Търсене в текстове за 'Крин'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия.” Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен.
Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на вас? Някоя личинка 2 ÷ 3 години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия.” Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които ако спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните, и във всички други същества. Например ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голямата буря да има, като дадеш сигнал, машинистът на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после като минеш, бурята пак вилнее. Обаче като не даваш сигнал, бурята си върви.
към текста >>

2. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен.
Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голяма буря да има, като дадеш сигнал, машината на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви.
към текста >>

3. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива.
Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола.
към текста >>

Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи. Всяка беседа представлява една симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителя-сеятел, с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните живи зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна беше тази крина - отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфонии на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: „Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пъл- на с книги, и 2 - 3 стола. На един стол пред масата стои самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината.
към текста >>

4. Пророк Осия - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща.
Де е, аде, погубването ти? " Тук говори за учениците, които ходят в пътя Господен. В 14-та глава пророкът се обръща към Израилевите синове да се върнат към Господа. И от 4-ти стих нататък Бог говори и казва: „Ще изцеля отстъплението им и ще ги възлюбя от Своя воля. Защото яростта им се отвърна от него. Аз ще съм като роса на Израил, като крин ще процъфти той и ще разпростре корените си като дърво ливаново." И след това изрежда още много уподобления за Израил и в 9-ти стих казва: „Кой е Мъдър, ще разумее тези неща. Разумен и ще ги познае? Защото са прави пътищата Господни и праведните ще ходят по тях, а престъпниците ще паднат в тях." Този стих ясно показва, че горното се отнася за учениците, които вървят в пътя Господен, а за престъпниците е друг законът.
към текста >>

5. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

била останала още само половин крина, а имало доста незасято място. Учителят
За тази цел той поканил брат от провинцията да я изоре и да посее. Братът дошъл и Учителят му заръчал: „Ето ти един чувал с жито, изори нивата и я посей." Братът изорал и започнал да сее, но по едно време видял, че житото се привършва, била останала още само половин крина, а имало доста незасято място. Учителят седял в средата на нивата и съсредоточено гледал на изток. Братът отишъл при него и му казал, че житото свършва и няма да стигне. Учителят сякаш не го чул и продължавал да стои така концентрирано.
към текста >>

негово учудване житото в крината не намалявало и не се свършвало. Стигнало
продължавал да стои така концентрирано. Братът повторил казаното, но Учителят не му обърнал внимание. На брата му станало неловко повече да настоява и си помислил: „Ще сея докъдето стигне." Продължил, но за голямо негово учудване житото в крината не намалявало и не се свършвало. Стигнало му за цялата нива. Той бил опитен земеделец и само като погледнел житото, знаел за колко земя ще стигне то. Невъзможно било при този случай да се излъже. Братът бил убеден, че в състояние на концентрация Учителят е умножил
към текста >>

6. ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Океаните са кръвта на Земята, планините - гръбначният стълб; металите и рудите са нейните нерви; скъпоценните камъни са ендокринните жлези.
ВСЕЛЕНА, ЗВЕЗДИ, ПЛАНЕТИ, ЗЕМЯ * Океаните са кръвта на Земята, планините - гръбначният стълб; металите и рудите са нейните нерви; скъпоценните камъни са ендокринните жлези. Реките са вените и артериите. А водата е етерното тяло на Земята. * Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие, ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи, разумни същества. * Земята има душа, която живее.
към текста >>

7. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.
Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията.
към текста >>

Отваря скрина и намира накитите си и Библията.
Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят.
към текста >>

8. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни.
Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш. Учителят каза: — На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена. Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа: — Учителю, вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на човечеството ще престанат. Всички, които бяхме около Учителя го попитахме: — Кои са тези души и колко на брой са сега?
към текста >>

Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена.
Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш. Учителят каза: — На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена. Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа: — Учителю, вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на човечеството ще престанат. Всички, които бяхме около Учителя го попитахме: — Кои са тези души и колко на брой са сега? — Сега са само трима.
към текста >>

9. Всеки трябва да си знае мястото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти!
Минаха години. Ожених се. Роди ми се дете, момче. Като порасна момчето ни и стана на двадесет години, помина се. Бог си го взе. Започнах да се моля и потърсих, в дъното на скрина, Библията." Ех – казах ѝ – ако беше по-рано се молила, нямаше да умре момчето ти! Хората се сещат много късно за Господа! Всички пожелаха да изпеем нещо от Новите песни. Учителят каза: – Ти пееш хубаво и меко, когато нямаш външни препятствия. Ти първо ще им кажеш: "Чакайте, помълчете, докато ви попея, че после критикувайте и говорете!
към текста >>

10. Исторически мистификации около богомилството - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина.
Но живите въглени на истината все остават някъде да тлеят, пазени от грижовни ръце. И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около X век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. Били противници на църквата и държавата, подкопали основите й и какви ли още не лъжи. Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта... Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото. По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис I - Симеон, се залюбил със византийската принцеса.
към текста >>

