Търсене в текстове за 'Логика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 63 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението.
58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение. Произведенията му са написани под формата на диалози.
към текста >>

2. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения.
Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."
към текста >>

Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика.
Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието:
към текста >>

Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод.
Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим.
към текста >>

Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците.
Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място.
към текста >>

Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."
Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света.
към текста >>

3. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
към текста >>

4. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота.
Той гледа само напред и нагоре. Осветените висини го теглят мощно нагоре. Той може да стане това, за което е избран, той се бори за благословията, за да може да я предаде и на другите. Неговата тояга означава съдържанието на свещените ръкописи. Това, което той е научил от тези ръкописи е неговата опора в живота. Чудната Мъдрост, която го е озарила от ръкописите, непобедимата логика на Учението го поддържа при неговия труден път през Пустинята на Живота. А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на душата, без да говорим за онова, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си. Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да превъзмогне превратните течения. Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен. Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е.
към текста >>

5. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка.
Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания. Тази особеност все повече се развивала с еволюцията на неоплатонизма и достигнала до систематезирането на цялата тогавашна философия и научно знание. Мистиката и изтънчената логика всякога вървели при неоплатониците ръка за ръка. Основател на неоплатонизма е Амониус Сакус, след него Плотин и Порфилий. Това е така наречената римска школа на неоплатонизма и се е занимавала теоретически с разработване на платоновото учение за триадата. Сирийската школа на неоплатонизма, основана от Ям-блих в IV век обръщала повече внимание на културната страна на философията, изявявала същността и методите на пророчествата, чудотворството. предсказанията, мистериите, астрологията и вътрешното екстатично възлизане на душата в свръхсетивните светове. Ще приведа една мисъл от Ям-блих от неговата книга "За мистериите": "Има един душевен принцип, който седи по-високо от всяка природа и чрез който ние можем да се издигнем над всеки ред и над всяка система във Вселената.
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога.
към текста >>

7. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини.
Всички явления и неща, казва той. възникват на основата и по силата на някаква причина, която не зависи от съзнанието и волята на хората. Поради това задачата на науката е да изследва причинната връзка на нещата и между нещата. Самото познание е разкриване причината на изследваните явления. Той казва: "Разумът не е нищо друго, освен достига-не на Битието до неговата причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума. Изкуството на логиката признава съществуването на причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение познаването на техните причини. Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието. Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума.
към текста >>

8. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Написал е повече от сто книги на философски теми, най-важна от които е "Книга за изцелението", която разработва ред въпроси то областта на логиката, физиката, метафизиката и математиката.
Развил подробно диетиката - при коя болест каква храна трябва да се дава. Бележито е правилото му: Главата студена, краката топли, а на корема леко. Интересно е предписанието му да се яде по един път на ден, да се къпе един път на седмицата и един път годишно да вземе очистително. Дава сведения за камфора като лекарство за сърцето за моравото рогче като кръвоспиращо средство, за живака, който той пръв въвежда без да е могъл да прецени вредното му действие, на сублимата и пр. Той е бил голям философ. Написал е повече от сто книги на философски теми, най-важна от които е "Книга за изцелението", която разработва ред въпроси то областта на логиката, физиката, метафизиката и математиката. Съдържанието на книгата за изцелението в съкратена форма се излагат "Книга за спасението" и в още по-кратък вид в "Книга за знанието". Но всред всичките му съчинения най-голямо влияние върху учениците на Изток и на Запад има "Канона по медицина". "Книга за спасението" и "Книга за знанието" е писал на родния си таджикистански език с арабски букви. В своето философско творчество той е изложил много дълбоки мисли. Така например, той казва: "Вселената е възникнала по пътя на еманацията на изтичането от Бог а.
към текста >>

9. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения.
Така че, в оригиналната първоначална идея на Маздаизма, на Манихейството и на Богомилството и дума не става за двама създатели, а само за Един Създател, Който е Бог и един паднал дух, който се опитва да съперничи на Бога, но без Него не може нищо да направи. Това вече не е никакъв дуализъм, а просто признаване на един факт, който съществува в Битието. Вече казах на няколко пъти, че и Христос казва: "Иде князът на този свят." Значи, сам Христос казва, че Дяволът е княз на този свят. Също така Христос бил изкушаван от Дявола, което е всъщност една борба между Христа и Дявола, между доброто и злото. Също така Христос казва: "Не можете едновременно да служите на Бога и на Мамона." Всички тези мисли показват, че Христос и Християнството признават съществуването на Дявола, на злото начало. Това би значело по тази логика и Христос, и Християнството да са дуалистични учения. Но после Христос казва: "Аз победих света", т.е. победих княза на този свят. Значи, сам Христос казва, че е водил война, борба с княза на този свят и го е победил. Така че, дуализмът, който се приписва на Маздаизма, на Богомилството и на Манихейството, е една измислица на хора, които нищо не разбират от езотеризъм и символизъм, а гледат на мистичните и окултни факти през очите на материализма и с това създават една каша, в която сами се объркват и объркват и другите, като се заемат с работа, която не е по силите им и за която не са подготвени. После самите противници на богомилите казват, че те презирали творенията на Дявола.
към текста >>

10. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика.
Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот. Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас. Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически.
към текста >>

11. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти?
Но преди всичко това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек да върви в пътя на Любовта и братството и да върши убийства и престъпления. Аз оставам на страна думата „дъновист“, защото тя е употребена тенденциозно, с цел да се очерни и злепостави едно учение, но поставям въпроса принципно: Един човек, който върви по пътя на Любовта, може ли да извърши убийство или каквото и да е престъпление? - Не може. А нашето учение е учение на Любовта и братството, които изключват всяко насилие. Питам тогава: Къде е логиката на тези журналисти? Или искат да ни изкарат лицемери и хора с маски, които едно говорят, а друго вършат? Нека проверят и проучат. Ние нямаме нищо скрито-покрито. В Любовта не могат да се вършат престъпления. В Любовта не може да стане престъпление по следната причина: когато Любовта дойде да управлява в света, преди всичко няма да пусне престъпниците да се въплътят на Земята, че после да ги убива.
към текста >>

12. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака.
Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото. Защото каквото е състоянието на окото, такова е и състоянието на слънцето. Ще кажете, че това не е логично. От ваше гледище не е логично, но е факт. Ако разсъждаваме по вашата логика, без да държим сметка на предпоставките, трябва да изкараме и кокошката човек, понеже ходи на два крака. Човек ходи на два крака и кокошката ходи на два крака, следователно кокошката е човек. Това, на пръв поглед, е много логично, но не е фактически вярно. Има огромна разлика между отношението на двата крака на човека и тия на кокошката към гръбначния стълб. При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна?
към текста >>

13. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казват, имат развит обективен ум и силна логика.
Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане. Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и стигат до грубост. У тях е силно развита разрушителността. Както казват, имат развит обективен ум и силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат докрай благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават енергията им. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математиката. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък.
към текста >>

14. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствено отношение дава критицизъм, анализ, логика и разговорчивост.
6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистичните чувства, чувствителността, свенливостта, нерешителността и приспособимостта. В умствено отношение дава критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. 7. Везни. Това е един въздушен и кардинален знак. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психично отношение показва артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи.
към текста >>

15. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете.
Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че божественото учение е само за старите, то са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. 51. Учениците на Школата. Сега като ви наблюдавам, виждам, че вие сте ученици с различни способности и дарби.
към текста >>

16. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние ще си послужим и с логиката, и с другите науки, с които човечеството разполага.
Ние казваме: Без страх! Аз съм дал на младите един поздрав: Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. На вас казвам: Само светлият Път на Божествената Мъдрост води към Божествената Истина. И тъй, ние ще употребим науката не за нашата личност, не да пожертвуваме Истината за тази наука. Ние искаме да употребим съвременната наука като средство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужим и с логиката, и с другите науки, с които човечеството разполага. Аз не съм против логиката. 298. Отношенията между Учениците. Сега в Школата трябва да се образуват тези интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега аз съм следил и някой път ми е неприятно като виждам, че вие като се събирате, не се събирате да видите добрите си черти, ами всички сте критици, ровите, търсите недъзите. Недъзите, които приятелят ви носи, са нещо случайно.
към текста >>

Аз не съм против логиката.
Аз съм дал на младите един поздрав: Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. На вас казвам: Само светлият Път на Божествената Мъдрост води към Божествената Истина. И тъй, ние ще употребим науката не за нашата личност, не да пожертвуваме Истината за тази наука. Ние искаме да употребим съвременната наука като средство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужим и с логиката, и с другите науки, с които човечеството разполага. Аз не съм против логиката. 298. Отношенията между Учениците. Сега в Школата трябва да се образуват тези интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега аз съм следил и някой път ми е неприятно като виждам, че вие като се събирате, не се събирате да видите добрите си черти, ами всички сте критици, ровите, търсите недъзите. Недъзите, които приятелят ви носи, са нещо случайно. Приятелят ви е съчетание на Любов и Мъдрост.
към текста >>

17. Освобождение чрез космично съзнание - Методи Константинов (1902-1979)

Познание чрез: вяра, Логика или ... ?
душите, които търсят Истина, Свобода и Красота М.К. ЧОВЕКЪТ: От къде идва, какво е и на къде отива? Познание чрез: вяра, Логика или ... ? Има ли свободна воля? Как е обвързан и как може да се освободи? ПРОБЛЕМИ: Икономически, сексуални и социални Край на Материализма и Идеализма?
към текста >>

18. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието.
Хегел, който критикува Кант, е също един от големите мислители на Обективния Идеализъм. Според него материята не съществува. Абсолютният Дух създава всичко; той е негова основа. Хегел поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма. Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух. Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието. В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм. Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията. Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността.
към текста >>

19. САМОДВИЖЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност.
По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало. Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип.
към текста >>

20. СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? - Методи Константинов (1902-1979)

". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор.
който е вечен и безкраен." * * * Всички гносеологични философски системи, в течение на вековете, са си поставяли вечните въпроси: „Откъде? ", „Защо? " и „Накъде? ". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор. Според Учителя на земята се учи азбуката на живота. Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите. В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на Космичната Спирала човешкият дух ще развие Космичният мироглед, чрез който ще започне да разбира смисъла на живота.
към текста >>

