Търсене в текстове за 'Мечта'

Галилей Величков (1911-1985)

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.
"Опит за отвличане от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как? Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски. Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото. Такива бяха моите разсъждения тогава.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
към текста >>

3. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
Та пристигат тези двамата хубавци и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка, с Невидимия свят. Започват да им говорят това-онова, което са чули оттук-оттам - от другите приятели или от Учителя. Забърква се една такава каша, че се подвеждат всички, без изключение. По онова време Учителят дава отпор чрез един частен разговор от 12 февруари 1921 година пред Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят упреква възрастните приятели, обвинява ги, че им дават подслон, че ги прибират под покривите си, че им отпущат пари, за да живеят в Търново, за да се подвизават уж духовно чрез Невидимия свят. И което е най-интересното - те биват подслонени в Търново, хранели ги и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. За да бъдат по-авторитетни, те се обявяват за преродените свети Кирил и свети Методий. Онези там в Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци "братя Кирил и Методий" започнаха да "кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така Иларион го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра - за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци.
към текста >>

4. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Моята мечта се сбъдна.
Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя. Това раздвижи целия град и всички коментираха случилото се като Божия поличба. А ние бяхме в палатките от два до четири часа, когато над градината също се изля проливен дъжд. Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше. Моята мечта се сбъдна. Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово, песен и чрез Делата Господни. Пред мен остана задачата да се добера чрез моя живот до Високия Идеал. Словото и песните на Учителя сочеха пътя.
към текста >>

5. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия.
Сестра Маркова ме изпрати да преподавам уроци по цигулка на внуците й. А дъщеря й от своя страна ме препоръча на едни бургазлии - да предавам на двете им деца. Те пък - на други и така можех да изкарам прехраната си, да следвам Академията, да слушам беседи и да свиря на Паневритмия. А след заминаването на Учителя, се нареди да постъпя на работа в Пионерския дворец. Получавах заплата заради работата ми и още толкова от частни уроци по цигулка. Можах да се обзаведа, да си купя мечтаното от мен пиано, впоследствие се пенсионирах и получих добра пенсия. Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева".
към текста >>

6. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.
То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
към текста >>

Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото.
Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото.
към текста >>

7. 8_03 Симеон Симеонов

Може би е мечтаел за такъв пост.
Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо. Как се е преобърнало това в неговото съзнание и се е отразило по такъв начин, аз не зная. Може би е мечтаел за такъв пост. Но Учителят го похвали за неговата ревност. Симеон остана много недоволен от стенографите, защото не сме поместили онова, което той държеше в ума си. А това е много просто за всеки един ученик от Школата. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик!
към текста >>

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали.
Откажи се. Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали. Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
към текста >>

9. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал.
Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство. А сега ще извикаме спомена и той вече има думата.
към текста >>

10. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

Не се сбъдна майчината мечта.
Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст.
към текста >>

11. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Да съм студент, това е мечтата на майка ми.
И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра.
към текста >>

12. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот.
Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища. А ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо. По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр.
към текста >>

13. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

През всичкото си време съм мечтал за братска комуна.
През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех. Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в масата. Перодръжката започва да трепери.
към текста >>

14. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател.
По-късно Бертоли направи модел и от него изля с гипсова отливка над стотина емблеми. Привлечен бе един художник, който с подходящи цветове оцвети гипсовата отливка по идея на Учителя и така братствата в страната окачиха тази емблема в своите салони. Мнозина от приятелите я имаха окачена по стените. Тази емблема стана популярна с името „Емблемата с котвата". По-късно Бертоли взе този символ й го сложи като емблема на едно свое издателство. Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите.
към текста >>

15. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила.
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му. И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини. Беше много продуктивен и все класически работи. Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила. Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия. Но все пак някои скици от тази му идея са запазени. Той беше наш приятел. Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи художника Герасимов, който бе график. А той направи тези скици по фотография, която му дадох.
към текста >>

Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия.
И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини. Беше много продуктивен и все класически работи. Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила. Обаче тази мечта не можа да я изпълни, не му се дадоха условия. Но все пак някои скици от тази му идея са запазени. Той беше наш приятел. Скиците в книгата Учителят са както на Щилянова, така и някои от тях направи художника Герасимов, който бе график. А той направи тези скици по фотография, която му дадох. След време трябва да се създаде една глава „Художници на Изгрева", да се дадат биографични бележки и да се направи албум от техни платна, които са направени по идеи на Учителя.
към текста >>

16. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
към текста >>

17. 53. ЗАДРУГА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П. Каишев с.
към текста >>

18. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната.
С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор. Онзи, който пише на затворник заслужава след като излезне затворника на свобода да отблагодари. Затова помествам това писмо. Олга имаше мечта да напише един роман за отиване на луната. А това бяха години, когато изобщо не се допущаше, че човек ще стъпи на луната, което се случи през 1969 г. Романът на Олга е написан след дълги проучвания върху всички научни астрономически постижения, както и съвети, които тя бе получила от Учителя. Това беше труд на целия й живот. В поетическото изкуство тя е ученичка на Иван Вазов. Тя бе много енергична, работлива, весела, подвижна, винаги тичаше.
към текста >>

19. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Тяхната въздишка останала на Изгрева като неосъществена мечта.
Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно. Музикантите около Него проследили с поглед накъде гледа Учителят. Успяли да видят, че над тяхните глави е синьото Небе над Изгрева. Навели поглед и въздъхнали. Тяхната въздишка останала на Изгрева като неосъществена мечта. За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат.
към текста >>

20. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик.
Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата.
към текста >>

21. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи.
Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи. В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия! Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва: - Много пари, празни приказки, никаква работа за братството! Със сериозен тон Той продължи: - Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото.
към текста >>

22. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото. Винаги, когато са събирани около пианото и се разучават песните и музиката на УЧИТЕЛЯ, братът повиква малкото дете и то да чукне клавишите - добър метод за възпитаване на чувство към инструмента. Така, ден след ден, взаимната обич между баща и дъщеря изгражда надеждна връзка - условия за добри постижения. Но... в дни на върлуваща епидемия, малкото дете, пораснало като момиченце, заболява, не издържа болезнените кризи и умира. Брат Райнов е покрусен от ранната смърт на свидната рожба, макар че добре разбира смисъла и значението на подобна загуба, но бащиното му чувство е накърнено и скръбта тежи на неговата душа. Времето все пак лекува.
към текста >>

23. ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА

А всички по онова време са мечтаели за комуни.
И смешно. А онези приятели - младежи, които са правили комуната, са смятали, че комуната означава общи обеди и вечери, че там се пеят песни, че пада смях и приказки и още много подобни неща. Така те изяждат това, което са имали и започват да пишат писма насам и натам, та да искат помощи, за да може да се запази и съхрани комуната. Има ли помощи, ще има хляб за комунарите. Няма ли помощи, няма да има хляб и комуната ще се разтури. А всички по онова време са мечтаели за комуни. А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне.
към текста >>

24. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

„Ех, Игнате, остани си с твоите подвизи по планините, защото за много хора от Изгрева твоите подвизи са една несбъдната мечта." Така Игнат си остана пътешественик по планините.
След малко Учителят изправя глава и се усмихва. "Ех, Игнате, жалко, че не ме придружи. Да знаеш само къде ходих и кои те чакаха, за да те посрещнат? " Игнат свива рамене. „Учителю, за такъв подвиг още не съм готов". „Ех, Игнате, остани си с твоите подвизи по планините, защото за много хора от Изгрева твоите подвизи са една несбъдната мечта." Така Игнат си остана пътешественик по планините.
към текста >>

25. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа.
Галилей Величков паневритмията ПАНЕВРИТМИЯТА, като ритмични музикални упражнения за игра на открито - на китна поляна, по билата на планините, или др., е част от програмата на Школата на Великото Бяло Братство, както я назоваваше Учителят - Беинса Дуно. Паневритмията е една от формите за възпитание и самовъзпитание на ученика. Тя е предназначена за постижения от по-висш характер, за разширение на неговото съзнание, неизбежна подготовка за пробуждане на душата. Паневритмията е стъпало за възход по безкрайния път на еволюцията. Обикновеното съзнание не може да обхване пътя на ученика, но той неотменно се движи по този път и трябва да придобие редица качества, да се научи да се вживява в повелите на битието и да е в хармония с живата разумна природа. Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа. Възпитанието и самовъзпитанието на ученика не са възможни без музика, без ритмика, без контакт със силите на разумната природа. Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си. Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения. Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето, Мисли и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена.
към текста >>

26. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война. И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука.
към текста >>

27. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше.
Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно. Дори аз не можах да го изпратя. Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше. След една-две седмици той си замина от този свят и на Изгрева получихме неговия некролог от близките му. Много младежи в цветуща възраст, от 1925 до 1935 г., постепенно един след друг си заминават от туберкулоза. От друга страна това буди недоумение в човешкия ум. Как може, и то в присъствието на един Миров Учител, който познава и работи с цялото човечество и владее алхимията на живота, да позволи такова нещо! Да позволи ученици, които са млади, които са учили за новия живот, постепенно да си заминат и да напуснат физически Школата Му!
към текста >>

28. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога.
Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога. В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога. Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество".
към текста >>

29. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят".
71. БЕРТОЛИ С него се познавах от 1922 г. Той беше честен, умен и сръчен човек. Първо той заинтересува французите от Учителя и създаде група. После Михаил я превзе и започна своята работа. Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят". Ние го изпратихме, дадохме му пълномощно да издава книгата и ръкописа на френски език. От там изпратиха договор, подписахме го, но книгата не се издава. Един ден, горе на Рила, аз го принудих да ми даде адреса на издателя. Написах му писмо. „Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я.
към текста >>

30. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата. Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше. На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града.
към текста >>

31. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Трябва да се научиш да любиш. Ти си още в предисловието на Любовта. Когато за един миг Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Ти ще почувствуваш тогава такова разширение, че ще се слееш с всички същества и ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот. Ако я повериш на другите те ще те сметнат за смахната, но за теб тя ще осмисля живота ти. Любовта на земята може да се осмисли със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
към текста >>

32. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа.
Без това живота е безвкусица, празнота и умора, които довеждат до мрака на безнадеждието. Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали, Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българският несговор и малодушие.
към текста >>

33. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя".
към текста >>

34. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му.
Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха. Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя".
към текста >>

35. 1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО

Наталия Чакова

Само сладостно се унесох в тази мелодия и замечтах... За какво?
Много, много учен човек! " Това е първият спомен за Учителя. Тогава за пръв път чух Неговото име, което ми прозвуча близко, родно, познато. Изплава из някаква далечина, на някаква непозната глъбина, някъде вътре в душата ми мелодия и запя: Д-р Дънов, д р Дънов!... Не питах защо, за какво? Само сладостно се унесох в тази мелодия и замечтах... За какво? не помня. Бях сираче бедно, сиротно, самотно. Какво общо можех да имам с този човек чужд, непознат, далечен, учен и голям... аз бедната, малка ученичка от Ш-ти гимназиален клас? Не можех да мисля. Не можех и да уча.
към текста >>

36. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю.
А ваканцията изтича, средствата ми са намалели до минимум. Трябва да се заловя на работа. Завършила съм педагогическо училище, но нямаше друго в града. Всички, които го завършваха и нямаха средства да следват по-нагоре, ставаха учителки. Трябваше да стана Учителю и аз. Никога обаче не съм мечтала да стана Учителю. Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече. И учителствуването по селата беше само хляб за бедните момичета. Аз бях бедно момиче и се залових за него.
към текста >>

37. 4. ДЪНОВИСТКАТА

Нали мечтаеш да следваш?
След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си намерихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва. „Може да имаш и ти късмет за заминеш с него. Нали мечтаеш да следваш? " Аз бях доста стеснителна и мълчалива, но той беше доста отворен и словоохотлив, че успя да завърже някаква дружба с мене. Какво сме разговаряли, как сме се разбирали, не помня. Помня само, че веднъж той ми се поядоса малко и извика: „Каква си такава? Приличаш на дъновистка! " „На дъновистка?
към текста >>

38. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

И аз мечтаех и търсех по-други хора и по-друг живот!
- Светлина, светлина, свещица, която ще ме води, която ще ме заведе някъде, където е светло и просторно, и красиво. От толкова малка книжчица!? Но аз предполагам, че има и други книги от този голям и учен човек! Аз ще ги търся от сега нататък, ще чета, ще ми просветва, ще се уча и т.н.... Намерих Новия Човек, Който говори за новото човечество, за което копнеех, което търсех. В София така бях разочарована от хората, в Стара Загора така не ме задоволяваха, в село така ме отчайваха. И аз мечтаех и търсех по-други хора и по-друг живот! И сега предусетих, че има и че ще ги намеря! Това ме правеше толкова радостна и дори щастлива! Колежката ми се чудеше какво става с мене, каква е тази промяна и се повлия от моето настроение. Заредиха се дни на песен и радост! Животът ни от мълчалив и меланхоличен стана буйно радостен!
към текста >>

39. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Какво желаеха, към какво се стремяха, какво мечтаеха, не знаех.
И двамата се бореха с нечовешки усилия за насъщния хляб. Аз не смеех нито да се оплаквам, нито да изисквам нещо от тях. Желаех от цялото си сърце и аз, както и те на мен да бъдат добре. Колкото можех гледах и аз да ги облекчавам, както и те мен. Повече нищо не смеехме да изискваме едни от други, нито да си говорим за нашите грижи, стремежи, мечти и т.н. Какво желаеха, към какво се стремяха, какво мечтаеха, не знаех. Те не споделяха с мене. Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха. И аз не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други. Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си.
към текста >>

Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха.
Желаех от цялото си сърце и аз, както и те на мен да бъдат добре. Колкото можех гледах и аз да ги облекчавам, както и те мен. Повече нищо не смеехме да изискваме едни от други, нито да си говорим за нашите грижи, стремежи, мечти и т.н. Какво желаеха, към какво се стремяха, какво мечтаеха, не знаех. Те не споделяха с мене. Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха. И аз не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други. Всеки изглеждаше доволен от съдбата си и мълчаливо носеше мъката и несретата си. И аз се привързах с цялата си душа към г-жа Каназирева - кака Райна, не защото очаквах и изисквах, или получавах някакви материални помощи, тя също не беше добре материално, но защото тя беше човек с по-голяма светлина от обикновените хора, служеше на една висока идея, която й даваше морални сили и възможности да ме подкрепя морално, да ми вдъхва вяра и надежда, да ми посочи извора на светлина и вдъхновение в живота. Защото какво е живот без светлина, без вдъхновение?
към текста >>

40. 21. КОЙ КОГА ЩЕ ЦЪФТИ

Да слушам беседи - тези нечувани дотогава слова пълни с мъдрост и светлина, да слушам музиката на гласа Му, да съзерцавам светещият образ, това беше за мене повече от мечтано, желано, блажено.
Къде ще сложа ръцете си? Как ще говоря и за какво? Наистина на изпращане някои сестри от Стара Загора ме натовариха с поръчки. „Питай Учителя това..." „Кажи на Учителя това..." и т.н... Аз, обаче, реших да не ходя в дома Му на „Опълченска", а само на събрание, на беседи, които Той държеше в салона на ул. „Оборище" 14. Да слушам беседи - тези нечувани дотогава слова пълни с мъдрост и светлина, да слушам музиката на гласа Му, да съзерцавам светещият образ, това беше за мене повече от мечтано, желано, блажено. Аз бях блажена. Исках отдалеч да Му се радвам и не отидох в дома Му. Ваканцията изтече и аз трябваше да се връщам в Стара Загора, а не бях изпълнила още поръчките. И реших, последния път когато ще бъда на беседа да отида десетина минути по-рано и да вляза при Учителя в малката стаичка, която беше непосредствено до салона и да предам поздравите и поръчките. Така и направих.
към текста >>

41. 24. ИМЕННИЯТ ДЕН

" Да... Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие!
Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли? " Да... Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие! 37 Една, две, три, четири, пет...дванадесет сестри и в средата Той! Какво наподобява това? Ах, де ни отнесе белият параход? Ах, де се намирахме ние? Редят се тихи, нечувани слова... И цъфват в душите цветя.
към текста >>

42. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя.
Колкото и да се стараел съпругът, не можел да подобри материалното състояние на семейството и те бедствували. По онова време бедните хора отивали в Америка да работят и се връщаха богаташи. Решил и той да опита късмета си в Америка. Оставя семейството си и заминава. И наистина, провървяло му и той почнал да праща пари и да пише често на жена си. Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя. Но, случило се така, че той се запознал с някаква американка, в която се влюбил и почнал да забравя жена си и децата си. Почнал да пише по-рядко и по-рядко да праща пари и все по-малко, и по-малко, докато престанал съвсем да се обажда. Жената била в отчаяние. Какво се е случило с него? Болен ли е, без работа ли е, защо не пише и не праща пари?
към текста >>

43. 79. В МЪРЧАЕВО

Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там.
Времето беше прохладно, приятно лято. Имаше хубави места за разходка, особено към минералния извор. Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там. И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора. Винаги имаше гости от София или даже и от провинцията.
към текста >>

44. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Аз бях поръчала да ми пишат когато се върне окончателно, за да почна съботен ден да си ходя, както Му обещах и както желаех и мечтаех... Но не би!
80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г. Той не се върна веднага в София, въпреки че другите евакуирани се връщали вече. Той ходил няколко пъти до София и пак се връщал. Аз бях поръчала да ми пишат когато се върне окончателно, за да почна съботен ден да си ходя, както Му обещах и както желаех и мечтаех... Но не би! Едва към края на септември се прибрал и почнал беседите. И на 31.октомври; в четвъртък тръгнах. Празнуваше се тогава за последен път 1.ноември - денят на народните будители. Влакът, обаче, имаше голямо закъснение и ние стигнахме с колежката си късно през нощта. И останах при нея в града и на Изгрева отидох сутринта чак след беседата.
към текста >>

45. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра.
Затварях се в стаята си и плачех. Ръцете ми ставаха ледено студени. Криех това от родителите си и от всички наоколо -знаех, че те няма да ме разберат, започнах да търся най-безболезнения начин. Родителите ми все трябва да са заподозрели нещо, защото помня, че ми даваха да пия бром, за да ми успокояват с него нервите, вероятно по съвет на лекари. По това време свърших гимназията. Майка ми ме развежда цял месец из Европа, стояхме и в Париж 15 дена, през което време се сбъдна мечтата ми да видя Сара Бернар на сцената и да бъда очарована от омайната й игра. „Е, добре, а после? " и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах. Тогава ми попадна книгата „Древната Мъдрост" от председателката на теософското общество Ани Безант. Тази книга извърши цял преврат в мене.
към текста >>

46. 3. ЛОДКАТА

Крум Въжаров

Златка Георгиева (Вачева)

Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за романтика, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот.
Тези снимки и до сега висят на стената над моето легло. Приятно ми е да ги гледам и да се връщам към онези млади години. След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и рибари можеха да я повредят. Когато започваше лагера на Рила, ние я изваждахме от затрупалите камъни и на ръце отново я поставяхме в езерото. Тази лодка ни изкара доста години. Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за романтика, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот. Колко въздишки, колко блянове прекарахме с тази лодка. Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот. Но това вкупом се събираше в общия братски живот на Братството, което бе на Рила заедно с Учителя. За вас това е само една снимка на брат Крум по млади години с Учителя. Но за мен това е живот славен и преславен, защото бе живот, когато Великият Учител пребиваваше в плът и чрез Дух между българите и славянството и бе с нас на Рила.
към текста >>

47. 5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО

Моят съпруг искаше да следва строително инженерство, защото му било мечта, а баща му беше умрял отдавна.
5. КАК СЕ СЛЕДВА ИНЖЕНЕРСТВО След това дали виждах Учителя? Срещнах ли се с Него? О, да, аз отидох да го питам. Моят съпруг искаше да следва строително инженерство, защото му било мечта, а баща му беше умрял отдавна. Аз не го помня, защото той е умрял, когато Евден е бил в пети клас ученик. И аз отидох в салона на Изгрева беше това и казвам: „Учителю, аз се омъжих за този, за който казахте, че „любовта чака", така припомних Му случката. А Той каза: „О, ама аз си го спомням, реши се много добре въпроса". Казвам: „Той е решил и иска да следва." „Ами нека да запише, нека да запише, ще го завърши, нека да запише." Щото нали беше минало доста време от гимназията за него, нали де, за да следва пак. „Нека да запише", каза.
към текста >>

48. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство.
Роден съм на 11 април 1904 г. Произхождах от свещеническо семейство. Дядо ми, баща ми, чичо ми, всички те бяха свещеници от православната църква. Като малък бях непрекъснато около баща ми и му помагах в църковните служби, така че още от детството, а и по-късно съм запознат с всички подробности с църковните обреди от православието. Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей. Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един манастир и църква за църковна служба. Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж.
към текста >>

49. 7. КОЙ ЗА КАКВО Е?

Надежда Георгиева Кьосева

След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта.
7. КОЙ ЗА КАКВО Е? Олга Славчева беше един експанзивен човек, жизнерадостна, с много хубаво отношение към всички. Беше млада, хубава, руса, с бяла кожа. Тя имаше някакъв възлюбен и по някое време й се прииска да се омъжи и да има семейство. След една беседа, както се бяхме събрали около Учителя, Олга сподели с Него своята отдавна леяна мечта. Учителят я погледна строго: „Като взема една тояга, ще видиш ти женитба". „Ама и аз също съм душичка и аз също искам." „Ами тоягата? " „Нищо, ще се прежаля." „Ами две тояги! " Олга сведе поглед и замълча. От Негова гледна точка тя не беше за брак.
към текста >>

50. 2. СРЕЩАТА С УЧИТЕЛЯ

Надежда Георгиева Кьосева

Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз за такова общество мечтая отдавна".
И така той си направи къщичка и остана там. Мина доста време и той ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа". И аз една неделя отивам на беседа. А салона пълен, сядам и слушам, да чуя беседата. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата. Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят там в салона, после ходят на екскурзия на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз за такова общество мечтая отдавна". И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и се усмихна, а аз още повече заревах. Мина малко време и аз се успокоих постепенно и после излязох. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка. Това е било 1931 - 32 г.
към текста >>

51. 14. ИЗГРЕВЪТ

Надежда Георгиева Кьосева

Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра.
От ляво на него беше къщичката на Стоянка Илиева, която пишеше стихове. Беше хубава жена и при нея отиде да живее брат Илия Узунов, млад и даровит, с разни патенти за разни неща. На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка. Тя беше много работлива, научен работник по земеделието. Надолу още по на юг беше къщичката на Ана Каназирева и Димитрий, който имаше отделна стая. Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра. Той имаше две цитри и ми даде едната за мене. Репетирахме и даже веднъж излязохме на концерт в салона на две цитри. По-късно когато се омъжих за Жоро, той ми поръча по Митко Кочев една цитра от палисандрово дърво, с която си свирех от време на време, но която си седи сега неподвижно в гардероба. Тя спи летаргически сън. Веднъж брат Лулчев ме спря и ми погледна ухото и ме попита дали свиря на цигулка.
към текста >>

52. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Маргарита Рангелова Стратева

Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност.
Такова, каквото би трябвало да бъде постоянно, но то беше само един път. Тогава може да се мисли, че невъзможното може да бъде възможно и нереалното да бъде реално. Но ние сме такива слабаци, безволеви същества, особено аз и от най- висшето състояние мога да попадна в най-критично или недостойно за мислите на човека - ревниво, подозрително, недостойни качества и прояви. Винаги съм си правила самокритика, но като че ли не мога да надживея тези слабости, особено, когато бях на млади години, когато трябваше да дам вяра, обич и достойно държане на моя хубав, мъдър, положителен и благороден човек. А представете си, през времето на най-младите ми години, че няма такъв свят човек когото да харесвам и че само най-съвършения може да бъде мой другар и само с най-съвършения мога да бъда близка и да дружа завинаги. Значи, аз съм била толкова слаба, неука и нестабилна във вярата си, за да се поддам на недобрите, онези другите, да изменя на мислите си и на съвършенството, за което мечтаех и да стана една дребнава, ревнива и неспокойна личност. И може би за това ще ми се дадат за урок много страдания. Много уроци, с които трябва да се справя. Така децата растяха в семейни радости, празници, несгоди и хубави и лоши времена. Татко им постоянно правеше снимки и филми и останаха много документални албуми и филми и кинофилми и отделни снимки, които почти всичките ни взеха от Държавна сигурност при две-три посещения. Взеха ни също и беседи и астрологическите материали на Гриша, не върнаха нищо, въпреки писмата, които Гриша изпрати до милицията.
към текста >>

53. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Йорданка Димитрова Колева

9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Гита: Когато Учителят се прибра на Изгрева в София аз започнах да мечтая за Изгрева и често повтарях на баща си: „Тате, искам да отида на Изгрева!
9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Гита: Когато Учителят се прибра на Изгрева в София аз започнах да мечтая за Изгрева и често повтарях на баща си: „Тате, искам да отида на Изгрева! " И така, понеже повтарях и потретях това нещо, един ден баща ми каза: „А бре, синко, какво е това нещо, ти все за Изгрева говориш". И накрая той взе един камион, натовари децата и мене и малко багаж и ни закара на Изгрева. Като пристигнахме там брат Влад Пашов ми намери квартира, една малка стаичка, там надолу, надолу под сестра Райна Арнаудова, близо до бараката на Тодор-гледача. А там наблизо до нас живееше един учител по цигулка на име Антов. Той преподаваше уроци и децата ми като слушаха как занимава децата се запалиха и те да свирят.
към текста >>

54. 10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА

Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели.
10. НЕОБИКНОВЕНАТА ТРАПЕЗА Една сестра от Добрич, който се казва Веса Петрова, тя е стара не знам вече дали е жива ми разказа следния случай: Тя издържала един младеж, с който щели да се женят двамата, обаче нещастие се случило. Той я зарязал. Тя ходила след него в София, напуснала си работата, отишла да работи в София, ту на Изгрева, ту където намери работа, само да е при него. Обаче той й дава гръб, въобще не се вземали и сестрата ми казва следното: Работели в ягодите на градината на Изгрева с. Янакиева, брат Ради, мисля, че и Ганка даже и други, които са работили там и в гладните години си мечтаели. Ех да има сега ако може такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове. Нали говорят си какво им се яде. Поспрели да говорят. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката и викала, махала с ръка възбудено: „Елате всичките! " И кога отишли видел масата натрупана, цялата с това, което са си пожелавали.
към текста >>

55. 43. Младежкият клас и женитбата

Георги Йорданов Добрев

И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години.
В.К.: Твоето впечатление от тези женените двойки? Имаха ли лични проблеми, отклоняваха се? Г.Д.: Отклоняваха се, други се отказваха от Братството заради семейството си и затуй не процъфтяха и опитите, които направиха в комуналния живот на времето, бяха несполучливи опити. Именно тия двойки женените, те развалиха комуналните опити и комуните. Условия няма за сега, Учителят даже е казал на Георги Димитров, че „комунизъм, идейния живот ще дойде след 400 години“. И също той казва: „Колективния живот, значи братския живот, един вид, за който ние мечтаем за него, за да живеем като братя и като едно семейство, ще дойде след 300- 400 години. Тъй че засега няма условия. Сега се раждат изостанали духове, не духовно издигнати.
към текста >>

56. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

Аз замечтах да ида другаде да работя, но не можех да предполагам, че ида в София.
Подобно става и при нашето съзнание. Големите страдания, които преживяваме приличат на взрив. Те взривяват нашето съзнание и така чрез страданията ние се оформяме, ние растем. 6. ЧИФЛИК И БРАТСТВО Аз имах възможност да ида да работя в гр. Каблешково, в Поморие, Бургас или Айтос, но нали има една поговорка, която казва: „Ако се давиш, удави се в най-дълбокото“. Аз замечтах да ида другаде да работя, но не можех да предполагам, че ида в София. Нещата обаче така се стекоха, че по- късно аз се преселих в София. През лятото на 1931 г. брат Георги Куртев ми съобщи, да отидем бригада на чифлика на с. Нейчева. Имаше гара Нейчево след Карнобад. Селото беше на името на нейния съпруг Нейчево, а селото Докузев, където отидохме да жънем.
към текста >>

57. 5. Звучене на душите преди брака

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче.
Да взема студентската книжка. Тогава ще я пратя и тя ще дойде.“ Той не възразяваше. Секретарката написа студентската книжка, Урукин подчерта колко е талантлива като певица, а директора Стоянов подписа книжката и секретарката й сложи печата на консерваторията. Изпращам студентската книжка с бърза поща веднага, Юлия я получава и след три дни пристигна в София. Тук сключихме брак. А сега трябваше да се изпълни мечтата на мама и да се роди внуче. Но тук се намеси със своето знание и моят рожден брат Гради, комуто водих преди това подред 18 хубавици да ги оглежда и да прецени коя от тях ще му хареса за снаха. Обърна се той към мен и ми каза: „Тук ние ще приложим окултно знание. Защото така без знание внуче не може да се роди на мама. Днес е еди коя си дата. А ти до булката си ще се допреш чак след 13 дни, когато дойде нова луна.
към текста >>

58. 13. Изборът на цар

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Това е мечтата му.
“ „Не искам.“ „Ами добре, рекох, ще имаш богатствата, но ще видиш какво ще ти донесат. Щом не искаш ние те освобождаваме“. А тука трябва да кажа, че години наред след това в тия комунистическите години след като Николай се беше върнал от заточението си в концлагера в Белене, веднъж на Витоша, на Присоите там където се събирахме аз му казах това. Николай обаче за моя изненада не си спомни такова нещо. Това като му казах за Крез: „О-о-о, разбира се, аз искам да бъда Крез, и сега искам да бъда Крез.“ Но нищо не си спомня за това, което е било, но за Крез си спомня. Това е мечтата му. След като приключва с Николай Дойнов, тогава Учителят се обръща към Иван Антонов. „Тебе ако те направим цар, ти какво ще направиш? “ Иван започва така както отговаря Георги Радев: „Ами и аз се отказвам, не искам да бъда цар“. Тогава Учителят казва: „А-а, рекох, не, ти искаш, не искаш, ще бъдеш цар на България, но кажи какво ще направиш ако те направим цар на България? “ „Вече не е ако те направим цар на България, но вече тебе ще те направим!
към текста >>

59. 21. Евакуация в Трявна

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Тогава Цаню и Славко са замечтали да си направят къща именно на тая полянка.
Бай Иван е готвел, а Цаню е ходел в училището да си преподава уроците, Славко си е ходел също като специалист в електроснабдяването или пък той е специалист в електро областта и си е вършил той своята работа. И тримата ергени. Цаню и Славко са се познавали по отделно с Учението и случайно се срещат в Трявна и така оригинално са се запознали двамата като са се гледали така няколко минути. И тогава всеки си казал становището и така са се запознали двамата и са разбрали двамата, че следват един и същи път, но не се познават инак. И когато се изкачват на тая полянка над Трявна, от там са виждали самолетите как прекосяват и отиват за към София, но е безопасно за Трявна. Тогава Цаню и Славко са замечтали да си направят къща именно на тая полянка. Бай Иван им казал да бъдат рахат, че ще дойде време когато ще могат да си направят къща. И наистина, минава известно време след това и те успяват, вече Цаню Антонов става известна личност в Трявна, Славко по своя линия и той става известна личност и успяват да закупят това място горе и там си построяват една къща-близнак. В едната половина живее Цаню, а в другата половинка живее Славко. После Славко се оженва за математичката Райна Михайлова и си има една дъщеря, която сега е в Германия като прочута певица. А Славко ми беше на гости преди един месец.
към текста >>

И така мечтата им да имат къща на това място се сбъдва.
И наистина, минава известно време след това и те успяват, вече Цаню Антонов става известна личност в Трявна, Славко по своя линия и той става известна личност и успяват да закупят това място горе и там си построяват една къща-близнак. В едната половина живее Цаню, а в другата половинка живее Славко. После Славко се оженва за математичката Райна Михайлова и си има една дъщеря, която сега е в Германия като прочута певица. А Славко ми беше на гости преди един месец. Славко е вече на 93 години. И така мечтата им да имат къща на това място се сбъдва. Цаню става известен в дърворезбата, благодарение на това, че му възлагат да направи таваните на къщата в Лайпциг, където е бил Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. Там решават да направят тоя обект историческо място като българско, като направят таваните с резба. Цаню проектира таваните, а учениците в тревненското училище изпълняват поръчката и го монтират там. Цаню бива командирован в Лайпциг за монтирането. За тая му работа той става лауреат и така Цаню Антонов е бял брат, обаче същевременно е и лауреат на Димитровска награда, носител на червено знаме и още някои такива първостепенни знаци на комунизма.
към текста >>

