НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта,
лятото
и есента на 1944 година.
По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта,
лятото
и есента на 1944 година.
На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.
към текста >>
2.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Пролетта,
лятото
и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков.
Пролетта,
лятото
и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево.
Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево.
към текста >>
3.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през
лятото
на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през
лятото
на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките.
към текста >>
4.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През
лятото
на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори".
След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица.
През
лятото
на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори".
Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения.
към текста >>
5.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това
лято
.
Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис.
С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това
лято
.
А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите.
към текста >>
6.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Моят Висок Идеал" По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през
лятото
ще има такъв.
"Моят Висок Идеал" По онова време съборите на Братството са ставали в Търново и аз научих, че през
лятото
ще има такъв.
Имах голямо желание да отида, но нямах никакви парични средства. По това време ние се бяхме преместили в новата ни къща в квартал "Подуене", която трябваше да доплащаме. А аз още учех и не разполагах със собствени средства. Тогава реших да помоля брат Бертоли да работя при него мозайка. Това беше през 1922 година.
към текста >>
7.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко
лято
.
Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа. Сутрин ставахме рано и отивахме на изгрев слънце и молитва на височината, която се намира между Второто и Третото езеро, в дясно. Това е първият Молитвен връх, който се намира от дясната страна, когато се изкачим на Второто езеро. Има снимка от онова време, на която Учителят държи Слово на това място.
От тогава започнахме да излизаме на Рилските езера всяко
лято
.
От година на година ние отивахме все по-добре екипирани и белият град от палатки започна да расте и де се изкачва от лявата страна на езерото по високия хребет. Това днес може да го видите на снимките от онова време. Идваха братя и сестри от цяла България, а впоследствие - и от чужбина. Стана необходимо построяването на голяма кухня, където бяха поставени казаните за приготвяне на общите обеди и големите чайници, в които винаги кипеше вода за всички. Учителят препоръчваше на Рила да се пие само гореща вода.
към текста >>
8.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през
лятото
от нас труд.
Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през
лятото
от нас труд.
Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
към текста >>
9.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред
лято
, когато за това се мисли чак през есента?
Всеки от членовете на тази така наречена Духовна верига получава лична покана от Учителя с името Му, написано на една малка картичка. На тези събори Учителят държи Своето Слово. Така на събора на Духовната верига през 1912 година в Търново присъствуват всичко седемдесет души. Съборът продължил три дни. Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти.
Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред
лято
, когато за това се мисли чак през есента?
Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
към текста >>
10.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През
лятото
на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила.
Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода. Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия. Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава дума "уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло.
През
лятото
на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила.
Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година. Онези,които днес са тук, ще пренесат благословението на Бялото Братство за следващите поколения, които ще дойдат, за да могат да ги реализират тези идеи, които днес се дават, чак през 1999 год." На следващата година -1940 - Учителят каза следното: "Днешната война се дължи на източните братства, които натикаха европейските народи във война, за да могат да се отърват техните народи от европейския гнет.
към текста >>
11.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло
лято
се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан.
"Не наливайте вода в чужда воденица" Бяхме младежи и по цяло
лято
се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан.
А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки воденични камъка.
към текста >>
12.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През
лятото
се готвеше навън.
Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната.
През
лятото
се готвеше навън.
Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден.
към текста >>
13.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Това става през
лятото
на 1943 година.
"Кой спаси българските евреи? " Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране.
Това става през
лятото
на 1943 година.
Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз? " "Защото знаеш полски.
към текста >>
14.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Песента бе дадена през
лятото
на 1933 година.
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка!
Песента бе дадена през
лятото
на 1933 година.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
към текста >>
15.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
В него слушахме беседите цяла зима, но през
лятото
ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали.
В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон.
В него слушахме беседите цяла зима, но през
лятото
ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали.
Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях.
към текста >>
16.
2_37 Най-великите пирати от Французката енциклопедия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но
лятото
минало, а те били изпратени на село.
Оттам идват тези техни качества. А днешните им учители са били навремето техни пленници и роби от английската и испанска флотилия. Затова е тази борба сега, но ще премине. Отиди при учителите и им се оплачи, че каквито са при тях, три пъти по-луди са при тебе. Кажи им каквото искат, това да направят с тях и че ти изобщо не можеш да се справиш." Отива приятелят в училището и предава думите на Учителя.
Те го гледат, изслушват го и накрая му казват: "Ще ги изтърпим още един месец, до края на учебната година и ако не се налудуват през лятната ваканция, то следващата учебна година няма да ги записваш при нас." Но
лятото
минало, а те били изпратени на село.
Лудували, търчали на воля и до насита. Есента, когато се върнали, били се вече умирили. Записал ги приятелят в същото училище, но вече утихнали и не правели такива големи бели. Учителите останали доволни от тях и те завършили с пълно отличие. А при всяка беля, която правели, баща им отварял Френската енциклопедия, която специално си изписал от Франция и започвал да чете.
към текста >>
17.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И едно
лято
натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад.
Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят.
И едно
лято
натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад.
Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили. Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките.
към текста >>
Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през
лятото
се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път.
След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук. Имало е и голяма крепост с църква укрепена от всички страни. Но тъй като турците са решили да се справят с крепостта, то всички решили да се изселят. И едно лято натоварени на коне, наредени на керван около 500 коня натоварени с дрехи, покъщнина са тръгнали по хребета на Балкана и са се запътили на запад. Преминали са Сърбия, Хърватско и са отишли на Адриатическо море и с парите, които са носели са закупили един остров и там са се заселили.
Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през
лятото
се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път.
От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана. Големи станахме, също бяхме по горите, с една дума бяхме свързани с чистия и естествен начин на живот сред природата.
към текста >>
18.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Карал с колата и бурета с вода през
лятото
, а тогава е било топло и жесток пек.
Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина.
Карал с колата и бурета с вода през
лятото
, а тогава е било топло и жесток пек.
Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове. През зимата когато турците били отблъснати и трябвало да презимуват, руските войски и опълченците в Балкана, той е карал шейна, вървял е пред воловете и разбивал партина ту пред единия вол, ту пред другия, за да могат да минат. А снегът е бил до пояс. По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен.
към текста >>
19.
7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Лятото
е било минало и е била ранна есен.
Намира и знаците така както са обозначени в писмото. Но той не предприема нищо, защото е отишъл тъй с голи ръце само да огледа. Връща се и съобщава на баба ми. Тя го подтиква да отиде втори път. С голям зор той тръгва, но когато отива за втори път да търси съкровището, то пещерите са били пълни със змии и той се уплашил.
Лятото
е било минало и е била ранна есен.
А отровата на змиите през есента е най-силна. Да те ухапе една от тези змии, смъртта ти е сигурна. Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден.
към текста >>
20.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Прекарах зимата, а
лятото
посрещнах събора.
Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето. През месец октомври заминах за колибата на братското лозе в Търново.
Прекарах зимата, а
лятото
посрещнах събора.
През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа. Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора.
към текста >>
21.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През
лятото
разрешихме въпроса така, че спяхме на поляната между борчетата.
Тогава ние студентите, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите. Можеш да търсиш с дни квартира и да не можеш да намериш. Най-много можеш да влезнеш или в някое мазе или на някой таван. Пък и нямахме средства за една редовна квартира. Те бяха много скъпи.
През
лятото
разрешихме въпроса така, че спяхме на поляната между борчетата.
Но ето, че дойде есента и захладня. Веднъж мина Алфиери Бертоли, видя ни как сме се свили под борчетата, увити в одеала и ни съжали. Но нищо не каза. Отиде си в града и като практичен човек на делото реши да действа. След един час пристига една талига с два коня и вътре военен брезент.
към текста >>
22.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към
лятото
Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено.
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Към
лятото
Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено.
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
към текста >>
23.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През тази година Учителят през
лятото
е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Тази книжка Учителят е отпечатал сам със свои собствени средства. За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново.
През тази година Учителят през
лятото
е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба.
През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан.
към текста >>
24.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така че през
лятото
и есента на 1918 г.
На 1 октомври 1914 г. България влиза във войната на страната на Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Започва една тригодишна война, в която българите са в окопите на фронта, а жените и старците орат и сеят нивите. Прехраната на войската намалява, облеклото се скъсва - войниците са боси, голи и гладни. Злоупотребите и спекулациите на приближените около властта са големи.
Така че през
лятото
и есента на 1918 г.
социалното и нравствено единство на българското общество се разпада. На 15 юни 1918 г. правителството на Радославов подава оставка на кабинета си пред монарха Фердинанд. На 21 юни 1918 г. Александър Малинов съставя ново правителство.
към текста >>
25.
139. РИЦАРЯТ
,
,
ТОМ 2
Зиме,
лято
, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож.
Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове. Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива.
Зиме,
лято
, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож.
Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа.
към текста >>
26.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През
лятото
предстоят още бурни събития.
Страната е размирна, разделена. Тогава комунистите смятат, че най-подходящият момент да се вдигнат отново на бунт като използват озлобението на близките и роднини на избитите комунисти и земеделци. През 1925 г. в страната е въведена диктатура, начело на правителството е Александър Цанков, особено след атентата на църквата „Света Неделя" от 16 април 1925 г. с 101 убити.
През
лятото
предстоят още бурни събития.
Тогава Учителят нарежда на брат Боев да отиде при Начо Петров и да набави храна за седем човека и да отидат на Мусала. Казва им: „Имаме да вършим една важна духовна работа". Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт.
към текста >>
27.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през
лятото
някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните.
Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там.
Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през
лятото
някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните.
Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер.
към текста >>
28.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При хубаво време, кога се запролети и дойде
лятото
, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време.
При хубаво време, кога се запролети и дойде
лятото
, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>
29.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всяка пролет, или всяко
лято
да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова.
Всяка пролет, или всяко
лято
да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме.
към текста >>
Тази година и
лято
пропуснахме по различни причини.
Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Тази година и
лято
пропуснахме по различни причини.
Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме. Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!
към текста >>
30.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през
лятото
на 1905 г.
и среща Учителя Петър Дънов, който е на 35г. Този млад вожд е Учителят Петър Дънов. Отначало той не го познава. За него г-н Дънов е учен човек, вещ в духовните и спиритическите сфери. Интересно е да се отбележи за кончината на д-р Миркович.
Ще ви кажа, че по негово настояване и по негова молба той е поискал "на последния събор за него, през
лятото
на 1905 г.
да му се предскаже кога ще си замине. Учителят му казал: „Докторе, време ти е да си заминеш скоро. Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира.
към текста >>
31.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През
лятото
на 1920 г.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
През
лятото
на 1920 г.
Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя.
към текста >>
32.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през
лятото
.
Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода.
Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през
лятото
.
Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две.
към текста >>
33.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на
лятото
на 14.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ В края на Европейската война през 1918 г. избухна испанската болест.
Особено протече тежко през есента, когато България загуби войната и пробивът на Добро Поле бе направен в края на
лятото
на 14.
септември 1918 г. По бойните полета загинаха Много войници, хиляди останаха сакати и инвалиди. Онези, които останаха живи бяха пометени от испанската болест. Това беше един съвременен днешен грип, който протече тогава много остро и драматично. Хората бяха изтощени от войната, гладни, боси.
към текста >>
34.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А в онова сухо
лято
имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата.
Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли. Кога поглежда в него, що да види. Във водата в легена се разположила една голяма жаба.
А в онова сухо
лято
имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата.
Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал. Таман решава да отиде да пита Учителя и пред вратника вижда клекнали и се ококорили три жаби. Гледат го и го очакват. Той се уплашва, като мисли, че са материализирани духове и през оградата се промъква и отива при Учителя. Там разказва случая на Учителя, който се превива от смях.
към текста >>
35.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше столова, в която можехме да се разположим през
лятото
, когато нямаше ученици.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище. Горското училище беше построено за горските работници. Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора.
Имаше столова, в която можехме да се разположим през
лятото
, когато нямаше ученици.
Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани. Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре.
към текста >>
36.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така там прекарахме две години като излизахме
лятото
и зимно време.
Много стръмен и уморителен път. Обаче въпреки туй ние излизахме по него. Виждаме как педагогично Учителят постъпи. Първо ни заведе до ниското, до равното, а не ни тури на стръмнините. А като свикнахме, тогава започна да ни извежда по баира „Вади душа" до горните поляни.
Така там прекарахме две години като излизахме
лятото
и зимно време.
На поляните се разполагахме. Тук имаше няколко извора, на които ние направихме каптажи, от водите им завирахме чай. Туризмът тогава не беше популярен. Ние сме първите пионери в тази област. Хората ни се смееха.
към текста >>
37.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
през
лятото
имаше някакви пречки за ходене на Рила.
Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г.
през
лятото
имаше някакви пречки за ходене на Рила.
Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо. Тогава Учителят предпочете да отидем на Витоша, в местността „Яворови пресои". Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г.
към текста >>
38.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
лятото
дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ През 1939 г.
лятото
дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила.
Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин.
към текста >>
39.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обикновено към края на
лятото
и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво.
На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава.
Обикновено към края на
лятото
и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво.
Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година.
към текста >>
40.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От двете му страни има преспи, които не се стопяват през
лятото
.
На запад се вижда Харамията, като орел който е разпрострял крилата си. Зад него се вижда Кабул и другите върхове, които отиват в безкрая нататък. „Върхът на Съзерцанието" , е един от най-хубавите върхове в планината въобще. Той е тих, спокоен, чист, не се посещава много, защото е настрана от обикновените пътища. Но в скалите му има чудни кътчета.
