НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
54
резултата в
33
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя ни нареди да се пръснем по отделно в
лещаците
за размишление.
Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с Радост! След като пихме чай, изпълнихме Паневритмията на полянката. След това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Към 10 ч.
Учителя ни нареди да се пръснем по отделно в
лещаците
за размишление.
Общият обед направихме на полянката, като се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Денят беше един от незабравимите. Към 16 ч. след обща молитва потеглихме надолу.
към текста >>
2.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Също така да не се употребява боб,
леща
и грах.
При друг случай на язва в червата Учителя препоръча следното: 6.6. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце четиридесет дена. След това се взема по една супена лъжица всяка сутрин и вечер, половин час преди лягане. 6.7. Отвара от жълт кантарион се пие по една супена лъжица преди ядене. 6.8. При язва да не се употребява кисело, люто и солено.
Също така да не се употребява боб,
леща
и грах.
Могат да се употребяват, ако са олющени от люспите. 6.9. Възварява се вода в джезве и щом клокне водата, турят се в нея три листа от тетра или смрадлика, веднага се отстранява от огъня, похлупва се и се оставя да постои така. Тази вода се пие три пъти на ден, половин час преди ядене, по една кафена чашка. На тетрата се употребяват листата, но най-хубаво е да се бере, когато цъфти. Тогава листата имат по-голяма сила.
към текста >>
3.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на
лещата
на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация.
В уречения час се случва точно това. При следващия опит той залепва на ръката на хипнотизирания обикновена лепкава хартия, но заявява, че това е пластир-везикатор, и че следобед в еди-колко си часа на това място ще се появи мехур, пълен с вода. Думите на доктора се реализират. Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир.
Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на
лещата
на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация.
А група немски биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор. Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните. Това показва, че целесъобразността, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор.
към текста >>
4.
71) Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аналогичен пример има и при регенерацията на
лещата
у тритона.
Тази присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действа по място, а не по произход. Обаче интересното е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Тriton taeniatus; значи в това отношение присадката действа по произход, а не по място. Оттук следва важен закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.
Аналогичен пример има и при регенерацията на
лещата
у тритона.
Правени са следните опити с Тriton cristalus и Тriton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения.
към текста >>
Коремната кожа дава
леща
, само че
лещата
по своите свойства прилича на
лещата
на вида, от който е взета коремната кожа.
Оттук следва важен закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример има и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Тriton cristalus и Тriton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа, освен това тя се разменя между двата вида.
Коремната кожа дава
леща
, само че
лещата
по своите свойства прилича на
лещата
на вида, от който е взета коремната кожа.
Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действа по място, а не по произход, обаче по отношение на качествата на този орган действа не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишления и заключения. Гурвич още през 1922 г. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле. Според него яйцето, зародишът или възрастният организъм освен физическо тяло имат и особено силово поле.
към текста >>
5.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Регенерация на очната
леща
Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/. Ако се вземе една малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то или чрез истинска регенерация или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма. Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-целесъобразно!
Регенерация на очната
леща
Това е опит от Густав Волф през 1898 г. Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч. Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1-2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото.
към текста >>
Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната
леща
се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч.
Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма. Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-целесъобразно! Регенерация на очната леща Това е опит от Густав Волф през 1898 г.
Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната
леща
се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч.
Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1-2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса.
към текста >>
Волф отстранил очната
леща
на тритона.
Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-целесъобразно! Регенерация на очната леща Това е опит от Густав Волф през 1898 г. Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч. Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка.
Волф отстранил очната
леща
на тритона.
Още след 1-2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
към текста >>
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата
леща
.
Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1-2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата
леща
.
Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно.
към текста >>
Иначе образуването на
лещата
се извършило по същия начин, както в зародиша.
По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса.
Иначе образуването на
лещата
се извършило по същия начин, както в зародиша.
Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
към текста >>
Лещата
в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно.
След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие.
Лещата
в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно.
Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш
към текста >>
Мястото, което се избира за развитието на
лещата
, е много целесъобразно.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно.
Мястото, което се избира за развитието на
лещата
, е много целесъобразно.
Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш.
към текста >>
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на
лещата
?
Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен.
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на
лещата
?
Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му.
към текста >>
6.
Най-високият връх-Любовта към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Сега пръснете се поотделно в
лещаците
за размишление.
