Търсене в текстове за 'Матей'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор.
По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява. Замахва с ръка да удари Асен, но не го е ударил. И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.
към текста >>

2. 3_33 Съдба от Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов.
Аз си имам свой извод. През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни. Школата бе отворена. С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат.
към текста >>

Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години.
С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности.
към текста >>

Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат.
Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден.
към текста >>

Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него.
Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него. И Асен Арнаудов, който беше голям музикален талант, не би допуснал да се получат отклонения от оригинала. Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов. Аз работих доста време, намерих оригиналите - взех тетрадката, както и двете папки - и сравнявах оригинала с песнарката на Икономов. Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните. Отидох и споделих мнението си с Учителя.
към текста >>

3. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави.
към текста >>

4. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор.
Беше школувана певица и стана преподавателка в Музикалното училище. Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор. На някои от концертите в салона диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов. Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки.
към текста >>

5. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор.
Но е евангелска песен. Ние с евангелистите сме братя. Аз не правя разлика. Не е речено с щампа да се определят нещата. Някои песни са от Иван Видинлиев - капелмайстор. Други песни са от Матей Калудов - капелмайстор. Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
към текста >>

6. 5_21 Диригентскат а пръчица

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят.
Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира. Това е брат Матей Калудов, застанал сред младите музиканти на Школата и размахващ диригентската пръчица, така както му бе казал Учителят. Господи, дивни са Твоите дела: песни и танци на слънцето, които Ти свали на земята и ги даде в Школата на "Изгрева".
към текста >>

7. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор.
През 1942 година Паневритмията беше завършена, сглобена и ние я играехме. На съборите играехме по две двойки, понеже хората бяха много. Учителят играеше в средата. След Паневритмия целувахме ръка и задавахме въпроси, на които Той отговаряше. Беше създаден оркестър, който свиреше Паневритмията. Като диригент на този оркестър се яви Матей Калудов от Варна, който бе капелмайстор. Той се установи на "Изгрева". Под негово ръководство, под неговата диригентска палка музикантите свиреха в центъра на кръга, а ние играехме по двойки Паневритмията. Музикантите от оркестъра знаеха добре Паневритмията и бяха редовни на поляната сутрин. Накрая към тях се присъедини с китара и Гита Стратева. Те отначало не бяха доволни, защото не можеха да свикнат с нея и с китарата като инструмент и имаха спорове с нея.
към текста >>

8. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни.
Така Той работеше с нея. Затова тя познаваше най-добре песните. Друг, който познаваше добре песните бе Асен Арнаудов, един отличен музикант, който умееше да запише мелодията същият миг, че дори и да я хармонизира. Така той записа много от песните на Учителя. Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той като най-амбициозен взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите като издаде сам песнарката. Но той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер както и две папки с оригинални нотни листове.
към текста >>

9. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя.
Всяка една песен се изпълняваше от Него с цигулка, като Той гледаше в нотния запис. Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на цигулката така както първоначално я е дал. По-късно певците започнаха да си променят песните. Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави. Тъй че накрая надделя онази теза, на която бяха привърженици Мария Тодорова, Асен Арнаудов, Матей Калудов и други стари братя. Песните са дадени така както са записани в тефтера. След една година Братския съвет извика съвета на ръководителите в Ст. Загора. Там се събраха всички ръководители и Братския съвет, който даваше отчет за своята дейност за издаване на беседите, както и за друга стопанска дейност, даде отчет и за издаването на песните. Описа как е приключен въпроса. И всички бяха много доволни по начина, по който се е работило.
към текста >>

10. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа.
Общо изпълнение на песните на Учителя. В първите години Братството имаше хор от 50 човека все млади хора. Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов. Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните. При изпълнение на песните трябваше да се спазва нотния текст. Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене. Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента.
към текста >>

Други музиканти, които работеха в това направление бяха Матей Калудов, Видинлиев, Кирил Икономов и Ирина Кисьова.
Виждаше се, че външни музиканти са ги правили по общата теория на музиката. Но в творчеството има един друг елемент, който ако не присъствува не е спазен духа на песента. Учителят не беше доволен от тези разработки, академично да се правят и не препоръча повече да се дават на външни музиканти. Асен Арнаудов също хармонизира някои песни на Учителя. Той беше отличен музикант и познаваше много добре музиката Му, защото той нотира най-много от песните на Учителя. Други музиканти, които работеха в това направление бяха Матей Калудов, Видинлиев, Кирил Икономов и Ирина Кисьова. Мария Тодорова имаше свои разработки, които тя изпълняваше първо на Учителя и които Той в повечето случаи одобряваше и я насърчаваше да работи, даваше съвети и беше доволен от нейната работа. Лично Той понякога я викаше и я караше да Му ги изпълнява. Хармонизациите на Мария не бяха сложни, а бяха в достъпна форма, хармонизация проста, ясна достъпна и хармонизация, която не изменя песента, а спазва духа на песента и нейното съдържание. Тези хармонизации доколкото са записани от един млад брат с когото тя работи засега остават само на магнетофонен запис. Не е лесно да се спази духа на песните на Учителя.
към текста >>

11. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя.
Всичко, което е казал Учителя за луната е записано. Но не зная къде се намира. По-късно Учителят даде и „Слънчеви лъчи". Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година. ' Когато почне есента и времето се застуди сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години. Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения.
към текста >>

12. 66. РАДОСТТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14 6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика" 7.
Брат Борис НАРЯДА за 27 декември 1974 г. 1. Добрата молитва 2. 91 псалом 3. Молитвата на Царството 4. Духът Божий 5. Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14 6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика" 7. Бог е Любов 8. Отче наш
към текста >>

13. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>

За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията.
Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда.
към текста >>

Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
към текста >>

За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие.
към текста >>

Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува.
към текста >>

Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел.
Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание. Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

14. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Нарушение на окултните закони

ТОМ 4

Матей Калудов - военен капелмайстор Първите музиканти около Учителя бяха военни и ръководеха военните оркестри по гарнизоните в страната.
Тук ще споменем имената на музикантите, които бяха по времето на Школата. Предшколни музиканти: 1. Атанас Д. Ковачев - военен капелмайстор 2. Иван Георгиев Попов - военен капелмайстор 3. Матей Калудов - военен капелмайстор Първите музиканти около Учителя бяха военни и ръководеха военните оркестри по гарнизоните в страната. Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството. Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1.
към текста >>

15. 3.21. Пеню Киров

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е Йосиф Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал".
21. Пеню Киров Сега ще ви разкажа за един брат, който е един от първите ученици на Учителя от Бургас - Пеню Киров. Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е Йосиф Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал". Учениците на Христа бяха дошли като ученици в Школата на Учителя. Духът Христов ги бе извикал и довел на Изгрева.
към текста >>

16. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Матей Попов. 7.
Костадин Иларионов. 2. Начо Петров. 3. Панайот Ковачев. 4. Стамат Тодоров. 5. Стефан Желев. 6. Матей Попов. 7. Никола Камбуров. 8. Минчо Сотиров. 9. Димитър Добрев. VIII. Коменданти - Илия Стойчев и Минчо Сотиров. С.Б.Л.Е.Л. (Само Божията Любов е Любов) Н.Л.К.Б.Л.
към текста >>

17. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

ТОМ 6

на Изгрева от наследниците на брат Матей Калудов.
на 12.VII. По настояване на брат Петър ние си бяхме направили подялба и не мина месец и излезе закона за едрата градска собственост. Благодарение на това, че се бяхме поделили не ни засегна закона за едрата градска собственост. След това на 12.XII.1951 г. купих със свако си (съпругът на леля ми) къщата, която имахме до 1978 г. на Изгрева от наследниците на брат Матей Калудов. На 4.VIII.1978 г. бях преместена в оборотно жилище в „Люлин". Брат Петър си купи мястото на Изгрева през 1950 г. Възможно е, докато е бил жив Учителя да не му е позволявал да идва да живее в София, но за това нещо никога не съм чувала. Тоя въпрос изниква за мене едва сега през 1990 г.
към текста >>

18. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

От дясно: Васко Искренов - клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист.
Снимка No 9. Учителят с приятели пред приемната. От ляво: 1. Елиезер Коен. 2. Драган Петков - отзад. От дясно: Васко Искренов - клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист. До Учителя е Гръблашева. Снимка No 10. Георги Йорданнов пред цветната котва. Снимка No 11. Музиканти на Изгрева. 1.
към текста >>

19. 9. Бракът в Школата

Георги Йорданов Добрев

И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“.
Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се по- разболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“. В.К.: Които са във дама? Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните.
към текста >>

20. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

Брат Матей Калудов бил тогава в София и като наблюдавал Колю предложил да започне да учи контрабас.
се запознал чрез някакъв човек, който познавал братя Калпакчиеви, наши братя и др. Така влязъл във връзка с братството. Харесало му обстоятелството, че в братството има много културни хора, които работели върху себе си. Подарили му цигулка (брат Илия Узунов) и той започнал да взема уроци. Научил се да свири много песни братски и други. Брат Матей Калудов бил тогава в София и като наблюдавал Колю предложил да започне да учи контрабас. Свирил обаче само един месец и го взели доброволец, та той предал тогава инструмунта на други. След това си купил циклостилна машина за 2000 лв., на която започнал да пише резюмета и да ги изпраща на 300 адреса, които му дал брат Боян Боев. От провинцията почнали да му пращат пари. По такъв начин той изплатил тази машина. След време брат Лулчев го извикал за пласьор към една редакция.
към текста >>

21. 11. Паневритмията и нейните порти

Атанас Минчев

Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка.
11. ПАНЕВРИТМИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОРТИ Аз редовно свирех на цигулка на Паневритмия. Събираха се много музиканти и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия и се движеха в кръг. Учителят играеше вътре в кръга и се движеше също в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките когато играеха упражненията понякога правеха ту по-големи, ту по-малки крачки и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някои двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три-четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията.
към текста >>

22. 1. Върнатият годеж

Любка Хаджиева

След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков.
Хранеше и се грижеше за четирима души. Благодарение на него, на неговата подкрепа завърших средното си образование, класическия отдел, мъжка гимназия в родния си град. Благодарна съм му безкрайно. Като малка, 9-годишна, вече место ходех у мои роднини братовчеди и братовчедки, дружахме, много се обичахме, помагахме си, поощрявахме се. Средното си образование завърших във Варна, класическия отдел с латински и старо-гръцки. След завършване на гимназията постъпих на работа в магазин на Матей Недков. Там работих две години. Една много добра жена ми каза, че има свободно място в Радио „Варна“. Може ли със средно образование да остана в магазина. Мястото беше за машинописка. Аз знаех малко машинопис.
към текста >>

23. Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Матей Калудов - диригент. 7.
Пеню Ганев. 2. Симеон Симеонов. 3. Катя Грива. 4. Ангел Вълков. 5. Галилей Величков (в гръб с шлифера). 6. Матей Калудов - диригент. 7. Пенка Михайлова. 8.... 9. Учителят в дясно горе играе Паневритмия. Снимка № 41. Ученици от комуната на Изгрева, 2.04.1933 г.
към текста >>

24. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна.
Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех.
към текста >>

25. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Един от нашите стари братя - Матей Калудов, бивш военен капел-майстор ми предложи да ми предава уроци по контрабас, защото оркестърът на Изгрева за Паневритмия имаше нужда и от контрабас.
Манжо след заминаването си в Париж се изгуби от хоризонта. Манжо на Изгрева беше много демократичен. Макар че не знаеше български, поздравяваше всички, беше общителен и го нарекоха накрая "брат Манжо". Есента на 1938 г. имах самостоятелна стая на Изгрева, която ми бе удобна за музициране, а и по-близо до салона, да слушам лекциите и беседите на Учителя. Един от нашите стари братя - Матей Калудов, бивш военен капел-майстор ми предложи да ми предава уроци по контрабас, защото оркестърът на Изгрева за Паневритмия имаше нужда и от контрабас. Съгласих се и след известно време свирех в оркестъра. Можете да си представите как десетина души свирят, Учителят е близо до нас, а наоколо братя и сестри играят Паневритмия. Незабравими мигове за нас! Братята Жоро Кьосев и Васил Искренов правеха снимки, които да останат за бъдните поколения. След заминаването на Учителя не зная къде Жоро Кьосев е съхранил своите снимки, а Васил Искренов преди да си замине от този свят ми каза, че всички негови снимки във връзка с Изгрева ги е предал на брат Борис Николов, който ги скрил във вилата си, вероятно някъде в мазето и от влагата всичките били повредени или направо унищожени.
към текста >>

