Търсене в текстове за 'Котки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек носи риба и котките усетят, то върволица от котки ще тръгне подире му.
Те имаха вълшебен вид и аромат. Мълчахме и се вглеждахме в тяхното разпукване под слънчевите лъчи. Неусетно се подхвана разговор. В разговора Учителя каза: Окултният ученик трябва да мълчи. Ако човек носи риба и котките усетят, то върволица от котки ще тръгне подире му. Та трябва да пазим някои работи, за които човечеството все още не е готово. Скрий скъпоценния камък, за да не го изгубиш. И всичко, за което човечеството е готово, трябва да му се каже. Има и друга причина, поради която за някои работи не трябва да се говори. Само неща, които не се казват, стават.
към текста >>

2. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи.
Рибата си завира муцуната в нея и се храни с вътрешността на таралежа. Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек стои по-високо от животните в някои отношения, защото в него има много възможности. Учителя погледна котката, която минаваше покрай нас, и каза: Тази душа е изостанала назад, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе, което показва, че у тях има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде; казах ѝ: „Защо изяде птичката? “ А тя ми каза: „За това не говори сега.“ Като дойде котка у един дом, домът прогресира. Здравословна е котката. Като дойде, тя пъди болестите. Аз наблюдавам животните и вадя заключения – случай след случай.
към текста >>

3. 33) Какво значи да любиш - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете.
Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в Любовта сте идолопоклоннци, понеже си създавате идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него насам-натам, но ще го обичаш с незнайна Любов. Хората какви ли не идоли нямат! Даже по-рано са считали за идоли котките, биковете. Човек трябва да се научи да люби и да обича – да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме Обичта, с това показваме, че ценим това, което Бог е дал. А някой твърди, че те обича, и ти тури юлар; това не е Любов. Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги изучите.
към текста >>

4. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр.
У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани. А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна. Значи, чрез месната храна човек увеличава количеството на отровните вещества в себе си. Отровите, които съдържа месната храна, водят към много болести, израждат човешките тъкани и правят тялото податливо към заразни болести.
към текста >>

5. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр.
Радиация на организмите. Изследвания на Лаковски Един от учените, които говорят за радиациите на организмите е и Жорж Лаковски. Първите му изследвания са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. Трябва да се изучат преди всичко опитите му за обяснение ориентировката на животните - на коне, кучета, котки, гълъби, пчели, пеперуди и пр. Интересни са опитите с гълъби в Испания, Германия и пр. Неговите опити доказват, че всяко същество изпуща излъчвания, радиации, чрез които то е жив радиоапарат - предавателен и приемателен едновременно. Ще дадем няколко примера. Правени са следните опити: Пощенският гълъб се използва за съобщения.
към текста >>

6. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

По-рано са считали за идоли даже котките или биковете.
Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него, а ще го обичаш с незнайна любов. Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете. След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор. - Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме обичта, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал. Някой те обича и ти туря юлар.
към текста >>

7. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това са хора, които имат голяма обич и привързаност към животните - котки, кучета, коне, птици, а също и към цветята.
При благоприятни аспекти се създават връзки с много устойчиво чувство. При точни аспекти имаме дълбока и искрена връзка с първата любов, която остава за цял живот, макар че по ред причини, човек се свързва с друг или с друга. При неблагоприятни аспекти имаме лесно скъсване и забрава на любовта и изживяванията с партньора, а при женитба следва и развод, особено когато аспектите са точни. С Уран. При съвпад и благоприятни аспекти налице са резки и бурни изяви на чувства, а в изкуството всякога съществува стремеж и подтик към новото и оригиналното. Това са хора, които имат голяма обич и привързаност към животните - котки, кучета, коне, птици, а също и към цветята. При неблагоприятни аспекти имаме капризност в отношението към любимия, а при точни аспекти се наблюдава скъсване с него и при женитба - развод. В изкуството тези личности проявяват стремеж към чудати изяви. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти имаме човек с много мили, топли и нежни чувства, готов за безкористна услуга, съчувствие и милосърдие, особено приятен и привлекателен. В изкуството (особено ако аспектите са точни), той притежава големи дарования.
към текста >>

8. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са подобни на кучетата, на котките.
Хората от състоянието Раджас употребяват повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето от тях са месоядни. Хората от състоянието Тамас са хора лакоми – ядат каквото им попадне. Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът им е присъщ. Те са подобни на кучетата, на котките. Ако не сте яли три дена и някой ви даде изкалян хляб, как трябва да постъпите? Ако се откажете да ядете хляба, вие сте от състоянието Сатва. Ако го изчистите и тогава го ядете, вие сте от състоянието Раджас. Ако го ядете изкалян, както ви го дадат, вие сте от състоянието Тамас. Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека.
към текста >>

9. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

– „Там, при тия котки?
Такъв беше! “ – и започна да плаче. След тази среща аз доизработих по портрета каквото трябваше да направя... И бях решила да го занеса на ръководството. През нощта сънувам сън, че държа портрета в ръка и казвам: „Ще го занеса вече.“ В този момент влиза Учителя, поздрави ме и рече: „Е, къде ще ме дадеш? “. – „У Михайлови, в стаята, където се събираме, Учителю“ – отговорих аз. – „Там, при тия котки? “ – попита Учителя. „Има един котарак, но казват, че и вие сте имали котка“ – отвърнах аз. Той нищо не каза и изчезна... Предадох портрета, всички го одобриха, никой не каза, че има нужда да го коригирам. Мина известно време и през пролетта се събрахме да празнува-ме у Михайлови – те имаха голям хол и в него бяхме около тридесет и няколко братя и сестри.
към текста >>

Аз тръгнах и отворих една врата, смятайки я за кухнята, и оттам изскочиха много котки.
„Има един котарак, но казват, че и вие сте имали котка“ – отвърнах аз. Той нищо не каза и изчезна... Предадох портрета, всички го одобриха, никой не каза, че има нужда да го коригирам. Мина известно време и през пролетта се събрахме да празнува-ме у Михайлови – те имаха голям хол и в него бяхме около тридесет и няколко братя и сестри. Някой ми каза да донеса от кухнята един стол. Аз тръгнах и отворих една врата, смятайки я за кухнята, и оттам изскочиха много котки. Веднага затворих вратата, но се уплаших. Тогава разбрах за какво е говорил Учителя в съня ми. Мина една година и брат Иван почина в трамвая – боледуваше от диабет. На сестрите Люба и Драга дадоха апартамент в квартал „Дружба“ – събиранията у тях се прекратиха или се правеха в много малък кръг. У тях ходехме за помените, които правеха на брат Иван.
към текста >>

10. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево.
Ходили сме по пътя за Рударци, но през гората. Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево. Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й цигулката, защото тя свиреше в Мърчаево. Сестра Търса много ни се радваше, като ходехме, и все казваше: „Идвайте, докато можете, че нали виждате как един по един си заминаваме." Сестра Търса и брат Пешо бяха рождени брат и сестра. През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към Рударци. Брат Пешо също дойде с нас, да ни придружи.
към текста >>

11. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.
Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща: - Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар." Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете. Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки. Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория. И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни. Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя. На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
към текста >>

12. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Приготвеното месо го изяждат котките.
На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
към текста >>

13. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

Приготвеното месо го изяждат котките.
На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взима месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата. Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква й на душата и разбира, че Учителя е с нея. Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен — си казва: „Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам".
към текста >>

14. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Движех се с котки на краката при пълна тишина.
Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." („Нашето място", стр. 16) „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате.
към текста >>

Ние се движехме с „котки".
Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно, като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки". Когато стигнахме фунията между Иречек u Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5- 6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки. Павел предложи да отиде до хижата и да доведе спасителите. Аз му казах, че трябва да вървим заедно надолу.
към текста >>

Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед.
си замина от този свят сестра Мария Маркова, моя много близка приятелка, и точно по това време я погребваха в с. Бояна. Когато стигнах до ръкавицата, вятърът я бухна още по-надолу. Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
към текста >>

Свалих котките и започнах да се катеря без тях.
Разбрах, че това беше работа на Мария - да ми се обади и казах: „Марио, стига си си играла с мен и задръж ръкавицата! " В това време вятърът се усили още повече, но ръкавицата остана на мястото си като закована. Взех ръкавицата, благодарих на Мария и бавно се върнах на пътеката и я дaдox на Албена, защото много скоро щеше дa й потрябва по въжето. Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното.
към текста >>

Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето.
Стигнахме началото на въжето и сложихме котките - температурата беше 27ъС, духаше северен вятър, фирновият сняг по върха се беше превърнал на лед. По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа. Кракът ми беше син от удара.
към текста >>

Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед.
Тя ме послуша и продължи с нас и към 16 часа и 30 минути бяхме в Боровец. На спирката при пощата дойде рейс за Пазарджик и Пловдив, Парашкева и Емилия се качиха, а ние се прибрахме с пикапи до София. На 19.03.1999 г., петък, пътувахме пак в група за Мусала. Времето беше слънчево и студено. Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние. На 21.03.1999 г.
към текста >>

Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха.
Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа през ношта и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час да се развидели добре и след 7 часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре.
към текста >>

Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене.
Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия.
към текста >>

Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол.
Отгоре се появи един турист, доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: „За това нещо се иска сила." Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се хлъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета с хубави твърди обувки.
към текста >>

Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си.
Скоро след това групата от Южния парк - Благой Митрев, Пена и др. тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след едни час тръгнахме с Емилия надолу. Предният ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държим за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих малко в кола. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб с главата надолу към езерото, а снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си „Господи, помогни ми!
към текста >>

След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу.
Помолих го да ми вземе раницата. Той я взе и я занесе в заслона. Емилия като видяла какво стана с мене и съм се изгубил в мъглата към езерото, си направила сметка, че и тя може да хвръкне пo същия начин, върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщи веднага на планинската спасителна служба да дойдат с траката да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мен от заслона Хималай дойдоха четирима души, сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на канапе срещу включения калорифер. Аз бях прекарал повече от 2 часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи. Групата от Георги, Благой Митрев, Пепа веднага тръгнаха надолу, за да могат да ме вземат от ПСС и да ме закарат в София.
към текста >>

15. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.
Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Дървените къщи на Изгрева Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там. Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен.
към текста >>

16. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изгражда се характер, който има голяма привързаност към животните (котки, кучета, коне, птици), а също и към цветята.
При точните добри аспекти имаме една дълбока, искрена връзка с първата любов; тя остава за цял живот, макар че по ред причини човек се свързва с друг или с друга. При лоши аспекти имаме лесно скъсване и забравяне на любовта и изживяното с партньора, а при женитба имаме и развод, особено когато аспектите са точни. ВЕНЕРА С УРАН. При съвпад и добри аспекти имаме резки и бурни изяви на чувствата - любовта. В изкуството всякога е налице стремеж и подтик към новото и оригиналното. Изгражда се характер, който има голяма привързаност към животните (котки, кучета, коне, птици), а също и към цветята. При лошите аспекти имаме капризност в отношенията с партньора, а при точните аспекти - скъсване с него, а след женитба - развод. В изкуството - стремеж към чудати изяви. И при лошите аспекти имаме любов към животните, но някак по-остра и капризна, често с промени. ВЕНЕРА С НЕПТУН. При съвпад и добри аспекти имаме човек с много мили,топли, нежни чувства, с готовност за безкористни услуги, съчувствие, милосърдие.
към текста >>

17. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Във Водолей при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек.
При по-елементарните и с лоши аспекти имаме рязко и неочаквано ликвидиране на чувствата, на любовта към обекта - любимия човек от противоположния пол. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти имаме обилие и богатство на чувствата към всички и най-вече към обекта от противоположния пол. При по- елементарните и с лоши аспекти имаме същите чувства, но само с външен ефект - неискрени, фалшиви и често пъти с един израз на презрение. В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти имаме задълбоченост и устой в чувствата. При по-елементарните и с лоши аспекти - повърхностност на тези чувства, липса на устои и стремеж към потъпкване и ликвидирането им. Във Водолей при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек. При по-елементарните и с лоши аспекти - подчертана капризност в изявата на чувствата и често, без никакви сериозни причини, скъсване, ликвидиране на любовта към човек от противоположния пол. В Риби при издигнатите и с добри аспекти имаме израз на меки, мили, нежни, по-възвишени чувства. При по- елементарните аспекти лъха един хлад в чувствата, един стремеж да се подхлъзне, да се измами в чувствата човек, който се обича. МАРС В Овен (собствен Зодиакален знак) при по-издигнатите и с добри аспекти ще се прояви по-пълното и цялостно влияние на Марс от неговата добра страна и сила в борбата му за справедливост и защита на слабите и онеправданите. При по- елементарните и с лоши аспекти подсилва жаждата за борба, грабеж и грубост.
към текста >>

18. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне.
Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича. Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната. Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията.
към текста >>

