Търсене в текстове за 'Крин'

Майка ми видя, че нещата придобиват друг обрат, съгласи се, взе ключа, отиде, отключи скрина, където бяха заключени всичките ми рокли, обувки, взе ги, дойде и ми ги хвърли на главата.
А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така? ". А майка ми отговаря „Има, но аз ги скрих да не ходи при Дънов". „По-хубаво да ходи при Дънов облечена като госпожица, отколкото да тръгне като посмешище по града та всички да ни се смеят и подиграват. Ще й даваш и дрехи, и храни, и малко пари, за да не ни излага повече. Та аз съм учител в гимназията и всички ученици ме познават и половиният град ме познава". Майка ми видя, че нещата придобиват друг обрат, съгласи се, взе ключа, отиде, отключи скрина, където бяха заключени всичките ми рокли, обувки, взе ги, дойде и ми ги хвърли на главата. Аз седя, мълча, тя идва донася по някоя и друга рокля и ги запраща срещу мен. Та така изведнъж от Пепеляшка аз бях натрупана с дрехи една връз друга. Накрая донесе някакъв плат и ми го хвърли в очите: „И да си ушиеш рокля от този плат, че не мога да те гледам такава дрипла". Аз станах, прибрах си дрехите, огледах се и нищо повече не разговарях с тях. Каквото ми наредяха - вършех.
към текста >>

7. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито.
Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не. Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може. Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито. Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее. След това се отдалечил.
към текста >>

8. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде.
Ако отхвърлиш сегашната си мъчнотия, то ти ще се ожениш, ще родиш деца и ще носиш не само твоят товар, но и техния товар. А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа".
към текста >>

По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си.
А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам? Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване.
към текста >>

9. 156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА

Нарушение на окултните закони

Тогава нямаха нито сандък, нито шкаф, нито скрин или нещо пригодено за дрехи.
156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА Младежите от комуната на Изгрева бяха сковали една барака и там имаше една обща стая, в която спяха. Борис Николов имаше един кош, в който си слагаше дрехите и книгите. Тогава нямаха нито сандък, нито шкаф, нито скрин или нещо пригодено за дрехи. Дрехите им бяха онези, които бяха на гърба им. Бяха бедни, оскъдни години. Бяха си основали комуна и всеки можеше да влезне вътре в стаята и да прави каквото си иска. Говоря за онези, които не бяха в комуната, а извън нея. Това беше най-интересното.
към текста >>

10. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

ТОМ 6

Имаше костюми, пардесю, гардероб, скрин, един сандък с чинии и други прибори, който не е бил отварян докато съм отивала в неговата къща.
На тавана при брат Петър имаше голям сандък с юргани и др. вещи, може да е имало и дюшек, но там не съм гледала и претърсвала. Там имаше и завивки и други работи за Рила. Освен това при брат Петър имаше на леглата в едната стая дюшеци. Повече не зная. Имаше костюми, пардесю, гардероб, скрин, един сандък с чинии и други прибори, който не е бил отварян докато съм отивала в неговата къща. Какво е предал племенникът на Петър на братството също не ми е известно. Зная, че Борис Николов бил подарил някакъв специален камертон от Учителя на сина на Мара Славова. Обиски са правени на Петър, обаче той не е бил интерниран. Възможно е да са го заплашвали, че ще го интернират. Дори съм си мислила, което съм споделяла с някои близки хора, че има нещо загадъчно, нещо тъмно при неговото заболяване напоследък, защото той беше много здрав и силен.
към текста >>

11. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

Люба Стойкова

ТОМ 6

Тя е професор и сега е за две седмици в Америка по ендокринология и по прилагането на европейския инсулин.
Набързо се омъжила за варненец и се премества във Варна като учителка в единното училище от 1 до 11 клас. Там е била във връзка с учители по стенография. Затова била във Варна, за да се свърши тази работа. Лидия, дъщеря й вярва в Учителя, независимо че стои настрана. И Той й помага. Тя е професор и сега е за две седмици в Америка по ендокринология и по прилагането на европейския инсулин. Люба има 20 тетрадки от стенограми с Велко, които Лидия, дъщеря й щяла да издаде след 2000-та година. Д-р Калев публикувал един материал на Люба в „Братски живот". Заслугата на баща й е, че спасил 12 души от смърт. ЛЬба е родена на 29.XI.1910 г. Баща й се казвал Венко Георгиев Манолов.
към текста >>

12. 15. Чамовите дъски, които трябваше скоро да ми потрябват

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

През това време когато ги вдигнах и слагах на гредите, аз мислих и умувах, че от този дървен материал може да се направи скрин, ракла, в които българите си слагаха най-ценните неща и нови дрехи.
“ Той дойде, взе една-две дъски, огледа ги отдолу и отгоре, харесаха Му и каза: „Сложи ги горе на гредите на трапезарията и нареди ги така, за да не се изкривят. Трябва добре да изсъхнат. Това е хубав материал. Скоро ще ти потрябват“. След като Учителят издума това, отново огледа дъските, дори ги обиколи и накрая си тръгна. През това време когато ги вдигнах и слагах на гредите, аз мислих и умувах, че от този дървен материал може да се направи скрин, ракла, в които българите си слагаха най-ценните неща и нови дрехи. В ума ми остана една картина, че от тези дъски правя някакъв голям скрин, в който ще се постави някаква много ценна вещ. Казах си, че това ще бъде вероятно някои костюми или дрехи на Учителя. Наредих дъските и си започнах отново моята работа. Минаха седмици и аз забравих за дъските. Но ето дойде време, че здравето на Учителя се влоши, Той залиня и дойде време, че Той си замина.
към текста >>