" В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола.
Незабравими мигове за нас! Братята Жоро Кьосев и Васил Искренов правеха снимки, които да останат за бъдните поколения. След заминаването на Учителя не зная къде Жоро Кьосев е съхранил своите снимки, а Васил Искренов преди да си замине от този свят ми каза, че всички негови снимки във връзка с Изгрева ги е предал на брат Борис Николов, който ги скрил във вилата си, вероятно някъде в мазето и от влагата всичките били повредени или направо унищожени. По братски и приятелски му се карах на Искренов, защо всичките ги е дал само на едно място за съхранение. Той виновно ми каза: "Ами Борис ги искаше всичките! " В моята стая идваха пак при дядо Матей Калудов на обучение певеца на Изгрева Филип Славов, който имаше желание да свири на чело, един млад ентусиаст студент Слави-флейтист и Данчето, много популярна на Изгрева тогава, свиреше на виола. (За Данчето Недкова имам тъжен спомен: през войната беше в Германия, и при бомбардировките научих, че е била убита.) По това време Кирил Икономов-учител по музика беше съставил братски хор на Изгрева, на който хор бях един от солистите. Музикалния живот беше много динамичен и разнообразен. Имам един интересен спомен в навечерието на един концерт през 1939 г., който изнесохме в салона на Изгрева. Беше както неприятен, така и приятен. Бях простинал и се разболях.
към текста >>

26. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти.
Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица. Кирил Икономов направи много песни за смесен хор. Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти. Сега се проявяват двама млади отлични музиканти и хармонизатори-аранжори - Георги Стратев, Ина Дойнова, Петър Ганев. Щафетата е в сигурни ръце. Вие знаете чия е тази щафета. Музиката на Учителя не е самоцелна музика, тя не е и програмна музика. Тази музика е сътворена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя.
към текста >>

27. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ТОМ 9

Матей Калудов беше в началото.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ СИМЕОН СИМЕОНОВ - беше любител цигулар. В братският живот той е бил и диригент. Братският хор е бил най-често от него ръководен. Кирил Икономов е водил също понякога хора. Матей Калудов беше в началото. Калудов водеше оркестър, не хор. Той беше капелмайстор и затова оркестъра водеше. При братските срещи концерти изнасяха, а пък Симеон с хора работеше. Такъв какъвто беше Симеонов и той имаше жар, и той имаше постоянство, никога почти не е закъснял. А той отиваше 15 минути преди това най-малко, понякога и половин час, за да свирят, за да създаде една приятна, хубава атмосфера на салона.
към текста >>

МАТЕЙ КАЛУДОВ - беше капелмайстор.
В.К.: В същия момент когато тя чете беседата у дома тя влиза в това поле, свързва се с Школата, и онова което кръжи около нея е толкова силно, че майка й не е могла да издържи. И затова я освобождава. Е.А.: Да, вероятно не е могла. Но всеки случай и така ликвидирала с това нещо нали, да не казва истината. Пример за метод и за казване на истината. МАТЕЙ КАЛУДОВ - беше капелмайстор. Аз го зная, много симпатичен, скромен човек. Той уреждаше нашия орекстьр, щото Братството имаше много цигулари. Защото Учителят като говори за Любовта към Бога и като Любовта като принцип, Той говори много и за музиката. Това е една от темите много голяма тема. Сам Той е музикант, сам даде много хубави песни и сам свиреше.
към текста >>

28. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ

ТОМ 9

В следващия етап Весела бе елиминирана от Матей Тошков, който странира материала, извади го на паус и подготви томчето за печат, и плачеше пред мен, понеже я изгонили.
След като набра на компютъра материала, съответно два пъти проверен, тя по свое усмотрение без да ме пита го предава на издателство „Бяло Братство", като смята, че тя може да взима решения. Аз бях отстранен от нея. Аз реагирах остро, защото за мен това бе предателство. От въпросното издателство решават да правят цветна корица за томчето. Тогава се намесих и при една среща избрах онзи вариант, който бе подходящ. В следващия етап Весела бе елиминирана от Матей Тошков, който странира материала, извади го на паус и подготви томчето за печат, и плачеше пред мен, понеже я изгонили. Книжката се отпечати със заглавие „Ново разбиране за времето" като тя се бе осмелила да промени заглавието на беседите поставени от стенографките. Оргиналното заглавие е „Ново разбиране за връзките в живота". И като похлупак на всичко бе сложена „Емблемата на котвата", като е променена с цел да се получи онази врата през която да преминават духовете на Черната Ложа. Емблемата е непрекъснат кръг, а те нарушиха кръга. Така това томче носеше печатът на Черната ложа, с променено заглавие и променена емблема.
към текста >>

29. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав.
Снимки и бележки към снимките - „Изгревът", том X Снимка1. Учителят Петър Дънов Снимка 2. Георги Куртев Снимка 3. Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г. Снимка 4. Георги Куртев, Боян Боев, Матей Станев - прав. Снимка 5. - Молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г. Прави - отляво Боян Боев, а отдясно Георги Куртев. Снимка 6. Семейството на Георги Куртев.
към текста >>

Клекнал, вдясно е Матей Юлзари.
Ямболци на събора на Изгрева - 28. VIII. 1939 г. 1. Седнал, с бяла брада и бяла коса е Тодор Абаджиев. 2. До него с бялата риза е дядо Ради. 3. Под дядо Ради е Йорданка Попова. 4. Клекнал, вдясно е Матей Юлзари. Снимка 117. Съборът на Изгрева - 31.VIII.1942г. Полулегнали: 1. Отляво Мария Тодорова. 2. Цанка Екимова. 3.
към текста >>

30. 06 - 02. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ ГР. АЙТОС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Гумнеров По поръка тоже на Учителя, ако от Айтоския кръжок има някой да иска да се подвизава, на такъв ще препоръчате всекипетъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1-та глава от Матей, плюс, в петъка, ограничено хранене - по малко хлебец сух с маслинки и чай или топла водица със захар вместо чая.
Горе изложеното имайте и знайте само за себе си. Пазете го в тайна. За получаване настоящето, моля известете на адрес: ул. „ Опълченска " N 66, София. С братски поздрав, Петко Ив. Гумнеров По поръка тоже на Учителя, ако от Айтоския кръжок има някой да иска да се подвизава, на такъв ще препоръчате всекипетъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1-та глава от Матей, плюс, в петъка, ограничено хранене - по малко хлебец сух с маслинки и чай или топла водица със захар вместо чая. П. Ив. Гумнеров
към текста >>

31. 09 - 219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват.
Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато българското правителство на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 година, когато американски самолети бомбардираха София. По време на беседата Учителят изяснил своето становище по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни. Учителят бил разположен и им свирил с цигулката, и им пял. А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват. Ще ви кажа, отговарял му Учителят. Най-после, на петия ден, като отишъл пак да го пита, Учителят му казал: „Щом като бързате толкова, може да си тръгвате." Те още същата вечер отпътували с влака за Варна. Било месец декември. Пътували нощем. Но след като минали Попово, между Попово и Търговище линията била прекъсната вследствие катастрофа и се наложило около половин километър да пътуват пеша и да пренасят тежките си куфари.
към текста >>

32. 20 - 7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО

Към братството се беше приобщил и синът на най-големият търговец, евреин, Матей Юлзари, който до заминаването си в Израел поддържаше връзка с братята.
Той заедно със съпругата си Цанка и други братски семейства често се събираха у дома. Той събира много материали и състави един забележителен труд - Древни и нови богомили. В братството не липсваха и музиканти: двамата братя Петър и Панайот Грънчарови, единият китарист, другият цигулар. Когато Учителят посъветвал Янка да напусне родното си село Мокрен и дойде в Ямбол, Панайот се оженва за нея, поживяха дълго и през всичките години поддържаха духа в братството. Сестра Янка беше ясновидка и много от братята и сестрите от София често прескачаха за съвет при нея. Към братството се беше приобщил и синът на най-големият търговец, евреин, Матей Юлзари, който до заминаването си в Израел поддържаше връзка с братята. Той също свиреше на цигулка по събранията и на Паневритмията. Друг цигулар беше вечно усмихнатият Ламбо Димитров, военен музикант, с когото няколко години свирехме в оркестъра на оперетата, Неговия брат, Иван Атанасов, доскоро поддържаше, доколкото му бе възможно, музикалното настроение по време на събрания. След заминаването на Тодор Абаджиев отвъд, ръководител стана един скромен и благ човек, Кани Великов, кожар по професия. Неговото избиране беше доста интересно. Станало е с жребие.
към текста >>

33. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите.
Освен това учениците Му са били галилеяни, с изключение на Юда (юдеин), а те са били поклонници, идващи отдалеч и свещениците не са могли да заколят толкова хиляди агнета в един ден. Затова поклонниците от далечните места са приготвяли Пасхата един ден по-рано. Затова Той не е бил упрекван от фарисеите, ревниви пазители на буквата на закона, че е пренесъл пасхата един ден по-рано, т.е. на 13 Нисан, четвъртък. Така че, 14 Нисан, петък, когато е съден и разпнат Исус, е било работен ден. В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а Йосиф Ариматейски купува аромати, И така Исус, знаейки, че в петък ще пострада, решил да отпразнува с учениците си Пасха в четвъртък вечер на 13 Нисан, на 13 ден от първото пролетно новолуние, когато се изправял първият сноп жито след жътвата, правена от юдеите. (I послание към коринтяните, гл. 11, ст. 23). Пасхалната вечеря е станала нощно време (Евангелие от Иоанна, гл. 13, ст. 30; I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

34. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл.
А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва.
към текста >>

35. І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

„Илитон" означава плащаницата, с която Йосиф Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл.
20-21). 14. Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия. 15. Антиминсът, като платно лежи върху Илитон, това е ленен или копринен четвероъгълен плат, в който се обвива Антиминса, който се простира върху престола, за да се турят на него Светите дарове. На Илитона се слага и Светото Евангелие. „Илитон" означава плащаницата, с която Йосиф Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 59; Евангелие от Марка, гл. 15, ст. 46; Евангелие от Лука, гл. 23, ст, 53).
към текста >>

36. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Имената им са написани последователно, както са в четирите евангелия - ляво горе е Матей, ляво долу е Марко, долу дясно - Лука, горе дясно е Йоан.
Ангелите са четири, за четирите страни на Антиминса. Следва една бяла очертана линия, която отграничава истинския Антиминс, който е също правоъгълен. На четирите краища са изографисани четиримата евангелисти, които разпространяват благовестието за Исуса Христа по четирите краища на света. Техните образи и композиция са оградени с лаврови венци. Те представляват едновременно образи, инициали и символи. Имената им са написани последователно, както са в четирите евангелия - ляво горе е Матей, ляво долу е Марко, долу дясно - Лука, горе дясно е Йоан. Те са поставени в четирите ъгли, символизиращи четирите ветрове, които ще разнасят евангелията по четирите краища на света. Още твърде рано евангелистите започват да се символизират като четири реки, а по-късно с ангел, лъв, теле и орел. Така са дадени под влияние на библейските текстове. Така пророк Иезекил видял видения Божии. В облак голям и огън пламнал и около него сияние вижда славата Божия.
към текста >>

MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие.
За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство.
към текста >>

Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро.
Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св. Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство. Той е присъствувал на Тайната вечеря и е бил един от 12-те апостоли. Написал за християните евреи евангелие на собствения им език. Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух. После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя.
към текста >>

Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух.
Матея е нарисуван горе в ляво като възрастен человек с брада. Матей е евангелското му име, а иначе се наричал Левий, син на Алфея, по професия митничар, събирал мито на брега на Генисаретското езеро. Той е говорил за истинския смисъл на старозаветния закон и изобличавал плътската насока на тогавашното юдейство. Той е присъствувал на Тайната вечеря и е бил един от 12-те апостоли. Написал за християните евреи евангелие на собствения им език. Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух. После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си.
към текста >>

Матей говори за благовестието на Царството небесно.
Написал за християните евреи евангелие на собствения им език. Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух. После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си. Отдясно на трапезната маса е сложена книгата на Завета, която е отворена. Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей. Около главата му има сияние небесно, защото записва думите Господни. Цялата композиция е обградена от лавров венец.
към текста >>

Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си.
Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на Йосиф, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух. После ще му посочи пътя - да бяга с родения Исус в Египет и трети път му се явява ангелът и му нарежда да се върне в Израилевата земя. Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си. Отдясно на трапезната маса е сложена книгата на Завета, която е отворена. Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей. Около главата му има сияние небесно, защото записва думите Господни. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св.
към текста >>

Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей.
Ангелът е с крила, той идва насън и му говори. А ангелския говор е не говор, а е пеение ангелско. Матей говори за благовестието на Царството небесно. Матей с дясната си ръка с гъше перо пише това, което му говори ангелът, а лявата си ръка е сложил на лявата си гръд, показвайки че всичко, което слуша, го вярва и го затайва в сърцето си. Отдясно на трапезната маса е сложена книгата на Завета, която е отворена. Над книгата са написани инициалите на Марка на гръцки, а от другата страна на славянски е изписано името му - Матей. Около главата му има сияние небесно, защото записва думите Господни. Цялата композиция е обградена от лавров венец. Иконообразът на Св. Марка е нарисуван долу в ляво като възрастен мъж с брада, седнал, като с лявата си ръка подпира главата си, като с показалеца е опрял главата си. Този показалец му показва, че трябва да запомни онова, което чете.
към текста >>

Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие.
Присъствувал е на Възнесението Господне, след което започва да проповядва евангелието в Ерусалим. Проповядвал е в Мала Азия и накрая е заточен на остров Патмос, където му са дава Откровението чрез Духът Христов. Образът му е също обграден от сияние небесно. От едната страна са вписани инициали на името му на гръцки, а от другата му страна името му е написано на славянски - Йоан. Ето така четиримата евангелисти стоят на четирите краища на Антиминса. Матей - с ангела - поюще - с пение ангелско, което се явява като ангелски говор и благовествуване за Царството Божие. Марка - с лъва - вопиюще - с гласа на Вестителя, с вопиющ глас, който идва от пустинята на живота, за да благовествува, че Вестителят, който носи в себе си, е Духът Господен, който е Всесилен в дело и Слово. Лука - с телеца - взивающе - чрез Евхаристията ще взискат, ще измолят и ще приемат Святият Дух и ще бъдат кръстени в Святия Дух и запечатани от Святия Дух. Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие. „Защото Аз от Бога излезох и дойдох, понеже не съм дошел от самосебе си, но Той Ме проводи." (Евангелие от Иоанна, гл. 8, ст. 42).
към текста >>

37. І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА

От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба.
11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА В долната част на обградената светла рамка квадрат, виждаме, че лежи голям каменен саркофаг. Капакът е повдигнат, той е отбелязан с бяла черта. От лявата страна Йосиф Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба. Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от Йосиф, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса. Тялото на Исус е с поясна превръзка през чреслата. Ръцете му са скръстени па гърдите. Отляво Йосиф държи плащаницата и там е нарисуван т.н. нимб на Исус Христос.
към текста >>

Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце?
1, ст. 8). „Не бой се, аз съм първий и последний, и живеещий. И мъртъв бех, и ето жив съм во веки веков. Амин. И имам ключовете на ада и смъртта." (Откровение, гл. 1, ст. 17-18). Защо е Йосиф Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце? Той е бил ученик на Исуса, но таен, и е взел разрешение от Пилата да свали от кръста тялото му. А Никодим, също с брада, и таен негов ученик, е донесъл 100 литра смес от смирна и алое, и обвиват с плащаница и с ароматите тялото му според юдейския обичай за ,погребение. (Евангелие от Иоанна, гл. 20, ст. 38-40). До Йосиф се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
към текста >>

38. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит Йосиф в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината. Това е църковният данък, който са задължени да плащат българите. И понеже гръцките владици са били много алчни - от там започва раздора, българите са искали български владици. Отначало разпрата започнала заради алчността и грабежа на гръцките владици. И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски.
към текста >>

И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св.
И на второ място за т.н „мегали идея", възстановяване на гръцката държава и Византийската империя, която е искала да претопи българите в гърци. В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като Йосиф Ариматейски, Св. Иван Рилски, два пъти като владика, веднъж в Кюстендилско, в македонска земя и втори път в Месемврия. Бил е в Италия, франция, Русия и другаде. Заминал си от този свят." А това е Йосиф Серски! И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил Йосиф Ариматейски, а след това се преражда като Св. Иван Рилски. Така че, веригата от прераждания се продължава. Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен.
към текста >>

39. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Йосиф Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла.
император Константин Багренородни (913-959 г.) и тъстът му Роман Лакапин (920-944 г.), движени от Христово благочестие купили Неръкотворния образ и го пренесли в Константинопол и го поставили в храма, църквата „Св. София'. Това пренасяне от църквата се празнува на 16 август всяка година. Майка му Елена отишла в Йерусалим и открила животворния кръст, върху който е бил разпънат Христа. Тя събрала и други реликви от страданията на Исуса Христа, които дотогава се пазели в Рим. Тя приела и плащаницата на Исуса Христа, а това е било платното, с което е било обвито тялото на Исуса, след което е било намазано със смирна и алое. Йосиф Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла. Тялото е било обвито в платно и стегнато с повивка. Когато жените мироноски намерили гроба празен, там намерили, че повивките стоят (Евангелие от Йоан гл. 28, ст. 6). Тази плащаница е била в Цариград. И през 1171 г.
към текста >>

40. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Г-н Дънов прочете от Матей 20, 20 cm.; Йоана 12, 5 cm.
19 август, неделя В 4 часа се събрахме в салона, а в 4 и 40 минути се качихме в стаичката над салона, в която стая стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. изток д Д Д светилник стол инв 00Н пликовете ш Библия чаша Д. Голов И.Стойчев М.Георгиев Т.Стоянов П.Гумнеров Т.Бъчваров П. К. Дънов ЗАПАД Наредени така, помолихме се с „Господнята молитва", с „Добрата молитва". Г-н Дънов прочете от Матей 20, 20 cm.; Йоана 12, 5 cm. и псалом 21,3, след което всеки един от нас изказа тихо своята молитва, както що ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка на г-н Дънов, се молихме: за Веригата, за тези, които съдействуват за идването на Царството Божие, за България, за народа, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, за всички земеделци; за всички майки и бащи, за млади и стари, за цялото славянство, за всички други народи. След това всички онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта, онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта, се обърнаха към средния стол - на Любовта. - „Да се не устрашава вашето сърце през тази година." Така казва Господ, да имате дързост и Той ще ви благослови, ще имате всичкото Му съдействие, вашата вяра така ще расте. „Великото ваше страдание ще преобърна на радост и веселие; да бъдете верни на това, което сега ви се дава; и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото.
към текста >>

41. IV.14 октомври, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ГеоргиеВ - Матей Ю;9.
Вие трябва да гледате вътре във вас какви са отношенията ви спрямо Бога, а не спрямо человеците. Вие се старайте да изхвърлите вашето минало и всичките мисли, които ви смущават, са останки от ваши минали животи. Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля." Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих. ГеоргиеВ - Матей Ю;9. За ГолоВ - Пука 12;7 („Не бой се", му се каза от г-н ДъноВ). За ГумнероВ -Матей 17;7 („Не спи",), а за Гина - Марко 10;9 („Уповай"). За Всички се gage Псалом 97;6. И свършихме с „Отче наш".
към текста >>

За ГумнероВ -Матей 17;7 („Не спи",), а за Гина - Марко 10;9 („Уповай").
Сега само си внушавайте и казвайте: „Ще бъдем добре, ще бъдем изпълнители на Царството Божие", и така във внушение след внушение и ще сполучите. Внушавайте си: „Ще се подчинявам за изпълнението на Божията воля, ще бъдем готови да изпълним Неговата воля." Най-подире дадоха се: за Бъчваров - Йоана 12; 12. За Мих. ГеоргиеВ - Матей Ю;9. За ГолоВ - Пука 12;7 („Не бой се", му се каза от г-н ДъноВ). За ГумнероВ -Матей 17;7 („Не спи",), а за Гина - Марко 10;9 („Уповай"). За Всички се gage Псалом 97;6. И свършихме с „Отче наш".
към текста >>

42. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Матей Попов, родом от Котел, живущ в Бургас. 4.
Д-р Христо Cm. Дуков, родом от с. Загоричане, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък. 2. Илия Зурков от гр. Елена, живущ в Бургас. 3. Матей Попов, родом от Котел, живущ в Бургас. 4. Христо Тончев, родом от Казанлък, гдето и живее. 5. Сотир Щерев, родом от Татар-Пазарджик, живущ в Бургас. 6. Александър Кръстников, родом от Габрово, живущ в Бургас. 7. Димитър Голов, родом от Котел, живущ в София. 8. Симеон Драганов, родом от село Беброво, Еленско, гдето и живее (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение и да бъде приет и да присъствува с обещание, че е готов да работи най-тежка работа, която му се отреди). 9.
към текста >>

Дънов СЕВЕР Д-р Дуков Матей Попов Д.Голов П.
Имайте мир в душите си, не мира на света, а Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете: Не сте свои си, вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе си вам, само тогава ще Ме познаете, както и Аз ви познавам. Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. ИЗТОК П. К. Дънов СЕВЕР Д-р Дуков Матей Попов Д.Голов П. Гумнеров К. Стойчев К. Иларионов М.Георгиев Никола Янев Никола Ватев П.Епитропов Иван Русев П. Тихчев М. Дойнова Здр.
към текста >>

43. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл.
Прочее, пак ще кажа: Бъдете свободни. Не се ограничавайте. Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и на вашето сърце. Господнята вечеря В 7 часа вечерта всички се събрахме в заседателния салон по местата си около масата, на която беше сложено виното, хлябът и плодовете, а в другата къща - колиба, бе сервирана обикновената храна - риба и други, с която събранието си послужи след обслужването на Господнята вечеря. По поръка на г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26 гл., от 26 до 30 cm.; дядо Петър Тихчев - от Марка 14 гл., 22до 26 cm.; Илия Зурков-Лука 22 гл., 14 до 20 cm.; Д. Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл. 23 до 32 cm.; Римляном 5 гл., 15 стих, се прочете най-после от Пеню Киров. След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частица от Божествения живот.
към текста >>

44. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов.
г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата за тази година - Серафим Шиваров от Балчик, Варненско, и Стефан Чалгаджиян от Пловдив. И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов. От Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гарвалови. От Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Парашкева Бойнови, Драган и Здравка Попови. От Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви и Иван Русев. От Варна: Сотир Щерев и Сава Великов. От Шумен: Цани Боздуганов.
към текста >>

45. V. ПИСМА НА ПРИЯТЕЛИ ДО СТЕФАН ТОШЕВ 1. Списък

Стефан Тошев

ТОМ 13

Матей Попов Бургас 1911 г.
Парашкева Бойнова Търново 1910 г. Величка Ватева Русе 1910 г. Мария Ив. Дойнова Търново 1910 г. Спас Димитров София 1911 г. Матей Попов Бургас 1911 г. Илия Зурков Бургас 1911 г. Сотир Щерев Бургас 1911 г. Д-р Хр. Дуков Казанлък 1911 г. Хр. Тончев Казанлък 1911 г.
към текста >>

46. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

ТОМ 13

Запознал се с творчеството на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Пьотр Михаловски, Станислав Виспянски, на братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочилас и други бележити художници в родината на Шопен и Мицкевич, българският ентусиаст и романтично настроен младеж остава в Полша, явява се на конкурс и се записва редовен студент във Варшавската художествена академия.
Ето защо със скромните си средства заминава за Виена. През краткия си престой той се запознава с художествените богатства на музеите и галериите. Оттук предприема друг риск: ще замине за Полша, а оттам ще се опита нелегално да стъпи на Съветска земя. И ето, той е вече в Познан. Тук заварва национална ретроспективна изложба на полското изкуство. Запознал се с творчеството на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Пьотр Михаловски, Станислав Виспянски, на братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочилас и други бележити художници в родината на Шопен и Мицкевич, българският ентусиаст и романтично настроен младеж остава в Полша, явява се на конкурс и се записва редовен студент във Варшавската художествена академия. В началото се самоиздържа като рисува портрети на свои колеги и познати. За проявени успехи академичният съвет още първата година му отпуща стипендия, която Преслав Кършовски получава в продължение на две години. Във Варшава той не е равнодушен нито към типичната национална полска култура, нито към славянската гостоприемност. Атмосферата в академията, изкуството на славянската столица с историческата река Висла, която се носи през полските поля и лесове от далечния юг - на север до неспокойния Балтик; онова дълбоко полско небе, което особено през трите топли сезона привлича с лазурните си изгледи. Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин.
към текста >>

47. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

[Хубав слънчев ден.] Матей към N4 11:27-30 „Никой не познава Сина, освен Отец; и Никой не познава Отца, освен Синът." У: [Учителят] Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект.
Любовта познава себе си! У. стр.3 Илрах, преди N 2 Амриха, Аверуни. Ученици на великия живот. Най-добрият и най-умен ученик на Учителя. 16.06.1941 г. [Хубав слънчев ден.] Матей към N4 11:27-30 „Никой не познава Сина, освен Отец; и Никой не познава Отца, освен Синът." У: [Учителят] Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Бог чрез Сина изяви своята Любов към човечеството, а Синът се пожертвува, за да изяви Отца Си. след N 6 Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Истина Любов. Истината освобождава, Любовта възкресява. към N7 „Само чистите по сърдце ще видят Бога".
към текста >>

48. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II ЧАСТ Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов 1970 -1976 г. 500

Савка Керемидчиева

(Матей 5, 6) 3.
(Учителят, 04.11.1922 г.) Стихове от Учителя. 510 1. Петък - Търпение Божествено (ев. Йоанна 5,5) 2. Събота - (Мъдрост) Любов беззаветна, в която Божията пълнота царува. (Матей 5, 6) 3. Неделя - Мъдрост постоянна, в която Светлината обитава. Там, дето умът расте и се развива, и светлите мисли се приемат и оплодяват. (Ефес. 3,5) 4. Понеделник - Истината, в която душата живей и Бог царува. (Иоанна 13,3) 5.
към текста >>

(Матей 12, 6) 7.
Понеделник - Истината, в която душата живей и Бог царува. (Иоанна 13,3) 5. Вторник - Вечната Правда, в която всичко се придобива, дето всички неправди изчезват. (Лука 6,17) 6. Сряда - Вечното Добро, в което Божието благо царува. (Матей 12, 6) 7. Четвъртък - Милост, която се хвали над всичко, в което Бог се проявява. (Йоан 17,17) 23.08.1926 г. Правила. 511 В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето. Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум. 23.02.1922 г.
към текста >>

49. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1041-1060

Савка Керемидчиева

Матей гл.12 ст.
Малка буква „а". 1056 „а" - това е човекът, който мисли добре и чувства добре и постъпва добре; и всичките си работи върши тъй, че са в съгласие с Божия Закон. Ще обичате себе си „аз"; ще обичате ближните си; ще обичате Бога. Всичко онова, което Бог е създал, трябва да го осветите. Да благословим Името Божие, че ни е дал такива привилегии да изучаваме света, в който ние живеем. Матей гл.12 ст. 20 -21. 1057 „Тръст смазана няма да пречупи и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа". „И в Негово Име народите ще се надеят." Животът. 1058 Животът има две страни. Няма нещо по- хубаво от живота и няма нещо по-страшно, по- грозно от живота.
към текста >>

50. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Присъствували ръководители от София и провинцията: 1.Минчо Сотиров Бургас 2.Матей Попов Бургас 3.Георги Куртев Айтос 4.Крум Илиев Айтос 5.Димо Джеджев Айтос 6.Васил Долапчие с.
През другото време по свобода. Можете да се молите един за друг, за да ви се оправят работите. 4. Да се проучава през годината от Деянията 16 глава и да се размишлява върху нея. Същият Дух ще работи през цялата година. Дадено от Учителя на 29 август 1930 година, „Изгрев". Присъствували ръководители от София и провинцията: 1.Минчо Сотиров Бургас 2.Матей Попов Бургас 3.Георги Куртев Айтос 4.Крум Илиев Айтос 5.Димо Джеджев Айтос 6.Васил Долапчие с. Даутлий, Айтоско 7.Слави Тодоров с.Гюргенкьой, Айтоско 8.Димитър Добрев Сливен 9.Иван Калкайджиев Сливен 10.Тодор Абаджиев Ямбол 11.Георги Маринов Нова Загора 12.Слави П. Камбуров Нова Загора 13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско 14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора 15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско 16.Петър Стамболиев гара Любимец 17.Иван Георгиев гара Раднево 18.Юрдан Баев гара Раднево 19.Михаил Стоицев Пловдив 20.Петко Епитропoв Пловдив 21.Тодор Стоименов София 22.Начо Перов София 23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София 25.Драган Попов София 26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом 30.Никола Ватев Русе 31.Симеон Марков Русе 32.Георги Константинов Русе 33. Васил Константинов Русе 34.Юрдан Новаков Русе 35.Емануил Иванов Варна 36.Пенко Пенков Габрово 37.Никола П.
към текста >>

51. 6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО

Матей Пренеров 3.
Ето до тука дойдохме Наставниче наш, Спасителю наш, по нататък вземи ни Ти и поведи ни по стъпките Си и нека от сега всяка наша стъпка в Твое име и за Тваоя слава да бъде. Искаме Господи и драго ни е да хвалим името Ти и да напоменуваме за Твоята слава и величие пред человеците; ето заради това ний Ти се молим от душа Ти да ни благословиш и да прибъдваш завинаги в нас, да вложиш Законът Си въ сърцата ни, словото Си в устата ни, и движими от Твоятъ Свят Дух, напътвани в Твоят прав път да можем да послужим на ближните си, да сторим волята Ти и да Те прославим на земята. БЛАГИИ, ГОСПОДИ, молим Ти ся благослови делото Си в този град и стори щото нека то, - Твоето „СВЯТО ДЕЛО", все повече и повече да затвърдява и преуспява. Молим Ти се още благослови всички братя и сестри от този град с които се подвизаваме в Твоите пътища; Следват имената: 1. Кочо Андонов 2. Матей Пренеров 3. Стефан Петров 4. Иван Гочев 5. Матей Станев 6. Господин Георгиев 7. Димитър Добрев 8.
към текста >>

Матей Станев 6.
Молим Ти се още благослови всички братя и сестри от този град с които се подвизаваме в Твоите пътища; Следват имената: 1. Кочо Андонов 2. Матей Пренеров 3. Стефан Петров 4. Иван Гочев 5. Матей Станев 6. Господин Георгиев 7. Димитър Добрев 8. Михаил Кантарджиев 9. Петър Чорбаджиев 10. Георги Ненчев 11.
към текста >>

52. 10. ПЕНЮ КИРОВ

Отбиваха се там - Паскалев, Матей Попов, Щерев, позволявах си и аз да се отзова там, тъй като често се водеха интересни обществени разговори.
Някои от тях си бяхме преписвали на ръка от по-рано. Но, явяването им на бял свят отпечатани, бе тържество за душите ни. Имаше още един пункт дето се срещахме. Това беше дрогерията на брат Илия Зурков. Той винаги имаше два-три стола за приятели. Отбиваха се там - Паскалев, Матей Попов, Щерев, позволявах си и аз да се отзова там, тъй като често се водеха интересни обществени разговори. Когато Учителят е бил в Бургас, често е наминавал там. Случайните гости на Зурков са имали случай да се запознаят с Учтеля и да чуят мнението му по разни въпроси. Така продължаваше обикновеният ми и духовен живот през това време. Течеше пролетта на 1912 г., настъпваха първите летни дни. При разговорите между братята, при гостуването ми при Гарвалови и Стоичеви, засягаше се нов въпрос.
към текста >>

53. 12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133

Например имахме в Сливен един много предан брат Матей Станев виден чиновник в ТП станция.
Такава книжка не съм виждал да е издавана досега. Някой подробности и откъси във връзката с тази книжка, ще опиша по-нататък. Разговорите, за които споменах, естествено събудиха у мен твърде голям интерес, също и желание да се удостоя с вниманието на Учителя, та дано и на мен да даде книжката. Това желание се превърна в молитва изказана сутрин и вечер, когато заставах пред Бога. Такъв интерес е имало не само у мене, но и в други братя, които са научили за нея. Например имахме в Сливен един много предан брат Матей Станев виден чиновник в ТП станция. Той често идваше на гости в Бургас, та се сприятелихме. Когато си споделяхме туй-онуй по духовни въпроси спомена, че знае за книжката и се надяваше, че един ден ще я получи.
към текста >>

54. 32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО

В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски.
Там бяха наредени столове и маса и се събираха всички членове на братството в Бургас. Ръководеше брат Пеню Киров. Събранията ставаха в неделя вечер и той имаше грижата да подготви подходяща беседа като си служеше с някоя глава от Евангелието, и така разработената тема разказваше на присъствуващите в кръжока. Беседите му бяха винаги много интересни, защото бяха нещо ново, пропити със съдържание, което представлява наистина подходяща храна за присъствуващите, интересуващи се от духовните истини включени в Евангелието и в Стария завет. Впечатлението ми беше, че много от темите, които той засяга се дължат на разговори, които е водил с Учителя или пък това, което Учителят е говорил в срещите на братята и сестрите на Търновските събори. В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски. Имаше и други единични лица, които също така се подвизаваха усърдно, слушайки беседите, а в живота се стремяха да прилагат принципите на новото Божествено учение. Това са първите ми впечатления от кръжока. Като най-млад, тогава бях на 17 г., приеха ме доста радушно и ме причислиха да общувам с брат Тодор Стоименов като по-свободен и подходящ - тъй да са каже, като мой наставник в новите стъпки, които имаше да правя. Брат Т. Стоименов имаше грижа да да ми даде „Добрата молитва" и да ми каже как и какво да чета.
към текста >>

55. 33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ

След войната, бургаският кръжок поднови работата си, а за ръководители се избраха братята Сотир Щерев, Матей Пренеров и Минчо Сотиров.
Но трябва да се подчертае, че неговите дейности в пътуването из България са били с цел да се открият хора, готови да приемат новите идеи, които той разнасял от името на Учителя и където могъл, било чрез раздаване на книжките. Несъмнено тия хора впоследствие, когато Учителят пък се явявал да говори в по-големите градове, отивали да слушат и са се утвърдявали като членове на съответни кръжоци. Разказвам тези мои спомени за брат Пеню Киров и за живота на Бургаското братство от ония години, като пожелавам на всички братя и сестри да се подвизават с Дух и Истина, като ония пионери, споменати в моя разказ. Бургас, 3.XII.1971 г. Брат Пеню Киров почина в началото на 1918 година. След войната, бургаският кръжок поднови работата си, а за ръководители се избраха братята Сотир Щерев, Матей Пренеров и Минчо Сотиров. Това беше до 1923 г., когато аз се преместих да живея в София.
към текста >>

56. 3. POESIA MYSTICA

Иван Толев

"Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52).
27 Карма - Индивидуална и колективна (лична, семейна, народна, племенна, расова, общочовешка). Закон за причината и последицата, т.е. възмездието на всяка мисъл, чувство и действие. Всеки индивид или колективитет кове сам бъдещето си: убиецът ще бъде убит, крадецът ще бъде ограбен, блудникът - обезчестен и наказан, лъжецът, клеветникът или злоезичникът ще онемее и пр. "И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота. Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и деянието. Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот.
към текста >>

57. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11).
В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе". Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека. "И като видяха звездата [1], зарадваха се с радост твърде голема. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането.
към текста >>

58. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI

Пенка Михайлова; 7...; Отпред диригентът е Матей Калудов - бивш военен капелмайстор.
Пеню Ганев между два дирека; 2. Симеон Симеонов; 3. Катя Грива; 4. Ангел Вълков; 5. Галилей Величков в гръб с шлифера; 6. Пенка Михайлова; 7...; Отпред диригентът е Матей Калудов - бивш военен капелмайстор. Снимка 46 а,б. Учителят играе Паневритмия на Изгрева - Пеню Ганев, вдясно, свири на цигулка. а) Учителят играе Паневритмия. В дъното до стълба са музикантите и диригентът с бялата коса - Матей Калудов. С гръб е Пеню Ганев.
към текста >>

В дъното до стълба са музикантите и диригентът с бялата коса - Матей Калудов.
Галилей Величков в гръб с шлифера; 6. Пенка Михайлова; 7...; Отпред диригентът е Матей Калудов - бивш военен капелмайстор. Снимка 46 а,б. Учителят играе Паневритмия на Изгрева - Пеню Ганев, вдясно, свири на цигулка. а) Учителят играе Паневритмия. В дъното до стълба са музикантите и диригентът с бялата коса - Матей Калудов. С гръб е Пеню Ганев. б) Учителят е вляво. Отдясно се вижда гърбом Пеню Ганев. По средата е стълбът с лампите. Снимка 47.
към текста >>

