НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на
леглото
си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща.
Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на
леглото
си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.
към текста >>
2.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на
легло
в предварително подготвена за Него палатка.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на
легло
в предварително подготвена за Него палатка.
Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
към текста >>
3.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на
легло
.
Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат.
Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на
легло
.
Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята.
към текста >>
4.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от
леглото
си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек.
Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от
леглото
си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>
5.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Болестта го тръшна и положи на
легло
близо петнадесет години.
Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя.
Болестта го тръшна и положи на
легло
близо петнадесет години.
Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила.
към текста >>
6.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това
легло
.
Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си. Чакат Волята Божия и разрешение на техните съдби от Божия промисъл." Аз изтръпнах. Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша.
Често Той се отбиваше в дома ни и тук преспиваше на ей това
легло
.
Сега разбрах какво означаваха веднъж изречените от Него думи: "Тук, на "Изгрева" няма повече условия да се поддържа връзка с Бога! " Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година. На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя.
към текста >>
7.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето
легло
.
Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година.
При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето
легло
.
Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили.
към текста >>
8.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на
легло
.
Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя.
След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на
легло
.
Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя. Разказва за болестта си и иска помощ от Него.
към текста >>
Лека-полека става от
леглото
и с мъка се дотътря до Учителя.
Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен, решава да отиде на петдесет метра от нея - до стаичката, където е Учителят. Решава и тутакси получава сила.
Лека-полека става от
леглото
и с мъка се дотътря до Учителя.
Разказва за болестта си и иска помощ от Него. Учителят му казва следното: "Ти едновременно посещаваш на две места две различни Школи. Ту си при едната, ту си при. другата. Двете имат различни силови полета и като посещаваш и двете едновременно, тези силови полета и техните окръжности се пресичат у теб. Това е причината за твоето главоболие.
към текста >>
9.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Леглото
си да не отстъпвате никому.
Духовете ги лъжат. Аз виждам вътре в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена.
Леглото
си да не отстъпвате никому.
Когато дойде Христос, ще му отстъпим стаята си, а на Неговите слуги ще им посочим тавана. Аз никого не съм натоварил с никаква работа. Те са хванати. Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога.
към текста >>
10.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето
легло
.
Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова.
През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето
легло
.
Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня. Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук.
към текста >>
След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето
легло
.
Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима. След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.
След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето
легло
.
Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи. Мълчанието Му бе дълго.
към текста >>
11.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от
леглото
, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата.
Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от
леглото
, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя.
към текста >>
На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до
леглото
на Учителя.
Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така.
На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до
леглото
на Учителя.
Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани. И всяка една опитност представлява само една част, само една страница от тази история. Те трябва да се съберат и подредят хронологически. Савка Керемидчиева беше много учудена, че ние с Борис се появихме на финала, при заминаването на Учителя.
към текста >>
А по едно време беше седнал на
леглото
и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
А по едно време беше седнал на
леглото
и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
" Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава.
към текста >>
Учителят лежеше в
леглото
и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче.
Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха. Те дойдоха и ние не можахме да се ориентираме и да излезем от тях, та чак досега - тридесет години след това. Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече. След като се прочете беседата на приятелите в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя. Аз също бях в това число.
Учителят лежеше в
леглото
и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче.
Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо хвърчащо във въздуха - неуловимо за нас, с нашите очи, уши, сетива и не можахме да го приложим в живота си. А ето сега на 24 декември 1944 година, в неделя след беседа, в последните Си дни на земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот.
към текста >>
12.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят е вече на
легло
.
Аз ще си замина. Но вас, духовете, ще ви заключа на земята. Но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете - когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене." Методи със сълзи на очи Го напуска. Той е свидетел, че започва една нова епоха. Знае, че преди това трябва да завърши предишната епоха на времето, кЬгато бе с Учителя.
Учителят е вече на
легло
.
Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ". Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога.
към текста >>
13.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След време, когато Кирил се разболя и легна на
легло
, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на
легло
, та измъчи и себе си, и семейството си.
Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща.
След време, когато Кирил се разболя и легна на
легло
, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на
легло
, та измъчи и себе си, и семейството си.
Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа.
към текста >>
14.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на
легло
и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен.
Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми. А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева". Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка.
След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на
легло
и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен.
Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше. Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал.
към текста >>
15.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като си полегнех на
леглото
със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща.
Като си полегнех на
леглото
със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека.
Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това. Имам апартамент с пиано и библиотека. Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото. Молех се така: "Господи, да ми се отвори гърлото! " След време то се отвори, но след голям труд.
към текста >>
16.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на
леглото
.
Повикват Учителя. Идва Той, присяда до сестрата, разговаря за това, за онова, после казва: "Имате ли цигулка? " Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа".
Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на
леглото
.
"Учителю, оздравях, преминаха болките. Някаква нежна ръка отне болестта ми. Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро!
към текста >>
17.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Сяда на
леглото
, а след малко става и почва да шета из къщи.
Казват на Учителя: "Не преминава болестта й! " Учителят казва на брат Боян Боев: "Ще отидем да вдигнем сестрата, но вземи цигулката си! " Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре.
Сяда на
леглото
, а след малко става и почва да шета из къщи.
Учителят си тръгва. Брат Боев върви до Него, с една ръка носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
към текста >>
18.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на
леглото
си.
Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта.
За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на
леглото
си.
Лежи така два-три дни. Не може да яде, не може да се движи, става й от зле по-зле. Минава при нея една наша сестра от "Изгрева", вижда я в какво положение е, взема една кола, качва я и я закарва на "Изгрева", за да търсят помощ от Учителя. Той я пита: "Сестра, с какво се занимавахте досега? " "Учителю, вървя по света и прибирам изгубените овци на Израиля." Учителят я поглежда под вежди: "Не виждам тук никакви загубени овце на Израиля.
към текста >>
19.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но дойде и това време, когато легна на
легло
.
Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване. Учителят се завърна на "Изгрева" от Мърчаево, а с Него и цялата група. Той беше отслабнал и дойде онова време, когато заболя. През цялото време докато боледуваше, Той държеше беседи и беше на своят пост.
Но дойде и това време, когато легна на
легло
.
Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят бе наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя. Той беше на легло и ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат.
към текста >>
Той беше на
легло
и ставаше от време на време.
През цялото време докато боледуваше, Той държеше беседи и беше на своят пост. Но дойде и това време, когато легна на легло. Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят бе наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя.
Той беше на
легло
и ставаше от време на време.
Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там.
към текста >>
В последните дни преди да си замине Учителят, ние дежурехме и се сменяхме пред
леглото
Му.
Това тефтерче тогава го прибрах и го укрих от многото обиски, които бяха правени срещу Братството и срещу мен. Но сега не зная къде се намира то. Скрито е някъде. Та ако го намерите, да знаете, че то е мое и че аз съм стенографирал в него. Моята стенограма е много правилна и чиста и всеки стенограф може да я разчете спокойно.
В последните дни преди да си замине Учителят, ние дежурехме и се сменяхме пред
леглото
Му.
Последните три дни аз бях почти непрекъснато при Него. Бях дежурен и стоях тихо, не мърдах, а до мен тефтерчето бе отворено. Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади.
към текста >>
Така, както лежеше на
леглото
, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Така, както лежеше на
леглото
, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си.
Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в
леглото
.
Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в
леглото
.
Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал.
към текста >>
След това Го положих бавно на
леглото
.
Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина. Тялото Му остана в моите ръце. Така Учителят издъхна в ръцете ми.
След това Го положих бавно на
леглото
.
След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будни съзнания и се оказахме неподготвени, като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме че Той ще живее най-малко сто и двадесет години. Веднъж, при един приятел, Той бе казал: "Аз съм дошъл за сто и двадесет години на земята." След това бе замълчал за малко и тихо бе добавил: "Ако си замина на осемдесет години, о останалите четиридесет години ги оставям за Братството." Наистина, Той ги остави тези четиридесет години за Братството. Онези, които можеха да ги използуват, трябваше да свършат онова, за което бяха дошли на земята, за което бяха дошли в Школата.
към текста >>
20.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на
легло
.
На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка. Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история, е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действуващи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея.
Тя беше будна с ума си и помнеше всички личности, събития и свързаните с тях подробности, макар че от години беше болна от Паркинсон и лежеше на
легло
.
Тя не можеше да пише, но можеше да разказва и аз записах нейния разказ, като го предавам дословно. Милка Периклиева бе активна участничка в опита за внедряване на Паневритмията в българските училища. Ето нейния разказ: "Имах - започва Милка - приятелски връзки с една близка на Лулчев, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговор. През време на тези разговори той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, допълвайки, че когато преди срещите си с царя е отивал при Учителя за уточняване, Той между другото е настоявал да се каже на Бориса следното: "За спасението на България и за българския народ, трябва да се приеме и въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>
А Милка Периклиева осем години беше закована на
легло
, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място.
Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите. За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха както трябва. Всички участници, които противодействуваха за внедряването на Паневритмията в българските училища платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, видяхме как стана това.
А Милка Периклиева осем години беше закована на
легло
, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място.
Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края.
към текста >>
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на
легло
.
За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха както трябва. Всички участници, които противодействуваха за внедряването на Паневритмията в българските училища платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, видяхме как стана това. А Милка Периклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това.
Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на
легло
.
Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя.
към текста >>
21.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
И затова сега съм на
легло
".
Имам рак в едната гърда. Лекарите ми предложиха да се оперирам, но аз не пожелах. Ако ме оперират, ще поживея десет-петнадесет години, ако не се оперирам, ще си замина скоро от земята. Какво от това дали сега или после ще си замина? Реших да не се оперирам.
И затова сега съм на
легло
".
Аз рядко съм срещал такава куражлия жена. Предпочита сега да си замине, неоперирана, отколкото след десет-петнадесет години, оперирана. На мен ми се видя, че това е смелост, от която се възхитих. Но нейното решение ме смути. Това ли бе най-правилното решение?
към текста >>
22.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Подредихме я, опънахме походно
легло
за Учителя.
А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната.
Подредихме я, опънахме походно
легло
за Учителя.
Това беше вече мое задължение. Помогнахме Му със Савка да се преоблече. Донесоха Му топла вода и измихме краката Му. Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките.
към текста >>
Обикновено седеше на
леглото
в палатката, след това излизаше от нея.
Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка? " Ние отговаряхме. Той следеше целия братски живот. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде.
Обикновено седеше на
леглото
в палатката, след това излизаше от нея.
Ние Му постилахме одеало на слънце и Той полягаше на припек. Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори.
към текста >>
На 12 август след обед Той стана от
леглото
.
Приемаше ги. Не беше затворен към приятелите. Някои после говореха, че Учителят не бил приемал горе приятелите четиридесет дни. Та вие ще видите много снимки на приятелите с Учителя пред палатката Му през тази 1936 година. Ние бяхме горе един месец.
На 12 август след обед Той стана от
леглото
.
Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му.
към текста >>
23.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Полягаше на
леглото
и пак ставаше.
Той ставаше от едно място и отиваше да седне на друго място в стаята. Каквото Му предлагаха за храна - не вземаше. Ако Му предложат чай - ще вземе една две глътки или две-три лъжички и повече нищо не взема. Нямаше никакъв апетит. Беше мълчалив.
Полягаше на
леглото
и пак ставаше.
Не се оплакваше от нищо. По едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя. Аз напуснах стаята. След излизането от стаята, почувствувах вече определено, че Учителят си заминава. След тази среща при Него, отидох при Паша.
към текста >>
На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в
леглото
Си.
Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата.
На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в
леглото
Си.
Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал.
към текста >>
24.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Аз оставям тялото Си тука на стола или на
леглото
и отивам горе да работя.
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си.
Аз оставям тялото Си тука на стола или на
леглото
и отивам горе да работя.
Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога.
към текста >>
25.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Влезнахме в една стая с малко
легло
.
Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш! " А в къщата стаи колкото искаш.
Влезнахме в една стая с малко
легло
.
„Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание. А ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете.
към текста >>
Седнах в
леглото
и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми.
Седнах в
леглото
и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух.
Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>
26.
22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи
легло
за всички ни.
Знаех от стари хора, че когато куче завие като вълк, вие на прокоба. Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор. Запалихме огъня на огнището, стана светло, почувства се топлинка и уют в домашния кът. Преоблякохме се, стоплихме се, кипна и чайникът и се напихме с топла вода. Животът пак слезе в нас, в своите права.
Първите няколко дни ние устройвахме дома, двора, в стаите наслагахме сено, метнахме една черга и се получи
легло
за всички ни.
Там налягахме един до друг на общата постеля, нали сме за общ комунален живот! Бяхме осем души плюс Жечо и трите му деца. Поехме грижата за двора, където имаше две кобили, две крави и две телета. Сутрин ги изпращахме със селския добитък на паша след като издоявахме кравите, а те даваха малко мляко, но то беше добре дошло за нас, понеже храната ни беше оскъдна. За няколко дни сложихме ред вкъщи и в двора.
към текста >>
27.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Легнаха двамината на
легло
.
33. МАЛАРИЯТА Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките. Появи се температура, че после треска, трепериш ту от студ, ту от огън и целия се друсаш. Слабост и безсилие.
Легнаха двамината на
легло
.
Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше. Това разстрои работата ни на хармана. Останахме малко хора.
към текста >>
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на
легло
и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите?
Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора. Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с пръст. „Ето ги комунарите!
" Но на следващия ден като ни тръшна маларията на
легло
и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите?
" Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те! " Учителят ни беше дал една стая на разположение във вилата и в деня на треската много сестри се грижеха за нас. Точно в това време дойдоха родителите ми от Габрово, за да ме видят какво правя и как съм.
към текста >>
Но там болестта се развихри и ние паднахме на
легло
.
Най-зле бяха Асен Кантарджиев и Константин Константинов, които още в Ачларе с мъка ги закарахме с каруцата до гара Карнобат и оттам ги качихме на влака. Ходих редовно при машиниста на локомотива и той ми даваше топла вода за тях. Като пристигнахме в Търново, там ни чакаха и ни поеха братята като се грижиха са нас. Учителят бе им казал: „Прави се опит за братски комунален живот." Ние го направихме и сега през ден ни тресеше маларията. След събора аз, Асен и Константин отидохме в Габрово.
Но там болестта се развихри и ние паднахме на
легло
.
Викаха лекари, лекуваха ни, защото маларията ни свали и лежехме на земята. Дойдоха тежки маларични кризи. Веднъж в оня почивен ден от маларията, когато не ни тресеше, аз отидох до Козията река, една рекичка от върха Малуша. Изкачих се трудно до реката, докато стигнах до един вир. Прииска ми се да се окъпя.
към текста >>
28.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към
леглото
си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор.
Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към
леглото
си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж.
към текста >>
29.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно
легло
.
Прави ли го, прави го докрай. И за два часа опънахме дълга палатка по плана, който той бе начертал. Изневиделица ние се сдобихме с палатка и с покрив над главите си. Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите работници. Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета.
Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно
легло
.
Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете.
към текста >>
Вървим по него и от него всеки се хвърля на
леглото
си.
Нямате представа какви дъждове бяха. Вали, вали и всичко подгизна. Отначало бяхме доволни от палатката, но след време по поляната на Изгрева имаше 20 см вода, която не може да се оттече. И в нашата палатка също вода до колене. Ние турихме едно дебело дърво при входа.
Вървим по него и от него всеки се хвърля на
леглото
си.
Иначе трябваше да се гази. Минаха есенните валежи. Преди да почне зимата ние търсихме квартира, а такива нямаше. Колко тавани и колко мазета ние сме измели и изчистили, ние си знаем. Тази зима бяхме принудени да напуснем палатката поради тежката зима.
към текста >>
30.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно
легло
." Това бе сторено.
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева.
Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно
легло
." Това бе сторено.
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
към текста >>
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на
леглото
.
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено.
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на
леглото
.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук.
към текста >>
31.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В нея имаше едно
легло
, на което Учителят спеше.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона. Не много голяма - 4 на 6 метра.
В нея имаше едно
легло
, на което Учителят спеше.
Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
към текста >>
32.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно
легло
и печка.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ През 1927 г. бе построен братския салон. Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая.
В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно
легло
и печка.
Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства.
към текста >>
Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше
легло
и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната.
Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата.
Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше
легло
и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната.
Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства. Той нямаше елементарни условия, които изискваше едно жилище. Освен това на гърба на салона поради непослушание на възрастните приятели към съветите на Учителя, те не откупиха този парцел, та по-късно там зад гърба на салона имаше кръчма, печеха се кебапчета, идваха пияници и цялата тази зловонна миризма се виеше нагоре и отиваше към стаята на Учителя. Видяха тогава че са сгрешили решиха да се коригират.
към текста >>
33.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на
леглото
без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия.
При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на
леглото
без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста.
към текста >>
34.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сега тя виси над моето
легло
.
Тя направи ред копия от тази картина, а ние направихме цветна.репродукция и я отпечатахме. Картина с блажни бои на братския салон беше нарисувана от Трингов. Той в една своя изложба постави тази картина. На тази изложба бяха закупени много негови картини и тя има голям успех. Трингов смяташе, че тази картина е благословила успеха му и от благодарност подари тази картина на Методи Константинов и понеже той нямаше къде да я държи, реши и я подари на нас.
