Търсене в текстове за 'Леща'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
към текста >>

2. 200. НОВАТА ЕПОХА

Борис Николов

ТОМ 2

Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя. Или пък донасяха когато идваха на гости при Него. Около Учителя винаги имаше изобилие от хора и блага. По-късно екскурзиите станаха по-далечни и отивахме до хижа Острица-Брокс, където имахме също добри дни, в които братския живот се изяви в своята пълнота. Учителят не беше много здрав по това време. Беше доста изтощен, доста угрижен и нямаше апетит.
към текста >>

3. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За една паница леща искат да си продадат първородството.
" Сестрите пак настояват. И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите! Аз съм дошъл за българите! " Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезне във французката палатка. На следващият ден Учителят споделя: „Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първородството. За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите." Хайде сега ми разтълкувайте това. Какво тълкувание? Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя. И когато след години някои искаха да продадат авторското право на Михаил Иванов, да издават беседите на Учителя и само той да има право на това, аз казах: „Не! Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят.
към текста >>

„Не си продавайте първородството за паница леща!
Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя. И когато след години някои искаха да продадат авторското право на Михаил Иванов, да издават беседите на Учителя и само той да има право на това, аз казах: „Не! Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна.
към текста >>

Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи.
към текста >>

4. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща?
А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя.
към текста >>

5. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща.
Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща.
към текста >>

И те се продадоха за паница леща.
на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща.
към текста >>

Защо споменавам за паницата леща.
Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя.
към текста >>

Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г.
Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя. Всяко нарушение се санкционира много строго.
към текста >>

Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща.
И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя. Всяко нарушение се санкционира много строго. И затова пътят на мнозина талантливи музиканти ще бъде спрян поради едно такова нарушение. Примери от времето на Школата колкото щете. Ще ги намерите в опитностите на учениците.
към текста >>

Който иска да се продава за панища леща - да се продава.
А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Ето това е техния план. А ще се изпълни ли? Ще го проверите лично. Който иска да се продава за панища леща - да се продава. Но Небето ще вземе мерки срещу опорочението на Словото на Учителя. А неговите служители са и официалните власти. Те ще изпълнят волята Му. Досега са се справяли отлично! Изкочи и друг проблем за хармонизацията на песните на Учителя.
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Първородство за паница леща 25.
Жечо Панайотов 20. Мнимият арестант / Жечо Панайотов 21. Елена Андреева 22. Организираната лъжа 23. Отговорът 24. Първородство за паница леща 25. Изгревът и тресавището 26. Моят персонален отговор на подписалите “Отворено писмо” 27. Въпроси, които чакат отговор 28. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов? 29. Бележки към том II на “Изгревът” 30.
към текста >>

7. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Наподобяваш събирателна леща.
Медицинската наука искаш да усвоиш, но може би не знаеш, че през този живот не трябва да повтаряш пътя, изминат през минал живот. Ти си бил лекар. Но сега се намираш в друга фаза на своето развитие. Ще лекуваш с успех, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура. Ти ще лекуваш, но няма да има кой тебе да лекува, защото си отворена верига. Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик! Категоричният отговор на УЧИТЕЛЯ разреши въпроса с моето следване. Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист.
към текста >>

8. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

ТОМ 4

Първите навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак.
Присъствието на Бога е, което позлатява века. Българският народ изживява едно изключително свещено време. Бог благоволи да ви посети, така както никога до сега не е посещавал народите по лицето на земята. Симеон този път закъсня!... Групата около УЧИТЕЛЯ се раздвижи. Първите навлязоха под свода от разперени клони на зеления лещак. Изкачването на гористия склон продължи. Категоричните слова на УЧИТЕЛЯ звучаха още в нашите уши. Ние следвахме Неговите стъпки. Пътеката е значително тясна, за да водим разговори. Свежата зеленина придава красота и ведрина.
към текста >>

9. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

ТОМ 4

Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона.
По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа. Заварих приятелите на обяд под сянката на лещака пред салона. С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева.
към текста >>

10. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

ТОМ 4

Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство".
към текста >>

11. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща.
И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя. Аз съм този, който за пръв път в България изнасям историята на музикалния живот на Изгрева, историята на песните на Учителя, неща, които никой не знаеше досега, защото освен мен никой не бе работил с музикантите от Изгрева, от времето на Учителя. Благовест Жеков, той и да искаше, нямаше откъде да ги знае.
към текста >>

12. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото.
към текста >>

Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото. В днешни дни то отново се повтори. Ето как стана това: а. От 1980 г. до 1990 г.
към текста >>

Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в.
От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов. Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в. От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов.
към текста >>

Първородство - за паница леща.
А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2.
към текста >>

И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр.
Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр. 382 на „Изгревът", том III е отбелязано, че през есента на 1995 г. българските музиканти трябваше да реализират един Завет на Учителя и да изнесат един концерт в зала България от Негови песни. И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр. 308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж.
към текста >>

Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България?
българските музиканти трябваше да реализират един Завет на Учителя и да изнесат един концерт в зала България от Негови песни. И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр. 308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж. Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов". Изключителен ход за заблуждение на наивници. Но до вчера Михаил Иванов говореше друго, а неговите последователи, когато дойдоха през 1993 г. на Рила, говореха точно обратното, че Михаил е Мировият Учител.
към текста >>

Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща".
И да се помни. з. След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали. А това беше хижа „Монтана" на Витоша. Онези, които се явиха, бяха Йоанна и Георги Стратеви, Благовест и Елена Жекови, Божанка и Петър Ганеви, Добринка Ставрева, Емил Съев, Ина Дойнова, Петю Цанов. И по такъв начин всички музиканти влезнаха във „френската палатка", в онази палатка, в която Учителят не пожела да влезне през 1939 г. Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща". И което е най-важното - аз лично предупредих музикантите да не позволяват михайловистите първи да влезнат в зала България. Не послушаха. Предупредих ги да не влизат в онази хижа и да се излагат и да се компрометират, защото Учителят не пожела да влезе във френската палатка. Отново не послушаха. Направиха си своя погрешен ход под чуждестранно давление.
към текста >>

13. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя".
Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелазан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I., стр. 303-304. 15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през лятото на 1994 г. за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Първородство за паница леща - 618 25.
Жечо Панайотов - 600 , 20. Мнимият арестант от Жечо Панайотов -605 21. Елена Андреева - 608 22. Организираната лъжа - 614 23. Отговорът - 615 24. Първородство за паница леща - 618 25. Изгревът и тресавището - 621 26. Моят персонален отговор на подписалите „Отворено писмо" - 631 27. Въпроси, които чакат отговор - 637 28. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов - 642 29. Бележки към том II.
към текста >>

15. 23. ОТГОВОРЪТ

ТОМ 4

378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща.
И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя. Аз съм този, който за пръв път в България изнасям историята на музикалния живот на Изгрева, историята на песните на Учителя, неща, които никой не знаеше досега, защото освен мен никой не бе работил с музикантите от Изгрева, от вре-мето на Учителя. Благовест Жеков, той и да искаше, нямаше откъде да ги знае.
към текста >>

16. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ТОМ 4

24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото.
към текста >>

Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща.
24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА Тази история е описана от Мария Тодорова: „Самозванецът" в том I на „Изгревът" от стр. 300-308.Там е описана историята за френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне. Същата история е описана от Борис Николов в „Палатката на французите" на стр. 173, том III. Огорчението на Учителя се състои в това, че българите винаги си продават първородството за паница леща. Тук, в Школата на Учителя, по Неговото време се получи същото. В днешни дни то отново се повтори. Ето как стана това: а. От 1980 г. до 1990 г.
към текста >>

Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в.
От 1990 г. до 1993 г. центровете на Михаил Иванов в чужбина успяха да примамят музикантите, последователи на Учителя и да ги поканят на гостуване у тях. Бяха им платени пътните разноски, някои получиха хонорари, други подаръци, затова че изнесоха концерти по музика на Учителя Дънов. Някои от тях, като се върнаха, внесоха парите в Братската каса, но други не ги внесоха и без да искат, станаха застъпници на методите на Михаил Иванов. Бяха си продали първородството за паница леща, защото някои от музикантите там научиха, че музиката, която те свирят, била музика на Михаил Иванов, но не протестираха, защото бяха техни гости и на техни разноски. в. От 1990-1995 г. на книжния пазар в София бяха преведени брошури от френски на български от Михаил Иванов, на които бе написано - Омраам Ми хаел Айванов. На някои от брошурите бе написано заглавие „Високия идеал" и други познати заглавия от книги на Учителя. По този начин се опитваха да подлъжат читателите с познати заглавия на Учителя Петър Дънов. Това е една тактика на михайловистите да подменят Словото на Учителя с произведенията на Михаил Иванов.
към текста >>

Първородство - за паница леща.
А забележете, че според официалния каталог на Народната библиотека, там няма такава бройка томчета от беседи на Учителя, издавани до 1950 г., докато е имало свободен печат. Какъв е изводът? Вместо да заредят Народната библиотека томчета с беседи на Учителя и да направят пълно те-чение, то сегашният Управителен съвет зарежда Народната библиотека с томовете на Михаил Иванов. Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2.
към текста >>

И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр.
Показаха изключителна организация, изнесоха един изключителен концерт с превъзходно подготвени гласове, но пяха „чужди по Дух хармонизации" на песните на Учителя и този Дух вече тръгна по България, разнесен с аплодисменти и овации и всички ще видят след това последиците, какво значи измяна към Словото на Учителя и към песните на Учителя. Защото окултни закони управляват Школата Му. е. На стр. 382 на „Изгревът", том III е отбелязано, че през есента на 1995 г. българските музиканти трябваше да реализират един Завет на Учителя и да изнесат един концерт в зала България от Негови песни. И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр. 308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж.
към текста >>

Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България?
българските музиканти трябваше да реализират един Завет на Учителя и да изнесат един концерт в зала България от Негови песни. И вместо това да го направят и първо българите да изнесат такъв концерт в зала България, то някои се продадоха за „паница леща" и докараха французите да изнесат първи такъв концерт в зала България и да изпеят на българите „Чужди по Дух хармонизации" и да докарат Духът на Михаил Иванов, Духът на Омраам Микаел Ай-ванов, който е представител на Черната Ложа и по-подробно: виж на стр. 308 от „Изгревът", том I. А този, който ги докара, бе Благовест Жеков с неговата съпруга. Същото бе отразено подробно в „Братски живот" № 6 от 1995 г. Мога ли да запитам, защо си продадоха първородството за „паница леща" и докараха французите, те да излязат първи в зала България? Чакам отговор. ж. Многобройната френска група бе надлежно инструктирана от някой българин, и то Михайловист и всички казваха едно и също нещо: „Ние сме ученици на Михаил Иванов, а Михаил Иванов пък е ученик на Учителя Дънов". Изключителен ход за заблуждение на наивници. Но до вчера Михаил Иванов говореше друго, а неговите последователи, когато дойдоха през 1993 г. на Рила, говореха точно обратното, че Михаил е Мировият Учител.
към текста >>

Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща".
И да се помни. з. След зашеметяващия концерт от французите, българските музиканти решиха да им покажат какво могат пък те като изпълнители и затова решиха да изнесат един концерт на французите в хотела, в който бяха отседнали. А това беше хижа „Монтана" на Витоша. Онези, които се явиха, бяха Йоанна и Георги Стратеви, Благовест и Елена Жекови, Божанка и Петър Ганеви, Добринка Ставрева, Емил Съев, Ина Дойнова, Петю Цанов. И по такъв начин всички музиканти влезнаха във „френската палатка", в онази палатка, в която Учителят не пожела да влезне през 1939 г. Вместо музикантите да направят същия концерт в зала България и да поднесат музиката на Учителя така както се е изпълнявала по времето на Школата на Учителя и да напълнят залата с 1200 души зрители, то се завряха в онази планинска хижа, където бяха отседнали французите, която се равнява символично на „френската палатка" и така си продадоха първородството за „паница леща". И което е най-важното - аз лично предупредих музикантите да не позволяват михайловистите първи да влезнат в зала България. Не послушаха. Предупредих ги да не влизат в онази хижа и да се излагат и да се компрометират, защото Учителят не пожела да влезе във френската палатка. Отново не послушаха. Направиха си своя погрешен ход под чуждестранно давление.
към текста >>

17. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ТОМ 4

Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя".
Защо да се свързват с европейката карма чрез старите им дрехи. Малко ли си е нашата карма? Защо ви са износени дрехи от чужди хора? 13. Които при пътуването си в чужбина и изнасяне концерти по музика на Учителя получават хонорари за това, макар че някои от тях са внесени в Братската каса, когато Учителят казва: „Не разрешавам с моята музика да печелите и търгувате". И с това стават зависими от чужденци и да се отплатят след това застъпват техни позиции. 14. Които докараха французи и им продадоха Първородството си за паница леща и ги качиха в зала България, за да чуят накрая, че те изпълниха „чужди по Дух хармонизации на песните на Учителя". А това българите трябваше да направят сами и да изпълнят завета на Учителя отбелязан в „Изгревът", том III на стр. 382. А какъв бе посоченият им път ще прочетат в „Изгревът", том I, стр. 303 ÷ 304. 15. Които, за да се реваншират от гостуването на михайловистите през лятото на 1994 г. за поднесените им там подаръци извадиха от десятъка на последователите на Учителя, който е предназначен за печатане Словото на Учителя и отпуснаха 12 000 лв.
към текста >>

18. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

ТОМ 5

Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща".
Ние тогава нямахме часовници, защото бяхме бедни. А такива джобни часовници със синджирчета висяха на жилетките на богатите приятели. Ние сме застанали като изгонени на двора и някой казва: „Брех, ние закъсняхме! " Друг посочва с ръка слънцето и казва: „Не сме закъснели, а ни изпревариха! " Трети допълва: „Нито сме закъснели, нито сме преварени, но сме изместени. Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща". Седнали сме на пейката и чакаме. Трапезарията долу е пълна, времето минава, а Учителят не слиза долу, а без него те не могат да разлеят храната. Минава един, два, три часа. Гозбата е готова, но никой не смее без Учителя, но той се е заключил. Много вече са прегладнели, други разбират, че има нещо и че няма да се дава храна поради някаква причина.
към текста >>

19. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>

20. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

ТОМ 5

Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща.
Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло.
към текста >>

21. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

ТОМ 6

Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата.
По е здравословно." Той е знаел от какво съм болна и без да зная, ми е помогнал ей с тези негови съвети, които аз изпълнявах. Храната, светлината, цветовете, билките са също лечебни средства препоръчвани от Него. „Храната е лекарство", казваше Той. Той препоръчваше различни храни, като лекарство против някои болести. „Когото го боли стомах да пие сок от ряпа. Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата. За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци. Против рака препоръчваше да се яде червеният лук - кромида. На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик".
към текста >>

22. 28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи.
Времето бе топло, приятно, небе осеяно със звезди и звездният балдахин блестеше в своето най-чисто излъчване. Учителят бе дошъл при нас и някои споделиха пред него за чудният изглед на звездното небе. Учителят ни огледа, усмихна се и с леки стъпки се качи по дървената стълбичка към своята стая. Донесе след това един телескоп. Имаше на Изгрева два телескопа. Единият бе с една голяма леща, а другият бе с две по-малки лещи. Учителят насочи телескопа и ни показваше много чудни неща. Ние се нареждахме един след друг, а Учителят стоеше до окуляра, показваше ни и ни обясняваше като отговаряше и на нашите въпроси. Поставяхме целенасочени въпроси и отговорите на Учителя бяха много точни. Жалко, че никой не ги записа и не ги изнесе като подбран материал за звездното небе на Изгрева. Първо Учителят ни показа Луната, която по-късно изгря чрез телескопа.
към текста >>

23. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

" Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора!
Никой не знае какво стана с тези пари, освен законния наследник. Най-интересното е, че никой досега не остави поне един лев за издаването на поредицата „Изгревът". Мнозина от представените от мен автори имаха къщи, апартаменти, пари, които оставиха на наследниците си, но никой не даде лев за отпечатването на собствените им спомени, които аз записах или които ми оставиха за съхранение и печат. Не дадоха нито един лев, всичко аз финансирах! Спомням си, когато запитвах Мария Тодорова, която посрещаше и изпращаше гости от сутрин до вечер: „Е, добре, за какво говорите през цялото това време? " Говорим си за боб и за леща." Аз станах и не можах да повярвам, че говорят за обикновени неща, защото през тази епоха ястията от боб и леща се смятаха за най-обикновените ястия и те бяха за бедните хора! Значи приказки за бедни духом хора. Ето такова бе положението след заминаването на Учителя от 1945 г. досега. Поднасям спомените и изнесения материал на Цанка Екимова с голямо задоволство, защото й доказах, че аз бях този, който бе изпратен при тях. Бях изпратен, но те не ме приеха. Аз си влезнах сам и сам си свърших работата, за която бях изпратен.
към текста >>

24. 8. ЗМИЯТА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко.
Тогава нямаше автобуси и отивахме пеш през гората, говорим си и си вървим. Взели сме си храна и отиваме на Бивака. Тогава имаше един брат Руси - гърбавичък, той живееше срещу Славчовата къща, до брат Пеню. Само той беше на Бивака и дякона - Симеон Арнаудов. Сутринта от пътя бяхме изпотени и отидохме при лешниците да се преоблечем. И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко. По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке! " И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа!
към текста >>

25. 21. Подхвърленото дете

Мария Младенова

ТОМ 7

Веднъж детето се обърнало към галещата го истинска майка: „Аз те познавам тебе.
Било незаконнородено дете и подхвърлено. А тя по-късно ми разказваше, че имала брат, който бил комунист и като такъв бил убит. Погребват го и тъгуват за него всички. А като взима да отгледа подхвърленото дете, то пораства, става 2-3 години. По това време собствената му майка идвала от време на време да го види и да го гали. Веднъж детето се обърнало към галещата го истинска майка: „Аз те познавам тебе. Ти цял ден ревеше и галеше едно голямо куче". А кака Еленка го пита: „Ами ти от къде я познаваш". „Ами аз бях на гробищата и по едно време се уплаших, че като хукнах да бягам, че дойдох тук. Тя все плачеше". Накрая се вижда връзката между убития брат на Еленка и прероденият извънбрачно, който бе осиновен от Еленка.
към текста >>

26. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

„Че ти казва какъв си ученик, ти за една паница леща ли се продаде бе, Бояне?
Всеки друг вече разполага с него. Ние нямаме Изгрев, нямаме вече салон и отива при брат Боев и му казва: „Абе, Бояне, абе какво направихте вие, абе какво направихте вие, защо тъй стана бе, Бояне? Защо този човек (за Борис) защо с този човек вие не можахте да се оправите бе, да го смирите бе“. „Е, Николино, аз нямам пенсия, те ме хранят. Аз не мога“. „Че ти казва какъв си ученик, ти за една паница леща ли се продаде бе, Бояне? “ Значи той можел да се застъпи. Можел, но по други съображения бил мекушав и Николина му казала: „Ти за една паница леща ли се продаде? “ „Ами донесете тази паница с леща. Никой не я носи. Само те носят.
към текста >>

Можел, но по други съображения бил мекушав и Николина му казала: „Ти за една паница леща ли се продаде?
Защо този човек (за Борис) защо с този човек вие не можахте да се оправите бе, да го смирите бе“. „Е, Николино, аз нямам пенсия, те ме хранят. Аз не мога“. „Че ти казва какъв си ученик, ти за една паница леща ли се продаде бе, Бояне? “ Значи той можел да се застъпи. Можел, но по други съображения бил мекушав и Николина му казала: „Ти за една паница леща ли се продаде? “ „Ами донесете тази паница с леща. Никой не я носи. Само те носят. Разбра ли? “ На Рила беше дошла с Емилия Михайловска и там така веднъж като изживява цялата тази история, която е станала и този крах на Изгрева с Братството и като разправя, разправя, вдъхновена така, разбираш ли и залитна, прилоша й, припадна.
към текста >>

“ „Ами донесете тази паница с леща.
„Е, Николино, аз нямам пенсия, те ме хранят. Аз не мога“. „Че ти казва какъв си ученик, ти за една паница леща ли се продаде бе, Бояне? “ Значи той можел да се застъпи. Можел, но по други съображения бил мекушав и Николина му казала: „Ти за една паница леща ли се продаде? “ „Ами донесете тази паница с леща. Никой не я носи. Само те носят. Разбра ли? “ На Рила беше дошла с Емилия Михайловска и там така веднъж като изживява цялата тази история, която е станала и този крах на Изгрева с Братството и като разправя, разправя, вдъхновена така, разбираш ли и залитна, прилоша й, припадна. Аз се протегнах и тя падна в моите ръце.
към текста >>

Така приключи този случай за паницата леща.
Никой не я носи. Само те носят. Разбра ли? “ На Рила беше дошла с Емилия Михайловска и там така веднъж като изживява цялата тази история, която е станала и този крах на Изгрева с Братството и като разправя, разправя, вдъхновена така, разбираш ли и залитна, прилоша й, припадна. Аз се протегнах и тя падна в моите ръце. Така приключи този случай за паницата леща. Последните думи на Учителя бяха: „Рекох, узаконете нещата. Нещата да се узаконят“. Значи редно беше след Учителя да видят, да се замислят, да се съберат и да узаконят и местата и това и онова. Имало е възможност да оправят нещата. Обаче като дойде инспектора да прави ревизия, казали му: „Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество „Бяло Братство“, ние горе на Небето даваме отчет“.
към текста >>

27. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта.
Извиках брат Стоян Каравълев и оттам му помогнах да се спусне в кухнята през керемидите, да свали отвътре кюнците и той ми ги подаде през покрива като излезе оттам и той. Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята. От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец. Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката. Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г.
към текста >>

28. 42. Вегетариански стол на Изгрева

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Веднъж получаваме леща от Бургас.
Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“. Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари. Искаше привилегии. Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото.
към текста >>

Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“.
Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“. Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари. Искаше привилегии. Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото. Тръгнал съм с малко пари.
към текста >>

Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари.
Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха. Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“. Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари. Искаше привилегии. Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото. Тръгнал съм с малко пари. Но като отидох, гледам склада пълен с продукти.
към текста >>

29. 38. Висше образование и занаят

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

“ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш?
Решат, след една седмица точно обратното и казва не, не е било това. Вярно, че те не могат да се справят с него. Казват: „Брат Боев, противопостави му се, нали знаеш как са нещата“. Той казва: „Не мога! “ „Защо бе, брат Боев? “ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш? “ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината. Донеси я сега, че утре и в другиден.“ А той казва: „Пфу! За една леща! “ „Е, за леща. Донеси я бе!
към текста >>

“ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината.
Вярно, че те не могат да се справят с него. Казват: „Брат Боев, противопостави му се, нали знаеш как са нещата“. Той казва: „Не мога! “ „Защо бе, брат Боев? “ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш? “ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината. Донеси я сега, че утре и в другиден.“ А той казва: „Пфу! За една леща! “ „Е, за леща. Донеси я бе! Донеси я!
към текста >>

За една леща!
Той казва: „Не мога! “ „Защо бе, брат Боев? “ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш? “ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината. Донеси я сега, че утре и в другиден.“ А той казва: „Пфу! За една леща! “ „Е, за леща. Донеси я бе! Донеси я! “ Обаче няма кой да я занесе. Ей така са нещата.
към текста >>

“ „Е, за леща.
“ „Защо бе, брат Боев? “ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш? “ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината. Донеси я сега, че утре и в другиден.“ А той казва: „Пфу! За една леща! “ „Е, за леща. Донеси я бе! Донеси я! “ Обаче няма кой да я занесе. Ей така са нещата. Ако имаше пенсия ще бъде независим!
към текста >>

30. 8. О, Учителю благи

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала.
8. О, УЧИТЕЛЮ БЛАГАТИ Ще разкажа за песента „О, Учителю благати“. Значи един четвъртък е. Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. Излиза, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О,“Учителю благати! “ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее и там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен без да стана където и да се намирам. И ако съм легнала ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно пристъпила.
към текста >>

31. 12. Открит лист

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И тя вече пристига на Изгрева и там някъде между кухнята и стаичката на бай Ради и масите, лещаците, Учителят се смее, посреща я и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?
“ „Открит лист? Нямаш, хайде долу! “ Покрай нея минава, не я вижда, нито иска открит лист, нито нищо. Всичките, които са се качили от Айтос до Пловдив ги е свалил кондуктора. А покрай нея минава, все едно, че не я вижда. И тя вече пристига на Изгрева и там някъде между кухнята и стаичката на бай Ради и масите, лещаците, Учителят се смее, посреща я и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали? “ Ето, това е. А другите всичките ги свалили. Другите бяха неканените, а тя бе от малцина избрана и поканена от Учителя.А защо я призова Учителя ще ви разкажа по-късно.
към текста >>

32. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ТОМ 8

От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2.
Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде от този грозд, откъснат в есента, през слънчевия ден, разпръснал златни краски, разискрени по трепетни листа. 2. Благодаря за сладките зърна на грозд откъснат от Твоята ръка, ръка на щедростта, зърна с обилен сок от слънцето налени, брилянтен дар на любовта. 3. Благодаря за тези златни чашки с нектар на капчици налян; и вътре в мен, и в кръвта и мисълта ми чрез пламъка на чудото прелян. По мистичната пътечка 1. На небето със усмивка август метнал е воал. От горичката лещакът пълни клонки е подал. 2. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. 3. Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. 4. На полянката отдясно седнал е и пие чай.
към текста >>

Чак лещакът оттогава спомени е съхранил. 6.
Някой ли ти е разправил, или спомняш си го ти. По пътечката нагоре към Бивака Той върви. 4. На полянката отдясно седнал е и пие чай. Групичката ученици слушат Словото безкрай. 5. Думи някакви не помниш, Помниш само, че е бил. Чак лещакът оттогава спомени е съхранил. 6. Ти вървиш, вървиш нагоре по пътечката сама. И люлее те безбрежна, пълна с радост тишина. На Ел-Шадай 1. На Ел-Шадай, когато бях, веднъж видях: при изгрев слънце образ свят, в лъчи порой -то беше Той! 2. С цигулка, дигната в ръка за песента на багри рой и на лъчи на сутринта -То беше Той!
към текста >>