* Смекчи се нощният студ. Пихме чай, изпълнихме паневритмичните упражнения, след това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Един брат с цигулка ни придружаваше. Към десет часа Учителя каза:
- Сега пръснете се поотделно в
лещаците
за размишление.
Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот!
към текста >>
7.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Навлизаме в
лещака
.
там! - Няма нищо! Ние сме приятели с планината! Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва.
Навлизаме в
лещака
.
Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури!
към текста >>
8.
ПРОКЪЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява
мислещата
природа - Логосът.
В това истинско съществуващо е красотата, Истината и симетрията. Истински съществуващото, излизайки вън от самото себе си, е животът. Едва от обособяването, от развитието на моментите, които са в живота, произтича Логосът, разумът, а от него душата. Прокъл казва: „Логосът е това, което връща към принципите и е границата, той усвоява принципа и образува кръг." Прокъл се различава от Плотин именно по това, че Прокъл смята, че Логосът не произтича направо от Едното. Той казва: „Относно Първото Единство всички са съгласни помежду си.
Само че, според Плотин, веднага след Единството се явява
мислещата
природа - Логосът.
Обаче по-добре постъпи неговият Учител, който го въведе в цялата Божествена Истина, ограничи това неопределено разглеждане на по- древните мислители и доведе това безредно смесване на различните редове до едно мисловно различаване и го посъветва да следва точно и да фиксира различаванията на определенията." Прокъл приема три сфери на проява, различни една от друга. Всяка е същевременно цялото. Това са различни редове на пораждането. Според него трите момента, трите елемента на троичността са: Едното, Безкрайното и границата.
към текста >>
9.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Притчата за
молещата
се вдовица - 18-та глава
В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел - н-ma глава 2. Притчата за будния слуга - 12-та глава 3. Притчата за нечестивия домоуправител - 16-та глава
4. Притчата за
молещата
се вдовица - 18-та глава
5. Притчата за поверените таланти - 19-та глава Тези притчи представят един екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията.
към текста >>
Притчата за
молещата
се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека.
Мамонът е символ на всичко външно, на всичко станало, дължащо се на миналото. Противоположно на него е духовния и вътрешен живот като извор на всичко в бъдеще. Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето.
Притчата за
молещата
се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека.
Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
към текста >>
Това е човешката съвест, а
молещата
се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога.
Миналото и неговите произведения, даже и тогава, когато са Свещени предания, трябва да служи на вечно новото настояще и бъдеще, и не трябва да си присвоява една себестойност. От този Мамон ние трябва да си създадем приятел, т.е. помощник на бъдещето. Притчата за молещата се вдовица, както и всички притчи, имат преди всичко вътрешен характер, имат отношение към вътрешния живот на човека. Кой е съдията в човека?
Това е човешката съвест, а
молещата
се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога.
В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти. В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на Ученика, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива. Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука.
към текста >>
10.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
4. Притчата за строгия съдия и
молещата
се вдовица -18 глава;
Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава; 2. Притчата за будния слуга -12 глава; 3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава;
4. Притчата за строгия съдия и
молещата
се вдовица -18 глава;
5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация.
към текста >>
Също и притчата за
молещата
се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена.
Също и притчата за
молещата
се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не.
към текста >>
4. Притчата за
молещата
се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа.
4. Притчата за
молещата
се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено.
към текста >>
11.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за
молещата
се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава.
И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля.
Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за
молещата
се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава.
Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие.
към текста >>
Тази е връзката на притчата за
молещата
се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва
молещата
се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син.
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога. Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание.
Тази е връзката на притчата за
молещата
се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва
молещата
се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син.
Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая. След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга.
към текста >>
Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за
молещата
се вдовица е отдаването на правдата накрая.
Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят.
Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за
молещата
се вдовица е отдаването на правдата накрая.
След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата.
към текста >>
Чрез притчата за
молещата
се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.
Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли.
Чрез притчата за
молещата
се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане.
към текста >>
12.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната
мислеща
практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен.
Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната
мислеща
практика на аскетизъм, безбрачие и пр.
осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна.
