Търсене в текстове за 'Лихва'

Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци.
14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ През 18 век турското правителство започнало да поставя на престола на Влашко и Молдова представителите на фанариотските династии на Цариград и така осигуряват местните влашки и молдовски войводи от властта. Част от предишната византийска аристокрация, която има достъп до високи постове в османското управление живеят в квартал фанар в Истамбул и затова са наричани фанариоти. Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството.
към текста >>

8. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Нашето тук новосъставленно българско училище зафана тази година редовно преданията си, атази година имахми чест да видим годишните му изпитания, в които присъствующите царски чиновници и други знаменити и високо-учени лица похвалиха за успехите учителите, нас и учениците на число 349 №.. от друга страна, колко ще бъде на нас срам, колко повреда на които се учят, ако техният училищен дълг от 70 000 гроша не се изплати, не се поумали, но расте много чрез лихвата и училищните разноски?
34/№1545 и е най-старото известно запазено писмо на Варненската Българска Община. Предаваме го тук дословно: „До Негово Високобл. Г-н х. П. Д. Минчоолу. В Цариград Ваше високоблагородие, Като защитници на българските интереси в Цариград и представител народни, за да браните от други присвояванието на царските милости, които се изливат без разлика въз сичките верни поданици и разни народи в царството, ний смейми да се отнесеми с настоящето си и до Вас, като познавами колко големи жертви правите и колко знаете да уважите и предварите всяко народно дело, което поврежда общо или частно, и може да ни нанесе срам. Нашето тук новосъставленно българско училище зафана тази година редовно преданията си, атази година имахми чест да видим годишните му изпитания, в които присъствующите царски чиновници и други знаменити и високо-учени лица похвалиха за успехите учителите, нас и учениците на число 349 №.. от друга страна, колко ще бъде на нас срам, колко повреда на които се учят, ако техният училищен дълг от 70 000 гроша не се изплати, не се поумали, но расте много чрез лихвата и училищните разноски? Ето главната причина за което Ви пишим настоящето, ето защо нарочно изпровождами до Вас нашия учител г-на И. С. Доброплоднаго, тоест да Ви молим покорно, щото, като направите Вие сами по една великодушна помощ за нашето училище, да насърчите и другите там Ваши приятели и познайници на то и да настоите щото да може наший учител да събере от тойзи голям град колкото е възможно повече спомоществувание за наше малко улекчение. Уверени, чи по никаква причина не ще ни откажете това благодеяние, ще Ви бъдем за всегда признателни и ще Ви имаме като благодетел на това учебно заведение. Варна 13 юлия 1863 г. Ваши Членовете от Българското Общество.
към текста >>

9. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата.
То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9. На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10.
към текста >>

10. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат.
Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще вземе само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж.
към текста >>

11. IV.17 август, неделя 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат.
Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж.
към текста >>

12. Наряди за 1919 г.

ТОМ 12

Петте лева, които сте му дали, ще отидат за лихва.
За да можете да изправите една своя погрешка с механическа точност, непременно трябва да я умножите. Не разделяйте, защото дроби не учим. Друг пример: имате слуга при вас и сте обещали да му плащате по 10 лева на ден, но му дадете само 5 лева. Ако искате да поправите грешката си, трябва да я умножите с 2, а именно, 25=10. 2-те показват, че трябва да му платите два пъти повече от онова, що сте му задържали, сиреч 10 лева. Петте лева, които сте му дали, ще отидат за лихва. Господ казва: „Четворно ще му въздам" - ще рече и с лихвите. Вие не можете да поправите една своя погрешка, докато не я умножите. Имате ли да давате някому 3, ще умножите с 2 и всичко ще се свърши. Чрез умножение вие поставяте вашия ум в действие и в работа с Божествения ум. Това, що ви давам, е за поправление, а не за наказание, защото наказанието не всякога поправя.
към текста >>

13. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Давайте от лихвата.
Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Грехът е сила в природата, която демагнетизирва атомите. Здравето отговаря на тялото, щастието - на душата, блаженството - на духа. Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.
към текста >>