33. 75. ИВАН РАДОСЛАВОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Тя мислела, че Паша е такава свободомислеща комунистка, защото тя се носеше много скромно.
Жена му заради тях отишла да пита Учителя, но после тя имала някакви сънища, които не е могла да разбере и заради тях се е отделила от Учителя. А пък тя е била учителка на Паша. И Паша я познавала и Паша чрез тях се запознава с Учителя. Тя я завела при Учителя. Когато майката на Паша заболяла, тя иска цяр нали за майка си и по този случай Радославова я завежда при Учителя. Тя мислела, че Паша е такава свободомислеща комунистка, защото тя се носеше много скромно. Тя ми беше учителка, но Паша много скромно се обличаше. Не беше нито кокетка, нито нищо. Пък така се носеха тези жени с идеали които бяха. Нали, да речем, както една толстоистка би се носила, както една комунистка с идеал на която е комунизмът. Сега те са на власт вече и комунистите тука си туриха едни миниджупи и така нататък.
към текста >>

34. 113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

ISBN-954-8447-07-X/ „Един пролетен ден минавам покрай масите пред лещака на Изгрева.
А третото нарушение е издаването на Каталог, който го е съставил друг и чиято кражба бе напълно осъзната и целенасочена. Това трябва да се знае, за да се види Истината ида се отдели Лъжата от нея. Това за сега е пътят. Днес и утре. Ще ви цитираме предговора на Лалка Кръстева към каталога, който издаде Мария Митовска: „ КАК СЪСТАВИХ КАТАЛОГА" /От „Словото на Учителя" - Каталог, съставител Лалка Кръстева - Издание на ИК „Всемир" 1998 год. ISBN-954-8447-07-X/ „Един пролетен ден минавам покрай масите пред лещака на Изгрева. На пейките седяха Учителят и брат Боян Боев. Поздравявам и отминавам. На другия ден, след лекцията на Младежкия окултен клас, брат Боев ми казва: Вчера, когато мина покрай нас, аз казах на Учителя: Тази млада сестра пише много хубави мистични писма. Учителят си притворил очите и рекъл: Тя ще бъде много добра за една последователна и системна работа около новото Слово. Аз тогава не обърнах внимание на казаното, но след години така се стекоха нещата, че тези думи се сбъднаха абсолютно.
към текста >>

35. МОЯТ РОМАН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

При самото въстание аз си спомням добре, че ние избягахме някъде високо в планината, където имаше голям лещак между който имаше полянки.
Някъде при покрива около гредите криеха пушките. Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят! " Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството. Трябва да е било около въстанието 1903 год. При самото въстание аз си спомням добре, че ние избягахме някъде високо в планината, където имаше голям лещак между който имаше полянки. Цялото село беше избягало там и се криехме по поляните из лещака. Всеки носеше някакви завивки. Не зная за какво съм плакала, но майка ми пак ме заплаши: „Мълчи, мълчи, защото ще чуят турците, че сме се скрили тук и ще дойдат да ни заколят". Аз бях виждала как колят животните и затова много се страхувах. Винаги съм изпитвала ужас, когато виждах да колят животни.
към текста >>

Цялото село беше избягало там и се криехме по поляните из лещака.
Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят! " Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството. Трябва да е било около въстанието 1903 год. При самото въстание аз си спомням добре, че ние избягахме някъде високо в планината, където имаше голям лещак между който имаше полянки. Цялото село беше избягало там и се криехме по поляните из лещака. Всеки носеше някакви завивки. Не зная за какво съм плакала, но майка ми пак ме заплаши: „Мълчи, мълчи, защото ще чуят турците, че сме се скрили тук и ще дойдат да ни заколят". Аз бях виждала как колят животните и затова много се страхувах. Винаги съм изпитвала ужас, когато виждах да колят животни. Мама ми казваше, че още не съм имала 5 години и съм плакала да ходя на училище.
към текста >>

36. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-2

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ТОМ 9

Ама знаеш ли какво, там имаше, да не казвам хората, които бяха, ще ти сипят само една лъжица леща и верно хляб достатъчно имаше тогава.
Искаше да ходим в стола. В Мърчаево като бяхме, аз един път не отидох на един обяд и Учителят на другия ден ми казва: „Еленке, имаш отсъствие". В.К.: Имаш отсъствие. Е.А.: Да. Разбрах, че Учителят иска даходиме на стола. Ама знаеш ли какво, там имаше, да не казвам хората, които бяха, ще ти сипят само една лъжица леща и верно хляб достатъчно имаше тогава. Тогава беше купонна система, но имаше това. Ами ние, не ни стигаше яденето. В.К.: Е добре нямат ли да сложат две лъжици? Така го смятаха, малко количество правеха, така ли? Е.А.: Абе тези, които ръководеха, така го правеха, затуй.
към текста >>

37. 07 - 45. ЗА ОБЯД КОПРИВА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти.
45. ЗА ОБЯД КОПРИВА Един хубав пролетен ден, през месец март, дежурните сестри при братския стол на Изгрева се чудели какво меню да приготвят за обяд. Боб, леща, картофи - всички ястия били сервирани много пъти. Трябвало да се измисли нещо ново, но какво точно да бъде, не се сещали. Брат Ради отишъл и решил да попита Учителя: .Учителю, дежурните сестри се чудят какво да готвят за обяд." - „Коприва", казал Учителят. -„Откъде ще намерим толкова коприва? Тя още не е пораснала." - „Рекох, Ради, да отидеш на цариградското шосе. Селяните носят", казал Учителят.
към текста >>

38. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Всичко се привърши: леща, боб, захар, ни хляб, ни юфка, нито пък сухар, нищо бе в склада.
Камбуров с кавала често се увлича, „Идилията овчарска" най-много обича. Леля Миче Златна концерти изнася, тъй за колектива много допринася. Леля Драга готви. Все пълни казана, таз работа за нея сякаш най-отбрана. Борба с турдностите /Как се калява стоманата/ Един ден се случи, складът се опразни, нищо не остана от продукти разни. Всичко се привърши: леща, боб, захар, ни хляб, ни юфка, нито пък сухар, нищо бе в склада. Нищо в казана. Униние общо всичките обхвана. Брат Желев: - Братчета, сестрички, днес сме без храна, нека не ни плаши. Малка е беда. Ний ще се помолим на Наший баща помощ да ни прати.
към текста >>

39. 12 - 20. ГОНЕНИЯТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

„Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари.
Вика: „Наде. другаде не мога." Мъжът и седи в къщи, плаче, две дечица, няма пари, нищо няма. Един ден тати идва у дома и казва: „Наде, какво стана с Коларов? " Рекох: „Сигурно го преживява трудно. Еленка я уволниха, бягат, тичат, да може да се настани тя поне като учителка на работа." Така, Добри, и той беше в къщи. „Елате с мен." Носим в една кошница 1-2 кг захар, кашкавал, носи и други още работи, каквито е имало, лук, боб, леща, така и 500 лева пари. Ние отиваме у тях и „Добър вечер" - той седнал така. клюмнал и дечицата наоколо. „Къде е Еленка? " - „Ами, Наде, ходи да купи лимони за татко им." Казвам: „Бай Славко, баща ми ви поздравява и от него ви носим една кошница продукти." Дадохме 500-те лева и това, което носим. Значи глобата от 50 лева, за нея той се сети, Рекох: „Няма нищо, недейте си спомня това." И след малко дойде Еленка, и тя се разплака и така.
към текста >>

40. 18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Така музикантите и тези, които са се подписали, се продадоха за паница леща и си продадоха първородството и вместо те първи да излезнат в зала „България" и да се качат първи на тази сцена и да изпълнят оригиналите на песните на Учителя, то сами си докараха французите и оставиха да им откраднат първородството.
Четвърто: Под внушение на Михайловистите от Франция, които ги подкупиха с гостуване в чужбина, с подаръци и обещания, те решиха да направят този апел срещу мене. За да попречат на „Изгревът", II и III том, защото там се изобличават Михайловистите и техните поддръжници тук. Пето: С този апел срещу мен. те искаха да си разчистят пътя за концерта на Михайловистите в зала България. Те го разчистиха, но Михайловистите не пяха песните на Учител я, защото хармонизациите на песните бяха „ чужди по дух хармонизации" и нямаха нищо общо с песните на Учителя. Така музикантите и тези, които са се подписали, се продадоха за паница леща и си продадоха първородството и вместо те първи да излезнат в зала „България" и да се качат първи на тази сцена и да изпълнят оригиналите на песните на Учителя, то сами си докараха французите и оставиха да им откраднат първородството. А на стр. 382„Изгревът", том III, е написано за „Завета на Учителя", да излезнат българи-музиканти и да изпълнят песни на Учителя в тази зала. където десетки пъти той е ходил и е слушал там гастролиращи музиканти. Книгата „Изгревът" излезна на 12 май 1995 година и за два месеца всеки, който искаше, можеше да я прочете. Така че нямат извинение.
към текста >>

41. 10. ВЪЗРАЖДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. ЦЪРКОВНО-НАЦИОНАЛНИ БОРБИ И ПОСТИЖЕНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тъпчилеща и Д. Ив.
Ив. х. Вълков; Русе - Костаки Маринов; Варна - Атанас Георгиев. Други градове натоварили живущите в Цариград българи да ги представят: Кюстендил избрал за свой представител д-р Захарий Струмски; Одрин - Цвятко Узунов; Плевен - Хараминков; Разград- Константин Славчевич; българите от Букурещ - х. Н. х. Минчоглу, Хр. Тъпчилеща и Д. Ив. Гешов; а българите в Цариград - Хр. Тъпчилеща, х. Никола х. Минчоглу, Д. Ив. Гешов, Евтимий Дебрели, Д. х.
към текста >>

Тъпчилеща, х.
Други градове натоварили живущите в Цариград българи да ги представят: Кюстендил избрал за свой представител д-р Захарий Струмски; Одрин - Цвятко Узунов; Плевен - Хараминков; Разград- Константин Славчевич; българите от Букурещ - х. Н. х. Минчоглу, Хр. Тъпчилеща и Д. Ив. Гешов; а българите в Цариград - Хр. Тъпчилеща, х. Никола х. Минчоглу, Д. Ив. Гешов, Евтимий Дебрели, Д. х. Несторов, Недялко Бракалов и Ив. х. Петров.
към текста >>

42. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Тогава онзи, който му нанася побоя, е вбесен, че се е отметнал и се продава за паница леща.
Мария Тодорова му носи ежедневно храна от онова, което готви за Борис Николов. Преподава уроци по биология и немски език, но не взима хонорари, но за сметка на това му носят продукти за храна от селата. Впоследствие става зависим от онези, които му носят храна и защищава техните интереси. Накрая се идва до драматична развръзка и той е бил бит от Никола Антов с бастун заради такъв случай. Предният ден се решава едно, а на следващия ден той се съгласява с другите и се прави точно обратното под въздействието на Борис Николов. Тогава онзи, който му нанася побоя, е вбесен, че се е отметнал и се продава за паница леща. Виж „Изгревът" том VII, стр. 120, ред 22 отдолу до стр. 121, ред 3 отгоре. 6. Той стенографира частните разговори на Учителя с приятелите. Обикновено присъствува на някои посещения на приятели при Учителя и стенографира частния разговор.
към текста >>

43. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

ТОМ 13

Веднъж Надя беше пресолила лещата.
Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите. То тапети не бяха, но стените. И Паша веднага ги кръсти. Нейната - небесна светлина, Анината - розова долина, а Надината - росна китка. Беше изобретателна, духовита. Веднъж Надя беше пресолила лещата. Аня беше злоядо същество, ама злоядо същество, то не може да му се угоди да яде. Хапва и не може вече, свършено, какво ще правим. Идва Паша, тя след тази среща между Аня и Надя. Сяда и яде. Надя: „Паша, как ти се вижда лещата?
към текста >>

Надя: „Паша, как ти се вижда лещата?
Веднъж Надя беше пресолила лещата. Аня беше злоядо същество, ама злоядо същество, то не може да му се угоди да яде. Хапва и не може вече, свършено, какво ще правим. Идва Паша, тя след тази среща между Аня и Надя. Сяда и яде. Надя: „Паша, как ти се вижда лещата? " - „А, нищо, Наде, малко темпераментна." Ха-ха-ха-ха. Аня слуша, та така е. Всичко харесваше - малко темпераментна. Друг случай: Тя на Изгрева, понеже много я търсят, канят, тя решава, имала е време, да ги посети, ама така последователно. Купува каквото може и трябва и отива на гости, ама без някой да я кани и да знае, че тя ще отиде.
към текста >>

44. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

Аз бях много свободомислеща натура, не причинявах никому насилие, но не исках и над мене насилие да упражняват.
На Борисовата градина? Р.С.: Да, да, да, да, понеже на мен страшно много ми дотегна. Аз съм се опитал даже да бягам зад граница. Аз не можех да понасям тоя живот там в казармата. Страшно много ми дотегна и даже ме наказваха и в арест ме държаха, в карцер ме държаха, не мога да ги понасям тия неща. Аз бях много свободомислеща натура, не причинявах никому насилие, но не исках и над мене насилие да упражняват. С какво право? Тогава, 1937 година, през март, пролетта ни взимаха в казармата. Три месеца изкарваме, теория по военните науки и след това отиваме на практика в Банкя, отиваме на лагер. Въпрос: Още първия, втория месец Вие решихте да отидете горе, една среща да направите, на Изгрева. Р.С.: Да, да, напролет беше, когато ме произведоха в чин.
към текста >>

45. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди.
Георгиев му казал: „Ти оставаш съвсем без дреха, а е студено." - „Ти си чужденец. Ти не знаеш нашите обичаи спрямо чужденците." Почнали спор, който се разрешил най-сетне с взаимни отстъпки: намерили среден път - и негърът легнал на стъпалата и се покрили двамата със същата дреха. От Мароко отива в Алпите- решил да прекара известно време там (в тиролските Алпи - Австрия) на доста голяма височина, построил си колиба и помагал на околните селяни. И те му помагали. Почнал да обработва малко парче земя. Насадил лук, картофи, леща, зеле, колкото да задоволи своите нужди. Днес едни работят само физически, без да им остава време за духовна работа, а други работят само умствено, а физически се израждат. Според Борис Георгиев всеки човек трябва да съедини в себе си по хармоничен начин физическата и духовната работа. И наистина, в новата култура всеки ще работи едновременно и физически, и духовно, за да не бъде едностранчиво развит, както е днес. Паралелно с това, у Борис Георгиев почва вътрешна духовна работа. Той има дълбоки духовни преживявания в тези снежни висоти.
към текста >>

46. Приложение Трето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 13

Първо михайловистите ги извикаха в чужбина, платиха им пътните, направиха им подаръци, платиха им хонорари за музиката, която им свириха и така се продадоха за паница леща.
Те ще бъдат издадени по онзи начин, по който аз смятам, че е най-правилно. Това ти го съобщавам, за да знаеш, че онзи, който е задвижил този план за Велико Търново, не го е задвижил случайно. А голяма част от материалите аз съм ги събрал с мой труд и с мои пари. 12. Последният брой на „Братски живот" има апел, подписан от много лица срещу мен. Мога да заявя, че това са лъжи, а причината е, че аз се обявих срещу михайловистите най-официално и категорично, а те от своя страна накараха онези, които бяха подкупени от тях, да се подпишат под този апел. Първо михайловистите ги извикаха в чужбина, платиха им пътните, направиха им подаръци, платиха им хонорари за музиката, която им свириха и така се продадоха за паница леща. Накрая извикаха французите да им изнесат концерт в зала „България". Вместо те първо да се качат в зала „България" и да изнесат концерт и да изпълнят „Завета на Учителя", описан на стр. 382 от трети том на "Изгрева", то те си продадоха първородството. Французите им изпяха песни на български, но това не бяха песни на Учителя, а бяха „чужди по дух хармонизации на песните на Учителя". И сега тези дисхармонични и чужди по дух хармонизации се пръснаха по цяла България.
към текста >>

Вместо да изнесат концерт в зала „България", те влезнаха във френската палатка и се продадоха за „паница леща".
И сега тези дисхармонични и чужди по дух хармонизации се пръснаха по цяла България. Ще има и последици. А някои и ще отговарят според окултните закони от Словото на Учителя. Накрая музикантите влезнаха във френската палатка, в която Учителят не пожела да влезне, на Рила. Отидоха, та им изнесоха концерт в хотела, в който бяха настанени. Вместо да изнесат концерт в зала „България", те влезнаха във френската палатка и се продадоха за „паница леща". Ето, това е причината да се напише този апел срещу мене. Искат да отхвърлят книгите ми. Аз съм финансирал и организирал десет концерта на тези музиканти, а те се опълчиха срещу мене, като предварително знаеха, че това не е вярно, но се подчиниха на онези, които ги бяха вече подкупили. А освен това на Жечо Панайотов, Пеню Ганев, Сава Калименов, Гита Стратева, аз съм свършил тяхната работа за Школата на Учителя и без мен те няма да имат историческа проекция. Аз свърших работата на бащите им, а синовете воюват срещу мен.
към текста >>

47. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

151.В Божествената хармония, гдето висшата Божествената Любов е атмосферата гдето душите сливат в Божествената душа молеща пред Божествения пламък,пожелавам на Всемирното Бяло братство в България пълна хармония, необходима да се прояви любимия ни Учител и тогава всички единодушно ще извикаме: „Осана Вишнаго, благословен, който иде в Името Господне, Амин.
Бог обича. Христос е на земята . Човек се ражда, живее и умира. 149. Живей със светла радост в душата си всред красота и добродетели . 150. Недостоен ученик на Бялото Братство е този, който не може да изповяда с живота си и делата си това учение, при който и да е случай, а лицемерства пред хората за мили очи, неговото идване в училището на това братство е вредно за всички и него. 151.В Божествената хармония, гдето висшата Божествената Любов е атмосферата гдето душите сливат в Божествената душа молеща пред Божествения пламък,пожелавам на Всемирното Бяло братство в България пълна хармония, необходима да се прояви любимия ни Учител и тогава всички единодушно ще извикаме: „Осана Вишнаго, благословен, който иде в Името Господне, Амин. " 152. Най-рационалното средство за пропагандиране и извоюване гражданство на едно ново движение е личният пример на сподвижниците му: високо съзнаване чувството на дълг към семейството и неговото най-съвестно изпълнение, взаимно уважение и благородни обноски между членовете на обществото, както и безкористното поведение във всички обстоятелства на живота са едничката гаранция за стабилизиране и преуспяването на движението . 153. В своя живот всемирното Бяло Братство в България съществено трябва да се различава от другите хора - като им служи за пример и образец . 154. Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита; тя е по-силна и от смъртта. Само този, който е любил и люби, разбира живота, обаче малцина са тези, които са я вкусили.
към текста >>

48. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел.
Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера.
към текста >>

Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера.
Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ 5.
към текста >>

49. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си.
Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята. По този повод, в един тесен кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това". Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона. После, с един тон на човек, за който сякаш това същество е говорило най-хубаво, го попитва: „За колко се продаде, колко ти платиха?
към текста >>

50. XVIII. ПАНЕВРИТМИЯТА - ХАРМОНИЯ НА ДУХЪТ ЧРЕЗ МЕЛОДИЯ, ТЕКСТ И ДВИЖЕНИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

618-621 - „Първородство за паница леща". 5.
Те промениха песните на Учителя и дойдоха в София и ги изпяха в зала „България" и превариха българите. Показаха как те ги изпълняват и как не трябва да се изпълняват. Но всички им ръкопляскаха възторжено и викаха „Браво! " „Бис! " Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621 - „Първородство за паница леща". 5. Спомням си когато се отпечата „Изгревът" том V на Мария Тодорова. Вихър Пенков изнесе 20 книги на гръб в раница до 7-те рилски езера на поляната пред „Харамията" при „Езерото на чистотата", където около 800 човека са играели Паневритмия. След Паневритмията всички са минали покрай книгата и са се подигравали с нея. Нито един от тези 800 човека не е купил нито една книга. А това е вътрешната Школа - нейното описание.
към текста >>

51. XXIV. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ - СПОМЕНИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Трябва да се запознаете с „Първородството за паница леща" - „Изгревът" том IV, стр.
XXIV. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ - СПОМЕНИ Бележки на съставителя на „Изгревът" - Вергилий Кръстев към спомените на Жечо Панайотов 1. Дойде онова, време, което бе определено да се публикуват спомените на Жечо Панайотов в поредицата „Изгревът". За да бъдете въведени в проблема прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 600-605; 605-608. Всичко написано важи и за днес и за утре, докато съществува „Изгревът". 2. Трябва да се запознаете с „Първородството за паница леща" - „Изгревът" том IV, стр. 618-621, защото това са етапи, които предхождаха голямото предателство. За него ще прочетете в „Изгревът и тресавището" - „Изгревът" том IV, стр. 621-624. 3. Отговорът на отвореното писмо е на стр. 625-631 в „Изгревът" том IV. 4.
към текста >>

52. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Навечерях се с леща и варена мурдия корените й, и така ми се доспа, че въпреки че бях започнал да чета книжката на Лулчев - „Спорната гара", то ми се доспа и затова още в 7 ч си легнах.
Но аз сам ходих и видях адреса му, и докато тя обядваше, аз ходих и проверих улицата и номера. (Цар Аспарух № 38) и й го дадох и тя замина. Аз отидох у Любомир Лулчев на разговор. Говорихме по нашето уволнение, после се прехвърли темата върху фотографията и у него стоях, докато започна да се смрачава. У мен се зароди идеята да остана в почивка в понеделник, вторник и сряда. Навечерях се с леща и варена мурдия корените й, и така ми се доспа, че въпреки че бях започнал да чета книжката на Лулчев - „Спорната гара", то ми се доспа и затова още в 7 ч си легнах. 18.XII.1933 год., понеделник Тая сутрин времето показа, че ще настъпи голяма зима. Валеше тихо, поледица. Небето побеляло. Студен вятър духа. Аз след гимнастическите упражнения се избръснах и отправих за Учителския съюз.
към текста >>

53. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
към текста >>

54. 1934 година

ТОМ 16

Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
към текста >>

55. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

ТОМ 16

Учениците, понеже днес е „Сава и Варвара", та отидоха из селото да събират боб и леща в чорапи; дъждът е силен, та ще се измокрят, но не можах да ги задържа.
Близо съм до гарата и влакът е композиран. Остава да се прикачи локомотивът. Аз бързам, тичам. Багажът ми тежи, обаче успях и се качих на влака. Към 10 ч започна да вали силен дъжд със североизточен вятър. Учениците, понеже днес е „Сава и Варвара", та отидоха из селото да събират боб и леща в чорапи; дъждът е силен, та ще се измокрят, но не можах да ги задържа. 18.ХII.1934 год., вторник Облачно време. Деня прекарах добре. Следобед свирих на децата, а те с внимание слушаха. След часовете отидох в Губеш. Вечерта колегата Цеко Симов с госпожата си дадоха вечеринка с учениците си, като и аз вземах участие с изсвирване и изпяване на някои упражнения.
към текста >>

56. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Децата ходиха да събират фасул и леща.
И те весели, засмени. Като че ли аз бях пътувал и се отбих в това село мен познато, като че с. Крепча, но не такова, каквото го аз познавам. 17.ХII.1936 год., четвъртък Сън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята. Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка. 18.ХII.1936 год., петък Сън: Сънувам, като че съм в Габрово. Предстои ни да отиваме на някаква екскурзия до планината.
към текста >>

57. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

ТОМ 16

615 - 618 (от оригинала) и „Първородство за паница леща" - стр.
И за когато ни има, и за когато няма да ни има на този свят. 2. След излизането на „Изгревът" том I, II III се вдигнаха и тръгнаха на ожесточена война онези Сили, които се управляват от Духът на Заблуждението и Разрушението. Те организираха и ръководеха организираната лъжа срещу „Изгревът" с изявлението на Управителния съвет, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614- 615 (от оригинала). Беше даден от мен Отговорът на стр. 615 - 618 (от оригинала) и „Първородство за паница леща" - стр. 618-622 (от оригинала). 3. Освен това бяха организирани по-активните съмишленици и изпратиха „Отворено писмо" в цяла България. То беше подписано от онези, чиито бащи си бяха заминали от този свят и чиято работа аз свърших и заради мен те днес имат историческа следа. Виж „Изгревът" том IV, стр. 622 ^ 624 (от оригинала).
към текста >>

58. V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ТОМ 16

СЕДМИ ЕТАП: Това е продажбата на Първородството на българите за паница леща.
Сега е 2002 г. Издадох дори спомените на бащите им, на онези, които се подписаха срещу мен. А те всички без изключение се провалиха. Зад мен стоят 16 тома от „Изгревът", а зад тях стоеше още „Организираната лъжа". И в бъдеще ще стои зад тях и пред тях! СЕДМИ ЕТАП: Това е продажбата на Първородството на българите за паница леща. То започва с докарване на михайловистите в София и качването им на сцената на зала „България", за да изпеят променените песни на Учителя Дънов. Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621. А това е на 8-16 юли или е 10 дни, след като е публикувана „Организираната лъжа" срещу мен и „Изгревът". Виждате ли каква е връзката и веригата, за която тези хора бяха завързани! И най-накрая трябва да дойде финалът.
към текста >>

59. 51. Храните

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

За усилване на очите си яж леща!
51. Храните На обед в малкия салон: - Бобът е голям идеалист, та свинете не го ядат. Човек, който има слаби бъбреци, боб да яде. Българинът, като яде някой боб, казва: „Прост е"; а ако яде кокошка, месо: „Богат е", казва. Някой все има фикс-идея, да го мъчи. За усилване на очите си яж леща! За хубава кожа яж грах. Но не вярват, трябва година време да ги убеждаваш! Когато прасето влезе в кръвта, има кръвно налягане. Постът в сряда и петък е пропаганда за вегетарианството. На един прием се срещнали англичани и германци.
към текста >>

60. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат.
— Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат. Зададе се свет като на линия, ама хем вървят, а пък, гледам, не стъпят, а си се носят така, като мъгла над гората. Докато да се взра, а оно наобиколиха навсекъде: ангели, светци, апостоли-мъченици — пълно, пълно. Прекараха и душите на умрелите да ги мерят на терзията, да се види кой е праведен, кой грешен. Па божем души, а они си същи хора, като че са си живи. И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно.
към текста >>

61. 45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.4. Лекуване с топла вода и ряпа

