Търсене в текстове за 'Либерали'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 36. НОВ ТИП ОТНОШЕНИЯ

Особено един, кръчмарски син, който надума на либералите да ни уволнят и така бяхме уволнени от Равна.
А пък вечерно време тя си отиваше, след като свърши занятията, в квартирата си, и сготвяше, пък аз отивах на вечеря там и до късно вечерно време свирехме и пеехме. Много пъти нейните хазяи ни помолваха да дойдат да слушат, като пеем и като свирим, така че имахме и слушатели на нашите песни. Освен това с Еленка споделяхме всичко. Цялото ни време беше да споделяме, като четем беседи, мисли от Учителя. Колегите от Годеч ни завидяха за нашия хармоничен живот. Особено един, кръчмарски син, който надума на либералите да ни уволнят и така бяхме уволнени от Равна. Но като ни уволниха, мен ме назначиха в Кърджалийско учител, а на нея Учителят й каза така: „Ти вървиш по бащина линия, баща ти си замина млад от тоз свят. Ти скоро ще си заминеш от този свят. Чети Словото Божие, не ти трябва вече да учителствуваш, ти имаш право на пенсия." И тя се пенсионира и остана в София. Тя си замина в 1948 година, чак. Учителят си замина 1944 година, а пък тя - през 1948 година.
към текста >>

2. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

Министерството на просветата се оглавяваше от либералите.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти.
към текста >>

" Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали".
Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов, висококултурен човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов. Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това! " А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан? " Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия.
към текста >>

Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител.
" А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан? " Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш!
към текста >>

" - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора.
Ела." Аз му казах 2 - 3 думи. Той каза: „Недей говори тука. Ела с мене." И ме заведе в съдилището, в канцеларията си. Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан? " - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора.
към текста >>

Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две.
Ела с мене." И ме заведе в съдилището, в канцеларията си. Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан? " - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата.
към текста >>

Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава.
Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан? " - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек.
към текста >>

Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата.
Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил.
към текста >>

3. 64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА

Тогава бяха либерали в Министерството на просветата.
64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА ВК: Село Равна, Годечко. Там ти беше учител 8 години, не е малко. ПГ: Стана така. През 1933 година ни уволниха с Елена заради това, че сме посрещали изгрева, че сме дъновисти и т. н. Тогава бяха либерали в Министерството на просветата. Те управляваха и уволняваха учители и учителки и вземаха рушвет по 2000 лева и пак ги връщаха обратно. И ний получихме уволнение с Елена и дойдоха две учителки. Значи нас уволнили, а пък назначили две други и те дойдоха и те казаха, че са дали по 2000 лева, за да ги назначат. А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата.
към текста >>

Щото либералите гледаха да крадат от учителите.
А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата. А в основата долу седеше адвокатът Хаджи Колев, който беше либерал. И аз отидох при инспектора и го запитах: „Защо сте ни уволнили? " А той каза: „Иди при Хаджи Колев долу, при входа." А пък то е, за да ми се каже колко пари трябва да дам. Щото либералите гледаха да крадат от учителите. Уволняват ги, вземат им парите. А една хубава наша колежка от село Неделище три пъти я уволняват. И с нея се гавриха и взеха рушвет. Като ме уволниха, застъпиха се за мене председателят на Учителския съюз Досю Негенцов, той е професор, Иван Пастухов, историк. Застъпиха се много учители, направиха протеста Министерството, обаче либералите не чуват.
към текста >>

Застъпиха се много учители, направиха протеста Министерството, обаче либералите не чуват.
Щото либералите гледаха да крадат от учителите. Уволняват ги, вземат им парите. А една хубава наша колежка от село Неделище три пъти я уволняват. И с нея се гавриха и взеха рушвет. Като ме уволниха, застъпиха се за мене председателят на Учителския съюз Досю Негенцов, той е професор, Иван Пастухов, историк. Застъпиха се много учители, направиха протеста Министерството, обаче либералите не чуват. Тях ги интересуват парите. Рушвет да дадем. И те очакваха от мене и от Елена рушвет. А Елена беше 8 години по-голяма от мене. Значи, излезе заповед за уволнение най-после.
към текста >>

4. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София, Аз се упътих през Драгоман.
Нямало секретар-бирника Александър Николов и щял да се завърне чак в понеделник. Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна. Написах вечерта и един протокол от името на училищното настоятелство, за възвръщането ни, и си легнах да спя. 12.XI.1933 год., неделя Станах рано. Преписах протокола в 2 екземпляра, актовете за напущане на длъжността и с незаверени подписи заминах за Годеч. Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София, Аз се упътих през Драгоман. Велков ме изпрати до Арсо Соколов. В 3 ч потеглих. В 6 бях в София. 13.XI.1933 год., понеделник Янков ги занесе тия документи в понеделник следобед. Казали му, че трябвало да са заверени подписите.
към текста >>

5. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Вследствие на това, че упрекнах силно и ядосано либералите за деянията им тая зима в просветното министерство, или пък от многото ядене днес, но ме болеше много глава.
Разхождахме се и дълго време говорихме по най-различни въпроси из учебното дело, за разбиранията и схващанията. Следобед дойдоха българи-майстори, които са наоколо и ми казаха, че се съставил нов кабинет, непартиен, от запасни военни. Душевното ми разположение не е добро. Все мисля по въпроса за тръна си в петата, как ще го разреша, сега, в близко бъдеще и изобщо как ще мога да се справя с него. Малко си посвирих и излязох на разходка до поляната. Вследствие на това, че упрекнах силно и ядосано либералите за деянията им тая зима в просветното министерство, или пък от многото ядене днес, но ме болеше много глава. 21.V.1934 год., понеделник Ясно небе. Тихо време. Приятна утрина. Не излязох горе. Писах кратко писъмце на Еленка. Сън.
към текста >>

6. 17. Колективно съзнание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия.
272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време.
към текста >>

7. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитера.
Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени, ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитера. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномалии в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между „капитала и труда”, вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общо-човешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. г.
към текста >>

8. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия.
А също така и морските и сухопътни транспортни средства. Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй възникна и се разви в едно специфично сечение на Юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция - зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сиреч допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева - Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитера и Меркурия е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурия като посланик на бащата на боговете - Юпитера. Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение.
към текста >>

9. 1.4 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ САТУРН - УРАН

По този начин настъпва апогея на стопанския либерализъм, под знака, на който се засили частната инициатива и конкуренцията - триумфът на конфликтното начало - доминира в икономическите отношения.
Всички тези исторически моменти се диктуват от състоянието на свръх производство във всички сектори на икономическия живот. Тази именно икономическа конюнктура даде голям тласък към създаването на социалистическите движения. През 1913 г, планетите Сатурн и Уран образуват аспектите триеон. През този тригон Сатурн се намира в знака Близнаци, а Уран в собствения си знак – Водолей. При тази планетна обстановка икономическата експанзия на капиталистическия свят взема най-широки размери. По този начин настъпва апогея на стопанския либерализъм, под знака, на който се засили частната инициатива и конкуренцията - триумфът на конфликтното начало - доминира в икономическите отношения. Този икономически либерализъм изведе човечеството до големи световнополитически конфликт - Първата световна война, завършила през 1918 г., при една опозиция между планетите Сатурн и Уран. Сатурн се намираше в знака Лъв, една позиция неблагоприятна за тази планета. Уран, напротив, се намираше в много благоприятна позиция, в собствения си знак Водолей. Аспектът опозиция е пълнолунието на един планетен цикъл и означава края на един процес, характеризиращ се със състояние на разлагане; формите се склеротизират, загубват своята пластичност. Това разложение в този случай се изрази в страшните стопански депресии и културно-духовните смущения.
към текста >>

