Търсене в текстове за 'Младост'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.
Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега?
към текста >>

Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост".
Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете. Чете го, но си знае своето.
към текста >>

2. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост.
И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в Своето Битие е Дух. Духът в Своето Битие е хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е Творчески акт на цялата природа и оттам излиза музиката като Творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух!
към текста >>

3. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе.
Такъв бе кръговратът на живота в Школата - онези, които бяха дошли по-рано при Учителя, трябваше и по-рано да си заминат, а ние младите трябваше да останем през цялото време на Школата. Вероятно такъв бе планът на Небето. И ние останахме. Бяхме млади, здрави, хубави. Какви братя и какви сестри имаше тогава! Всичко трепти във въздуха от младост и светлина, трепти навън от тебе, трепти отвътре в тебе. Общият стремеж на всички се извисяваше към Високия Идеал. Високият Идеал е Словото на Учителя в Сила и Живот! Имаше една сестра, казваше се Димитринка Антонова. Тя бе поетеса. Добра поетеса.
към текста >>

4. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

ТОМ 2

Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит.
Писахме на родителите си да не ни пращат пари. Това ги огорчи извънредно много и всички получихме писма, че сме щури и този, който е вкарал този бръмбар в главите ни ще ни опропасти. Но ние предприехме нашия опит и той не беше никак лесен. Привличаше ни простичкия живот сред природата. филисофски въпроси ни занимаваха, а пък ние бяхме запознати с окултната наука и теософската литература. Като се опирахме на младостта и силата си, както и на идеализма си предприехме нашия опит. Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса.
към текста >>

5. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява.
67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ През време на Школата всички бяхме млади и хубави. А младостта си има изисквания и закони, на които се подчинява. Най-важният проблем бе този за брака. Учителят го разреши още на събора през 1922 г. като каза: „На окултния ученик не му е позволено да се жени". Но това се отнася за окултния ученик, а не за онези, които носят табели, че са такива. Един наш брат учител, млад, хубав, от Младежкият Окултен клас харесван от всички ни решил да пътува с влака до провинцията и не щеш ли сяда в купето с една млада госпожица.
към текста >>

6. 68. БАБА КОЦА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така ще разрешите задачите на вашата младост.
Затова днес си припомняме за онези чудни младежки години. Трябваше тогава онази вряла вода от гюмовете на баба Коца да я пием не само ние, младежите, но и жените. Но те дойдоха по-късно и не можаха да пият от врялата вода на баба Коца. Те започнаха да пият друга вода от други гюмове. За вас остава, да си налеете вода от Божественият извор на Учителя и да седнете, младежите и девойките и да пиете от Словото на Учителя. Така ще разрешите задачите на вашата младост.
към текста >>

7. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня.
После Верка Куртева ми я даде и вече 30 години тя виси на моята стена. Бяхме първи приятели и с него живеехме в една барака години наред. Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята. Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг свят той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал. Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня.
към текста >>

8. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали с нашата младост.
А ние отивахме 5-6 братя с Него. Той предпочитание братя, за да бъде групата по-подвижна и да не се носи излишен товар. Братята носеха на гърбът си всичко, а сестрите не можеха да носят тежки раници. Излизахме горе, отсядахме на голямата хижа Мусала и както ни е обичая излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имахме тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали с нашата младост. А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имахме хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни." Пазачът на върха на наблюдателницата беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Поставяше наблюдателницата на наше разположеше и там закусвахме сутрин и след това слизахме на „Окото". Горе не преспивахме.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ.
Сава Калименов 58. Кармата на Георги Томалевски 59. Божествената партия2 60. Декларация IV. ИЛИЯ КОСТАДИНОВ УЗУНОВ (18.ХI.1905 г., с. Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ. Летопис / Д-р Вергилий Кръстев 1. Вечният Дух и младостта на Учителя 2. Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5.
към текста >>

Вечният Дух и младостта на Учителя 2.
Божествената партия2 60. Декларация IV. ИЛИЯ КОСТАДИНОВ УЗУНОВ (18.ХI.1905 г., с. Беляково, Велико Търновско - ?) ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ. Летопис / Д-р Вергилий Кръстев 1. Вечният Дух и младостта на Учителя 2. Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5. Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7.
към текста >>

10. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта.
Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии. Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница. На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше.
към текста >>

11. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1.
илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1. Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр.
към текста >>

Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г.
илия узунов ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ИЛИЯ УЗУНОВ 1. Вечният Дух и младостта на Учителя Аз, Илия Узунов, съм роден на 5 ноември 1905г. в село Беляково, Търновско. Баща ми се казваше Костадин Илиев и бе градинар, а майка ми - Велика и бе домакиня. Отначало учех в отделенията на село, а после родителите ме изпратиха да уча в Търново. Бях ученик във втори прогимназиален клас в гр. Велико Търново.
към текста >>

А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа.
Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>

12. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост.
Сприятели се с мене и започна да ми дава литература. Там се запознах с Кузман Кузманов, който беше син на директора на гимназията, в която и аз бях. Впоследствие Кузман изигра голяма роля за мен, защото той ми даде най-добра и ценна информация. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя в България, за който аз съм посветил много страници в туй изложение. Приятелите имаха хубаво чувство към мен. Те проявяваха толерантност към моята искреност и младост. Аз бях техен гост. Те чуха изказването ми, което поднесох на Учителя, но и чуха отговора на Учителя и останаха много доволни от това. Имаха възможност да наблюдават пред очите си, как ще узрее моята глава до десет години, които Учителят ми бе дал като срок. Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха.
към текста >>

Те смятаха, че като мине един период от 5-6 години, то хората ще забравят лудориите на младостта.
" Той не можеше да види конфликта в душата ми, в тази юношеска възраст, когато се творяха идеалите и когато се закаляваха. След три месеца ме освободиха чрез амнистия и излязох от затвора. Не след дълго правителството даде амнистия и ни освободиха. Майка ми ежедневно плачеше за мен. Накрая с баща ми бяха решили да ме изпратят да следвам в чужбина и с моето заминаване да се забравят много неща в Казанлък. Те смятаха, че като мине един период от 5-6 години, то хората ще забравят лудориите на младостта. Те държаха много на общественото мнение. След известно време трябваше да отпътувам да следвам в чужбина. По пътя обаче бях обран и останал без средства, вместо за чужбина, се отправих за Бачковския манастир, където имах един приятел калугер и иконописец, при когото смятах да се приютя известно време.
към текста >>

13. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си.
Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели. Тя и сега е жива. Казваше се Василева. Нейният брат бе професор.
към текста >>

14. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Невероятно усещане за младостта на един дух.
Той ме обичаше. С тези, с които съм работил, никой досега не ме е обичал тъй, макар че съм им свършил цялата работа. С каква радост ме посрещаше. А беше достигнал библейска възраст. Работеше всеки ден - свиреше на цигулка, четеше беседи, правеше си извадки и понякога ми показваше какво е направил през седмицата. Невероятно усещане за младостта на един дух. Той беше се оженил късно за Каменка, на около 50 години. Родиха му се три деца, хубави, красиви и надарени. Доживя да ги изучи и да ги ожени. Дочака и внуци. Това нещо той беше си го изработил в един друг живот и сега се ползваше от придобивките.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Илия Узунов - „Вечният Дух и младостта на Учителя" 1.
Сава Калименов - 281 58. Кармата на Г. Томалевски - 281 59. Божествената партия - 282 60. Декларация - 284 IV. Илия Узунов - „Вечният Дух и младостта на Учителя" 1. Вечният Дух и младостта на Учителя - 286 2. Укротяване на коня - 287 3. Идеи и дела - 288 4. Дядо Благо - 288 5. Друг път няма - 289 6.
към текста >>

Вечният Дух и младостта на Учителя - 286 2.
Кармата на Г. Томалевски - 281 59. Божествената партия - 282 60. Декларация - 284 IV. Илия Узунов - „Вечният Дух и младостта на Учителя" 1. Вечният Дух и младостта на Учителя - 286 2. Укротяване на коня - 287 3. Идеи и дела - 288 4. Дядо Благо - 288 5. Друг път няма - 289 6. Силата на идеите и силата на вярата - 289 7.
към текста >>

16. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

ТОМ 5

8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост родителите ми бяха решително против моето отиване при Учителя.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА В раните години на моята младост родителите ми бяха решително против моето отиване при Учителя. Не само бяха против, но се противопоставяха по всякакъв начин и с различни средства. Един от тези сграничителнй мерки бяха да ми се приберат роклите, но това бе последното средство към което те прибягнаха. А преди това спряха да ми купуват дрехи, нарочно не ми купуваха, а аз бях вече голяма госпожица, а по-новите рокли ми ги прибраха и ги скриха някъде. Аз не се разправях с тях, нито пък ги търсех. Бях решела в себе си, че както и да е ще ходя при Учителя независимо как ще бъда облечена.
към текста >>

17. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

ТОМ 5

А тогава ние бяхме млади, бяхме спретнати, чисти и от нас лъхаше чистота и младост.
Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините. Той знаеше добре, че аз нося маслини не затова, че Учителят ми е поръчал да му ги донеса, че му са се преяли, а само да се намеря на работа та да проникна по някакъв начин през охраната и да влезна при Учителя. Той погледна маслините и да се отърве от мен, каза: „Остави ги на Станка тя да му ги занесе". Аз скочих и му казах: „Ти знаеш ли, че Учителят се гнуси от нея? " и му разказах така възбудено всичко и как тя е избутала всички свестни сестри, които обслужваха Учителя в неговия бит. А тогава ние бяхме млади, бяхме спретнати, чисти и от нас лъхаше чистота и младост. Райчев взе маслините и ги занесе на Учителя. Какво са говорили не зная, но вече Станка не я пуснаха изобщо при него. Райчев тук свърши една голяма работа и той вместо да пази Учителя от такива като Станка беше пуснал вълка в кошарата, а пазеха овцете. Да им се чудиш на акъла на тези възрастни братя. А бяха умни, в обществото бяха добре поставени, движеха много неща около себе си - занимаваха се с търговия, с манифактура, бяха дейни за това време.
към текста >>

18. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

ТОМ 5

Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината.
Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината. Аз съм на разговор пред Учителя. „В страданията вземай пример от растенията. Едно растение като му поставиш главата в земята то се радва и казва: „Нямам възможност да се разпростря на широко затова ще раста на високо". Главите на растенията са в земята, минават през страдания, но пък затова те растат нагоре чрез стъблата си към небето. Важно е стремежът към небето.
към текста >>

19. 121. БРАКЪТ

ТОМ 5

И точно така станало както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлият спомен от нейната младост.
Тя започна да разказва как навремето била млада, как от вътре душата й хвърчала и била свободна, после се оженила и всичко тръгнало наопаки. Отива при Учителя и му се оплаква. Той й казва: „Сестра, вашите страдания са нищо сега в сравнение с тези, които идват и които трябва да издържите". „Защо, Учителю? " Той мълчи. И точно така станало както е казал и тя с годините минавала от страдание в страдание и само останал светлият спомен от нейната младост. След като свършила разговора сестрата си тръгнала, но винаги в такива случаи има поставено лице, което да слуша и да запомня. Учителят се обръща към онази, която случайно слушала и казал: "Виждаш ли сестрата пита защо? Ами как защо, заради непослушание. Та аз колко време говоря за женитбата, те слушат с едното ухо и от другото ухо излиза. Слушат, а не изпълняват, слушат и си правят каквото искат.
към текста >>

20. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче.
на 23 юли 1940 г., 9 ч. вечерта III. 24 юли 1940 г. I. Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце Малкият и големият свят На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно.
към текста >>

21. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

ТОМ 6

Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост.
Исках да се подготвя и самоопределя по думите на брат Д. Попов. Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било. И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи. Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов.
към текста >>

" В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота!
Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която преживя Братството ни. Обичният специален клас! Галената рожба на Учителя! От нас, младите, Той очакваше нещо. В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа! " В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота! " Млади и красиви влязохме в него. Млади и красиви искаше да ни запази Той и ни даваше методи за това. И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота. Вечно млади и вечно красиви останахме и ще останем и занапред, защото вечно млад и вечно красив е идеалът, към който се стремим, идеалът на нашата душа. Крила, крила ни подари Учителят на учениците от специалния клас, с които летим нагоре и напред към Него и след Него и ще летим при всичките условия през вечността.
към текста >>

И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота.
От нас, младите, Той очакваше нещо. В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа! " В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота! " Млади и красиви влязохме в него. Млади и красиви искаше да ни запази Той и ни даваше методи за това. И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му порив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота. Вечно млади и вечно красиви останахме и ще останем и занапред, защото вечно млад и вечно красив е идеалът, към който се стремим, идеалът на нашата душа. Крила, крила ни подари Учителят на учениците от специалния клас, с които летим нагоре и напред към Него и след Него и ще летим при всичките условия през вечността.
към текста >>

22. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

ТОМ 6

43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка. При образуване на комуната в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата. Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде". Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева.
към текста >>

23. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и простудяване.
" Отиде Петко с моята шапка и за голяма изненада на всички донесе също половин хляб, който пак начупихме и изгълтахме като нафора. Тогава се провикнаха от всички страни: „Камбуров, дай си шапката да отидем и ние да си получим хляб". Казах: „Способността на моята шапка да получава хляб е вече изчерпана". Пътуването до Стара Загора през онази октомврийска нощ в открит вагон с товарен влак никога няма да забравя. Просто бяхме посинели от студ. Може би младостта ни, силната ни кръв ни спаси от замръзване и простудяване. След завършването на войната животът в цялата страна започна да се нормализира. Колелото на нашата печатница отново се завъртя. „Стария клуб" при баща ми отново се оживи. Само че сега не се събираха на разговор някогашните приятели на баща ми - иманяри, гуляйджии и др., а окултисти, теософи и други идеалисти.
към текста >>

24. 16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА

Петър Камбуров

ТОМ 6

16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г.
16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г. отиде при леля си Мария Каишева в с. Арбанаси. С Кольо прекарахме няколко месеца славно! Разбирахме се и се обичахме. Затова и работата спореше. Споделяхме си много мисли, идеи и преживявания.
към текста >>

25. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

ТОМ 6

Те жертваха време и сили в своята младост за идеите на Учителя, когато други жертваха времето и силите си за свои лични неща и нужди.
За всяко непослушание те плащаха чрез живота си в мъки и несгоди. Непослушанието идваше от онази богата индивидуалност на техните духове дошли от хилядолетията. Но те имаха едно общо качество, знаеха да се жертват за идеите на Учителя и знаеха кога да го направят. Това изкупваше всички пропуски, които бяха направили поради непослушанието си към Учителя. Те жертваха имот в една епоха, в която имота бе нещо най-важно в живота на човека. Те жертваха време и сили в своята младост за идеите на Учителя, когато други жертваха времето и силите си за свои лични неща и нужди. След заминаването на Учителя те останаха верни на Словото Му и Делото Му до края на живота си. Бяха разбрали, че единственото,което остава реално в живота на човека,това е общението на човешката душа с Божествената Душа. А Божествената Душа в тази епоха се изявяваше чрез Словото на Учителя - Беинса Дуно и се проявяваше като Божествен Дух в силата на Словото Му. А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята! Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата.
към текста >>

26. 11. НИТО КРАЧКА НАПРЕД БЕЗ БРАКА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Това бе наказание за това, че не бяха използвали хубостта си и младостта си за нещо полезно и градивно.
Постепенно майка ми постави въпроса, че трябва да ми се намери съпруг и да ми се създаде дом и семейство. Аз възразих, че не желая да се омъжвам и нямам разположение към този живот на съпруга. Тя внимателно започна да ми изрежда по име всички стари моми в града и да ми описва техния живот и ме запита: „Ако ти харесва техния път ще вървиш ли по него? " Случи се така, че по тези години в Габрово всички тези стари моми на времето си са били големи красавици, но с големи претенции и накрая не се намерил нито един жених да им отговори на изискванията и така те останали стари моми. Сега бяха нещастници, несретници и бяха за посмешище в града. Това бе наказание за това, че не бяха използвали хубостта си и младостта си за нещо полезно и градивно. А тогава всичко, което бе полезно и градивно минаваше през брака. Едно момиче, една мома, една госпожица в едно провинциално градче какво я очаква? Или брак, или стара мома. Аз се стъписах от спокойния тон на Майка ми. В други случаи тя би ми направила цял скандал.
към текста >>

27. 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ

Райна Каназирева

ТОМ 6

Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него?
РАЙНА КАНАЗИРЕВА 1. СТУДЕНТЪТ ЦИГУЛАР В САЩ Един ден в 1922 година при мене дойде старият Старазогорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов. Вярно ли е? " „Да, казах, съм." Той каза: „Аз Го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него? " „Моето мнение, рече той, не е особено добро". Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение." „Нищо подобно, г-жа, той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не Го харесвах. Той, г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка?
към текста >>

