НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_03 ) Езикът на Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в
леглото
.
Например погледна една стара книга и казвам, че няма нищо в нея, обаче дойде друг и твърди, че тя е много интересна. Кой е прав? Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него. В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките.
Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в
леглото
.
После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия.
към текста >>
2.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На обед си почивал, както обикновено, но по едно време се намерил в средата на стаята и вижда тялото си, проснато на
леглото
и със затворени очи.
Това, което ти говори гласът, после го проверяваш. Един брат попита за излъчването. Излизането от тялото, излъчването е за малцина. Преди години един български писател дойде да ми разкаже своите преживелици, които не искаше да споделя с други. Той мислеше, че е умопобъркан.
На обед си почивал, както обикновено, но по едно време се намерил в средата на стаята и вижда тялото си, проснато на
леглото
и със затворени очи.
Някой зад него му говорел: „Това си ти.“ А той казал: „Ако това тяло съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм? “ Подхванали го и го сложили вътре в този, който лежал. Казах му: „Твоето духовно тяло се е отделило от физическото. Онзи, който е гледал, си бил ти в духовното си тяло.“ А той си призна: „Цяла седмица не съм спал, страх ме е да не се случи пак.“ Казах му: „Не бой се. Няма да ти се случва често.
към текста >>
3.
5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
веднага скочи, седна в
леглото
и каза: „Учителю, напълно съм здрава!
направи това, но не оздравя. На другия ден поканиха Учителя да я посети. Когато влезе в стаята ѝ, Той я разпита подробно какво чувства и след това поиска една цигулка. Изсвири и изпя песента „Благославяй, душе моя, Господа“. Щом свърши, сестра Д.
веднага скочи, седна в
леглото
и каза: „Учителю, напълно съм здрава!
Ще стана да шетам. Как да благодаря? “ Учителя и каза: „Като извършиш най-малката добрина.“ *** През есента на 1933 г.
към текста >>
Сестрата му казва: „Мен Учителя ме повдигна за един ден, след като бях два месеца на
легло
.
Брат В. от Ботевград през август 1952 г. заболява, коремът му отича. Болестта го събаря и не се вижда изход от положението. Вечерта братът отива при една наша сестра, силно разтревожен, че ще остави домашните си в крайно объркани материални работи.
Сестрата му казва: „Мен Учителя ме повдигна за един ден, след като бях два месеца на
легло
.
Не може да не помогне и на теб.“ Уговорят се още същата вечер да направят обща молитва, като всеки остава в дома си, и в 22 ч. казват в следния ред: Добрата молитва, 91-и псалм, Молитва на Царството, Отче наш, Молитва към Бога за излекуване и обръщение към Учителя за помощ. Още същата вечер брат В. е напълно здрав. ***
към текста >>
4.
7_08 ) Страданията водят към добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в
леглото
си.
Правиш една услуга не на себе си, а на другите и същевременно с това помагаш и на себе си. Небето и адът са два контраста. В Небето е Радостта, а в ада – скръбта. Жителите на Небето искат да повдигнат тези, които са в ада, а тези, последните, искат да свалят другите при себе си. Не може да отречем, че има излишни страдания.
Например ядеш мъчно смилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки; излишно е, има да се въртиш в
леглото
си.
Като дойде някое страдание, знай, че то ще донесе Божие благословение, защото ако не дойде, ще се случи друго нещастие. Един човек ми се оплака: „Изкълчих си крака“; казах му: „Много добре е станало. Ти беше намислил да убиеш един човек, но благодари, защото сега не би го направил.“ Той си призна: „Да, това е вярно. Отде го знаеш? “ Някой път страданието предотвратява по-големи нещастия.
към текста >>
5.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В кошарата, където са овцете, ще си направи едно по-високо
легло
и там ще спи.
1.10. През май ще се съберат сто връхчета от млади борови клонки, ще се турят в един съд с един литър вода, за да врат един-два часа, докато омекнат. След това ще се тури един килограм захар да поври още малко, докато се стопи захарта, и смолата на боровите връхчета ще излезе във водата. Това ще се яде по една супена лъжица сутрин, на обед и вечер преди ядене, заедно с боровите връхчета. 1.11. Лежане при овце. Болният да прекара няколко летни месеца при овцете, защото ще почерпи от тях жизнен магнетизъм.
В кошарата, където са овцете, ще си направи едно по-високо
легло
и там ще спи.
Магнетизмът на овцете лекува. 1.12. Болният да яде суров чесън. Ако човек яде чесън и има туберкулоза, ще се излекува, а ако няма, няма да го хване. Но, разбира се, трябва да се спазва съчетанието на храните. Например не може да се съчетава прясно мляко с чесън.
към текста >>
6.
22) Други болести
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема
легло
“.
През 1918 г. осемгодишно момиченце на една наша сестра беше ранено от шрапнел при връщането на войските, когато в Княжево ставаха сражения. Ръката се инфектира. Цяла година момичето стоя в болницата и го изписаха. В ръката му имаше зелена и тъмна гной, но отгоре раната беше затворена.
От италианската санитарна мисия в Княжево заявиха: „Позволете да се отреже ръката или си вземете детето, защото заема
легло
“.
Заведоха детето при Учителя. Той каза: Ще мине. Няма да се реже ръката. Всяка сутрин да се прави слънчева баня на първите слънчеви лъчи.
към текста >>
7.
35) Криволинейни и праволинейни сънища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на
леглото
остават да почиват само физическото и етерното тяло.
През целия ден тялото е активно и при усилената дейност на органите става разрушение на тяхната материя, при което се образуват отрови. През деня образуването на отрови е по-силно, отколкото изхвърлянето им, и затова именно вечер, след работа, те са причина за умората. По време на сън тялото си почива и тогава органите могат да се освободят по-бързо от отровите, отколкото денем. Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток.
Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на
леглото
остават да почиват само физическото и етерното тяло.
През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм. Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне. Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа.
към текста >>
8.
36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят
леглото
, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм.
Обикновено тези, които имат проблема заекване, говорят с прибежки и нервно. За да отвикнат, нека да правят следното: 16.1. Всякога да поемат дълбоко въздух и преди да вземат думата, да направят дълбоко дишане. 16.2. Почнат ли да говорят, да подхванат речта с бавно темпо. 16.3. Всяка вечер да си мият краката с топла вода, и то пак съвсем бавно, като движат ръцете си по краката с бавни движения; така с воля ще привикнат към нужната умереност.
16.4. Когато нареждат някои прибори върху масата или книги по рафтовете, или когато си оправят
леглото
, или пък когато разтребват една стая, да мислят над всяко движение и да го приучват към ритъм.
В началото е нужно да вършат всичко подчертано бавно, за да калят волята си с отмерени движения, което ще се отрази и на говора. 16.5. Майката да разказва с изразителен глас на детето си неща, които да са изпълнени с доброта и красота, после да го подканва то да ги разкаже и да следи изговора. Изобщо, да се създаде около детето една среда на мекота и разбирателство. 16.6. Детето да направи дълбока вдишка и при издишване да изговори съвсем бавно една дума, например „благост“, като я изговори няколко пъти. После по същия начин да произнася думата „мир“.
към текста >>
9.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към
леглото
и когато то се събуди, вижда се пришито.
НИЕ ГРАДИМ На 11 май 1937 г. излязохме на Витоша и около Учителя се състоя следният разговор: Сега тук ние сме в Онзи свят и около нас има много скъпоценности, но вие не ги виждате, защото ако ги видите, ще искате да ги вземете за себе си. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние.
Вие сте като едно дете, заспало в завивките, които другарчетата му зашиват към
леглото
и когато то се събуди, вижда се пришито.
Вие ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, ако по време на спане нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви пришият към кревата и щом се събудите, виждате се пришити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Това значи, че сте вързани. Но всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са за ваше добро.
към текста >>
10.
49) Обнова, обновление, обновители, обновителни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това упражнение може да се направи и в стаята, но на
леглото
, а не на пода.
Седемдесет и две, това е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм – толкова много, че може да помага на другите. В града всеки един от вас се тревожи от много неща и губи сили. Вследствие на изтеглянето на такива сили от човека се явява неврастенията. Това упражнение не бива да се прави там, където са стъпвали много хора, тъй като там има много електричество и не е чисто влиянието.
Това упражнение може да се направи и в стаята, но на
леглото
, а не на пода.
Малкото, което запомните, упражнявайте го и то ще ви принесе полза. Упражнявайте се сутрин, на обед или вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас, те съставляват една наука и ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо опитайте вие тези неща, а щом забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди това чакайте, докато потечете като една чешма.
към текста >>
11.
60) Планина на знанието и самоусъвършенстването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дъщерята на този човек е на
легло
и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“.
Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб. Господ пък ти казва: „Като влезеш, сърцето му ще бъде меко.
Дъщерята на този човек е на
легло
и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“.
Ще ти определят една стая и ще лекуваш дъщеря му, тя ще оздравее. Ти ще ѝ препоръчаш да чете, ще ѝ посочиш над кой пасаж да се спре и да помисли. Като си завършиш работата, ще те изпратят така: „Елате пак, домът ни е отворен за вас“. Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“.
към текста >>
12.
81) Разговор с пловдивските семинаристи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тялото, което лежало в
леглото
, е временната къща.
Ще ви приведа един прост пример, за да се види кое остава у човека. Познавах един българин, който бе твърде чувствителен, имаше висше образование и издаваше книги. Веднъж дремнал следобед и се видял издигнат в стаята над тялото си. Той имал излъчване. Този, който стоял сред стаята и гледал легналото тяло, е реалният човек.
Тялото, което лежало в
леглото
, е временната къща.
Учените правят ред опити как да се извади двойникът на човека.Тялото е според двойника – той има очи, нос, уста, уши. Двойникът излиза, а на кревата лежи само обвивката. Учените слагат една бучка захар в устата на тялото и то мълчи, не реагира. Но щом бучката захар е в устата на двойника, човекът от кревата казва: „Това е захар! “ Този свят е в Онзи свят.