Този икономически либерализъм изведе човечеството до големи световнополитически конфликт - Първата световна война, завършила през 1918 г., при една опозиция между планетите Сатурн и Уран.
Тази именно икономическа конюнктура даде голям тласък към създаването на социалистическите движения. През 1913 г, планетите Сатурн и Уран образуват аспектите триеон. През този тригон Сатурн се намира в знака Близнаци, а Уран в собствения си знак – Водолей. При тази планетна обстановка икономическата експанзия на капиталистическия свят взема най-широки размери. По този начин настъпва апогея на стопанския либерализъм, под знака, на който се засили частната инициатива и конкуренцията - триумфът на конфликтното начало - доминира в икономическите отношения. Този икономически либерализъм изведе човечеството до големи световнополитически конфликт - Първата световна война, завършила през 1918 г., при една опозиция между планетите Сатурн и Уран. Сатурн се намираше в знака Лъв, една позиция неблагоприятна за тази планета. Уран, напротив, се намираше в много благоприятна позиция, в собствения си знак Водолей. Аспектът опозиция е пълнолунието на един планетен цикъл и означава края на един процес, характеризиращ се със състояние на разлагане; формите се склеротизират, загубват своята пластичност. Това разложение в този случай се изрази в страшните стопански депресии и културно-духовните смущения. В света настъпи всеобщ упадък.
към текста >>

Краят на Първата световна война донесе кризата в икономическия либерализъм.
В света настъпи всеобщ упадък. Учителят е подчертавал много пъти, че под този тригон на Сатурн - Уран от 1897 г. до 1913 г., голяма верига души, негови ученици, слизат върху нашата планета, като подготвени сътрудници на неговото велико дело. Както казахме в предходните страници, този съвпад Сатурн - Уран има огромно значение за живота на българския народ, особено по отношение на неговата карма, тъй като Сатурн е управителят на неговия хороскоп. От друга страна, тъй като Учителят е взел материя за формиране на неговото физическо тяло, не е случайно, че той е напуснал това тяло - временна негова дреха през 1944 г., две години след новообразуващия се съвпад през 1942 г., в знака Телец. Краят на Първата световна война донесе кризата в икономическия либерализъм. През време на тази голяма депресия, на сцената се появи болшевизма. През този кризисен период, главният център на икономическия либерализъм се явяват САЩ. От длъжници на Европа (на която те дължаха над 20 мил. шв. франка) те се превръщат в главен кредитор на обеднелите от войната европейски велики държави. По това време настъпва период на финансова стагнация, на катастрофални икономически промени и на следващите ги социални конфликти и смущения.
към текста >>

През този кризисен период, главният център на икономическия либерализъм се явяват САЩ.
до 1913 г., голяма верига души, негови ученици, слизат върху нашата планета, като подготвени сътрудници на неговото велико дело. Както казахме в предходните страници, този съвпад Сатурн - Уран има огромно значение за живота на българския народ, особено по отношение на неговата карма, тъй като Сатурн е управителят на неговия хороскоп. От друга страна, тъй като Учителят е взел материя за формиране на неговото физическо тяло, не е случайно, че той е напуснал това тяло - временна негова дреха през 1944 г., две години след новообразуващия се съвпад през 1942 г., в знака Телец. Краят на Първата световна война донесе кризата в икономическия либерализъм. През време на тази голяма депресия, на сцената се появи болшевизма. През този кризисен период, главният център на икономическия либерализъм се явяват САЩ. От длъжници на Европа (на която те дължаха над 20 мил. шв. франка) те се превръщат в главен кредитор на обеднелите от войната европейски велики държави. По това време настъпва период на финансова стагнация, на катастрофални икономически промени и на следващите ги социални конфликти и смущения. Тази обстановка упражни силен депресивен натиск върху цените на индустриалните и земеделски стоки. Новите еволютивни аспекти, следващи след опозицията Сатурн - Уран, създават подходящи условия за избухване на Втората световна война, чиито фази са богато описани в световната литература.
към текста >>

