НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_33 ) Вземане и даване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя му каза да направи през
лятото
няколко дъждовни бани, за да бъде здрав.
На предния край на площадката се поставиха два стълба с каменни саксии за цветя. На чешмичката се тури надпис, даден от Учителя: „Обществото пази чистотата. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо на всички.“ Веднъж, докато работехме, мина един стар селянин, който се оплака от болки и немощ.
Учителя му каза да направи през
лятото
няколко дъждовни бани, за да бъде здрав.
Каза му да го измокри дъждът за кратко, да се върне вкъщи и веднага да се преоблече и изпие няколко чаши гореща вода, за да върне изгубената топлина. Учителя правеше чешмите винаги в разни стилове, в това отношение имаше голямо разнообразие. Каква разлика имаше между стила на чешмичката при Цигов чарк в Родопите, близо до с. Ракитово, дето Учителя прекара с голяма група братя и сестри през лятото на 1921 г. и тази при Дианабад или пък при Второто рилско езеро, или при Петото, или при Шестото.
към текста >>
Ракитово, дето Учителя прекара с голяма група братя и сестри през
лятото
на 1921 г.
Веднъж, докато работехме, мина един стар селянин, който се оплака от болки и немощ. Учителя му каза да направи през лятото няколко дъждовни бани, за да бъде здрав. Каза му да го измокри дъждът за кратко, да се върне вкъщи и веднага да се преоблече и изпие няколко чаши гореща вода, за да върне изгубената топлина. Учителя правеше чешмите винаги в разни стилове, в това отношение имаше голямо разнообразие. Каква разлика имаше между стила на чешмичката при Цигов чарк в Родопите, близо до с.
Ракитово, дето Учителя прекара с голяма група братя и сестри през
лятото
на 1921 г.
и тази при Дианабад или пък при Второто рилско езеро, или при Петото, или при Шестото. Веднъж, след свършване на работа, определена за чешмичката при Дианабад, поостанахме да я поразгледаме и да ѝ се възхищавахме, че изникна на това пусто място. Почна разговор и в него Учителя каза следните мисли: Бог изисква вие да бъдете носители на Неговите блага и да ги раздавате на други. Той не иска вие да му давате, но иска да раздадем това, което ни е дал.
към текста >>
2.
3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Както Земята се върти около Слънцето и имаме пролет,
лято
, есен и зима, така и в психическия свят има причини, които изменят условията, при които живеем.
Първият период е физически – от раждането до 7-та година. От 7 до 14 години се развива чувството. От 14 до 21 години се развива умът. В първите седем години функционира тялото. Във вторите седем години – сърцето, а в третите седем години енергията се пренася в мозъка.
Както Земята се върти около Слънцето и имаме пролет,
лято
, есен и зима, така и в психическия свят има причини, които изменят условията, при които живеем.
На всеки седем години се изменяват условията Трите години след 28-та година са години на матура. От 28 до 31 години е критическият период в човешкия живот. Тогава всички преминават през една криза. Тези три години са години на изпит и няма място, дето да не те бутнат. Трябва да бъдеш смел, да носиш страданията, да носиш изпита си.
към текста >>
3.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това беше едно
лято
, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера.
9.2. Склонният към запек, за да го избягва, да пие половин час преди ядене сутрин, на обяд и вечер по една чаша гореща вода. 10. Диария и дизентерия Пие се отвара от подъбиче и болестта минава. 11. Апендицит Един брат от провинцията заболя от апендицит.
Това беше едно
лято
, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера.
Болният писа на един брат да попита Учителя. Той даде следните наставления: Лекуването може да стане, когато Месечината се разсипва. В началото на лекуването най-напред ще се вземе рициново масло, за да се очистят червата. След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо.
към текста >>
Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото
лято
на Езерата.
Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна.
Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото
лято
на Езерата.
Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното: Да се тури на болното място млечен компрес от биволско или овче мляко. Ще заври два килограма мляко, ще се свали от огъня, ще се изстиска в него един лимон и ще се прецеди през тюл. Болното място ще се намаже с дървено масло и пресеченото мляко, още докато е горещо, ще се тури на болното място, обвито с тюл.
към текста >>
4.
44) Начин за спасение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Беше през
лятото
на 1928 г., когато Учителя ни бе дал едно упражнение за изпотяване чрез носене на вода от чешмичката при Дианабад и по този повод някой попита за значението му.
НАЧИН ЗА СПАСЕНИЕ
Беше през
лятото
на 1928 г., когато Учителя ни бе дал едно упражнение за изпотяване чрез носене на вода от чешмичката при Дианабад и по този повод някой попита за значението му.
Колкото повече се изпотяваш, толкова по-добре; това е начин за спасение. Изпотяването чрез носене на вода има един резултат, а изпотяването чрез носене на грозде има друг резултат. Някои много се потят, но не се преобличат. Някой човек може да се поти, без да носи вода, но ако се изпоти чрез носене на вода, ще има съвсем друг резултат. Това упражнение трябва да се прави най-малко три пъти на годината по десет дни.
към текста >>
5.
59) Писмо от чужбина върху Паневритмията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през
лятото
, както вие на Рила.
На една жена, която беше прегърбена и не можеше да вдигне лявата си ръка, тъй като е само с един бял дроб, а другият е бил отстранен чрез операция, но тя редовно участваше при паневритмичните игри, вече гръбнакът ѝ се изправи и тя вдига спокойно ръката си и работи с нея. Но тя постигна тази промяна, тъй като е твърде съсредоточена при Паневритмията. Радвам се и на напредъка на един човек, който е властен и критичен, но има добро сърце. Неговото лице се измени видимо чрез Паневритмията, устните му станаха по-нежни. Един адвокат, който бе получил неврастения, но сега прилага всичко, казано от Учителя, и играе Паневритмия, се излекува и той вече е в състояние да води практиката си на правист.
Ние имаме желание да построим една хижа в планината и да прекарваме там по месец през
лятото
, както вие на Рила.
Много болни и страдащи хора идват при нас за помощ, привлечени от новите идеи като от магнит. Събираме се да четем беседите и да играем Паневритмия. Присъедини се и един друг приятел, който е капелмайстор и цигулар. Той е 50-годишен, дойде слаб и нервен, но чрез Паневритмията се обнови. За Паневритмията образувахме малък оркестър, в който свирят един музикант, един лекар и един архитект, но понеже и те искат да играят упражненията, по някой път я изпълняваме само с пеене.
към текста >>
6.
65) Приготви си път за работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
на 1934 г.
ПРИГОТВИ СИ ПЪТ ЗА РАБОТА
През
лятото
на 1934 г.
прекарахме с Учителя на Яворови присои. Бяхме около седемдесет души. Всяка сутрин се изкачвахме над нашия стан, където при изгрев слънце правехме молитва. След това изпълнявахме Паневритмията там, на широката полянка, изравнена специално за целта от нас. Програмата беше почти както на Рилските езера: имаше общи обеди, вечерен огън, Учителя държеше и беседи.
към текста >>
7.
68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един от тях братята и сестрите практикуваха през
лятото
на 1928 г.: облечени с дебели дрехи, те носеха вода с една или две стомни от чешмичката при Дианабад.
Това е една хубава дъждовна баня. После веднага се преоблечи и пий топла вода. Дъждовната вода, като минава през атмосферата, се напоява с магнетизъм, който ти приемаш. Друго средство за лекуване е отстраняване на отровите от тялото чрез потни бани. Има няколко начина за потни бани.
Един от тях братята и сестрите практикуваха през
лятото
на 1928 г.: облечени с дебели дрехи, те носеха вода с една или две стомни от чешмичката при Дианабад.
Първия ден донесоха вода един път и когато се върнаха, обляха се с вода, затоплена на слънцето, и се преоблякоха. Втория ден ходиха два пъти до извора и след това се обляха с водата, за да се преоблекат. И така на десетия ден те вече носеха вода десет пъти и чак тогава се обляха и се преоблякоха. След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни. Друг начин на изпотяване е чрез ечемик.
към текста >>
8.
29) Завета на цветните лъчи на светлината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през
лятото
на събора в Търново и после ги дава за отпечатване.
ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА1 През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината“.
По мистничен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през
лятото
на събора в Търново и после ги дава за отпечатване.
Тук ще изложим някои пояснения на Учителя за начина на работа с тази книжка. Това са стихове от Библията с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината: червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови, аметистови и диамантени. Едно пояснение: виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, каквато е краската на теменугата, а аметистовите са морави, които бият към червено, каквато е краската на люляка. Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър.
към текста >>
9.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет,
лято
, есен, зима.
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ73 Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в Природата, тъй като тя е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили.
Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет,
лято
, есен, зима.
Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е.
към текста >>
10.
66) План за повдигане на човечеството
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Мъчно се пробужда човечеството, но ограничението ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и
лятото
чезнат.
ПЛАН ЗА ПОВДИГАНЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и един от тях запита за мисията на славянството. Учителя каза: Има една статия „Бъдещето е на славяните“, прочетете я. Работа, работа трябва.
Мъчно се пробужда човечеството, но ограничението ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и
лятото
чезнат.
В Русия ще има широко поле за работа, скоро ще се отвори Русия. Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни. Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.
към текста >>
11.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това отбележете къде и кога са се пробудили – дали през
лятото
, пролетта, есента или зимата, и ако помнят – дали е било предиобед или следобед и през кой месец.
Учителя се обърна към братята и сестрите и каза със сериозен тон: Идете и предайте това, което сте научили. Не всичкото, но поне част от него. Намерете десет души и ги попитайте кое ги е накарало да се обърнат към новите идеи, кое ги е подбудило да влязат в новия път, и ще видите колко са различни психологическите подбуди. Това ще ви бъде като задача – обръщайте внимание върху подбудите на тези, които са влезли в новия път, понеже причините не са едни и същи.
Освен това отбележете къде и кога са се пробудили – дали през
лятото
, пролетта, есента или зимата, и ако помнят – дали е било предиобед или следобед и през кой месец.
Всички тези неща са интересни от психологическо гледище. Правете това проучване през свободното си време и не споменавайте причината за вашия интерес. Вие ще изберете един човек, върху когото ще работите, и забележете до коя степен можете да му бъдете полезни и доколко вашето слово може да му въздейства. Трябва да намерите най-подходяща форма да изнесете на света това, което знаете. Има закон: като учи човек хората, учи и себе си.
към текста >>
Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през
лятото
, или за влиянието на храната – месна и растителна.
Трябва да се изучават условията, при които сега животът се развива, и да се пише на понятен език. А има неща, които не могат днес да се изнесат пред света – дълбокото е само за посветени. Като отидете да работите в света, най-първо се вдълбочете, за да видите какво и как ще говорите. Казано е: „Духът ще ви научи какво да говорите“, но същевременно човек трябва да учи, да се развива, да натрупва знания и като дойде случаят, той веднага ще съобрази какво да изнесе. Ученикът трябва отвътре да знае къде да отиде, с кой човек да се срещне и какво да каже.
Ако е нужно да изнесете беседа, можете да говорите за влиянието на светлината върху човешкия организъм, за новото направление на хигиената, за водни процедури и екскурзии през
лятото
, или за влиянието на храната – месна и растителна.
Можете да изнесете някаква тема, като се имат предвид трите свята – физически, духовен и Божествен, например темата „Мъчение, труд и работа“. Ще ви дам една задача: изберете тема, над която да работите, и направете разбор на над шестнадесет неделни беседи, като разглеждате по какво се схождат и по какво се отличават, изведете цялостен текст по темата. За да може да се предаде Божественото учение на хората, трябва да се избере и подходящ метод.
към текста >>
12.
Изгрев 12.IХ.1950 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя нареди една красива традиция: през
лятото
да се отива на Рила при Седемте рилски езера.
Изгрев 12.IХ.1950 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ,
Учителя нареди една красива традиция: през
лятото
да се отива на Рила при Седемте рилски езера.
Колко трябва да благодарим на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше екскурзии поне по веднъж седмично на Витоша. Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко на 19 юли потегли първата група за Рила, на 10 - втората група с автобусите на Балкантурист.
към текста >>
Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това
лято
на Рила.
12.IХ.1950 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Учителя нареди една красива традиция: през лятото да се отива на Рила при Седемте рилски езера. Колко трябва да благодарим на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше екскурзии поне по веднъж седмично на Витоша.
Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това
лято
на Рила.
Интересът беше голям. След като се организира всичко на 19 юли потегли първата група за Рила, на 10 - втората група с автобусите на Балкантурист. После следваха другите групи. След обед към два часа сме вече на второто езеро. Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете.
към текста >>
Това
лято
се събрахме на Рила повече от 180 души.
Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук на тази полянка бяхме наредени около Учителя и се заведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тая година това езеро е покрито повече от други път с белите цветчета на бялото лютиче.
Това
лято
се събрахме на Рила повече от 180 души.
Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”.
към текста >>
Това
лято
прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”.
Стараехме се да внесем в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачваме на Молитвения връх пред изгрев слънце. Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”.
Това
лято
прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”.
След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма.
към текста >>
13.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно
лято
, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх.
Ние бяхме с автомобили. Когато нашите автомобили наближиха селото водата на местната река издигна нивото си и наводни селото. Водите покриха всички улици. Едва автомобилът на Учителя и още един автомобил минаха реката. Понеже нивото на реката се издигаше постоянно другите автомобили се върнаха в Дупница и там преспаха.
Едно
лято
, доколкото помня през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха на склона на стария Молитвен връх.
Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направи едно движение с ръка и произнесе няколко думи.
към текста >>
Едно
лято
Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност.
Едно
лято
Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
към текста >>
14.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там. С идването на пролетта Темелковото семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови - за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През
лятото
те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.” През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с малки каменни блокове.
към текста >>
15.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през
лятото
на 1933 и 1934 година.
И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през
лятото
на 1933 и 1934 година.
Колко свещени ни се видяха тези места! Защо? - Защото тук са стъпвали свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя.
към текста >>
16.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и
лято
.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката.
В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика.
„Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и
лято
.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката.
Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките.
към текста >>
17.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или
неполятото
дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна.
Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или
неполятото
дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна.
А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич. В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти.
към текста >>
През
лятото
се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи.
И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона. Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов. В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета.
През
лятото
се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи.
През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест. Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели: Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло.
към текста >>
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през
лятото
.
Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна.
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през
лятото
.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
към текста >>
През
лятото
поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата.
секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др.
През
лятото
поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата.
Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио. Попълняхме нуждите още с доброволни вноски на съестни продукти. Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар. Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от училището. Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички.
към текста >>
18.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То ще обърне внимание, че тя през
лятото
дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени.
Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше. Децата ще забележат в излетите, че много растения в студени планински места рано напролет са цели червени. Например каменоломката /Saxifraga/, великденчето /Veronica praecox/, тлъстигата /Sedum atratum/, пропадничето /Pedicularis incarnata/ и пр. Тук пак се превръща светлината в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/?
То ще обърне внимание, че тя през
лятото
дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени.
Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението. Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят.
към текста >>
Към края на
лятото
загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка. Наблюдение над паяка тарантул. Той носи пашкула с яйцата със себе си.
Към края на
лятото
загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява.
А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици. Изучавания върху бръмбара гробар Да се намери не е лесна работа.
към текста >>
19.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на
лятото
и пр.
Навременност В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр.
Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на
лятото
и пр.
Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.”
към текста >>
20.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е
полято
и е изсъхнало.
5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта. Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете.
Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е
полято
и е изсъхнало.
То ще разбира неговия език, неговите нужди. Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората.
към текста >>
21.
21. Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно
лято
напълно свободна.
Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно
лято
напълно свободна.
По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила.
към текста >>
22.
Екскурзия на 30 април 1926 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От
лятото
на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново.
Екскурзия на 30 април 1926 година В първите години отивахме на Витоша през Драгалевци. Тогава на Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града.
От
лятото
на 1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили на Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново.
На полянката на Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме. Днес Учителя каза: - Силни бъдете! Няма да бъдете страхливи! Човек става силен, когато впрегне страха на работа.
към текста >>
23.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Често трябва да се къпе човек, през
лятото
може и всеки ден.
ЯВОРОВИ ПРИСОИ 2 август, 1934 г. - Когато някой се къпе постоянно, често, светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата.
Често трябва да се къпе човек, през
лятото
може и всеки ден.
Бъдете чисти! Чистота значи да не внасяш еднообразие в живота си. Грехът е свързан с еднообразието. Например кажеш против някого, че той е такъв и такъв, утре пак кажеш същото, всеки ден повтаряш едно и също... *
към текста >>
Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през
лятото
на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота".
Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов. - Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към Всичко, и като се каже Всичко, се подразбира Цялото, Бог и Всичко, което Бог е създал. * * *
Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през
лятото
на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота".
След тези две летувания в 1933 и 1934 г. ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичния ни Учител на тези свещени места.
към текста >>
24.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пътуваш през
лятото
и есента - всички богатства са Вън, по дърветата.
Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне. Ако обичаш едно животно, то не те напада. И индусите като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада, минава и си заминава.
