Търсене в текстове за 'Мечта'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Това те и мечтаят, както и ние.
За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно. Това го желаят и нашите приятели социалисти демократи. Това те и мечтаят, както и ние. Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване един другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“. Нито пък с настоящите начини – да си вадим очите и си трошим шапките по изборите за политически права; нито пък чрез днешната цивилизована политика, в която лъжата е главният елемент. „Лъжата по естество е два вида – черна и бяла“, казва някой си учител по нравствената философия. Черната лъжа дължи своето съществуване на долните класове на обществото, когато бялата лъжа дължи своето съществуване на горните, по-образовани, а особено – на висшата дипломация. Макар и днес политиката да предпочита бялата лъжа пред черната, обаче тя си е все лъжа, няма свойствата на Истината.
към текста >>

Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта.
– че не е създаден да вярва сляпо, а разумно; – че не му е отредено да бъде управляван от страстите, неорганизираните, бушуващи сили на животинската природа, а от духа на знанието, който ще му донесе мира и благоденствието. 3. Тази велика мисъл е вече дълбоко проникнала в човешката душа. Със сигурни крачки и с необорима сила човечеството върви към онзи нов живот, където цари пълна свобода и където Любовта ще бъде общ закон за всички. 4. Но нека не мислим, че за идването на това Царство са достатъчни само нашите мечти. Не, хората трябва да бъдат дейни, съзнателни работници при постигането на тази мечта. Това е необходимо условие за всеки един от нас. 5. За да се извърши каквато и да е промяна и преустройство в човешкия живот, се изискват условия; старание и съзнателни усилия; непреодолим стремеж за постигане на поставената цел. Човешкият разум, който разполага с всички постижения на науката, трябва да даде правилна насока на този стремеж. 6. За да се създадат условията, за да се предизвикат усилията и за да се пробудят стремежите, е необходима енергия и душевна мощ, която да е проникната и въодушевена от великата, заветна цел на живота. Тази благородна цел включва преди всичко духовното просвещаване и повдигане на всички членове на обществото.
към текста >>

2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. 2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване един другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122] 3. Идеалът няма да се постигне и по пътя на днешната “цивилизована” политика, в която лъжата е главен елемент. Там тя е наречена “дипломатически похват“. 4. „Лъжата – казва един учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла. Черната лъжа дължи своя произход и съществуване на долните слоеве на обществото, а бялата – на горните, по-образовани слоеве и най-вече на висшата дипломация.” 5. И днес политиката предпочита да употребява бялата лъжа пред черната, ала бяла или черна, лъжата си е все лъжа, защото няма свойствата на истината.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа.
„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи.
към текста >>

Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот.
8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години. Тази лъжлива и нечестива философия няма да ни донесе мечтаното щастие, нито ще създаде нашия бъдещ живот. Тя няма да освободи човека от отговорност пред закона на Дълга и правдата. 12. „Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще се върна”(Йов 1:21). 5. Източникът на всички обществени злини 1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи един развален и разстроен мозък. Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи един покварен характер.
към текста >>

– Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява?
7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина. Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да напредва и да се развива без тази вътрешна умствена светлина. 10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока.
към текста >>

3. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали.
Откажи се. Животът не седи в тях. Аз искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал? За да научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали. Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
към текста >>

4. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо?
Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, животът не седи в тях. Искам да ти говоря ясно и без заобикалки. Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволя и защо си се измъчвал? — За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега? Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
към текста >>

5. 150–200

Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае.
Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167
към текста >>

Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства.
Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165 Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166 Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167 Морален устой.
към текста >>

6. Светът на великите души

Не мечтай да имаш две глави.
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото слънце се различават. Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също така се различават. Не съжалявай, че имаш само една уста. Не скърби, че имаш само един език. Не се безпокой, че са ти останали само два крака. Не мечтай да имаш две глави. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди.
към текста >>

7. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението.
Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский. В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>

8. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души.
Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се беше отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна. При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна. Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет.
към текста >>

9. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата.
Дълги години записвал Тодор Дренски. Много по-късно били посочени лицата, с които вече да се образува Вътрешната Школа. Тогава си спомних думите на Учителя: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана". И ето, мечтата ми се сбъдна: аз бях повикана, дойде този час, възложи ми се да записвам словата. И аз дадох клетва, че с любов ще върша работата, която ми се възлага. Когато по-късно размишлявах върху всичко, което се случи с мен, разбрах защо само аз имах щастието да бъда назначена като учителка в София и защо съдбата ми беше определила да живея във Варна. Когато родната ми сестра запитала Учителя за мен, той и казал: „Тя е определена да работи във Варна". Всичко това е било наредено от Горе, за да дочакам този час. Тогава, в онзи първи за мене ден, чрез брат Велко Петрушев се даде една много хубава лекция.
към текста >>

10. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие.
Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път. Константин Златев православен богослов 1 Ср.Д.Дюлгеров, Ил.Цоневски, Учебник по мисионерство, София, 1937, (фототипно издание — София, 1992), с. 245. Взето от „http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0“.
към текста >>

11. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура.
Запазена е само първата беседа пред мъжете – тя е върху формите и религията, като наука за формите. В общите беседи е поставена като задача през годината да развиват учтивостта, тъй като неучтивостта е една слабост на българите, като се започне от отношенията им в семействата. В разговорите тази година по-често става дума за отношенията между мъжа и жената. А друго пожелание за годината е да ходят във виделина, да излязат от стария живот. Учителя не им говори за военната криза, за да не се демагнетизират от страх и да не могат да приемат благословението, което ще последва. От Невидимия свят се радват, защото това, за което са мечтали от хиляди години, се сбъдва – ще се посее Божествен зародиш на Нова култура. Учителя изпраща да предупредят цар Фердинанд за последствията от войната, но не бива послушан. В края на войната цар Фердинанд абдикира. Владиката Йосиф почива внезапно през 1917 г. Ген.Радойков е убит при атентата в църквата „Св. Неделя" в София през 1925 г.
към текста >>

12. 1921_8 Спомени на Мария Тодорова

Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят.
(„Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр. Иларионов го обявиха за прероден свети Наум, а една сестра – за света Евгения. Обявиха се и се раздадоха титли на много още светци.
към текста >>

13. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще!
(17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.) * Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)
към текста >>

14. 031. Период след Освобождението

Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини.
Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия.
към текста >>

15. МАРИЯ ТОДОРОВА

Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
към текста >>

16. ЧУДОТВОРСТВО

Работели в ягодите на градината на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години си мечтаели: "Ех, да има сега, ако може, такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове".
Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал. Георги Събев Работели в ягодите на градината на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години си мечтаели: "Ех, да има сега, ако може, такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове". Говорят си какво им се яде. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката като викала и махала с ръка възбудено: "Елате всичките! " Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са си пожелавали. Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади.
към текста >>

17. НОВОТО УЧЕНИЕ

Това му беше мечта.
НОВОТО УЧЕНИЕ Спомени на ученици Брат Неделчо Попов беше чистосърдечен, искрен, идеалист, запален да проповядва Словото на Учителя. Беше въодушевен като апостол, готов да тръгне по села и градове да разпространява Учението. Това му беше мечта. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, уважаван от всички. Беше готов да остави всичко. Явява се един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи и казва: "Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението". Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: "Освен че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини.
към текста >>

18. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си.
Не претоваряйте ума си с повече знания, отколкото можете да носите. Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте, както намерите за добре. Но за да ви приемат в Школата, не трябва да си губите времето. Времето за укрепване на душата и духа, ума и сърцето това време не е загубено. А всяко друго време, за всяка друга работа, която правите, е загубено време. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват.
към текста >>

