Търсене в текстове за 'Лихва'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр.
Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници.
към текста >>

2. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир.
При срещата – в един даден момент – става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”.
към текста >>

3. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва.
Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка? Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село. Отде накъде! Малко ли сиромаси има по земята, та тъкмо на този да помогне. Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва!
към текста >>

4. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Отива при един и го пита: – Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата?
– Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор. В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед. Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: – Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? – Готов съм. – И взема сумата без лихвата. Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш половината от това, което дължиш и ще се счита, че си издължен? – Готов съм. И взема.
към текста >>

– И взема сумата без лихвата.
В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед. Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: – Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? – Готов съм. – И взема сумата без лихвата. Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш половината от това, което дължиш и ще се счита, че си издължен? – Готов съм. И взема. Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш една четвърт от това, което дължиш, и ще се считаш издължен? – Готов съм.
към текста >>

5. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на часовника, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници.
Тук, в духовния свят, вероятно всичко е наредено другояче, защото той си има свои собствени закони, също тъй, както и земния свят си има своите. Идвайки тук, аз не съм направил добро, но същевременно не cъм имал време да направя и зло. Аз заслужавам само съжаление, когато тука тъй безмилостно ме укоряват за делата, които аз съм вече извършил в другия свят. Сега аз чувствам че нещо силно ме притегля нанякъде. Стоейки тъй, в едно такова място, аз губя преди всичко скъпо време. Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на часовника, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници. Но тук аз съм вече без пари. Да, отсега аз ще почна да обработвам земята на духовния свят, да работя още по-енергично от по-рано, за да мога да завърша моя тукашен живот като голям собственик! Казвайки това, Авар се опитва насила да премине тръгвайки енергично напред. При тоя шум бога съдия разтваря прозореца на дома и поглежда навън. Поразен от духовната светлина, която излиза от него.
към текста >>

6. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер.
Към крайният кооператизъм, от Слави Пушкаров. Цена 5 лв. Доставя се от автора — ул. П. Каравелов, 27. Пловдив. В тая малка но ценна книжка, са изложени принципите на новата кооперация, които трябва да бъдат възприети и приложени, ако се гледа сериозно на кооперацията, и ако искаме последната да стане наистина път към нов обществен строй, а не само палиатив, както в днешно време. Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер. Въпреки високопарните слова за взаимопомощ и „един за всички, всички за един“ днешната кооперация не е това, което трябва и може да бъде. Кооперативното движение трябва да мине в нова фаза, да бъде тласнато по нови пътища, ако искаме да изиграе ролята, която му се предназначава. Ние препоръчваме тази книжка на всички читатели. Нашето село, седмичен популярен вестник за народно стопанство и просвета, започна втората си годишнина. Списва се отлично, всеки брой съдържа извънредно ценни статии, сведения, съвети, упътвания и т. н.
към текста >>

7. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие.
А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове. В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С друга една част от остатъка ще образуваме фонд, като вложим сумата в някоя банка с 5 на сто годишна лихва.
30,000,000 души; унищожени богатства за 400 милиарда долари. Малко по-нагледно, казва се в годишника. последната астрономическа цифра може да се илюстрира по следния начин: С една част от сумата ще закупим толкова парцели от по 20 декара, при 25 долари декара, колкото семейства има в Съединените щати, Канада, Австралия, Британските острови, Франция, Белгия, Германия и Русия. На всеки парцел ще построим по една къща за 2500 долари, ще сложим в нея мебели за 1000 долари и, така обзаведените къщи заедно с дворните места ще раздадем безплатно на казаните семейства. С една част от остатъка ще построим във всички градове в горните държави, които имат над 20 000 души население, по един университет на стойност 10,000,000 долари и по една библиотека на стойност 5,000,000 долари. С друга една част от остатъка ще образуваме фонд, като вложим сумата в някоя банка с 5 на сто годишна лихва. С добитите по такъв начин приходи ще можем да плащаме за вечни времена заплати от по 1000 долари годишно на 125,000 души учители и 125,000 милосърдни сестри. И дори, след като разплатим всички тези разходи, от нашите четиристотин милиарда долари ще остане една сума, достатъчна да закупим цяла Франция и цяла Белгия по оценката от 1914 година, т. е. да закупим в пределите на тези две държави всички земеделски стопанства, домове, фабрики, черкви, железници, трамваи, въобще всичко, което има каквато и да било стойност. Цялото национално богатство във Франция през 1914 година е било оценено не 62 милиарда, а в Белгия на 12 милиарда долари, общо - по малко от 75 милиарда. С други думи, привършват разясненията, за да бъде победена Германия, държавниците от Съглашението, включая тези на Съединените щати, заставиха населението да заплати едно сума пет пъти по-голяма от националното богатство на Белгия и Франция, взети заедно.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
към текста >>

Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация. Работата е там, че производителната кооперация изобщо не върви. Трудно върви.
към текста >>

10. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“.
Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг“. 6. „Първото нещо за онзи, който иска да бъде ученик на великата окултна школа е това: Любовта в неговата душа да бъде един двигателен принцип и да даде всички жертви — по закона на свободата, не на сила.“ 7. „Второто нещо за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде нищо. Това е символ“. 8. „На ученика не му се позволява да дава пари с лихва“. 9 „Който иска да бъде ученик, трябва да има най-малко един първокласен талант и едно изкуство, което да владее безпогрешно и да го прилага“. 10. „Ученикът няма право да се извинява с лошите условия на живота или с каквото и да било друго. Той трябва да разполага със знание, за да може да използва всички условия.“ 11. „Ученикът няма право да осъжда дявола.“ 12. „Ученикът трябва да разбира онези периодически закони, които действат в света“. 13.
към текста >>

11. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един съвременен математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума.
Само отличния певец може да направи грешка, а който не пее, не може да направи грешка. Това е истината по въпроса. Онези съвършени хора, които живяха в рая, направиха една грешка. Не е въпрос грешката голяма ли е. Не, малка е грешката, но с течение на времето се увеличава и мъчно се изправя. Един съвременен математик изчислява, че ако бяха вложени 25 стотинки в сложна лихва по времето на Христа, то до наше време биха се превърнали в една сума толкова голяма, че ако цялата Земя би била от злато, пак не би могла да изплати тази сума. Същото нещо става и с нашите грешки, ако не ги изправяме навреме. Те се олихвяват и идваме до едно състояние да не можем да се справим с тях. Така че, нашето нещастие седи в нашето отлагане да изправим грешките си. Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум.
И от това криво разбиране на живота се създават ред навици и отношения, които са вредни и за индивида и за обществото, защото и в единия и в другия случай рушат, а не градят. Всички тези положения, които са свързани с разрушителни процеси, на религиозен език ги наричаме грях. Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства. Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище, от гледището на разумните хора, как трябва да се гледа на всички прояви в секта. Като дойдем до въпроса за греха, той е един анахронизъм. Той е нещо изостанало от незапомнени времена.
към текста >>

Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте.
Според мен, един от най-малките грехове е пиянството. И днес хората са се заели да се борят против пиянството, най-малкият грях, а са оставили другите грехове на заден план. Има слабости в хората, които са хиляди пъти по-опасни от винопийството. Вземете запример лихварството, където се дават пари под лихва с 25 — 35, 45 на сто, а понякога и 100 на сто, което е една дейност, която изключва всякакъв разум. Защото всички онези, които експлоатират или ограбват по един или друг начин ближните си за своя сметка, у тях отсъства разума, а преобладават личните, егоистичните чувства. Има и ред други такива прояви у хората като лихварството, у които отсъства разумност и те са именно онези грехове и слабости, с които хората трябва да се справяте. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище, от гледището на разумните хора, как трябва да се гледа на всички прояви в секта. Като дойдем до въпроса за греха, той е един анахронизъм. Той е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години. Аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, защото отрицателната страна на живота, отрицателните величини в живота са потребни само като метод да заставят човека да разсъждава, да започне да мисли.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва.
На сигурно место! Хем запазени пари, хем ще се удвоят един ден. — Остави се от този мерак, — дума му Миньовица. Толкова години, какво е станало, та сега?! Не слуша никого той. На другия ден още името му беше записано в големите книги на една голяма градска банка, която плащаше най-добрата лихва. Потрива си бай Миньо ръцете, здрависва се с касиера и с директора и самоуверено и гордо се запътва за село. По пътя го среща бай Неделчо, негов съселянин. — Къде така бай Миньо? — пита го той. — По работа, а ти що щеш в делник тъдева?
към текста >>

Голема лихва плащаше тая банка!!.
Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах. Не се живее, брате! В река да се хвърля, въже да си купя!..
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка.
Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка. И едните и другите изглеждат прави да защищават интересите си. Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях? Помирението и разбирателството ще се постигне пак чрез силата на Любовта. „Мек ответ утешава ярост“. Блага дума железни врата отваря.
към текста >>

