Търсене в текстове за 'Котки'

Само котки мяучеха.
Страшно е да преживееш една бомбардировка, но беше наистина ада. Ако тогава сте били в София, тя беше разрушена. Аз съм идвала през време на бомбардировките, за да си видя къщичката. То беше София плачевна картина. Къде балкон съборен, къде дрехи провиснали, къде това-онова. Само котки мяучеха. Идвах аз. Тогава през София да преминеш, то беше страшно нещо. Тогава си спомних за Рила 1939 г. Най-голямата ми радост беше, че бях с Учителя. Тогава дойдоха много чужденци.
към текста >>

6. 5. Бракът на Изгрева

Анка Тодорова Петрова

На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня.
Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът. Аз си признавам. По-рано ядях, а пък сега защо да ям. Не е полезно, пък е и скъпо. Да, сега не ям. На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня. Те не могат да работят. Да, това ми храни душата като нахраня някого беззащитен. Един път в седмицата им вземам, нахраня животните. Сега много бездомни животни има. Има и бездомни хора, но до там не съм стигнала.
към текста >>

7. 10. Паневритмия в Париж

Анина Бертоли

Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел.
Елзас било е германска провинция, сега е френска. И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това.
към текста >>

8. 14. Взаимопомощта

Анина Бертоли

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват.
Ама такъв живот тя е карала, такова разочарование видях, че като взех да чистя, да разтребвам, че се разболях. Както и да е, разболях се, не мога да ям, просто тъй ми се стегна стомаха, само овесени ядки слагам в една чашка, малко крем и това беше. Седях колко два месеца ли, колко ли беше на легло и понеже беше лято, бяха отворени вратите. Дойде една котка, комшийска, от къде такава една черна котка, само има едно пръстенче бяло на опашката и така с едно широко лице и аз бях я кръстила „Мужик“. Като виждах тая котка просто я приемах като най-скъпия приятел, като че ли ми идва на гости, сядаше на краката ми, аз лежах и седеше така около половин час и си отиваше. Но всеки ден в същия час идва и един ден както седеше на краката ми изведнъж измърка едно особено мър- мър-мър-мър и така легна на стомаха ми тъй се е свила и аз я оставих тъй, почувствах нещо, знам че котките са магнетични и лекуват. Седя така доста време, половин час и си отиде и хапнах, не ме боли вече стомаха. А, помислих си, не ме боли вече стомаха. Ах, котката ми е взела болестта. Ах, казвам, въобразявам си. Но котката вече не идва.
към текста >>

9. 122. ЗАДАЧА ОТ ДУХОВНАТА ГРУПА

ТОМ 9

А те всичките бяха с „котки" и с приспособления срещу затъване гдето се слагат на краката като мрежи, да не затъваш като стъпваш.
Сега ние се отделихме нали, Учителят говори, как ще се приближим да го подслушваме. Аз специално знам, че бяхме по-далече, пък ако някой е бил наблизо може да е чул, но аз не съм била наблизо. И поприказваха те с Учителя. Той питаше, интересуваше се как сме изкарали, какво е било. Учителят каза, че понеже нямаме съответния екип не можем да продължим пътя. А те всичките бяха с „котки" и с приспособления срещу затъване гдето се слагат на краката като мрежи, да не затъваш като стъпваш. Те всичките бяха така екипирани и петимата. Те върнаха конете още като видяха, че ние сме живи и здрави. Аз мисля, че те бяха с коне, да не би да трябва да ни връщат премръзнали. Поне аз така си помислих, защото те веднага върнаха конете и видяха ни всичките разположени и весели, даже им предложихме да ги черпим чай, предложихме им, защото те ни бяха вече гости. А те не бяха уморени, нито гладни сигурно и ние казахме, че ще се връщаме, нали, щото колата щеше да дойде да ни вземе по-късно вечерта.
към текста >>

10. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат.
Няма нужда да се разправяме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия.
към текста >>

11. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън.
Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е? Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат мозъка и остават празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го настрана, пуснете го в пещта и като се обърне на вар, замажете къщата. Една жена уморила един мъж, втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството.
към текста >>

12. 7. НАСТАВЛЕНИЯ

ТОМ 12

Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят.
Това ще си дойде само по себе си, не се грижете за него. Ако виждате една свещ и започнете да разсъждавате как тя свети, кога по-добре и т.н., полза няма да имате. Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползувайте от нея. От вас се иска само стремеж за послушание на Бога на всичката пълнота. За този Господ, за Когото говоря, Той ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое цвете, Той ви знае вече намеренията. Всичко е известно на Бога. Като пиете малко вода, чрез нея Той знае каква е вашата вътрешност.
към текста >>

Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях.
Оставете настрана разсъжденията, а драснете клечка кибрит, запалете свещта и се ползувайте от нея. От вас се иска само стремеж за послушание на Бога на всичката пълнота. За този Господ, за Когото говоря, Той ви вижда, защото има милиони очи и уши. Той ви вижда чрез котките, чрез мухите, вижда ви като ви гонят. Господ вижда всичко, защото има много тайни места, през които наблюдава. Господ не е нито в котките, нито в мухите, но вижда чрез тях. Като ви види, че минавате пред някоя круша, гледате някое цвете, Той ви знае вече намеренията. Всичко е известно на Бога. Като пиете малко вода, чрез нея Той знае каква е вашата вътрешност. Най-важните, необходими за вас неща са следните: послушание и внимание. Какво значи послушание?
към текста >>

