Търсене в текстове за 'Лула'

Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже.

Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година.
към текста >>

И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.

И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.
След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров. Комодора. Вандербилт.
към текста >>