В ума ми остана една картина, че от тези дъски правя някакъв голям скрин, в който ще се постави някаква много ценна вещ.
Трябва добре да изсъхнат. Това е хубав материал. Скоро ще ти потрябват“. След като Учителят издума това, отново огледа дъските, дори ги обиколи и накрая си тръгна. През това време когато ги вдигнах и слагах на гредите, аз мислих и умувах, че от този дървен материал може да се направи скрин, ракла, в които българите си слагаха най-ценните неща и нови дрехи. В ума ми остана една картина, че от тези дъски правя някакъв голям скрин, в който ще се постави някаква много ценна вещ. Казах си, че това ще бъде вероятно някои костюми или дрехи на Учителя. Наредих дъските и си започнах отново моята работа. Минаха седмици и аз забравих за дъските. Но ето дойде време, че здравето на Учителя се влоши, Той залиня и дойде време, че Той си замина. Не беше за вярване, но това се случи и стана.
към текста >>

13. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“.
Добре, но те едно по едно си отидоха. Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято.
към текста >>

14. 14. РАЗПЛИТАНЕ НА КАРМАТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца".
При наличността на тия неуредици и бъркотии, трябваше да се завърна в София да уреждам служебното си положение. Отседнах на ул. "Опълченска" 66 в очакване да получа сигурно учителско място, като често правех лични справки. Естествено бях под напрежение. Учителя, виждайки всичко това, намислил да ми даде обяснение за постигналите ме неприятности, но някак символично. Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца". Разбира се с радост приех задачата и почнах разплитането без да зная колко трудно ще стане то. Разплитах бавно и един ден и продължавам на следния. По обяд на трапезата сред общо мълчание, Учителят се обръща към мен и пита: "Как върви разплитането? " Учудена, че проявява интерес към такава маловажна работа, отговорих: "Трудничко, Учителю". "Е, така трудно се разплита и човешката карма", отговори усмихнат Той.
към текста >>

15. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

От тази страна до стената отвън после Му направиха едни приятели един скрин.
Сградата на приемната представляваше едно антренце, а вътре всичкото е празно. Вътре като се влезеше, тука имаше един параван с бяло платно и имаше тука едно отворче. Празно място. Зад него беше един гардероб и още друг един гардероб. До стената тука беше един долап в който имаше провизии, най-много имаше сладка, които носеха на Учителя и Той ги слагаше. От тази страна до стената отвън после Му направиха едни приятели един скрин. В него имаше вещи и дрехи. Тука беше един гардероб вътре на Учителя. После Му купиха друг гардероб, по-голям и той беше така четирикрил. Щото Учителят горе не прие да Му сложат гардероб. Той имаше една закачалка на която си слагаше дрехите.
към текста >>

16. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А пък цитатите от Учителя са дадени в курсив и понеже книгата била в нейната стая на някакъв скрин оставена и тя почнала да чете.
Всякога идват, приемат се, изпращат се и той това го понесе с едно прекрасно съзнание. Има един хубав случай, чували ли сте за Темелко? За внучето му, което е преродения му син убит като комунист? КАТЯ ГРИВА - беше завършила консерватория в Рим и когато идва у едни приятели в София чува за Учителя. А пък като се върнала в Пловдив, където живееха, като се върнала в Пловдив намерила книгата на Ласков, една книга в която се говори срещу Учителя. А пък цитатите от Учителя са дадени в курсив и понеже книгата била в нейната стая на някакъв скрин оставена и тя почнала да чете. „Но аз казва като чета това, което той пише за Учителя, не ми харесва, а ми харесва туй, което е в курсив дадено и всичкото това го прочетох". И така с удоволствие се заинтересувала. А когато била в Рим попаднала й теософска литература и йогически книги. И тя правила известни упражнения с дишането и ми каза, че веднъж както дишала ли, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото си простряно на леглото. Значи се е излъчила.
към текста >>

17. 121. ДВАТА ПЪТЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато се връща в Пловдив, след като завършва академията в Рим, на скрина на майка си вижда една книжка от Ласков.
Две тела. И тя е долу там и във въздуха е тя. И така малко се смутила от това раздвояване и толкова се уплашила. Тя влезла в тялото си после, но много се уплашила и повече такива опити не е правила. Това като студентка. Когато се връща в Пловдив, след като завършва академията в Рим, на скрина на майка си вижда една книжка от Ласков. Ласков издаде по това време една брошура срещу Учителя, като беше подбрал цитати за Любовта, за такова, за да покаже аморалната страна на учението. А Катя Грива ми каза: „Аз четох, четох по ред, после само харесвах цитатите и само цитатите четях. И много ми харесваха и затуй другото не четях". Като идва в София на нейна приятелка братът познавал Учителя и тя го помолила да я заведе и дойде тук, и вече тука си остава. После доведе и брат си.
към текста >>

18. 167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

На тавана имаше в един скрин, там ги слагаха, после някой ни наклевети и ги взеха.
Много ми се кара, пък аз се чудя защо ми се кара. Но както и да е. В.К.: Чета. Сега, тука всички беседи бяха на тавана. На таванското помещение. На тавана имаше в един скрин, там ги слагаха, после някой ни наклевети и ги взеха. Имаше малка дупка на тавана 50/50 см. и там се завирахме. Дори и Учителят се завираше там. Е.А.: То беше на тази стаичка, промеждутъчната стая дето Учителят приемаше. И там беше така тясно всичко и така всичко беше нагъчкано едно до друго, че имаше един отвор.
към текста >>