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Ние със старата сестра слязохме при белите дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство.
Той ми каза: - Три пъти на ден ще пиете вряла вода, по една чаена чаша преди ядене. После ще вземете една черна ряпа, голяма, ще я настържете и сока ще го изпивате сутрин - един път на ден на гладен стомах. Като чух това, веднага си казах в себе си: „Ах, с вряла вода ще ме лекува и с ряпа! " Учителят ме погледна и каза: - Разговорът е свършен, имам много работа, свободни сте. На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство.
към текста >>

62. 3. Последната симфония

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания.
9-10, с. 296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония.
към текста >>

63. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните”, така и на „вътрешните” планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета.
Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност” с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната, в движението си около Земята, се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете” на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети”, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините” на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните” по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните”, така и на „вътрешните” планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад” с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти”. Луната през време на месечната си обиколка около Земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства” Земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя във биопсихичния живот на Земята, като жив организъм.
към текста >>

64. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

ТОМ 18

То има най-голямо отношение към портокалите, мандарините, гроздето, ориза и лещата.
СВЕТИЛАТА И ПРИРОДАТА СЛЪНЦЕТО има отношение към ЕДИНИЦАТА. Колкото и Да е голямо дадено число, щом сборът от съставящите го цифри е единица, това число е слънчево. Например числото 19 или 91 са слънчеви, защото сборът им е единица (всъщност десетица, но нулата символизира безкрайните възможности, в които единицата, т. е. Бог, се проявява). Слънцето има отношение към тона РЕ, към ОРАНЖЕВИЯ цвят и към ЗЛАТОТО. То има най-голямо отношение към портокалите, мандарините, гроздето, ориза и лещата. Измежду животните негов представител е ЛЪВЪТ. Негов ден е НЕДЕЛЯ. ЛУНАТА проявява своите сили главно чрез числото ДВЕ, тона ФА, ЯСНОЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ, от елементите - СРЕБРОТО, от плодовете - зелето, краставиците, марулите, всички видове зелени салати, царевицата. Неин ден е ПОНЕДЕЛНИК. МЕРКУРИЙ проявява своите сили главно чрез числото ПЕТ, тона МИ, ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ.
към текста >>

65. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните.
Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила оста си на 23 градуса, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче, между наклонението на земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората, съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.” 162. РАВНОДЕЙСТВУВАЩА СИЛА: 14 лекция от Учителя, държана на 25 януари 1928 г., София. - В: Малки и големи придобивки: Общ окултен клас, Г.
към текста >>

Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.” 162.
Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на космоса.” 162. РАВНОДЕЙСТВУВАЩА СИЛА: 14 лекция от Учителя, държана на 25 януари 1928 г., София. - В: Малки и големи придобивки: Общ окултен клас, Г. VII (1927 ÷ 1928), Т. II. София, 1936, с. 57 "Божествената светлина влиза първо в умовете на ангелите, дето претърпява едно пречупване и после - в умовете на хората, дето претърпява второ пречупване.
към текста >>

66. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

ТОМ 20

Тя е здравомислеща и схваща нещата много добре.
при Евдокия На 3-ти през нощта ме събудиха към 11 часа с едно писмо от Евдокия, в което ми пишеше, че брат й се чувствувал отново лошо на баните и молеше за помощ, за да може да дойде за парада на 6-и.281 На 4-ти си дошъл и на 5.V в десет часа ме викаше. Отидох и преди да дойде той, поговорихме доста с Евдокия. Приказвахме за къщата й, за градината, за цветята, за картините и й обясних някои знаци по цветята, например триъгълник. Приказвахме също и за брат й и неговото състояние. Също и за царицата, от която тя смята, че брат й много тегли. Тя е здравомислеща и схваща нещата много добре. Царят дойде след десетина минути, като влезе в двора през големите врати чак [над] двора. Беше облечен като генерал, пълен. Влезе с охкане, а аз го посрещнах със смях: - Свети Георги мъченик. - Не, свети Борис мъченикът - каза му Евдокия [и] веднага си излезе, а ние седнахме и започнахме разговора. Започна да ми разправя за болестта си, за баните, които правил, и за мъките, които е преминал.
към текста >>

67. 8. ДВЕТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ: Утринно слово от Учителя, дър жано на 24.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 145 ÷ 146

ТОМ 21

За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т. н.
- В: Ценната дума. София, 1941, стр. 145 ÷ 146 В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят. Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т. н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т. н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен.
към текста >>

68. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

ТОМ 21

Ние знаехме наизуст правата пътека и слизахме много бързо и те ни загубваха в лещаците.
Много нощи идваха военни коли с пеленгатори да ни засекат, ако предаваме с радиостанция. Следяха ни и на Витоша и ни следваха до Малкия Купен, да не носим радиостанция и да предаваме. Един дойде, докато почивахме на полянката, и взе да къса цветя и влезе в гората. Минахме там, където береше цветята, и ги видяхме хвърлени в тревата. На връщане пак ни следваха и тръгваха след нас. Ние знаехме наизуст правата пътека и слизахме много бързо и те ни загубваха в лещаците. Вечерта агентите се събирали в Руския ресторант и коментирали, че много бързо слизаме и не могат да ни настигнат. Там работеше сестра Донка Проданова, която слушала разговорите им и ни осведомяваше. Големият Купен беше много чисто, девствено място. Като легнеш следобед на гръб, се виждаше Венера в зенита. Той беше барометър за София.
към текста >>

69. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

На Рила често взима дежурството и приготвя много хубаво ядене - било боб или леща.
Нейният баща е Симо, който поканва Учителя там в къщата си по време на бомбардировките през 1944 г. Но Учителят отива в къщата на Темелко, че е по-настрани. Еленка е много трудолюбив човек и отлична домакиня. Много добре се грижи както за мъжа си Светозар, така и за Павел. Готви много вкусно! На Рила често взима дежурството и приготвя много хубаво ядене - било боб или леща. И с такава радост раздава на всички! Също и на съборите в Айтос, на градината. Ще приготви чуден боб, или гювеч, ще изпържи и мекици. И с каква радост раздава на всички! Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него.
към текста >>

70. 69.Естирка Иванова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Като я посетя - няма нищо за ядене: нито хляб, захар, олио, маргарин, варива - боб, леща.
Ожени се и има син Георги. Баба му много го обича. Синът и е дърводелец и музикант, певец - свири на електрическо пиано - синтезатор, но не може да си изкарва средства, а жените му правят магии и му ограбват всичко, което изкара. Живеят при Естира, навъртат много ток и вода и я оставят тя да плаща с малката си пенсия. Тя взима пари на заем, плаща си задълженията и после ги връща като често гладува и по цяла седмица, докато си вземе пенсията. Като я посетя - няма нищо за ядене: нито хляб, захар, олио, маргарин, варива - боб, леща. Така кара напоследък няколко години. Ходи и взима кашони от приятели и с тях се топли в студа. Често има големи трудности със здравето - високо кръвно и болки в стомаха и червата. Синът му Георги порасна и почна да го строява: „Толкова ли си глупав, че не можеш да си намериш една разумна жена? " Сега е в 3 клас.
към текста >>

71. 9. Наклонение на земната ос с 23 градуса - символ на размирие

ТОМ 22

Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните козмически енергии от пространството , а отблъсква положителните .
Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила оста си на 23 градуса, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче между наклонението на земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се държи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните козмически енергии от пространството , а отблъсква положителните . Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните , възходящите козмически енергии . Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи , земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на козмоса.
към текста >>

Един ден, когато земната ос се изправи , земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на козмоса.
Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се държи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните козмически енергии от пространството , а отблъсква положителните . Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните , възходящите козмически енергии . Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи , земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии на козмоса.
към текста >>

72. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - НЕЗАКОНОРОДЕНИТЕ ДЕЦА НА АРИСТОКРАТИТЕ И ЦАРЕТЕ

ТОМ 22

Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат."
Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат."
към текста >>

73. 21. ОТЕЧЕСТВЕНИЯТ ФРОНТ

ТОМ 22

Човек има четири системи: мозъчна, или мислеща; дихателна, която служи за пречистване на кръвта; стомашна система и двигателна система, в която влизат костите и всички мускули.
Целият свят е Отечествен фронт. Той е съществувал и по-рано. Аз се радвам, че е дошъл и в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт! Само с любовта може да се служи на Отечествения фронт. Човек има четири системи: мозъчна, или мислеща; дихателна, която служи за пречистване на кръвта; стомашна система и двигателна система, в която влизат костите и всички мускули. Сега българите се управляват от четири партии - четири темперамента: партия на главата, партия на дробовете, партия на стомаха и партия на ръцете и краката. Аз ги похвалявам, че са едно цяло, не са отделни партии, но служат заедно - една партия. Да служим на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Като части на едно цяло, всички имат еднакви права. Главата има право, дробовете имат право, стомахът има право, ръцете и краката също имат право."
към текста >>

74. 22. ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 22

В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули.И сега в Отечествения фронт има само четири партии: партията на главата - „Звено", партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти.
Сега при новия ред, който настъпва у нас, прогресивните политически сили са обединени в Отечествения фронт. Според мен, един отечествен фронт има в света. Цялата природа е Отечествен фронт. Ние сме за този отечествен фронт; той си съществуваше в природата, и се радвам, че е дошъл и в България.Апелирам към всички българи да служат на Отечествения фронт . А трябва да се знае , че само с любовта може да се служи на този Отечествен фронт . В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули.И сега в Отечествения фронт има само четири партии: партията на главата - „Звено", партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти. Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действуват като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм.Щом се наруши равновесието на силите , правят се погрешки , които трябва да се изправят . Всяка погрешка трябва да се изправи . Бог ни допуща да направим известна погрешка, защото ни е оставил свободни, но винаги ни пита: „Туй, което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре? " Защото после никакво разкаяние не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш.
към текста >>

75. 3. За лъжеучителя Михаил Иванов

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 23

Първородство за паница леща - стр.
Виж «Изгревът» том IV, стр. 638-639 и стр. 641-642. Бележки на Вергилий Кръстев 1. Получаване на пари във валута - стр. 638, точка 11. 2. Първородство за паница леща - стр. 639, точка 13-15. 3. Българи - просяци към чужденците - стр. 641, точка 21. VII. Виж «Изгревът» том VI, стр. 389-390. Спомени на Златка Георгиева Константинова. 1.
към текста >>

76. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Думата «Любов», тя е палеща дума.
Неправдивите мисли привличат тия тъмни предмети. Постепенно да разчистите съзнанието си и да се питате: «Прави ли сме? » Приложете новото; ако ви ползува, турете новите греди! Трябва разширение. Кога построим новото здание, старото ще напуснем. Думата «Любов», тя е палеща дума. Тя гори, окултни сили има. В музикално отношение - вибрациите трябва да проникнат, да почувства силата на тая душа. Като туриш този свещен огън, касата сама ще се отвори. Като се разсърдиш, произнасяй думата «Любов», «Любов», «Любов» и т. н. Духовният живот не търпи фалш.
към текста >>

77. 1. Първа среща с Учителя

Невена Неделчева

ТОМ 23

Затова недавна, след като измихме столовете и нямаше повече какво да правим, тъй като всичко бе преметено и изчистено, ние със сестра София Шопова седнахме на слънчице, на скамейките пред лещаците.
Измита се целият двор и поляната, на която играем сутрин гимнастическите упражнения - Паневритмията. С гребла, като с големи гребени, изресваме тревата от пожълтелите листа и шумки. През такива предпразнични дни стават интересни запознавания и разговори. Не помня точно кога, при едно такова измиване на салона и столовете се запознах със сестра София Шопова[1] и оттогава винаги ми е било приятно да разговарям или да слушам, когато ми разказва своите духовни опитности, които има, откакто е срещнала Учителя. Но за мен най-паметен остава случаят, когато тя е видяла Учителя, преди да Го срещне в Неговия физически образ на Земята. Затова недавна, след като измихме столовете и нямаше повече какво да правим, тъй като всичко бе преметено и изчистено, ние със сестра София Шопова седнахме на слънчице, на скамейките пред лещаците. Тогава я помолих да ми разкаже отново за първите си срещи с Учителя. Тя ме погледна с изпълнените си с доброта очи и рече: - Да говоря за Учителя е моята най-върховна радост. Затова ще ти ги разкажа, макар че съм ти ги разказвала вече. - Това и за мен ще е безгранична радост. - Добре - усмихна се тя и заговори: «Мъжът ми бе чиновник по железниците.
към текста >>

78. 28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона, страхувах се да не ме види някой.
Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове и сякаш споделяше радостта ми. Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Считах, че ще Му бъде по-удобно да се храни на нея. А под Неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за Него, лъскава и елегантна. Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона, страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата Му. Учителят я открехна и погледна. - Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка.
към текста >>

79. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

615-618, «Първородство за паница леща» - стр.
Заради него Борис отива в затвора, а Димков остава «вода ненапита». Но мнозина вече знаят тази история. 2. Заради тези страници срещу мен беше подета злостна кампания с написване и изпращане на Окръжно писмо от Братския съвет по цяла България от 5 юли 1995 г. Аз съм ги публикувал в «Изгревът», том IV, стр. 614-615 - «Организираната лъжа» и «Отговорът» - стр. 615-618, «Първородство за паница леща» - стр. 618-621, «Изгревът и тресавището» - стр. 621-622. 3. За да се подсили ефектът, беше изпратено едновременно «Отворено писмо до членовете на общество Бяло Братство», подписано от 10 души. Виж «Изгревът», том IV, стр. 622-624. А отговорът на «Отворено писмо» съм представил на стр. 625-631.
към текста >>

80. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа).
А мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи - Учителят иде. Всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда, - тогава едва сядат и те. Г-н Дънов чете и проповядва седешком, без какви да било писмени бележки; и чете с увеличително стъкло (леща или лупа). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си (24). Преди да почне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните им, слаби откъм поезия, са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот - една евангелска черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример, вземете следните откъслеци: "Зора се чудна зазорява, зора на светъл нов живот"... "Слънцето на любовта изгрява веч на света: Вредом праща светлина И разнася топлина.
към текста >>

81. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът.
Съмна се, настъпи 13 март. Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната студена омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници. Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище. Барабанният огън започнал отрано, към 12 часа на пладне достигна кулминационната си точка и всичко разрушаваше и убиваше. I и II линии окопи са засипани и съборени, скривалищата и галериите разбити и разхвърлени, телените мрежи разкъсани и безследно пръснати из позицията, телефонните съобщения унищожени, наблюдателите избити и затрупани. Въздухът, преситен с черния дим на експлозивите и разсеяната пръст, става непрозрачен, гъст и невъзможен за дишане и всичко живо се душеше, а големите разрушения, многото човешки жертви, писъка и охканията на ранените и затрупаните в развалините, протеклата топла и димяща кръв, пъплеща по нанадолнището на окопите, съкрушаваха духът. Към пладне от позицията на II дружина не бе останало нищо здраво, освен една част от III линия окопи (наречена "централен" ход) и малко от скривалищата до развалините на с. Снегово; но и тук мощния и унищожителен вражески огън, насочван от аеропланите му, в кратко време всичко разруши и зарови. Пропадна резултата от гигантския труд на бдинци\ Останалите живи от тази дружина се събраха от началниците си в III линия - "централния" ход, където единствено можеха да се прикрият и от където можеше да се срещне противника. Към 1.45 часа след пладне противникът започна и преградния си огън, като образува на едно разстояние от около 150 крачки зад дружината една гъста огнена завеса. Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън!
към текста >>

82. 42. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 11 октомври 1916 г., София

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира.
Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става. Без познанието на Бога вън и вътре, живот не придобива. Любовта носи и горчивини и сладости.
към текста >>

83. 23. ИЗКУПЛЕНИЕ

Тодор Божков

ТОМ 25

" - О, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, и на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди.
Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски. Каква сила, какво смирение и каква доблест и величие надуха! Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си. "О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин? " - О, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, и на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди. Да си спомним за жертвите на нашите освободителни войни. Жертвите и героите на нашите дейци от Възраждането и безброй наши герои, дали живота си за свободата на нашия народ. Те пожертвуваха по своя воля и съзнание своя живот и те са най-големия духовен капитал, който остава за вечни времена в нашата история. Те са знайни и незнайни, с имена и без имена, и все пак живи и вечни, неизмерими в своите заслуги, нашия морален капитал, нашето духовно богатство, нашата надежда и вяра в бъдещето. И ако се върнем в по-новите времена, в нашето настояще, ние и тук ще намерим много имена и много светли и красиви примери на жертва за изкупление.
към текста >>

84. 2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни.
Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре. - Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара. Бях при Учителя, когато поръчваха този. Учителят сам обясни на майстора как да бъде направен този апарат за гореща вода в планината. Колко хубаво! Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни. Вред по планината ливнали води. Снегът навред се топи и на безброй потоци слиза към долината. Тук-таме из под камъните надничва здравец. Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки. Но Витоша е още бяла.
към текста >>

85. 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита!
Спускаме се направо в продължение на цял километър. Така заслизаме надоле. Всяко препятствие трябваше да се премине. Триъгълникът не биваше да се отбие нито на ляво, нито в дясно. А какви пречки! Като почнеш от мочурите - да се газят, скали - да се изкачват и да се смъкваш по тях, та стигнеш до гъстия храсталак лещак, що като жив ръце е преплел и не дава да се допреш до него, камо ли да го минеш... Но кой го пита! Кой може възпре Заповедта коя Учителят е дал. Де, мишци, дайте отпор на тия жилави клони и път сами си отворете. Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли?
към текста >>

Каква излязох от гъстия лещак.
Как разпалва силите тази борба с природата! Каква радост изпълва сърцата! Прегради ли? Никакви! Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя. Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза.
към текста >>

Не ме пуща май лещака.
Те са перушина, що волята с едно духване отстраняваше от пътя. Каква излязох от гъстия лещак. - Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна. В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме.
към текста >>

- Но и лещака си видя от мене я.
- Божичко! Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна. В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото. Лицата горят.
към текста >>

86. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака.
Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили. Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири... Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано. Имало такъв вой и фучене, че всинца, що се опитали да минат по билото се разтъркаляли... Ей ги, идат си, цели разчорлени, с развени кожуси и размотани шалове. Хооп, хоп!
към текста >>

87. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Сядам до раззеленилите се лещаци.
Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел. Отгде ли ще дойде? Дали през Симеоново както множеството, или отсам. Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар.
към текста >>

88. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали.
Пътуваме направо, никакви прегради не бива да изкривяват движението ни. Дори през храст, мочури и скали - направо. Колко е хубаво! Колко радост и смелост породи това у нас! Трябваше триъгълникът да си остане ненарушен - строг, равностранен триъгълник. Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали. Всеки 5 минути правехме смяна. Водач-връх идваше към левия ъгъл, този минаваше към десния, а десният ставаше връх-водач. Така безспирно към върха. Тишина. Срещат ни овчари с големи стада и учудено ни гледат, заедно с рунтавите си псета, размахали опашки, скимтят нещо помежду си. Може би се чудят на безкрайната върволица люде, колкото и на мълчанието ни, из което се движим.
към текста >>

89. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Сега пък гъста горичка лещак.
Туп!! Ето ме на земята - разбира се -издрана до кръв, но нищо, нали минах и тука! Мокрежът се изпарява от мене, а заедно с това и издрасканото боли... Доле се виднее бивака. Високо се извива бял дим от огнището; още съм далеко. Вървя . Сега пък гъста горичка лещак. Здраво преплетени клони - една гъста горска задруга - не ме пущат. - Иди си, викат, мини от другаде, какво се вреш тука! Но питам ли го него аз - лещака. Със силни ръце размятам клоните. А те, опират ли се опират, жилави, твърди, яки... Ох.
към текста >>

Но питам ли го него аз - лещака.
Високо се извива бял дим от огнището; още съм далеко. Вървя . Сега пък гъста горичка лещак. Здраво преплетени клони - една гъста горска задруга - не ме пущат. - Иди си, викат, мини от другаде, какво се вреш тука! Но питам ли го него аз - лещака. Със силни ръце размятам клоните. А те, опират ли се опират, жилави, твърди, яки... Ох. Чакай да видя сега дали наистина няма да ме пуснете да мина през вас. Ех, влязох, но до къде. Приличам на дива коза, заплела се с рогите си.
към текста >>

Малка пролука - провирам единия крак, после другия - после пак страшна борба с жилавия лещак.
Игличината извика всичките си другарки и те завъздишаха съжалително към мен. Горещо. Горещо. „Що се завираш тука - път няма ли за тебе”, подмята малко поточе. Колебанието ми е само миг. Раздрусвам клоните с всички сили и с повече от всички сили. Малка пролука - провирам единия крак, после другия - после пак страшна борба с жилавия лещак. И - ето ме вън. А каква картинка съм сега! Плитките ми се разплели, бузите горят. Кална - със съхнещи водорасли по скъсаните дрехи и обуща. Приближих се до огнището.
към текста >>

Може би изблъскани от живота, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват.
- Герой, каза, ти си герой, и ме помилва по бузата. Някой ми поднесе горещ чай с лимон и много захар. Гърлото ми бе изсъхнало, устните слепени от жажда. * * * Сега сме пак тук събрани край запаленото огнище. Сякаш сме корабокрушенци. Може би изблъскани от живота, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват. И хиляди още: „Защо, защо? ” Ние мислим за Учителя. Той и сега е с нас. Това е Неговата вечна задача - за сегашния живот, за хиляди още животи: преодолявай, преодолявай! Може би и сега, Той незабелязан ни посреща и навярно пак ни нарича „герои”.
към текста >>

90. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой.
Не, ние сме пред шеметно издигащите се планински масиви, които виждаме за първи път с всичката заплашителна красота на отвесните планински крепости, със зашеметяващите пропасти, със сипеите по които стъпваш внимателно, с високите върхове покрити със сняг, с цялата тази планинска верига, която се източва като огромна снага величествена и мощна, за да стигнеш до огромните паници - езера, чийто дъна блестят от чистота и камъчетата се четат, до ревящите планински потоци и искрящите водопади, които не хаят, когато се разбиват като снежен облак - имаш първа среща с планината и я гледаш възхитен, очарован, развълнуван - както никога не си гледал едно човешко произведение от архитектурен мащаб. Тогава ние си позволяваме един странен въпрос, чийто отговор подозираме. Ала не сме склонни в тоя час, стъпили на две хиляди метра над морското равнище да слушаме обясненията на модерната геологическа наука, която има данни за всичките геологически епохи и отдавна е съумяла на всичко да даде научни отговори. Да, тази наука знае всичко за произхода, образуването, състава, условията при които тия огромни планински гиганти са били образувани. Целия планински гигант стои пред нас, разпрострял своята огромна снага надлъж и нашир. Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой. Какво би могла да ни каже науката и как би отговорила на нашия странен въпрос? С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт!
към текста >>

91. 2. Поляната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Чрез нея както и чрез салона големия със катедрата, малкия с трапезите, откритата трапезария за летните дни, на двора дългите бели маси и надвисналите лещаци от цариградска порода, които наесен тупваха на земята едри и сладки; градините на Изгрева - всичко това представляваше живата обстановка, където голямото дело на Учителя получи своя прекрасен и внушителен облик и своята идейна реализация.
Блажено време - една макар и относителна демокрация, каквато бе възможна в нашата млада държава ни ти затваряше устата с пестник и не те гонеше от поляната, нито от планините, на бивак, край пламналите огньове. Цивилизацията - плановете: “грижите за човека”, “мероприятията за благото на страната”... всичките тези фрази звучаха странно, някак си печално подигравателно, някак си трагично модерни в тон с всичката обърканост на нашето време и с цялата перспективност на онова, което наричахме спокоен мирен живот, красиво съществувание - неща за които човекът никога няма да престане да мечтае. А ние, ние - на връх 77 година още треперехме за малката жилищна кубатура - не бяхме сигурни за няколко квадратни метра - няма ли да ти кажат: Трябват ни. Не знаеш, не знаеш, в тая голяма земя, която бе предвидила място за всички... Нека се върнем на темата и да приключим. Поляната, това беше красота, музика, движение, живот. Чрез нея както и чрез салона големия със катедрата, малкия с трапезите, откритата трапезария за летните дни, на двора дългите бели маси и надвисналите лещаци от цариградска порода, които наесен тупваха на земята едри и сладки; градините на Изгрева - всичко това представляваше живата обстановка, където голямото дело на Учителя получи своя прекрасен и внушителен облик и своята идейна реализация. Катедрата съществуваше някъде все така жива и светяща - ученик на земята няма без Учител, студент без професор е нещо немислимо, окултен ученик без Учител и катедра е също така несъвместимо и докато отношенията на обикновения ученик и студент на земята са конечни, за окултния ученик то е безконечно, обхваща цялата вечност. За него няма учебни срокове, ваканции и последна година, за него процеса на учението е непреривен. Винаги ще има ученици, винаги ще има Учители, винаги ще има установена обстановка в която няма да липсва учебна зала и катедра, поляна и малък салон, където колективния живот получава своя красив образ. Поляната никога няма да изчезне за нас. От нея винаги ще блика живот, винаги ще ни облива оня романтичен дъх, оная чиста атмосфера, наситена с тишина, мир, радост и веселие в които бе потопена нашата младост, където тя премина под лъчите на ранните утра с всичката прелест на дневното и вечерното небе.
към текста >>