59. 25. МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

Калудова бе съпруга на Матей Калудов, който бе диригент на военен оркестър.
Не можеше да върви. От дългото боледуване Балтова поумня и си накупи юргани, дюшеци, кревати, столове и нова покъщнина. Но докато преди заболяването тя бе с елегантна, тънка снага, с чисто, хубаво лице, с чисти, хубави очи, че като погледнеше човека, хората не можеха да издържат на погледай, след боледуването тя започна да дебелее, да тлъстее, стана шарапата*, тромава, мъчно подвижна. Не сядаше да се храни без готвено, не обръщаше внимание на вънкашността си, чорапите й всякога бяха смъкнати. Тя бе подействувала и на сестра Калудова и тя раздаде чеиза на дъщеря си Живка, която завърши медицинския факултет и стана лекарка. Калудова бе съпруга на Матей Калудов, който бе диригент на военен оркестър. Когато Калудов се пенсионира, Учителят го повика и той дойде в София, където образува оркестър. А Балтова бе, която я имаме на много снимки. Тя беше тънка и елегантна и колко пъти ме е водила чак на Черни връх. Аз не мога да вървя по нея, толкова бързо вървеше, но след като боледува, стана вече шарапата. Трябваше д-р Живка Калудова да си набави нов чеиз и нова покъщнина.
към текста >>

60. VI. БЯЛАТА И ЧЕРНАТА ЛОЖИ НА ИЗГРЕВА И ПЪРВОТО ИЗДАДЕНО ТОМЧЕ ПО ОРИГИНАЛИТЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Там беше Стефан Кирлашев и Матей Тошков, Показаха ми три варианта за цветна корица.
Те не знаеха нищо. И сега не знаят. 4. Аз се намесих. Потърсих среща с издателите. Срещнахме се и ме заведоха в една квартира. Там беше Стефан Кирлашев и Матей Тошков, Показаха ми три варианта за цветна корица. Аз избрах един - изгряващо слънце над планината, това отговаряше на „Утринни Слова" - беседи, държани в 5 часа, неделя сутрин от Учителя Дънов. Понеже те нищо не знаеха за цветовете и как да бъде в „Утринни Слова", то аз се намесих. Слънцето бе поставено в оранжев цвят, а на планината бяха поставени надписът: „Утринни Слова" в оранжев цвят. Корицата трябваше да бъде във виолетов цвят. Така че на корицата трябваше да присъствува слънцето в оранжев цвят, заедно с надписа на „Утринни Слова" в оранжев цвят, а корицата да бъде във виолетов цвят.
към текста >>

В следващия етап Веселина Маркова бива елеминирана и изгонена от Матей Тошков, който странира материала и го подготвя за печат.
622 ^ 624. Така че се разделихме със съвпада на Слънце със Сатурн. Страшен съвпад се оказа. Разруши всичко. И помете, измете всичко, което бе свързано с лъжата и измамата. 7. В следващия етап Веселина Маркова бива елеминирана и изгонена от Матей Тошков, който странира материала и го подготвя за печат. Редно бе да участвува и Веселина, нали тя е набирала материала. Но понеже ме изигра и излъга, то и нея я излъгьха и изгониха. Бурни развития на събитията при издаването на първото томче. Ако беше материалът предаден на мен, то аз имах решение за него и целият процес щеше да тръгне в истинската си насока. Но ме изиграха.
към текста >>

Обади ми се Стефан Кирлашев и ми съобщава, че Матей искал да промени корицата, но той се намесил да не нарушава споразумението с мене.
Но понеже ме изигра и излъга, то и нея я излъгьха и изгониха. Бурни развития на събитията при издаването на първото томче. Ако беше материалът предаден на мен, то аз имах решение за него и целият процес щеше да тръгне в истинската си насока. Но ме изиграха. Излъгаха ме. Обади ми се Стефан Кирлашев и ми съобщава, че Матей искал да промени корицата, но той се намесил да не нарушава споразумението с мене. Та Веселина плачеше пред мен, че са я изгонили, унижили и при това всичко тя е подготвила, набрала е материала и два пъти го е проверявала с коректор. Плачеше, че била изгонена, излъгана и измамена. Та лъжата тръгна от нея! И какво стана ли? Ще чуете голямата развръзка с това томче. 8.
към текста >>

61. IV. УТРИННИ СЛОВА

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 2.
IV. УТРИННИ СЛОВА 1. „НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА ВРЕМЕТО", III г., 1933 - 1934 г., том I, Издателство „Бяло Братство", София 1996 г., ISBN 954-8091-51-8. Компютърен набор: Веселина Маркова от София. Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 2. „МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ, СТАРИЯТ", III г., 1934 г, том II, Издателство „Бяло Братство", София 1996 г., ISBN 954-8091-51-8. Компютърен набор: Веселина Маркова от София. Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 3. „НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА", III г„ 1933 - 1934, „Жануа-98", София 2000 г.
към текста >>

Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 3.
Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 2. „МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ, СТАРИЯТ", III г., 1934 г, том II, Издателство „Бяло Братство", София 1996 г., ISBN 954-8091-51-8. Компютърен набор: Веселина Маркова от София. Коректор: Мая Иванова от София. Предпечатна подготовка: Матей Тошков от Пловдив. 3. „НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА", III г„ 1933 - 1934, „Жануа-98", София 2000 г. С това издание се възстановява оригиналът, за който говорихме. Виж в Бележките за „Утринни слова", ISBN 954-9589-43-9. Компютърен набор: Даниела Станкова Корекция: Анна Стаменова, Марина Иванова. Предпечатна подготовка: Марина Иванова от гр, София. 4.
към текста >>

62. Снимки и бележки към снимките в Изгревът, том XX

ТОМ 20

Матей Калудов. 7.
... 2. Веселина - съпруга на Кольо Йорданов. 3. ... 4. ... 5. ... 6. Матей Калудов. 7. ... 8. ... 9. Стоян Георгиев. Седнали на пейката: 1.... 2. Стоян. 3.
към текста >>

63. 32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21

1) „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя.” Матей, II, 28 Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 3.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя.” Матей, II, 28 Това е зовът на Богочовека, Който от двадесет века вика человечеството към Себе. Зов, който кани всички онези, които са отрудени и обременени, еднакво - физически и духовно - морално и материално. И ако человеческият род беше се вслушал в този зов, нямаше да има онез последици, които са известни в историята било скоро след Неговата мъченическа смърт, било в послешните години, било общо за цялото човечество, било поотделно за всеки народ, било даже отделно за всеки индивид. Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Стр. 154/1036 Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие.
към текста >>

64. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

При гората - брат Матей Калудов и жена му, после - Катинка с мъжа си Методи, след тях - Марийка Марашлиева, Тодор Боянов Ковачев и Христо Христов от Пловдив, сестра Енчева, сестра Тамара Атанасова.
Къщата на Фархи, превърната в печатница, до нея - братска спалня, Васил (вуйчо) пощаджията и накрая - Кинчето и Мариус Попов със син Любомир. На 2-рия ред-Ангел Вълков Михайлов и Тодора Тодорова, Капитанов с жена си Невена и син Цветан, там беше и Милка Говедева. Благовест Тошев с жена си и двама сина, сестра Писинова, Кирилка Щереба и Димитринка Захариева. Игнат Котаров, до него - Златка и Евден с 2 дъщери, Васил Иванов - художникът, Михаил и жена му Пенка Влаевски, сестра Олга Славчева, сестра Донка (Донка Спиридонова), сестра Димитринка Атанасова, Радка Стефова и Стефан, дъщеря Любка и внуци Любчо и Радослав, сестра Любка Халачева - зъболекар, Димитър Грива, Иван Михайлов с жена си и синове Александър и Васил, сестра Стефанка куцичката в малка барака. До Васил художника - сестра Анка Шишкова, сестра Елена Каназирева и брат Димитър Стоянов, под тях - Ганка Парлапанова - шиеше дрехи на Учителя. При гората - брат Матей Калудов и жена му, после - Катинка с мъжа си Методи, след тях - Марийка Марашлиева, Тодор Боянов Ковачев и Христо Христов от Пловдив, сестра Енчева, сестра Тамара Атанасова. Под тях - Люба Вълчанова, Цочо Диков Ракитски, Станимир Василев, сестра Радка и Васил (Мосюто) - Тодор Стоименов, Стефан и Пенка Белеви, сестра Нешка Анева, Стефан и Елена Стефанови с дъщеря Веса; Списаревски с жена си; Тодор и Петрана Михайлови и майка му баба Найденка. На ъгъла на мястото на брат Влаевски - Гради, Атанас и майка му Мария. Под тях - брат Стефан Деветаков. Под него - Димитър Гулев и синовете му. До Деветаков - брат Жечо и Веса Панайотови - Благи.
към текста >>

65. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

ТОМ 21

Матей - гл.
4, ст. 1 ÷ 10 вкл. Лука - гл. 5, ст. 1 ÷ 10 вкл. Матей - гл. 10, ст. 1 ÷ 10 вкл. Йоан - гл. 15, ст. 1 ÷ 10 вкл. 2.
към текста >>

66. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Боцаров, Матей Петров - Преображенски и други. (Заб.
Претимън след неуспеха му в Шумен. (Заб. Вж. М. Стоянов. Начало на протестантската пропаганда в България, с. 60-61.) Много ефективно на разобличение била подлагана методистката пропаганда от напредничавите българи по това време, между които с особени заслуги се отличават Д. Войников, Д. Боцаров, Матей Петров - Преображенски и други. (Заб. Пактам.) Интензивната и широко организирана методистка пропаганда не успяла да увлече масово народа и след Освобождението. Това се вижда например от обстоятелството, че към 1890 г., т.е. след близо 40 години упорита мисионерска работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици". (Заб. W. W. Hall, lr.
към текста >>

67. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Матей Калудов, сега 64 г., родом от с.
Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. Един друг от Белите братя, с когото влязохме в разговор е познатият ни още от Варна, добродушният г. Матей Калудов, сега 64 г., родом от с. Курия, Лозенградско. Завършил е музика в Русия, където е специализирал хармония. За 17 години е бил военен капелмайстор и е автор на няколко музикални композиции. В Учението е от 1919 г. Един трагичен случай го среща с Бога.
към текста >>

68. 3. Великите българи и Петър Дънов

ТОМ 24

Духовно просветените хора у нас и по света знаят думите на Исус Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24), и те знаят, че Петър Дънов е един от тях.
4, 04.2007, с. 3. Това, което става у нас, показва колко е важно църквата да бъде наистина светлина и сол в света. Свидетели сме и на един факт, който показва наяве каква голяма хитрина проявяват управляващите, като отклоняват народа от проблемите, които са му създали, и го насочват да избира "великите" българи. Унизително за нашето общество е, че бяха посочени личности, които са велики със своята безличност. Но пълната липса на духовна просвета у народа ни стана напълно явна с избирането на Петър Дънов за велик българин на второ място след Васил Левски. Духовно просветените хора у нас и по света знаят думите на Исус Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24), и те знаят, че Петър Дънов е един от тях. Но народът ни не знае. Не знае, че Петър Дънов иска да измести Господ Исус Христос, използва неговото учение и, както казва апостол Павел, със сладки и ласкателни думи измамва сърцата на простодушните. Целта на дявола е да измести Христос и Петър Дънов умело върши това, като нагласява учението на Христос, за да представи себе си "Учител, дошъл от Бога" (Йоан 3:2). За голямо съжаление мнозина пренебрегват Христос, който е не само Учител, но Господ и Спасител и се задоволяват седин простосмъртен "учител". Това показва, че нашия народ, който претендира, че е християнски, не познава Христос нито като Учител, нито като Господ, нито като Спасител, и ще погине в греховете си, измамен от лъжеучителя и лъжехриста Петър Дънов.
към текста >>

Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8).
Целта е да се завърнат в България и да проповядват истините, изявени от Господ Исус Христос в Неговото евангелие. Последните двама изпълняват своето обещание и дълг пред Бога, но не и Петър Дънов. Той остава и продължава да се образова. Като се завръща в България, той започва да проповядва своето учение и представя себе си като Учител. Той пренебрегва Христос и иска не само да го измести, но да го замести, вживявайки се в Неговата роля на Учител. Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8). За да нарича себе си "учител", Петър Дънов трябва да измести Христос и да заеме Неговото място. И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24). Петър Дънов не се изявява като открит противник на Христос, понеже това ще се отрази вредно на неговия авторитет, но като лъжехристос той много хитро измества Христос и създава учение, което е в пълно противоречие на библейските истини. Той говори много за любовта, понеже знае, че всеки жадува за любов. В живота не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният.
към текста >>