към текста >>
13.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Който ви обича, той може да ви дигне от
леглото
, ако сте болни.
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на Любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича?
- Който ви обича, той може да ви дигне от
леглото
, ако сте болни.
При Любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка и веднага пред него ще се появи трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива. Какво изисква Любовта от човека? - Да обича всички без те да знаят, да вярва във всички без те да подозират.
към текста >>
14.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Там видяла, че кракът й е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на
легло
.
Той цитира и следния интересен пример: една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата, и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствала, че кракът й силно заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от мястото му. С разтривки едвам се довлякла у дома си.
Там видяла, че кракът й е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на
легло
.
б/ Д-р Фокашон е правил следния опит: хипнотизира едно лице, написва с обикновен молив върху кожата на ръката му една дума и му казва, че в 4 часа след обед на мястото на тази дума ще бликне кръв. Събужда го, и наистина, към 4 ч. след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче.
към текста >>
15.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на
леглото
е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр.
„От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си.
Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на
леглото
е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр.
Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува.
към текста >>
16.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно
легло
да е, пак ще оздравее.
Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %.
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно
легло
да е, пак ще оздравее.
Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е?
към текста >>
17.
22. Ученик (Продължение)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава той ще оздравее и ще стане от
леглото
.
Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора.
Тогава той ще оздравее и ще стане от
леглото
.
Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога.
към текста >>
18.
Екскурзия на 3 май 1926 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То може да се прави и в стая, но на
леглото
, не на пода, дето се стъпва.
72 - това е мярката. Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и на другите. В града губим много. Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие на това се явява неврастенията. Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто.
То може да се прави и в стая, но на
леглото
, не на пода, дето се стъпва.
Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука.
към текста >>
19.
Екскурзия на 24 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дъщерята на този човек е болна, на
легло
.
И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб". Но Господ казва: „Ти като влезеш, сърцето му ще бъде меко".
Дъщерята на този човек е болна, на
легло
.
Ти ще кажеш: „Не бойте се, това ще се уреди, след 5-6 деня тя ще бъде здрава! " Ще ти определят една стая, където ще спиш. Дъщерята ще оздравее. Ти ще й кажеш: „Ето, давам ти една книжка, ще я прочетеш, на този пасаж ще се спреш". На бащата ще препоръчаш едно нещо, на нея друго.
към текста >>
20.
Излъчването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
" Онзи ме вдигна и ме сложи вътре в този, който лежеше на
леглото
".
Аз мисля, че съм побъркан. Не искам да го кажа на други, а само на теб. На обед си почивам, но по едно време се намирам в средата на стаята и виждам тялото си, легнал съм със затворени очи. И някой зад мене ми говори: „Това си ти". Аз казвам: ,Ако това тяло съм аз, аз, който гледам, кой съм?
" Онзи ме вдигна и ме сложи вътре в този, който лежеше на
леглото
".
Казах му: Твоето духовно тяло се е отделило от физическото. Онзи, който е гледал, си бил ти в духовното си тяло. - „Цяла седмица не съм спал, страх ме е да не се повтори това". - Не бой се. Няма да ти се случва често.
към текста >>
Както лежах на
леглото
си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си.
Това е вярно както в обикновения живот, така и В духовния. Нали има някои затворници, пущат ги да отидат в града свободно и се връщат, а други не ги пущат вън от затвора. Една сестра разказа: - Тази пролет имах случай на излъчване. Това беше привечер.
Както лежах на
леглото
си, почувствах се извън тялото си, на височина 20-30 см, и видях тялото си.
Минах през стената и излязох над селото. Почнах да виждам селото под себе си и планините. През всичкото време на излъчването си чувствах мир, радост и любов към всичко. Като се върнах в тялото си, почувствувах разликата, по-рано летях, а сега трябваше да ходя по земята. Един брат запита:
към текста >>
21.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на
леглото
, другите деца го зашиват за
леглото
и като се събуди, вижда се зашито за
леглото
.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. След Паневритмията се събрахме около Учителя. - Ние сме сега в „онзи свят". Тук има много скъпоценности, но не ги виждате, защото, ако ги виждате, ще искате да вземете. Някой път, когато сте скръбни, това не е ваше състояние.
Понякога децата си играят - едното от тях като заспи на
леглото
, другите деца го зашиват за
леглото
и като се събуди, вижда се зашито за
леглото
.
И вие така - ако не правите молитва и не се ограждате при лягане, във време на спане, тъй като нямате будно съзнание, тъмните духове ще ви зашият за кревата и като се събудите, виждате се зашити, т. е. с кисело настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства. Значи, вързани сте. Всичките ви несрети са все за ваше добро. Като мине време, ще видите, че те са все за ваше добро.
към текста >>
22.
09. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВРЪХ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато един човек изпълнява волята на Бога и дойде някой беден в къщата му, той го приема, отстъпва дори
леглото
си и спи на друго място.
Учителят каза: "Има връзка между Хималаите и Рила". Към 11 часа пак слязохме към Окото и Учителят каза между другото: "Любовта никога не трябва да се разпилява, в смисъл, като обикнеш някого и му даваш от себе си, а той почне широк живот (развален). Тогава ти си отговорен за това благодеяние, където си го сторил и ще плащаш, или когато е обратно — ще вземеш (получиш) известна печалба от това. Пожелайте, всички хора да бъдат здрави, да се учат и да има обмяна между всички (споделяне). Нека хората да мислят, че живеем като тях и да не разбират, че имаме и друг вътрешен живот.
Когато един човек изпълнява волята на Бога и дойде някой беден в къщата му, той го приема, отстъпва дори
леглото
си и спи на друго място.
А също, той не казва в себе си — друг път да не идва този при него." В 1 часа тръгнахме от Окото и в 2,30 часа стигнахме в хижата. В 3,15 часа потеглихме за Чам Кория (Боровец) и в 6,18 часа бяхме там. Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята до 11,30 часа имахме разговор с Учителя, който между другото каза:
към текста >>
23.
34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И виждам себе си в стаята на
леглото
, и един ми говори:
– Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. — Кое ти дава повод да мислиш това? — Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам.
И виждам себе си в стаята на
леглото
, и един ми говори:
— Това си ти! — А аз запитвам: — Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза:
към текста >>
И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в
леглото
.
— А аз запитвам: — Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: — Ще ти покажа.
И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в
леглото
.
– Казах му: — Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи.
към текста >>
24.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Уморен си, дава ти най-хубавото
легло
.
" Казвам му: „Ела на обяд". После ще говорим за Любовта. След обяд той пак казва: „Какво нещо е Любовта? " Казвам му: „Ела утре пак." Какво нещо е Любовта? Ти си гладен, и онзи човек ти дава най- хубавото ядене.
Уморен си, дава ти най-хубавото
легло
.
Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта. Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост. Любовта е най-силното, но не е сила.
към текста >>
25.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава той ще оздравее и ще стане от
леглото
.
Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта. Той трябва да повиши вибрациите на своята любов, трябва да обича повече хора.
Тогава той ще оздравее и ще стане от
леглото
.
Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога.
към текста >>
26.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно
легло
да е, пак ще оздравее.
Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %.
Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно
легло
да е, пак ще оздравее.
Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е?
към текста >>
27.
008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Господ ще простре глупавия на
легло
, за да не лъже и злоупотребява.
Трябва да бъдем чисти, за да се отрази Божият образ в нас. Мирът и чистотата са условия, за да се отрази Божият образ в нас. Щом не вярваме в Бог, ние сме неспособни да приемаме Неговата Любов. Бог не туря никога слепи хора да разнасят неговата светлина. Господ отнема дарбите си от глупавия, за да вдигнат и другите доверието си от него, за да не се излъгват.
Господ ще простре глупавия на
легло
, за да не лъже и злоупотребява.
Някои мислят, че Господ им се е разсърдил. Ние мислим, че Господ се е разсърдил на нас, а всъщност ние сме сърдитите. Ние се оглеждаме в Господа, а казваме, че Господ е сърдит. Това заблуждение го оставете настрана. Бог не е Бог на гнева.
към текста >>
28.
028 ВЯРА И ЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно
легло
да сте, Животът отново ще потече във вас.
Що е вяра? Вярата е – да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват. Ние, като живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния Живот.
Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно
легло
да сте, Животът отново ще потече във вас.
Затова е нужна вяра - по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм. Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра.
към текста >>
29.
043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек страда от безсъние, да стане от
леглото
си, да изтрие тялото си с топла вода и кърпа, да измие краката си с топла вода и да си легне.
Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето на човека не са тонирани, като заспи, той се лута в астралния свят, без да намери училището, където се изучават неговите закони. Като се събуди, той е недоволен, нищо не е разбрал. Човек учи и когато спи.
Ако човек страда от безсъние, да стане от
леглото
си, да изтрие тялото си с топла вода и кърпа, да измие краката си с топла вода и да си легне.
Ще има укрепителен сън. Свойството на астралния свят е, че там нещата се предават в символи, в образи. Затова някои сънища са символични. Сънуваш, че си влязъл в къща и те гонят, влязъл си в друга - пак те гонят. Къщата символизира тялото.
към текста >>
30.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който ви обича, той може да ви дигне от
леглото
, ако сте болен.
Какъвто пожелаеш да станеш, непременно ще успееш. Това е магията на любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба както семенцата изникват от земята. Как можете да познаете дали някой ви обича?
Който ви обича, той може да ви дигне от
леглото
, ако сте болен.
При любовта болният оживява. Който притежава тази магическа тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен, ще тропне с магическата тояжка и веднага пред него ще се яви трапеза. Щом се нахрани, ще тропне пак с пръчката и трапезата се скрива. Какво изисква любовта от човека?
към текста >>
31.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като отидеш при някой болен, ще му попееш 20 минути и може да го дигнеш от
леглото
.
