Търсене в текстове за 'Леща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 68 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса.
А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава! Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса. Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити).
към текста >>

Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч.
Еволюция има, обаче както начина, по който се извършва еволюцията, така и факторите на еволюцията не могат да се разберат без окултизма. Ще дам само един пример от масата натрупани вече факти, които доказват, че естественият подбор не е достатъчен да обясни еволюцията. Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса. Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса.
към текста >>

Волф отстранил очната леща на тритона.
Чрез естественият подбор искаха да обяснят еволюцията механически, но „прякото приспособление” – т.е. целесъобразността, добита без действието на естествения подбор – доказва, че има по-дълбоки фактори за еволюцията. Ще взема за пример опита на Густав Волф с тритона (Triton taeniatus).[1] Знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от епидермиса. Ако очната леща се отстрани чрез операция, то тя не може да се образува пак от епидермиса, понеже епидермисът е далеч. Освен това, ако се образува от епидермиса, той не би могъл да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
към текста >>

Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно.
към текста >>

Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша.
По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
към текста >>

Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно.
След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми.
към текста >>

Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение.
към текста >>

И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена такава операция сред природата и в тези случаи да е действувал подборът? Но не само върху еволюционните фактори може да се хвърли светлина при по-дълбокото изучаване на живота чрез окултизма, но и върху другите биологични проблеми. Това, което се вижда при външното изследване на растението, не е цялото растение. За да дойдем до познание на животното, растението или минерала, има нужда от по-дълбоко изследване на природата. В организма съществуват преди всичко особени строителни сили, които образуват така нареченото етерно тяло, което е организирано; притежава органи, подобно на физическото.
към текста >>

2. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите.
Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението. Природата ни дава ясни доказателства за това. Ние забелязваме, че колкото е по-нисък животинския вид, толкова по-ниско е диханието. На това основание мислещата и разсъдъчната способност на нисшите животни е по-слаба отколкото у по-висшите. Развитието на мозъчната деятелност, на органа на чувствата, зависи непосредствено от развитието на мозъчните клетки чрез силата на дишането и от разширяването на гърдите. Поддържането живота на клетките е в зависимост от храносмилателните органи, които създават същото. "Дълбоки мисли текат из една форма, която притежава дълбоко, пълно дишане. Късо дишане означава възбуждение и нервозност. Идеите на дълбоко дишащият философ продължават да живеят, докато изявленията на късо, трепетно и буйно дишащите политици излитат и отиват в забвение, колкото велики и чудновати да звучат за времето си.
към текста >>

3. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания.
А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа – една вселена от звукове затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при своите стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полето на орела, царските бълнувания на Напалеон с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпуща криле в отчаяни ридания. Бетховен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземеше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония.
към текста >>

4. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ОЧНАТА ЛЕЩА Този опит е направен от Густав Волф през 1898 г.[4] Той е получил регенерация на лещата в окото на тритона.
А когато приспособлението е целесъобразно и се изключва действието на подбора, очевидно е, че трябва да се приеме една вътрешна сила в организма, и тази регулативна сила да не е механична, а разумна, защото резултатите от тая саморегулация са винаги разумни. Значи и от тези опити идваме до заключението, че трябва да се приемат в организма разумни сили. Но този въпрос има и друга страна: независимо от сравнението на разните случаи, завъртването само по себе си има голяма теоретична важност. Как, с какви средства организмът още преди функционирането на крайника извършва това завъртване? Самото завъртване, независимо от всички горни разсъждения, говори за една вътрешна регулативна сила. 4. РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ОЧНАТА ЛЕЩА Този опит е направен от Густав Волф през 1898 г.[4] Той е получил регенерация на лещата в окото на тритона. Японският зоолог Шиканозике Огава в 1921 год. получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора.
към текста >>

получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му.
Но този въпрос има и друга страна: независимо от сравнението на разните случаи, завъртването само по себе си има голяма теоретична важност. Как, с какви средства организмът още преди функционирането на крайника извършва това завъртване? Самото завъртване, независимо от всички горни разсъждения, говори за една вътрешна регулативна сила. 4. РЕГЕНЕРАЦИЯ НА ОЧНАТА ЛЕЩА Този опит е направен от Густав Волф през 1898 г.[4] Той е получил регенерация на лещата в окото на тритона. Японският зоолог Шиканозике Огава в 1921 год. получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман.
към текста >>

