Търсене в текстове за 'Метафора'

Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора.

Всякакъв стилистичен анализ до голяма степен се обезмисля в гореизложения контекст на Словото. Трябва обаче да се подчертае, че това е устно говорено Слово, което се е стенографирало. С изключение на няколко малки книги и писма до свои ученици, през целия период от дейността си на земята (1896 - 1944) Учителят Петър Дънов никога не е записвал своето Слово. Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност".
към текста >>

Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора.

От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката.
към текста >>

Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност.

„Вселената, казва той, е имала някога, като всеки организъм, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите организми. Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон? Но това е една далечна за сега проблема — по-близка е за нас нашата слънчева система, в която има толкова много за изучване. Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност. Днес е знайно, че слънцето не е едно спокойно горящо кълбо от газове, макар и за невъоръженото око неговият диск да изглежда чист и светъл, без петно. Напротив, изследванията показват, че в него кипи един мощен, ритмично пулсиращ живот, който за сега ние констатираме в появата на така наречените слънчеви бури или слънчеви факли и, най-вече, в периодичния ход на загадъчните слънчеви петна. Изучванията на последните разкриха многостранни и дълбоки въздействия на слънцето върху нашата земя. Именно, оказа се, че те са във връзка с флуктуациите на земния магнетизъм, със северните сияния, с метеорологичните промени в нашата атмосфера и дори с периодичната поява на разните епидемии. Мнозина учени като Брук, Сулейр, Rudolf Mewes свързват дори перипетиите в съдбините на отделните народи с ритмичната дейност на слънцето.
към текста >>