14. 14. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ПАРИЖ

Гена Папазова

ТОМ 13

И понеже моят баща беше особен човек, той раздаде на млади, надеждни момчета даваше пари, но не пари с лихва, това разберете, пак ще го повторя, пак ще ви кажа, а пари, да започне момчето някаква работа.
Българската заплата? Г.П.: Българската заплата без право на валута. В.К.: А там с какво ще се храните, с какво ще се издържате? Г.П.: Боже, аз ако ви разкажа, и това съм го записала даже. В Пловдив се срещнах с един дебелчарин, който аз го знаех, но той ми се представи като кръсниковци, комицовци, на комици и кръсници отношения. И понеже моят баща беше особен човек, той раздаде на млади, надеждни момчета даваше пари, но не пари с лихва, това разберете, пак ще го повторя, пак ще ви кажа, а пари, да започне момчето някаква работа. Той е бил един от тях. Ще ви кажа, значи моят маниер, маниерът на моя баща е този, да подпомага младежите. В нашето село има още един човек, ах, има заможни хора и други, но един от тях е попски син, той е син на поп, той е бездетен. Него го наричаха Погана, защото той дава пари с лихва и разсипва хората. А моят баща дава да подпомага хората и никой не знае, когато баща ми дава нещо, никой не знае.
към текста >>

Него го наричаха Погана, защото той дава пари с лихва и разсипва хората.
В Пловдив се срещнах с един дебелчарин, който аз го знаех, но той ми се представи като кръсниковци, комицовци, на комици и кръсници отношения. И понеже моят баща беше особен човек, той раздаде на млади, надеждни момчета даваше пари, но не пари с лихва, това разберете, пак ще го повторя, пак ще ви кажа, а пари, да започне момчето някаква работа. Той е бил един от тях. Ще ви кажа, значи моят маниер, маниерът на моя баща е този, да подпомага младежите. В нашето село има още един човек, ах, има заможни хора и други, но един от тях е попски син, той е син на поп, той е бездетен. Него го наричаха Погана, защото той дава пари с лихва и разсипва хората. А моят баща дава да подпомага хората и никой не знае, когато баща ми дава нещо, никой не знае. А когато ний имахме нужда, щото и ние се оплаквахме след неговата смърт в нужда, мама получи заем, без някой да я види. Така се даваха. Когато моят баща можеше, преди това, когато беше жив, той е помагал на даскал Доча, да изучи Момчо Дочев, който беше известно време министър. Дочо Дочев, адвокат тука в София.
към текста >>

15. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Има закон: При всяко отлагане на полицата на падежа, лихвата се увеличава.
Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш във дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да разбереш, можеш да научиш, можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш извърши го, защото ако не го извършиш ще дойде състояние на недоволство, на индеферентност, ще кажеш: „Сега не му е времето! " Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е наука. Има закон: При всяко отлагане на полицата на падежа, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот, законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо направи го! Ще приведа един пример: Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката.
към текста >>

16. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Задачата й беше да дава евтини кредити на селяните земеделци, за да ги избави от експлоатацията на лихварите от градовете.
Тогава той е бил повече от 20 годишен. Впоследствие, когато са се организирвали българските учреждения, следвал е някакъв курс, държал изпит и бива назначен книговодител в Земеделската каса. В това ведомство го запомних, на тази служба остана до края на живота си, като достигна ранга управляващ агентурата на Земеделската каса в с. Сунгурларе - Карнобатска околия. Няколко думи за задачите на Земеделската каса. Задачата й беше да дава евтини кредити на селяните земеделци, за да ги избави от експлоатацията на лихварите от градовете. Баща ми, като добър познавач на задачите на Земеделската каса, бе преместен от Ямбол в Сливен, а оттам в Карнобат. През годините 1902-1904, като чиновник на Земеделска каса, постоянно обикаляше селата в района, за да провежда политиката на Земеделската каса. Селяните имаха нужда от съвети при ползуване кредит от касата, да бъдат редовни при изплащане задълженията си и т.н. По-долу допълнително ще обрисувам неговият характер, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе. Следва да опиша това, което знам за произхода на майка ми Руска Иванова, запознаването й с баща ми и нашето явяване като деца в семейството.
към текста >>

17. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Тук баща ми пак бе използуван в службата си, да обикаля някои села в Карнобатска околия, да провежда политиката на Земеделската каса; просвещавал е селяните как да ползуват кредити от същата, вместо да плащат високи лихви на лихварите в града.
Настанихме се в доста хубава къща, близо до центъра на града, самостоятелен двор, едноетажна, две стаи и кухня. Хазяите бяха от видната фамилия Коларови, които заемаха друго помещение в двора. Помня, че тогава беше останал само един млад човек от семейството. Беше добър към нас момчетата и ни помагаше с брат ми да си правим хвърчила. Записахме се с брат ми в училище, аз в трето, а той в първо отделение и така нашето ежедневие тръгна благополучно в новите релси. Тук баща ми пак бе използуван в службата си, да обикаля някои села в Карнобатска околия, да провежда политиката на Земеделската каса; просвещавал е селяните как да ползуват кредити от същата, вместо да плащат високи лихви на лихварите в града. Така баща ни е опознал живота на българските селяни, помагал им е да си запазят имотите. Заради ползата, която са виждали от неговите напътвания и съвети, много са го обикнали. Грижите на майка ни не са били малко. Да отглеждаш къща с четири деца, във време, когато всичко е минавало през ръцете на домакинята. Всеки месец в къщи се донасяше един чувал с хубаво брашно, от което майка ни месеше два пъти в седмицата хляб.
към текста >>

18. 40. БАНКА „ГИРДАП

Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва".
на банката, понеже Учителят му бе дал пари. Коста Русев е дал тези полици, понеже не е могъл да ги изплатят. Братята на Изгрева не са участвували в тази банка. В книжката при Учителя ги намерихме тези полици. Учителят обичаше този брат Коста Русев и като добър финансист казал на Учителя: „Учителю, при тебе постъпват братски пари. Вместо да ти правят тук калабалък и беля по-добре е да ги турят в банката, да се пазят и да се получава лихва". Обаче впоследствие с тях стана същото както в банка „Гирдап". Били внесени като „бели пари за черни дни", но погледнато „духовно" не име било мястото в Братството тези пари, понеже са получени от търговия. Или е от търговия, или е от наследство, което насила го е взел. Някой направи спекула, спечели и след това занесъл пари на Учителя, за да си спаси душата. Такива пари рано или късно отиват в банка „Гердап" и фалират накрая.
към текста >>

19. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва.
Също както оня, които присвоил една кесия със злато, но не можал вече да се моли - тя заставала между него и Бога. Решава да подари спечелените десет лева на едно многочленно семейство, което в момента се нуждае. Както и да е, поразрешил въпроса. Какво става по-нататък. Той като прилежен ученик, изпълнява още нещо от програмата на ученика - Добрата молитва: „Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина". Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва. Не вземал голяма лихва както другите. Но в Христовото учение получаването на лихва не се допуска". Съвестта му подсказва: „Ето защо не трябваше да търсиш печалба във въпросната твоя услуга! " Относно направеният подарък, пак среща в Словото обяснение: „Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро /стр. 251/.
към текста >>

Не вземал голяма лихва както другите.
Решава да подари спечелените десет лева на едно многочленно семейство, което в момента се нуждае. Както и да е, поразрешил въпроса. Какво става по-нататък. Той като прилежен ученик, изпълнява още нещо от програмата на ученика - Добрата молитва: „Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина". Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва. Не вземал голяма лихва както другите. Но в Христовото учение получаването на лихва не се допуска". Съвестта му подсказва: „Ето защо не трябваше да търсиш печалба във въпросната твоя услуга! " Относно направеният подарък, пак среща в Словото обяснение: „Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро /стр. 251/. Тази проява може да се нарече добро дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея.
към текста >>

Но в Христовото учение получаването на лихва не се допуска".
Както и да е, поразрешил въпроса. Какво става по-нататък. Той като прилежен ученик, изпълнява още нещо от програмата на ученика - Добрата молитва: „Помагай ми и ми съдействувай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина". Ето, че Словото някак си продължава да го учи и малко изобличава: Прочита в една лекция на Младежкия клас: „Някой си възприел идеите на Новото учение, но давал пари с лихва. Не вземал голяма лихва както другите. Но в Христовото учение получаването на лихва не се допуска". Съвестта му подсказва: „Ето защо не трябваше да търсиш печалба във въпросната твоя услуга! " Относно направеният подарък, пак среща в Словото обяснение: „Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си - от своя ум, от своето сърце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро /стр. 251/. Тази проява може да се нарече добро дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Единтвеното нещо, което водата прави на тръбите, е това, че ги чисти, /стр.250/.
към текста >>

20. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

Правителството пусна освен банкноти още и бонове с големи стойности носещи и някаква лихва, с желанието навярно, да ограничи по възможност, голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности.
От своя страна те ми правеха отстъпка до 20% от цената на стоката, защото аз купувах на едро. Ако струваше 1000 лв. стоката, аз я плащам за 80о лв. и така можех да продавам на различни цени според човека. През това време монетната система бързо се разстройваше. Правителството пусна освен банкноти още и бонове с големи стойности носещи и някаква лихва, с желанието навярно, да ограничи по възможност, голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности. Но това не донесе облекчение. В народа се внесе вече едно разколебаване в парите, не можеше да се обясни, защо трябваше да има и бонове, и банкноти, смътно долавяше, че нито едното, нито другото е вече с някаква стойност. За хората обаче от стопанския фронт, беше ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека: храна, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе енергични мерки срещу нея.
към текста >>

21. 73. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ В СЛИВЕН

Аз не те съветвам да следваш за поп." Аз Му казах, че чичо ми каза, че ако пък не искам да следвам за поп, тогаз ще ми дава пари без лихва и когато мога, когато почна да печеля някога, да му ги върна - не ми дава срок.
„Какво има, Пеньо? " Той ми каза на име, не ме е забравил. Казвам: „Учителю, тъй, тъй, тъй имам богат чичо, иска да ме прави поп, пък в моето село, рекох, от бюджета на общината и на кооперацията предвидили за бедния студент и те, рекох, настояват да ме направят поп." Пък Учителят ей-тъй, замисли се и каза: „Поп, попа, баща; поповете обичат всякога да облекат черна дреха, широка, ръкавите много са широки, каза. Това е, каза, израз на щедрост. Обаче, ако погледнеш вътре, под широкия ръкав, ще видиш, че ризата е пришвъкната, затуй поповете вънкашно се показват, че са щедри, а пък вътрешно са егоисти, гледат всякога да вземат. Аз не те съветвам да следваш за поп." Аз Му казах, че чичо ми каза, че ако пък не искам да следвам за поп, тогаз ще ми дава пари без лихва и когато мога, когато почна да печеля някога, да му ги върна - не ми дава срок. И Учителят, като каза, че поповете са егоисти, каза: „Аз те съветвам да си продължиш образованието, макар да си изкарал войниклъка." Защото през 1914 година ме взеха, а пък през 1919 година ме освободиха - пет години бях войник в Първата световна война.
към текста >>

22. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли?
Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим? " - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате.
към текста >>

23. 1934 година

Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли?
Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим? " - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта. Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате.
към текста >>

24. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Тези, които дават, турят и лихва.
Като работи, човек ще страда. Страданието, значи, търси пътя да се прояви. Страданието полива, а радостта възраства. Като страдаш, благодари, че си посят, а като се радваш, благодари, че възрастваш. Всичките погрешки са все от вересии, дето си вземал. Тези, които дават, турят и лихва. Вие сте златото. От Бога сте излезли. Дяволът ви е окалял. Поомийте се. Онези, които се обезсърчават, да ги търсите, да им пророкувате, че са злато.
към текста >>

25. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

А като не плащам - с 4 % лихва.
Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той? После, вземете например любовта на майката: ако един ден детето не изпълни желанието на майката, и тя се изменя. И бащата се мени, също и синът.
към текста >>

26. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

А за 32 години годишната лихва аз не я вкарвам в тази сума.
Отидох при него и му поисках пари. Даде ми. С тях платих предпечатната подготовка на материала на баща му, а по-късно той плати и за материала на Елена Хаджи Григорова. Така общо заплати към 650 дорала към 2002 год. Когато приключих работата, тогава му напомних, че онези пари, които все искаше да ми ги върне, вече ги е върнал. А за 32 години годишната лихва аз не я вкарвам в тази сума. Така че той си върна тези пари, които бях му дал преди 32 години, само че тези пари аз ги вложих отново в работата на баща му Пеню Ганев, така, както това сторих през 1972 год. Работил съм за реализацията на моя план с Пеню Ганев. „Изгревът" том XVI се подготвяше вече за печат. Поисках му пари и то 1/3 от стойността на печата. Другите 2/3 ги поемах аз, аз щях да ги заплатя с парите на Програмата „Изгревът".
към текста >>

27. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

ТОМ 17

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд.
Спомени за Михалаки Гзоргиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван.
към текста >>

28. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

Любими професии на такива люде са - да бъда лихвари, бирници, вехтошари, прокурори, изобличители-критици, т. е.
Деца с такива аспекти между Меркурий и Сатурн твърде бавно се развиват в умствено отношение и са със слаби умствени дарования. Люде с тези съчетания между Меркурий и Сатурн твърде често проявяват най-груб материализъм, скъперничество, липса на всякакъв идеализъм, не вярват в никакъв общочовешки идеал, биват болезнено честолюбиви, злопаметни, а при удобен случай - и отмъстителни. Поради своята чрезмерна страхливост, те всякога си отмъщават чрез други. Това са най-големите клюкари и одумници, които търсят само грешки и недостатъци у всички. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога си избират такива професии, където могат най-силно и най-свободно да проявят своите дисхармонични качества. Любими професии на такива люде са - да бъда лихвари, бирници, вехтошари, прокурори, изобличители-критици, т. е. те са там, където се намесва нечистотата и престъплението. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога и към всички проявяват недоверие, всякога и във всичко се съмняват (Плюшкин, Молиеровият скъперник). Всички най-лоши, най-пакостни и най-големи изопачавания и заблуждения в областта на науката, изкуството, философията, религията, социалните науки са родени от умовете на люде със силна дисхармония между Меркурий и Сатурн. При такива люде дисхармоничният аспект между Меркурий и Сатурн е най-силен и ръководещ. Особено силно и пакостно е влиянието на дисхармонията между Меркурий и Сатурн до тридесетгодишна възраст.
към текста >>

29. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

- С 25% лихва.
Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса. Как ще ликвидираш? - С 25% лихва. Питам: вие, съвременните хора, като започнете ликвидацията си, с колко на сто ще ликвидирате? ” 110. РАННИТЕ ЛЪЧИ: 5 лекция от Учителя, държана на 24 октомври 1926 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г, VI (1926 ÷ 1927), т. I. София, 1938, с.
към текста >>

30. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов ПРОДЪЛЖЕНИЕ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

България е задължена да плаща тежки репарации чрез злато за 37 години с 5 % лихва, предава на своите съседи хиляди глави добитък като репарации, загубва територии и настъпва глад и разруха.
Аз казвам: Всичко туй е една велика лъжа. Истината е вътре у вас. Великият закон е във вашия ум, а малкият закон е в сърцето ви. * Бележка на съставителя: На 27 ноември 1919 г. Министьр-председателят Александър Стамболийски подписва Ньоиския мирен договор, наложен на България след поражението в Първата световна война 1914 ÷ 1918 г. България е задължена да плаща тежки репарации чрез злато за 37 години с 5 % лихва, предава на своите съседи хиляди глави добитък като репарации, загубва територии и настъпва глад и разруха. † Бележка на съставителя: Двата Велики Закона са: Люби Бога и обичай ближния си. Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и от тогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години са вложени вьв вас, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете от ляво към дясно, иначе ще започнете от дясно към ляво.
към текста >>

31. 25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.IV.1924г.)

ТОМ 21

11, 2.ІV.1924 г., София, стр, 2) Нашите стари политически партии бяха хетерогенни (нееднородни) - до лихваря и богаташа стоеше и бедният; до чифликчията - и ратаят; до банкера - и чиракът; обединени, едни от идеята, че Иван еди-кой си, като стане министър, ще оправи България, а другите - че тоя Иван ще им даде възможност да напълнят кесиите си по-добре.
25. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр, 2) Нашите стари политически партии бяха хетерогенни (нееднородни) - до лихваря и богаташа стоеше и бедният; до чифликчията - и ратаят; до банкера - и чиракът; обединени, едни от идеята, че Иван еди-кой си, като стане министър, ще оправи България, а другите - че тоя Иван ще им даде възможност да напълнят кесиите си по-добре. Четиридесет и няколко години тия партийни водачи тикаха България по един път, към края на който сме днес. Какво е положението, всекиму е ясно. Тия стари политически партии, пред перспективата да се изплъзне веднъж завинаги политическата власт от ръцете им, създадоха с чужда помощ 9-ий юни*, от който логически последваха и септемврийските дни.† Докогато красивите фрази бяха всичко, което можеше да се дава на очакващите, „сговорът” криво-ляво съществуваше, макар че всеки ден все за сговор се говореше, т. е. затова, което липсваше. Но когато се мина към дела - дисхармонията между думите и тях стана още по-очебиюща и част от партиите се дръпнаха настрана.
към текста >>

32. 18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

ТОМ 21

2) „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в живота си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в живота си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив. Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си. И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него.
към текста >>

33. 14. «УРЕДИ ДИ СЕ ВЪПРОСЪТ?»