Сега тя виси над моето
легло
.
Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра. Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и вечеряше при нас, изобщо съдействахме му.
към текста >>
35.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на
леглото
, който бе починал.
Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги.
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на
леглото
, който бе починал.
Ето, така работи Небето. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция. Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума.
към текста >>
36.
129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После бил на смъртно
легло
и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето.
И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала.
После бил на смъртно
легло
и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на лозето.
Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
37.
157. ОТКУПВАНЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тя го тръшна на
легло
и той се завайка и се уплаши не на шега.
157. ОТКУПВАНЕ Имаше един богат банкер, с голяма къща, прислуга, с много пари. Живееше в охолство. Макар че беше във всичко задоволен един ден го посети и му дойде на гости една тежка болест. Влезна в къщата му и не го напуска. Нито със слуги, нито с молби, нито с лекари можеше да изпъди болестта от себе си.
Тя го тръшна на
легло
и той се завайка и се уплаши не на шега.
Болест е това. Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ.
към текста >>
38.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А като тръгнала към Учителя я била оставила на
леглото
готова за умирачка.
Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава.
А като тръгнала към Учителя я била оставила на
леглото
готова за умирачка.
Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери! " Люба отива в стаята Му, търси Го,а Него Го няма.
към текста >>
39.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с
легло
, печката винаги гореше с дърва.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО Есента на 1943 г. въздушните нападения от американските и английски самолети бяха засилени. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка.
Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с
легло
, печката винаги гореше с дърва.
Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време.
към текста >>
40.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време сутринта Той започна да диша усилено, беше седнал на
леглото
, аз Го прихванах, обгърнах Го с двете си големи ръце, за да Го придържам и след няколко усилени вдишки Той си замина.
Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко! " Махна с ръка и пак си легна и Неговото болезнено състояние се върна отново. След това Учителят почти не говореше. Това беше Неговия завет към нас учениците и Неговия завет към човечеството.
По едно време сутринта Той започна да диша усилено, беше седнал на
леглото
, аз Го прихванах, обгърнах Го с двете си големи ръце, за да Го придържам и след няколко усилени вдишки Той си замина.
Тялото Му се отпусна в ръцете ми. Беше сряда 5 ч. и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г.
към текста >>
41.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на
легло
.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ? Една сестра се разболява непосредствено след един от Търновските събори в Търново. Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя.
Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на
легло
.
Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се подава Учителят и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва пошепва: „Много съм зле, Учителю! " А гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри." Учителят влиза и застава сред стаята строг, не сяда както друг път, поглежда сестрата и й казва: „Можеш ли да станеш?
към текста >>
Сяда на
леглото
, спуска краката си.
" Сестрата не може да мръдне, мисли че умира. Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана.
Сяда на
леглото
, спуска краката си.
В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от тялото й. Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Сестрата беше стенографката Паша Теодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата.
към текста >>
42.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бащата и майката плачат при
леглото
, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива.
Бащата и майката плачат при
леглото
, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта.
към текста >>
43.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Леглото
почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото
легло
се вдига чак до тавана.
„Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят". Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове, масата и други предмети. Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага.
Леглото
почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото
легло
се вдига чак до тавана.
Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават. Отива той на училище, бледен, уморен, уплашен. Учителят и този ден пак държи сказка.
към текста >>
44.
63. СРЕЩАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Поканила Го жената, наредила му
легло
, сама събула обущата му.
63. СРЕЩАТА В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине.
Поканила Го жената, наредила му
легло
, сама събула обущата му.
Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят.
към текста >>
45.
112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 2
112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от
леглото
.
112. ПЛОДНОТО ДЪРВО И АНГЕЛИТЕ Ади, една наша сестра се разболява тежко, не може да става от
леглото
.
Казват на Учителя: „Ади е болна." Учителят казва: „Кажете й да стане и да дойде при Мене." Казват на Ади, а тя се чуди как ще отиде до Учителя, не може да става. Но Учителят настоява. Тогава тя се облича, става и отива на Изгрева, придружава я само сестрата, която й е казала думите на Учителя. Като отива при Учителя, Той й казва да седне. Хваща с двата си пръста нейният Аполонов пръст на едната ръка, после на другата.
към текста >>
46.
123. ЗАКЛИНАНИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на
легло
, но остава като вцепенена, не може да се движи.
Учи тя и си изкарва прехраната с шев. В този дом се навърта и един млад брат - Михаил Иванов, усърден поклонник на окултните науки и нещичко от тях поназнайваше. Идва при сестрата и й казва, че иска да живее в кухничката й. Сестрата отказва. Сестрата се ядосва, скача го и блъсва.
Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на
легло
, но остава като вцепенена, не може да се движи.
В това време Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сестрата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението й е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време. Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на леглото и почва да се моли заедно с брата. Така болестта й премина.
към текста >>
Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на
леглото
и почва да се моли заедно с брата.
Сестрата се ядосва, скача го и блъсва. Той прави някакви заклинания, махания с ръце, произнася думи, прави движения, а сестрата, която е била болна преди това, пак ляга на легло, но остава като вцепенена, не може да се движи. В това време Учителят, който е на Изгрева извиква един от старите братя и му казва: „Иди виж какво става със сестра Олга Славчева." Отива братът и намира сестрата схваната, вцепенена, болна. Вижда, че положението й е тежко, почва да се моли за сестрата. Моли се дълго време.
Сестрата се почувствувала малко по-добре, скоро и тя сяда на
леглото
и почва да се моли заедно с брата.
Така болестта й премина. Ето сега същия този Михаил Иванов се подвизава във Франция. Обяви се за учител. Какъв учител може да бъде той? Та тук всичко го знаят и помнят кому служеше.
към текста >>
47.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред
леглото
и го освобождава и тогава той си заминава.
" Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си.
Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред
леглото
и го освобождава и тогава той си заминава.
Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава.
към текста >>
48.
06. КОЙ Е БРАТ ПЕНЮ КИРОВ?
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Брат Пеню беше вече на
легло
.
Ето какви думи брат Пеню Киров отправил към бургаските братя: „Вие ме омъчнихте много. Защо? Аз съм впрегнат в каруца, в която всички сте се качили, тази каруца тегля към върха и трябва да гледам къде стъпвам, за да стъпвам на здраво място. А някой от вас като е слязъл от каруцата, наместо да ми помогне, то застава зад нея и дърпа каруцата назад. Но аз ще нося товара, защото от Бога ми е поставен." Когато брат Пеню Киров заболя през 1918 г. извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които бяха мобилизирани в Скопие, за да се видят.
Брат Пеню беше вече на
легло
.
Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи един хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах. От сега нататък ти ще го раздаваш." Наскоро след това получили съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случи така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памтивека."Идваме един след друг на земята и така един след друг си заминаваме като онзи, който е раздавал хляба на гладните го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
към текста >>
49.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на
легло
, но той продължаваше да работи.
Боян се стресна, леко подскочи както бе седнал и отсече бързо, напористо с неговия висок глас. „Сега, сега, сега, Учителю! " Всички се стреснахме. Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока.
Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на
легло
, но той продължаваше да работи.
Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение. На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много студено, до минус 10 градуса. Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете.
към текста >>
50.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ляга на
легло
и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
Ляга на
легло
и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г.
в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч.
към текста >>
51.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на
легло
.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на
легло
.
Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята? " Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при леглото Му.
към текста >>
Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при
леглото
Му.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ Учителят е болен и е на легло. Методи се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята? " Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета.
Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при
леглото
Му.
Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на земята, за която съм дошъл и ще си отида. Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене." На третия ден Методи е пак при леглото на Учителя. Чува думите Му: „Какво са Бетовен, Исус или Дънов? Това са фикции.
към текста >>
Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене." На третия ден Методи е пак при
леглото
на Учителя.
След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен." На следващия ден Методи е пак при леглото Му. Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на земята, за която съм дошъл и ще си отида.
Но вас, духовете ще заключа всички тук на земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене." На третия ден Методи е пак при
леглото
на Учителя.
Чува думите Му: „Какво са Бетовен, Исус или Дънов? Това са фикции. Духът е този, който движи светът. Аз трябваше да свърша работата си на земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на земята докато не свършите вашата работа, за която сте дошли.
към текста >>
52.
81. ВАСКО ИСКРЕНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на
леглото
.
Когато е бил в Лом Васко Искренов, появява му се на носа малка, червена пъпчица. Той я приел, че е обикновена, а тя била Червен вятър. Разчовър-кал той пъпката, а тя инфекцията отишла към окото. Положението му става тежко. Вдига температура, бълнува.