92. 9. Под сянката на лешниците

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Стотина стъпки ни делят от ония пейки и маси, боядисани бяло, проточени до малката уличка, добре подържани под лешниковите храсти, разпрострели своите клони нашир, заякнали вече, за да се превърнат на гъст лещак - този жив декор, който не искаме да забравим, който не можем да забравим, действуващ магически на нашите сетива.
Всяка епоха имаше своите екзекутори - изключение нямаше и сега. Но винаги при тези случаи и през всичките времена има едно “но”. То крие ясно и четливо цялата история на голямата разруха, неизбежния край на всички нетленни неща и на всички човешки недомислия. Никак не ни е работа сега през това ясно мартенско утро да се впущаме в тая мрачна световна джунгла. Ние имахме съвсем друга цел, устремени към една хубост, която се мерна пред очите ни, грабна сърцето ни и ние решихме не друго, не, повярвайте, а слънцето, слънцето над Изгрева, слънцето, което щедро, любовно се изливаше като кипящи струи на водопад над Изгрева, над поляната, над градините, над дървените къщички, над разпънатите палатки през летния сезон и над това място, което сме набелязали в случая - двора - не голям, не малък пред салона. Стотина стъпки ни делят от ония пейки и маси, боядисани бяло, проточени до малката уличка, добре подържани под лешниковите храсти, разпрострели своите клони нашир, заякнали вече, за да се превърнат на гъст лещак - този жив декор, който не искаме да забравим, който не можем да забравим, действуващ магически на нашите сетива. Ето това искахме да разкажем, към тази красота е бил насочен устрема ни, този приказен и разкошен лещак, застанал като страж над целия Изгрев. Оттам ние минавахме, минавахме почти всеки ден, защото беше път. Сега за кой ли път ще минем с мислите си, с чувствата си, с душата си... И ще се помъчим, вярвайте, целия ще го нанесем на тия листи, да бихме могли от него да направим художествено табло, да би могло да се улови някак си с четка, с перо... Този къс от Изгрева, тая неразделна част на големия живот, където най-съществената контура, незабравимата, бихме казали, излъчваше топлота, мекота, красота. Една свежест и една необяснима грижа се излъчваше от тия лешникови дървета, осезаеми и живи, нека да твърдят естествениците, каквото си искат за тия представители на другите царства. Ние не знаем, кой се е погрижил да донесе тия насаждения и дали те били поръчани и посадени по точно указание на тая южна част, за да стоят като жив пояс и страж и ограждат двора, за да го наситят с покой, тишина и мека сянка.
към текста >>

Ето това искахме да разкажем, към тази красота е бил насочен устрема ни, този приказен и разкошен лещак, застанал като страж над целия Изгрев.
Но винаги при тези случаи и през всичките времена има едно “но”. То крие ясно и четливо цялата история на голямата разруха, неизбежния край на всички нетленни неща и на всички човешки недомислия. Никак не ни е работа сега през това ясно мартенско утро да се впущаме в тая мрачна световна джунгла. Ние имахме съвсем друга цел, устремени към една хубост, която се мерна пред очите ни, грабна сърцето ни и ние решихме не друго, не, повярвайте, а слънцето, слънцето над Изгрева, слънцето, което щедро, любовно се изливаше като кипящи струи на водопад над Изгрева, над поляната, над градините, над дървените къщички, над разпънатите палатки през летния сезон и над това място, което сме набелязали в случая - двора - не голям, не малък пред салона. Стотина стъпки ни делят от ония пейки и маси, боядисани бяло, проточени до малката уличка, добре подържани под лешниковите храсти, разпрострели своите клони нашир, заякнали вече, за да се превърнат на гъст лещак - този жив декор, който не искаме да забравим, който не можем да забравим, действуващ магически на нашите сетива. Ето това искахме да разкажем, към тази красота е бил насочен устрема ни, този приказен и разкошен лещак, застанал като страж над целия Изгрев. Оттам ние минавахме, минавахме почти всеки ден, защото беше път. Сега за кой ли път ще минем с мислите си, с чувствата си, с душата си... И ще се помъчим, вярвайте, целия ще го нанесем на тия листи, да бихме могли от него да направим художествено табло, да би могло да се улови някак си с четка, с перо... Този къс от Изгрева, тая неразделна част на големия живот, където най-съществената контура, незабравимата, бихме казали, излъчваше топлота, мекота, красота. Една свежест и една необяснима грижа се излъчваше от тия лешникови дървета, осезаеми и живи, нека да твърдят естествениците, каквото си искат за тия представители на другите царства. Ние не знаем, кой се е погрижил да донесе тия насаждения и дали те били поръчани и посадени по точно указание на тая южна част, за да стоят като жив пояс и страж и ограждат двора, за да го наситят с покой, тишина и мека сянка. Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре.
към текста >>

Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено.
Оттам ние минавахме, минавахме почти всеки ден, защото беше път. Сега за кой ли път ще минем с мислите си, с чувствата си, с душата си... И ще се помъчим, вярвайте, целия ще го нанесем на тия листи, да бихме могли от него да направим художествено табло, да би могло да се улови някак си с четка, с перо... Този къс от Изгрева, тая неразделна част на големия живот, където най-съществената контура, незабравимата, бихме казали, излъчваше топлота, мекота, красота. Една свежест и една необяснима грижа се излъчваше от тия лешникови дървета, осезаеми и живи, нека да твърдят естествениците, каквото си искат за тия представители на другите царства. Ние не знаем, кой се е погрижил да донесе тия насаждения и дали те били поръчани и посадени по точно указание на тая южна част, за да стоят като жив пояс и страж и ограждат двора, за да го наситят с покой, тишина и мека сянка. Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре. Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено. През горещите лета те стояха там като завеси и пазеха сянка. Под разшумелите се клони, отрупани с широки листа, стигащи до главите ни, те приличаха на ветрила, които ни разхлаждаха. В тази рамка най-често виждахме Учителя, седнал на средната маса да взима всекидневния обяд; тук беше лятната трапезария. Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук зелено и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу. Една част от двора пред големия салон и приемната стая беше застлана с цветна мозайка, която нашите майстори братя умееха да я подържат грижливо.
към текста >>

Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук зелено и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу.
Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре. Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено. През горещите лета те стояха там като завеси и пазеха сянка. Под разшумелите се клони, отрупани с широки листа, стигащи до главите ни, те приличаха на ветрила, които ни разхлаждаха. В тази рамка най-често виждахме Учителя, седнал на средната маса да взима всекидневния обяд; тук беше лятната трапезария. Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук зелено и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу. Една част от двора пред големия салон и приемната стая беше застлана с цветна мозайка, която нашите майстори братя умееха да я подържат грижливо. Един цветен бордюр от живи цветя калдъръм чета - тия колкото красиви, толкова и нежни в своята цветна фееричност с твърди листенца отделяше мозайката от останалата част на двора и когато слънцето грееше, те стихийно се надпреварваха да цъфтят. Не ухаеха, ала пищната багра грабваше очите и очароваше сърцето, жълто и червено преплитаха се и се точеха като тясна разкошна пътечка; толкова хубост имаше в това и кой ли изряден вкус беше избрал тъкмо тази украса... Малко по нататък беше цветната градина изключително от рози, които цъфтяха и ухаеха от май до края на есента. А и на празното място докъдето масите не стигаха имаше един триъгълник - градина. И тук рози и други подбрани цветя, беше истинска феерия да гледаш този букет, зад който стоеше една трудолюбива ръка, една жена в напреднала възраст, издръжлива и права, влюбена в цветята да ги реди непрестанно - сестра Янакиева, която поддържаше цялата цветна украса на този светещ двор - нашата обич към нея.
към текста >>

Нека ни бъде позволено да се върнем на оная маса наредена под лещака, тая слънчева трапезария, съществуваща единствено тук на открито при много слънце и много въздух.
Не ухаеха, ала пищната багра грабваше очите и очароваше сърцето, жълто и червено преплитаха се и се точеха като тясна разкошна пътечка; толкова хубост имаше в това и кой ли изряден вкус беше избрал тъкмо тази украса... Малко по нататък беше цветната градина изключително от рози, които цъфтяха и ухаеха от май до края на есента. А и на празното място докъдето масите не стигаха имаше един триъгълник - градина. И тук рози и други подбрани цветя, беше истинска феерия да гледаш този букет, зад който стоеше една трудолюбива ръка, една жена в напреднала възраст, издръжлива и права, влюбена в цветята да ги реди непрестанно - сестра Янакиева, която поддържаше цялата цветна украса на този светещ двор - нашата обич към нея. Това беше. Успяхме или не, нека ония които познаваха този пейзаж и се възхищаваха от него, не ни упрекнат, че не казахме всичко, нека ни простят, ако не успяхме картинно и живо да го изразим; а на ония, които не са го видели, пожелаваме им да се пренесат мислено на това място, което за всички стъпили за първи път там, казваха: “Кът от рая”. Нека ни бъде позволено да се върнем на оная маса наредена под лещака, тая слънчева трапезария, съществуваща единствено тук на открито при много слънце и много въздух. Към слънцето ние имахме отношение, затова и никой не се пазеше от него, никой не разпъваше чадър срещу него, носехме само леки шапки през най-горещите дни. Ранното слънце през пролетта и това през лятото обагряше нашите лица и кожата ни имаше здрав и изпечен вид, един приятен загар и лицата изглеждаха хубави в този тен - признак за един природосъобразен режим на живот... Това място, този двор, както казахме не беше голямо, но беше странно, което констатираме той събираше и малко и много хора; не изглеждаше многолюдно, когато по време на съборите от цялата страна се стичаха масово приятелите. За всеки сякаш имаше определено място, всеки имаше къде да застане, за да вижда и слуша всичко, което ставаше. Само масите тогава набързо се увеличаваха, точеха се, сгъстяваха се и обедите ставаха по всички правила на реда и дисциплината. Кухнята тогава се оказваше малка за големите казани затова в началото на двора набързо пак майстори - зидари монтираха удобни огнища, печки за големите чайници, които вряха непрестанно.
към текста >>

Беше и голяма радост да бъдеш на тези трапези по време на годишните ни празници и по време на съборите, когато сърцето се пълнеше и празнеше от простия факт, че тия хора с които не си успял да размениш и дума дори, ти са близки, отдавна познати, наричат се по между си - братя и сестри, че сутрин рано заедно с тях си слушал беседа, после си играл Паневритмия на поляната, после си закусил на една трапеза, после, после през целия ден, дълъг, съборен си бил заедно с всички, пял си, разговарял си, разменял си мисли и през време на закуската, обеда и вечерята под лещака е бил Той на средната маса, виждаш Го, слушаш Го.
Днес знаем - но нека не докоснем тук тази тема, която вече е изразена другаде. Нека сега не нарушим пълнотата на този пейзаж, който се силим да нарисуваме пестеливо и изящно. Беше чудесно всичко, беше вълшебно, беше празнично. Истинска радост да стъпиш на това място да седнеш на тези пейки, да опиташ простата картофена супа - постна само с малко лимон, чер пипер и магданоз през ония петъци, когато приключвахме седмична почивка. Един ден през седмицата ние не взимахме никаква храна и вода. Беше и голяма радост да бъдеш на тези трапези по време на годишните ни празници и по време на съборите, когато сърцето се пълнеше и празнеше от простия факт, че тия хора с които не си успял да размениш и дума дори, ти са близки, отдавна познати, наричат се по между си - братя и сестри, че сутрин рано заедно с тях си слушал беседа, после си играл Паневритмия на поляната, после си закусил на една трапеза, после, после през целия ден, дълъг, съборен си бил заедно с всички, пял си, разговарял си, разменял си мисли и през време на закуската, обеда и вечерята под лещака е бил Той на средната маса, виждаш Го, слушаш Го. Какви дни, часове, мигове, тук на открито на пейките под сянката на лешниковите дървета, или в прохладната вечер ставаха срещите с Него, спонтанни и естествени, разменял си мисъл, слушал си съвети, споделяше и разтоварваше мъката си. Всичко тук течеше естествено, равно, пееше един живот бълбукаше като голям извор, туптеше като голямо сърце, жареше като наковалня, където се ковеше новото съзнание на човека и където през всичкото време и случаи се носеха звуците на Неговите песни. Неговата музика беше жива, ободряваща, сладка и дълбока. Пееха всички, толкова много се държеше на музиката, пееха както можеха и колкото можеха на това място, на този двор с многото слънчев блясък, с многото аромат на цъфтящите цветя и рози, със скромната красота на калдъръм четата, и незабравимия лещак и с един почитател на музиката, любител цигулар, възторжен и вдъхновен по всяко време с цигулка на ръка да води цялото хорово пеене на Братството, независимо дали се намира вътре в салона по време на школните часове, или на двора след обедите и вечерите, или на поляната след Паневритмията, или на Рила по-късно всред пламналите огньове вечер да свири и да дирижира без палка голямото пение на Братството - брат Симеонов - неизменна фигура по време на всичките празници - нашата благодарност. Не се забравят тези неща, не изгасват тези чувства.
към текста >>

