Търсене в текстове за 'Лула'

Както пушачът като поставил на ухото си лулата и я забравил там, пък после пита и търси лулата си, за да пуши, така и биещите се - забравили лулата си на ухото (мира), а те я търсят.

Както пушачът като поставил на ухото си лулата и я забравил там, пък после пита и търси лулата си, за да пуши, така и биещите се - забравили лулата си на ухото (мира), а те я търсят.
Отговор на въпрос: До есента да се приберем в София има шанс, а може и по-рано. Войната е стигнала своята най-висока точка. Ще стане това, което никой не е очаквал. Войната вече е нежелателна от всичките народи. Мирът сега е на ухото. Както пушачът като поставил на ухото си лулата и я забравил там, пък после пита и търси лулата си, за да пуши, така и биещите се - забравили лулата си на ухото (мира), а те я търсят. Във всички има страх един от други и затова не се решава никой да заговори за мир. Сегашните хора приличат на ранения германец и французин от фран- копруската война, когато изоставени в нужда се примирили и станали приятели. Има божествен закон в света и народите трябва да вървят по него. Когато народът не върви по божествения закон стават сътресения. В света сега почва луната да управлява.
към текста >>

Седнала да пише и изведнъж в стаята нахлула една пчела, която я нападнала и искала да я ужили.

Тогава осмей ги тези двамата“. И Олга послушва Учителя и написала едно стихотворение и го рецитирала насам, натам. Успяла да ги осмее. Но преди да стори това станала една случка. Отишла в бараката си и седнала да напише и да осмее тези двама обявили се за светци чрез своята дарба, да пише поезия. Седнала да пише и изведнъж в стаята нахлула една пчела, която я нападнала и искала да я ужили. Взела един пешкир и започнала да се брани от атакуващата я пчела. Борила се около 10 минути докато успяла да изгони пчелата от бараката. Та духовете на Черната Ложа не били съгласни с онова, което тя трябвало да напише. Накрая се освободила от пчелата и написала онова, което трябвало да напише. Започнала да чете написаното пред братята и сестрите.
към текста >>

Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им, поради което полицията една ранна утрин нахлула в родната ми къща, очаквайки да ме намерят и питат кога съм дошла, къде съм и какво съм донесла, къртили первази и дюшамето, за да търсят нещо.

Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им, поради което полицията една ранна утрин нахлула в родната ми къща, очаквайки да ме намерят и питат кога съм дошла, къде съм и какво съм донесла, къртили первази и дюшамето, за да търсят нещо.
Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков. Укрита в Самоковския метох, където някога и Левски се бил крил от турците, сега аз, спотаена в една от килиите на леля Василиса, клисарката на черквата и приятелка някога на баба ми, ми подаде своята ръка. Там се хранех, там спях, там учех. Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити. Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им, поради което полицията една ранна утрин нахлула в родната ми къща, очаквайки да ме намерят и питат кога съм дошла, къде съм и какво съм донесла, къртили первази и дюшамето, за да търсят нещо. По-късно роднините ме гонеха от къщи заради този случай. Една ранна сутрин, мислейки че полицията не ме познава, поради дългото ми отсъствие от града, слязох до центъра до една будка и един стражар ме арестува. Добре, че бях с учебниците си в чантата. Закара ме в околийското управление, където имаше много арестувани, едни препитани, други чакаха да ги изпитат. Леко минах към изпитаните и да ме няма на първия камион в София.
към текста >>

4. 17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН

17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН (В.

17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН (В. «Алфа», г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 4) В една малка статия, озаглавена «Дъновизъм или спекула с дъновизма», в. «Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници, студенти и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци?
към текста >>

Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава.

Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава.
«Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници, студенти и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци? » А преди тия редове задава питането: «Има ли в България учени и богослови? Ако имаме, защо не излязат публично да развенчаят учението на Дънова, което е донесено у нас главно от Америка? » и накрая свършва така: «Властите не бива да оперират с общи фрази и с обвинения а forfait121... Необходимо е солидно изследване. И съобразно това да се действува. Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен характер - въпрос, чиято същина изглежда, че не познава. Поради тази причина, сам несъзнателно заблуден, той неволно заблуждава и своите недобре осведомени читатели. Тъй е то, такива са изобщо много наши журналисти: те имат претенциите на енциклопедисти и си въобразяват, че могат да пишат по всичко, в това число и по чисто духовни въпроси, които са от най-трудните, и при това още - от най-деликатните. Нищо чудно тогава, че нямаме сериозен печат, че поради това не можем да имаме и сериозна читающа публика, сериозно обществено мнение, понеже наистина такова мнение се създава от съответен печат, особено пък в страни като нашата, която се намира още в началото на своето културно развитие. Та сега - на въпроса. Не е прав в.
към текста >>

Търговията в познатия вид не беше нахлула в този мир, а заедно е нея и целия човешки порядък, цялата постановка на един живот, претоварен със много сметка, себичност, делничност.

Търговията в познатия вид не беше нахлула в този мир, а заедно е нея и целия човешки порядък, цялата постановка на един живот, претоварен със много сметка, себичност, делничност.
Реформата беше станала безшумно. Изгревските градини се различават и понятието “стопанство” в познатия вид не можеше да се прикачи на тези цветущи места, градини, където всичко изглеждаше необикновено, различно. Това понятие би загрозило Изгрева, би нарушило изцяло хармонията която съществуваше, би му отнела очарованието, което съществуваше. Общият пейзаж на Изгрева би загубил от своя блясък и своето съдържание. Плодовете и зеленчуците от тези градини не се продаваха. Търговията в познатия вид не беше нахлула в този мир, а заедно е нея и целия човешки порядък, цялата постановка на един живот, претоварен със много сметка, себичност, делничност. Учителят беше поставил здрава преграда между едното и другото разбиране и този човешки порядък на света не успя да нахълта и се загнезди на Изгрева. Изгревът не беше стопанство с обособени норми, цели и навици. На Изгрева имаше стол и продуктите се консумираха там. Една голяма част се складираше за зимата и за традиционните празници, когато плодовете се раздаваха. На Изгрева по времето на Учителя не се продаваше нищо.
към текста >>

А Лулчев - произлиза от двойния йероглиф, който е като лула.

Христов - само като поставим едно ударение на „б” - означава, че сте човек на Христа, човек който от миналото е вървял след Христа, и сега ще върви по пътя на Христа. - И ще стигна ли там, където стигна Христос - Голгота? - забеляза заядливо Христов. - Този път познахте! - отвърна Учителят и продължи: - Нали народът казва: „Бог и на подигравката помага.” И отново се върна на мисълта Си: -Вие сте човек, определен да помага на света! А Лулчев - произлиза от двойния йероглиф, който е като лула. Вие ще намерите този йероглиф и ще видите на какво е символ. Аз ще Ви кажа само това, което няма да намерите. Буквата „Л”, с която започва първото Ви име, се среща два пъти в третото и общо три пъти в трите имена. Тя означава човек, който е слязъл от небето и върви по своя определен път. Тя показва стремеж нагоре към небето, от където сте слезли.
към текста >>