28. 16. Петър Пампоров

Драган Петков

ТОМ 7

Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост.
Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина. Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за Учението на Учителя. След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново. Бил млад учител и някаква ученичка се влюбила в него. Тази любов прераснала във връзка, а връзката преминала във физическа близост и накрая ученичката забременяла. А да забременее тогава по онова време ученичка е нещо невиждано и нечуто. Тогава учениците се държаха строго, ходеха в униформи, имаха вечерен час, имаха строг контрол от родителски настойници и от родители.
към текста >>

29. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Русе беше за мене все едно квартал Младост с центъра на София.
Тя се съгласи. След няколко дена, като отидох в София, попитах Учителя и Той ми каза: „Тя, любовта годява хората, любовта ги жени! “ и нищо друго. Аз почаках малко, дали няма да ми каже още нещо, но Той нищо не каза. Целунах Му ръка и на другия ден ли какво заминах за Русе. Русе беше за мене все едно квартал Младост с центъра на София. Когато исках си пътувах, имах карта, нали? По Дунава, по железници, където желая. Като се върнах в Русе се срещнах с Елена и й казах: „Аз бях при Учителя и Той ми каза, „че любовта годи хората, любовта ги жени“ и мисля, че с това нещо Той си даде съгласието“. Мисля, дали не беше същия ден или няколко дена след това ли какво, пак се видяхме и тя ми каза: „Хайде да се поразходим и оттам ще минем покрай гробищата, да ти покажа гроба на баща ми, на майка ми“. Викам: „Добре“.
към текста >>

30. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

ТОМ 7

И толкова си ти щастлива, с ново тяло в'вечността и младост, сили в теб се вливат в'безсмъртие и вечна красота.
Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта. Ще идем ний да се срещнем, с Учителя велик на Любовта с песни святи ще прославим любимият и обичан наш баща. И толкова си ти щастлива, с ново тяло в'вечността и младост, сили в теб се вливат в'безсмъртие и вечна красота. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Настоящият материал бе подготвен от мен въз основа на два магнетофонни записа. Под мое давление Величка Няголова направи един запис от спомените на майка си. Другият запис бе направен през 1990 г. от Марийка Марашлиева след като написахме писмо до Светозар, синът на Стефка Няголова, която живееше при него. Той й разреши, а Марийка осъществи записа.
към текста >>

31. 20. Целувание

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Целува се младост, а не старост.
А Учителят като му разправил какво правил се смял: „Сега рекох, ще идете на брат Тодорчо Стоименов сестра му ще я напрегръщате и ще я нацелувате! “ Ама аз вика не можах. Не можах това да направя. Да. Смъртта не се целува. Целува се жив човек. Целува се младост, а не старост.
към текста >>

32. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

В разцвета на младостта си все търсех нещо, търсех божествени хора, чисти и святи, както беше моята душа.
Обикновено ставам рано, умих се и отидох при моята мила майка, разправих й всичко. Тя се усмихна и рече: „Сънувала си, чедо“. „Не, майко, не беше сън.“ Дълбоко съхраних в себе си видението и никому дума. Завърших гимназия, на 18 години постъпих чиновничка в Радио „Варна“. Работа много. В разцвета на младостта си все търсех нещо, търсех божествени хора, чисти и святи, както беше моята душа. Беше петъчен ден. рано сутринта се събудих към 5 часа. Яви ми се второ видение. Лежах с широко отворени очи и силна светлина ме осени. На срещната стена се яви една прозрачна лента.
към текста >>

33. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

ТОМ 7

„Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея.
Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха. И така, благодарение на старши-сътрудника Андрей Андреев днес имам пенсия. На Изгрева живях около 35 години и после като го взеха за нуждите на съветското посолство ме преместиха с моята сестра да живеем в ж.к. „Младост“, 99 блок, а след 17 години, понеже сестра ми се беше поминала ме преместиха тук където и сега живея. От сутрин до вечер съм със Словото на Великия Учител. Колкото мъчнотии и страдания преживях и преживявам, благодарение на Учителя превъзмогвам и до ден днешен. Той ме крепи, Той ме благослови. През 1977 г. сключих брак с един наш брат Стоян Господинов от Бургас, който се подвизаваше в нашето братство.
към текста >>

34. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството.
Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес. Скоро той спря вниманието си на младата сериозна и винаги замислена курсистка, каквато бях тогава. Той също бе вегетарианец и не само това, току-що бе отпечатал книга за вегетарианството, а преди нея друга - "Етични проблеми".
към текста >>

35. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Какво са за въодушевената младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул.
При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя. Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него. физическото разстояние не ме плашеше, не ми тежеше, аз тръгвах с първия възможен влак и се завръщах в село с последния възможен влак. Какво са за въодушевената младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул. "Опълченска" 66, където тогава живееше Учителя? Какво струваше усмивката Му, първото докосване на ръката Му, топлите думи, с които ме посрещаше, знае само душата ми, това не мога да разкажа с думи.
към текста >>

36. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА Никой не познаваше и обичаше душите ни като Него, никой не можеше да насърчи, да подкрепи, да утеши като Него. Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и надеждата и вярата разперваха криле. Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено.
към текста >>

37. 34. ЦЕНАТА НА ЕДНА ОПИТНОСТ

ТОМ 8

Та ние бяхме в младостта си.
патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки. Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит. Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко. Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца.
към текста >>

38. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Като ги видях да влизат, възкликнах: "Ей, какво нещо е да влезат млади хора, те носят младост и живот".
78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ Бяха ми дошли у дома на гости брат и сестра, които току-що се бяха оженили. Като ги видях да влизат, възкликнах: "Ей, какво нещо е да влезат млади хора, те носят младост и живот". Те се усмихват и съобщават, че са се оженили. Казвам им: "Свърши се. Вие вече не сте брат и сестра. Братството ви изчезна". "Ама как така, ние сме решили да не се отклоняваме от Словото на Учителя." Съпругата му като идваше на времето като момиче водена от баща й винаги беше елегантна, с едно таке "ала франсе".
към текста >>

39. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта.
Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта. Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица.
към текста >>

40. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ В своето кратко пребиваване на земята човек се среща всеки ден с две неща: малкото и голямото, две същини, които има да проучава във вечността. Малкото е видимо, относително видимо, по-близко и достъпно, голямото е грандиозно, необикновено, непонятно или мъчно понятно. Но малкото живее потопено в голямото, то е негово начало, основа, среда, която то се стреми да изследва и проучи открай време. Казвам тия няколко думи като встъпление към онова, което искам да изложа, да изнеса, да споделя с моите близки, особено с тия, които се качват нагоре, защото аз слизам вече по нанадолнището на жизнения път. Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си. Мога да кажа, че бях от малкото щастливи хора в нашето време, щастливи само в един миг, който стана съдба и определи по-нататък посоката на живота ми. И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание. Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран. Пък и всички ония, а те не бяха малко, не бяха и много, които дойдоха в досег с това Велико Съзнание, получило в нашия човешки език знанието Учител, не биха могли да кажат всичко за Него. Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си.
към текста >>

41. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2.
Сега в моята голгота тъжна, лежа разпънат сам в килия мрачна, далеч са близки и любими, но виждам ги с лица унили. 5.Х11.1959 г. 3. Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6.
към текста >>

Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2.
И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия. ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА 1. Гдето младите лози шумяха тихо в дните слънчеви на мир и радост, гдето синьото небе с ефирен трепет галеше разцъфналата младост. 2. Гдето славея в зори с призив любовен лееха мелодии сърдечни, и в пробудената ведра, свежа утрин вплитаха се в слънчевите песни. 3. Гдето боровите грани мълчаливи свеждаха чела пред слънчев изгрев и нависнали от сочен плод градини ръсеха ухание и радост. 11 .V. 1964 г. 4. Там полянката зелена,оросена се разстилаше от бодри стъпки, като бисерните капки по цветята нижеха се песните, игрите. 5.
към текста >>

42. 7. УЧИТЕЛЯТ

ТОМ 8

(тайна молитва) Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълни, добрини, радост.
7. УЧИТЕЛЯТ Из тема "Закони на доброто" -лекцията "Хармоничен избор" Т.м. (тайна молитва) Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълни, добрини, радост. Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тези думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. Четоха се изреченията: 1.
към текста >>

Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тези думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. Четоха се изреченията: 1. Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. И 2-ро. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост... Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще достигнете, каквото желаете. Те представляват математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте.
към текста >>

Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост... Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично.
Ако ви кажат, че от съчетанието на тези думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. Четоха се изреченията: 1. Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. И 2-ро. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост... Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще достигнете, каквото желаете. Те представляват математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1.
към текста >>

Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2.
Ако ги наредите по законите на хармонията, ще достигнете, каквото желаете. Те представляват математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1. Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7.
към текста >>

Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3.
Те представляват математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1. Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8.
към текста >>

Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4.
Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1. Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9.
към текста >>

Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5.
С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1. Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост!
към текста >>

Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6.
Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта и т.н. 1. Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>

Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7.
Радостта носи живот и добрини и пълни душата с благост и младост. 2. Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>

Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8.
Доброто носи живот и младост и пълни душата с благост и радост. 3. Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>

Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9.
Душата пълни живота с радост, доброто носи благост и младост. 4. Доброто пълни живота с радост, душата носи благост и младост. 5. Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>

Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
Носи душата благост и радост, пълни живота с добро и младост. 6. Благостта носи доброто с радост, живота пълни с душа и младост. 7. Младостта носи живота с радост, пълни душата с добро и благост. 8. Живота пълни с радост душата, доброто носи благост и младост. 9. Пълни животе душата с радост! Носи й благост, носи й младост, носи й добрини.
към текста >>

43. 15. НАША ФАНА

ТОМ 8

Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него.
15. НАША ФАНА След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко. Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него. И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи. В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от Учителя.
към текста >>

44. 69. ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

1938

ТОМ 8

Ти чуваш: Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Младостта -носи Сила и Живот.
- Целият Изгрев. Ти чу вече славеевата песен. Ти видя вече изгрева на слънцето. Но теб те изненадва нещо друго. Красива утринна музика достига до твоя слух. Ти чуваш: Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Младостта -носи Сила и Живот. И виждаш! И сън ли е това или действителност? - Но душата се изпълва със светлина, очите - с красота. - Пъстър низ от живи мъниста! Гимнастически упражнения!
към текста >>

45. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

ТОМ 8

Само искат." И няколко пъти при такива случаи ме питаше: "Би ли заменила твоята младост с моето положение и задължение на г-жа министерша?
Тук чакаха и търсеха да бъдат назначени на работа на държавни служби, други бяха уволнени и чувах ги как плачат за помощ. Имаше какви ли не просители. Това беше тълпа от отрудени хора в бедствие. Като ме хващаше здраво под ръка, тя бързо ме завеждаше във вътрешната стая и ми казваше: "Елате да си починете. Всички, които са тук идват, седят и чакат. Само искат." И няколко пъти при такива случаи ме питаше: "Би ли заменила твоята младост с моето положение и задължение на г-жа министерша? Както и моят живот на имане? " Макар и срамежливо, отговарях: "О-о, не, в никакъв случай". Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно.
към текста >>

В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта.
" Макар и срамежливо, отговарях: "О-о, не, в никакъв случай". Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи. В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта. И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>

И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта.
Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи. В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта. И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>

Младостта е едно, а старостта е друго.
Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи. В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта. И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>

46. 81. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ - ВЕЧНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

ТОМ 8

" Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига.
Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Смърт в живота и живот в смъртта! " Дванайстият час удря и пролетта с езика на възкресението пише: "Иде вечният живот - път към познаване на Великия Творец на Вселената. Иде вечното благоденствие! " Скръб и радост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: Скръб в радостта и радост в скръбта! " Дванайстият час удря и пролетта възгласява: "Иде Вечната младост, която насърчава, съживява и повдига. Иде Вечното благоденствие! " Зима и пролет. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Зима в пролетта и пролет в зимата! " Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва.
към текста >>

Старост и младост.
" Дан-дан-дан! Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя!
към текста >>

Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта".
Дванайстият час удря и пролетта, облечена в своята цветна премяна, пише: "Иде Вечната пролет, чието благоухание никога не изчезва. Иде Вечното благоденствие! " Дванайстият час удря и пролетта вдъхновено пише: "Иде вечната радост - носителка на веселие и песен. Иде вечното благоденствие! Старост и младост. Махалото на живота бавно се люлее и тихо своята песен пее: "Старост в младостта и младост в старостта". Блажен си ти, човече, който видя, прие и вдъхна аромата на лъчезарната усмивка - миг на равноденствие, която пое своя възходящ път към Вечната пролет, към Вечната Любов! Блажен си ти, човече, който видя лъчезарната усмивка на Онзи, Който стопи леда на човешкото сърце и разпръсна мрака в човешкия ум. Чия е тази усмивка? - На Учителя е тя! Изгрев, 10.януари 1955 г.
към текста >>

47. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.

ТОМ 8

Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>

48. 19. СТАРЕЦЪТ - САТУРН

ТОМ 8

А Меркурий, както знаем е символ на младостта.
Тогава той ни респектираше да не шумим и пречим. Беше много авторитетен и строг. Всички се плашеха от него. А той беше добър астролог. За него планетата Сатурн беше символ на старото, на отживялото, на кармата (това е в смисъл на отрицателните черти на тази планета, защото тя има и много положителни черти). А Меркурий, както знаем е символ на младостта. Иван Антонов казваше за моя свекър Иван Жеков, баща на Данаил, моят бивш съпруг, че е истински образ на Сатурн и затова го наричаше "Старецът". Чувала съм тези думи от него. Иначе моят свекър беше интелигентен човек, преподавател в гимназията, мисля по биология. Държеше много на Учителя и беше прочел всичките му беседи. Но към моето създадено семейство със синът му Данаил, се държеше много зле.
към текста >>

49. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава.
бе обрана цялата литература на Учителя и унищожена. През 1958 г. започна процеса срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол.
към текста >>

50. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Сила и младост са две различни неща.
6 1/2 ч. сутр. 28. VIII. 1944 г. - Св. Богородица Казва се, че някой човек е силен и млад. Сила и младост са две различни неща. Да бъде човек силен, значи да има светлина. Да бъде млад, значи да има топлина. Какво нещо е погрешката? - Погрешката е неразбрана добродетел. Какво нещо е добродетел та ?
към текста >>

51. 02.Като завърших отделенията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили.
Аз вече бях разбрала, че едничкото място, от гдето мога да получа знание е училището и държах здраво. По едно време мобилизираха и баща ми. Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните. Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време. Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя. Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили. Положението на майка ми се влошаваше и през май 1917 год. тя се помина. Тогава бях на 19 години. Тогава за пръв път се срещнах със смъртта. Разбрах, че и аз един ден ще си отида.
към текста >>

52. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
В един момент на меланхолия, на безнадежност, на отчаяние, той изразява своите чувства така: Стоя печален, стоя надвесен над тъмна мъка, над болен блян. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отдих срещам в света студен. Все тъй суетен, все тъй несретен животът вие около мен. Не виждам слънце, не чувам песен, ни отзив срещам в света студен. По-нататък, при друго настроение, при по-високо и бодро настроение, поетът изразява своята мисъл така: Усмихни се, мъчено сърце, светла радост нека в теб надникне, вяра кротка ни да призове път небесен в твоите малки песни. И навеки нека отлетят стара мъка от засмяна младост.
към текста >>

53. 09 - 189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха.
189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала. Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха. Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна межу камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна. Разказал: Пантелей Карапетров
към текста >>

54. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз.
към текста >>

55. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

ТОМ 10

Остана Иринка, дъщеря им, която също не беше в първа младост, но имаше много добродетели.
Дано там, отвъд, е намерил заслуженото си място. Амин! ИРИНКА СЛАВОВА В ония далечни години - около 1949 година, на градината живееше едно братско семейство - Слави Тодоров, дошли от село Габерово, жена му Комна и дъщеря им Иринка. Те бяха скромни и тихи хора, научени на всякакъв труд. Работеха усърдно и най-важното - с любов. Тогова с тях на градината живееше и Георги Куртев и много добре се разбираха, Двамата - бай Слави и жена му, Комна, не бяха много млади и си заминаха скоро след като бяха дошли. Остана Иринка, дъщеря им, която също не беше в първа младост, но имаше много добродетели. Иринка беше неомъжена, трудолюбива, отзивчива и винаги в услуга на всички, пожертвувателна, готова себе си да лиши от нещо в полза на другите. Тя беше истинска ученичка на Учителя. Четеше беседи, молеше се и имаше бистър ум. Този отшелнически живот, който водеше, я правеше още по-съвършена. Никога не се оплакваше, от нищо не роптаеше.
към текста >>

56. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Който щастието вярва, той младостта пропилява.
Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай, защото ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш; може да го изгубиш и може да те излъже. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за свадба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро - не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра, да си ленив. Който щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди; живота не е игра, ни всегдашна шега; той изисква труд и постоянство в добродетелта.
към текста >>

57. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите.
към текста >>

Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света.
Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето.
към текста >>

58. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите.
към текста >>

Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света.
Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето.
към текста >>

59. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене.
Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие.
към текста >>

60. Наряди за 1949 г.