13. 33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА

Магдалина Стефанова Григорова

ТОМ 13

33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си.
33. КОТКИТЕ НА ИЗГРЕВА Сестра Ганка Бончева ми разказа следния случай: В салона на Изгрева, първия ред в полукръг пред катедрата винаги се заемал от старите братя и сестри, които са имали и възглавнички върху столовете си. Дори и да отсъства някой, мястото му стои празно и никой няма право да седне на него. Веднъж на беседа влиза в салона котката на Учителя и присъстващите започват упорито да я гонят. Обаче Учителят им казал: „Недейте да я пъдите, тя ми каза, че една сестра от града няма да дойде, затова иска да седне на нейното място." Котката се качва върху меката възглавничка на стола, свива се удобно на кравайче и спокойно си стояла до края на беседата. Другият случай е, когато котката държала в устата си жива мишка и я разхождала около Салона. В това време сестра Ганка решила да вземе мишката от устата на котката и да я освободи.
към текста >>

14. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Иван Толев

ТОМ 15

Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат.
Кой е начинът, за да се превърна Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едноплеменни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия", щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най- сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo", какъвто живописен пример даде, между другото и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна Балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в Европейската война и с последния итало-югославски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращат. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes"! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а на първо място, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между всички славяни на почвата на божествена та бекористна л/обов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужава да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бяло море до южното Бяло море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъствува, като начатък на Божието посланичество, изпитанията на което са вече към своя край, е предопределено да играе ръководна роля в прогреса на човечеството.
към текста >>

15. 1931 година

ТОМ 16

Отивам да легна да спя, но гледам: в леглото ми - умрели котки, кучета мъртви, най-разнообразни животни.
Вали слабо от време на време снежец. Но земята е замръзнала, та лесно се пътува сега из пътищата. Следобед в 3 ч отидох при Еленка. Свирихме, пяхме, четохме, говорихме до 11 ч. Дойдох си и легнах, но веднага сънувах сън: че мръкнало се и аз трябва да легна да спя, но така че уж леглото, в което ще спя, скоро не съм спал в него. Отивам да легна да спя, но гледам: в леглото ми - умрели котки, кучета мъртви, най-разнообразни животни. Дето има в стаята закачени върви със сушени гъби и магданоз, то всяка гъбка и снопче магданоз е било котенце и всяко коте, едно вече се сплуло, а друго още му седи кожата, но така, всички са мърши. Аз се чудя как в такава стая ще спя. Но си представям, че мога да я изчистя, но ако се не измаже, то в такава стая е невъзможно да се спи. Събудих се. То тоя сън бе за 3 ^ 4 минути.
към текста >>

16. 45. Разговор за прераждането и др.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Котките много скоро се прераждат.
45. Разговор за прераждането и др. Котките много скоро се прераждат. Душите не са различни, които се раждат. Всичките човешки души са 60 000 000 000 (60 милиарда). За 1000 години едно обращение става, всичките души дохождат. Тук, на Земята, се изправят всичките погрешки, тук са видими и се поправят. В умствения и астралния свят не могат.
към текста >>

17. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

ТОМ 17

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263 Книжнина: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения, които заслужават да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I.
към текста >>

18. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било нужно.
На тази тяхна природа се дължи обстоятелството, че близките им понякога просто не могат да ги разберат и да проникнат в психиката им. Сами по себе си те са умни, хитри, досетливи и схватливи. Външно лесно се приспособяват - като водата, която приема формата на съда, в който е налята. Но вътрешно те са упорити и си знаят своето. Пак като водата - излезе ли от съда, тя започва да се лее свободно, следвайки своето естество и наклона на терена. Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било нужно. В най-добрия случай родените под Рак са хора религиозни, въздържани и благонравни – и туй укрепва нравствено тия иначе приспособими, податливи на влияние и внушение натури. Наблюденията показват, че макар способни и паметливи, родените под Рак са повечето възпроизвеждащи, отколкото творчески производителни натури. Те умеят добре да асимилират чуждото и да го възпроизвеждат. Всред тях често се срещат писатели-белетристи и то доста плодовити, актьори, певци, музиканти виртуози - добри изпълнители, но не и творци. Болестите, на които са изложени родените под Рак са следните - белодробни и стомашни разстройства, рак, ревматизъм и ишиас.
към текста >>

19. 7.2. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА

ТОМ 19

Имаме също човек, които има голяма привързаност към животните - котки, кучета, коне, а също и към цветята.
Тя остава за цял живот, макар че по ред причини човек се свързва с друг или друга. При лошите аспекти имаме лесно скъсване и забравяне на любовта и изживяното с партньора. А при женитба имаме и развод, особено, когато аспектите са точни. ВЕНЕРА - УРАН При съвпад и добрите аспекти имаме резки и бурни изяви на чувствата – любовта. В изкуството всякога имаме стремежа и подтика към новото, оригиналното. Имаме също човек, които има голяма привързаност към животните - котки, кучета, коне, а също и към цветята. При лошите аспекти имаме капризност е отношенията с партньора, а при точните аспекти скъсване с него и развод при женитбата. В изкуството стремежа към чудати изяви. И при тях имаме любов към животните, но някак е по-остра и капризна, често с промени. ВЕНЕРА - НЕПТУН При сьвпад и добри аспекти имаме човек с много мили, топли, нежни чувства. Готовност за безкористни услуги и привлекателни.
към текста >>