към текста >>
13.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят, който ми каза: „Чакай, брат, да нагласим
лещата
." Като ме докосна по
Изгрева и аз отидох да го видя. Там имаше и други ръководители и Учителят беше изнесъл телескоп да гледат луната. И аз се наредих да погледна. Като разглеждах с телескопа луната, усетих, че някой ме бутна по рамото. Беше
Учителят, който ми каза: „Чакай, брат, да нагласим
лещата
." Като ме докосна по
ръката усетих, че с мен става нещо особено - сякаш електрически ток мина през главата ми, обхвана цялото ми тяло, съзнанието ми се промени и почнах да гледам на света с други очи. Всичко наоколо ми се виждаше хубаво, светло, красиво - просто не може да се опише.
към текста >>
14.
Каталог съставен от Лалка Кръстева
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Един пролетен ден минавам покрай масите пред
лещака
на Изгрева.
Каталог съставен от Лалка Кръстева КАК СЪСТАВИХ КАТАЛОГА
Един пролетен ден минавам покрай масите пред
лещака
на Изгрева.
На пейките седяха Учителят и брат Боян Боев. Поздравявам и отминавам. На другия ден, след лекцията на Младежкия окултен клас, брат Боев ми казва: Вчера, когато ти мина покрай нас, аз казах на Учителя: Тази млада сестра пише много хубави мистични писма. Учителят си притворил очите и рекъл: Тя ще бъде много добра за една последователна и системна работа около новото Слово. Аз тогава не обърнах внимание на казаното, но след години така се стекоха нещата, че тези думи се сбъднаха абсолютно.
към текста >>
15.
ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Като стигнах Изгрева, скрих се в
лещака
точно срещу салона; страхувах се да не ме види някой.
Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове, и сякаш споделяше радостта ми. Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Смятах, че ще му бъде по-удобно да се храни на нея. А под неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за него, лъскава и елегантна.
Като стигнах Изгрева, скрих се в
лещака
точно срещу салона; страхувах се да не ме види някой.
Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата му. Учителя я открехна и погледна. - Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка.
към текста >>
16.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само,
блещат
.
Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои.
Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само,
блещат
.
Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно.
към текста >>
17.
РЕЗОЛЮЦИЯ НА КАРМАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
светове, открити чрез
лещата
е диаметър пет метра в САЩ.
В своя маршрут той спира на различни пристанища, на които част от пътниците слизат, а други се качват. Те наричат слизащите умиращи, а качващите се - раждащи се. В този път на земята всеки ден слизат по различни пристанища повече от двеста хиляди души; всеки час - над 8300; и всяка минута - около 140. Този наш кораб е много малък в сравнение е други от 380 мил.
светове, открити чрез
лещата
е диаметър пет метра в САЩ.
Космичната светлина идва от гигантски разстояния, от милиарди години и от милиарди далечни галактики, регистрирани чрез радиотелескопа. Ние нямаме органи, за да можем да си представим всичко това. Нашето въображение е бедно както за безкрайно голямото, така и за безкрайно малкото.
към текста >>
18.
Бележки на Вергилий Кръстев
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница
леща
и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя".
В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго! 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции.
14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница
леща
и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя".
А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през лятото на 1994 г. за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв. за купуване подаръци на французите, защото изпяли „чужди по Дух хармонизации" в зала България.
към текста >>
19.
06 На Рила
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Купих го доволна и отидох на пазара да търся
леща
, бях решила да дам обед на 19 август.
Тя се навела под щанда и видяла един пакет, който бил върнат от една жена, за да го замени с по-малък номер, и започнала да вика: „Другарко, другарко, елате! “ Една от нейните колежки разбрала, че мене вика, и ме спря. Аз се обърнах и видях, че продавачката ми маха с ръка и държи един пакет. Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех.
Купих го доволна и отидох на пазара да търся
леща
, бях решила да дам обед на 19 август.
На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма. Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше.
към текста >>
Минах на три места, бяха свършили
лещата
, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката
леща
, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма.
Обясни ми, че е забравила за този комплект, който са заменили за по-малък номер. Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета.
Минах на три места, бяха свършили
лещата
, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката
леща
, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма.
Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“ Лещата беше едричка, много хубава. В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях?
към текста >>
Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“
Лещата
беше едричка, много хубава.
Облякох го, точно за моя ръст и в син цвят, какъвто търсех. Купих го доволна и отидох на пазара да търся леща, бях решила да дам обед на 19 август. На лагера в Рила има само картофи, ориз, фасул, кромид лук и захар. Исках да разнообразя храната за празника, тогава имаше щандове на текезесета. Минах на три места, бяха свършили лещата, на последния, най-краен щанд, ми казаха: „А бе, има малко.“ Помолих ги да ми съберат всичката леща, която имат, и те ми напълниха два големи плика, премериха ги – 4 килограма.