ТОМ 12

с., по следния начин.Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.Евангелие от Матея, 5гл., 1-16ст,Евангелие от Марка, 10 гл., 17-31 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 41-49 ст.Евангелие от Йоана, 16 гл., 1-11 ст.„Духът Божи".Беседа: „Закон за вечната младост" (оттома „Лъчи наживота", Рилски беседи, 1939 г.).Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойдеТвоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията любов." (З пъти) След това ще се направят гимнастическите упражнения.
1949 г. София - Изгрев / П. п. Изпращаме Ви годишния наряд. Нека всеки брат и сестра да го подшие, преди да почне употребата му. 10) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че есенното равноденствие ще се отпразнува в четвъртък на 22 септември, 5 ч. с., по следния начин.Добрата молитва.91 псалом.Молитвата на Царството.Евангелие от Матея, 5гл., 1-16ст,Евангелие от Марка, 10 гл., 17-31 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 41-49 ст.Евангелие от Йоана, 16 гл., 1-11 ст.„Духът Божи".Беседа: „Закон за вечната младост" (оттома „Лъчи наживота", Рилски беседи, 1939 г.).Отче наш.Мото: „Господи Боже наш, да дойдеТвоето Царство на земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие."„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията любов." (З пъти) След това ще се направят гимнастическите упражнения. При братската вечеря в 7 часа ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 22 септември 1949 г., а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва да се произнася мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 5 септември 1949 г.
към текста >>

61. 6. ПРОСТОТА

ТОМ 12

Сутринта е младост.
И тъй, Апостол Павел се обръща към Тимотеяните и казва: „На Царя на вековете чест и слава и во веки веков, амин.“ Ако Бог ви е дал такова сърце, за да Го прославите, трябва да посадите добрите желания в сърцето си и Господ да ги възрасти. Всички добри желания се садят само сутрин, вечер нищо не се сади. Вечер семенцата растат, а сутрин се садят. Така е и в духовния свят. Знаете ли какво значи „сутрин“? Сутринта е младост. Сутрин Слънцето е един млад момък, на обед - женен, а вечер - стар дядо. Когато ходите вечер да го гледате, то казва: „Е, мина, мина всичко, оттогава има 100 години. Трябваше да дойдете, когато бях млад, когато работих, да ви дам нещо.“ Идете на нивата и пак накарайте един стар човек да ви помогне - той ще ви каже: „Стар съм вече, не мога, кокалите ме болят.“ Повикай млад -той веднага ще „ дойде да ти помогне. Кои жънат на нивата? Младите моми и момци.
към текста >>

62. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Имайте пред вид, че младостта е въведение към царството Божие.
За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата. Те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че „това е за младите, не за нас, старите“, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте пред вид, че младостта е въведение към царството Божие. За да влезете в царството Божие, необходимо ви е в живота едно нововъведение, да станете млади. Ще пристъпя към разяснението на 4-та глава. „И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира.“ [ст. 1-3] „Узник“ значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах един друг с любов.“ Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но кажете: „Няма нищо, стаята е малка, любовта ще претърпи.“ „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира“ - то значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е.
към текста >>

63. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

Младостта е образувана от думата „махатади“, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е.
Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо [да] не го отчайва. Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действуват, как се градят общества, домове, култура и причините, по които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Младостта е образувана от думата „махатади“, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо. Аз зная, че трябва да се действува в момента, когато Господ действува, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувствува, когато Господ чувствува. Едни от упражненията ще правите сутрин, а другите - вечер, защото сутрин сте положителни, а вечер - отрицателни; затова, като залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, да се моли вечерно време.
към текста >>

64. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

ТОМ 12

Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е.
Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е „млад“ и „стар“ в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение.
към текста >>

65. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява.
Питам тогава: какво ни ползува, че ние сме остарели и че сме умрели? Казвате: „Ще се мре.“ Каква философия има в това, че ще се мре? Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си.
към текста >>

Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си.
Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от нас би издържала този опит? Питагор, преди повече от 2000 години, е работил така. Малцина са влезли в школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава де е човекът? Като стане и там ако не може да спре, после умира. Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава де е човекът? Какво го ползува след смъртта, че тук е бил богат, че имал милиони? Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си, вкуса си, не може да яде?
към текста >>

66. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта.
Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характери, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до старостта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Представлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата.
към текста >>

67. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

ТОМ 13

Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта.
Но вечерите в самота е досадно и не на шега, развличаш се с музика, а изпадаш в тъга. Друго би било, ако имаше приятелка една, бе разсяла тъгата на твоята самота. Нито книга прекрасна може да ме развлече, защото след нея живота пак така тече. Изчезнаха импулсите отдавна и те. О, колко ми липсва жизнеността на дете. Годините ме подтискат като товар на гърба, искат да ме превият като крайречна върба, а ти се бориш с годините на старостта и търсиш да върнеш отново младостта. 29.11.1982 г. Наследство На кои ли баби и дядовци плащаме земния си данък и какви ли след нас потомци ще ядат тоя горчив залък? Наследство, потомство незнайно от векове все тъй потайно мъчиш се да разбереш техния език, остават глухи на тревожния вик. Век на разплата е сега. Надвиснала е опасността от война.
към текста >>

Нека земята цъфти И старост и младост в едно са сляти.
О, колко жертви тя положи за моето духовно издигане. На колко мъки се подложи, закриляйки ме от всяко презиране. На Бога аз ще служа до края в пътя, който ме въведе. Пътят е стръмен, аз го зная, но друг път за мен веч няма. 12.02.1983 г. Нека земята цъфти И старост и младост в едно са сляти. Да бих могла само от далеч да погледна в тъги и радости в неволи навяти в ума, в сърцето на всеки да погледна. Там бих открила бисери безкрайни и зловонни ужаси, що тровят човека и крият се там от мисли потайни, що търсят да унищожат човека до края на века. О, мисли чудесни, мисли прекрасни, откриватели на нови красиви вълшебства. Унищожете тез мисли на смрад потайни, да бъде земята на нови хвалебства. Да никнат нови красиви семена, знамена на мир да се веят по цялата земя.
към текста >>

68. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442.Младост.
Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! 440.Истината. Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. 441.Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442.Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443.Издържане. Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.
към текста >>

69. И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1441-1460

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Законът на Вечната младост.
Ти ще имаш един свещен възглед за всички негови проявления. Ще трепне сърцето ти, имаш един Господар, ще гледаш как Господ се проявява. Ако ти в мисълта си не можеш да видиш Бога, ако в чувствата си не можеш да Го видиш и в себе си не можеш да Го видиш, никъде няма да Го видиш. Не разпилявайте нищо от любовта. В любовта ще разберете едно нещо: че и най- малкият живот е ценен. Законът на Вечната младост. 1443 Човекът, онзи който носи закона на Вечната младост - познал е Любовта, познал е Мъдро- стта, познал е Истината. Бих желал да дойдете до познанието на Любовта и да придобиете живота. Бих желал да дойдете до познанието на Мъдростта, да знайте какво нещо е светлина и топлина. И най-после да познайте свободата, да знайте закона на Вечната младост. Любов към Бога.
към текста >>

1443 Човекът, онзи който носи закона на Вечната младост - познал е Любовта, познал е Мъдро- стта, познал е Истината.
Ще трепне сърцето ти, имаш един Господар, ще гледаш как Господ се проявява. Ако ти в мисълта си не можеш да видиш Бога, ако в чувствата си не можеш да Го видиш и в себе си не можеш да Го видиш, никъде няма да Го видиш. Не разпилявайте нищо от любовта. В любовта ще разберете едно нещо: че и най- малкият живот е ценен. Законът на Вечната младост. 1443 Човекът, онзи който носи закона на Вечната младост - познал е Любовта, познал е Мъдро- стта, познал е Истината. Бих желал да дойдете до познанието на Любовта и да придобиете живота. Бих желал да дойдете до познанието на Мъдростта, да знайте какво нещо е светлина и топлина. И най-после да познайте свободата, да знайте закона на Вечната младост. Любов към Бога. 1444 Единственото същество, което може да ни възпита, това е Бог.
към текста >>