21. Глава първа - ТРИТЕ ПЪТЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Законите на Логиката
Глава първа ТРИТЕ ПЪТЯ Пътят на Вярата Законите на Логиката Космичното единение Шествието на епохите Пътят на вярата Стъпалата на живота Степени на човешкото съзнание
към текста >>

22. ШЕСТВИЕТО НА ЕПОХИТЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството.
Природата е израз на света на Принципите, който чрез Законите на Живата Разумна Природа, създава формите на нещата и явленията на материалния свят. Мирогледът на Новата епоха има своите предпоставки, които създават днешния кипеж в народите за независимост. Човечеството постепенно ще реализира идеята за свободата. Не можем да накараме хората да вървят така, както ние искаме. Всяка душа си има свой път. Пътят на Вярата, Пътят на Логиката и Пътят на Утвърждението по безкрайната Космична спирала са главните проблеми, чието разрешение винаги е занимавало човечеството. Атлантската раса ни е оставила едно от най-крупните съчинения на философа-мъдрец Лао-Дзъ[1] „Тао Те Кинг". Големите мислители и философи, принадлежащи на Бялата Раса, са търсили разрешението на тези задачи в рамките на индийската, персийската, египетско-халдейската, гръко-римската и западноевропейската култури, но и до днес не са успели да дадат правилни отговори. Съгласно законите на Живата Разумна Природа, всяка раса се създава от тази култура на предходната, която съответства на нейното число. Така V-та поредна - Бялата Раса - е създадена от V-та култура на IV-та (Атлантската Раса). Настоящата култура - „славянската", която започва да се изгражда, е Шестата култура на Арийската Бяла раса.
към текста >>

23. ПЪТЯТ НА ВЯРАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Вярата или Пътят на сърцето е свързан с идеологията на субективния идеализъм, докато схващанията на обективния идеализъм и материализма почиват на законите на логиката.
ПЪТЯТ НА ВЯРАТА Вярата или Пътят на сърцето е свързан с идеологията на субективния идеализъм, докато схващанията на обективния идеализъм и материализма почиват на законите на логиката. Религията в миналото е била необходимост. Тя е служела като забавачница за човешките души. В наши дни обаче, със своите ритуали и схоластична догматика, тя ограничава съзнанието и пречи за правилното разбиране на фактите и явленията от живота. В миналото, в детството на народите, всевъзможните религиозни водачи, под различни форми за „Небесен рай", за нирвана, за пасивност на душите, са спирали динамичните сили на съпротивителните волеви импулси за разрешаване на актуалните въпроси от личния, обществения, народния и общочовешкия живот. Отшелничеството, като масово явление на миналото, не е дало разрешение на задачата на човешкия живот.
към текста >>

24. СТЪПАЛАТА НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

На него се развива логиката.
3) В основата на Духовния свят се намира религията. 4) В основата на Космичния свят се намира Духовния свят. Първото стъпало На тази Стълба представлява светът на мимолетните форми, подложени на постоянни промени. Това е светът на смъртта. На него се развива логиката. В по-конкретни материалистични термини, това е отрицание на отрицанието. Това ще рече, че всичко съществуващо крие в себе си елементите на смъртта. Тя се явява като начало на нещо ново. Така животът непрестанно следва своя път, но това засяга единствено тленните форми, обречени на смъртта. Съзнанието, което създава и одухотворява тези форми, е вечно и не подлежи на смърт.
към текста >>

Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии.
Религията е едно човешко изобретение, в което царуват догмата и деспотичната йерархия. Тези суеверия и предразсъдъци нямат нищо общо с живите етични истини, предадени на човечеството от неговите Духовни Водачи. Новият Космичен мироглед на Учителя насочва човешката воля към творчески постижения в полето на науката, изкуството, философията на живота. Вдъхновяващият източник за това съзидание се намира на третото стъпало - директния контакт с Духовния свят. Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля.
към текста >>

Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината.
Четвърто стъпало Пътят на вярата (свързан със сърцето на човека) и пътят на логиката (свързан с човешкия ум) се явяват като необходими предпоставки за Великото Космично утвърждение в душите на Синовете на Истината - Синовете Божии. По този начин човешката душа ще достигне до схващанията на Астрокосмичния синтез, който е свързан с четвъртото стъпало от Стълбата на Живота: В основата на Космичния свят се намира Духовният. Утвърждаването или самоопределението на човешката душа отрича религиозното сектантство, на което липсват научни основи, както и псевдонаучните хипотези, изградени върху конкретния човешки ум на ограничените учени-спекуланти. Религията, по пътя на вярата, но под гнета на страха и греха; и науката, подложена на студените закони на логиката, но в мъглявината на съмненията, не могат поотделно да изведат човешката душа по пътя на Истината. Необходимо е да се осъществи вътрешна връзка между трите психични координати на човешката природа: емоции, интелект и воля. Тази хармония ще отведе човешката душа до Космичния мироглед, визиращ Живота за Цялото, който ще бъде изграден в Културата на Водолея по един безспорен и безусловен начин.
към текста >>

25. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост.
В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