От двете му страни има преспи, които не се стопяват през
лятото
.
Следователно този връх лесно се снабдява с вода, което е много удобно. Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година.
към текста >>
41.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в дома на Жечо Панайотов се събраха около 25 братя от София и провинцията и се реши да се избере временен съвет от софийските братя и сестри, който ще поеме ръководството на Братството до Братския събор, който ще бъде свикан през
лятото
в Айтос, където ще се съберат ръководителите на Братствата и ще се образува Върховен Братски съвет, в който ще влиза и избрания софийски съвет.
1944 г., а погребението на тялото Му се извърши на 31 .XII. 1944 г. Тук бяха се събрали всички ръководители на Братствата от провинцията, както и всички възрастни братя от началото на Школата. Така, че бе напълно естествено да се съберем и да разгледаме, как ще се ръководят братските работи след заминаването на Учителя. На 1.1.1945 г.
в дома на Жечо Панайотов се събраха около 25 братя от София и провинцията и се реши да се избере временен съвет от софийските братя и сестри, който ще поеме ръководството на Братството до Братския събор, който ще бъде свикан през
лятото
в Айтос, където ще се съберат ръководителите на Братствата и ще се образува Върховен Братски съвет, в който ще влиза и избрания софийски съвет.
Реши се този Братски съвет да бъде от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Беше избран финансов съвет, който да се грижи за финансовата част на Братството. Беше избран и просветен съвет, който да се грижи за Братските издания. Домакински съвет, който ще се занимава с материалните работи на Братството. На 10.У111.1945 г.
към текста >>
42.
11. ДАР ЗА УЧЕНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Трябваше през
лятото
да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна.
От времето и дъждовете отвън мазилката беше паднала. Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка. Измазах, но привечер хвана голям студ. Казвам на Учителя: „Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката.
Трябваше през
лятото
да я направим." Учителят се усмихна и каза: „Ако си работил с любов, няма да замръзне." И наистина антренцето не замръзна, макар че водата навънка замръзна.
А по всички правила мазилката трябваше да замръзне и след това да падне. В това аз имах опит, така се случваше винаги. Но този път се случи обратното. Мазилката не замръзна и не падна. Сега придобих друг опит.
към текста >>
43.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
През
лятото
ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни.
Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева.
През
лятото
ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни.
Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това?
към текста >>
44.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
от София и от другите Братства идват младежи през
лятото
и създават втората комуна.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г.
от София и от другите Братства идват младежи през
лятото
и създават втората комуна.
По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г.
към текста >>
45.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
До
лятото
на 1945 г.
Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов.
До
лятото
на 1945 г.
Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата - закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл.
към текста >>
46.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през
лятото
на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен.
Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през
лятото
на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
Днес УЧИТЕЛЯТ знаеше за какво тъжи и за какво страда. Ние не знаехме. Но старателно се опитвахме да се вживеем в Неговата мъка и да дочакаме раждането на деня. Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни.
към текста >>
47.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На следващото
лято
работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка.
На следващото
лято
работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
Разбира се, преди новото потопяване следваше добър оглед и засмоляване.
към текста >>
48.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
През
лятото
на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло.
През
лятото
на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си.
към текста >>
49.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Бяха ги накарали да ходят с гумени галоши посред
лято
и зима, за да изолират влиянията, които идват от земята.
Учителят бе крайно недоволен от това. Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени. Примери много и премного. Дори Савка Керемедчиева, Елена Андреева и още няколко сестри духовете чрез медиумите ги бяха накарали да си острижат косите нула номер, за да не хванат чужди влияния от Космоса. А да поемат само онова, което им казват духовете.
Бяха ги накарали да ходят с гумени галоши посред
лято
и зима, за да изолират влиянията, които идват от земята.
А Учителят говореше тъкмо обратното: жените да имат дълги коси, поддържани, вчесани, обувките да бъдат хигиенични, дрехите широки и удобни, цветът на дрехите да бъде светъл и т.н. Тодор Стоименов беше също спиритист. Аз няколко пъти съм присъствал на техни сеанси на Изгрева. Аз познавах тази област. След заминаването на Учителя, на един сеанс Тодор Стоименов вика Учителя чрез един медиум.
към текста >>
50.
ІІІ.82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА Беше началото на
лятото
.
82. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА Беше началото на
лятото
.
Учителят извиква при себе си стенографката Савка Керемидчиева, предава й едно от своите тефтерчета - дневник и й казва: „Идете с брат Галилей на Витоша сами и там му прочети страници от „Седем-тях разговора на Духа". Приятно ми бе да възлизам на Витоша със Савка и то при определена задача от Учителя. Денят бе приветлив и топъл. Спряхме при една от скалните морени и Савка зачете от най-странната съкровищница на Учителя - личните Му разговори с Духът Господен. Слушах със захлас.
към текста >>
51.
ІІІ.87. МОЛИТВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
24 ноември 1939 година През
лятото
на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера.
Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас. Да изпълним благата Ти воля на земята, като работници на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4. Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави.
24 ноември 1939 година През
лятото
на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера.
Втората световна война се задаваше. През есента беше изпратена една молитва по братствата, за да я четем и измолим Небето да ни съдейства.
към текста >>
52.
ІІІ.113. РАЗПРОДАЖБАТА НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пълно разрушение на Изгрева през
лятото
на 1972 г.
е направена първата копка от багерите на Изгрева 4. На 8 февруари 1971 г. багерите разрушават салона 5. На 15 април 1971 г. се изкореняват лешниците пред салона 6.
Пълно разрушение на Изгрева през
лятото
на 1972 г.
към текста >>
53.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И там взех подготвителните курсове, а през
лятото
държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни.
И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов.
И там взех подготвителните курсове, а през
лятото
държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни.
България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>
54.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
През
лятото
на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново.
Аз, по стар навик влязох вътре - да видя и чуя за какво се говори. И когато влязох в салона, изненадах се много, че аз видях вече познатият Учител, когото за пръв път бях видял в Търново, като човек на средна възраст, с дълга посребрена коса, падаща до раменете. Видях и една позната сестра от по-рано и научих и разбрах, че това е салонът на Бялото Братство, където Учителят държи беседите и лекциите в София. Започнах редовно да посещавам беседите, неделен ден в 10 часа в салона на ул. „Оборище" № 14.
През
лятото
на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново.
Аз присъствах на този събор и помня, че кухнята беше тогава на двора, на открито. Казаните бяха поставени на открито, на огнища. Така се опознах с „Изгрева". Известно време аз отсъствах от София и често отивах в Търново, където се запознах с Братството. Отивах на братското лозе и там се запознах с братя и сестри от Братството в Търново.
към текста >>
55.
5.02. Небрежност
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Оставил съм едно място
неполято
.