Да шиете с музика, да готвите с музика. Човек трябва да се научи да пее. Щом пропее, от Черната ложа не могат да му пречат. Черната ложа напада човека, когато той престане да пее. Пропее ли, започват да се пръскат съществата, които му пречат.
Като отидеш при някой болен, ще му попееш 20 минути и може да го дигнеш от
леглото
.
Неговите трептения са слаби. Когато му се повишат трептенията чрез песента, той ще оздравее. Например имате ревматизъм. Който знае да му запее, ще мине ревматизмът. Как? Там е изкуството.
към текста >>
32.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Дъщерята на този човек е болна на
легло
, ти ще кажеш: „Не бой се, това ще се уреди, след 5-6 дена тя ще бъде здрава. “
При третото движение ръцете се издигат пак нагоре и се изпява третото Аум. При четвъртото движение ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното им положение долу и през това време се прави едно обливане с изпиване на Ом, Ом, Аумен. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: Ще отидеш при еди-кой си човек. Някои казват: „Този човек е жесток, груб.“ Господ казва: „Ти като влезеш, сърцето му ще бъде меко.
“ Дъщерята на този човек е болна на
легло
, ти ще кажеш: „Не бой се, това ще се уреди, след 5-6 дена тя ще бъде здрава. “
Дъщеря му ще оздравее, ти ще кажеш: „Ще ти дам една книжка.“ На бащата ще препоръчаш едно нещо, а на нея друго нещо. Ще кажеш на дъщерята: „Ще прочетеш тази книжка, на този пасаж ще се спреш. “ Като си свършиш работата, те ще ти кажат: „Ще дойдеш пак.“ Ти ще кажеш: „Няма да забравя, като дойда тук, ще дойда у вас. “ Това е Божествен път. Той е хубав.
към текста >>
33.
34 ОСАТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Легнах на
легло
, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да искат от Него помощ.
Това беше малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата, тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място, скоро този сърбеж премина навсякъде. По тялото ми излязоха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя на крака.
Легнах на
легло
, а близките ми, изплашени, отидоха при Учителя, да искат от Него помощ.
Уплаших се и аз, още повече, че наскоро бях чел за един владика, починал от ужилване на пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: "Няма му нищо, да пие топла вода." Пих топла вода, почувствах облекчение, а малко след това вече бях напълно здрав. Ободрен, отидох на поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учителя е там. Като ме зърна, усмихна се, приближи се и ми каза: "Ти малко се поуплаши, знаеш ли какво значи това?
към текста >>
34.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от
леглото
.
В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града. На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите. В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от
леглото
.
Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея.
към текста >>
35.
Душата по време на смъртта и след смъртта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около
леглото
на умиращия.
Остава известна връзка, която ги обединява. Следователно съществува такава връзка и между Нешама и разлагащото се тяло. Когато този нисш, материален приемник изчезне заедно със своите физически жизнени сили, от Нефеш остава още нещо духовно, нетленно, което остава в гроба, в костите, както говори Зохар. Кабала нарича това начало „дихание на костите" или „дух на костите". Този най-близък, нетленен принцип на материалното тяло, запазващ формата и вида на тялото, съставя „хабал-де-гармин", което може да наречем тяло на възкресението.
След като частите, влизащи в състава на човешкото същество се разделят след смъртта, всяка се завръща в свойствената й сфера, съпровождаема от съответствуващото й същество, намиращо се около
леглото
на умиращия.
Според Кабала, цялата вселена е разделена на три свята, носещи следните имена: Асия, Йецира и Брия, съответству- ващи на трите съставни части на човека: Нефеш, Руах и Нешама. Асия, това е светът, в който се движим. Всичко, което ние виждаме с очите си в нашата материална сфера, която ние познаваме с нашите сетива. Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала.
към текста >>
36.
Пророк Елисей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Елисей е на смъртно
легло
.
В 7-та глава се описва пророчеството на Елисей, че сирийците, които обсаждали Самария през нощта, Господ ще ги смути и ще избягат, и ще оставят стана си. И станало точно така, както казал Елисей. И още много пророчества и чудеса е направил Елисей. Предсказал седемгодишния глад в Израил, предсказал смъртта на сирийския цар и разорението, което ще направи на Израил неговият заместник. След това предсказал на един от израилевите царе, че ще порази сирийците, като направи един вид магия с него.
Елисей е на смъртно
легло
.
Идва при него царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова. И рече му Елисей: Вземи лъка и стреляй. И взе лъка и стреля. И рече на изра- илевия цар: Тури ръката си на лъка. И тури ръката си на лъка.
към текста >>
37.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Които ходят в правдата си, ще си почиват на
леглото
." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела.
Към края на главата Бог казва: „Словото, което излиза от устата Ми, не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще бла- гоуспее в каквото го провождам." Петдесет и шеста глава започва по следния начин: „Така говори Господ, пазете съд и правете правда, защото наближава да дойде спасението ни и правдата ми да се открие. Блажен онзи человек, който пази съботата да не я оскверни и държи ръката си да не стори никакво зло." (1-2 ст.) И каза Господ по-нататък, че всеки човек и всеки народ, който се обърне към Него, ще го благослови и ще приеме молитвата му. И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир.
Които ходят в правдата си, ще си почиват на
леглото
." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела.
А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът?
към текста >>
38.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно
легло
, единият ще се вземе, другият ще се остави.
Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.
Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно
легло
, единият ще се вземе, другият ще се остави.
Две жени ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане. Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите." (17;22-37) (Последният пасаж е неправилно преведен, на друго място ще се спирам върху него).
към текста >>
39.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на
легло
8 години, понеже беше парализиран.
Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на
легло
8 години, понеже беше парализиран.
И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.
към текста >>
И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи
леглото
си.
Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран.
И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи
леглото
си.
И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
към текста >>
40.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но по време на сън астралното тяло и душата или Аза излизат от тялото, а в
леглото
остават физическото и етерното тела.
II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ За да разберем по-добре изложеното в Апокалипсиса, който, както казах, ни показва преживяването на един християнски посветен, трябва да си припомним, че човек не е само едно физическо тяло, а се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и разумна душа или Аз. Когато е в будно състояние, тези четири члена са заедно.
Но по време на сън астралното тяло и душата или Аза излизат от тялото, а в
леглото
остават физическото и етерното тела.
Етерното тяло около главата излиза извън физическото тяло като едно малко лъчеизпускане, докато по-надолу в тялото то става мъгляво, неясно и се съчетава все повече с физическото тяло. Денем физическото и етерното тела са проникнати, обвити от астралното тяло, което ги надхвърля на всички страни в яйцевидна, елиптична форма. Светлинни лъчеизпускания го прекосяват, идващи отвън, които изглежда да се събират към центъра. Това астрално тяло е пресичано непрекъснато от линии, фигури, лъчи, а понякога от мълнии, от един сбор от явления, които правят от човека едно видение светлинно и променящо се. Астралното тяло е изражение на влеченията, инстинктите, желанията и страстите.
към текста >>
41.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно
легло
: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела.
4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха Четвъртото Послание е отправено към Църквата в Тиа-тир, която символизира Четвъртата културна епоха - Гръко-Римската. В Апокалипсиса тази епоха е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Тиатирската Църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе мязат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, служенето и търпението ти, и че последните дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи к прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно
легло
: и туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела.
И чадата й ще убия с мор. И всичките Църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас - останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на Сатаната, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда. И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела чисти като Моите, ще му дам власт над народите - както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам Зорницата.
към текста >>
42.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
На смъртното
легло
той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене.
След тази победа той е господар на едно царство и генерал на една армия. Преминал през много борби с външни и вътрешни противоречия, той познал и призанавал своето вътрешно несъвършенство и казвал, че той не е нищо повече от един човек. Така той продължавал да работи в продължение на десет години, подир което дошъл краят. Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ".
На смъртното
легло
той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене.
И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си. От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас. Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко.
към текста >>
43.
5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в
леглото
, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух.
Човек, който мисли зло на другите, не може да постигне това, което той иска. За да има полезни постижения, човек трябва да бъде умен и да има вяра в това, което иска да постигне. Ако любиш някого и имаш вяра в него, тази вяра ще ползва преди всичко теб. И не трябва постоянно да държите само един образ в ума си, защото с това пакостите и на себе си и на лицето, за което мислите. С всички промени, които стават с нас, природата иска да ни застави да излезем от това пасивно положение, в което се намираме сега ида влезем в друга фаза на своето развитие, защото там, където сме сега, е опасно да стоим повече.
Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в
леглото
, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух.
По-нечист въздух от този, в стаята след спането, няма. Той е най-отровен въздух. Най-голямо- mo богатство за живота, което човек търси, е складирано във въздуха. А ако не можем да го възприемем от въздуха, не можем да го възприемем и от храната. Сега хората страдат, понеже имат много непостигнати желания - искат да бъдат богати, учени и пр.
към текста >>
44.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с
легло
явления. Учителят казваше: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях Но когато съм сам сред природата, само като направя едно движение произнеса няколко особени думи, пред мен се явява каквото пожелая, каквот ми е потребно.
Аз искам да отдъхна и пред мен се явява палатка с
легло
маса, на която е сервиран пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквит пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения кажа известни думи - палатката изчезва с всичко в нея." Това са естествени действия за космичното съзнание, защото всичк в нашия свят е само сянка на онова, което съществува в четириизмерни
към текста >>
45.
СКЕПТИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
заспал, но се събудил от ужас -
леглото
му се движело из стаята заедно с него.
" Учителят спокойно отговорил: „Аз ще ти докажа, че има Господ! " - и започнала сказката. Докато говорел, не се случило нищо особено. През нощта, като си легнал човекът
заспал, но се събудил от ужас -
леглото
му се движело из стаята заедно с него.
