Търсене в текстове за 'Матей'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 31 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли".
Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората.
към текста >>

После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39).
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места.
към текста >>

На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев.
Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа. После – молитвата в Гетсманската градина (Матей 26, 37-39). Някои от втория вид места: В Ев. от Матея, 6, 5-9 Христос говори за значението на молитвата; там говори, че не трябва да се молим лицемерно, за да знаят хората. На друго място той казва: „Този род не излязва, освен с молитва и пост." (Матей, 17, 21) После може да се приведе Ев. Мат., 6, 7. Има и много други места. Има чудни случаи на отговор на молитвата в историята. Много такива случаи има изложени и в Библията – Неемия, гл. І и II; Деян, На Апостолите гл.
към текста >>

2. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Матей 22:32 Живи и мъртви — това са две понятия.
Бог на живите Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Матей 22:32 Живи и мъртви — това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите?
към текста >>

3. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(Матей, 26:30).
Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите.
към текста >>

4. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Матей 2-2.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток. Матей 2-2. Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св.
към текста >>

5. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
към текста >>

6. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности.
към текста >>

7. КЪМ ВЪТРЕШЕН ДИНАМИЗЪМ - Д-Р Е.Р.К. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Голямо богатство се крие в блаженствате, които евангелистът Матей изнася в своето евангелие – 5 глава.
ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Голямо богатство се крие в блаженствате, които евангелистът Матей изнася в своето евангелие – 5 глава. Ако човек приложи блаженствате в живота, ще придобие нещо ценно. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно" (Мат. 5; 3). Нищите духом са тия, които работят. Тия, които работят, ще наследят Царството небесно.
към текста >>

8. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв.
Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.
към текста >>

9. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Матей.
Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя. От този момент връзката с него станала сигурна опора за Минчо Сотиров. В семейството през годините се родили пет деца, три момчета и две момичета. Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди. Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много трудности, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага. Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец.
към текста >>

от скоротечна туберкулоза на 44 годишна възраст, а е загубил рано и две от децата си: първият син Стефан е живял само две години, а последният, Матей - 17 години!
Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Венчаването, кръщаването е от попа, а животът е от нас. Човек трябва да се освободи от закона на догмата.” В живота си Минчо Сотиров е претърпял тежки удари: неочаквано бързо жена му се споминала през 1924 год. от скоротечна туберкулоза на 44 годишна възраст, а е загубил рано и две от децата си: първият син Стефан е живял само две години, а последният, Матей - 17 години! Въпросите за женитбата и кармическите връзки, които тя идва да разреши са го вълнували цял живот. Стремял се е да разбере смисъла на тези връзки и да ги разреши правилно. Неговото ученичество е било непреривен процес на обогатяване със знание и опитности. През 1923 г. Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности.
към текста >>

10. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
“ Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? — Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Хората не познават още Христа в неговата божествена мощ и сила.
към текста >>

11. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села.
О, царство свещено на неизказаната Любов, съградено само с любов. О, любов неизказана, свещена, обетована земя, обещана само за чистите души. Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи. Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита.
към текста >>

Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде.
Как тихо, с мир и радост потаена, се живее в таз земя свещена. Там всичко пее, там всичко ни говори, там слънцето вечно грее, там се чува песента: Люби и свободен бъди, защото вселената само с любов се крепи. Елате в царството на любовта. Н. Балтова ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ Добър беше дедо Матей — всички тькъв го познаваха в село, в околията па даже и в далечните села. Болен ли има в село, тичат при деда Матея, и като отиде, какво прави, какво струва, ще привдигне болния. Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей.
към текста >>

Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей.
Лека ръка имаше дедо Матей, сухо дърво, гдето се казва, да тури в земята, клони ще пусне и плод ще даде. Всички го обичаха, всички го тачеха, а той най много от всичко тачеше Бога. Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо. Разлютяваше се тогава стареца. Ще викне, ще кресне: — Аз. ами аз?
към текста >>

И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо.
Жито ли ще прибере в хамбара, най първо ще отдели за сиромасите. Лозя ли ще обере, кажи речи, децата от цялото село в неговите широки дворове ще се съберат и ще ядат до насита. А той, като минава край тях, потупва това по рамото, онова по рошавата главица, па ще рече; — — Яжте, дал Господ. Радваха се децата, радваха се и благославяха сиромашките майки, че не ги оставяше дедо Матей. Зима сурова ли се зададе, той на тая сиромашинка ще стовари един товар дърва, на оная чувал с брашно. И само някой да смееше да каже, че дедо Матей му е дал нещо. Разлютяваше се тогава стареца. Ще викне, ще кресне: — Аз. ами аз? Че от где на къде? Да мълчите, свраки такива!
към текста >>

