Търсене в текстове за 'Легло'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 207 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота. И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината.
Кажи ми най-първо, кое е най-красивото в живота. — Ще познаеш, отвърна Абар, и нищо по-вече не каза. Навали вечерният здрач. Сетните лъчи бяха отдавна залезли. След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи.
към текста >>

3. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло.
I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда. В Индия през летния слънчев проврат т.н. Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци.
към текста >>

4. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен.
Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши. Моето легло е преходно, но аз, потокът, съм вечен. Виждаш ли там сивкавината на едно малко облаче, зад което се скриха звездите? Откъде израсна то и къде се стопи като дим? На местото на вчерашното синьо небе сега се вижда тъмна бездна, осеяна с хиляди светли точки. Но вятърът без умора и безспир кръстосва надлъж и нашир по цялата земя. Денът се сменя с нощта, звездите изгасват пред величието на дневното светило, а видял си бурни нощи, когато светлината изглежда да е съвсем погаснала.
към текста >>

5. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора.
Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята. Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище.
към текста >>

6. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло.
И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние.
към текста >>

Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние.
Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре. Светията преживя своите върховни, най-свещени мигове – и в душата му като цвят се разтвори една от най-свещените тайни. Той погреба тялото на Серафиа до своята постница.
към текста >>

7. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора.
Апаратите били поставени в една кабина, нагодена специално за опитите. Тя е била изолирана от помещението, в което се намирала, имала е размери 2 м. на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра.
към текста >>

8. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня.
Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят.
към текста >>

Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии.
към текста >>

После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог.
Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места.
към текста >>

9. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед.
Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед. Той беше един от тези парии, които градовете изхвърлят с хиляди. Болният почна да плаче едновременно с жена си. Андреас. стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява. Най-сетне старецът престана с оплакванията си и каза: „Бог е несправедлив. Той е измислица на експлоататорите Няма Бог." – Как, извика Андреас, добрият Бог не е справедлив ли?
към текста >>

Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло.
Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас.
към текста >>

Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд.
Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц. След тръгването на експреса, Андреас ми предложи да направим нощна разходка по полето.
към текста >>

10. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
към текста >>

11. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак.
И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито контури има тя. Стои тя под сянката на любовта. Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак. Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там. Там потоци от светлина текат във всички посоки.
към текста >>

12. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бен Яаков лежеше обтегнат на леглото със затворени очи и бледо лице, стиснати уста.
Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков. Никакви лекарства не помагаха. Бен Яаков лежеше обтегнат на леглото със затворени очи и бледо лице, стиснати уста. Ръцете беше сложил върху сърцето, което се гърчеше, сякаш някоя ръка го беше хванала и от време на време ту го стискаше, ту го отпущаше; желязна топка се беше спряла на гърлото му и гърдите му бяха притиснати от незнайна тежест. Беше полунощ, когато Бен Яаков полуотвори очи. Гледаше, ала не виждаше никого. „Дайте светлина", промълви той. Донесоха големия светилник.
към текста >>

Повече той не говори дотогава, докато край леглото на Бен Яаков не застана Бен Йосеф.
От къде знаеше Бен Йосеф това? Той не беше лекар. Но дали не е станал такъв? Отвори очи, в тях блесна мъничка надежда. Можа да каже: „Намерете Бен Йосеф и го доведете". Повече той не говори дотогава, докато край леглото на Бен Яаков не застана Бен Йосеф. – Кажи ми, Бен Йосеф, ти лекар ли си? И ако си такъв, можеш ли да ме излекуваш? Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра. Тогава, ти може би ще ме излекуваш. Бен Йосеф го погледна с безкрайна тъга.
към текста >>

Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите пари, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време.
Ето най-видният лекар стои безпомощен, а ти, ти знаеш още от сутринта, че аз ще умра. Тогава, ти може би ще ме излекуваш. Бен Йосеф го погледна с безкрайна тъга. Приятелят му умираше. Сърцето му се сви от болка. Седна близо до леглото и тихо започна да разказва: – В дните на безработица, когато децата ми искаха хляб, а моите пари, спечелени през деня, не стигаха, аз работех и нощно време. Ето в що се състоеше моята работа: аз наглеждах болни. О колко тежки нощи! Колко страшни бяха те, когато на сутринта в ушит ни звучеше плачът на близките, които виждаха тия, които лежаха безжизнено. Ето що научих тогава. Денонощие преди да умрат, те вече не познаваха никого – ни близък, ни приятел.
към текста >>

13. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло.
Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата. * Отделите „Духовен опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
към текста >>

14. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено.
* * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него. „Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада. Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!... Ами защо къщата е наредена така.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.
Тая истина, върху която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери. Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития. Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота.
към текста >>

16. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи!
Водата, запример, която е едно от най-великите блага на земята, той е превърнал - в научните си представи - в едно жалко химично съединение на водород и кислород, а в практичния живот, той се ползува от нея едва ли не с цинично безразличие, като неограничен и безогледен господар. Но затова пък и тя не му разкрива магичните сили, които се таят в нея Съвременният човек също тъй несъзнателно диша и въздуха - извор на жизнен елексир за неговото съществувание - ала не познава същинската му цена. Така е и със светлината, с растенията, минералите, от които той се ползува като с бездушни предмети, по отъпканите пътища на навика. Наистина, Живата Природа припомня понякога на човека великата ценност на "обикновените неща". Вижте човека, кога се разболее. Лишен от възможността да се движи, прикован на легло, той ясно съзнава, какво ценно нещо е изгубил преди всичко - способността да ходи! Ако го боли око, ухо, стомах, ако го боли ръка, крак, ако са заболели дробовете му, та не може свободно да диша, той съзнава ясно тогава, от какво велико благо е лишен. И след като оздравее и може да излиза на чист въздух и слънце, с каква радост, с какво освежено чувство диша той въздуха, с какво умиление се оставя да бъде милван от слънчевите лъчи. Всичко му се вижда сякаш ново, свежо. Той възприема нещата с детска, девствена впечатлителност, става като същинско дете. И това е, може би, едно от най-благодатните действия на болестите и страданията.
към текста >>

17. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко.
Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му. А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник? " Вратите на спалнята му и на салона са били заключени.
към текста >>

„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели.
преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

18. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой.
Г-ев разправя следното свое преживяване: В началото на март 1921 г. един от близките ми другари се разболя и то доста сериозно. Няколко дни преди смъртта му бях при него. Той се чувствуваше добре, та поседях при него по-дълго време. Измина се около седмица. Една сутрин към 4 - 4 и половина часа събудих се, но това не беше случайно, а по-скоро като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло.
Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен. Сега вече надеждата, че царската дъщеря ще се влюби в него, съвсем изчезна. А той искаше само това. Боже мой, само това - любовта на нейното младо сърце, след което той ще си отпътува за своята страна. Как не виждаше тя, как не разбра и не трепна нейното сърце!
към текста >>

той се приближи до тая, която безжизнено лежеше на богатото легло.
Едвам сега той разбра, че царкинята беше болна от проказа; едвам сега той разбра безумието на своята постъпка, която можеше да му струва живота; едвам сега видя безумната мисъл да възвърне здравето на смъртно болната княгиня. Първото му желание беше да напусне царския дворец на часа и да се откаже от мисълта и желанието да я излекува. И ето, преди да извърне глава, в същия този миг, той видя в простора шеметните върхове на любимите планини, усети свежия планински въздух, чийто животворни струи заляха неговите гърди. Той въздъхна леко, сърцето му заби радостно и той разбра, че сега или никога не ще разреши своята задача. Изпълнен с гореща вяра, готов да даде своята чиста и млада кръв за нея. той се приближи до тая, която безжизнено лежеше на богатото легло. Саваот-Бен-Абу в тоя миг беше забравил всичко, освен това, че тя трябваше да оздравее. Тогава той се наведе тихо и безшумно над нея и леко като ухание на пролетен зефир, Саваот-Бен-Абу целуна болната царкиня. И чудото стана. Царкинята Елмира, полуотвори очи и погледна тоя, който вливаше потоци жизнени сили в нейното изнурено тяло. Това той можеше да направи тогава, когато трябваше да изпълни един върховен закон.
към текста >>

20. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си.
" А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му. Едва на съмване той заспа. Когато се събуди, беше вече ден. – Ще ходя пак към града, рече той на попадията.
към текста >>

21. Du Maitre: La manifestation du Divin en l`home Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Значителна роля играе и леглото.
Изобщо взето, човекът, както и животните, се нуждаят от повече сън през зимата, отколкото през лятото, през детинството повече, отколкото през зрялата възраст, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до гoляма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са. много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер.
към текста >>

Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, които спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние.
към текста >>

22. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане.
Бог му изпратил един ангел да му занесе неговият отговор. „Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат". — Как така? - учудено попитал светията. "Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон. Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва.
към текста >>

23. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти!
– Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото. – Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва.
към текста >>

И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото.
– Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото. – Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално.
към текста >>

24. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло.
Това не беше мълва. Ишуа Бентам не беше приказка, не беше мечта. Той съществуваше, той наистина беше дошъл с блага вест. Пребиваваше в царския дворец. Беше дошъл през оная паметна нощ, когато нещастието за първи път беше докоснала с крилото си царския дом. Единствената дъщеря на Зинабий-Ра беше на смъртно легло. Очакваха края. Царкинята едва дишаше. И тъкмо в тоя час, на отчаяние и безнадеждие при фараона дойде Ишуа Бентам. – Аз ще излекувам дъщеря Ви, – беше казал той. Фараонът устреми в него очи пълни с горест и мъка.
към текста >>

25. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Беше вече на смъртно легло и при една среща ми каза, че ме съжалява, дето съм в това дружество.
Той показваше точно 12 часа без 2 минути. Необикновен начин на осведомяване Това беше в Рига в 1929 г. Записах се в едно дружество, в което влизаше като член и един художник, който боледуваше от туберкулоза. Веднъж отидох при него. Той знаеше, че съм ревностно привързан към това дружество. Беше вече на смъртно легло и при една среща ми каза, че ме съжалява, дето съм в това дружество. Той беше секретар на дружеството и като болен нямаше възможност да излезе вън от него. На другия ден след тая среща той се пресели отвъд. Аз много се замислих за тези негови думи и пожелах, ако има безсмъртие на душата, той да ми се яви и да ми каже по-подробно истината върху това дружество. И наистина, след 2 седмици той ми се яви на сън и ми каза за покварата, която съществува в това дружество. Разказа ми подробности, които не знаех.
към текста >>

26. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

в леглото, преди да заспя, чух глас: — Ще ти се падне шестия билет от конспекта и ти ще отговориш добре.
Тя се успокои и си легна. След това попитах, за кое нещастие ме предупредиха. Чух глас: — Това бе. Предсказан изпит Имах изпит и вечерта учих дълго време, почти цялата нощ. На разсъмване легнах да си почина поне един час. в леглото, преди да заспя, чух глас: — Ще ти се падне шестия билет от конспекта и ти ще отговориш добре. Но ще те запитат извън билета и на този въпрос няма да отговориш На другия ден стана тъкмо така. Предсказателен сън Живеех в град Т. с детето си и чаках назначение за чиновничка в гр. Бургас. Беше ми изчезнало вече търпението. Даже ми казваха близките, че това няма да стане и ме съветваха пак да си търся място като учителка.
към текста >>

27. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Суани Ом легна облечена върху леглото и горчиво заплака.
— Не, не е жестоко, и Аз го обичам не по-малко от кея. — А той? — Той ще избере — живота с мен, или смъртта с другата. — Лека нощ, Суани-Ом. Чу се глуха въздишка. Суани Ом легна облечена върху леглото и горчиво заплака. Нощта бавно се раздипляше. Тънка сребърна ивица проряза изтока. Денят настъпваше. Беше ли светъл и лъчезарен за Суани-Ом? Никой не знаеше.
към текста >>

28. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Там видели, че кракът ù е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на легло.
Същият професор цитира следния интересен пример: Една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствувала, че кракът ù силно я заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от местото му. С разтривки едвам се довлякла у дома си. Там видели, че кракът ù е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на легло. Наблюденията с апарата на Д-р Килнер хвърлиха нова светлина върху произхода на болестите. Ето устройството на този апарат: това са две стъклени плочки, между които е поставена течността дицианин. И ако човек гледа през този апарат някого, вижда част от неговата аура – между които и неговото етерно тяло, което прониква физичното тяло и излиза вън от него. Понякога, при наблюдение човешката аура с апарата на Д-р Килнер, в етерното тяло се забелязват тъмни петна тук-там. А в нормалната аура такива петна липсват.
към текста >>

29. СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо.
Г. Тахчиев УДОВОЛСТВУВАНЕ И СВОБОДА Удоволствуването се отнася до задоволяване низшите инстинкти, проявени чрез тялото, сърцето и ума. Удоволствуването е безплодно разточителство на ценна енергия на тялото и духа. Всяко удоволствуване се заплаща с равното на него страдание. Разумният човек заменя удоволствуването с опростен и въздържан живот. Мекото легло, пищната храна, разпуснатият плътски живот са удоволствия, които изчерпват човека; без да му допринасят нещо. Те поглъщат време и сили, потребни за творческа работа. Величие и удоволствуване са несъвместими. Опростеният живот на великите хора крие в себе си голямата тайна за техния напредък. Силата на волята и пробуденото съзнание се мерят с надвиване удоволствуването в ядене, удобства и наслаждения на плътта. Когато човек изгуби способността да се удоволствува, тогава започва неговата вътрешна свобода и динамичен творчески живот.
към текста >>

30. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Уморен си, дава ти най-хубавото легло.
" Казвам му: „Ела на обяд". После ще говорим за Любовта. След обяд той пак казва: „Какво нещо е Любовта? " Казвам му: „Ела утре пак." Какво нещо е Любовта? Ти си гладен, и онзи човек ти дава най-хубавото ядене. Уморен си, дава ти най-хубавото легло. Скръбен си. Прави те щастлив. Това е Любовта. Ние имаме Любовта на собственици, както когато имаш един кон и го считаш за своя собственост. Любовта е най-силното, но не е сила.
към текста >>

31. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Може да го обнадеждаваш, да му препоръчваш книги да чете и учи, но докато е на леглото, нищо няма да постигне.
И това е възможно, обаче, отварянето на очите, в истинския смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина." Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига. Как ще оздравее болният, ако е лишен от въздух? Каквото и да му се говори, без въздух няма живот. Може да го обнадеждаваш, да му препоръчваш книги да чете и учи, но докато е на леглото, нищо няма да постигне. Болестта дълго време ще го мъчи. Той казва: Докато съм болен, никакво бъдеще не ме блазни. Първо, човек трябва да се освободи от болестта, която го мъчи. Всички сте опитали това. Докато бо-лестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния.
към текста >>

32. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния покой да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент? Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора.
към текста >>

33. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало.
Тя е пазила писмото като ценност. Тя и мъжът й следваха антропософията на Щайнер. Говорихме за моето положение, че нямам къде да работя и да живея по-спокойно. Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя. Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна. Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа. Нали бях ви казал, че съдбата ме принуди да пътувам в първа класа, а аз исках товарен параход. Нов креват, нова луксозна покривка на кревата и завеса, която закрива кревата.
към текста >>

34. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

230 часа умствена и физическа дейност по 10 часа на ден и вечер в леглото.
До днес съм работил 180 часа. Всеки надпис минава пред очите за 20 секунди и по този начин може да се чете. Когато го завърша ще съм му отделил над 210 часа работа. Мисля, че моята работа да предам в 3 измерения част от Словото, вече е изпълнена. 29 април 1994 Аз завърших шестата си творба. 230 часа умствена и физическа дейност по 10 часа на ден и вечер в леглото. Тази творба е най- хубавата, с 6 въртящи платформи. Всяка платформа се върти за 20 секунди, достатъчно да се чете. В 120 думи - изрязани на ръка, е казано всичко по отношение на Мира, който някои желаят. 31 май 1994 Започнах друга творба, посветена на Новия Живот - въртяща. Досега съм работил 140 часа, а ми остават поне още 50-60 часа.
към текста >>

35. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов!
... * * * Светъл лъч на изгряващото слънце се косва до морската повърхност — розов лъч озарява и отлита... — Постой! Тук е тъй красиво! Аз песен ще ти попея, дивната песен на вечната борба, на далечно минало, морски легенди за незнайни царе и красиви сирени! — шепне му вълната. — Чакат ме други — едни ясни очи ме чакат, да им занеса надежда за утрешния ден, сила за днешния. Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов! Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца. — Ех, ако можех.... КНИЖНИНА Nova Kulturo, есперантска библиотека, в която се издават на серии от по 10 номера беседите на Учителя. Абонамент за една серия 40 лв., отделна книжка 5 лв. Адрес: Ат. Николов, ул.
към текста >>

36. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града.
Мир ще цари тогава на земята. А живота от люлката и до гроба ще бъде висша радост. Той ще дойде — на бъдеще светло човека. А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи. Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града. Искаше да се розходи, искаше да избяга някъде от грижите и мъките, които му отнеха съня. Той се отдалечи към Балкана и скоро навлезе в най-девствените красоти на тоя земен край. И седна за почивка край бистро и студено изворче. Тих ветрец полъхва и го гали нежно по лицето. Птички радостно пеят от всички страни.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето.
Ако ние сеем болест, като мислим разрушителни мисли, като подхранваме зла воля, отмъщение и омраза, тогава нашите тела раждат плод на страдание. Ние не можем да добием красиви, гладки, солидни картофи от грубо, недоброкачествено семе. От друга страна, сеенето мисли на здраве красота и благост и радиирането на любов и доброта, донасят като своя награда здраве и щастие. Божествения закон, „каквото човек сее, това и ще пожъне“, често ни се струва неверен, когато се огледаме около себе си в света и видим онези, които правят зло да ycпяват и напредват като че ли тe са били синовете на добродетелта. Но, когато ние разберем, че всички трябва да живеят пак, ние знаем, че тe неминуемо ще пожънат в някой бъдещ живот онова, което тe днеска сеят. Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло. Прераждането ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи. Живота е тъй кратък! Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на мечтите и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
към текста >>

38. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън.
Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в леглото, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух.
Човек, който мисли зло на другите, не може да постигне това, което той иска. За да има полезни постижения, човек трябва да бъде умен и да има вяра в това, което иска да постигне. Ако любиш някого и имаш вяра в него, тази вяра ще ползва преди всичко теб. И не трябва постоянно да държите само един образ в ума си, защото с това пакостите и на себе си и на лицето, за което мислите. С всички промени, които стават с нас, природата иска да ни застави да излезем от това пасивно положение, в което се намираме сега ида влезем в друга фаза на своето развитие, защото там, където сме сега, е опасно да стоим повече. Сега хората искат да живеят охолен живот - да ядат, да пият и да се излежават в леглото, вместо да станат рано в четири часа сутринта, за да дишат чист въздух. По-нечист въздух от този, в стаята след спането, няма. Той е най-отровен въздух. Най-голямотo богатство за живота, което човек търси, е складирано във въздуха. А ако не можем да го възприемем от въздуха, не можем да го възприемем и от храната. Сега хората страдат, понеже имат много непостигнати желания - искат да бъдат богати, учени и пр.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот.
Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот. Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце. Нещастният човек! До кога ли ще живее със своите дребни, фалшиви радости и големи скърби и страдания, в същото това време, когато край самия него се шири безкрайният живот Божи, който е чиста радост и велико благо! Т. Ч.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото.
Пипа по лицето, няма ги вече, пък светлина не идва, нищо не вижда ... — Очите ми, очите ми дайте! Чувате ли вий, тук, тук да ги сложите! — показва с пръсти зиналите орбити на лицето си, става и тръгва да излиза. Но спъва се в креватите и пада немощен на пода. Всички са в трепет и се чудят какво ли ще стане с нещастния химик. Но той плаче и охка, иска да върви, но го спират и поставят на леглото. — Значи, сляп съм. И що ще правя аз сега! … мисли Стругов. Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот.
към текста >>

“ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа.
Да, да умреш е нищо, но да си сляп и да живееш е ужасно. И да имаш толкова отрови, пълни шкафове, и да не можеш сега да си вземеш поне частица, за да свършиш със своя живот. Посяга до вземе отровата, пък я няма. Сляп е, пък вижда да го следят две сини очи, които молят: „Татко, какво правиш? Къде оставяш малката си Оля ? “ И две слаби ръчички кротко снемат ръцете му на леглото и тайнствено смиряват възраждащата се вече негова душа. Той почувства, че е друг и че не е сам в света. (Следва) Житен клас НОВАТА ОСНОВА НА МЕДИЦИНАТА Думата „окултно“ значи скрито. Затова мнозина считат, че то означава и нещо неподатливо на обективно изследване, нещо ненаучно. В същност, изразът е стар и има чисто условно значение. Защото природата има много лица и в нея няма нищо „скрито“.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си.
Беше есен. Жълтите листа на върбите се ронеха като дребни сълзи и оплакваха хубавото топло лято. Тихият вятър тъче от тях пъстър многоцветен губер и покрива каменния покрив на воденицата. Дядо Тихол изпрати последните млeвapи и се върна с куп сухи върбови клони. Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот.
Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане.
към текста >>

С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот.
Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия. Човек страда точно тъй, както са страдали другите поради неговата нечестност, жестокост, нетърпимост и т. н. Тия страдания го учат да постъпва занапред честно, учтиво и снизходително към другите. И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, като се върнах у дома, аз намерих сестра си, болна от дълго време, но без да е била на легло, в агония и след неколко часа умре.
той много пъти бил произнесъл неговото име. Й. Йунод Това се случи в Конт. (Приморските Алпи) в 1881 год. Беше неделен ден и аз бях, заедно с всичките си съкласници в църква, дошли заедно с учителя си за неделната литургия. По едно време, когато бяхме прави, аз почувствах съвършено ясно като че ли един глас ми казва: „Сестра ти умира“. И наистина, като се върнах у дома, аз намерих сестра си, болна от дълго време, но без да е била на легло, в агония и след неколко часа умре. Аз си спомням и днес тоя случай тъй ясно, като че ли това бе вчера. Пенсена Бялата Чашка Той никога не бе искал да сгреши, но все пак, той, мъжът, сгреши. Грехът беше изтъкан от безчислено множество нишки между неговия дух и неговата плът. Като че ли някоя лоша фея бе поставила капка отрова в кръвта му през време на раждането, от която са израсли неизтръгваемите корени на греха. Мъжът никога не бе искал това.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката.
— Нали уж по-рано да излезем тая сутрин? Даскал Иван повика жена си и й каза: — Кажи им да отиват без мен. Болен съм ... Кажи им никога вече да не ме викат за лов ... Жената го изгледа учудено. Но понеже той не й каза нищо повече, тя излезе и каза на тримата ловци да не чакат мъжа й, защото е болен. Ловците отминаха, без да се интересуват от болестите на своя другар. Когато беше съмнало съвсем, даскал Иван стана от леглото, облече се, обу се и посегна с ръка към пушката. Жена му го гледаше въпросително, без да продума. Мълчеше и даскал Иван. А лицето му беше мрачно и измъчено. Взел пушката в ръка, даскал Иван излезе на двора. — Какво ще правиш, мъжо?
към текста >>

46. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво?
Защото първото нещо, което после можах да си спомня, то бе, че бях прострян на тревата, чувствайки студена вода върху себе си, и, отваряйки очи, аз видях, наведена над мен, странната фигура на градинаря, облечен в черно. „Много горещо ли ти стана? “ - запита ме той, с тревожно издигнати вежди. „Ти изглеждаш твърде здраво момче, за да отмалееш така и в едно тъй прохладно място! “ „Где е тя? “ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво? “ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства.
към текста >>

Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора.
“ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя! “ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец!
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън.
Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо!
към текста >>

Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.
„Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук? Защо си тук?
към текста >>

и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас.
Защо си тук? Болна ли си? Стадото да не се е загубило? “ В продължение на един момент нямаше никакъв отговор и моето сърце започна да бие бързо, докато аз почвах да схващам, в тъмнината, че не съм у дома, а че се намирам в едно непознато място, и че не зная кой може да бди така мълчаливо до мене. За пръв път аз изпитах желанието да бъда в моята малка стая и да чувам гласа на майка си. и, макар че аз бях смело момче, малко склонно към женските слабости, аз се хвърлих на леглото и заплаках с висок глас. „Донесете светлина“, каза един тих глас, „той се събуди“. Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая.
към текста >>

Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли.
Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки.
към текста >>

Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше.
След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда.
към текста >>

Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло.
Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда. Мълчанието най после бе прекъснато.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие.
“ „Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“ „Но не, каза той, само младостта ти е причина за твоя страх. Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека. Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш? “ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен.
към текста >>

“ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно.
“ „Нощ ли е сега? “ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие. „Зората е близо“, каза жрецът. „О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура! “ „Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си. Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас. Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но.
към текста >>

Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото. „О!
Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен. Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му. В Себуа имаше нещо човешко, — той обичаше! Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото. „О! Себуа! “ казах аз, и сълзи се показаха на моите детски очи, когато видях израза на неговата доброта на лицето му. Себуа, защо аз съм тук? Кой им е казал, че аз се различавам от другите? Себуа, кажи ми, ще видя ли пак тази ужасна фигура?
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах.
Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице. Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло. Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен.
към текста >>

аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло.
Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло. Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен. Да, аз бях сам.
към текста >>

Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах.
И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната. Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло. Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност . Обърнах се разтревожен. Да, аз бях сам. Агмад, жрецът, от когото се страхувах, беше излязъл. Той бе излязъл без да каже нито дума, като ме бе оставил в тази стая.
към текста >>

Гледах около мене масивните каменни стени, подигнах очите си към високия прозорец, мислех за непосредственото си съседство със светилището и се хвърлих на леглото, закривайки лицето си с ръце.
Той бе излязъл без да каже нито дума, като ме бе оставил в тази стая. Какво можеше да означава това? Отидох към вратата и се опитах да я отворя. Тя беше херметически затворена. Аз бях пленник. Гледах около мене масивните каменни стени, подигнах очите си към високия прозорец, мислех за непосредственото си съседство със светилището и се хвърлих на леглото, закривайки лицето си с ръце. Предполагам да съм останал така прострян цели часове. Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва. Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа.
към текста >>

Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва.
Аз бях пленник. Гледах около мене масивните каменни стени, подигнах очите си към високия прозорец, мислех за непосредственото си съседство със светилището и се хвърлих на леглото, закривайки лицето си с ръце. Предполагам да съм останал така прострян цели часове. Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва. Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа. Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед. Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват.
Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава? Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите. Светлината се засилва бързо. Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк гръб и се пробужда. Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему. Колко лесно се вижда къде да летиш сега!
към текста >>

