни съвети и за женската красота. Най-важният фактор и в това отношение е природосъобразният начин на живот. Петър Димков изтъква, че определяща за красотата е кожата - „нежната, гладка и здрава кожа”. А за да бъде кожата такава, първото условие е правилната обмяна на веществата. Посочва и простички, но ефикасни средства за подмладяване: редовно общуване с природата, чиста, предимно растителна храна, правилно дишане и редовен сън. Девизът на лечителя Петър Димков е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето. А тайната на здравето е умереност във всичко.” Самият той, доживял пределната 95-годишна възраст, е най-яркото живо доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот. Изграденото с Любов, чрез Мъдрост и в Истина не умира. Човекът, открил в дълбините на съществото си Божествената искра и запалил с нея огъня на беззаветното служение на Бога и ближните, по право принадлежи към кохортата на безсмъртните. Нетленна остава паметта му в Божието и народното сърце.
към текста >>

30. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня.
После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15916800498962