Пееха всички, толкова много се държеше на музиката, пееха както можеха и колкото можеха на това място, на този двор с многото слънчев блясък, с многото аромат на цъфтящите цветя и рози, със скромната красота на калдъръм четата, и незабравимия лещак и с един почитател на музиката, любител цигулар, възторжен и вдъхновен по всяко време с цигулка на ръка да води цялото хорово пеене на Братството, независимо дали се намира вътре в салона по време на школните часове, или на двора след обедите и вечерите, или на поляната след Паневритмията, или на Рила по-късно всред пламналите огньове вечер да свири и да дирижира без палка голямото пение на Братството - брат Симеонов - неизменна фигура по време на всичките празници - нашата благодарност.
Един ден през седмицата ние не взимахме никаква храна и вода. Беше и голяма радост да бъдеш на тези трапези по време на годишните ни празници и по време на съборите, когато сърцето се пълнеше и празнеше от простия факт, че тия хора с които не си успял да размениш и дума дори, ти са близки, отдавна познати, наричат се по между си - братя и сестри, че сутрин рано заедно с тях си слушал беседа, после си играл Паневритмия на поляната, после си закусил на една трапеза, после, после през целия ден, дълъг, съборен си бил заедно с всички, пял си, разговарял си, разменял си мисли и през време на закуската, обеда и вечерята под лещака е бил Той на средната маса, виждаш Го, слушаш Го. Какви дни, часове, мигове, тук на открито на пейките под сянката на лешниковите дървета, или в прохладната вечер ставаха срещите с Него, спонтанни и естествени, разменял си мисъл, слушал си съвети, споделяше и разтоварваше мъката си. Всичко тук течеше естествено, равно, пееше един живот бълбукаше като голям извор, туптеше като голямо сърце, жареше като наковалня, където се ковеше новото съзнание на човека и където през всичкото време и случаи се носеха звуците на Неговите песни. Неговата музика беше жива, ободряваща, сладка и дълбока. Пееха всички, толкова много се държеше на музиката, пееха както можеха и колкото можеха на това място, на този двор с многото слънчев блясък, с многото аромат на цъфтящите цветя и рози, със скромната красота на калдъръм четата, и незабравимия лещак и с един почитател на музиката, любител цигулар, възторжен и вдъхновен по всяко време с цигулка на ръка да води цялото хорово пеене на Братството, независимо дали се намира вътре в салона по време на школните часове, или на двора след обедите и вечерите, или на поляната след Паневритмията, или на Рила по-късно всред пламналите огньове вечер да свири и да дирижира без палка голямото пение на Братството - брат Симеонов - неизменна фигура по време на всичките празници - нашата благодарност. Не се забравят тези неща, не изгасват тези чувства. Не правим опит да уловим и изразим неизразимото, което тук изглеждаше несъизмеримо и неокачествимо. Как и с какво да го сравниш; по съдържание то беше не само дълбоко и красиво, то бе наситено бихме казали с обич, с любов, нови отношения, които добиваха плътност, устойчивост през едно крайно преходно време. Всеки час прекаран под сянката на лещака не се забравя, нека не се видят многото повторения, лещакът тук беше и основната контура. Лешниковите насаждения, които живи бяхме за наша скръб да присъствуваме на тяхното поражение и на тяхната кончина.
към текста >>

Всеки час прекаран под сянката на лещака не се забравя, нека не се видят многото повторения, лещакът тук беше и основната контура.
Неговата музика беше жива, ободряваща, сладка и дълбока. Пееха всички, толкова много се държеше на музиката, пееха както можеха и колкото можеха на това място, на този двор с многото слънчев блясък, с многото аромат на цъфтящите цветя и рози, със скромната красота на калдъръм четата, и незабравимия лещак и с един почитател на музиката, любител цигулар, възторжен и вдъхновен по всяко време с цигулка на ръка да води цялото хорово пеене на Братството, независимо дали се намира вътре в салона по време на школните часове, или на двора след обедите и вечерите, или на поляната след Паневритмията, или на Рила по-късно всред пламналите огньове вечер да свири и да дирижира без палка голямото пение на Братството - брат Симеонов - неизменна фигура по време на всичките празници - нашата благодарност. Не се забравят тези неща, не изгасват тези чувства. Не правим опит да уловим и изразим неизразимото, което тук изглеждаше несъизмеримо и неокачествимо. Как и с какво да го сравниш; по съдържание то беше не само дълбоко и красиво, то бе наситено бихме казали с обич, с любов, нови отношения, които добиваха плътност, устойчивост през едно крайно преходно време. Всеки час прекаран под сянката на лещака не се забравя, нека не се видят многото повторения, лещакът тук беше и основната контура. Лешниковите насаждения, които живи бяхме за наша скръб да присъствуваме на тяхното поражение и на тяхната кончина. Неумолимия топор беше ги изкоренил до корен пред очите ни настръхнахме, както един ден на Бивака на Витоша един горски пред очите ни застреля една кучка, която беше бременна. Тогава още разбрахме, че нещо ще се случи, ние само можахме да охнем и да стискаме зъби, горският беше готов да застреля и нас, ако му кажем дума - чухме, че някой писна и толкова. Нямахме нищо общо с подобна жестокост. Още виждаме белите сърцевини на клоните и разпъртушинените листа по цялото протежение като сразени войници, легнали покорно над дръвника - тия велики мълчаливци, тая сеч и тази разруха имаше какво да каже, имаше в какво да обвинява нашата угледна, ала ледена цивилизация.
към текста >>

Наистина всичко беше много хубаво, макар и много просто с дъх на рози и бор, с дъх на-зряла пшеница - българска и с този забележителен лещак... Големият Българин щеше да добави: Можеше да стане другояче, можеше да се случи великото... ако ме слушаха!
Ние само ще свидетелствуваме за хубостта и радостта, за живота, които посетиха земята, за голямото духовно съкровища свалено на земята, за всичката благодат и милост Божия които благоволиха да изберат не друга страна, а България за Негов пристан. Този най-съществе факт никой не ще успее да омаловажи, да унищожи, да стъпче или изкриви. Всичко свидетелствува за Него - всичко, дори и тия парчета земя по които Той е стъпвал. Ще кажат някога: Под тези монументи, под тези многоетажни жилища лежеше Изгрева. Там живя Той и мястото приличаше на рай. Наистина всичко беше много хубаво, макар и много просто с дъх на рози и бор, с дъх на-зряла пшеница - българска и с този забележителен лещак... Големият Българин щеше да добави: Можеше да стане другояче, можеше да се случи великото... ако ме слушаха! Аз им бях най-големият приятел, приятел на целия народ - българския, който ме отрече днес, но който ще ме приеме утре. Не се рита срещу остен, не се стреля срещу небето, нито срещу океан, нито срещу Любовта, а Той бе и трите заедно по призвание, по възможности и по сила. Това предстоеше не само да се провери, но и да се опита. Неговото дело беше с бъдеще, нямаше да престане да се разкрива, да се опита, да се използува. Времето щеше да покаже.
към текста >>

93. 13. Красивата уличка

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Тя водеше към салона, към Неговата приемна, към трапезарията, към пейките под лещаците.
За всичко което тя беше, ние я обичахме и не искаме да я забравим, тя беше частичка от цялата оная панорама, която очертаваше целия наш живот на Изгрева, нашите традиции, празници, оня чист акварел, където цъфтеше и ухаеше Неговото дело. Още сме живи да минаваме по нея и колко пъти ще минем по нея в този вид, в който си я знаем - неизвестно. И нека ни питат: Защо собствено ни запознавате с нея? И какво имате да ни кажете за нея - уличка, дребна работа, мъничка ивица в голямата земя... Тя беше светла. Тя беше чиста. Тя водеше към салона, към Неговата приемна, към трапезарията, към пейките под лещаците. Днес тя е вече обезобразена - телена мрежа я огражда от двете й страни, бодлива и стръвна я прегражда и откъсва от салона, там, където тя извива, построено е отходно място. А на отвъдния край дето някога се белееше къщичката на Б. Боев бяха настанени хора от малцинството и целия този ъгъл приличаше на катун с всякакви отпадъчни материали, струпани там. Две цигански семейства бяха настанени там. Къщата на Б.
към текста >>

94. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Тая малка площ - гола и самотна някога, обърната с лице към Витоша като голяма паница, събираща като леща, превърнат от Него и от учениците в малък рай с цветни градини, хладни и цветни, с малки къщички с градинки, с всичката скромност излята тук, с всичката тишина в чийто прегръдки почиваше Изгрева.
Нека не се отклоняваме. "Мястото ми е празно горе, когато съм тук, и тук когато ще бъда горе”. Тук на Земята - ето кое вълнува и привлича нашата мисъл, това място тук на Земята - когато един ден “аз няма да съм тук. Който иска може да го заеме." С пираш се обзет от вълнението, което те обхваща когато заставаш мислено пред оня бял саркофаг, където беше положено Неговото тяло в големия салон през 1944 год., през месец декември 27. След това, близо тридесет години оттогава, заставаш на същото място - тоя легендарен кът на нашата земя наречен “Изгрев”. Тая малка площ - гола и самотна някога, обърната с лице към Витоша като голяма паница, събираща като леща, превърнат от Него и от учениците в малък рай с цветни градини, хладни и цветни, с малки къщички с градинки, с всичката скромност излята тук, с всичката тишина в чийто прегръдки почиваше Изгрева. Изграденият Изгрев. Един миг от миналото и от настоящето. Изгрев вече не съществува и в това, и в това несъществуване на Изгрев се включва идеята когато “мястото ми тук остане празно”. Какъв свят!... Какъв век!...
към текста >>

95. 81. Статията „Трудова Братска Задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 5, бр. 58. Общочовешко братство. Бележки на съставителя д-

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
към текста >>

96. Лъжеучителя Михаил Иванов / Вергилий Кръстев.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Първородство за паница леща - с.
Виж „Изгревът”, том IV, с. 638-639 и с. 641-642. Бележки на Вергилий Кръстев. 6.1. Получаване на пари във валута - с. 638, точка 11. 6.2. Първородство за паница леща - с. 639, точка 13-15. 6.3. Българи - просяци към чужденците - с. 641, точка 21. 7. Виж „Изгревът, том VI, с. 389-390, спомени на Златка Георгиева Константинова. 7.1.
към текста >>

97. 135. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пред прага на Новата епоха. Отечествения фронт в природата, човека и обществото. Резюме от беседата, 22.10.1944 г.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули.
Според мене един Отечествен фронт има в света. Цялта природа е Отечествен фронт. Ние сме за този отечествен фронт, той си съществуваше в природата, и се радвам, че е дошъл и в България. Апелирам към всички българи да служат на Отечствения фронт. А трябва да се знае, че само с любовта може да се служи на този Отечествен фронт. В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули. И сега в Отечествения фронт има само четири партии - партията на главата - „Звено”, партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз, и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти. Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действуват като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм. Щом се наруши равновесието на силите, правят се погрешки, които трябва да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи.
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 31

Разговори за боб и леща – стр.54 7.6.
храни куче да те разкъса – стр.52 7.1. Живият Пророк – стр.52 7.2. Кражбата на време и сили, средства и младост – стр.52 7.3. Многото врагове на Борис – стр.53 7.4. Кражбата на идеите ми – стр.54 7.5. Разговори за боб и леща – стр.54 7.6. Черупките, изхвърлени на брега на морето и снимките – стр.55 7.7. Дебелият кол за злите кучета – стр.56 7.8. Двата песа разкъсват крака на комшията му – стр.57 7.9. Храни куче да те лае. храни куче да те разкъса – стр.58 8.
към текста >>

99. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

ТОМ 31

Разговори за боб и леща – стр.54 7.6.
храни куче да те разкъса – стр.52 7.1. Живият Пророк – стр.52 7.2. Кражбата на време и сили, средства и младост – стр.52 7.3. Многото врагове на Борис – стр.53 7.4. Кражбата на идеите ми – стр.54 7.5. Разговори за боб и леща – стр.54 7.6. Черупките, изхвърлени на брега на морето и снимките – стр.55 7.7. Дебелият кол за злите кучета – стр.56 7.8. Двата песа разкъсват крака на комшията му – стр.57 7.9. Храни куче да те лае. храни куче да те разкъса – стр.58 8.
към текста >>

100. 3.10. Върволицата от хора, които ми пречеха

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

" А тя ми каза: „Ами разговаряме за боб и за леща." - „Как така за боб и леща?
За всяко нещо аз съм се борел! За всяко нещо аз съм давал живот, давал съм сили! Аз съм драпал с нокти и с ръце, със зъби и лакти, за да отскубна нещо, и това нещо да бъде част от някакъв спомен, да го запиша и да го оставя за следващите поколения. А те през това време бяха заети, и се занимаваха с тази върволица от хора. И когато аз запитах веднъж Мария Тодорова: „Добре де, какво разговаряте с тези хора? " А тя ми каза: „Ами разговаряме за боб и за леща." - „Как така за боб и леща? " - „Ами така - боб и леща, за обикновени работи." И аз казвам: „Значи тези хора се занимават с боб и леща, и ми крадат от моето време за което аз съм изпратен при вас? Ами те са ваши врагове! Врагове на моята програма! " И така беше, така беше и така остана. Така, че нашите срещи се осъществяваха два пъти седмично.
към текста >>

" - „Ами така - боб и леща, за обикновени работи." И аз казвам: „Значи тези хора се занимават с боб и леща, и ми крадат от моето време за което аз съм изпратен при вас?
За всяко нещо аз съм давал живот, давал съм сили! Аз съм драпал с нокти и с ръце, със зъби и лакти, за да отскубна нещо, и това нещо да бъде част от някакъв спомен, да го запиша и да го оставя за следващите поколения. А те през това време бяха заети, и се занимаваха с тази върволица от хора. И когато аз запитах веднъж Мария Тодорова: „Добре де, какво разговаряте с тези хора? " А тя ми каза: „Ами разговаряме за боб и за леща." - „Как така за боб и леща? " - „Ами така - боб и леща, за обикновени работи." И аз казвам: „Значи тези хора се занимават с боб и леща, и ми крадат от моето време за което аз съм изпратен при вас? Ами те са ваши врагове! Врагове на моята програма! " И така беше, така беше и така остана. Така, че нашите срещи се осъществяваха два пъти седмично. Обикновено в ден сряда, а другата среща беше в събота или неделя, в зависимост от моето свободно време като лекар.
към текста >>

НАГОРЕ

0.78745198249817