Търсене в текстове за 'Лято'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 133 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Били ли сте някое лято на село ?
Валхалла е нашата спалня. Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж. Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим.
към текста >>

2. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане дума по-долу.
към текста >>

3. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр.
Бележим я с M.C. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така както слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното локално положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие – по-бавно менящо се – което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И, както не е все едно дали слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така напр. когато слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т.н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични течения и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй As. и M.C. ни дават ориентировката на зодиака.
към текста >>

4. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето.
денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти.
към текста >>

5. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва.
Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени.
Минават дни. Морето носи лъх на остра хладина; неговият вой донася вести на съмнение, вълните му изхвърлят строшени мачти, но будната зеница бди в тишината и чака своя час! Минават дни. Морето е зелено. Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час.
към текста >>

7. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Премина лятото.
Георги Северов СИНИ НОЩИ Лотосът В една от свещените реки цъфтяха лотоси. Снежнобели цветове се разтваряха един след друг, като че кацваха, долетели отнякъде, върху спокойно движещите се води. Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост.
към текста >>

Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро.
Снежнобели цветове се разтваряха един след друг, като че кацваха, долетели отнякъде, върху спокойно движещите се води. Никой ги не събираше, никой се не радваше на тях, защото людете бяха залисани в труда на своя ден. Лотосите цъфтяха сами и пак увяхваха, а реката отнасяше надолу падналите листа. Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води.
към текста >>

Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято?
Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата?
към текста >>

Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва.
Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път. Една царска глава в полуздрача, накичена с цвят от бял, разцъфнал лотос, бе обърната към мястото, където се загуби тя. Наблизо течаха водите на свещената река.
към текста >>

8. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото.
„ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена.
към текста >>

9. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

10. Съдържание на бр. 2 Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

а лятото и есента - говорят.
Gis Moll *** Зимата мълчи, Пролетта пее. а лятото и есента - говорят. * Мълчанието е език на Боговете, Песента и музиката - на Ангелите, а Словото - на човеците. * Когато красотата се ражда - - душите мълчат, когато красотата цъфти - - душите пеят, а когато красотата зрее - - душите говорят.
към текста >>

11. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима.
Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане. – Всяка култура според него представлява един жив организъм със своя душа и свои характерни особености Всека култура има ясно очертани начало, възход, кулминационна точка, упадък и край. Или образно казано, има своя пролет, лято, есен и зима. Индивидуалните особености на една култура се изразяват в нейната наука, религия, философия, изкуство, обществен живот и др. Ако хвърлим следователно общ поглед в историята, ще видим не правата линия на един непрекъснат напредък, а ред отделни култури, които подобно цветя в полето растат, цъфтят и увяхват едно до друго и все пак остават винаги разделени. Египет, Индия, Персия, Асиро-Вавилония, Гърция, Рим – това са култури възникнали, развили се и изчезнали. И нашата западноевропейска култура, подобно всички предшествуващи култури не може да прави изключение от този общ исторически закон. Рано или късно, по необходимост тя ще прецъфти и залезе, за да отстъпи местото си на следваща нова култура.
към текста >>

12. Сините очи – Ели Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки?
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUCHTLESE” Когато живота ми бе още млад, когато приличаше на цвят и пролетният вятър с молещ глас идваше на неговата врата, тогава той отрони волно няколко листа от своето обилие, без да почувствува загуба. Сега, когато отмина младостта, животът ми е като плод. който няма нищо излишно, и който чака да се даде с пълната тежина и сладост. * Празникът на лятото дали е само зарад пресните цветове, а не и за засъхналите листи и увехналите чашки? Мелодичният припев на езерото дали е само във въздигащите се вълни. Не пее ли той с вълните, които падат? Скъпоценни камъни са втъкани в килима, на който стои моят цар, но има и много търпеливи нишки, които очакват допирането на ногата му. Малцина са мъдреците и великите, що седят около моят господар, но той има в ръцете си всички скромни и мене направи свой слуга. * Аз се пробудих и заедно с утрото, намерих неговото писмо.
към текста >>

13. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота.
Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата. При нея няма идеал едно, а действителност – друго. Действителността е издигната до висотата на небето, небето – реализирано, слято с низината на живота. Оттук тая сила във вярата – може да те спаси, изцери, възкреси за вечен живот, докато знанието може да те самозапази в борбата за живот, да те култивира, да те издигне до обществено положение, кариера, да те възгордее, но само в твоя път на духовно възземане, придобиване собствени ценности, няма ни една стъпка напред. Субективните данни на непосредствения опит трябва да се запазят в знанието; само тогава знаещият мисли със свой ум, има опитности, добити по собствен път. Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят.
към текста >>

14. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12.
Ако високо има неподвижни разкъснати облаци и с неправилна форма и нямат връзка с минаващите по-ниско вълнести облаци - показва продължаване на хубавото време. 7. Когато вълнестите облаци вечер не заминават, не се разнасят - разваляне на времето или дъжд. 8. Когато вълнестите облаци много нараснат във форма на големи планини, а основата им е хоризонтална и няма равномерен вятър, то трябва да очакваме буря с дъжд. 9. Когато такъв много високовълнест облак се обръща в пороен или дъждовен, на който на горната част се разделят четкообразно перести облаци или около горната част на които се разпростират гъбообразно такива облаци, то при голяма абсолютна влажност трябва да се очаква град. 10. Ако сутрин или през деня се виждат облачета, а привечер се образуват вълнесто пластести облаци, то през нощта ще има буря. 11. Когато пролет, лято и есен през деня има отделни облаци, които привечер се изгубват - означава постоянно сухо и ясно време. 12. Когато слънцето захожда зад еднообразна ниска облачна над хоризонта стена, над която не се виждат перести или пластисто перести облаци, то по тези признаци никак не може да се съди за дъжд или промяна на времето през нощта. 13. Ако над вълнести облаци високо преминават перести, даже барометърът ако на показва спадане, то времето ще бъде много непостоянно. 14. Приближаване пороен облак, ако долната му повърхност почне да става гроздовидна, валчести, гъсто натрупани едни върху други изпъкналости, това показва, че няма да има буря и облаците ще се разпръснат без да има значителен дъжд. Повечето от тия указания проф. Михаелсон сам е наблюдавал и ги е извлякъл като доста ценен материал за ориентиране.
към текста >>

15. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете. „Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи.
към текста >>

16. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

17. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр.
към текста >>

Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша".
Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите. Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята. Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр. В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност.
към текста >>

18. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас.
Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни. Слънчева песен сега звъни по нея. Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка.
към текста >>

19. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта.
Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът. Зацъфтя всичко по земята... ...Лято, пролетта смени, есен, зима зацари... Нощи и дни се заредиха... Човешките сърца се отново приближиха до Огъня, гордостта и Любовта. А Мартин-рибарят, предвестникът, запази своята синя като небето мантия, за да помним ние, че само едно скромно и чисто сърце е могло нявга да се приближи до Бога. Превела — Ц. Симеонова
към текста >>

20. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници.
Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек. Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част. До тогаз бяха изхарчени вече 2½ милиона франка, като се предвиждаше за доизкарване още толкова при една работа от още две години. („Гьотеанум" е открит в края на септември 1928 година, макар и не напълно още довършен). В български левове цялата сграда се пресмята да струва около 125 милиона лева. Зданието има строителна плоскост 1500 квадратни метра, а вместимост 105,000 куб.м.
към текста >>

21. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке.
мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение.
Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят. Той показва пътя на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта. И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г. във Вердюн, в следващите години в Швейцария, миналата година в Лихтенщайн, а сега (1930) в южна Франция. В цяла книга на френски, немски, английски и есперанто - са предадени възторжените отзиви на французи, англичани, немци, шведи и пр., участвували в творческата, съзнателната, а не разрушителна работа в Лихтенщайн, където братята работили на полето, а сестрите готвили, чистили, и всички като войници на мира с мотика в ръка са градили новия свет на обич и братство между народите.
към текста >>

Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности.
Тая година тези приятели на мира са работили в с. Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение. Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира.
към текста >>

23. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято".
Човекът обаче (индивидуалността) продължава да живее в тъй наречения „астрален мир", в тая универсална област на съзнанието или в тоя космически план (поле), който у кабалистите е известен под името „мирът на духовете". Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято". Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или небесата) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир. При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части.
към текста >>

24. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път!
към текста >>

Лятото!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!
към текста >>

Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината.
към текста >>

– трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Теофана Лятото на Рила! Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар.
към текста >>

Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!
Лятото! Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти! Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път! Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила! * Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги.
към текста >>

* Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.
А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден! Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност! * Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.
към текста >>

25. СЛУЧАЙ, КОЙТО ОЗАДАЧАВАТ- АСПАРУХ БИРНИКОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”.
Нова хижа в Рила Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол”. Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди-гьол” и на хижа „Скакавица” от Рилския манастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари.
към текста >>

Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства.
Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи „Мусала” и „Скакавица”, но тя е необходима за кратък подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила – Еди-гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя” и техния Учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня”. Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни каменари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилски манастир – Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време, по този на много места опасен път. Д-р С. Г. Из в. „Мир”, 5. X.
към текста >>

26. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях.
Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците. В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни. Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи.
към текста >>

27. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

* * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането. Жител от село Тракиец, който лично му разказал случката, отишъл да смеле брашно на една от водениците в края на самото село, която е водна – имала е за двигател хоризонтално колело с вертикална ос, на улей. Той е бил с детенцето си, което е било на около пет години. Последното се било заиграло около воденицата, а той, улисан в работата около мливото, не обърнал внимание къде играе детето и че то било на опасно място до самия улей. Детето, играейки на това място, се хлъзнало и паднало в улея, пълен с вода.
към текста >>

28. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>

29. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели.
С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията. Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория.
към текста >>

30. За сатурновата линия - Из беседите на Учителя Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод.
Но не спирайте тук! Вървете напред! Пред нас е цяла планина за изкачване, окичена както с много красоти, тъй и с много опасности. Вървете, не бързайте, но и не спирайте. Стъпка по стъпка, крачка по крачка, но все напред! Сега е пролет, нека бъде пролет и в нашия ум, а той е градина; нека я обработим, като отгледаме най-чистите мисли, а в сърцето си най-благородните чувства и само тогава можем да очакваме хубаво лято на живота, когато всичко благородно, което сме посеяли и всичко възвишено, което сме проявили, ще даде своя добър плод. Само така, в такава светлина разбирано и прилагано, вегетарианството има да изиграе важна роля, както в индивидуалния, тъй и в общия живот. Г. С. Г
към текста >>

31. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно.
А този край е начало на нещо ново. Каква мистична тишина цари тук, тишина, при която по-лесно можеш да чуеш гласа на Безграничния! Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни преспи! Когато съзерцаваш всичко това, ти нямаш ли предвкусване на онази Хармония и музикална атмосфера, която характеризира Разумния свят! Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно. Ранни зори. Всички ставаме радостни за това, което този ден ни е приготвил. Тръгваме за Изгревния връх. Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен!
към текста >>

32. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли.
Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав!
към текста >>

33. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид.
към текста >>

34. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това ще продължи и през това лято.
Този факт е бил установен с паралелните наблюдения и изследвания на астрономите от обсерваториите в Шангхай, Науен и Бордо. В резултат на своите внимателни изследвания астрономите от гореспоменатите обсерватории са дошли до заключение, че цялата оная колосална маса земя, която съставлява европейския и азиатския континенти се намира в постоянно движение под влияние на луната. В свръзка с тия наблюдения се правят наблюдения за влиянието на луната върху климата, растежа на растенията, живота на животните и пр. Отдавна е известно влиянието на луната върху лунатиците. Представяне на мистични драми в Швейцария.- В „Гьотеанум" в Дорнах до Базел са били представени тая пролет някои мистични драми. Това ще продължи и през това лято. Например на Великден е била представена мистичната драма: „Смъртта на Манес" от Алберт Стефен. На Св. Дух била представена драмата „Портите на посвещението" от Щайнер. През август ще се представят „Изпитанията на душата" от Щайнер и избрани части от втората част на „Фауст" от Гьоте. Идеите на Всемирното Братство в чужбина.
към текста >>

Книгата ще излезе към края на лятото.
Лулчев, цена 2 лв. Двете книги са издания на книгоиздателство „Братство" - Севлиево и се изпращат срещу 10 лв. пощенски или гербови марки. Открива се подписка за записване абонати на книгата „Шестото чувство на човека" от добре известния френски учен, академика Шарл Рише. Книгата съдържа научно проверени доказателства - наблюдения и експерименти, които установяват по неоспорим начин съществуването на шестото чувство – ясновидството. Книгата ще излезе към края на лятото. Предплатилите ще я имат за 20 лв. След излизането от печат ще струва 40 лв. На всеки 5 предплатили абонати, шестият се дава безплатно. Поръчки до: книгоиздателство „БРАТСТВО” - Севлиево. Пощ. чекова с/ка 2201.
към текста >>

35. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяко лято те правили сбор по височините на Кавказките планини!
Но за сълзи ти си доста горд. Тогаз нека аленият карамфил, символ на любовта, да се разцъфти на твоите гърди! Върви! На пътя ще те срещна аз! - Странник Ялексей". Всяко лято те правили сбор по височините на Кавказките планини! Там прекарвали известно време. Право забелязва редакцията на списание „Окултизъм и йога", че основаването на това Братство на светлия град се дължи на копнежа на руската душа към мистическа храна и този дух на руската душа говори за огромните духовни сили на славянството. Странник Алексей в 1929. година писал писмо, че временно се разпущат всички кръжоци на братството за няколко години - до определена дата. Проф. Ханс Дриш и метапсихиката.
към текста >>

36. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж.
Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място. То е удобно, красиво, на едно възвишение и от там се откриват широки хоризонти: вижда се цялата източна част на Розовата долина. То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона. Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона.
към текста >>

37. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр. 1937 г.) впечатленията си, както и свое¬то гостуване в България, така и, по специално, от гостуването си на Изгрева. Статията, която ще бъде отпечатана последователно в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България. Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. След една кратка бележка от редакцията, която предава гор¬ните сведения, следва първата част от статията на бр. Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част: Миналата година през един летен ден, след като преодолях много трудности, можах да отпътувам за България.
към текста >>

38. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година. Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка. Защо събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори: "Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички! Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем. Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички! " Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила! ПРИ КОТВАТА Ето, лодката тихо цепи водите на второто езеро "Елбур" Кой е в нея?
към текста >>

39. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС НА ГОСТИ ПРИ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ. Пътни бележки и впечатления от В. Урб, член на естонското метапсихично д-во. (Продължение от кн. 6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене.
към текста >>

Но миналото лято отпътуването малко закъсня.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС НА ГОСТИ ПРИ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ В БЪЛГАРИЯ. Пътни бележки и впечатления от В. Урб, член на естонското метапсихично д-во. (Продължение от кн. 6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра. Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла вода - нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене. Привлечен от височините, по които още имаше снежни.
към текста >>

40. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна.
По-точно казано, белези за тоя странен свят щяха да бъдат само ония отсечки от правата линия, които са преминали през "нещата" на света и, които кой знае как изглеждат, но нам се представят като отсечки. Правата линия ни дава и една своеобразна посока за мислене. Ние се връщаме при нея само ретроспективно и интуитивно откриваме, че нейна съставка е точката. Правата линия крие в себе си по особен начин идеята за безкрайността, защото ние не можем да посочим конкретно никое място в развитието на тоя едноизмерен процес, който да наречем негово начало. Тая безконечност, на която всяка точка отговаря на дадени условия, е своего рода праволинейна безконечност. Ние, които живеем в триизмерния свят, си представяме пространствената безкрайност като триизмерна, но ако нашето съзнание беше слято с правата линия, нашата безкрайност щеше да бъде линейна. В геометрията при определяне правата линия се казва "редица точки", но това е едно статично определение без идеята за движение, което има известна непълнота, защото, както вече споменахме, началото на разкриване всички видове пространства (континиуми) започва и е възможно само с движението. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Тя е символ на онова придвижване, при което се постигат бързо и безкомпромисно желаните неща. Идеята за правата линия в човека създава прякото, не познаващо такт, първично движение, което крие някаква допотопна суровост, смелост и неизменност. Правата линия не е за хитрите, дипломатите и гъвкавите хора.
към текста >>

41. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи?
към текста >>

42. ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма.
Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината – чрез човешкото сърце. Светлината е в връзка с мъдростта, а топлината – с любовта. Външният начин за изразяване на любовта е чрез светлина и знание. Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта. Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма. Тогава дните са дълги, а нощите – къси. На тази светлина хората учат и добиват знания. Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг. Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото. Те се съсредоточават в себе си, понеже нима външна светлина, която да ги разсейва.
към текста >>

Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото.
Вътрешният начин за проява на любовта е чрез топлина и доброта. Външният израз на любовта представя лятото на живота, когато външната светлина е голяма. Тогава дните са дълги, а нощите – къси. На тази светлина хората учат и добиват знания. Вътрешният израз на любовта представя зимата на живота, когато всичко е покрито с сняг. Тогава хората влизат в домовете си, палят огън, отварят своите лампи и при тази приятна светлинка и топлинка започват да четат и да размишляват, да обработват и асимилират придобитият опит, така както консумират и храната, която са придобили през пролетта и лятото. Те се съсредоточават в себе си, понеже нима външна светлина, която да ги разсейва. Като им дойде гост, те го приемат, угощават го и обменят с него своят опит, почерпен през дните на външната светлина. Съвременните хора трябва да изучават двете страни на любовта – външната или мъжка, която е свързана с светлината, и вътрешната или женска, свързана с топлината. По този начин те ще разберат, защо съществуват противоречия в живота. Който иска да изучава мъдростта, да придобива светлина и знание, той трябва да търси външни благоприятни условия.
към текста >>

43. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И плодните дървета са още не обрани, на лятото се чува още песента, и още все са свежи цветните поляни, където с тихи стъпки минава пролетта.
Редят се тихи думи безмълвно в тишината. Трепти във мене нещо, трептят навън звездите и сипят светъл зрак над всичко на земята. НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее. През нейната тъга минавам с лекота. Душата ми сега за пролет все жаднее, за слънце и простор и радост, красота. И плодните дървета са още не обрани, на лятото се чува още песента, и още все са свежи цветните поляни, където с тихи стъпки минава пролетта. Във тихий храм душата ми ще може да те възпее в своя светъл блян, т еб, която си ръката светла сложи и даде ми да пия от извора свещен. И песента, която все се чува, събужда нови сили със своя нежен звън; и тихите мечти, душата ми бленува, напомнят незатихващ и безкраен сън. *** ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина при своя Бог се мълком приближих. На Него аз възложих своята молба, като дете пред него душата си разкрих. Че Той е Бог на всякоя надежда, на всяка вяра, всеки тих копнеж.
към текста >>

44. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса.
Обаче в най-последно време се извършва обратен процес - едно затопляне, което рязко е изразено в последните две десетилетия, но което е забелязано още през втората половина на миналия век. Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно. На затоплянето на водите на Баренцово море пръв обърнал внимание в 1921. г. H. M. Книпович. От 1919 година насам водата на Баренцово море значително се е затоплила в сравнение с предидущите времена. За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса. Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове. Във време на споменатия рейс през 1921 г. температурата на водата в това море на дълбочина 0-200 метра била по-висока в сравнение с данните за 1901 година. Разликата била средно 1,9 градуса. Изобщо от 1921 година до 1932 температурата на водите от повърхността до 200 метра дълбочина се е повишила - с изключение на 1929 година, която беше изключителна година с нахлуване на студени полярни въздушни маси в Европа.
към текста >>

през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев.
Не само водните пластове, но и въздушната температура се е повишила в тая северна област. Затоплянето е забелязано от 1919 година. Напр. от 1919 година границите на ледовете в Ледовити океан отиват по на север от нормалното. Напр. през ноември 1935 година температурата на въздуха в Шпицберген е била по-висока от нормалната с 10 градуса, на Мечи остров с 6.3 градуса и пр. Забелязва се в последно време повишение на температурата на въздуха и в Гренландия. Напр. през лятото на 1936 година в източна Гренландия било толкова топло, че от началото на юли месец ледената покривка на крайбрежието изчезнала до 72 градуса сев. ширина; такова явление не е било помнено от хората досега. В свръзка със затоплянето, в Гренландските води почнали да се явяват някои видове риби в по-голямо количество от преди, а други някои риби се появили за пръв път в тия води. Напр. треската почнала да се лови по западните брегове на Гренландия в по-голямо количество от 1925 година. Селдата, която по-рано е била неизвестна в Гренландия, сега е констатирана в голямо количество във фиордите на южна Гренландия на север от Сукертопен. Забележимо затопляне се забелязва и в Нова Земя. Напр.
към текста >>

45. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Лято е.
През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице. Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас. Лято е. Пътуват бели кервани по синия купол. Слънцето гори. Овцете се свиват една в друга, тежко дишат, а пастирската цев гали като милувка. С жажда гледат очите в далечното поле, където се люлеят нивите. Краткият дъждец е преминал.
към текста >>