60. 40. Последната екскурзия

Отидохме в трапезарията, условията благоприятни, той (реше приготвил вече чай, туй което за бай Иван беше мечтата и стояхме до късно.
Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал. Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и характера на Нестор, и характера на бай Иван. И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно. Нестор ни посрещна, влязохме вътре в космическата станция, той ни показа къде ще нощуваме. Отидохме в трапезарията, условията благоприятни, той (реше приготвил вече чай, туй което за бай Иван беше мечтата и стояхме до късно. Бай Иван разправя, нали бай Иван е добър събеседник, може да говори безкрайно като има някой кой да го слуша. Дар слово имаше голямо. И така до късно през нощта изкарахме в космическата станция, след това пренощувахме, на другия ден посрещнахме заедно четиримата изгрева на слънцето, четохме си беседа, закусихме и тогава вече нарамихме багажа, разделихме се с Нестор и ние се спуснахме от Мусала към Маричините езера. Там си направихме две палатки - една за бай Иван отделно и една за нас, за мен и за Благи. Така можахме да прекараме десетина дена на Маричините езера, което беше много хубаво събитие.
към текста >>

61. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

Моят другар имаше желание и мечтата му беше, а той беше следвал финанси, завършил е скулптура на дърво, като онези гдето с резбите правят иконите.
Аз обичах крехкичките месца така, но ги късах, късах, да не би да има някаква мазнина. В коя година се видях с Учителя? Може би 1940-1941 г., там някъде. Точно годината не мога да ви я кажа, но така останах тука. И досега. Моят другар имаше желание и мечтата му беше, а той беше следвал финанси, завършил е скулптура на дърво, като онези гдето с резбите правят иконите. Много одарен, а бяхме много близки по семейство с брат Колю Гръблев, знаете го. Той беше много близък наш. Ще ви кажа защо. Той казваше така, че в този му живот най-близката му душа на земята е тази на моята дъщеря, която не знам дали са се разминали или не. Първата ми дъщеря, Мина се казва, а викаме й Мими.
към текста >>

62. 4. Грижа за ближния

Васко Искренов

Мечтаех да остана до живот в Младежкия клас.
4. ГРИЖА ЗА БЛИЖНИЯТ В: Добре. Искам да ми разкажете сега как се вие оженихте? Тази връзка,която имахте със съпругата, защото е свързана с дадени опитности с Учителя. И: Както винаги, аз не питам Учителя какво трябва да направя. Правя го на своя воля, а след като го направя, чакам да видя дали ще бъде одобрено от Учителя или няма да бъде одобрено, щото преди това когато живеех на Изгрева, аз имах едно приятелство с една сестра, но не можех да гледам на нашите братя като на земни човеци, а като души. Мечтаех да остана до живот в Младежкия клас. Един ден, моята приятелка обаче мислела другояче. Един ден като се връщам, пак живеех на Изгрева, тя ми каза, че няма нищо за ядене и аз бях принуден да се върна в града, да отида на работа и да хапна нещо там. Обаче забравих нещо, връщам се и гледам в моята барака тя дава яденето на един друг. В: Във вашата лична барака? И: Да, която аз съм я правил. Да.
към текста >>

63. 21. Отнемане на жизнения кредит

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото.
Тя ми помогна много да разбера какво е материя, какво е дух, превръщане на елементите и т.н. В: Това сте разбрали от него, какво е материя и какво е дух? И: Ами неделимата частичка на материята беше атома, два милиона част от милиметъра. И науката казваше, че превръщането на елементите ще си остане само като блян за химиците. Обаче след откритието на радия от двойката Пиер и Мария Кюри този блян стана научна действителност. В Англия направиха експеримент, обърнаха въглена в злато, това което беше мечта на химиците, обаче за голямо съжаление на световните спекуланти не можа да се използва това откритие, защото масрафа, който се прави, за да се получи златото е по-голям от придобитата стойност на златото. Учените се интересуват от наука, а пък спекулантите и военните се интересуват от друго. Светът узря най-после да разбере, че по пътя на насилието има само зло и сега големите сили си подадоха ръка да сътрудничат, нали? В: Вие щяхте да ми разкажете нещо за Георги Марков. И: Да. В очите на съгражданите ни бе фанатик.
към текста >>

64. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Живеят само в сънища и мечтания.
Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли. Счупено, изядено не търси. Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия.
към текста >>

65. 1. Хвърленият зъб - хвърлен камък - посадена мечта

Мариета Бертоли

ХВЪРЛЕНИЯТ ЗЪБ - ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г.
МАРИЕТА БЕРТОЛИ 1. ХВЪРЛЕНИЯТ ЗЪБ - ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.IV.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр.
към текста >>

66. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия.
9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия. Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия. Като пораснал тук в София се записал студент в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г.
към текста >>

Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия.
9. ЗАВЕТНАТА МЕЧТА Когато бащата на Влади е бил студент в Италия, от там донесъл картички с изгледи от Венеция и флорентина.Като пораснал, баща му му ги показал и му говорил за изкуството в Италия. Още като дете Влади си представя Италия като приказка от Андерсен и от малък е мечтал един ден да замине за Италия. Като пораснал тук в София се записал студент в Консерваторията и негови първи приятели са Асен Арнаудов и Ангел Янушев. Те му казали веднъж: „Абе ти толкова си влюбен в тази Италия, ела ще те заведем на Изгрева, за да видиш две истински и живи италианки. Ела, днес едната има рожден ден“. Беше 30.януари 1933 г. и сестра ми Анина навършваше 21 години и ставаше пълнолетна.А тогава това бе забележителна дата.
към текста >>

Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството.
Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си. И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя.
към текста >>

И друга мечта му се реализира.
Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си. И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна.
към текста >>

Другата мечта също му се сбъдна.
И друга мечта му се реализира. Той започна чрез нея. Тук на Изгрева в салона той дирижира малък оркестър и изнесе концерт в салона на Изгрева пред Учителя. На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент.
към текста >>

Сбъдна му се и следващата мечта.
На една от снимките направени тогава се вижда, че на сакото си носи траурна лента по случай смъртта на царя. А царя си замина 1943 г. Другата мечта също му се сбъдна. Той изнесе концерт в залата на Народния театър и Учителят там присъства. Той беше диригент на Симфоничния оркестър, а в ложите тогава са седели и тримата регенти на малолетния цар Симеон. Сбъдна му се и следващата мечта. Влади Симеонов работи единствен в своето поприще. Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява.
към текста >>

67. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера.
Преживях голяма, дълбока скръб, заболях дори, до такава степен бях потресена, че имаше моменти, когато ме споходи мисълта за самоубийство, живота ми се обезсмисли. Баща ми бе на фронта, аз бях сама с по-малките от мен сестра и братче. Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството.
към текста >>

Мечтаех и аз.
Баща ми бе на фронта, аз бях сама с по-малките от мен сестра и братче. Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция.
към текста >>

68. 3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост.
Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града. Бях затворена, самотна, предпазливо пристъпвах към всичките нови хора, сред които трябваше да живея и работя.
към текста >>

69. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта.
Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала.
към текста >>

Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство.
Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг.
към текста >>

Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала.
Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя.
към текста >>

При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала.
А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя. Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него. физическото разстояние не ме плашеше, не ми тежеше, аз тръгвах с първия възможен влак и се завръщах в село с последния възможен влак. Какво са за въодушевената младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул.
към текста >>

70. 84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ

Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта.
84. ДВЕТЕ СЪЛЗИ Наричаха го човека, който познава копнежа, човека в сърцето на когото беше винаги пролет. Ще дойде тя, пееха изворите и отнасяха в светлите си струи надеждата му далече по земята. Ще дойде тя, шепнеха тревите и цветята и разказваха чудни приказки за една мечта. Ще дойде тя, пееха и птичките и галеха с песните си едничкото желание в сърцето му. А то пламтеше там като ярко пламъче в кандило,където незнайна ръка тайно наливаше елей. И все пламтеше години след години това бяло пламъче с чистия цвят на надеждата и топлеше сърцето на човека. Ще дойде тя, вярваше той и търпеливо чакаше оня миг, когато ще я срещне и познае такава, каквато я рисуваше сърцето му. Отдавна потока на времето бе отнесъл и цветната дреха на младостта и работната дреха на зрелостта.
към текста >>

Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си.
Сега човекът бе облечен в друга, в светла дреха и бели меки коси ограждаха с ореол на чистота лицето му. Кротко гледаха в далечината очите му, но все чакаха и искаха да видят, когато ще дойде тя. Защото човекът бе останал същия и в пролетния зефир на сърцето му се къпеше пъпката на чудното цвете на копнежа по любовта. Човекът преваляше последния хълм по земния си път, беше отмерил последната стодвадесета стъпка - година, когато изведнъж сияние озари лицето му. На пътя му бе застанала дълго бленуваната, красива и чиста като зората девица. Позна той въплъщението на мечтата, с която бе изпълнено сърцето му през целия земен път, но не намери сили и време да изрази възторга си. Само две едри, светли сълзи отрониха очите му. Две сълзи от очите му! Душата му погледна през тях още веднъж и тихо ги притвори. Девицата остана нежно загледана в кроткото, угаснало лице на човека; блажена усмивка бе последвала двете сълзи. Разбра ли девицата за кого бяха тия сълзи?
към текста >>

71. 35. ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Очите Му бяха мечтателни, будни -вселената цяла искреше из тях - и даваха знание богато и чудно -хармония, песен - живота велик. 2.
35. ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ 1. Очите Му бяха мечтателни, будни -вселената цяла искреше из тях - и даваха знание богато и чудно -хармония, песен - живота велик. 2. Очите Му бяха светящи картини: сапфири с най-нежен, приятен нюанс, топази, ахати, брилянти и перли играещи в чисти, планински води. 3. Слънца и планети, прекрасни небули летяха из пътя начален - от век, и пътища нови разкриваха смело на земните наши, човешки очи. 4. И тръпнеха тези очи от почуда пред Тази велика светяща творба, и питаха все пак, а знаеха вече Творецът-Носител на Тази Творба. 5. И търсеха случай, и търсеха повод, пред Тази Картина да се позапрат -брилянти и перли да гледат как нежно играят из чисти, планински води. 6. Очите Му бяха злато и коприна, най-скъпо и топло, от пух кадифе, най-нежна завивка, най-чиста покривка за всеки пред Него за миг позапрял. 7.
към текста >>

72. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5.
Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1. Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -пътеката тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2. Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6. Очите ми гледат и милват тук всичко познато и мило, преценно за мен, и спомени живи, красиви картини вълнуващи, силни и пълни със чар. 7. Очите ми гледат, краката пристъпват полека, полека по скъпия път; сърцето пулсира, вълнува се, бие, а хората чакат там горе с Любов. 8. С Христинка се първо ръкувах любезно, за мен непозната, но нежна сестра, която с усмивка тъй блага погледна, че бликнаха сълзи, не могат да спрат. 9. Подаде ми после брат Стефан ръката бе тръгнал за в помощ на следния брат, тъй морен и който не можеше никак с товарът си тежък да дойде до тук. 10.
към текста >>

73. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло.
партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, много благороден човек, много интересен музикант. Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър. И му говоря аз, че искам да напиша такова нещо. Той пита: "Каква е тази ваша музика?
към текста >>

74. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Години наред той чертаеше, мечтаеше, въртеше, проекти правеше.
То беше една такава тежка карма и аз трябваше да му припомня този случай. На същата тази среща, когато отивахме на Мусала, в тъмното така вървим, Учителят върви напред. От едната страна беше Борис, от другата беше той, Георги Радев, аз в ляво, а до мене върви точно зад Учителя Славчо Томалевски. Учителят изведнъж се обръща и му казва, ама точно се качваме на върха: "Когато дяволът иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща! " А тази къща обсеби съзнанието на Славчо. Години наред той чертаеше, мечтаеше, въртеше, проекти правеше. София я бомбардираха, гореше, а той в една плевня живееше в Мърчаево и правеше в плановете си неговата си къща. Аз разбирам да направиш къща, да хвърлиш едно усилие, но да похабиш цяло едно съзнание. Само, за да изпълниш някакъв си свой план. В мене е имало едно такова съзнание, че казаните неща въобще не са ставали. Вече не разчитам на записаното.
към текста >>

75. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа.
Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и морето. Горе е тихо, обаче салона е малък, няма акустични условия. Там аз съкратих оркестъра, можеше да се направи документален запис, но не и студиен. Защото аз отивам в Монте Карло, моята мечта беше Паневритмията да се запише от най-добрата филхармония в Европа. Историята със записа на Паневритмията аз разказах вече. Разбира се ние тепърва има да правим записи и ако правим един солиден запис, половината партитура ще я преправя наново. В: Друга пиеса от Учителя да сте разработили или да имате идеята да разработите? Д: Някои песни с оркестър и една пиеса записахме там, която поради малкото време не можа да излезе добре. Същата тая вечер когато записвахме Паневритмията вземах един бас, много добър, който се беше върнал от Швейцария и записах "Бершитба", която песен наистина трябва да се изпее с бас.
към текста >>

76. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

и реализира мечтата му за премахване на схизмата.
От 21.1.1945 г. до септември 1948 г е български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата наложена през 1872 г. на Българската църква от Цариградската патриаршия. Така че той продължава линията на екзарх Йосиф I. и реализира мечтата му за премахване на схизмата. Но не дочаква да стане патриарх. След подаване на оставката си като български екзарх на народния събор на 10Л/.1953 г. е избран Кирил. Той имаше и качества на дипломат и т.н. В: А какво беше неговото отношение към Школата, към Учителя?
към текста >>

77. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

Единия мечтаеше да отиде еди къде си да учи, другия не знам къде си и т.н.
30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА В: Сега вие ми разказахте миналия път, че Учителят е казал, че един ден ще разберете, че това ви са най-хубавите дни на живота ви при Него. В какъв смисъл? Д: Ние бяхме много млади, много зелени хора. Единия мечтаеше да отиде еди къде си да учи, другия не знам къде си и т.н. А ние не преценявахме къде се намираме. Имаше такова нещо, например сега аз съм увлечен в музиката, търсих, както Той ми каза, че един ден ще отида във Франция, след това има условия за Германия. В: Какво ти каза Той? Д: Че ще отида във Франция и действително отидох. От друга страна Той ми каза, че имам карма с българския народ.
към текста >>

78. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

Д: Баща ми каза, той беше един умен мъж: "Повече ми се струва беше за дипломат, отколкото за духовник" и той мечтата му е била да стане патриарх, не можа да стане, нали той си остана екзарх.
В: Значи с крушката се зарови папа Пий XI? Д: В същото време е починал той. Тези сигнали, които се дават не са случайни. Те идват от Невидимия свят. В: И той според баща ви беше повече за дипломат? Д: Баща ми каза, той беше един умен мъж: "Повече ми се струва беше за дипломат, отколкото за духовник" и той мечтата му е била да стане патриарх, не можа да стане, нали той си остана екзарх. В: Баща ви по онова време е бил офицер, какъв чин е бил? Д: Тогава той още е бил майор, когато този е бил млад офицер, поручик ли, такова нещо. В: И как се развиха събитията по-нататък с владиката Стефан? Той си замина. Д: Той си замина.
към текста >>

79. 78. ОРИСИЯТА

За вашето място, за много същества е несбъдната мечта.
" Аз Му целувам ръка и леко се отдръпвам в страни. На следващия ден аз още съм разстроена, но Той ме спира и казва: "Светлината с нищо не може да се замени." Пак нищо не разбирам, какво общо има това с моята орисия? На следващия ден, като отивам при Него, котката на Учителя започва да се търка у краката ми да мяука. Учителят отваря вратата и казва: "Тя иска да каже, кога ще стане като тебе." "Ама възможно ли е това? " "За вас тук на Изгрева, които сте дошли, Аз съм платил с висока цена. За вашето място, за много същества е несбъдната мечта. Вие не можете да оцените. Човек трудно оценява светлината с човешките си очи, защото той е свикнал с нея." Тогава аз разбрах, че светлината, идваща от Словото на Учителя с нищо не може да се замени тук на Изгрева. На Витоша сме. Аз се вайкам пред Него, че нищо не ми върви. В каквото се захвана, все се обърквам.
към текста >>