И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24).
Той остава и продължава да се образова. Като се завръща в България, той започва да проповядва своето учение и представя себе си като Учител. Той пренебрегва Христос и иска не само да го измести, но да го замести, вживявайки се в Неговата роля на Учител. Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8). За да нарича себе си "учител", Петър Дънов трябва да измести Христос и да заеме Неговото място. И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24). Петър Дънов не се изявява като открит противник на Христос, понеже това ще се отрази вредно на неговия авторитет, но като лъжехристос той много хитро измества Христос и създава учение, което е в пълно противоречие на библейските истини. Той говори много за любовта, понеже знае, че всеки жадува за любов. В живота не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният. Но докато постигнат целта си. Може да се каже, че Дънов поставя любовта като център на своето учение.
към текста >>

69. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Най-малкото момченце Матейчо почина той от туберкулоза.
В: Те външните хора много повече знаят. Л: За техния живот аз знам много работи. И там беше тя може би година и нещо. Малко така се беше позакрепила, обаче, след това пак се върна в Бургас, климата не й понасяше на нея и си отиде съвсем млада жена. Остави четири деца. Най-малкото момченце Матейчо почина той от туберкулоза. Аз го бях завела в Стара Загора в болницата, защото никой не се грижеше за него. Аз, ако Ви кажа и техния живот какво беше, но не желая да говоря за другите. Аз го вземах, заведох го в Стара Загора в болницата и то там почина детето. В: И останаха трите деца. Л: Митко, Мичето, Мичето [Мария] е най-голяма, Митко [Димитър] и Елена - най-малката.
към текста >>

70. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Баща й се е казвал Матей.
Стефан е роден мисля, че 1880-та година, а Райна - 1886-та, на Лалка майката. Тя ще може да каже, но мисля, че 1886-та. Моята майка произхожда от рода Хаджи Петрови, котленци. Те са имали големи пасища в Добруджа. Майка ми се казваше Александра Матеева хаджи Петрова. Баща й се е казвал Матей. Те са от Котел, обаче, са имали чифлици в Добруджа. Отглеждали са овце. Доколкото имам представа към 7-8 хиляди овце са имали, богати. При тях е работел Захари Стоянов и той в един от томовете си, които пише, упоменава, мисля, че в първия как е бил на работа, той пък е от Медлен мисля, отива на работа в чифлиците на Хаджи Петрови. Това са дядото на моята майка, а мой прадядо.
към текста >>

Бащата на моята майка е Матей хаджи Петров.
Те са от Котел, обаче, са имали чифлици в Добруджа. Отглеждали са овце. Доколкото имам представа към 7-8 хиляди овце са имали, богати. При тях е работел Захари Стоянов и той в един от томовете си, които пише, упоменава, мисля, че в първия как е бил на работа, той пък е от Медлен мисля, отива на работа в чифлиците на Хаджи Петрови. Това са дядото на моята майка, а мой прадядо. Бащата на моята майка е Матей хаджи Петров. Той е бил пръв в Котел съдия, ползвал се е с много добро име, честен, туй е било даже през турско време още. Майка ми е раждана в 1880 г. и почина 1924 година на 44 години. Хаджи Петрови са от рода на майка ми Александра Матеева хаджи Петрова. След туй те влязоха Хаджи Петрови, не моя баща, а нейни първи братовчеди, брат на нейния баща Иванчо Хаджи Петров, неговите синове след като изгоря тази мелница, тя беше една от най-големите, построиха с помощта на френска компания зад депото, старата гара в Бургас големите български мелници, които и досега съществуват.
към текста >>

Той обичаше много кафе, не като сега големи чаши, малки чашки, редовно и също наши приятели идваха Матей Пренеров, той беше от Сливен, обаче, беше началник на пощата в Бургас.
Все от него купуваха, защото евтино. И той всеки ден идваше в къщи, много тачен беше, той беше възрастен. Много се обичаха с моя баща, много. И всеки ден те идваха в къщи, моята майка и нейната майка бяха жени през 15,16,17,18. Нейната майка умря 1919-та година на кафе. Той обичаше много кафе, не като сега големи чаши, малки чашки, редовно и също наши приятели идваха Матей Пренеров, той беше от Сливен, обаче, беше началник на пощата в Бургас. Тази Величка Стойчева, ръководителката на женската секция, нейния мъж Коста Стойчев, чичо Коста, идваха. Те бяха трима, Стоименов, той беше също в Бургас. Той е работил в Одрин ли, не зная къде и имаше известна пенсия Стоименов, която го задоволяваше така в издръжка. И оттам ги знам много близко така, много добър човек. Когато моя баща го преместиха в Бургас вече като началник на инспекционната област, той взема на работа Пеню Киров да ходи да търси там, да закупува за военните, но не можа.
към текста >>

Един случай, доколко е верен знам от неговите приятели тъй Пренеров, на Найчо Паскалев, Матей Попов управител на Митницата, това бяха все наши приятели.
Те бяха трима, Стоименов, той беше също в Бургас. Той е работил в Одрин ли, не зная къде и имаше известна пенсия Стоименов, която го задоволяваше така в издръжка. И оттам ги знам много близко така, много добър човек. Когато моя баща го преместиха в Бургас вече като началник на инспекционната област, той взема на работа Пеню Киров да ходи да търси там, да закупува за военните, но не можа. Той беше и възрастен и така си отиде. Един случай, доколко е верен знам от неговите приятели тъй Пренеров, на Найчо Паскалев, Матей Попов управител на Митницата, това бяха все наши приятели. Когато наближило да си замине, той ги вика. Какво са говорили не знам, обаче, направило впечатление на неговата жена. Тя беше гъркиня. И когато те си отиват 5-6 души, тя се скрива, отваря вратата и влиза вътре, и се скрива зад някакъв параван ли, не зная що и тя разправя после. Той се изправил, започнал да се моли и когато завършил молбата си, легнал, скръстил ръце, тя изпищява, спуща се към него и той много строго просто я изпъдил и казал: "Остави ме свободен, излез от стаята!
към текста >>

Тяхната къща беше на калкан, обаче, и в дъното имаха там, баба Парашкева и нейния мъж, нали те вече децата Георги Димитров отрасна, Елена отрасна, Тодор отрасна и там направиха като малка такава, но туй съновидение, казва така и така научих и отиват при Учителя и Учителя им казва; "Да, той трябва да си отиде, И тогава туй го знам от Матей Припев, дойде да каже на мама, че го казал този Голов.
Не съм го обмислял, не съм го премислял. В: Вие миналия път ми разказвахте за някакъв син, който сте имали приятели, че той щял да си замине след като са отишли при Учителя? Д: Много отдавна, това беше 1914-та, 1915-та година, когато го раниха. 1915-та година мисля, че Голов ли или Тодор Бъчваров е видял като съновидение, че моя баща го убиват на войната и отива, казва на приятелите Голов, Стоименов, Петко Гумнеров. Там живееше Учителят у Гумнерови, на "Опълченска", където сега е взето за паметник - мемориал на Георги Димитров. Тяхната къща беше на калкан, обаче, и в дъното имаха там, баба Парашкева и нейния мъж, нали те вече децата Георги Димитров отрасна, Елена отрасна, Тодор отрасна и там направиха като малка такава, но туй съновидение, казва така и така научих и отиват при Учителя и Учителя им казва; "Да, той трябва да си отиде, И тогава туй го знам от Матей Припев, дойде да каже на мама, че го казал този Голов. М: В кое време е било туй? Д: В 15-та година. М (сестра на Димитър Сотиров, с която жиееше през последните си години. Понякога идваше, спираше записа и се включваше в разговора) : Значи в началото на войната. Д: В началото, да, тя се обяви през лятото на 1914-та, на 1915-та вече нашите бяха на ... М: Когато беше ранен?
към текста >>

Бяха Матей Премеров, Стоименов, Никола Янев, няколко души, отиват при него и той им дава известни наставления.
Пеню Киров? Д: Пеню Киров и този не се занимаваха със сеанси. Един случай за Пеню Киров, неговото заминаване. Може би някъде е упоменато, не знам. Казаха, че той е извикал приятелите. Бяха Матей Премеров, Стоименов, Никола Янев, няколко души, отиват при него и той им дава известни наставления. Моят баща Минчо Сотиров тогава беше на войната 1917-та година и много съжаляваше, че не дойде. Те не приятели - братя бяха с Пеню Киров. В къщи обикновено през време на войната идваха Премеров, Стоименов, чичо Пеню така да си пият кафето следобед. Това беше редовно, през ден, през ден, или всеки ден идваха вкъщи. Бяхме много близки.
към текста >>

Помня моя малкия брат Матей, който почина 1934-та година много обичаше чичо Пеню.
Моят баща Минчо Сотиров тогава беше на войната 1917-та година и много съжаляваше, че не дойде. Те не приятели - братя бяха с Пеню Киров. В къщи обикновено през време на войната идваха Премеров, Стоименов, чичо Пеню така да си пият кафето следобед. Това беше редовно, през ден, през ден, или всеки ден идваха вкъщи. Бяхме много близки. Помня моя малкия брат Матей, който почина 1934-та година много обичаше чичо Пеню. Той самият беше благороден не като човек, като дух. Малкият хваща го, дърпа го за брадата, той беше на 1-2 годинки, но много го обичаше. Като дойде, той ще се качи на коленете му и почне за брадата да го дърпа. И много пъти мама се е обаждала и казвала, дръпне го тъй, той казва: "Оставете го, нищо, нека си играе." В: Ха, ха! Д: После съм се чудел, какво търпение е имал тоз човек, да трае така да го пооскубят!
към текста >>

Д: Матей Премеров беше мисля, че беше началник на пощенската станция в Бургас.
Като дойде, той ще се качи на коленете му и почне за брадата да го дърпа. И много пъти мама се е обаждала и казвала, дръпне го тъй, той казва: "Оставете го, нищо, нека си играе." В: Ха, ха! Д: После съм се чудел, какво търпение е имал тоз човек, да трае така да го пооскубят! В: Споменавате за Премеров. Кой е този? Д: Матей Премеров беше мисля, че беше началник на пощенската станция в Бургас. Там работеше и Нейчо Паскалев, един от старите приятели, там работеше и Коста Стойчев. Помня, че Коста Стойчев завеждаше колетното отделение, а после стана известно време, когато Матей Премеров се пенсионира, Нейчо Паскалев стана началник на пощенската станция в Бургас. Това е много отдавна. Неговият син на Нейчо Паскалев, Киро Паскалев беше един от най така отдадените млади приятели и изнасяше в Бургас, той завърши медицина в София. Тогава в Братството е бил голям подем на младежите.
към текста >>

Помня, че Коста Стойчев завеждаше колетното отделение, а после стана известно време, когато Матей Премеров се пенсионира, Нейчо Паскалев стана началник на пощенската станция в Бургас.
Д: После съм се чудел, какво търпение е имал тоз човек, да трае така да го пооскубят! В: Споменавате за Премеров. Кой е този? Д: Матей Премеров беше мисля, че беше началник на пощенската станция в Бургас. Там работеше и Нейчо Паскалев, един от старите приятели, там работеше и Коста Стойчев. Помня, че Коста Стойчев завеждаше колетното отделение, а после стана известно време, когато Матей Премеров се пенсионира, Нейчо Паскалев стана началник на пощенската станция в Бургас. Това е много отдавна. Неговият син на Нейчо Паскалев, Киро Паскалев беше един от най така отдадените млади приятели и изнасяше в Бургас, той завърши медицина в София. Тогава в Братството е бил голям подем на младежите. 1919-та, 1920-та, 1921-ва, 1922-ра година. Обаче, какво стана с този човек не знам.
към текста >>

Вие какво ще ми кажете за Матейчо?
В; Значи Димитър Македонски е брат на Тодор Стоименов? Д: Да. В: А-а-а! , Да. Сега тука някой от писмата от 10.10.1916 г, Той дава съвет на баща ви за болното дете, че трябва да поема чай и вода и слънчеви бани. Вие какво ще ми кажете за Матейчо? Той е вашият брат. Д: Най-малкият брат. Ще започна по-отначало. Моята баба, майка на майка ми. В: Как се казваше тя?
към текста >>