2. Небрежност Веднъж брат ми Иван отива при Учителя, за да го пита за здравословното състояние на баща ми. Учителят стоял пред стаичката, а пред нея имало леха с цветя и Учителят ги поливал с лейка. Пристъпва към Него. Чува Го да говори: „Ах, каква небрежност съм проявил.
Оставил съм едно място
неполято
.
Цветенца, простете ми! " Обръща се към Цеко: „Цеко, донеси една бъчонка вода, за да ги полеем! " Цеко отива при Танушевата бирария и донася вода, след което Учителят полива цветята. Чак тогава се обръща към брат ми: „Какво искате? " Брат ми пита и търси съвет за баща ми.
към текста >>
56.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Пролетта,
лятото
и есента, аз живеех на палатка на Изгрева.
Беше необяснимо за него. Затова това, което цитирам днес е точно - неповторимо и вярно, така както аз стоя днес пред вас. Това беше през 1922 година, когато бе открит Младежкия клас през месец май. Първата специалност, която научих, бе философията. Затова повече на философски теми бяха разговорите ми с Учителя.
Пролетта,
лятото
и есента, аз живеех на палатка на Изгрева.
После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията. Действително за Учителя учениците, които Го заобикаляха, представляваха опитни полета, върху които Той непрестанно посаждаше новите идейни семена, бавно, но сигурно ги култивираше, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове. Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя.
към текста >>
57.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
През
лятото
на 1939 г.
Правителството и короната отказаха. Същата година, на 23 август, се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия. На 1 септември същата година (1939 г.) германските войски нахлуха в Полша. Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният студент вятър на фашизма. В Румъния и Югославия се създадоха фашистки организации, както и в България, под името „Ратници за напредъка на българщината".
През
лятото
на 1939 г.
тези фашистки елементи направиха опит за нападение срещу Изгрева. Ние не се уплашихме, защото бяхме калени в борбите на левите течения. Бяха обмислили голямо нападение. Бяха се събрали в гората до Изгрева, със сопи и с други предмети за нападение. Това бяха фанатици и бяха платени като наемници.
към текста >>
58.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15.
Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпяли „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4-5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари?
към текста >>
59.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
,
ТОМ 4
Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелязан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I, стр. 303 ÷ 304. 15.
Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през
лятото
на 1994 г.
за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпели „чужди по Дух хармонизации" в зала България. Това не е ли нов начин да се горят пари? Тази сума се равнява на 4 ÷ 5 средни пенсии на възрастните последователи на Учителя. И чудно ли е след това защо не се издават беседи на Учителя поради липса на пари?
към текста >>
60.
28. СТРАЖАТА
,
,
ТОМ 5
Ти си експанзивна натура, твоята вода е дълбока зимно време и пролет, а през
лятото
и есента пресъхва.
Когато се изкачиш на един връх след това ще се изправят други върхове, а след него пак други и така без край. Възкачването е цяла еволюция към върха на Мъдростта. Съмненията ще дойдат и съблазните ще дойдат. Те, естествено си идат. Човек трябва на всичко да устои.
Ти си експанзивна натура, твоята вода е дълбока зимно време и пролет, а през
лятото
и есента пресъхва.
Затова най-благоприятното ти време за работа е сега. Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене. В Англия може да се наберат само 10о слънчеви дни, само тогава ли да работят хората?
към текста >>
61.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
През
лятото
бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски.
През
лятото
бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме.
Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града.
към текста >>
62.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През
лятото
на 1926 г.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През
лятото
на 1926 г.
беше построена една малка стаичка на Изгрева. Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно легло и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на леглото. А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци.
към текста >>
63.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през
лятото
и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас.
Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта. И когато се намериш в съвършена тъмнина пак ще вярваш. Бог ти помага, но ти не виждаш.
Слънцето неизменно си грее, както през пролетта, както и през
лятото
и през есента, макар че има облаци и през тях слънчевите лъчи не идват до нас.
Слънцето и зимно време си грее, макар че вали сняг и духа вятър. Слънцето винаги е на едно и също място, а земята се върти и тя се мени и животът на човека се върти и се мени към слънцето. Затова днеска е тъжен, няма го слънцето, утре е радостен - има го слънцето. А слънцето е символ на Духът. Когато слънцето грее и когато Духът се излива то всичко расте и всичко се радва." „Но, Учителю, някой път аз не ви виждам." „Ти не виждаш постоянно върха, към който се стремиш, защото се движиш и пътят е неравен.
към текста >>
64.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
През
лятото
се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева.
Трудно е човек да разбере същността на задачите, които има да разреши, защото те са от друго естество, намират се в друг свят и затова е необходимо подходяща вътрешна светлина, така че ума да се освети, а духа да задвижи тяхното разрешаване, а душата да учас- тва в този процес. Умът да освети, духът да задвижи и душата да запечати и съхрани. Велико е това претворяване на човека в ученик. Труден е пътят на ученика, но и славен. Имаше един българин, младеж, който следваше в Прага.
През
лятото
се връща в България на гости по време на своята ваканция и понеже неговата рождена сестра е от Братството тя го завежда на Изгрева.
Този брат се каз-заше Руси Николов и точно по това време в 1927 година се строеше салона на Изгрева. Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с него повече отколкото е необходимо. По едно време му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш тука и ще наблюдаваш дали майсторите добре си вършат работата. А пък аз също ще ти помагам". А студента Руси дето следва в Прага е имал язва на стомаха и често е страдал от нея и трудно се е хранел.
към текста >>
65.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през
лятото
.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете.
Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през
лятото
.
И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината. Минавахме покрай вилите им, а те излизаха с пенюари и питат: „Кои ли са тези просяци и диваци".
към текста >>
66.
171. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 5
през
лятото
пристигат да летуват на Рила две латвийки.
Престоява осем месеца в София на Изгрева, а след това отива в село Мъглиж за една година и престоява в дома на Черню Станчев. След това казанлъшкото братство събира пари, за да се върне в Латвия. Тя си заминава разочарована, че не могла да си намери жених в България. А какъв е нейният път по-нататък, то трябва да се проследи от онези, които трябва да напишат историята на латвийското Братство в Рига. През 1932 г.
през
лятото
пристигат да летуват на Рила две латвийки.
Това са Анна Мазурс с N 11 на снимката и Амалия Вайланд с N 12, на която се спира особено Учителят. По-късно Амалия става ръководител на Братството в Рига. Следващите години започват да идват латвийски групи. Особено те са по-многолюдни през 1938 и 1939 г. От тогава са запазени много снимки на латвийци с Учителя.
към текста >>
67.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
през
лятото
пристигат за летуване на Рила две латвийки.
След това отива в село Мъглиж за една година и престоява в домът на Черню Чернев. След това казанлъшкото братство събира пари, за да се върне в Латвия. Тя си заминава разочарована, че не могла да си намери жених в България. 4. Групово пристигане на латвийците в България. През 1932 г.