Пътуваш през
лятото
и есента - всички богатства са Вън, по дърветата.
Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога. От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат.
към текста >>
25.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно
лято
братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина.
Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание. И други елементи на планината могат да се вземат като символи. Например на милосърдието, на любовта, на всички положителни и отрицателни неща можете да намерите символи в планината. Тя има и друго значение за духовния растеж: някои отрицателни състояния, които имате, като се изкачите на планината изчезват, вие се справяте с тях. Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър.
Едно
лято
братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина.
За да стане така, човек трябва да спазва на планината известни хигиенични правила. В Школата колко опити съм дал! Зиме сме излизали на снега горе на Витоша и нито един не е измръзвал. Тук беше студено, а там топло - 19 градуса температура. Когато сме в хармония, природата се съобразява с нас.
към текста >>
26.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братството с Учителя през
лятото
на 1933 и 1934 год.
Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя. Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на
Братството с Учителя през
лятото
на 1933 и 1934 год.
Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на нашия Учител. Всичко тук напомня за дейността на Учителя. Ето полянката, дето беше построена палатката на Учителя.
към текста >>
27.
04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук е бил Учителя през
лятото
на 1933 г.
Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата.
Тук е бил Учителя през
лятото
на 1933 г.
и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели. Една могила "Пиперката", през която минавахме при ранните ни излети до "Резньовете". Колко мили и ценни са ни всички тези места, където е бил Учителят с нас.
към текста >>
28.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
може и всеки ден.
Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
През
лятото
може и всеки ден.
Бъдете чисти, защото за Духовния порядък и растеж важно условие е не само вътрешната чистота на мисли и чувства, но и физическата, която е условие, за да има човек и вътрешна чистота. Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят.
към текста >>
29.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те идат за малко време през
лятото
тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли.
Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно- розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове!
Те идат за малко време през
лятото
тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли.
Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав!
към текста >>
30.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И ето, едно
лято
вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора.
И ето, едно
лято
вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои коли докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона.
към текста >>
31.
20. СКЪПИЯТ НАКИТ НА РИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Ние идем през
лятото
за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защото събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори:
"Ние идем през
лятото
за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила!
към текста >>
32.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е
залято
със слънчеви лъчи.
24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта.
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е
залято
със слънчеви лъчи.
Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи?
към текста >>
33.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде
лятото
, ще узреят.
Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него!
Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде
лятото
, ще узреят.
Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли!
към текста >>
Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде
лятото
, колко добър ще бъде!
И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят.
Значи, когато вадите, че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде
лятото
, колко добър ще бъде!
Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо.
към текста >>
34.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото
лято
– на проф.
Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство!
Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото
лято
– на проф.
Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост.
към текста >>
35.
50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и
лято
.
— Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце. Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика. Добрият живот е музика. Животът не е тежък, но вашите разбирания за живота са тежки.
Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и
лято
.
Музиката ще ви бъде като средство за лесни постижения и във висшите области на Духа. Тя е мостът, връзка между висшите, напреднали Същества и човека. По този мост те ще дойдат и ще му помогнат. Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална.
към текста >>
36.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Краят на
лятото
.
55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША
Краят на
лятото
.
С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори.
към текста >>
37.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно
лято
напълно свободна.
Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал. Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно
лято
напълно свободна.
По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива. Приятелките й я питали какви средства е употребявала, та така се разхубавила.
към текста >>
38.
027 ЗДРАВЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
, когато вали дъжд, да излиза да го намокри дъждът за малко време.
Щом не сте внимателен, завистта, съмнението, гневът и омразата внасят в тялото ви неорганизирана материя. Искате ли да се ползвате от енергиите на Природата за своето здраве, най-добрите месеци са април, май и юни. Тези месеци носят грамадни богатства. Ако човек използва енергиите на Природата, в един месец може да се обогати с нея. През пролетните месеци е добре човек известно време, през деня, да обработва земята, да копае.
През
лятото
, когато вали дъжд, да излиза да го намокри дъждът за малко време.
Пролетният дъжд е напоен с магнетизъм. Една дъждовна баня е равна на 10 обикновени топли бани. С четири-пет бани човек може да оздравее от някои болести. След като се мокрите на дъжда, ще се преоблечете. Порите на организма трябва всякога да са отворени.
към текста >>
39.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
и есента също е лесно.
След тези събития Новото ще завладее света изведнъж. Хубавите времена ще дойдат. Сега е трудно. През зимата е трудно. Като дойде пролетта е по - лесно.
През
лятото
и есента също е лесно.
Сега сме края на зимата. Като дойде Новото, няма да има насилие. От днешните оръжия нищо няма да остане, също и от днешните затвори и съдилища. Сегашният порядък ще бъде бракуван. Бог създава нов свят.
към текста >>
40.
127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Към края на
лятото
излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни.
[[Книги със спомени за учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
Към края на
лятото
излязохме с Учителя на планината, където прекарахме няколко дни.
Разположихме се в малката хижа под връх Острица. Сутрин рано излизахме на върха, където посрещахме Слънцето и правехме утринна молитва и упражнения. Започваше новият ден - ден, неизявен досега и неповторим, като Словото на Вечния. На планината Учителят довършваше своето дело. Долу войната опустошаваше света с огън, а тук - Мира и Светлината не бяха напуснали Земята.
към текста >>
41.
В село Мърчаево
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор бе наречен „Изворът на здравето“. С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр.
През
лятото
те усърдно помагаха за жътва и вършитба.
Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст.
към текста >>
42.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през
лятото
на 1933 и 1934 г.
Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди 5-6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя. Тогава се създадоха хубави връзки между него и Учителя. През деня няколко души отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата.
Когато отидохме там, живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през
лятото
на 1933 и 1934 г.
Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя.
към текста >>
43.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пътуваш през
лятото
и през есента.
Минава и си заминава. Това, което ще стане сега, е едно благо в света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага. В света доброто ще победи, любовта ще победи, правдата ще победи, светлината ще победи. То е въпрос само на време.
Пътуваш през
лятото
и през есента.
Всички богатства са по дърветата. Ще гладуваш ли? Ще минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че през дето минеш, все ще се нахраниш. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога.
към текста >>
44.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През
лятото
на 1934 г.
НА ЯВОРОВИ ПРИСОИ Изгрев, 25 август 1955 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа едно летуване с Учителя на Яворови присои на Витоша. В разговора са прибавени и някои мисли от други разговори на Витоша.
През
лятото
на 1934 г.
прекарахме на Яворови присои с Учителя, на палатки. Бяхме около 70 души. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрев слънце произнасяхме молитва. След това играехме паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас. Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг.
към текста >>
През
лятото
може всеки ден.
На 5 август 1929 г. след паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза: Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек.
През
лятото
може всеки ден.
Бъдете чисти. Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото.
към текста >>
45.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разглеждали са подробно големия салон и са питали за значението на картините, после са разглеждали малкия салон и са питали за нашия общ стол, разглеждали са полянката и зеленчуковата градина, интересували са се от целия наш живот: от паневритмията, която играем всяка сутрин през пролетта и
лятото
, от екскурзиите, от нашето летуване на Рила и от идеите на Братството.
СТУДЕНТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Изгрев, 28 декември 1956 г. Любезни брат, Често студенти, журналисти, общественици, лекари, учители и други са идвали при Учителя на разговор. Те са се интересували от всичко.
Разглеждали са подробно големия салон и са питали за значението на картините, после са разглеждали малкия салон и са питали за нашия общ стол, разглеждали са полянката и зеленчуковата градина, интересували са се от целия наш живот: от паневритмията, която играем всяка сутрин през пролетта и
лятото
, от екскурзиите, от нашето летуване на Рила и от идеите на Братството.
След това мнозина от тях отново са се срещали с Учителя. Веднъж дойдоха от града група студенти и пожелаха да поговорят с Учителя. Той ги прие. Един студент запита: „Какво ще кажете за отношението между човека и природата? “
към текста >>
46.
По стъпките на Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя нареди една красива традиция: през
лятото
да се отива на Рила, на Седемте Рилски езера.
ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Изгрев, 12 септември 1950 г Любезни брат,
Учителя нареди една красива традиция: през
лятото
да се отива на Рила, на Седемте Рилски езера.
Колко трябва да благодарим на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше общи екскурзии поне веднъж седмично на Витоша. Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това лято на Рила. Интересът беше голям. След като се организира всичко, на 19 юли потегли първата група за Рила.
към текста >>
Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това
лято
на Рила.