Близките телеграфирали на Учителя: „Животът на Васко Искренов е в опасност." Същата вечер Васко почувствал силна електрическа вълна да преминава през него, освежава го, укрепява го и той сяда на
леглото
.
Изведнъж от носа му протича кръв. Олеква му. Болестта му минава. Васко почувствал присъствието на Учителя. По онези години „Червения вятър" беше много опасна, като инфекциозна болест.
към текста >>
53.
86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Болестта я тръшва на
легло
и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест.
Болестта я тръшва на
легло
и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза.
към текста >>
Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно
легло
.
Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза.
Тя помолва сестра си да напише писмо на Учителя, че е на смъртно
легло
.
Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи.
към текста >>
Близките й я намират на земята и я вдигат на
леглото
.
Писмото е изпратено, а тя започнала да повръща червена кръв от възпаления бял дроб и се проснала на земята. По едно време както била сама в стаята изведнъж усеща, че някаква светла вълна влиза в стаята, минава през нея, влиза в нея и й дава прилив на живот. Казва си: „Умирам, но за Тебе Господи още не съм живяла. Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи.
Близките й я намират на земята и я вдигат на
леглото
.
Тя е в едно състояние предизвикано от онази необичайна вълна от светлина и сила, която влязла в стаята. Изпитвала безкрайно блаженство. Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра. Аз ще живея! " Него ден тя има видение.
към текста >>
Тя сяда на
леглото
, изпива една чаша мляко и заспива.
Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена.
Тя сяда на
леглото
, изпива една чаша мляко и заспива.
На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед.
към текста >>
54.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тя беше болна и вече лежеше на
легло
.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива.
Тя беше болна и вече лежеше на
легло
.
Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине. Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина. Дванадесет души старци стоят пред една маса и разглеждат документ.
към текста >>
55.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под
леглото
, понеже го домързяло да го изхвърли навън.
И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност. Беше съвременник на Учителя от първите Му години. Както всички стари приятели и той се занимаваше със спиритизъм. Една вечер викал духове и чакал да му се материализират, но не станало, макар че те съобщавали чрез медиума, че тази вечер ще има материализация.
Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под
леглото
, понеже го домързяло да го изхвърли навън.
Легнал си и пак мислел за материализация на духове. По едно в време чул плясък и след това „цамбур". Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли.
към текста >>
56.
20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз бях направил
легло
от клекове и сено.
Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си. Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката. Той си беше седнал.
Аз бях направил
легло
от клекове и сено.
Гледам го, че седи, а градушката все повече се усилва и тропа по платното. Неговата палатка бе от бризент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би градушката да разкъса нашето платно над главите ни, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха, че се стреснахме. Все се усилва града и все растат ледените парчета.
към текста >>
57.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така около десет метра водата върви открито в едно
легло
, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата.
Така около десет метра водата върви открито в едно
легло
, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
към текста >>
58.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В палатката имаше
легло
и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една скала до самия бряг на второто езеро. Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя.
В палатката имаше
легло
и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя.
Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г. Там на една поляна две години престоя палатката Му. Тогава видяхме, че там има едно въздушно течение, които идваше отгоре, от езерата и че не е много удобно за Него.
към текста >>
59.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сестрите казват: „Учителю, ще Ви преместим дрехите и
леглото
в новата палатка." Учителят казва: „Не!
Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата.
Сестрите казват: „Учителю, ще Ви преместим дрехите и
леглото
в новата палатка." Учителят казва: „Не!
" Сестрите пак настояват: „Ама защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна, с двоен покрив. Ще пази, няма да духа, няма да вали! " Учителят каже: „Не! " Сестрите пак настояват.
към текста >>
" Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на
леглото
и не прие да влезне във французката палатка.
Ще пази, няма да духа, няма да вали! " Учителят каже: „Не! " Сестрите пак настояват. И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите! Аз съм дошъл за българите!
" Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на
леглото
и не прие да влезне във французката палатка.
На следващият ден Учителят споделя: „Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първородството. За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите." Хайде сега ми разтълкувайте това. Какво тълкувание? Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя.
към текста >>
За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за
леглото
се грижеха няколко сестри.
" Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна.
За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за
леглото
се грижеха няколко сестри.
Той им даваше съвети, кой какво да направи. Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше. Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя.
към текста >>
60.
46. БЛИЗНАЦИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ледниците имат това свойство, че изсичат отвесно склоновете, пропастите и издълбават дълбоки чаши, които стават после
легло
на езерата.
Други пък само са чували музика и хор, което обикновеното ухо не чува. Това са опитности на наши приятели по времето на Школата. Външният Близнак е издаден по-навън и по на открито и не е заобиколен от скали. Тук наоколо се вижда как са работили ледниците преди хиляди години. Това е типична ледникова долина каквато рядко ще срещнете другаде.
Ледниците имат това свойство, че изсичат отвесно склоновете, пропастите и издълбават дълбоки чаши, които стават после
легло
на езерата.
Това е типична ледникова долина с морените, със скали донесени от ледовете големи колкото къщи и турени така като чели с човешка ръка.
към текста >>
61.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Обикновено при Него имаше големи суми както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека На
леглото
си.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА През време на Школата на Учителя паричните въпроси ги движеше лично Учителят сам. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава.
Обикновено при Него имаше големи суми както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека На
леглото
си.
За светът ние бяхме несретници и дриплювци, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят. Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка. Но затова друг път ще говорим.
към текста >>
62.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Панайот Ковачев след това получи удар, парализира се и няколко години лежа парализиран на
легло
.
Тази сума не бе върната. А Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото се реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен сви-нарник на онзи, който го имаше залепен на гърба на салона, от където се носеше смрад, която достигаше до стаята на Учителя.
Панайот Ковачев след това получи удар, парализира се и няколко години лежа парализиран на
легло
.
Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. След време ме запитваха как е възможно един брат да похарчи по този начин братски пари? Щом е станало, значи е имало условие да стане. Ето така се изпитва всеки един ученик от Школата. Никой няма да напусне този свят без да се изпита от Учителя!
към текста >>
63.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ето ти най-хубавото
легло
.
В затвора бе строго забранено да се смесват политически с криминални затворници. Влязох вътре, а те са се построили в две редици като войници и бяха направили шпалир. Бяха около 30-40 човека. Излиза водача им, стар човек с брада и ми казва: „Майсторе, дай си ръката и да те поздравим. Ние знаем защо те изпращат при нас.
Ето ти най-хубавото
легло
.
От тебе се иска само едно - да дойдеш, да легнеш, да станеш и да си отидеш. Другото е от нас." След това се обърна към циганите. „Освобождавам майстора от задълженията и дежурствата за подържане чистотата на стаята." А в стаята бе такава чистота каквато и наполовина нямаше в килиите на политическите затворници. Наистина те ме уважаваха много, защото се бях застъпил за затворниците и затова, че бях организирал бригада за работа. Когато някой от циганите получеше колет ми подаваха и на мен от скромните ястия.
към текста >>
64.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят е на
легло
, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне.
Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме. 19. Победата.
Учителят е на
легло
, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне.
Той се изправя и казва: „Ние ще победим. Досега Злото е все побеждавало, а сега ние ще победим." 20. Трите посвещения в християнството. Първото посвещение - орелът. Второ посвещение - лозницата-лозата.
към текста >>
65.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното
легло
.
Наричахме ги дни - епохи... Разбира се, настъпваха моменти на умора. С нея се борехме както знаем и както можем. Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен".
Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното
легло
.
След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ? Не исках да навляза в непозволена близост и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос. Очакваният ден наближи.
към текста >>
66.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Имах привилегията да бъда в спалнята, където бе
леглото
на УЧИТЕЛЯ.
Един ден и те ще проговорят за Господните дни, когато поляната приемаше и изпращаше видимите и невидими приятели на УЧИТЕЛЯ! Хижата ни приюти. Настанихме се в две общи стаи. Тръгнахме малцина. Но до късно през нощта пристигнаха мнозина.
Имах привилегията да бъда в спалнята, където бе
леглото
на УЧИТЕЛЯ.
Моливите и писалките на приятелите неспирно отбелязваха свещени мисли, откровения, напътствия към бъднините на човечеството. В такива часове насита няма. Денят отдавна бе преминал. Очакваше ни следващият. Ние трябваше бодри да посрещнем светлината на изгряващото слънце.
към текста >>
Тя подреди
леглото
Му.
Очакваше ни следващият. Ние трябваше бодри да посрещнем светлината на изгряващото слънце. Всеки се приготви за „път". Един по един, приятелите заспиваха. Последна остана сестра Савка.
Тя подреди
леглото
Му.
