Търсене в текстове за 'Крин'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези.
След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н. Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека. Но и у растенията ние различаваме корен, стъбло, цвят, листа, плод и пр. Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията. У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен. Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези. Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее. При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот. Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения. Казват още астрономите, че и там ставали катастрофи, но прибавят те, че тия катастрофи стават за да се запази тая мирова хармония. То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма.
към текста >>

2. Гостуване у Мусалла – Х. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания.
ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността. Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!... Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи! Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика... Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи... Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра. На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи. Земята мълчи и слуша - небето говори. Тайната на нощта, обгръща и двете.
към текста >>

3. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие.
A. T. КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие. Полета, долини, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота. Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота.
към текста >>

4. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция.
Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на организма спрямо температурните колебания и микробните зарази. „Слънчевата превръзка" е най-енергичната и ефикасна от всички антисептични превръзки. Кожният пигмент е акумулатор на динамизъм и образува един вид защитна броня, както против ултравиолетовите, тъй и против топлите лъчи. Пигментът, изглежда, играе важна биологична роля в метаболизма, общата размяна на веществата в организма. Слънчевите озарения подобряват циркулацията на кръвта в мускулите и други дълбоко лежащи тъкани, подобряват храненето на последните и нервната система.
към текста >>

5. СКИЦА - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин.
С ужас гледал Тамар как неговата възлюбена изчезва в бистрия поток сълзи и чак сега разбрал каква скръб й причинил и колко се е мамел. Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал.
към текста >>

Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ?
Но отде да знае - в тяхното царство с думи се разправяли, с думи се и разбирали. И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи.
към текста >>

" Но кринът мълчал.
И почнал Тамар да се окайва и да плаче за своята възлюбена. Щяло му се и той да се стопи в сълзи и да потъне при нея. Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи. Хората сами стават своята скръб и своята радост, сами стават своята обич.
към текста >>

" А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил.
Но не се стопил. Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи. Хората сами стават своята скръб и своята радост, сами стават своята обич. Който обича не говори, че той сам е жива обич. Който скърби, не изказва с думи скръбта си, защото сам е скръб.
към текста >>

Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал.
Тогава от мястото, дето потънала водата, израснал трепетен и нежен, един бял крин. Зарадвал се Тамар на крина, па се обърнал и му казал: „Мило цвете, ти ми си утеха, кажи, де отиде, де се скри моята възлюбена ? " Но кринът мълчал. „Кажи, повторил Тамар, защо мълчиш като ням? " А кринът, след тия думи, започнал да вехне и линее и не след много като изневиделица пламнал огън и го изгорил. Царският син учудено гледал крина как гори, и кога изчезнал без да остави ни прашинка пепел, мъка го налегнала и той пак заридал. Тогава при него се явил царят на вензите и му казал- „Слушай Тамар, в царството на вензите, сиреч на човеците, които са едно с Бога, думите са живи. Хората сами стават своята скръб и своята радост, сами стават своята обич. Който обича не говори, че той сам е жива обич. Който скърби, не изказва с думи скръбта си, защото сам е скръб. Моята дъщеря ти говори с езика на вензите, но ти не я разбра.
към текста >>

6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ПРИ МОРЕНИТЕ- Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика.
Тогава при тебе ще се приближи едно агне и кротко ще те последва. По това ще познаеш, че си удържал и втората победа. След туй ще дойде третото изпитание. Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата.
към текста >>

Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе.
Като продължиш по-нататък пътя си, ще срещнеш един черен бик, най-силният в света, с дълги остри рогове. Не можеш ли да го победиш, ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи сякаш от невидима ръка една крина жито, в която са вперени очите на бика. Хвани смело бика за рогата, па намажи очите му с течността „раун", която се съдържа ей в това шишенце. Като се свърши течността, бикът ще отслабне и силата му ще премине у тебе. Тогава крината с жито сама ще тръгне подир тебе. По това ще познаеш, че си удържал и третата победа. Най-после ти ще дойдеш до пределите на Посвещението, но ще требва да влезеш през царските врата. Пред нея ще видиш да стои един воин с меч в ръка. Около него ще съзреш да обикаля една красива девица. Ако победиш воина, ще влезеш през царската врата.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Липсата или недостатъчността му предизвиква анатомична повреда на централната и периферична нервна система, атрофия на бъбречните жлези (важни ендокринни жлези) на хипофизната и на тироидната жлези и загуба на апетита.
Витамин В, или анеурина или направо витамин В1 има едно добре познато устройство. Той се съдържа в плодовете, в яйцата, в месото (особено в свинското) и в много голямо количество в пшеницата. Неговата функция на регулатор на нервната система влияе и върху правилния ход на сърцето, на температурата на тялото, върху перисталтичните движения, върху стомашните секреции, върху черния дроб. Нуждата от тоя витамин е минимум от 0,25 милиграма до 2 милиграма, в зависимост от случая. Пиячите имат нужда от едно количество над нормалното от витамин В. Липсата или недостатъчността му предизвиква анатомична повреда на централната и периферична нервна система, атрофия на бъбречните жлези (важни ендокринни жлези) на хипофизната и на тироидната жлези и загуба на апетита. Към групата витамин В принадлежи витаминният комплекс витамин В2 или латофлавина, който се намира във всяка животинска и растителна клетка, както и в бактериите. Намира се в изобилие в маята, в черния дроб, в бъбреците, в далака и в мускулите. Между растенията, добър източник на витамин В2 са: зеленият чукундур, зелките, картофите, спанакът, лукът, зелената сала, и пшеничените трици. Липсата на този витамин причинява големи нервни разстройства или направо мозъчни, с пигмети на надебеляване на кожата, стомашни разстройства и др. Неговото действие помага за общото растене, влияе върху дихателните явления на клетките, действува стимулираше върху зрението.
към текста >>

9. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - Б.К.Б. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Е ли твоята родина райската градина, где свеждат криновете бeли свойте чисти цветове?
Дим. Антонова ДУША Ти по слънчев път ли слизаш, моя слънчева душа, на земята, за да носиш мир, любов и красота? Е ли твоята родина райската градина, где свеждат криновете бeли свойте чисти цветове? В музика ли си родена, или музика си ти, затрептяла над земята със сестрите си звезди? Ти едничка само знаеш думите на любовта и ги чуваш и ги шепнеш, моя слънчева душа! Ти едничка си красива и безсмъртна само ти, и вселената безкрайна в тебе пее и трепти. В. С. БЕЗ ТЕБЕ, НОЩ... Без тебе, нощ, би бил закрит навеки от жадните за чар очи тоз звезден рой и златните пътеки на нежни, утринни лъчи.
към текста >>

10. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>

Чудна бе тази крина!
Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината.
към текста >>

11. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях.
— И ти би могъл да бъдеш свободен като птичка! И ти би могъл да бъдеш весел и щастлив! И ти би могъл да прилепиш жадни устни и да пиеш до насита от извора на естествения живот!.. „Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне?
към текста >>

Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски?
Вие не сте ли много по-горни от тях? “ „Погледнете криновете в полето как растат: не се трудят нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен като един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, а утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? “ .. Мислите ли че тези Христови думи са по-малко верни, по-малко категорични от вашите теории за „развоя на производствените форми и отношения“, за „капитали и принадени ценности? " Мислите ли, че в тях не се съдържа много повече и много по-велика мъдрост, отколкото във вашия „закон за борба за съществуване"? Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие. Ключовете на рая се намират в вас: в вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля. Ако вие не бяхте се отклонили от правилния път на вашата еволюция, ако вие не бяхте престъпили природните закони, вие и днес щяхте да бъдете в рая, щяхте да живеете като птиците небесни и като криновете полски. Но!
към текста >>

Ако вие не бяхте се отклонили от правилния път на вашата еволюция, ако вие не бяхте престъпили природните закони, вие и днес щяхте да бъдете в рая, щяхте да живеете като птиците небесни и като криновете полски. Но!
Кой ви изгони из земния рай, където живеехте като птиците небесни и като криновете полски? И кой ще ви го пак възвърне? Не търсете вън от себе си! И едното, и другото можете да направите само вие. Ключовете на рая се намират в вас: в вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля. Ако вие не бяхте се отклонили от правилния път на вашата еволюция, ако вие не бяхте престъпили природните закони, вие и днес щяхте да бъдете в рая, щяхте да живеете като птиците небесни и като криновете полски. Но! Наближава веч денят на човешкото освобождение! Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления. Първото нещо, обаче, е: да му се отворят очите! Да съзнае, да види ясно че е роб, та да пожелае свободата. Да разбере, че сам той е причината на своето робство, че сам той е изковал своите вериги, и че, поради това, само той може да се освободи от тях.
към текста >>

И ние, някога, ще станем като птичките: ще живеем „като птиците небесни“ и „като криновете полски“.
Първото нещо, обаче, е: да му се отворят очите! Да съзнае, да види ясно че е роб, та да пожелае свободата. Да разбере, че сам той е причината на своето робство, че сам той е изковал своите вериги, и че, поради това, само той може да се освободи от тях. *** Навън птичките пеят! И тяхната песен разтреперва и пронизва сърцето в трепета на сладко предчувствие: и ние можем да бъдем свободни! И ние, някога, ще станем като птичките: ще живеем „като птиците небесни“ и „като криновете полски“. Ще си възвърнем отново „Изгубения рай“. А сега? — Стъпка по стъпка! Напред! Към него!
към текста >>

12. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина.
Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май. Морис Мариож Ремулен, Франция Из кой път? Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни. Има неща важни за напредъка на физическия живот, които човек трябва да Хората сега обръщат внимание на много неща в света, които те сметат за важни.
към текста >>

13. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В страната на палмите, роман от Страшимир Кринчев, част I.
Шишков, цена 30 лв. Сивият човек, повест от Асен Попов. Цена 25 лв. Горните книги може да имате, като изпратите за всяка по 5 лв. гербова или пощенска мерки. В страната на палмите, роман от Страшимир Кринчев, част I. и II. Цена 60 лв. Тоя роман може да имате като изпратите за него 10 лв. гербова или пощенска марка. сп. Стопански преглед на домакинството, популярно списание за селско стопанство, обществен живот и книжнина.
към текста >>

14. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина?
Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето ! Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята?
към текста >>

Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето !
От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне! Земята Защо небето е така лъчисто синьо и облаците бели като крин в градина? И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето ! Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята? Аз чувствам — трева ме гали по снагата, тъй сладко, толкоз нежно, като птичи пух. Над себе си усещам дъх на влюбен дух. Слънцето Докоснах леко твоята смразена плът и ти въздъхна лекичко едничек път. Въздъхна ти и чух как малките тревички излязоха от коренчета и главички и с крехката си плът облякоха полята.
към текста >>

15. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато.
Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове. Оса и жаба (басня) Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие. Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса.
към текста >>

16. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин.
* Смее се духа ми весел, ободрен — вей ли в любовта ми лъч от Твоя ден. * Както Бог звездите пали във нощта. Тъй на мен в гърдите будиш обичта. * И тогаз пораствам толкова голям, че със дух опасвам Божий звезден храм. * Влизам в минерала, блясвам син кристал, дишам през метала и димя в сантал. * Вия се в топола, цъфвам ален крин, стигам до Престола: внедрям там рубин. Елвилюри СНЯГ Рано всред полето на живота. Млад сеяч застана, Помоли се кротко И да сей захвана. * С пълна шепа хвърля Той зърната златни, Жадно ги поемат Нивя благодатни * Редом в полето широко Сей, сеячо, семе, Че в земята топла Плодна сила дреме! * Труд те чака днес и утре, Работа усилна. Но ще бъде лятос Жетва обилна.
към текста >>

17. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

III. Шествие. IV. Крин. V. Среща.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Пилигрим. II. На планината. III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Имахме вътре един здрав, дъбов скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация.
Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат. Стенният часовник удари 8 часа и. в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина. Баща ми, който не бе никак суеверен, като я успокояваше, почна да търси из столовата. Имахме вътре един здрав, дъбов скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация. Обаче, майка ми не можа да се успокои. На втория ден сутринта пристигна братът ма баща ми с известие, че вчера в 8 ч. вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше. * * * Пророчески сън в картина. През 1871 год.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей?
* Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А. К. М.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан.
Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература. Те са кандила пред образа на Белия Христос в полусъборения олтар или, по-право, в езическото капище, което днес може да се вземе като символ на живота. Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан. Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?...
И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна. — запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!... СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим!
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

III. Шествие. IV. Крин. V. Среща.
Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев: I. Пилигрим. II. На планината. III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1.
към текста >>

. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир.
. . * В безброй премеждия, тегла - житейски гнет. прелитат те от връх на връх от свят на свят, възлезли горе веч — на планината. . . * И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян — вековния завет душите сляха се с Виделината . . 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. . * Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. .
Днес пак политам в луд стремеж към светлините и диря те безспир във всяка красота, но ти и там не си, и - леят се сълзите, и горко рони се мечта подир мечта . . . Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създания! Тогаз вселената от твоето сияние, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти! . . . ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. . Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!... Иван ТОЛЕВ. Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане.
Когато настъпи зимата, жизнената сила, която оживотворява растителността, слиза в корените Листата падат на земята и проявеното чрез растението съзнание се оттегля отвън навътре; то заспива и почива, като очаква един потик, който го пробужда през пролетта и го кара да влезе отново в действие, за да наслади пак човешкото сърце с красотата на своето излъчване. В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава.
към текста >>

Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2.
Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години?
към текста >>

Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне?
А за другите Христос е казал: „ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя живот, не може да бъде мой ученик; и който не носи кръста си и не върви след мене, не може да ми бъде ученик, тъй, прочее, всеки от вас, който не се отрече от всичкия си имот, не може да бъде мой ученик; добро нещо е солта, но ако солта се развали, с що ще се поправи? тя вече не струва нито за земята, нито за тора: вън я изхвърлят“ . . . Красноречиви доказателства за необходимостта от избор съществуват и в живата природа. Всички избират обекти и условия за живота си, за работата си, за развитието си: и хората, и животните, и растенията. Кой безумец, напр., би посадил в цветната си градина, между крина (богородичното цвете), върбинката (венериното цвете), розата и пр., и магарешки тръне? Или кой домакин би поставил отходното место в спалнята си или в молитвената си стая? Разумният градинар и добрият домакин поставят всичко и всекиго на съответното му место. Третото указание в цитирания отговор на Христа е най-същественото условие за „братството“ и „сестринството“. То е изпълнението на Словото Божие, т. е. изпълнението волята на Бога.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези.
А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край. Това поражда противоположно действие: именно отминерализирене и размекчаване на зъбите и тяхното разрушение“. (Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези. 3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon). Тези два органа, според окултизма, играят и друга важна роля във връзка с човешкия душевен живот 4) Д-р Щайнер. ДУХОВНА ОПИТНОСТ (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Съобщение от умрял на далечно разстояние. На 6 август 1924 год.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4185152053833