през
лятото
пристигат за летуване на Рила две латвийки.
Това са Анна Мазурс и Амалия Вайланд. Това са N 11 и N 12 в снимката, за които Учителят се спира особено на Амалия Вайланд. По-късно Амалия става ръководител на братството в Рига, а Анна Мазурс превежда на руски и се отпечатва в Рига „Пътят на ученика". 5. Поредни летувания в България и на Рила от латвийци. Следващите години - 1933,1934, 1935,1936,1937, 1938 и 1939 г са годините когато пристигат латвийски групи.
към текста >>
68.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това
лято
имаше доста в гората и около бараките.
Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това
лято
имаше доста в гората и около бараките.
Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин. Разказваха ми как се е запознал с Йорданка.
към текста >>
69.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Учителят Дънов през
лятото
прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ През 1914 г.
Учителят Дънов през
лятото
прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици.
Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен на два коня с един нает селянин от село Драгалевци. Разполагат се на Черни връх на една голяма поляна, разполагат се и на една голяма бяла покривка разстлана на зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си. Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име на знаем и заснел всички присъствуващи. Може със сигурност да се каже, че от 1900 г. до 1914 г.
към текста >>
70.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Това
лято
имах щастливият случай да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
1 и 2) след неговата смърт (13 ноември 1919 г.). Или случая не е бил известен на почтеният автор на очерка, г. Д-р П. Ников, или ако му е бил известен, той го е пренебрегнал като твърде мистериозен. Без тая подробност, обаче, неговият сериозен труд, твърде много изгубва от своята цена.
Това
лято
имах щастливият случай да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи и останалия веществен спомен от тая мистериозна случка, реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г.
(в отделна брошура) спомени на дядо поп за тая случка. София, 1 .VIII. 1922 г. Т. И. Бъчваров Някога безсмъртният Шекспир каза верен за през всички векове афоризъм: "Heve more than thou showest Speak less than thou knowest" [1] Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим.
към текста >>
71.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
А това е
лятото
на 1944 г.
Тя направо слезнала от горе и кацнала на главата му. Решава да пише, сяда на масата и написва няколко листа. Но се сеща, че брат Боян Боев бил започнал да пише нещо по този въпрос. Отива при него, споделя и брат Боян възторжено приема идеята. Веднага тръгват от Изгрева и отиват в Мърчаево.
А това е
лятото
на 1944 г.
Учителят ги изслушва. „Вие тази книга двама души няма да може да я напишете, защото няма да излезе. Трябва да бъдат четирима човека". А те са двамата: Методи и Боян. Но кои ще бъдат другите двама?
към текста >>
72.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
На някои бе казал да се облекат с дебели дрехи посред
лято
, да сложат балтон или кожух, дори с шапка и завити с шал както през зимата.
" Ставаше въпрос за оня съвет, който Учителят му беше дал. Според него Жорж всеки ден по три пъти трябваше да ходи с две празни стомни от Изгрева до извора на Диана Бад, да ги напълни там и да ги донесе на Изгрева. Ето това беше съвета и метод на Учителя за неговото лечение. Той не можеше да проумее как така ще оздравее, ако носи само в ръцете две стомни по три пъти на ден вода. Тази задача бе дадена от Учителя на цялото Братство.
На някои бе казал да се облекат с дебели дрехи посред
лято
, да сложат балтон или кожух, дори с шапка и завити с шал както през зимата.
Трябваше да бъдат обути с вълнени чорапи и зимни обувки. Целта бе да се получи едно изпотяване. След като се върнеха със стомните напълнени с вода, трябваше да пият гореща вода стоплена от същите стомни. Получаваше се второ изпотяване. Освен това човек като носи вода направо от извора се свързва с онази магнетична сила, която идва и излиза чрез извора, защото сила има във водата, която извира сама.
към текста >>
73.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Не спах цяла нощ от възбуда и от възмущение и от това, че целят ни план за
лятото
и есента рухна изведнъж.
Аз цялата съм възмутена. За мен това не бе честна постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата. А това беше безбожна експлоатация и пладнешки обир. Като разбрах, че това е обир посред пладне в мен узря една мисъл, че на един окултен ученик не му е позволено да постъпва така и да ограбва труда на другите. А Бертоли минаваше за окултен ученик.
Не спах цяла нощ от възбуда и от възмущение и от това, че целят ни план за
лятото
и есента рухна изведнъж.
С тези пари, които Борис бе получил от Бертоли не бяхме на никъде. Сутринта отивам на Изгрева при Учителя, той ме приема и аз разказвам целия случай от край до край. Той ме изслуша и каза: „Това ще му се върне на Бертоли в троен размер". Аз се връщам у дома успокоена, че съм споделила с Учителя и че е изречена пред мен Божията правда. След няколко дни дъщерята на Бертоли, която имаше отношение към Братството, казваше се Анина, споделя пред нейна близка, че тази година баща й спечелил много пари и с тях тя щяла да ходи в Италия и Франция.
към текста >>
Обикновено Борис работеше пролетта,
лятото
и есента и с тези пари изкарвахме зимата.
Бях много обременена с тези мои мисли. Върнахме се от планината, Борис трябваше да търси работа и случаят му отвори една работа и за нея той получи толкова пари колкото беше заел на заем за Рила. Невидимия свят не ни отпусна повече кредит, трябваше само да си изплатим заема. Но бяхме доволни, че се издължихме. Есента идваше, а ние нямахме пари за зимнина и да посрещнем зимата.
Обикновено Борис работеше пролетта,
лятото
и есента и с тези пари изкарвахме зимата.
Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом.
към текста >>
74.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през
лятото
времето е топло и през месец август ходехме леко облечени.
261. ИЗКУСИТЕЛЯТ В първите години на Школата ние бяхме много млади - 18-20-годишни и заварихме възрастни сестри, които отиваха при Учителя на събранията облечени с бели рокли и забрадени с бели кърпи, като гражданките слагаха бели шапки. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. С една дума - Бяло Братство с бели братя и бели сестри. Такава тогава беше идеята на възрастните приятели. По съборите в Търново всички бяха облечени в бели одежди.
По време на съборите в София преобладаваше белият цвят, понеже през
лятото
времето е топло и през месец август ходехме леко облечени.
Имаше години, когато много хора искаха да се наложи униформа на Братството. Веднъж на един събор Савка отива при Учителя и го пита недоволна: „Учителю, защо всички сестри не са в бели рокли и братята не са с бели панталони и бели ризи? " А той вдигна глава, вгледа се в нея, разбра какво иска и накъде е насочен въпроса й. „Сестра, виж каква красота има в тези пъстри форми. Погледни поляната и колко цветя има с различен цвят и по различен начин ухаят и създават красотата на природата и на живота." Савка млъкна.
