Търсене в текстове за 'Коза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.
Концентрацията трябва да се опита. При всички неща трябва да има концентриране. Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия. Човек трябва да знае кое отвлича ума му. Несъществените работи отвличат ума на човека. Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца. При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот. Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре. Ще дам методи за това. Това става чрез концентриране на ума върху вечни Божествени идеи. Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа.
към текста >>

2. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
към текста >>

3. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Още св. Августин се е намирал под влиянието на тези идеи, също така и Ансел Кентенберий-ски и Йоан Скот Ериген. Под същото влияние се е намирал и Тома Аквински и Данте. Към края на Средните векове възниква и нова вълна на влиянието на неоплатонизма, указваща влияние на немската мистика от 14 и 15 век. Екхарт, Таулер, Сузо, Йоан Русброк и други са се намирали под влиянието на неоплатонизма. Неоплатонизмът е оказал влияние върху най-големите представители на философията на Възраждането, като Николай Козански, Пфилон Фичино, хуманистите като Райхлим и Пико де Мирандола, които в своите опити да съединят християнството с херметизма, се намирали под влиянието на неоплатонизма. И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.
към текста >>

4. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Михайлов – Люба и Драга, ме заведоха в Мърчаево при сестра Веса Козарева, която живееше при една от сестрите, която Учителя бил излекувал от ослепяване и е била най-близо до него в Мърчаево.
“. Изслушах внимателно Антонов и казах: „Смятам, че вашето предложение да бъда в ръководството е прибързано, мене никой още не ме познава, аз съм нов човек. Ако искате да ви помагам, готова съм да направя всичко, което мога, на ваше разположение съм, ако става въпрос за работа.“ Казах им какво и къде работя, не скрих нищо от тях. И допълних: „Има опасност и аз да бъда уволнена, щом като казвате, че ви преследват.“ – „Права сте, сестра – съгласи се с мен Антонов, – ще се възползваме от Вашето предложение да ни помагате. Сега искаме да ни нарисувате един портрет на Учителя, има един нарисуван портрет от Цветана Щилянова, на която Учителя е позирал, но в момента се пази някъде.“ Помолих ги да ми дадат снимка на Учителя и време, за да го нарисувам. Когато трябваше да намерим снимка на Учителя, сестрите на брат Иван А. Михайлов – Люба и Драга, ме заведоха в Мърчаево при сестра Веса Козарева, която живееше при една от сестрите, която Учителя бил излекувал от ослепяване и е била най-близо до него в Мърчаево. Трябваше да намерим индивидуална снимка, защото всички снимки, които ми показаха, бяха все групови. Учителя не е позволявал да го снимат сам. Той е казвал: „Не искам да ми правите фотографии, които да използвате за търговия.“ Тези снимки, които днес се продават, са извадени от общи снимки или са го снимали, без той да ги види. Веса Козарева извади един плик със снимки, но все общи. Като си тръгнахме, тя ме помоли, щом нарисувам портрета, да го занеса първо при нея, за да види как съм го нарисувала, и тогава да го дам на братята.
към текста >>

Веса Козарева извади един плик със снимки, но все общи.
Когато трябваше да намерим снимка на Учителя, сестрите на брат Иван А. Михайлов – Люба и Драга, ме заведоха в Мърчаево при сестра Веса Козарева, която живееше при една от сестрите, която Учителя бил излекувал от ослепяване и е била най-близо до него в Мърчаево. Трябваше да намерим индивидуална снимка, защото всички снимки, които ми показаха, бяха все групови. Учителя не е позволявал да го снимат сам. Той е казвал: „Не искам да ми правите фотографии, които да използвате за търговия.“ Тези снимки, които днес се продават, са извадени от общи снимки или са го снимали, без той да ги види. Веса Козарева извади един плик със снимки, но все общи. Като си тръгнахме, тя ме помоли, щом нарисувам портрета, да го занеса първо при нея, за да види как съм го нарисувала, и тогава да го дам на братята. Аз предпочетох снимката, която брат Иван носеше винаги в портфейла си. След като бях готова с портрета и трябваше да го занеса при сестра Веса Козарева в Мърчаево, се обадих на сем. Михайлови по телефона, отговори ми сестра Люба и каза, че ще дойде сама, без Драга, защото тя има работа в града и няма да се върне скоро. Уговорихме се след половин час да се срещнем на спирката на „Патриарха“ и да тръгнем за Мърчаево двете.
към текста >>