И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата.
Японският зоолог Шиканозике Огава в 1921 год. получи регенерация на лещата y Diemyctylus.[5] Никога в естествения живот на животното не се е отстранявала лещата от окото му. Значи при тези опити животното е при условя, в които никога досега не е било поставяно. Значи подборът очевидно не е имал възможност да действува. Значи тук се изключва всяко целесъобразно реагиране, плод на подбора. И при все това организмът реагира целесъобразно на новите условия, при които е поставен: той регенерира лещата. Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити.
към текста >>

Един от тях е регенерацията на лещата.
Това вече доказва, че регенерационната способност не е плод на естествения подбор, както твърди Вайсман. Според него регенерационната способност на даден орган са добили тези видове, в чийто живот често се среща откъсване или повреждане на този орган; и тогаз естественият подбор е имал случая да действува и да изработи тая способност. Значи според него способността за регенерация е добита като приспособление чрез естествен подбор и затова тя се е изработила самостоятелно у разните животни и растения. Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А. Шулц е правил опити върху регенерацията на паяците[6]. Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр. в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е.
към текста >>

лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител.
Регенерация на ганглий у салпата (Ciona intestinalis) е наблюдавана от Л. Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител. При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът, пътят на регенериране е пак най-изгодния за организма. Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6).
към текста >>

5. В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща.
След известно време растението се изгаря, прави се анализ на пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. Отде взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението. Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещества. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуща лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество. Опити с квасни гъбички Нали се доказа от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните и строителни сили? ,,А" отговаря на топлинния етер, ,,В" - на химическия, ,,С" - на светлинния, ,,Д" - на жизнения.
към текста >>

6. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф.
Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е.
към текста >>

Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона.
Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален.
към текста >>

Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно.
в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие.
към текста >>

А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност.
Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита.
към текста >>

От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е.
Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон.
към текста >>

Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие.
Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада.
към текста >>

7. ПРИШЕСТВИЕ. ПОСЕЩЕНИЕ- О.СЛАВЧЕВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар!
Теофана ТОЙ. Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
към текста >>

А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
Теофана ТОЙ. Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям.
към текста >>

8. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден.
Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват. С тези идеи човек се ражда. Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприел - било по силата на своята принадлежност към една среда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения - са все човешки идеи. Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни. Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден. И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша. Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено. Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата.
към текста >>

9. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Навлизаме в лещака.
Страхотия е там! - Няма нищо! Ние сме приятели с планината! Поемаме нагоре. Вятърът постепенно се усилва. Навлизаме в лещака. Красиво са увиснали ресите на леските, разлюлявани от най-малкия вятър. Какво ни говорят те? Преди да е още пристъпила към нас пролетта с всичкото свое разнообразие на краски и със своя неземен блясък, природата отдалеч още е направила вече своите приготовления. Ресите и пъпките на леската още от есента чакат вълшебните дни на пролетта! Не е ли тъй и с човешките култури!
към текста >>

10. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични.
Или му залепва на ръката обикновена лепкава хартия и му казва: „Това е пластир-везикатор. След обед, в еди-колко си часа. на това место ще се появи мехур, пълен с вода." И това става. Или му залепва на ръката истински пластир-везикатор и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да произведе никакво действие". И на¬истина, след събуждане не се появяват мехурите с вода, характерни за този пластир. Опитите на Харисон върху Аmblystoma, на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказаха, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда, на околните условия, не се дължи на механически фактори, а на психични. Биолозите наричат това: саморегулация. Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи, този организатор или тая „ентелехия" на проф.
към текста >>

11. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета.
Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм.
към текста >>

12. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират. Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота. Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи. но аз ги запомних.
към текста >>

13. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата.
Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата. А това целесъобразно реагиране не е плод на естествения подбор, понеже той е нямал време да действа. От подобни опити се вижда, че целесъобразността у организмите не е плод на механически процеси, и тогава трябва да търсим друг фактор за тая целесъобразност, а именно психичният фактор. Човек минава през разни периоди в своя жизнен път. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата.
После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата. А това целесъобразно реагиране не е плод на естествения подбор, понеже той е нямал време да действа. От подобни опити се вижда, че целесъобразността у организмите не е плод на механически процеси, и тогава трябва да търсим друг фактор за тая целесъобразност, а именно психичният фактор. Човек минава през разни периоди в своя жизнен път. Първият период е от раждането до седмата година. Той е период предимно на физическо развитие.
към текста >>

14. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона.
действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus. Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход.
към текста >>

Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа.
той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле.
към текста >>

15. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тая звездна купчина е кръгла и плоска като зърно леща.
Тя е повече от великолепна". Нови прозрения в астрономията. Величието на звездния свят. В обсерваторията Харвард в Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгла и плоска като зърно леща. Според най-ниската оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години. Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път.
към текста >>

16. DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон.
Радостта, страхът, ужасът, всяка човешка мисъл си имат определена форма на вписване. Във великолепно уредената лаборатория за невробиология в Салпетриерата в Париж, където се разполага с много личности, върху които могат да се правят опити, учените почват да проникват в света на мисълта – област, в която остава да се правят още много открития. Някои интересни данни на новата астрономия Човек с нормално зрение може да изброи на небосклона с просто око не повече от 7,000 звезди. Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят. Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон. По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина. Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък часовник. Светлината според Шаплей се нуждае от 200,000 светлинни години, за да изходи нашата звездна система от единия до другия край. Вън от нашата звездна система спиралните мъглявости "Месиер 31" и "Месиер 33" са отдалечени една от друга около 900,000 светлинни години.
към текста >>

17. DU MAITRE - CE QUI VIENT DANS LE MONDE Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Животните – радиоприематели и предаватели. Ориентирането у животните Валтер Милс напоследък е изследвал електричеството в окото на животните и установил в него положително и отрицателно електричество. Положителното е в лещата, а отрицателното – в дъното на очната ябълка. Изследвано е електричеството и в ухото и пр.. Че способността за ориентиране у гълъба и другите животни не се дължи на зрението, това е очевидно. Гълъбът се забърква и не може да се ориентира, когато наближи някоя действуваща радиопредавателна станция. После, преди да отлетят в известно направление те правят предварително кръгове. Тия и тям подобни факти и множество други опити и наблюдения показват, че животните са радиоапарати – приемателни и предавателни. Тъй се обяснява тяхната способност за ориентиране.
към текста >>

18. ВРЪЗКА МЕЖДУ ФАКТИТЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата.
На чий закон се тя подчинява? Ние познаваме много факти, но не знаем нищо за тяхната същина. Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си. Ние сме свикнали да ги изучаваме несвързани с нас. Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата. Ние изследваме нещата не само вън от нас, но и със средства, които нашият ум е сътворил. Като че ли ние сме извън този свят, които разучаваме. Той не ни ли обвързва? Неговите закони не творят ли естеството ни? Мнозинството е свикнало да живее в създадения от него илюзорен свят, в който си живее по своеобразен начин.
към текста >>

19. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството.
Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си.
Но той е възможен. Някои търкания също са възможни, но чрез пречистване съзнанието постепенно ще се изгладят. Всяка Трудова Братска Задруга се явява повече възпитателно средство, а после като средство за изход от кризата, анархията в производството и от безработицата. Ония, които познават силата на любовта, ще разберат, че това, което на хората изглежда невъзможно, то за Бога и с Бога всичко е възможно. Защо? — Защото Бог ни подтиква към Любов и себеотрицание, към силата чрез която всичко е станало! А съвременният човек се привързва към земното (материалното) като слепец към тояга и за паница леща продава първородството си. Чувал съм майка да казва: „когато децата ми са яли и аз съм сита“. Има хиляди случаи, когато човек разделя храната, която обикновено приема, със своя ближен или ненадеян гост и е повече сит и доволен от други път. Това показва, че Любовта е също храна за душата, за живота на човека: Семейството, училището, даже и казармата, са особен род подготовка към задружен живот. И там има известно съзнание за братство, ред, право и за подчиняване на една обща воля — дълга. Само, че в Трудовата Братска Задруга, е нужно по-високо съзнание за ДОБРОВОЛНО изпълнение реда, дисциплината и задълженията си.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща.
След известно време растението се изгаря, прави се анализ, но пепелта, при което се констатира, че има увеличение на минералните вещества. От де е взел зародишът минералните вещества? Еманацията на мозъчното вещество е била приета от растението. Тези етерни сили на мозъчното вещество са били приети и сгъстени в минерални вещество. Същият резултат се получава при разтвор от сетивен орган, напр. ирис, ретина, стъкловидно вещество, леща. А ако вземем разтвор от далак, полови жлези и пр., растението едвам вирее; растежът е отслабнал. От това трябва да приемем, че нервно-сетивната система изпуска лъчи. Нервната система приема от пространството етерни строителни сили и ги сгъстява до вещество. Опити с квасни гъбички Доказва се от ред изследвания, че витамините отговарят на етерните строителни сили? Витамина „А“ отговаря на топлинния етер, „В“ — на химическия, „С“— на светлинния „Д“ — на жизнения.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка?
Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка? Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса. която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Знайното и незнайното (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) В. света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее.
Никакви думи не са достатъчни. Нищо не може да изрази напълно, да даде пълна представа за оня величествен синтез на всички най-благотворни за тялото и душата елементи; които, слети в пълна хармония в божествената евритмия, възпитават, облагородяват, оздравяват, развеселяват, пръскат светлина, радост, щастие и любов. Живота на човка обикновено е изпълнен с толкова проза, — униние, умора, разочарования, страдания, скръб, неуспехи. Толкова тежки грижи, свързани с всекидневното преживяване, потискат душата на човека, че понякога му се иска да извика: Защо ни е тези живот. щом ние го чувстваме само като едно непоносимо бреме, като мъка, а не като радост ? Но ето: всред разцъфналата природа, дишаща живот, радост, свежест и благодат, при нежната усмивка на утрото, галеща като топла майчина ръка изморените деца на живота, дълги редици, наредени в правилни кръгове, мъже и жени, деца и старци, бедни и богати, учени и неучени, очакват с трепет вълшебното изкуство, което ще им разкрие отново богатствата и красотата на живота — на истинския живот, живота в неговата пълнота, живота, който заслужава да се живее. Трепват магичните звуци на евритмията и мигом разтварят, като с някакъв вълшебен ключ, вратите на дивното царство на красотата, хармонията и радостта, — оня Божествен свят. който не е отдалечен от нас по място или с някакви материални прегради, а само от тъмната пелена, обгръщаща обикновено съзнанието на човека. Сега тази пелена внезапно пада, слънчеви лъчи озаряват съзнанието, и душите се понасят, леко и плавно, в този вълшебен свят. Но какво е това? Где се намират те?
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре.
Тези последните вярват, че ще отговарят за делата си, пред Висшата Правда и затова се стремят да живеят по-скромно, да правят добри дела и никога да си не служат с насилието. Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр. Разгледа въпроса за морала, като се спря по-обширно и увлекателно за милосърдието и неговата възвишена форма, за честността и по какво се познават честните хора. В заключение каза, че българския народ е добър, но трябват силни и образцови хора, които да повдигнат и засилят вярата в Бога, да развият в него чистота и безкористна любов в безлюбие и съгласие и да го приучат да заживее в съгласие с живата природа — главно: храненето и пиенето. България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“. Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре. Слага се във вряла вода да ври. Към нея се прибавя 1-2 глави чесън лук. Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук. След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174). След като се снеме от огъня, насипва се на прах чубрица за аромат.
към текста >>

Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук.
В заключение каза, че българския народ е добър, но трябват силни и образцови хора, които да повдигнат и засилят вярата в Бога, да развият в него чистота и безкористна любов в безлюбие и съгласие и да го приучат да заживее в съгласие с живата природа — главно: храненето и пиенето. България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“. Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре. Слага се във вряла вода да ври. Към нея се прибавя 1-2 глави чесън лук. Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук. След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174). След като се снеме от огъня, насипва се на прах чубрица за аромат. При поднасянето може да се подкисели с лимон. Подлучени картофи във вид на яхния Обелени картофи се нарязват на триъгълни парченца. Нареждат се в тенджерата, слага се известно количество олио или обикновен шарлан.
към текста >>

