Търсене в текстове за 'Матей'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 270 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията.
Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство.
към текста >>

2. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34).
„А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно. Красивият път на Доброто, на жертвата са отдясно. В Библията да гледаш надясно (Псалом 141:4), означава да погледнеш към закрилника – там е застанал той. Че посоката отдясно крие в себе си една важна Истина, се вижда и от следния стих: „Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете, вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:34). Значи тези, които са вършили добро, застават отдясно, а тези, които са вършили неправда – отляво; дясното е посока на рая, а лявото – на ада. „Те прочее хвърлиха и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“ (Йоан 21:6). С този стих се изтъква действието на един закон: ако хвърлиш само отдясно, т.е. ако прилагаш методите на Любовта, Доброто, Правдата, ще имаш резултат и твоята дейност ще принесе плод. И всеки метод на насилие или неправда е безплоден; може цяла нощ да ловиш риба, но няма да имаш никакви резултати.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
към текста >>

4. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова.
към текста >>

Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона.
Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите.
към текста >>

И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей.
Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар.
към текста >>

Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е.
към текста >>

Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус.
Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха.
към текста >>

Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито.
Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел.
към текста >>

Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви.
Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно.
към текста >>

5. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето. Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов". Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени.
към текста >>

При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия.
И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н. и стига до Натан, а Натан Давидов и стига чак до Адама. При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
към текста >>

При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
към текста >>

В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42.
А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
към текста >>

От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена.
Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА
към текста >>

От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам
към текста >>

От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак
към текста >>

Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков
към текста >>

МАТЕЙ........................................................ ЛУКА
От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков 4. Юда......................................................24. Юда 5. Перец..................................................25. Перец
към текста >>

От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука:
10. Салма.................................................30. Салма 11. Бояз.....................................................31. Бояз 12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей 14. Давид..................................................34. Давид От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука: 14. Давид.................................................34. Давид 15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея
към текста >>

Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна. Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас.
към текста >>

След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител.
Като узнал Ирод, че е изигран от Мъдреците, той се разгневил и заповядал да избият всички деца в цялата околност, които са били родени през последните две години. Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан.
към текста >>

Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария.
към текста >>

При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария.
След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет.
към текста >>

При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос.
Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят.
към текста >>

Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос.
към текста >>

Матей описва по следният начин кръщението.
И той вече бил казал: "Аз ви кръщавам с вода, но посред вас стои един, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката. Той ще ви кръсти с Дух Святи и Огън". И когато Исус дохожда при Йоан да се кръсти, той отначало не иска да Го кръсти, защото Го познава, но по настояване на Исус Го кръщава. След кръщението се отварят Небесата и Духът слиза във вид на гълъб над Него и се чува Глас, Който казва: "Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И четирите Евангелия предават сцената на кръщението и слизането на Светия Дух, на Логоса, на Христа, който се вселява в тялото на Исус, почти по един и същ начин. Матей описва по следният начин кръщението. Йоан казва: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, който иде след мене е по-силен от мене, комуто не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с Огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното си и ще събере житото си в житница, а плявата ще изгори в неугасим Огън. Тогаз идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идваш при мене?
към текста >>

6. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство.
8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ Понеже животът на Йоан Кръстител е тясно преплетен с живота на Исус Христос, затова ще предам накратко сведенията, които Евангелието ни дава за него, за да изпъкне неговият образ и неговата мисия във връзка с мисията на Христа. Ще предам първо как го описват четирите Евангелия и след това ще предам как Окултната Наука го описва. Матей в трета глава почва да говори за Йоан Кръстител като за нещо познато и казва: "В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближава Небесното Царство. Защото той беше, за когото се говори, чрез пророк Исайя, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него. И този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и храната му беше рошкови и див мед. Тогаз излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска област и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си. Като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв, затова принасяйте плодове, достойни за покаяние и не мислете да думате: Авраам е наш баща, защото ви казвам, че Бог от тези камъни може да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата.
към текста >>

В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме.
А Йоан Го възпираше и казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе и Ти ли идеш при мене? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогаз Йоан Го остави". След известно време Йоан Кръстител е предаден на властта заради това, че изобличил Ирод, че се оженил за братовата си жена. "И тогаз чу Исус, че Йоан е предаден па властта, оттегли се от Галилея". В 11 глава Матей казва: "А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да му кажат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме. Исус в отговор му рече: Идете и съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват. Мъртвите биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блазе на онзи, който не се съблазнява в Мене". И когато си отидоха, Исус започна да казва на народа за Йоана: "Какво излязохте да видите в пустинята? - Тръстика ли от вятъра разлюляна?
към текста >>

В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него.
Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род. А като привежда думите на пророк Исайя, там ясно е посочено, че Йоан е Божият Вестител или Ангел, който идва да изправи пътя Господен. Според Окултната Наука Илия, който е прероден като Йоан, е един от най-напредналите човешки синове, който е достигнал толкова високо в своето развитие, че може да се каже, че е най-голям от всички родени от жени, но при все това е по-малък от най-малките в Царството Небесно.
към текста >>

Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде.
Беше около десетия час. Единият от двамата, които чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, братът на Симона Петра. Той пръв намери своя брат Симона и му каза: Намерихме Месия, което значи Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е Илия.
към текста >>

7. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука.
Есейството трябваше да преведе човечеството по правилен начин през 43 степени от Адам надолу, от духовния до земния свят. Това бе изпълнено. Сега трябва отново да се възлезе нагоре. И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
към текста >>

Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>

Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята.
Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
към текста >>

Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята.
Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
към текста >>

На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела.
Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята.
към текста >>

Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан.
Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу.
към текста >>

Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу.
Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре.
към текста >>

По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.
към текста >>

Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
към текста >>

Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
1 стих) Коренът есеев на това Дърво е това, което е сърцето за Дървото на кръвоносната система и мисленето за звездното Дърво. Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа.
към текста >>

Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука. Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво.
към текста >>

Родословното дърво на Матей е отсечено.
Родословното дърво на първото Евангелие, водено от Небето надолу на земята, предхожда физическото раждане на Исус. То завършва с физическото раждане на Исус и стига напълно до земята. Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото.
към текста >>

Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят.
То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек.
към текста >>

Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос.
Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос. Йоан Кръстител беше човек и все пак нещо повече от човек. Той е най-големият от всички онези, които са родени от Посвещението, но и най-малкият в Царството Небесно е по-голям от него. Той е по-велик от всички хора, но по-малък от Ангелите. Той стои между човека и Ангела. Неговото духово Същество надминава толкова много всички човеци, че самото Евангелие употребява за него думите на пророк Малахия: "Ето, изпращам Вестителя Си пред Тебе, който да приготви пътя Ти".
към текста >>

8. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

1.Симон Петър.....................................7. Матей
"И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома 3. Яков...................................................9. Яков Алфеев 4. Йоан ..................................................10. Симон, наречен Зилот
към текста >>

Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right]
А когато минаваше покрай Галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. Исус им казва: Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на человеци. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина малко, видя Яков Заве- деев и брат му Йоан, които също бяха в ладиите и кърпеха мрежите си. И веднага ги повика и те оставиха баща си Заведеяв ладията с надничарите и отидоха с Него". Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството.
към текста >>

За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството.
Матей по съвсем същия начин описва призоваването па учениците със същите изрази.[/right] Тук също така е една загадка как четиримата рибари се отзовават на поканата на един непознат да тръгнат след Него, и веднага тръгват без да питат защо и за какво. Това показва, че те са знаели за Него и са били готови, били са във връзка със Школата и са знаели за Неговото пристигане и щом ги призовава, тръгват след Него. За другите ученици не говори нищо. Различните ученици са призовани при различни условия и при различни времена. За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина.
към текста >>

