Търсене в текстове за 'Котки'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр.
Такива хора щом се смрачи престават да виждат. Други денем виждат слабо, но вечер – отлично. Дължи се това на липсата на бухалчици, а същевременно и на силно развити пръчици. От окултна гледна точка това има значение за характера. Известно е, че нощните животни са грабливи, грозни и силно егоистични. Такива са бухалите, кукумявките, мишките, котките, чакалите и пр. Същото отношение може да се констатира и за хората. Други хора пък не виждат някои цветове от спектъра. Напр. английския физик Далтон не е виждал червения цвят. И по негово име такова състояние на зрението наричат далтонизъм. Вместо червен цвят, такива хора виждат тъмносив или сиво-чер оттенък.
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чувствителни към пианото са някои котки.
в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си.
към текста >>

3. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

(Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт).
ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 1926г. КН. 7и8 МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб. Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит! " „А ти защо уби котката?
към текста >>

4. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако котките упорито „се мие".
Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр. У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени. Напр., ще вали ако козите се крият на сушина. Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха. Ако мишките и плъховете стават много неспокойни. Ако конете пръхкат продължително. Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр. Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр.
към текста >>

Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр.
Напр., ще вали ако козите се крият на сушина. Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха. Ако мишките и плъховете стават много неспокойни. Ако конете пръхкат продължително. Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр. Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр. За да запазим този хронологичен ред поет в началото ще трябва да изложим и ония усещания които и човек притежава при атмосферните промени. Народът вярва, че болките при ставния ревматизъм се намират във връзка с атмосферните промени. Също се отнася и до ушите, когато сърбят. Тия забелязани явления и прояви, схванати от народа, не са само плод на фантазия, но имат доста голяма стойност, като такива, родени от дълги наблюдения и сравнения.
към текста >>

Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка?
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори. „Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления. Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания. Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата. Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка. Нека решим малките проблеми, разумно и с любов и те ще ни заведат до по-големите. Край
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Котките се търкат с лапите по муцуната и ушите.
Лектори ще бъдат учители от Валдорфското училище. Педагогическа конференция ще се състои от 24-29 май в Хамбург по инициатива на Валдорфското училище и Свободното училище „Волфганг Гьоте" в Хамбург-Вандебек. Как млекопитаещите показват дъжда. Живи барометри. „Козите търсят защитено място и се крият. Котките се търкат с лапите по муцуната и ушите. (Мият се). Къртиците усилено ровят земята, което се вижда по тяхната къртичина повече от обикновено. Едрите рогати животни обтягат шия и обръщат муцуната срещу вятъра. Плъховете и мишките усилено цвъркат и тичат, което се забелязва по шума, който е повече от обикновеното. Конете къркат и пръхтят.
към текста >>

Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н.
Конете къркат и пръхтят. Овцете не си отиват от пасището, трябва да ги гониш насила, Магаретата реват по-силно от обикновено. Кучетата усилено ровят земята, овчарските кучета лягат и не гледат стадото, ловджийските и другите кучета изпращат неприятна миризма, миришат на кучещина. Как животните показват вятъра. Едрите рогати животни играят, често правят скокове и си въртят главата. Овцете се въртят на едно место, въртят си главите и свършено се замайват, Свинете хващат с устата сламки и ги разнасят по двора, Котките драскат по вратите, по краката на масите, по пода и т.н. Материята в природата. Материята се състои от химични елементи. Досега са намерени на земята 90 такива, но повече от тях се намират в незначителни количества. Химичните елементи се срещат най-често в вид на химични съединения. Само около 20 от тях се срещат и свободни в природата, а само пет (благородните газове) само свободни.
към текста >>

6. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
към текста >>

7. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр.
Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл. Необходимо е за това пробудено съзнание, добра воля за работа над себе си и време. Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи. Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила.
към текста >>

8. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели.
Тя живееше до голямата фурна. Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели. Без свян тя ù рече направо. „Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка".
към текста >>

9. DU MAITRE - LA NOUVELLE VOIE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища.
И не напразно в зоологията пипалата на пеперудата и на всички други насекоми са известни под името антени. Физиците са възприели по-после този термин. Антените които човек е открил за радиоапарата, разумната природа ги е изобретила много по-рано. Това са пипалата на насекомите. Но констатирано е, че не само насекомите и гълъбите, но и всички животни имат такива антени. Тъй се обяснява чудната способност за ориентировка на прелетните птици, на коне, кучета, котки, отнесени и пуснати на места, отдалечени на няколко десетки километри от техните жилища. Нека си позволим една аналогия от физиката и да разгледаме трите агрегатни състояния на водата. Те се определят от температурата. В обикновеното си състояние водата е течна; под нула градуса тя е твърда, а над сто градуса тя става на пара и не може да се види, когато е по-разредена. Можем да прокараме една аналогия между различните агрегатни състояния на водата и различните видове прояви на електромагнитните вълни. Всички видове електромагнитни вълни имат една и съща скорост, а именно, 300,000 километра в секунда, но се различават по дължината си или по своята фреквенция (честота).
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не ядем кучета, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност.
В първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. Следователно, той трябва да се храни само с това. което Бог е определил, и то с благодарност. Ако човек внесе в своя организъм храна, която може да отрови кръвта му и с това да повлияе върху здравето на децата си, тази храна полезна ли е? Медът на пчелите е сладък, но не и самите пчели. Ако не ядем кучета, котки, коне и магарета — то не значи, че те ще се развъдят до безконечност. Размножението е мярка на природата — реакция срещу унищожението. Колкото по-неблагоприятна е средата, толкова размножението е по-голямо, като реакция да се запази живота вложен във формите, Човечеството постепенно ще се прибере в малко, но избрани личности, които ще имат в себе си всички възможности присъщи на отделните индивиди. Гениалните хора в същност са колективи под една форма — псевдоним — „име“ на гениалния. Разплодяването ще се намали. В природата има една равносметка.
към текста >>

11. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде?
Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек. Преди да стане тоя процес в него, той е човек — звяр. Човека на стария навик, за да оправдае своята страст към месоядството, поставя различни доводи, например, какво ще правим с агнетата, кокошките, въобще с всички домашни животни, ако не ги ядем и употребяваме труповете им за храна. Като че ли човек е поставен от природата за съдия и консуматор, да изпояжда всичко, за да балансира силите в нея. Тогава защо пред страха, че ще се размножат много котките, кучетата, мишките, скакалците, конете и магаретата той не почне да ги яде? При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят.
Кой е начинът, за да се превърне Македония от ябълка на раздора между тия съседни и едно- племенни народи в ябълка за мир и радост? Ето въпросът. Тоя въпрос не може и няма да се реши от правителствата на Сърбия и България, които взаимно се подозират, недоверяват и подкопават. Той няма да се реши и с писани международни договори, които имат всякога стойност на един „къс хартия“, щом съдържанието им не черпи сила от незиблемите закони на живота. Най-сетне, той няма да се реши и чрез покровителството или коварното подстрекателство на тая или оная от Великите Сили, които ревниво пазят интересите на своя „sacro egoismo“, какъвто живописен пример даде, между другото, и Италия с договора в Уши с Турция, щом избухна балканската война, с напущането на съюзниците си Австро-Унгария и Германия в европейската война и с последния итало-югославянски договор. Великите Сили са като големи котки, които се галят, но и хапят и дращят. Малките народи трябва зорко да се пазят от тия модерни данаиди: „timeo Danaos et dona ferentes“! Според нашето непоколебимо убеждение, единственото спасение от пропастта, която зее пред всички славянски народи, а, на първо место, пред сърбите и българите, е взаимното искрено споразумение между, всички славяни на почвата на божествената безкористна любов и братство. Ето един идеал, за възтържествуването на който заслужва да се положат всички благородни усилия и всички жертви! От северното Бело море до южното Бело море живее една гъста много-милионна славянска раса. Това е великата, мощна Славия, в средата на която присъства, като начатък на Божието посланичество, духовното братство.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно. Когато животното се успокои, палците намаляват натискането с голяма предпазливост. А професор Шарл Рише от своя страна препоръчва следната техника: Ако хванете грубо едно морско прасе и искате със сила да го задържите неподвижно, с корема му нагоре, за една или две минути то се унесвестява и не шава. Същият опит става успешно и с кокошката, петела и даже със заека. След това може да го бутате, да го осветявате силно и пр., но не ще можете да го освестите.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени.
Но погледни ноктите на края на меките ΰ пръсти... Може би, да ви е докачила с нещо, и затуй идва да „поправи“ това. „Виж, не ми се сърди“, казва тя. „Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц.
към текста >>

Но има също и мъжки котки.
„Аз ще бъда добра и никога няма вече да го повторя“ Можете ли да й простите? Разбира се, че можете, но, разбира се, че тя пак ще повтаря същото. ако бе туй и само заради удоволствието да иска извинение още веднъж и да бъде пак простена. Прекрасни, грациозни, страстни, хитри и жестоки същества са тия котки-жени. Препоръчват ни повече малките кученца или даже кукленските типове. Но има също и мъжки котки. Един от последните писатели — дължим да кажем, че това бе една дама — описва една такава котка. Нейният другар бил един плъх. Били на един танц. Разказвачът казва: „забележи ония двамата, които изпълняват формалността на запознаването си — наистина, единият е „плъх“, а другата е „котка“. Даже и да бяxa принц и принцеса от царска кръв, нашето заключение щеше да бъде пак същото.
към текста >>

Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете.
Там няма същинска мекота на погледа, но. повече е изразена тази на тигъра, готов да се хвърли върху жертвата си. Големите му кръгли, зеленикави очи, способни да виждат толкова много с малко светлина, са пълни с котешка хищност. Забележете фигурата — крайниците на тялото му са гладки и гъвки; забележете и дебнещите му стъпки, наблюдавайте връзката на ъглите на лицето му, извънредната тънкост на устните, дълбоко врязани в ъглите. Всичко, дори до върха на ушите му, представлява господството на котешката наклонност. Трябва да допуснете, че дори рядкото възхваление на мустаците е повече за котките, които чувстват с тях, отколкото да служат в некое отношение на мъжете. Вижте, от друга страна, как плъхът е оприличен на жена, по формата и постъпките си. Тя се обръща на тази и онази страна, без да знае какво я вълнува, също като че ли се старае да избегне неприятеля си. Нейното стеснение е изписано в нерешителността на малките й мънистени очи, и с креслив глас тя краде, клатушкайки се всред стаята. Наблюдавайте я когато яде. Тя няма да вземе една, честно оценена хапка от ястието, но гризе ли гризе с ония малки зъби, поставени в оная фуниеобразна челюст.
към текста >>

0.44874691963196