Приготви одеялото. Застла с бяла кърпа възглавницата и се оттегли на своето легло. Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?!
към текста >>
Застла с бяла кърпа възглавницата и се оттегли на своето
легло
.
Всеки се приготви за „път". Един по един, приятелите заспиваха. Последна остана сестра Савка. Тя подреди леглото Му. Приготви одеялото.
Застла с бяла кърпа възглавницата и се оттегли на своето
легло
.
Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен!
към текста >>
Последва нова подготовка на
леглото
.
Диалогът се водеше по всички правила. УЧИТЕЛЯТ поклащаше утвърдително глава. Протягаше ръка. Странният разговор бе явно оживен. Кратко мълчание... Той стана... Вдигна десницата си за поздрав и дълго отправяше поглед... към тези, които продължаваха своя път!...
Последва нова подготовка на
леглото
.
Това стори сам. УЧИТЕЛЯТ дръпна одеялото. Аз заспах. Когато се пробудих, забелязах, че всички приятели са станали и готови, чакаха да тръгнат към Мечата поляна. Като всеки закъснял, набързо се приготвих и последвах групата, която напускаше спалнята.
към текста >>
67.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на
леглото
.
Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение.
По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на
леглото
.
Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя. Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на леглото и говорейки на някого на непознат за мен език. Това продължи около 10 минути.
към текста >>
Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на
леглото
и говорейки на някого на непознат за мен език.
Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение. По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на леглото. Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език. Напрягах слуха си, вторачвах се с очите си, дано нещо видя.
Но не виждах нищо, освен Учителя, седнал на
леглото
и говорейки на някого на непознат за мен език.
Това продължи около 10 минути. После Учителят вдигна отново ръка за поздрав, вероятно се сбогува с посетителя и отново си полегна, и се зави със завивката. Беше изпратил госта си и си легна, и заспа, отново според нашите човешки разбирания. Той беше отишъл отново да работи някъде. Къде? Това никой от нас простосмъртните не можеше да каже.
към текста >>
68.
ІІІ.66. ВЕРНИ И ПРЕДАНИ ПРИЯТЕЛИ
,
,
ТОМ 4
Неговото
легло
представляваше цяла банка.
Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов. Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите.
Неговото
легло
представляваше цяла банка.
Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се лъскаха пачки от банкноти. Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти. Защо не ги държеше в шкаф, а лежеше на тях, това и не разбрахме.
към текста >>
69.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Тя лежи на
леглото
и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща.
Това е невъзможно. Ето, аз ще ви разкажа няколко случая: Една сестра е болна. Получила е жлъчна криза. Повръща няколко дни, вие се от болки и вече е от зле, по-зле. Съобщават на Учителя и Той отива при нея и сяда на стола до кревата й.
Тя лежи на
леглото
и Учителят разговаря с нея за разни обикновени неща.
Едновременно Той с дясната си ръка непрекъснато си разтрива прасеца на крака, т.е. на дясната подбедрица през панталона. Така Той, масажирайки своят крак, чрез своят етерен двойник оправя и слага в ред и порядък етерния двойник на сестрата. Жлъчната криза преминава, жлъчният камък се пропуска в червата и сестрата спира да повръща и болките намаляват. Този метод Той го прилага и на други, включително и на мен при моята бъбречна криза, която описах подробно.
към текста >>
Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на
леглото
.
А тази сестра си замина преждевременно." Сега къде отидоха вашите познания по окултизма - за вегетарианството и за онова, което ние съграждаме в себе си през време на цялата Школа? Няма го. А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота.
Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на
леглото
.
Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
към текста >>
70.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на
леглото
.
Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня. Това не беше лесно. Най-накрая се възкачихме и отдъхнахме. Горе при езерото ни чакаха приятелите. Конят бе заведен до Неговата палатка.
Помогнахме на Учителя да слезне и Той пожела да полегне на
леглото
.
Предстояха дълги, мъчителни дни. Той мълчеше и общуваше с дежурните около Него само с погледи. Но често тези погледи се придружаваха от едри сълзи, които се стичаха по бледото лице. На такава картина трудно се издържаше. Точно в тези дни възрастните приятели взеха решение да свалят Учителя в града, за да не би Той да си замине тука и да станем за смях на всички.
към текста >>
71.
3.02. Болният фабрикант
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на
легло
и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае.
След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на
легло
и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
" „Както ме виждаш, аз съм тежко болен. Лекарите не могат да ми помогнат да оздравея. Пък тъкмо навреме си дошла, защото аз утре имам сериозна работа във фабриката, има ревизия финансова, трябва да присъствам там. Както ме виждаш, аз съм в невъзможност, тежко болен. Нали ти си ми разказвала, че Вашият Учител знае и може неща да направи, които друг в нашите среди, в нашата страна не би могъл." „Какво искаш да кажеш?
към текста >>
72.
4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Отивам в
леглото
си.
Но виждам, че това не е Божията Воля." Онзи отново ме заведе горе. Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна. Този човек след това противниците му го убиха и го изгориха в същата тази пещ." Аз седя пред Еленка и слушам. Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ. Отдалечавам се от нея.
Отивам в
леглото
си.
Навън е студено. Мразовита нощ. Аз не мога да заспя от страха пред пещта. Сутринта съм заспал. Събуждам се и викам: „Жив ли съм?
към текста >>
73.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Малко по малко порозовя, оправи се и след десет минути стана от
леглото
.
Брат ми не се съгласил. Единият лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва. Другият лекар останал, за да види какво ще стане. Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като лимон. Повдигнахме я на възглавница и започнахме да й даваме с лъжичка топла вода.
Малко по малко порозовя, оправи се и след десет минути стана от
леглото
.
А лекарят извиква: „Каква е тази работа? " Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител? " „Ами Петър Дънов е този Учител." „А, така ли? И аз трябва да отида да Го видя.
към текста >>
74.
5.20. Старият брат
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше се залежала на
легло
и около нея се въртяха нейни близки и познати, да й услужват.
20. Старият брат Савка беше много болна.
Беше се залежала на
легло
и около нея се въртяха нейни близки и познати, да й услужват.
Аз бях тогава учителка. Дойдох една неделя на Изгрева и реших да я видя. А тя е вече тежко болна. Майката не ме пуска при нея. Но Савка, като чу гласът ми, извика: „Мамо, всички да излязат.
към текста >>
Савка се притесни от тази тяхна постъпка, разболява се и легна на
легло
, и сега ми разказа цялата тази история на разговорите със Стария брат.
Така навремето арестуваха престъпници, под дулото на заредена пушка, караха ги да си вдигнат ръцете със следната команда: „Ръцете горе и кръгом към стената! " По същия начин са изправили Савка, с вдигнати нагоре ръце, все едно, че е арестувана. Правят обиск на всички нейни неща. Намират онова, което търсят. Взимат разговорите на Савка със Стария брат.
Савка се притесни от тази тяхна постъпка, разболява се и легна на
легло
, и сега ми разказа цялата тази история на разговорите със Стария брат.
Лично Савка ми разкри този случай, как са взели нещата от нея. Учителят й бил поверил много неща. А сега, ето каква е историята за стария брат: Учителят е бил на ул. „Опълченска" 66. Било е на 19 август, когато стават съборите на Бялото Братство и на които събори ние присъствахме следващите години.
към текста >>
75.
5.34. Кучето
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под
леглото
на Учителя.
34. Кучето Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите.
Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под
леглото
на Учителя.
Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън.
към текста >>
А защо се е завряла под
леглото
на Учителя, само тя си знае.
34. Кучето Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава.
А защо се е завряла под
леглото
на Учителя, само тя си знае.
Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя.
към текста >>
Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на
леглото
Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под
леглото
.
34. Кучето Катя Грива беше певица, но беше една от онези сестри, които наричахме „слънчогледи", защото по цял ден стояха на двора, или пред вратата на Учителя с единствената цел - да го зърнат и приказват с Него. Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае.
Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на
леглото
Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под
леглото
.
Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе.
към текста >>
Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под
леглото
ми се е завряло едно куче.
Разбира се, че това пречеше на Учителя, а дразнеше и останалите. Кой знае защо, веднъж влезнала в стаята на Учителя и се завряла под леглото на Учителя. Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото.
Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под
леглото
ми се е завряло едно куче.
Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото.
към текста >>
Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към
леглото
на Учителя.
А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към
леглото
на Учителя.
Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче.
към текста >>
Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под
леглото
има куче, което хапе.
Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя.
Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под
леглото
има куче, което хапе.
Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата.
към текста >>
Повдига с тоягата покривката на
леглото
, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под
леглото
.
Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън. Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе.
Повдига с тоягата покривката на
леглото
, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под
леглото
.
Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля.