За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина.
За Матея, например, се споменава в 9 глава на Матея, 9 стих: "И като минаваше оттам Исус, видя един човек на име Матей, седящ на бир- ничеството. И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина. В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО
към текста >>

В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене.
И рече му: Върви след Мене. И той стана и Го последва". Исус колко хора е срещнал в своя път, колко митари е виждал, но на този казва: върви след Мене. Значи, той го вижда, че е готов, че е от Школата и затова го призовава. За Матей се знае, че е бил в Школата на есеите и затова в своето Евангелие предава учението на есеите в нова светлина. В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО По различен начин описват четирите Евангелия началото на Благовестието, началото на проповедта на Христа.
към текста >>

В Евангелието на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха.
Покайте се и повярвайте в Благовестието". И след като говори за призоваването на първите ученици, в 21 стих на първа глава, се казва: "И дохождат в Капернаум. И незабавно в съботата Исус влиза в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, Който има власт, а не като книжниците". След това изгонва нечистия дух от един човек, като начало на знаменията. В Евангелието на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха. А когато чу Исус, че Йоан е предаден на властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум". Оттогава Исус започва да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото наближи Небесното Царство". След това говори за призоваването на Петър и брат му, и братята Заведееви... "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше Благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете". Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус почва проповедта си след изкушението от дявола и то в Галилея.
към текста >>

9. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи?
На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите.
към текста >>

Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука.
Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм".
към текста >>

10. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки.
Земното същество ще послужи само като проводник на небесното Същество. Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек.
към текста >>

Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество.
Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко.
към текста >>

Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло.
А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища.
към текста >>

Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела.
А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
към текста >>

Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност.
Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска.
към текста >>

Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
към текста >>

Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие.
" Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>

Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос".
Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите.
към текста >>

Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява.
Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила.
към текста >>

Матей или Леви - Стрелец
Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци 2. Йоан - Водолей.........................................8. Матей или Леви - Стрелец 3. Андрей - Овен...........................................9. Симон Канонит Зилот - Дева 4. Яков Заведеев - Рак..................................10. Леви, нар. Тадей - Везни
към текста >>

Матей - Водолей
3. Тома - Близнаци.......................................9. Андрей - Стрелец 4. Левий - Рак...............................................10. Симон Канонит - Козирог 5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа.
към текста >>

В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота.
Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към текста >>

Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека.
От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
към текста >>

Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей.
И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос.
към текста >>

Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус.
Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
към текста >>

Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия.
Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта.
към текста >>

В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
към текста >>

Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
към текста >>

Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
към текста >>

Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
към текста >>

Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй.
към текста >>

Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба".
Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
към текста >>

Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват. Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно.
към текста >>

В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог.
към текста >>

Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират.
А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието.
към текста >>

Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога.
Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие.
към текста >>

Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал.
към текста >>

В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет.
Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер.
към текста >>

Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това
Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие. За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите. Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в отношение с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик. Това описание е съобразено с неговия род на Посвещение. Той вижда в Този, Който е живял в тялото на Исус от Назарет един Велик посветен, който е живял преди това в лоното на египетските Мистерии. И не е чудно, че той изтъква най- вече чертите, които отразяват повече египетския характер на Посвещение.
към текста >>

Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
Но те са отдавали на това по-малко значение, тъй като те не са познавали основно този начин на Посвещение. Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение.
към текста >>

Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет.
И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет. И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло.
към текста >>

Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него.
към текста >>

Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия.
Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите.
към текста >>

Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот.
Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
към текста >>

От Евангелието се знае съвсем малко за Матей.
Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име.
към текста >>

Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей.
Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме".
към текста >>

Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме.
Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно. Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава ученикът на есеите. Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих).
към текста >>

И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове).
Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва. И стана така, че стоеше на трапезата, ето дойдоха много митари и грешници и седнаха на трапезата с Исус и неговите ученици" (Матей, 9 глава, 9 и 10 стихове). Евангелието на Марко назовава митаря с друго име. Там е казано: "И като минаваше Исус, видя Леви, сина Алфеев, да стои на митницата и рече му: Следвай Ме". (2 гл., 14 стих). Евангелието на Лука назовава същото име както и Марко, само че без да прибавя името на Алфей. В замяна на това името Леви е още по-силно подчертано и повторено.
към текста >>

Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей.
Там е казано: "След това тръгна и видя един митар на име Леви да стои на митницата и рече му: Следвай Ме! И той остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар.
към текста >>

Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство.
И той остави всичко, стана и Го последва. И Леви Му устрои голямо угощение в неговия дом". (5 гл., 27, 28). Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител. Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите.
към текста >>

За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей.
Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
към текста >>

Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите.
Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия.
към текста >>

Матей значи ученик на Матии.
Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва.
към текста >>

Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване.
И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет.
към текста >>

Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря?
За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет.
към текста >>

Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия.
Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите. Матей значи ученик на Матии. А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва. Но защо е станал митар? Есеите произхождат от Египет. И когато поглеждаха назад в миналото, те гледаха към Египет. Но къде виждаха те, когато поглеждаха напред към бъдещето?
към текста >>

В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството.
Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
към текста >>

И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него.
В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните".
към текста >>

В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите.
към текста >>

Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство.
Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно.
към текста >>

Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим.
Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг.
към текста >>

Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
към текста >>

Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество.
Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност.
към текста >>

Матей е последният призован от учениците.
Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод.
към текста >>

Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век.
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит. От Египет той има чувството като есей, от римлянството той има волята като митар. В него юдейството, египетството и римлянството се съчетават в мировата човечност. Матей е последният призован от учениците. Евангелието на Матей първоначално било написано на еврейски, откъдето е преведено на латински от църковния отец Йеронимус в 4"™ век. И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед.
към текста >>

Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е.
И от този латински превод е направен гръцкия, така че оригиналния текст на еврейски език е непознат и неговият дух е далеч загубен с превода на латински. Този отец е превел цялата Библия на латински, откъдето са произлезли протестанските преводи. А гръцкият превод на Библията, направен от 70-те е по-близо до оригинала и българския превод е направен от него. Така че преводите от гръцки са по-близо до оригинала, отколкото латинския превод. В латинския превод споменатият отец съзнателно е превеждал така, че да се заличи езотеричния характер, който еврейският език придава на евреиските писания и да ги направи един обикновен разказ и история, както се представят пред обикновения човешки поглед. Евангелието на Матей, както вече споменах, произхожда от течението на есеите, т.е. от езотеричното юдей- ство навремето и че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеризъм, отколкото можем да си представим днес.
към текста >>

11. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет.
Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина.
към текста >>

12. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Даже при изпращането на 12-те, Евангелието на Матей изрично го нарича Първият.
Според една легенда, когато почнали гоненията, той избягал от Рим и срещнал Христос. И като Го попитал къде отива, Той казал: Отивам в Рим, за да се разпна отново. Тогава Петър разбрал това за укор и се върнал в Рим, където бил разпънат. Той написал две Съборни послания. Между 12-те ученици, още от самото начало Петър взема едно особено място. Даже при изпращането на 12-те, Евангелието на Матей изрично го нарича Първият. Той е, на когото Христос възлага особената апостолска задача, той е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос. Той не е ученикът, когото Христос любеше. Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара.
към текста >>

7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ
Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким. 9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си.
към текста >>

8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей.
Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким. 9. АПОСТОЛ ФИЛИП. За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си. 10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска.
към текста >>

13. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей.
Когато и в човешкото слово звучи Божественото Слово, тогава се раждат с голямо богатство звукови фигури, които следват законите на числата. Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда.
към текста >>

