Търсене в текстове за 'Мечта'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне.
Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта.
към текста >>

2. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори.
Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността.
към текста >>

3. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните.
Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5]
към текста >>

През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател.
Василцев, заточен поради смела обществена дейност. Той става частен учител на Вера и й казва, че няма нужда човек да отива в Китай, за да служи на човечеството; и тук има какво да се работи. Той й говорил много в този дух. Заточили го в по-далечно място, където починал от туберкулоза. В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка.
към текста >>

Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш.
В писмото си, писано преди смъртта му, той й пише между другото: „Аз самичък нищо не свърших на земята. През целия си живот, бях празен, безполезен мечтател. Ще умра аз, и след мен никаква следа тук на земята няма да остане от моя живот. Но ти, Вера, ти си още млада и силна. Аз зная, аз предчувствам, че ти си повикана за нещо възвишено. Това, за което аз мечтаех, ти ще го осъществиш. Това, което аз само смътно предчувствах, ти ще го изпълниш.” С дълбоко благоговение чела Вера тия редове, написани от изстинала сега ръка. Ней й се струвало, че й говори някой глас от онзи свят. Тя вече не изпитвала страстно и пълно с негодувание отчаяние. Като че чувствала някаква тъмна сянка да прекрачва целия й живот и завинаги да я лишава от възможността на всяко обикновено, егоистично щастие. Тя отива в столицата и там намира как да служи на човечеството.
към текста >>

4. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност.
Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво! Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност. Наближаваме към „Железните врата". Минаваме през няколко кичести селца и спираме при Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком. Отляво тъй е близо до нас Попова шапка, Кобилино бранище, и по-нататък Рупите и Мальовица! Те се издигат като великани, мълчаливи, мощни и замислени.
към текста >>

5. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество.
Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери.
към текста >>

6. 19. ТЕ ЧАКАТ! - Боян Боев (1883 – 1963)

Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях.
С всевъзможни форми са те, с причудливи очертания. Някои имат нежни, меки форми; други са с изострен връх, стремящи се към висините. Някои са надвиснали над главоломни пропасти. Дълго ги съзерцавам. С векове и хилядолетия са те тук, зиме изложени на бури, а лете милвани от слънцето и от лекия зефир. Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях. Калени са те в бурите на живота! С устойчивост посрещат най-големите бури. Те не могат да ги изтръгнат от техните места. С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие. Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото в живота.
към текста >>

7. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост.
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

8. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец.
Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец. Друга една намеса на Учителя в живота ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми. Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил.
към текста >>

9. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас.
Ние вече бяхме сформирали група от осем души за основаване на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас. Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди.
към текста >>

Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко.
През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе. Все помня онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 година. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души, тръгнахме пешком по мокрия кален път, а обувките ни съвсем неподходящи за такова пътуване. Но нали сме тръгнали към Обетованата земя, към осъществяване на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в пропита от влага селска къща, останала без домакиня. Лавнаха кучета, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излязоха две момиченца с едно малко дете на ръце, това бяха децата на Жечо. Обстановката - мрачна, хладна, неприветлива.
към текста >>

10. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше.
"Оставете - изхълцаха те, - фурнаджията ограбил продуктите и вместо гювеч ни поднесе чинийка с нещо, което нямаше смисъл да носим дотук и затова го оставихме." Разочарованието ни беше мъчително и мълчахме. Момчетата затършуваха из торбите си, за да измъкнат от там някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък не можах да хапна. Терзаех се от мъка, че не взех под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да спестя едно не малко разочарование, а заедно с това, и не на последно място, монетите от един студентски джоб. Върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи, Учителя имаше поглед. Върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме и то, не само когато сме около Него, но и далече нейде, не само когато сме в група, но и сами, Учителя всякога и за всичко знаеше. Той бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому. Нашият живот за Него беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас, повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца. От многото случаи, които могат да се разкажат, показващи тези качества на Учителя, ще се наема да приведа само характерните, станали с мен. Спомням си.
към текста >>

11. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.
Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
към текста >>

12. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него.
Затова и мистикът е човек мъдър и разумен и живее в хармония. Затова той работи в света за въдворяването на Царството Божие и Неговата правда. Понеже Бог е реалността в света, към която се стреми всичко съществуващо, затова мистикът преживява Бога като една Велика Истина, която носи свобода и разкрива красотата на света. Затова мистикът е човек, който изпълнява волята Божия в живота си и е абсолютно свободен. И ако някой път си налага ограничения на света и живота, това го прави съзнателно, с цел да изпълни някаква задача в света. Така че, мистикът е човек, който е свързан с Великата Реалност и затова той не е фантазьор и празен мечтател, а творческа личност в света, както Бог е творец, защото Бог живее и се проявява чрез него. Мистикът е човек със светъл ум и чисто сърце и неговото съзнание е чисто и тихо, за да може да отразява и преживява в себе си Божественото блаженство, красота и хармония. Той е в непрекъснато общение с Бога и Бог винаги му изявява своята воля. Когато Божественото се пробуди в човека, то се изявява чрез ума, сърцето, волята и душата на човека. Когато те всички са организирани и са добри проводници на Божественото, тогава Божественото се проявява чрез цялата човешка природа и това именно е съвършеният мистик. А когато някои от тези части на човешката природа не са организирани, за да бъдат добри проводници на Божественото, тогава то се проявява хармонично само чрез онази негова част, която е организирана, а чрез тези, които не са организирани, се проявява нехармонично и непълно.
към текста >>

13. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток.
Силите и влиянията, приписвани на някои раси от астралния свят, принадлежат в действителност на владиците и князете на мрачната орбита, които безмилостно извращават всички истини, всички теологически догми, чрез умишлени, лъжливи тълкувания, като им придават формата на логически илюзии и видима правдивост. Но тези илюзорни форми не са нищо друго, освен софизъм, който няма никаква трайност, ако го подложим на проницателното зрение на Духа. Лица, на половина посветени в тайните на природата, обикновено попадат в такива хитро изплетени мрежи. Тук ние виждаме истината на окултното изречение: "'Малкото знание е опасно нещо'". Именно в това време, когато мрачната орбита е била в своя парихелий - най-близо до Земята - тези черни братя с успех са създали своята теологическа пропаганда от доктрините за превъплъщението, за кармата и за безплътните черупки в този им вид, както на техните очи се вижда, които се намират под влиянието на израждащата се духовност на мечтателния Изток. Ако се разгледа извършеното в неговата истинска светлина, то това гигантско движение на черните маги е имало за цел да нанесе смъртен удар на спиритуализма, който бързо се разпространява по земята. Тези доктрини възприети навсякъде в този вид, както те са изтълкувани в будийския култ разрушават родените възможности да духовно общение на хората с безплътните същества. Обаче това движение е обречено на унищожение. Истината, спиритуализмът, без да се гледа на невежеството на неговите тълкуватели, на заблужденията и грубата измама на неговите привърженици не може да бъде угнетен от черната магия , нито задушен от източните теории. Тази истина е твърде очевидна за истинския ум.
към текста >>

14. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Българският пазар във Византия обменял западната студена мисъл с красивата мисъл на замечтания Изток и давал път на дълбоката източна мъдрост да оплоди конкретната мисъл на Запада и да слее в едно сложно влияние пътеките на двата духа.
Това станало и с Боян. Той бе пратен във Византия да се учи и там се срещна с хора, които го пробудиха за неговата мисия. Исторически е известно, че през онези времена българските пазари във Византия са били широки и богати. Византия тогава е била средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток. Дълги кервани сновяли, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури на епохата, която се нарича византийска култура. Българският пазар във Византия обменял западната студена мисъл с красивата мисъл на замечтания Изток и давал път на дълбоката източна мъдрост да оплоди конкретната мисъл на Запада и да слее в едно сложно влияние пътеките на двата духа. И тъй, по търговски път минавало онова, което е чуждо на спекула и корист. България свързвала Изтока със Запада и обменяла както плодовете на техния труд, така и техните духовни богатства. На тези български пазари във Византия са виждали Бояна често да ходи и да стои по дълги дни в широките подземия в един склад за копринени платове и после да излиза оттам с двама непознати, заметнати с покривала. Те го дирили и в двореца, където той живеел. Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи.
към текста >>

15. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той бил строго привързан към догмите на православната вяра, бил жив църковник, добър оратор и мечтаел да стигне до патриаршеския престол.
Народът обаче узнава за това и недоволствата почнали. Цар Петър дружал с двамата тогавашни църковници — презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бил сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бил користолюбив, упорит и разпуснат. А презвитер Козма е бил ученолюбив, искрен и се е стремял да придобие повече знания. Той бил строго привързан към догмите на православната вяра, бил жив църковник, добър оратор и мечтаел да стигне до патриаршеския престол. При постоянната обмяна на мисли на тези двама църковници с цар Петър, царят обикнал аскетическия живот и намразил тежкото иго на царската власт. Веднъж, според историята на Симеон Антипа, той извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери, и предложил на Боян да приеме короната и царството. Боян му казал, че до потира на жреца се достига през царската корона и лошият цар не може да стане добър жрец. И още му казал, че не може да приеме царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. Той упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на себе си, а не на Бога.
към текста >>

16. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество.
Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество. С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество.
към текста >>

17. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата.
Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти." Богомилите са ратници за идване на Царството Божие на Земята. Иисус знае, че има властници на Земята, но той мечтае за Царството на Бога, за Божественото управление, когато ще бъдат премахнати войните, бесилките, тъмниците, съдилищата, неравенствата. Волята на Бога не е тирания, а е Правда, Мир, Любов и Свобода. Апостолите вървят по пътя на Христа. Те казват, че подобава повече да се подчиняваме на Бога, отколкото на земните властници. Първите християни виждали в лицето на цезарите демони, които тиранизират душите и телата на хората. Богомилите, като основавали свой индивидуален и социален живот на вярата в световното Добро — Бог, като считали, че тиранията не е от Бога, не могли да не...* (* в оригинала не се чете) и властта.
към текста >>

Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята.
Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни. Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.
към текста >>

18. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах.
Да, каквото Господ даде, но след като си работил! Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете.
към текста >>

Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек.
Но без да сме работили, без да сме мислили, опасна е тази работа! Пророкът ще дойде и ще каже: „Приготви се, понеже те викат на другия свят.“ Вие трябва да се освободите от вашите стари заблуждения и теории, насъбрали се във вас не само от този живот, но и от хилядите ви съществувания. Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например, кой от бас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близо до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете. Но след като умрете ще видите, че пак ще имате съзнание.
към текста >>

19. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството.
Човек с космичното съзнание влиза вече във връзка и с други по-висши същества в космоса, той влиза в съзнателна връзка с Христа. Това не е теория, а е въпрос на опит и всеки може да го провери. Това е вече един опит на съзнанието. Защото отвънка и да се повика Христос това е само едно насилие на вашето съзнание, затова всеки трябва да направи лична, съзнателна среща с Христа, Който е на земята и работи за повдигането на човечеството. Когато човек започне да живее с космичното съзнание, той полага живота си на съвсем други принципи и закони - за него думите и делата вървят заедно; основен принцип в неговия живот е любовта; и той живее с любовта, а не само говори за нея. За него богатството и единството е факт, а не теория или мечта, той живее в закона на единството. Развитието и пробуждането на съзнанието става последователно, Човек е съществувал и преди онзи момент, за който се говори в Библията, че Бог създал човека от пръст, но с въвеждането на човека в рая, в него се събуди самосъзнанието, което е процес на съзнание, че не живеем, както трябва, а има и друг един процес, който го наричат „възкресение“, любов, Царство Божие и пр, Всички тия термини означават една велика истина, това е космичното съзнание, което носи безсмъртие на човека. Човекът трябва да се освободи от сегашното положение и отношение, но то ще стане, когато се пробуди космичното съзнание - в него човек реализира мира, по който е копнял - той е господар на всички условия, той помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Когато в човека се отвори сърцето и е готов за всякаква жертва и когато живее с идеалите за общо човешкото благо, това не са прояви на самосъзнанието, а са първите проблясъци на свръхсъзнанието. И колкото повече се проявява съзнанието, толкова повече нашият живот се осмисля, защото не е въпрос да бягаме от живота, но въпросът е - да се разбира животът - защото само когато разбираме живота и го живеем по законите, които лежат в самото му битие, ще реализираме вековния копнеж на човека - свободата. А сега хората чакат да дойде някой отвънка да ги освободи.
към текста >>

20. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот.
В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие - вземане и даване; т.е. чисто търговско- спекулативна работа. Любовта е същността на живота. Това е великото вътрешно разбиране на Любовта. Любовта е туй, което носи всички блага на човешкия живот. Туй, за което вие си мечтаете в хиляди форми, това е проявата на Любовта отвънка; тя е и средата, в която се развива нашият живот. Ние не знаем да има някаква реалност извън Любовта. И да има някаква реалност извън Любовта, ние не може да я приемаме само чрез Любовта. Различните фази, през които човек минава в живота си, са само фази, за да разбере истината за Любовта. Но при тези положения, той частично ще разбере тази истина. Истинска любов е тази, която може да ни извади от гроба, която може да ни извади от сиромашията и да ни освободи от всички болести и страдания в живота.
към текста >>

21. Фантазирането като метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не се постига.
• 712 • Фантазирането като метод за работа. Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не се постига. Добре е човек да мечтае. Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Като мечтае, като държи в ума си известни идеи и като ги вложи в сърцето си, те един ден ще се реализират от волята. И светът първоначално е бил като идея в ума на Бога.
към текста >>

Добре е човек да мечтае.
• 712 • Фантазирането като метод за работа. Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не се постига. Добре е човек да мечтае. Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Като мечтае, като държи в ума си известни идеи и като ги вложи в сърцето си, те един ден ще се реализират от волята. И светът първоначално е бил като идея в ума на Бога.
към текста >>

Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите.
• 712 • Фантазирането като метод за работа. Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не се постига. Добре е човек да мечтае. Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Като мечтае, като държи в ума си известни идеи и като ги вложи в сърцето си, те един ден ще се реализират от волята. И светът първоначално е бил като идея в ума на Бога.
към текста >>

Като мечтае, като държи в ума си известни идеи и като ги вложи в сърцето си, те един ден ще се реализират от волята.
• 712 • Фантазирането като метод за работа. Някои мислят, че ако човек мечтае или работи с идеи, нищо не се постига. Добре е човек да мечтае. Бог помага на бедните, на страдащите, на мечтателите. Като мечтае, като държи в ума си известни идеи и като ги вложи в сърцето си, те един ден ще се реализират от волята. И светът първоначално е бил като идея в ума на Бога.
към текста >>

22. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тритонът на водата - мечтателност, романтичност, променливост, скромност.
Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тригоните могат да се разглеждат от две страни - като обективни творчески сили на Космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тритонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се изявява с борбеност, властолюбие, вой- нственост. Тритонът на земята - като търпение, трудолюбие и послушание. Тригонъг на въздуха - идеализъм, философия, артистичност. Тритонът на водата - мечтателност, романтичност, променливост, скромност. Дванадесетте знака на зодиака показват скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се пораждат различни резултати във външния живот. *** Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тригона, и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знака, те образуват три квадрата с по 4 знака. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот.
към текста >>

Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм.
Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, ге правят ровения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - холеричен темперамент с присъщата му сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, човекът е даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен има санг виничен темперамент с изтънчена артистичност п вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив - има меланхоличен темперамент. Знаците на огъня дават всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа. Знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин:
към текста >>

Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката.
Ако повече от планетите са във въздушни знаци, човекът е даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен има санг виничен темперамент с изтънчена артистичност п вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив - има меланхоличен темперамент. Знаците на огъня дават всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа. Знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с четирите елемента и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. -------------------------------------- * По-надолу ще се спра да разгледам по-подробно темпераментите във връзка с четирите елемента и морфологическите типове, свързани с тях.
към текста >>

23. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са мечтатели, идеалисти, спиритуалисти и хора, вдъхновени и ентусиазирани, съзерцателни мистици, художници, поети.
Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази, но и повърхностен. Те са мечтатели, идеалисти, спиритуалисти и хора, вдъхновени и ентусиазирани, съзерцателни мистици, художници, поети. Щедри са на обещания, но никога не изпълняват думата си. Твърде склонни са към религиозни системи и за това често между тях се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр.
към текста >>

24. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни.
Видяхме също, че четирите тригона, като проявление на четирите елемента, дават четири основни типа и четири темперамента. Холериците, които са проявление на елемента на огъня, са: духовити, красноречиви, търсещи слава и почести, амбициозни, с високо мнение за себе си. Те са хора огнени, като стихия. Сангвиниците, които са израз на елемента на въздуха, са дружелюбни, обичат мира и хармонията и са справедливи, идеалисти, обичат науката и изкуствата, интелектуалци. Ме- ланхолиците като проява на елемента на земята са практични, реалисти, критично настроени, с дълбока мисъл, способни на дълбока концентрация и себевглъбяване. Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха - Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Наричат ги така, защото, когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т.е., през пролетта и лятото.
към текста >>

25. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората.
Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане.
към текста >>

Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те изцяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за Царството Божие на земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност те живеят със съзнанието си в един реален свят, който се стремят да въплътят в земните форми, но не им се отдава. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и имат голяма интуиция, силни предчувствия и ясно слушане. Повечето съвременни хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун.
към текста >>

26. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие, които се въодушевявате като ученици на Великата Окултна Школа, няма да мечтаете по-скоро да остареете, но ще се учите да прилагате любовта, ще възприемете светлината и ще придобиете знанието и ще използувате Божествената свобода.
Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега. 46. За младежкия клас. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност. Аз бих желал вие да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой израз - душите ви да бъдат нежни. Вие, които се въодушевявате като ученици на Великата Окултна Школа, няма да мечтаете по-скоро да остареете, но ще се учите да прилагате любовта, ще възприемете светлината и ще придобиете знанието и ще използувате Божествената свобода. Аз желая между вас да се установи една вътрешна хармония, при която класът ви да расте нормално. Другояче ще имате хилави резултати. Този е истинският път, по който като вървите ще придобиете разумния живот, от който ще бъдете доволни вие и вашите ближни и приятели. Трябва да бъдете като децата. Само върху тази основа може да се добие истинското знание.
към текста >>

27. 13-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите.
В окултизма ние разбираме добър човек този, който знае правилно да използува известни Божествени сили в техните форми, които им са предназначени. Това значи добър човек - на всяка Божествена сила да даде съответна форма, която е определена заради нея. Защото в окултното знание само тъй ще придобиете светлина. 21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-производителни. Ще започнеш с най-слабите сили, които имаш. Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите. Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава. Вън от Школата може да мечтаете колкото искате. Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти. И затова в окултната школа най-напред се пристъпва към изучаване на малките работи, а след това се пристъпя към изучаване на великите работи. Това са наричали в древността малки и големи мистерии, малките мистерии се отнасят до силите и тайните свързани със земята, а големите, великите мистерии се отнасят към силите и тайните свързани със Слънцето и с Космоса.
към текста >>

Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава.
Това значи добър човек - на всяка Божествена сила да даде съответна форма, която е определена заради нея. Защото в окултното знание само тъй ще придобиете светлина. 21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-производителни. Ще започнеш с най-слабите сили, които имаш. Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите. Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава. Вън от Школата може да мечтаете колкото искате. Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти. И затова в окултната школа най-напред се пристъпва към изучаване на малките работи, а след това се пристъпя към изучаване на великите работи. Това са наричали в древността малки и големи мистерии, малките мистерии се отнасят до силите и тайните свързани със земята, а големите, великите мистерии се отнасят към силите и тайните свързани със Слънцето и с Космоса. Затова ще започнете с малките сили, които имате в себе си, с най-малките подтици, не започвайте с най-силния подтик.
към текста >>

Вън от Школата може да мечтаете колкото искате.
Защото в окултното знание само тъй ще придобиете светлина. 21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-производителни. Ще започнеш с най-слабите сили, които имаш. Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите. Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава. Вън от Школата може да мечтаете колкото искате. Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти. И затова в окултната школа най-напред се пристъпва към изучаване на малките работи, а след това се пристъпя към изучаване на великите работи. Това са наричали в древността малки и големи мистерии, малките мистерии се отнасят до силите и тайните свързани със земята, а големите, великите мистерии се отнасят към силите и тайните свързани със Слънцето и с Космоса. Затова ще започнете с малките сили, които имате в себе си, с най-малките подтици, не започвайте с най-силния подтик. В окултизма ние започваме с най-малките, с най-слабите подбуждения.
към текста >>

Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти.
21. При изучаване на окултните истини в окултната школа, човек трябва да започне да работи с най-слабите сили в света, те са най-производителни. Ще започнеш с най-слабите сили, които имаш. Няма да мечтаете като свършите Школата какво ще правите, но ще учите. Като имате свободно и празно време, може да си мечтаете каквото искате, но в Школата няма да се занимавате с никакви други предмети, освен това, което ви се предава. Вън от Школата може да мечтаете колкото искате. Когато ние искаме мечтания, окултните Братя, когато искат да си помечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада, да видят всички мечти, защото адът е пълен с велики мечти. И затова в окултната школа най-напред се пристъпва към изучаване на малките работи, а след това се пристъпя към изучаване на великите работи. Това са наричали в древността малки и големи мистерии, малките мистерии се отнасят до силите и тайните свързани със земята, а големите, великите мистерии се отнасят към силите и тайните свързани със Слънцето и с Космоса. Затова ще започнете с малките сили, които имате в себе си, с най-малките подтици, не започвайте с най-силния подтик. В окултизма ние започваме с най-малките, с най-слабите подбуждения. Ако ти можеш да дадеш живот на едно най-малко подбуждение, ти си в сила да правиш велики работи.
към текста >>

28. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек в своето въображение трябва да има Бога като един идеал, като една мечта, той да бъде за него един импулс в живота му.
В Божествения свят се интересуват как даден човек е изразходвал своята енергия, която е Божествена. 301. Стремежът на Ученика. В тази Окултна Школа вие трябва да имате стремеж, импулс да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между Божественото и човешкото. 302. Връзката с Бога. Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като един идеал, като една мечта, той да бъде за него един импулс в живота му. И към всички онези същества, на които вибрациите са силни, човек трябва да пристъпва внимателно, за да може да се повдигне. 303.Основната мисъл на Ученика. Основната мисъл на нашия живот е да се прояви Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. Бог като се прояви в нас, ние трябва да бъдем носители на Неговата велика мисъл. Няма нищо по-велико и по-красиво от това.
към текста >>

29. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат.
Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна?
към текста >>

30. ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм. Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена - превръщането на материята - стана реалност за модерната химия. От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и е идеята за „духа", която противопоставят на „материята". Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи: Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството. Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството.
към текста >>

31. ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Ще възбудят такова творческо вдъхновение, за което човечеството дори не е мечтало.
"...никой не е по-интелигентен и по-мъдър от Живата Разумна Природа и че никой не може да бъде неин господар." Народите ще разберат, че „...от Мъдростта не съществува по-голяма сила в света." Синовете на Светлината, на Мъдростта, които ще се проявят през време на втория период от епохата на Водолея, ще притежават мощни творчески сили. Те ще ги изявят във всички области на живота, особено в областта на метапсихичните изследвания, на поезията, музиката и философията. Ще възбудят такова творческо вдъхновение, за което човечеството дори не е мечтало. За такова висше вдъхновение са необходими три главни качества: смирение, знание и светлина. Светлината носи знание, пряко свързано със Света на Мъдростта, а познанието е предпоставка за великото смирение. Тази Втора максима на Свободата се отнася към Четвъртото посвещение, свързано с Новозаветния свят: освобождаване от веригите на чувствеността и гнева.
към текста >>

32. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и
към текста >>

33. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене.
По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари. Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш. Пролетта започни да идваш на гимнастика и със сигурност ще бъдеш по-добре.“ Приех с голяма радост: „Ще те послушам, всичко ще направя, което ме съветваш. Аз обичам туризма и съм ходила като млада на много места.“ После ѝ разказах за разболяването на сина ми.
към текста >>

34. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

„Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си.
Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея. Възхищаваше се на всичко. Само добри и благородни приятели имаха привилегията да я посещават, защото бе взискателна и не допускаше всеки да навлезе в живота й. Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик. Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява. „Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си. После чете свои стихове и ми подари стихосбирката си „Детски образи." Сестра Теофана предричаше светло бъдеще за нашата страна. Не съм срещал друг да обича така искрено България и света. Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат орехи край пътищата и из полето. А също и плодни дървета.
към текста >>

35. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта.
Първо до полите на планината, после по-нагоре, докато се установихме на нашия бивак - Ел Шадай. Но и ние, софийските дами, се променихме. Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически. Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав. Но животът на „66", където живееше още Учителя и където беше столът, постепенно се изместваше нагоре. Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта. Единици го посещаваха и му се радваха. Колко далече от София беше той! Но ще стане близо, когато Учителя го посети. Какво нещо е Учителя! Той запалва малките лампички и те летят вече из София и осветяват живота.
към текста >>

36. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата.
1930 г. „Понеже аз живея и вие ще живеете". „ От душата излизат мисли, възвишени и светли". Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен. Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера. Очаквахме лятото и мечтаехме да поемем каменистата пътека през Скакавица, която води към езерата. Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни. Всичко виждахме през очите на планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера. С този копнеж ние посрещнахме пролетта. После направихме осмия младежки събор на 12, 13 и 14 юли. Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
към текста >>

37. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна... Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна.
към текста >>

Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Нова радост за сърцата. Една далечна мечта прекрачи прага на нашия дом - Изгрева. Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти. - Скромната ни бяла обедна... Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност. Тя примири своенравния вкус на мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата на общия ни живот. Нашата скромна бяла обедна. * Братята усърдно градят, а сестрите подават вар, камъни и пясък. Лицата на всички сияят.
към текста >>

38. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

- Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед към градината.
Никой не може да го разбере и да му помогне." Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго: - Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо! Но колко е важно да знаем какво да искаме от Господа! - Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед към градината. - Защото поискал от Господа знание. - Каквото поискал, това и получил - 300 жени и 700 заложници, но заедно с тях и големи изпити - за да разкрие по-лесно мистериите на жената. И накрая стигнал до положението да каже: „Суета на суетите! Всичко е суета! "
към текста >>

Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън.
Тези разсъждения на домакинята разведриха нейните гости и тя се възползва от това, за да досипе в чашите от ароматичния си чай. Остроумна и закачлива, докато наливаше в чашите, тя продължи своите раздъждения: - Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост. Макар и цар, може би е искал да получи знанието, което на всички ни липсва - как да обичаме хората такива, каквито са. Чайникът кипеше и изпълваше стаята с аромата на горски билки. Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън. - Да, всички искаме да получим повече знания, но според мен същественото в живота е да се научим да обичаме хората. Като каза това, тя отпи от чая си и понеже всички проявиха интерес, продължи: - Какво ще спечелим, ако вместо да изучаваме доброто в света, по цял ден теглим с везни недостатъците на хората! - Ще спечелим горчивини, болести и недъзи. И тогава, ако нещастията дойдат, аз вземам цигулката и им свиря, докато си отидат.
към текста >>

39. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще.
Последни при Бога се явили българите, обаче за тях не останала. Те помолили Бога да им даде някаква звезда, която да им свети. Бог, понеже обичал българите, които много пъти го слушали, направил Млечния път и казал: Ето ви Млечния път да ви свети и помага в трудностите на живота, той е за вас." (64) Земята със своята култура и цивилизация на народите представлява забраненият плод, или антиподът на Божествения живот. Затова всички будни души, които се въплътяват на Земята, подсъзнателно се стремят към по-великата култура на Слънцето, която е символ на новия живот в света. От нея има и по-велика култура на Мъдростта, център на която е Сириус, мечтата на човечеството за едно далечно бъдеще. „Даже нашата Слънчева система не е в състояние да разреши всички въпроси. — Защо? — Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето Слънце е само уд от тая всемирна система с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествен организъм? Това Велико Космично Слънце наричам „Душа на вселената" (Алфиола).
към текста >>

40. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.
Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 г., петък, салонът е готов. Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч. Доктор Жеков помпа, Учителя държи маркуча и мие, а Ради събира боклуците. Така тримата възстановяват реда и чистотата.
към текста >>

41. 7.42 Мария Тодорова - Светозар Няголов ( -2013)

От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот.
Мария Тодорова Друг ярък представител на братството, живял в аурата на Учителя, е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20 февруари 1898 г. От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот. Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" № 66. След интересния разговор, който провеждат, той й предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и упътвания. Учителя й задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на 3 години тя е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите.
към текста >>

42. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че 2 деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях.
Посрещнаха ни студеният източен вятър, непрогледната тъмнина, допълнени с рядка мъгла, а от групата няма и помен. Върнахме се пак в хижата и понеже сме били големи философи в миналото (Учителя ни го каза това при един случай), започнахме да умуваме - как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя, дори и посоката, в която тя се намира. Аз предложих да изчакаме да се съмне и щом някои туристи излязат от хижата и тръгнат нагоре, да ги проследим и видим накъде отиват и ние веднага да тръгнем след тях. Приготвихме всичкия багаж, напълнихме торбите и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна да просветва на тавана от зората, но никой от спящите не се сещаше, че 2 деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, така мечтан от тях. Най-после абсолютната тишина се наруши от скърцането на врата на долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни забележат. Видяхме трима младежи с раници на гърба, които се готвеха за изкачване на върха. Потеглиха надясно, покрай езерото, и заизкачваха баира на запад от хижата.
към текста >>

43. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Младият Константин Дъновски може би дълго щеше да мечтае за едно пътешествие, ако не беше се появила нова изненада.
Вуйко Йоргаки Зебилев Понякога в живота се случват неща, които човек най-малко е очаквал. Младият Константин Дъновски може би дълго щеше да мечтае за едно пътешествие, ако не беше се появила нова изненада. Един ден в мегданя на Устово протропаха два коня. Единият от конете бе окичен с герданче, по което зънкаха две малки медени звънчета. Гласът им приличаше на мелодичния напев на родопските стада. От конете слязоха двама мъже - очевидно не от този край. Единият бе по-стар, по-рус и облечен както се обличат заможните селски люде, макар че носията му не беше тукашна.
към текста >>

44. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си.
Третият младеж се казваше Петър Атанасов. Родът му беше от Провадия. Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града. Имаше нещо, което свързваше този младеж с Константин Дъновски. Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица. Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания.
към текста >>

45. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е ли настъпило време да направи сам това, за което е приказвал и мечтал?
През онова мурабе1 , което водеха турците с руснаците, той беше като преводач на руските войски. Те без него не можеха да се справят. Казвам ти, да знаеш с какъв човек имаш работа. Докато се прибираше в своя хан, Константин все мислеше за това, което чу от тези люде. Та нали и той говореше в Устово за тези неща? Не е ли настъпило време да направи сам това, за което е приказвал и мечтал? Не е ли настъпил денят, когато ще трябва да премери силите си с гръцкото влияние в онзи край, който по всичко личи става за него съдбовен? - Не ми се вярва, че се разделяме за дълго - каза чорбаджи Атанас на младежа, когато си подадоха ръка при ъгъла на една от чаршийските улици. - И аз мисля така, чорбаджи Атанас. - Но аз забравих да те питам за името - каза Атанас. - Константин Дъновски се казвам, а моето село е Устово в Родопите.
към текста >>

46. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае.
Там децата на родолюбивото село щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто. Там ще слушат разказите на младия даскал Константин Дъновски, който така увлекателно знае да разказва за миналото на нашия народ, за славата на царе, войска и писменост. Третото, макар и затворено в дома на чорбаджи Атанас събитие ще се приеме добре от много хора. Бащата беше сгодил дъщеря си Добра за Константин и беше получил съгласието на двамата варненски свещеници да дойдат и да извършат полагаемата се церемония. Константин Дъновски беше вече стъпил на свои нозе. Имаше дом и близки, започна народна и мечтана от него работа и за другар в живота си щеше да има кротката, свенлива и предана душа Добра, с която скоро щеше да се венчае. * Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното село Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията. Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в селото. За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в селото младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст. На няколко пъти той ходи във Варна, срещна се там с близките люде от рода на вуйко си Йоргаки, намери по-събудени българи и сформира в града българска училищна община, след което и там бе открито първото българско училище.
към текста >>

47. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен.
Да завърши там - казваше той - останалите класове, а после да видим къде. Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено. За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си непринудено и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света.
към текста >>

48. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем.
Човекът, пълен само със сила ще прилича на бомба, която всеки момент може да експлодира. Пълен ли с само с богатство, заради което хората ще му оказват лицемерно почитание, той ще представлява едно нищо, облечено в преходно и смешно великолепие. Тогава какво значи да си пълен с благодат и истина? То означава да си създал вътрешна връзка с Бога. А какво повече човек може да пожелае? Такъв, който е осъществил такава, има всичко, това е най-голямата пълнота и най-възвишеното щастие, за което може да помечтаем. Човек, който има връзка с Бога, живее в любов, а любовта, която изпълва живота ни, е вече самото щастие. То се съдържа в нея. Когато хората слушат да се говори за любовта, разбират различни неща. Необходимо следователно е да се разберем за каква любов става дума. Има любов, която прилича на пукната стомна, водата от нея изтича и свършва.
към текста >>

49. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мечтата на будните хора през вековете предстои да се сбъдне.
От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога. Строители и творци ще изпълнят опустошената земя и върху развалините ще цъфнат райски градини. Мечтата на будните хора през вековете предстои да се сбъдне. Сила и живот, радост и щастие ще бликнат от уморените сърца. Но идват новите хора на шестата раса — расата на светците, които ще населят земята. Тя ще заеме достойно мястото си в звездната симфония и нейният вопъл и дисонанс ще се превърнат в ангелска песен. "Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна Любов, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета. Той ще се изяви на света в своята сила и слава и ще излее благословението си над всички свои чада.
към текста >>

50. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мечтата на поетите, станала действителност.
Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов". И направи пътя — последните Му думи бяха: "Трябва да се проправи пътят за душата към Небето" — 24.12.1944 г. Новият Завет, който Той нарече "Третият завет", ще бъде съдържанието на 7000 беседи — десетки томове съвършено Божествено Слово. Ако Христос роди човечеството чрез проливане на кръвта си от любов към него, Учителят възкреси човешките души, потънали в гробницата на космичната духовна нощ. Епоха на възкресението — епоха на Великата Любов, превърната в живот на земята. Мечтата на поетите, станала действителност.
към текста >>

51. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

От дете мечтаеше за хубави коне и каруца.
Той искаше на всяка цена да има волчетата: – Давам ти 500 000 лева! Евтим каза: – Не ги продавам. Но едно мъничко колебание се роди в него. От дете мечтаеше за хубави коне и каруца. Мярна се в ума му мисълта, че най-хубавите коне струват 200 000 лева, ще останат и пари… – Давам ти 600 000 лева за волчетата – казва търговецът. Сделката стана. Търговецът откара волчетата при баща си на село. Помръкна щастливият дом.
към текста >>

52. РОЗИТЕ - Борис Николов

Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят.
РОЗИТЕ Имахме сестра, която обичаше цветята. Градината ѝ беше като кътче от Рая. Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се отблагодаряваха. Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него.
към текста >>

53. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса.
Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници.
към текста >>

54. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот."
И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П.
към текста >>

55. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П.
Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта. То е възстановяване на Първичната връзка с Бога, която съществува от самото ни явяване на света.
към текста >>

От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ?
в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". В своето Слово той неведнъж се е спирал на това взаимоотношение и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса. От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе?
към текста >>

56. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата.
Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на благата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна! За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собствен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида.
към текста >>

57. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ще бъдат осъществени на практика идеали, за които човечеството е мечтало и се е борило векове наред: "Бъдещето на славяните е добро.
Значи Бог ще се прослави в славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога." И още: "Освен "славяни" ние казваме "словени". Коренът на тази дума е думата "слово ". Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни." Ако славяните изпълнят достойно своята планетарна мисия, те ще се превърнат като етнос в извор на неподозирани блага за всички земни хора. Ще бъдат осъществени на практика идеали, за които човечеството е мечтало и се е борило векове наред: "Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода (именно идеалите на Великата френска буржоазна революция с начало 1789 г. - бел. К. З.).
към текста >>

58. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа.
Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция. Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа. Ето какво споделя по темата Учителят на ББ в България: „Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. Защо?
към текста >>

59. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив.
Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот?
към текста >>

60. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа.
Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения. Високият идеал не е лозунг, зад който да се скрием от бурите на ежедневието и житейските неволи.
към текста >>

61. ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА - Павел Желязков

Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава.
Лицето й е набраздено не толкова от следите, които е оставила мъдростта, а от въздействието на силните чувства, т. е. от върховете на екстаз и стремителните падения в безумието. Знае се, че набразденото лице свидетелства за богати емоционални преживявания. Многото стихийни бури и поройни дъждове върху склоновете на планината отварят дълбоки ровини, край които се настанява безплодието. Както при тъмния шаман, това безплодие е причината за дейността на старата вещица. Тя е магьосницата, която обсебва чрез петте сетива: най-напред чрез зрението, като го излага на съблазънта, после чрез слуха, като го обсипва с ласкателства, след това чрез осезанието, подбуждайки чувствената страна на човешката природа, и не по-малко чрез вълшебните отвари от треви, които опияняват, отнасят в нереалните светове на мечтания и забрава. Накрая идват и парфюмите, които отвличат вниманието, като имитират свежия дъх на розата или нежния полъх от теменугата и карамфила. Когато опиват силно и упойват до забрава, те приспиват ума чрез обонянието. Очевидно е, че старата вещица на емоционалните внушения разполага с много богат арсенал от средства. Който се интересува от изкуството на магията, става ученик на старата вещица. Ние ще насочим нашия читател към възпитанието на чувствата и към запознаване със смисъла и действието на онези методи и закони, които ще му помогнат да види себе си и живота в нова светлина.
към текста >>

62. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае.
Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и оттам мъчно може да излезе." „Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства."
към текста >>

„Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае.
Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и оттам мъчно може да излезе." „Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства." В лекцията „Трансформиране на енергиите" (1922), Учителя казва: „Докато е на земята, човек често приживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действуват върху човека." „Една горчива или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас.
към текста >>

Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства."
Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и оттам мъчно може да излезе." „Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Който медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства." В лекцията „Трансформиране на енергиите" (1922), Учителя казва: „Докато е на земята, човек често приживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действуват върху човека." „Една горчива или една обидна дума, казана от някой ваш близък, е в състояние да предизвика голяма буря във вас. Вие ще се развълнувате, ще се нахвърлите върху него с желание да му отмъстите.
към текста >>

63. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си.
Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост." Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота.
към текста >>

Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата.
Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село.
към текста >>

Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ.
Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество.
към текста >>

Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат.
Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо. Крум живее в общежитие с приятелите си в „Изгрева" и изучава правилата на „живота за цялото". Младежите работят мозайка в работилницата на брат Бертоли, а тя се намира в западните покрайнини на София. Привечер те се завръщат в „Изгрева", който вече се оформя като квартал зад Борисовата градина. Това място, където се събират благодушни и интелигентни хора, въплътява идеята за духовен мир и благополучие желания от светците Едем на земята. Мнозина мечтаят да се приютят в този свят, стоплен и оживен от изобилието на слънчевите изгреви, да се отдадат на медитация, да се потопят в мир и святост и да пият духовна благодат. Така си представял живота на „Изгрева" и нашият млад приятел че ще отдаде своята душа на блаженство в царството на Духа, потънал в съвършена медитация. Вместо това обаче той трябва да става в най-ранни зори, да бъде между първите на утринното слово на Учителя и след това да прекара целия си ден в прохладната работилница на брат Бертоли. „Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя."
към текста >>

Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги.
Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата.
към текста >>

64. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тези братя и сестри не са безцелни мечтатели, а жадуват за нов ред на Земята и работят за културата на Любовта.
Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент за Божествените импулси. Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, спойва всички в една голяма фамилия. Ние се наричахме братя и сестри. Ставахме преди изгрев-слънце и го посрещахме с песни й молитва. Музиката е нещо важно през време на съборите и песните, специално написани от Учителя* са повик за нов живот. Тези братя и сестри не са безцелни мечтатели, а жадуват за нов ред на Земята и работят за културата на Любовта. Резултатите се виждат в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и готовността им да служат. Мястото на Изгрева Може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята, работа на велики архитекти, заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало.
към текста >>

65. Лунният тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите са кръгли, изпъкнали, в израза им има учудване, кроткост, мечтателност, доброта.
ЛУННИЯТ ТИП Под силното влияние на Луната се раждат хора ниски, със закръглено месесто тяло, закръглена глава, кръгло, месесто лице, слабо окосмено. Косите са тънки, меки, а на цвят руси, пепеляви или кестеняви. При мъжете са прави, а при жените в повечето случаи са къдрави. Челото е закръглено, широко и изпъкнало, което говори за добра памет и въображение със средна интелигентност. Веждите са тънки и извити. Очите са кръгли, изпъкнали, в израза им има учудване, кроткост, мечтателност, доброта. При нисшите типове изразът на очите е глупашки. Клепачите са дебели, плътни, тлъсти. Носът е къс, месест, накрая разширен и малко вирнат, с малки отвори на ноздрите. Скули не се забелязват. Устата е средно голяма, с месести устни.
към текста >>

