Търсене в текстове за 'Либерали'

Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма.

13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма. 16 Омир (8–7 в пр. Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война. 17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война. 18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма. Смята се, че са създадени между 1800–1200 год.
към текста >>

Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение.

А за кой път да повтаряме, че това е връзката, която даде Светото писание в превод на живия език, на живите българи. Мисля, че трябва направо да подсетя, че борбата срещу гръцкия език в българските църкви доведе до важна политическа победа изгонването на гръцката мегаломания от нашия обществен живот, но не и до особено духовно обновление чрез Светото писание. Литургията от гръцки премина не на български, а на старобългарски, и не стана съвсем ясно на нане Стоичко и нане Вуте, че Исус е бил разпнат заради тях, а цялата работа си остана е мъгливата словесност на своегорода чужденец, за който се говори по „не-нашенски“, че „разпята го же за ны при Понтийстем Пилате и страдавша и погребенна.“ Животът на Дънов е най-широкият ни мост с Америка чрез пътя му през американските протестантски мисии, и когато извървим този път, ще видим баща му поп Константин в борба за служене на съвременен български език (за пръв път осигурено от тези мисии чрез д-р Лонг и Ригс). Ще видим първите български студенти в САЩ отпреди Освобождението; полиглотското чудо Стефан Томов, който като дванадесетгодишен ученик от Котел на остров Малта вече владее шест от осемте си съвременни езика (с потомък лингвиста проф. Томов), ще видим съученика на Дънов - Марин Делчев (с потомък литератора Борис Делчев); ще видим борбите в мисиите между дебелоглави консерватори като Дж. Кларк (с колибата му през зимата край Батак да спасява десетките избягали в гората кръгли сирачета) и либерали като Слийпър и Мак Гахан; същата борба за обновление разгоряла се по времето на Дънов в Бостън, която го довежда логически до отклонението му от мисионерството и създаването на своето Учение. Ще видим спътника на Дънов д-р Чакалов като лекар на мултимилионера Хардинг в Катскил, срещите му с президента Теодор Рузвелт. Ще видим годините на модернизирането на Бостън и Ню Йорк; милионите емигранти, с които се движат българските студенти; реакцията на опустошителния глад в Русия в Американската преса и дискусията в Бостън за панславизма, която прави Дънов неотклоним славянофил; слънчевите танци на индианците от племето Су преди последното избиване на вождовете им, точно когато Дънов слуша прощалния концерт на легендарната Аделина Пати в Ню Йорк; българите мисионери на кон, проповядващи из житните полета на Небраска, във фабричните квартали на Детройт и в първите гангстерски свърталища до „китайския град“ на Манхатън; сетне първите съратници на Дънов в България проповядващи от хан на хан, и от читалище на читалище, и от побой на побой, и тежкарските му първи ученици, между които има висши офицери, политици, писатели, професори, музиканти все всепризнати светила на българската култура; връзката с двореца, разливането на последователите му в балтийските страни, в Италия, Чехия, Хърватско, Франция, Щатите, Канада, Полша, противоречивото съратничество на Любомир Лулчев и Михаил Иванов; ще станем свидетели на отделни случаи на прозрение и ясновидство, на чудеса, които остават необясними за рационалния ум. Един свят, за който всички са чували какво ли не, но който не е станал част от българската мисъл, не е намерил параметрите си в съдбата на българина. * * *
към текста >>

Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война.

Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война.
Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта. „Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта Божия, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение. Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете. Цитирах поетесата Мара Белчева. Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири.
към текста >>