Също така не е възможно да се обясни неговата същност единствено чрез законите на логиката, по пътя на науката.
Затова и двете непримирими системи се прекланят пред живота, който непрекъснато произтича от Първата Причина, от Незнайното Космично Начало. Затова най- красноречиво говори издигнатата формула в световната политика: мирно съвместно съжителство под знака на двете идеологии. Тези две противоположни идеологии могат да съществуват и да се развиват единствено в непрекъснатите процеси и прояви на Живота. Затова Учителят нарече Живота за Цялото „движение без реакция" Както казахме преди, Животът като загадка на Незнайното, като проява на Първата причина, не може да бъде обхванат в неговата цялост, следвайки единствено пътя на вярата. Също така не е възможно да се обясни неговата същност единствено чрез законите на логиката, по пътя на науката. Пулсациите на Живота могат да бъдат схванати само по пътя на висшата хармония на човешката душа. Това Космично Единение се изразява чрез тройния акорд между топлото сърце, светлия ум и диамантената воля на човешкия дух. Учителят нарече топлото сърце Слънчева Дева, Човешкият разум - Син на Мъдростта, а диамантената човешка воля - Син Божи, Дух на Силата и Красотата. Този висш акорд между емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека ще прозвучи през Епохата на Водолея, която ще създаде необходимите външни условия за проява на скритите способности на човека. Тези психични и космични комплекси ще се проявят напълно чрез новата шеста раса - расата на Светещите Синове Божии.
към текста >>

27. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство.
Той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на висшия мистицизъм, на психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблема е на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество той съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начала. Тук е заложен центърът на Космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и. мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата, както и логиката, която търси връзка между понятията по пътя на отрицанието, не са в състояние да разкрият загадките на реалността, света на Космичното Единство. Само по пътя на откровението, по пътя на Космичното Съзнание, се разкрива смисълът на живота. Мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно и духа на обновлението, на творчеството, са от естество да активизират човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи всепояждащия огън, изгарящ всичко тленно и преходно, носи и дух па освобождение. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по- горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око", което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция.
към текста >>

28. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг.
Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеже бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник! " В същото време Учителя поглежда към него и погледите им се срещат за няколко секунди. Той казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г.
към текста >>

29. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

В това време Учителя спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
един колега на Лулчев го завел на беседа. Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго. — си мисли той. В това време Учителя спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия. Говоря по втория, в това време задават трети, и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекцията ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали." Лулчев е шокиран от това, че Учителя прочита мисълта му и отговаря. Той разбира, че това е един силен дух и си мисли кой знае какви магии и способности има. Посещава го в дома му и очаква сензации.
към текста >>

30. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си както механиката към органическата природа или както се отнася логиката към интуицията.
Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене. Щом една философска доктрина не е затворена в рамки, а сочи само пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика. Към нея се приобщават търпеливите, онези, които могат да дочакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си както механиката към органическата природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето.
към текста >>

31. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика.
Вдъхновените люде научават всичко без усилие, а ония, които не се вдъхновяват, трябва да употребят голямо усилие, за да научат нещо. При вдъхновените всичко става лесно и естествено и човек е в хармония и със себе си и с околната среда. Ученикът: Когато слушам това, което ми разказвате, все повече се убеждавам, че развитието е бавен и труден процес. С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води към съвършенството! И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик. Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика. Право е и това, че трябва да се надвиват отрицателните черти и привички, но тези, които ръководят развитието, знаят, че недъзите на хората са най-добрите условия да се прояви силата на човека. Тяхното преодоляване е истинската и съществената работа на земята. От гледището на Божествената наука недъзите и слабостите на човека са белезите за погрешната посока, по която е отправена волята на неговия живот. Когато човек разбере това, няма защо да се вайка и философствува, а да хване тази вода и да я насочи към воденицата си да мели житото. Вие нали знаете колко пакост може да направи една неканализирана река?
към текста >>

32. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки.
Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума на човека и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор. Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда. Ще ви дам едно правило, което е просто за разбиране, но велико по резултатите, които могат да се получат от прилагането му. Това правило би могло да спаси хората по цялата земя от много излишни страдания. Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо. Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни неща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед? Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
към текста >>

33. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния.
Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си! " Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота.
към текста >>

34. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П.
Дето тя отсъства, няма растеж." В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на ду- ховно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ в нашата страна: "Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества - човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет." Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу." б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. В тази насока на анализ и обобщение Учителят П.
към текста >>

35. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Такава е безпощадната логика на кармичния закон.
Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извършеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той повишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос. Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в себе си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички. За съжаление обратното също е вярно - когато извършваме зло, то, малко или много, също засяга всички. И доброто, и злото, които сме сътворили, рано или късно се завръщат отново при нас. Такава е безпощадната логика на кармичния закон. Имайки на въоръжение това безценно езотерично познание, нека творим само и единствено Добро! 8. Доброто основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот.
към текста >>

Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П.
С познаването на Доброто започва знанието." Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да протичат съзидателни енергии. При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро. Повторяемостта на реализираното на дело Добро повишава интензивността във функционирането на изградените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят
към текста >>