19. 01 - 09. ЗАПАЛИЛИ КОШАРАТА МУ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" - „Десет крини, бай Георге.
Но гладът го принудил и той отишъл при него. "Бай Георге, гладни сме. Ще ни дадеш ли малко храна? " - „Заповядай, Ильо, ще ти дам. Колко искаш? " - „Десет крини, бай Георге. На каква цена? " - „Както другите я продават, или пък ще ми я върнеш когато можеш. " Тези думи развълнували Ильо-Късия. Съвестта заговорила у него: „Бай Георге, ти ни храниш децата, а ние ти палим кошарата... " - „Не думай тъй, Ильо. Как ще ми запалиш кошарата!
към текста >>

20. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Хиляда лева крината.
11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ Преди години в Пазарджишко паднала голяма градушка, която унищожила посевите и хората останали гладни. Тръгнали те по близки и далечни места да търсят храна, за изхранване на семействата и добитъка си. Но тъй като не намерили наблизо, то те били принудени да отидат твърде далеч, като стигнали Ямболско. Намерили храна, но много скъпа. Хиляда лева крината. Невиждана скъпотия, но нямало що да се прави. Гладно не се седи. Платил той храната, но за всеки случай записал си името и адреса на продавача. Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична. Сега вече от Ямбол и от околията тръгнали да търсят храна.
към текста >>

Продавачът поразпитал за името на купувача, от къде е, къде живее и разбрал, че купувачът е същото лице, което му продало храната по 1000 лева крината преди две години, когато той бил гладен.
Платил той храната, но за всеки случай записал си името и адреса на продавача. Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична. Сега вече от Ямбол и от околията тръгнали да търсят храна. Случило се така, че тези от Ямбол и околията, които продаваха скъпо и прескъпо храната и вземаха последната пара на гладните, сега те били принудени да отиват към Пазарджик да купуват храна. Намерил купувачът храна, толкова, колкото му била необходима, но сега дошло дума за цената. Продавачът поразпитал за името на купувача, от къде е, къде живее и разбрал, че купувачът е същото лице, което му продало храната по 1000 лева крината преди две години, когато той бил гладен. Заговорил му той и му дал да разбере, че го е познал. Тогава му казал: „Братко, има хора без сърца. Те използват чуждото нещастие да трупат пари. Хора без чувство, без свян, без срам. Те не заслужават даже името човек." - А купувачът слушал и се червял, знае той в чия градина падат тези камъни.
към текста >>

Вземете тия десет крини и си отивайте, да изхраните децата." - „Ама не сме платили", възразил той.
Тогава му казал: „Братко, има хора без сърца. Те използват чуждото нещастие да трупат пари. Хора без чувство, без свян, без срам. Те не заслужават даже името човек." - А купувачът слушал и се червял, знае той в чия градина падат тези камъни. - „Сега вие сте гладни. Вземете тия десет крини и си отивайте, да изхраните децата." - „Ама не сме платили", възразил той. - „Не! Нищо няма да плащате. Аз следвам завета на моя баща, който казваше така: „Синко, на гладен пари не вземай! " Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят.
към текста >>

21. 09 - 287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тогава дядо Иван - тъй се казвал мъжа на баба Тодора - взел крината и отишъл при купа и почнал да я пълни, да даде на просяка.
287. ПОСЛЕДНИЯТ ХАРМАН Било по време на вършитба. Зърното било събрано на куп и готово за прибиране в хамбара. В това време идва просяк и поисква малко храна. Тогава дядо Иван - тъй се казвал мъжа на баба Тодора - взел крината и отишъл при купа и почнал да я пълни, да даде на просяка. „Иване - се обадила жена му - какво правиш? " - „Да дадем малко храна на този беден човек." - „Не, няма да му даваш! " - казала тя. - „Защо, джанъм? Нали има?
към текста >>

Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят.
- „Защо, джанъм? Нали има? Нека му дадем малко храна." - „Не! Не! " - викала баба Тодора и удряла с юмрук по коляното. Дядо Иван се ядосал на скържавостта на жена си, захвърлил крината и в яда си изрекъл клетва, която другите не могли да чуят. Любопитно е да се знае какво е станало след този харман. Този харман бил последният. Нивите били засети. Дядо Иван внезапно умира. Понеже бил станал гарант на един съсед пред банката, който не можал да си изплати задължението, банката турила ръка на нивите и си осигурила вземането.
към текста >>

22. 09 - 306.ЧУВАЛ С КАРТОФИ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

След няколко дни влизаме в една от недовършените стаи и намираме чувал с две крини картофи.
По едно време картофите свършиха, а и на пазара нямаше. „Какво да правим, бе, жена? Картофите свършиха." - „Трябва отнякъде да потърсим", каза тя. - „Да потърсим, но откъде? Никой не продава." Поговорихме си тъй, без да вземаме каквото и да е решение. След няколко дни влизаме в една от недовършените стаи и намираме чувал с две крини картофи. Картофите бяха хубави, не като нашенските. Кой ни бе чул и ги бе пратил, и до днес си остава тайна. Разказал: Слав Узунов. Има същества, които чуват и се отзовават, но човек трябва да пожелае и да забрави. Пожеланото благо ще дойде.
към текста >>

23. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

ТОМ 12

Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца.
Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението.
към текста >>

24. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя.
Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погледът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя. Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота. Добродетелта: Учителю! При Теб аз ида... На моите сестри Любов и Мъдрост, Истина и Правда плода да донеса... Аз видях Любовта - дете е тя - Чисто и невинно кат сутринна роса. Тя рече ми: „О, сестро моя, Любов ме мен наричат Но аз сама не съм Любов Аз само чувствувам Любовта, Която ми се дава.
към текста >>

25. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ В ТОМ XII

ТОМ 12

Бюрото, печката и скрина в стаята на Учителя.
Снимка 18. Бюрото на Учителя Дънов в стаята му. Снимка 19. Бюрото на Учителя Дънов с Библията. Снимка 21. Бюрото, печката и скрина в стаята на Учителя. Снимка 22. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята на Учителя. Снимка 23. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята. Снимка 24.
към текста >>

Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята на Учителя.
Снимка 19. Бюрото на Учителя Дънов с Библията. Снимка 21. Бюрото, печката и скрина в стаята на Учителя. Снимка 22. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята на Учителя. Снимка 23. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята. Снимка 24. Учителят Петър Дънов на младини. Снимка 25.
към текста >>

Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята.
Снимка 21. Бюрото, печката и скрина в стаята на Учителя. Снимка 22. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята на Учителя. Снимка 23. Бюрото, печката, скрина и леглото в стаята. Снимка 24. Учителят Петър Дънов на младини. Снимка 25. Антимистът над леглото на Учителя. Снимка 26.
към текста >>

26. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Паша Теодорова

ТОМ 13

Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива.
В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф - библиотека, пълна с книги и два, три стола.
към текста >>

Чудна бе тази крина!
Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше. Тези беседи, симфония на живота, красиво се пъстреха от живи случки, примери, малки разкази из живота, които могат да се нарекат словесни етюди или образци за прилагане на Словото. Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф - библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината.
към текста >>

27. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

ТОМ 13

Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има.
Те ми сипаха, вика, в едно канче, аз, казва, вървях, близах, вървях, близах, вика, и не ми стигна до къщи." В.К.: И за болния не достигна нито капка. Г.П.: Той се свърши. „И вика, той се свърши. Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно, клисаво, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари. Г.П.: Няма пари. Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има. В една крина държат хляба. Хляб в крината има, какво друго търсиш? Христов си е израсъл бос. През по- топлото време обикалят полето. Каквото намерят, диви плодове.
към текста >>

В една крина държат хляба.
Г.П.: Той се свърши. „И вика, той се свърши. Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно, клисаво, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари. Г.П.: Няма пари. Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има. В една крина държат хляба. Хляб в крината има, какво друго търсиш? Христов си е израсъл бос. През по- топлото време обикалят полето. Каквото намерят, диви плодове. Вика: „Много тикви сме яли.
към текста >>

Хляб в крината има, какво друго търсиш?
„И вика, той се свърши. Баща ми, вика, отива на пазар и купува, но купува най-лошото брашно, клисаво, черно, не може да се опече хляба." В.К.: Няма пари. Г.П.: Няма пари. Когато казвам, че съм гладен, хляб в крината има. В една крина държат хляба. Хляб в крината има, какво друго търсиш? Христов си е израсъл бос. През по- топлото време обикалят полето. Каквото намерят, диви плодове. Вика: „Много тикви сме яли. Пекохме си ги край Росица, печахме ги." Абе, викам, имали сте три декара градина.
към текста >>

28. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Белият крин - невинност.
Шибой - симпатия. Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност. Перуника- доверие. Жасмин - непорочна любов Зокум - хубост. Белият крин - невинност. Белият люляк - постоянство. Бръшляна- преданост. Маргаритка- щастие. Риган - носител на щастие. Момина сълза - нежност.
към текста >>

29. 5. ТРУДНИ ДНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НИ, ЗА ДА СЕ ОТВОРИ ПЪТ КЪМ НОВИЯ ЖИВОТ

Жечо Панайотов

Най-после започваше с крини /шиници/ житото, един след друг да се пълнят празните чували до горе.
" Той разбира се правеше това и на обяда си похапвахме. Когато дойдеше ред да се товари вагон с жито, беше нещо като празник. Идваха хамали, те бяха арменци, емигранти от Турска Армения, постилаха голяма кеневирена черга, поставяха на единият й край машина-веялка. Няколко души започват да изнасят чували с жито, сипват го в улеят на веялката, един върти с ръка механизма, а житото като премине, пресява се, очиства се от прах и излиза от другата страна; там друг работник го прехвърля с лопата, постепенно се натрупва голям куп. От мен се искаше да измитам с метла сламки и осил, които са пристигнали с житото. Най-после започваше с крини /шиници/ житото, един след друг да се пълнят празните чували до горе. Взимаха чувалите по един хамалите и изнасяха житото с чували до вагона. Като се напълни, обикновено с 15 тона жито, предаваха го на гарата, пломбираше се и още вечерта заминаваше за Бургас. В близките дни ни се съобщаваше по каква цена е продадено житото и каква сума е мината на сметката при фирмата в Бургас. Радваха се, когато е имало повишение на цените и са доволни, че са спечелили 300-400 лева. През цялата година, може би се изпращаха така 40-50 вагона с жита и други за Бургас.
към текста >>

30. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани.
Ние, обаче ги ценяхме само затова, че до тях се беше докосвал Учителя! Бяха „реликви" на Братството! След приключване работата с паричните средства, което стана набързо, на Финансовия съвет предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и на множество домакински вещи на Братството, оказали се на тавана над братския салон на Изгрева. Ключовете на всички помещения, стаите на Учителя и други, се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празничен ден и в свободни часове, преглеждахме къде каквото се намери и съставяхме описи. Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани. Имаше и доста нови одеала, домашно тъкани или фабрични, напълно запазени. Впоследствие, определихме на всички членове от Братския съвет по един комплект нови, неупотребявани долни дрехи, шалчета, кърпи за лице и за нос, които им се предадоха за спомен от Учителя. По-късно, когато се явиха наследниците на Учителя /четири дъщери на сестра Му Мария/, на тях се предадоха подарък по едно одеало и други дребни неща от подаръците. Всичко, което беше из стаите на Учителя, остана по местата си. И в този вид се предостави на Музейния съвет при Братството.
към текста >>

31. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

- когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш".
Какво добро им донесе японската война? - „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? - когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде е нейния прав път, т.е. че трябва самопожертвуване - който има много, трябва да раздава.
към текста >>

32. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.
Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години?
към текста >>

33. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г.
5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет.
към текста >>

Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка?
5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г.
- "Защото Господ не отхвърля в век, но ако и да оскърби, то пак и ще помилва, според множеството на милостта си". - "Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем, обнови дните ни като изпърво" (Плач Иеремиев - 23 и 5). Някои казват: "има девет категории сълзи, защото има девет вида страдания - скърби в сърдцето - от които то се облива с кръв. Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на ка[рма]ата... А общечовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвет. Чрез очите прозира и говори самата душа.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език.
8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г.
към текста >>

Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...
II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
към текста >>

ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват техната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват.
към текста >>

34. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар?
Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с.
към текста >>

35. 1925 година

ТОМ 16

Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5.
Кръстева и други за ягоди в Дилчови, имаше много ягоди и отлично време и приятна природа, и големи смехории. Понеже се смеех с невъздържан смях и понеже срещу неделя сънувах, че пия ракия, то аз бях мислено наклонен да мисля, като чели ще ме сполети нещо. Вечерта не четох лекция, понеже бях изморен. 22..VI.1925., понеделник През този ден ходих на Попово да карам дърва, дадох ги за 265 лева. Иван Калчев книжаря с всичката си важност ме предупреди, че негов приятел личен, познайник и последовател на Дънова, се разболял от него, понеже не му казвал всичко, за което той запитвал и че уж имало и скверни работи у него, та такова дело на разединение, на разкъсване народа трябвало в началото да се работи и разруши. Като се върнах, ходих за сено и вечерта - на пощата и оттам Петър Иванов ми обеща да ми даде още 4 кринчета жито, по-рано бях взел 5. И отидох радостен, че намерих храна взаем. Времето бе много топло и ясно до обед, а следобед заизскачаха тъмни и бели кълбести облаци, но дъжд нема. 23.VI.1925, вторник След молитва се приготвих и отидох у Петър Иванов с чувалчето, отмерихме житото и го оставих в хамбаря, понеже конете и каруцата бяха в гората за чукани . През деня дялах мартаци за плевнята, а по икиндия Иван си дойде и докара чукани за огрев, а аз се измих на дола и си седнах на масата да чета вестници. Дойде Г.
към текста >>

Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур.
Получих за този месец 2285 лева. 30.VI.1925, вторник След молитвата свирих, след това ходих за тофия и вземах за 39 лева, Като се върнах, работихме с Ивана на плевнята, като тази сутрин събрахме Добри Бобев, Ст. Цонев, Ив. Иванов да помагат да забием диреците. Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде. Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма. В Китая е валяло разноцветен сняг.
към текста >>

36. 1929 година

ТОМ 16

на Данаил Калев за скрина.
Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души. Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена! Днес прекарах повечето си време в общината. В 7 ч сутринта станах от сън и още немит, отидох да дам на Енчо Пеев, писаря-помощник на с. Крепча, 1300 лева, които отнесе в Попово, на Караганчев за бастоня ми и 300 лв. на Данаил Калев за скрина. Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса. После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина. На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме.
към текста >>

37. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

ТОМ 17

Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2.
16.IX.1933 г. Разговор с Учителя (на връщане от Яворовите присои за Изгрева) Надеждата е път за новото. Новото е път за Вярата, Вярата е път за Любовта, Любовта е път за Духа. Духът е път за Великото, за Божественото. * Когато даваме в материалния живот, виждаме, че нещата се намаляват. Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2. А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи. * Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен. Когато сте в най-големите противоречия, да г/ преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота.
към текста >>

Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи.
Новото е път за Вярата, Вярата е път за Любовта, Любовта е път за Духа. Духът е път за Великото, за Божественото. * Когато даваме в материалния живот, виждаме, че нещата се намаляват. Например, от цяла крина жито като си дал 1/2, остава още 1/2. А когато даваме в духовния живот, става обратното - увеличаване. Например, като си дал 1/2 крина жито, не остава още 1/2, както в първия случай, а се увеличава - цялата крина ще се умножи. * Да имаш най-големите противоречия в живота и от тези противоречия да изкараш своето щастие, това значи разбиране, или - да си силен. Когато сте в най-големите противоречия, да г/ преобърнете в положителни величини. Това е реалното, което може да уреди живота. Щастието е вътре във вас. Ако вий всеки ден не можете да внесете нещо ново, вий ще се израждате.
към текста >>

38. 13. VI. 1922 г., София, Събрание VI. Лекция V. от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Който дойде, не трябва да му дадете всичкото жито, а по една крина.
Ако аз не присъствувам през цялото лято, ще ви се задават пак теми. Не пишете много! Много запишете, но го задръжте за себе си. Хамбарят ви трябва да бъде пълен. Трябва да бъдете предвидливи. Който дойде, не трябва да му дадете всичкото жито, а по една крина. Представете си, че сте един сказчик. У вас ще има желание каквото знаете, да го кажете на един път. Ами ако желаеш да държиш втора беседа, какво ще говориш? Ами трета, четвърта, пета - какво ще говориш? Затуй ще разпределите материала си хубаво.
към текста >>

39. 2. Горест на душата ми

XII. Съзерцания и молитви. Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа.
И отчаяние грозно смазва душата ми. И остро смущение изсмуква мисълта ми. И чупя ръцете си в скръб велика. И викам: Господи!... Господи!... Но Него Го няма още. О, лицето Ти е крин израснал между лаври, и миризмата Ти е до забрава сладка... Като топло слънце възпява погледът Ти, когато ми се откриеш, и споменът за първия благословен ден, в който ми се откри, пробожда меч в моята душа. Диханието Ти е живот за мен, той пробужда сенките на моите сънища. Душата ми се увива около Теб и тръпне от ужас за раздяла... О, кротостта Ти е кротост на гълъб и думите, които ми изричаш, са за мене живот... Но Ти всякога бягаш от мен, скриваш се Ти за моята душа... Къде другаде мога да Те търся, ако не тук, гдето Ти ми се изяви! Нагоре Ти си високо, не мога Те стигна, в мен Ти си огън парещ - да се допра, Ти отстоиш от мен! Боже! Изгоря душата ми... О, всякога с мен така правиш, оставяш ме на опасно място и оставяш ме така да се мъча!
към текста >>