Той си разтъркал очите, да не е сън, но се убедил, че е буден и веднага се сетил за думите на Учителя: „Аз ще ти докажа, че има Господ! " Мъжът започнал да се моли: „Моля ти се, господин Дънов, вярвам, че има Господ! " След тези думи
към текста >>
46.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
болните трябва да лежат на
легло
, но според мене болните трябва да излизат
Очаквах да получа отговор, а детето ми ставаше още по-зле. Лекарите определиха да лежи неподвижно. Чаках непрестанно отговор от Учителя, но не го получих. Един ден отворих негова беседа и зачетох: „Лекарите сега казват, че
болните трябва да лежат на
легло
, но според мене болните трябва да излизат
навън, да се пекат на слънцето, да се свържат със слънцето, което е проводник на Божията любов и болестта ще мине." Аз послушах този съвет, изнесох детето навън и в скоро време то започна да се оправя, а после оздравя окончателно. Брат Боев се сеща за една от многото екскурзии с Братството и Учителя: „В планината посрещнахме слънцето и направихме гимнастика.
към текста >>
47.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
леглото
. Пращам двама братя и казвам да го излекуват.
един път. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му се вцепенили и лежи на
леглото
. Пращам двама братя и казвам да го излекуват.
И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единия го заболява кръста, другия - корема. Пишат ми: тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам.
към текста >>
леглото
. Пак му говорих, казвам: „Ти вярваш ли в болестите?
Рекох: „Какво има? " „Не мога да стана, краката ми се вцепениха." Казвам: „Това е духовно вцепенение." Като му говорих двайсет минути, казвам: „Стани! " Той стана на
леглото
. Пак му говорих, казвам: „Ти вярваш ли в болестите?
" „Не вярвам." „Я стани от леглото! " Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: „Я се поразходи в стаята!
към текста >>
стани от
леглото
!
" „Не мога да стана, краката ми се вцепениха." Казвам: „Това е духовно вцепенение." Като му говорих двайсет минути, казвам: „Стани! " Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: „Ти вярваш ли в болестите? " „Не вярвам." „Я
стани от
леглото
!
" Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: „Я се поразходи в стаята! " И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът
към текста >>
" Стана от
леглото
.
вцепенение." Като му говорих двайсет минути, казвам: „Стани! " Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: „Ти вярваш ли в болестите? " „Не вярвам." „Я стани от леглото!
" Стана от
леглото
.
Пак му говорих и му казвам: „Я се поразходи в стаята! " И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата.
към текста >>
" „Каза ми да стана на
леглото
." „После?
" И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: „Какъв цяр ти даде?
" „Каза ми да стана на
леглото
." „После?
" „Пак ми каза да стана от леглото. После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: „Не може така, има нещо друго, ти го криеш! " „Не го зная скритото, каквото
към текста >>
каза да стана от
леглото
.
оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: „Какъв цяр ти даде? " „Каза ми да стана на леглото." „После? " „Пак ми
каза да стана от
леглото
.
После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: „Не може така, има нещо друго, ти го криеш! " „Не го зная скритото, каквото има! "
към текста >>
конците на дявола на гръбнака и човекът става на
леглото
.
Влизам и виждам, Че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето и прерязвам
конците на дявола на гръбнака и човекът става на
леглото
.
Като му приказвам, без той да знае, развързвам конците, с които са завързани краката и ръцете му, и казвам „Стани! " Как оздравя? - развързах конците.
към текста >>
смъртно
легло
.
другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и ù казах да напише писмо на Учителя, че съм на
смъртно
легло
.
Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм
към текста >>
" Смъкнах се на колене до
леглото
и пламенно
Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за тебе!
" Смъкнах се на колене до
леглото
и пламенно
се помолих да получа възможност да му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се уплашиха, като ме видяха простряна пред леглото.
към текста >>
уплашиха, като ме видяха простряна пред
леглото
.
" Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. Тогава сестра ми и майка ми влязоха и се
уплашиха, като ме видяха простряна пред
леглото
.
Изпитвах безкрайно блаженство. Те искаха да ме облекат в приготвените дрехи, но аз им прошепнах: „Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с
към текста >>
люлката се сляха с мене и аз седнах на
леглото
за първи път след 20 дни. Изпих
„Аз няма да умра." В същия ден ми се привидя една детска люлка, гергьовска люлка, която се приближаваше към мене. В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и
люлката се сляха с мене и аз седнах на
леглото
за първи път след 20 дни. Изпих
чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: „Аз зная, ти си вече здрава, любовта е по-силна от смъртта.
към текста >>
На другия ден станах от
леглото
и
В нея седеше малко момиченце с усмихнато лице - това бях аз, на 4-5 години, облечена в бяла рокличка. Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта.
На другия ден станах от
леглото
и
отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: „Аз зная, ти си вече здрава, любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи.
към текста >>
нагласих на болния
леглото
, с войника го преместихме и му заговорих: „Направи
Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да поискам помощ. Пристигна ни багажът,
нагласих на болния
леглото
, с войника го преместихме и му заговорих: „Направи
усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог! " През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех
към текста >>
Когато размествахте и нагласявахте
леглото
, госпожата
Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата. „Господ ме прати - каза той - да ви помогна.
Когато размествахте и нагласявахте
леглото
, госпожата
каза на болния: „Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: „Иди помогни на тези хора." С голямо удивление го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: „За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После той прати войника да донесе прясна вода от чешмата.
към текста >>
стане от
леглото
, а малко по-късно болният се поразходи из стаята.
каза: „За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да
стане от
леглото
, а малко по-късно болният се поразходи из стаята.
Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден той го изведе на
към текста >>
състоянието на болния и като не го намери на
леглото
възкликна: „Тук е станало
Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери
състоянието на болния и като не го намери на
леглото
възкликна: „Тук е станало
някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговаряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им
към текста >>
Мария и да го сложат на
легло
.
двора на Изгрева Учителят отворил прозореца, поздравил ги и ги повикал веднага да влязат. Било през месец април, около Великден. Учителят слязъл от стаята си, поразговарял с тях и накарал брат Попов да отнесе детето у баба
Мария и да го сложат на
легло
.
После сам щял да отиде при него. Още когато детето било в двора на Учителя, той го заговорил и го питал как върви училището. То му казало, че е във второ отделение, че се учи добре, но вече няма да може да ходи в клас, защото е болно.
към текста >>
този момент усетил силен трус на
леглото
си, но не казал нищо на детето, а му
Поговорили малко и си отишъл. Към полунощ детето събудило вуйчо си и му извикало; „Вуйчо, виж, виж, аз вече мога да държа. Помогни ми да стана и да походя малко." Г. Попов си спомня, че в
този момент усетил силен трус на
леглото
си, но не казал нищо на детето, а му
помогнал да повърви. Наистина до сутринта детето малко по малко възвърнало силите си и заедно с друг брат, изпратен от Учителя, тръгнало заранта към Витоша. За там вече били поели Учителят с други братя и сестри. Като поддържали от време на време детето за ръцете, то, Г.
към текста >>
вече на смъртно
легло
.
Когато на другия ден се събудило, било съвършено здраво. Бащата отишъл при Учителя и през сълзи отново му благодарил. Някаква позната на Елена Дочева имала тежко болно дете, което било
вече на смъртно
легло
.
Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на
към текста >>
48.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Гледате, тялото ви лежи на
леглото
, а вие с друго
Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите.
Гледате, тялото ви лежи на
леглото
, а вие с друго
някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвърчите някъде из въздуха? С кое тяло хвърчите?
към текста >>
лежи на
леглото
, а същевременно хвърчите някъде из въздуха?
Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви
лежи на
леглото
, а същевременно хвърчите някъде из въздуха?
С кое тяло хвърчите? Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло
към текста >>
срещу него на стола, видях над Учителя едно болнично
легло
и на него баща ми,
" „Ще провериш" - ми отвърна той спокойно. Аз отново: „Учителю, кажете ми какво е станало с баща ми, да няма писмо? " Той повтори: „Ще провериш." И както седях
срещу него на стола, видях над Учителя едно болнично
легло
и на него баща ми,
който леко обърна главата си към мене, погледна ме и като че се поусмихна. Аз извиках: „Жив е, жив е! "„ Кой е жив? " - ме попита Учителят. „Баща ми е жив!
към текста >>
49.
СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
легло
."
разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в твоята стая, а.вече си е отишла от този свят." След разговора аз попитах втората си майка кой е живял в стаята ми. Тя ми разказа, че действително в стаята е живяла нейната зълва от първия ù мъж, младо момиче, което умряло на моето
легло
."
Една селянка чувала някакви гласове да ù говорят и поповете ù казвали, че това е дяволът. Лекарите пък преценявали, че е луда. Тя научила за Учителя и отишла при него.
към текста >>
50.
Единство на съзнанието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от
леглото
здрав и бодър.
Опасно е да се раздвои съзнанието на човека. Животът е в единството на съзнанието. Само при това състояние на съзнанието, вие можете да контролирате чувствата, мислите и постъпките си. Вие трябва да правите опити да се контролирате, да опитате силата на волята си. Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си.
От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от
леглото
здрав и бодър.
Тогава всичките сили на съзнанието се насочват към вашия организъм и започват да му въздействат, докато стане обрат в тялото ви, вследствие на което всички енергии протичат нагоре, вземат обратно движение. При това положение чуждите вещества в организма, които са причина за болестта, изчезват моментално, както изчезва прахът от повърхността на барабана. Ако някой от вас заболее от хрема, нека приложи същия метод, да види за колко време ще се излекува. Хремата обикновено продължава седем дена, а понякога три седмици, в изключителни случаи продължава три месеца. С този метод обаче вие може да излекувате хремата за пет минути.
към текста >>
51.
МЕТОД ЗА РАБОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
наблюдавате как сте станали, с кой крак първо сте слезли от
леглото
един от вас по желание ще си избере един ден от седмицата, през който ще направи упражнението. Още със ставането си от сън вие ще се стремите да запазите будно състояние в движенията си. Ще се
наблюдавате как сте станали, с кой крак първо сте слезли от
леглото
си, в какво положение са били ръцете и краката ви през целия ден, какви движения сте правили с тялото си и какъв е резултатът на тези движения. Съзнанието ви трябва да бъде будно, а движенията ви – естествени.