За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей.
Става нещо, което може да бъде илюстрирано чрез кладниевите звукови фигури, получени при експеримента, при който върху една стъклена плоча се поставят железни стърготини и плочата се привежда в трептение с помощта на цигулков лък. Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей. Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса Христови, описани от Йоан, както следва: 1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди.
към текста >>

14. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци.
към текста >>

С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър.
към текста >>

И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция.
към текста >>

Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър.
С ключа, който ни дава Откровението и Евангелието на Йоан, ще се опитаме да открием композицията на Евангелието на Матей. Тук композицията може да се разкрие много по-трудно, защото тя е, така да се каже, много скрита, затрупана. Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан.
към текста >>

На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей.
Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед.
към текста >>

От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед.
На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили.
към текста >>

Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.).
Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.). Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега.
към текста >>

Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей.
Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7)
към текста >>

Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей
При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега. Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7) 2-ра степен: Изцеление на сина нацарския служител (4) ...........................................................Изцеление на момичето на стотника (8)[/left] 3-та степен:
към текста >>

Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей.
Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14) 6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина.
към текста >>

За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен.
6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър.
към текста >>

Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх.
Това ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине през седмата степен - през смъртта и Възкресението. Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи. Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18)
към текста >>

Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи.
Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи. Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18) 2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20)
към текста >>

В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава.
Тези притчи са слова на Христос. Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към Словото не е извършен напълно. Словото запазва образния характер. Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен. В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите.
към текста >>

Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането.
Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към Словото не е извършен напълно. Словото запазва образния характер. Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен. В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване.
към текста >>

Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър.
Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен. В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин. Йоан е единственият ученик, който стои под кръста.
към текста >>

И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
Йоан е единственият ученик, който стои под кръста. В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл.
към текста >>

Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото.
В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл. Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
към текста >>

Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей
Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница. Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл. Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл. Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл.
към текста >>

Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил.
Седемте чудеса Христови - имагинация......................................7-те чудеса - имагинация От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл. Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл. Страдание, смърт и Възкресение - интуиция..............................Страдание, смърт и Възкресение - интуиция във форма на имагинация Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил. Това може да се види както в големите части, така и в малките отделни черти. Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера.
към текста >>

Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи.
Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците.
към текста >>

Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи.
За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово. В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците. Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа.
към текста >>

Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал.
По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере. Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок. Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията. Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука прилича на едно добре оформено растение. Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус. Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите.
към текста >>

Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец.
Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията. Композицията на Евангелието на Матей прилича на един добре изграден кристал. Напротив, строежът на Евангелието на Лука прилича на едно добре оформено растение. Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус. Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите. Тази е причината, поради която традицията е описала Лука като живописец". След като разгледахме накратко строежа на Евангелието на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху строежа на Евангелието на Лука.
към текста >>

След като разгледахме накратко строежа на Евангелието на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху строежа на Евангелието на Лука.
Той е по-мек, по-текущ, по-негоден да се доведе до строги формули, но е ефирно, животворно и благотворно. Можем само да кажем, че в Евангелието на Матей може да се долови един художник-архитект, а в Евангелието на Лука - един художник-скулптор и живописец. Живописният елемент проличава в богатството на образите и притчите на Исус. Евангелието на Лука е всъщност Евангелието на притчите. Тази е причината, поради която традицията е описала Лука като живописец". След като разгледахме накратко строежа на Евангелието на Йоан и на Матей, сега ще се спрем за малко върху строежа на Евангелието на Лука.
към текста >>

15. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави.
Така, между много пътешествия на Исус, описани в това Евангелие, е изложено голямото пътешествие от Галилея до Ерусалим, описанието на който път се простира от 9-та до 19-та глава. Докато за дейността в Галилея са посветени 5 глави и за дейността в Юдея - 5 глави. Характерно за Евангелието на Лука са първите две глави, които говорят за раждането на Исус. Самото Евангелие ни подготвя за сериозността на Пътя от начина, по който прави преход към него. В средата на 9~та глава започва голямото пътуване. Предидущите части на тази глава са сгъстени с една голяма, драматична динамика в едно малко пространство, които у Матей и Марко се простират в няколко глави. Така тук е дадено изпращането на 12_те, Ирод и Кръстителя, нахранването на 5~те хиляди, изповедта на Петър, изцелението на момчето в полите на Табор, спорът за първенството между учениците. След това, в 9_та глава, от 51-ВИ стих нататък почва описанието на пътуването. Според Емил Бок в гръцкия текст на тази част се чувства изобилието на мистерийните Слова, произнасяни при Посвещенията. Още от самото начало се показва най-точно пътевия характер на пътуването в думите към тримата мъже, които са готови да Го следват, но не са скъсали напълно с миналото. Тази сцена започва с намиращия се често у Лука израз "по пътя".
към текста >>

Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука.
И на много други места ние намираме това характерно загатване на Лука за Пътя. Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет.
към текста >>

У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет.
Друго характерно за Лука е това, че всички притчи, от първата до последната, принадлежат на големия раздел на Пътя. Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците.
към текста >>

Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей.
С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език. Емил Бок превежда пролога свободно по следния начин: "Мнозина вече си поставиха задача да опишат в правилна връзка и ред пътя на събитията, чрез които Божествената пълнота се изявява между нас. Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата.
към текста >>

Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко".
7. "Аз съм Истинната Лоза" - 15 гл. 1 cm. Можем да кажем, че всяко "Аз съм" от Евангелието на Йоан отговаря на една поредица от блаженства в Евангелието на Лука, четири от които следват непосредствено едно след друго, а останалите са разпръснати както думите "Аз съм" в Евангелието на Йоан, на разстояния, които външно са много големи по големина, но все пак означават една степен в Пътя на Учението. Думата "блажен" на гръцки значи макариос, което означава "изпълнен с Бога". А именно Евангелието на Лука говори за Божественото в човека, за "приятеля на Бога". Докато в Евангелието на Матей срещу 9"те блаженства стоят девет "горко", то в Евангелието на Лука срещу четирите блаженства стоят четири "горко". За да се разбере вът-решния смисъл на блаженствата трябва да се помни, че и в двата случая те са отправени към учениците, а не към народа. В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените. Горко на богатите, на ситите, на смеещите се, на прославените". И блаженствата, и "горко"-то се отнасят до учениците. Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен.
към текста >>

16. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей- ско.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелието на Марко е сбито и кратко. Но неговата краткост е езикът на една мощна космическа волева концентрация. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Затова можем да кажем, че то е римско Евангелие. Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей- ско. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Първата фраза на Евангелието на Марко е една окултна волева формула, която с две думи ни показва началото на една нова епоха, на едно ново отношение, което настъпва в света между човеците и Ангелите. Защото думата Евангелие е съставена от двете думи ев и ангели, което може да се преведе с израза ново действие на Ангелите между човеците. Цялото Евангелие на Марко не е нищо друго, освен описание за навлизане на великата космическа свръхземна Воля в развитието на земята и човечеството.
към текста >>

По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе.
Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука. Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето. Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата. С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори. Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично преобразяване и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля.
към текста >>

17. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството.
Царството на десетте племена се е състояло от хора, които са имали много по-голямо родство с езическите природни култове на предно-азиатските народи. Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия. Можем да различим най-малко 3-4 коренно различни схващания за Месия, които са се култивирали в три-четири различни юдейски групи. Първата от тези групировки е била тази на фарисеите. Те вярвали във възкресението на мъртвите като едно еднократно велико чудо, за което вярвали, че те отиват към него и го свързвали с великото чудо на идването на Месия.
към текста >>