Това е лятото на моята родна планина.
Между върховете е метната висока ярка дъга. Цветовете ù са музика. Една сърничка се подава от гората. В устата ù има стръкче зеленина. Очите ù са големи и умни като на дете. Това е лятото на моята родна планина. Есента има невидими ръце, с които усява всичко в злато и тъмна мед. Вихрушката, която гони падналите листа, е като шепот на тъжна приказка. По клоните има бяла паяжина. Жеравите си отиват с кратки подвиквания, а по лицето се търкаля една сълза. Дните са стихнали и угасват в златен прах.
към текста >>

46. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви.
Това са, разбира се, най-общи признаци, но и най-типични. Ще завършим това общо разглеждане на въпроса за линейния строеж на почерка с някои примери, от които ще стане ясно, как се комбинира линейната форма на почерка с други негови белези - нещо, което спомага да се разкрият известни особености в психиката на човека. Значението на нормално кръглия почерк ни е вече познато. Какво показва, обаче, силно закръгленият почерк, в който буквите стават действително "кръгли"? Пътем ще кажа, че названието "кръгъл почерк" не е твърде точно, защото в повечето почерци от този вид, кривите не винаги са части от кръг, а повечето пъти са части от елипси и параболи. В случая, обаче, почеркът наистина става кръгъл и това му придава нещо разлято, халтаво, мекушаво, особено пък като се има пред вид, че и съединителните линии между буквите, които са обикновено прави, се заместват с криви. Хора с такъв почерк са твърде чувствени, безволеви и мекушави, податливи на чужди влияния. В някои от тях често се чете немарливост и безгрижие. Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията.
към текста >>

47. ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Д. Антонова ЕДИН И СЪЩ Един и същ, и в зимата, и в слънчевото лято, Един и същ, и неизменен.
Д. Антонова ЕДИН И СЪЩ Един и същ, и в зимата, и в слънчевото лято, Един и същ, и неизменен. Ти бдиш със бащинска грижливост. над пътя ни красив и неотменен. Един и същ, и в пролетната песен, и в есенния труд, и в зимната неволя, в покоя на нощта, и в нейното мълчание, и в мрачния затвор, и в песните на воля. Един и същ, над всичко Ти с усмивка ръката си простираш неизменна, над цветето, над бора, океана, над слънцето и цялата вселена. Един и същ във знойната пустиня, в градините, плода където зрее, и в царството на ледниците вечни, и в царството, където слънце грее.
към текста >>

48. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво.
Ние сега се чувствуваме по-силни в усилията си да създадем във франция едно солидно ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувствуваме по силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образа Божи. Роже Фаетаз, Доктор по физика от Парижкия университет За нашето дългоденствие. Някои правила за спането Времето, което е необходимо за сън, зависи от много условия: от индивидуалното състояние, от възрастта, от климата и пр. Ето защо, сънят не може да се мери с часове. Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото.
към текста >>

49. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон.
Ще кажем само, че този съвпад в Стрелеца - знак на религията, етиката, философията, на йерархичната Юпитерова концепция за социален строй - между "революционера", "реформатора" Уран и "утописта", мечтателя за нов социален ред, Нептун, е израз на оная дълбока революционна нужда, която човечеството е изпитвало в оня момент. Вярно е, че хиляди и хиляди индивиди по времето на Маркс са се родили под същия съвпад. Ала Маркс е бил "избранникът", уреченият от Природата "man of destiny", както се изразяват англичаните, човекът, който е требвало да стане фокус на набраната революционна енергия, напираща да се прояви навън. Присъствието на тия планети в интелектуалния, философски знак на Стрелеца - знак на доктрините - показва, че революционните идеи е требвало да се оформят първом в стройна доктрина. Този съвпад е в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби - знак на нашата, християнска епоха и последен, "ликвидационен" знак в Зодиака. Сатурн, последна планета от "подлунния свят" на древните, символ на всичко старо, установено, излято в строго определени форми, действуващо с автоматизма на традицията, е атакуван от трите "транс-сатурнови" планети - Уран, Нептун и Плутон. На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение.
към текста >>

50. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха.
След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си.
към текста >>

– Остави се, цяло лято не съм яла.
След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим.
към текста >>

Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него?
По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.
към текста >>

51. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве. Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви сгради и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева. Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци.
към текста >>

52. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят.
Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли!
към текста >>

Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде!
И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф.
На път за шумния град те решиха отново да посетят Учителя в най-скоро време. По пътя лекарите водят оживени разговори. Оня, който говори, как вярвал в доброто в своето детинство, каза: – Онова, което имах в детинство, отново нахлува в мен и ме изпълва със своето очарование. Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси.
към текста >>

54. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година.
Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година.
към текста >>

55. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

След съня на вълшебното лято Есента разпилява злато. А.
О, иде той – денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл със себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той – денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. S. ИМПРЕСИЯ Отзвучала е волната песен Над класилите ниви и полета. Над стърнищата морни се носи И тъга, и покой за земята. Отзвучала е волната пътен, Отлетели са птички на юг. След съня на вълшебното лято Есента разпилява злато. А. ИЗВОР Чистият планински извор блика тихичко без шум. И примамва изжаднели по прашасалия друм. Чашка, две и веч отново Всеки бърза в своя път, и в душата му остава Споменът за тоя кът.
към текста >>

56. DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято.
Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен.
към текста >>

57. DU MAITRE: LE NOUVEAU QUI NAIT Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аз това лято посещавах една духовна школа на тъй нареченото движение „християнско лекуване".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Една американка от Ню-Йорк, която се е занимавала с окултни науки и е чела в превод на английски беседите на Учителя, пише на едно лице в България следното писмо: „Много се интересувам от утринните упражнения, наречени паневритмия, които са придружени със специална музика. Трябва да е чудесно да има човек за учител едно такова лице като Вашия Учител. Аз това лято посещавах една духовна школа на тъй нареченото движение „християнско лекуване". Прекарах в курса 8 седмици и през това време почувствувах, че всичките- ми клетки бяха изпълнени с любовта на Бога. Цели два месеца ушите ми слушаха думи на любов, хармония, мир и радост. Това беше небето на земята. Там почувствувах, че най-после съм дошла у дома си, след като съм била далеч през целия си живот. Аз желая да стана ученичка на Учителя и да работя за повдигането на човечеството в Америка.
към текста >>

58. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява.
Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие.
към текста >>

59. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото.
За мене всички народи са братя. Виждам, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т.е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за кооперативност ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура. За мене България сега се явява като източник на светлина, разпространителка на нови светли знания. Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото. Досега аз черпех духовни знания от Западна Европа. Сега малката България разпространява духовни културни идеи. Тя сега за нас е духовен Ерусалим. Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура.
към текста >>

60. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи.
Тогава справедливо и изобилно се излива благословението на обновяващата се природа във всички живи същества. Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят.
към текста >>

Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото.
Това изобилие на бликащ, на разцъфващ живот в природата, прави всеки млад човек активен, динамичен, пълен с идеи за социална справедливост и добро. Младият човек през пролетта е идеалист, пожертвувателен. Лотото, горещината прави хората по-пасивни. Ала младият е пак деен. Вие ще срещнете тогава млади хора да ходят из горите, из сенчестите места да четат книги, да правят слънчеви бани, да се къпят из реки и езера, да вършат земеделска работа, с една дума да използуват на своето време обновителните сили на лятото, на слънчевите лъчи. Само младите използуват най-разумно благата на природата през лятото. С това те поддържат своята жизнерадост, здраве и душевна бодрост. През есента младият човек е романтик, той пише любовни писма пълни с тъга и пропити с полъха на „мировата скръб". Есен е, тя внушава, тя създава в човека по-голяма глъбина, по-дълбоко чувство към природата и живота. Тогава зреят плодовете, цъфтят последните цветя, листата на дърветата променят в пъстри багри своя зелен цвят. Накрай, след като минат през пъстротата, листата стават жълти, златни.
към текста >>

Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото.
Чистотата и белината на снега повдигат настроението на младите. Свежестта и чистотата на въздуха укрепват здравето и събуждат у младите чувство и мисъл за правилно използуване природните условия за бодрост и извисяване на духа. През зимата са по-чисти мислите на хората, по-благородни техните чувства. Младите хора са най-отзивчиви и в това отношение, не защото са по-свободни от възрастните, но защото младите не могат да бъдат безразлични към всичко, което става в природата и живота. Безразличието е качество на старите, а до голяма степен и на възрастните. Не че те не биха могли да се радват на чистотата и белината на снега и въздуха през зимата или на засмения слънчев живот през пролетта и лятото. Това те биха могли да сторят отлично, ала традицията е сложила печат в тяхното съзнание. Те не могат да се афектират от природните събития, защото не е достойно за възрастта им, защото най-после не им прави впечатление нищо. Тяхната мисъл е по-важна. Тя е погълната изцяло от грижата за препитанието, от грижите на деня. Големите и специалните проблеми са за големи хора, за специални хора!
към текста >>

61. ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА - ПРОФ. Д. РОМАН Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима.
Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа. Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя! Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика.
към текста >>

62. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото.
В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески. Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.). Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане.
към текста >>

63. DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това издание съдържа новите ритмични упражнения, които миналото лято се играха за пръв път на Изгрева.
Слънчеви лъчи>/b>. Музика, движение и говор от Учителя. София, 1942. Стр. 32, големи осмини. Цена 25 лева. Това издание съдържа новите ритмични упражнения, които миналото лято се играха за пръв път на Изгрева. Книгата е разделена на три отдела. Първият отдел съдържа музиката на новите упражнения. Вторият отдел съдържа принципите, а третият отдел дава подробното им описание, придружено с четири фигури. Тия упражнения, наречени "Слънчеви лъчи", заедно с паневритмията и с проникването на новите идеи в живота ще има да играят важна роля за повдигането на човечеството. "Слънчеви лъчи" съдържат в себе си идеите на новата култура.
към текста >>

64. АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ - N. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и лято.
— Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? — Като пеете, строят се вашият ум и вашето сърце. Когато се обезсърчите, можете да се тонирате с музика. Добрият живот е музика. Животът не е тежък, но вашите разбирания за живота са тежки. Като пеете, зимата, която е вътре във вас, ще се смени с пролет и лято. Музиката ще ви бъде като средство за лесни постижения и във висшите области на Духа. Тя е мостът, връзка между висшите, напреднали Същества и човека. По този мост те ще дойдат и ще му помогнат. Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална.
към текста >>

65. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Един ден през лятото на 1940 година чувам гласа на мъжа си.
ЗАГАДЪЧННИ ЯВЛЕНИЯ Общение през пространството Живея в София. Един ден през лятото на 1940 година чувам гласа на мъжа си. Вика ме по име. Излизам, обаче не виждам никого. Когато мъж ми се върна в къщи, разправих му, че чух да ме вика по име. Той ми каза: — Когато днес вървях по улицата, имах тежък припадък от силни болки поради колики в стомаха. При припадъка успях да извикам само твоето име.
към текста >>

66. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни.
Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове. Задъхана, земята бърза да не пропусне скъпите мигове, през които соковете текат към нея като огромна река. Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед. Моят път води през златисти ниви, по които млади жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи. Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи. Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове.
към текста >>

Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя!
Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове. На двадесет години съм. Познах радостта и щастието. Земята за мен бе райска градина. Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя! В душата ми гори огън, в сърцето ми не стихват пожари. В моята торба има скъпоценно зърно. Моята мисъл е чиста като заснежените върхове, които тя ми сочи. Моето сърце е топло и от него се струи топла обич за моите братя. Тръгвам пак на път... Земята диша морно, вред тя разлива своето богатство.
към текста >>

Животът не е само пролет, не е само лято.
Къде са моите градини и ниви? И аз като всички хора искам да събера моята жетва. Годините бележат своя ход. Моите небеса понякога помръкват и гъсти облаци се трупат на моя хоризонт. Моята снага потръпва нявга от есенен студ. Животът не е само пролет, не е само лято. Аз опитвам плодовете и усещам, че те имат различен вкус. Моите дни са преплетени от две разноцветни нишки и аз чета по живата книга двата живота, които текат в мен като две различни реки. Аз съм вече възрастен мъж. Вкусих от сока на това, което хората наричат скръб. Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои.
към текста >>

67. МОЛИТВАТА НА ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ - S Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Неговата росна младост в лятото ще зацъфти с пълна кошничка тогава то пред теб ще се яви.
Не буди го! С ангелите разговаря, може би. Може приказки да слуша то за слънчевите дни. Ти почакай да се съмне, да просветне пролетта. Ще го видиш да раздава то усмивки в утринта. Неговата росна младост в лятото ще зацъфти с пълна кошничка тогава то пред теб ще се яви. О, не питай ти за него, то си легна и заспа. Не буди го! Нека бъде над съня му тишина!
към текста >>

68. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото.
И3 НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ИЗЛЕТ ДО ВИТОША Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед. Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга. Тръгваме преди зори.
към текста >>

69. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове.
Като художник с ясен поглед, поръси багри и петна, с палитрата октомври мина и пламна цялата гора. Вървя и слушам тези жалби в осиротилата гора — отеква в мене тъжен шепот от пожълтелите листа. ДРЪВЧЕТО Ти се спираш и поглеждам: — китно, цъфнало дръвце. Отминаваш и не знаеш, че е ангелско дете. Може би затуй привлича с тайната си чистота, и в сърцето струя влива то от свойта красота. Златно лято с топли длани милва малкото дръвце, то е вече украсено с първи, зрели плодове. Не за него са, — за други тия капки от лъчи; от дръвцето аз научих: давай щедро и мълчи! Д. Антонова ЖИВОТ Ти днес си звук — трептиш на птица в песента. А утре — звезден хор, ти — звук от вечността. И капчица си ти, море и океан, и семка, и дърво, и цвят благоуханен. И всичко, всичко си, Ти — звук от вечността!
към текста >>

70. РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора.
Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината. Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне. Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия. А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни!
към текста >>

71. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото.
Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани. Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас. Същата справедливост свързваше и царете с техните поданици. Кротки и разсъдливи бяха хората, честни и благородни; ценеше се само личната способност, а не богатството, което се падаше всекиму без труд; изобилието не ги караше да се забравят, те знаеха, че техният имот можеше да вирее само при взаимна любов и че завистта и егоизмът ще унищожат всичко. И докато божествената искра гореше в тях, те не се отклониха от пътя на добродетелите.
към текста >>

72. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека.
Тяхната хубост се струеше като песен през майски ден, като слънчев изгрев през ранна пролет. Кой е виждал цъфтежа на дърветата през пролетта? Това е велик празник, който природата устройва веднъж в годината. Щастливи са тези, които отблизо могат да присъствуват на това рядко чудо на пролетта. Цъфтежът на дърветата, това е омайният лик на слънчева страна, това е дивната песен на небесните жители, които слизат на земята, за да оплодят нейната снага. Беше знойно лято, когато тръгнах пак по същата пътека. Слънцето струеше на потоци своя огнен дъх и натоварени слънчеви кервани пренасяха огнената ласка на влюбеното му сърце. Редяха се топлите летни дни и бързаха да налеят със слънчев сок плодните чашки, в чийто скрити пазви той се превръщаше на чудно питие, по-скъпо от злато, по-сладко от мед. Отдавна цветните венчета като бели снежинки летяха по въздуха, подети от вечерния ветрец, отдавна там в малкото сърчице на цветеца зрееше плод, мъничък и незнаен, рожба на слънчевата усмивка и свежата волна капка. Слънцето пътуваше все на юг. Денят намаля, когато аз тръгнах за трети път по познатата градинска пътека, която сега беше окичена с узрели плодове.
към текста >>

73. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество.
Дим. Звездински ПРИ МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ Молитвеният връх прилича на параход, пристигнал от изток. Той е каменист и обрасъл с клекове. Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество. От това място всяка сутрин с песен и молитва сме посрещали изгрева на слънцето. А Великият Учител с Божественото си Слово посочвал ни е пътя на новия живот. На това свещено място безброй души са се раждали наново и са се изпълвали с дух и истина. От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата. Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала.
към текста >>

74. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято".
Тоя паралел съвпада по един любопитен начин с един странен извод от теорията на Drayson за космичната година. Ето в много бегли линии същността на тая теория: Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'. Този ъгъл, обаче, не е постоянен, но се мени по причина на един двоен феномен: 1) Преместването на еклиптичния полюс с 50".2 за една година и 2) Преместването на голямата ос на еклиптиката или линията на абсидите с 11".7 за една година. Тези две ъглови премествания действуват в такъв смисъл, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години! Може да се каже още, че върху небесната сфера северният небесен полюс (точката която отговаря на северния земен полюс) описва кръг с постоянен радиус 29°25'47", около една точка в пространството, която отстои от еклиптичния полюс на 6°. Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима". Последната велика зима е почнала 13,583 години преди Христа. Тая зима отговаря на ледения период, когато северното полушарие на земята е било вкаменена и страшна ледена пустиня. Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя.
към текста >>

Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота.
Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет?
към текста >>

Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима.
Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени!
към текста >>

75. ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ-К.Е. КРАФТ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Особено увеличена е тази нужда през пролетта и лятото, когато организмът ни е в своя биологичен възход.
Тази, така наречена, „биологическа пролет" трябва да се дължи на покачената чувствителност на вегетативната нервна система през пролетните дни. Тази чувствителност, която се наблюдава чрез ускорения растеж на децата през пролетта, се дължи на повишеното фосфорно и пониженото калциево ниво в кръвния серум през това време. Финзен намира, че съдържанието на червеното кръвно вещество в кръвта през пролетта е по-голямо, отколкото през зимата. Изследванията на Щауб и Голвитцер-Майер дават да се види, че кръвната реакция през пролетта е по-кисела, отколкото през есента. Мускулната сила (по Леман) се покачва през пролетта, От голяма биологична стойност е и фактът, че нуждата на витамини в организма през четирите годишни времена е различна. Особено увеличена е тази нужда през пролетта и лятото, когато организмът ни е в своя биологичен възход. Според проф. Хес нуждата и съдържанието на витамини в организма е в пълна зависимост от действието на дорно-лъчите. Тези имат едно максимално влияние върху биологичното поле на земята през месеците: юни, юли и август и през дневните часове от 9 ч. (сутр.) до 14 ч. (след об.), Видно е, че тялото ни през пролетта и лятото се намира в пълен възход на своя органически живот.
към текста >>

(след об.), Видно е, че тялото ни през пролетта и лятото се намира в пълен възход на своя органически живот.
Особено увеличена е тази нужда през пролетта и лятото, когато организмът ни е в своя биологичен възход. Според проф. Хес нуждата и съдържанието на витамини в организма е в пълна зависимост от действието на дорно-лъчите. Тези имат едно максимално влияние върху биологичното поле на земята през месеците: юни, юли и август и през дневните часове от 9 ч. (сутр.) до 14 ч. (след об.), Видно е, че тялото ни през пролетта и лятото се намира в пълен възход на своя органически живот. То се подготвя всячески. Растежът е ускорен. Кръвта показва най-добри качества, нужни за нормалния живот на клетките; нервната система е активирана и поддържа една будност в хармоничната проява на отделните органни системи; съдържанието на ценни соли в телесните течности е увеличено и кръвоносната система улеснява до максимум задачите на кръвта. Обратно, през есента организмът изпада в състояние на ограничени възможности. Защото докато през пролетта той бе облагодетелствуван от самата природа, през есента е подложен на всестранни изпитания.
към текста >>

76. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото лъчисто и пламъка на любовта.
Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2. ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя. На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото лъчисто и пламъка на любовта. Сега са скръбни, уморени след своя кратък, жертвен път; не знаят те, че пак на пролет отново тук ще се родят. 3. МОЛИТВА Ти само можеш, Ти Един, сърцето с вяра Те зове, О, съкрати тез дни на скръб, да стихнат сълзи и страдания. Пламтят огромните пожари, Трепери цялата земя, и всеки миг все нови рани и вик в човешката душа. Ти само можеш, Ти Един, простри десницата си, спри на злото вихъра стихиен и нека дойде мир! * * * В.С.Н.
към текста >>

77. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
към текста >>

78. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
към текста >>

79. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година.
БЕСЕДИ Издадените досега беседи на Учителя според вида си са обединени в различни по големина томове. Всеки том обикновено съдържа беседите, които са. държани от месец септември - началото на духовната учебна година - до лятото на следващата година. Прието е беседите, които представляват една годишнина да се наричат “серия”. За да стигне до нас Словото на Учителя най-голяма заслуга имат стенографите, които са го записвали, и всички онези, които са поемали святото задължение да го подготвят и издадат. Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим!
към текста >>

80. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като пеете, зимата, коя-то е вътре във вас,ще се смени с пролети лято.
Като пее човек, всички клетки в него работят и се хармонизират. При болест-та трептенията на човека са понижени.Музиката ги повишава. - Каква е връзката на музиката с духовния живот на човека? - Като пеете,строят се вашият ум и вашето сърце.Когато се обезсърчи-те можете да се тониране с музика.Добрият живот е музика. Животът нее тежък, но вашите разбирания за живо-та са тежки. Като пеете, зимата, коя-то е вътре във вас,ще се смени с пролети лято. Музиката ще ви бъде като средство за лесни постижения и във висшите области на Духа. Тя е мост, връзка между висшите, напреднали Същества и човека. По този мост те ще дойдат и ще му помогнат. Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална.
към текста >>

81. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак.
Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него. Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме.
към текста >>

82. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И отивайки през лятото на 1938 г.
Учителят я ръководи вътрешно, бди над всяка нейна стъпка на Мировата сцена, защото тя е от актьорите, които насочва. Тя си СПОМНЯ: “Най-скъпите ми часове бяха тези, които прекарвах в приемната му стаичка на разговор по най-различни въпроси. ... Той ми даваше теми за стихотворения и разбиваше творческите ми музикални способности по чуден начин. Даваше ми стихове, които да поставя на музика и все ми казваше да пея и работя непрестанно.” Привързаността на В.Несторова към всичко, с което Учителя е свързан се проявява по рядко прилежен начин. Тя живее постоянно с мисълта, какво Той би направил, как Той би постъпил, от кое Той се нуждае. И отивайки през лятото на 1938 г. за първи път на Рила тя носи този импулс в себе си. Още с пристигането си там вижда, че изворчето “Ръцете, които дават” е затлачено с пръст. Дълго и старателно го почиства, докато възвърне истинския му вид, и водата потече отново в красиво, чисто корито. Каква е нейната изненада, когато след няколко дни, веднага след като пристигнал Учителят се отправил към изворчето. Нейната радост е голяма.
към текста >>

83. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия.
Това не било задача, а едно вътрешно виждане в душата му, която била отворена към животните, като към по-малки братя. Действително, в живота на Борис често имало случаи, когато той разговарял мислено с тях и откликвал на нуждите и болките им. Умеел и да трансформира тяхната зла воля. След време, много по-късно, когато бурите на живота отминават, Борис Николов написва малък сборник с разкази-спомени, наречен "Среща с малките братя”. Поместеният по-долу разказ е включен в него. МАНАСТИРЧЕТО “СВЕТИ СПАС” Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме 6 малкото манастирче “Св.Спас”, разположено на един андезитов хълм, недалеко от Ямбол. Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове.
към текста >>

А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето.
Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода. А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето. Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис.
към текста >>

Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя.
Осигурява условия на Елена Андреева, за да довърши едно изключително важно дело - дешифриране на останалите необработени беседи на Учителя. Тя се усамотява и работи непрестанно в продължение на десетина години докато свърши работата. Беседите са запазени при сигурни хора. Наближават тежки времена за Братството. Борис Николов предчувства това. Веднъж на Рила, през лятото на 1949, той отива при брат си Николай и споделя: “Сънувах един сън нощес, и искам да ти го разправя. Сънувам, че група приятели се намираме в една постройка. Поглеждам навън и виждам към нас връхлита мътен порой, буйна, мътна вода. Тя дойде около постройката, която се клатеше, тресеше се, но устоя, не се събори. Бях обзет от тревога и се събудих.” Тази тревога не напуска вече съзнанието на Борис Николов. Той предусеща тихия тътен на задаващата се буря за Братството.
към текста >>

84. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа.
6 февруари 1996 Аида се свърза с една духовна сестра в Сао Паоло. Прати й филма „Паневритмия“. Днес се получи писмо, в което се казва: „Ние тук сме повече от 50 души - практикуваме Паневритмията. Четем книгите от Аида и сме много доволни.“ 28 юни 1995 Днес получих писмо от Буенос Айрес, от едно момиче на 23 години. Казва се Джисела. Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа. Очарована е от Учителя. Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света. Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас. Тя ни обича и ние я обичаме.
към текста >>

85. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив.
Иначе слугите ще излязат по мегдани и кръстопътища и ще поканят на твое място де когото срещнат. 22 Март —начало на нов живот! Влиянието но слънчевата енергия. Из „Силите в Живата Природа“ Слънцето представлява един резервоар от жива енергия за цялата слънчева система. Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Този процес се повтаря и през деня — слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохажда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен! Той постепенно намалява до пладне. След това започва отливът и най-силния отлив е към залязването на слънцето.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки!
Потрябва пак дъжд за посевите, заповядват да вали, вали: слънце, вятър, кога каквото пожелаят става съгласно желанието им! Овощия, посеви, всичко расте отлично. Дохожда време за зреене на черешите, а те едри, червени като никога. Започват да ядат от тях, а те горчат, в уста не се турят! Е, казали си, може да сме им сбъркали вятъра или слънцето тази година: догодина ще знаем по-добре да наредим времето, и без череши ще минем, да гледаме житото! Идва лятото, узрява житото, а зърно .... едро като дренки! Ожънват го, овършават го, смилат, омесват хляб и той горчи, не може в уста да се турне! Сигурно слънцето му сме сбъркали, хайде догодина ще знаем какво да правим, за тази година си имаме ланско жито, с него ще прекараме. Втората година пак нареждали времето, слънце, вятър, дъжд, вятър, дъжд, слънце, пак всичко се родило в изобилие, но пак всичко горчи, нищо не може да се яде! Видели се селяните в чудо. започнали да обвиняват тези, които редили времето, че не знаели кога какво да искат, сменят ги за новия сезон, а за храна взели в заем от съседните села.
към текста >>

87. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата.
И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен.
към текста >>

88. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата.
Впрочем не само като лечебно средство може да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Онова разнообразие от условия, които обуславят развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм и в деня има прилива и отлива на слънчевата енергия: от 12 часа полунощ до обед трае прилива, а от пладне до 12 часа среднощ — отлива. Максимума на дневния прилив е при изгрев слънце, а минимума — при залез. Ето защо ранните часове на зората и изгревите носят такъв изблик на животворна сила пролетес. Особено през пролетта, защото и големият ден — Година си има своя изгрев, своята пладне, своя залез и своята полунощ. Изгревът на Годината — това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността.
Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни!
към текста >>

90. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи.
Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно.
към текста >>

91. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това лято гости на Братството са сестрите Амалия Вайланд, Анна Мазурс и Емилия Вилумсон, от Рига, Латвия, където има група последователи на Бялото Братство.
кутия, 6 — Бургас. Бялото Братство в България все повече разширява своите връзки и влияние в чужбина. В редица чуждестранни списания се появяват благоприятни отзиви и статии за движението. Мнозина вече се интересуват, а има и такива, които идват нарочно в България да се запознаят по-отблизо и да изучат движението на самото място. Особено Есперанто много допринася за това. Това лято гости на Братството са сестрите Амалия Вайланд, Анна Мазурс и Емилия Вилумсон, от Рига, Латвия, където има група последователи на Бялото Братство. Те са се запознали с учението чрез Есперанто, а сега изучават български за да могат да четат беседите в оригинал и да ги превеждат на своя роден език. Тазгодишния летен лагер на Бялото Братство разположен в очарователната местност „Седемте езеро" в сърцето на Рила, продължи около два месеца. Летуващите достигнаха до 200 души. По възраст — от 2 години до 80 години. Сами, без никаква външна помощ те построиха на лагера една малка хижа.
към текста >>

92. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе.
Вместо да пиете вино и ракия, яжте грозде и пийте гроздов сок! Има ли нещо по-хубаво от плода на лозата? Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж! Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина. Ний носим здраве, бодрост и щастие. Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе. „Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж!
към текста >>