80. 3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Но аз когато идвах на беседа, просто гледах Учителя, да вярвам ли на очите си, като че виждам някого за когото съм мечтала векове може би, защото душата си търси покровителя.
Но междувременно сестра Мария ме пита: "Е, как ви хареса? " Казвам: "Сестра, много ми хареса". Връщаме се вкъщи, рано беше към 5 часа след обед, летен ден, имахме гости някакви. Леля ми имаха голяма градина, голям двор, красиво беше, гостите насядали така и аз: "Бяхме на едно място където Христовото Учение се прилага! " Ама така съм го казала, и аз не знам как и след това започнах да идвам на Изгрева и да се запознавам с обществото. Но аз когато идвах на беседа, просто гледах Учителя, да вярвам ли на очите си, като че виждам някого за когото съм мечтала векове може би, защото душата си търси покровителя. А кой знае къде съм бродила, кой знае какви гори и блатища, кой знае какъв е бил животът ми. Такъв копнеж, както когато се радвате на нещо, което сте получили, но като че ли ви е сън, толкова сте го желали, като някаква несбъдната мечта. Гледам сега и викам, ама сънувам ли или наистина виждам Учителя. Нямаше нужда да ми казват кой е Той, нямаше нужда. Христовият Дух така го почувствах, преживях го, и даже когато сестри ме питат знаете ли кой е Учителят, това казвах: "Знам, няма какво да ми казвате".
към текста >>

Такъв копнеж, както когато се радвате на нещо, което сте получили, но като че ли ви е сън, толкова сте го желали, като някаква несбъдната мечта.
Връщаме се вкъщи, рано беше към 5 часа след обед, летен ден, имахме гости някакви. Леля ми имаха голяма градина, голям двор, красиво беше, гостите насядали така и аз: "Бяхме на едно място където Христовото Учение се прилага! " Ама така съм го казала, и аз не знам как и след това започнах да идвам на Изгрева и да се запознавам с обществото. Но аз когато идвах на беседа, просто гледах Учителя, да вярвам ли на очите си, като че виждам някого за когото съм мечтала векове може би, защото душата си търси покровителя. А кой знае къде съм бродила, кой знае какви гори и блатища, кой знае какъв е бил животът ми. Такъв копнеж, както когато се радвате на нещо, което сте получили, но като че ли ви е сън, толкова сте го желали, като някаква несбъдната мечта. Гледам сега и викам, ама сънувам ли или наистина виждам Учителя. Нямаше нужда да ми казват кой е Той, нямаше нужда. Христовият Дух така го почувствах, преживях го, и даже когато сестри ме питат знаете ли кой е Учителят, това казвах: "Знам, няма какво да ми казвате". Беше много трогателен момент. Обикновено след беседа се събирахме и целия ден прекарвахме на Изгрева.
към текста >>

81. 30. БОЯН БОЕВ

Аз не знам даже поредица от неговите кардинални прераждания, защото първо Новалис умира едва на 28-годишна възраст, а той е дълбоко религиозен и мечтата му е да напише тълкувание на Евангелията, това което прави Рудолф Щайнер когато идва вече през 20.век тук на земята.
Понеже говорихте за Рудолф Щайнер. Аз съм чувал по изявление на Учителя, може би е вярно, че той казва, че той е преродения Питагор. Какво знаете за тези прераждания. Веска: Когато четох биографията на Рудолф Щайнер, той сам когато започва да учи геометрия в отделенията се влюбва в геометрията, просто изпитва особен пиетет, особено вълнение също като започва да учи математика и даже той е по данните на теософите, европейските теософи, той е пророк Илия, който идва след това във времето на гръцката култура като Питагор. След това се ражда като Йоан Кръстител, след това идва като Рафаело, след това идва като Новалис и след това идва като Рудолф Щайнер. Аз не знам даже поредица от неговите кардинални прераждания, защото първо Новалис умира едва на 28-годишна възраст, а той е дълбоко религиозен и мечтата му е да напише тълкувание на Евангелията, това което прави Рудолф Щайнер когато идва вече през 20.век тук на земята. Това е положението при Рудолф Щайнер. Сега, той ги насочва към България. Двамата идват тука. Брат Боев бива назначен за учител в Панагюрската гимназия по естествена история, намира Учителя и става ревностен привърженик на идеите на Учителя, безрезервно приема, абсолютно всичко, което Учителят казва в своето Слово, приобщава се към делото на Учителя. Безспорно затова той е преследван от тогавашните власти, уволнен като учител гимназиален, след което той вече пуска котва на Изгрева и става стенограф при Учителя.
към текста >>

82. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството.
43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ Декември 1954 г., когато един мой приятел, който беше получил прочутата книга "Събитието на Монт Еверест" написана от Сър Джон Хънт ми я предложи. Четейки книгата моят ентусиазъм и възхищение за организатора на експедицията Сър Джон Хънт и членовете на неговия тим нарастваше непрекъснато, тъй като всяка глава ни разкриваше високо развити добродетели, морални качества, интелигентност и благородство на духа на тези мъже. За пръв път човек се изкачваше на най-високия връх на Земята -Монт Еверест. Аз бях особено дълбоко развълнувана и трогната когато четях последната глава на книгата където Сър Джон Хънт казва, че успехът принадлежи също така и на всички работници от заводите, които са приготвили екипът на неговия тим, на всички мъже, които са били кандидати за тима, обаче не са взели участие в събитието и на всички онези експедиции, които са жертвали живота си и са загинали на път към върха. Така аз реших да пиша писмо на сър Джон Хънт и да поздравя него и неговия тим с това, че са осъществили една лелеяна мечта на човечеството. По-късно имах възможност да прочета и книгата написана от шерпата Танцинг Норгей. Съжалявам, че нямам копие от моето първо писмо адресирано до сър Джон Хънт, защото аз не очаквах да получа отговор на моето писмо, знаейки колко много беше той зает по това време. Обаче за моя голяма изненада и радост, аз бях удостоена с неговото внимание към моето писмо. Междувпрочем аз писах писмо и до шерпа Тенцинг Норгей, който на драго сърце ми изпрати своя отговор. И сега аз съм щастлива, че съм влязла в контакт с тези двама видни мъже на нашия век и съхранявам техните писма като един много скъп дар.
към текста >>

83. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.

Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения.
До шерпа Тенцинг Норгей "Уважаеми г-н Тенцинг, Бихте ли бил така любезен да получите писмо от една българка. Вашето име е известно на моите близки в семейството ми още от момента когато прочетох събитието на Монт Еверест, написано от сър Джон Хънт, което покри вашият тим със славата на първите успели изследователи, които можаха да донесат поздрав от най-високия връх на нашата земя на човечеството по целия свят. И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
към текста >>

84. 3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон

Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша.
към текста >>

85. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Беше му се сбъднала мечтата, беше назначен диригент на Софийската народна опера.
Питам го: "Какво правиш, Веско? " А той: "Ето, виждаш ли, победихме! " Кои бяха с него и кои победиха, само той си знаеше. Вместо да носи калъф за цигулка той прерамил пушка през рамо. Той тръгна по комунистическа партийна линия. Беше му се сбъднала мечтата, беше назначен диригент на Софийската народна опера. Ожени се за една от не най-първите певици и скоро след година, две си замина от този свят. Жена му пък беше уволнена след това. Веско беше нещо сгрешил. Вероятно и него го постигна същото, щото онзи, който напусне светлия път, положителните идеи и се върне назад, го очаква смърт. Припомням си мислите на Любомир Лулчев, че напред има страдания и огън, но назад - смърт.
към текста >>

86. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот.
Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си.
към текста >>

87. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена.
Имахме чувството, че сме едно с тях, със СССР и бе неописуемо това чувство у всички. Месеци наред войниците коментираха това необикновено явление. Небесното войнство бе факт, както и знаменосците победители. Ние бяхме свидетели и очевидци, факт неоспорим. 6. През 1972 г. осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена. Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко. С Весела Несторова бе един грузинец Иван Бицадзе, който живееше десетилетия в България и бе близък на Весела Несторова. Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулаци- ята на Германия през 11-та световна война. Весела му показа "Изворът на Доброто" и мястото където и как Учителят е открил Втория фронт на съюзниците срещу Германия на 6.VI. 1944 г.
към текста >>

88. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Сега как, в неговото съзнание това се е преобърнало, може би го е искал, мечтаел е така, нали.
Защото той казва, че Учителят го е оставил за заместник. Разбирате ли, туй което казва „да му даде ябълка", то беше да благодарим на брат Симеонов за труда, който го е направил, но за заместване, такова нещо, нито аз бях писала, нито брат Боев, нито Паша, нито Савка от стенографите. След това питах братя и сестри, разбирате ли, за точност. „Чул ли си бе брат такова нещо да каже Учителят, че го е оставил за заместник? " Не, никой не беше чул. Сега как, в неговото съзнание това се е преобърнало, може би го е искал, мечтаел е така, нали. И така като го похвали за ревността, за изпълнителността, може би се е пречупило така в неговото съзнание и остана много неблагодарен, като смяташе, че ние сме го съкратили. Пък Той такова нещо не каза Учителя. Сега ще кажа и друго нещо: Учителят не може да има заместник. Учител не се замества. Най-напред Той е безсмъртен, и Той като си замине ще работи с учениците си.
към текста >>

89. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това.
Правило не може да има за него. Аз ви казах, че на мене още първия път като ми видя ръката, ми каза: „Ти няма какво да учиш в брака повече". Ама аз знаете ли колко късно го разбрах това? Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това. Аз бях студентка първа година. Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида. Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се представи, само затова отидох да питам. Не че защото харесвах мъжът и жената, които са се оженили, че и аз да се оженя. И казах на Учителя и Той каза: „ Има два вида брак.
към текста >>

90. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Не мечтай да имаш две глави.
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътят на залязващото слънце е различен. Така и пътищата на младия и на стария се различават. Различават се пътищата на добрия и злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника. Не съжалявай, че имаш само една уста. Не скърби, че имаш само един език и не се безспокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Дръж ръцете си винаги спокойни, когато работиш. Завеса на очите си не окачвай. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди.
към текста >>

91. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

И добре, но аз все си мечтаех за Рила.
После отчуждиха всичкото. И аз пратих човек и помолих, ще ме приемат ли, ще ми дадат ли това място свободно да живея там. Съгласиха се хората, приятели ми бяха, познати. Щото частно място е. Не е държавно или чуждо. И добре, но аз все си мечтаех за Рила. Аз три години прекарах там. Много хубаво беше. Не отричам. Мечтаех си за Рила, мечтаех за боровете, мечтаех за смърчовете, мечтаех за гледката към Рила. И на четвъртото лято се реших.
към текста >>

Мечтаех си за Рила, мечтаех за боровете, мечтаех за смърчовете, мечтаех за гледката към Рила.
Не е държавно или чуждо. И добре, но аз все си мечтаех за Рила. Аз три години прекарах там. Много хубаво беше. Не отричам. Мечтаех си за Рила, мечтаех за боровете, мечтаех за смърчовете, мечтаех за гледката към Рила. И на четвъртото лято се реших. Да отидеме на Вада. Но на Вада не долу, а при Боре - горския. Гдето беше лесничейският дом, защото там има гледка прекрасна. Една от най-хубавите гледки, близки така до низината е мястото на Боре.
към текста >>

92. 02 - 10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Най-сетне неговата мечта щяла да се сбъдне.
В него час нямало по-радостен човек от брат Куртев. Сякаш не стъпвал по земята. Не усетил как стигнали до града. Учителят веднага отпътувал за София. За брат Куртев оставали спомените от хубавия събор и надеждата за братски имот. Най-сетне неговата мечта щяла да се сбъдне. С никого не споделял за разговора. Чакал резултата.
към текста >>

93. 02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила.
Външният вид на градината се променял бързо. Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност.
към текста >>

94. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

На мечтателите, които страдат!
" Кажете ли това, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва, ще почувствувате в душата си едно затишие, една радост. Като се постъпва така, ще имате хармония в себе си. ЕДНА ДОБРОДЕТЕЛ, ако не я поставиш в ума, сърцето и волята си, тя не може да се реализира. Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш. На кои Господ помага? На мечтателите, които страдат! Страданията винаги се произвеждат от едно разумно същество. Колкото страданието е по-голямо, то съществото, което го произвежда, е по- разумно, но всичко това е за добро. Когато мисълта на всички е насочена в една цел, всичко се постига. То мяза на една вещ, вързана с въже и като теглят всички, привличат я при себе си, а ако теглят на разни страни, нищо не се постига. В 8-та серия, 24 беседа, 27 страница казва: БОГ, Който живее в мене, ТОЙ НЕ УМИРА.
към текста >>

95. 07 - 25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Това му бе мечтата.
Брат Неделчо беше чистосърдечен, искрен, идеалист. Запален да проповядва словото на Учителя. Жаден за подвиг. Беше въодушевен, като апостол. Готов да тръгне бос и гол, с тояжка в ръка и с тържик на рамо по села и градове, за да разпространява Учението. Това му бе мечтата. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, тачен и уважаван от всички. Той бе готов да остави всичко. Явява се той един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи в ръка и казва: „Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението." Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: „Освен че няма на кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини. Ще срещнеш само мъка и невежество по пътя си.
към текста >>

96. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Една мечта ми се изпълни.
Тогава се реши да освободим брат Марко Христов, поради напредналата старост и да му дадем почивка. Избра се ново ръководство, начело с Андон Иванов Кънев, а Недка Вълкова - касиер. Иван Славов Топалов за член. Така работихме четири години, а сега от април месец ни се гласува и втори мандат да отговарям за Братството на град Айтос. През това време на ръководство се извършиха много работи за подобрения и подвизаване на всички братя и сестри, които обичат и добре познават Братската градина на град Айтос, тя е всеобща на всички нам, които сме ученици на това ВеликоУчение. Една мечта ми се изпълни. Отдавна имах желания нашата група да излиза на Парка и да играе Паневритмия самостоятелно и да се научат братя и сестри да играят. Това вече е факт, най-после научиха и айтозлии да играят сами Паневритмия. И на края има много какво да се пише за работата на братята в Айтос но засега спирам дотук. С много братски поздрави: Брат Андон А на вас желая Бог да ви благослови да завършите книгата за Георги Куртев с успех. /Чакаме./ Изпращам ви материали, доколкото можах да събера.
към текста >>

97. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда.
Към 21 година пожелава нещо, което най-много желае и обича. Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди. Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен.
към текста >>

Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал.
Това желание се събира, натрупва и се превръща в огромна неудържима сила. За този момент в окултизма се казва, че душата разцъфтява и този цвят трябва да се оплоди. Какво е пожелал? Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен. Есен е неговият живот.
към текста >>

Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод.
Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен. Есен е неговият живот. Ние виждаме този неудържим лъв навел глава, превърнал се на вол в тежко-натоварена кола, която влачи към брега на житейското море. Какъв е този товар? Семейство, деца, проблеми.
към текста >>

98. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

ТОМ 11

Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа.
Да вярваш, ще рече да действуваш, да пробиваш път дори и през скали. Безверие и бездействие са еднозначни. Блазе на оня народ, чиито водачи се вдъхновяват от вяра в светла бъднина. Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихонски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българския несговор и малодушие.
към текста >>

99. І.03.26. КОЙ Е СВЕТИ АЛЕКСЕЙ МОСКОВСКИ?

ТОМ 11

Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците.
Той основава Чудовия манастир в Московския Кремъл на 50-те години, когато през 1367-1368 г. се построяват каменните стени на Москва. През 1365 г. в манастира била построена църква, посветена на „чудесата на архангел Михаил". Идейната програма на митрополит Алексей е, че небесният покровител на княжеската власт, архангел Михаил, ще се застъпи за църквата, монашеството и за руското княжество. Алексей мечтае за църковно обединение на всички руски земи и за политическо освобождение и обединение на руските земи, завладяни от татарите и турците. Разказват, че Тайдула, жената на татарския хан Ченибег, се разболяла, той я изцерил. И от благодарност татарският хан спрял настъплението си в руските земи, посока Москва. След смъртта на Алексей на 12 февруари 1378 г., завещал да го погребат в стените на каменния храм на име „Чудесата на архангел Михаил", но княз Димитрий Иванович, вече Димитрий Донски, го погребва в църквата, до олтара с големи почести. На 20 май 1431 г. рухнали сводовете на църквата на Чудовия манастир.
към текста >>

100. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