20. 20.4. ВЕНЕРА

ТОМ 19

Във Водолей - При издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек.
При по-елементарните и с лоши аспекти имаме рязко и неочаквано ликвидиране на чувствата - любовта към обекта, любимия човек от противоположния пол. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме обилие и богатство на чувствата към всички и най-вече към обекта от противоположния пол. При по-елементарните и с лоши аспекти имаме сьщите чувства, но са само с външен ефект - неискрени, фалшиви и често пьти с един израз на презрение. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме една задълбоченост и устои на чувствата. При по-елементарните и с лоши аспекги - повърхностност на тези чувства, липса на устои и стремеж към потъпкване и ликвидирането им. Във Водолей - При издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек. При по-елементарните и слоши аспекти - подчертана капризност в изявата на чувствата и често без някаква сериозна причина, скъсване ликвидиране на любовта към човека от противоположния пол. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме израз на меките, мили, нежни, на по- високо равнище чувства. При по-елементарните и с лоши аспекти, лъха един хлад в чувствата, един стремеж да се хлъзне, да измами с чувствата човека, който се обича.
към текста >>

21. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели.
Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния).
към текста >>

22. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

ТОМ 20

Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
към текста >>

23. (21) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.I.1939 г.

ТОМ 20

Но което мишките кроят, котките го развалят.
Един много «важен», който претендира да знае, че на 25.I. н.г. Кьосето ще отива в Париж като шеф на легацията, бил в голямо недоумение само от тия ходове, които Вий сте им «погаждали», като сте турили военен (Недев) за министър, че не стигнало това, ами за директор сте турили офицер пък! Това било съвсем вън от всякакви очаквания, още повече, когато Стойчо бил обещал на Карагьозов 101 % на 100, че той - и никой друг - ще бъде на Нова година директор на полицията! Не можели да разберат кой Ви подучвал да им сервирате такива изненади... А също и какво сте им крояли. Във всеки случай, смутени са и в безсилието си правят «проекти» - патриотични, разбира се. Но което мишките кроят, котките го развалят. Здраве да е и Бог да Ви пази! 8.I.1939 г. [подпис: ] Любомир Лулчев
към текста >>

24. 17. ОПОМНЯНЕ ТРЯБВА (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

През няколко села даже разкарват крави, за да станело добиче „от порода”; също тъй търсят за овците - овен, за конете... Та даже за кучета и котки - всички, които разбират, днес искат да бъдат „породисти”... Само човек се развъжда наглед как да е.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) Когато сеят жито, требят го най-напред - чистят го и отвяват - да няма боклук, чужди примеси - никой не иска къклица, плевели и бурени. Когато потрябва да се развъждат телета, търси се породист бик. През няколко села даже разкарват крави, за да станело добиче „от порода”; също тъй търсят за овците - овен, за конете... Та даже за кучета и котки - всички, които разбират, днес искат да бъдат „породисти”... Само човек се развъжда наглед как да е. Днес, като събират момък и мома, най-малко мислят за „добичето”, което ще се роди (добиче не значи животното иде от „добива” - придобива, затуй употребяваме тая дума). Всички други съображения са налице - но за това даже и не се мисли - и даже ако се мисли, то е само как да се премахне детето още като е малко... защо? Едни не щат деца, защото щели да си развалят „фасона” или „линията на тялото” - това са цивилизовани престъпници, кокони, за които и най-строгото наказание ще е малко - такива или да се не женят, или да се скопяват и да се поместват в домовете за удоволствия - за да ги знае целия свят какъв им е идеалът. Други са болни - и не трябва да раждат - такива е по-добре и да се не женят. Трети са здрави и обичат деца, ама няма как да ги изхранват.
към текста >>

25. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен.
Сълзи бликнаха от очите ми, Да, Мощният, Силният винаги бди над нас, малките човечета, да израстем и станем разумни души. Преоблякох се и продължих към Мусала по въжето. Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе. Наредиха ми да занеса целия си багаж на върха, а не както обикновено го оставях в Заслона. Това ми даде допълнителни трудности при изкачването. Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен. Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото. Вятърът се усили и стана студено. На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах.
към текста >>

Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото.
Преоблякох се и продължих към Мусала по въжето. Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе. Наредиха ми да занеса целия си багаж на върха, а не както обикновено го оставях в Заслона. Това ми даде допълнителни трудности при изкачването. Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен. Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото. Вятърът се усили и стана студено. На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.” Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата.
към текста >>

Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих.
Промените стават толкова бързо, че даже и най- съвършеният човешки апарат на Земята, даден му като дар - очите, мъчно ги отбелязват. Това е едно бързо полюшкващо се силово движение на светлината. Яви се Венера - Любовта, която подготвя пътя за идването на великия Божий служител - Слънцето - носител на всичките блага в живота. Малките звезди една по една се загубиха и останаха по-големите - Луната и Венера. След 5 часа и 30 минути тръгнах за върха. Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята.
към текста >>

Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката.
Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително. Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката. Аз реших, че по-практично и бързо ще е да я сваля през обувките, понеже бяха доста широки крачолите. Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха.
към текста >>

След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме.
Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах. След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме. След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десятки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша.
към текста >>

След третия влек ми казаха да сваля котките.
Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах. След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме. След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десятки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша. Не усетих кога стигнах в Боровец.
към текста >>

Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня.
От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща.
към текста >>

26. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

А как гонеше котките и кокошките!
” Белчо живя много години - 15, мисля. Остаря накрая, студено му беше и седеше все в кухнята ни до печката. А то - и кухня, и стая, и всичко. Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго.
към текста >>

27. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ.
Значи тя притежава много силен борчески дух, дълбока всеобхватна душа, изпълнена с милосърдие, активен неизчерпаем ум, напълно хармоничен годен да разбира и прилага Волята Божия и.силна воля за проявяване на доброто и любовта в живота й. Съществуват и три ретроградни планети: Юпитер ретрограден, Нептун ретрограден и Плутон ретрограден. Те сочат, че майка ми ще развие със закъснение своите духовни качества, след 30-годишната си възраст, и тя умело ще ги скрива от околните и ще минава за най-проста, обикновена жена. Тези три планети ще намалят силата на проявлението си наполовина, което е много важно, особено за Плутон, който има доста отрицателни аспекти и почти няма да я засягат. Първо тя проявява силната си връзка с Бялото Братство, която я носи още от християнската епоха. След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ. Плутон ретрограден е господарят на хороскопа, и с доста отрицателни аспекти, но силно омекотени, което говори за многото отклонения, които е правила като царица в развитието си. След заминаването на баща ми в 1976 г. тя промени изцяло живота си, като прояви напълно Божествената любов и повечето време прекарваше излъчена в другия свят, унесена във въображението си и постоянната си връзка със съществата от другия свят, като постоянно записваше разговорите си с тях. На зенита МС на хороскопа на майка ми е знакът на Слънцето, Лъва, което говори за голямата светлина, с която се озарява нейното свръхсъзнание. В този царски знак родената няма никакви планети, което говори, че в миналите си инкарнации тя е ликвидирала всичките си карми, свързани с нейните прераждания и не идва на земята да плаща от този период с Лъв на Асцендента, а идва като окултен ученик със зодиакален знак Скорпион на Асцендента сега с голямо благородство и мисъл към всички хора, да им помага поне мислено.
към текста >>

28. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя

И двете обичаха котките.
И си живееха заедно. Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си. А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна.
към текста >>

И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки.
Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си. А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна. А там гамените от квартала им си криели наркотика.
към текста >>

И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки.
А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна. А там гамените от квартала им си криели наркотика. И в тъмното не са я разпознали, мислейки, че краде дрогата им, един я удря с желязо в главата.
към текста >>

29. Лекуване на хора - Мария Шопова,София Шопова

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.Приготвеното месо го изяждат котките.
Много и тежи,че трябва да купува и готви месо на мъжа си. На един Великден решава за последен път да сготви и да каже на съпруга си да я освободи от това задължение. Купува най-скъпото месо и казва желанието си. Той отговаря: „Добре, аз ще си сготвя". Взема месото, прави пълнежи, подготвя една тава и казва, че като се върне ще го опече. В работата му става лошо, получава дизентерия и три дни лежи в болницата.Приготвеното месо го изяждат котките. Мария благодари в душата си за случилото се и отива на Витоша към местността Присоите. Към средата на пътя започва да и ухае един особен, силен аромат, който я придружава дълго време. Вдъхновява се, започва да пее братски песни, олеква и на душата и разбира, че Учителя е с нея.Скоро присъствието и аромата изчезват. Тъй като е Тома неверен - си казва: "Учителю, покажи ми, че наистина ти си бил с мене, тъй като не те виждам." На Присоите Иван Антонов казва на групата от приятели, които са около него: „Сега ще дойде една душа, която Учителя я придружава по пътя." Мария пристига при тях и всички я поглеждат и ахват. Тя се смущава и сяда до Влад Пашов.
към текста >>

30. 3. Задачи и правила в планината

Движех се с котки на краката при пълна тишина, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар.
Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." /"Нашето място", с 16/ „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се пресекват/подкосяват/, не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да покажете, че сте добър турист.
към текста >>

31. 15. На екскурзия при Слънце квадрат Уран

Ние се движехме с „котки".
Стигнахме до края на въжето, но беше невъзможно да се пуснем от него. Вятърът беше толкова силен, че като лист можеше да ни отнесе. Помолихме се и тръгнахме обратно като се държахме здраво за въжето. Взехме раниците от заслона и продължихме надолу. Стълбовете бяха затрупани от снега, който беше замръзнал. Ние се движехме с „котки". Когато стигнахме фунията между Иречек и Палеца, вятърът се усили много и започна да духа на вълни. Легнахме на земята и започнахме да пълзим. Духна много силен вятър, повдигна ме и ме хвърли на 5-6 метра върху някакъв камък, от което се получи разтягане на сухожилието и рана с болки. Павел предложи да отиде до хижата и да доведе спасителите. Аз му казах, че трябва да вървим заедно надолу.
към текста >>