И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти!
„Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж! И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти! „Яж, и благодари! Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние. Благодари на лозата, за нейните усилия и щедрост. „Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал.
към текста >>

93. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо.
В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери. В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата. Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа животинското и човешкото царства. Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили. Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година.
към текста >>

94. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко.
През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (в същност дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22. март нататък земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. (И летните лъчи действат, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана, и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четиритех годишни времена указва четири вида влияние.
към текста >>

През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта.
От 22. март нататък земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко. (И летните лъчи действат, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана, и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четиритех годишни времена указва четири вида влияние. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22. март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: От 22.
към текста >>

Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив.
(И летните лъчи действат, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана, и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четиритех годишни времена указва четири вида влияние. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата — отлив. Затова най-благотворното влияние на слънцето започва от 22. март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: От 22. март земята работи по-творчески. Творческите й сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на земята, тогава творческата дейност на земята се увеличава, и затова имаме тогава този силен растеж; най голямата органическа работа се свършва тогава.
към текста >>

сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен.
Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на земята, тогава творческата дейност на земята се увеличава, и затова имаме тогава този силен растеж; най голямата органическа работа се свършва тогава. Най-добрите месеци за обновяване са от 22. март, през целия месец април и май до 22. юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по б ч.: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 ч. сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по къса. Зимно време е обратно. (следва) Из книгата „В царството на живата природа“. ---------------------------- *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето.
към текста >>

Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по къса.
март, през целия месец април и май до 22. юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по б ч.: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта — това е пролет; от 6 ч. сутринта до 12 часа на пладне — това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на слънцето) — това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по къса. Зимно време е обратно. (следва) Из книгата „В царството на живата природа“. ---------------------------- *) В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на земята, ще възприемаме не чрез земята, но направо от слънцето. Там ще бъде свободата ни. Напр. светията и другите напреднали същества приемат направо от слънцето.
към текста >>

95. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди.
Така че ако може да се каже за какаото, чая, кафето, киселеца, резена, спанака, че те благоприятстват за изработването и осаждането на оксални и уратни соли в артериите и в различните вътрешни органи, за домата може високо да се заяви, че погрешно е набеждаван досега за същата пакост. Доматът, може да се каже, съвсем не съдържа оксална киселина и никога не причинява отделянето на пикочни киселина в организма. В реда на зеленчуците и плодовете, които се препоръчват за ставноболните, ревматиците, на страдащите от пясъци, доматът трябва да заеме почетно място. Той трябва да се препоръчва на тия болни, стига само добре да го смилат. Той опреснява кръвта на уморения работник. Той е, тъй да се каже, живото и сочно месо на лятото, което отдава кръвта си, за да ни възроди. Салатата от домати, поръсена с естествен винен оцет и зехтин, е незаменима. Яжте домати! Д-р Луй Делатр Книжнина Житно Зърно, кн 9—10. С тази двойна книжка сп. „Ж. Зърно“ завършва своята седма годишнина.
към текста >>

96. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие.
Защото Любовта всичко дава! Н. Неделчева Практически съвети за здравето (по беседите на Учителя Дънов) За пиенето на топлата вода Много болести, причинени от простудяване, се дължат на пиенето на студена вода и на разни изстудени напитки, както и от яденето на ледено (сладолед), студени дини и много други. Ето защо, всички онези, които желаят да запазят здравето си от много чести и опасни заболявания, необходимо е винаги да пият кипнала вода, чиято температура да е по-висока от естествената топлина на тялото. Пиенето на кипналата, гореща вода е една голяма необходимост както за предпазването на здравия организъм от заболявания, така също и за оздравяването на заболелия вече. Кипналата вода е освободена от много заразителни микроби и като се пие гореща, лесно се усвоява от организма и го снабдява с необходимата му топлина, а изпитата студена вода, за да се затопли, отнема голямо количество органическа топлина и предизвиква понижение на естествената температура на тялото, което е вече едно условие за простудяване и ред други усложнения, свързани с него. Затова най-добре е зимно време да се затопля водата да кипне и да се пие, колкото може повече гореща, а през лятото може да се оставя в стъкло и да стои на слънчевата светлина докато се затопли и тогава да се пие. Когато, обаче, човек е принуден по необходимост да пие студена вода, поради невъзможност в дадения момент да я затопли, тогава студената вода трябва да се пие бавно, на глътки, като се задържа в устата, докато се затопли, и след това се глътва. Пиенето на топлата вода има това голямо преимущество, че винаги може и е полезно да се пие, в каквото и да е количество безразлично дали е човек уморен или не, а пиенето на студената вода е винаги опасно в малко и голямо количество било при уморено или при починало състояние. При здравословно състояние на организма най-полезно е да се пие топлата вода половин час преди ядене и 2 часа след ядене. Пиенето на каквато и да е вода и в каквото и да е количество през време на ядене е винаги вредно, защото се разреждат стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Когато организмът на някого е в болезнено състояние било от простудяване, стомашно разстройство, главоболие, треска и от много други вътрешни заразителни болести, то първото условие за спиране развитието на болестта е да се прекрати всякаква храна за два три дена и да се пие често колкото може по-голямо количество кипнала, гореща вода, за да се предизвика много пъти изпотяване на организма.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат.
Да посрещнем слънцето, защото то ни дава живота! Да го посрещнем, защото само то може да ни изпълни със сила, д ни даде красота и щастие. Да го посрещнем, защото иначе ще останем гладни и жадни, далеч от Божествения пир, който всяко утро то устройва. Да посрещнем слънцето! ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ги съчетаваме добре, по-разнообразно, сменяйки комбинацията според сезона, консумирайки сладките плодове през зимата и киселите през лятото, ние ще живеем с диета, задоволяваща всички нужди на човека.
Такъв е например банана. Този плод в топлите страни е главна храна на тамошните жители. Плодовете на умерения пояс не са толкова пълни с хранителни вещества и затуй, за да се живее с плодове само, има нужда и от други допълнителни плодови храни. Ако ние ги комбинираме разнообразно, ще имаме всички елементи, изисквани от организма. Смокини, бадеми и ябълки, грозде, орехи и круши или сливи, образуват всичко, в което се намират елементи, необходими за организма. Ако ги съчетаваме добре, по-разнообразно, сменяйки комбинацията според сезона, консумирайки сладките плодове през зимата и киселите през лятото, ние ще живеем с диета, задоволяваща всички нужди на човека. Тези, които нямат възможност да консумират много разнообразни плодове, могат да ги заменят с пшеничен хляб, който е доста пълен с елементи, липсващи в неупотребените плодове. Да анализираме накратко преимуществата, физически и духовни, като резултат от такъв живот. Първом, храната, съставляваща тая диета, е най-хранителна, тя от всички други е най-подходяща за нашето хранене. Тя доставя необходимата материя за да се запази топлината на тялото и работоспособността, физическа или умствена. тя еднакво подкрепя изморените клетки.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота.
Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате? Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „ спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта. Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна.
Седмицата се урежда от Министерството на народното стопанство паралелно с въздържателните дружества. Ще бъдат устроени сказки и изложби, в които ще се изтъкне ползата от гроздето и плодовете и ще се направи пропаганда за масовата им консумация. Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17843794822693