Казах: „Дай ми я, може и да стигне.“
Лещата
беше едричка, много хубава.
В неделя купих сирене, кашкавал, масло и друго, каквото ми трябваше. Отидох при Анчето Шишкова да я попитам кога ще има група за Рила. Тя ми отговори, че в понеделник сутринта ще тръгне групата на Стойна от Тополица. Попитах я: „Мога ли и аз да бъда с тях? “. Отговори ми: „Можеш.“
към текста >>
20.
07 Виденията ми на 19 август 1972
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Направихме един казан ядене с
леща
и един казан пилаф с ориз.
Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно.
Направихме един казан ядене с
леща
и един казан пилаф с ориз.
Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да благодарят. Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем. Йорданка каза: „Колко хубав ден беше днес, нахранихме и видими и невидими братя!
към текста >>
21.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
На 19 август аз дадох обяда, като
лещата
изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха.
При Салоните – брат Борис
На 19 август аз дадох обяда, като
лещата
изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха.
Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички. Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от лещата и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад. На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата. След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем.
към текста >>
Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от
лещата
и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад.
При Салоните – брат Борис На 19 август аз дадох обяда, като лещата изчистихме и приготвихме от вечерта, второто ядене беше пилаф с ориз – по две яденета се приготвяха. Имаше повече от 150 човека, храната беше достатъчно за всички.
Йорданка бе отделила в едни мои туристически тенджерки от
лещата
и пилафа за Борис и Мария Николови, прибрахме ги в палатката на хлад.
На другия ден – 20 август 1972 г., – аз взех тенджерките и със сестра Йовка от Търново, с която бях в една палатка, отидохме да играем Паневритмия – тогава тя се играеше над езерото на Чистотата. След гимнастиката отидохме на езерото да се измием, изчакахме всички да си тръгнат, а ние двете минахме през „Преспата“ и отидохме при Мария и Борис. Като ни видяха, много се зарадваха, поканиха ни да седнем. Брат Борис бе направил много хубава маса от каменни плочи, а около нея наредени камъни, приспособени за сядане, като на всеки камък имаше поставени подложки, за да е удобно. Аз им поднесох тенджерките с храна и поздравите от Йорданка.
към текста >>
22.
13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Лещата
за Йорданка от сестра Радка Левордашка
Лещата
за Йорданка от сестра Радка Левордашка
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме.
към текста >>
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми
леща
.
Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми
леща
.
Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
към текста >>
Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята
леща
се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
Една събота отидох при Йорданка и занесох сготвена от майка ми леща. Като ме посрещна, тя каза: „Имам малко хляб, но ядене не съм готвила – и ето, манджата ми пристигна! “ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме.
Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята
леща
се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов.
Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб.
към текста >>
Сипах си една чиния от
лещата
и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от
лещата
.“ – Отговорих: „Добре!
“ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана.
Сипах си една чиния от
лещата
и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от
лещата
.“ – Отговорих: „Добре!
“ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб. Като го видях, се засмях и му рекох: „И хлябът пристигна! Ела да видиш какво ще ядем!
към текста >>
23.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
И чете с увеличително стъкло (
леща
).
Изведнъж всички се изправят на крака. Значи Учителя иде. И всички стават, докато той бавно стигна стъпалата, изкачи се на катедрата и седна. Тогава едва седнаха и те. Господин Дънов чете и проповядва седешком, без каквито и да са писмени бележки.
И чете с увеличително стъкло (
леща
).
Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си. Преди да започне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички наизуст. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот. Това е евангелската черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви.
към текста >>
24.
ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ
 
- Теофана Савова
На когото очите са отслабнали, да яде
леща
.
Тогава една сестра неочаквано запита: - Учителю, забелязвам, че от известно време очите ми отслабват, какво да правя? - Няма нищо, ще мине - успокои я той, а после допълни: - Правете упражнения, рекох — упражненията за очите. Ако не ги знаете, сестрите ще ви ги кажат.
На когото очите са отслабнали, да яде
леща
.
И измивайте ги с топла вода. Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата. Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент.
към текста >>
25.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Следващата почивка направихме пред гъстите
лещаци
.
Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия". Без особени усилия стигнахме до поляната под сипея, където направихме обичайната си почивка. Тук Учителя пи чай. Някои ученици съобщиха резултатите от изчисленията, които бяха направили пътьом. Учителя остана много доволен от изчисленията.
Следващата почивка направихме пред гъстите
лещаци
.
Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат". * Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора.
към текста >>
26.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва,
теглеща
с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя.
Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо.
Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва,
теглеща
с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя.
Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа.
към текста >>
27.
От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари,
леща
, фасул, дръжки от моркови и др.
От 1 март до 30 април Пролет и Великден На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя. Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец. Започваме работа в градината. Ако случайно училището не разполага с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца.
Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари,
леща
, фасул, дръжки от моркови и др.
Децата обичат да наблюдават растящите растения, проучвайки ги. С всичко това, свежата обстановка вдъхновява групата. Трепва гората, връщат се птичките, а животни и животинки се пробуждат за нов живот. Не стои без работа и човекът — един копае, друг оре и сее. Картината на реалния живот трябва да ни бъде ясна и като съзнателно просветни работници ще намерим случай и начин, по който да я предадем на малките.
към текста >>
28.
Посадила баба.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
„Край баира
леща
“ — стъпки в ляво; на последната сричка „ща“, двата крака се прибират на място.
ПОСАДИЛА БАБА Ход на играта. — Всички заловени на хоро запяват: „Посадила баба“ — стъпки в дясно; на последната сричка „ба“, двата крака прибрани на място.
„Край баира
леща
“ — стъпки в ляво; на последната сричка „ща“, двата крака се прибират на място.
„Тра ла ла хопа“ —бързи и леки стъпки в дясно; при „хопа“ клякане и изправяне — ръцете заловени на хорце през цялото време. „Тра ла ла хопа“ — същото със стъпки в ляво. „Тра ла ла хопа“ — същото в дясно. „Тра ла ла хей“ — По-бавни стъпки в ляво; при „хей“, спираме на място; стъпнали на левия крак, изнасяме свободно десния напред високо; ръцете, тъй както са заловени, леко напред. При всеки стих се повтарят същите движения.
към текста >>
29.
Божествени и човѣшки идеи
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣ сѫ оная „паница
леща
“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ.
Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновение съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни.
Тѣ сѫ оная „паница
леща
“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ.
И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се организиратъ неговиятъ умъ, сърдце и воля. Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща. Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Защото здравето е нѣщо божествено, мисълъта, която прониква въ ума на човѣка, е нѣщо божествено, чувствата, които проникватъ въ сърдцето му, сѫ нѣщо божествено, силата, съ която разполага въ даденъ моментъ, е нѣщо божествено.
към текста >>
30.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща,
чоплеща
, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът.
Като Мохамед. Или отиваш в изоставения манастир в равнината. Като свети Франциск. Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се отскубнеш, да избягаш, да се скриеш? Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата.
О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща,
чоплеща
, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът.
Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си отвоюваш нужното уединение, и да го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те дондурна този ведър исполин - поп Константин - баща ти! * * * Наистина не мога и да си представя какво е било объркването на Дънов при завръщането му в България! След тътенът на многоетничния Ню Йорк, докато е в мисията на Чайна Таун! След театрите, парковете, църквите на какви ли не вероизповедания. На подземната железница на Бостън! ... Връща се уж, но тук я няма и неговата България на цветущата варненеска гимназия. На Свищов с Методисткото си духовно училище, който отново се е свил след поредните етнически и религиозни каши. Баща му и той се е посмалил.
към текста >>
31.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите
лещаци
, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр.
-Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът. - Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя.
Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите
лещаци
, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр.
Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му.
към текста >>
32.
И така ...
 
- Атанас Славов
Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно
мислеща
; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света.
Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели.
Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно
мислеща
; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света.
Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик.
към текста >>
33.
Глава шеста: Пасторът
 
- Атанас Славов
О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща,
чоплеща
, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът.
Като Мохамед. Или отиваш в леса. Като свети Франциск. Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се отскубнеш, да избягаш, да се скриеш? Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата.
О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща,
чоплеща
, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът.
Отвън не се вижда, че си уединен. Това е то, Учителю, с малка или голяма буква, ще трябва да си го отвоюваш нужното уединение, и да си го изстрадаш сам; и не е невъзможно, ако до дясното ти коляно е седнал да те брани този ведър, широкогърбест исполин - поп Константин - баща ти! *
към текста >>
НАГОРЕ