към текста >>
Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод
леглото
, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави зъби." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша. Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем.
Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод
леглото
, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му. Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе.
към текста >>
Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното
легло
!
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата.
Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното
легло
!
" На следващия ден Катя дойде смирена на беседа на Учителя, все едно, че нищо не е било. Какви ли не работи ставаха на Изгрева. Какви ли не хора живееха на Изгрева. Всеки беше различен от другия и никой с никого не можеше да се сравни и уеднакви. Разнообразие и цветуща многообразност.
към текста >>
76.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
А имаше и болен крак и така до края на живота си не можа да стане от
леглото
си, и да отиде до вратата.
Важно е за вас, а не за мен. Какво стана по-нататък. Боян Боев отива в Севлиево. На връщане, с някакъв камион, се простуди. Разболява се.
А имаше и болен крак и така до края на живота си не можа да стане от
леглото
си, и да отиде до вратата.
До онази врата, от която навремето ни изгони от Изгрева. Когато ние бяхме в затвора, брат ми отива при Боян Боев и му казва: „Цвета и Драга са в затвора. Снимките и беседите, които си им изпратил, то тъмничарите са ги хванали." „А, така ли, подплашено извиква Боев". Вдига покривката на масата, а там са били наредени цветни репродукции от портрета на Учителя, от художничката Щилянова. Взима от тях и подава на брат ми и на сестра ми Люба.
към текста >>
77.
5.50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Никаква промяна." Не след дълго време той се разболя и боледува дълго време, прикован на
легло
.
50. ПО НЯКОЛКО ДУМИ Кирил Икономов бе гимназиален учител по музика. Свиреше на цигулка. На песента „Вехади" бе направил някаква промяна и я свиреше с неговото допълнение. Учителят не беше доволен. Каза: „Моите песни, така както ги давам - така ще ги изпълнявате.
Никаква промяна." Не след дълго време той се разболя и боледува дълго време, прикован на
легло
.
Д-р Жеков беше много добър брат, разговорлив, много гостоприемен. Имаше много спомени с Учителя, които ни разказваше. Не се записаха тези неща. Следвал е в Италия за ветеринарен лекар. Като се връща тука, едно младо момиче на име Йорданка му прислужва у дома като слугиня.
към текста >>
78.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той ми каза само две думи, надигайки се от
леглото
: „Методи, аз си заминавам от този свят", целуна ме и отново си легна.
59. ТРУДНИ МОМЕНТИ През тези моменти, в които описвам събитията из живота на Учителя, за мен външните обстоятелства бяха крайно неблагоприятни. Баща ми, който беше рядко честен човек - заболя тежко, аз отидох да го видя.
Той ми каза само две думи, надигайки се от
леглото
: „Методи, аз си заминавам от този свят", целуна ме и отново си легна.
Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния свят. Той беше не само честен, но и крайно справедлив, имаше също много верен, трезвен и обективен поглед за нещата и събитията. Тези качества той беше наследил от този стар род, на който принадлежеше. Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия свят за тези страшни изпитания. Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност.
към текста >>
79.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Гледаха го там и бяха придружители край
леглото
му Игнат Котаров и Боян Златарев.
Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я. Значи, една умишлена сметка. По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина.
Гледаха го там и бяха придружители край
леглото
му Игнат Котаров и Боян Златарев.
Влад им бе казал, че тази година имал много лоши астрологически аспекти и едва ли ще ги прескочи. Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал. Минал лекарят на визитация и казал: „Един Пантелей - пътник".
към текста >>
Бяха я атакували сили и след това я бяха заковали на
легло
с пирон в крака.
" Отговор, няма що - бисер. Дойде време и тя премина през премеждие. Беше си счупила крака. Премина през Пирогов, заковаха коста й с пирони и я докараха в бараката. Това премеждие беше свързано с един конфликт на Изгрева.
Бяха я атакували сили и след това я бяха заковали на
легло
с пирон в крака.
Изгревът още не беше разрушен. Веднъж ми разказа: „Вчера дойде една сестра да ми помете стаята, понеже аз не мога да се движа. И днес ми съобщиха, че тази сестра си е заминала през нощта и утре ще й бъде погребението." Аз слушам прехласнато за тази случка. Днес дошла, помела, изчистила, а утре си заминава. Стоянка оздравя и можеше да се движи вече свободно в новия си апартамент с парно и с топла вода.
към текста >>
Става от
леглото
и казва: „Това не е вярно, ти лъжеш!
И днес ми съобщиха, че тази сестра си е заминала през нощта и утре ще й бъде погребението." Аз слушам прехласнато за тази случка. Днес дошла, помела, изчистила, а утре си заминава. Стоянка оздравя и можеше да се движи вече свободно в новия си апартамент с парно и с топла вода. Един ден идва при нея една сестра и започва да й говори неприятни неща. Стоянка е ядосана.
Става от
леглото
и казва: „Това не е вярно, ти лъжеш!
" Другата отговаря: „Не лъжа! " Стоянка упорства: „Лъжеш", и замахва с жест към нея, че лъже. В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от леглото си и си счупва за втори път крака. А гостенката й казала: „Видя ли, и убеди ли се сега, че не лъжа? " Да, това е повече и стои по-високо от всякакъв окултизъм, теоретичен или практичен.
към текста >>
В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от
леглото
си и си счупва за втори път крака.
Един ден идва при нея една сестра и започва да й говори неприятни неща. Стоянка е ядосана. Става от леглото и казва: „Това не е вярно, ти лъжеш! " Другата отговаря: „Не лъжа! " Стоянка упорства: „Лъжеш", и замахва с жест към нея, че лъже.
В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от
леглото
си и си счупва за втори път крака.
А гостенката й казала: „Видя ли, и убеди ли се сега, че не лъжа? " Да, това е повече и стои по-високо от всякакъв окултизъм, теоретичен или практичен. Отново 40 дни в Пирогов. Изписаха я, но тя беше вече неподвижна. Заварвам я в апартамента й.
към текста >>
80.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на
легло
и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата.
Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на
легло
и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му.
към текста >>
81.
Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)
,
,
ТОМ 4
Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на
легло
и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога. Така че това, което е отпечатано в тази книжка от Димитър Костов, не е от Учителя Дънов - Беинса Дуно и това е една чиста лъжа, за да могат да се заблудят онези поколения, които идват, за да станат последователи на Учението на Учителя и по пози начин да бъдат отклонени в различни посоки. Ето защо ние публикувахме мнението на Учителя по този въпрос. Освен това ние бяхме свидетели как Милка Периклиева за това, че не изпълни поставената задача от Учителя за въвеждането на Паневритмията в българските училища трябваше да плаща според окултните закони на Школата.
Тя беше вързана от болестта Паркинсон 8 години на
легло
и с големи мъки рождения й брат Александър Периклиев намираше срещу голямо заплащане някоя жена да се грижи за нея.
А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението.
към текста >>
82.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Майка ти сега я чистят отгоре, а вие я наричате болна." Наистина майка ми беше легнала на
легло
и беше се разболяла след този конфликт.
Парите останаха при сестрите. Те бяха много доволни и после казваха „Сестра, добре че те изгони майка ти от вкъщи та дойде на Изгрева и добре че те приехме и добре че ни донесе толкова пари, за да изкараме някой и друг месец". Те се смееха, закачаха се дружелюбно, но знаеха, че Учителят беше този, който разрешаваше всички неща едновременно при положение, че ученикът също сам решава задачите си. След време отидох отново при Учителя, запита ме „Сега сте по-добре, нали? " „Аз мисля, че се влоши положението ми и после пак ще оправи." Учителят продължи „Е, да, Господ така е наредил, че страданията идват за хубаво.
Майка ти сега я чистят отгоре, а вие я наричате болна." Наистина майка ми беше легнала на
легло
и беше се разболяла след този конфликт.
Учителят продължи „Не трябва човек да иска да се отменят условията, в които е поставен, а да се учи от тях." Големият ми брат Станислав приличаше на баща ми и вървеше по негова родова линия. За този случай Учителят каза: „Две реки, които течат на едно и също място те се сливат. А две реки, които отиват в различни посоки - те се раздалечават. Майка ви с кого се разбира? " Отговарям: „С брат ми Тодор".
към текста >>
83.
20. ПОЗДРАВЪТ
,
,
ТОМ 5
Трябваше да им се поднесе чай, да им се поднесе стол, да им се покаже някое
легло
, където да полегнат и да отпочинат.
20. ПОЗДРАВЪТ Постепенно Изгревът се засели, построиха се много бараки, стана цяло селище. От града идваха много хора, които се точеха непрекъснато и се движеха и в двете посоки - от града до Изгрева и обратно. Едни си отиваха, други идваха. Онези, които бяхме на Изгрева като заселници имахме негласното задължения да посрещаме и изпращаме тези гости.