И най-после да познайте свободата, да знайте закона на Вечната младост.
В любовта ще разберете едно нещо: че и най- малкият живот е ценен. Законът на Вечната младост. 1443 Човекът, онзи който носи закона на Вечната младост - познал е Любовта, познал е Мъдро- стта, познал е Истината. Бих желал да дойдете до познанието на Любовта и да придобиете живота. Бих желал да дойдете до познанието на Мъдростта, да знайте какво нещо е светлина и топлина. И най-после да познайте свободата, да знайте закона на Вечната младост. Любов към Бога. 1444 Единственото същество, което може да ни възпита, това е Бог. Вяра в Бога значи, онова, което търсим в живота можем да го намерим само в Бога. А Любов към Бога - туй, което ние търсим можем да го получим от Бога само по закона на Любовта. Ако имаш Любов към Бога, ще получиш онова, което ти е необходимо.
към текста >>

70. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1655-1680

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

ТОМ 14

1656 „Защото Ти Си моя надежда, Господи Иеова, Упование мое Си от младост- та ми." Псалом 71; ст.
Люби ближния си като себе си. В него ти ще намериш основите на твоето повдигане. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извор на всички блага. 21.IX.1909 г. 1656 „Защото Ти Си моя надежда, Господи Иеова, Упование мое Си от младост- та ми." Псалом 71; ст. 5 Бог. Само съвършените неща се обичат. През каквито изпитания и страдания да минете, в края на краищата ще се убедите, че няма същество в света, което да ви обича като Бога. И при най-лошите условия да изпаднете, Бог работи за вашето освобождение и повдигане. Бог, за когото проповядвам, живее във всеки човек.
към текста >>

71. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I161-180

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Любов. Младост.
Уреждане 164 Нещата в живота се уреждат по-добре от само себе си, отколкото ако човек ги нарежда. Чистотата. 165 Чистотата, която човек има, не трябва с нищо да се подкупва. Божията Любов. 166 В пълната и съвършена Божия Любов расте и се развива сърцето. Мъдрост. 167 Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум. Любов. Младост. 168 Който живее в Любовта, той е винаги млад. Любов 169 Ако Любовта не може да даде Мир на човека, тя не е Любов. 28.II.1922 г. Любов. 170 Любовта всякога оправя нещата. Тя е най- възвишеното и благородното в живота на човека. Истината.
към текста >>

72. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Люба е имала приятелство с Богомил Малджиев от ранната си младост, обаче Учителят не им е разрешил да имат брак.
Съветваше ме, защото аз бях тогава 14-15 годишно момиченце. За всичко ми даваше съвети. Люба живееше в този дом с майка си, една стройна и хубава софиянка и със сестра си Милка. Милка Аламанчева беше библиотекарка на Братството, за което получаваше някаква минимална заплата. Тя разпращаше беседи из цяла България. Люба е имала приятелство с Богомил Малджиев от ранната си младост, обаче Учителят не им е разрешил да имат брак. Винаги им казвал: „Рекох, почакайте! " „Рекох, почакайте! " Многократно, докато накрая те сами са се отказали от физическо разписване. Обаче те дружаха до последно. Но не и до последно, защото Богомил Малджиев след като почина Люба, изгледа Милка, грижеше се и за сестра им Цветана.
към текста >>

73. 58. ДИНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот.
Купих я и се прибрах вкъщи, срязах я там, беше великолепно узряла диня. Резен по резен изядох цялата. Когато станах почувствувах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това състояние, съвършено ново, за първи път изживях. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другият ден, пак съм при същия продавач. Взех диня, която също така беше хубаво узряла, като я режеш пръщи, а вътре като, че ли беше пълна с кристали от рубин.
към текста >>

74. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него.
Но и Акид очарован от Божествената й красота забравил за къде е тръгнал и се насочил към нея. Обикнали се двамата млади и от този ден станали неразделни. Всеки ден щом на морският бряг се показвала Галатея, Акид я хващал за ръка и двамата отивали до една малка пещера недалеч от един висок и скалист връх. Но не само Акид обичал прекрасната Галатея. Обичал я и едноокият грамаден като планина циклоп Полифем. Видял я той на морския бряг веднъж, сияеща в своята младост и прелест, и безумна любов пламнала в сърцето на ужасния циклоп, до който никой не смеел да се доближи, за да не бъде разкъсан и изяден от него. Уплашила се Галатея от страшният му вид, избягала и винаги се криела от него. Но любовта на Полифем към Галатея все по-силно се разгаряла. Всеки ден той докарвал многобройните си стада овце по високият планински връх, сядал на него и започвал да свири със свирката, която сам си направил от дебели тръстикови стебла. Далеч се разнасяли звуците от свирката му и разклащали дърветата. Достигали те и до Галатея и Акид, които седяли на любимото си място до пещерата далеч от погледа на ужасният циклоп Полифем.
към текста >>

75. 10. НАЙ-МАЛКИЯТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътствуваше, не взех под внимание това, което каза.
Изненадах се, стана ми някак си неудобно, засрамих се, че се стига дотам, че Учителя да ме съветва да не допусна това в стопанската ми дейност. Трепнах, защото току-що бях минал през много сериозен път и само Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да му създавам, такива грижи около мен и то за какво, за някакви чисто материални неща, почувствувах се като един неуморим палавник. „Пак ли ще мина по такъв път", изстенах аз. „А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той. В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътствуваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по- късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и за всяка крачка, и беше проправил този път да мине тя възможно най-безболезнено. Тъй лъчите на най-малкия проникваха дълбоко, дълбоко през цялата човешка душа, тъй както тези най-малките идващи от слънцето, пратеници от великите братя там.
към текста >>

76. 34. МЕЗОНИ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Толкова бях радостен, че едва се сдържах да викна: Хубавите дини са най- могъщото средство за придобиване на живот и младост.
Беше великолепна, прясна диня, напълно узряла. И резен по резен изядох я цялата. Като станах, почувствах се лек, подвижен, пълен със сила и живот, със светлина. Наоколо ми също се разливаше една мека, приятна светлина, изпълваше ме една тиха радост. Рекох си: Ето философския камък, панацеята, която алхимиците са търсели толкова столетия, като средство за подмладяване, за придобиване на здраве и живот. Толкова бях радостен, че едва се сдържах да викна: Хубавите дини са най- могъщото средство за придобиване на живот и младост. И аз реших да ям всеки ден дини. Това състояние, което за пръв път изживях, беше съвършено ново за мене. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден отидох пак при същия продавач. Купих си диня.
към текста >>

Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие.
В ежедневния си живот, ние понякога имаме моменти на повишено състояние, което е плод именно на нещо прието от този свят на движението. Легендата изнесена от Лев Толстой, за житното зърно едро като кокоше яйце, в основата си има една вярна идея, една истина. Пра-пра- дядото са били млади, здрави, стройни хора, не грохнали и прегърбени като техните пра-пра-внуци, защото са яли жито едро, едро като кокоше яйце. Значи, приемали са храна от по-високо естество. Следователно, тук се прокарва идеята, за възможността на човека да се ползва от този по-висш свят на веществото. Същата идея е прокарана и в гръцките легенди, където се казва, че Боговете на Олимп са се хранили с нектар и амброзия, които дават вечната младост и безсмъртие. На едно място Учителят прокарва следната мисъл, която пояснява всичко това: „Любовта, състраданието, омразата, грубостта, безсърдечието, това не са някакви състояния, през които човек минава. Те са известен род материя, с която той си служи. В отношенията на хората има обмяна и на частици от по-висши състояния на веществото. Значи, ние приемаме и даваме нещо. Връзката, обмяната не е само тук между хората на земята.
към текста >>

77. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си".
Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
към текста >>

78. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием!
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!...
Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно. В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ треба да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!... И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян!
към текста >>

Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?...
Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг.
45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност.
към текста >>

79. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

"Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21).
Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията.
към текста >>

80. 1925 година

ТОМ 16

Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н.
Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит. Характерно е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината. Животът му е бил необщителен. Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения. Но Бог ги праща за подтик на бялата ложа и те са импулсаторите на мнозина забравили се. 25.VI.1925., четвъртък Сутринта след храна изпратих Мисирджиев и отидохме да жънем в Буваза ечемик - аз, Иванца, буля и батю. Вечерта аз се окъпах, но и съм се много изморил, та едва си отидох и легнах да спя. 6.VI.1925., петък Сутринта след молитва пак останах да лежа, понеже от вчера, дето съм работил и съм се къпал, ме болят костите, та не ми се мърда.
към текста >>