към текста >>
75.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Особено през
лятото
, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ Учителят беше в Мърчаево и Братството се беше прехвърлило там. Едни се бяха настанили в двора на брат Темелко, а други в съседните къщи като си плащаха наем. София тогава беше евакуирана заради бомбардировките, така че на никой не му правеше впечатление, че софиянци нахълтаха в Мърчаево и заеха разни селски стаи дори плевници, където спяха между сламата, а по-късно и в сеното.
Особено през
лятото
, когато селяните напълниха плевните със сено приятелите се качваха горе върху сеното, заспиваха и сънуваха приятни сънища.
От селяните купуваха хляб дори и продукти. Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка.
към текста >>
76.
Сборник ТОМ 6
,
,
ТОМ 6
Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР
Лятото
на 1958 г. е.
СБОРНИК ТОМ 6 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух-Словото на учителя Дънов е Слово на Есетровия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога. Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството.
Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР
Лятото
на 1958 г. е.
Рила ни е позовала пак със светлия си спомен. И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе! И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера.
към текста >>
77.
ПРЕДГОВОР
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР
Лятото
на 1958 г. е.
НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР
Лятото
на 1958 г. е.
Рила ни е позовала пак със светлия си спомен. И ни е приготвила дар: тихи, светли, топли дни и нощи, кристални езера, чисти, измити канари, прясно-зелени поляни, снежни върхове, които стигат лазурното, прекрасното небе! И слънце, слънце, слънце! Много слънце! Ние стануваме пак по традиция при Седемте рилски езера.
към текста >>
78.
4. ДЪНОВИСТКАТА
,
,
ТОМ 6
4. ДЪНОВИСТКАТА През същото
лято
брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора.
4. ДЪНОВИСТКАТА През същото
лято
брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора.
Помоли ме да идем в София, да си намерим работа там, „да си пробием път в живота", както се изрази той. Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене!
към текста >>
79.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
А само миналото
лято
изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му.
Песни нови, прекрасни, вдъхновяващи песни. Попаднах в средата си. Как да 14 не знаех, как да не си спомнех по-рано, че имало такива хора тука? Как да не ги потърся до сега? Запълни ми се, осмисли ми се, разкраси ми се животът.
А само миналото
лято
изгорях от мъка пред безсмислието и празнотата му.
Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот".
към текста >>
80.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Поканих и една моя приятелка и съученичка - Олга Блажева, която това
лято
беше почнала да посещава нашите събрания.
„Пък ще видиш и Учителя, ще бъдеш в София близо до Него, ще слушаш беседи! " О, как не ми дойде това нещо на ума преди малко? Разбира се, ще отида. Разбира се, ще отида. Каквото и да е, където и да е, но да съм близо до Него.И аз се приготвих набързо.
Поканих и една моя приятелка и съученичка - Олга Блажева, която това
лято
беше почнала да посещава нашите събрания.
Тя беше също бедно и способно момиче, което искаше да учи нещо повече като мене и беше станала учителка по неволя. Тя прие с радост и заминахме двете за София. Гостувахме на Милка Танева, която от една година вече беше студентка в София. С нея аз споделих, че нямам вътрешно влечение към тази професия, но примамките на кака Райна ме спечелиха. Тя помисли, помисли и каза: „Знаеш ли какво?
към текста >>
81.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
Същата година през
лятото
ние бяхме пак в София с Олга Блажева и бяхме на посещение при Учителя.
Много късно, днес, след Неговото заминаване, разбрах това. Защото какво беше напоследък влизането в общия и в специалния клас? Всеки, който пожелаеше по временно настроение или с някаква друга задна, користна цел, можеше да влиза без да пита ръководителя на класа или Братския съвет, или съучениците от класа. И се получи нещо много лошо. Нахълтаха в класовете хора, на които мястото съвсем не беше там и създаваха излишни неприятности и изпитания на учениците.
Същата година през
лятото
ние бяхме пак в София с Олга Блажева и бяхме на посещение при Учителя.
Той ни разпитва за учителството ни, за живота ни на село, за Стара Загора и между другото каза: „Ами вие като влязохте в общия клас питахте ли ръководителя, брат Ковачев? Разреши ли ви той? " „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той.
към текста >>
82.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Един ден в края на
лятото
бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева.
23 Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици. Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора.
Един ден в края на
лятото
бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева.
Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта.
към текста >>
83.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
По някакви свои съображения беше отишъл да пренощува на Изгрева, в единствената стаичка, която беше направена през
лятото
на събора през 1926 г.
И от затънтени краища чухме и ние за Него и прегърнахме Учението Му, Учение пълно със сила и живот, което запълва, осмисля и вдъхновява нашия живот. Бяхме отишли в София да Го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствували като дете когато сте приближавали къщата на вашия учител, когато е трябвало да отидете някога там? Ето такава детинска радост и трепет ни изпълваше и нас, когато приближихме дома на нашия Учител. Той живее на улица „Опълченска" 66.
По някакви свои съображения беше отишъл да пренощува на Изгрева, в единствената стаичка, която беше направена през
лятото
на събора през 1926 г.
Изгревът е на 10 километра от ул. „Опълченска", а беше вече доста напреднало следобедното време и ние взехме файтон и се отправихме за там. Файтонът спря и ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа -голямата порта. „Тука ли е? Ще ни приеме ли?
към текста >>
84.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Бяхме се върнали току-що от Мусала - първата ми екскурзия до Мусала през
лятото
на 1924 г., за която ще разкажа по-нататък.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО Беше една от най-ранните ми срещи, може да се каже, първата голяма, хубава и важна среща с Учителя.
Бяхме се върнали току-що от Мусала - първата ми екскурзия до Мусала през
лятото
на 1924 г., за която ще разкажа по-нататък.
Аз трябваше да се връщам в Стара Загора, защото леля ми още живееше там и аз нямаше къде другаде да гостувам за дълго. Бях при Милка. Душата ми обаче беше смутена от някакви неправилни мисли, някакви съмнения по отношение на Учителя, на Учението, на пътя, който от скоро съм последвала. Това бяха някакви вътрешни изпитания, може би, някакви скрити мои врагове, които искаха да ме отклонят, да ме спънат в моето развитие още в началото, докато не съм укрепнала - може би, те ми навяваха тези мисли. Аз реших да не споделя с Него, да ги предам тези злосторници на Него, един вид да се изповядам.
към текста >>
85.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно
лято
на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не!
Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно! Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека. Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други.
Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно
лято
на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не!
Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр.
към текста >>
86.
51. ТРЕСКАТА
,
,
ТОМ 6
51. ТРЕСКАТА Едно
лято
се върнах на Изгрева болна още от село.
51. ТРЕСКАТА Едно
лято
се върнах на Изгрева болна още от село.
След един грип през пролетта, останала ми беше една всекидневна, макар и лека треска. Втрисаше ме всеки ден. Наближаваше краят на учебната година и не писах на Учителя. Рекох си: Скоро ще си ида, Той ще ми помогне тогава. Като си отидох, стеснявах се да Му кажа, че не съм добре.