В: Той кога е роден Матейчо?
И Учителят е дал известни наставления с пиене на лайка, и аз съм оздравял тогава. Аз сега си обяснявам, нали че този съвет, който е дал Учителят е само проформа, защото, ако не е било Неговото въздействие! Един метод от негова страна - "Дайте му лайка! " Обаче, Той е бил, който е действал за оздравяването. Моят малък брат беше на 2 или 3 години. В: Той кога е роден Матейчо? Д: 1915-та година, май месец. На две години като беше, имахме в Бургас къщата, където ни дето живеехме втория етаж стълба от 15-16 стъпала. Верно, че имаше врата преди да се влезе на втория етаж, но тогава оставено отворено. Той пада чак до долу - 18 стъпала и примрял го намериха. И оттогава той получи някакво сътресение, по-бавно да се развива, но вървеше.
към текста >>

Връща се тате от работа: "Къде е Матей?
"Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците. Значи е бил тогава 3-4 годишен. Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години. Липсва от къщи и никой не знае къде е. Тъй 3-4 часа, в голяма тревога бяхме. Връща се тате от работа: "Къде е Матей? " Няма го. И след половин час води го един митничарски стражар, а началник на митницата беше Матей Попов, наш приятел, един от старите приятели. Той го видял, носи в една книга жаби, италианците си отиват, да им занесе жаби да ядат. И стражаря праща го до вкъщи. Когато го пита, той даже жестоко го би тогава моя баща.
към текста >>

И след половин час води го един митничарски стражар, а началник на митницата беше Матей Попов, наш приятел, един от старите приятели.
Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години. Липсва от къщи и никой не знае къде е. Тъй 3-4 часа, в голяма тревога бяхме. Връща се тате от работа: "Къде е Матей? " Няма го. И след половин час води го един митничарски стражар, а началник на митницата беше Матей Попов, наш приятел, един от старите приятели. Той го видял, носи в една книга жаби, италианците си отиват, да им занесе жаби да ядат. И стражаря праща го до вкъщи. Когато го пита, той даже жестоко го би тогава моя баща. Не можеше една седмица да седне на задника си, така ивици кръв. Мама почти припадна, нейната майка, но той казва: "Защо ме биете?
към текста >>

Значи такава е историята на Матейчо.
Мама почти припадна, нейната майка, но той казва: "Защо ме биете? Аз ходих да изпратя италианците. Те ми са приятели." Но след туй това се загуби. Като стана по-възрастен вече 6-7 годишен, забрави за тези работи. В: То има моменти, когато са отворени тези канали. Значи такава е историята на Матейчо. Д: Ето ги тези писма на Учителя до тате. Някога му говори на малко име на "ти", някога му говори на "Вие" и на "Сотиров", някога "Минчо Сотиров". В: Сега, тук в писмото от 17.10.1916 г. Той споменава и му казва да чете всеки ден докато трае войната Лозинката [за Лозинката - виж "Изгревът", т. XVI, с. 641-642].
към текста >>

71. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Полека- лека ... Деню Цанов, той дойде в София, Матей Попов, управител на митницата беше, Матей Пренеров в пощите работеше, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева бащата, той завеждаше долу отделението в пощите, Нейчо Паскалев, завеждаше телеграмите, отделение телеграми.
В: Какъв е Илия Зурков? Понеже аз съм виждал писма от Учителя до Илия Зурков. Д: Да, той е един от първите ученици на Учителя. В: Той после къде заминава? Д: Никъде не заминава, той се отказа. Полека- лека ... Деню Цанов, той дойде в София, Матей Попов, управител на митницата беше, Матей Пренеров в пощите работеше, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева бащата, той завеждаше долу отделението в пощите, Нейчо Паскалев, завеждаше телеграмите, отделение телеграми. Неговия син Паскалев, но как беше малкото му име не помня - Кирил, Кирил Паскалев, той от Братството се отказа и завърши много зле. Той беше един от най-близките. Като дойдеше в Бургас, скромен един, винаги лягаше и ставаше с името на Учителя и казваше какво е казал. След туй се отметна като Елизер. Аз на Елизер веднъж му казах, ами тук се отметна и Кирил Паскалев и казаха ми, започнал, проял месо, започнал да говори срещу Учителя и свършил много зле.
към текста >>

Но в неговата дрогерия се събираха, помня наши приятели: Матей Пренеров, работеше в пощите, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева баща й.
Д: От Бургас. Той беше в Бургас. Учителят, когато идваше в Бургас 1914-та година, Той дойде Учителят в Бургас, беше на квартира у Зурков. Специална стая. много-хубава, уютна къща, но после полека, полека замря Зурков, да. Но в неговата дрогерия се събираха, помня наши приятели: Матей Пренеров, работеше в пощите, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева баща й. Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас. И се събираха повече от старите приятели в дрогерията на Зурков на кафе. В: Какво значи дрогерия? Д: Дрогерия, продават медикаменти. Аптека-дрогерия без просто отиваш, поръчваш си, приготвят.
към текста >>

Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас.
Той беше в Бургас. Учителят, когато идваше в Бургас 1914-та година, Той дойде Учителят в Бургас, беше на квартира у Зурков. Специална стая. много-хубава, уютна къща, но после полека, полека замря Зурков, да. Но в неговата дрогерия се събираха, помня наши приятели: Матей Пренеров, работеше в пощите, Коста Стойчев, на Стефка Стойчева баща й. Той завеждаше отделението "Колетни пратки" в пощата, Нейчо Паскалев, той завеждаше телефонните разговори в пощата, все началници, Матей Попов, той беше пък директор на митницата в Бургас. И се събираха повече от старите приятели в дрогерията на Зурков на кафе. В: Какво значи дрогерия? Д: Дрогерия, продават медикаменти. Аптека-дрогерия без просто отиваш, поръчваш си, приготвят. Тя снабдяваше, неговата дрогерия беше много-голяма и почти целия бургаски окръг, фелдшерите, участъковите лекари и фелдшери се снабдяваха с лекарства от него.
към текста >>

72. 16. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО ,10 юни 1913 г., София

и 08 май 1914 г., касаещи новороденото и наименоването му - Матей."
Минчо е написал следното: "На 10 май 1914 г. от гр. Бургас писмо на Учителя за новороденото отроче у дома. Моля се за съдействието за Божие благословение на Него и дома ми. Известени Му са и трите ми съновидения, 11 юли 1913 г., 20 февруари 1914 г. и 08 май 1914 г., касаещи новороденото и наименоването му - Матей."
към текста >>

73. 27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 март 1915 г., Бургас

" Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува.
27. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 22 март 1915 г., Бургас Учителю, Поднасям моите и от страна на всички членове от дома ми сърдечните поздравления за Светлия Възкресен ден Христов! Целуваме десницата Ти! Молиме съдействието Ти за ръководство Господне, за подкрепа Христова, за да можеме да следваме всякога при всички условия на живота Неговите пътища, да растеме в познаване и прилагане Неговите истини, за да възкръсне всецяло Христос в нашите сърдца. Благопожелавам Учителю да се увеличават работниците на Божествената нива, да бъде приет между тях и слабите ми сили по Божия милост. Да се подобри и възрасти плода на Духа в сърдцата на българския народ и неговите управници, в сърдцата на Славянството и Неговите водители към обединение в сърдцата на цялото человечество, за да дойде Царството Христово на Земята и всички в Негово име възгласяме: "Христос Возкресе! " Учителю, от седмица най-малкия син Матейчо боледува. Изглежда че е от стомах и инфлуенца. Моля за съдействие и указание - упътвание за неговото лекуване, за по-скорошното оздравление, ако това е Волята Божия при всичко, че вярата ми е непоколебима в неговото оздравление. Но мъчи се с това боледуване. Стряска се в съня си и неспокойно и малко спи. Ваш Верен и послушен ученик. М.
към текста >>

74. 28. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9 май 1915 г., Бургас

Учителю, Днес 9 май синът ми Матей навършва една годишна възраст.
28. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 9 май 1915 г., Бургас Бургас Събора 9 май 1915 г. Учителю, Днес 9 май синът ми Матей навършва една годишна възраст. Моля за Божията благословия - Твоето съдействие, да расте той в пътищата Господни, за да бъде достоен работник от Божествената нива, за да прославлява с делата си Господа Бога нашего. Учителю, разчитам на Вашата щедрост и моля да ми дарите Вашия портрет. Той ще ми бъде един скъпоценен дар, пазен всякога в тайна и по ваше нареждане. Благословете дома. Целувам десницата Ви.
към текста >>

75. 115. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 23 декември 1921 г., събота, Бургас

Щерев и Матей Пренеров.
115. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 23 декември 1921 г., събота, Бургас Бургас 23 декември 921 Любвеобилни Учителю на Мъдростта и Истината, Днес след неделното общо събрание, приятелите М. Панов, Н. Паскалев, Ст. Щерев и Матей Пренеров. В качеството си на най-стари приятели в кръжока Бургас - и същевременно като управително тяло на същия, съгласно традиционния правилник от бр. Пеню, ме повикаха и казаха: по предварително споразумяване и решение по между им, че понеже за една година съм избран за ръководител пак от управителното тяло утвърден от общото събрание на членовете, та, за да ми облекчат положението сега като съм много занят и понеже през юли им бях казал, че напълвам година, решили да назначат приетия член С. Щерев за ръководител и искаха моето мнение. Казах им, че заради Господа всякога имам свободно време да служа, но щом сте решили за друго лице за ръководител - нека бъде. И в сряда 26-того - Общия окултен клас ще трябва да обявя на събранието за новоизбрания ръководител.
към текста >>

76. 148. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 4 септември 1927 г., неделя, Сливен

неделя Учителю, Дойдох снощи тук - по настаняването на малкия Матейчо в училище в село при сестра Р. Грозданова.
148. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 4 септември 1927 г., неделя, Сливен Сливен 4 септември 927 Н. Л. К. Б. Л. неделя Учителю, Дойдох снощи тук - по настаняването на малкия Матейчо в училище в село при сестра Р. Грозданова. Обменихме много и обширни мисли. По принцип съгласна е да го има пред себе си, защото ще има полза, обаче, като се има пред вид нейното положение, обремененост във всяко отношение - като учителка и семейния товар - намира, че оставането при нея е от естество да не може да изпълни поетия ангажимент във възпитателно и образователно отношение за детето - поне засега за през тая година. Щом не може да бъде при нея - остава да бъде при мен в Бургас. Както и Ви изложих Учителю - при сегашното състояние в къщи да го учат насилом и чрез заплашване към лъжа, към месоядство и други пороци брат му и сестра му, стоенето му в къщи е тоже вредно. Всичко гореизложено е от мое гледище.
към текста >>

77. 162. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 29 ноември 1929 г., Бургас

Помолих най-малкия брат Матей х.
Щом видя какъв персонал ще намалим и се ориентирам в положението, аз ще ти пиша." На сбогуване сл.пл. същия ден пак ме изпрати с тая надежда. Досега не съм получил съобщение. Сега в неделя - 1 декември са 40 дни от заминаването на покойника за духовния свят. На мелницата - гара Ямбол на обяд събрани близките - събратята му. Помолих най-малкия брат Матей х. Петров да поговори - запита госпожата му Мара Петрова х. Петрова насаме и се уреди въпроса за някаква работа временна била или постоянна на мелницата - Ямбол. Сегашното ми затрудненото материално положение и големи предстоящи задължения ме наведоха Учителю на мисълта да направя горните постъпки. За Вас Учителю всичко е ясно. Ако моите горни постъпки ще бъдат от полза и за делото Божие - Ямбол е близко до Бургас - моля Вашето съдействие да ми се създаде работа от г-жа Мара П.
към текста >>

78. 165. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 25 септември 1930 г., Бургас

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Наложи се от Сливен да мина и през Русе - за записване Матейчо - синът в столар. дървод.
Моля Учителю, това ми предстоящо пътуване в Ромения, Добрич и Кюстендил и някои села, да бъде за Славата Божия. Благословете и съдействувайте - без Тебе Господи нищо не можеме да сториме! При това ми пътувание, наложи се да се отбия в Сливен - да се снабдя с документи от ликвидацията при 3 пех. Полк, че съм отчетен по една сума 7 700, а сега пак ми я искат и за да се снабдя с паспорт, трябваше да внеса депозит 700 лв. С тоя документ ще трябва впоследствие да се явя във Финансовото министерство и Върховната Сметна Палата - София - след завръщането ми от Ромения и се уреди окончателно и там тоя въпрос. Наложи се от Сливен да мина и през Русе - за записване Матейчо - синът в столар. дървод. училище - биле отказали да го запишат според съобщенията от бр. Мат. Градинаров. Необходимо било срещата ми с директора - причина неизвестна. И от Русе трябва да отива във Варна за заверка паспорта ми и отпътувам през граничния пункт Оборище за Добрич. Ако и претрупана работа, със съдействието на Господа вярвам всичко ще се уреди и да бъде за Славата Божия уредено и на време.
към текста >>