Трябваше да им се поднесе чай, да им се поднесе стол, да им се покаже някое
легло
, където да полегнат и да отпочинат.
Отначало това задължение бе приятно, но впоследствие стана едно голямо бреме. Отначало ни правеше удоволствие да посрещаме и изпращаме гости от града, но посетителите се увеличаваха, защото те идваха при Учителя по работа, Той разрешаваше техните лични въпроси и проблеми. Имаше и любопитни, които идваха, оглеждаха бараките ни, поос-михваха се и си тръгваха. Много пъти съм съм слушала с ушите си как споделяха: „Ами тук няма нищо интересно - само бараки. Та може ли в тях да живеят хора?
към текста >>
84.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
В бараката имаше едно
легло
и това бе достатъчно за нас.
Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища.
В бараката имаше едно
легло
и това бе достатъчно за нас.
Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място. При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка.
към текста >>
85.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето
легло
.
Та това бе цяло благосло-вение за нас да идва Учителят в дома ни. За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах. Учителят се усмихваше; „Днес решихме да видим какво прави нашата Марийка". Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка.
Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето
легло
.
И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина.
към текста >>
Той полегваше на моето
легло
и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена.
Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме.
Той полегваше на моето
легло
и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена.
Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон. Беше студено. Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид. Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него.
към текста >>
86.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно
легло
и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на
леглото
.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През лятото на 1926 г. беше построена една малка стаичка на Изгрева.
Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно
легло
и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на
леглото
.
А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци. Те бяха сложени през следващата година. След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея.
към текста >>
87.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й
легло
, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни.
А аз горкана какво да правя? Аз оставям с обира по пладне и с думите на Учителя. Реших да се подчиня на думите му, вероятно имаше и друг метод да ми се върнат парите и зачаках. Чакам, чакам, но никакви пари не идват. Случи се така, че след няколко дни пристигна една сестра от провинцията и нямаше къде да бъде подслонена.
Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й
легло
, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни.
Родителите я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет. Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село.
към текста >>
88.
90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ
,
,
ТОМ 5
Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под
леглото
ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората".
Учителят мълчеше, беше строг, но винаги и за всеки случай поотделно си казваше тежката дума и тя беше необратима, раздвижваха се съдби, развързваха се вековни връзки и винаги всяко нещо строго и отмерено той осъждаше правдата на всекиго. Сега ще ви разкажа няколко примера от великото опорочение. И опо-рочението може да бъде велико. Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери.
Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под
леглото
ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората".
Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае.
към текста >>
Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под
леглото
се е завряла една от сестрите Мечеви.
Някои от жените на Изгрева поискаха да се доближат физически до Учителя. Имаше най-различни примери. Учителят веднъж среща Кирчо-лъвчето пред салона и му казва: „Иди в стаята ми, вземи машата и под леглото ми има една мишка и я хвани с машата и я извади и я изхвърли в гората". Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки.
Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под
леглото
се е завряла една от сестрите Мечеви.
Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места". Но тя не иска да излиза. Но като вижда машата как се замахва заплашително тя накрая изпълзява изпод кревата.
към текста >>
Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод
леглото
, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места".
Кирчо взима машата и лека-полека пристъпва, за да не уплаши мишката, мишка е това - ще се стрелне и ще избяга и после ходи, че я гони по другите стаи. А Кирчо го наричат лъвчето заради други работи, но Кирчо не е котка, която да лови мишки. Кирчо-лъвчето се навежда, вдига покривката на кревата и какво да види - под леглото се е завряла една от сестрите Мечеви. Лежи и чака. Какво ли чака тя си знае.
Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод
леглото
, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места".
Но тя не иска да излиза. Но като вижда машата как се замахва заплашително тя накрая изпълзява изпод кревата. "Какво правиш тук? Учителят ми каза, че има мишка под леглото." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение. Тя беше една от онези така наречени „слънчогледи", бяха две сестри от Стара Загора и стояха по цели часове на двора, за да зърнат за миг Учителя.
към текста >>
Учителят ми каза, че има мишка под
леглото
." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение.
Какво ли чака тя си знае. Кирчо се ококорва: „Ей, мишко, излизай от там изпод леглото, защото държа в ръката си маша и ще те прасна с нея, а тя бие на две места". Но тя не иска да излиза. Но като вижда машата как се замахва заплашително тя накрая изпълзява изпод кревата. "Какво правиш тук?
Учителят ми каза, че има мишка под
леглото
." „Ами аз бях решила да видя какво ще прави през нощта Учителя." Ето ви едно обяснение.
Тя беше една от онези така наречени „слънчогледи", бяха две сестри от Стара Загора и стояха по цели часове на двора, за да зърнат за миг Учителя. Друг пример е случаят с Магдалена Попова. По едно време си беше втълпила в главата, че ще се жени за Христа и ще бъде невеста на Учителя. Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос.
към текста >>
Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под
леглото
.
Започна да се облича в копринени рокли с къси ръкави, с големи деколтета като онези жени, които се разхождаха по улиците на София, за да си намерят любовник. По едно време тя заявяваше, че непременно трябва да зачене от Духът и че ще роди синът Христос. Това бяха болни съзнания, обсебени от сили, които търсеха да компрометират Учителя и да осквернят образа му. И тя веднъж се беше завряла под кревата му. Учителят нареди на Иван Антонов да отиде и да я извади.
Преди това той беше извлякъл друга сестра от под кревата му, но за нея Учителят му беше казал, че там се е завряло едно много лошо куче, което е зло и хапе, за което Иван бе приготвил една дебела тояга, сръга с нея кучето и накрая извади оная сестра, която се бе завряла под
леглото
.
А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай.
към текста >>
Мара Граблашева отива и иска да легне на
леглото
му.
А за Магдалена каза, че там се е завряла една котка, която много дращи, защото имала остри нокти. Иван Антонов взе за нея метлата с дръжката та да сръга с нея, с дръжката котката ако се е завряла в ъгъла на кревата, а пък ако реши да дращи, да я захлупи с метлата. И той така направи. Наведе се и като я видя коя е така я сръга жестоко, че онази направо се хвърли върху него да го драска, но той като я цапардоса с метлата и тя се умири. Още един такъв случай.
Мара Граблашева отива и иска да легне на
леглото
му.
Учителят излиза от стаята си. Тя ляга и лежи известно време. През това време Учителят изпраща един от братята да я измъкне от там. Станаха разправии за леглото на Учителя. Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше.
към текста >>
Станаха разправии за
леглото
на Учителя.
Още един такъв случай. Мара Граблашева отива и иска да легне на леглото му. Учителят излиза от стаята си. Тя ляга и лежи известно време. През това време Учителят изпраща един от братята да я измъкне от там.
Станаха разправии за
леглото
на Учителя.
Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя.
към текста >>
89.
144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си
легло
, а тя отива да спи на тавана.
Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра.
Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си
легло
, а тя отива да спи на тавана.
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях.
към текста >>
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото
легло
с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в
леглото
.
Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана.
Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото
легло
с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в
леглото
.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
към текста >>
А тези двамата се изтягат на
леглото
и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото.
А тези двамата се изтягат на
леглото
и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята.
Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому.
към текста >>
Леглото
си да не отстъпваш никому.
А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях.
Леглото
си да не отстъпваш никому.
Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува. Учителят я освободи и онзи дух, който я беше обсебил я напусна. Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра. Ама тя беше руса, хубава, с бяла кожа, красавица, че и млада при това.
към текста >>
90.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Седеше в
леглото
си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката.
В нея стоя три дни и пи само чай. Не пожела да излиза. Учителят беше вече възрастен, наближаваше 80 човешки години и изкачването му беше трудно, почиваше често, задъхваше се на височините. Ние му предложихме да се качи на кон, но той отказа. Тези три дни беше вътре в палатката, мълчеше, не разговаряше, само искаше дребни услуги, да му се донесе чай или нещо дребно за неговия бит.
Седеше в
леглото
си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката.
Ние приехме, че освен, че е уморен Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим. Групата се увеличи на десетина човека, Борис се грижеше да има вода и дърва като поддържаше огъня. Ние намерихме там укрити от нас от предните години съдове, тенджери, така че имахме всичко необходимо за огнището. Главно аз се грижех за приготовляване на храната. Учителят ядеше от същата храна.
към текста >>
91.
181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА
,
,
ТОМ 5
Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на
леглото
му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там.