11. Трите пеперудки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Белият крин отворил прозорчето и рекъл: — Ще пусна само бялата пеперудка.
Но изведнъж над зелените поляни притъмняло. Излязла страшна буря. Завалял проливен дъжд. Трите сестрички пеперудки с измокрени крилца почукали на вратичката, където живеел белият крйн. — Моля ти се, скрий ни в твоята хубава бяла къщичка, — казала жълтата пеперудка — страшната буря ще пречупи крилата ни. Белият крин отворил прозорчето и рекъл: — Ще пусна само бялата пеперудка. За другите две няма място. — Тогава ще си вървим! — обадила се бялата пеперудка. — Щом няма място за трите, по-добре да останем на Дъжда. И си тръгнали. Почукали на друга вратичка, където живяло жълтото лале.
към текста >>

12. Каломаин - Николай Райнов

*********************** „Лицето Ти е крин, цъфнал между лаври — и мирисът му е до премала сладък.
И късаше скръб сърцето й — а стъпки от кръв лежаха по следите й върху пясъка. Тя чупеше ръце от плач. И викаше Христа. A Него Го нямаше. ... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя. *********************** „Лицето Ти е крин, цъфнал между лаври — и мирисът му е до премала сладък. „Като кротко слънце, възсиява погледът на очите Ти върху мене в спомена за първия ден, когато Те зърнах. „И животворно е диханието Ти: то пробужда сенките на син полуден и буди живот в моите мъртви сънища! „По канари и сипеи разлях своите сълзи в устрем да Те диря — и по пясъка на пустинята оставих заради Тебе своята кръв. „И всеки ден сърцето ми ловеше Слънцето, като огнен поток, който кипи и ромоли в душата ми: — Ти бе това Слънце. „И всяка нощ душата ми Те диреше по кръстопътя на всички знойни сънища — но безплодно. Защото Ти не посети ни веднъж моя плах сън!“ *********************** ... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята.
към текста >>

13. Вавилонска кула - Николай Райнов

И станах като дете, а сърцето ми — като полски крин.
Но тъкмо тогава познах голямата лъжа на всичко живо — и гордостта ми рухна, както рухва крехко строение на човешки блян. Истина ви казвам, синове Сатанаильови: познах, че съм нищо. И тогава тъкмо познах, че нищо не съм познавал дотогава. Защото разбрах, че там, дето свършва човешкото нищо — там започва вселенското Всичко. Това разбрах. И станах като дете, а сърцето ми — като полски крин. И разумях чак тогава гласа на мига — и в словата на времето разчетох тайни. И върнах се при людете с чевръста мисъл — и моето постигане възрасна и се затвърди като гранитна скала. И видях людете под себе си — и скръб, дълбока скръб изпълни сърцето ми… Като песъчинки морски ще се пръснат — рекох в сърцето си, — като песъчинки морски ще се пръснат — и следата им ще се загуби. Защото без тояга се не тръгва в пустинята (вие знаете това) — и без стръв се не лови риба. Силният е тояга — и човекът, който може, е стръв.
към текста >>

14. Даниил - Николай Райнов

И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов.
А върху своята гръд, неразбулвана още за чужди мъж, сложи сапфири, споени със злато и жълта мед, и ги провеси надолу. И върху буйна коса прикрепи тънко изрязани косичници от сребро, със звезди от аметист. И тънки плетеници с пъстрота на змия обви около кръста си — и обеси от златни пафти висулки от бисер. И върху меки ръце, палящи от страст и жадни за змийска прегръдка, сложи гривни от златен сплав, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор. И на ушите си — сърповидни обеци, а на пръстите си — пръстени с египетски камъни. И разпали смола от химаватски бор, смесена с цветове от дилянка, индийски крин и загърличе, защото тази миризма зашеметява и буди любов. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици. И прати да повикат Данииля. …Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице. А тя се хвърли върху него — и го прегърна — и потърси с уста устата му. Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна усмивка.
към текста >>

15. Иисус на Планината - Николай Райнов

Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея.
И в страшен гръм ще плисне над вас присъдата на Всевишния, защото върху вас тежи клетвата на вси пророци — до Захария — сетния пророк, когото убихте между олтара и жъртвеника.“ И попита Иоканаан: „По каква личба ще познаем, Господи, че е дошло Царството — и кое знамение ще ни увери, че е близо Денят? “ И отговори Господ Иисус: „Иоканаане! Не си ли слушал, че личбата е у вас — и че знамението ще заговори в сърцето ви? “ А Никодим каза: „Господи! Но ако сърцето лъже и ние сме слаби? Няма ли знамение за очите и личба за погледа? “ И отговори Иисус: „Никодиме! Нима са по-силни очите от сърцето? Горко на крината, щом годината е безплодна!… Но ако търсите знамение външно, не ще ви се даде друго знамение, освен знамението, че Змеят ще бъде развързан и зъбите му — извадени.“ И смутиха се при тези думи сърцата на дванадесетмината, защото не разбраха словата на Змея. И рекоха Симон и Яков: „Рави, кажи ни, какво е значението за Змея! Не сме нищо чули за него — и затова е смутен умът ни.“ И погледнаха Го в очите, както деца поглеждат старец, който знае всичко. Тогава разказа Иисус на дванадесетмината притчата за Змея: „Още в дните на Червената Земя живееше Змей и големи бяха силите му. Но Великият Владика го беше свързал с четиридесет възела, за да не вреди на людете; всеки възел бе по един мощен дух, който стягаше Змея. Тъй стоеше свързано чудовището. Знаеха исполините от Червената Земя това — и с мощни заклинания и вълшебства смогнаха да го развържат.
към текста >>

0.28050708770752