(За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието.
"Адът " е място, дето злото е и отвътре, и отвън. "Небето " е място, дето Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е "място", дето понякога отвътре е Доброто, а отвън злото, а понякога - обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на злото." Колективните съзнания на Доброто и злото притежават свои проекции в Проявеното Битие, които са известни в езотеричното познание съответно като Бяла ложа (Бяло братство) и Черна ложа (Черно братство). (За тях говорихме по-подробно в първата тема от настоящия лекционен курс.) От друга страна, християнското богословие, следвайки логиката на езотериката (без да признава това), определя рая и ада не като области в пространството със специфични характеристики, а като състояния на съзнанието. Сами по себе си тези понятия - поради обхвата на съдържанието си - биха могли да бъдат обект на отделно разглеждане, чието място не е в тази подтема. За нас тук е по-важно да уточним някои детайли, свързани пряко с проблематиката. И един от тях е: откъде злото черпи силата си в нашата действителност? На този съдбовен въпрос Учителят на ББ у нас отговаря по следния начин: "Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че злото в света е силно.
към текста >>

36. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка.
Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така. Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни настройка предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода. Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече. А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане.
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П. Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя.
към текста >>

37. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.
към текста >>

38. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология.
Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоограничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Неговата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпоставка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на планетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и организма на човека има известно сходство.
към текста >>

39. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено).
Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя на ББ в България: "... В нея (душата - бел. К. З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие." Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест - ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П.
към текста >>

Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция.
Когато има една хармонична среда, тази вълна може да се използва." Новата Култура на Любовта не е нищо друго освен разширяване присъствието и ролята на Божественото начало у човека. Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства.
към текста >>

40. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов
към текста >>

Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия.
Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво.
към текста >>

41. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика.
Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура.
към текста >>

42. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм.
В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние." В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М.
към текста >>

43. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си, както механиката към органичната природа или както се отнася логиката към интуицията.
Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза да развиват логичното методично мислене. Когато една философска доктрина не е затворена в рамки, а само сочи пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика. Към нея се приобщават търпеливите - онези, които могат да чакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят помежду си, както механиката към органичната природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този смисъл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия - наука (курсивът мой - К. З.)." Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния характер на предлаганото от Учителя П.
към текста >>

44. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово.
Никога и при никакви обстоятелства Той не се изкуши да постави печата на собственост върху Учението, което така щедро предлагаше на пробудените и пробуждащите се за Новото души. Точно обратното, при всеки възможен случай той изтъкваше, че това е именно Учението на Христос – предложено на хората две хиляди години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род. Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал.
към текста >>

45. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума).
към текста >>

Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно).
Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост). Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина.
към текста >>

46. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме.
Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата).
към текста >>

Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено).
Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П.
към текста >>

47. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“
Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата.
към текста >>

48. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно „Ян“ в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката.
Дънов пояснява в тази връзка следното: „Какво е това мъж и жена? – Жената – това е лявата половина на човека, мъжът е дясната. Мъжът – това е мисловата част, мисловата сила в човека, трябва най-напред едно пречистване в мислите. Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.“ В случая „дясната половина“ означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото. Това са характерните черти на Женския принцип („Ин“ според древната китайска мъдрост), проявен на физическото поле. А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно „Ян“ в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката. За да достигнат един мъж и една жена до пълноценно партньорство в условията на земната действителност, те би трябвало да притежават хармонично съответствие на техните физически, духовни и Божествени естества. Преведено на достъпен език, това означава, че те следва да принадлежат на приблизително еднаква степен на духовно развитие, да имат сходни жизнени идеали и система от убеждения, допълващи се интереси и творчески търсения. Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката. От подчертано значение е равнището на просветеност на двамата относно духовните закони, властващи във Вселената, и – в частност – спрямо онези, засягащи именно отношенията между половете. Подобни познания, особено ако са дълбоко осмислени и бъдат прилагани в практиката, могат да изиграят решаваща роля за хармонизирането на двойката.
към текста >>

49. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Логиката е дългият и криволичещ път към познаване на истината.
„Знай, че пътищата на изгряващото слънци и пътищата на залязващото слънце се различават." „Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога Вечната и неизменна любов на Битието." Връзката със света на великите души носи радост. Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло усещане в слънчевия си сплит. За да имаме критерий за истината и да не се подвеждаме, трябва да развием интуицията си директния път на познанието. Логиката е дългият и криволичещ път към познаване на истината. В този път често онзи, който търси истината, се изкачва в планината, докато който я носи, идва от високите върхове на познанието. Интуицията е верният спътник в живота, който никога не подвежда будния, който слуша гласа й. Добрият пример сочи пътя към истината и трасира пътя към нея на онзи, който я търси. В това отношение Учителя препоръчва следното: „Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адам, за Авраам, за Исая, за Данаил, за Христа.
към текста >>

50. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

„За да те ползва интуицията, не се води от логиката.
След време съзрях една пепелянка да се измъква изпод пелерината ми. Тя се изви между тревите, бавно се изтегли към храстите и изчезна. Беше се свила под пелерината ми, за да се стопли. При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си." Разговорът продължава. „За да те ползва интуицията, не се води от логиката. Ако не следваш интуицията си, тя ще те напусне. Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено. Ето и един друг случай. Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината.
към текста >>

Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено.
Беше се свила под пелерината ми, за да се стопли. При най-лекия натиск е могла да ме клъвне и да излее отровата си." Разговорът продължава. „За да те ползва интуицията, не се води от логиката. Ако не следваш интуицията си, тя ще те напусне. Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено. Ето и един друг случай. Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му.
към текста >>

