Търсене в текстове за 'Лула'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка.
Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
към текста >>

2. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си. Като последствие на това, политико-социалните отношения на народите там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие. Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами. Западните народи сега са жертва на същите самолъжи.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име.
В живота си ние често сме чували въздишка, през която се долавят думите: .Отнеха ми едно скъпо същество! " Да се спрем при думите: "Отнеха ми го! ” и да се помъчим да разясним явното им безсмислие. Всъщност, казано направо, никой никого не може да отнеме. Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух.
към текста >>

4. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае.
към текста >>

5. -

В слънчевите петна ние не забелязваме някакви подробности, както не забелязваме такива, като гледаме отдалече в отворената врата на някоя къща, огрята от слънчевите лъчи, макар че в тази къща е нахлула обилна светлина.
По тази фотосфера се образуват слънчевите петна и огромните ерупции, прилични на страхотни вулкани, наречени протуберанси при които се изхвърля материя на стотици хиляди километри над слънчевия диск. Дебелината на фотосферата, сравнена с големината на слънцето не е много голяма. Слънчевите петна, които наблюдаваме там са вихрообразни пробиви във фотосферата като огромни кладенци към дълбочината на слънчевото тяло. Преди да се появи петно, на места се забелязват възвишения, които се пробиват постепенно. Създаденото петно почва да расте и понякога достига до такива огромни размери, че в него биха се вместили десетки такива кълба като нашата земя. В слънчевите петна ние не забелязваме някакви подробности, както не забелязваме такива, като гледаме отдалече в отворената врата на някоя къща, огрята от слънчевите лъчи, макар че в тази къща е нахлула обилна светлина. Имало е случаи, когато такива петна по слънцето са достигали размера на една тридесет и шеста част от повърхността на слънчевия диск и до осемнадесет земни диаметри (216,000 км.) Макар че слънчевите петна, продължителността на които е няколко месеца, представляват пробив във фотосферата от силните възходящи и низходящи течения на слънчевия „въздух“, те участват в около осното въртене на слънцето, както пробивите в нашата атмосфера участват във въртенето на земята. По движението на тия петна би могло да се определи, макар и не съвсем точно времето за около осното въртене на слънцето, средната продължителност на което е 25 дни. Едни изследвания показват, че на слънчевата фотосфера има енергия, която се намира между 45 и 50 гама на електромагнитните трептения. Тази енергия се преработва от веществата на нашата земя в други видове енергия. Ако фотосферата но слънцето се състои от вещества не от нашата периодична система, които слънцето преработва във вещества от нашата периодична система, следва че тия енергии идват от някой друг център или казано иначе, веществата на слънцето, които ние не познаваме, трептят в унисон с енергиите на друг някой център, в чиято непозната космична и гравитационна власт се намира нашето светило.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване.
На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници. Тръгнах с тях и научих, че те идеха да се присъединят към армията на султана, която потегля за Египет. Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“. Унинието, което ме бе обхванало, бе голямо. По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване. Такава бе апатията, която бе плод на моя фатализъм. „Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския бряг. Поради една дребна случка, която не заслужава да се разказва, аз останах на кораба след моите другари и стигнах на лагера късно през нощта. Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета.
към текста >>

„Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра.
Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета. Всичко бе мрачно и тихо. Никакъв звук не се чуваше, освен тоя на камилите, които се хранеха до шатрите. Като вървях напред, аз не срещах никакво човешко същество. „Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра. На пътя, в пясъка, аз съзрях нещо, което светеше. То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка.
към текста >>

Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка.
„Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра. На пътя, в пясъка, аз съзрях нещо, което светеше. То бе пръстен. Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе.
към текста >>

пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил.
Аз го вземах и го турих на пръста си, като реших да го дам на утрото на глашатая, който да открие притежателя му. За мое злощастие, аз го турих на малкия си пръст. Пръстенът беше много голям за там, та като съм бързал към огъня, за да запаля лулата си, той паднал, Аз се спрех да го търся из сеното, от което се хранеше едно муле, но проклетото животно тъй лошо ме ритна в главата, че аз изревах от болка. „Моите викове разбудиха тия, които спяха в шатрата, до която се хранеше мулето. Сърдити, за дето са обезпокоени, войниците бяха вече склонни да мислят лошо за мен, и те бяха уверени, че аз съм крадец, и че съм откраднал пръстена, за който твърдях, че съм го току-що намерил. пръстена ми бе отнет на сила и на следния ден аз бях бит, за дето го бях намерил, тъй като офицерът продължаваше да мисли, че боят ще ме накара да изповядам де съм скрил някои други ценни предмети, които напоследък се бяха изгубили от лагера, всичко това бе последствие от бързането ми да си запаля лулата си, и за дето бях турил пръстена на един пръст, който беше много малък за него, нещо, което само Мурад Нещастникът би сторил. „Когато, след излекуването на раните си, бях в състояние пак да вървя, аз отидох в една от палатките с червено знаме, за която ми бяха казали, че е кафене. Докато пиех кафе, чух един чужденец да се оплаква, че не можел да намери ценния си пръстен, който бил изгубил, при все че на три пъти съобщил чрез глашатая, че предлага едно възнаграждение от 200 жълтици на оня, който му го донесе. Разбрах, че се касае за същия пръстен, който бях имал нещастието да намеря. Отправих се към чужденеца и му обещах, че ще му посоча лицето, което бе взело насила от мене пръстена. Чужденецът успя да си вземе пръстена и понеже беше убеден, че аз бях действал честно, той ми подари 200 жълтици, като възнаграждение за наказанието, което аз несправедливо бях претърпял заради него.
към текста >>

Както обикновено, аз прекарах и тази нощ на палубата, като пушех лулата си.
Корабът, обаче, беше вече потеглил, та господарят ми, аз и балите трябваше да го следваме с една лодка. Когато най-после се качихме на кораба, капитанът каза, че той е тъй натоварен, че не знае къде да складира балите памук. След много мъчнотии. той се съгласи да ги остави на палубата, а аз обещах на моя господар да ги пазя деня и нощя. „Пътуването ни бе благополучно, и един ден вече видяхме брега, на който, както каза капитанът, ние ще бъдем рано на следната заран. Както обикновено, аз прекарах и тази нощ на палубата, като пушех лулата си. От как бях свикнал с този навик на лагера в Ел-Ариш, аз не можех да живея без опиум и тютюн. Мисля, че тази нощ умът ми трябва да е бил помрачен от непрекъснатото пушене, защото към среднощ аз дойдох на себе си в ужас. Скочих на палубата, на която се бях прострял, чалмата ми и балите, на които почивах, горяха. Аз събудих двама войника, които дълбоко спяха на палубата. Всички бяха ужасени, а смущението увеличи опасността.
към текста >>

Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук.
Капитанът и моя господар бяха най-деятелните, и помогнаха най-много за угасянето на пожара. Моя господар бе ужасно обгорял. „На мене не позволиха да помагам с нищо. Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие. Всичко, що се случи, се дължеше, наистина, на моята зла съдба. Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука. Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров. Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно.
към текста >>

Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука.
Моя господар бе ужасно обгорял. „На мене не позволиха да помагам с нищо. Капитанът заповяда да ме завържат за мачтата, а когато пожарът бе съвсем потушен, всичките пътници го замолиха да ме държи там завързан от главата до петите, за да не стана причина за друго нещастие. Всичко, що се случи, се дължеше, наистина, на моята зла съдба. Когато съм заспал, аз съм изпуснал лулата от устата си и тя е паднала върху балите с памук. Огънят от лулата се е изтърсил и е подпалил памука. Във всички пасажери аз навявах ужас и гняв, гледаха минута по-скоро да ме стоварят на суша, пък ако ще да бъде и пуст остров. Аз забелязах, че даже моя милостив господар чакаше нетърпеливо да се отърве час по- скоро от Мурад Нещастника и от неговата зла участ. „Естествено аз бях много доволен, когато ние стигнахме на едно пристанище и там бях развързан. Господарят ми даде една кесия с петдесет жълтици и, като се сбогува с мене, каза ми: „ако можеш, Мураде, употреби тези пари благоразумно. Може би цялата ти съдба да се промени от сега нататък“.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града.
При мисълта за всичко това, обля ме студена пот и аз припаднах над капака на фаталния сандък. Казват, че страхът предразполага хората към възприемане на зарази. Не знам той ли или нещо друго бе причината, но аз заболях още същата вечер и скоро ме хвърли в ужасна температура. Положението ми се влошаваше още повече, когато припадъкът ме оставяше, защото идвах на себе си и можах да мисля за злощастията, които моята зла съдба е донесла и на другите. При първото ми свестяване, аз се огледах и видях, че съм пренесен от хубавата ми квартира в една мизерна колиба. Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене.
към текста >>

0.25620698928833