Който иска да мечтае, нека слезе в ада.
Но за да ви приемат в Школата, не трябва да си губите времето. Времето за укрепване на душата и духа, ума и сърцето това време не е загубено. А всяко друго време, за всяка друга работа, която правите, е загубено време. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
към текста >>

19. ШЕСТАТА РАСА

Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства.
В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на закона за социализиране на благата достояние на всички човеци на Земята. Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята ще залегне онова начало, което е заложено в основата на космическия свят - животът за Цялото. В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на едно цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата разумна жива Природа, макар и днес тя да се схваща твърде механично.
към текста >>

20. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.
Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4. В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език. Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски
към текста >>

21. ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята.
Сказките Му привличат много слушатели. След като завършва една обиколка из северната част на страната, Той пише на един от учениците Си10: Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най- добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички. Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави. Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога. Учителя казва: Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто.
към текста >>

Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на Светлината, за който той пази спомен в душата си.
Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто. Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли Същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят. Колкото и непослушен да е човек, тяхното търпение и Любов превъзмогват неговото своенравие и упорство. Тези Същества могат да бъдат неговият баща, майка, брат, сестра, наставници, учители, всички добри хора, които могат да го срещнат в неговия път по един или друг начин. Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на Светлината, за който той пази спомен в душата си. Според древните традиции на Великото Бяло Братство, което е ръководило човечеството в неговия път през вековете, Учителя потърси първо онези души, които са изпратени да Му помагат в делото. Тях призова Той. В своята обиколката из страната със Своите сказки и срещи Той ги призовава на работа за делото. Първата и най-съществена работа е работата над себе си. Учителя казва:
към текста >>

22. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Вие не сте празни мечтатели.
Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват. Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
към текста >>

23. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро.
Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите. От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове. Най-хубавите мисли ще ви посетят. Да, тук човек може да разговаря с Ангелите. И то ще ви разправи за дните, когато нашият обичан Учител ходеше по Земята между човеците.
към текста >>

24. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Този момент ще остане за теб като една любима мечта, най-много за него ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата Сила и Живот.
Любовта е единственият път за обединение на всички индивиди, общества и народи в едно цяло. Само тя може да обедини същества, наглед разнородни. ПОСЕЩЕНИЕ НА ЛЮБОВТА Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш Добро. Този момент ще остане за теб като една любима мечта, най-много за него ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата Сила и Живот. У ч и т е л я Има една вътрешна, мистична страна на Любовта. До нея трябва да дойде човек. Тя е реалната, Божествената. Защото има една любов, която е само сянката на истинската Любов.
към текста >>

25. Тринадесета част

Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години.
Приятно ми е да ви срещам бодри, весели и здрави, да виждате смисъла в живота и да знаете защо живеете. От какво умират хората? От скука. Защо умира майката? От несбъднати мечти. Докато е била мома, тя е мечтала да се ожени, да си роди едно момченце и едно момиченце, да ги отгледа и да им даде образование, та като станат видни хора, да я гледат на стари години. Щом се омъжила, видяла, че мечтите й няма да се осъществят. Децата тръгнали по свой път. Като пораснали и получили образование, синът се оженил, дъщерята също и забравили майка си. И тя умряла от скука. Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане.
към текста >>

26. Петнадесета част

Те представят Христа като голям мечтател и идеалист и казват, че за да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години.
В Писанието е казано: "Син Человечески дойде да послужи." Въпросът е ясен и категоричен, не търпи никакви тълкувания. Днес цитират този стих и хората, и свещениците и се питат: Ще дойде ли втори път Христос? Какво ще говори тогава? Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Те представят Христа като голям мечтател и идеалист и казват, че за да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, откъде ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните не вярват в друг живот. Какви същества очаквате да дойдат след хиляди години, които да повярват в друг живот? Е, ще отговорите вие, сегашното човечество ще еволюира. Не се разсъждава така.
към текста >>

0.17682099342346