Във всеки случай, аз станах от леглото си, отхвърляйки всеки страх от това.
(Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам. И както събирах своята смелост за да погледна нагоре, към слънчевата светлина, която правеше от моя прозорец нещо очарователно, аз почнах да схващам, че тая светлина още съществува реално, и че, въпреки моите скорошни и страшни опитности, аз не бях нищо друго освен едно момче, което обича блясъка на слънцето. Привличането ставаше все по-силно и най-сетне завърши с едно желание да се покатеря до високия прозорец, за да гледам. Аз не можех повече да задържам желанието, което ме караше тъй-горещо да го направя, както не можех да осмислям и по-голямата част от движенията и постъпките си — които бяха такива на дете. Във всеки случай, аз станах от леглото си, отхвърляйки всеки страх от това. което ме заобикаляше, защото сега аз имах пред себе си една цел, която бе достатъчно детска, за да може да погълне вниманието ми. Стената беше напълно равна; но аз мислех, че като застана прав над една маса. която бе под прозореца, ще мога да достигна края му, за да се подигна от там и да гледам навън. Изкачих се набързо върху масата, но едва можах да достигна прозореца с прострени ръце. Аз се подхвърлих, и, хващайки се за ръба, сполучих да се повдигна.
към текста >>

че тъкмо зад мястото гдето слагах главата си на леглото си, имаше едно кътче, гдето падащата драперия оставаше едно празно пространство.
Помнете това, което ви казах.“ Той мина през вратата и я затвори бързо след себе си. Аз се намерих наполовина загърнат в тежката драперия и, веднага щом се съвзех от моето изумление, предизвикано от това внезапно появяване и изчезване, аз я повдигнах и излязох из нейните гънки с цветето в ръка. Първата ми мисъл, дори още преди да си позволя да мисля за думите, които трябваше да си спомня, бе да сложа скъпото си цвете на сигурно място. Аз го държах нежно, като че ли то бе оживотворената форма на някого, когото обичах, и гледах с безпокойство наоколо, като се питах къде ще мога да го пазя, без да бъде изложено на погледите. След няколко минути, употребени в бързо изследване, аз видях. че тъкмо зад мястото гдето слагах главата си на леглото си, имаше едно кътче, гдето падащата драперия оставаше едно празно пространство. Аз можех да го сложа там поне за сега. То имаше място да диша и не щеше да бъде виждано, освен ако се подигнеше драперията, а това място зад леглото ми, ми се струваше най малко изложено на откриване. Аз сложих веднага цветето там, страхувайки се да го държа в ръка, да не би, ако церемониите са свършили, Агмад да влезе в стаята ми. Аз го скрих, прочие, и търсех около себе си някой съд за вода, в който да го сложа, защото мислех, че ако не го снабдя с този елемент, когото то обичаше тъй-много, то не ще живее дълго време, за да бъде мой приятел. Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея.
към текста >>

То имаше място да диша и не щеше да бъде виждано, освен ако се подигнеше драперията, а това място зад леглото ми, ми се струваше най малко изложено на откриване.
Първата ми мисъл, дори още преди да си позволя да мисля за думите, които трябваше да си спомня, бе да сложа скъпото си цвете на сигурно място. Аз го държах нежно, като че ли то бе оживотворената форма на някого, когото обичах, и гледах с безпокойство наоколо, като се питах къде ще мога да го пазя, без да бъде изложено на погледите. След няколко минути, употребени в бързо изследване, аз видях. че тъкмо зад мястото гдето слагах главата си на леглото си, имаше едно кътче, гдето падащата драперия оставаше едно празно пространство. Аз можех да го сложа там поне за сега. То имаше място да диша и не щеше да бъде виждано, освен ако се подигнеше драперията, а това място зад леглото ми, ми се струваше най малко изложено на откриване. Аз сложих веднага цветето там, страхувайки се да го държа в ръка, да не би, ако церемониите са свършили, Агмад да влезе в стаята ми. Аз го скрих, прочие, и търсех около себе си някой съд за вода, в който да го сложа, защото мислех, че ако не го снабдя с този елемент, когото то обичаше тъй-много, то не ще живее дълго време, за да бъде мой приятел. Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея. като се питах същевременно, какво ще кажа, ако жреците виждайки, нейното отсъствие, ме запитат за нея. Не можех да си отговоря предварително, но се надявах, че ако цветето бъде открито, ще ми дойде някаква идея, за да спася Себуа от нови укори; защото, макар че аз не знаех защо, за мен бе много ясно, че той бе укоряван за нещо във връзка с мене.
към текста >>

Отидох и седнах до леглото, за да бъда по близо до моето обично цвете.
Аз сложих веднага цветето там, страхувайки се да го държа в ръка, да не би, ако церемониите са свършили, Агмад да влезе в стаята ми. Аз го скрих, прочие, и търсех около себе си някой съд за вода, в който да го сложа, защото мислех, че ако не го снабдя с този елемент, когото то обичаше тъй-много, то не ще живее дълго време, за да бъде мой приятел. Намерих една малка стомна пълна с вода и го поставих в нея. като се питах същевременно, какво ще кажа, ако жреците виждайки, нейното отсъствие, ме запитат за нея. Не можех да си отговоря предварително, но се надявах, че ако цветето бъде открито, ще ми дойде някаква идея, за да спася Себуа от нови укори; защото, макар че аз не знаех защо, за мен бе много ясно, че той бе укоряван за нещо във връзка с мене. Отидох и седнах до леглото, за да бъда по близо до моето обично цвете. Колко много желаех да мога да го сложа на слънчевата светлина и да се радвам на неговата красота! И денят отмина така без някой да дойде при мене. Аз наблюдавах слънцето, което се отдалечаваше от моя прозорец. Следях вечерните сенки, които се спускаха над него. Бях през всичкото време сам, но не се страхувах.
към текста >>

Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил.
Не ми идваше на ум, че приближаващата мощ ми носи. може би, някакви страшни изпитания. Бях изпълнен с дълбоко спокойствие, придобито от дългите часове на спокойно прекарания ден, или, може би, от присъствието на царственото цвете, защото макар и скрито, то беше винаги пред очите ми в цялата си блестяща и префинена красота. Нямах нито едно от непоносимите видения, които не можех да прогоня през миналата нощ. Беше вече станало съвсем тъмно, когато вратата, която водеше в коридора, се отвори и влезе Агмад, при дружен от един млад жрец, който ми носеше храна и една чаша с отличен сироп с приятен парфюм. Аз не бях се мръдвал от леглото си, и не бях се хранил. Не бях И мислил за това до сега. но в същност премалявах от глад. Затова скочих живо и когато младият жрец бе при мен, аз изпих сиропа, който той ми поднесе първом, защото изведнъж бях почувствал изтощението си. (следва) Скритата страна на живота Нещастието на покойниците, на заминалите за онзи свят, е, че те дълго време още обикалят около своите близки. Ще ви приведа един пример за потвърждение на факта, че вашите близки покойници са всякога около вас.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“.
Когато оставих чашата, аз дигнах очите си към неговите с никаква внезапно свила се самоувереност. „Аз ще полудея, казах аз смело, ако ме оставите в тази стая сам. Никога не съм оставал сам толкова дълго време досега“. Говорех под настроението на момента. Когато по-рано съм прекарвал дълги часове в самота, те не ми се струваха тъй ужасни, но сега бързо схващайки лошата страна на това изолиране, аз изразявах точно това, което чувствах. Агмад каза на младия жрец: „Остави тук храната и ми донеси книгата, която е над леглото о моята външна стая“. Той отиде да изпълни поръчката. Агмад не ми каза нищо и аз, след като бях казал това, което имах да кажа, и не бях смазан затова, както очаквах, взех от подноса една питка с масло и продължих моето ядене със задоволство. Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта.
към текста >>

Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми.
И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга. Той я постави на една маса, за която Агмад му каза да я постави до леглото ми. Тогава бе донесена една лампа от един кът на стаята и поставена на масата. Агмад я запали и след това каза; „Вий няма да се чувствате сам, ако четете тези книги“. След тези думи, той се обърна и напусна стаята, последван от младият жрец. Аз разтворих книгата веднага. Хвърляйки поглед назад към тази епоха, струва ми се че аз бях също така любопитен, както болшинството от младите момчета; всеки нов предмет спираше моето внимание, поне за момент.
към текста >>

отидох пак да легна на леглото си, когато бях изненадан да видя, че не съм сам.
Аз бях едно момче почти без всякакво образование, и бях много учуден, защо Агмад мисли, че една такава книга може да бъде другар за мен. Разгръщах машинално страниците. Всички те бяха неразбираеми за мене, по причина на употребяваните термини, без да се говори дори за предмета, който разглеждаха. Смешно беше да ми се дава такава книга. Аз поскучах доста време над нея и, затваряйки я. отидох пак да легна на леглото си, когато бях изненадан да видя, че не съм сам. От другата страна на малката маса, върху която беше моята книга и лампата, стоеше прав един човек облечен в черно. Той ме гледаше внимателно, но, когато го погледнах и аз, той като че ли почна да се отдалечава. Аз се питах, как е можал да слезе тъй тихо и да се приближи така безшумно близо до мен. Глава VI. Имаш ли някакво желание?
към текста >>

Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск.
Върви с мен! “ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла.
към текста >>

Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките.
“ И аз го последвах. Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
към текста >>

Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса.
Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея.
към текста >>

Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете.
Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си. В моето детско сърце аз считах красивата Дама на лотоса повече като една нежна майка, отколкото като царица. Аз въздишах за нейното приятно присъствие, но тя не беше там. Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си. Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете. Отстраних леко завесата за да погледам моето съкровище. Уви, то беше вече клюмнало с своята грациозна главица! Побързах да се уверя дали наистина съм му дал вода; да, неговото стебло бе потопено дълбоко в обичания от него елемент. Обаче цвета се бе наклонили като нещо мъртво, и неговото стебло наглеждаше безжизнено върху края на чашата. „Мое дете, извиках аз, коленичейки до него, и ти ли също си отминаваш?
към текста >>

И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения.
Побързах да се уверя дали наистина съм му дал вода; да, неговото стебло бе потопено дълбоко в обичания от него елемент. Обаче цвета се бе наклонили като нещо мъртво, и неговото стебло наглеждаше безжизнено върху края на чашата. „Мое дете, извиках аз, коленичейки до него, и ти ли също си отминаваш? Ще остана ли аз съвсем сам? “ Аз взех от чашата извяхващия цвят и го сложих на гърдите си, в дрехата си. И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения. Но как? Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната дарба на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи? Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз станах и стоях право до леглото си, с разширени от страх очи, впити в него.
И наистина, това бе той. Беше се спрял в сянката, но неговата фигура не можеше лесно да бъде взета за тази на друг човки. дори когото беше неясно очертано. Аз продължавах да стоя легнал, съвършено неподвижен, обаче изглеждаше, че той веднага схвана, че аз съм буден. „Стани“, каза той. Аз станах и стоях право до леглото си, с разширени от страх очи, впити в него. „Изпий това, което е до теб“, каза той. Погледнах и видях една чаша. пълна с червена течност. Аз я изпих с надеждата, че ще ми даде сила да понеса всички изпитания, които мълчаливите часове на тази нощ можеха д ми донесат. „Ела“, каза той и аз го последвах към вратата.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не можех да си дам сметка по какъв начин или в кое място съм прекарал мрачните часове на нощта, но аз знаех, че именно от ръцете на Агмад бях доведен до моето легло.
Мейбъл Колинз (11) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 141) Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих. Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на моята майка и като че ли този цвят бе нейната целувка върху моите устни; това бе една полуразцъфнала лотосова пъпка, която аз държах близо до лицето си. Не се питах как тя бе дошла тук, съзерцавах само нейната красота и бях щастлив, защото тя ми доказваше, че моята царица, моята единствена приятелка, ме беше пазила. Изведнъж аз видях едно дете — Момиченце, да влиза в стаята, или по-право, то не влизаше, но излизаше от сянката. Аз бях легнал в стаята, в която Агмад ме бе довел. Не можех да си дам сметка по какъв начин или в кое място съм прекарал мрачните часове на нощта, но аз знаех, че именно от ръцете на Агмад бях доведен до моето легло. Щастлив бях да бъде отново тук, и ми бе приятно да виждам това дете. То бе по-малко от мен и се усмихваше като слънчевата светлина. То се доближи до мен; аз протегнах ръка към нето. „Дай ми цветето“, каза то. Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега.
към текста >>

Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището.
„Дай ми цветето“, каза то. Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си. „А! извика то, по листцата има вода! “ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището. Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях. Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено.
Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен? “ „Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено. „Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная? “ запитах аз. „Ти ще станеш велик, без да правиш усилия, без сам да знаеш, ти ще постигнеш всичко. Ако си спокоен и радостен, ти ще бъдеш обожаван от всички жреци, дори и от най първите. Останах безмълвен за момент, след което казах: „Ти си много малка.
към текста >>