Милка Периклиева

ТОМ 23

Трябваше да платя 500 лева лихва.
Присъединих се към групата. Учителят обясняваше на кои планети какви същества живеят и какво е разстоянието между звездите - неща, извънредно интересни, нови, нечути дотогава, но... далечни. Безгрижни хора! Разговарят се за живота на звездите, а аз не мога да се справя с живота на Земята! - угрижена, така разговарях със себе си, защото след два дни беше падежът на полицата ми в заложната къща. Трябваше да платя 500 лева лихва. Срещу пет хиляди лева бях заложила всичкото бижу на майка си и ако не внесях навреме лихвата, щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини... Трябваха ми 500 лева. Това бе животът, а звездите... Далечни приказки - мислех в себе си. «Учителю, кажи нещо реално! Кажи ми откъде да намеря 500 лева? Дай разрешение на всекидневните проблеми!
към текста >>

Срещу пет хиляди лева бях заложила всичкото бижу на майка си и ако не внесях навреме лихвата, щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини... Трябваха ми 500 лева.
Учителят обясняваше на кои планети какви същества живеят и какво е разстоянието между звездите - неща, извънредно интересни, нови, нечути дотогава, но... далечни. Безгрижни хора! Разговарят се за живота на звездите, а аз не мога да се справя с живота на Земята! - угрижена, така разговарях със себе си, защото след два дни беше падежът на полицата ми в заложната къща. Трябваше да платя 500 лева лихва. Срещу пет хиляди лева бях заложила всичкото бижу на майка си и ако не внесях навреме лихвата, щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини... Трябваха ми 500 лева. Това бе животът, а звездите... Далечни приказки - мислех в себе си. «Учителю, кажи нещо реално! Кажи ми откъде да намеря 500 лева? Дай разрешение на всекидневните проблеми! » И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове.
към текста >>

» И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове.
Срещу пет хиляди лева бях заложила всичкото бижу на майка си и ако не внесях навреме лихвата, щеше да пропадне, както пропаднаха наскоро двете пишещи машини... Трябваха ми 500 лева. Това бе животът, а звездите... Далечни приказки - мислех в себе си. «Учителю, кажи нещо реално! Кажи ми откъде да намеря 500 лева? Дай разрешение на всекидневните проблеми! » И докато в моята глава се въртяха 500-те лева лихва, които трябваше да заплатя, другите слушаха с интерес обясненията за звездните светове. Не дочаках края на звездните разговори, прибрах се и дълго не мржах да заспя. Мислех си: от кого бих могла да поискам пари? Сетих се за брат Стоименов. Той беше заможен, но не го познавах. Никога не бях говорила с него.
към текста >>

Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат.
Всичко загубихме. Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен вече. Трудно живеем. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка си за 5000 лева и давам месечно по 500 лв. лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне - така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема.
към текста >>

Сега съм заложила всичкото бижу на майка си за 5000 лева и давам месечно по 500 лв. лихва.
Сега сме дошли в София при баба ми. Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен вече. Трудно живеем. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка си за 5000 лева и давам месечно по 500 лв. лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне - така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема. Кога е падежът?
към текста >>

Този месец не мога да внеса лихвата.
Седем души сме на една заплата. Баща ми е отчаян и възрастен вече. Трудно живеем. Често залагам неща в заложната къща с голяма лихва и после или успявам да ги възвърна, или пропадат. Сега съм заложила всичкото бижу на майка си за 5000 лева и давам месечно по 500 лв. лихва. Този месец не мога да внеса лихвата. Бихте ли ми заели 500 лева за известно време? Рискувам да загубя бижуто, да пропадне - така, както пропаднаха и много други неща - на един дъх изказах всичко и спрях. - Добре, сестра, ще Ви заема. Кога е падежът? - Думите му прозвучаха спокойно, тихо.
към текста >>

Лихвата е само 500 лева - му прошепнах тихо.
Брат С. беше там. Отидохме заедно в заложната къща. Помолих за моята сметка. Смутих се, като видях, че брат Стоименов започна да брои много пари. Лихвата е само 500 лева - му прошепнах тихо. Защо ще плащаш грешни пари? Ще платим всичко сега, а ти ще ми ги върнеш когато можеш и по колкото можеш. Така той даде 5500 лева и взехме цялото заложено златно бижу на майка ми. Това ме смая. Такъв жест!
към текста >>