40. 9. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени, и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там, където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другото - небесната радост; на отвъдната страна на сълзите - драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата - братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
към текста >>

41. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината!
Преди малкото увеличение, което се даде, се давало на земеделските производители по 100 грама, а на чиновниците - по 160 грама брашно! Сега с увеличението на всички се дава по 225 грама за възрастен човек. Както виждате, брат Лулчев, дажбата е още далеч от определената 400 грама брашно за жител от селата. Никола Захариев не зная дали е споходил помашките и турски краища в Родопите. Мисля, че днес ние, българите, трябва да въведем такъв ред, в който еднородци и иноплеменници да почувствуват една по-голяма справедливост от преди, а да не се третират иноплеменниците мащенски, защото и те са български поданици, носещи наравно с другите правата, но и тяжестите. Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината! Пиша Ви пак, защото вярвам, че чрез Вас Бог ще помогне на тези онеправдани, тъй като стопанският ми областен директор говори да не се занимавам с работи, които не ми били преки задачи, а да се занимавам с изпълнението на засяването, тогава, когато има хора като горепоменатите и троскот им не достига за храна, та камо ли да имат семена за посяване, когато и добитъкът им е измрял! Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас. Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях! 8. Писмо от свещеник Н.
към текста >>

42. 21. Христо Митев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Тогава се представи тихо «Аз бях този, който изора и зася нивата с една крина жито» В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват.
" Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието." * Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72. Същият брат дойде 1972г. на Салоните на Рила, където лагеруваше Борис Николов и се бяхме събрали мнозина. Тогава се представи тихо «Аз бях този, който изора и зася нивата с една крина жито» В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го сложил в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на Старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.
към текста >>

43. 38. Донка Димитрова Станкова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде.
Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници.
към текста >>

Отваря скрина и намира накитите си и Библията.
Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява.
към текста >>

44. II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Тя просто постави много дърва върху огъня, извади от скрина цял мъжки костюм и ми го подаде мълчаливо, след което излезе.
Напрегнах последните си сили и влязох в полутъмна широка селска стая с лепен под, на чисто огнище спокойно гореше огън и къкреше гърненце с вариво. Можах само да се търкулна върху козената черга и да започна да събувам мокрите си обуща и чорапи. Челюстта ми подскачаше от студ и от вълнение. Нямах нито сили, нито желание да разказвам как съм попаднал там. Добрата жена не ме и питаше за това, за което аз й бях извънредно много признателен. Тя просто постави много дърва върху огъня, извади от скрина цял мъжки костюм и ми го подаде мълчаливо, след което излезе. Върна се след половин час, когато аз бях се вече преоблякъл, затоплил и изсушил. Сега тя ми сипа ядене, поднесе ми широк резен хляб и ме остави да се справя с яденето както намеря за добре. Заспал съм край огнището и не съм усетил кога тя се е върнала, нито кога се е стъмнило. Умората и силните преживявания бяха отнели всичките ми сили. Когато се съмна, жената ми даде моите дрехи, изсъхнали и почистени, нагости ме и ме изпрати по живо, по здраво.
към текста >>

45. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

- Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ.
Какво добро им донесе Японската война?... «Правилното и тактичното отстъпление» на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже къде е нейният прав път, т. е. - че трябва самопожертвувание - който има много, трябва да раздава.
към текста >>

46. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото.
Ти ще се приближиш смело до лъва и ще го хванеш за ушите. Силата на лъва ще мине в тебе и агнето ще тръгне след тебе. Победата е твоя. Ще продължиш пътя си. Ще срещнеш най-силния бик, черен, с остри рогове, и ако не можеш да го победиш, ще те наниже на рогата си. Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото. Ти ще го хванеш за рогата. Ще намажеш очите на лъва с «ерун», което се съдържа в това шишенце, което ти давам. А в друго шишенце ти давам «раун». С него ще намажеш очите на бика. Щом намажеш и го държиш, ще го победиш, и крината ще тръгне след тебе.
към текста >>

Щом намажеш и го държиш, ще го победиш, и крината ще тръгне след тебе.
Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото. Ти ще го хванеш за рогата. Ще намажеш очите на лъва с «ерун», което се съдържа в това шишенце, което ти давам. А в друго шишенце ти давам «раун». С него ще намажеш очите на бика. Щом намажеш и го държиш, ще го победиш, и крината ще тръгне след тебе. После, като наближиш царската врата на посвещението, ще видиш един воин със сабя, страшен. Ако можеш да го победиш, ще влезеш вътре, а ако ли не - главата ти ще отскочи от рамената ти. Но ще видиш, че около воина ще се яви една красива девица. Ще му намажеш очите с «атун» от четвъртото шишенце, което ти давам. Ти ще го победиш и тая девица ще тръгне след теб.» Така са говорили древните пророци за онези тайни, които са скрити в човека.
към текста >>

И тогава гълъбът, агнето, крината и девицата тръгват с нас.
Ти ще го победиш и тая девица ще тръгне след теб.» Така са говорили древните пророци за онези тайни, които са скрити в човека. Онези страсти, които бушуват вътре в човека, те трябва да се победят - то е гълъбът. Умът трябва да вземе връх. Да не се смущава сърцето. Тези 4 елемента в шишенцата съставляват вярата, с която можем да победим очите на змията, лъва, бика и воина. И тогава гълъбът, агнето, крината и девицата тръгват с нас. И гениалните хора плачат. Плачът не е израз на слабост. Той е израз на човещина. Но да плачеш на място. Христос, и Той плака.
към текста >>

47. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

ТОМ 24

Жетвата на благодатното семе не се мери с крини.
Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св. Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда. Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини. Който иска да я види, ще я открие в духа и сърцето на народа! За пример, ние българите, славяни както сърбите, надминаваме всичките си балкански съседи по толерантност, възприемчивост на нови идеи, демократизъм и признаване правата на други хора и народи. А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота? Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната.
към текста >>

48. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

".. Стрелбата още повече се зачести, докато се обърна на ад от куршуми вече, маузерови и усилена артилерийска стрелба срещу нашите бердани и няколко кринкови пушки и без какъвто и да било друг вид оръжие.
Василев, видимо противника заемаше своето напредване. Командирът на дружината, възседнал на своя кон, веднага отиде към десния фланг на позицията и сам гласно предаваше, че нашата 2-ра рота вече обхваща десния фланг на противника, ние няма да отстъпваме ни крачка назад, а да сме готови да срещнем атаката на противника, ако той е предприел такава, или ще преминем в настъпление в контраатака... Ще очакваме и пристигането на подкрепление от към Лозенград... Умилно бе изражението на всички тия верни чада на родината ни. На места отговаряха: "Няма да отстъпим, г-н капитан, тук ще се мре, ако това е волята Божия, а на други места изслушваха дружинния командир и погледа им сам гарантираше тяхната войнишка преданост и вярност до себепожертвувание. Така се завърна дружинния към левия фланг - най-опасното място на бойното разположение на дружината - там то бе критическо... На места войниците-чичовците-момчетата казваха на дружинния си: "Г-н капитан, ние и другите офицери, сме им потребни, колко офицери сте в дружината само 5 души, и защо така се излагате на открито пред врага. Господ Ви пази, но и вий заради нас се пазете! ".. Стрелбата още повече се зачести, докато се обърна на ад от куршуми вече, маузерови и усилена артилерийска стрелба срещу нашите бердани и няколко кринкови пушки и без какъвто и да било друг вид оръжие. Схващаше се, че противника вече бързаше да ускори със своята атака. Виждаха се и поддръжките му, които се приближаваха към веригите му. Оръдията едно по едно се преместваха на по-предна позиция. Една рота негова, движеща се покрай шосето и напред, дружинна поддръжка, бе много успешно обстрелвана, залпов огън на мерник 800 крачки и биде разпръсната с големи загуби и убити и ранени. Стрелбата от берданите се зачести, гдето имаше възможност да се нанасят сигурни поражения на противника - нашите храбреци пестяха патроните си за важни моменти, защото знаеха, че няма откъде да дойдат други.
към текста >>

Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта.
" От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един. Турчин на дъжд не стои - бяга и се крие! " Така и стана.
към текста >>

49. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети.
А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци.
към текста >>

50. 2. ПОСВЕЩЕНИЕ

Поручик Килифаров

О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети.
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни. О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик Килифаров
към текста >>

51. 50. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ УЧИТЕЛЯ, 24 януари 1917 г., кота 1248

Минчо Сотиров, писма

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

за "Криновете".
Ний ги пускаме, не щеме вече тоя троянски кон, доста пакости ни донесе. Наше желание е да си отидат и ще се избегнат десетки хиляди още жертви, ако наново се започнат тежки военни действия. Нека си отидат - колкото по-скоро, толкова по-добре. Но да бъде по волята Божия, на Отца и да настъпи мир, радост, спокойствие на Земята. /В писмото до Петко Гумнеров/: Имах тук време и дешифрирах бележките ми от беседата Ви от 19/6 ноември м. год. за "Криновете". Приготвих и 1 екземпляр за бр. Пеню Киров в Бургас. Преди да бъде, обаче, занесена там, моля да се провери, за да не съм допуснал неверна мисъл. След корекцията при удобен случай бр. Петко Ив.
към текста >>

52. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Могла съм да не търся; щял скоро да се върне в София... Говорихме за Кринчев.
Сядаме на пейките чак в Борисовата градина. Дали редовно получавам писмата му. Защо не му отговоря на „въпроса”. Отклонявам темата. Казвам, че сега съм загрижена, търся работа. Могла съм да не търся; щял скоро да се върне в София... Говорихме за Кринчев. Там, когато „Дренова глава” и „Бубляк” буботеха от канонада, техният полк се изтегляше към Султан тепе. Те бяха и двамата. Оставих да говори Ковачев. Кринчев казвал, кога и да е, да се върне при мене, но там останал завинаги. Гробът не пуща своите си.
към текста >>

Кринчев казвал, кога и да е, да се върне при мене, но там останал завинаги.
Казвам, че сега съм загрижена, търся работа. Могла съм да не търся; щял скоро да се върне в София... Говорихме за Кринчев. Там, когато „Дренова глава” и „Бубляк” буботеха от канонада, техният полк се изтегляше към Султан тепе. Те бяха и двамата. Оставих да говори Ковачев. Кринчев казвал, кога и да е, да се върне при мене, но там останал завинаги. Гробът не пуща своите си. - Така, но той е с мене. Неговият образ се сля с Христа, който и сега ме води. Ковачев на туй казва, че съм „готова душа” и че мястото ми е само при добрите хора. Говори ми за един велик човек, някакъв Учител, но не училищен учител, а мъдрец.
към текста >>