79. 3. СПИСЪК НА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ ОТ ГР. БУРГАС ПО РЕДА НА ПОВИКВАНЕТО ИМ НА ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Матей Попов 1911 9.
Деню Цанев 1909 4. Никола Янев 1909 5. Кънчо Стойчев 1909 6. Величка Стойчева 1909 7. Илия Зурков 1911 8. Матей Попов 1911 9. Нейчо Паскалев 1912 10. Иван Гарвалов 1912 11. Минка Цанева 1912 12. Юрданка Паскалева 1912 13. Мария Гарвалова 1912 14.
към текста >>

Матей Пренеров 1915 20.
Жеко Панайотов 1914 15. Минчо Сотиров 1914 16. Димитър Македонски 1914 17. Мария Зуркова 1914 18. Темистокъл Янков 1915 19. Матей Пренеров 1915 20. Александра Сотирова 1915 21. Христо Керин 1919 22. Анна Енчева 1919 23. д-р Янко Сотиров 1920 24. Цеко Червенаков 1920 25.
към текста >>

80. 26. ДОМОЧАДИЕ НА МИНЧО СОТИРОВ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

Син Матей, роден в Бургас на 9 май 1914 г., 7 ч., петък
3, Син Димитър, роден в Сливен на 24 февруари 1905 г. в 3 ч. след пладне. 4. Дъщеря Елена, родена в гр. Бургас на 21 юний 1908 г., събота в 7.30 часа след пладне. 5. Син Матей, роден в Бургас на 9 май 1914 г., 7 ч., петък
към текста >>

81. 28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас)

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Родители - Елена и Матей Хаджипетрови - в родствена връзка с Георги Сава Раковски и Д-р Петър Берон.
28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас) (по сведения на сина й Димитър Сотиров) (печатен текст) Родена на 26 март 1880 г. в Сливен. Родители - Елена и Матей Хаджипетрови - в родствена връзка с Георги Сава Раковски и Д-р Петър Берон. Племенница на Д-р Георги Миркович по линия на майка си. През 1894 г. заминава за Цариград, където постъпва във френския колеж "Нотр Дам де Сион" и го завършва. През 1899 г. се връща в Сливен.
към текста >>

се ражда Матей.
На 22 януари 1915 г. в дома на Сотирови Учителят държи беседата "Равновесие между мъдростта и любовта". През 1915 г. присъства на събора във Велико Търново по лична покана от Учителя. През 1917 г. се ражда Матей. През лятото на 1919 г. отива в Лъджене, за да се срещне с Учителя, чиято духовна помощ и закрила е едно от най-съществените неща в живота й. Години наред със семейството си посрещат Учителя в своя дом и с голямо внимание и любов се грижат за всичко, свързано с престоя Му. Интелигентна и чувствителна, тя разбира най-добре от всички изключителната привилегия да общуваш духовно със Същество от духовния Ранг на Учителя. През 1924 г.
към текста >>

82. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

ТОМ 26

Дядо Матейко пее с нас и с такова умиление гледа младите певци, като да сме небесни ангели: Невенка, Марийка, Сийка, Ана, Паша, Савка, Дафинка, Виктория, Марийка Савовата дъщеря, Гълъбовата дъщеря и още, още - Г.
Ех, като почват ония ми ти наши песни! Една през друга, една през друга; от весели по-весели, от бодри по-бодри. Като почнеш от „Грешна душо”, от моя Ковачев „Благославяй душе”, „Благословен Господ”, „Изгрява вече ден тържествен”, „Любовта е извор”, „Напред да ходим смело”, „Братство единство” и още, и още, и безкрай. Писал ги е дядо Благо, а мелодията, коя от Учителя, Ковачева и др. Тъй радостни сме, сякаш Той е с нас. Дядо Матейко пее с нас и с такова умиление гледа младите певци, като да сме небесни ангели: Невенка, Марийка, Сийка, Ана, Паша, Савка, Дафинка, Виктория, Марийка Савовата дъщеря, Гълъбовата дъщеря и още, още - Г. Радев, Басан, Борис, Коста, Георги, друг Георги, Ивановци, пак Георги, все отбор певци - братя и сестри. А колко прекрасна гощавка от бедничкия мил стар пенсионер. Ориз с много захар и канела, жито с орехи, орехи, лешници, фъстъци, пресен хляб - бели лъскави питички - благоуханен като мляко, халви, фурми, мандарини, портокали, ябълки, печени бадеми и захаросани лешници. Разбира се, голяма част е донесена и от гостите. Тук няма гладни и всички сме равни.
към текста >>

83. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

” Матей 18; 22.
Нека прави от мен каквото намери за добре. 21 ФЕВРУАРИ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 21 февруари 1928 г. Хелмира! “Няма Любов като Божията Любов ! ” “Благопокорна е, пълна с милост и добри плодове...” Яков 3; [17]. “Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем! ” Матей 18; 22. И тъй, дължа да Ви съобщя условията на новия ни пощалион. Първото от тях е приятелството между Вас да бъде винаги на нужната висота и от това приятелство да блика красота и хармония. Ще Ви обясня, че когато за нещо Вий сте скръбна или радостна, гдето и да съм, каквото и да върша, чувствувам Вашето състояние; същата връзка има между мен и второто чадо на Асавита. Ето защо е необходимо и двете мои чада повече да са в светли състояния, та тогава и аз самата да творя в светлина. На първо време, за мен ще разговаряте малко: потребно е да водите предварително много разговори върху духовни въпроси, върху беседите на Учителя, за да попаднете в ония трептения, сред които би било полезно и заниманието със същността на Асавита.
към текста >>

84. 3.3. Ново издание на Братските песни

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Като Матей Калудов го виждаме в някои снимки, той създава оркестъра на Паневритмията.
И което е най-интересното, ние в момента не знаем кои са лицата и хората, които са подготвили този материал. По онези години онези, които са музикално грамотни, които са музиканти, това са т.н. капелмайстори. А капелмайстори, това са музиканти, които в момента държавата ги създава и те представляват диригентите на военните оркестри на различните гарнизони в страната. Това е София, Сливен, Бургас, Варна и т.н. И по-късно тези капелмайстори по една или друга причина се запознават с музикалното творчество на Учителя - идват, съдействат. Като Матей Калудов го виждаме в някои снимки, той създава оркестъра на Паневритмията. Има го на снимки, и някои други хора. Така че в момента имаме представители на тези капелмайстори. Един от тях е Атанас Д. Ковачев. Тука има и други - Иван Георгиев Попов. Но никой не може да ни даде някакви данни за тези хора. Защо?
към текста >>

85. 4.9. Песните на Учителя и Песнарките на Кирил Икономов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Другият е Матей Калудов.
По-късно от 1922 до 1944 г. на Изгрева идват и прихождат т.н. капелмайстори. Един от тези капелмайстори е Хенрих Споуста. Той е баща на Ирина Кисьова. Тя се казва Ирина и се нарича по името на нейния мъж Иван Кисьов, за който е омъжена. Другият е Матей Калудов. Има и други, чиито имена ние не знаем. И някой път в момента поглеждаме някой снимки на Изгрева, и виждаме как Матей Калудов с диригентска пръчка, той дирижира на 15-20 души музиканти. Това е оркестъра, който свири Паневритмия. (Виж „Изгревът", том 1. 2. изд.
към текста >>

И някой път в момента поглеждаме някой снимки на Изгрева, и виждаме как Матей Калудов с диригентска пръчка, той дирижира на 15-20 души музиканти.
Един от тези капелмайстори е Хенрих Споуста. Той е баща на Ирина Кисьова. Тя се казва Ирина и се нарича по името на нейния мъж Иван Кисьов, за който е омъжена. Другият е Матей Калудов. Има и други, чиито имена ние не знаем. И някой път в момента поглеждаме някой снимки на Изгрева, и виждаме как Матей Калудов с диригентска пръчка, той дирижира на 15-20 души музиканти. Това е оркестъра, който свири Паневритмия. (Виж „Изгревът", том 1. 2. изд. 2011, снимка № 9 и с. 806; снимка № 129 и с.
към текста >>

Второ - Матей Калудов я дойде, я не дойде на Изгрева.
В двата черни тефтера. Има ги и в двете папки с оригиналните нотни текстове, които е пазел Боян Боев. И тази група трябва да работи с оригиналите. Но тази работна група не може да работи, поради различни причини. Първо - Асен Арнаудов не е много дисциплиниран. Второ - Матей Калудов я дойде, я не дойде на Изгрева. Трето - Кирил Икономов, понеже е много волеви човек, много амбициозен, и той е македонец плюс това. И той полека, полека ги отстранява онези двамата. И той подготвя изданието, и той го отпечатва. И така се подготвя изданието. И първата грешка на това издание е, че той отхвърля комисията.
към текста >>

Ако беше останала тази комисия, нямаше нито Матей Калудов, нито Асен да позволят да не се работи с оригинала.
Трето - Кирил Икономов, понеже е много волеви човек, много амбициозен, и той е македонец плюс това. И той полека, полека ги отстранява онези двамата. И той подготвя изданието, и той го отпечатва. И така се подготвя изданието. И първата грешка на това издание е, че той отхвърля комисията. Ако беше останала тази комисия, нямаше нито Матей Калудов, нито Асен да позволят да не се работи с оригинала. Второто нещо - Кирил Икономов започва да пише песните така, както са се пеели тогава от онези, които са били около Учителя. Но една песен дадена преди десет години, тя с времето се видоизменя, и дори самия Учител е казвал много пъти: „Аз не мога да си позная песните." Така че онова, което са пяли онези е нещо съвсем различно от оригиналите, които са дадени и са се намирали в тези два тефтера, и в тези две папки с оригинални нотни листове. Това ми го е разказвала много пъти Мария Тодорова. И от там става големия проблем. И тогава Учителят извиква Мария Тодорова, и на неговата маса са стояли тези две книжки, тези книжки, които са издадени като „Песни от Учителя".
към текста >>

86. 2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората

ТОМ 32

Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения.
2.21. ЙОСИФ КАТО ИГУМЕН НА МАНАСТИРА И БРАКОНИЕРИТЕ В ГОРАТА Йосиф се върна от войната с износено посивяло расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той без нито една драскотина. Назначиха го игумен на манастира. Манастирът беше разорен, живееше от милостиня, а притежаваше хиляди декари вековни букови гори, ливади, пасбища край реките, земя за обработване, малки воденички - караджейки, дъскорезници - всичко западнало и запустяло. Предишният игумен пиеше. Един месец Йосиф проучваше стопанството. Той назначи отец Матей за домакин и ремонтира манастирските стаи и помещения. Скоро богатите хора и еснафът откриха, че манастирът е отлично летовище. Те започнаха да идват за отдих през лятото. Йосиф организира продоволствието - имаше изобилно хляб, мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове. Цените бяха умерени. Под негова грижа бяха поправени воденичките и пекарните.
към текста >>

Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб.
Те започнаха да идват за отдих през лятото. Йосиф организира продоволствието - имаше изобилно хляб, мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове. Цените бяха умерени. Под негова грижа бяха поправени воденичките и пекарните. Хлябът беше особено вкусен, защото воденичката - караджейка не прегаря брашното. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското домакинство, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: „Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна. Манастирят ще отпуска всяка година по сто кола дърва на селото.
към текста >>

Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: „Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей.
Под негова грижа бяха поправени воденичките и пекарните. Хлябът беше особено вкусен, защото воденичката - караджейка не прегаря брашното. Отец Матей приготовляваше най-хубавия хляб. Като тури ред в манастирското домакинство, Йосиф пристъпи към горите. Там хазяйничеха бракониерите. Той отиде в близкото село, влезе в кръчмата и държа кратко слово: „Който има нужда от дърва или от дървен материал, да се отнесе до отец Матей. Цената е достъпна. Манастирят ще отпуска всяка година по сто кола дърва на селото. Каквото е било до сега -било, от сега нататък когото хвана в гората, че краде, ще го накажа! ” Селяните си взеха бележка. Те знаеха, че с Йосифа шега не бива.
към текста >>

87. 2.51. Звънарят Никифор