Търсене в текстове за 'Метафора'

Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора.

Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде - във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката.
към текста >>

Думите “Царството Божие" като етимологическо понятие крие нещо необикновено за нашия обикновен език, и тъкмо тази метафора е, която и озадачава и буди нашия дълбок и жизнен интерес - “Божие.” Какво значи това?

Думите “Царството Божие" като етимологическо понятие крие нещо необикновено за нашия обикновен език, и тъкмо тази метафора е, която и озадачава и буди нашия дълбок и жизнен интерес - “Божие.” Какво значи това?
Съдържат ли те вътре в себе си реалността и точно каква е тя? Може ли да се живее в нея? Място ли е, или състояние? Времето и пространството имат ли някакво значение и давление? Редица въпроси, които спонтанно човек си ги задава, за да направи образите и идеите по-близки, по-конкретни, ако можем да се изразим така. Думите “Царството Божие" като етимологическо понятие крие нещо необикновено за нашия обикновен език, и тъкмо тази метафора е, която и озадачава и буди нашия дълбок и жизнен интерес - “Божие.” Какво значи това? Обикновеното тълкувание ни отвежда до един свят на любов, на мъдрост, на истина, на правда, на добро - цяла поредица от добродетели и принципи, които не са нито далечни, нито чужди на човека, не е било време да не е оперирал с тях. Смята се, че реда в това царство е съвършен, хармонията абсолютна, мирът и радостта ненарушими. Божиите работи според евангелските разбирания са безупречни, съвършени. Следователно на място и естествен е копнежа на човешката душа към това царство, тоя ожидан рай, тази обетована земя, която през всичките времена е привличала погледите на верующите. Всичко онова, което на Земята се предлага като блага, не е било в състояние да задоволи глада на човека - глад за великото, непознатото, “нереалното”.
към текста >>

Преживяваме нещо повече и сега - идеята остана жива, реална, жизнено способно с кълн и бъдеще като символ на Великото, Вечното и Неизменното, като неопровержима истина и факт, че земята през двадесетия век бе посетена от Него - от Учителя, като подари на нас, на българите и на цялото човечество едно учение - нека не поставим никаква метафора ред него - учение, което имаше бъдеще - учение, което щеше да изведе народите от лабиринта на голямата тъма и на големите противоречия - лични, семейни, държавни, световни.

Преживяваме нещо повече и сега - идеята остана жива, реална, жизнено способно с кълн и бъдеще като символ на Великото, Вечното и Неизменното, като неопровержима истина и факт, че земята през двадесетия век бе посетена от Него - от Учителя, като подари на нас, на българите и на цялото човечество едно учение - нека не поставим никаква метафора ред него - учение, което имаше бъдеще - учение, което щеше да изведе народите от лабиринта на голямата тъма и на големите противоречия - лични, семейни, държавни, световни.
Празничните дни на Изгрева с многото цветя, с многото слънце, игри и музика бяха незабравими, светящи. Приключваме с една тъмна контура, завършваме с един тъжен акорд - такъв е живота -съчетание на две разнородни реки, на две светлини, на два тона – светли и тъмни; бели и черни; радостни и скръбни. Изгрева ги съчета, за да се получи нещо цялостно и забележително недокоснато и недостижимо за всичките набези на тъмнината. Изгрева като идея и като фокус ще си остане и като материален обект на който много пъти ще се връщаме и като духовен оазис всред пустинята на нашето време, чийто горещ и пустинен дъх напира до праговете на уморените и отеготени хора. Ние преживяхме Изгрева. Преживяваме нещо повече и сега - идеята остана жива, реална, жизнено способно с кълн и бъдеще като символ на Великото, Вечното и Неизменното, като неопровержима истина и факт, че земята през двадесетия век бе посетена от Него - от Учителя, като подари на нас, на българите и на цялото човечество едно учение - нека не поставим никаква метафора ред него - учение, което имаше бъдеще - учение, което щеше да изведе народите от лабиринта на голямата тъма и на големите противоречия - лични, семейни, държавни, световни. На изнурения свят Той подари топлината на Любовта, светлината на Мъдростта, и крилете на Истината - живителния дъх на свободата, на знанието, на живота - най-големите ценности и най-голямата реалност - Великите Принципи.
към текста >>

Това не е метафора.

Бог „създаде" света: - Бог живее в света, Бог изпълва света. С Любовта си, чрез светлината и топлината, Бог храни ежедневно света. С живота си - Той ни дава живот. Ний сме малки деца - кърмачета, хранещи се върху великата, безкрайна Гръд на Бога - Природата. Живота на Бога, Любовта на Бога, Жертвата на Бога, тялото - плътта и кръвта на Бога - е това, което ний ядем и пием. Това не е метафора. То не се казва в преносен смисъл. То не е символ, не е нещо отвлечено, идея някаква, на някого. То е жива, всекидневна, общодостъпна Реалност. То е единствената Реалност. То е великата Действителност.
към текста >>