В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците.
Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл. Но той вече разбира, че външният свят няма да се разруши и външно възкресение няма да има, както вярвали фарисеите, но старият свят вътре в човека ще се разруши и човек ще възкръсне вътрешно.
към текста >>

18. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана.
С това знамение е казано много нещо. С първото знамение се дава импулс за развитието на човешкото сърце, с второто знамение се дава импулс и нова енергия за развитието на човешкия ум. С третото знамение се дава импулс за укрепване на човешката воля. С това се създават условия за развиването на човешкото самосъзнание, за развиването на аза в човешката душа, с което човек започва да се чувства като самостоятелна личност, със собствено сърце, ум и воля и като работи с тях, ще придобие своята свобода. Знамението за нахранването на петте хиляди се описва и в четирите Евангелия. Само че в Евангелията на Матей и на Мрако се описва още едно нахранване на четири хиляди души, което липсва в Евангелието на Лука и Йоана. В тези, последните Евангелия, се описва само нахранването на петте хиляди души. Това не е случайно, както няма нищо случайно в Евангелието. Също така не са случайни и числата пет хиляди, четири хиляди и другите числа, които се употребяват в този разказ. При нахранването на петте хиляди се казва, че имало пет хляба и две риби и след като се нахранили всички с тези пет хляба, останали къшеи, от които се напълнили 12 коша. За да се разбере тайната, която е скрита във всички тези числа, трябва да проникнем за малко в тайната на числата.
към текста >>

У Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни народа от Тебе" (Матей, 14; 15).
Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването. Това не са неща случайни и без значение. У Матея е казано: "Вечерта учениците Му дойдоха при Него и рекоха: Тук мястото е пусто и нощта настъпва, отпусни народа от Тебе" (Матей, 14; 15). А Марко в 6 глава, от 31 до 35 стих казва: "Да отидем настрана в пусто място, да си починете малко... Когато денят беше към края, пристъпиха учениците Му при Него и рекоха: Тук е пусто и денят свършва, отпусни ги от Тебе". Лука в 9-та глава, 11 стих казва: "Денят започна да преваля". А Йоан само казва: "Исус се изкачи на хълма и седеше с учениците Си. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб, за да ядат тия? " След като Му съобщават, че има пет хляба и две риби, Той казва: "Накарайте човеците да насядат.
към текста >>

19. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски.
Връху този стих по-рано казах няколко думи, а именно, че с това Исус дава импулс за образуване на духовното братство, непочиващо на кръвно родство. И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа.
към текста >>

20. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика.
В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие.
към текста >>

При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост.
Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето.
към текста >>

Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет.
Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус.
към текста >>

В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф.
Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36).
към текста >>

След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей.
Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух.
към текста >>

21. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария.
Получаването на този младенчески импулс, който подмлади и самия Буда, се дължи на това, че в тялото на Исус е била въплътена една особена душа, чиито сили се предават на астралната обвивка на Исус, когато тя се отделя и се съединява с духовното тяло на Буда, тя влива тези младенчески сили. Тази особена душа е била душата на Адам, която след грехопадението е била задържана в Духовния свят и се е намирала под ръководството на Великия Слънчев Посветен, ръководител на човечеството, познат в Библията като Мелхиседек и в индуската литература, като Ману. Забележително е и това, че Лука ни описва родството на родителите на Исус чак до Адам. Значи, в тялото на Исус тече кръвта на Адам, а сега в това тяло се въплътява и душата на Адам, която не е минала през никакво прераждане и е запазена млада и девствена. И сега тя прониква със своите сили майчината обвивка на астралното тяло на Исус, която се отделя към 12-годишната му възраст и се съединява с духовното тяло на Буда, с което се извършва едно подмладяване на Буда и на будизма. Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей.
към текста >>

Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей.
Когато говорих за Исус от Назарет, аз посочих, че според евангелието на Матей и Евангелието на Лука ни се описват двете момчета Исус, родени от две двойки родители, които носят името Йосиф и Мария. Едната двойка живее във Витлеем, а другата - в Назарет. Детето, което живее в Назарет, е родено по свещеническата линия на Натан. В това дете се въплъщава душата на Адам, а в другата двойка, която живее във Витлеем и произхожда по царската линия на Соломон, също се ражда дете, което носи името Исус. В него се въплъщава духът на Заратустра. Двойката, която живее в Назарет, е описана от Лука, а тази, която живее във Витлеем, е описана от Матей. Следователно, с двете момчета Исус се свързват двама от най-великите учители на човечеството от миналото - Заратустра със Соломоновото момче Исус и Буда с Ната- новото момче Исус. По такъв начин става сливането на двете мощни културни течения на миналото, които се обединяват за великото събитие, което предстои да се извърши в Палестина, като същевременно те се подмладяват. Будизмът е учение за човешката душа и как тя може да се издигне над ограниченията на кармата. Същността на това учение е за вътрешният живот на човека, за вътрешните сили на човешката душа. Човек се схваща като едно същество само по себе си и се оставя настрана от Вселената, от която човек е произлязъл.
към текста >>

И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет.
Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа. Интересен е също и фактът, че раждането на Исус по Соломонова линия е възвестено на Бащата Йосиф, а раждането на Натановия Исус е възвестено на майката Мария.
към текста >>

22. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него.
към текста >>

Матей го предава по същият начин.
Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота.
към текста >>

Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука. Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха". Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност.
към текста >>

Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей.
И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха". Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин.
към текста >>

23. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея.
към текста >>

24. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей.
Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни.
към текста >>

25. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

Едното се среща в Евангелието на Лука, а другото в Евангелието на Матей.
13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО Преди да продължа по-нататък, ще се спра да уточня две понятия. Едното се среща в Евангелието на Лука, а другото в Евангелието на Матей. Това са понятията Царство Божие и Царство Небесно. Обикновено тези две понятия се идентифицират и това не е грешка, но все пак има известна разлика, когато искаме да бъдем точни и конкретни. Лука употребява понятието Царство Божие. За него то е едно основно понятие.
към текста >>

Матей винаги казва: Царство Небесно.
Това са понятията Царство Божие и Царство Небесно. Обикновено тези две понятия се идентифицират и това не е грешка, но все пак има известна разлика, когато искаме да бъдем точни и конкретни. Лука употребява понятието Царство Божие. За него то е едно основно понятие. Матей винаги казва: Царство Небесно. За да разберем тези две понятия в техния вътрешен смисъл и различие, трябва да се пренесем към идеята за старата представа за света, според която седем сфери заобикалят Земята. Това са сферите на Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. В духовно отношение този образ за света е реален и действителен. Царството Небесно е целокупността на тези сфери и на отношенията, които те могат да намерят в земния свят. Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери.
към текста >>

26. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба.
Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.
към текста >>

Той стои между Петър и Йоан, нещо, което в подрежданията на Евангелията е изразено в това, че Евангелието на Лука образува преход от Евангелието на Матей и Марко, към Евангелието на Йоан.
Риболовът на Петър е пъпката на ставането, изживяването и чието разгръщане означава съдържанието - следването на Христос. Евангелието на Лука предполага съдържанието на Петровата душа. Той гради своя дом върху основата на Петровото същество, което е вече поставено в първите две Евангелия. А съдържанието на Петровото същество е вярата. Преходът от пъпката към напълно разтворения цвят, преходът от вярата към знанието, Евангелието на Лука има да изобрази с неговите вътрешни фигури и движения. Той стои между Петър и Йоан, нещо, което в подрежданията на Евангелията е изразено в това, че Евангелието на Лука образува преход от Евангелието на Матей и Марко, към Евангелието на Йоан.
към текста >>

27. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема.
Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля.
към текста >>

28. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата".
Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите. И Христос казва в най-разнообразни форми кога азът трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си. Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят. Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един от най-висшите християнски идеали. Устата говори от преливащото от Любов сърце, от това, което сърцето не може да побере. Сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на аза, следователно горните думи могат да се преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата. Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От изпълнението на сърцето говори устата" е изречение, което съдържа в себе си същността на християнството. Това изречение е дадено в латинския превод, както горе го посочихме.
към текста >>

29. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ 70 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ .. 85 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС 92 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145
към текста >>

3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ 97 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ 99 ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ - Книга на Живота 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА 175 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" 188
към текста >>

10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ 202
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА 175 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" 188 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ . 200 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ 202
към текста >>

30. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско.
У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство.
към текста >>

Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите.
То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко. Петър увлича Марк във видението на онова възвишено възпоменание и на вдъхновената воля. Всяко Евангелие има като източник едно от великите събития на първичното християнство. Възкресението на Лазар е източникът на Евангелието на Йоан, слизането на Светия Дух е източник на Евангелието на Марко. Евангелието на Матей е плод на спокойното развитие на човешката душа, което Матей е имал всред ордена на есеите. Събитието пред Дамаск е източник на Евангелието на Лука. Петър не е предал на Марко своя личен спомен, защото в последната част на Голготската трагедия той е изпаднал в душевен сън, а е предал на Марко своето вдъхновено видение. Също така важно е, че Марко създава своето Евангелие в света на древната египетска храмова култура. Волевите светове на Египет и Рим са, така да се каже, кумовете на Евангелието на Марко.
към текста >>

Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос.
Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в този човек. Той съвсем не възнамерява да пише биография на един човек. Той иска да опише Бога, станал човек, чрез което ставане целият свят бива увлечен в едно ново развитие. Единственият рождествен разказ, който привлича неговото внимание, това е Кръщението в реката Йордан, защото то е едно събитие, чрез което в човека Исус се ражда Христос. Докато Евангелията на Матей и Лука ни водят от Исус към Христос, то Евангелието на Марко още от самото начало е същинско Евангелие на Христос. Неговата тема не е Син Человечески, а Син Божи. Той поглежда към онези Висши същества - ръководители на човечеството, които са станали изцяло инструмент и съсъд на Сина Божи, на Божествената творческа сила на всяко развитие. И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието.
към текста >>

Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей.
И затова в никое друго Евангелие Христос не се явява толкова много като маг, колкото у Марко. При изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата матрична дума " хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир изговаря магическа формула: " Талита, куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си, също както латинските думи, които се явяват на много места в елинизирана форма, издават римския заден план на Евангелието. Например пазачът, на когото Ирод заповядва да отсече главата на Йоан Кръстител, се нарича спекула-тор, а монетата, която бедната вдовица пуска в Божията каса, е назована по римски начин кодрант. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонването на демоните. Тези изгонвания на демоните заемат тук много повече място и дават повече тон на Евангелието, отколкото в Евангелието на Матей. Зад и над изцеленията на Христа стават видими битки на духовете. Между трите Евангелия това на Марко има най-изразен характер на свръхисторическо. То ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили на човека. Най-важен пример за това са думате, които Христос отправя към бащата на болното момче в полите на планината на Преображението: "Ако би могъл да вярваш! Всички неща са възможни за този, който вярва." (9,23) Тези думи, които призовават човека към магията на обожествената воля, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко.
към текста >>

Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа.
към текста >>

При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното.
към текста >>

В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното.
Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят.
към текста >>

Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа.
Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие. При изпращането на учениците, както при Матей, така и при Лука е казано, че не трябва да вземат нищо със себе си из пътя и също да не носят никакви обуща на краката си. Напротив, в Евангелието на Марко се казва, че не трябва да вземат нищо със себе си, освен тояга и обувки на краката си. Това не е случайно. В отхвърлянето и на обущата в Евангелието на Матей и Лука се съдържа изискването да се откъснем от това, което ни свързва със Земята, и да се стремим към духовното. Това се дължи на факта, че Евангелието на Матей и Лука започват от земното, от детството Исусово и отиват към Христа. И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят. Евангелието на Марко не е богато на притчи.
към текста >>

По отношение броя на притчите, то далеч не може да се мери с Матей и още по-малко с Лука.
И затова е този зов за освобождаване от земното. Евангелието на Марко има обратно направление. То започва от равнището на Христос и показва как Христос напътства учениците да не изгубват почвата под краката си с предадените им свръхземни сили. Какво ползват всички свръхземни дарби и сили, ако те не могат да бъдат пренесени и приложени в света на волята и делата на физическия свят. Евангелието на Марко не е богато на притчи. По отношение броя на притчите, то далеч не може да се мери с Матей и още по-малко с Лука. Обаче в притчите, които Марко предава в своето Евангелие, се изразява цялата същност на възгледа на Христос. Евангелието на Марко съдържа четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 12-та глава. Първите три Христос казва на народа в Галилея при брега на морето. Последната Той отправя срещу своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим.
към текста >>

По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан.
Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение.
към текста >>

Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука.
Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13). Тук не ни се описват опасностите за човешкото същество в техните различни прояви, както го описват Матей и Лука. а изпитанието. което лежи само по себе си в човешкото битие. Човек стои между животното и ангела. Но тази среда не може никога да бъде нещо спокойно, неподвижно. Тя .може да бъде извоювана и утвърдена в непрестанна борба за развитие.
към текста >>

Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него.
към текста >>

31. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

По-рано изтъкнах на основа на Евангелието, че Христос е носител на Любовта, която най-силно е изразена в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта, която е най-силно изразена в Евангелието на Йоан и че Христос е носител на Вечния Живот, който най-силно е изразен в Евангелието на Матей.
2. НОВОТО НАЧАЛО Христос е едно Велико космично Същество, Което, за да бъде разбрано, трябва да бъде разгледано от различни гледища. По-рано изтъкнах на основа на Евангелието, че Христос е носител на Любовта, която най-силно е изразена в Евангелието на Лука, че Христос е носител на Мъдростта, която е най-силно изразена в Евангелието на Йоан и че Христос е носител на Вечния Живот, който най-силно е изразен в Евангелието на Матей. Понеже Истината в този смисъл, в който тука я употребяваме, е синтез на Любовта и Мъдростта, или с други думи е реализиране на Любовта и Мъдростта, затова тя има отношение към волята. Тя е, така да се каже, космичната, мировата Воля, която се проявява чрез владеене на мировите сили. Затова казваме, че Евангелието на Марко е Евангелие на Истината и Волята. И в Писанието е казано: "Да се освети Името Божие, да дойде Царството Божие и да бъде Волята Божия". Учителят превежда тази мисъл по следния начин: Името Божие има отношение към Любовта.
към текста >>

32. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща.
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят.
към текста >>

33. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници.
Затова трябваше да бъде представен фактът, че е изминало старото време, когато човек е бил медиум на природните сили и е дошло едно ново време, когато тези сили ще действат отвътре, от душата на човека. Че всичко, което трябва да бъде вършено в бъдеще, трябва да бъде извършено чрез човешката душа, в която живее Бог, Който се проявява в духовния свят. Човешкият Аз става център на Божествените сили, които действат на Земята. И на хората станало ясно, че сред тях стои Един, Който върши от Себе Си това, което другите са вършили с помощта на съществата, които живеят в духовния свят и чиито сили действат върху тях. Така че, с изцелението на парализирания Христос дава импулс на нервната система, респективно на мозъка, да укрепне и да възстанови здравословното си състояние. Следва призоваването на Левий Алфеев, другото име на евангелист Матей, който поканва Исус с учениците Му на обяд и заедно с тях присъстват и много митари и бирници. Книжниците, като виждат това, роптаят, щото те са считали митарите и бирниците, които са на римска служба, за грешници. А Исус им отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешниците на покаяние". След това Исус изказва мисълта, че вехта дреха не се кърпи с кръпка и че ново вино не се налива в стари мехове, защото ще ги пукне, а ново вино се налива в нови мехове. Старата дреха и старите мехове, това е старото човешко съзнание, старото човешко разбиране, в което не може да се влее новото учение, новия импулс, който влиза в света.
към текста >>

34. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

Но те имат окултно значение и аз подробно се спрях на тях в Евангелието на Матей.
След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата. По-нататък казва едни силни думи, които, ако се разберат в социално отношение, са жестоки. Но те имат окултно значение и аз подробно се спрях на тях в Евангелието на Матей. Той казва: "Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има". И след това започва да обяснява идеята за Царството Божие с притчи. Тези, които имат, са окултните ученици, които имат Светлина да разбират нещата и разполагат с окултни сили. На такива ще се даде по-голяма Светлина и повече сила, защото те работят в това направление. А които нямат, т.е.
към текста >>

35. 3.10. Нахранването на петте хиляди - Влад Пашов (1902- 1974)

За това знамение говорят и четирите Евангелия и аз подробно се спрях на неговото окултно значение при разглеждането на Евангелието на Йоан, а също споменах и при разглеждането на Евангелието на Матей.
3.10. Нахранването на петте хиляди За това знамение говорят и четирите Евангелия и аз подробно се спрях на неговото окултно значение при разглеждането на Евангелието на Йоан, а също споменах и при разглеждането на Евангелието на Матей. Сега ще кажа само, че за Христос, който е Бог и праща всички животворни сили от Слънцето към Земята, и произвежда всяко растене и завързване на всички плодове и храни по Земята, това умножаване на хлябовете е естествено явление. Когато житното зърно падне в земята и израсте и даде плод тридесет, шестдесет или сто зърна, коя сила прави това? Това са силите на Слънцето, които са силите на Логоса, силите на Христа, които струят по цялата Слънчева система и носят Живот. Със същата тази сила, която е в Христа, Той умножава хлябовете. Това е т.н.
към текста >>

36. 5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За него говорих при разглеждането Евангелието на Матей.
5. ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ХРИСТА Преображението на Христа е един много важен и интересен окултен факт. За него говорих при разглеждането Евангелието на Матей. Сега само ще кажа някои работи допълнително. Интересно е, че шест дни преди Преображението, Христос изказва следната важна мисъл: "И рече им: Истина ви казвам, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство дошло в сила". И непосредствено след това следват думите: "И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на Земята не може така да избели.
към текста >>

Като казва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото искаха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е посочено и в Евангелието на Матей.
И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че Той трябва да пострада много и да бъде унизен". Тук пак ги навежда на мисълта за Голготската Мистерия и по-нататък им отговаря на въпроса, който задават за Илия. "Но казвам ви, че Илия е вече дошъл и те постъпиха с него както си искаха, според както е писано за него". Тук много ясно сам Христос, Великият Учител на човечеството говори за прераждането. Като казва, че " Илия е дошъл и сториха с него каквото искаха", той говори за Йоан Кръстител, който е Илия, както е посочено и в Евангелието на Матей. Това също показва, че учението за прераждането не е чуждо на евангелисткото учение, също и на хората от Четвъртата културна епоха, в която са живели хората във времето на Христа. За него са знаели и гърците, и римляните, и евреите и всички народи от това време. Това е ясно показано и в Евангелието.
към текста >>

37. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата.
А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания. Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа Христовата воля. С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го".
към текста >>

38. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което Марко предава в 13-та глава в по-съкратена форма, при Матей е предадено в 24-та глава по-подробно.
Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." "А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на Небесата, нито Синът, а само Отец. Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.. Бдете прочее,... да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете." Това, което Марко предава в 13-та глава в по-съкратена форма, при Матей е предадено в 24-та глава по-подробно. Това е едно грандиозно предсказание за края на нашата културна епоха, когато се извършва ликвидацията на човешката карма. За него може много да се говори, но ще кажа само следното: забележително е, че това предсказание е казано малко преди Голгота и във връзка с Голгота. Второто забележително нещо е, че се казва, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко. Под това поколение в случая Христос разбира човечеството на Петата културна епоха, която в Неговото време е в своето зазоряване и която приема Неговия импулс. И понеже новият импулс навлиза в живота, това поражда противодействие от страна на старото, което неминуемо трябва да слезе от историческата сцена и вследствие на това са всичките тези големи страдания, за които Христос говори, че ще сполетят човечеството.
към текста >>

39. ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ -Книга на Живота - Влад Пашов (1902- 1974)

ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ -Книга на Живота
ЕВАНГЕЛИЕТО на МАТЕЙ -Книга на Живота " Животът има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряването на Живота, това е Любовта. Изгревът на Живота, това е Мъдростта, а пладнето на Живота, това е Истината." Учителят " Над едно нещо трябва да се бди: първо, да не се похаби вътрешната сила на човека, която превръща елементите на физическия свят и ги оползотворява
към текста >>

40. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст.
към текста >>

Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус.
към текста >>

Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език.
към текста >>

Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус.
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ Евангелието на Матей заема твърде особено място между съдържащите се в Новия Завет Евангелия. Докато всички други писания на Новия Завет са били писани на гръцки език, първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски. Обаче еврейският оригинал не ни е известен. Следователно в самата гръцка редакция на Евангелието на Матей ние имаме един превод, който не предава пълното съдържание, духовната пълнота и яснота на оригиналния текст. Към това се прибавя още и фактът, че именно при Евангелието на Матей трябва да се държи сметка, че гръцката редакция не произхожда направо от еврейския оригинален текст, а от латински текст, който бил направен от гръцкия монах Хиеронимус. Латинският превод на Библията от Хиеронимус, от който произхожда онази форма на Библията, внедрена както в Римокатолическата, така и в Протестантската църква, представя общо взето едно твърде трагично, макар и исторически необходимо изопачаване спрямо оригиналния текст. Гностическите гръцки тайни на оригиналния текст са били затъмнени от Хиеронимус. Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област.
към текста >>

Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей.
Това той отчасти даже е сторил съзнателно. Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен.
към текста >>

Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
към текста >>

Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е.
В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст.
към текста >>

Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет.
към текста >>

В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи.
И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия.
към текста >>

Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет.
Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на
към текста >>

Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия.
В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека.
към текста >>

Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля.
Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет. Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен.
към текста >>

Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека.
Няма да сгрешим, ако кажем, че Евангелието на Матей е близо до юдейството и че неговият християнски характер е по-нисък от този на другите Евангелия. В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма.
към текста >>

Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса.
В действителност то се свързва със света на Стария Завет, за да нанесе решаващ удар на юдейството. По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд".
към текста >>

"С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза.
По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания.
към текста >>

Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд".
Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея.
към текста >>

За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста.
Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея. То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание.
към текста >>

Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи.
То прониква през булото на образното виждане до географските и биографичните подробности на физическото поле. Евангелието на Йоан е пропито с множество интимни и съвсем не без значение данни за места и времена, като например назовава с точност градовете, от които произхождат най-забележителните образи на галилейските ученици; как той много грижливо посочва смяната на галилейските и юдейските сцени. За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>

Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>

41. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА Ще започна разглеждането на Евангелието на Матей с една мисъл от Учителя, която ще ни подчертае насоката, в която ще бъде разгледано Евангелието. Учителят казва: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил: пред земеделците е говорил притчата за сеятеля; пред рибарите говорил за ловенето на риба; пред търговците говори други притчи." "Три категории хора са засегнати, на които Христос е говорил. Първата категория са тези, които са си купили нива; втората категория са тези, които са си купили пет чифта волове, а третата категория са тези, които са се оженили. Всяка притча е за особена категория хора.
към текста >>

Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории.
Това са три категории дейности на човека". "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище при разяснение на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин - трябва да намерим в какво съотношение стоят притчите една към друга. Те са все символи, наредете ги и тогава ще се яви разгадаването им". Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то.
към текста >>

Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то.
Така че, при разглеждане Евангелието на Матей, както и на другите Евангелия, ще подхождаме към тях, както се подхожда към книги, написани на един окултен език - книги с дълбок смисъл и съдържание, които са скрити зад обикновени разкази и истории. Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта.
към текста >>

Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството.
Както във всяка окултна книга, така и в Евангелието ще намерим най-малко три смисъла, които вървят паралелно - исторически, мистичен и космичен. Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим.
към текста >>

Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа.
Това е така, понеже Евангелията са откровения на Духа, Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот.
към текста >>

42. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия Дух. Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло нагоре, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието.
към текста >>

Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса.
Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ.
към текста >>

Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения.
То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша. Такова нещо представя историята на отделните народи, както и на цялото човечество. Матей в началото на своето Евангелие ни разкрива историята на еврейския народ от Авраама да Исуса. В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека.
към текста >>

Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея.
В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея.
към текста >>

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
към текста >>

В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него.
По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
към текста >>

Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история.
"Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската.
към текста >>

Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти.
Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи.
към текста >>

Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие.
Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи.
към текста >>

43. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа.
към текста >>

Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите.
към текста >>

За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издига през 42-те степени нагоре, които съответстват на четиридесет и две поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени надолу, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между човеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, Което е вдъхновявало Авраам и е вложило в него Божествения зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно в човечеството. За това учение говори и Евангелист Матей в началото на своето Евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения щяло да стане след един век. И той е обърнал внимание на евреите, че те могат да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където може да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигнат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един Човек, Който ще бъде способен да се издигне със Своята собствена кръв толкова високо, че в Него ще може да слезе онази Божествена сила, от която Той се нуждае, за да се изяви в кръвта на еврейския народ целият Дух на еврейския народ.
към текста >>

44. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос
което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
към текста >>

В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>

Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението.
При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло.
към текста >>

Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей.
И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение.
към текста >>

Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей.
Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества.
към текста >>

Това е ясно описано в Евангелието на Матей.
Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества. Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си.
към текста >>

И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло.
по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си.
към текста >>

Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей.
И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа.
към текста >>

45. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан.
Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах.
към текста >>

Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей.
Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството. Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата.
към текста >>

Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има.
Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа.
към текста >>

Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър.
Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете.
към текста >>

Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът.
Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм.
към текста >>

46. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства.
Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество. С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение. Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в Христовото пророчество са за гибелта на земния Ерусалим. В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте.
към текста >>

47. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му.
към текста >>

Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език.
А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина. Там ще бъде плач и скърцане със зъби". Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие. Външната тъмнина - това е физическият свят, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания. На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления.
към текста >>

За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието.
Този, който не работи над себе си за събуждане за Божественото в себе си, за пробуждането на висшия Аз, той по самото си естество се лишава от възможността за по-нататъшно развитие, защото еволюцията е влязла в нова фаза и той не се е нагодил към нея, затова не може да използва новите условия и се спъва по такъв начин в своето развитие. Външната тъмнина - това е физическият свят, в който тези, които не работят над себе си, остават да продължат своя безцелен живот на борби и страдания. На същия принцип се разглеждат всички притчи в другите Евангелия - на Лука и на Марко. Това, което казах за притчите на Матей, не е тълкуване на притчите, а само посочване на факта, че те са окултни слова, изказани на един образен, окултен език. Защото моята задача не е да тълкувам притчите и Евангелието, а само да посоча окултната страна на Евангелието, да покажа, че Евангелието е едно окултно произведение, което ни изнася във формата на притчи и сентенции принципите на окултната наука в една нова форма и една нова светлина. За да завърша разглеждането Евангелието на Матей, ще приведа някои мисли от самото Евангелие, които сами по себе си показват окултния характер на Евангелието. Например в 6-та глава, 6-ти стих, когото вече цитирах, е казано: "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец. Който е в тайна и Отец ти, Който вижда тайно, ще ти въздаде наяве". Тук много ясно е показано, че ако човек иска да влезе във връзка с Духа, с духовния свят, той трябва да се концентрира и да се изолира от външни впечатления. Това окултистите наричат медитация. В 7-ма глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени.
към текста >>

С това завършвам това разглеждане Евангелието на Матей, което не е, както вече казах, тълкуване на Евангелието, а показва само в каква светлина трябва да се разглеждат Евангелията.
А по-големият между вас нека ви бъде служител". В тази мисъл ясно е показано кой е Учител в света. Само Бог, само Христос е Учител и онзи, чрез когото Той се проявява, може да бъде Учител. В 25-та, 26-та и 27-ма глава е предадена Тайната Вечеря, хващането на Христа, Разпъването и Възкресението. Но за тях сега няма да се спирам, понеже имам предвид да ги разгледам подробно в отделна глава за Тайната на Голгота, както е разгледано във всички Евангелия. С това завършвам това разглеждане Евангелието на Матей, което не е, както вече казах, тълкуване на Евангелието, а показва само в каква светлина трябва да се разглеждат Евангелията.
към текста >>

48. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА С думите, които Христос казва на кръста на разбойника, ние навлизаме в Храма на Словата, които Христос изговаря на кръста. Евангелията ни предават седем Слова, произнесени на кръста. Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Лука и Йоан ни предават по три Слова от Кръста. Лука: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." „Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая." „Отче, в Твоите Ръце предавам Духа Си." Йоан: „Жено, ето това е твоят син; ето това е твоята майка." /към Мария и Йоан/.
към текста >>

49. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа.
Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък. А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа. Това е Чашата на Новия Завет, това е Чашата, в която се пренася езотеричната мисъл от Изток на Запад. Тази езотерична мисъл минава през Манихеите, Гностиците и чрез Богомилите и Розенкройцерите се пренася в Европа, където основават ред езотерични общества и Братства, в които се съхранява и развива тази езотерична мисъл. Такива общества са, както казах, Богомилите, от които се ражда на Запад Розенкройцерството, което от своя страна се развива в ред езотерически Братства, като Темплиери, Илюминати, Братя на Свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Златното Руно и пр. А по линията на Богомилите се развиват Албигойците, Катарите, Патарените и пр. Под влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса.
към текста >>

50. Влад Пашов - Влад Пашов (1902- 1974)

Евангелието на Матей - Книга на Живота
4 том Евангелието на Йоан - Книга на Мъдростта Евангелието на Кука - Книга на Любовта 5 том Евангелието на Марко - Книга на Истината и Волята Евангелието на Матей - Книга на Живота 6 том Деянията на апостолите - Книга на осъществяването Посланията на апостолите Апокалипсисът - Книга на Тайните 7 том
към текста >>

51. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

10. Деянията на Йосиф Ариматейски
5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева 14. Слизането на Бога на Земята 15. Архангел Михаил и Сатанаил
към текста >>

52. Христос - Георги Радев (1900–1940)

– Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>

53. ЙОСИФ - Борис Николов

Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто.
Назначиха го игумен в манастиря. Манастирят беше разорен. Живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, обширни ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички – караджейки, дъскорезници – всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения – около сто. Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен.
към текста >>

Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.
Скоро богатите хора и еснафът от града откриха, че манастирят е отличен курорт. Те почнаха да идват за отдих и стаите се заемаха през лятото. Йосиф организира продоволствието, имаше всичко в изобилие: мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове, при това на умерени цени. Поправи воденичките и ги пусна в движение, а също и пекарните. Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички.
към текста >>

– Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей.
Караджейката е воденичка с едно камъче, не прегаря брашното и хлябът е особено вкусен. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското стопанството, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: – Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна за всички. Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за селото. Каквото е било досега – било, отсега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа. Селяните си взеха бележка, те знаеха, че с Йосифа шега не бива. Само трима, най-големите бракониери, насмешливо поглеждаха, но не срещнаха съчувствие.
към текста >>

54. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Когато постъпи в манастиря, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност.
Когато облече непривичните цивилни дрехи и се изправи под небето, той си спомни обета, който беше дал. Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския манастир и на манастиря, където отиде и стана калугер. Никѝфор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас, като водопад. Имаше низини, каквито никой друг нямаше – можеше да слиза, да слиза, и когато помислиш, че няма повече накъде, той изведнъж слезе още една октава надолу. Във войните, по време на атаките, гласът му надвишаваше гърмежите на общата врява и внасяше ужас и паника в противника. Когато постъпи в манастиря, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност. Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали.
към текста >>

Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва.
Раздаде половината от имота си на сиромасите, другата половина раздаде на женския манастир и на манастиря, където отиде и стана калугер. Никѝфор имаше едра, кокалеста фигура и мощен глас, като водопад. Имаше низини, каквито никой друг нямаше – можеше да слиза, да слиза, и когато помислиш, че няма повече накъде, той изведнъж слезе още една октава надолу. Във войните, по време на атаките, гласът му надвишаваше гърмежите на общата врява и внасяше ужас и паника в противника. Когато постъпи в манастиря, току-що се беше поминал отец Матей, звънарят, и той зае неговата длъжност. Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали. И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече…
към текста >>

55. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>

56. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Последният обяснява различията между двете теоретични схеми с твърдението, че не всичко, изречено от Иисус Xристос, е записано в четирите канонически евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов).
Могат да бъдат открити паралели и с други идейни течения от подобен характер: антропософията на д-р Рудолф Щайнер, теософските трудове на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Мейбъл Колинз и др., японското духовно движение Оомото, бахайството в Иран и т.н. б) връзки и взаимоотношения с християнството Що се отнася до християнството, то бива смятано от Учителя П. Дънов не за сродна религиозно-философска система, а за същото учение, т. е. поставя се знак за тъждественост между християнското учение и концепцията на П. Дънов. Последният обяснява различията между двете теоретични схеми с твърдението, че не всичко, изречено от Иисус Xристос, е записано в четирите канонически евангелия (от Матей, Марк, Лука и Йоан Богослов). Така също според него и някои от записаните проповеди и поучения на Спасителя се нуждаят от съвременна интерпретация. Като цяло бива възприета фундаменталната теза, че учението на ББ в редакцията на П. Дънов осветлява евангелските истини и Xристовото благовестие от окултни позиции, за да могат да бъдат правилно разбрани и приложени. Особено внимание в този аспект на осмисляне бива обръщано на ап. Павел, за когото се смята, че е бил окултист, и то от найвисок ранг (впрочем теософите твърдят, че ап.
към текста >>

57. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др.
Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не!
към текста >>

58. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава.
За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се „смали“ 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител. В Библията на две места е засвидетелствана родословната линия на Иисус Христос: в Евангелието от Матей, 1 глава, и в Евангелието от Лука, 3 глава. В първия случай тя е проследена от първия човек Адам до Йосиф Обручник, годеника и настойника на Дева Мария – св. Богородица, като особено подробно и поименно са упоменати наследствените връзки от Авраам до Йосиф. А във второто родословно дърво е разкрита генетическата приемственост от Иисус Христос, през Йосиф Обручник, до Адам, т.е. в обратен на първия ред. Елементарното изчисление показва, че са били необходими 42 поколения, за да може физическите тела на биологическите предшественици на Христос да се пречистят дотолкова, че Младенецът Иисус (инкарнация на едноименния Учител от земната Йерархия) да бъде в състояние да приеме в тялото си Духа на Христос.
към текста >>

59. Богъ на живитѣ - Георги Радев (1900–1940)

Богъ на живитѣ „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ.“ Матей 22:32 Живи и мъртви — това сѫ две понятия.
Богъ на живитѣ „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ.“ Матей 22:32 Живи и мъртви — това сѫ две понятия. Животътъ познаваме, а смъртъта не познаваме. Ако нѣкой мисли, че познава смъртъта, той се лъже. Всички говорятъ, че ще умратъ, но какво нѣщо е умирането — никой не знае. И интересно е, че съвременнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ смъртъта. „Какъ да не умираме, казватъ хората, нали онзи, който умира си затваря очитѣ?
към текста >>

60. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей.
1 октомври 3 декември 1922 - Изнася в Русе лекция за правилата на окултната школа, цикъл от десет беседи за влиянието на музиката, и дава песента „Махар Бену Аба.“ 2-5 юли 1923 - Открива младежкия събор в салона на Оборище в София с беседата „Разцъфтяване на човешката душа.“ Изнасят свои реферати Добран Гарвалов, Георги Радев, Методи Константинов, Г. Томалевски, Петър Пампоров, Боян Боев, Кузман Кузманов, Паша Тодорова. 25-26 август - Провежда се екскурзия на Черни връх, където Учителят изнася беседата „Здравия ум“ пред 130 души. 9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители на групи от провинцията, на която изнася беседите „Абсолютно наймалката величина“ и „Окултният закон на противоречията.“ 11 септември 1923 - - Открива третата година на Общия окултен клас“ с беседата „Високият идеал.“ 2 април 1924 - Изнася лекцията „Разумното сърце“ пред Общия окултен клас. 6-7 юли 1924 - Открива Втория младежки събор в София с беседата „Да възлюбиш.“ 11-17 юли 1924 - На екскурзия на братството до Мусала изнася беседата „Новата азбука.“ 31 август 2 септември 1924 - Среща на ръководителите на братските групи от провинцията. 5 ноември 1924 - Учителят дава песента „В начало бе словото.“ 21 декември 1924 - Изнася неделната беседа „Миротворците“ върху 5:9 от Евангелието на Матей. 5-8 юли 1925 - Открива третия младежки събор с беседата „И обхождаше Исус цяла Галилея“. С реферати участват Кирил Паскалев, Олга Славчева и Кузман Кузманов. 21 юли 1925 - На разследване по искова молба на бивш негов последовател Учителят е призован в Обществена безопасност, където написва Протокол за разпит на свидетели съдържащ основите на неговото учение. 23-29 август 1925 - Провежда се последен събор на братството в Търново, където го арестуват заради недоволството на духовенството. На другия месец е издадена забрана за публична дейност на Учителя в Търново.
към текста >>

61. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

12 Този цитат се среща на две места в Новия завет - Матей; 24: 29 и Марк; 13:24.
За да няма объркване, тук даваме и трите стиха, така както са поред в Библията. 10 Клетове - стаи. 11 Сетнини - Остар. Обикн. мн. последици, резултати. 12 Този цитат се среща на две места в Новия завет - Матей; 24: 29 и Марк; 13:24. За потъмняване на Слънцето и угасване на Луната се говори още и в Исая; 13:10. 13 За „Ново небе и Нова земя“ в Светото писание се говори на две места - Исая; 65:17 и в Откровение; 21:1.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41005110740662