32. 2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата.
И животните лъжат. Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността.
към текста >>

Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях.
Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене.
към текста >>

Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си.
Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие - в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект, доброто има свой обект; интелигентността има свойобект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението. За да дойде любовта в човека, първо той трябва да обикне истината и да се стреми към нея.
към текста >>

33. II. ЗАЩО ЛЕТЯХ ОТ МУСАЛА КЪМ ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО С ГЛАВАТА НАДОЛУ

Светозар Няголов

ТОМ 23

Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха.
Лошото беше, че тези бърборковци от Стара Загора говориха до един часа посред нощ и аз не можах да спя. Сутринта по време на изгрева на Слънцето имаше мъгла със снеговалеж и студен северен вятър. Ние изчакахме повече от един час, да се развидели добре, и след седем часа тръгнахме нагоре. Пред нас вървяха две групи от по няколко души, които скоро се изгубиха в мъглата. Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре.
към текста >>

Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене.
Ние вървяхме бавно и стигнахме последните три кола на въжето, където снегът беше замръзнал. Аз си сложих малките котки, но те почти не държаха. Емилия се плъзна и спря на един кол. Отгоре се появи един турист доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: «За това нещо се иска сила.» Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се плъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия.
към текста >>

Тогава той каза: «За това нещо се иска сила.» Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол.
Отгоре се появи един турист доктор, който носеше въже за спускане и го закачи за последния кол. По него се спусна неговата приятелка, която помогна на Емилия да се изправи на крака до кола и тя започна отново да се качва нагоре. Докторът слезе с котките надолу към Емилия, като откачи отгоре въжето и го закачи при мене. Взе раницата на Емилия, завърза я за въжето и ме накара да я изтегля нагоре. Раницата беше много тежка и аз не можах да я изтегля. Тогава той каза: «За това нещо се иска сила.» Взе раницата й, подхвърли я нагоре и вървеше с котките след нея, като я постави на равното при най-горния кол. Емилия се помъчи да тръгне нагоре, но отново се плъзна надолу. Аз направих големи усилия, като закантвах обувките и успях да се изкача горе и седнах на раницата на Емилия. Много ми се отрази това, че не бях спал цяла нощ. Докторът слезе надолу с приятелката си. В това време отдолу дойдоха двама младежи с четири момичета, с хубави твърди обувки.
към текста >>

Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държиш за него с ръцете си.
Влезнахме в метеорологичната станция и закусихме. Скоро след това групата от Южния парк Благой Митрев, Пепа и др., тръгнаха надолу. Ние изчакахме малко да поутихне вятърът и след един час тръгнахме с Емилия надолу. Предния ден Жоро беше направил стъпки с права лопата, но сега нямаше помен от тях. Вятърът и снегът ги бяха напълно заличили. Бях си сложил малките котки да слизам, но те не държаха никак, а и въжето беше цялото в скреж и лед и не можеше да се държиш за него с ръцете си. От втория до третия кол се плъзнах и левият ми крак отиде над долното въже, като го ударих в кола малко. Свалих крака си от въжето и като се държах за въжето, продължих да слизам. Хлъзнах се, изпуснах въжето и полетях с голяма скорост на гръб, с главата надолу, към езерото и снегът свиреше покрай ушите ми. Тялото ми беше потънало цялото в снега. Казах си: «Господи, помогни ми!
към текста >>

След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу.
Той я взе и я занесе в заслона. Емилия, като видяла какво стана с мене и съм се загубил в мъглата към езерото, си направила сметката, че и тя може да хвръкне по същия начин. Върнала се обратно в метеорологичната станция и съобщила на Жоро за случая. Той й казал да извика Митко от атомната станция, да слезе при мене. Жоро съобщил веднага на планинската спасителна служба (ПСС), да дойдат с рактрака да ме вземат и закарат в Боровец. След това дава своите котки на Емилия да слезе безпрепятствено надолу. При мене от заслона «Хималаи» дойдоха четирима души. Сложиха ме на шейна и ме издърпаха до вратата на заслона. Вдигнаха ме, вкараха ме вътре в заслона и ме сложиха да легна на дървеното канапе срещу включения калорифер. Аз бях прекарал повече от два часа в снега и дрехите ми бяха напълно мокри. Преоблякоха ми мокрите дрехи и чорапи.
към текста >>

34. 1.3. Стефан Томов и Учителят

ТОМ 24

В "Изгревът" са описани десетки случаи, когато душите на умрели лицавлизат в някои домашни животни - котки, кучета, петли, крави.
Тези случаи са описани в "Изгревът". И всеки можеда си ги намери. Те не са обикновени случаи за потвърждение на прераждането,но са случаи за разрешаването на личната им карма. И животът на преродените еоще по-драматичен. 6.3. За преселение на душите в точка 3. В "Изгревът" са описани десетки случаи, когато душите на умрели лицавлизат в някои домашни животни - котки, кучета, петли, крави. И Учителят Дъновги насочва и им разрешава кармата с временното им пребиваване в даденаживотинска форма. Тези случаи не са измислени, а зад тях стоят живи души иличности. А г-н Стефан Томов отхвърля това? А защо? Поради незнание ли?
към текста >>

35. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 25

"Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците.
"Ти беше шивач и аз ти помагах, (леля беше левичарка). Ти работеше с лявата ръка, с едни големи ножици, шиехме, бяхме шивачи." Запитахме Учителя и Той каза: "Верно е, той е бил в Италия няколко живота." Втори куриоз с него. Минава един възрастен такъв като циганин, който просеше. Той като го видя извика го в къщи в Бургас и каза на мама: "Дай му да яде, той ми беше лодкар в Италия." Да, куриозни неща. Той говореше: "В Италия има портокали, има мандарини, има лимони, има маслини." Туй беше по време на войната, когато нямаше нито лимони, нито портокали, но това са спомени от неговите прераждания. "Аз, казваше той, бях доктор Мандаринов." И беше интересно, когато след погрома дойдоха италианците, бяха в Бургас, войска италианска беше окупационна, той казваше: "Италианците ядат жаби, ядат котки." Ходеше да събира жаби и да ги носи на италианците. Значи е бил тогава 3-4 годишен. Веднъж даже, те си отидоха в 1919 г., той е бил на 4 години. Липсва от къщи и никой не знае къде е. Тъй 3-4 часа, в голяма тревога бяхме. Връща се тате от работа: "Къде е Матей?
към текста >>

36. 13. Ученикът и котката на Учителя

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките.
Случаят е интересен, построен е със скромни средства и звучи премного живо. Изисква се смелост от наша страна, за да се приближим до примера, без да засегнем личността на ученика. Опасно е да не изпаднем в ролята на учител. Ако някой би се оскърбил, тутакси ние ще добавим - примерът е за всички и строгата принципност ни предпазва от подобни намерения. Учителят никога не засягаше отделната личност, Той беше непоклатим в принципността. Тази котка според думите на Учителя, които се казват за нея е от необикновените, защото тя бе успяла да се приближи при необикновения Човек - Учител, който говори нещо ново, проповядва ново учение, което в незнаен миг докосва и съзнанието на котката, ако може да се говори изобщо за съзнание у котките. От всичко личи, че Учителят се е занимавал с нея за нейните походи, непременно наситени с насилнически елемент. Тогава вероятно е настъпил и възпитателния момент, наравно с човека, Учителят е възпитавал и котката. По някакъв начин котката разбира, че трябва да се откаже от атавистическите си навици като приеме новото учение. Всичко казано до тук е наш увод. Ето какво разказва Учителят: “Когато котката мяучи, аз зная какво иска.
към текста >>

как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките.
Ония, които имат котешко съзнание, могат да изискват да им се поднесе храната на готово, без да са вложили известен труд за нея - и в човешкия свят има хора, които живеят по този начин, но когато речем да пренесем случая върху живота на ученика, цялата ситуация се променя. Човек може да изкълве учението, кора до кора да знае Писанието, може цял живот да е живял при нозете на Учителя си, но ако съзнанието му стигне до това на котката, до нейното желание да бъде хранена от Него, това говори, че учението не е разбрано, а образа на Учителя му е останал далечен и чужд. Да стои ученикът близо до Учителя със съзнанието на котка, не е нищо друго, а губене на време. Това стоене нищо не го ползува. Всичките възможности за развитие са загубени - въртял се е на пръстите, мъркал и спал и накрая казва: Господарю, храни ме; приех новото учение, научи ме сега, какво да правя, т. е. как да се моля, как да уча, как да любя, как да решавам задачите си, как да се пазя от страданията - любими въпроси на мързеливите ученици от рода на котките. Котката чака отговор от Великия Човек. Той е толкова заможен, добър, любвеобилен, щедър, търпелив...Колко трябва на една котка! Учителят отговаря: “Ти си възприела новото учение отчасти. Не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляба и сиренето, ти трябва да хващаш мишките и плъховете да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти и тогава да ги пуснеш далеч от къщата." - втората част на примера.
към текста >>

37. 12. Последните записки на Буча Бехар

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Забравих котките, беше заледено.
Въпреки това отидохме, ако не беше тя, нямаше да ида, но тя толкова изжадняла беше за планина. Отидохме. Първия сняг, не беше много студено и стигнахме до нед езерата. Тя бързаше за рейса - беше една чудесна, снежна екскурзия - бяло и чисто. 30.I.1977 г., неделя Времето се изясни. Отидох на Витоша. Забравих котките, беше заледено. С голяма мъка отидохме до поч. ст., върнахме се през гората. 12 ч. си бяхме в къщи. Всичките мускули ме боляха.
към текста >>