към текста >>
52.
3-то Писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Действително, това е интересно, но не е умно от моя страна да ви говоря за тези неща, когато вие сте болен на
легло
и страдате.
7. Една от задачите на Школата е да ни запознае с божествената Мъдрост. Само мъдростта ще ни покаже онези свойства, които се крият в нас, свойствата и качествата, които се крият в нашето съзнание. Това е целта на Школата. Ами че ако в Школата не узнаем онези причини, които са спъвали нашия живот, ако в Школата не можем да подобрим живота си за в бъдеще, защо ни е тогаз Школата? Аз мога да ви говоря за небето, за ангелите, за светиите, за къщите им какви са, много работи мога да ви кажа и вие ще кажете: много интересно е това.
Действително, това е интересно, но не е умно от моя страна да ви говоря за тези неща, когато вие сте болен на
легло
и страдате.
Преди да ви говоря за тези работи, аз трябва да ви покажа как да се справите с вашите болести и недъзи. Не е ли по-умно, да ви кажа как да подобрите живота си и тогаз да ви говоря за висшия живот? Първото нещо в окултната школа е че тя има за цел да ви помогне, да ви научи да премахнете всичките недъзи, които съществуват във вас, които от памтивека са останали от разни култури и вие ги носите със себе си. Затова в първия етап на Школата ученикът трябва да се справи с всички свои недъзи и отрицателни страни, да придобие морален устой, морална стабилност. След това той ще пристъпи към изучаване на великите божествени тайни, на великата Божествена Мъдрост.
към текста >>
53.
47-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в
леглото
си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Дръжте мисълта си към единствената посока, от дето иде светлината и топлината на вашия живот, отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко седи в прогреса.
И в
леглото
си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред.
Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, дето и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си за Бога. Искате ли да придобиете светлина в съзнанието си, мислете за Бога. Човек трябва да върви напред. Никой не трябва и не може до остане в съзнанието си на едно място.
към текста >>
54.
ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, НАУКА
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
С едно махане на ръка той може да вдигне от
леглото
един парализиран човек.
* Човек трябва да черпи знанието си от Природата, от вятъра, от облаците, от камъните, от дърветата, от цветята. Трябва да мислите, наблюдавате, съпоставяте. * Можете ли да обидите един виден музикант, един гений, като му кажете, че не свири добре? Той знае, че е майстор, и никой не може да го обиди. Или да кажете на един учен, че нищо не знае - няма да се обиди, защото знае, че в продължение на 20 минути само може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи плод от него.
С едно махане на ръка той може да вдигне от
леглото
един парализиран човек.
Каквото и да му кажете, няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука. * Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. * Благата се дават даром само на разумните хора. * Има учени хора на светлината, има учени хора на тъмнината.
към текста >>
55.
ЛЮБОВ, ОБИЧ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Като кажа на един болен: “Аз те обичам”, и той стане от
леглото
и оздравее, значи, че наистина го обичам.
Тя не отлага нещата. Щом обещае нещо, още в същия момент тя го дава. Когато приемеш един пътник да нощува в дома ти, това е любов; щом го нахраниш, това е любов. Добрият прием идва от Слънцето, а храната - от Земята. * Има една любов, която е важна.
Като кажа на един болен: “Аз те обичам”, и той стане от
леглото
и оздравее, значи, че наистина го обичам.
* “Никой не ме обича” - казва някой. Ти кого обичаш? Свиваш се, стягаш се и гледаш с подозрение на всички хора. Очакваш от тях, те да те обичат, те да ти дадат. Ти дай нещо от себе си!
към текста >>
56.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* При ставане сутрин от
леглото
, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка клетка на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята!
Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да върша това, което Ти искаш от мене! ” * Така се молете, че никой да не знае и да не вижда, че се молите. Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна и всяко чувство - силно и мощно. * Господи на силите, огради ме с Твоята диамантена стена, засилена с огнения обръч на любовта, за да се отплеснат лукавите мисли, магиите, клеветите и нападенията на видимите и невидимите врагове!
* При ставане сутрин от
леглото
, с вдигнати нагоре ръце кажи: “Господи, моля Те, влей в мене живи, космически сили, които да проникнат във всяка клетка на моето тяло, да внесат сили, живот и здраве в него, да укрепят духа ми, за да изпълня задачата, за която съм дошъл на Земята!
” * В нищо не бързай, но тихо и с упование искай от Господа помощ. * Не ще можете да се свържете с Природата, ако нямате в себе си онзи непреривен молитвен дух. Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната Природа. * Природата обича да говориш конкретно, ясно и точно.
към текста >>
57.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на
легло
около седем години.
И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето."
В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на
легло
около седем години.
Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски. Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания. Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето.
към текста >>
58.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Когато студът съвсем се усили, скочих от
леглото
, облякох се за секунди и излязох.
АНГЕЛСКИЯТ ХОР Една бяла нощ през февруари. Като всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка.
Когато студът съвсем се усили, скочих от
леглото
, облякох се за секунди и излязох.
Снегът скърцаше под стъпките ми. Извих по пътеката зад Недкови и чух, че в салона се пее. Помислих, че съм закъсняла и ускорих крачките си. Сред скърцащата белота и повея на вятъра звучеше чуден хор! Но ето че салонът беше празен и тъмен.
към текста >>
59.
КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ!
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тя ми приготви меко, топло
легло
и се грижеше за мене като майка.
Всички ме посрещнаха с радост. Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза: - Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай!
Тя ми приготви меко, топло
легло
и се грижеше за мене като майка.
Всяка вечер пиехме ароматичния чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година. Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме словото на Учителя. Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме паневритмия, пеехме и ходехме по върховете.
към текста >>
60.
ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Мама е почти на смъртно
легло
от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай!
Винаги Учителя намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че той и сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - Питай го - отвърна Николай, - но сега е 1943 г., а Васил замина за Съветския съюз през 1923 година! Цели двадесет години! Ако бе жив, щеше да пише.
Мама е почти на смъртно
легло
от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай!
- завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки.
към текста >>
61.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й
легло
:
На следващата 1980г. в Париж предадох на френския издател Жерар Низе ръкописите за второто издание на „Новата култура в Епохата на Водолей", което в България успях да издам едва през 1991-94г. „Ще дойде време, когато ще можеш да издадеш Завета на Учителя към новото човечество" - казваше Методи за настоящия труд. Това време настъпи сега. Доколко светът е детерминиран и доколко е свободната ни воля?
Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й
легло
:
„Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново... - Ама как така?! - Когато ти бе в детска количка, Той мина през нашия град, сложи пръст на челото ти и каза: „ Това дете ще бъде мой ученик! "
към текста >>
62.
Самозванецът
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Леглото
си да не отстъпвате
Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена.
Леглото
си да не отстъпвате
никому. Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана. Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам
към текста >>
63.
ЗАКЛИНАНИЯТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
пак ляга на
легло
, но остава като вцепенена, не може да се движи.
трата и й казва, че иска да живее в кухничката й. Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва. Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това,
пак ляга на
легло
, но остава като вцепенена, не може да се движи.
В това вре- ме Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сес- трата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението и е тежко, почва да
към текста >>
по-добре, скоро и тя сяда на
леглото
и почва да се моли заедно с брата. Така
трата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението и е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време. Сестрата се почувствувала малко
по-добре, скоро и тя сяда на
леглото
и почва да се моли заедно с брата. Така
болестта и премина. Ето сега същия този Михаил Иванов се подвизава във Франция. Обяви се за учител. Какъв учител може да бъде той? Та тук всичко го знаят и помнят
към текста >>
64.
БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си
легло
, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра.
Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си
легло
, а тя отива да спи на тавана.
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото
легло
с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в
леглото
.
Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото
легло
с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в
леглото
.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
към текста >>
А тези двамата се изтягат на
леглото
и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото.
А тези двамата се изтягат на
леглото
и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому.
към текста >>
Леглото
си да не отстъпваш никому.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
Леглото
си да не отстъпваш никому.
Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува. Учителят я освободи и онзи дух, който я беше обсебил я напусна. Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра. Ама тя беше руса, хубава, с бяла кожа, красавица, че и млада при това.
към текста >>
65.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в
леглото
си.
Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава.
И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в
леглото
си.
И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията.
към текста >>
Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на
леглото
.
Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял". Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа". Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението.
Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на
леглото
.
Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи". Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора.
към текста >>
66.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на
леглото
като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори.
Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев -банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала.
Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на
леглото
като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори.
В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева? " Той казал: „Знам, Учителю". „Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така.
към текста >>
„Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на
леглото
като вцепенена.
Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева? " Той казал: „Знам, Учителю".
„Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на
леглото
като вцепенена.
Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е.
към текста >>
67.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на
леглото
.
Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния. Поканиха ни и влязохме.
Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на
леглото
.
Запознах се с него, д-р Давидова му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва. Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал. После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане. След това му даде следните указания: „Да те разтрие жената, която те гледа, виждам, млада е и ще може да го направи, трябва да се изпотиш хубаво и после да се преоблечеш. Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави.
към текста >>
Антов седна на
леглото
подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
Антов седна на
леглото
подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват.
към текста >>
Легнах в топлото
легло
, стоплих се, но не можах да заспя.
През декември стана много студено. Една нощ излязох навън и по навик погледнах към прозорците и балкона на Учителя, защото той винаги си лягаше много късно. Беше някъде към два часа, видях, че стаята му свети и вратата на балкона е отворена. Той излезе на балкона по бяла риза, а аз, облечена в кожуха на Симеон, постоях увита в него и ми стана много студено. Влязох вкъщи и си мисля: какво става с Учителя, никога не съм го виждала по риза на балкона – и то в такъв студ!
Легнах в топлото
легло
, стоплих се, но не можах да заспя.