След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174).
България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“. Слушател НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ Супа от леща Взема се хубава леща, измива се добре. Слага се във вряла вода да ври. Към нея се прибавя 1-2 глави чесън лук. Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук. След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174). След като се снеме от огъня, насипва се на прах чубрица за аромат. При поднасянето може да се подкисели с лимон. Подлучени картофи във вид на яхния Обелени картофи се нарязват на триъгълни парченца. Нареждат се в тенджерата, слага се известно количество олио или обикновен шарлан. Посоляват се и се заливат с вряла вода толкова, колкото трябва, по възможност водата да бъде по-малко.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира.
След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно. Яйцата, млякото и брашното се разбиват в отделна тенджерка със студена вода и тази смес се сварява добре, като се бърка с тел. Когато този сос се сгъсти добре, изсипва се в супата. По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем.
към текста >>

След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре.
По желание може да се сложи малко чер пипер и лимон след като се снеме от огъня. Горната супа може да се запържи и с олио, брашно, доматен сос и червен пипер. Кюфтета от леща Взема се хубава леща, която добре увира. Очиства се добре от камъчетата и др. примеси, измива се и се сварява в малко вода. След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем. Пържат се в олио или шарлан, като винаги се внимава маслото да бъде добре сгорещено, за да не се пръскат кюфтетата при пърженето. За гарнитура на тези кюфтето много отива салата, особено туршия краставички, пиперки, зеле и др. Лук с маслини Нарязваме на дребно лука.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица.
Всичко това беше подготвителна работа, за да се под готви човешкото съзнание до приеме импулса на Великия космичен Дух на слънцето. И когато условията бяха назрели, и когато човечеството не можеше повече да остане в това положение на съзнанието, стане най великото събитие на нашата планета. На земята слезе най-великият между Синовете Божии — Христос — Великият слънчев Дух — познат във всички древни мистерии под различни имена. И чрез Голготската мистерия, прониквайки до центъра на земята, даде един нов и мощен импулс на човешкото развитие. Още от Египет и Халдея се подготвяха условията за развиване на човешкия ум и заедно с това и оформяването на човешката личност. Човек постепенно започна да се оформява като мислеща единица. И затова именно в Израиля се проповядва религията на единния Бог, който трябва да се роди и в човешката душа. Докато в инволюционния процес имаме едно диференциране на силите, в еволюционния процес трябва да стане едно синтезиране, всички сили да се подчинят на една централна монада, на пробуждащия се човешки „Аз“, за да се оформи човек като самостоятелна единица, способна за самостоятелен живот и самоинициатива, способна да мисли. И затова Христос като дойде казваше: Да не мислите че дойдох да донеса мир на земята, но нож. Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели човеку ще бъдат домашните му.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това състояние на нещата прилича на следното: Ако отидете в пазарен ден на пазарището в някой град, ще видите стотици селянки и селяни насядали на земята и разгърнали пред себе си разни дреболии: паница масло, няколко яйца, торбичка с фасул или леща, малка кошничка с плодове или грозде и т. н.