към текста >>
Помислих си: Може би не трябва да отида на Рила това
лято
.
Продължи да ме втриса всеки ден, а наближаваше времето да се отива на Рила. Всички се радват и се приготовляват. Остават 2-3 дена. Чакам да ми мине, че да се приготвя и аз, но не ми минава. Питах се, търсех причините защо не ми помогна Учителят и не можах да си отговоря.
Помислих си: Може би не трябва да отида на Рила това
лято
.
Може би трябва да остана да пазя Изгрева, както други оставаха, но толкова много ми домъчня, че веднага отидох при Учителя. Но какво да Му кажа, как да не искам да ми помогне, ако Той не желае или не трябва? Не знаех какво да мисля. Някак си се бях объркала. И казах Му само: „Учител1о, аз няма да дойда на Рила." „Защо?
към текста >>
87.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога
лятото
прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората.
И така ще1 я предотвратяваш." Така и правех. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя.
Разбира се Той ми даваше и други съвети: Някога
лятото
прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в село излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите в гората.
Понеже Той знаеше, че условията ми в село са тежки, често ми казваше: „Излизайте, излизайте из гората." (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах.) Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казал и на всички, специално за целта. „Който прави това упражнение няма да боледува от туберкулоза." През ваканциите прекарвах на палатка. Тогава имаше стаи, нямаше квартирна криза и аз можех да си взимам под наем стая за лятната ваканция, но Той казваше: „На палатка, на палатка, рекох. По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах.
към текста >>
88.
55. ЛЕКУВАНЕ КЪСОГЛЕДСТВО СЪС ЗЕЛЕН ЦВЯТ
,
,
ТОМ 6
Беше краят на пролетта и началото на
лятото
.
Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила". Настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: „Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеленият цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." „Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма.
Беше краят на пролетта и началото на
лятото
.
Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. От тогава и до днес, вече съм на 50 години, мене очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на 5 минути от изгряването му.
към текста >>
89.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК Едно
лято
на Изгрева си изгорих крака с вряла вода.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК Едно
лято
на Изгрева си изгорих крака с вряла вода.
Имаше вятър. На примуса ми в палатката вреше чайник. Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат.
към текста >>
Това
лято
-1934 г.
Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат. Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело мляко. Стоя си в палатката и около палатката и го лекувам и никъде не мога да ходя. Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя. А наближава време да се отива на Присоите.
Това
лято
-1934 г.
не зная по какви причини нямаше да летуване на Рила, а на Присоите на Витоша. Мъчно ми е, много ми е мъчно, но няма що. Ще трябва да карам лятото на Изгрева сама. Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят.
към текста >>
Ще трябва да карам
лятото
на Изгрева сама.
Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя. А наближава време да се отива на Присоите. Това лято -1934 г. не зная по какви причини нямаше да летуване на Рила, а на Присоите на Витоша. Мъчно ми е, много ми е мъчно, но няма що.
Ще трябва да карам
лятото
на Изгрева сама.
Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят. Ще останат само малцина да пазят Изгрева. Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя. От няколко дена от как си бях изгорила крака не бях Го виждала, а скоро ще заминават за Присоите.
към текста >>
90.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Беше краят на
лятото
на 1938 г.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени. И без да искаш и твоята дребна личност изпъква наред с Величавия образ на Учителя. Затова и не описах много случаи от живота си, в които Учителят взимаше участие и израстваше в своя по-голям и по-велик ръст пред очите ми. Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях. Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване.
Беше краят на
лятото
на 1938 г.
Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш! " И ми подаде една голяма червена ябълка с думите: „Да станеш червена като тази ябълка! " Благодарих и тръгнах, но с един смут в душата си: Какво ли ми предстои?
към текста >>
91.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Аз гостувах това
лято
у брат си в София, но за събора се качих на Изгрева.
Почна се бърз и усилен строеж на палатки: няколко за старозагорци, няколко за пловдивчани, за бургазлии и т.н. по градове и околии. От всеки град и от селата на всяка околия имаше по няколко представители. Тогава нямаше нито една сграда на Изгрева. Учителят беше на палатка, софиянци също.
Аз гостувах това
лято
у брат си в София, но за събора се качих на Изгрева.
Бяха дошли приятелките ми от Стара Загора Бучка и Олга.Блажева. Настаниха ни трите в една палатка. „Боже, че хубаво било на палатка." Аз бях през 1925 г. на Търновския събор на палатка, но тогава бяхме много души в една голяма палатка, та не можах да почувствувам всичката красота. А сега сме само трички и то приятелки.
към текста >>
Пред всяка палатка е
полято
и пометено.
Това беше в нашият гардероб. Олга, която беше много духовита, подхвърля всевъзможни шеги, Бучка възклицава от радост и удоволствие и реди, и подрежда палатката, аз помагам по нещичко и само слушам, гледам, вълнувам се мълчаливо и си мисля: Какъв красив живот. Къде щях да го имам аз, ако не бях попаднала в това общество. Денем взимахме участие в почистването на Изгрева, полянката, вечер почивахме и разговаряхме дълго преди да заспим, за особения, красив живот, който намерихме. Приготовленията свършиха и навечерието на събора дойде.
Пред всяка палатка е
полято
и пометено.
Целият Изгрев е пометен и чист - блестящ от чистота. Два грамадни казана за готвене и два грамадни чайника за чай са поставени върху временно изградени огнища. В две големи палатки има складирани провизии - зеленчуци, дини, грозде за съборните дни. Сутринта закусваме общо чай с маслини или със сирене, на обед - готвено и плодове, вечер пак чай със сирене или с маслини или пък само плодове. Но нека да разказвам последователно.
към текста >>
92.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
И през
лятото
на 1927 г.
70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА На другата година така за две седмици изникна големият салон. Този начин на изграждане първата стаичка на Изгрева, която в последствие послужи за приемна стая на Учителя, внуши идеята у много братя и сестри на следната година да си направим за събора салон. Разнесе се тази мълва, зарадва, вдъхнови мнозина.
И през
лятото
на 1927 г.
заприиждаха братя - майстори-зидари от селата, пристигна и нашият добър брат - инженер Руси Николов от Стара Загора. И две седмици преди събора се започна строежа на салона. Мястото се избра под ръководството на Учителя. Измери се, направи се плана. Едни тичат за материали, други копаят мазето, трети носят камъни, подават тухли, бъркат кал, хоросан, цимент и т.н.
към текста >>
Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всички съборни дни, които ставаха редовно всяко
лято
на Изгрева до 1944 г.
На 19Л/Ш.1927 г. - Преображение в 5 ч. сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всички съборни дни, които ставаха редовно всяко
лято
на Изгрева до 1944 г.