15. -

Добрият човек е капиталист, който раздава своите капитали с най-голяма лихва, която може да съществува.
От човека се иска само да посева доброто, а за неговото възрастване се грижат други същества. Доброто е магическа сила за борба със злото, но за да си служи човек с него, се изисква да бъде много умен. Истинското добро е кондензирано знание и сила. Истинското добро е слънце, което лекува всека болест без операция. Доброто е капитал, спече-лен с много страдания и жертви. Добрият човек е капиталист, който раздава своите капитали с най-голяма лихва, която може да съществува. Безкористното добро, което правим, е средство за развиване на дарбите, за придобиване на здраве и красота. Доброто у човека е най-здравословната и питателна храна за душата. Когато правим добро, ние ставаме духовно силни и свободни. Правенето на добро е най-силното средство за придобиване вътрешна и външна свобода. Доброто не е за обикновените хора, но то е достъпно за всички, които го потърсят.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той разсипал цялото си състояние за своите изследвания, изпаднал в дългове и в зависимост от лихваря Ламберт, който му предоставил да избере: или да остане последен бедняк, или да даде дъщеря си за неговия син.
Това писмо бе написано с груби фрази, с които се съобщаваше лъжата за смъртта на дъщерята и се забраняваше на майката да се яви до прага на къщата. Нямаше никакъв укор за измяна или някаква друга вина. Само една дива ненавист се чувстваше, и нищо повече. Тогава госпожа Ламберт ми разказа нещастната си история с чудно спокойствие и с дълбочина на критическия си поглед. Баща й бил ревностен алхимик. Той разсипал цялото си състояние за своите изследвания, изпаднал в дългове и в зависимост от лихваря Ламберт, който му предоставил да избере: или да остане последен бедняк, или да даде дъщеря си за неговия син. И тогава тя принесла себе си в жертва на баща си, толкоз повече че синът на Ламберта се гордеел с аристократически вкус, наричал се поет, музикант, живописец. — Защо ли знаех всичко това? Аз бях млада, без майка; заради баща си реших се да се омъжа, но баща ми скоро умре, без да довърши своите изследвания. Тогава се почна моя ужасен живот, който надали ще мога да опиша. Мъжът ми, това бездарно, самохвално нищожество, с претенции на талант, на гениалност, каквато нямаше, почна да ме ревнува за моя вкус и разбиране, и ме възненавидя с всичката си зла и извратена натура.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имаше някой евреи, които следваха лагера и които, разчитайки на евентуални победи на нашите войски, отпущаха в заем пари на войниците срещу голяма лихва.
„Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях. „Не може“, казвах си аз, „човек чрез благоразумието си да отвърне удара, който съдбата му готви. Може-би ще умра утре, затова нека се веселя днес“. „И така аз си поставих за цел да си доставям колкото е възможно повече удоволствия. Бедността ми, както можете да си представите, ме възпираше от разточителност и от крайности, но аз скоро намерих способ, чрез който да харча това, което в същност не ми принадлежеше. Имаше някой евреи, които следваха лагера и които, разчитайки на евентуални победи на нашите войски, отпущаха в заем пари на войниците срещу голяма лихва. Евреина, към когото аз се отнесох, влезе в връзки с мене, понеже вярваше, че брат ми Саладин, на когото той познаваше характера и състоянието, щеше да му заплати дълговете ми, ако аз бъдех убит. С парите, които вземах от евреина, аз постоянно си купувах кафе и опиум, към които се бях безумно пристрастил. „В състоянието, което те произвеждаха върху ми, аз забравях всичките си нещастия и страхове за бъдещето. „Един ден, когато се бях ободрил от една голяма доза опиум, аз вървях през лагера, като ту пеех, ту подскачах като луд, повтаряйки, че вече не съм Мурад Нещастникът. До като казвах това, един приятел, който бе съвършено трезвен, ме улови за ръката и се опита да ме извлече от мястото, в което се намирах, „Не виждаш ли, каза той, че тия войници стрелят на нишан?
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата.
Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
към текста >>

Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство.
Освен тия белези на скъперничеството, които и хирогномията признава за характерни на тоя порок, могат да се споменат и слетите особености: рязко обърнат към другите пръсти палец, и също тъй закривени към палеца пръсти, което прави впечатление на наблюдателя, че ръката бързо и леко се разтваря, когато се касае да вземе нещо, но, че веднъж хванала го, не го изпуска. Кожата на външната страна на такава ръка е суха, твърда и кана, пръстите ъглести и заострени и цялата ръка изобщо има суров вид. Друга една особеност е тая, че ръката на скъперника, мъж или жена, като се затворят пръстите и се поставят срещу светлината, е непрозрачна. От хирогномическите белези на скъперника трябва да се спомене и следното: главната линия у скъперника е права и стига до края на ръката, лунният хълм липсва, което показва отсъствие на фантазия; венериния хълм е слаб и плосък, а меркуровия силно развит, което само по себе си показва пред разположение към кражба, порок стоящ в известно отношение към скъперничеството и сходен с него; същото значение имат и браздите и решетестите фигури върху меркуровия хълм. Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания. Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство. Ако у жените главната линия се съединява с линията на сърцето под ъгъл, това показва, че сърцето е подчинено на мозъка, какъвто до известна степен е и случая при скъперничеството. Завист. Една много близка до скъперничеството черта на характера е завистта и като така и хирогномическите й белези са твърде сходни с тия на скъперничеството. Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце. Първата става на палеца, на която е нокътя, е винаги дълга и обратно—втората е къса, което показва липса на логика — особеност, която при предразположение на характера към завист трева непременно да съществува, защото за логически мислещия човек, завистта е нелогична. Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост.
към текста >>

0.33628678321838