Търсене в текстове за 'Метафора'

Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт.

4. Ако човешкият ум не бе подложен на влиянието на страстите, то всеки без изключение би избирал онова, което е истинно и добро както за него, така и за другите. За жалост във всекидневния живот това не е така. 5. Опитът показва, че страстите владеят, а разумът слугува. От това страда днес нашето общество. Много често хората избират не онова, което разумът им диктува, а онова, към което страстите ги влекат. Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един! Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под ударите на съдбата.
към текста >>

Когато малкото дете излезе от утробата на майката и заплаче, с плача си то иска да каже: "Мамо, без тебе аз загивам." А майката го взима в ръцете си и го успокоява с думите: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта и ще положа всички грижи за тебе." Това е пак метафора.

Когато малкото дете излезе от утробата на майката и заплаче, с плача си то иска да каже: "Мамо, без тебе аз загивам." А майката го взима в ръцете си и го успокоява с думите: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта и ще положа всички грижи за тебе." Това е пак метафора.
И тогава бих изпял една от най-хубавите песни и бих казал, че е дошло спасението на света! Искам и вие сега да заплачете. Следователно второто нещо за един ученик, като влезе в Божественото училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде първия урок, урокът на Любовта. Това е символ, който ще изясня. Когато малкото дете излезе от утробата на майката и заплаче, с плача си то иска да каже: "Мамо, без тебе аз загивам." А майката го взима в ръцете си и го успокоява с думите: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта и ще положа всички грижи за тебе." Това е пак метафора. Детето, когато заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот и никой няма да може да ни подкупи... И така, за да стане ученикът брат, сестра и майка на Христа, най-напред трябва Божията любов да изпълни сърцето, душата и духа му. И след като приложи този принцип, ще стане ученик. Аз щв ви кажа какъв е и вторият принцип.
към текста >>