Мислех за Учителя. Лежах повече от половин час, но нещо ме караше да изляза пак и да видя дали Учителя е още на балкона. Облякох пак кожуха и излязох навън, видях го да стои все така по риза. Постоях няколко минути, студът просто режеше. Влязох на топло и ми стана много мъчно, мислех си: защо го прави това Учителя, ако отида да кажа на Симеонов, той ще ми се скара, задето се бъркам в работите на Учителя.
към текста >>
68.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно
легло
при една певица от Братството.
Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки.
Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно
легло
при една певица от Братството.
Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх. Призори сънувам, че се качвам по пътеката към камъка и гледам много братя и сестри застанали там, една сестра дойде при мене, хвана ме за ръка и каза: „Ела да те представя на Светлите същества.“ Като отидохме при тях, тя каза: „Ето, това е новата сестра! “ Светлите същества бяха двама с младежки лица, еднакво високи (много по-високи от нас) с дълги тоги. Единият от тях се наведе към мен и ме грабна в ръцете си и полетяха във въздуха с мен.
към текста >>
69.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Захлупих се на
леглото
и плач, плач, никого не искам да видя.“
В неделя аз се приготвих, облякох роклята, натъкмих се, дойдоха близките. Стана 10 часа, нито той идва, нито някакво известие от него. Отиде един приятел да го потърси и разбере защо се бави, но не намерил никого у тях. Чакахме го два часа – никакво известие. Аз се разплаках, свалих роклята и се затворих в стаята самичка.
Захлупих се на
леглото
и плач, плач, никого не искам да видя.“
В това време Учителя видял едно момиче на двора, извикал го и му казал: „Иди при певицата Катя Грива, кажи ѝ, че съм казал веднага да дойде при мене, но и ти ще дойдеш с нея да я доведеш.“ Пристигна момичето, почука на вратата, но аз не отварям, когато почука на прозореца, станах и се показах. Каза ми, че Учителя я изпраща, отворих вратата и я изслушах: „Учителя каза да те заведа при него веднага.“ Отидохме с момичето при Учителя, той му благодари за услугата и то си тръгна, а аз влязох в стаята. Учителя ми каза: „Сега разбра ли за какъв искаш да се омъжиш? Това е най-малкото зло, което сега ти се случи, но ако беше се омъжила, тогава щеше да се поболееш. Заслужава ли такъв човек да плачеш за него?
към текста >>
Милка Периклиева почина след нея, но тя беше няколко години на
легло
.
Ние всички знаем какво каза Учителя: „Аз ще ги доведа, искам вие да ги посрещнете и да им разказвате, каквото съм ви казал, за да не грешат. Така те по-лесно ще разберат всичко, което съм казал в беседите.“ Хората са толкова различни – едни търсят Бога, други, които са болни, искат да оздравеят, трети търсят парите, за да забогатеят... Но парите се управляват от Сатана, те не са цел за хората от Братството. Бог знае колко ви трябва – и толкова ви дава.“ Катя Грива не живя много, но до края на дните си идваше на Паневритмия, аз играех с нея и тя ми обясняваше всяко движение, което не ми беше показано как трябва да се изпълнява. Само пет години бях с нея, тя почина през 1974 година.
Милка Периклиева почина след нея, но тя беше няколко години на
легло
.
към текста >>
70.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Имаха една голяма стая с голямо
легло
и кушетка, там пренощувахме - аз на кушетката, а Йорданка и Янка на
леглото
.
Той знае много за тебе, защото аз му разказвам всичко, за което говорим, той също те обича, както аз те обичам." Тя ми обясни, че в петък ще преспим в брат Симо, сутринта на 22 септември ще станем рано за сутрешната молитва, която започва в 5 часа, след това ще отидем в местността Бачище, определена от Учителя за Паневритмията, докато са били в Мърчаево. Както се уговорихме, в петък пристигнахме в Мърчаево: двете с Йорданка и една нейна приятелка - Янка, от кв. Бъкстон. Голямата дъщеря на Симо - Верка, бе приготвила всичко и ни чакаха. Вечеряхме, поприказвахме и Верка си отиде в нейната къща. В дома на Симо имаше много приятна, братска атмосфера.
Имаха една голяма стая с голямо
легло
и кушетка, там пренощувахме - аз на кушетката, а Йорданка и Янка на
леглото
.
Брат Симо ме попита: „Сестра, искаш ли да знаеш как намерихме Учителя? ". - „Много ще се радвам да ми разкажете! " - отговорих му аз. Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат. Отидох в стаята му - тя беше малка с едно легло, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога!
към текста >>
Отидох в стаята му - тя беше малка с едно
легло
, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога!
Имаха една голяма стая с голямо легло и кушетка, там пренощувахме - аз на кушетката, а Йорданка и Янка на леглото. Брат Симо ме попита: „Сестра, искаш ли да знаеш как намерихме Учителя? ". - „Много ще се радвам да ми разкажете! " - отговорих му аз. Покани ме в своята стая, за да могат сестрите да си легнат.
Отидох в стаята му - тя беше малка с едно
легло
, маса и столове, седнах до масата на един стол, а той седна насреща ми и започна: „Сестра, аз имам пет деца." Казах: „Да са ти живи и здрави, добри са децата ти." - „Благодаря на Бога!
- и продължи: Къщата ми има и приземен етаж, тук са две малки стаи и една голяма, тази стая, в която сме сега, бях я дал под наем на една млада учителка от София. Нали виждаш, ние сме до училището, помолиха ме за стая и аз я дадох. Момичето беше много тихо и скромно, като си дойде от училището, сядаше на стола до масата и почваше да чете и да пише, почти всеки ден това правеше. Като минаваме по двора, виждаше се в стаята й, защото етажът е приземен, а дворът е с голям наклон.
към текста >>
71.
16. В Мърчаево с Йорданка
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Приготви си дрехите до
леглото
и като отворя сутринта вратата, веднага да станеш и да се приготвиш." На сутринта той наистина ме събуди в 4 часа, грабнах си дрехите и излязох в антрето да се дооблека.
Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи. Четете и разбирайте правилно учението. Йорданка продължи разказа си: Учителя ни откри свещени неща и начини, как да живеем, показа ни святи места, на които има силен магнетизъм, и ако някой болен прекара само десет дена в тези места с молитва и беседа в ръце, всяка болест ще избяга от него. Сега ще ти разкажа за едно такова място. Една вечер, когато бяхме в Мърчаево, Учителя ми каза: „Йорданке, утре в 4 часа сутринта имаме задача с тебе.
Приготви си дрехите до
леглото
и като отворя сутринта вратата, веднага да станеш и да се приготвиш." На сутринта той наистина ме събуди в 4 часа, грабнах си дрехите и излязох в антрето да се дооблека.
Тихо излязохме с Учителя, аз вървях след него. Не ми казва къде ще отидем, нито пък аз питам. Скоро разбрах, че вървим към местността Бачище - мястото за гимнастика. Пътеката дотам е много стръмна, но ние стигнахме много бързо, имах чувството, че не стъпвам по земята, а летя. Като пристигнахме, Учителя каза: „Йорданке, тук имаме да свършим една голяма задача с тебе!
към текста >>
72.
42. Чаршафите
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му
леглото
, почиствах стаята.
ЧАРШАФИТЕ
Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му
леглото
, почиствах стаята.
Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри. Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в леглото му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение. При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране.
към текста >>
Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в
леглото
му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение.
ЧАРШАФИТЕ Йорданка Жекова беше сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя - поднасях му закуската, оправях му леглото, почиствах стаята. Винаги му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри.
Един ден се качвам при него в горницата, носех му закуската и той ми казва: „Смени ми чаршафите." Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Учителя го нямаше, за да влязат в стаята и да се пъхнат в
леглото
му, като смятат, че ще влязат в неговата аура и така ще получат благословение.
При такива случаи той ме караше да сменям чаршафите и да почиствам стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди.
към текста >>
73.
51. Болната сестра
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Веднъж една наша сестра от града се разболя и легна на
легло
.
БОЛНАТА СЕСТРА
Веднъж една наша сестра от града се разболя и легна на
легло
.
Последователно отиваха наши сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя за това и той им каза: „Рекох, кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева! " Отишли при нея и й съобщили думите на Учителя. „А, това е невъзможно, аз цялата съм схваната! " - извикала от ужас сестрата.
към текста >>
74.
62. Белият облак
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
В един такъв ден почистих печката и поглеждам към
леглото
, Учителя още не е станал.
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това.
В един такъв ден почистих печката и поглеждам към
леглото
, Учителя още не е станал.
Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому!
към текста >>
Изведнъж виждам как
леглото
се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече.
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал.
Изведнъж виждам как
леглото
се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече.
Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там!
към текста >>
Постепенно облакът изчезна и
леглото
заедно с Учителя се появи отново!
Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути.
Постепенно облакът изчезна и
леглото
заедно с Учителя се появи отново!
Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там! " Аз знаех, че Учителя се излъчва и ходи да спасява хората по света: потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природни катаклизми и биваше там, където се решаваха важни политически събития. Това го знаех и от други братя.
към текста >>
75.
64. Заминаването на Пешо
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над
леглото
ми гръмва пушка, та чак подскочих в
леглото
, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха.
ЗАМИНАВАНЕТО НА ПЕШО Една сутрин Търса става и се приготвя за сутрешна молитва, но не чула брат й да става. Отишла в неговата стая и го попитала: „Ти, Пешо, защо не ставаш? ". Той отговорил: „Сестро, нещо не се чувствам добре, ти иди, нека някой друг чете беседата." Тя му предложила да направи чай, но той отказал. Тя тръгва и след нея той е издъхнал.
Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над
леглото
ми гръмва пушка, та чак подскочих в
леглото
, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха.
Станах, отидох до балкона, погледнах към двора, нямаше никого. Влязох в стаята и се питам: кой гръмна? Реших да отида на гимнастика, облякох се и тръгнах. Отидох в гората, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано. Точно в пет часа такъв гръм се разнесе в стаята ми, че подскочих и вече не легнах.
към текста >>
76.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до
леглото
си, качи се на
леглото
и си легна.
