Търсене в текстове за 'Лихва'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

На някои ще простиш лихвата, на някои – една трета, а от някои нищо няма да вземеш.
Това не е нещо, което човек може да научи за един ден, за една седмица. Трябва цял живот. Двама души се карали и най-сетне единият казал: „Това, което ти каза, е право.“ И онзи отговорил: „Това, което ти каза, е право.“ Хванали се за ръка и тръгнали заедно. Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като че им вменяваше греха“; значи прощаваше. Ти имаш да вземаш от много хора; готов ли си да простиш, да забравиш каквото имат да ти дават? На някои ще простиш лихвата, на някои – една трета, а от някои нищо няма да вземеш. Казвам някому: „Ти се караш със съседа си за два метра място. Примири се с него и ще ти мине главоболието, събрала се е енергия.“ Който отиде да се примирява, той е силен. Който очаква да се примирят с него, той е слаб. Всеки, който се съди с другите, разпъва Христа.
към текста >>

2. 6_07 ) Това е Живот вечен - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва.
Сутрин, обед и вечер изпращайте най-хубави мисли до един свой приятел – да се създаде в него желание да служи на Бога. Като пращаш такава добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството. Един брат попита: „Само към едни и същи ли да изпращаме или към разни приятели? “ На разни приятели, но на такива, с които сте хармонизирани. И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва. И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли. Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление. Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат.
към текста >>

И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат.
Като пращаш такава добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството. Един брат попита: „Само към едни и същи ли да изпращаме или към разни приятели? “ На разни приятели, но на такива, с които сте хармонизирани. И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва. И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли. Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление. Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.
към текста >>

3. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва?
Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи. Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва? “ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината? “ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого. И казвал: „По-рано спорех, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а сега казват, че съм се изменил.“
към текста >>

4. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако те не приемат тези мисли, мислите ще се върнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно.
Като пращаш тази добра мисъл към този свой брат тя от своя страна населява пространството с добри мисли.” Един брат попита: „Само на един и същ ли да изпращаме или към разни приятели? ” Учителя каза: „На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат тези мисли, мислите ще се върнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да намерят почва, пак се връщат. Вземете следното упражнение. Вземете за размишление стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си пратил.” Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Във връзка с този стих вземете и Първо послание Петрово през тези 10 дена и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви обърнали особено внимание. След тези 10 дни вземете едно упражнение за 2 месеца.
към текста >>

5. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата.
Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш.
към текста >>

6. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя." Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагай. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го! Основната идея в човешкия живот
към текста >>

7. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва).
Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви. Като станете сутрин ще се съсредоточите и ще мислите за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Концентрирането е естествен метод, при който човек може да излиза и влиза в тялото си. И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му. Когато човек се отдалечи от Бога, то низшето, животинското се проявява в него и низшите сили вземат надмощие в него.
към текста >>

8. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

— Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата?
Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор. В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед. Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: — Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? — Готов съм. — И взема сумата без лихвата. Отива при друг и го пита: — Ти готов ли си да дадеш половината от това, което дължиш и ще се счита, че си издължен? — Готов съм.
към текста >>

— И взема сумата без лихвата.
Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: — Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? — Готов съм. — И взема сумата без лихвата. Отива при друг и го пита: — Ти готов ли си да дадеш половината от това, което дължиш и ще се счита, че си издължен? — Готов съм. И взема. Отива при друг и го пита
към текста >>

9. Беседа - разговор - Боян Боев (1883 – 1963)

Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.
А що значи да си на фокус? Аз като срещна мечка, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в мечката, тогава аз съм извън мечката [извън фокус] и тя ще ми направи пакост. Един велик артист - цигуулар свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Да ти нося сега цигулката по пътя.” Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром. Ние в света страдаме, понеже всяка идея, дошла в нас, не сме я освободили, не сме я приложили. Дойде ти някоя идея, не я отлагаЙ. Ние все отлагаме. Като ти дойде Божествената мисъл да направиш нещо, направи го!
към текста >>

10. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата.
Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш.
към текста >>

11. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром.
Като правиш добро, ставаш по-свободен. При всяка погрешка сам се ограничаваш. Първоначално си бил свободен. Първоначално всички хора са били свободни и като правят погрешки, ограничават се. После трябва да направят добро, за да се освобождават. Когато ти правят добро, все трябва да платиш лихва за доброто, макар че ти го правят даром. Един велик артист учил бедно момиче, което било даровито и често му свирил. Момичето казвало: „Дай сега да ти понося цигулката.” Все таки, трябва да носим цигулката, от която са излезли хубавите тонове, които сме слушали. Доброто се ражда само в скръбта. В мировата скръб се ражда великото Божие добро. Защо е скръбта?
към текста >>

12. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва.
Някой човек върши престъпления. Разумната Природа му дава един добър урок - прекарва го през страдания. Като мине време той забравя. Дойде втори път, пак прави престъпления. Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре урока. Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: „Това е нищо.” Обаче последствията са големи.
към текста >>

13. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно.
Като пращаш тази добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството с добри мисли. Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели? “ Учителя каза: На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да не намерят почва, пак се връщат. Та човек, като прави добро, това добро се връща. И добрите мисли се връщат. Вземете и следното упражнение: вземете за размишление стиха: “Това е живот вечен, да позная Тебе, единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Във връзка с този стих вземете и Първо Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви обърнали внимание.
към текста >>

14. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Лихвата на природата е 5 стотинки за 100 години.
Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост. Не мислете, че каквото ви е хрумнало в ума, че духът ви говори. Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност. Духът е едно същество, което никога няма да ти измени. Животът е проявление на същина, по-висока от живота. Лихвата на природата е 5 стотинки за 100 години. Да се образува най-напред мисловна централа и да се даде посока на мисълта. Единствената творческа сила, това е мисълта. Мозъкът на човека е една електрическа батерия, свързана с космическия свят. На Слънцето жителите издържат на една топлина от 35 милиона градуса. Новото в: научете се да вярвате в оная светла мисъл, като оставите настрана всички ваши противоречия и слабости.
към текста >>

15. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва.
Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик. Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро. През това време монетната система бързо се разстройваше. Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха, особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека - храни, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе, енергични мерки срещу нея. Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа.
към текста >>

16. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Опасност, идваща от лихварство; опасност от кражби.
Число 80, букви Ф и П. В хороскопа този Аркан предсказва голямо богатство от някаква победа, богатство спечелено от самото лице. 76-ти Аркан: Осем сикли, разположени върху осемте ъгли на един куб. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан предсказва големи спорове заради богатство, съдебни дела, отричане или непризнато наследство, лошо придобити пари, които не ще се използват. Опасност, идваща от лихварство; опасност от кражби. Големи надежди за богатство, но посредствени резултати. 77-ми Аркан: Девет сикли, разпололжеии в три колони. Число 100. В хороскопа този Аркан предсказва богатство, произхождащо от тайнствени източници, от някаква смърт, от научни трудове и др. Дарения от възрастни хора.
към текста >>

17. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Един съвременен математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума.
Само отличния певец може да направи грешка, а който не пее, не може да направи грешка. Това е истината по въпроса. Онези съвършени хора, които живяха в рая, направиха една грешка. Не е въпрос грешката голяма ли е. Не, малка е грешката, но с течение на времето се увеличава и мъчно се изправя. Един съвременен математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума. Същото нещо става и с нашите грешки, ако не ги изправяме навреме. Те се олихвяват и идваме до едно състояние да не можем да се справим с тях. Така че, нашето нещастие седи в нашето отлагане да изправим грешките си. Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто.
към текста >>

18. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

лихва, срещу 5 000 лева бях заложила всичкото бижу на майка ми и ако не внесех навреме лихвата, то щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини ... Трябваха ми 500 лв.
Присъединих се към групата. Учителя обясняваше на кои планети какви същества живеят и какво е разстоянието между звездите - неща извънредно интересни, нови, нечути дотогава, но... далечни. Безгрижни хора! Разговарят се за живота на звездите, а аз не мога да се справя с живота на Земята! - угрижена, така разговарях със себе си, защото след два дни беше падежът на полицата в заложната къща.Трябваше да платя 500 лв. лихва, срещу 5 000 лева бях заложила всичкото бижу на майка ми и ако не внесех навреме лихвата, то щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини ... Трябваха ми 500 лв. Това бе животът, а звездите ... Далечни приказки, мислех в себе си. „Учителю, кажи нещо реално! Кажи ми откъде да намеря 500 лева? Дай разрешение на всекидневните проблеми! "
към текста >>

И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове.
Това бе животът, а звездите ... Далечни приказки, мислех в себе си. „Учителю, кажи нещо реално! Кажи ми откъде да намеря 500 лева? Дай разрешение на всекидневните проблеми! " И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове. Не дочаках края на звездните разговори, прибрах се и дълго не можах да заспя. Мислех си, от кого бих могла да поискам пари. Сетих се за брат Стоименов. Той беше заможен, но не го познавах. Никога не бях говорила с него.
към текста >>

Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат.
Всичко загубихме. Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен човек вече. Трудно живеем на една заплата. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема.
към текста >>

Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва.
Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен човек вече. Трудно живеем на една заплата. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема. Кога е падежът?
към текста >>

Този месец не мога да внеса лихвата.
Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен човек вече. Трудно живеем на една заплата. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка ми за 5000 лева и давам месечно по 500 лева лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема. Кога е падежът? - Думите му прозвучаха спокойно, тихо.
към текста >>