Ако от гроздето се пада по 61 кг. на човек, то от плодовете и зеленчуците се пада още по-малко. От гористо е явно, че ние нямаме никакъв излишък за износ, напротив, тези плодове на нашата земя са далече недостатъчни за прясна употреба, а какво остава за преработване? Обаче, днес у нас съществува голяма неправилност в разпределянето и използването на тези произведения: — Докато в производителните центрове плодовете, гроздето и зеленчуците се продават на безценица и се тъпчат по земята, което кара хората да мислят, че само износа ще ги спаси, — жителите на множество селища се хранят само с корав хляб. Хиляди българи, главно от планинските краища не познават или рядко виждат тези златни дарове на майката земя, а изобилие и на сън не са сънували. Това състояние на нещата прилича на следното: Ако отидете в пазарен ден на пазарището в някой град, ще видите стотици селянки и селяни насядали на земята и разгърнали пред себе си разни дреболии: паница масло, няколко яйца, торбичка с фасул или леща, малка кошничка с плодове или грозде и т. н. Стоят и си губят по цел ден време, дошли от десетки километри разстояние, за да взе-мат по една нищожна сума от продаденото. Когато, вместо стотици и хиляди селяни да си губят ценното време, само една или няколко кооперации могат да свършат цялата работа много лесно и износно. И това, което тези селяни продават, не че е преляло от многото имане. Не! То е, може би, всичкото от този род или е изтръгнато из ръцете на гладните им деца. Но нали трябва да се купи сол, газ?
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава Кроткият излезе от къщата на Томи, взря се в тълпата, която притихна полека и гласът му, като галеща музика се разнесе над всички.
Може би в праведният Йохим, или в пречистата Хама? Или може би в някой първенец на града? По облакът прах, който се носеше върху широкият път се разбираше, че Той е наблизко. И когато дойде до покрайнините на града, Той възви и влезе в къщата на Томи. Шум, глъчка и препирни се чуваха отвън, излизащи от гърлата на хилядния народ. Тогава Кроткият излезе от къщата на Томи, взря се в тълпата, която притихна полека и гласът му, като галеща музика се разнесе над всички. Вие се чудите и препирате, защо съм отседнал тук, в тая къща, но каква нужда имат праведните от мен? Аз за грешните дойдох. И дълго още се носеха словата на Тоя, който бе дошъл да донесе светлина на земята.. Томи и жена му се наведоха и целунаха земята от стъпките му — те се бяха възродили. Лицата им сияеха. За тях Бог вече беше жив, любещ баща, еднакъв за всички.
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа.
Големите страдания и изпитания, през които минава християнското човечество — това са родилните мъки на новия свят, на Царството Божие. Съвсем погрешно някои заключават, че Христовото учение е отживяло времето си, че войните и противоречията показват, че то е неприложимо в живота. „Ето вече две хиляди години, казват те, то не даде никакъв резултат, не можа да предотврати войните, това показва, че то най-малкото - не е за сложните социални проблеми“. Нищо по погрешно от това. Тъкмо наопаки. Големите социални въпроси и международни противоречия са неразрешими, ако не приемем началата на Любовта, светлината и свободата, вечните начала на любящата, мислещата и творческа човешка душа. Ние не желаем един свят на роби или на автомати. Въпреки всичко — в човека е заложен божественият стремеж към свобода и творчество и тъкмо фактът, че човек може да греши, показва, че той може и да твори доброто, Човек е Божи Син — и като своя Баща — той е носител на светлина, топлина и сила. В ума си той носи светлината на Божията Мъдрост, в сърцето си той носи топлината на Божията Любов, в душата си той носи Силата на Божията Истина. Заложени в душата на всеки човек тези божествени семена очакват само благоприятни условия за своето развитие. Цялата история на човечеството не е нищо друго, освен осъществяване на идеите на Божественото.
към текста >>

31. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

леща — 920, 100 гр.
от нея развиват едва 15 калории. Тя има, обаче, силно основни (алкалични) свойства и съдържа витамини А, В и С в изобилие. Забележително в нея е съдържанието на много лецитин — веществото, което е основата на мозъчната и нервна тъкан. Той се съдържа твърде много в жълтъка, соята (японския боб) и др. Сто грама маруля съдържа 475 милиграма лецитин, едно яйце — 1800, 100 гр. леща — 920, 100 гр. фасул — 650 и 100 гр. соя — 1480 милиграма. Лецитинът е важна неотделима част от нашата храна. С марулята ние го доставяме на организма, без участие на кухнята, много евтино и без да вкарваме белтъчини в прекалено количество с месото, яйцата и варивата пикочнокисели соли и др. вредни вещества.
към текста >>

32. -

Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка.
. . Ти погубваше моите кораби, твоите бесни вълни ме носеха като загубена отломка, аз се борех с тебе на живот и смърт. И твоята песен не отекваше в душата ми ни скръб, ни радост. . . Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата. Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . . О, море!
към текста >>

33. -

Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща.
Ний минаваме през всякакви опитности, които забравяме, но извличаме от тях редица правила за живота и за поведение, способности, склонности и сили, които са от ней-голяма стойност за нас. Подробностите ни биха пречили много, защото биха отегчили нашия дух, но извлечената от тях поука ще ни бъде винаги полезна за една непосредствена употреба. Из „Прераждането“, Ървин С. Купер ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Величието на звездния свят В обсерваторията Хавърд, Америка напоследък са направени интересни наблюдения за определяне мястото на нашата земя и на нашата слънчева система по отношение на милиардите светове. Знае се, че нашата слънчева система спада към една от тия купчини звезди, които се наричат млечен път. Тая звездна купчина е кръгли и плоска като зърно леща. Според най-низката оценка системата на млечния път е дълга 30,000 и широка 10,000 светлинни години. Трябва да се знае, че една светлинна година е пътят, който изминава един лъч за една година — приблизително 10,000 билиона километра. Според американския астроном Чеплей дължината на системата на млечния път е 200,000 светлинни години. Нашата слънчева система е твърде отстранена от центъра на тая млечна система. Ние се намираме по-скоро към предградието на млечния път.
към текста >>

34. -

Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото.
И ако в православната черква имаме признати и канонизирани известни пости, то е станало по-късно във вселенските събори. Но това не намалява нито религиозната страна на постите, нито тяхната здравна стойност. Особено последната, която започна едвам напоследък да се разбира. Под влияние на новото разбиране, на месото престана да се гледа като на най-идеална храна, като на готов елемент за градеж на теглото, съставен от белтъци, най-близки до състава на човешкото тяло. Доказа се, напротив, че в червата става пълно разпадане на белтъците на съставните части, на техните основни аминокиселини, които едва допълнително се съчетават отново, за да дадат белтъчната молекула на човешкото тяло. Доказа се, че белтъкът и когато е взет от растителното царство, да кажем от боба, лещата или соята, има за тялото същото значение, каквото има и когато е взет от месото. При това, тоя растителен белтък е лишен от известни отровни качества, каквито притежава животинския белтък, Наистина, когато държавата пристъпи към прокарването на двата безмесни дни, по чисто стопански причини, имаше вее създаден навика у мнозина да се лишават за по-дълго или по-късо време от месна храна. Д-р Ст. Кадиев ПОСАЖДАНЕТО НА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА Наближава времето за посаждане овощни дръвчета, по който случай заслужава да се припомнят някои работи, които имат винаги значение за прихващане на дръвчетата. Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място.
към текста >>

35. -

Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства.
Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли. Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувства с нея. С горната част на главата, със задната част и отстрани на главата човек само чувства. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят. Разбира се, ние не можем да турим едно пълно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувства. Има различие, но нас ни трябват повече чувства, отколкото мисли. То е ровкия материал от който трябва да се създаде нещо. Ти можеш с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но в същност този хляб с мисъл не става. Ти трябва да го омесиш, да го направиш, защото този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята. Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо?
Унищожено е едно такова морално и физическо съвършенство, и тъй брутално, безсмислено, жестоко, дивашки! Безмилостната смърт ми взема всичко. Моята Рене, обожаваната ми щерка, не е вече при мен, и аз още живея! . . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . . , но тя (предчувствие ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали? “ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка!
към текста >>

Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина.
Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
към текста >>

Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати.
Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно.
към текста >>

Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка.
По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване. Когато същият бе почти изцерен, аз направих един опит с червено осветление. Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите.
От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно. Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации. Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява. Анализът на нещата показва във всичко действието на един невидим дух. Тоя всемирен дух е във всичко, управлява всеки атом, всяка молекула, които сами са не- осезаеми, невесоми, безкрайно малки, невидими и образуват чрез динамичното си сцепление видимите неща и съществата. И тоя дух е неразрушим, вечен. Материализмът е едно учение погрешно, непълно и недостатъчно, което не обяснява нищо задоволително5).
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Напоследък той приложи тая сила в оптиката и с помощта на три жици, увити около лещата на един микроскоп, той издигнал увеличителната сила на тоя апарат до степен да се равнява тя на тая на големия телескоп от обсерваторията в Lick — най-големия в света.
Неотдавна той пренесе само с една ръка един вибриращ апарат от 500 конски сили — от единия край на ателието си до другия, без да причини и най-малката драскотина по пода. Инженерите били учудени, защото те не биха могли да го преместят без помощта на един derrick, нещо, което би изисквало дигането покрива на ателието. Само една стъпка му остава още, за да построи една машина, която, поляризирана по „негативното притегляне“, ще се издига над земята и ще може да върви по каквото и да е направление, под влиянието на една етерична струя, с бързина 800 км. в час. Това ще е въздушния кораб на Kelly. Напоследък той приложи тая сила в оптиката и с помощта на три жици, увити около лещата на един микроскоп, той издигнал увеличителната сила на тоя апарат до степен да се равнява тя на тая на големия телескоп от обсерваторията в Lick — най-големия в света. Защо нашите астрономи и нашите оптици не бързат да отидат и да изпитат микроскопа на Kelly? Ако Галилей бе жив още, може би той щеше да даде мнението си по тоя въпрос. — Но, ще възкликне читателят, от колко време датират всички тия неща, че ние нищо не знаем още за тях? (Заб. Таз статия бе публикувана на английски, т. е. преди оглушителния шум, който произведоха статиите на Lotus за мотора на Kelly).
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди.
Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки; намерили среден път и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха. От Мароко отива в Алпите. Решил да прекара известно време там (в Тиролските Алпи — Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат. Според Борис Георгиев, всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа. И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки преживявания в тези снежни висоти.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност?
Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си. Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като покойницата, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо. Но в действителност тази майка се е показала на сина си и му известила за своята смърт. Ето безспорния факт, пред които всички отричания трябва да се отстранят. Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност? Наблюдението е толкова положително, толкова неотразимо, колкото е един болид, един гръм от мълния или едно каквото да е точно констатирано физическо явление. Майката е въздействала духовно върху сина си, и това духовно въздействие на мозъка й е било преведено от нейния образ. Следното наблюдение представлява аналогия с предшестващото и прави също очевидна една свръхнормална способност на душата, която трябва да се изучи: „Майка ми е умряла на 4 окт. 1888 г. в своята къща, 5 километра далеч от Озарк, Мисури.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг.
net, 4) „Physical and Mental Efficiency“ (физическзта и умствена дейност), by James P. Scott. 3 s. 6 d. net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото.
Той изтъква една редица факти, опити на най-видни хора. „От това изложение следва — казва той — очевидното доказателство за безсмъртието на мислещото същество, защото то се потвърдява все по-ясно и очебиещо, според туй как се развива постепенно веригата на явленията, начиная от движещите се маси до проявленията на духовете, които стават видими, могат да се пипат и фотографират“. Във второто си съчинение,,Le Spiritisme devant la science“, Габриел Делан приема същите данни, но под една по-диалектична форма. Там той започва с изучването на въпроса: „Имаме ли душа? “ и отговаря утвърдително, след като оборва материалистическите теории. След това изучава проявите на мислещата страна на нашето същество в магнетизма и хипнотизма и изтъква доказателствата, събрани при опитите, за съществуването на душата, която преживява смъртта на тялото. Той запитва: „ако нищо от нас — особено нищо разумно — не преживява, как може духовните прояви да дадат, чрез думи, писане и типтология, такива подробности, които са неизвестни на присъстващите и да бъдат изразени на език, непознат на същите лица. Как може да се опише еди-кое си лице, умряло далеч, непознато никому и което се отъждествява много късно, след дълги издирвания? “ Освен това, неможе да се игнорира факта, че много от противниците на спиритизма са ставали, след опитите, най-пламенни вярващи в него и негови защитници. По-нататък Делан изучва механизма, чрез който духът се съобщава с нас, прониквайки със своя перисприт2) оня на медиума, а последният — перисприта на присъстващите, и толкова по-лесно, колкото лицата са по-хармонично групирани чрез колективна подготовка. Добре е, казва той, тази подготовка да се подкрепи и с промяна на хранителния режим (чрез вегетарианството — Б.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност.
Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване. Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца. Кристалите при тоя случай са различни по форма от микроскопични точици до просени зърна, и се виждат поради светлината, която отражават. Аз също съм видяла подобни камъни много по-големи, които, не се съмнявам,са от подобен произход. Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27041387557983