81. 1929 година - продължение

ТОМ 16

От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание.
20.V.1929 год. Станах от сън и се изкачих на височината горе на изгрева си. Колко приятно бе всичко! Небето ясно. Птичките пееха омайно с хиляди чудновати гласове, на които и най-хубавият човешки концерт не може да даде имитация. От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание. Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот. Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш.
към текста >>

82. 1931 година

ТОМ 16

Любовта винаги носи живот и младост в себе си.
Като отидете на оня свят, там ще го приложите. На земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. За да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в любовта си, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си, безсмъртен в знанието си и т. н. Само той може да приложи това, което е учил. Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта.
към текста >>

Младостта се дължи на Любовта.
На земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. За да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в любовта си, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си, безсмъртен в знанието си и т. н. Само той може да приложи това, което е учил. Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи, който има Мъдростта в себе си.
към текста >>

83. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате.
И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо.
към текста >>

84. 1934 година

ТОМ 16

Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате.
И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо.
към текста >>

85. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде.
От два дни се яви цирей на врата ми. Той е като последствие на силно изживяна и огнено изгаряща ме страст, която се подбуди вследствие закачките на Славка. Аз се поставих между чука и наковалнята - от една страна, че аз си имам умна и добра приятелка в София, и още повече, че не ми подобава като ученик на Великия си Учител, Който ни учи да живеем във физическа и нравствена чистота, а от друга, че в младини аз се отдадох наука да уча, да следвам гимназия, и изоставих любовните си влечения, която и да било. И сега аз, на 44-годишна възраст, и това младо, остроумно, чисто момиче с ясен поглед, чисто лице, остър нос и брада. Пъргава и работлива, весела и засмяна. Тъкмо в разгара на своята буйна младост, що мисли, че всичко, що хвърка, се яде. От по-рано досега спокойно си стоях в стаята, необезпокояван от никого, си свирех и пеех, но от известно време забелязах, че за най-малък повод Славка иде да иска това, онова от мене и по очите се виждаше, че тя гори по мен. Не можах да остана индиферентен вътрешно. Външно се показвах хладнокръвен, но вътрешно неспокоен. Като поток потекоха чувствени течения и ме горяха. По цели нощи полова възбуда.
към текста >>

86. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...?
Не можеш ли да предадеш светлите лъчи на Бога - любовта, мъдростта и истината в природата, вие не сте служители. Ние сме за вложеното у вас. От Божественото нито една капка напразно да не се изгуби. От работата си да си доволен. Като станеш на 120 години, ще започнеш да учиш. Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...? ]. По-голямо благословение, но и мъчение, от бялата коса няма. В самата тъмнота живее светлината. Тъмнината е почивка. Страданията идат за почивка. Смяна [на работата] има.
към текста >>

87. IX.Каменка Несторова - съпруга на Пеню Ганев и майка на трите му деца

ТОМ 16

Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство.
Като добра християнка, възпитана в човешките добродетели - човеколгобие и трудолюбие, много скромна, в училище, като ученичка, майка ми бързо спечелва уважението на съучениците си, което й помага да научи българския език и става една добра ученичка, много ученолюбива, която прави добро впечатление и на учителите. Завършва девическа гимназия, а след това учи за начална учителка. По време на войната учителствува в провинцията, а след 1944 год. се премества в София, в училището в кв. „Дианабад", като там се запознава с баща ми, също учител. Макар и да не са в първа младост - тя тогава е била над 30 години, а баща ми - над 50 години, решават да се оженят и да създадат семейство. Нямат намерение да имат деца, понеже майка ми не е била добре със здравето - имала е слабо сърце, крехко здраве. Заживяват своя семеен живот. Но коя жена не желае да стане, освен съпруга, и майка? И ето, за голяма радост и изненада на всички близки и познати на майка ми и баща ми, появява се първата им рожба - дъщеря Елена. След нея пък син - Петър, и това не е краят, защото се появява на бял свят и третият наследник, изтърсакът на фамилията - Иванка.
към текста >>

88. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Сила, младост и живот повтаря се два пъти иска човешкият дух. 7.
Птиченце в небето сладко чурулика, слънцето приветно целий мир облива с радост и любов. Тържествува целий мир повтаря се два пъти И благодари на Бога. II Изворче блика, поточе пее, шумът се разлива. Дивна природа обгръща целий мир със радост и сърцето на човека пълни със надежда тя. И като се труди, пее и работи, в пътя ще успява и ще жене сладки зрели плодове. Сила, младост и живот повтаря се два пъти иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.111.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша.
към текста >>

89. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни.
Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18. Всяка дума носи последствията си Клечката кибрит запаля огъня.
към текста >>

90. V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ТОМ 16

Илия Узунов: „Вечният Дух и младостта на Учителя" с 30 епизода и 21 страници. 5.
Към него са включени за пръв път подробни „Обяснителни бележки" от Вергилий Кръстев. Тази глава е от 48 страници. 2. Галилей Величков: „Под небесната дъга на Словото", съдържащо три глави: а) „По Неговите стъпки"; б) „В Неговата аура"; в) „Под небесната дъга на Словото". Общо са включени 124 епизода на спомени с Учителя Дънов на 240 страници; 3. Нестор Илиев: „Божествената партия" с 60 епизода на 43 страници. 4. Илия Узунов: „Вечният Дух и младостта на Учителя" с 30 епизода и 21 страници. 5. Драга Михайлова: „Мигът на вечността" с 52 епизода на 53 страници. 6. Методи Константинов: „Човекът по пътя на космическата спирала" с 81 заглавия и 182 страници. 7. „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" - очерци и поучения за слушатели, последователи и ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировия Учител Беинса Дуно. Тази глава е представена от Вергилий Кръстев. Цената на книгата е 200 лв.
към текста >>

91. IX. ОНЗИ, КОЙТО ОТКРАДНА АРХИВА ОТ СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ ФРАНЦИЯ, ИЗДАВА ПРОМЕНЕНО СЛОВО

ТОМ 16

С уважение: Евелина Стоичкова Евелина Стоичкова Нейчева ЖК „Младост" I Бл.
Не знам какво да правя, но нещо не ми харесва да се заблуждават невинните хора и да се прави това с Учителя. Затова се обръщам към теб, ти ги разбираш тези работи. Ако кажеш, ще я купя и ще разбера всичко до край. Извинявай за безпокойството. Чакам устен или писмен отговор. С уважение: Евелина Стоичкова Евелина Стоичкова Нейчева ЖК „Младост" I Бл. 79 „А", Вх. В, София, 1729
към текста >>

92. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва.
Болките бяха големи, рамената схванати, а деца бяха дошли много малко. Повъртях се насам-натам, па току реших с децата да прекарам този ден на открито, на слънце, в гората към Ропот. Срещнахме се с ропотските деца. От гимнастиките и дълбоките дишки се почувствувах доста добре, но рамената още ме боляха. При лягане турих си хардалови книги на раменете. Между 5 и 6 ч сутрин - Гергьовден, сънувах, че съм с брат Боев, приказваме върху духовни въпроси; от лицето му лъхаше младост, резултат от работата над своите ближни, но с крака си пак накуцва. В съзнанието ми се мярка Тахчиев, като ревностна душа в този път, но не е при нас в момента. При туй положение на дълбоко съзерцание както бяхме, каза ми се отвътре с тих, приятен глас: „Ти ще работиш със (сестра) Витанова, тя ще лекува телата, а ти ще им говориш, т.е. ще лекуваш душите им; през зимния сезон ще живееш в нейната къща с нея заедно, а през лятото - в твоята барака на Изгрева." Току-що ми се каза това в откровение, явява се сестра Витанова при нас и казва: „Точно в момента на твоето откровение, каза ми се и на мене същото: че ще работим заедно - аз ще лекувам телата на хората, а ти - душите и ще им говориш." Тя се обърна към мен и каза: „Ще си туриш един креват при нас и ще живееш при нас." Брат Боев хвана ме под ръка, но аз се измъкнах. След това намерих се в една турска къща, там ханъмката имаше три малки деца в повивки, но с пъпки по цялото тяло, също като прокажени, майката угрижена, аз се намесих, почнах да говоря и току Витанова изведнъж изпъкна отнякъде и застана на своя пост, т. е. приближи се да ги лекува.
към текста >>

93. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе.
И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи. По лицата ни се разнесе мек и топъл слънчев лъх. Това беше първата целувка на слънцето. Сърцата ни трепнаха от радост, защото вече бяха в контакт с Великата Любов на Бога, която ни се изпращаше чрез слънцето. И планината, която лежеше като голям бисер, се позлати от слънчеви лъчи.
към текста >>

В тебе е силата, о, свещен дар, в тебе е светлината, в тебе е топлината, в тебе е животът, в тебе е всичкото, защото Бог те праща да извършиш велика служба, да донесеш живот и радост, красота и младост и да възрастиш всяко същество да живее и се къпе в благодат на Земята!
Унесени в този чуден и приказен мир на утринната зора, ний стояхме неподвижни, а в душите ни се разливаше тихият глас на вътрешния ни Бог, Който, като се е ограничил в нас, викаше да се изяви и прослави чрез нас. Този Бог в нашите души пееше пред олтара на позлатения изток великата симфония на Любовта. Тя се носеше на крилете на свежия зефир, който изпълваше всемира. „Добре си дошло при нас, о, слънце, което идеш от топлите скути на Великия, Който няма начало, няма и край? Ние те приемаме с радост и разтваряме сърцата си, да се вселиш в нас със своята любов и със своите идеи за чист и свят ангелски живот! В тебе е силата, о, свещен дар, в тебе е светлината, в тебе е топлината, в тебе е животът, в тебе е всичкото, защото Бог те праща да извършиш велика служба, да донесеш живот и радост, красота и младост и да възрастиш всяко същество да живее и се къпе в благодат на Земята! Слънчице, обиталище на светли и висши същества, като пращаш всъде слънчеви лъчи, разтопи в огнените си пламъци всяка нисша проява в човека! Облагороди и освети сърцата, душите и умовете на всички человеци! Посади в техните съкровищници велики добродетели за братство, за свобода и мир! Слънчице, ти, велик съработник на Господа, стори това, за да се преустрои светът, за да се възродят душите и да заживеят живота на ангелите, които те населяват! Слънчице, стори това!
към текста >>

94. 28. Разговор с Учителя на полянката на Езерото на чистотата на 1.VIII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си.
И не ти се иска вече да се учиш. И преждевременно си остарял. Това са скрити идеи, това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците. Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви. Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш младостта вътре в себе си. Когато си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което пореше? " Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че ще си онова момче.
към текста >>

95. 23. Разговор с Учителя на 12.IX.1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място.
При прав гръбнак развиването става правилно, понеже от гръбнака излизат 12 чифта нерва, които отиват по цялото тяло и като се прегърби човек, енергиите не отиват правилно и тогаз органите боледуват. Боледуването на органите зависи преди всичко от енергиите. Трябва да се отпушат дупчиците на гръбначния стълб, през които дупчици минават гръбначните нерви. И вие, музикантите, всяка сутрин като свирите, ставате с една година по-млади. Старостта е едно състояние, натрапено отвън. Истинската младост е излязла от Бога, а старостта е натрапена от друго място. Остарява човек, когато изгуби смисъла на живота си, когато по човешки гледа на нещата и всичко му е без интерес... И тогаз мисли за една промяна, но не знае каква. Старият човек мисли за онзи свят, но не знае нещата ясно. Досега много пъти сте остарявали, но този път гледайте да не остарявате. И ако този път остареете, гледайте да се подмладите. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане.
към текста >>

96. 137. Страданието и скръбта

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

- Старост и младост.
За най-необходимото имаме право, да се не осигуряваме за утре. В нищото може да налееш нещо. Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон. Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в морето. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се освободят от страданията, но има 60 000 000 парии на 350 000 000 народ.
към текста >>

Младостта е разтоварен кон.
Дето има нещо, изпразни го и налей! Като се изучат законите на природата, животът ще се улесни. Хиляди години мислят какво е добро и зло. - Старост и младост. Старост е натоварен много кон. Младостта е разтоварен кон. Страданията са необходими за баласт, да се не обърне корабът в морето. Избягването на страданията е аристократизъм. В Индия искат да се освободят от страданията, но има 60 000 000 парии на 350 000 000 народ. Дяволът не е в едно престъпление. Дяволът е далеч, а като речеш да хванеш дявола, хванеш себе си.
към текста >>

97. 4. В. „Живот, год. I, бр. 5, (19.IV.1929), с. 1

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

ТОМ 17

И тоя образ в глъбини им свети, със ореола си на вечна младост.
„Живот", год. I, бр. 5, (19.IV.1929), с. 1 Мара Белчева НАШАТА МАЙКА Света Богородице, благословена Ти светлина за хижи и палати отблеснала се в цялата вселена На Тебе всички болки са познати. В Теб, майко, се оглеждат вековете - в Теб, извор на сълзи, те черпят радост. И тоя образ в глъбини им свети, със ореола си на вечна младост. Ти вдъхновяваш майстори велики: И мене озари, благослови ме. На твоя ден ме нявга Ти повика; кажи ми що да сторя в твое име. Във чий ли двор да спра, - на чия вратня кои сълзи да изсуша на време; как Твойте святи мисли да отгатна И да закърмят Бога във сърце ми.
към текста >>

98. 6. „Завети, год. IV (1937), кн. 2, с. 40, Спомените вълнуват. Мария Радева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

40 Спомените вълнуват: С МАРА БЕЛЧЕВА В ЮНДОЛА Който е чул нейния млад и кръшен смях, слъкатушен сякаш от някаква детска наивност, ще си каже: Мара Белчева няма да умре, тя ще живее не само рамо до рамо със своя велик другар Пенчо Славейков, тя ще живее не само със своите примирени и мъдри песни, но тя ще живее и като рядък образ на жена, отразила с целия плам на сърцето си жаждата за младост и красота.
6. „Завети", год. IV (1937), кн. 2, с. 40 Спомените вълнуват: С МАРА БЕЛЧЕВА В ЮНДОЛА Който е чул нейния млад и кръшен смях, слъкатушен сякаш от някаква детска наивност, ще си каже: Мара Белчева няма да умре, тя ще живее не само рамо до рамо със своя велик другар Пенчо Славейков, тя ще живее не само със своите примирени и мъдри песни, но тя ще живее и като рядък образ на жена, отразила с целия плам на сърцето си жаждата за младост и красота. Мара Белчева ме гледа със своите лъчезарни очи, в които се кръстосват двойни пламъци: пламъците на душата й, серафично бели в последните години, и пламъците на разпалената камина. Ние седим пред разпалената камина и меката топлина изсушава влажния въздух, който нахлува отвън. Защото вечерите на Юндола са влажни и доста хладни. Някаква слука ме доведе насам, за да търся вилата на едно познато семейство. Като не намерих домакините в къщи, аз се разположих на поляната и извадих ръкоделие.
към текста >>

99. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи.
Ех, за какво друго да ти говоря, с какво друго да ти се похваля, като не виждам и не чувам нищо, освен това, за което ти пиша. [1] Еклесиаст казва: „Видях всичките усилия, които стават под слънцето и ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител; и силата бе в ръката на тези, които ги насилваха. И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия - суета е. [2] Сега и аз потвърждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е суета и то голяма суета. Без милост те продават, купуват, играят си с тебе, използуват те, лъжат те и режат на късове, без да те пожалят. Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи. Във всичко, във всичко влизат без- церемонно и го омърсяват. Открадват го най-лукаво и се гаврят с всичко, което си придобил със скъпа цена. Не зная дали ме разбираш добре и се боя да не помислиш, че това е една моя фикс идея, която ме е обзела. Не, мила моя, не! От обич към всички души, на' които искам да помогна, оз от сърце желая да открия истината, която ги очаква и през която те ще трябва да минат.
към текста >>

100. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

" Свиваше се сърцето ми от болка, че младостта ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен.
И раната се врязваше дълбоко в моята душа и сърце и питах се: що е животът? Аз срещнах хиляди майки, захвърлени, избягали и паднали. Имах пред себе си ред картини, които ми служеха като модел и питах се: към кои да отида? Но душата ми строго заповядваше. Тя биваше силна в тези моменти и казваше ми: „умри като човек! " Свиваше се сърцето ми от болка, че младостта ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен. Но душата пак отговаря: не е животът в глупостта. Ти трябва да разбереш защо си дошла. И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвърляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща. Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете честни и бедни, но не богати, а с име лошо". Тия думи бяха врязани в душата ми и те идваха в такива моменти, когато бях слаба да се боря с назрялата си карма (съдба).
към текста >>

НАГОРЕ

0.51242685317993