След като бях готова с портрета и трябваше да го занеса при сестра Веса Козарева в Мърчаево, се обадих на сем.
Учителя не е позволявал да го снимат сам. Той е казвал: „Не искам да ми правите фотографии, които да използвате за търговия.“ Тези снимки, които днес се продават, са извадени от общи снимки или са го снимали, без той да ги види. Веса Козарева извади един плик със снимки, но все общи. Като си тръгнахме, тя ме помоли, щом нарисувам портрета, да го занеса първо при нея, за да види как съм го нарисувала, и тогава да го дам на братята. Аз предпочетох снимката, която брат Иван носеше винаги в портфейла си. След като бях готова с портрета и трябваше да го занеса при сестра Веса Козарева в Мърчаево, се обадих на сем. Михайлови по телефона, отговори ми сестра Люба и каза, че ще дойде сама, без Драга, защото тя има работа в града и няма да се върне скоро. Уговорихме се след половин час да се срещнем на спирката на „Патриарха“ и да тръгнем за Мърчаево двете. Срещнахме се, качихме се в автобуса и си побъбрихме за много неща. Люба беше по-скромна и по-тиха от сестра си Драга. Драга беше най-малката и най-всезнайко, не даваше думата на никоя от сестрите си – те бяха три сестри и един брат, но главният командир между тях беше Драга.
към текста >>

Когато занесохме портрета на Учителя на Веса Козарева, за да го види и каже какво би трябвало да се коригира, тя прегърна портрета, възкликна: „Милият Учител!
“. – попитах отново. – „Не, само които са дошли с мисия и силна вяра на Земята.“ Учителя е имал една група братя, с която са се излъчвали и са помагали, спасявали са хора, които са се качили на самолет, параход, влак, автобус и други, с молитва и силна вяра. Един от тези подготвени хора е полковник, брат Гръблев – за неговите дела и подвизи, чудеса съм чувала!... * Когато занесохме портрета на Учителя на Веса Козарева, за да го види и каже какво би трябвало да се коригира, тя прегърна портрета, възкликна: „Милият Учител! Такъв беше! “ – и започна да плаче. След тази среща аз доизработих по портрета каквото трябваше да направя... И бях решила да го занеса на ръководството. През нощта сънувам сън, че държа портрета в ръка и казвам: „Ще го занеса вече.“ В този момент влиза Учителя, поздрави ме и рече: „Е, къде ще ме дадеш? “. – „У Михайлови, в стаята, където се събираме, Учителю“ – отговорих аз.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ - Светозар Няголов ( -2013)

Веса Козарева................................................................................................ 332
Петър Камбуров........................................................................................... 326 Пантелей Карапетров................................................................................... 327 Гради Минчев............................................................................................... 328 Цеко Етугов.................................................................................................. 330 Цочо Диков................................................................................................... 331 Веса Козарева................................................................................................ 332 Лидия Аладжем............................................................................................ 333 Красимира Аркадиева................................................................................... 334 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341
към текста >>

6. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор.
Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителя се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията.
към текста >>

Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други.
От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителя дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван.
към текста >>

Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева.
Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева. Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото братство. Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство.
към текста >>

Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили.
За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа — Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание миpa. To е символ на първородния син на Бога — Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителя отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност — връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат — „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас". Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
към текста >>

7. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат.
Прекарва чудесно сред братската среда на Рила. През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода.
към текста >>

" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителя казва: „Много добре, млякото е за теленцето." След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си? " Учителя отговаря: „Ще го кърмиш! " Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителя казва: „Много добре, млякото е за теленцето." След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си? " Той отговаря: „Ако искаш да стане човек, ще го кърмиш три години."
към текста >>

8. 7. УЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА - Светозар Няголов ( -2013)

Веса Козарева................................................................................................ 332
Петър Камбуров........................................................................................... 326 Пантелей Карапетров................................................................................... 327 Гради Минчев............................................................................................... 328 Цеко Етугов.................................................................................................. 330 Цочо Диков................................................................................................... 331 Веса Козарева................................................................................................ 332 Лидия Аладжем............................................................................................ 333 Красимира Аркадиева................................................................................... 334 Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева, Стоянка Драгнева........... 335 Васил Радев................................................................................................... 336 Естирка Иванова........................................................................................... 341
към текста >>

9. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителя излиза на двора, минава покрай тях, отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно.
Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата. Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона. Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителя излиза на двора, минава покрай тях, отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителя се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителя върви по въздуха. Учителя се връща при тях и казва: „Видя ли кой съм аз? А ти знаеш ли коя си? " Учителя й дава много ценни съвети, които тя започва да прилага и има много добри резултати.
към текста >>

10. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

Веса Козарева
Веса Козарева Веса Козарева е предана последователка на Учителя. По професия учителка, тя прилага идеите на братството с децата и има много хубави резултати. Често пъти Учителя я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете.
към текста >>

Веса Козарева е предана последователка на Учителя.
Веса Козарева Веса Козарева е предана последователка на Учителя. По професия учителка, тя прилага идеите на братството с децата и има много хубави резултати. Често пъти Учителя я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот.
към текста >>

По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево.
След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителя отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто.
към текста >>

Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто.
По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза — и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто. Учителя забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой — всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г.
към текста >>

11. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза.
Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в селото и там да четат беседи. През 1925 година, след беседа в салона на ул. „Оборище" N° 14 Петър Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево — за пътя до там, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това село. Учителя от много далеч проучва условията за бъдещото си пребиваване определено в плана на небето. По време на престоя на Учителя в Мърчаево в дома на Петър отиват да живеят Балтова, Неделчо Попов, Мариус и Кинчето Попови, Димитрина Захариева, Елена Вълчанова. В малката стая долу, в мазето, живее Савка заедно с една коза. От София идва Димитринка Захариева и като вижда, че Вълчанова е в къщата на Петър, се нахвърля върху нея и я изгонва. Методи Константинов, който по това време е в дома му, го моли да я настигне и да я върне, но Петър отказва. Той започва редовно да носи вода на Учителя от извора в Рударци вместо Ангел и Тодора. На следващия ден, след разправията в дома му, той занася вода на Учителя. Като отваря вратата на стаята му, вижда, че косата му е настръхнала и изправена нагоре.
към текста >>

12. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат.
Прекарва чудесно сред братската среда на Рила. През следващата 1998 г. посещава пак езерата и прекарва много хубави дни в лятната рилска школа на братството. Към края на годината голямата й дъщеря Лазарина е притеснена от някакви сметки в счетоводството, разболява се, като се затваря пилорът на стомаха й. Всичко, което яде, повръща и започва бързо да слабее. Настаняват я в болница, където я поставят на системи, хранят я с гликоза, но без резултат. След 15 дни решават да я върнат в дома й, за да не пишат в болничната книга, че е починала в болницата. Вкъщи изгубва съзнание и майка й успява да й даде лъжичка вода. Казват на Цветана да дойде за помощ при мен. Разтревожена и уплашена за живота на детето си тя разказва случая. Аз я успокоих като й казах, че след 10 дни ще се оправи: „Да свари една шепа червен кантарион в половин литър вода.
към текста >>

13. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това нагледно се демонстрира при сън, упойка (наркоза) или припадък.
Установява се бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на тези, намиращи се в съседство на опита. Същото се наблюдава и при животните. В моя роден провинциален град имаше човек, който избиваше безстопанствените скитащи кучета от града, за да им дере кожите и да ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче, където и да го видеше или срещнеше из града - било то на улицата, в къщите или в кръчмите. Такъв именно Двойник, извън физическото тяло, притежава и човек, разбира се, в много по-организирана и облагородена форма. Това нагледно се демонстрира при сън, упойка (наркоза) или припадък. Явно при тези състояния от човек излиза „нещо“, което е командвало главния мозък, и само една връзка остава, която да управлява гръбначния мозък и да ръководи вътрешните функции, независещи от съзнателната мозъчна дейност. Това „нещо“ по-късно се връща и човек възстановява съзнателната си дейност. А когато връзката и с гръбначния стълб се прекъсне, Двойникът повече не се връща и тогава настъпва смърт. В продължение на много хилядолетия Двойникът на всеки човек се организира и облагородява, а с това се организира и облагородява всичко, което той създава. Данни за ярко изразени представители на Първата раса намираме при четиримата Велики Учители на човешкия род, живял и преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес.
към текста >>

14. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество.
Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина.
към текста >>

15. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим.
Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков. Протестантската учителка в американското училище Димчевска изгонва Пеню „защото бил с дявола...“, но вечеря с протестантския проповедник Мишайков. 8 декември... - С. Шипочени, Баня, Костенец, Белене, Саран-бей, Татар-пазарджик. За Пещера през Башикярово, Хаджилар, Кучагово, Радилово. Брацигово, Козарско, Адино, Кръчим. Стина, Перущица, Брястовица, Дермен-дере, Каматево, Пловдив. Катуница, Садово, Скобелево, Чирпан, Стара Загора с влак, Нова Загора, Кермен, Сливен. Остава там до 4 февруари. 4 февруари... - Алазагли, Артаклари, Скобелево, Гаврилово, Ямбол, Стралджа, Карнобад, Ерифили, Айтос, Бургас, Месемврия, Чимос и Равда, св. Влас, Емине, Гъозикен, Бяла, за Варна през Антикъой, Фъндъкъой, Оряхово, в ханчето в Паша Дере спира премръзнал.
към текста >>

16. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

От стара коза яре; улегнала работа.
И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане. И викам: - Как тъй 1920 си родена, пък майка ти родена в 1875? Смее се. - Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала. - Спокойна, кажи го царствена жена. От стара коза яре; улегнала работа. - По бащина линия сме рода на Стефан Караджа, тъй че баща ми Ангел идва отгоре, от север и се заселва. На дядо по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули. И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца. Мама сред тях - двегодишна. А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24716997146606