Стихотворението му „Самотен гроб” за Кринчева ми го изпя.
Говори ми за един велик човек, някакъв Учител, но не училищен учител, а мъдрец. Помислих си за Марк Аврелий, другите - любимите ми. Зарадвах се - та има ли и живи хора такива?! Ковачев е капелмайстор на Ямболската военна музика. Той е и композитор. Стихотворението му „Самотен гроб” за Кринчева ми го изпя. Научих го веднага. Той ще си отиде след някой ден, но през пролетта ще дойде, и тогава!! Нещо радостно звучи в гласа му, което не се отеква в сърцето ми... Няма работа. Кръстом преброждам София. Влизам в магазини, бюра, кантори, учреждения - горката - без препоръчително писмо.
към текста >>

53. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Имам вече книгите на Кринчев и разплакана ги чета: „В страната на палмите”, „Всред Рила”, „Черният Кебар” - разказ.
Тодор Гладиев е влюбен в Люси, иска да се жени за нея, а това не бива да стане, защото Тодор трябва да следва. Саша има още двоица братя. 9 МАРТ [1916 г.] Уших си нова клоширана пола с жикетче. Ковачев ми пише, че скоро ще дойде. Но за какъв Учител - Мъдрец ми загатна той? Имам вече книгите на Кринчев и разплакана ги чета: „В страната на палмите”, „Всред Рила”, „Черният Кебар” - разказ. Струва ми се, че той ходи с мене. Произнасям името му със свещен трепет. Ти не може да си изчезнал, щом като ме водиш сега - скъпий, незаменимий. Само веднъж те видях и чух, но ние ще бъдем неразделни. Ето ръката ми, води ме -лъчезарен си ти.
към текста >>

Говори ми за Кринчев.
Ето ръката ми, води ме -лъчезарен си ти. Очите ти божествени, склопени завинаги и звънтящият то като златна камбанка твой глас, сега е замлъкнал. АПРИЛ [1917 г.] Ковачев е вече тук. Шапка с цветя и панделки, чадърче, красиви обувки - той не може да ме познае. Правиме снимки: една - как бера маргаритки по ливадите, друга - замечтана до някой бор, трета - как чета, седнала на пейка. Говори ми за Кринчев. Книгите му - израз на самия живот. Ходил чак на Хеопсовата пирамида само с 40 лв. в джоба си. Мъченик, страдалец, велик. „Всред Рила” е прекрасна.
към текста >>

- Лиричка сте, каза, както ми каза и Кринчев.
Йончев ги харесва, но казва: „Имат слънце, но много облачно”. Да съм се пазела от претрупаност, повторения и пр. Напълно хареса: „Как тъжно е в моята градина”. Отпечата го в „Барабан”. Сам ми го донася в канцеларията. - Лиричка сте, каза, както ми каза и Кринчев. Макар, че не разбирам що значи това, става ми приятно. Хич не ме бива за писарка, обаче. Често правя грешки и Малеев ми се кара. Когато го чувам да крещи, цял вонящ от тютюн и без зъби, струва ми се, че виждам някоя зла вещица, цяла треперя. Във влака към Цариброд Ем.
към текста >>

54. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Препрочитам Кринчевите... Псалмите и винаги псалмите.
Оттатък, на топлото не ме искат - „разплаквала съм децата”. Макар че аз насякох дърва и напалих печката, но, тя не позволява да съм при „офицерските деца”. Очув [втори баща, пастрок] ми сега е офицер. Той не е съгласен с мамината педагогика, но нищо не смее да каже - глас в пустиня, защото и той е под нейния чехъл. Прочетох много книги, тук на студено. Препрочитам Кринчевите... Псалмите и винаги псалмите. Те са върху гърдите ми. Има ли по-съдържателна поезия от тази! Децата ме викат оттатък да им разправям приказки, нотенардиерката [по името на семейство Тена Елена Стоичкова е умряла наскоро след заминаването ми, а Софийка ми е наистина приятелка. Разказах й за Учителя, за Вазов, за Юлиус. Тя обърна внимание само на последното име.
към текста >>

55. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

Първо, много Ви благодаря за материалния дар що ми оставихте заедно с тетрадката - тази красива и ароматна ябълка; скрила съм я в моя скрин гдето пазя всичко от Вас и колчем отворя тя ме облива със своя аромат и ми спомня за моята Хелмира.
С благодарност към Вас във век. ХЕЛМИРА. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 януари 1927 г. Сестрице Хелмира ! Няма любов като Божията Любов ! „Очите ти ще видят царя в красотата му.” Исайа 33;17 С тия редове искам да Ви представя следуемия се отговор на последното Ви писмо. Първо, много Ви благодаря за материалния дар що ми оставихте заедно с тетрадката - тази красива и ароматна ябълка; скрила съм я в моя скрин гдето пазя всичко от Вас и колчем отворя тя ме облива със своя аромат и ми спомня за моята Хелмира. Ще я пазя колкото е възможно повече! Представям Ви мислите що ме занимаваха през определените три дни: 1.I.1927 г. “-Тъга, защо си пак при мен дошла? - Място на радост нова да открия. - Добре дошла!
към текста >>

56. 1.2. РЕЧНИК

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind!
1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind! (нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du bists meine Pupile (нем.) - Ти си моята зеница Eifersuchtigkeit (нем.) - ревност Ein Zettel (нем.) - бележка Einzahl (нем.) - единствено число Freund (нем.) - приятел Geliebte schwester. (нем.) - обична сестра Die geliebte Freundin des Ohrtels (нем.) - любимата приятелка на Йортел Genitiv Wessenfall (нем.) - родителен падеж Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, (нем.) - зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив. Grtine Gemuse wasserig - hart, (нем.) - зелен зеленчук, воднист -трудно Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss. (нем.) - ръцете на г-н Базала са хубави и бели.
към текста >>

57. 2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]