—То тъй, дедо Матей, промъмкваше стреснатата вдовица, ама.
Да не е Господ, че аз ще дам. Где да река да завали дъжд да завали? Где да река да пекне слънце и да пекне? Ако не рече Господ, нищо не става. На Него да се молите и благодарите. —То тъй, дедо Матей, промъмкваше стреснатата вдовица, ама. . . — Нема какво ама, викаше разядосан още повече дедо Матей — всичко е дал Господ, разбра ли? Хайде, взимай житото и благодари на Тоя, който го е възрастил, поливал и му е дал зърно. И да му се молите и да Го не забравяте, че Той е, Който ни дава всичко — заръчваше сериозно той. — Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си.
към текста >>

— Нема какво ама, викаше разядосан още повече дедо Матей — всичко е дал Господ, разбра ли?
Где да река да пекне слънце и да пекне? Ако не рече Господ, нищо не става. На Него да се молите и благодарите. —То тъй, дедо Матей, промъмкваше стреснатата вдовица, ама. . . — Нема какво ама, викаше разядосан още повече дедо Матей — всичко е дал Господ, разбра ли? Хайде, взимай житото и благодари на Тоя, който го е възрастил, поливал и му е дал зърно. И да му се молите и да Го не забравяте, че Той е, Който ни дава всичко — заръчваше сериозно той. — Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си. От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него!
към текста >>

Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда.
И да му се молите и да Го не забравяте, че Той е, Който ни дава всичко — заръчваше сериозно той. — Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си. От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида. Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило.
към текста >>

И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне.
— Дава му Господ, думаха си селяните, дава му, ама и той не го държи за себе си. От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида. Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш.
към текста >>

Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега.
От една страна му сипва Господ, от другата той на сиромасите. Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида. Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея.
към текста >>

Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида.
Де да бяха всички хора като него! И жив беше Господ за да Матея. Ще му се присъни на сън и ще му каже: — Матей, там и там има вода, да идеш да я изкопаеш, че хора и добитък мрат от жажда. И стане сутринта рано дедо Матей, преди изгрев слънце, умие се, обърне се на изток, прочете си молитвата и каже: — Боже, ти напред и аз след Тебе — и ще тръгне. Като го усети баба Матеевица, ще изскочи на двора и ще викне: — Бре Матей, где отиваш , жетва е сега. Обърне се дедо Матей, усмихне се, покаже към небето и рече: Гдето каже Господ, там ще отида. Разтичат се синове, снахи да му сложат нещо в торбата за из път, а той само кима с глава за сбогом и поема широкия друм да търси посоченото му на сън място, за да изкопае водата. И какао, ще отиде и ще го намери тъй, както му се е присънило. Копне тук-там и ще бликне вода хубава, бистра като сълза, да се чудиш. Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея. Поканят го големците, разтичат се селяните да заколят някое агне или овен за гощавка.
към текста >>

— Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята?
Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам. Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята? Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш? А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят.
към текста >>

Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш?
Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята? Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш? А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят. Тогава се разтичаш, невестите, опекат пресна пита и му сложат постна трапеза.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и народи.
По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1). В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и народи. Ето защо има и Християнска Кабала, на чело на която стои Откровението (Апокалипсиса). — Б. Р. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ И изпроводи му Той, Великият Маг на тайните знания, дебел свитък, написан и изпъстрен с непонятни за него йероглифи — символи на тайни гадания! И беше обвит свитъкът в древен папирус, пожълтял и изтъркан от времето на живота; и беше свързан с червена, кат алена кръв, лентичка — символ на страстта, която предшествува великото страдание, водете към всемирния покой на живота! И разгъна той свитъкът на йероглифите и символите и нищо не разбра.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.
То е известно много добре на привърженицит на електро-хомеопатията. Всеки, обаче, би трябвало да опита тези средства, който имат много ценни лечебни свойства. Т са Pettorale, както и Scrofoloso 1 и Scrofoloso Giappone, които могат да се комбинират. Най-главното е Scrofoloso 1, от което се взема 10 — 15 зърна дневно, като средство за предпазване. Когато вече се появи треската, трябва да се вземе непременно Febbrifugo против треската. По-големи подробности по това се намират в Zeitschrift fur Elektro- Homoopathie и в книгата „Електрохомеопатическа лечебна наука“, от граф Цезаре Матей.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
Легендата за Светата Чаша От В. Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св. Чаша кръвта Христова, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си кръв, духовното раждане на Аза. Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа.
към текста >>

Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Матей откри историята, Св.
Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи висшата сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света. Представи я на народа като символ на любовта — детето, радост за всяко семейство, изражение на хармонията, необходим елемент за троичността. Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот. Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св.
към текста >>

Матей бе изобразен във вид на ангел, Св.
Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св. Йоан — в орел. Това са четирите символи на сфинкса, който в последствие бе излязъл от своето вечно мълчание и стана, чрез свещения глас на Христа, Словото, което разпространява с радост вечната истина. Да схванеш истинското значение на движението и на формите в символите, това значи да схванеш израза на Словото, да разбереш езика на Бога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29780197143555