Изгрев, 12 септември 1950 г Любезни брат, Учителя нареди една красива традиция: през лятото да се отива на Рила, на Седемте Рилски езера. Колко трябва да благодарим на Учителя, че ни е помогнал да обичаме планината и да я посещаваме. През цялата пролет Братството на Изгрева правеше общи екскурзии поне веднъж седмично на Витоша.
Още през пролетта мнозина запитваха дали ще се отива това
лято
на Рила.
Интересът беше голям. След като се организира всичко, на 19 юли потегли първата група за Рила. На 20 - втората група с автобусите на „Балкантурист“. После следваха другите групи. Следобед към 2 часа сме вече на второто езеро.
към текста >>
Това
лято
се събрахме на Рила повече от 180 души.
Цяла година не сме идвали тук и с интерес гледаме езерата и върховете. Всеки кът тук е свързан в нашето съзнание с някоя сцена из живота на Учителя. Ето тук, на тази полянка, бяхме наредени около Учителя и се поведе интересен разговор. Ето второто езеро, по което ходеше Учителя с лодка. Тази година това езеро е покрито повече от друг път с белите цветчета на водно- то лютиче.
Това
лято
се събрахме на Рила повече от 180 души.
Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи.
към текста >>
Това
лято
прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“.
Стараехме се да внесем тук в живота си този ритъм, който ни е оставил Учителя. Всяка сутрин редовно, при мъгла и вятър, ние се изкачвахме на Молитвения връх преди изгрев слънце. Тук чувствувахме живото присъствие на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме беседа. Реши се засега да се изкарат рилските беседи.
Това
лято
прочетохме „Ценното из книгата на великия живот“ и почнахме „Царският път на душата“.
След слизане от Молитвения връх, при някое от езерата ние играехме паневритмия. Някои дни правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за нуждите на вечерния огън. Брат Димитрий Стоянов както друга година, пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше молитви при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, при който се изпълняваше литературно-музикална програма.
към текста >>
47.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно
лято
, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх.
Ние бяхме с автомобили. Когато наближихме селото, водите на местната река се издигнаха и. наводниха селото, като покриха всички улици. Автомобилът на Учителя и още един автомобил едва минаха реката. Понеже нивото й се покачваше постоянно, ние бяхме принудени да се върнем в Дупница, където преспахме.
Едно
лято
, доколкото помня, през 1930 г., палатката на Учителя и много други палатки бяха по склона на стария Молитвен връх.
Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг. Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега. Тогава той отиде зад своята палатка. Там имаше един брат. В негово присъствие Учителя направил едно движение, с ръка и произнесъл няколко думи.
към текста >>
Едно
лято
Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност.
Едно
лято
Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж:
към текста >>
48.
Писма до Ярмила Менцлова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Както чухте, Учителя каза, че като дойдете идното
лято
тук и на Рилските езера с нас, той ще ви даде някои методи.
2. Всяка вечер преди лягане да си мие краката с топла вода. 3. Всеки ден да прави упражнения за дълбоко дишане: 6 вдишки сутрин, 6 вдишки на обед и 6 вдишки вечерта. Вдишване бавно, плавно и дълбоко. Задържане на въздуха колкото се може по-дълго. Отначало да почне от 10 секунди задържане на въздуха в дробовете и постепенно да увеличава това време.
Както чухте, Учителя каза, че като дойдете идното
лято
тук и на Рилските езера с нас, той ще ви даде някои методи.
Поздравете и вашия партньор от мен, макар и да не се познаваме. Пожелавам ви всичко най-добро. Приятно пътуване и плодотворна дейност за повдигането на човечеството. С братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
Хубаво ще бъде през това
лято
да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме е Учителя всяка година на палатки.
Изгрев, 21 януари 1939 г. Любезна сестра Ярмила Менцлова, Получи се вашето писмо. Четохме го всички. Прочетохме го и на Учителя.
Хубаво ще бъде през това
лято
да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме е Учителя всяка година на палатки.
Ще дойдат и много наши приятели от Франция. Вие можете да дойдете с тях. Тогава Учителя може да ви даде нови упътвания в тази област, в която работите. Вашето изкуство може да допринесе много за разпространението в света на новите идеи и за вливане на една мистична струя в живота на човечеството. Тук ще ви изложа някои мисли от тия, които Учителя каза вечерта, когато бяхме събрани у брат Симеонов, и на другия ден, когато ви прие Учителя.
към текста >>
Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това
лято
, ще можете да играете и много други наши песни.
Изгрев, 20 април 1939 г. Любезна сестро Менцлова, Хиляди поздрави от Изгрева! Получих писмото от Париж, в което се говори как вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли пред тях някои наши песни, между другото и „Идилията“. Това ни много радва.
Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това
лято
, ще можете да играете и много други наши песни.
На Езерата ние всяка сутрин играем паневритмията. Там има обширни красиви полянки край кристални сини езера и високи планински върхове. Поздрав до вашия партньор и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев
към текста >>
49.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През
лятото
на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор.
Напущат университета, нещо което Учителя не одобрява и с устрем се хвърлят към осъществяване на своята идея. Това списание предназначено както за хората от света, така и за нашето духовно общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното. Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество."
През
лятото
на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор.
Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата. На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот.
към текста >>
Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет,
лято
, есен, зима.
Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа". Каквото и да беше времето в деня, определен от Учителя за екскурзия, тя не се отменяше. Дали ще вали дъжд, сняг, дали ще има вятър, мъгла, студ - това не пречеше и ние тръгвахме. Така Учителя постепенно ни приучи да не се плашим от времето, от природата, а да я обичаме във всичките й изяви.
Екскурзии правехме през всички сезони на годината - пролет,
лято
, есен, зима.
Това беше школа. Така на тази поляна излизахме няколко години. Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега. Минахме почти по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце. Небето синьо, съвършено ясно.
към текста >>
50.
16 МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През
лятото
се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан.
[[И очите ми видяха Изгрева]] МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ
През
лятото
се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан.
Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления килим скали, наречени Марков стол.
към текста >>
51.
30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на
лятото
на 1927 година.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА
Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на
лятото
на 1927 година.
Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят.
към текста >>
52.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един ден, през
лятото
на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата.
Но аз нищо не разбирах тогава и продължих. С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес.
Един ден, през
лятото
на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата.
По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент. Управлението на това дружество се намираше в голяма постройка до гара Подуене. Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон.
към текста >>
53.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През
лятото
на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] РИЛА
През
лятото
на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол.
За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева.
към текста >>
Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото
лято
и те да дойдат.
За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.
Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото
лято
и те да дойдат.
Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ.
към текста >>
То цяло
лято
пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа.
То цяло
лято
пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик.
към текста >>
Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото
лято
.
Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме.
Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото
лято
.
За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо.
към текста >>
54.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Особено през пролетта и
лятото
те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя.
На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея. Водата, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка. От него най-често си носехме вода. Учителя казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади.
Особено през пролетта и
лятото
те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя.
От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия. Даде ни и следното упражнение (това беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи.
към текста >>
Даде ни и следното упражнение (това беше през
лятото
на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка.
Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади. Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя. От близката гора пък лъхаше боровият аромат. Изкарването на отровите от тялото чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителя препоръчва изпотяването, при специални условия.
Даде ни и следното упражнение (това беше през
лятото
на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка.
Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно.
към текста >>
55.
64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През
лятото
тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо.
Аналогично нещо става и в течение на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (всъщност на дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна.
През
лятото
тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо.
През лятото само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта. През четирите годишни времена слънчевата енергия оказва и четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички организми, които са здраво устроени се ползват от тази енергия, а слабите организми отслабват още повече.
към текста >>
През
лятото
само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта.
През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (всъщност на дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо.
През
лятото
само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта.
През четирите годишни времена слънчевата енергия оказва и четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички организми, които са здраво устроени се ползват от тази енергия, а слабите организми отслабват още повече. От 22 март Земята работи по-творчески.
към текста >>
Пролетта и
лятото
представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив.
Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо. През лятото само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта. През четирите годишни времена слънчевата енергия оказва и четири вида влияния.
Пролетта и
лятото
представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив.
Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички организми, които са здраво устроени се ползват от тази енергия, а слабите организми отслабват още повече. От 22 март Земята работи по-творчески. Творческите сили са в действие. За това имаме този силен растеж, тогава се извършва най-голямата органическа дейност.
към текста >>
56.
67 ТРАПЕЗАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на
лятото
, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден.
Продуктите се доставяха било от града, било от нашето малко стопанство, което имахме тук. Кухнята ни, където се приготвяше храната от дежурните братя и сестри, беше добре съоръжена. Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот. За храненето Той казваше, че то е най-важната работа: „Хранете се общо, когато сте наедно, макар и всеки поотделно да си е донесъл ядене. Всяка обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно.
Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на
лятото
, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден.
В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпросът да яде човек разнообразна храна, но трябва да я яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.“ В хляба се крие Божествен живот.
към текста >>
57.
69 ФАРХИ И АМЕРИКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през
лятото
на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него.
Имахме един брат, на име Фархи. Той си купи място на Изгрева и си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши (това беше малко преди да започнат гоненията на евреите), създадоха се условия да замине за Съединените американски щати. Предполагам, че Учителя е имал предвид неговото заминаване, за да избегне нещастието, което надвисна над българското еврейство. От Америка Фархи изпрати най-първо един американски вестник със статия за Учителя и Негова снимка.
След това ни писа, че когато бил на конгрес на спиритистите през
лятото
на 1941 година човек от присъстващите му казал, че е видял по духовен път едно забележително лице да стои до него.
Фархи веднага му показал портрета на Учителя, който носел със себе си. Тогава спиритистът потвърдил, че видял именно него и се завързал разговор между тях. Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му беседата „Свещените думи“, която била в превод на английски. По време на същия този конгрес, до него се приближил и един друг спиритист, който го попитал: „Вие да не се казвате Дънов?
към текста >>
58.
85 ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През
лятото
на 1944 година в село Мърчаево се състоя и последният събор на Братството.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ
През
лятото
на 1944 година в село Мърчаево се състоя и последният събор на Братството.
Бяха пристигнали приятели от цяла България. В ранната утрин на първия ден от събора се събрахме на една красива поляна, разположена над селото, където Учителя изнесе вдъхновена беседа. След това играхме музикалните упражнения на Паневритмията. Никой не допущаше, че това е последният събор на Братството с Учителя. Съборът стана в полите на Витоша - Българския Синай.
към текста >>
59.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така например през
лятото
на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини.
Загадка преди всичко е начинът, по който жителите на този Град на мъртвите са пренесли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог "Кон-Тики-Варикоча", пристигнал на езерото Титикака от изток. Той и неговите придружители научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж те били посрещнати враждебно от дивите индиански племена, затова запалили планината и след това я напуснали. Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живеели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните.
Така например през
лятото
на 1966 година на борда на океанографския кораб "Антоний Брун", който имал задача да изследва дълбоката падина "Мили Едуард" в Тихия океан, подводната фотокамера изведнъж донесла нещо съвсем неочаквано: на дълбочина 1300 метра от повърхността на океана имало някакви развалини.
На снимките ясно личали колони, порти и пр. Ръководителят на експедицията Роберт Мендес продължил търсенията и близо до пристанището Калао ехолотът открил и други останки от постройки. Днес съществуват безспорни доказателства, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континенти, които са потънали. Островите, които сега съществуват там, не са нищо друго освен остатъци от тях. На тях именно са живели хората от тази висока цивилизация.
към текста >>
60.
МАРС
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това говори, че на Марс има годишни времена - пролет,
лято
, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата и с почти два пъти по-дълго времетраене от тези на Земята.
Орбитата на Марс е твърде разтеглена елипса с екцентрицитет от 0.097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (перихелий) е 206 милиона километра, а най-далечното (афелий) е 249 милиона, което при неговата неголяма орбита дава значителна разлика от 43 милиона километра. Обиколката му около Слънцето се осъществява за около две земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е. малко по-голям от този на Земята, който е 23.5°.
Това говори, че на Марс има годишни времена - пролет,
лято
, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата и с почти два пъти по-дълго времетраене от тези на Земята.
Околоосното му въртене е малко по-дълго от това на Земята и е равно на 24 часа и 38 минути. Разстоянието от Марс до Земята варира между 55 милиона километра (когато е в перихелий и в опозиция със Слънцето, т. е. когато Марс, Земя и Слънце са на една права линия) и 400 милиона километра (когато Земя, Слънце и Марс са на една права и Марс е в съвпад със Слънцето). С други думи, осъществява се голяма разлика от 345 милиона километра, която е от значение за неговото влияние. През всеки две години и петдесет денонощия настъпва такава опозиция, наричана противостояние.
към текста >>
61.
РЕТРОГРАДНИ ПЛАНЕТИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Налице е разлика от 5 милиона километра, което за нашето Северно полушарие определя по-мека зима и по-хладно
лято
, докато за Южното полушарие е обратно - по-сурова зима и по-горещо
лято
.
Това твърдение се демонстрира при споменатите елементарни частици: Тези, които вибрират с по-голяма дължина на вълната, идвайки до Земята, се поглъщат от атмосферата; други достигат до Земята и проникват на различна дълбочина в нея; има и трети, наречени неутрино, с много къса дължина на вълната, които проникват безпрепятствено навсякъде, през всички Небесни тела, колкото големи и да се те. Неутрино минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Следователно за астрологията има голямо значение от каква позиция спрямо Земята, Слънцето, Луната или планетите изпращат своите силови течения. Ако разгледаме позицията на Слънцето, известно е, че орбитата на Земята е елипса в единия фокус на която се намира то. В обиколката си около него, Земята идва най-близо (в перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни на месец януари, а когато е най-далеч от него (в афелий), се намира на 152 милиона километра, което става през първите дни на месец юли.
Налице е разлика от 5 милиона километра, което за нашето Северно полушарие определя по-мека зима и по-хладно
лято
, докато за Южното полушарие е обратно - по-сурова зима и по-горещо
лято
.
Силата на близката позиция на Слънцето до Земята се проявява и по друг начин: установено е, че в нашето полушарие активността на интелектуалния живот на човека е по-голяма през януари и февруари, когато разстоянието е най-малко, в сравнение с месец юли, когато е най-голямо. Известно е, че най-големи открития се правят през тези именно месеци. Научен екип е провел проучване върху дълголетници на сто и повече годишна възраст; почти всички били родени през януари и февруари, само някои през март и нито един през юли. Могат да се приведат и други примери за много по-силното влияние на Слънцето върху Земята, когато е по-близо до нея. При Луната изтъкнахме голямата разлика в силата на влияние, когато е близо до Земята (в перихелий) и когато е по-далеч от нея (в афелий).
към текста >>
62.
Пророк Елисей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В следващото
лято
някакви моавски полкове нападнали на земята.
И рече на израилевия цар: Удари на земята. И удари три пъти и престана. И разгневи се на него человекът Божи и рече: Трябваше да удариш пет пъти или шест пъти, тогаз щеше да удариш сирийците доде ги свършиш. Но сега само три пъти ще поразиш сирийците. И умря Елисей и погребаха го.
В следващото
лято
някакви моавски полкове нападнали на земята.
И като погребваха едного човека, ето видяха полк и хвърлиха човека в гроба на Елисея. И като стигна човекът, та досегна костите на Елисея, оживе и стана на нозете си. Още много чудеса и знамения са описани за Елисей, но и тези са достатъчни, за да ни го представят като Велик Посветен с големи възможности и сили. От приведените пасажи ясно се вижда, че и Елисей, както и Илия, е голям Посветен, ясновидец и Маг, който вижда в бъдещето и може да прави знамения и чудеса - възкресение на мъртви, излекуване на проказа, умножаване на благата, ослепява цяла войска и след това й възвръща зрението. И даже умрял човек, паднал в гроба му, оживява.
към текста >>
63.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В
лятото
, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма.
В пета глава се говори пак за закона на кармата, за хората, които са се отклонили от Бога, какво ги очаква и казва: „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло, които турят тъмнината за виделина и които турят горчивото за сладко, а сладкото за горчиво. Горко на мъдрите в очите им и на разумните пред себе си! Горко на онези, които са юнаци да пият вино и крепки за да разместват... които оправдават беззаконията си с дарове и отнемат от праведния правдата му! Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази."
В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В
лятото
, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма.
Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот! Всичката земя е пълна със славата му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност. В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне.
към текста >>
64.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„В тридесетото
лято
, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене.
Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава. Като вижда Славата на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори. Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин:
„В тридесетото
лято
, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене.
И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано. Такова е преживяването на всички мистици при пробуждането на тяхното висше съзнание. По-нататък Йезекил казва: "И отсред него се виждаше още подобие на четири животни.
към текста >>
65.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И остана Данаил до първото
лято
на Кира."
И Данаил бе провидец на всяко видение и съновидение. И в свършекът на дните, когато рече царят да ги въведат пред него, началникът ги въведе пред Навухо- доносора. И говори с тях царят, и не се намери между тях подобен на Данаила, Анания, Мисаила и Азария. И предстояха пред царя. И във всяко дело на Мъдрост и на проумение, заради които ги питаше царят, намери ги десетократно по-добри от всички въвли и вражари, които бяха във всичкото му царство.