38. 3.8. Назначиха жена да ги ръководи

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

И така както ходеше, така както беше облечена, имаше цяло стадо котки в нейния дом, които миришеха много лошо.
И те са много-много хубави спомени! Така, че онова, което казах се изпълни. И спомням си, тя беше един много властен ръководител. Никой не беше съгласен с нея. Тя беше една от сестрите Михайлови. И така както ходеше, така както беше облечена, имаше цяло стадо котки в нейния дом, които миришеха много лошо. Опитваха се да се събират там някой хора, за да четат беседи, но след това се разочароваха и напускаха. Бягаха от миризмата на котките. И сега, всичко, което се предприемаше по онези години от това ръководство, всичко се проваляше, защото всички пречеха. Пример: беше им разрешено от официалните власти, от официалните власти им беше позволено да организират Паневритмията на Рила. Но, трябваше някой да отговаря, но никой не искаше да отговаря, защото всички бяха безотговорни и всеки искаше да бъде ръководител, и всеки искаше да командва!
към текста >>

Бягаха от миризмата на котките.
И спомням си, тя беше един много властен ръководител. Никой не беше съгласен с нея. Тя беше една от сестрите Михайлови. И така както ходеше, така както беше облечена, имаше цяло стадо котки в нейния дом, които миришеха много лошо. Опитваха се да се събират там някой хора, за да четат беседи, но след това се разочароваха и напускаха. Бягаха от миризмата на котките. И сега, всичко, което се предприемаше по онези години от това ръководство, всичко се проваляше, защото всички пречеха. Пример: беше им разрешено от официалните власти, от официалните власти им беше позволено да организират Паневритмията на Рила. Но, трябваше някой да отговаря, но никой не искаше да отговаря, защото всички бяха безотговорни и всеки искаше да бъде ръководител, и всеки искаше да командва! И властите като видяха това нещо, че няма човек, който да застане и да отговаря, и че всеки си прави каквото си иска, затвориха Рила, и закриха Рила. Та Рила, чрез държавно разрешение на комунистическата власт просъществува две години.
към текста >>

39. 12. Котаракът Мачо. 12.1. Разиграването от един котарак

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

" Казвам: „Това, че котките там не се казваха котки, а се казваха мачки.
Напротив, аз съм много мек човек отвътре, и съм много хрисим при това, но като гледам как този котарак тука разиграва всички, и прави разни комедии и трагедии, идва ми да го махна още сега, че да изчезне както той, така и режисьора му, който чрез него му подава различни роли да ни разиграва! " Тя ме поглежда, разбира какво искам да кажа и прибавя: „В този дом всеки си има своята служба. И този котарак си има своята служба." - „Ще видя аз неговата служба, докъде аз мога да го изтърпя." И казвам: „Ти знаеш ли, аз там, където съм отглеждан, ние хващахме тези малки котараци за опашките, и като ги завъртявахме няколко пъти около себе си, и ги изпращахме на 10-20 метра от нас. Ами ти знаеш ли, там, където аз бях, имаше един такъв израз: „Ще те хвана за опашката, и ще те тепам като маче у дирек! " Мария казва: „Какво значи това? " Казвам: „Това, че котките там не се казваха котки, а се казваха мачки. А котаракът не се казва котарак, а се казва мачок. А малките не се казват котета, а се казват мачета. Та, ще го хванем за опашката, и че го тепам у дирек! " А дирек значи стълб. Това беше едно много голямо предупреждение, когато се карахме децата помежду си и се заплашвахме един другиго.
към текста >>

40. 12.8. Писаната мацана на капандурата

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците.
12.8. ПИСАНАТА МАЦАНА НА КАПАНДУРАТА Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка.
към текста >>

41. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Борис Николов

ТОМ 32

У котките ухото им е много остро горе.
Значи животните и растенията не са така прости, разбират химия, владеят науки. Човек не може да измисли такива бои, каквито са краските по крилата на пеперудите, и в перата на птиците. Онези краски са по-трайни. Човек стои от тях по-високо в това отношение, че в него има много възможности. Учителят погледна котката, която минаваше покрай нас и каза: „Тази душа е изостанала, трябва да побърза. У котките ухото им е много остро горе. Това показва, че у нея има някои низши елементи. Една котка хвана птичка и я изяде. Казах й: „Защо изяде птичката? ” Тя каза: „За това не говори сега.” Като дойде котка в един дом, домът прогресира. Здравословна е котката.
към текста >>

42. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Има любов общо към животните, към любими животни, като кучета, котки, птици.
Роденият обича да критикува, има голяма интелигентност и лекота в израза. Меркурий в Стрелец е в силно положение, и му дава благородна душа с религиозни и философски тежнения. Роденият презира ограниченията на обществените условности, навред, където те ограничават свободата на мисълта и словото без да влиза в противоречие с доброто възпитание и добрите нрави. Ограничава се в рамките на закона и обществения ред, поради това хората с такъв Меркурий са много уважавани в обществото. Има склонност към пътуване с цел да се наслаждава на природата и опознаване на чужди народи и местности. Има любов общо към животните, към любими животни, като кучета, котки, птици. (Меркурий в перихелий паралел, точен съвпад Юпитер в перихелий). Това е един от най-добрите показатели за успех в живота. Дава весел характер, оптимистичен, способен да гледа на добрата страна на нещата ида не пада духом в часове на несполука. Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло размишление. Роденият не взима никога прибързани решения, но изисква време да размисли и щом стигне до известно заключение, то е неотменимо.
към текста >>

43. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

Тя обичаше много животните и се грижеше за кучета, котки и птиците в двора й.
В човешката правда (Сатурн), която почти не съществува на Земята, да прояви мъдрост и разбиране, да бъде глуха и сляпа за погрешките на хората около нея. Божествената мъдрост -Уран със северен латитюд, е изявена на Земята от Учителя Беинса Дуно да й помогне да научи принципите и законите, които управляват космичният живот в това число и човешкия. Другата половина от планетите са със южен латитюд: Меркурий, Венера, Марс и Нептун. В Меркурий природния ум да влее част от Божията любов. Да замести човешката и ангелска любов, изразена чрез Венера с безкористната платонична Божествена любов към хората и всички същества по Земята. Тя обичаше много животните и се грижеше за кучета, котки и птиците в двора й. В силата Божия изразена чрез планетата Марс да внесе Божествената любов и никога да не си служи повече с насилия. А Божията любов - Нептун с южен латитюд да изпълни цялото й същество и във всяка душа тя да вижда Божествената искоа - Бога. който обитава в нея. (Слънце в перихелий съвпад Луна в перихелий, точен съвпад Венера, квадратУран, паралел Луна и Венера, квадрат Хирон.) Слънцето в перихелий в първи рожден дом, показва добра жизненост и телесно устройство през детския й период. Слънцето увеличава жизнеността и способността за асимилация.
към текста >>

44. 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета

II. В колибата на Христов

II. В колибата на Христов

И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате просо!
- Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества. Андрей го слушаше, гледаше и мислеше с цялото си същество върху всичко какво му казваше, и най-различни мисли нахлуваха и изпълваха съзнанието му. И понеже Андрей по природа във всичко търсеше отрицанието, искаше винаги да възразява, затова от безбройните мисли, даде да се появи тъкмо тази, която най-много му допадаше: - Да но има хора, които гладуват, а Вие храните котките и кучетата с хляб и кашкавал, а на птичките специално купувате просо! - Давам им, храня ги, грижа се за тях, защото са дошли и искат това от мене. Всеки, който и да е той, който е гладен - ще го нахраня! Андрей насмалко щеше да каже: „Ето, аз съм дошъл! ”, но се спря. Разбира се, Христов хвана мисълта му и отговори: - И ти ще получиш това, което ти е необходимо, и ти вече го получаваш.
към текста >>

45. 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си

Не можех да гледам като колят животни, не можех да мъча котки и кучета!
Но всичко правех някак насила, само за да бъда с тях и да не им преча. Всичките ми другари псуваха, само аз не псувах. Имаше нещо в мен, което ме спираше, може би защото мислех, че това е много гнусно, много по-нечисто от кражбите и всички пакости, които правехме. Аз също бях много милостив. Когато се сбивах с някое дете, то като почне да плаче и аз заплаквах, извинявах му се, дори го молех и то да ме удари няколко пъти, без аз да се защищавам. Не можех да гледам като колят животни, не можех да мъча котки и кучета! Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята. В тези мъчения аз не вземах участие, дори когато можех, освобождавах животните, или пречех да ги хванат. Всичките ми другари от рано почнаха да пушат, а аз никога не съм пушил. Интересното беше, че колкото растях, толкова повече се отдалечавах от тях! Между тях се чувствах като чужденец.
към текста >>

Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята.
Всичките ми другари псуваха, само аз не псувах. Имаше нещо в мен, което ме спираше, може би защото мислех, че това е много гнусно, много по-нечисто от кражбите и всички пакости, които правехме. Аз също бях много милостив. Когато се сбивах с някое дете, то като почне да плаче и аз заплаквах, извинявах му се, дори го молех и то да ме удари няколко пъти, без аз да се защищавам. Не можех да гледам като колят животни, не можех да мъча котки и кучета! Моите другари с удоволствие връзваха на опашките на кучетата тенекии, на котките режеха ноктите, заравяха живи гъски, като оставяха само главите им да стърчат над земята. В тези мъчения аз не вземах участие, дори когато можех, освобождавах животните, или пречех да ги хванат. Всичките ми другари от рано почнаха да пушат, а аз никога не съм пушил. Интересното беше, че колкото растях, толкова повече се отдалечавах от тях! Между тях се чувствах като чужденец. Аз бях като чужденец и между братовчедките и братовчедите си.
към текста >>

46. 375. За всички грешки на учениците държат отговорен Учителя

VI. Разни срещи

Имат значение само как са нещата в действителност, защото по Изгрева живеят и плъхове и котки, и кучета... но са животни.
Разбери веднъж за винаги: ученик е този, който живее и говори както учи Учителя! Какво е виновен Учителя, че вие сте се карали, а това се трупа на гърба Му? - Но аз не съм от Братството - забеляза Андрей. - И другия е толкова от Братството, колкото и ти. Ти и всички трябва да разберете, че тук и в природата формите и етикетите и фирмите нямат значение! Имат значение само как са нещата в действителност, защото по Изгрева живеят и плъхове и котки, и кучета... но са животни. Такива животни има и в човешка форма, каквито сте били вие двамата.
към текста >>

47. 39. Вергилий взимаше без позволение

Милка Кралева