34. 4.3.6. Себепосланник в Англия

ТОМ 24

Това той стори с готовност и Българска Земеделска Банка ми зае с обикновена лихва потребната сума, с която и отпътувах. (Заб.
Радославовият кабинет, както се знае, едва след вълчото разпокъсване на България в Букурещ делегира в Англия и другаде агитатори - повечето хора партизани и кариеристи - „акция", която след инквизиторския букурещки договор, беше така „навременна", както е „подир дъжд качулка"!) Но, каквито и да бяха техните мотиви в тоя отказ, аз вярвах непоколебимо, че осъществяването на моята идея беше твърде важно, тъкмо навременно, а при това и моя длъжност Аз бях убеден, че все ще смогна да сторя нещо за каузата в Англия. Като проживял цели 16 години между англосаксите, аз съчувствено познавам тяхната психика; а на друга страна, и те много по-вярно от нашия ориент, разбират моя суров и прям характер. Ето защо аз се само наскърбих от министерския отказ, без да се отчая или отвърна от намерението си. След няколко опити за същата цел, аз се явих при министра на финансиите, г. Тодор Тодоров, с молба да заповяда да ми се даде заем срещу ипотека на къщата и имота ми, та да ида на собствени разноски. Това той стори с готовност и Българска Земеделска Банка ми зае с обикновена лихва потребната сума, с която и отпътувах. (Заб. Като предполагах, че войната и моята мисия, ще се свършат най-дълго в два месеци, аз заех само 2000 лева. Но като продължението на войната ме принуди да стоя Не два, а шест месеци; аз се натоварих, разбира се и с други дългове.) На 12/25 октомври аз потеглих от София за Лондон. Пътувах в III класа, чието задушено помещение, пълнехме като сардели. Спътниците ми бяха главно нечисти и груби до отвратителност селяни, повечето сърби, пътуващи безплатно, връщайки се от посещение на синове и роднини, може би и с търговски спекулации, из бойните полета в Македония. (Заб. Значи: сърбите, които точеха зъб за българската Македония и пътуваха, може би, с цел съгледателска, се возеха по Българските Държавни железници безплатно; а аз, който отивах по българска държавна работа - с пълна такса!) Мудно и тягостно беше пътуването ми през Сърбия.
към текста >>

35. 7. Евангелско събрание

ТОМ 24

Ако ти вземеш в заем и не платиш лихвата, то дълговете растат и след няколко години ще станат толкова големи, че не ще може да ги посрещаш.
Изпитанията не са нещо лошо. Всяко изпитание добре трябва да се издържи и разреши. Защото, ако едно изпитание не се разреши добре, то ще образува в живота един прелом. Ако не разрешите една мъчнотия, то в бъдеще ще дойде по-голяма мъчнотия. Мъчнотиите се увеличават като дълговете. Ако ти вземеш в заем и не платиш лихвата, то дълговете растат и след няколко години ще станат толкова големи, че не ще може да ги посрещаш. Всяка една мъчнотия, това са пари назаем, които сте взели от някоя банка цкоито трябва да изплатите. Всички мъчнотии, това са дългове, с които трябва да се справите.
към текста >>

36. 126. Прилагайте и изпитвайте идеите, които ви давам

Весела Несторова

ТОМ 24

Сегашните певци пеят на мнозината, та да си вземат таланта - вземат пари за пеенето, лихвата, понеже Бог дал единият талант на този с пет таланта-света, мнозината.
С един талант са певците, заровили го, защото са недоволни от Бога, че само един таланта им е дал, а на други дал пет таланта - петтях чувства, а двата са двете добродетели - добро и справедливост. Певците сега изравят таланта си - всички пеят Спечелените таланти -това е животът, придобивките от преражданията. Страданията станали четири таланта. Най-закъснели са певците - всичко сега пее. Един талант им е даден - да пеят на един Бог, а не на мнозината. Сегашните певци пеят на мнозината, та да си вземат таланта - вземат пари за пеенето, лихвата, понеже Бог дал единият талант на този с пет таланта-света, мнозината. Като поправяш една погрешка, посяваш едно семе на доброто. Радвай се, че си направила погрешка. Светските хора са отвън чисти, а религиозните - отвътре. Като се съединят, ще дадат целия човек чист. Сега живеем по закони, налага ни се отвън, общо ни се налага, а фактите е частично да ни се налага, докато принципът е ние отвътре да си го наложим.
към текста >>

37. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите.
- Ние минахме без такива. Нашето училищно дело ние дължим само на нашите домашни учители, и можем да се похвалим, че не стоим ниско в това отношение в сравнение с напредналите културно страни. Голямо количество съоръжения, железници, пристанища, мостове и други, ние дължим само на нашите инженери. И общото мнение е, че нашите железници са построени и много умело и много евтино. Кой повдигна администрацията на страната до това хубаво състояние, ако не нашите чиновници? Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите. А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава.
към текста >>

38. 2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.)

ТАЗИ ПРИТЧА: Неделна беседа; 26 декемврий, 1926 г.

ТОМ 25

Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа, едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа. Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад. Мисли ли някой човек, че може да стане богат от парите на тия вдовици, той е на крив път. Мисли ли този човек, че Господ няма да закачи котлите на тия вдовици на неговия врат? - Ще ги закачи разбира се. Казвам: страшно нещо иде сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора.
към текста >>

39. 4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители!
Ний се интересуваме за нашето и хорско облекло, храна и др. светски удоволствия и угодничества много повече, стремим се да дадем живот на тялото и то всякога за сметка на душата, която забравяме. Чрез своята доброволна смърт, Спасителя заглади нашите грехове и ни примири с Бога. Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях. Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме доблестта да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!... На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл.
към текста >>

40. 78. Атанас Николов

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Печалби, вземания, лихва, ами така и по такъв начин за Атанаса остана един милион лева.
Това беше 12 години, вече е при мене правили сме баланси може би не всяка година, на две години. При този баланс аз понеже смятах, че нали не трябва така парите да се движат между мене и него, обаче, понеже от самото начало ний имахме 140 000 лв., фонд „Трудова-братска задруга”, които са писани тука, има ги, ще ги намерим, да не разгръщаме сега. Тоз пратил 100, тоз пратил 500 и така 140 000 лв. се събраха тогаз, когато дойде време да купуваме машината, за която Учителят ни помогна с 15 000 лв., защото те онез са отишли по другите разходи, казвам за този капитал, той няма да седи мъртъв, така тогаз само олихвявахме, но ще бъде като съучастник изобщо. Този капитал ще го обособим като един фонд и той с тази сума, която в дадения момент разполагал, да речем, е бил 300-400 хиляди лева вече нарастнал чрез олихвяване, щото ний така го водим, олихвяван, той ще бъде сега третият, аз, ти и той и го минахме така като участник в предприятието ни. Печалби, вземания, лихва, ами така и по такъв начин за Атанаса остана един милион лева. В.К.: И на тебе един милион. С.К.: А, на мене повече, защото аз като влязох там, влязох и с пари, малко повече ще са били те. Нали и с букви и имущество влязох след смъртта на баща ми и имоти, които той ми остави и тях ги вкарахме в туй, така беше, и те си вървяха на мое име и заради туй така моя дял беше по-голям от неговия. И този милион той си го взе така. В.К.: Разсърди ли се?
към текста >>

41. 87. Статията „Основите на братската задруга” / Сава Калименов. В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 85, 25.02.1934, с. 2-3.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие.
А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо. То може да бъде и най-незначително и най-маловажно наглед, но то е от съществена важност. И само като с второстепенна дейност, задругата може да се занимава и с търговия, предимно на продукти, произведени от самата нея. Трудът е първото условие за съществуването на братската задруга и тия, които не могат с радост да работят, не са годни за нейни членове. В Братската Задруга въпросите не се решават по вишегласие, с избори, при безконечни спорове, в които излиза винаги прав по-красноречивия.
към текста >>

42. 93. Статията „Кооперация или задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 10il 14.10.1934.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми. Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
към текста >>

Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко характеризирани от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”. Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки. Трупат се големи печалби, плащат се големи заплати /особено в по-големите градове/, но за разрешението на главната задача - евтин и леснодостъпен кредит, малко е направено. Остава производителната кооперация. Но тъкмо тук е най-слабото място на днешната кооперация. Работата е там, че производителната кооперация изобщо не върви. Трудно върви.
към текста >>

43. 98.2. Проекто-договор за основаване на Трудова Задруга „Братство“.