19. Кучешко царство. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Никога вече няма да те мъчим! — И котките няма да мъчим! — добави Дана.
Били са ме, мъчили са ме, но и добро .съм видял от тях! — Щом е тъй, откарайте ги при майка им! Деко и Дана се поклониха и излязоха. Позволиха им да се качат не количката. Те взеха и Шарка при себе си. Пазачите впрегнаха Черня, и той полетя с количката към къщата на децата. Деко прегърна Шарка и рече: — Жив да си ни, Шарченце! Ти ни спаси. Никога вече няма да те мъчим! — И котките няма да мъчим! — добави Дана. — И птичките. Че има и котешко царство, и птичи нар. Нали Шарко? — Ау-ау! — отвърна Шарко и близна Дана по нослето. Ран-Босилек
към текста >>

20. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

(Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт).
Младият египтянин В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит!" „А ти защо уби котката? ", запитал фараонът втория от обвиняемите.
към текста >>

21. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Обикаля от Салона до Виларовата фабрика, където на завоя на Дървенишкото шосе по време на мотоциклетната обиколка на София Ярко Комещик взимаше виража с коляно опряно в паветата и пращене на мотора, дето и на хора, и на гарги, и на котки им се преобръщаха сърцата! Сега застинала смърт! Митко Грива крачи в пълно безмълвие! Само да доближи в обиколката си прочутия вираж, от краката му с раздирателен крясък се разбягват подивяли котки.
Разказвал ми е след години композиторът Димитър Грива колко нереално е било. Разправяше го с усмивка. Млад, пълен с хумор, кипящ от енергия, опънат като тетива мъж! Бил е мобилизиран от някаква гражданска организация ли какво ли, за да се пази, доколкото може, терена на опустяла София. С някаква фуражка на главата. Някаква униформа. Обикаля от Салона до Виларовата фабрика, където на завоя на Дървенишкото шосе по време на мотоциклетната обиколка на София Ярко Комещик взимаше виража с коляно опряно в паветата и пращене на мотора, дето и на хора, и на гарги, и на котки им се преобръщаха сърцата! Сега застинала смърт! Митко Грива крачи в пълно безмълвие! Само да доближи в обиколката си прочутия вираж, от краката му с раздирателен крясък се разбягват подивяли котки. Поляната на Изгрева е като заспала снимка на стар фотоалбум. Сядаш в беседката и ... Никой няма да дойде да седне до теб! Ама никой! Даже в главата му не прозвучава, когато му идва времето, божествения като пролетен повей на вятъра извънземен валс: „Първият ден на пролетта Първият ден на любовта... Носи радост и живот...“ Да не говорим за плътният баритон на брат Симеонов: „... Вода за чаааай!...“ Мъртвило, което бавно се надига от връщащата се на Баучеровото дива природа! Учителят го няма. * * * Мърчаево е на хубаво място. Все на запад по Княжевското шосе, докато от ляво Витоша и от дясно Люлин започват да се заключват от двете страни на пътя, и стават все по-близки и по-високи, и направо притискат княжевската река. Те се събират на входа на Владайския проход, и ето че си сред дивите баири, склонове, височини и връхчета на шопското царство сякаш, че си на друга планета, а не само на двайсетина километра от столицата.
към текста >>

22. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие.
вечерта, с преместването на Изгрева те вече започваха в 5 ч. сутринта. Много приятели започнаха да си строят малки дървени къщички и се преселиха да живеят на Изгрева. Това име беше дадено на новото селище на Бялото Братство. Неговите обитатели живееха в отделни малки дървени къщички, които сами си построяваха. Моите родители живееха в Павлово, където имах хубава стая, но за да бъда близо до Учителя и да слушам беседите, се преместих на Изгрева. Спомням си, имаше една голяма, дълга 6-7 метра палатка, в която се настаних, но в лошо време всички кучета и котки се подслоняваха в нея и започваха бой, без да се интересуват от моето присъствие. Важното е, че бях на Изгрева, можех сутрин рано да посрещам изгрева на Слънцето с другите приятели, да посещавам школните лекции в 5 ч. сутринта и да живея в прекрасната атмосфера, която цареше там. Не всички ученици живееха на Изгрева и за тези от тях, които идваха от София, особено за сестрите, това беше голямо изпитание. Нямаше никакъв превоз и те сами в тъмни зори трябваше да прекосят гората и да бъдат навреме на лекции. Това беше подвиг, защото имаха един час път, който не беше съвсем безопасен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35989499092102