Търсене в текстове за 'Либерали'

Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.

Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата". Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад. Това, обаче, не се дължи на обстоятелството, че тези учения за живота и държавно устройство са лоши сами по себе си. Далеч не. Кризата, която изживяват тези доктрини се дължи не на самите тях, а на хората, които са ги прилагали досега. И най-големите привърженици на крайните диктаторско националистични тежнения признават, че не самите учения са лоши, а хората които не умеят да ги прилагат целесъобразно. Не може също да се оспори, че при един демократичен и либерален режим възможността на земята да се поддържа мирът е много по-голяма.
към текста >>

Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер.

Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитер. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномални в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между "капитала и труда", вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общочовешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. Г.
към текста >>

Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът.

Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът.
Споменах по-горе, че западноевропейската култура, с нейния политико-икономичен строй, възникна и се разви в едно специфично сечение на юпитеро-меркуриевата сфера. Преди да обоснова това твърдение, трябва да припомня, че в най-дълбоката езотерична формула, която ни е завещала окултната традиция – зодиака, Юпитер и Меркурий се явяват полярни и същевременно комплементарни, сир. допълващи се една друга сили. Така на Меркурий в знака Близнаци противоположен и допълнителен се явява Юпитер в знака Стрелец, а на Меркурий в Дева – Юпитер в Риби. Тази интимна връзка между Юпитер и Меркурий е загатната и в древната гръцка митология, където виждаме Меркурий като посланик на бащата на боговете – Юпитер. Западноевропейската култура, както изтъкнах това в "Сферата на Юпитер", с нейните големи демокрации, в които се шири капитализъм, икономически либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитер – планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия в областта на икономиката той символизира капиталът. Рожба на така нареченото "трето съсловие" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество.
към текста >>

либерали и радикали.

Николов, пощ. кутия 6, Бургасъ. Познай себе си, психофизиологична студия, от Ц. Д. Ракитски, цена 20 лв. Вести България има вече нова власт, в лицето на правителството на народния блок, съставен от демократи, земеделци, н. либерали и радикали. Никога до сега бълг. народ не е очаквал с такова нетърпение падането на една компрометирана със своите насилия и жестокости власт и никога не е възлагал толкова надежди на едно ново правителство. Българският народ преживя страшни дни на беззаконие и жестокост. Дано те никога вече не се повторят. Дано занапред настъпи нова ера на братско разбирателство, на несмущаван от нищо вътрешен и външен мир, на мирно сътрудничество за излекуване раните на народа ни и издигането му до степента на висока духовна и материална култура.
към текста >>

В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия.

Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“. И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия. Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време.
към текста >>