И остана Данаил до първото
лято
на Кира."
Във втора глава се описва как Навуходоносор сънувал сън, който се изгубил и не го запомнил. Той повикал всички халдейски Мъдреци да му кажат съня и да го изтълкуват. Но те не могли и той заповядал да ги избият всички. Това показва, че древното ясновидство е било вече изгубено и е останала само черупката на тайната наука, с която Мъдреците не могли да открият съня на царя. Тогава потърсили Данаил и другарите му, за да ги убият и тях.
към текста >>
Рак е началото на
лятото
и Козирог - началото на зимата.
Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента.
Рак е началото на
лятото
и Козирог - началото на зимата.
Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа. Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта. Тези посоки имат и свое мистично значение и могат да се разглеждат още от много страни, но всеки сам да размишлява нататък. В следващите глави ще разгледам 12-те малки пророци, които според Учителя отговарят на 12-те апостоли, докато четирите главни пророци отговарят на четирите евангелисти.
към текста >>
Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората -
лятото
- на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта.
Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента. Рак е началото на лятото и Козирог - началото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа.
Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората -
лятото
- на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта.
Тези посоки имат и свое мистично значение и могат да се разглеждат още от много страни, но всеки сам да размишлява нататък. В следващите глави ще разгледам 12-те малки пророци, които според Учителя отговарят на 12-те апостоли, докато четирите главни пророци отговарят на четирите евангелисти.
към текста >>
66.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тишендорф, който през
лятото
на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар.
9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К.
Тишендорф, който през
лятото
на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар.
В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в. "Будапести хивлар", бр.
към текста >>
67.
19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе
влято
в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения.
Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души.
И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе
влято
в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения.
Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат.
към текста >>
68.
1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както през нощта, така и през зимата животът във външния обективен свят е така да се каже замрял, латентен, докато през деня,
лятото
и пролетта животът е активен в обективния свят.
което е долу". Ако ние на Земята имаме организъм, в който всички функции са взаимнообусловени, същото нещо имаме и в Космоса. Ако наблюдаваме Природата около нас, тя ще ни даде известно изяснение по въпроса. В Природата наблюдаваме един ритъм, който се изявява във всички области на живота. Това е ритъмът на годишното и денонощно движение на Слънцето.
Както през нощта, така и през зимата животът във външния обективен свят е така да се каже замрял, латентен, докато през деня,
лятото
и пролетта животът е активен в обективния свят.
Същият процес се наблюдава и в историческото развитие на човечеството. Има епохи, когато животът във външния обективен свят в дадена епоха е сведен до минимум - няма никакво творчество, а има само едно преповторение на това, което е било. А има други епохи, които се отличават с голяма активност и творчество, и животът се изявява с всичката си сила във външния обективен свят. Това се дължи на космичния ритъм, който се отразява в историческото развитие на човечеството. Той обуславя също социалното и икономическо развитие.
към текста >>
69.
Общи Бележки за богомилската школа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на
лятото
, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях.
Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове. Богомилите също така практикували братската вечеря като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички.
Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на
лятото
, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях.
Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници.
към текста >>
70.
6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но 10 дни изгубени през
лятото
за екскурзия по планините, може да ви спасят живота.
Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето?
Но 10 дни изгубени през
лятото
за екскурзия по планините, може да ви спасят живота.
И десет „спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта. Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите.
към текста >>
71.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички с радост очакват пролетта, след това
лятото
, есента и най-после зимата.
ИЗЯВЯВАНЕТО НА ХРИСТА В ЧОВЕШКАТА ДУША Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване.
Всички с радост очакват пролетта, след това
лятото
, есента и най-после зимата.
Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл. Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното.
към текста >>
72.
БРАТСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
започнали за Бога, ще спре веднъж завинаги." Едно
лято
Учителят беше на
В едно писмо сестрата ми съобщи, че иска да дойде в България и молеше да попитам за това Учителя. Запитах го и той ми каза: „Ще ù пишеш да не идва в България, защото тук няма условия за нея. Ако дойде при нас, работата с превеждането на беседите, която сте
започнали за Бога, ще спре веднъж завинаги." Едно
лято
Учителят беше на
Седемте езера, аз отидох там и му показах снимка, която бях получил от Рига. На нея бяха петдесетте души от курса на П. Пампоров, между които моята кореспондентка бе отбелязана с №13. Помолих го да каже нещо за нейната
към текста >>
73.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото
лято
.
и двора се събрали на едно място и застанали като мъртви. Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това той направил други движения и изрекъл други думи, от което осите се размърдали,
хвръкнали, избягали и повече не се появили през цялото
лято
.
След тази случка Учителят заявил: „Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." В последните дни на друг събор, през 1922 г. Учителят се беше
към текста >>
74.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Било през
лятото
.
след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева починала." Разказа сестра Е.И. На един брат работите се объркали и изпаднал в тежко финансово положение. Отишъл при Учителя и се оплакал. Разговаряли пред долната стая.
Било през
лятото
.
Външната врата била отворена и на прага и кацнало птиченце, което подскачало и чуруликало. Учителят се развеселил, посочил птичето и погледнал брата: „Е, брат, твоите работи ще се оправят. Това е живият език на
към текста >>
дъждовна баня през
лятото
струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е
но изневиделица те се сгъстили и почнали да падат едри капки дъжд. Към края на молитвата дъждът почнал да се усилва и продължил да вали така, докато стигнали до Изгрева. Преди да се разделят Учителят пояснил: „Една такава
дъждовна баня през
лятото
струва повече от 100 обикновени бани." Значи той е
видял, че ще има дъжд и ги е предупредил да останат, за да използват енергията на водната баня. С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна,-без да каже
към текста >>
75.
Пентаграмът като метод за работа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество,
разлято
в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото.
Пентаграмът започва с движение нагоре, после – надолу, после иде третото движение – отдясно наляво, след това идва четвъртото движение – хоризонтално, отляво към дясно и най-после иде петото движение – надолу, отдясно към ляво. Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около Пентаграма. Това подразбира, че вие трябва да съедините всички ваши мисли и чувства с Бога, с първия Източник, от който сте излезли. Тъй трябва да направите всички.
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество,
разлято
в целия Космос – не във външния свят обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да създадете във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите тези опити, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, вие трябва да правите много опити, да удряте с чука като каменар върху камъка най-малко петстотин пъти, за да имате най-малък резултат. Но вие още от първия опит се обезсърчавате и казвате: “Тази работа не е за мен”. Не, ще чукате, докато отчупите нещо.
към текста >>
76.
За Учението на Бялото Братство
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Търново през
лятото
на 1921 год.”)
Не се отчайвайте, може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Те са неща естествени в този път. Не се плашете, вярвайте, вие сте под ръководство. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. (“Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през
лятото
на 1921 год.”)
към текста >>
77.
2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Рак е знак, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи - 22 юни, когато започва
лятото
.
Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека или - както се казва - според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знака, тоест образуват 3 кръста, които показват проявлението на четирите елемента в трите свята. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията: кардинални (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Това са Овен, Рак, Везни и Козирог. Овен е знак на пролетното равноденствие, с който започва пролетта, началото на годината, на жизнения кръг.
Рак е знак, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи - 22 юни, когато започва
лятото
.
Оттам насетне Слънцето започва да се връща на юг, докато на 22 септември Слънцето навлиза във Везните, третия кардинален знак - знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае да 22 декември, когато Слънцето влиза в знака Козирог - четвъртият кардинален знак. Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг - до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път на север. И така, кардиналните знаци са: Овен , Рак , Везни и Козирог . Те са полюси и образуват първия космичен кръст или квадрат, който - както и другите два кръста в езотеричната астрология - има дълбок смисъл. Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на лятото.
към текста >>
Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на
лятото
.
Рак е знак, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи - 22 юни, когато започва лятото. Оттам насетне Слънцето започва да се връща на юг, докато на 22 септември Слънцето навлиза във Везните, третия кардинален знак - знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае да 22 декември, когато Слънцето влиза в знака Козирог - четвъртият кардинален знак. Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг - до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път на север. И така, кардиналните знаци са: Овен , Рак , Везни и Козирог . Те са полюси и образуват първия космичен кръст или квадрат, който - както и другите два кръста в езотеричната астрология - има дълбок смисъл.
Тези четири знака са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта, Рак на
лятото
.
Везни на есента и Козирог на зимата. Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, действителност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност - основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион , и Водолей .
към текста >>
78.
4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Наричат ги така, защото, когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т.е., през пролетта и
лятото
.