- Лихвата е 500 лева - му прошепнах тихо.
Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари. - Лихвата е 500 лева - му прошепнах тихо. - Защо ще плащаш грешни пари? Ще платим всичко сега, а ти ще ми ги върнеш, когато можеш и по колкото можеш. Така той даде 5 500 лева и взехме иялото заложено златно бижу на майка ми. Това ме смая. Такъв жест!
към текста >>

19. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева с 4 % лихва?
лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За доброто, както и за Любовта, не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого или за правене добро някому. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева с 4 % лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонтин и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче?
към текста >>

20. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

- Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата.
Не сънуваш ли понякога дядо си? - Е, да! - казва човекът, възвива глава и поглежда в лицето „доктора". В очите му има малка уплаха и недоумение. - Ти пък и сънищата ли ми знаеш? - Дядо ти е обичал да си похапва и попийва повечко, давал е пари под лихва, а лихвата е била горе-долу колкото главницата. Сега се мъчи там, дето е отишъл, и понякога ти казва: ти не се води по мене. Оправи работите си, та и моите да се оправят. - Така ли? - Така, така, пък ти и мене послушай и живей така, че да не те гонят и настигат злите помисли на тези, които си огорчил. Търговецът става, пооглежда се, иска да каже нещо, да протестира или да признае, но езикът сякаш се е схванал.
към текста >>

21. Общо допълнение за пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива пръсти имат лихварите.
Ако се сложи дланта на масата, при едни пръстите прилепват към нея, при други - нокътните фаланги стърчат нагоре, а при трети - нокътните фаланги се навеждат надолу към дланта. Когато те гледат нагоре и са силно извити, говорят за любопитство, а при слаба извитост означават любознателност, изтънченост на чувствата, любезност и донякъде разточителство. При сгъване на първите фаланги надолу към дланта това показва пестеливост, която отива (в зависимост от величината на огъването) до скъперничество. Ако и вторите фаланги на пръстите са също така извити към дланта, това засилва казаното. Когато и двете фаланги - нокътната и втората - са силно извити към дланта, напомнящи пръстите на хищна птица, това показва не само скъперничество, но и хора, които са нетолерантни в отношенията си към другите, егоистични, несправедливи. Такива пръсти имат лихварите. Добре развитите и подвижни пръсти показват подвижен ум. Твърдите пръсти показват пестеливост, неотстъпчивост и настойчивост. Меките пръсти показват импулсивна натура, човек с бързо менящи се настроения и повишена чувствителност. Така наречените „тлъсти" пръсти показват хора, които обичат насладите в живота. Големи, тлъсти пръсти с ямички говорят за много енергия при проява на чувствата.
към текста >>

22. Жрец на Озириса - Николай Райнов

— Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето.
Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: — че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ — и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя. — Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус — жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.
към текста >>

23. Книга на загадките - Николай Райнов

От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око.
А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча занаят тепърва. Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли? И тази добра! Та защо не възкреси себе си, ами възкресява другите ? Този Елиазер беше богат. От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око. Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим.
към текста >>

Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини.
Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим. Дето живее Бог, людете не прекарват деня в работа. Но не исках да ме знае никой. И децата знаят, от що е дебел вратът на вълка. Помагачи ми не трябват... „С жените ще свърша надве-натри“, — думах си, — „но онзи лихвар ще ме поизмъчи доста...“ — Силен изглеждаше, бес да го вземе! — много силен: гледах го, че вдига самин цяла возилница за маслини. Де можех да се меря по сила с него ? Сигурно, тая сила му е паднала от небето, след като го е възкресил оня Обесник! Хубаво нещо е възкресението. Камо да се намери некой мене да възкреси!... Следих го много дни наред: навесен некакъв, мрачен, силен и снажен, като мечка, цел се клати, когато ходи. — „Не шегува се този приятел,“ — рекох си; — „мъчно ще ти даде да му теглиш ножа, стар разбойниче! Я се позамисли малко!“ А пък с пари играеше. Провървеваше се светът у дома му да проси, а той — дава ли — дава! И мене даде веднъж две жълтици, когато го излъгах, че три деня не съм ял.
към текста >>

24. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология.
При срещата — в един даден момент — става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на един от тия двама души. После тe могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия — това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност“. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности“, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба“, а източните народи зоват „карма“. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната — непонятна за нас — власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране пред всички ония, които се интересуват от животрептящите въпроси на „съдбата“, на „кармата“. Каквото и да се теоретизира, обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности“ съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. На край ще спомена пътем за един друг вид „изключения“, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се догаждаме по ред „личби“. Днешната епоха затова, именно, е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което засега земята и едно изключение, което засега слънцето.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария. На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за сградите и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията. Управителното тяло му казва да не им губи времето с тези бонове и облигации, а той сам да вложи парите, както намери за добре. Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят. Отначалото с Макклинтък, след това с президента Бъц и така, докато господин Дрю умира през 1879 г. Подкрепата на Дрю е достатъчна, но не и разточителна.
към текста >>

0.21055698394775