Той е идвал и посещавал моя дом. Аз имам двама сина и две дъщери. Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея.
Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до
леглото
си, качи се на
леглото
и си легна.
Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя. Искам, като дойде тази вечер, да седне до леглото ми и да ми говори." Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо? Ти познаваш ли го? ". - „Ами, познавам го, с бяла дълга брада и бели коси." Майка й се намеси: „Остави я, кой знае какво сънува." Тя веднага възрази: „Нищо не сънувам, той каза, че ще дойде и ще живее у нас." Нищо не отговорихме, оставихме я да спи.
към текста >>
Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до
леглото
и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя.
Аз имам двама сина и две дъщери. Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея. Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до леглото си, качи се на леглото и си легна.
Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до
леглото
и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя.
Искам, като дойде тази вечер, да седне до леглото ми и да ми говори." Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо? Ти познаваш ли го? ". - „Ами, познавам го, с бяла дълга брада и бели коси." Майка й се намеси: „Остави я, кой знае какво сънува." Тя веднага възрази: „Нищо не сънувам, той каза, че ще дойде и ще живее у нас." Нищо не отговорихме, оставихме я да спи. Майка й повтори: „Кой знае какво сънува това дете!
към текста >>
Искам, като дойде тази вечер, да седне до
леглото
ми и да ми говори."
Започвам от най-малката ми дъщеря Косена. Тя беше около 10-годишна, когато Учителя ни е посещавал всяка вечер. Той идвал при нея и разговарял с нея. Една вечер тя взе едно ниско столче и го постави до леглото си, качи се на леглото и си легна. Аз отидох и взех столчето, за да го преместя, тя извика: „Не взимай столчето, пречи там, където го остави, ще се спъне някой." Казах: „Никой няма да се спъне." Тя отговори: „Дядото, като идва, все стои до леглото и главата ми прав и ми говори всяка вечер, докато не заспя.
Искам, като дойде тази вечер, да седне до
леглото
ми и да ми говори."
Аз я гледах и не знаех за какво говори, попитах я: „Кой е този дядо? Ти познаваш ли го? ". - „Ами, познавам го, с бяла дълга брада и бели коси." Майка й се намеси: „Остави я, кой знае какво сънува." Тя веднага възрази: „Нищо не сънувам, той каза, че ще дойде и ще живее у нас." Нищо не отговорихме, оставихме я да спи. Майка й повтори: „Кой знае какво сънува това дете! "
към текста >>
77.
66. Последният...
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на
легло
, не можеше да помръдне.
ПОСЛЕДНИЯТ... Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко.
Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на
легло
, не можеше да помръдне.
Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше.
към текста >>
Идва до
леглото
ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!
Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя.
Идва до
леглото
ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!
" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю! " - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си! " Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя? ". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна.
към текста >>
Хванах се с двете ръце за кревата и като малките деца, когато прохождат, се държах за
леглото
и бавно се придвижих до стола и от него не мърдам.
" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю! " - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си! " Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя? ". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна.
Хванах се с двете ръце за кревата и като малките деца, когато прохождат, се държах за
леглото
и бавно се придвижих до стола и от него не мърдам.
Синът ми, като дойде и ме видя на стола, се почуди: „Тате, кой те изправи? ". Разказах му какво се случи. Той се хвана за главата. Даде ми да хапна малко и ме хвана под ръка, за да се поразходим из стаята. Пораздвижих се с него и ето, днес ви посрещам по-добре.
към текста >>
78.
71. Случка във влака
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Нищо не помогна, детето не ставаше от
леглото
вече.
Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано. Като студентка се разболя от туберкулоза. Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина.
Нищо не помогна, детето не ставаше от
леглото
вече.
Моята съпруга беше чула за господин Дънов, разказа ми какви чудеса прави само със силна вяра и любов към Бога. Аз помислих и реших, че ще отида при него. Станах сутринта и отидох на Изгрева, но с вяра и надежда. Влязох при господин Дънов и застанах на колене пред него. Със сълзи на очи му разказах за болестта на единствената си дъщеря, за болката и мъката ми, че с нищо не мога да й помогна.
към текста >>
79.
Вторник, 3 юли
 
- Теофана Савова
Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на
легло
, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не?
Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола тук, започне да аргументира има ли душевен живот или няма.
Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на
легло
, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не?
Още упорствува. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява. Извадя и менталното му тяло, станат четирима.
към текста >>
80.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
До северната стена е
леглото
на Учителя, покрито с бяла покривка.
На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори. До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени часовник, някакъв особен уред и малко кръгло огледало. До шкафчето изправен стои бастонът.
До северната стена е
леглото
на Учителя, покрито с бяла покривка.
Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват. Подът е застлан с домашен килим, подарен от една сестра. Върху него на специално място стоят само чифт стайни обувки.
към текста >>
Тя оправи
леглото
си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна.
Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе. Тя си помисли за Учителя и съзнанието й се озари, защото в същия момент чу благия му глас. Неотдавна той бе казал: „Щом се събудиш, стани! " От жилището й до „Изгрева" имаше един час път.
Тя оправи
леглото
си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна.
* Лампата в стаята на Учителя отново светна. Той излезе на балкона, остана известно време там, сам под звездното небе, и отново се прибра в стаята си. Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон. Малко след това дойде една сестра, после един брат, след което залата започна бързо да се изпълва от пристигащите хора.
към текста >>
81.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
Бях на
легло
и опитвах различни лечения, но кракът продължаваше да ме боли.
- Да, така е - казах аз и посочих едно добре разцъфнало плодно дръвче - това знаят най-добре цветята и дърветата. Стефанка се усмихна и, като отправи поглед към синьото небе с бели облачета над Витоша, каза: - Колко ми се ще да съм сега на Витоша! Тази пролет все още не съм била на планина, а миналата година по това време бях направила вече три изкачвания. А имах трудно поносими болки в крака.
Бях на
легло
и опитвах различни лечения, но кракът продължаваше да ме боли.
Тогава попитах в душата си Учителя какво да направя и разбрах, че трябва да отида на Витоша. Тръгнах, без повече да се колебая, но можах да отида само до гората над село Драгалевци. На втория ден се изкачих по-горе и на третия успях да отида до Ел Шадай. Радостта ми беше голяма - чувствах се прекрасно и бързо забравих болките в крака. Аз я слушах, очарована от пролетния пейзаж, зареяла поглед към полите на Витоша и към чезнещата в далечната белота на снега по високите върхове.
към текста >>
82.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Двамата спят заедно на единственото
легло
в стаята му.
Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителя посочва точно причината за какво се разболява някой приятел. Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер".
Двамата спят заедно на единственото
легло
в стаята му.
През 1905 г. Учителя отсяда в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска" 66 и живее там до 1927 г., когато му построяват приемната на Изгрева. На събора през 1912г. Учителя отива по-рано, през месец юни, и се настанява в закупената през 1911 г.
към текста >>
83.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко
легло
— това е руснакът.
Една сутрин Учителя, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с Димитър Звездински, който по това време учи и говори добре есперанто. На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителя разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст.
Учителя му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко
легло
— това е руснакът.
Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език!
към текста >>
84.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Веднага му правят нещо като
легло
да си почине.
се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителя я поглежда много сериозно и изпитателно и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителя слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен.
Веднага му правят нещо като
легло
да си почине.
Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат му да пътува с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най-здрав. Учителя отказва да пътува на кон. Той не се храни, а само почива.
към текста >>
Измива й краката и прави
легло
от дървета пред колибата.
Групата с Учителя е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи до езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
Измива й краката и прави
легло
от дървета пред колибата.
В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки?
към текста >>
85.
5.12 Свещените думи на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от
леглото
си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри.
Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.
На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от
леглото
си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри.
Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
към текста >>
86.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Правят
легло
, на което да спи Гради, и магазинът започва да функционира.
Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзовава пак само Кольо Йорданов. Двамата построяват магазина, вкарват продуктите в него.
Правят
легло
, на което да спи Гради, и магазинът започва да функционира.
За да направи магазина, Гради трябва първо да събере капаците, които е докарал от София. Нашите приятели вземат много от капаците, за да си направят подове на палатките и да избегнат голямата влага. Някои си правят пейки, маси и други приспособления. Гради ги разваля, събира материала и го струпва при магазина. Отива при Балтова и Неделчо Попов, които са поставили под цялата си палатка капаци.
към текста >>
На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му
легло
и той помолва Елена Андреева да поправи
леглото
му.
Веднага няколко братя се включват в трудната работа в помощ на Пеньо. Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването. Лагеруващите в рилския лагер идват с най-различни палатки, но се оказва, че най-издръжливи на променливото време — на бурите, ветровете и дъждовете, са тези, които шие Елена Андреева. Те са с шест кола и под, понякога и с втори покрив, и издържат и на най-силните бури. Елена разказва как започва да шие палатки.
На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му
легло
и той помолва Елена Андреева да поправи
леглото
му.
Братята веднага купуват и донасят много хубав плат — здрав и непромокаем. За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й наум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането.
към текста >>
87.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя е болен на
легло
.
Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителя преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 часа, той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителя обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне, сам ще се качи на кръста."
Учителя е болен на
легло
.
Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите.
към текста >>
Тялото му гори от висока температура и Борис не се отделя от
леглото
му.
На 27 декември, сряда, в 2 ч. сутринта при Учителя идват Борис Николов и Мария Тодорова. Учителя лежи на кревата и говори нещо. Борис Николов изважда тефтерчето си и започва да стенографира. Учителя разговаря на руски с някакви генерали, които му задават различни въпроси и той отговаря.
Тялото му гори от висока температура и Борис не се отделя от
леглото
му.
По едно време Учителя се надига решително, с особен светъл израз на лицето, повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Едно е важно! Любов към Бога, любов към Бога, любов към Бога. Това е всичко." След това сваля ръката си, отправена за поздрав, и пак ляга. Последните му думи са: „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма започна. Във всичко на първо място туряйте Божественото.
към текста >>
Той е полуседнал на
леглото
.
