Търсене в текстове за 'Логика'

Защото те ще боравят с железни аргументи и с желязна логика.
И след като я изиграхме, обикновено обикаляме Учителя и Му целуваме ръка. А след това отиваме в салона. Обикновено отиваме на групи от по четири човека, за да заемем място в салона, защото след това идваше Учителят и държеше Словото си в 10 часа. А до тогава имаше свободни разговори между нас самите. Една заран дошли поповете от града заедно със семинаристите, за да водят диспут с Учителя и да бъде оборен от поповете, и всичко това да видят семинаристите - как става именно това. Защото те ще боравят с железни аргументи и с желязна логика. Бяха застанали на група и наблюдаваха отдалеч Паневритмията на поляната, като бяха застанали пред салона. Паневритмията приключи и изведнъж, всички ние, на отделни групички се отправихме без да искаме, и без сами да разбираме, към салона бързешком. Поповете, като ни видели как изведнъж всички бързешком се насочваме към тях, помислили, че ние идваме към тях, за да им нанесем побой, и веднага побягнаха. Веднага се изметоха от „Изгрева". Като разбрахме това, доста се смяхме.
към текста >>

7. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса. Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало.
към текста >>

8. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения. Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта.
към текста >>

Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения. Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии.
към текста >>

9. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени.
Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя.
към текста >>

10. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

" Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари.
В такъв случай аз мога да ти помогна. Но трябва все пак да се установи, че от тия пари, които са минали през тебе, имаш запазени от тях. Трябва твоите домашни да ги заровят някъде в двора ви. Ще кажеш на следователя някаква сума, само да има за какво да те обвинява. Но ще трябва да напишеш една бележка до жена си, аз ще я занеса и ще помогна да направим заравянето! " Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари. Освен това, ня-мам нито парче хартия, нито молив, с който да се напише бележка. Па нямам и никакъв познат касиер, който да даде такива пари, за да се направи предложеният от него опит. Действително, умуванията му бяха все така неприложими. При едно мое завръщане от следователя, този приятел пак предложи да се напише бележка. Тогава ми дойде на ум, че при разпита последния път дойде при масата ми следователят и почна да остри молива си.
към текста >>

11. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

" Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари.
В такъв случай аз мога да ти помогна. Но трябва все пак да се установи, че от тия пари, които са минали през тебе, имаш запазени от тях. Трябва твоите домашни да ги заровят някъде в двора ви. Ще кажеш на следователя някаква сума, само да има за какво да те обвинява. Но ще трябва да напишеш една бележка до жена си, аз ще я занеса и ще помогна да направим заравянето! " Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари. Освен това, ня-мам нито парче хартия, нито молив, с който да се напише бележка. Па нямам и никакъв познат касиер, който да даде такива пари, за да се направи предложеният от него опит. Действително, умуванията му бяха все така неприложими. При едно мое завръщане от следователя, този приятел пак предложи да се напише бележка. Тогава ми дойде на ум, че при разпита последния път дойде при масата ми следователят и почна да остри молива си.
към текста >>

12. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

ТОМ 5

Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика.
Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът. Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и ураган той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си. И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика. Представете си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя. Той отговаря и разрешава въпроса му. Спомням си, че веднъж започна беседата така: „С пистолет не се ходи при Господ". Хайде сега обяснете какво иска да каже Учителя, каква символика има тук и каква тайна иска да открие. За страничния наблюдател това е чудно, а за нас е любопитно и знаем, че тук има нещо друго.
към текста >>

Идва друг посетител слуша, слуша и мислено също си казва: „Това Дънов дето го разправя са врели и некипели, това е едно обикновено дърдорене, защото тук няма никаква логика".
Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: „Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу мене. Ето имаш една опитност и имаш опрощение и от мен". Учителят му подава десницата и той я целува. Идва друг посетител слуша, слуша и мислено също си казва: „Това Дънов дето го разправя са врели и некипели, това е едно обикновено дърдорене, защото тук няма никаква логика". Само след секунди Учителят отново спира беседата си, поглежда го, но този път не го посочва с пръст и казва: „Някой тук ще каже, че в говоренето ми няма логика и че аз говоря врели-некипели. Напротив, онзи, който говори врели-некипели той е онзи, който ви изпрати тук, за да получите доказателството на своето твърдение, а сега вие като отидете долу в града ще му занесете своето доказателство". След свършването на беседата този приятел дойде и ни разказа, че бил направил облог с един друг, който му казал, че ако отиде горе на Изгрева и чуе Дънов тогава веднага ще се убеди, че това са шменти и капели, че това са бръщолевици и глупости. Ето сега той ще отиде в града и трябва да занесе своето доказателство за беседата на Учителя и истината за нея. Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости.
към текста >>

Само след секунди Учителят отново спира беседата си, поглежда го, но този път не го посочва с пръст и казва: „Някой тук ще каже, че в говоренето ми няма логика и че аз говоря врели-некипели.
Учителят му каза: „Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу мене. Ето имаш една опитност и имаш опрощение и от мен". Учителят му подава десницата и той я целува. Идва друг посетител слуша, слуша и мислено също си казва: „Това Дънов дето го разправя са врели и некипели, това е едно обикновено дърдорене, защото тук няма никаква логика". Само след секунди Учителят отново спира беседата си, поглежда го, но този път не го посочва с пръст и казва: „Някой тук ще каже, че в говоренето ми няма логика и че аз говоря врели-некипели. Напротив, онзи, който говори врели-некипели той е онзи, който ви изпрати тук, за да получите доказателството на своето твърдение, а сега вие като отидете долу в града ще му занесете своето доказателство". След свършването на беседата този приятел дойде и ни разказа, че бил направил облог с един друг, който му казал, че ако отиде горе на Изгрева и чуе Дънов тогава веднага ще се убеди, че това са шменти и капели, че това са бръщолевици и глупости. Ето сега той ще отиде в града и трябва да занесе своето доказателство за беседата на Учителя и истината за нея. Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая.
към текста >>

13. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11.
10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати? " Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство.
към текста >>

14. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 6

Ясна и проста логика, но съвършено погрешно заключение.
Не можех да възприема идеите на нашия родственик, но не можех и да ги оборя. За тяхното доказване той ми цитираше имената на разни капацитети. По онова време нямаше нито радио, нито кино, нито даже преводна литература от където бих могла да почерпя нещо друго извън онова, което виждах и чувах в училището или у дома си. Сродникът ни отричаше съ- 159 ществуването на душата след смъртта, като казваше, че душата не е нищо друго, освен функция на мозъка. Заключението му беше: „Има мозък - има душа, няма мозък - няма душа". Ясна и проста логика, но съвършено погрешно заключение. В детската ми душа настана голям смут. Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо? Щом като е до гроба, няма смисъл! " И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си.
към текста >>

Много е естествено, че по такъв начин обикновената логика може да пострада.
Мислех Го малко нещо повече от 160 обикновен човек. Не знаех също, че Той владее ясновидството - шестото чувство и то в толкова висока степен. Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя удоволствие на една моя приятелка. В началото не разбирах беседите, струваше ми се, че мислите в тях нямат логична връзка помежду си. После постепенно разбрах, че Учителят, като е долавял мислите на мнозина от нас и им е отговарял, като ги е вплитал в беседите си. Много е естествено, че по такъв начин обикновената логика може да пострада. Един много красноречив такъв случай ми разказа за себе си една от сестрите -Наталия Чакова. Тя била Учителю в провинцията и всяка Великденска ваканция и коледна ваканция е идвала на Изгрева да слуша беседите на Учителя и да Го помоли за един частен разговор, в който да поиска да й разясни някои неща от беседите или от живота, които не разбира. За да не ги забрави, този път си записала в тефтерчето седем въпроса. Това било през една Коледна ваканция. Имало е много хора надошли от провинцията.
към текста >>

15. ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 6

" Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение.
По този начин, това е един от малкото примери в Школата, където Учителят дава ход на една назряла карма, да се разреши от неговата съдба, така също на онази заминала душа да й се даде възможност и условия да работи и в Невидимия свят. По този начин е разрешена една съдба на земята, развързана една съдба на земята и е вързана друга съдба за небето и то в името на една работа за човечеството. Каква е тя, това знае само Учителят. Това е един от малкото драматични случаи и е много трудно да се обясни на онези, които не познават Словото на Учителя, как е възможно Учителят, който е Учител на Любовта, да дава карт-бланш и бяла улица за отнемане на един живот на земята. Но по-добре една зряла карма да се разреши, отколкото да се натрупа нова и тогава бихме могли да разберем думите на Учителя: „По-добре те да бъдат обесени, отколкото той да беси! " Наглед е жестоко и нашият човешки ум не може да приеме една такава логика, но от гледна точка на едно Космическо Съзнание, което обхваща началото на живота на една човешка душа и нейния път на земята, е напълно разбираемо и допустимо едно такова разрешение. Живота на Гита останала с двете невръстни деца е пълен с трудни и неразрешими проблеми, но винаги изхода се явява тогава, когато тя предава за разрешение своята задача пред Невидимия свят. Много поучителни са онези опитности свързани с нейната китара и ние с умиление си спомняме, че и китариста може да бъде войник на своя пост със своята китара „пушка". За нас, те всички бяха воини на Бялото Братство и в трудния път на земята те водеха битка на живот и смърт за отстояване делото на Учителя. Марийка Марашлиева
към текста >>

16. Съдържание

Що за логика?
Почерпушка с един локум 38. Сполучливият опит 39. Моите братовчеди 40. Законите на окръжността и пергела 41. Шепа бонбони 42. Що за логика? 43. Каква е тази логика? 44. Финалът на един живот 45. Тиквите на плета 46. Отхвърленият жених 47. Сродни души 48.
към текста >>

43. Каква е тази логика?
Сполучливият опит 39. Моите братовчеди 40. Законите на окръжността и пергела 41. Шепа бонбони 42. Що за логика? 43. Каква е тази логика? 44. Финалът на един живот 45. Тиквите на плета 46. Отхвърленият жених 47. Сродни души 48. Гладните учителки 49.
към текста >>

17. 42. ЩО ЗА ЛОГИКА?