И биваха все разнообразни и неповторими. Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие. И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клончетата на дървото е маловажно?
към текста >>
93.
74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Беше неописуема, красива зимна картина - сред
лято
, по Петровден.
Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли. Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той беше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели.
Беше неописуема, красива зимна картина - сред
лято
, по Петровден.
Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя.
към текста >>
94.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме
лятото
в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров.
От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат. Слънцето е топло. Ние сме извън себе си от радост. Всеки се усмихва любовно.
Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме
лятото
в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров.
Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен.
към текста >>
Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко
лято
поправяхме и усъвършенствувахме.
И под милващите лъчи на топлото слънце, то е толкова сладко. След обед някои почиват, някои продължават устройването. То ще продължи няколко дни... Устройва се лагер за 100, 200, 300, 400 души. Трябват огнища за готвене. Трябва магазин за провизии.
Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко
лято
поправяхме и усъвършенствувахме.
Всички работят всеотдайно и с любов. Природата, Учителят, Бог са ни оградили с толкова любов! И ние работим с любов и песен. Вечерта ни събира край огнището на разговор и песен. Но първата вечер сме изморени и много не върви.
към текста >>
95.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава
лято
да не се яви поне по една такава буря.
Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове. Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или рибари, които стрелят, след няколко часа се явява буря. И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат.
И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава
лято
да не се яви поне по една такава буря.
И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо. Върлува, беснее, лудее от яростно, по-яростно, събаря палатката над главата ти, шиба те с нея жестоко. Или пък я раздере и ти оставаш под открито звездно или облачно небе. А Боже мой! Колко е чисто тогава небето.
към текста >>
Едно
лято
мина един професор - чех, със жена си.
Понякога минават групи с хора от по-ниска култура - крещят, провикват се, стрелят, подиграват се с нас и т.н. На тях не обръщаме никакво внимание. Но ако, не дай Боже, се установяха близо до нас, не се минаваше и час и се заспущат мъгли, заприиждат облаци, загърми, затрещи или задуха силен вятър и лагерът се очистваше за миг от тях - от неканените гости. Много професори, лекари, географи, инженери, геодези, българи и чужденци са ни посещавали, минавайки от там. И са бивали приемани от Учителя.
Едно
лято
мина един професор - чех, със жена си.
Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила. Той много често разхождаше Учителя из езерото с малката си гумена лодка. Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка.
към текста >>
96.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
77.
ЛЯТО
1939-то Най-пълната, най-богатата и най-радостната година в живота на Братството бе годината 1939 г.
77.
ЛЯТО
1939-то Най-пълната, най-богатата и най-радостната година в живота на Братството бе годината 1939 г.
Тя беше кулминационната точка, може би на външния ни физически братски живот - не на духовния! Тогава, през 1939 г. аз съм била все още Учителю в село и не зная как е протекъл животът на Изгрева през годината. Струва ми се, че е протекъл като всяка година с всичките му радости и възторзи край Учителя и с всичките му задачи и изпитания на всеки поотделно дадени като на ученик. Но думата ми е за 1939 г., за летуването ни през нея на Рила.
към текста >>
Радостни ми съобщават сестрите, че това
лято
ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления.
Поправят се алеите, украсяват се градините. Хорът и оркестърът усилено се подготвят. Частните къщи също се боядисват, белосват, приготовляват. Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата.
Радостни ми съобщават сестрите, че това
лято
ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления.
Поканени са от много страни. Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия.
към текста >>
97.
78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
,
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
ТОМ 6
НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
Лятото
на 1939 г.
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА 78.
НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ
Лятото
на 1939 г.
беше последното лято богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление. След това не се повтори. Учителят ходи с една малка групичка, между които бях и аз, в 1940 г. на Рила само за 10-12 дена. През 1942 г.
към текста >>
беше последното
лято
богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление.
РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА 78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ Лятото на 1939 г.
беше последното
лято
богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление.
След това не се повтори. Учителят ходи с една малка групичка, между които бях и аз, в 1940 г. на Рила само за 10-12 дена. През 1942 г. пак ходи с друга малка група за няколко дена.
към текста >>
През
лятото
на 1940 г.
През всичките тези години на войната Учителят все повече и повече усилваше своята дейност. Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен... И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в спомените си, непременно ще намерим отговор. Той е казал толкова много неща по всички въпроси, които ще осветяват пътя на човечеството далеч в бъдните дни през вековете. Тогава ние не разбирахме защо толкова бързо и толкова щедро дава, но по-късно разбрахме, че Той е знаел, че времето Му е малко. Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен.
През
лятото
на 1940 г.
ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отстоях 17 години и да се приближа към София. И тогава дойдох на 25 км от София. Имах възможност да си идвам всяка събота и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност. А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировките над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева".
към текста >>
98.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Времето беше прохладно, приятно
лято
.
Аз не живеех в нея Аз живеех в друг свят. Само прашинките, които падаха от почернените и недоометени греди върху лицето и в очите ми, ми напомняха, че съм в плевня. Иначе се чувствувах като да съм 122 в дворец. Аз съм царска дъщеря. Мен сам Царят на Вселената ме е поканил.
Времето беше прохладно, приятно
лято
.
Имаше хубави места за разходка, особено към минералния извор. Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там.
към текста >>
99.
5. ЕЮЕМАТА
,
,
ТОМ 6
През
лятото
поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема. Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной. Тогава бях на служба в гр. Бургас.
През
лятото
поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък.
Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата. Той ми каза, като се върна да отида на морето и да заровя в топлия пясък крака си и ще мине. Казах на Учителя, че съм си заравял крака поне 30 пъти.
към текста >>
През
лятото
на 1936 г.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема. Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной. Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво.
През
лятото
на 1936 г.
отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата. Той ми каза, като се върна да отида на морето и да заровя в топлия пясък крака си и ще мине. Казах на Учителя, че съм си заравял крака поне 30 пъти. „Нищо, каза Учителя - пак го зарови". На другия бях в Бургас.
към текста >>
100.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД През 1924 година
лятото
в Делиорман беше толкова сушаво, че бяха пресъхнали всички гьолджуци, нямаше никаква вода.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД През 1924 година
лятото
в Делиорман беше толкова сушаво, че бяха пресъхнали всички гьолджуци, нямаше никаква вода.
Турците имаха тогава, тъй да се каже, микроязовирчета, които наричаха гьолджуци - всичко беше пресъхнало. Отиваха с качета на около 15 км далеч за вода. Докато я донесат тя се изплисква, макар че я връзваха отгоре. Друга част добитъкът изпиваше и се свършваше бързо, пак трябваше да отидат, един човек си губеше времето цял ден да превозва вода. Веднъж, както си седя в канцеларията, гледам фелдфебела върви с 6 души турци, приказва нещо с тях и се подсмива загадъчно.
към текста >>
НАГОРЕ