Търсене в текстове за 'Логика'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 7 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията.
Под думата наука се разбира обикновено знание, знание на принципи или начала и причини, потвърдени истини и факти. „Наука – казва сър У. Хамилтон (Sir W. Hamilton) 1 – похвала же на познания, имайки във вид на образ характера на логическа съвършеност и във вид на предмет – характера на същинска истина.“ Въобще думата наука се употребява да означи познания, които са били придобити от дълго наблюдение и систематически наредени в съгласие с общите закони на естеството, и направени достъпни за всекиго; а особено такива познания, които се отнасят до физическия свят – неговите феномени, природа, състав и силите на веществото му, и качествата и функциите на живущите клетки или тъкани. Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее. Старите гърци са считали седем науки: граматиката, риториката, музиката, логиката, аритметиката, геометрията и астрономията. На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
към текста >>

В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр. В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>

Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане.
дял първи – І.10:2,3 и бел. № 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
към текста >>

Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика.
№ 39. [43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества.
към текста >>

Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860).
[43] Учителят подробно разглежда вътрешния характер на науката в лекциите и беседите си, които той неслучайно нарича „окултни”. [44] Уилям Хамилтън (1788-1856) – английски философ и логик. Според него проявеният Бог е познаваем само чрез свръхсетивно откровение. Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Тя застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н. Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в.
към текста >>

2. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря.
Тодор Маринчевски Приятел на Лулчев го завежда на беседа на Учителя. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. "Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго" - си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: "Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали". Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има. Посещава Го в дома Му и очаква големи сензации.
към текста >>

3. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика.
Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика. Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате? " - "На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем.
към текста >>

Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика.
Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: "Хайде да почнем. Що е познание? " А тя се изненадала, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го развил пред нея и тя го запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействали да се ориентира при отговорите - по логика, история на философията и метафизика. Преминала успешно. На връщане купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева. Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия.
към текста >>

4. ВЪВЕДЕНИЕ

Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване.
ВЪВЕДЕНИЕ Речем ли да потърсим корените на духовните ни феномени, регулирали живота ни и определяли достойнствата на историческата ни съдба, ще трябва да се върнем назад в прабългарската епоха още в пракултурните дълбини на митичното време, когато по нашите земи заживяват и се оформят мощни духовни течения: тангризма, тракийския орфизъм и богомилското учение, всяко едно ясно ориентирано във времето и пространството. Три мощни духовни вълни играли решаваща роля във вътрешния и външния ни живот, в най-интимните и най-грандиозни страници на историята ни. В целия този процес от духовни течения, още от дълбоката първооснова на националната ни култура и до днес продължават усилията за по-вярно разчитане и тълкуване на старата ни традиция. И въпреки широката и все по-добра историческа осведоменост, натрупана от времето, различните духовни нива на проблемите, подсказват трудността при разкриването им. Явления с по-висша еманация и синтези на творческия дух, със своята си логика за истина, изискват и по-широко езотерично тълкуване. Ако ролята на културата е да ги спасява, редно е да погледнем и към българските „спасени и недоспасени" явления, в нелеката ни историческа съдба, с така накъсаната й хронология. Трудно се обясняват взаимовръзки и взаимоотношения на отделни събития или направо чезнат и се размиват във времето, какъвто е случаят с богомилското учение без чието присъствие на Запад е абсурдно да си представим Реформацията и европейската цивилизация. Допустимо е да не сме дооценили някои събития и загубили шанса да се реализираме и пречистим в аурата на възможни светли идеи, да сме забавили развитието на националното ни мислене и култура. Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка.
към текста >>

5. Втора част

Те се срещат и в граматиката, в логиката и в математиката.
Сега може някой да попита какво разбираш под думата "вечен живот". Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под "вечен живот" някои разбират: дълъг безграничен, непрекъснат живот... Често се смесва "вечен живот" със съществуването на човека. Той може да съществува и без да живее. В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се променят, три главни принципа, върху които той се гради. Те се срещат и в граматиката, в логиката и в математиката. Например в граматиката децата учат, че изреченията имат подлог, сказуемо и допълнение... Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме и да направим...Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. А елементът, който носи живот в себе си, е Христос. Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата.
към текста >>

6. Трета част

Според съвременните понятия за логика при такъв огън човек би трябвало да изгори.
Огънят, който е слязъл отгоре, от Слънцето, е изградил Земята, сътворил е вашите тела, вложил е мисли и желания у вас. Без огън всичко се вледенява. Значи думата "растеж" подразбира и огън. Огънят, който разрушава, е грубият огън. Обаче ако се прекарат през човека 10 000-30 000 волта електричество, всички болести ще изчезнат, лицето му ще стане свежо и той напълно ще се подмлади. Според съвременните понятия за логика при такъв огън човек би трябвало да изгори. Страстите например са огън, който разрушава човека. Те разрушават едновременно тялото и душата. Но Божественият огън, като мине, ще ви пречисти и обнови... Когато се оглеждате в огледалото, вие виждате своето отражение. Ако някой ви запита по какви закони става то, лесно ще отговорите има отражение.
към текста >>

7. Единадесета част

Ние още не сме достигнали до Божествената логика.
Ако ви дам един тон от 40 до 50 билиона вибрации, като имате предвид, че вие можете да приемате до 32 билиона най-високи вълни, или повдигна гласа си до 32 хиляди трептения, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията по-ниско от 16 хиляди, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта.
към текста >>

За Небето ние нямаме логика.
Нищо няма да чуете. Ако сваля трептенията по-ниско от 16 хиляди, ще чуете ли нещо? Нищо няма да чуете. Но под тях има и друга гама в света... Ние още не сме достигнали до Божествената логика. За Небето ние нямаме логика. Когато говорим най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях... И апостол Павел казва: "Ако говоря на ангелски езици, а Любов нямам, нищо не съм." Не цитирам това с упрек към вас, но учението не е крайната цел на живота... Сега аз ви говоря и беседвам с вас, но интимния ми живот вие не познавате. Той се изразява в друга насока, а това, че трябва да ви говоря, е само едно задължение. Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате.
към текста >>

Това е живата Божествена логика.
Аз гледам много скромно на тази работа... Но когато разговаряме за Божията любов, всички са длъжни да обърнат лице към Бога и да кажат: "Господи, да се възцари Твоята любов в нас." И аз искам сега от вас по-голяма смелост, но не в говоренето, а в проявата на Любовта. Да започнат да туптят вашите сърца и умове с Любов, да сте готови да се жертвате. Ако ще умре някой, да умре за тази велика Божия любов и като ви попитат на Небето защо умряхте, да кажете: "Умряхме, за да се възцари Божията любов на Земята." Ако всички онези българи, които загинаха на бойното поле, бяха умрели заради нея, България нямаше ли да се въздигне? Това е учението, което аз проповядвам, и то е истинно. Това е живата Божествена логика. И ако я приложим, ще възкръснем в света и няма да плачем за умрелите, тъй като всичко ще оживее. Тогава онези, които ще дойдат, ще разберат Истината... Едно нещо има, което аз мразя лъжата. В историята на моя живот не е имало момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Лъжата е отрицание на Божията любов, на Божията правда, на Божията добродетел и истина.
към текста >>

0.17815494537354