42. ЩО ЗА ЛОГИКА?
42. ЩО ЗА ЛОГИКА? Трябваше да премина през страдания. Счупих си крака и лежах в травматологията на "Пирогов", изписаха ме и ето ме отново в моята къщичка. Но вече съм с патерици, трудно се обслужвам, а и вече съм на години, над 75. Трябва да ми прислужва някой. Това прави Илия Узунов, който заема другата половина на къщата, онези помещения, които на времето бяха определени за братски помещения.
към текста >>

Да се чудиш и да се маеш що за логика е това.
Седя и се чудя. Ето, аз седя на този стол и се мъча. На мен не ми се заминава още, искам да живея. А виж сестрата как си замина неочаквано. Дойде, помогна ми предния ден, тръгна си, хвана влака и си замина за невидимия свят. Да се чудиш и да се маеш що за логика е това. Няма логика тук, а закони, които ние не познаваме. В бъдеще трябва да ги проучаваме единствено чрез Словото на Учителя.
към текста >>

Няма логика тук, а закони, които ние не познаваме.
Ето, аз седя на този стол и се мъча. На мен не ми се заминава още, искам да живея. А виж сестрата как си замина неочаквано. Дойде, помогна ми предния ден, тръгна си, хвана влака и си замина за невидимия свят. Да се чудиш и да се маеш що за логика е това. Няма логика тук, а закони, които ние не познаваме. В бъдеще трябва да ги проучаваме единствено чрез Словото на Учителя.
към текста >>

18. 43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?

43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?
43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА? Бяхме се прехвърлили от Изгрева вече от няколко години в един жилищен блок на комплекс "Червена звезда" до Диана бад. Стаята ми е слънчева, имам топла вода, имам парно, кухня и всички удобства. Вече съм захвърлила патериците и мога да се движа като си подпомагам с един бастун. Обикновено сядам на моя стол до прозореца и цял ден разговарям с едно врабче, което идва и се качва на един близък клон. Аз живея на първия етаж.
към текста >>

19. 67. ПУЛОВЕРЪТ

Що за логика?
Само пуловера да разплета. Ще видят те коя е Стоянка, какво може и как умее да ги прави тия работи. Такива мисли ми минават през главата, обаче Учителя ги чете и се усмихва. Аз усещам това, изчервявам се, цялата руменея и горя. Що за задача е това? Що за логика? Как може такава задача? Пуловер съдран за разплитане и човешка карма с двама красавци за разплитане. Как мина тази вечеря не помня. На следващия ден се примирих и седнах та доразплетох пуловера. Намотала съм две големи кълба и ги нося на Учителя.
към текста >>

20. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката".
Та отиването ми във Франция беше също много интересно. Аз имах някои опитности преди това, които благодарение на тях във Франция успях да преодолея някои неща. Виж какво,това са много интимни неща, гдето се казва. Това са най-съкровените работи, опитности в Школата да кажем. Защото както знаеш, че Учителят например, Той не излизаше да говори на лекция така. Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката". Да кажем сега, Той си държи беседата. Става време, влиза един полковник, наш човек, който като тръгнал от къщи в 4 часа сутринта си казал: "Да си взема ли пистолета или не. Минавам през гората. Хайде, да го взема". И тръгва, влиза в салона.
към текста >>

21. 32. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА

По пътя на логиката ние не можем да решим тия въпроси.
Коя е причината? Д: Точно така. В: А Той отива да свали ония души, които трябва да влезнат, да им посочи кой къде трябва да се роди и в тези семейства и трябва да чака 22 години след това да се родят и да дойдат в Школата. Това е много интересно. Д: Много, предположенията са много, но най-големите си истини една духовна школа, както е Христос и Учителя, ги оставят когато се издигне човешкото съзнание само да се докосне до тях. По пътя на логиката ние не можем да решим тия въпроси. Оставете тая логика, те гърците създадоха логиката, защото с логиката можем да докажем, че лъжата е истина. Така, че защо са станали тези неща един ден обаче човечеството ще ги знае, просто ще ги знае. Ще му дойде времето. Ний тогава ще знаем даже кой е бил Учителят. Ний не го знаем сега, бяхме свидетели на физическия свят.
към текста >>

Оставете тая логика, те гърците създадоха логиката, защото с логиката можем да докажем, че лъжата е истина.
Д: Точно така. В: А Той отива да свали ония души, които трябва да влезнат, да им посочи кой къде трябва да се роди и в тези семейства и трябва да чака 22 години след това да се родят и да дойдат в Школата. Това е много интересно. Д: Много, предположенията са много, но най-големите си истини една духовна школа, както е Христос и Учителя, ги оставят когато се издигне човешкото съзнание само да се докосне до тях. По пътя на логиката ние не можем да решим тия въпроси. Оставете тая логика, те гърците създадоха логиката, защото с логиката можем да докажем, че лъжата е истина. Така, че защо са станали тези неща един ден обаче човечеството ще ги знае, просто ще ги знае. Ще му дойде времето. Ний тогава ще знаем даже кой е бил Учителят. Ний не го знаем сега, бяхме свидетели на физическия свят. В: Учителят на едно място казва така: "Не се обличайте в други форми от формите, които съм ви дал".
към текста >>

22. 33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Д: Така, затуй нямало логика, нямало тема, нямало последователност.
Аз моите срещи с нея са ми толкова дълги, толкова интересни и този феномен голям, как ти предвижда нещата, не можем да Го разберем. Добре, някой си има такъв център, така че с всяка една душа Учителя може да разговаря, но като отиде на беседа е направил контакт, ето му контакта реалния. Иначе Той ако трябва да се среща, Той не Му стига времето на Учителя. В: Прави това впечатление на всички, които четат Словото, от моето поколение, така че аз после запитвах и онези, които са били в салона. Отговорът на възрастните приятели, че Учителят говори на една тема, прехвърля се на друга, защото обяснява на онзи, който мислено му задава въпрос. Д: Така, затуй нямало логика, нямало тема, нямало последователност. Точно така. Затова става много интересно Словото в това отношение. Например, ако прочетеш произведението на един даровит човек може да те подхрани няколко дена, на един талантлив повече, на един гениален още повече може. Вземи Евангелието, например. Някой ще каже: „Не може, ама аз не съм го чел".
към текста >>

От гледна точка на логиката аз съм сгрешил ако в смисъл логиката се намеси.
Към един часа бях на гарата. Питам за влака. "А, влака още най-малко един час има закъснение. Към два часа ще пристигне". Значи, за да ми спести да чакам аз четири часа на гарата, на студа, аз стоях на топло при един такъв хубав разговор, но ако не бях отишъл на гарата, щеше да направя грешка. От гледна точка на логиката аз съм сгрешил ако в смисъл логиката се намеси. Защото влака е в 10 часа, а аз в 12 или 1 часа ще отивам на гарата. Отидох и видях, че влакът е закъснял. Цялата тази история, така също и много неща, които ни казва Учителят са абсурдни от човешко гледище. Ето случая. Къде ще ходя на гарата, когато влака преди два часа е пристигнал.
към текста >>

23. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Интелигентността излиза някакси от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение.
Той беше много интересен човек, но свързан с църквата, имаше големи противоречия. Но аз много нещо научих. Много го обикнах този човек. Той правеше много бели в Братството, обаче аз на този човек не мога да се сърдя никой път. Никога не мога да се разделя с чувството на яд даже. Интелигентността излиза някакси от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение. Отиваш направо към проблема. Което, например ти е необходимо да кажем, самото изкуство. В: Това е казал Учителя за вас? А точно как беше? Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина.
към текста >>

24. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Слушах, слушах и казах: Няма логика в това говорене!
Когато е дошъл при Учителя той беше офицер и аз в Братството когато дойдох той беше офицер на инженерните войски, а тогава беше с чин майор. През 1919 год. идва и ми разказва първия път когато идва, какво му се е случило с Учителя. Той ми разказа. На мене лично го разказва: „Учителят говори и аз слушам. Слушах, слушах и казах: Няма логика в това говорене! И веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря! " Него това го фрапира. „Той мисли ли чете? " Разбирате ли? Щото, за да може това да каже, значи той разбира, че Той чете мисли.
към текста >>

И веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря!
През 1919 год. идва и ми разказва първия път когато идва, какво му се е случило с Учителя. Той ми разказа. На мене лично го разказва: „Учителят говори и аз слушам. Слушах, слушах и казах: Няма логика в това говорене! И веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря! " Него това го фрапира. „Той мисли ли чете? " Разбирате ли? Щото, за да може това да каже, значи той разбира, че Той чете мисли. Щото никой не е казал отвънка.
към текста >>

Той като личност беше силна личност беше и много силен интелект с много желязна логика.
Сега трябва да кажа, щом говорим за Лулчев и за Учителя, и другото нещо. В 1930 год. Лулчев преживя своето съмнение към Учителя. Но много болно. Всичко у него беше така, силно. Той като личност беше силна личност беше и много силен интелект с много желязна логика. И умееше, като беседва с тебе, да ти хване противоречията и твоята нелогичност да я представи срещу тебе. Такава логика имаше, разбирате ли? То е малко като софистите както са го правили, но логично го правеше. След като изживя това съмнение той го сподели това с мене. Аз много тежко го преживях, не можех да приема повечето от нещата, които казваше за Учителя, но имаше неща, които аз не познавах.
към текста >>

Такава логика имаше, разбирате ли?
Лулчев преживя своето съмнение към Учителя. Но много болно. Всичко у него беше така, силно. Той като личност беше силна личност беше и много силен интелект с много желязна логика. И умееше, като беседва с тебе, да ти хване противоречията и твоята нелогичност да я представи срещу тебе. Такава логика имаше, разбирате ли? То е малко като софистите както са го правили, но логично го правеше. След като изживя това съмнение той го сподели това с мене. Аз много тежко го преживях, не можех да приема повечето от нещата, които казваше за Учителя, но имаше неща, които аз не познавах. Но знаех как са и там съм се поддавала малко на негово влияние. Така, разбирате, да помисля като него, да помисля като него.
към текста >>

25. 119. МОРИЯ НА „ИЗГРЕВА

Сега логиката е това.
Аз не съм го казала досега нали? Но понеже за Истината го казвам както ми го е предал и впоследствие след време много по-късно той сложи портрета на масата, на Мория и до края на живота си държеше портрета, на Мория, на масата си. И казваше, че имал връзка с него. Каква беше връзката му не знам. Но колкото е слушал Учителя, толкова ще е слушал и Мория. Сега логиката е това. В.К.: Какво е отношението на Учителя за Мория? Е.А.: Мория работи по друга линия. Учителят работи с Христовите принципи, работи със закона на Любовта, а Мория мисля, че е Учител на Мъдростта и все пак това е един инволюционен процес на индусите. Той не е с Учителя и един ученик не може да следва Мория и Учителя. В.К.: Да сте чули нещо конкретно от Учителя за Мория?
към текста >>

26. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Това е логиката, мойта логика е това, да.
И чакай как беше сега там работата? В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков". Е.А.: А-ах, виж Учителят казва на Лулчев: „Кажи на Царя, когото иска да постави за министър-председател, но само не Цанков! " Е сега това нещо. ако го е казал пред другите и то е отишло до Цанков, не е ли виновен Лулчев? Това е логиката, мойта логика е това, да. Аз затуй него го държа отговорен за тая работа. За побоя. В.К.: И те вече изпращат побойници. Е.А.: Ами пратиха един такъв бивш офицер, на Гради началник - поручик някакъв и пратиха го, и той отива долу, най-напред в долната стая с ръка удря стъклото, но то е доста здраво, наранил си само ръката и после разбрал, че никой не се обажда отвътре и затуй не отива. Отива в салона и там вижда Учителя, там е бил този братът-цигуларят Иван Кавалджиев.
към текста >>

27. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

Логиката на свръхчовека е: „ Силен съм ще ти помогна".
Огъня гори само тленното, и вие при най-силния огън идете за да видите какво сте? Всяко знание, което приближава при Бога е добро. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла Вселена. Духовната страна на живота се налага. Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Логиката на свръхчовека е: „ Силен съм ще ти помогна".
към текста >>

28. 2.Гласът на Учителя

Един брат ми казваше, че като отишъл на беседа на Учителя, той говорил върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което Учителя говори няма логика.
Значи между Словото на Учителя и нас ставаше скрита, неизявена обмяна, едно отношение на взаимност. Как ставаше, аз не мога да обясня, но ставаше. Той говореше, ние слушахме, но и ние не бяхме пасивни. Ние мълчахме, разбирахме или не разбирахме това, което говори, съгласни или несъгласни с него, но вътрешно с мисълта си бяхме деятелни, одобрявахме или не одобрявахме, И той със Словото си ни отговаряше. Може би затова своите сказки той ги нарече беседи, защото наистина ние вътрешно беседвахме с него. Един брат ми казваше, че като отишъл на беседа на Учителя, той говорил върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което Учителя говори няма логика. Веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че в това, което говоря няма логика" и продължил беседата си. Братът останал изненадан и казал: „Ама този човек мислите на хората ли чете? " Естествено, че не всеки път, когато слушахме Учителя можехме да преживеем тази вътрешна връзка със Словото му. Когато отивахме натоварени с грижи или имахме някакви трудности, които са завладяли ума и сърцето ни мъчно можеше да стане това. Много често под действието на Словото успявахме да се разтоварим от тежките състояния, в които бяхме изпаднали.
към текста >>

Веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че в това, което говоря няма логика" и продължил беседата си.
Как ставаше, аз не мога да обясня, но ставаше. Той говореше, ние слушахме, но и ние не бяхме пасивни. Ние мълчахме, разбирахме или не разбирахме това, което говори, съгласни или несъгласни с него, но вътрешно с мисълта си бяхме деятелни, одобрявахме или не одобрявахме, И той със Словото си ни отговаряше. Може би затова своите сказки той ги нарече беседи, защото наистина ние вътрешно беседвахме с него. Един брат ми казваше, че като отишъл на беседа на Учителя, той говорил върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което Учителя говори няма логика. Веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че в това, което говоря няма логика" и продължил беседата си. Братът останал изненадан и казал: „Ама този човек мислите на хората ли чете? " Естествено, че не всеки път, когато слушахме Учителя можехме да преживеем тази вътрешна връзка със Словото му. Когато отивахме натоварени с грижи или имахме някакви трудности, които са завладяли ума и сърцето ни мъчно можеше да стане това. Много често под действието на Словото успявахме да се разтоварим от тежките състояния, в които бяхме изпаднали. Най-малкото чувствахме някакво облекчение.
към текста >>

29. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това.
„Това става в чифлика на моята роднина, където за втори път беше дошъл на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. „Вярата без знание, като последствие е суеверие" -казваше той. „Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да нали... Но вярата е само стимул, ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя". Изобщо той охотно говореше на подобна тема и доста оригинално.
към текста >>

30. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

ТОМ 10

Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на боговете.
Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това. Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина. Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на боговете. Той дойде да ни покаже пътят и методите как да приемем благата на този завет. Той дойде между нас, открехна мантията си, за да видим неговата сила, неговата светлина, мъдрост и любов. Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.
към текста >>

31. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

ТОМ 12

Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към текста >>

32. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

ТОМ 12

Как ще оправим тази логика?
Той за някои е добър цигулар, а за някои - не. Един цигулар, който може да свири добре на умрелите, ако свири на живите същото, ще го бият. Ако един цигулар свири добре на живите, ако засвири същото на умрелите, пак ще го бият. На умрелите защо пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо им пеят мрачни песни? Как ще оправим тази логика? Свирят им такива песни, като че ги водят на ешафода. Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят?
към текста >>

33. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Трети разговор с Учителя:

ТОМ 12

Логиката - за ума.
Трети разговор с Учителя: КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО [22 октомври 1924 г.] 10 часа сутринта (След закуска.) Етиката е наука за душата. Педагогиката - за сърцето. Логиката - за ума. Въпросът за съвестта влиза в познанията на сърцето. Интуицията е език на душата, чувствата - на сърцето, разумът - на ума, а волята се проявява чрез силата. Атомът е бодът на реалността. А зад този атом, зад този бод седи Великата Реалност, която действува чрез него. Човек е малко същество, но той е проявление на Бога.
към текста >>

На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика.
вътре да разсъждавате. После, и интуицията е развита. (С.) Най-силно наблюдателните способности са развити у Савка. И разсъдителните способности. Вероятно се касае за Гина Гумнерова, стопанка на дома на ул. „Опълченска“66. На Марийка й трябва етика; на Паша й трябва логика; на Савка - педагогика; на Елена - психология; на Гена - методика, тя е богата с въображение и всичко, но й трябва методика. - Отгде да знаем какво ни трябва или какво ни липсва? - Туй, което не обичаш, ти го нямаш, а което обичаш, ти го имаш, но трябва да му дадеш повече възможност да го усвоиш. (На Паша): Творческият ум може да те лиши от дълбочината на чувствата. Ти не оставяш нещата да узреят, ти ги обираш преждевременно. Тя не дочаква да дозреят плодовете, а ги събира от дърветата, прибира ги да узреят вкъщи.
към текста >>

34. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Намирам, че има голяма логика и издържана аргументация в ученията й.
Михайловски започна: „Младежо, аз теософия и окултизъм не съм изучавал, защото не ги считам за християнство, а за източни, индийски, египетски учения, които признават, че човешките души се прераждат и прочие." Французойката го прекъсна и му заговори на френски. Разбрах, че му каза да ме изслуша търпеливо, защото въпросът ми и обясненията, които ще дам по него, заслужават внимание. Намеси се госпожата на Михайловски и я помоли да говори на български, защото въпросите интересуват както нея, така и сина им. Фрацузойката добави: „Аз имам на френски важни съчинения по теософия и окултизъм. И съм запозната с принципиалните учения на тази философия. Намирам, че има голяма логика и издържана аргументация в ученията й. Нека изслушаме Тошев - да ни каже защо приема, че Христос е имал и „Тайно езотерично учение", което е изяснявал и излагал само на „ученицйте" си и че пред народа Той е говорил за това учение прикрито, недоизяснено, популярно." Тогава аз започнах: Аз нося със себе си „Новият завет" и моля да имате търпение да Ви цитирам няколко места от Евангелията, върху които аз искам да обоснова моята вяра в езотеричното християнство. Разбира се, налага ми се да бъда кратък, защото ако река да се аргументирам обширно, нужни са ми доста часове. Казах, че своето „Тайно учение" Исус Христос го е наричал „Тайните на Царството Божие". Централата ядка на Христовото учение е развоят на човека, или по-точно на „същинския човек". Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл.
към текста >>

35. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика.
Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра.
към текста >>

Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра.
Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно възстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа. Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало. Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма.
към текста >>

36. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

И някои казват: „Ама няма логика в лекциите, в беседите му." Че как ще има логика, когато аудиторията е толкова разнообразна.
В.К.: Някакъв по-отчетлив спомен? Г.П.: Мен ми правеха впечатление тези хора от Тракия с белите ризи и червените пояси. Колко съсредоточени, колко предани хора бяха! Колко чисти хора! И цялото това множество, толкова разнообразни, как Учителят ги обедини. И някои казват: „Ама няма логика в лекциите, в беседите му." Че как ще има логика, когато аудиторията е толкова разнообразна. Той трябва да нахрани и този, и този, и този, и този, така беше. Но всички имат впечатления за него, много са писали. В.К.: Вашата така визуална представа за Учителя? Г.П.: Ясна, лека походка, пъргави движения, хармонични стъпки, всичко най-хубаво, приказно. Не само за възрастта му, но въобще за човека, и за младия човек.
към текста >>

37. 2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

Дойде моят ред и ми каза: Това е най- тежкият момент в живота ми, но щяла съм да живея 67 години и после, разглеждайки ръката ми, каза: „Отдава ти се психология, логика, философия, дипломация, литература, музика, търговия." Отидох си с едно безразличие, че нищо не познава.
Малко отклонение. Казах, че киното ни опропасти, фалирахме. Баща ми дойде в София и преди да се развият бъдещите събития, отиде при мадам Марита - на времето имала обявление, че гледа на ръка. Тя му казала между другото, че има много добри деца, но е много несправедлив с тях. Това ни го разправи и аз я потърсих. Дойде моят ред и ми каза: Това е най- тежкият момент в живота ми, но щяла съм да живея 67 години и после, разглеждайки ръката ми, каза: „Отдава ти се психология, логика, философия, дипломация, литература, музика, търговия." Отидох си с едно безразличие, че нищо не познава. В съзнанието ми беше мисълта, че съм пред края на живота и че сега далеч от родния град ща бъде удобно да свърша. Никой не ме познава - а тя чертае бъдещето.
към текста >>

38. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

Тодорка Кръстева Стоянова

Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт. Вторият инстинкт е инстинктът за продължаване на рода. И третият инстинкт е социалният инстинкт, че човек като социално животно, той не може да живее самостоятелно, той трябва да е в кръга на някакво общество. Не може като див вълк да живее сам самичък.
към текста >>

В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика.
Пети клас се записах в Кърджали, но пак ме изключиха, понеже бях буен и трябваше да се явя като частен ученик да си взема свидетелство за трети клас. В Ямбол завърших вече 1937 година гимназията. Но аз завърших две години по- късно от моите съученици. Последната година бях освободен по всички предмети от матурата. Бях силен ученик, макар че бях изключван. В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика. Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено?
към текста >>

39. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и толкова въпроса по метафизика и тръгнала през Борисовата градина и право в Университета.
" Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. През нощта спала при сестра Енчева от Бургас, стара женица, но къщата й е храм на чистотата. През нощта се събужда и червата й пищят, сякаш свини колят, но нещо ги запойва и тя заспива. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в Салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и толкова въпроса по метафизика и тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Пред кабинета нямало никой. Чукнала на вратата, влязнала, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. Седнала на една пейка, до нея на стол Михаил Димитров, а на бюрото - професор Михалчев. „На колко се явявате? " - „На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла.
към текста >>

Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействували да се ориентира при отговорите, по логика, история на философията и метафизика.
Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: „Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадва, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го разви пред нея и тя го е била запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействували да се ориентира при отговорите, по логика, история на философията и метафизика. Накрая я попитали: „Това последните ли са изпити? " - „Да," Преминала ги успешно. На връщане от един магазин купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта му, а другия занесла на сестра Енчева. След това е учителка по философия, а по-късно като възпитателка в училищата и се пенсионира 1969 година.
към текста >>

40. 65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

" Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари.
В такъв случай аз мога да ти помогна. Но трябва все пак да се установи, че от тия пари, които са минали през тебе, имаш запазени от тях. Трябва твоите домашни да ги заровят някъде в двора ви. Ще кажеш на следователя някаква сума, само да има за какво да те обвинява. Но ще трябва да напишеш една бележка до жена си, аз ще я занеса и ще помогна да направим заравянето! " Аз му направих множество възражения - едно, че нямам такива пари, па и да имам, направи се обмяна на банкнотите, следователно, няма логика да пазя такива обезценени пари. Освен това, нямам нито парче хартия, нито молив, с които да се напише бележка. Па нямам и никакъв познат касиер, който да даде такива пари, за да се направи предложеният от него опит. Действително, умуванията му бяха все така неприложими. При едно мое завръщане от следователя, този приятел пак предложи да се напише бележка. Тогава ми дойде на ум, че при разпита последният път дойде при масата ми следователят и почна да остри молива си.
към текста >>

41. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

" Някои, кой знае по какво чувство на логика или удобство, заместват буквата „И" със „ЗА", като изговарят:.... за да Ти служат с радост и веселие".
Там, по човешки изразено, трябва да има най-голямо щастие и хармоничен живот. В своите беседи, на много места Учителят подсказва какъв е реда и начина на живот в духовния свят. Най-доброто положение там е това, че няма покои и бездействие, а непрестанна работа, дейност в разните области на Вселената и на нашата Земя, за приложение волята Божия навсякъде и сред самите нас. Често ме навежда към размишление само една буква от ценната формула дадена от Учителя в последните дни на пребиваването му между нас на Земята. Казваме: Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, И да Ти служат с радост и веселие. " Някои, кой знае по какво чувство на логика или удобство, заместват буквата „И" със „ЗА", като изговарят:.... за да Ти служат с радост и веселие". Размишлявам си: Тези народи, които Господ е призовал, дали така наготово ще влязат в Царството Му и ще започнат да Му служат или тяхното призоваване е станало много по-отдавна и те вече са служили на Бога. По-вярно е последното, че те вече са служили и затова Учителят е употребил буквата „И", а със заемане своето място в Царството Божие, те ще продължат служенето си. Така, че трябва да изговаряме:.. И да Ти служат с радост и веселие". Ще признаем, че Учителят много добре познаваше и си служеше с българския език, та е имал предвид защо да ни даде формулата в нейния уточнен вид, остава и ние правилно да я изговаряме. Така ние, като членове на „призованият" български народ, да работим с мисълта си за идване Царството Божие на Земята.
към текста >>

42. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Николай Дойнов

В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика.
За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи. Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат. Жечо Панайотов - среден на ръст, с добре оформена глава и чело.
към текста >>

43. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898).
Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист. Без да пренебрегва литературната си дейност той с присъщата си енергия и амбиция започва и адвокатската работа. Активно се включва в политиката. Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899).
към текста >>

44. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

45. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Моите беседи са хирургически, аз режа раните и там не може да има логика и пр.
Не всяко едно неразположение си има лек. Вие търсите старите начини за лекуване. Неразположението аз го анализирам. То може да е на едно растение. Щастието на човека е в Доброто. Моите беседи са хирургически, аз режа раните и там не може да има логика и пр. Но след всяка беседа аз трябва дълго време да се чистя от техните мисли и пр. Става едно опръскване, както кога се реже един цирей. Много от моите беседи са като един зелен плод. Те растат. В бъдеще те ще имат плодове.
към текста >>

46. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази.
Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начина, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му творчество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ. съзнание и от недоразуменията, които се пораждат от взаимното неразбиране между представителите на град.
към текста >>

47. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки.
Логично е да се приеме, че нейният „разсип" повлича и процесите на „разсип", които са сложени като задача при тая „очистителна диета". Миналата година ние се включихме в групата, която проведе очистителна диета. Разрешени бяха следните храни: жито, накиснато в гореща вода до омекване и възможност да се дъвче. Ябълки, орехи, грозде, мед, лимони, портокали. [Не се яде] нищо, което е минало през огън, никаква сол. Следвайки логиката - да се ядат сурови плодове, ние включихме неварени зеленчуци, като: моркови, алабаш, френско грозде, сушени червени пиперки, шипки. Така ние запазихме ръководните принципи да се ядат сурови зеленчуци, без сол, при по-голямо изобилие на витамини и на растителни киселини. Това допълнение създаде много по-голямо изобилие на възможности и улесни приемането на диетата. Добавихме по вкус малко чесън, кромид, ряпа, твърде малко, за апетит. Забранени бяха и не се поемаха следните обичайни храни: месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал, никакви животински или растителни мазнини, никакъв хляб, никаква сол. Картофи и бобови варива не можеха да се консумират поради невъзможността да се ядат сурови.
към текста >>

48. 10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Тъй като историята има своя логика, считам, че е в интереса на народа ни да се хвърли светлина върху известни факти, имащи пряка връзка с представляваното от Вас Министерство. 1.
10. Изложение от д-р Стефан Кадиев до Комитета по културата и изкуствата До Др. Председател на Комитета по Културата и Изкуствата Тук Изложение От д-р Стефан Станчев Кадиев, лекар-общественик, живущ бул. Патр. Евтими 16, тел. 7-43-51, София Другарю Министър, Поради стечението на много обстоятелства у нас, делото на един голям българин - Петър Константинов Дънов, остана неразбрано и дори бе подложено на дискриминация. Тъй като историята има своя логика, считам, че е в интереса на народа ни да се хвърли светлина върху известни факти, имащи пряка връзка с представляваното от Вас Министерство. 1. Петър Дънов произхожда от прогресивно за времето възрожденско семейство от Варна. Самият той никога не е забравял качествата си на добър родолюбец. 2. Запознат с прогресивния за времето си евангелизъм, като ученолюбив студент, Дънов усвоява принципите на практическото християнство и си поставя като цел на своя живот неговото внедряване в живота. 3. По пътя на своето движение, той е бил в близък контакт с великия син на народа ни Георги Димитров и в продължение на 16 години съжителствувал с него под един покрив. Между двамата е съществувало дълбоко разбиране и вярно приятелство.
към текста >>

49. 5. Наука и метафизика

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката.
Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаосът, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
към текста >>

50. 3. Теософията

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Колкото и да е човек предубеден срещу учението му, много скоро той почва да чувствува голямата сила на разумните доводи и на дълбоката логика.
3. Теософията Стека (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 805,11.IV.1927 г., с. 2) Голяма роля играе днес теософското общество. Колкото и да е човек предубеден срещу учението му, много скоро той почва да чувствува голямата сила на разумните доводи и на дълбоката логика. Има някои неща, с които не сме съвсем съгласни със сегашните теософи. Но в много отношения, не може да им се отрече справедливостта. Никой не може днес да отрече, че пропастта между науката и религията е грамадна. Всички, които са чели история, знаят как вече от векове науката и религията са в непрекъсната борба. Бе време, когато църквата беше достатъчно силна, за да затиска устата на науката.
към текста >>

51. 5. Материалистичният мироглед

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Логиката е проста, ясна.
7) „Как трябва да живея? Та аз утре ще стана на нищо, на прах! Малкото дни, които ми са дадени, трябва разумно да използувам, а след мене - потоп. Душа, съвест, всичко това са плашила за тонковци и слаби хора, те са за простолюдието. Всичко е тук, всичко е в тоя миг! Логиката е проста, ясна. Днешната интелигенция е права. Да се продава истината заради практическия морал е падение, низост. „Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужават уважение. Те търсят истината искрено.
към текста >>

И чудно е как има интелигентни хора, които могат да твърдят противното." Всичко това е нам добре позната логика на материалиста.
Той е бил човек много учен, познавал е всички тогавашни философски системи и чрез него е питала Христа цялата тогавашна наука: „Що е истина? " Пред днешната наука е също сложен въпросът: Що е Истина? Къде е Истината? Частно за землетреса, материалисти казва: „Стават размествания на пластове, пропадане на почва, изригване на вулкани; но всичко това е механика и не се нуждае от никакво съзнание. А да се твърди, че има някаква връзка между живота на хората и землетреса е глупаво суеверие. И чудно е как има интелигентни хора, които могат да твърдят противното." Всичко това е нам добре позната логика на материалиста. Спиритуалистичния възглед ще разгледаме в друга статия.
към текста >>

52. 6. Спиритуалистичният мироглед и земетресът

Човечеството може би трябва да благодари на това, че материалистите не оставаха докрай верни на своята логика, че като стигаха донякъде, махаха с ръка и казваха: „Толкова дълбоко няма защо да му мислим!
Този именно възглед царува във всички религии от древни времена и до днес. Той схваща душата като реалност извън тялото. Поради това, че хората не могат така лесно да проверяват дали това е така, създавали се специални школи, каквито представляват църквите с цялото тяхно многообразие. Те са били и крепителите на всекидневния морал в обществата, без който всяко общежитие би било невъзможно. Грубо материалистичният възглед не може никога да послужи като база на морал поради горчивината на крайните си извори. Човечеството може би трябва да благодари на това, че материалистите не оставаха докрай верни на своята логика, че като стигаха донякъде, махаха с ръка и казваха: „Толкова дълбоко няма защо да му мислим! " Ще скицираме гледището на спиритуализма по тия въпроси. Казано в скоби е: спиритуализмът е ядката на всички религиозни системи. Той е дълбока наука, чийто главен адепт пред човечеството засега е Исус Христос. Дълбочината на Християнството е забравена поради формализма на официалното му представителство. За щастие на човечеството, в пазвите на Индия се е запазила същината на спиритуализма, дълбоко скрити от самите брамини - официални черковници на Индия.
към текста >>

53. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>

54. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати”.
Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак априори, понеже не могли да си представят как е възможно планетите да влияят върху живота на Земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум”. В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати”. Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.
към текста >>

55. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.
към текста >>

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

56. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран - Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздяла, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбив, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун - Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност.
към текста >>

57. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика.
Груб и рязък глас. Силен апетит, деятелно храносмилане. Те са енергични, предприемчиви, волеви; те са резки, упорити, твърди по характер. Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост. У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък.
към текста >>

58. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост.
6. Дева. Земен знак, подвижен. Символ на непорочност, девственост. Във физическото тяло управлява корема и червата - слънчевия възел и свързаните с него асимилационни и разпределителни процеси. В психическия живот - егоистични чувства, чувствителност, свенливост, нерешителност и приспособимост. В умствено отношение - критицизъм, анализ, логика и разговорчивост. 7. Везни. Това е един знак въздушен и кардинален. Везни представя вътрешното равновесие на силите в природата и съдържа тайната на Божественото изкупление в древните посвещения. Във физическото тяло управлява кръста, бъбреците, далака. В психическо отношение артистичност и изтънченост, желание за одобрение и всички социални стремежи.
към текста >>

59. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Така и ние, с помощта на други науки, на разсъжденията, на логиката, на знания от минали събития, може да разберем коя е истината!
Но и тримата отдавна са в ония светове с по-рядка материя. Връзката с тях е трудна, за да не кажа невъзможна за нас. Но ние не можем да отидем и до Слънцето, но знаем разстоянието до него, без да сме го мерили с метър и да отидем до него пеша. Как е станало това? - С помощта на математиката и астрономията, и то с най-голяма точност. Така и ние, с помощта на други науки, на разсъжденията, на логиката, на знания от минали събития, може да разберем коя е истината! С Колю Каишев се познавах добре, даже много добре, и не съм останал с такова впечатление да може да направи такива изказвания. Пък и те бяха с Иван Антонов много добри приятели. Но човещина, всичко се случва?! С Цеко изобщо не съм се виждал, тъй като той е починал преди аз да отида в София. За него само съм слушал да се говори.
към текста >>

60. ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*

Дедукцията формира идеите въз основа на възприятията, а причинната мисъл, посредством законите на логиката и чрез метода на аналогията, образува понятията.
17/943 Следвайки пътя на Слънчевата спирала, нашата планета се носи в постоянно движещите се небесни сфери, които създават обективни условия за промени или ако се изразим на философски език, на "скокове" в природата и в човешките общества. Така говорят звездните хроники. Тези твърдения се правят и от съвременната научна мисъл, която изучава, както невидимите с микроскоп частици, така и творенията на Космоса - галактиките. С помощта на електронния микроскоп и на радиотелескопа, както и на космическите сонди, научната мисъл открива пътя на астрокосмичната синтеза. Индукцията - метод на конкретна мисъл, който се прилага към триизмерния емпиричен свят, регистрира нашите възприятия. Дедукцията формира идеите въз основа на възприятията, а причинната мисъл, посредством законите на логиката и чрез метода на аналогията, образува понятията. Това е ограничена сфера на геоцентричната концепция, с която си служи научната мисъл. Досега тя е търсила движещите сили на фактите и на явленията единствено в земни фактори. Новата научна мисъл използва усъвършенствани методи: символите, съответствието, корелацията и интуицията. Тези методи позволяват да се проникне в сферата на едно хелиоцентрично схващане, което, чрез средствата на астрокосмичната синтеза, ни разкрива нови философски и метапсихични схващания - Животът за Цялото. Именно в светлината на тези схващания, ние ще се опитаме да характеризираме елементите на звездните фактори, които са в основата на астросоциологията.
към текста >>

61. 3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ

Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност.
3.2 СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Великите души, синовете на диамантената воля, на свободата и красотата притежават топлото сърце на слънчевите деви, светлият ум на мъдростта и живеят в мира на осъщественото космическо единение. Те са над света на вярата, над законите на логиката, потопени са в самата реалност. Те са символ на разумната сила, която е движение без реакция във всестранното творчество, в хармонията на живота. Те притежават силна, разумна, твърда като диамант, безстрашна, непоколебима, несъкрушима, творческа воля. Благородството е отпечатано върху тяхното чело, те притежават висок морален устой и нямат личен живот. За тези велики души всяко живо същество носи в себе си една велика идея, една необходима нота във висшата хармония на живата разумна природа. Всяко живо същество по отношение на своето съзнание е един прозорец към духовния свят, една радиация на известно емоционално качество, една интелектуална способност и изява на една волева сила.
към текста >>

62. 2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Вярата, която почива върху догмата и логиката, която търси връзката между понятията, далеч не е в състояние да разкрие загадките на самата реалност, света на космичното единство.
Нептун е женствен, носи знак минус; той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на Стр. 91/943 високо мистичното, психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблемата на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество Плутон съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начало. Тук е заложен центърът на космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата и логиката, която търси връзката между понятията, далеч не е в състояние да разкрие загадките на самата реалност, света на космичното единство. Само по пътя на откровението, по пътя на космичната спирала се разкриват загадките и смисъла на битието. Изобщо, мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно носи и духът на обновлението, на творчеството, е от естество да активизира човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи дух на освобождение, носи всепояждащият огън, изгарящ всичко тленно и преходно. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по-горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око”, което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция.
към текста >>

63. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Методът на дедукцията изгражда от елементите на възприятията съответни представи, а каузалната мисъл, по пътя на законите на логиката и чрез метода на аналогията есенциира понятията.
В природата не съществува нищо статично, в света на реалността няма затворени линии. По пътя на слънчевата спирала нашата планета се носи непрестанно в нови и нови звездни сфери, които създават обективните условия за творчески промени или, на философски език казано, за „скоковете” в природата, както и в развоя на човешките общества. Така говорят звездните летописи; така твърди и модерната научна мисъл, която изследва както суб-микроскопичните частици на атома, така и ултра-макрокосмичните креации - галактиките. Чрез съвременните средства на електронния микроскоп и радиотелескопа, както и чрез съвременните космични сонди, научната мисъл се домогва смело по пътя на астрокосмичната синтеза. Индукцията, метод на конкретната човешка мисъл, работеща в триизмерния емпиричен свят, хроникира нашите възприятия. Методът на дедукцията изгражда от елементите на възприятията съответни представи, а каузалната мисъл, по пътя на законите на логиката и чрез метода на аналогията есенциира понятията. Това е кръгът, в който се е движила досега научната мисъл в ограничената сфера на едно геоцентрично разбиране, което е търсило причинността на нещата и на явленията предимно в земни фактори. Новата съвременна научна мисъл си служи вече с методи по-съвършени: символиката, съответствието, корелацията и интуицията. Тези методи позволяват да се навлезе в сферата на едно хелиоцентрично и космично разбиране, което no пътя на астрокосмичната синтеза ни разкрива новия философско-метапсихичен мироглед-живот за цялото. В светлината на тези разбирания, ние ще се опитаме да дадем една характеристика на идейните елементи на звездните фактори, които лежат в основите на астросоциологията. * * * Индивидуалната астрология датира от Хапдея, Асировавилония и древния Египет.
към текста >>

64. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Каква логика има в това?
Оригинальт е верен, но в копията са допуснати неверни факти. Как е възможно, Слънцето, в което влизат толкова много планети, да бъде създадено след Земята? При това, всички планети му се подчиняват, зависят от него, а то да бъде създадено след тях. Това е невъзможно. То е все едно да допуснем, че първо се явяват децата, а после родителите. Каква логика има в това? Ще дойдат някои философи да разискват върху въпроса, кой се явил по-рано: кокошката или яйцето. Невъзможно е да се яви яйце без кокошка. Яйцето представя материалната страна на Божествения свят. Значи, Божественият свят се ограничил в едно малко яйце, за да стане видим и разбран за човека. Божественият принцип работи и в яйцето.
към текста >>

65. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

- Къде е вашата логика?
Мога ли да я опитам? Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява. - И таз хубава!
към текста >>

66. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено.
Свободата отвън е резултат на неговата вътрешна свобода: има роби свободни, има и «свободни» - роби! Пътят на свободните носи за обикновените хора само страдание, а за ония, за които Е - съзнание за изпълване задачата на живота. Няма добро дърво, което да дава лош плод. Ако го има в тебе, ще го видиш и вън - и доброто, и лошото. Но ако има лошото (значи по-низш живот), не го осъзнавай, за да не привличаш енергии в тия низши области и кръв в низшите центрове на мозъка - и с това да го подхранваш. Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено. По-добре е да оставиш противника си да направи погрешка, проявявайки своето «знание», а му помогни с твоето знание да я поправи - резултатът ще бъде уважение. Това значи чрез себе си да разбереш кривата посока. Но ако можеш да вдъхнеш любов към тебе - тогава се учи с жажда и се придобива не само знание, но и сила. Това, което мислиш - поддържаш го с психичните си сили. А ако се бориш с него - усилваш го в себе си.
към текста >>

67. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Говорят за логика.
Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание. Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени. Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя!
към текста >>

Има логика на вълка, на човека, на овцата.
Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени. Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника.
към текста >>

Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям!
И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени. Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос.
към текста >>

» Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя!
Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен.
към текста >>

» Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого.
Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята.
към текста >>

Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението.
Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина.
към текста >>

68. В. КОЙ ОРГАНИЗИРА АТЕНТАТА НА 16.IV.1925 ГОДИНА

Желязна логика.
И полиция, и войска веднага са се задействували по команда. А същите не са се намесили, за да спрат атентата. Те са знаели за него, защото за него се говори от една година, не само на ухо, но и по вестниците се е писало. 16. Цялото задгранично ръководство на комунистите, начело с Георги Димитров и Васил Коларов, доказват, че това не е работа на комунистическото ръководство нито от Москва, нито от Виена, нито от София. Никой не им вярва, защото онези, непосредствените извършители на атентата, са комунисти. Желязна логика. И това върви и до днес да се смята. И никой не може да докаже, че това не е така. Ето, сега го доказваме чрез «Изгревът» - в тома, който е посветен на Любомир Лулчев. 17. Единствено Любомир Лулчев говори и доказва чрез своя герой - Генко Орлето, че това е замислена провокация и че за нея е предупреден преди година лично и цар Борис. А когато излиза книгата «Благословение», то Лулчев я подарява на цар Борис, който я прочита.
към текста >>

69. 6. ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ

Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите.
А днес в обществения живот няма по-добър коректив от коректива на социалистическата минимална програма от първия интернационал. Следователно въпреки подпушванията срещу социализма, последният се наложи. Тъй и днес - поело се е и пропагандирането на окултното учение, което погрешно или умишлено го наричат «Дъновизъм». Много от вестниците, начело с «Духовна култура», напоследък се занимават с окултистите, на които прикачват най-грозни епитети... Няма защо да се безпокоят окултистите, а напротив -трябва да се благодарят. Трябва да благодарят, по подобие на някогашните социалисти. Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите. Тогаз окултистите ще се явят там, за да обяснят. Този е пътят на идеите. Спомнете си за Гапилей, Коперник и пр. Днес се отваря широк път на окултизма, когото по всички линии са се запретнали да спъват, а ще го спънат толкоз, колкото спънаха някога си социализма. Гоненията против първите християни бяха причина, за да възтържествува християнството над езичеството.
към текста >>