51. Размишлението като метод за справяне с мъчнотиите - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек може да накара една своя мъчнотия да се движи, да се отмести от пътя му чрез логиката, чрез разсъждение.
• 506 • Размишлението като метод за справяне с мъчнотиите. Човек може да накара една своя мъчнотия да се движи, да се отмести от пътя му чрез логиката, чрез разсъждение. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да почне да размишлява, да разсъждава върху нея и да си каже: “Аз съм господар на мъчнотията си, аз мога да се владея и няма да се предам”. Като разсъждава така, той укрепва волята си и премества мъчнотията от пътя си. По този начин той заставя мъчнотиите да се движат от едно място на друго. Излишните мисли, желания и чувства са особен род мъчнотии, от които човек трябва да се изчисти, да се премести настрана. Като работи по този път, той ще създаде в себе си характер, който да устоява на всички мъчнотии и препятствия.
към текста >>

52. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат.
Ръцете са, общо взето, сухи, кокалести, с тънка кожа. Пръстите са заоблени, жилави, подвижни. Между фалангите има ясно изразени възли. Ноктите са продълговати и сравнително дълги. Палецът е голям, но не много груб и мускулест. Хората, които имат такива ръце с възли между първата и втората фаланги, имат развита мисъл и логика, задълбочено се спират да наблюдават и да търсят причините и последствията на явленията, събитията и на всичко, до което се докоснат. Бавно и задълбочено мислят и обсъждат всичко. Те са плахи, скрити и недоверчиви, когато палецът им е по-малък. Възлите между втората и третата фаланги са възлите на независимостта. Те определят стремежа на човек към независимост, неприемането на ограниченията във възгледите, чувствата и творческия похват. Такива хора не приемат да им се натрапват идеи, чувства и начин на действие.
към текста >>

53. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Голям и добре оформен палец представлява сам по себе си разумната воля, разумната логика и разумната решителност.
Свиването на палеца между другите пръсти показва скриване или отстраняване на съзнанието. Такива случаи имаме при по-малките деца, където интелектът все още спи и е неразвит;също така и при идиотите, защото и при тях интелектът не е развит. При някои паралитици, дългогодишни неврастеници или при болезнени състояния имаме същото свиване на палеца между другите пръсти. Установено е, че при умиращите имаме същото свиване н палеца, което говори, че съзнанието ги напуска. При напълно здрав човек това не трябва да става и ако става, то е признак, че тази личност крие мислите си от малодушие, страх, подлост, което говори, че не умее да дирижира своите действия. Голям и добре оформен палец представлява сам по себе си разумната воля, разумната логика и разумната решителност. Палецът е организиран и разположен така, че може винаги да действува в противоположно направление спрямо другите пръсти. Ето защо той е в състояние всякога да се противопостави на всички наши прояви. Затова е казано,че човек е създаден по образ и подобие на БОГА. С други думи, той има свободата да приема или отхвърля всички подтици, които възникват у него, т.е. има свободната воля да избира.
към текста >>

54. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако е къса, логиката и разумността са слаби.
Също така и голямо желание за устои в постигането на съвършенство в своята работа - изобщо деятелност, инициатива и стремеж към господство. Ако тази първа фаланга е много силно развита и дълга, показва човек, които идва до краен предел в стремежа към господство и тирания. Ако първата фаланга е със среден размер, тогава имаме пасивно съпротивление и инертна сила. Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на веселост. Втората фаланга на палеца, ако е дълга и здрава, дава логичност, разумност, ясно определени възгледи. Ако е къса, логиката и разумността са слаби. Ако в даден човек първата и втората фаланги са дълги, то такъв е способен да управлява своите инстинкти. Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време. Такива хора не са в състояние да пазят тайна. Добре развит палец, при който първата фаланга е по-къса от втората, показва човек със здрава благоразумност и сила за действие. Ако първата фаланга на палеца е дебела и широка, показва бруталност, бърза раздразнителност, кавгаджийство, лош характер, гневливост, която често стига до вилнеене и озверяване.
към текста >>

Ако пък имаме напречни линии, това говори за фалшива логика, пречки за един реален поглед върху нещата.
Степента, до която е развита третата фаланга, определя способността на човек да люби, определя размера на чувствата както във висшия, идеален смисъл на думата, така и половото влечение. Възелът между първата и втората фаланги на палеца определя независимостта, твърдостта и изпълнителната сила на човек. Възелът между втората и третата фаланги на палеца определя усета за ред и възможността за осъществяване на този ред и изпълнението на поставените задачи. Всички майстори, в които и да било занаяти, имат този възел добре развит. Когато от вътрешната страна на фалангите на палеца има надлъжни линии, това говори за здраве, добра, задълбочена мисъл, изпълнение на поставените задачи. Ако пък имаме напречни линии, това говори за фалшива логика, пречки за един реален поглед върху нещата. Палецът има отношение към главата, гръбнака, енергията, постоянството, разумната воля и възможността на човек да се приспособява към създадените условия. Свързан е с жизнеспособността и общото състояние на здравето.
към текста >>

55. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

означава човек на икономиите, скъперник, егоист с прекалена логика, много умувания, прекалена себеподчертаност.
Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство. При по- съвършена ръка говори за буден и практичен ум. Когато линията на ума завършва като възел в линията на сърцето, означава неуспехи и нещастие в сърдечно отношение, вследствие на прекалено умуване. Права и равна умствена линия, която преминат по пялата ръка. означава човек на икономиите, скъперник, егоист с прекалена логика, много умувания, прекалена себеподчертаност. Умствена линия, която към средата си се изкривява и се приближава към сърдечната линия, означава тесногръдие, ограниченост във възгледите, раздразнителност, а също и предразположение към астма. Когато началото на линията на ума извива към сърдечната линия, това е белег за безгрижие, нехайство към себе си, разточителство. Змиевидна линия на ума (извита) означава злина, двуличие, човек, който умее да се преструва, и лицемерие. Колкото такава линия е по-дълга, толкова тези качества са по-силни Твърде слабо очертана умствена линия показва слаб ум, слаб разсъдък н неуспехи. Две чертички в началото на умствената линия, свързващи я с линията на живота, показват човек, който умее ла говори за практични и полезни неща.
към текста >>

56. Съдържание - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Възгледите на този 90-годишен учен езотерик поразяват с блестящата си логика, съчетала в себе си древното мистично познание с най-новите научни открития, което я прави близка и понятна за съвременника.
СЪДЪРЖАНИЕ И Бог създаде човека Що е Бог, кое е свръхестествено? Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай Първата човешка раса През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има В отвъдното парите не ви вършат никаква работа Душата ни е извънземен скитник Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените Кои са Белите братя? Исторически мистификации около богомилството Библията - свещена книга, но не съвсем Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия * * * Брат НИКОЛАЙ (Николай Дойнов) е един от най-видните и самобитни астролози на Бялото братство. Безценните му оригинални трудове в областта на астрологията, окултната философия, френологията, хиромантията и др. са добре познати в десетки страни по целия свят. Възгледите на този 90-годишен учен езотерик поразяват с блестящата си логика, съчетала в себе си древното мистично познание с най-новите научни открития, което я прави близка и понятна за съвременника. Животът на този лъчезарен човек е низ от възходи и падения, от преодоляване на безброй препятствия, които съдбата му отрежда като изпитания по пътя към нравственото съвършенство. Роден е в заможно габровско семейство през 1904 г., завършва Априловската гимназия,следва физика и математика в Софийския университет, изучава философия и естествени науки. С Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) се запознава през 1922 г. и става негов близък ученик и последовател. Успехите му като търговец на едро го превръщат в милионер, но след 1944 г.
към текста >>

57. Ни в Йерусалим, ни в Самария - Георги Радев (1900–1940)

И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум.
Това значи, че отнесена към една координатна или изобщо измерителна система, нейните координати са нули. Все пак числа. Така определя геометърът точката. Ала зад геометъра седи човешкият ум. Зад човешкия ум стои човешкият дух, зад човешкия дух — Мировият Дух. И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи, и понятия, и символи, чрез които съзерцава света. Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“.
към текста >>

58. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Вие виждате, аз не говоря така логично, защото логика не съм учил още тук, па и граматиката ми е малко счупена, но времето ще изправи всичко.
Аз: Нещо не се чуе. М: Причината е въздуха. Сега аз свиря, вие слушате, и мозке би, някъде не взимам верни тонове, но ще ме извините. Аз съм още новак в тази работа. Говоря като едно неопитно дете, така щото ще ме прощавате. Вие виждате, аз не говоря така логично, защото логика не съм учил още тук, па и граматиката ми е малко счупена, но времето ще изправи всичко. Да, и тук имаме време, защото и ний пътуваме на някъде. Пътуваме и нашите разходки са доста приятни, понеже имаме по-добри каруци, отколкото вие. Н така, разликата между вас и нас и между вашия свят и нашия, седи в това, каквото е между африканците и белите, защото напредъка на света може да се дели двояко: може да бъде външен и вътрешен. По външному нашия свят стои много високо над вашия, по вътрешному разликата е много малка. Знаете ли защо спирам?
към текста >>

59. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене.
Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите. Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски.
към текста >>

60. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На думи изглежда логично, но освен логиката е въпрос и на характери, а тези двамата са толкова различни, колкото адът и раят! Макклинток е добре образован, блестящ на амвона, благороден и етичен, но абсолютно нищо не разбира от парични манипулации.
Трябва само да се намери кой да подхване работата. Начинът, по който се разрешава този основен проблем, е наистина повече от странен. Излиза напред една двойка, за която никой за нищо на света не би повярвал, че би могла да работи заедно, преди това да стане очевиден факт. Двамата души, за които говорим, са нюйоркският финансов магнат Даниел Дрю и пастор Джон Макклинток. Парите и духът. На думи изглежда логично, но освен логиката е въпрос и на характери, а тези двамата са толкова различни, колкото адът и раят! Макклинток е добре образован, блестящ на амвона, благороден и етичен, но абсолютно нищо не разбира от парични манипулации. В същото време Дрю е жонгльор по ръба на закона, дори според разтегливите понятия за бизнесмен- ска етика на онова време, а единствената му интелектуална цел е да дърпа чертата на сметките в своя полза. Господин Дрю се ражда в края на 18 век в една пропаднала ферма в Кармел, Ню Йорк. Не е по ученето. Още деветнадесетгодишен започва да препродава говеда за Ню Йорк. И веднага му идва първото откритие, което му носи неувяхваща слава.
към текста >>

61. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Младите се пръскат оттук по света с мозъци, развити от логиката и аргументите на „Чичо Джон“ Милей.
Със започването на новото десетилетие те вече са попълнили преподавателското тяло с професор Джон Милей от църквата на Уошингтън Скуеър в Ню Йорк, доктор Крукс от списание „Методист“ и процесът на попълването завършва през 1881 година с назначаването на Самуел Юфам от методистката конференция на Нова Англия. * Въпреки че членовете на Голямата петорка се славят с консерватизма си и след време младите либерални методистки теолози ще ги обвиняват, че си приличат по това като две капки вода, те са ярки личности, и то много различни един от друг. Крукс и Бъц имат премного широки познания и много ясен поглед, за да може вътрешното им зрение да бъде оковано във веригите на миналото, колкото и да не им се е щяло да признаят, че има доза истина в новите възгледи. По-късно мнозина може да са гледаш на „Петимата големи“ като на „Петимата старци“, така както понякога се мърмори срещу несменяемите членове на Върховния съд, но учениците им винаги са ги възприемаш с уважение и дори възторг. Техните личности, характерите им, индивидуалният им привкус на мъже, достигнаш пълна зрялост през дългите години на общуване с хора и книги, им дава престиж, на какъвто рядко се е радвал който и да бил преподавателски тим. Младите се пръскат оттук по света с мозъци, развити от логиката и аргументите на „Чичо Джон“ Милей. Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по отношение на човешките слабости и колебания. Знаят как да задълбават в работата над проповедите си, защото са виждаш живот дори в най-скучните елементи на учебната програма. За Джон Бъц няма какво да се каже. Прякорът му между семинаристите е „Свети Иван“ и това е достатъчно. Ако трябва да се вгледаме в тях по-отблизо, за студентите истинското интелектуално чудо е Джеймс Стронг.
към текста >>

И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа.
Пълнотата на информацията му, течащото като река слово, научната му трудоспособност, безбрежната му широта, микроскопичната му прецизност буди учудването на учениците му и ги хвърля в преклонението на отчаянието. Как да го достигнеш? Знанията му са толкова огромни, интелектуалното му любопитство е толкова силно, че се случва да се оплете в собствената си неизчерпаема енергия да търси и открива. Когато влизат в един от часовете му, семинаристите виждат черната дъска изписана с математически формули. Нещо е обяснявал на предишния клас. И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност.
към текста >>

И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност.
И като ги вижда да гледат учудено, доктор Стронг започва да обяснява, че ето тук се вижда, че дори математическата логика може да те доведе до лъжа. И той проследява операциите и трансформациите, според които 1=3. Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък.
към текста >>

62. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството.
У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати.
към текста >>

Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея.
Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател.
към текста >>

63. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства.
В началото нека си припомним един от може би най-важните знаци, даден ни от Рудолф Щайнер (4.11.1911): бодхисатва Майтрея... евъплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха". Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа. С други думи, ако търсим някакво широко известно историческо събитие на духовна тема, свързана със самия център на християнството, едва ли трябва да го търсим в джунглите на Африка или в суровите пустини на Азия, където християнството е слабо разпространено в тамошните култури. Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство. От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция.
към текста >>

Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене.
Това е напълно приемливо разсъждение, защото, от една страна, самият Бодхисатва е изявител на източно-християнската мъдрост и на духовно-братския начин на живот (особено като се има предвид есей-ската му историческа изява). От друга страна, Източна Европа с нейните черноморски области е изключително подходяща среда за една мощна духовна изява. Гаутама Буда фокусира работата си в черноморските области във физически проявените езотерични школи през VII и VIII век сл. Хр.71 Освен това има вероятност Бодхисатвата да се е проявил в някакъв славянски народ, за да го облагороди и подготви, защото той ще стане Буда Майтрея около кулминацията и края на Шестата славянска културна епоха. Така географският диапазон на културологичното проявление на езотерико-християнския импулс на Бодхисатвата значително се стеснява. Нека приведем още един, сравнително слаб, довод чрез методите на формалната логика, но довод, който може да ни даде съществен резултат в нашето търсене. Ако допуснем, че в началото на XX век съществува една индивидуалност, която е станала носител на Бодхисатва Майтрея, това означава, че тя неминуемо е провела чрез себе си едно Велико учение, насочено към дълбокото разбиране на Христовата мисия на Земята. И ако Рудолф Щайнер, този Велик посветен на истинското Розенкройцерство, е дал на човечеството над триста книги и множество практико-приложни и духовно-социални форми, разработки с неимоверна духовна дълбочина и могъщество, то нека само за момент да си представим какво изобилие от Божествена благодат ще е донесъл онзи, за когото Рудолф Щайнер казва, че един ден ще бъде „най-великият Учител на импулса на Христос" и който в XX век „ще бъде истински проповедник на Христа", на Неговото Второ пришествие в Астралния свят с етерни дрехи. Благодарение на това допускане, ние можем да намерим реален духовно-научен метод за откриване на истината за Бодхисатвата на нашето време. Така стигаме до логически обоснования извод, че ако трябва да търсим Словото и Учението на Бодхисатвата в XX век, няма да го намерим изразено със слаба лекторска дейност, няколко книги и още по-малко духовни методи, а би трябвало да е широко социално разгърнато, с мощни лекторски изяви, които буквално да се превръщат в проповед за настоящата дейност на Духа Христов. То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3237841129303