Флегматиците като проява на водния елемент са сензитивни, чувствителни, мечтатели, хора със силно въображение, религиозни. От друга страна знаците се разделяха на положителни или мъжки и негативни или женски. Мъжки знаци са тези на огъня и на въздуха - Овен, Лъв, Стрелец, Близнаци, Везни, Водолей, а женски са тези на водата - Рак, Скорпион, Риби, и на земята - Телец, Дева, Козирог. Знаците се делят още на северни и южни. Северни знаци са: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева.
Наричат ги така, защото, когато Слънцето минава през тях, то се намира на север от екватора, т.е., през пролетта и
лятото
.
Южни знаци са: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Наричат се така, защото, когато Слънцето минава през тях, то се намира на юг от екватора, тоест през есента и зимата. След това имаме разделение на знаците на три динамични групи от по четири знака, според които знаците се делят на кардинални или главни, неподвижни и подвижни - или общи. Кардинални знаци са: Овен, Рак, Везни, Козирог. През тях Слънцето преминава в началото на всеки от четирите сезона и главната им отличителна черта е активността, деятелността и инициативата.
към текста >>
Пролетта започва от 22 март, когато Слънцето влиза в първия градус на Овена - първия знак на зодиака, и продължава да 22 юни, когато Слънцето влиза в знака Рак, с който започва
лятото
.
Знаците се делят още на плодовити и ялови - или безплодни. Плодовити знаци са: Телец, Рак, Скорпион и Риби. Безплодни знаци са: Овен, Лъв и Козирог, а останалите знаци Близнаци, Дева, Везни, Стрелец и Водолей са със средна плодовитост. Знаците могат да се разделят на четири групи, според годишните времена. Овен, Телец и Близнаци се наричат пролетни знаци, защото Слънцето преминава през тях през пролетта.
Пролетта започва от 22 март, когато Слънцето влиза в първия градус на Овена - първия знак на зодиака, и продължава да 22 юни, когато Слънцето влиза в знака Рак, с който започва
лятото
.
Рак, Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях Слънцето минава през лятото - от 22 юни, когато Слънцето влиза в знак Рак, до 22 септември, когато светилото влиза в знак Везни и започва есента. Везни, Скорпион и Стрелец се наричат есенни знаци, защото Слънцето минава през тях през есента - от 22 септември до 22 декември, когато светилото влиза в знака Козирог, от когото започва зимата. Козирог, Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото Слънцето преминава през тях през зимата. Така че всеки месец Слънцето изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус. От 22 март до 21 април Слънцето е в знака Овен.
към текста >>
Рак, Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях Слънцето минава през
лятото
- от 22 юни, когато Слънцето влиза в знак Рак, до 22 септември, когато светилото влиза в знак Везни и започва есента.
Плодовити знаци са: Телец, Рак, Скорпион и Риби. Безплодни знаци са: Овен, Лъв и Козирог, а останалите знаци Близнаци, Дева, Везни, Стрелец и Водолей са със средна плодовитост. Знаците могат да се разделят на четири групи, според годишните времена. Овен, Телец и Близнаци се наричат пролетни знаци, защото Слънцето преминава през тях през пролетта. Пролетта започва от 22 март, когато Слънцето влиза в първия градус на Овена - първия знак на зодиака, и продължава да 22 юни, когато Слънцето влиза в знака Рак, с който започва лятото.
Рак, Лъв и Дева се наричат летни знаци, защото през тях Слънцето минава през
лятото
- от 22 юни, когато Слънцето влиза в знак Рак, до 22 септември, когато светилото влиза в знак Везни и започва есента.
Везни, Скорпион и Стрелец се наричат есенни знаци, защото Слънцето минава през тях през есента - от 22 септември до 22 декември, когато светилото влиза в знака Козирог, от когото започва зимата. Козирог, Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото Слънцето преминава през тях през зимата. Така че всеки месец Слънцето изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус. От 22 март до 21 април Слънцето е в знака Овен. От 21 април до 22 май е в Телец.
към текста >>
79.
ЗА ОЧИТЕ МИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през
лятото
отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!
Откакто ги постигна нещастието, тя за първи път се виждаше с майка ми и, изказвайки съболезнованията си, мама я запита за случилото се. Бликнаха сълзи от очите на неутешимата жена и тя заразказва, че няма мир и утеха ни денем, ни нощем без Дорка. - Треперехме над нея с баща и. Другите ни две деца починаха малки. Нея я отгледахме като писано яйце.
За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през
лятото
отидохме на село, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!
Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше. - Искам някой да ми каже нещо, да ме излъже макар, че е някъде ... и затова съм дошла. От Димитър разбрах, че Милка заминава за София. Тя нали вярва в задгробния живот, а там, в София е техният Учител. Нека го попита къде е сега Дорчето.
към текста >>
80.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко
лято
!
Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива. - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят.
Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко
лято
!
Върнах се в София и на работа. Ежедневието ме пое и отново се занизаха дни, месеци, години на труд и грижи. Успявах, но след много труд, всякога едва в последния момент, след като вече се бях уморила в борбата и постиженията ми бяха без радост. И твърде отрано започнах да се уморявам. Веднъж, при разговор с Учителя, споделих мъката си, че не ми върви в живота.
към текста >>
81.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
През
лятото
обедите се сервираха в градината.
УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? Слънчев летен ден. Цветята пред салона бяха приятен фон на белите маси.
През
лятото
обедите се сервираха в градината.
В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя. Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек.
към текста >>
82.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
лятото
на 1967 година
Случайности няма! Всичко това, което се случи и ви разказах, се случи, за да бъде отбелязано като една страничка от проявите на Учителя, за да го потърсят и намерят онези, на които е дошъл часът на духовното им пробуждане. И като го намерят, да заработят за културата на новото човечество, което ще живее в светлината на Божията Любов, Мъдрост и Истина. МП. София,
лятото
на 1967 година
към текста >>
83.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
От 1 май до 20 юни:
Лято
и край на учебната година.
до 16,януари: Зимни радости. Грижи за нуждаещите се. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
От 1 май до 20 юни:
Лято
и край на учебната година.
Опит за предметно смятане и четене. Характерни случаи. 1. Без редица, но с ред. 2. Как децата се научиха да лягат вечер рано. 3. Игра на двора.
към текста >>
Лято
.
Молба. Годишните времена и славеите. Хубав свят. Родина. Труд.
Лято
.
Песен на хляба. Малкият машинист. Летец. Момче и пчела. Лисица и грозде.
към текста >>
Гора и
лято
.
Железничар. Трактор. Водолаз. Будилник. Самолет.
Гора и
лято
.
Влак. Лятото се свърши 3. ИГРИ Игри с песни. Братче и сестриче.
към текста >>
Лятото
се свърши
Водолаз. Будилник. Самолет. Гора и лято. Влак.
Лятото
се свърши
3. ИГРИ Игри с песни. Братче и сестриче. Как лекичко. Белите снежинки.
към текста >>
Мина
лятото
горещо.
Май. Бръм, бръм, бръм. Катеричка. Врабчо. ЕСЕН
Мина
лятото
горещо.
Пак ела. Где са лястовичките. Есенен дъжд. ЗИМА Тихо леко пада сняг.
към текста >>
ЛЯТО
Знаците на Пролетта. Пролетен марш. Весела Пролет. Под нашта стряха. Пролет.
ЛЯТО
Ягоди малинки. Жаба кекерица. Който иска смело да върви. Седнала в градинка. Изгубила Веселинка коланче.
към текста >>
84.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим
лятото
и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо.
Детските изложби са добър опит за създаване социално чувство у децата. Тук виждаме да работят всички за една обща цел — колективен труд. Тържества, празници и народни обичаи. — С голяма радост децата изживяват всеки по-специален случай. А такива бихме могли да им създадем доста.
Още в началото на годината, на 22 септември, ще изпратим
лятото
и ще посрещнем пъстроцветна царица Есен със сладките плодове и веселата песен на Вятърчо.
На 28 септември е празникът на земята — имаме богати възможности да възпеем колективния труд и да илюстрираме разни производства. На 22 декември ще посрещнем дядо Мраз и баба Зима, на първи март — баба Марта, а на 22 март — царица Пролет. Това са дни, които могат да останат паметни за децата, стига да умеем да ги заинтересуваме, а това ще стане лесно, като подчертаем някои по-характерни моменти за случая: напр. за 22 декември ще облечем децата като дядо Мраз и баба Зима, около тях ще хвърчат снежинки — памучета или книжки, приготвени за целта. Група деца ще пеят зимни песни и ще се пързалят с шейни и кънки.