70. 35. КАК СЕ КРИТИКУВА В НАС

(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)

Никой здравомислещ, сиреч човек на логиката, не може да се съгласи с начина, по който се критикува въпросното учение или въобще каквото и да било съчинение, защото: всяка критика, която критикува само с цитати оттук-оттам, е несъстоятелна, а по естество - всякога е тенденциозна; защото критика, която цитира само известни пасажи, а след това сама си прави заключенията по своята тенденциозна мисъл и цел, а не по мисълта и смисъла на автора, - е крива в основата си и престъпна по отношение на истината; защото който откъсва цитати от общата мисъл на автора и им придава свое заключение и формулиране, може всякога да подведе даден цитат в направление, каквото пожелае.
7, 9. VI. 1924 г., стр. 2) (Отговор на «Пастирско дело», бр. 19) В брой 19 на «П. Д.» е поместена статия «Дънов и учението му». Никой здравомислещ, сиреч човек на логиката, не може да се съгласи с начина, по който се критикува въпросното учение или въобще каквото и да било съчинение, защото: всяка критика, която критикува само с цитати оттук-оттам, е несъстоятелна, а по естество - всякога е тенденциозна; защото критика, която цитира само известни пасажи, а след това сама си прави заключенията по своята тенденциозна мисъл и цел, а не по мисълта и смисъла на автора, - е крива в основата си и престъпна по отношение на истината; защото който откъсва цитати от общата мисъл на автора и им придава свое заключение и формулиране, може всякога да подведе даден цитат в направление, каквото пожелае. С цитати по начина на «П. Д.» може от едно и също съчинение едновременно да се вадят различни заключения, от които ни едно няма да бъде вярно, сиреч няма да бъде съгласно с истината, вложена в общата нишка на авторо-вата мисъл... Един коментатор или критик ще вади святото, друг - престъпното, трети - безсрамното, четвърти - абсурдното, но понеже всеки е притеглил към себе си необходимите му цитати за подкрепяне на тезата си, то и никой няма да бъде на верния път по отношение на дадено съчинение, още повече, ако то е философско. А по начина на «П. Д.» аз мога да изкарам от Ницше - този велик вдъхновител на модерната литература и велик извор на човешки подем - всичко каквото поискам, и както си го нагодя. Ето, аз отварям неговата книга «Така каза Заратустра» и цитирам: «Някога си светотатството с Бога бе най-великото светотатство, но Бог умря и с това умряха и тия светотатци.» «Няма вече богати и бедни; и едното, и другото е отегчително.
към текста >>

А по логиката на «П.
- Държава се зове най-студеното чудовище от всички студени чудовища. Също студено лъже, и такава лъжа лази из устата му: «Аз - държавата - съм народът.» «Дето още има народ, не разбира той държавата и я мрази като лош поглед и грях спрямо обичаи и права,» Аз съзнателно откъснах от общата Ницшева мисъл горните цитати, за да представя несъстоятелността и тенденциозността на критиката, която краде цитати оттук-оттам. А от цитатите ми сега вее: безбожие, комунизъм, антисоци-алност, мизантропия, анархия... зов към анархия... С други цитати мога да представя Ницше и като префинен аристократ, който с презрение гледа на бедните и слабите; с трети цитати ще го представя като върл противник на всички демократични течения; с четвърти ще го представя като брат на всички хора на земята и като велик страдалец на всичко живо по цялата вселена; с пети ще го представя като луд... Но нито първото ми твърдение е вярно, нито второто, нито третото и т.н. А най-накрая пак имаме същността на въпроса: един велик Ницше, велик гений, океан на мисълта, неуязвима висота на мисъл, сърце и воля. Имаме океан на мисълта, волята и сърцето, от който океан всеки може да загребе толкова, колкото му е позволила неговата еволюция. А по логиката на «П. Д.» - с отделни цитати - аз мога да критикувам и Христа, Когото в няколко цитата мога да направя бунтовник, разрушител, безотечественик и т.н.... А вярно ли ще бъде това? Вярно ще е само по отношение на отделните мои цитати, а невярно - по отношение на общото течение на неговата мисъл и учение, които в никой случай не могат и не бива да се разкъсват, ако искаме да бъдем в периферията на истината, която е изнасял последователно и постепенно... Великите мислители са океани - техните брегове не могат да се видят. А океанът не може да се изчерпи с лъжица, сиреч с цитати, които да определят вложения идеал. Лъжицата с вода от океана не е самият океан. А лъжицата с вода - това е откъснатият цитат... Много е по-лесно на човека да бъде писател, сиреч сам да изразява своята мисъл, отколкото да бъде критик, сиреч да изразява мисълта на другиго.
към текста >>

71. 2. Лъчи от «Изгрева»

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

В реалния свят човешките системи на мисъл, логика и закони са дотолкова от значение, доколкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, който развълнуваният океан мята на всички страни... Л.
В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта -с парфюма на вечния, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и на един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното. В реалния свят човешките системи на мисъл, логика и закони са дотолкова от значение, доколкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, който развълнуваният океан мята на всички страни... Л. Лулчев (Следва)
към текста >>

72. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

Това като извор на основата, която имам - животът, който, като водата, няма никаква форма, но заема всички форми, форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт.
За обективната може да става дума, за субективната - не, понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай. Но това не ще каже, че в основата лежи произвол. Ни най-малко, само че разнообразието е безконечно голямо, винаги имащо в основата си единство на принципите. ЛИПСА НА СИСТЕМАТИКА Длъжен съм да подчертая преди всичко, че аз самият избягвам каква да е систематика в това, което пиша. И то не е случайно. Това като извор на основата, която имам - животът, който, като водата, няма никаква форма, но заема всички форми, форма, систематика, логика, буква, догма, това значи статика, минало, смърт. Животът е винаги нещо повече. Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващето се. То няма постоянна форма, но тъкмо затова се чувствува същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава светът става съвсем друг. Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят».
към текста >>

73. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида.
към текста >>

74. СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ

Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?
Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа. И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за разпространение на идеите. Странни наглед идеи, нямащи нищо повидиму-му «реално», «изгодно» и «разумно», се разпространяват с една необяснима за обикновените хора бързина, взимат надмощие, слагат отпечатък, стават ръководни фактори, и макар и кратковременни, понякога нюансират целия обществен живот, изменят психологията на значителна част от едно общество, раждат противоречиви, неочаквани, като че ли противни на всяка логика и здрав смисъл движения и постъпки... На що се дължи това?
към текста >>

75. ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ

Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини. За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>

76. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр.
**** Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството. Ще изброим няколко: Доктор Парацелзиус, Бьоме, Ван Хелмонт, Бекон [Бейкън], философа Лок, Сен Жермен, Данте, Ян Амос Коменски, Лесинг, Гьоте, Якоби, Спиноза, Декарт; на розенкройцери се дължи основаването на Английската Кралска Академия на Науките (първа в Европа) [в] 1662 г. философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розенкройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) ***** Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). ****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.)
към текста >>

77. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира.
Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество. А едновременно с тоя духовен упадък, или, по-право - тъкмо заедно и поради него - се явяват и физическите разстройства - хилядите болести и страдания, защото ненапразно един мъдрец казва, че человек е това, което мисли, може и иска да е! Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира. Ето защо материалистическата философия, като една река, която се разлива по някое плоско и равно поле, се разклони по всевъзможни посоки, като изгуби почти всецяло своята дълбочина. Но като реакция срещу нея, като реакция на това люшкане на обществото без съществени морални устои, като противовес на едно преситено и отиващо си вече малцинство от избраници, което се е уморило да желае и изпълва прищевките си - на което въображението не стига вече да изнамери нови наслади, след като бе изпитало всички стари на разлагащата се някога Римска империя - се вдигат масите, които смятат, че имат дял от тоя живот, като несъмнени творци на неговите блага. Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни!
към текста >>

78. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Може би аз не можех да следя неговата логика и заради това.
Ето и самото описание на случката: «Това става в чифлика на моята роднина, къд°то за втори път беше дошел на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би аз не можех да следя неговата логика и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. «Вярата без знание, като последствие, е суеверие» - казваше той. «Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да е. Без вяра не ще намериш хляб, не би се мръднал... Но вярата е само стимул - ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя.» Изобщо, той охотно говореше на подобна тема, и доста оригинално.
към текста >>

79. 4. ПРЕДСКАЗАНИЯ

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

Може би аз не можех да следя неговата логика, и заради това.
3) - «Това стана в чифлика на моя роднина, където за втори път беше до-шел на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със свойте своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би аз не можех да следя неговата логика, и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. «Вярата без знание, като последствие е суеверие - казваше той. - Вярата е необходима да те подтикне да станеш да търсиш каквото и да Без вяра не ще намериш хляб, не би се мръднал... Но вярата е само стимул -ако след нея не дойдат делата и знанието - напразно е тая вяра - суеверие е тя.» Изобщо, той охотно говореше на подобна тема, и доста оригинално. Един ден, вторият, който той беше дошел, ний имахме госте на обед, както винаги -г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика.
към текста >>

80. VIII. В отговор на една защита

Би трябвало след това встъпление г-н Лулчев да ни запознае с идеите на «новото», което той желае да «влезе в живота», но в статията му не виждаме нищо подобно по простата причина, че учението на Дънова е неопределено, неясно и разхвърляно, така щото нито се поддава на научно изследване, нито подпада под законите на логиката, нито пък може да се изрази съкратено в известни положения.
Като прочетохме тази статия, да си кажем право, ние останахме изненадани как е могла редакцията на «Зора» да й даде място, защото не сме свикнали да четем в този вестник умишлено разпространявани заблуди, единственото назначение на които е да се всява съблазън в душите на по-наивните читатели. Направихме справка и се оказа, че ревностният «апологет» на Дънова е използувал случайното отсъствие от града на двамата редактори на вестника, благодарение на което неговата «защита» могла да види бял свят. Водими от добро желание да предпазим някои читатели от евентуална съблазън, ние ще направим малък разбор на цитираната статия. Авторът на статията в дълго встъпление се обявява против всичко шаблонно, което могло да се хареса само на лекомислените съвременници и се произнася за дълбокомисленото «Ново» (разбирай учението на Дънова, Б. н), което е «изпреварило времето си», което «малко хора разбират», и което на мнозинството се виждало «чудновато», «еретично». Би трябвало след това встъпление г-н Лулчев да ни запознае с идеите на «новото», което той желае да «влезе в живота», но в статията му не виждаме нищо подобно по простата причина, че учението на Дънова е неопределено, неясно и разхвърляно, така щото нито се поддава на научно изследване, нито подпада под законите на логиката, нито пък може да се изрази съкратено в известни положения. Пред вид на това и сам г-н Лулчев не може да ни каже нищо ясно и определено за това «учение», което с такава ревност се заел да защищава. Той се задоволява само да ни съобщи, че както учението, така и личността на Дънова са оригинални и своеобразни, с което ние сме напълно съгласни, но това твърдение на г-н Лулчев вече не е защита на учителя, а по-скоро упрек, защото да своеобразничат в мироглед, учение и в идеи, съвсем не е свойствено на хора със здрави концепции. Никой сериозен човек не може да стане последовател на едно своеобразно учение, защото то не може да се обоснове с друго, освен със субективните настроения и преживявания на неговия автор. Особено това е важно за автори с болезнена психика. Като не може да ни каже нищо ясно за учението на Дънова, г-н Лулчев си служи с общи фрази и голословни твърдения, които всъщност нищо не доказват.
към текста >>

Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия.
42, «Отзиви и бележки»). Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна характеристика и за личността на Дънова. И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава. Впрочем съдът ще си каже думата и по материалната издръжка на «братството», както и по това, дали Дънов не е обсебвал имоти на свои наивни последователи. Колкото за беседите на Дънова, говорени публично в неделни дни, ще кажем на г-н Лулчев, че сме имали случаи да чуем някои от тях и да разменим мисли върху тях с непредубедени слушатели. Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия. Най-важна в тия беседи е фигурата на проповедника, която може би единствена прави впечатление на нервно изтощените слушатели и ги държи в респект. В заключение ще кажем, че статията на г-н Лулчев е тенденциозна. С гръмки фрази и необосновани твърдения той иска от една страна да защити «учителя» от ударите на правосъдието, а от друга страна - да му направи реклама, та дано се намерят някои немощни във вярата читатели, та да се уловят на въдицата. При наличността на положителното, светло и спасително Христово учение, което всеки празничен и неделен ден се разгласява от църковните амвони във всички градове и села на България, не ни се вярва, че ще се намерят наивници с нормална психика, които ще се повлияват от заблудите на г-н Лулчев, за да пият от размътения кладенец на Дъновото учение. В. К.
към текста >>

81. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр.
166 Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството. Ще изброим няколко: Доктор Парацелзиус, Бьоме, Ван Хелмонт, Бекон [Бейкън], философа Лок, Сен Жермен, Данте, Ян Амос Коменски, Лесинг, Гьоте, Якоби, Спиноза, Декарт; на розен-кройцери се дължи основаването на Английската Кралска Академия на Науките (първа в Европа) [в] 1662 г. философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розен-кройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) 167 Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). 168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.).
към текста >>

82. Светозар Няголов

В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул. „Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. „Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава го в дома му и очаква големи сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено.
към текста >>

83. 13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Новото време изисква нови разбирания, нова логика, граматика и правопис.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4., 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) „А плодът на духа е; любов, радост, мир, дълго- търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въз- държание; против такива няма закон.” Всяка форма добива своята ценност от съдържанието, а всяко съдържание - от своята смисъл. Новото време изисква нови разбирания, нова логика, граматика и правопис. Всичко трябва да бъде правилно премерено, защото малките излишъци, създават големите страдания днес. Известни недъзи, които сега съществуват в света, не са недъзи на самия живот. Животът е проявление на духа, а той и единственото разумно нещо в света. Духът е онова велико същество, което изпълва всичко; разумното, което осмисля живота, на което съзнанието е винаги будно; което носи всички способности, дарби - сърдечни, умствени и волеви. И ако ний се ръководехме от него, трябваше да се разбираме помежду си.
към текста >>

84. 41. ЗА ПАДНАЛИТЕ ЖЕНИ И ПОДХВЪРЛЕНИ ДЕЦА (бр. 16, 13.V.1924 г.)

Логиката говори едно: махнете причините - ще се махнат и следствията.
Но за това те, незнающи, не могат да бъдат виновни. Големите техни братя трябваше да им покажат тези истински ценности, да им създадат условията, както те се дават на болните, за да могат и те да съществуват нормално. И ако някога Великият Учител каза: „Който е невинен, нека пръв хвърли камък върху нея! ” - ний, людете, живеящи 2000 години след Него, бихме напразно проляли светата Му кръв отново, ако не можехме да се обърнем към падналата жена и й речем: „Сестро, когато ти, като майка, потисната от тежките условия на живота, си принудена да се разделиш от любимото си, макар „незаконно родено” дете - ти страдаш, и затова не наказание, а само помощ ти би трябвало. А ако ти не чувствуваш мъката по своето носено под сърцето дете, ако ти продаваш и скверниш тялото си, то си двойно нещастна, защото си изгубила най-святото чувство, най-естественото - чувството на майка; не си почувствувала никога в дните си сладост и истинската ценност в живота - труда, а затова заслужаваш само помощ, но не и наказание.” Нека помним: болните искат лекар, а не палач. Логиката говори едно: махнете причините - ще се махнат и следствията. Наказанията може да възпрат известно време събитията, както един яз спира временно реката, но безумие е да се мисли, че тя е унищожена. Майчиното чувство е основата на света и то трябва да се култивира. Първата и радикална мярка е да се даде материалната възможност на всички желающи да бъдат майки - да станат такива и условията на децата им да израстат и бъдат отгледани. А на болните, не чувствуващи отговорността пред себе си за своите постъпки - да бъдат лекувани с всичката любов, която заслужават по-малките болни сестри.
към текста >>

85. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

Но ако разсъждаваме с логиката на ежедневния живот, да приемем като обяснение, като една предпоставка кражбата, за да бъде извършено жестокото убийство на една беззащитна жена, не значи ли да отидем в устата на вълка?
Майката и дъщерята Тимеви са живели сравнително много добре с Лулчева. Извършва се кражбата. Действително, желанието да се укрие кражбата е един мотив, сериозността на който не бих могъл да отрека. Да приемем, че една девойка, каквато и да бъде тя, след като е извършила кражбата, иска да пристъпи и към убийството, за да прикрие първото си престъпление. Не отричам, че това е възможно. Но ако разсъждаваме с логиката на ежедневния живот, да приемем като обяснение, като една предпоставка кражбата, за да бъде извършено жестокото убийство на една беззащитна жена, не значи ли да отидем в устата на вълка? Това е възможно, но за да приемем това изключително обстоятелство, трябва да имаме и други данни, а такива аз не виждам. Малина Тимева извършва късно вечерта убийството. Сутринта към 8 ч тя пак отива в къщата на Лулчева и вика д-р Георгиев, защото на Лулчева „прилошало”. Кой може да твърди, че абсолютното спокойствие на Малина в тоя момент не е едно ненормално положение? Тя извършва кражбата, след това убива и най-после идва рано сутринта. Защо?
към текста >>

86. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

ТОМ 22

Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг.
Учителят казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителят изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник! " В същот о време Учителят поглежда към него и погледите им се среща т за няколко секунди. То й казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне.
към текста >>

87. 3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

3.1 По разкази от членове на веригата 3.2 По разкази на ученици от Школата

ТОМ 22

Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг.
Учителят казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителят изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник! " В същот о време Учителят поглежда към него и погледите им се среща т за няколко секунди. То й казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне.
към текста >>

88. 14. Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
През 1919 г. един колега наЛулчев го завел на беседа. Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго - си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия. Говоря по втория, в това време задават трети, и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекцията ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали." Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и отговаря. Той разбира, че това е един силен дух и си мисли кой знае какви магии и способности има. Посещава го в дома му и очаква сензации.
към текста >>

89. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да приемем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители.
Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духовно чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицателни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и научни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците. Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова! Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надежда, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани. Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да приемем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка. По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство. Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога.
към текста >>

90. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Здравият разум и логика не могат да отхвърлят това, не могат да отхвърлят прераждането, ако действително считаме, че Христос е бил умен, мъдър, силен и Бог.
Не! Има нещо неразбрано от страна на много християни! Ако у Христос, ако у учениците въпросът за прераждането не е бил като закон, Христос нямаше да задава този въпрос. Той недвусмислено пита за кого го считат, че е. Може ли да го считат за Йоан Кръстител, за Илия, за Йеремия, за един от пророците, ако той, Христос, като обикновен человек, не е съществувал и живял на земята, като такъв с горните имена, и сега иде да се прероди, та да го считат, че е един от тях? Здравият разум и логика не могат да отхвърлят това, не могат да отхвърлят прераждането, ако действително считаме, че Христос е бил умен, мъдър, силен и Бог. Друг е въпросът, че Христос действително не се е раждал и живял по-рано нито като Илия, нито като Йоан Кръстител, нито като Иеремия, нито като пророк. О, вие братя отци владици, свещеници, проповедници и интелигентни християни, стига сме спали като християни от 553 г., от V-ия Вселенски събор досега по този въпрос! Нека повярваме в думите на Христа! Нека оставим слабостта и недоверието на наши заминали братя, които са отхвърлили този въпрос! Сега всичко еволюира!
към текста >>

91. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

Д-р Михаил Стоицев

От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества.
Защото сме се отклонили от правилния живот. При все това, рано-късно, ще стане туй освобождение. Но казано е в Свещеното писание: «Всяка на своя ред.» (1-во поел. на Апост. Павла към Коритяните, гл. 15). От нашето съзнание обаче зависи да ускорим този ред и да се спасим чрез духовното издигане, с помощта на Христа, за да отидем при Извора тъй чисти, както сме излезли - иначе няма логика, няма мъдрост, няма Бог, ако допуснем, че Творецът Бог е създал такива хората, както сме днес - голямата част от человечеството с изродени глави, лица, тела и с отрицателни качества. Драг........... Всяка разумна душа днес вижда големите отклонения в живота, а също вижда и резултата от това - страданията, било индивидуални, било общи, т. е., както морално - в умовете, сърцата и действията на хората, тъй и материално - липси, кризи и пр. и пр. И всяка разумна душа, като чувствува това, дири, желае, дано се намери изход, та да ни не сполети по-голямо зло. Днес науката е в своя апогей, днес ние също претендираме, че културата е на своята висота; обаче, въпреки че имаме много учен свят, и то и от двата пола, щастието в живота го няма!
към текста >>

92. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

Тъй като много от вас не са идвали никога във Франция, без друго не познават жаждата за единство, за логика, за яснота на французкия дух, тъй както нашия синтетичен дух, който ни издига по-лесно, отколкото другите народи, над частните въпроси.
Желаем да ви отговорим в духа, който винаги ни е присъщ и да ви накараме да почувствувате дълбоко колко сме привързани към идеята да ви направим съучастници на плодовете на работата, която се извършва тук. Тия между нас, които са били в България, винаги с голяма радост си спомнят приема, който сте им направили през 1937, 38 и 39 г. Те желаят щото и вие да бъдете съучастници в уважението, което ще получат онези, които ще помогнат за разпространението на учението в света. Обаче вашите писма, и специално това, подписано от вашия Просветен съвет, ни задължават да констатираме, че съзнателно или не, вие сте възприели едно държание, по повод на което е необходимо да ви пишем. Не трябва, наистина, да тълкувате нашите писма другояче, освен в духа, в който ви пишем, инак ще се породят за вас и за нас неприятности. Тъй като много от вас не са идвали никога във Франция, без друго не познават жаждата за единство, за логика, за яснота на французкия дух, тъй както нашия синтетичен дух, който ни издига по-лесно, отколкото другите народи, над частните въпроси. Затова е необходимо да ви уточним много ясно французкия манталитет. Да ви отговаряме колективно, това ни причинява известна тъга, но знаейки добре, че във вашето писмо са събрани подписи от братя и сестри, които по мнения и разбирания не се съвпадат напълно, ние сме принудени затова от вашето колективно писмо. Но подчертаваме, че това, което следва, не се отнася за онези между вас, които добре са разбрали нашите писма и освен това се подчиняват на желанията, изразени от самия Учител. На тях ние изказваме нашата радост, че ги виждаме такива, каквито ги очаквахме: верни служители на Учителювата мисъл, крепители на любовта и хармонията, нужни за Божествената работа. За нас те са, които представляват в България дялото на Учителя и които имат мисията да опазят духовното наследство, оставено от Него.
към текста >>

Това са разумността, хармонията, логиката, добродетелната интелигентност на един брат, който от себе си представлява делото на Учителя и който за нас е всеки ден баща, майка, брат и водач. II.
Такъв е случаят с брат Михаил. И затова, именно, ние го следваме. От друга страна, от пет години ние четем всеки ден една страница, преведена от Учителя (да се видят приложените текстове) и мнозина от нас, четейки направо от български, превеждат книгите на Учителя. Това, което ни казвате, ние от дълго време го знаем и не представлява интерес за нас. Това, което нас интересува, са жертвата, любовта, търпението, благостта, неизчерпаемата изявена мъдрост. Това са разумността, хармонията, логиката, добродетелната интелигентност на един брат, който от себе си представлява делото на Учителя и който за нас е всеки ден баща, майка, брат и водач. II. За нас Учителят е един Божествен Дух, Когото ние следваме. Сега Учителят е кредитирал брат Михаил при французите и даже той е предсказал, че българите ще разберат неговото учение чрез французите. Ние сме чели множество писма на български, които донесоха от България неоспоримото свидетелство за мисълта на Учителя по това. Писма, които потвърждават онова, което Учителят е казал на мнозина французи на Рила през 1939 г. Брат Боев помни сигурно случая със сестрата Бланк от Париж, улица «Дю Шерш Миди», която претендирала да следва учението без посредничеството на брат Михаил.
към текста >>

93. XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

Борис Рогев

В него авторът предлага нетрадиционно разчитане на фактологията в «Именника...» с «инструментариума» и по логиката на астрономичната геодезия, и посредством математически апарат (за съжаление трудно достъпен за широката читателска аудитория).
пр. н. е.; той може да се счита за основа на китайския календар. Трудът на Борис Рогев намира своите читатели и извън страната. Преди да бъде отпечатан у нас, той е публикуван във Франция [13], а десет години по-късно във Великобритания. В един от отзивите след френското издание на проф. Мишел Лонгон, четем и следното впечатление: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света...» [14] Този труд на Борис Рогев предизвиква и спорове, но не са намерени достатъчно аргументи, за да бъде опроверган. В него авторът предлага нетрадиционно разчитане на фактологията в «Именника...» с «инструментариума» и по логиката на астрономичната геодезия, и посредством математически апарат (за съжаление трудно достъпен за широката читателска аудитория). Чрез реално прилагане на интердисциплинарни методи и средства, Рогев изследва един значим извороведчески факт, какъвто е Именникът на българските ханове и насочва към изводи с безспорна тежест в родната ни историография, както е и основа за по нататъшни проучвания. Някои особености на личността представят другата страна на учения Борис Рогев. Отдаден на работата си, той не е привлечен от рутинната кариера във военното ведомство, нито пък се стреми към върха на научните звания. Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази достойнството си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за студентка дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г. Мотивацията е била баща «царски» офицер.
към текста >>

94. 3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик

Темите на сказките и начинът на поднасянето им е причина знаменитата актриса Адриана Будевска да каже: "Дафинка Доганова е родена за сцената ... У нея имаше един солиден ум, една солидна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце".
Доганова е изявен общественик. Тя не само е пишела, но е говорела и взимала отношение по въпроси, вълнуващи тогавашното общество. Богато обдарена с хубав стил и богат език, Д. Доганова е умеела топло, вълнуващо и искрено да защитава или да представя разглеждания от нея въпрос. Нейните сказки винаги са привличали много слушатели, които са препълвали салоните час или два преди посоченото време. Темите на сказките и начинът на поднасянето им е причина знаменитата актриса Адриана Будевска да каже: "Дафинка Доганова е родена за сцената ... У нея имаше един солиден ум, една солидна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце". Първите нейни публични изяви са предизвикани от реакцията и вълнението, което тя е преживявала като българка и българска жена по отношението на войната, тежкото положение на населението в Македония и от несправедливите решения и договори, с които е извършено отделянето на Добруджа и Македония от България и предаването на Тракия към Гърция. Във вестник "Ратник" (31 .VII. 1913 г.) четем: "При изпращането на Баучер, смълчаното събрано множество е раздвижено. Излиза Дафинка Доганова и на английски език се обръща с думите: "Г-н Баучер, като българска жена аз Ви благодаря за вашия интерес към нашия народ и за това, което вършите в Англия за нас. . .
към текста >>

95. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце.
Още през време на най-тежките години за българския народ, когато английските войски напущаха гр. Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България. Тя е държала множество сказки в Русе преди 1920 г., а след това в София и много градове из провинцията, гдето е била канена, като навсякъде е носила печата на своите големи дарования. Нейното слово бе винаги живо, топло, искрено, то проникваше дълбоко и вълнуваше силно. Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди. А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце. Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово. Един ден, когато те бъдат събрани и напечатани, ще се види, че нейното дело, ако не по количество, то поне по качество, ще седи не по-долу от това на безсмъртния Григори Петров. Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др. Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "Зорница". Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други.
към текста >>

96. 5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори.

Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре!
Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи! О, управляющи политически и духовни фактори на народите, дайте тоя пример на младата генерация: Стига гонения, препирни и надумвания, стига кърви, стига жертви, стига конференции!... Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста! Днес Христос иска и да го живеем, а не само да го проповядваме!... Премахнете и вие, политически властници, международните граници! Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре! " Обърнете затворите в учебни заведения, казармите в приюти и болници; оковите в чукове и наковални; оръжията в рала, сърпове и мотики! Приложете, всички вие, любовта в живота, истинската божествена любов; защото повикът за всеобщо опрощение и побратимяване тропа вече на вратите ни. Отворете и дайте му обятията си за да настъпи Царството Божие на земята и да заживеят всички народи един истински смислен живот, защото всинца сме братя, един е нашия баща - Бога!... Тези мисли на разсъждения ни даде не преди дълго време дневния печат, че Св. Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г.
към текста >>

97. 15. Учебните предмети

В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/ Хомилетика (красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие.
15. Учебните предмети Преподавани са около 20 предмета. Някои от тях са продължение на изучаваните във варненската гимназия, повечето са нови и предизвикват интереса на Петър Дънов. В момента на своето завършване през 1887 година той показва отличен среден успех 4.55/по петобалната система/: 1/ Закон Божий 2/ Старобългарски език 3/ Български език 4/ Английски език 5/ Френски език 6/ Психология и Логика 7/ История и География 8/ Математика 9/ Естествена История 10/ Физика 11/ Химия 12/ Политическа Икономия 13/ Рисуване 14/ Тълкуване на Светото Писание 15/ Доказателство на Християнството 16/ Църковна История 17/ Догматично Богословие 18/ Хомилетика (красноречие в проповядването) 19/ Пасторско Богословие 20/ История на Цивилизацията Петър Дънов има стремеж към духовното, и показва отличен успех по предметите свързани с религиозната практика и теория - Тълкуване на Светото Писание и Пасторско Богословие. Един от неговите съученици - пастор Цветан Цветанов е впечатлен от хвърковатото му слово, когато са държали учебни проповеди върху някой стих от Евангелието - на Петър проповедите били ненадминати: "Неговите проповеди биваха неповторими-Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме." Съпътстван от своя щастлив успех в образованието, той ще има възможност да изучава по-нататък тази тематика още по-задълбочено. Борис Николов заявява: "Преподавателите му са видели, че е способен ученик, който свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски - евангелски песни, което много се ценяло едно време и му предлагат да отиде да следва в САЩ в семинарията Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси - САЩ [8-223]. Тук изтъкнатите просветители и педагози преподавателите Юфам, Стронг, Бъц, Милей и Крукс от "голямата петорка" ще го запознаят още по-нагледно и впечатляващо с предметите от свищовското училище, но вече разширени и обогатени с допълнителни знания. В своята самостоятелна работа ще ползва новооткритата библиотека към семинарията в която се получават всички големи религиозни и литературни списания от Англия и САЩ.
към текста >>

98. 1. Труден е пътят на земята за човека

Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци.
1. Труден е пътят на земята за човека (Забележка. Откъде иде заглавието на труда на Весела Несторова? Виж с. "Пътят на новия живот) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие. Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача. Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема.
към текста >>

99. 57. Отказвах предложения за женитба

Весела Несторова

Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на студената логика и безчувствие към нуждите на другите.
Струваше ми се, че не ще мога да живея далеч от родината си. Аз бях длъжна да се върна и работя за този малък, но тъй надарен и добър народ. С нищо не можех да заменя сърдечния, съчувствен поглед на българина, или отзивчивото му сърце към мъката на ближния. Дълго страдал народ, познал всички горчивини на живота, този народ бе изработил велики качества - твърдост, дълбок философски ум и чувствително сърце. А тези богатства не се намират навсякъде. Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на студената логика и безчувствие към нуждите на другите. Нали казва поговорката, че ситият не хваща вяра на гладния. Материалното изобилие ще играе положителна роля при хора, развили духовните си качества, при хора - творци, при хора, изпълнени с чувство за другия, каквито са развили славяните след дългите си страдания.
към текста >>

100. 146. Днес човешкият организъм не може да издържи на любовта като сила

Весела Несторова