Възприемаха го, но после или се забравяше, или срещаше противодействие именно от собствените привички на всеки един от нас. Мара Граблашева чрез своето поведение и начин на общуване и обхода с другите беше започнала да предизвиква доста забележки от останалите. Стигна се до там, че заради нейният начин на живот и поведение се критикуваше Учителя, хвърляха му се упреци, обвиняваха го във всичко и то заради нея и заради такива нейни грешки. Нейният мъж се казваше Величко Граблашев и бе заминал в Америка със сина си, а тя остана тук с дъщеря си. Започна да създава много неприятности на Учителя.
Влизаше в стаята му, искаше да спи на кревата му, на
леглото
му, понякога я намираха, че се е завряла под кревата му и едвам я измъкваха от там.
Тя бе станала медиумична и в нея влизаха духове, които я използваха, за да притесняват Учителят и да го злепоставят в обществото. По едно време тя започна да говори срещу Учителя, че той използвал парите на учениците си за свои користолюбиви цели. Това нейно поведение не остана незабелязано от Учителя и той бе прилагал към нея различни методи. Понякога приложи и най-стария метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в него неколцина.
към текста >>
92.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
Иде една сестра, казва ми: тая сестра няма да я бъде, не може да стане от
леглото
си.
Пращам една сестра, пращам друга сестра, да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. Някои й казват: нали вашият Учител всичко може, защо не те дигне тогава? Най-после тя иска да влезе в болницата, понеже здравословните условия вкъщи не били благоприятни за ней, трябвало й млечице, по-силна храна изобщо. Казвам: ако тя влезе в болницата, повече няма да излезе и въпросът не е решен.
Иде една сестра, казва ми: тая сестра няма да я бъде, не може да стане от
леглото
си.
Казвам й: ще кажете на тази сестра да дойде при мене! -Учителю, защо си тъй жесток? Ти трябва да отидеш и да я насърчиш, да кажеш, че я обичаш. Казвам: тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде?
към текста >>
93.
187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ
,
,
ТОМ 5
Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до
леглото
му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци".
Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до
леглото
му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми.
Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
към текста >>
Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в
леглото
, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа.
Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят.
Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в
леглото
, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа.
Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее.
към текста >>
Сутринта като се събудил поглежда от
леглото
и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа.
Сутринта като се събудил поглежда от
леглото
и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер.
А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи. Той прескача легена с жабата и по бос крак отива при Учителя да го пита това дето е в легена като жаба дали не е материализация на дух. Учителят го изслушал и прихнал да се смее. Той отново отива при легена, хваща за краката жабата и я изхвърля в двора, а с водата полива едно дръвче като грижовен стопанин.
към текста >>
94.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Застанахме пред
леглото
й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа.
В нея трябва да се пробуди съзнание на смирение. Тя от време навреме помислюва и започва да мисли. Когато мисли за теб ти възприемаш мислите й тогава и ти мислиш за нея. Молитвата е хубаво нещо и това дето сте решили да направите можете да го направите". След това ние отидохме няколко човека у тях.
Застанахме пред
леглото
й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа.
После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя. Тя се леко възстанови и реши да отиде на събора в Търново през 1922 г. Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание.
към текста >>
Опънаха й палатка, сложиха й
легло
, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните.
Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера.
Опънаха й палатка, сложиха й
легло
, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните.
Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише. След това казах на Учителя, а той ме смъмри: „Защо не си ги задържа? Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе".
към текста >>
95.
230. ЯНАКИЕВА
,
,
ТОМ 5
Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на
легло
.
230. ЯНАКИЕВА Сестра Янакиева я помним още от времето когато Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66. Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като характер беше щедра. Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка.
Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на
легло
.
Накрая тя успя да се изскубне от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г. Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал. Отива при Учителя и съобщава новината. „Отиди си, погреби го и пак ела". Янакиева изпълни поръчката на Учителя, върна се на събора, свали черната кърпа от главата си знак на траур по мъжа си и сложи бяла кърпа на духовна сестра.
към текста >>
96.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА" НА СТЕНОГРАфКИТЕ На Изгревът беше направена една барака за стенографките като в самото начало там спяха трите млади жени в една стая като всяка една от тях имаше една малка масичка, стол, шкафче и едно
легло
.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА" НА СТЕНОГРАфКИТЕ На Изгревът беше направена една барака за стенографките като в самото начало там спяха трите млади жени в една стая като всяка една от тях имаше една малка масичка, стол, шкафче и едно
легло
.
Всичко това трябваше да се разположи в една барака 4x5 метра. Как издържаха тези млади жени сложени в едно такова помещение, когато всяка една от тях беше строго представляваща индивидуалност. Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити.
към текста >>
Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на
леглото
си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи.
Как издържаха тези млади жени сложени в едно такова помещение, когато всяка една от тях беше строго представляваща индивидуалност. Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно.
Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на
леглото
си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи.
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме.
към текста >>
97.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
Верка си отиде успокоена, а аз леко полегнах, примрях на
леглото
останала без сили.
А веднъж се опита да ме разиграва ама аз като кипнах и като се развиках: „Ти да не мислиш, че аз съм Жорж и можеш да ме разиграваш както си искаш". А бяха минали тридесет години от смъртта на Жорж. Тя като ревна, като се разрида, че излезе навън и се наплака хубаво. Върна се и все едно, че нищо не е било. Но аз бях толкова измъчена, чувствувах се като че ли се изпразниха силите ми отвътре, които имах в себе си и за мен не бе останало нищо.
Верка си отиде успокоена, а аз леко полегнах, примрях на
леглото
останала без сили.
Та за едни един контакт е полезен, а за други е вреден, но трябваше да се решава и тази задача. Ние преминавахме през всички видове случайни или запланувани страдания. Така че има голяма връзка между страданията и нашите опитности. Веднъж Учителят каза: „Човек няма смисъл да минава през всички страдания. Той може да се учи от опитностите на другите като ги изживява вътрешно и преминава по вътрешен път онова да кажем за пет минути, което другият минава за пет години".
към текста >>
98.
285. ВЕРКА КУРТЕВА
,
,
ТОМ 5
Верка си отиде успокоена, а аз леко полегнах, примрях на
леглото
останала без сили.
А веднъж се опита да ме разиграва ама аз като кипнах и като се развиках: „Ти да не мислиш, че аз съм Жорж и можеш да ме разиграваш както си искаш". А бяха минали тридесет години от смъртта на Жорж . Тя като ревна, като се разрида, че излезе навън и се наплака хубаво. Върна се и все едно, че нищо не е било. Но аз бях толкова измъчена, чувствувах се като че ли се изпразниха силите ми отвътре, които имах в себе си и за мен не бе останало нищо.
Верка си отиде успокоена, а аз леко полегнах, примрях на
леглото
останала без сили.
Та за едни един контакт е полезен, а за други е вреден, но трябваше да се решава и тази задача. Ние преминавахме през всички видове случайни или запланувани страдания. Так а че има голяма връзка между страданията и нашите опитности. Веднъж Учителят каза: „Човек няма смисъл да минава през всички страдания. Той може да се учи от опитностите на другите като ги изживява вътрешно и преминава по вътрешен път онова да кажем за пет минути, което другият минава за пет години".
към текста >>
99.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Всички лягаха рано и будуваха дълго в
леглото
, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане".
Ние учим в разни дюкянчета, кафенета и тям подобни. Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище. Беше глад, немотия, скръб и потиснатост. Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години.
Всички лягаха рано и будуваха дълго в
леглото
, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане".
Живеех във всекидневната стая на семейство Антонови. През деня хазайката ми се посещаваше от съседките и разговаряха за какво ли не, но най-вече разговорът се въртеше около войната, немотията, ранените. Аз и другарката ми - дъщеря на хазайката - учехме до масата със запушени с пръсти уши. Един мартенски ден, помня го, като да бе вчера, учех урок по история. Колкото и да ме беше увлякъл интересният урок, до ухото ми достигна тихият глас на съседката ни-гостенка: „Казва се д-р Дънов, д р Дънов.
към текста >>
100.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ
,
,
ТОМ 6
В болницата бяха обещали да ми 9 дадат едно
легло
в една стая с няколко чиновнички, но още нямаше свободно.
И така аз се чувствувах сама, сама, сама... Сама сред тъмно, мътно и неспокойно море. Никъде светлина, никъде красота, никъде радост! Хазаинът на вуйна ми беше почнал да се бунтува, че имала много квартиранти, печелела много от къщата му. Аз не бях квартирантка, а само гостенка. Но той не вярваше и ме пъдеше.
В болницата бяха обещали да ми 9 дадат едно
легло
в една стая с няколко чиновнички, но още нямаше свободно.
Бях притисната до стената. Вървях из улиците и мислех, мислех, мислех... Мозъкът ми работеше като динамо: Как? Защо? За какво? На къде?
към текста >>
НАГОРЕ