към текста >>
85.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през
лятото
на
Рибарската мрежа на Черната ложа
Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през
лятото
на
1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената
към текста >>
86.
Бележки на Вергилий Кръстев
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304.
15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпяли „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4-5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари?
към текста >>
87.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
През
лятото
когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така.
Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа.
През
лятото
когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така.
Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе.
към текста >>
88.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят само каза: „Рекох, ела това
лято
на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила.
Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач.
Учителят само каза: „Рекох, ела това
лято
на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила.
Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева.
към текста >>
89.
СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото
лято
, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец.
Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото
лято
, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа.
Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж.
към текста >>
90.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Лято
на 1996 г.
Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. На голям изпит бихте попаднали чрез техните представители, защото те почти всички са богати хора. Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали. Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов.
Лято
на 1996 г.
Една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница,която присъстваше в групата, за да се видим. Идеята на българите не беше лоша и специално на председателя на групата Благи Жеков. Идеята беше да се направи връзка между двете братства. Но моя въпрос е какви са тези две братства?
към текста >>
91.
04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през
лятото
.
Разказът на Йорданка за „Изгрева“ Най-свещеното място в България е „ИЗГРЕВЪТ“ и трябва да се цени от идващите братя – аурата на Учителя е тука. С Учителя тука сме прекарвали най-хубави часове: в гимнастика, молитви, песни, разговори – необезпокоявани от никого.
На обяд винаги имаше ангелска супа – това беше и през зимата, и през
лятото
.
Често Учителя им давал задачи. Веднъж им казал: „Тази вечер, след дванадесет часа, искам, които са смели, да тръгнат от Изгрева самички пеша, без да казвате на никого, и да дойдете на Бивака. Аз ще ви чакам там, с никого няма да говорите, нито да питате. Искам да видя кои ще могат да изпълнят задачата! “ Една сестра тръгнала през Драгалевци, видяла един мъж, който излизал от кръчмата, и го попитала кой път води към Бивака.
към текста >>
92.
19. Обредните хлябове
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
През
лятото
в Мърчаево има един празник на плодородието.
ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ
През
лятото
в Мърчаево има един празник на плодородието.
На този ден жените месят хлябове и носят плодове в черквата за благословение. В такива случаи свещеникът чете молитви и благославя хлябовете и плодовете. А онези мърчаевки, които са от Братството, отиват при Учителя и му съобщават, че тази неделя ще ходят на черква, понеже е празник на плодородието и те, откакто се помнят, винаги са го празнували. Учителя ги изслушал и казал: „Какъвто ви е обичаят, направете си го." Сестрите-мърчаевки приготвили обредните хлябове, взели плодове и отишли на черквата. Свещеникът благословил на всички жени хлябовете и плодовете, но техните подминал и не благословил.
към текста >>
93.
25. Посещение при г-н Дънов
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през
лятото
отвън на открито - нещо като котлон.
Там прекарвах по-голямата част от деня. Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда. Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска.
Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през
лятото
отвън на открито - нещо като котлон.
Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите! " Разсмяхме се и двамата. Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда! " Отивам на другата сутрин към 4 часа.
към текста >>
94.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през
лятото
е ставал обядът.
В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите. Там беше всичко естествено - трева, цветя и горски ягодки, наоколо нямаше постройки. Беряхме си мащерка и пеехме. Брат Темелко ни разказваше спомените и преживяванията си с Учителя. Бях седнала на пейката под ореха, там имаше скована от дъски една дълга маса и пейки за сядане.
Там, по времето на Учителя, при хубаво време и през
лятото
е ставал обядът.
Брат Темелко ме видя, че съм самичка, и дойде при мене. Казах му: „Много е хубаво при вас, прекрасен изглед има! " Аз нали съм художник, природата ме вълнува. - „Да, сестра, наистина е хубаво при нас, но ние сякаш не го усещаме така, както вие, които сте лишени от това, което ние имаме. Не случайно, сестра, дойде при нас Учителя и тук остана десет месеца от последната си година.
към текста >>
95.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
Дотук,
лятото
на 1922 г.
Защото стилът на Учителя има свой чар, който се губи в голяма степен от тези стилизации. А в първите отпечатани беседи, озаглавени „Сила и живот", стенографирани от Гълъбов, той е запазен. Наред с мъдростта на Учителя, читателят поглъща и неговата Любов, която той така умело внедрява в своите слушатели. Но - мълчание.
Дотук,
лятото
на 1922 г.
ние, двете сестри Мара и Теофана и нашият роден брат Петър-Асен, се радвахме на великата привилегия да видим и чуем Учителя. Нашите родители бяха все още в Карнобат. Моята сестра беше обикнала Учителя, преди да го види, имаше вяра в него, преди да го чуе, и сега, щом научи где е „66", тя беше вече там. Тя биваше много често при Учителя, защото в това време той устройваше своето общество и членовете, пристигайки, заемаха своето място. По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна.
към текста >>
96.
С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
През следващите години, в началото само през
лятото
, а после и през зимата, се създаваше живот.
След като Учителя е говорил в няколко салона из София: на пл. „Славейков", в Турфераин и доста дълго време на ул. „Оборище", отправя поглед нагоре, към южната част на града, отвъд боровата гора. За първи път отидохме там на 22 март 1922 г., а на следната година се постави първата палатка.
През следващите години, в началото само през
лятото
, а после и през зимата, се създаваше живот.
Живот нов, интересен, със смисъл и цел. Но ние толкова малко разбирахме Учителя! Колко малко бяха хората, кои то го разбираха и съдействуваха. Може би всички като мен се люшкаха в морето и не можеха да дадат своята ценна подкрепа.
към текста >>
97.
1924 г.
 
- Теофана Савова
През
лятото
на Изгрева става все по-оживено.
Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка? " Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа". Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече. - „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя. *
През
лятото
на Изгрева става все по-оживено.
Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника. Слънцето е храна. Някои сестри престояват по цял ден там и вечер се връщат в София. А дрехите си оставят под някой бор.
към текста >>
98.
22 март
 
- Теофана Савова
Особено през
лятото
.
Голямо свличане е станало. Благословен бъди, Учителю! Благодаря! * Изгрева става все по-интересен и по-интересен.
Особено през
лятото
.
Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори:
към текста >>
99.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
Не можа ли да дойде или през пролетта, или през
лятото
, ами дойде през зимата?
Схващаш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: „Сега ли намери време този гост да ни посети?
Не можа ли да дойде или през пролетта, или през
лятото
, ами дойде през зимата?
" По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност.
към текста >>
100.
НА ВРЪХ МУСАЛА
 
- Теофана Савова
Беше през
лятото
на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1.
НА ВРЪХ МУСАЛА
Беше през
лятото
на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1.
Беше Петровден, именният ден на Учителя. 1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
към текста >>
Паметно беше отиването ни през
лятото
на 1922 г.
Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.
Паметно беше отиването ни през
лятото
на 1922 г.
на връх Мусала. През лятото на 1923 г. беше незабравимо. През лятото на 1924 г. беше неописуемо.
към текста >>
През
лятото
на 1923 г.
Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме. Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала.
През
лятото
на 1923 г.
беше незабравимо. През лятото на 1924 г. беше неописуемо. През лятото на 1925 г. беше слънчево.
към текста >>
През
лятото
на 1924 г.
Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме. Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала. През лятото на 1923 г. беше незабравимо.
През
лятото
на 1924 г.
беше неописуемо. През лятото на 1925 г. беше слънчево. През лятото на 1926 г. беше прекрасно.
към текста >>
През
лятото
на 1925 г.
на връх Мусала. През лятото на 1923 г. беше незабравимо. През лятото на 1924 г. беше неописуемо.
През
лятото
на 1925 г.
беше слънчево. През лятото на 1926 г. беше прекрасно. През лятото на 1927 г. беше приказно.
към текста >>
През
лятото
на 1926 г.
беше незабравимо. През лятото на 1924 г. беше неописуемо. През лятото на 1925 г. беше слънчево.
През
лятото
на 1926 г.
беше прекрасно. През лятото на 1927 г. беше приказно. През лятото на 1928 г. беше богато.
към текста >>
През
лятото
на 1927 г.
беше неописуемо. През лятото на 1925 г. беше слънчево. През лятото на 1926 г. беше прекрасно.
През
лятото
на 1927 г.
беше приказно. През лятото на 1928 г. беше богато. След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал.
към текста >>
През
лятото
на 1928 г.
беше слънчево. През лятото на 1926 г. беше прекрасно. През лятото на 1927 г. беше приказно.
През
лятото
на 1928 г.
беше богато. След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.
към текста >>
НАГОРЕ