Този планетен цикъл се характеризира с борбата между двете системи: либерализма - тезата, и болшевизма - антитезата.
франка) те се превръщат в главен кредитор на обеднелите от войната европейски велики държави. По това време настъпва период на финансова стагнация, на катастрофални икономически промени и на следващите ги социални конфликти и смущения. Тази обстановка упражни силен депресивен натиск върху цените на индустриалните и земеделски стоки. Новите еволютивни аспекти, следващи след опозицията Сатурн - Уран, създават подходящи условия за избухване на Втората световна война, чиито фази са богато описани в световната литература. В течение на новия съвпад между Сатурн и Уран, който се образува през 1942 г,, хитлеризмът напряга всичките си усилия да срази болшевизма в Русия. Този планетен цикъл се характеризира с борбата между двете системи: либерализма - тезата, и болшевизма - антитезата. Началото на втората половина на XX столетие отговаря циклично на годините 1929 ÷ 1930, когато се появяват първите ферменти на световната икономическа криза. Тази всеобща икономическа криза, 10 години по-късно създаде условия за избухването на Втората световна воина. В този антагонизъм между двата стопански фактора - трудът и капиталът, духовните общности, специално новият космичен мироглед, който Учителят донесе на човечеството, ще има Стр. 60/943 да играе главна роля за избягване на Третата термоядрена световна война, която би унищожила материалната и духовната култура на човечеството. Последното е изправено пред императива да разреши един важен проблем в своята история.
към текста >>

10. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация.
Значи да употреби днес за информация и ориентиране из всички страни (смени се правителството в Румъния), а после да действуват бързо и решително, като не правят въпроси на дреболии, щом като са изтървали важното, но непременно да си оставят една врата за предявяване [на] претенции, и то с арбитър, пък тогава ще видим кой на кого ще има да дава. Вчера говорихме и с Багрянов, че ако се вземе по-рано и се засее, Добруджа дава три милиарда лева жетва и че ще си наплатим всичко, което ще ни искат румънците. После минахме с царя на някои второстепенни въпроси. Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне. Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък до [... ] и още повече ще има.
към текста >>

11. (90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г. в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч

Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре [е] ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи - болшевизъм, либерализъм, националсоциализъм, фашизъм и др.
Казах му, че тя е проводник на тия, които не го обичат, а не че тя самата не го обича и че е по-добре той лично да страда и държавата да печели, отколкото на него да му е добре, а държавата да губи. Че той не трябва да се кара с нея, а да се помъчи да й обясни, че я обича независимо от това как тя се държи с него, защото разбира нейното състояние. Разговорът е много интимен, отнася се до децата, личните отношения и пр. и не ми се иска да го запиша, защото писаното може да попадне в много ръце. Бог да ги пази и им помага! Обеща ми да се бори със спекулата, да стори нещо за отстранението й, а също му говорих да се откаже от плана да възпитава принудително младежта и му обясних, че при сегашното състояние, когато се борят разни доктрини за надмощие в Европа, по-добре [е] ние да не взимаме никоя страна, а да направим синтез от всички системи - болшевизъм, либерализъм, националсоциализъм, фашизъм и др. Да не събираме на едно място и гнилото, и здравото, защото ще има реакции и лоши последици. Обясних му, че трябва да се възпитава младежта и че това може да стане без милионни разноски - и за пример му дадох какво би струвало, ако си зададат за цел да учат децата на точност, и в учрежденията, а също и в целия живот на държавата. Това няма да струва нищо, [а] ще даде отлич[ен] резултат, защото точният човек трябва да бъде съобразителен и по тоя начин нашият народ може да придобие ценни качества и пр. Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас.
към текста >>

12. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма.
Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне. И накрая това се сбъдна. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
към текста >>

13. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма.
Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма. Останала в паметта на българите като надарена жена в служба на народа си. 269. Княгиня Евдокия - дъщерята на Фердинанд, е срещу неговото завръщане в България, както и всички от децата му, заради неговата властническа натура. Той се страхува от «дъновистите» - последователите на Учителя Дъ-нов, защото всичко, което му бе казано, не изпълни и му бе предречено, че ще напусне България и никога вече няма да се върне. И накрая това се сбъдна. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите.
1889 г. - министър-председател. Противоречията по финансови въпроси между Греков и радославовистите довеждат до оставка на Греков, която съвпада по дата със смъртта на майката на цар Борис III - 1 октомври 1899 г. 462. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г.
към текста >>

14. 7. НАШИЯТ ПЪТ (бр. 2, 11.I.1930г.)

Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали - либерализма.
Хитов, Каблешков и др., които нищо нямаха - ни големи къщи, ни имоти, богатства или големи имена, а само по едно голямо любвеобилно сърце, което обичаше народа си, една вяра - че народа ще спасят; че този народ може да се повдигне, просвети и отърве, ще катурнат голямата и силна турска империя със своите шишанета, с новите идеи за държава, ред и по-голяма правда... Въпреки преследването, подигравките, убийствата - някои от тези големи ратници на свободата платиха с главите си за своите разбирания и веруюте увиснаха на бесилките или умираха сред балкана, но идеите им останаха да живеят и успяха да се наложат. След освобождението ни, в онези размирни времена, когато довчерйшният роб получи свобода, която едва знаеше да изживява, Бурмов - човек на времето, състави първия кабинет - консервативен. След него митрополит Климент напусна паството си и състави втория кабинет, пак със същите идеи. Едни след други се редяха тежките дни за новата ни държава и едни след други излизаха водачите на народа ни, които, отначало сами често осмивани, подигравани, вървяха смело напред и успяваха да наложат новото. На 26 май 1880 г. Драган Цанков състави нов кабинет - носител на нови идеи и идеали - либерализма. 14 февруарий 1884 г. - двамата идейни приятели Др. Цанков и П. Каравелов се разделят. В съдбоносната за България година 1887 настават тежки дни за родната ни земя, голяма политическа безпътица... Новите времена искаха нови методи, нови идеали, нови пътища, водени от нови хора.
към текста >>

Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма.
Цанов се отцепва от своя довчерашен другар и учител П. Каравелов и става апостол на Радикализма. Същата година и социалистите се разцепват на тесни, широки, неутрални. Всяко време си носеше свои идеали, пътища и водачи. Петстотингодишното робство извика големите Ратници на свободата: Отец Паисий, Левски, Ботев, а те - свободата. Свободният българин получи първото свое политическо кръщение в консерватизма, след него - либерализма, демократизма, социализма, Народовластието, радикализма, комунизма и фашизма. А сега - християнизма. Ето нашия път. Ето историческия ни път, ето еволюционния път на нашия политико-обществен живот. В тези тежки дни за родината и народа ний - Ратниците на свободата, и следвайки нашия минал и настоящ живот, виждайки голямата политическа и финансова безпътица, схващаме, че както в миналото, така и сега времената искат нови хора, нови методи, по нови пътища с бързи реформи да се влее нова струя в нашия политико-обществен живот. Безсилието на политическите партии да се справяте днешното тежко положение извиква християнството като първостепенен двигател на политико-обществения живот - единствен път, по който остава да мине народът ни, за да се отърве от партизанщината, безбройните кризи, убийства, рушвети - катастрофи - робство.
към текста >>

15. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България.
1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник. Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас Стр. 148/1036 „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка.
към текста >>

16. 57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА -

Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма.
Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>

17. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г.
Всяко време си иска своето и всяка работа - майстора. Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др.
към текста >>

Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм.
Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите.
към текста >>

Князът, вместо да се вслуша в гласа на народа и повика на власт либералите, поддава се на интригите на К.
И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите. На 26.ІV.1881 е. князът суспендира конституцията. Князът, вместо да се вслуша в гласа на народа и повика на власт либералите, поддава се на интригите на К. Стоилов и др., разтуря и второто обикновено Народно събрание и насрочват избори за второ Велико Народно събрание. Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата.
към текста >>

18. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма.
22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1, 2) Андро Лулчев Народът ни не можа да се развие правилно по много причини, стоящи вътре и вън от него. Всяка крачка напред се извоюваше с много мъка, труд, кърви. Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това. За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
към текста >>

Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието.
Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това. За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите. В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите. Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта.
към текста >>

19. 85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)

Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т.
Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи. Лютер, Галилей и др. са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани.
към текста >>

20. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел.
Гимназията тогава беше петокласна.18 След свършването й аз навлязох в обществения живот. С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел. Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се висши и нисши чиновници. При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия. Точно по това време като най-ярка и най-увлекателна за мене се оказа тезата на социалистите. Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на солена риба. Бях си пуснал голям перчем, носех широка връзка на фльонга, шапка с широка пола, бастун.
към текста >>

21. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов.
Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите. (Заб. Ст. Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София. 1940, с. 502.) Приспособявайки дейността си към обстановката в страната след Освобождението, мисионерите на методизма по същество не изменят общия дух и общата насоченост на тази своя дейност.
към текста >>

22. 1. Д-р СТЕФАН ТОМОВ (25.03.1850, Котел-24.04.1939, София) 1.1. Лични спомени

В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват.
Те докараха първия преврат в 1881 г. Като български вестник "Зорница" не можеше да не се изкаже по преврата и главният редактор, д-р Байнгтон, изложи своите възгледи по преврата, тъй както можеше да стори това само един американец, пропит с Христовите принципи на правда, истина и любов. Разбира се, д-р Байнгтон се изказа против преврата; но той не засегна нито Княза, нито водителите на партиите. Агитаторите в полза на даване пълномощия на Княза да управлява седем години без Конституцията, която биде суспендирана, водеха крайно ожесточена борба срещу своите противници. Един само пример. В Свищов, дето се намираше тогава пишещият тези редове, борбата се водеше тъй безразборно и свирепо от консерваторите, че малцината либерали не смееха да се проявяват. В деня, когато пристигна "Зорница" с уводната статия против преврата, в градската градина влязоха демонстративно няколко буйни младежи. Вървящият, начело, държеше новият брой "Зорница" в ръка, и дойде та се спря до пейката, дето седях аз: "Вие ли писахте уводната статия на "Зорница"? - сърдито ме запита той. "Уводната статия е писана от редактора", отговорих аз. "Да, да, ние знаем, че ти съчувствуваш с изказаните от редактора на "Зорница" възгледи, но виж какво става с твоята "Зорница", продължи той.
към текста >>

23. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали".
В първата влизаха владиците и следните по-видни и способни представители, които застанаха начело на тази партия, а именно: Марко Балабанов, Константин Стоилов, Тодор Икономов, Григор Начевич и Димитър Греков. Начело на Либералната партия застанаха Драган Цанков, Петко Каравелов и Стефан Стамболов. Последните успяха да привлекат на своя страна болшинството представители от Учредителното събрание. Като преводач на г-на Грант, кореспондент на в. "Таймс", аз присъствувах всеки ден на заседанията на събранието и следях разискванията. Не малко странно беше това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западно-европейските държави, влязоха в Консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамоблова, се проявиха като крайни либерали". Ето какво се казва за избирането на първия български княз: "На 16-и април първото Велико народно събрание избра за княз Александър Батенберг. При влизането си в старата българска столица, той биде тържествено и славно посрещнат от голямо множество граждани и селяни. Заведен биде на определената за него квартира на главната улица, близо до тъй наречения стар Стамбулов хан. Вечерта към 9 часа, накрая на града избухна пожар, който биде набързо угасен. Простолюдието взе това за лош признак.
към текста >>

24. 4.3.12. Ноел Едуард Бъкстон и Стоян Кръстов Ватралски

Ала онова, което ги издига над обикновената аристокрация и ги прави обичани от общолюдието е, че името на Бъкстоновци е всеизвестно всякога като либерали и големи филантропи.
Особено за нещастните малцинства. От времето на Гладстона България не е имала по-предани и по- безкористни приятели от семейство Бъкстоновци. Голямото и знатно семейство Бъкстон се издига над подобните му с двояко отличие: то е благородно по кръв и произход; и благородно по нрав и дела. Баща им, сър Ф. Томас Бъкстон е бил управител на Австралия, именит общественик и пр.; майка им, лейди Виктория, е била Кръщелница на самата кралица Виктория. Ала онова, което ги издига над обикновената аристокрация и ги прави обичани от общолюдието е, че името на Бъкстоновци е всеизвестно всякога като либерали и големи филантропи. От незапомнени времена те са били, и сега са, членове, дейци и крепители на всяко обществено, всяко домашно или световно, английско или международно предприятие в помощ и защита на изостаналите или онеправданите по света, били те класи, съсловия или племена. Ето по тоя път на християнско състрадание - както бе случая с Гладстона - и ний, българите, се морално сродихме с това ангелоподобно семейство. Наричат ги понякога българофили. Ала, по-право, те са правдофили. Семейството се състои днес от пет братя и пет сестри, с не зная колко деца и внучета.
към текста >>

25. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене".
Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си. Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене". Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт. Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на отговорния пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на отговорността на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен.
към текста >>

И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система.
Но какъв беше резултатът? Трябваше да се образува коалиция, но нравите не позволяваха това. Състави се един цанковистско-каравелов кабинет, за да излъжат първите вторите и oo с „истинско народовластие" - народът сам да си поеме своите съдбини - се наложи до 1908 год., когато Александър Малинов изигра „блока", за да се натрапи сам на държавното кормило. Направи се по-сериозен опит на коалицията вече в 1911 год. и то предвид предстоящата война с Турция. И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система. Когато даже сега, 1914 год., ние не сме узрели напълно политически, трябваше ли в конституционното право на царя в миналите години да виждаме „личен режим"? „Личен режим" беше то за опозиционната партия, но винаги „конституционно право" за властвующата. Но за нас, народът, тази минала практика беше един чудесен начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им. В опозиция, всички мъже са с велики претенции. Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света.
към текста >>

26. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Россия, като работела на Запад в полза на Българете, убеждавала тамошните либерали, че се касае за събуждането на една притеснена народност, а католиците уверявала, че едно случайно сблъскване помежду Българете и Гръцката патриаршия ще може да даде случай за една добра работа в полза на католицизмът.
Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си? ” Като обвинява така безсрамно Россия, че тя била подбудило българското движение, за да съсипе гръцкото духовенство. Гъркът съчинител простира още безочливостта си лъгането до там, щото казва, че уш руский панславизъм, т. е. Россия, като работела на Запад в полза на Българете, убеждавала тамошните либерали, че се касае за събуждането на една притеснена народност, а католиците уверявала, че едно случайно сблъскване помежду Българете и Гръцката патриаршия ще може да даде случай за една добра работа в полза на католицизмът. Съчинителят с усърдие събаря тия мними маневри на руский панславизъм, после което се обръща с увещание към европейский печат да раскрие пред публиката работата, както си е, и свършва това увещание със следните думи: „Кога Россия види, че мнението на Запад не се лъже, възможно е тя да не се реши да продължава едно таквоз опитване, което би могло да има и за нея твърде важни последствия. Поддръжката на печатът и на общественото мнение даде в 1853 на Турция кураж да защищава правдините си. Тази пак поддръжка требвало би да й се даде и сега още в българский въпрос. Ние настоятелно призоваваме сериозните люде да размислят върху тая точка. -Ние ще бъдем щастливи, ако сполучим да убедим читателят, че в българский въпрос работата не е за интересите на някои попове от едно предместие на Цариград, но за тия истите интереси, които общественото мнение знай така добре да заварди преди седем години”.247 Гърците и сами не вярваха, разумява се, това, щото казваха пред европейский свят и пред Турците за Россия, т. е.
към текста >>

27. 3.6.9.5. Гостоприемството на Болград.

Един от първите млади либерали, когото старите наричат „дивак” (болградски нихилист), имал някакъв интерес към Н., на когото определи среща в кафенето, но Н.
Но като отивал към вратата му, хаджията, който по това време излизал, го попитал: - Къде отиваш, г-н Н.? - У вас. - Но аз излизам. Нека да идем в кафенето. Там той го гощава с карти. Един от първите млади либерали, когото старите наричат „дивак” (болградски нихилист), имал някакъв интерес към Н., на когото определи среща в кафенето, но Н. не обичал да посещава кафенето и казва на диването, че ще иде у тях в 10 часа сутринта, т. е. по това време, за което е поканен. Н. отива в 10 часа, но не го намира в къщи, не го намира и в 6 часа и едва на другия ден в 6 часа подир обед се срещат пред вратата на диването. Тогава диването пита Н: - Къде отиваш? - У вас.
към текста >>

0.67023801803589