Лунните типове са хора на въображението, кротки, тихи, мечтателни, крайно боязливи, неспокойни, егоистични, неблагонадеждни, несигурни, бързо променят своите решения, капризни са.
Ушите са прилепнали до главата. Шията е дебела, месеста, бяла. Гърдите, бюстът, ханшът и краката са месести и меки, често много дебели. Склонни са изобщо към затлъстяване. Кожата им е много бяла и при допир със слънчевите лъчи бързо се зачервява, вместо да стане румена, поради което те не могат да използуват добре облагите от слънчевото лечение както другите. Лунните типове са хора на въображението, кротки, тихи, мечтателни, крайно боязливи, неспокойни, егоистични, неблагонадеждни, несигурни, бързо променят своите решения, капризни са. Те са обаче общителни, любезни, весели като деца. Не са създадени за суровите борби в живота. Бива ги за чиновници и като такива са приятни и подчиняващи се. Висшите типове са честни и съвестни в своята работа, добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Повече са мистични, отколкото религиозни.
към текста >>

66. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм.
Палецът е дълъг, тънък, като първата фаланга е заострена, а втората е фино и красиво оформена, прищипната в средата и е по-дълга от първата. Възлите му са едва забележими. Тъй като по възгледи тези хора не са от Земен тип, нямат нищо общо с грубото и материалното, с борбата за придобиване на необходимите елементи за земно съществуване, затова и хората с такива ръце са негодни за каквато и да било физическа работа, съвсем непрактични за справяне с трудностите в този свят. Те се ръководят от чувствата и са много медиумични, с фини, лесно вибриращи нерви. Обичат всичко красиво, благородно, идеално, пречистено от грубото, примитивното, земното. Това са мечтатели с фантазия и мистицизъм. Колкото са по-префинени тези ръце, толкова е по-префинен и техният притежател. Те презират всичко долно, низко, егоистично, некрасиво, несправедливо. Те притежават сравнително силна воля, която им дава сила и възможност да използуват живота си само за идеални цели. Тъй като малко познават земния, всекидневен живот, лесно се поддават на измама и възможността да бъдат използвани от други хора за личните им егоистични цели е голяма. Хората около тях трудно ги разбират.
към текста >>

67. Хълмът на луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Качествата и способностите при добре развит Лунен хълм са добро въображение, състрадание, поетичен талант, грижовност, добра обхода, контактност, мечтателна и романтична натура, хрумвания от най-различно естество, интуиция, жажда за похвали, добро храносмилане, регулирана дейност на жлезите в тялото.
ХЪЛМЪТ НА ЛУНАТА След хълма на Венера, хълмът на Луната е на второ място по размер в човешката ръка. Луната, като спътник на земята, е най-близкото Небесно тяло до нея. Тя отстои средно на 380 000 километра. Ето защо силовите и течения са ясно изразени в човека. Този хълм е отбелязан на фиг. 55. Качествата и способностите при добре развит Лунен хълм са добро въображение, състрадание, поетичен талант, грижовност, добра обхода, контактност, мечтателна и романтична натура, хрумвания от най-различно естество, интуиция, жажда за похвали, добро храносмилане, регулирана дейност на жлезите в тялото. При примитивните ръце носи мързел и дава променлива натура, прекалена любов към всичко свое, лъжа, капризност, голям апетит, който дава и голямо затлъстяване, склонност към оплаквания. Малък и плосък Лунен хълм показва липса или слаба проява на лунните качества: мисълта спи или бавно върви, липса на сила и възможност за израз на качествата от другите планетни течения. Дълги линии по Лунния хълм показват пътешествия и промени. Ако Лунният хълм е мек и по него има малки линийки, това говори за добра интуиция. Такива хора могат да гледат на кафе, карти, восък и пр.
към текста >>

68. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция.
Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия. Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо разстройство. Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство.
към текста >>

69. Жрец на Озириса - Николай Райнов

Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! …Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше.
И рече им Моисей отгоре: „Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!“ И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре — и на колене чакаха Моисея да се върне. И рече Саваот Моисею: „Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. — Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована! В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре! Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! …Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше. И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори! Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур! — И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове. — Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!“ И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд.
към текста >>

70. Книга на загадките - Николай Райнов

До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена.
И Ти дава много имена. А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния повей на безлисти стъбла мъжът вижда Тебе и слага Твоя престол над природата, в най-високото небе. А Ти не си царица. От деня, когато мъжкият поглед се спря на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си сега. До тогава си била само дете, човек, песен или мечта, а от този миг ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство. А Ти не си божество. И в мига, когато разочарованият пръст посочи върху снагата Ти петно на грозота и на лицето Ти — бръчка на преструвка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуска душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Тебе своя лъжа — и Ти си повярвала в тая лъжа. *** Хлип! Хлип! Хлип! Чухте ли, що казват прохладните езерни струи?
към текста >>

Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта.
Вие пленявате с менливите преходни изваяния от пяна и зелена вода. Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на капки творбата на морето.“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“ „ — Тлан — тлан — тлан ! Вие сте наши очи. През вас се изливат сълзите ни. Вашите погледи блясват и загасват. Нашият плач плакне в пенливите ви бездни своя тъжен образ. Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта. Вашата песен кипи в усмивката на плувеца. А нашите стонове потъват в тъмното дъно. И никой ги не чува.“ Веслата пееха в своя плясък:„Тлю — тлю — тлю!“ Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тлан!“ ... О, кой ще ни каже, де води разбитият път на веслата? *** Към Колхида полетя корабът на смелците, дръзнали да пожелаят Златното руно. Тифис улови кормилото; Линкей впи поглед в морето, за да следи подводните скали; Нелей хвана платната; Херакъл застана с меча си на корабния нос; Менотей разкри в прокоба премеждията на опасния път; Язон се възправи до мачтата, за да посочва пътя.
към текста >>

Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си.
Птици с дълги остри крила пресичат соления въздух и чертаят над писъка светли криволици. Човекът пристъпя бавно и слага крак на стълбата, що дели кораб от скала. Той стои между земя и море: — неговият образ се възправя върху невидимата черта, що лъчи близко от далечно. Зад него земята бърза да изгради своя зелен дворец, защото се бои да не останат неразорани полетата й. Човекът се възправя на кораба. Слънцето рисува по платната неговата синя сянка: образ на господар, който догражда храма на мечтата си. Чернокожите гребци се навеждат над греблата, белокосият кормчия улавя лоста на голямото колело. Платната плющят и се издуват. Човекът стои до мачтата и с поглед лови бързите движения на земята, която кичи своя зелен дворец. От тук се начева неговата бисерна поема. Корабът сече сънливите води, сепва ветровете и разбужда заспалите водни чудовища.
към текста >>

71. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове.
Някъде 1907 - 1908 година трябва да е било, намерих случайно изхвърлена на буклука у съседите една история, много голям том. Не помня автора. Кориците на книгата бяха скъсани. Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си.
към текста >>

72. Една Религия - Сава Калименов (1901 - 1990)

Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички. Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>

73. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

И тогава ще се установи оня строй, за който днешнитѣ хора мечтаятъ, и който се мѫчатъ да осъществятъ съ такива жалки и неподходни срѣдства.
Това е оня великъ процесъ на социализиране на общитѣ блага, който съществува въ живата Природа. Природата си има известенъ планъ за социализиране на благата, но този планъ се прилага по единъ разуменъ законъ. Хората днесъ съ доловили тази идея на Природата — защото изворъ на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа — но тѣ я схващатъ много механически. Ясно е, следователно, че всѣки човѣкъ, дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цѣлото човѣчество, и цѣлото човѣчество работи за отдѣлния човѣкъ. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява въ тѣхната работа най-великитѣ синове на човѣчеството, ще стане единъ денъ — по силата на закона за социализиране на благата — достояние на всички човѣци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешнитѣ хора мечтаятъ, и който се мѫчатъ да осъществятъ съ такива жалки и неподходни срѣдства. Въ основата на този новъ строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и въ основата на космичния свѣтъ — животъ за Цѣлото.
към текста >>

74. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност.
Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера. А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик.
към текста >>

75. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът.
Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1 сантиметър! И ако се допусне, че той би могъл свободно да вдигне 60 кг. на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни 1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години. Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища.
към текста >>

Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта.
на височина 1 метър за 1 секунда (работа, равна почти на една конска сила), то за да измине посочената по-горе дъга, което е равнозначно на това, да повдигне земята на 1 сантиметър, ще са нужни 1,000,000,000,000,000,000,000 секунди или около 3000 билиона години. Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории.
към текста >>

Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици.
Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ. Защото ангелите, за да подвижат земята, надали биха си служили с лост, както е мечтаел за това Архимед, нито пък биха прибягнали до скритите молекулярни сили, както бълнуват за това съвременните физици. И колкото и бързо да пътуват през пространството с милионите си „криле", те надали биха описали с ръка дъгата, която Архимед би описал, стига да разполагаше с опорна точка, с толкова дълъг лост и с билиони и билиони години. При това, съвременните теории за многоизмерното пространство - безпределното царство на ума - ни разкриват други възможности за действие, много по-съвършени, ако и непостижими за нас. Може би нещата не са всъщност така, както ние бихме си ги обяснили, служейки си с „ясновидството" на метагеометрията и математичната физика, но във всеки случай едно е ясно: че най-прозорливите умове на нашите дни вече разкриват перспективите на известни възможности, за които ни са вещали, вещаят и днес великите Учители на човечеството.
към текста >>

76. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни.
Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете. Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание. За адептите, сиреч ония високо и тънко организирани човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си организъм, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни органи на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни. Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение.
към текста >>

77. Действие трето. - Велко Петрушев

Глупава, тя мечтае за него, тази бедна земя, дрипав принц и огаснала звезда.
Тя навярно бленува за него. Ах, не мога повече да я търпя. Тия хитри очи трябва да огаснат, за да не го гледат повече. Иди, нещастнице, и заспи дълбок сън, и не се събуждай веч, за да не смущаваш нашия чаровен сън. Л ъ р и д а. Глупава, тя мечтае за него, тази бедна земя, дрипав принц и огаснала звезда. Тя е толкова наивна и си мисли, че той ще й помогне и освободи от робството й при 3емон. Тя вярва, че скоро ще се възцари като богиня на звездната любов. Но тя не знае, че аз го излъгах и откраднах лъчистата му диадема, която му осветяваше пътя за царството на светлината. Сега той е ратай, пленник при 3емон. 3 е л б а.
към текста >>

78. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922.
Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват. Идва при Учителя брат Жечо Вълчев от Ачларе, Карнобатско и предлага цялото си стопанство, земя, добитък... За да се изгради братска комуна. Учителят го насочва към няколко млади братя мечтаещи за такова начинание, и готово! Без да се колебаят и миг, те напускат университета и обръщат гръб на всичко досегашно в живота си... Март 1922. Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува.
към текста >>

79. И така ... - Атанас Славов

Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.
Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели.
към текста >>

80. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко училище в града.
Три дни така! Или повече - ту по-страшно, ту по-леко - тълпата горе на крепостта не намаляваше. Къде бе попаднал? Къде само го бе довел вуйчо му Йоргаки, който ето че се задаваше и търсеше с поглед къде се е изтъпанил племенникът му? Нея сутрин малко по-нататък над табията Йени Дуня, дето щеше да е молебенът, сред българските местни първенци хаджиите Рали Мавридов и братя Георгиевич стърчеше друг гост на града: висок, слаб, с права русолява коса и пронизващ поглед, той бе в полуселски дрехи за разлика от хаджиите, но почитта, с която го гледаха те, явно го правеше равен сред равни. Той гледаше на бурята с други очи; с вътрешните си очи, и те не виждаха ни скеле, ни нищо друго наоколо, защото стихията пред него не бе сегашната само стихия, и кипеше не пред четиридесетгодишния хадърчански чорбаджия, на когото хаджиите говореха сега, без да ги чуе, а пред шестнайсетгодишния Танасчо на Копаранския бряг, дето щяха да докарат баща му вързан с още някои и да го хвърлят в морето да се удави. Баща му Йоргаки беше го довел в съседна Месемврия да учи две години по-рано, запален от мечтата синът му да завърши новото гръцко училище в града. Пръв селянин на село Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното село Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия. А и с гръцкото училище не се задоволи и го даде през свободното време да учи при махленския ходжа. Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята. Баща му и отец Михаил - между тях. Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила.
към текста >>

Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш.
А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има училище; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост. Църквата „Св. Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза. Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за училище, започват да се усукват около него. Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш. Но за селяните - вечно скептични и недоверчиви - всички тези качества бяха още по-важни, защото ставаше дума за бъдещето на децата им. В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе.
към текста >>

В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло.
Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза. Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за училище, започват да се усукват около него. Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш. Но за селяните - вечно скептични и недоверчиви - всички тези качества бяха още по-важни, защото ставаше дума за бъдещето на децата им. В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват. Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха.
към текста >>

И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне.
В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна. И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне. Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек. Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас. Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша. Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая.
към текста >>

Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко.
Около него сега се въртят турски чиновници, гръцки владици, варненски кмет, военни - поляци и арапи, доктори, развръщат се военни болници. И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му). Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си. Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява? Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет?
към текста >>

Мечтае за свят, където няма да има музеи, в които да се събират, за да умрат, тези нетленни следи на човешкото в девствената гора.
Първите слънчеви лъчи бият хоризонтално под клонака между стволовете, където в златните им завеси преплитат пътищата си мухи еднодневки. В тъмното преди зори, в тъмното вечер се чува свирката на влака - тупа далеч на север, пуфка от Бостън за нататък и още по-нататък. Чуват се гласовете на железничари и товарачи. В един от пътническите вагони на този влак минава Чарлз Дикенс, но нито той знае за кристалната чистота на Уолдън на юг от линията, зает с умните си британски забележки по фамилиарни- ченето на негрите железничари, нито Торо изобщо помни, че има Великобритания. По време на разходките си Торо намира сред шумата майсторски изострени върхове на кремъчни стрели - от индиански ловци. Мечтае за свят, където няма да има музеи, в които да се събират, за да умрат, тези нетленни следи на човешкото в девствената гора. Изкарва зимата на 1845-1846. Изкарва за свое собствено учудване и зимата на 1846-1847. Гърдите му се простудяват. Връща се на шести септември 1847 - още не особено добре - със завършения ръкопис на „Една седмица по течението на реките Конкорд и Меримак“ и първия вариант на „Уолдън“. „Уолдън“ излиза за 4 юли 1954.
към текста >>

И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой?
Работата е там, че „Св. Георги“ е горе на самия връх на Варна, при Римската кула. А пък „Римската кула“, то са римски катакомби наоколо, където и да боднеш пръчка, и поне една дузина гагаузки къщи, че и негагаузки къщи има, дето използват катакомбите. Къща тука като се строи, не се строи място за ходене по себе си, с ,една дума, ни вкъщи като модерните къщя, ни на двора. Катакомбите вършат тази работа. И като дойдат в града чужди пътешественици да се дивят на римските кули, и археолози, и учени, и сетне, като се върнат във Флоренция и тъй нататък, взимат, че напишат спомени и непременно ще кажат: „Другаде да е, това ще е направено на музей тоз римски град, ама в тая гагаузка Варна това нещо е смрад и погребение живо!“ Особено по туй време - пролетес, като е наводнено и се затопли - каква ти служба, брате мой! Манастирът „Св.Димитър“, Евксиноград Но поп Константин такъв му бил животът; дойде време за ликуване, осъществи се голяма мечта - и идва с унижение и някакво вътрешно незадоволство, и защо ли така става, Боже мой? И той служи всяка седмица, и душата му е устремена към Бога, защото е голяма победа за българина на свой си славянски език да насочи душата си към Бога; но защо да е на тази цена? - И сърцето му ликува и плаче. Ще поведе хората вън оттук той. Няма да са с лице в земята, когато празнуват победа. Дадено е право от владиката, нали?
към текста >>

81. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието.
Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875. Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850.
към текста >>

82. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище.
Колко огромна е картината на Томов! Къде са тук кавгите между тая и оная църква и това и онова училище? Гагаузите и гърците къде са и страха от мюсюлманите и тревогите на баща му и приятелите му? И безпокойствата на баща му, тревогата му за това как върви нашата православна църква във Варна, дето каза в миг на голяма тъга, за да се очисти от змията на обезверяването в сърцето си: „Какво е виновен Исус, като такива са му последователите в тоя гагаузки град? “ Не е ли казал някога някой молла, или приятелят на баща му, мютесарифинът на Варна, и той като поп Константин в миг на отчаяние: „Какво е виновен Мохамед в тоя - какъвто и да е там - кюрдски или аджемски град!“ Колко объркано, но и колко голямо нещо! Какъв голям свят излиза сега тук, както е сам на върха на тези три хълма над Дунава, и да навлезе в него трябва, и да го разбере. * Какъв град наистина! Свищов има българско училище още през 1826 година, когато при Васкидович учат 13 свищовлийчета и 21 външни деца. През 1856 Начович осъществява мечтата си в града да има Читалище. Освен църковен хор тук има и оркестър през 1869 г., в църквата „Св. Преображение“ в махалата на местните богаташи. Така че това е музикален град, и в него Петър намира едно от призванията си. Точно в Свищов той се сдобива с първата си цигулка и се научава да свири наистина добре. Освен това в богат търговски, европейски град като този жените не са тренировъчен боксьорски чувал за мъжете си, като се върнат пияни, разбира се.
към текста >>

83. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

(Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка.
Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат? Той беше ги видял в Свищов. Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там.
към текста >>

И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове.
Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там.
към текста >>

84. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба.
Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън. Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на факултета над една карта на Нова Англия. Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън.
към текста >>

Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега.
Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България.
към текста >>

85. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria76 или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората.
Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни. Изобщо, самият принцип на равенството, взет самостоятелно, е принцип на анархията и застоя, и за това той нито е мислим, нито е приложим. Никъде в природата не съществува равенство, а се наблюдава постоянна конкуренция и надпреварване. Това е, впрочем, и смисълът на прогреса. Следователно, и в икономическия живот никога няма да настъпи момент, когато ще може да се реализира тая pia desideria76 или, по-право, тая празна мечта на социалната демокрация: равномерното разпределяне на материалните блага между хората. Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали“ - първият, вторият и две и половиният - фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха Великата европейска война (Първата световна война, бел. ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква.
към текста >>

86. Христо Койчев - Георги Христов

Христо е мечтателна натура.
Може би защото така е по- прилично. Вие ще решите. Ако едната му обувка се намира в сайванта, другата може да бъде търсена или в празното каче за туршия или на библиотечния рафт. Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна душа. Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце. Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо?
към текста >>

За какво мечтае Христо?
Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче. Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността.
към текста >>

Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106.
Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче. За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче. Аз винаги си почивам край Христо. Около него има един спокоен магнетичен облак. Ти забравяш в него всички драскотини и това, че има „мое“ и „твое“.“ ___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога.
към текста >>

87. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки.
След обяд или след закуска ние се покатерваме на дърветата, сядаме на някой клон и ядем джанки, които с течение на времето се превърнаха в жълти сливи с кисели корички. Спомням си тия закуски на сливата. Аз съм седнал на някой клон удобно, а до мене се е настанил Христо. Ядем сливи и гледаме в полето, където бавно се спуска като голям зрял плод юлското слънце. Христо кротичко къса сливките, подмята встрани костичките с един изучен жест и въздъхва. Аз мисля, че в тая въздишка се крие нещо като недоволство, че е толкова скромна тази вечер нашата вечеря, но Христо ми пришепна тихо и замечтано за това колко ще бъде щастливо човечеството, когато всички хора се научат да живеят природосъобразно и направо от дървото ще приемат даровете на природата, както ние сега приемаме витамините от жълтите джанки. Аз малко се замислих и се позасмях на това хрумване на щастливия Христо, защото си представих бъдещото човечество, накацало по клоните на дърветата, но лицето на Христо е много сериозно и залято в блаженото предвкусване на този здравословен и природосъобразен живот. Драги читателю, може да изглеждат смешни някои неща в нашата комуна, но сериозната работа, за която аз по-малко приказвам тук, е такава, че тя оставя най-трайни и най-свети следи в душите ни за през цял живот. В Ачларската комуна се става рано. След обичайната молитва за няколко минути играем гимнастика. Тя е съставена от бавни и неуморителни движения, които са елементи от Паневритмията.
към текста >>

88. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост. Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката. Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд.
към текста >>

89. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка.
Асен също чете астрология. Той владее отлично немски език и е прочут със своите миловидни умозаключения. Макар че по-рядко приказва, той вината изрича умни приказки, полезни изводи и приемливи предложения. Както всеки един от нас, така и той познава много добре бай Жечо и винаги предугажда хитрите му намерения. Асен свири на цигулка. Неведнъж сред безредата на ачларския двор, сред разхвърляните сечива, сандъци, снопи, мотики и дрипи, когато на високото небе се палват първите звезди, Асен свири тихо и замечтано със своята цигулка. В звуците има проста сърдечност, която често ми напомня за моите домашни, за изоставената уютност на бащиния ми дом. Тя затрогва всички ни освен Жечо, който в това време си мисли дали не може под звуците на тая цигулка, в тия часове на вечерния здрач, да се свърши още някоя работа. Асен, макар тогава слабичък и нежен, вървя с всички ни до края на подвига, до един прекрасен незабравим ден, когато аз, Кръстю и Борис, като по-якички, пренасяхме чувалите с жито, изсипвахме ги в хамбара и чувахме тракането на златните зрънца като най-чудесна музика. Този ден аз нарекох празник на нашето усилие, положено под тежкия зной. Дали тези, които са яли хляба от тия зърна, не са сънували чудните ни видения, нашата обич към небето, белите облачета по него и звездните кервани?
към текста >>

90. Александър Стрезов - Георги Христов

Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник.
Александър Стрезов Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят.
към текста >>

В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп.
В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник. Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения факултет и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце. Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
към текста >>

Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон.
В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява. Широката усмивка пак се разлива по лицето му и надвива над мръщината. Тогава черните очи се изпълват наново с нега и от устните му се проточва непреодолима мечтателната тъга за Миньон. _____________________________________________________________________ 114 Методи Константинов пише в спомените си за Александър Стрезов: „Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Стара Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново.
към текста >>

91. Георги Томалевски - Георги Христов

- Да - отговаря Христо меко и замечтано.
Татвите продължава той, са различни. Те са течения от небето. Слизат оттам като невидими потоци и се променят. - Така ли? - казвам аз. - Да - отговаря Христо меко и замечтано. - Това са небесните татви, което ще рече различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа.
към текста >>

92. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот.
Учителя, който знаеше, че ние търсим земя за нашия опит, го насочва към нас. Жечо беше възхитен за тъй неочакваната възможност, за реализирането на една идея, тъй дълго горяла и в него. Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействат затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувства подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра.
към текста >>

Но нали ще отиваме към обетованата земя, осъществяването на тъй желаната мечта, понасяхме всичко.
Точно тогава, професорите от целия университет обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университетът беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе.“ Първоначални впечатления от обстановката в Ачларе „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души тръгнахме пешком, по мокрия и кален път, а обувките ни съвсем не бяха подходящи за такова пътуване. Но нали ще отиваме към обетованата земя, осъществяването на тъй желаната мечта, понасяхме всичко. Колко часа бяхме пътували из мокрия и кален селски път, не зная, но когато пристигнахме, беше вече късна нощ. Влязохме в студена, пропита от външната влага, селска къща, без домакиня, лавнаха кучетата, замучаха крави, някъде проплака дете. Из тъмнината излезнаха две момиченца и едно дете, това бяха децата на Жечо. Обстановката мрачна, хладна, неприветлива. Това ни подейства като леден душ.
към текста >>

93. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Нейните свенливи и кротки очи винаги мечтаят за нещо.
Обществото я познава. Цветана много обича пъпеши и дини. Тя се движи бавно през бостана като привидение. Лекичко се навежда и с малко почукване познава коя диня е узряла. Нищо друго не яде, освен дини и пъпеши и пак е доста солидна. Нейните свенливи и кротки очи винаги мечтаят за нещо. Дафинка е изфинена английска брюнетка с тънка бяла кожа и чаровна усмивчица, загадъчна като на Джокондата. В нея са влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните и ириси има светлинки, които не можеш да разгадаеш. Понякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не и малко иронично.
към текста >>

НАГОРЕ

0.57922005653381