В каком направлении быт будет жить! Хорошо! Да се оформят нещата! " Учителя започва да диша тежко. Борис го изправя и прегръща.
Той е полуседнал на
леглото
.
По едно време дишането зачестява, Учителя прави няколко дълбоки въздишки и в 6 ч. без 15 минути напуска този свят. Вестта за заминаването на Учителя се разнася мълниеносно по целия Изгрев. Веднага идва баба Мария Минчева, затваря очите на Учителя и го преоблича. Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни.
към текста >>
88.
6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По едно време се събужда и усеща, че
леглото
му се клати.
Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го среща един материалист и му казва: Ди си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма? " — и продължава своята словесна атака срещу Учителя. Като свършва да говори, Учителя му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнася сказката си, на която присъства и горепоменатият човек. Вечерта материалистът ляга и заспива.
По едно време се събужда и усеща, че
леглото
му се клати.
Скача, запалва осветлението, оглежда се — няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя? " Пак ляга.
към текста >>
Подир малко се събужда и вижда, че
леглото
му се движи из стаята заедно с него.
Като свършва да говори, Учителя му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнася сказката си, на която присъства и горепоменатият човек. Вечерта материалистът ляга и заспива. По едно време се събужда и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се — няма никой. Ляга и заспива пак.
Подир малко се събужда и вижда, че
леглото
му се движи из стаята заедно с него.
Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя? " Пак ляга. Този път леглото се обръща с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринта непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява.
към текста >>
Този път
леглото
се обръща с краката нагоре и започва да го блъска.
Скача, запалва осветлението, оглежда се — няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя? " Пак ляга.
Този път
леглото
се обръща с краката нагоре и започва да го блъска.
Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринта непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява. В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва.
към текста >>
Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя
леглото
си, успокоява се и спи до сутринта непробудно.
Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя? " Пак ляга. Този път леглото се обръща с краката нагоре и започва да го блъска.
Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя
леглото
си, успокоява се и спи до сутринта непробудно.
Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява. В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед.
към текста >>
89.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Залежа се дълго време на
легло
и лекарите накрая се отказаха да я лекуват.
Така той разбира кой е истинският Учител. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко.
Залежа се дълго време на
легло
и лекарите накрая се отказаха да я лекуват.
Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя. Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена?
към текста >>
Цветана слага дъщеря си на
леглото
и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето.
Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе.
Цветана слага дъщеря си на
леглото
и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето.
Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие.
към текста >>
През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на
легло
.
Тя си мисли: „Как ще безпокоя посред нощ Учителя, но ако той трябва да ме приеме, още няма да си е легнал." Тя отива към салона и вижда, че стаята на Учителя свети. Като приближава до стълбата, той слиза и идва до нея. Мария му описва положението на сина си Атанас и иска от Учителя да му помогне. Учителя й казва: „Всичко е наред." Тя се връща вкъщи и намира Атанас дълбоко заспал. На другия ден сутринта той е напълно здрав и започва да се храни.
През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на
легло
.
При нея отиват на посещение Савка Керемидчиева и Гаврил Величков. Както се разговарят, Наталия заспива и в стаята при тях влиза Учителя и сяда на стола. Той вдига крачола на панталона на десния си крак — същия, който сестра Наталия е счупила, и започва да го масажира. Масажът продължава около един час. След това Учителя подема разговор с брат Галилей по повдигнати от него въпроси Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със себе си, защото Учителя е дошъл при нея.
към текста >>
90.
7.8 Георги Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той ляга на едно
легло
заедно с брат Неделчо Попов.
" Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри — 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата.
Той ляга на едно
легло
заедно с брат Неделчо Попов.
Известно време Неделчо не може да заспи и слуша един дълъг разговор между Учителя и Георги Радев. Той ясно чува гласа на Георги, когото отлично познава, слуша и лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа.
към текста >>
91.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На
леглото
в голямата стая има над 100 000 лева.
От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди.
На
леглото
в голямата стая има над 100 000 лева.
Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш."
към текста >>
92.
7.17 Д-р. Иван Жеков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той пада и 40 дена лежи на
легло
.
Възлага на доктора да заеме службата на Радославов и да се занимава с имотите на братството. Доктор Жеков се пенсионира с една малка пенсия — като ветеринарен лекар. Често приятелите му се подиграват и го закачат, че е взел много малка пенсия. Докторът спокойно отговаря: „Не е важно, че пенсията е малка, важно е колко години човек ще я ползва." Той ползва тази пенсия повече от 45 години. Някои са недоволни от неговата дейност и го атакуват с мислите си.
Той пада и 40 дена лежи на
легло
.
На четиридесетия ден Учителя го посещава и му казва да отиде следващата сутрин на беседа. Той става трудно, тръгва и постепенно се оправя. Отново започва да се движи и работи за братството до края на живота си. Доктор Жеков е добър фотограф и отразява много ценни случаи от живота на Учителя на снимки. Има много неприятности и материални разправии със съседа си Петко Епитропов.
към текста >>
93.
7.24 Игнат Котарев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Втори път Учителя го събужда, той се надига от
леглото
, но умората надделява и пак заспива.
Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл! " Той едва отваря очи, но пак заспива.
Втори път Учителя го събужда, той се надига от
леглото
, но умората надделява и пак заспива.
Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините. Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо.
към текста >>
Трети път цялото
легло
се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините.
Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл! " Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива.
Трети път цялото
легло
се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините.
Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо. Така Учителя го спасява от провал и явна смърт.
към текста >>
94.
7.32 Милка Переклиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на
легло
и преминава през големи мъчения.
След заминаването на Учителя Милка проявява сензитивни качества и предава тъй наречените „Частни уроци от Учителя". Тя съхранява много от вещите му. Учителя й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание.
Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на
легло
и преминава през големи мъчения.
Милка Переклиева е една светла душа, която свърза своя личен живот с братския. Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата!
към текста >>
95.
7.46 Неделчо Попов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от
леглото
.
Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя. През есента на 1942 г. Учителя решава да посети Витоша с малка група сестри.
Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от
леглото
.
Елена Андреева носи тежка раница и попитала Учителя кой ще я носи. „Неделчо" - казал той. Неделчо обяснява, че е болен и не се е подготвил. Учителя отговаря: „Ние ще те почакаме. Иди се облечи." Дошъл Неделчо и групата тръгнала.
към текста >>
96.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той лежи в
леглото
си с глава, обърната на север.
Сестрите му са против приятелството му с Естирка и му правят магии, за да ги разделят. Той им казва, че никой досега не го е гледал така, както тя. „Вие какво сте направили за мен? "През 1988 г. Васил заболява тежко и цяло лято боледува, като става кожа и кости.
Той лежи в
леглото
си с глава, обърната на север.
Естирка вижда над главата му един черен кръст и веднага събира братята и сестрите от Димитровград на обща молитва за неговия живот и неговото здраве. Купува шишета с зехтин, в които слага жълт кантарион, държи ги 40 дена на слънце и ги дава на Васил, който изпива три шишета. В молитвата си Естирка пожелава да даде от своя живот, за да може да живее Васил и да работи за Бога. Постепенно той се оправя. Една седмица след тази акция кръстът над главата му се сменя с една жълта линия, която се простира от главата до краката му, и той оздравява.
към текста >>
97.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
За да не сяда на
леглото
, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи.
За да не сяда на
леглото
, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
към текста >>
98.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Изхвърлят старото
легло
и печката през прозореца, поставят хубаво
легло
, нова малка печка и подреждат стаята.
Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват.
Изхвърлят старото
легло
и печката през прозореца, поставят хубаво
легло
, нова малка печка и подреждат стаята.
Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя.
към текста >>
Той се надига, сяда на
леглото
и пак ляга.
Той много ни обича и иска редовно да ходим при него, когато сме в Мърчаево. Ние задоволяваме това негово желание и всяка седмица го посещаваме. Вечерта на 14 януари, след като излизаме, както лежи, чува глас, който му казва: „Стани! " Той се опитва да стане, но не може. След известно време втори път чува същия глас.
Той се надига, сяда на
леглото
и пак ляга.
Минава още малко време и чува за трети път гласа. Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане. Сяда на леглото и опира краката си на земята. През заключената врата в стаята му влиза Учителя, облян в бяла светлина в целия си ръст, поглежда на изток и излиза през прозореца навън. На душата му олеква и положението му се подобрява.
към текста >>
Сяда на
леглото
и опира краката си на земята.
" Той се опитва да стане, но не може. След известно време втори път чува същия глас. Той се надига, сяда на леглото и пак ляга. Минава още малко време и чува за трети път гласа. Той скача, като си мисли, че и да счупи главата си, трябва да стане.
Сяда на
леглото
и опира краката си на земята.
През заключената врата в стаята му влиза Учителя, облян в бяла светлина в целия си ръст, поглежда на изток и излиза през прозореца навън. На душата му олеква и положението му се подобрява. Ляга и заспива. Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота.
към текста >>
99.
7.86 Цветана Ганчева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Цветана слага дъщеря си на
леглото
и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето.
Един ден тя поканва майка си и баща си на гости. Същия ден й отича един зъб и му правят дренаж, но страната й се подува и зачервява. Цветана отива при нея и я заварва подута, с температура, в тежко състояние. Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе.
Цветана слага дъщеря си на
леглото
и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето.
Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие.
към текста >>
100.
7.87 Наталия Чакова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на
легло
.
Наталия Чакова
През 1940 година Наталия Чакова си счупва крака и ляга на
легло
.
При нея отиват на посещение Савка Керемидчиева и Гаврил Величков. Както се разговарят, Наталия заспива и в стаята при тях влиза Учителя и сяда на стола. Той вдига крачола на панталона на десния си крак — същия, който сестра Наталия е счупила, и започва да го масажира. Масажът продължава около един час. След това Учителя подема разговор с брат Галилей по повдигнати от него въпроси Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със себе си, защото Учителя е дошъл при нея.
към текста >>
НАГОРЕ