За церемонията аз не мога да си спомня, но ти ще я научиш скоро, защото тя ще се изпълни тази вечер.“ Аз скочих от леглото си с внезапен припадък на страх.
Защото ти им каза как да изпълнят една странна церемония, начело на която бе ти.“ „Аз! “ „Да, и ти им каза каква да бъде твоята дреха, и как да я приготвят и какви думи да произнесат, когато я поставят на теб.“ Гледах я с страстен интерес. „Можеш ли да ми кажеш още нещо“, извиках аз, когато тя спря. „Ти трябва да живееш всред цветята, да бъдеш отгледан на свобода, близо до природата и често да играеш с децата. О! Имаше още много неща. За церемонията аз не мога да си спомня, но ти ще я научиш скоро, защото тя ще се изпълни тази вечер.“ Аз скочих от леглото си с внезапен припадък на страх. „Не се плаши, каза тя смеейки си, аз ще бъда с теб. Това ще бъде щастие за мене, защото аз принадлежа на храма, но до сега не съм била допусната нито на една свещена церемония.“ „Ти принадлежиш не храма! Но те не могат да чуваш твоя глас! “ „Понякога, те не могат да ме виждат, каза тя със смях; само Агмад може винаги да ме вижда, защото съм негова. Но аз не мога да му говоря.
към текста >>

Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове.
Оставих я да ме води, защото бях потънал в моите мисли. Но навън въздухът беше тъй приятен и сладък, цветята тъй прекрасни и слънцето тъй топло, че аз веднага забравих в радостта си тези мисли. Глава IX. Беше нощ. Бях сънлив и доволен, защото бях щастлив тъй като бях се забавлявал, тичайки на разни (страни в ароматизирания въздух. Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове. Аз станах внезапно и мислех, че още сънувам, защото лунната светлина влизаше в моята стая и падаше върху чудните цвета. И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан. Как съм можал аз де живея там? Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата. Бях напълно задоволен.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците.
Това са кротките хора. Из беседата „Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение“, държана от Учителя на 3.XI.1935 г. Мейбъл Колинз (13) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 143) Изпърво аз изтръпнех, но веднага видех момичето да се показва вън от семката, с пръст на устните и с усмивка но лицето си. „Не се плаши, каза тя. Те ще ти облекат великолепната дреха, която им бе поръчал да приготвят.“ Станах от леглото и почнах да гледам жреците. Не се страхувах вече. Агмад си оставаше неподвижен, с очи фиксирани върху мен. Другият жрец се приближи към мен, държейки в ръцете си една бяла тога. Тя беше изтъкана от префинен лен и обшита с богата златно бродерия, образуваща букви, които аз не можех да разбера. Тя бе по-красива от тогата на Агмад и аз не съм виждал нищо толкова величествено преди до вляза в храма.
към текста >>

Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези.
После тя простре ръката си и хвана моята. „Ела“, каза тя. Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него.
към текста >>

На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя.
Аз се подчиних и ний излязохме заедно, като Агмад се държеше съвсем близо до нас. Сцената, която се представи пред очите ми, ме смути и аз се спрях. Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината.
към текста >>

„Това легло е за нас“.
Големата галерия беше изпълнена с жреци, с изключение на местото, гдето бях аз, близо до вратата на светилището. Там бе оставено едно пространство и в него се намираше едно легло, покрито с копринена драперия, бродирана с злато, в вид на букви, които приличаха на тези. върху моята дреха. На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен.
към текста >>

На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината.
На леглото имаше нещо като етажерка с цветя със сладостен аромат и от всички страни около него пода бе послан с цветя. Направих едно движение назад пред многобройното събрание ма неподвижните жреци, облечени с бели тоги, очите на които бяха отправени към мен: но великолепните цветове ме привлякоха. „Това легло е за нас“. каза детето и ме поведе към него. Никой друг не говореше, нито пък се помръдна и аз я послушах. На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз.
към текста >>

То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз.
На леглото се намираше златата топка, с която бяхме играли в градината. Аз погледнах изведнъж, любопитен да видя дали Агмад ни наблюдава. Той стоеше прав до вратата на Светилището, с очи фиксирани върху мен. Камен бе по-близо до нас, той гледаше към затворената врата на Светилището и устните му се движеха, като че ни повтаряше някакви думи. Никой не изглеждаше недоволен от мен и аз отправих пак погледа си към детето. То взе топката и скочи на единия край на голямото легло; не можех да устоя на нейната веселост, скочих на другия край на леглото и са засмях също и аз. То ми хвърли топката, аз я хванах с ръце, но. преди да мога да й я повърна обратно, целият коридор бе потопен в пълна тъмнина. Останах за момент без да дишам, обзет от внезапно тревога и страх, но веднага аз открих, че мога да виждам детето и че то се смееше. Подхвърлих му топката, то я хвана и почна да се смее отново. Аз погледнах наоколо и видех, че всичко останало беше само мрак.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няколко пъти от сутринта се приближаваше то до дървеното легло, дето на гънка като баничка постелка и на някакъв възел под главата, вместо възглавница, лежеше болната му майка.
Достоевски Детето на елха при Христа Това се случи тъкмо в навечерието на Рождество, в някакъв огромен град и в ужасен студ. … Виждам едно момче в подземието, но още твърде малко, на шест години или дори по-малко. Това момче се събуди сутринта във влажната и хладна изба, беше облечено а някакво халатче и трепереше. Дъхът му излиташе като бяла пара и то, седейки в къта върху сандъка, нарочно пускаше тази пара из устата си от досада и се забавляваше, гледайки как тя излита. Но то много искаше да яде. Няколко пъти от сутринта се приближаваше то до дървеното легло, дето на гънка като баничка постелка и на някакъв възел под главата, вместо възглавница, лежеше болната му майка. Как попадна тя тука! Навярно беше пристигнала с момчето си от чужд град и изведнъж беше заболяла. Стопанката на квартирите преди два дни бяха затворили в полицията; наемателите се разпръснаха поради празника, а едничкият останал безделник в халат вече цяло денонощие лежеше мъртвопиян, не дочакал и празника. В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си.
към текста >>

„Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата.
Стопанката на квартирите преди два дни бяха затворили в полицията; наемателите се разпръснаха поради празника, а едничкият останал безделник в халат вече цяло денонощие лежеше мъртвопиян, не дочакал и празника. В другия кът на стаята стенеше от ревматизъм някаква осемдесетгодишна бабичка, била никого си и някъде си бавачка, а сега умираше самотно, охкайки, карайки се и викайки по момчето, тъй че то вече почна да се страхува и да се приближава до нея. To беше успяло вече да пие вода някъде в коридора, но нийде не намери корица хлебец и вече за десети път пристъпваше да събуди майка си. Мъчно му стана най-после, в тъмнината: отдавна настъпи вечерта, а не светваше. Като попипа лицето на майка си, то се зачуди, че тя съвсем не се мърда и че е станала такава студена както стената. „Тука е много студено“, помисли то, постоя малко, безсъзнателно забравило ръката си върху рамото на покойницата, после духна на пръстенцата си, за да ги съгрее, и изведнъж, като набута върху леглото каскетчето си, тихичко, пипнешком, излезе от избата. То и по-рано би излизало, но все се страхуваше от голямото куче горе на стълбата, което цял ден висше там горе на съседските врати. Но кучето го нямаше и то изведнъж излезе на улицата. Господи, какъв град! Никога още не беше виждало то нещо такова. Там, от дето беше дошло, нощем имаше такъв черен мрак, един фенер свети на цялата улица.
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кажи му сега да те вземе на ръце и да те постави в леглото.
Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му. Веднага аз видях там една корона и Агмад са усмихна. „Тя ще бъде твоя, каза тя. Кажи това на Агмад, това е най-голямата корона на земята с изключение само на една. която той не е пожелал да носи. Кажи му сега да те вземе на ръце и да те постави в леглото. Но дръж книгата затворена.“ Докато говорех тези думи, тя дойде при мен и докосна моето чело. Една завладяваща и приятна слабост ме обхване и ми се струваше, че думите й излизат из моите устни. Но аз не можех да ги повторя. Всичко беше изчезнало. Аз заспах.
към текста >>

58. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго!
Погледна ти, а ябълки, бадеми, сливи, кокичета и теменуги миризливи и даже трънът полски се покриха с цвят, за да присъствувал на брачния обряд на вечната невеста, Слънчева Любима, възкръснала от ноктите на страшна Зима. Земята Във устните си сещам жило от пчелица, а на езика капки медена росица. Аз чувам, пеят птички във безчислен хор и виждам те над мене, Слънце с огнен взор! Слънцето Целунах те по устните с трептяща страст и моя дух във твойта плът преплетох аз. И ти позна, че аз бях Слънцето — женихът и устните ти във усмивка се извиха. А при усмивката ти птичи хор запя и славеите свиха своите гнезда, застлаха ги със пух, с трева и теменуга, приготвяйки легло за теб и мен, съпруго! Днес в пълното ти възкресение, Земя, е сватбата ни. Господ със собствена ръка ни слага брачните венци и благославя и за венчални пръстени ни Той поставя орбитите на неумиращи звезди. Възлюбена, щастлива днес бъди и пий блаженството на пълната ни радост и благославяй божията вечна младост. Да не забравите, невесто моя, днес, де не забравям да благословим със чест и Зимата — врагът, що вред ни проследява, та с твойта смърт и мойта мъки да ни дава да вкусваме със двойна сила радостта от възкресението ти във пролетта. Да бъде днес любов, живот и свята воля!
към текста >>

Тая заран се събудих рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда.
— Разбира ce! На другия ден приятелят пак дойде. — Знаеш ли, че ми се хареса вчерашната разходка? Разкърших се. надишах се дълбоко и главата, която всеки ден ме боли, вчера не ме боля. Тая заран се събудих рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда. Ще почваш ли гимнастиките? Тая година до „лудия“ застана един малко по свестен от него. Той не се срамуваше да спори: — Лъжете се, господа, че става някакво слънцепоклонение или никакво идолопоклонство. Вие, изглежда, не сте чели какво става всяка заран в Германия. Хората в града са отровени — големия град се нуждае от въздух.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост.
Из беседата „ Ти кой си? " - 26 I. 1936 год, Мейбъл Колинз (23) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 156) Глава VI Котето се събудих. аз бях в моята стара стая в храма; тази, в която бях преживял ужасите на моята младост. Бях много изморен; толкова изворен, че първото чувство, което изпитах, бе това на непоносима умора, която сковаваше цялото ми тяло. Аз останах на леглото известно време, без да мисля за друго освен за моята слабост. После, внезапно, събитията от миналия ден изплуваха в паметите ми. Това беше като изгряването на слънцето. Аз я бях намерил, моята Царица, моята Майка, и тя ме бе взела под свое покровителство. Станах, забравяйки слабостта и умората си. Едва се зазоряваше и, през високия прозорец, бледата светлина влизаше тихо в моята стая.
към текста >>

Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло.
“ каза той тихо, с глас пълен с нежност и милост. „Те не могат да направят това, отговорих, усмихвайки се. Моята Царица ще ме покровителства. Нужно е аз да живея, докато кажа всичко, което тя желае. Най-после, не ме е грижа за това.“ Себуа повдигна ръката си, която беше останала скрита досега в гънките на неговата черно дреха. Той държеше в тази ръка един лотосов цвят, почиващ върху зелен лист, като върху легло. „Вземи го, каза той. Той е за теб, той говори един език, когото ти ще разбереш. Вземи го и дано той ти донесе нещо добро. Аз. който съм ням, освен за обикновения език, съм обаче достоен да бъда един вестител. Това ме прави щастлив, но ти, ти можеш да се радваш, защото можеш де чуваш и до говориш, до учиш и да възпитаваш.“ След това той изчезна; говорейки, той бе пуснал цвета през едно от тесните отвърстия на решетката.
към текста >>

„Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“ Той седна до мене и започна да говори.
“ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха. От този момент, те бяха мои братя. „Седни там, каза този, който пръв бе заговорил, показвайки леглото ми, и аз ще те уча.“ Той седна до мене и започна да говори. Той вля в сърцето ми мъдростта на отминалите векове; мъдрост, която вечно живее и винаги остава млада, когато расата на нейните първи ученици е само един спомен. Сърцето ми беше подмладено от свежестта на тази древна мъдрост, на тази Древна истина. През целия ден той остана седнал до мен. През нощта, той докосне челото ми с ръце и ме напусна. Когато легнах да спя, спомних си, че не бях видял никого, освен моя учител, през деня, и че не бях взел никаква храна.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изпих млякото и изядох баничките; след това, подкрепен, аз се обърнах да отида на леглото си и там да размишлявам сериозно върху това, което бях научил миналата нощ, защото знаех, че това са ценни семенца, които ще трябва да донесат плодовете на величието.
Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата. Изпих млякото и изядох баничките; след това, подкрепен, аз се обърнах да отида на леглото си и там да размишлявам сериозно върху това, което бях научил миналата нощ, защото знаех, че това са ценни семенца, които ще трябва да донесат плодовете на величието. Но аз се спрях и не се помръднах вече; сърцето ми пееше вътре в мене, защото аз отново се видях заобиколен от чудесния кръг. Този, който ме бе поучавал миналата нощ, ме гледаше и се усмихваше, но не говореше. Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него. Сам, а евсе пак не сам, и не можейки никога вече да бъде сам. Той взе моето сърце и моята душа и ми ги показа в тяхната голота, която не скриваше никаква въображаема святост.
към текста >>

Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него.
сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата. Изпих млякото и изядох баничките; след това, подкрепен, аз се обърнах да отида на леглото си и там да размишлявам сериозно върху това, което бях научил миналата нощ, защото знаех, че това са ценни семенца, които ще трябва да донесат плодовете на величието. Но аз се спрях и не се помръднах вече; сърцето ми пееше вътре в мене, защото аз отново се видях заобиколен от чудесния кръг. Този, който ме бе поучавал миналата нощ, ме гледаше и се усмихваше, но не говореше. Един друг се приближи до мен, взе ръката ми, отведе ме до леглото, гдето се намерих сам с него. Сам, а евсе пак не сам, и не можейки никога вече да бъде сам. Той взе моето сърце и моята душа и ми ги показа в тяхната голота, която не скриваше никаква въображаема святост. Той взе моето минало и ми го посочи в неговата проста, мрачна и грозна бедност; това минало, което би могло да бъде тъй богато. Струваше ми се, че до днес аз бях живял безсъзнателно. Сега аз отново бях превеждан през моя живот, и трябваше да го гледан с ясен поглед.
към текста >>

Прострях се на леглото и заспах заедно с повехналия лотос на устните ми.
Реших де отида да търся храна, от каквато имах нужда. Подигнах завесата, която закривеше входа към голямата съседна стая. Там сега имаше една врата, масивна като врата на затвор. Тогава аз разбрах, че съм пленник, и че, след като бях се освободил от слабостта си, за мене няма вече храна. Агмад бе видял, че моят дух беше пробуден; той бе решил да го убие в мене и да запази само отслабналото тяло, с оглед на своите цели. Прострях се на леглото и заспах заедно с повехналия лотос на устните ми. Когато се пробудих някой стоеше до мен и ез видях, че това бе моя нов учител. Аз бях срещал неговата усмивка когато тайнственият кръг ме бе заобиколил. Скочих радостно от леглото; мислех, че той ще ми даде кураж. Той дойде та седна при мен и взе ръката ми в своята и аз разбрах, че неговата усмивка бе светлината на един дълбок мир. Той бе умрял в тази стая — загинал за истината.
към текста >>

Скочих радостно от леглото; мислех, че той ще ми даде кураж.
Тогава аз разбрах, че съм пленник, и че, след като бях се освободил от слабостта си, за мене няма вече храна. Агмад бе видял, че моят дух беше пробуден; той бе решил да го убие в мене и да запази само отслабналото тяло, с оглед на своите цели. Прострях се на леглото и заспах заедно с повехналия лотос на устните ми. Когато се пробудих някой стоеше до мен и ез видях, че това бе моя нов учител. Аз бях срещал неговата усмивка когато тайнственият кръг ме бе заобиколил. Скочих радостно от леглото; мислех, че той ще ми даде кураж. Той дойде та седна при мен и взе ръката ми в своята и аз разбрах, че неговата усмивка бе светлината на един дълбок мир. Той бе умрял в тази стая — загинал за истината. Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх.
към текста >>

Предотвратеното издавяне Четиригодишният Анри, син на един митнически стражар, една нощ станал от леглото си и се отправил към големия бент, който заприщвал водите на една голяма река като й пречел да нахлуе в долината, и да залее всичко.
Всички изскочили навън за да видят какво става и забелязват, че отсреща тича кондукторът, едвам поема дъхът си и шепне нещо на началника на влака. Този, ужасен, се хваща за главата и нарежда да не тръгва влакът. Оказва се, че на 500 метра далеч се задава отсрещния влак, попаднал в същите релси поради връщана на стрелката. Така чрез детето, или неговите невинни ръчички, били спасени от невидимите помагачи стотици човешки жертви! Глобата била веднага върната, а героят получил хиляди целувки, без да може да разбере защо този обрат в поведението но всички пътници. Предотвратеното издавяне Четиригодишният Анри, син на един митнически стражар, една нощ станал от леглото си и се отправил към големия бент, който заприщвал водите на една голяма река като й пречел да нахлуе в долината, и да залее всичко. Малкият се отправил направо към едно място, непосредствено до основите на бента (стената) и видял в тъмното двама души да копаят една дълбока дупка. Анри отишъл да обади на пазача на бента, но този не се оказал дома. Тогава той се върнал дома, събудил баща си, който отишъл на местото с оръжието си и арестувал двамата души. Оказва се, че те искали да пуснат водата да нахлуе в долината, за да издави всичко. Двамата разбойници преди това убили пазача на бента, за да не бъдат видени, когато копаят.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества.
от Олга Славчева) Белият лотос (прод. от брой 158 - Мейбъл Колинз) Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII. На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила. Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми. Най-младият и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми. Хвърлих поглед около мене. Другите бяха изчезнали.
към текста >>

Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми.
Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII. На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила. Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми. Най-младият и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми. Хвърлих поглед около мене. Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен.
към текста >>

Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка.
Само него всичките снахи обичаха и на него никой ръка не вдигаше, че с всички бе благо и услужливо. Мъдро бе като старица, добро и хубаво като от рая излязло — тъй го знаеха и в цялото село. Лежеше Минка и очи си не отваряше. Дотърчаха и другите снахи и синове на дедо Гено. Жените ревнаха, мъжете наведоха глави, децата, които се бяха разбудили — хлипаха. Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка. тупаше се по коленете, триеше рукналите й река сълзи с престилката си и редеше и се вайкаше. Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали. Дедо Гено, навел глава, седеше до краката на бялото като мъртвец детенце като вкаменен. — Прости ми Боже, че стар човек си загубих акъла, шепнеше на ум молитва той. Ти мене да беше ударил, мене да беше халосал, та това дете невинно да си е живо и здраво .
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ставай сега от леглото.
И ако не ги съзнавате таке, вие не разбирате живота. Направете опит и вижте че е така; ако влезете при един болен и му говорите по този начин, той ще оздравее. Аз съм правил ред такива опити. Като влезеш при болния, помоли се в себе си и кажи: „Братко, ти ще оздравееш. Както съм здрав аз, така и ти ще бъдеш здрав. Ставай сега от леглото. Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне. Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише.
към текста >>

Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот.
Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце. На третия ден, който лекарят бе определил за края на земния живот на Минка, всички се бяха събрали а голямата стая гдето на бели завивки лежеше мраморно бялото тяло на детето. А родът на дядо Гено бе голям — много синове и дъщери имаше той, много снахи и зетьове и още по-много внуци и внучки. Глас не бе останало у младата Минкина майка да плаче, сълзи не бяха й останали на очите. Докторът отново сложи инжекция на Минка, но тя остана неподвижна като камък.
към текста >>

63. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 161 - год. VIII. Севлиево, 24 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Паневритмия (С.К.) Една среща в Розовата Долина (Боян Боев) Словото на Учителя. Влиянието на слънчевата енергия Съзнание и съзнателен живот Белият лотос (продължение от брой 160 - Мейбъл Колинз) Силата на малките неща в живота на човека (Г. С. Г.) Мейбъл Колинз (27) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 160) Седнах на леглото си и очаквах. Не се страхувах; но не можех да мисля и да разсъждавам. Съзнавах, че е близко момента, когато ще имам нужда от сили и аз стоях, без да се движа и без да мисля, пестейки силите, с които разполагах. Пред мен се появи една блестяща звезда, която ми се стори че има формата на един напълно разцъфнал лотосов цвят. Развълнуван и очарован, аз станах и се отправих към нея. Тя се отдалечи от мен; аз не желаех да я изгубя от очи и я последвах с усърдие.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса.
Славчева) Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Словото на Учителя. Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя.
към текста >>

Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието.
Силата, която ме потискаше със своята тежест, имаше желанието да убива. Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
към текста >>

Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън.
Коя бе тази сила? Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше.
към текста >>

Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози.
Кой искаше да отнеме моя живот? Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте.
към текста >>

грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства.
Не мога да кажа колко време продължи тази ожесточена и мълчалива борба, но най-после светлината се появи около нас от всички страни заедно със запалването на факлите един от друг. Виждах смътно, защото зрението ми беше отслабнало. Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим.
към текста >>

Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли.
към текста >>

С едно голямо усилие аз станах на леглото.
Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото. Бях отслабнал от загубата на моята кръв, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание. Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен.
към текста >>

И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата.
„Това е младият жрец, който говори при портите на храма! Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно.
към текста >>

Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно.
И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата. Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената кръв бе изляна при вратата на Светилището. Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та. Аз се усмихнах слабо при вида на тези сурови приятелски настроени фигури. Плачове се дочуваха и проникваха до сърцето ми; внезапно некой хвана ръката ми, стисна я, целуна я и я измокри с горещи сълзи. Нищо никога не бе ме карало да се разчувствам до такава степен. Тогава аз чух един глас да вика: „Това е моят син, моят син е мъртъв!
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален.
Моята душа бе това. Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален. Докато се реех там, потънал в мистичното съзнание на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат. Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на по-малкото ми братче, което боледуваше постоянно и затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да гладят и целуват моите другарки.
. . Тези думи ме пробождаха и обикновено отивах някъде самичка да плача. А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като нещо според нея не съм послушна, с мащехата. Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и стриех и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене от где. Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на по-малкото ми братче, което боледуваше постоянно и затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да гладят и целуват моите другарки. Моите тетрадки никой не преглеждаше. Татко, още преди да му покажа решените си задачи, ми казваше: — добре, добре, много добре, — и бързаше за нещо, а аз пак плачех и нямаше кой да ме утеши. Веднаж татко отпътува и го нямаше повече от две седмици. Бях вече във второ отделение. Връщах се един ден от училище и жените от нашата улица ме посрещнаха с думите: — Имаш майка, татко ти ти доведе майка.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В стаята нямаше никой, освен мъжът ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен: — Ти си полудяла ма, ти си луда, какви песни пееше?
Когато престанахме да пием, аз я запитах: — А ти коя си? — Света Петка, отвърна ми тя. Аз сещах, че става нещо с мене, исках да извикам, да скоча, а сякаш цяла бях вцепенена и не можех да направя нищо. Изведнъж гласът на мъжът ми ме стресна и върна възможността да се мръдна и говоря. Огледах се. В стаята нямаше никой, освен мъжът ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен: — Ти си полудяла ма, ти си луда, какви песни пееше? Я се чуй? Ти си луда, ти си полудяла, — кряскаше той. — Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

КАЛИНКАТА: Бях на извора, че мама Болничка е на легло, А пък тъмно е, не виждам И обърках към село!
“ Калинка и Светулка СВЕТУЛКАТА: Да летиш е тъй чудесно Над узрелите нивя! .. . КАЛИНКАТА: Кой ми пътя в тъмнината С тази светлинка огря? СВЬТУЛКАТА: Аз съм, кротичка калинке, Но къде така сама? И защо си закъсняла Тъй далече от дома? КАЛИНКАТА: Бях на извора, че мама Болничка е на легло, А пък тъмно е, не виждам И обърках към село! СВЕТУЛКАТА: Не грижи се ти, сестрице, С тази светлинка във мен Ще посветя ти дордето Стигнеш ти домът рожден! КАЛИНКАТА: Колко си добра, светулке! Тъй е винаги било, С тази лампичка в сърцето Правиш всекиму добро. Приказка На прозореца изписал Дядо Мраз картина: Ах, какви цветенца чудни И каква градина! * Борчета, брезички малки, Ето и алея, Къщичка мъничка чудна, Гуши се всред нея.
към текста >>

69. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня.
Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му. Седмица не се минавала, без да го постигне някоя голяма загуба. — Няма нищо. — казал Дяволът на воденичаря. Аз скоро ще направя лекарства и ще изуча лекари, които ще изгонват болестите, както вятърът изгонва дима. Воденичарят се залъгвал с тези думи, но скоро в дома му станало нещо много страшно: момиченцето на Воденичаря, което лежало от някаква болест, като намело никой в стаята му, скокнало от леглото си и се хвърлило в огъня. Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си.
към текста >>

Немерил, че жена му умряло на леглото си.
А в отговор на нейните думи той пиел повече, та падал по улиците и и локвите. Гдето замръквал там и осъмвал. Погрознял та и на човек не приличал. На воденицата почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици. Един ден, като влязъл в къщата си, изтръпнал в изненада. Немерил, че жена му умряло на леглото си. Той знаел само, че тя лежи болна, уви сега я намерил студен труп. Поогледал се наоколо и полазили го студени тръпки. Почувствал грозотата на запустялата си къща и страхотията на ужасната самотност. Видял се той сам-самичък, безпомощен, изгубен сред белия свят. Ужасът който го обзел, вцепенил клепките на очите му, та не можел да склепне и пресушил извора на сълзите му, та не можал да заплаче.
към текста >>

70. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През нощта, на третия ден от раждането му, сънувам че дойде при леглото ми един стар белобрад човек, и седна до кревата ми.
Едничката ми радост в живота бяха децата ми, които ме много обичаха, които ме обичат и до днес. Но докато ги изгледам, колко мъка е било. Дете да се окъпе, пелени да се операт — след всяка по-тежка работа лежах, превиваща се от болки с дни. . . Помня, беше ми се родило третото дете. През нощта, на третия ден от раждането му, сънувам че дойде при леглото ми един стар белобрад човек, и седна до кревата ми. Аз но го познавах, но толкова мъка бе се набрало в душата ми, толкова страдания в сърцето ми, че почнах да плача и да му се оплаквам и навреждам всичко както си беше. Той ме гледаше благо и ми казваше от време на време — „Всичко, всичко ще мине.“ А аз продължавах да му разказвам за тежката си болест, за големите си страдания, от които не виждах никакъв изход. Той ме изслуша търпеливо, най после стана, каза ми пак — „всичко ще ти мине, не се бой“ — и тръгна да се излиза. И когато си излезе, ми дойда на ум, че очите ме болят. Тогава бяха ме заболели и очите и аз почти нищо не виждах с едното око.
към текста >>

Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата.
Аз но го познавах, но толкова мъка бе се набрало в душата ми, толкова страдания в сърцето ми, че почнах да плача и да му се оплаквам и навреждам всичко както си беше. Той ме гледаше благо и ми казваше от време на време — „Всичко, всичко ще мине.“ А аз продължавах да му разказвам за тежката си болест, за големите си страдания, от които не виждах никакъв изход. Той ме изслуша търпеливо, най после стана, каза ми пак — „всичко ще ти мине, не се бой“ — и тръгна да се излиза. И когато си излезе, ми дойда на ум, че очите ме болят. Тогава бяха ме заболели и очите и аз почти нищо не виждах с едното око. Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо! — Какво има, обърна се той — Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея. Как ще си гледам децата? Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а децата, децата как ще си гледам?
към текста >>

71. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт.
Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните деца, които тя много обича и е обичана от тях, тъй както майки са рядко обичани. Между четиримата й сина, тя има един заминел на война. Той бил мисля едва 19 — 20 годишен и убит още при първото му влизане в сраженията. Тя много го е обичала и често ни разказва как е научила за неговата смърт. Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар. Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит.
към текста >>

72. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото.
_______________________ Природата заплаща. Дължимото на всеки; Везните й са точни И начините преки. Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка. Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си. — Братко! казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О!
към текста >>

Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си.
Дядо Благо Benitta При болния (продължение от бр. 182) Тя се спира и гледа като вкаменена. Същото чело, същите бели като скелет ръце, сложени върху одеялото, същите изпити страни. Не снемайки очи от нея, той прави нечовешки усилия и сяда на леглото. Тя се приближава и се усмихва с блага, приветлива усмивка. Останалите болни седят по леглата си и протягат шии, за да гледат това необикновено хубаво младо момиче, което накара безнадеждно болния да стене — да седне сам на леглото си. — Братко! казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й.
към текста >>

Аз умирах от болки и страдания и, разбирате, никой не отвори за мен вратата, никой не приседна на леглото ми и не ме запита какво ми е.
въпреки, че лекарите ме намират за безнадежден . . . Аз съм сам. съвсем сам. Лежа тук от месеци и никой, никой, сестричко, не е дошъл да ме види. Аз умирах от болки и страдания и, разбирате, никой не отвори за мен вратата, никой не приседна на леглото ми и не ме запита какво ми е. И изведнъж, всред най-голямото ми отчаяние, всред най-голямата ми болка и безутешна скръб, когато питах има ли Бог. който да чува cетих, сетих тогава с всичкото си същество, че Бог чува . . . от тогава почнах да чакам и да се надявам, че ще прати някого при мен . . .
към текста >>

След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята.
Той трябваше да се изкаже. Това, което се бе набрало от дни, седмици, месеци, сега, пробило някаква преграда, се изливаше в поток от думи. Той виждаше нейното внимание и търпение и й беше тъй много благодарен в душата си. Когато си тръгваше тя, той я помоли да му обещае пак да дойде . . . След една седмица той стана от леглото и можеше да ходи из стаята. В душата му б светло, в сърцето му незнайни певци пееха химни. Той я очакваше, броеше дните, часовете, минутите, изпълнен с нов живот, нови сили, които той ясно сещаше, че прииждаха в него с всяко идване на младото момиче, около чийто образ, носен постоянно в сърцето му, той бе сложил светъл ореол като същество не от земята. И нито веднъж не я запита той, коя е тя, от къде е, защото той знаеше само едно, че тя за него е пратеница от небето. Той виждаше как тя отгатва мислите му, предугажда исканията му и не можеше да не бъде възхитен, очарован. Нейната трептяща чистота в отворените й лазурни очи — сякаш бе за него океан от светлина, в който неговата душа се къпеше и ставаше чиста и възвишена.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И когато си в леглото Аз заспивах през нощта, Где ли, мислех си, той скита Вечен друмник но света. Е.
Само така ние ще сме в хармония с общия пулс, с ритъма на великия живот. N Дъжд В път настигна не и плисна Неусетно, изведнъж, Сепнал ме, след туй зарадвал, Едър и проливен дъжд. * Как нехайно, как безгрижно Се изливаше в порой; И до дето в къщи стигнах Ми съдрумник беше той. * И що нещо ми разказа: Где е бил и що видял. И как много тук да дойде Отдалече е копнял. * И когато си в леглото Аз заспивах през нощта, Где ли, мислех си, той скита Вечен друмник но света. Е. * * * На връхчето на тревичка Капчица трепти. Тя слетя от небесата В ранните зори. Слънце грейна, заиграха Цветните искри . . . Чудна капчица, слетяла В ранните зори!
към текста >>

74. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласът на големият ми син Тодор да ми казва: „Мамо, идвам си.“ Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам и се приготовлявам за идването му.
Бяхме се навечеряли и от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията. Сестра С. чийто живот е богат с много душевни опитности си припомни за една много интересна случка в живота й през време на войната и със своят сладкодумен глас започна да ни я разказва. — Това беше, започна тя, когато ставаха най-силните сражения на войната. Всички стояха с притиснати сърца и със страх очакваха да чуят някоя нерадостна вест от изпратените на бойното поле. Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласът на големият ми син Тодор да ми казва: „Мамо, идвам си.“ Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам и се приготовлявам за идването му. Мъж ми ме пита: „какво си се разшетала такава? “ — Тодор си иде — казвам му. — Как, писмо или телеграма има? — Не, тъй ми дума отвътре. — Ти си полудяла ма, как може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега и прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат.
към текста >>

75. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава идва природата и те туря на легло.
— казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? — Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, но и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава идва природата и те туря на легло. Като полежиш пет-шест месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват постоянно да ти услужват. Ти се нуждаеш постоянно от тяхната помощ. Като ти обслужват, ти започваш постепенно да ставащ доволен от тях, а покрай това и от живота, и всичко което те заобикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?
към текста >>

И пропълзя до друга полянка, малко по-равна и по удобна за легло.
И едва сега забеляза, че е съвсем тъмно. Той се изправи на крака. Погледна тясната полица, по която трябваше да мине, за да излезе от скалите и да се прибере за нощуване в колибата. — Невъзможно е да мина в тая мрачина. Ще трябва да прекарам нощта тук — каза си той. И пропълзя до друга полянка, малко по-равна и по удобна за легло. Легна тъй, както беше облечен и скоро заспа. Беше месец юни. Скалите, нагрети през денят от слънцето изпускаха топлина. Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха.
към текста >>

76. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души лекари, но в края на краищата ви казват, че ще свършите, не може да ви се помогне.
Истината ще прозвучи вътре във вашите души. И това ще стане само тогава, когато любовта ви стане майка, когато мъдростта ви стане баща, а истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които досега са ни залъгвали. Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души лекари, но в края на краищата ви казват, че ще свършите, не може да ви се помогне. Идвам при тебе и те питам: Искаш ли да живееш? — Искам, разбира се.— Ти богат човек ли си? — Богат съм. Имам сто милиона лева на разположение. Питам го: готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство?
към текста >>

77. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дойде ли ви някаква идея, и в леглото да сте, станете и си я запишете.
Ако не сте гениални, времето ви още не е дошло. Чакайте времето си. Това не значи, че трябва да седнете и да чакате, да излезе билета ви. Не, но покрай другата си работа трябва да отделяте по малко време и за тази мисъл. Добре е човек да пее, да свири, да мисли по пет минути на ден. Дойде ли ви някаква идея, и в леглото да сте, станете и си я запишете. Ако постъпвате по този начин, в продължение на 30 години вие ще свършите много повече, отколкото ако бихте следвали няколко академии на изкуствата или науките. Човек не може да усвои една наука или едно изкуство, ако няма любов. Любов трябва да имате към всичко, което предприемате. Каквото изкуство или наука искате да постигнете, любов ви трябва. Към всичко, към което се стремите, вие трябва да бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
към текста >>

78. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте.
Любовта е нещо мимолетно. Няма какво да я опитвате. Любовта е един моментален процес. Аз мога да направя опит с когото и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат, и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате. Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи.
към текста >>

Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си.
Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора.
към текста >>

Като запее, болните от леглото да се привдигат.
— Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал. Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост.
към текста >>

Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си.
Младата майка още с по-голяма радост се грижела за цветята и с голяма любов бдяла над малкото момиченце, което растяло с неземна хубост. Когато поотраснало и тичало да играе между цветята или по улицата, кой как минел от там, се спирал да гледа това чудно хубаво дете. което се родило в такава сиромашка къщица. Майката, с преизпълнено от радост сърце, виждала как думите на феите се изпълвали. Малката растяла и ставала все по-хубава и когато запявала, птиченцата накацвали край нея да я слушат, децата, които се биели, се помирявали, присядали захласнати край нея от хубавия й глас. Ако там негде наблизо е имало болен и я чуел, привдигал се от леглото и идвал да я слуша, забравяйки болестта си. А тя самата била кротка, тиха, блага. Повехнало цветенце не настъпвала, лоша дума не казвала, мушичка не убивала и цветенце не откъсвала. И когато бащата вечер се връщал от работа, той бързал да прекрачи прага на къщицата, и да влезе вътре, където го очаквала с радостни очи малката му дъщеря. Тогава тя обвивала ръце около шията му и запявала тиха песничка. Умората лека полека изчезвала и той се усмихвал.
към текста >>

79. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца!
„Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината! „Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш! „Ако имаш силата и смелостта на лъва — ще се погубиш!
към текста >>

80. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди да се легне вечер в леглото да се пие сока на един или два лимона в малко вода, но топла.
При простуда и кашлица. Взема се сока на два лимона и се прибавя две супени лъжици мед. След като се размесят добре, пие се по една кафена лъжичка всеки половин час** При горене на стомаха. Сока на лимона като се вземе преди яденето е много полезен за и преварване и излекуване на горенията в стомаха. При ревматизъм и подагра. Преди да се легне вечер в леглото да се пие сока на един или два лимона в малко вода, но топла. При главоболията. Вземе те половин лимон, изцедете го в прясна и топличка вода и изпийте я. Подир половин час повторете с друг половин лимон. В същото време с едно резенче от лимон потрийте челото и слепите очи***. При диспепсията или лошото смилане.
към текста >>

— Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото.
— Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова. Но Божидара ставала все по-странна и по-странна. Веднъж майка й я видяла през нощта да слиза през прозореца, да стъпва върху розовия храст, като че ли няма никаква тежест и след това да се втурва и танцува между цветята. Луната обливала със сребърна светлина цялата градина и Божидара изглеждала радостна и щастлива. — О, нашето дете е тъй странно — казвала тя на мъжът си. — Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото. И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си. След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза. Когато проявявала известни странности, майка й я мъмрела, забранявала да ги прави и даже понякога я наказвала А Божидара дълбоко се оскърбявала и натежавала от това, че майка й не я разбира, че не иска да разбере, че феите са нейни сестри и че цветята й разказват такива чудни приказки. И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата круша близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала. Тогава дошли феите, наобиколили я и запитали.
към текста >>

И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си.
Но Божидара ставала все по-странна и по-странна. Веднъж майка й я видяла през нощта да слиза през прозореца, да стъпва върху розовия храст, като че ли няма никаква тежест и след това да се втурва и танцува между цветята. Луната обливала със сребърна светлина цялата градина и Божидара изглеждала радостна и щастлива. — О, нашето дете е тъй странно — казвала тя на мъжът си. — Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото. И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си. След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза. Когато проявявала известни странности, майка й я мъмрела, забранявала да ги прави и даже понякога я наказвала А Божидара дълбоко се оскърбявала и натежавала от това, че майка й не я разбира, че не иска да разбере, че феите са нейни сестри и че цветята й разказват такива чудни приказки. И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата круша близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала. Тогава дошли феите, наобиколили я и запитали. — О, Лунен лъч, тъй се казвала Божидара като фея, кажи защо плачеш и тъгуваш?
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой лежи, умира на леглото си, болен е.
Дойде един и казва: Аз ще ти помогна, ще те освободя. Как ще вярваш, че той ти говори истината? Той взима едно ножче, разрязва въжето и те освобождава. Сега вярваш ли вече? Вярваш ли, че той говори истината? Някой лежи, умира на леглото си, болен е. Идва един и му казва, че ще му помогне. — Отде да зная дали говори истината? — Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него?
към текста >>

— Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав.
Сега вярваш ли вече? Вярваш ли, че той говори истината? Някой лежи, умира на леглото си, болен е. Идва един и му казва, че ще му помогне. — Отде да зная дали говори истината? — Като по седи известно време при тебе, след четири-пет часа ти ставаш от леглото си, но вече съвършено здрав. Вярваш ли, че говори истината? Съмняваш ли се вече в него? Истината носи свобода. Тъй щото, намираме ли се при някой трудни условия, според свободата, според светлината и според живота, който придобиваме, ние можем да познаем вършим ли волята Божия или не. Бог ни е изпратил на земята и Той иска ние да учим, да живеем, да бъдем свободни и да се ползваме от всички блага на живота.
към текста >>

82. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъжът й носи закуската на леглото, дето тя се излежава до късна утрин.
С идеи за самоубийство. Ближните не смеят да я изоставят сама. Постоянно загрижена, сприхава, буйна, импулсивна, с главоболие, безсъние, запек, стомашни разстройства с киселини, нередовност в месечните очиствания, болки в целия корем, а понякога само в долния корем, и липса на апетит. Съвършено бездейна, нищо не върши. Мъжът, отличен човек, наглежда децата със слугинята. Мъжът й носи закуската на леглото, дето тя се излежава до късна утрин. Безгрижна и апатична къмто двете си хубави деца — съвършено занемарени от майчини грижи. Тя обикаля, изрежда един след друг лекарския кабинети, курортите, минералните бани и пр. Снове между три столици за помощ и остава все безпомощна, разочарована! Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си!
към текста >>

На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца.
Безгрижна и апатична къмто двете си хубави деца — съвършено занемарени от майчини грижи. Тя обикаля, изрежда един след друг лекарския кабинети, курортите, минералните бани и пр. Снове между три столици за помощ и остава все безпомощна, разочарована! Тя ни консултира, придружена от своя вуйчо, който след 2 — 3 дни бе заместен от нейната майка. Научена добре да диша пълното дишане с хомоскопа, в комбинация със смелото, новото и слънчевото дишане, с работа — плетене на един шал, с разходки и храна растителна, тя се преобразява напълно и става неузнаваема, каквато никога нее била през живота си! На 15-ия ден тя се завръща в къщата, о дома си, дето мъжът й от силното нервно напрежение, което е преживял в миналото с болната си жена, и от голяма радост пада на легло и тя се предава на него и на своите деца. Тя става на свой ред негов лекар и той бърже се съвзема и заживяват най-щастливо. Въпреки големите си грижи за дом и семейство, тя намира време да пропагандира дишането между свои познати и оздравява една своя приятелка, болна също като нея. Дишането за тези две дами беше нещо свято: съзнавайки огромното значение на върховната заповед, те се бяха предали с жар на нейното изпълнение и на нейното най-широко пропагандиране: Те напълно забравиха, че са били някога болни и помагаха без умора на всички околни им страдащи. Р. С. от Д., 22 год.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня.
и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене. Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо. Взрях се. Нещо прилично на бухал, на който очите бяха закрити с нещо, но все пак усещах, че погледът му беше фиксиран в мене.
към текста >>

84. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас.
Там биваха сестри А. Б. В. Г. Д., там биваха братя Е. Ж. 3. всички до един добри певци, които обичат да пеят. Това биваше цял импровизиран хор. Сядах мълчаливо на края на някое легло и тихо пригласях с моя съвсем не оперен втори глас. И всякога си мислех: мека небето се муси, нека пълзящите по земята облаци блъснати с мокрите си пръсти нашата палатка. Нека! Ние ще пеем! И нашата песен ще изплете от музиката жилава твърда земя от златни и сребърни нишки, която ще повлече и нашите бедни сърца към небето. Мисля, че който изживее само веднъж в нейната пълнота тук, под палатката, само една песен, той никога няма да забрави нито песента, нито Рила, нито Братството. Орион (Д-р Стефан Кадиев) ___________________________ 1) Из книгата, със същото заглавие, която е под печат.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството.
Много неща има, които могат да се кажат на хората, но все таки за сега е опасно. Колкото и да е опасно, те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха ? С кое тяло хвърчите? — Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават.
към текста >>

С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха ?
Колкото и да е опасно, те трябва да знаят, че не е само сегашното тяло, с което могат да се движат. Човек има друго едно тяло, с което вечер може да излиза от физическото си тяло и да се разхожда из пространството. Това всеки е проверил. Колко пъти вие сте сънували, че излизате вечер някъде и хвърчите. Гледате, тялото ви лежи на леглото, а вие с друго някакво тяло хвърчите из пространството. С кои очи виждате, че тялото ви лежи на леглото, а същевременно хвъркате някъде из въздуха ? С кое тяло хвърчите? — Ние чувстваме тия работи с духовното си тяло. Когато казвам, че някои работи не могат да станат лесно, имам предвид физическото тяло на човека. Значи, с физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават. С духовното тяло много работи, които минават за невъзможни, стават моментално.
към текста >>

меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми.
Идеше тропическа нощ. Време за съображение нямаше. Бързо позовах на помощ всичките подсъзнателни сили на природата си, но колкото и да бързах, мракът прегради пътя ми Волята изгуби сигурност. Трябваше да потърся най близкото и сигурно прибежище. Заспал бях под една влажна и неприветна пещера, а се намерих край топло огнище на. меко папратово легло, над което се беше надвесила една бела жена и нежно милваше косата ми. — Истинска бела жена сред нощта и лесовете на най черната земя недалече от екватора? Не бях ли игра на някоя оптическа измама или привидение от по висше естество? Като забеляза моето пробуждане, жената едва видимо се усмихна и още по низко приведе лице. — Не бойте се. Вие се намирате на съвсем безопасно и сигурно место, проговори тя.
към текста >>

86. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове?
Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта. Първите му лъчи осветяват нашите лица. Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините. И десетици уста поемат едновременно песента „Велик си Ти, Господи! “ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове? Само ранобудният, само този когото не плашат насмешките на глупците, само този. когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот. Ленивият, невежият и пълният с предразсъдъци „интелигентен“ човек, ни се присмиват, като ни виждат да се връщаме от върха. За тях ние сме луди, извеяни. А те са умни!
към текста >>

87. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Значителна роля играе и леглото.
отколкото през лятото, през детинството повече; отколкото през зрялата възрасти, и повече в болно състояние, отколкото в здраво. Най-добрият признак от нужда за сън е здравата умора, придружена с леност; това е като гладът за храненето. Насъщно необходимо е да спим повече преди настъпването на полунощ, защото според много медицински изследвания, сънят е най-полезен преди полунощ. Нервността и безсънието в наше време се дължат до голяма степен на обстоятелството, че съвременният човек живее най-интензивно през вечерните часове. Само след работа човек може да спи добре. Значителна роля играе и леглото. Постилката не трябва да бъде нито много корава, нито много мека; възглавниците да не са много високи, покривката да бъде топла, но не тежка. Въздухът да бъде чист. Добрият сън изисква открит въздух. От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе.
към текста >>

Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение.
От голямо значение за добрия сън е качеството и количеството на храната, която вземаме особено вечер. Много хора не могат да спят, ако са вечеряли с месо, вино и кафе. Фасулът също нарушава съня. Сладко се спи само след скромна вечеря от хляб (не топъл), сирене или плодове. Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб. Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-спокойно. По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние.
към текста >>

88. -

Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото.
Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време. Ухапания крак на болния след това се е влияел само от времето, като при разваляне на последното се е подувал. Това подуване е било излекувано в последствие като кракът е бил оставен да бъде ужилен няколко-кратно от пчели.
към текста >>

89. -

Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода.
Казвам й пак: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе, като крава, ще дам каквото искаш, но парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам й четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих. А то как била работата? Той до леглото си имал една маса, на която имало стъкло с вода. Като се събудил, вижда че държи чаршафа, масата е обърната нагоре с краката и водата от стъкленицата е разляна. Излиза, че масата е кравата, а парите с торбата, това е чаршафа, който държи. Такива са „реалностите“, които ние често търсим в света. Само любовта спасява Всичките нещастия на света произтичат от безлюбието. Един брат, който започва да изтезава брата и сестрата си, те го намразяват веднага.
към текста >>

90. -

Той бил много здрав, хващал слугата си, набивал го хубаво, после отново отивал в леглото си, заспивал и през деня вземал един долар от слугата си.
И пак теглиш юргана отгоре си. Успите се. Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони. Като видял, че тази работа не отива на добре, той хванал слугата си и му казал: ако ме събудиш, ще ти дам един долар, а ако не ме събудиш, ти ще ми дадеш един долар. Отива слугата сутринта, но не може да го събуди. Той бил много здрав, хващал слугата си, набивал го хубаво, после отново отивал в леглото си, заспивал и през деня вземал един долар от слугата си. Никой не отивал вече при този господар за слуга. Най-после явил се един бабачко. Казват му: Вие. — Ако той бие, и аз зная да бия. Тогава господарят му казва: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако събудиш, и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш.
към текста >>

На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото.
Но слугата бил по-силен, дръпнал го за ръката, завлякъл го в банята, съблякъл му дрехите и го окъпал здравата. Едва тогава господарят се отърсил от съня си — . Разбудих се вече, казал той на слугата си, — много ти благодаря! Ти си първият добър слуга, който знае как да къпе господаря си. И тогава му дал 12 долара. На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото. След туй да го занесете в банята, да го съблечете, и да го турите във ваната Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави. Да изберем добър метод. Ние се страхуваме какво ще кажат хората. Ни най малко да се не страхуваме какво ще кажат хората за нас. Туй, което кажат, то е право.
към текста >>

91. -

Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото.
“ Аз само веднъж казах на едното да стане. Много пъти не се казва. Само един опит имам. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му вцепенени и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболял кръста, другият — корема. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам. Гледам, братът лежи и ми казва: „Аз съм готов за оня свят.
към текста >>

Той стана на леглото.
Смел брат. Рекох: Какво има? — Не мога да стана, краката ми са вцепенени. Казвам: това е духовно вцепеняване. Като му говорих двадесет минути, казвам: Стани! Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? — Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята.
към текста >>

— А стани от леглото.
Казвам: това е духовно вцепеняване. Като му говорих двадесет минути, казвам: Стани! Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? — Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата.
към текста >>

Стана от леглото.
Като му говорих двадесет минути, казвам: Стани! Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? — Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде?
към текста >>

— Каза ми да стана и аз станах на леглото. После?
Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде? — Каза ми да стана и аз станах на леглото. После? —Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш. — Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа.
към текста >>

—Пак ми каза да стана и аз станах от леглото.
И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде? — Каза ми да стана и аз станах на леглото. После? —Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Лекарят казва: Не може така, има нещо друго, ти го криеш. — Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал.
към текста >>

Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото.
— Не го зная скритото каквото има. Сега за мене това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал и гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето, и прерязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, без той да знае, разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете му и казвам: „Стани! “ Как оздравя? — Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди!
* * * ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! * И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, * не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! * Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... Иван Толев К. У. Ледбитер (Charles Webster Leadbeater) Окултните причини на войната (Реч, произнесена в Австралия) Великата война е главната тема на деня, за която всеки говори и върху която всеки мисли. И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам.
Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам. Заслушам силни тропания на тавана, потона, стените. При все че при мене няма никой, пак стана, проверя в шкафа, под миндеря или под леглото да не се крие някой, но нищо не намирам. Уплаша се, избягвам из стаята си. — Трето. Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Благослови ония, които дръзват да ги приемат, но благослови еднакво и ония, които ги приемат, без да ги виждат, без да знаят какво приемат, а само ги намират призори пред леглото си.
Прогърмя твоята огнена колесница по гигантския двор на мировия храм с азурени колони и с азурени накити, и ти си готов да погледнеш милостиво на ония, които са побързали да ти донеса даровете си. Най-напред ти благодарят птичките, като се надпреварват да ти пеят от всяко клонче. Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях. Работната пчела вече ухажва цъфналата китка, а аз едвам сега разтварям вратата на храма си! Пак ли носиш дарове? Благослови ония, които дръзват да ги приемат, но благослови еднакво и ония, които ги приемат, без да ги виждат, без да знаят какво приемат, а само ги намират призори пред леглото си. Слепци, нещастни мои братя ! Прие ли жертвата ми, Отче? Уви! не нося почти нищо. Ако искаш, вземи одеждата ми, изтъкана от суетност и гордост, която за малко съблякох, защото ме беше страх да не оскверня жертвоприношението си.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“.
Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него. 31. „Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови? “ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари. Но когато, най-сетне, работата беше свършена и халките бяха свързани несъкрушимо, аз разбрах, че тя окова самия мене“. 32.
към текста >>

И аз чаках до сутринта, когато Ти си отиде, за да събера останките върху своето легло.
Гръм ехти в небесата. Мракът трепери от мълниите. Вземи парче от скъсана рогозка и го постели на двора! С бурята пристигна Царят на страшната нощ. 52. Аз желаех, но не се осмелих да поискам от тебе венецът от рози, който украшаваше Твоите гърди. И аз чаках до сутринта, когато Ти си отиде, за да събера останките върху своето легло. И като просякиня, търсех на разсъмване, не е ли останал поне един листец. Уви, какво намерих аз? Какво остана от Твоята любов? Ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми. Остана само един мощен меч, бляскав като пламък и тежък като удар от гръм.
към текста >>

Младата утринна светлина озарява през прозореца моето легло.
И като просякиня, търсех на разсъмване, не е ли останал поне един листец. Уви, какво намерих аз? Какво остана от Твоята любов? Ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми. Остана само един мощен меч, бляскав като пламък и тежък като удар от гръм. Младата утринна светлина озарява през прозореца моето легло. Утринните птички чуруликат и питат: „Жено, какво остана за тебе? “ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си.
към текста >>

Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе.
Генова, отговориха, че това е немислимо да се постигне с никаква комбинация и от най-изкусния фотограф. Ние възпроизвеждаме в списанието тая интересна снимка и оставяме на четците ни да правят сами своите заключения по нея, Допълнително възнамеряваме да извършим щателна експертиза по случая и да публикуваме експертния протокол. Майчина обич — Видения на децата. При мене, на ул. Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година.
към текста >>

Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място.
Регентска 38, в София, живееше сестра ми с трите си деца След смъртта й, децата останаха при баба си, която също живееше при мене. Един ден надвечер, около една седмица след погребението на сестра ми, най-голямото й дете Данаил, около 14 години, щом влязло в стаята, забелязало образа на майка си, във форма на бюст, да стои неподвижно върху същото легло, на което тя спеше приживе. Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден.
към текста >>

Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.
към текста >>

След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца.
От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни. Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София.
към текста >>

Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо.
Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило. Той пак останал на първото си убеждение, че това не може да бъде друго, освен земетръс ... Като престанало скърцането, дрешката го хванала наново и той пак заспал. Не след много, обаче, той бива наново събуден и чува пак същото скърцане . . . Този път решава да стане от леглото, за да види през прозореца какво става наоколо. Не можал нищо да забележи, а скърцането продължавало по-силно . . . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени.
И когато дойде Твоята воля да извърши тази забава ноще, аз ще се стопя и изчезна в тъмнината или в усмивката на бялото утро, в прохладата на прозрачната чистота. 81. През време на празните дни аз скърбях за изгубеното време. Но то не е изгубено, Властителю мой. Всеки миг от моя живот е в Твоите ръце. Скрит в сърцето на всичко, което съществува, Ти правиш семето да расте в стъбло, пъпките — в цветове, цветовете — в плодове. Аз се уморих и заспах на празното легло и мислех, че моите трудове са. свършени. Сутринта се събудих и видях, че градината ми е пълна с чудесни цветя. 82. Времето е безкрайно в Твоите ръце, Властителю мой. Няма кой да брои Твоите минути. Дните и нощите минават и вековете цъвнуват и вехнат като цветя. Ти умееш да чакаш.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си.
Сведенборг е прекарал доста време в Лондон, дето е станал известен и се възхищавали от него, имал е неколцина добри приятели, но слабото му знание на английския език и препятствието на говора го лишавали от каквато и да била интимност. Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено. След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга. Тази последната казвала, че той е гледал на смъртта, като на празник или като веселие. Когато часовникът ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“.
към текста >>

Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено.
Неговата тънка фигура, с кафяви очи и финни черти, е била добре позната на съседа му Голд Бад Филдс, дето живеел и дето често го виждали да говори с децата, на които имал навика да носи сладки. Той бил облечен винаги в старомоден костюм с дантелени къдрички, носел дълга перука, със сабя и бастун с златна дръжка, В 1771 г. на бъдни вечер получил удар от апоплексия, и на 29 март 1772 г., денят, за който предсказал, че ще замине в духовния свят, умрял в същия час, определен от самия него. Ферелиус, пастирът на Шведската Лютеранска църква, който му дал св. причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено. След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга. Тази последната казвала, че той е гледал на смъртта, като на празник или като веселие. Когато часовникът ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“. Тези били последните му думи.
към текста >>

Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в бездействие, легат си рано и късно стават от леглото.
По външността (консистенцията) на ръката ние можем, следователно, да правим заключения за темперамента и за свързаните с него телесни диспозиции на човека. Оказва се, че хората обикновено проявяват онези дарби и наклонности, които отговарят на формацията на ръцете и особено на пръстите им. Така голяма, широка и мека ръка с лопатообразни пръсти е признак за голяма любов към дейност, но не своя, а чужда. Такива хора обичат да гледат, как други работят и се изморяват. Те обичат да гледат силни физически движения, като военни и гимнастически упражнения и пр., но сами не обичат да участват в тях. Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в бездействие, легат си рано и късно стават от леглото. Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно.
към текста >>

Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли.
Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия. Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите.
към текста >>

Леглото му стояло не раздигнато, само на възглавницата била забодена една забележка с думите: „Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом.
Чух даже обвинителна проповед против него. Странно беше наистина, че този човек, който ходеше да прави добро, повдигна такова възмущение и негодувание. Посред фурора, който присъствието му правеше, и когато всеки почнеше да говори за него, той изчезваше като в тънък въздух. Никой не го видя да върви, и до днес ни кой не знае какво стана с него, макар, разбира се, и да се пръснаха разни слухове, от които някои бяха абсурдни. Единственото нещо, което се знае за неговото отиване, е, че една заран Шлатер не се яви в обикновеното си време и г-н Фокс беше принуден да чука на вратата на госта си, но като не получил отговор, влязъл и намерил, че госта му си отишъл. Леглото му стояло не раздигнато, само на възглавницата била забодена една забележка с думите: „Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом. Францис Шлатер“. След много седмици от тогава почна да се говори из вестниците за неговите следи, уж че са го видели в разните щати на Северна Америка, но всичко беше невероятно. Единствената снимка от Шлатера е била направена в Ратон, Ново-Мексико. Тук той сам позволил на един фотограф да го снеме и от него се сдобих с един портрет. Тази фотография аз изпратих на списанието The Wide World преди неколко години и там бе публикувана с кратко описание за „церителя“.
към текста >>

Зиме тя всяка вечер, преди да си легне, поливала леглото си с ледена вода.
И това не е само във Франция, а е констатирано и в Англия, където през декември почва да расте числото на самоубийствата и умоповрежданията, а в юни почва да намалява. Д-р Рубинович обяснява това явление с въздействието на студа върху мозъка. Студът предизвиква наплив или отдръпване на кръвта и във всеки случай докарва едно отслабване на мозъка. Като един вид опака страна на медала трябва да се изтъкне фактът, че лудите почти не чувстват студа. Има много примери, които доказват това, но особено заслужва да се спомене известната френска революционерка de Mericourt (Theroigne de Mericourt), умряла в лудницата през 1817 год. Зиме тя всяка вечер, преди да си легне, поливала леглото си с ледена вода. * * * Човекът с две души В заседанието на медико психическото дружество Д-р Герхард Харт е чел реферат за един особен случай, — един негов пациент, у когото се проявявала двойствена личност. Пациентът бил мъж на 28 години ; доведен бил в болницата, понеже изпращал заплашителни телеграми до разни лица, и освен това държането му било изобщо някак странно. Установило се, че всички телеграми били писани в продължение на няколко седмици, авторът им, обаче, не знаял нищо за тях. Установило се още, че този млад мъж е забравил съвсем и други периоди от живота си през последните години. Това обстоятелство дало повод да се подозира тук „една двойна личност“ и основателността на подозрението скоро се потвърдила чрез хипнотически опити.
към текста >>

Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи.
Още хиляда крачки, още петстотин, всички страхотии на ада се струпаха върху ми, но нито една мускулна нишка не трепна у мене, аз лежах като вкаменен. Опитах се да извикам, сам не можах да чуя собствения си глас, как да го чуят хората от влака? Стори ми се за едно неизмеримо кратко време, че виждам светъл лъч, подуха ме малко горещо, после внезапно стана черно и тъмно, чух трясък, като че се събориха небесата. Близко, съвсем близко, едва една линия над мене, префуча чудовището, — аз бях спасен! Вече в полусъзнание чувах над мене оглушително тракане и пращене, виждах сенчести маси да прехвръкват, още един момент на смъртен страх, — куката на една по-низко увиснала верига беше ме закачила, повлече ме няколко крачки и най-сетне откъсна едно парче от дрехата ми на гърдите, — и тогава всички предмети около мене, и месечината, и мостът, и високите брегове, играеха в лудо хоро, всичко се въртеше като вихрушка и аз изгубих съзнание. Когато пак се свестих, намерих се в леглото си, около мене познати погледи. Да бъда кратък: сутринта след онази страшна нощ един пазач по железницата беше ме намерил, познал ме и ме пренесъл в Аубърн. В ужасна треска сянката на смъртта висеше над мене цели две седмици, обаче, аз имах още сили, те победиха. И след оздравяването си, когато за пръв път се погледнах в огледалото, видях, какви следи бяха оставили у мене онези преживени моменти“. Лекарят замълча. Бледото му лице, ужасеният поглед, потта, която капеше на големи капки от челото му, доказваха, колко жив беше споменът му, и колко силно беше го развълнувал разказът му.
към текста >>

— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура).
Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К. Иларионов * * * Ясновидство на едно болно момиче. — Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен тиф и с 40° температура). Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне.
Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване.
Какво ще стане с мене? С баща й? — вие и това ще видите. Признавам, без да се срамувам, че тая жена ме завладя, и аз бях готов да изпълнявам нейните разпореждания. След като се уговорихме с нея за предстоящата нощ, аз се върнах при Ламберта и му съобщих, че съм измислил едно решително средство за спасение на дъщеря му. Показах му едно стъкълце с тайнствено питие, което трябва да й се дава в толкова малки дози, каквито само аз мога да й давам; и за това поисках от него, през тая нощ да не ми бърка да преседя при леглото на дъщеря му до разсъмване. Никакви бъркотии и шум в къщата му да няма: и най-малкият разговор или скърцане на вратата може да развали цялата работа и да ускори смъртта, вместо да донесе спасение. Той се съгласи без мъчнотия, като не придаде, очевидно, значение на сутринния ни разговор, В девет часа аз бях при Мария. Всичко бе тихо и безмълвно. Тя лежеше бледна, със затворени очи . . , Спеше ли?
към текста >>

На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно.
Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно. На край, след като дал известни наставления на жена си за книгите си, като й казал, че тя нямало да живее дълго след него, — и тя наистина не преживяла много — простил се със семейството си и извикал с усмивка: „сега аз отивам оттук в рая“. Веднага след това той погледнал наоколо си и с една дълбока въздишка преминал в другия свят. По външност Бьоме не правел особено впечатление. Той бил малък на ръст, с невисоко чело, по-скоро орлов нос и къса, малка брада, но имал чудесно светли очи. Гласът му бил слаб и с недостатъчна физическа сила, но при все това не изглеждало да е страдал от лошо здраве през живота си.
към текста >>

Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро.
Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора.
към текста >>

Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред.
За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин. Когато стенният часовник внезапно спре, умира някой в къщата. Никога да не се броят колите на едно погребално шествие.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия.
Станислав де Гуайта е отбелязал, че излизането на флуидическото тяло „става през върха на главата, когато влизането на душите става през родилния орган, противополаритет на мозъка“. Веднага след смъртта, покойникът т. е, вътрешният човек, който се явява във форма на парно тяло, се носи няколко време над своя труп. Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите.
към текста >>

Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини.
Стената спира вече психическия му поглед само толкова, колкото една витрина нашия плътски поглед. Освен това, неговото тънко тяло може да премине през същата стена и други твърди материи така, както ние минаваме през една преграда от дим. Това явление лесно може да се разбере, ако се схване добре, че флуидическото тяло се състои от една материя много по- тънка От етера, който, според физиците, „прониква всички тела“. Флуидите проникват през всичките предмети, които, за нашия плътски организъм, са препятствия и обратното, това, което за нас е несвързано, то е по някога препятствие за тях. Умрелият, прочее, вижда всичко, което го окръжава, под нов вид, но той познава предметите, които са били негови. Ако летаргическият му сън е бил къс, флуидическото му тяло се носи в съседство с неговия труп и пак вижда стаята, в която из- дъхнал, мебелите, леглото и ридаещите си роднини. Отведнъж той се отдръпва, учуден, като разпознава тялото си, че е безжизнено и бледно. Изненадата му е толкова по-жива, че като излиза от летаргическото си състояние, той вярва, че просто се събужда. Той е и умрял, и жив. Оттогава вече той живее в едно тънко тяло, подобно на физическото, което е напуснал. Умрелите от по-низша интелигентност не си дават сметка за тая промяна на състоянието и често се побъркват.
към текста >>

при леглото на умиращия Александър III в Ливадия.
След заминаването на медиума Лангсдорф, един нов чудотворец се явил в двореца. Това бе калугерът Иоан Хич, известен повече под името Иоан Кронщадтски. Отец Иоан е бил считан за светия. Той правел чудеса с по- мощта на молитвите си и имал репутация на церител на всички болести само с просто полагане на ръцете си. Отстранен веднъж от двореца, поради политически интриги, той бил наново повикан в 1894 год. при леглото на умиращия Александър III в Ливадия. Той турил в действие всичките източници на чудотворното си изкуство, но напразно: неговата тайнствена сила не могла да триумфира над законите на природата3). * * * Щом се възкачи на престола Николай II, наследникът на Александър III, в руския дворец дълго време дефилирали редица мистици, пророци, посветени, които бивали понякога послушни оръдия в ръцете на министрите или на известни влиятелни котерии около императрицата. Болнава натура, безпокоен и измъчен дух, лековерен до крайност, Николай II имаше бележита наклонност към мистицизма и възвишеното. За това може да се намерят доказателства във всичките актове на неговото царуване и на частния му живот. За подкрепа на това аз искам да цитирам фактите, които предшестваха и придружаваха раждането на царевича.
към текста >>

Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае.
Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал. Кардек — духът знае, че ще се въплъти, тъй както един човек, който е на смъртно легло, знае. че ще умре, но и последният и първият стават известни за промяната в момента, в който тя става. В тоя момент го обладава едно забъркване от станалата промяна също тъй, както и когато човек се намира при акта на смъртта, и това забъркване трае. докато новото съществуване се установи напълно. Началото на въплътяването е за духа един вид умиране“. Най-новите научни изследвания потвърждават напълно тезата на Алан Кардека.
към текста >>

НАГОРЕ

0.72308897972107